Търсене в текстове за 'Смъртоносен'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар.
ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух! Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели. Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите.
към текста >>

2. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар".
Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч.
към текста >>

3. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

На този мотор е нужно едно убежище, за да се предпази от температурни промени, от електрически бури, от нахълтвания на непредвидени посетители - изобщо от всякакъв вид инциденти, възможни при пътуването из междупланетното пространство и най-дребният от които би бил смъртоносен за управителя на апарата.
Кога е нужно да се напълни (насити) блока с тая сила, един от нашите саниаси се тренира, за да достигне до известна степен на нервна сила. Този кристал (блокът) се държи на дълбочина 20 метра под земната повърхнина. Там операторът дълго време прекарва в изговаряне на мантри върху него. Когато блокът е готов, трябва щото хората, които са на земята, да могат да чуват хармоничните вибрации на кристалните листа. Този блок е моторът на телемобила. На този мотор е нужно едно убежище, за да се предпази от температурни промени, от електрически бури, от нахълтвания на непредвидени посетители - изобщо от всякакъв вид инциденти, възможни при пътуването из междупланетното пространство и най-дребният от които би бил смъртоносен за управителя на апарата. Такова тяло, устойчиво на всички механични агенти и на всички известни физически реактиви, е един скъпоценен метал, който ние получаваме чрез многократно коване и каляване. В състоянието на златото той акумулира само светещият етер - тайас. А пък сега този кубичен ковчег е „плен" - ако можем да се изразим тъй за една невесома субстанция – ссуриа-акаша. Тъй като аз си доближавах ръката до светещия ковчег, браминът ми каза: - Не се допирайте до него; няма да ви бъде приятно допирането. За да се използува този апарат безопасно, човек трябва да се тренира така, щото организмът да може да издържа грамадно електрическо напрежение.
към текста >>

4. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар.
А воля за мир — това ще рече не само да имаме „желание“ за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"? Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?
към текста >>

5. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар.
Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник.
към текста >>

Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете.
Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е.
към текста >>

6. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю!
Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот... Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа. На един завой той се срещна с една селска каруца, отиваща в греда. Но понеже пътят беше тесен, двете каруци не можеха да се разминато и се закачиха в главините на задните колелета. Последва страшна и неприятна сцена. Селянинът като див звяр се нахвърли върху Ивана с упреци и псувни, обвинявайки го, че той е причина каруците да се закачат и, като вдигна остена, удари с всичка сила Ивана по гърба. — Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю! — Имал си голям късмет! — Да благодариш на Бога, че тази беля се случи сега, след като от няколко дни съм станал бял брат, ако това се беше случило преди няколко дни, когато в мене живееше черния Иван — ей тук, в този синор, щеше да ти е гроба... Сега ти прощавам в името на моите нови разбирания, но те предупреждавам час по скоро да се отдалечиш, без повече протести, да не би да се върне в мене черния Иван. — В такъв случай за последствията не отговарям . . . Със своите стоманени мишци Иван откачи каруците едната в дясно — другата в ляво, пожела на селянина добър час и сам продължи своя път... П.
към текста >>

7. -

И сега, когато пак ще се празнува рождения ден на Христа, страшни оръдия бълват по сухо, по вода и от въздуха смъртоносен огън.
Не е химера, нито празен звън. но великата, вечната и свята истина на живота. Забравена, отритната, потъпкана тъй безжалостно от днешния „християнски“ свят! И тъкмо днес тя е най-необходима, защото светът страда, именно, от безлюбие, от липса на правда и мир. Ето, днес една грандиозна война бушува в света. И сега, когато пак ще се празнува рождения ден на Христа, страшни оръдия бълват по сухо, по вода и от въздуха смъртоносен огън. Избиват се хората — братя и се унищожават несметни блага, придобити с много труд и време. За безброен път човечеството разрешава своите проблеми пак чрез оръжието, чрез войната, която бе отречена от Христа. Пътя, който посочи Христос, е изоставен. И вървят хората по хлъзгавия път на борбата и насилието, които ги водят само към страдания. Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта!
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В първия случай, силата на реагирането е преставала внезапно : ударът е бивал смъртоносен, а в втория съпротивата пораствала.
При упражнението на медицината, често се констатират аномалии: едно и също лекарство произвежда диаметрално противоположни ефекти в различни индивиди. Причината на аномалията се състои (както се доказа от опитите, направени на растения) в това, че реакцията на лекарството дълбоко се изменява. За да се илюстрира това явление, проф. Боз е правил опити с житени зърна, върху които е изливал отровна течност, след като усилвал тоничността на едното и намалявал тая на другото. Отслабените екземпляри умирали веднага, но реакцията у засилените е била съвършено друга. В първия случай, силата на реагирането е преставала внезапно : ударът е бивал смъртоносен, а в втория съпротивата пораствала. И у човека, както у растението, минава в критическия момент спазмата през делото му тяло. Отровата убива, но когато е дадена в достатъчно малки дози, тя действува като извънредно активно възбудително средство за растеж. Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз се втурнах напред, като го запитах що иска, обаче, не получих никакъв отговор; но като го видях, че той е издигнал сабя срещу мене, аз му нанесох смъртоносен удар.
Саладин заповяда на всичките си слуги да бдят през тази нощ, защото имаше у себе си много пари, а напоследък често ставаха кражби в съседите къщи. Като чух тези заповеди, аз реших да бъда готов, та щом чуя някакво предупреждение, да помогна както мога. Аз сложих ятагана до възглавницата си и оставих отворена вратата, за да мога да чуя и най-лекия шум от килера или по стълбите. Посред нощ аз бях внезапно разбуден от някакъв шум в килера. Скочих, взех ятагана си и в момента, когато стигнах до вратата и, при осветлението на лампата, която гореше в стаята, видях един човек, застанал срещу мене, с изтеглена сабя в ръка. Аз се втурнах напред, като го запитах що иска, обаче, не получих никакъв отговор; но като го видях, че той е издигнал сабя срещу мене, аз му нанесох смъртоносен удар. В същия момент, обаче, аз чух ужасен шум от парчетата на огледалото, което бях строшил, попадали по нозете ми. Не стига това, но и нещо черно закачи рамото ми. Аз го бутнах, спънах се у стъклените пакети със светилниците и се търколих с тях по стълбите. Брат ми изскочи из стаята си, за да узнае причината на този смут и като видя, че прекрасното огледало е строшено, и че аз лежа със стъклените светилници — при долния край на стълбата, той не можа да се сдържи да не извика: „Прав си, братко, като казваш, че ти си Мурад-Нещастникът! “ След първото си впечатление, обаче, като ме гледаше в това положение, той избухна в смях, но скоро, бързо и съчувствително, което ме правеше още повече да съжалявам за случката, той слезе долу, за да ми помогне.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко!
О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят .
към текста >>

0.27964687347412