НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
20
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Един удар с нож в корема през онези години бе
смъртоносен
за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият.
На "Изгрева" разбрах за скандала, за побоя и за намушкания корем на Борис. Приятелите го бяха завели на хирург и раната беше обработена. Ножът беше разрязал коремните мускули и бяха ги зашили. Хирургът му казал, че е имал късмет, че ударът е бил нанесен косо, тъй като Борис е отхвръкнал преди това настрани. Ако не бил отхвръкнал встрани и отскочил, ножът щял да се забие в корема и с Борис щяло да бъде свършено.
Един удар с нож в корема през онези години бе
смъртоносен
за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият.
Спешната хирургия преди войната беше друга и онези с прободни рани в корема умираха от вторични инфекции и усложнения на раните. Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж. И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава. Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис.
към текста >>
2.
285. ВЕРКА КУРТЕВА
,
,
ТОМ 5
След известно време идваха самолетите и изсипваха своят
смъртоносен
товар над града.
Така се печели време и се спестява част от енергията, която е предназначена за тези случаи. Верка Куртева лично разказваше няколко интересни случая по време на бомбардировките над София, които са я заварвали на Изгрева и когато Учителят е бил също там. Аз по това време живеех на пет километра от Изгрева затова ще преразкажа онова, което съм запомнила. През време на една от бомбардировките през 1943/44 г. когато предварително сирените огласяваха града, вдигаха тревога и предупреждаваха за идващите самолети.
След известно време идваха самолетите и изсипваха своят
смъртоносен
товар над града.
Като чуват сирените приятелите уплашени се запътват към Учителя. Той излиза от стаичката си и накарва всички да влезнат в салона на Изгрева, да коленичат в кръг, да се хванат за ръце и да се молят. Учителят е присъствувал и е подавал молитвите една след друга, коя след коя да следва. После Учителят излиза на полянката, направил е няколко кръга около полянката пешком като непрекъснато се молел и от време на време произнасял някакви формули, изнасял е ръцете напред и нагоре и после ги е свалял така както Учителят е показал когато трябва да се издухат чрез устата и чрез ръцете онези сили на разрушението, които връхлитат понякога върху ръцете. Учителят беше дал такива формули и беше ни показал с ръце и уста как да правим това.
към текста >>
3.
285. ВЕРКА КУРТЕВА
,
,
ТОМ 5
След известно време идваха самолетите и изсипваха своят
смъртоносен
товар над града.
Така се печели време и се спестява част от енергията, която е предназначена за тези случаи. Верка Куртева лично разказваше няколко интересни случая по време на бомбардировките над София, които са я заварвали на Изгрева и когато Учителят е бил също там. Аз по това време живеех на пет километра от Изгрева затова ще преразкажа онова, което съм запомнила. През време на една от бомбардировките през 1943/44 г. когато предварително сирените огласяваха града, вдигаха тревога и предупреждаваха за идващите самолети.
След известно време идваха самолетите и изсипваха своят
смъртоносен
товар над града.
Като чуват сирените приятелите уплашени се запътват към Учителя. Той излиза от стаичката си и накарва всички да влезнат в салона на Изгрева, да коленичат в кръг, да се хванат за ръце и да се молят. Учителят е присъствувал и е подавал молитвите една след друга, коя след коя да следва. После Учителят на поизлизалянката, направил е няколко кръга около полянката пешком като непрекъснато се молел и от време на време произнасял някакви формули, изнасял е ръцете напред и нагоре и после ги е свалял така както Учителят е показал когато трябва да се издухат чрез устата и чрез ръцете онези сили на разрушението, които връхлитат понякога върху ръцете. Учителят беше дал такива формули и беше ни показал с ръце и уста как да правим това.
към текста >>
4.
01 - 57. ПОМАГАЙ НА ПО-СЛАБИЯ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Ударът за смока бил
смъртоносен
.
Когато отишъл при бадема на високия синор наново чува жален писък, разгръща тревата при основата на бадема и вижда смок, налапал задните крака на гущерче. Още миг и гущерчето щяло да изчезне в устата на хищника — смок. Нямало време за бавене. Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал гущерчето, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на гущерчето. То го погледнало с благодарност.
Ударът за смока бил
смъртоносен
.
Баща ми се върнал на работа при майка ми и и разказал за случката, като се радвал, че бил спасил гущерчето, а смока бил убит. „Какво добро си направил" - казала майка ми - „като си спасил гущерчето, а си убил смока? " - „Аз мисля, че постъпих правилно. Нима трябваше да го оставя на смока да го погълне? " Двамата съпрузи били на различно мнение.
към текста >>
5.
16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Див
смъртоносен
рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището.
Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището.
Див
смъртоносен
рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището.
Но преди още те да се затворят за да сдъвчат Мардук той хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака". „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе", казва по-късно, ученика на Христа Йоан. Тази поема, написана в тъй отдавнашни времена, от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и черните слънца - светове на смъртта, покоя, светове на крайното вцепенение, светове, които ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината, живота.
към текста >>
6.
Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.
,
,
ТОМ 16
Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния
смъртоносен
скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ.
Уверен в способностите си, той се хвърля напред, подобно ранен балкански лъв, и прегръща, вместо смъртта, победата... Гръмва славата на българския дух отново! Казват всички, че когато щастието пожелае да се усмихне някому, то може да намери скрити и открити пътища, за да надникне в гънките на детската душа и в най-бедната колиба, за да изтръгне златната корона на величието и красотата, стига там да го посрещне с радост трудолюбието. Само упоритият труд не дава път на отчаянието. И ето: с него Мазаров замина, вместо към родното ни село, дето го чакаше забвението, към Виенската опера, дето го целуна безсмъртието. Той се хвърли в неравната борба там с цялото си самобитно българско дарование и преодоля нещастието и чуждите срамове... На отговорните ни места и лица!
Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния
смъртоносен
скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ.
Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко! Суетата ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба. Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби. И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно. Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас.
към текста >>
7.
15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 19
Див,
смъртоносен
рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището.
Тиамат е чудовищен дракон със седем глави, пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове треперят от страх, се казва по-нататьк в поемата, само Мардук - бог на светлината - се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук простира грамадна мрежа на изток, запад, север и юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава Той, величав, пълен със сила и могъщество, сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището.
Див,
смъртоносен
рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището.
Но преди те още да се затворят, за да сдъвчат, Мардук хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.” „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе” - каза по-късно Йоан, ученик на Христа. Тази поема, написана в тъй отдалечени времена от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите, светове на живота и смъртта, а ето и черните слънца на смъртта, покоя, светове на крайното вцепеняване, светове, които ограничават и определят формите, в които ще се влива светлината, живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които сега учените наричат електрони, протони, мезони и ред други с подобни имена.
към текста >>
8.
1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Под прикритието на този
смъртоносен
огън гъсти неприятелски пехотни маси настъпиха срещу позицията на 4-а рота, с цел да завладеят с.
преди пладне на 30 септември противникът откри по целия участък на полка разрушителна артилерийска стрелба, която по позицията ни при Долно Караджово бе най-силна. Явно бе, че противникът предприема офанзивни действия с цел да завладее с. Долно Караджово и от там да разшири своите успехи. До 81Л часа всички наши фортификационни постройки бяха разрушени до неузнаваемост, а от непрестанните взривове на фугасните гранати цялото полесражение бе покрито от гъст, непроницаем облак, размесен с прах и дим. Противникът засили още повече своя артилерийски огън: около 150 негови разнокалибрени гърла бълваха адски огън над защитниците, стоящи вече вън от всякаква фортификационна закрила и загубили половината от своя състав в този кипящ вулкан от огън и желязо.
Под прикритието на този
смъртоносен
огън гъсти неприятелски пехотни маси настъпиха срещу позицията на 4-а рота, с цел да завладеят с.
Долно Караджово. Въпреки всичкия ужас, духът на нашите храбреци не беше сломен, завърза се ожесточена картечна, пушечна, а на места и ръкопашна борба. Противникът има освен огнево, но и числено надмощие, поради което тази рота биде принудена да се оттегли малко назад, от гдето, подпомогната от дружинната поддръжка, контраатакува противника и го отхвърля към южната окрайна на селото. Чувствайки своето огнево, а така също и числено надмощие, въпреки храброто държание на нашите войници, решени да умрат, но да не отстъпят нито педя земя, противникът с още по-голяма ярост продължи своя разрушителен артилерийски огън и към 9 часа отново настъпи с една своя пехотна дружина и множество картечници между с. с. Долно и Горно Караджово.
към текста >>
Храбрият командир на дружината, подполковник Недков, с бодри и самоуверени слова, вдъхва мъжество в останалите като сянка от дългите изтощения защитници и накарва да се пробуди в тях силата на разярения лъв; посред този
смъртоносен
огнен дъжд, на чело със своя храбър вожд, защитниците се хвърлят със своите ножове върху противника, който се принуждава отново да отстъпи завладения от него наш участък.
Долно Караджово и междинния участък между него и Горно Караджово. Нашите части, обаче, го контраатакуваха и отблъснаха с големи за него загуби. Така, този участък на няколко пъти минава ту в наши, ту в ръцете на противника. Последният, обаче, озверял вследствие своите неуспехи, откри наново адски разрушителен артилерийски огън с всичките свои оръдия по атакуемия от него участък и пак наново го завладява. Но тук става нещо, което по своето величие надхвърля рамките на подвига и се озарява от ореола на безсмъртието.
Храбрият командир на дружината, подполковник Недков, с бодри и самоуверени слова, вдъхва мъжество в останалите като сянка от дългите изтощения защитници и накарва да се пробуди в тях силата на разярения лъв; посред този
смъртоносен
огнен дъжд, на чело със своя храбър вожд, защитниците се хвърлят със своите ножове върху противника, който се принуждава отново да отстъпи завладения от него наш участък.
Изтощени и оредели съвършено от непрекъснатия и опустошителен неприятелски огън, храбрите наши защитници, под бесния напор на противника, биват принудени да отстъпят на около 400 крачки, където се установяват и с последните си сили спират и задържат по-нататъшното настъпление на противника. Организираната контраатака с участието на една дружина от 22 Тракийски полк, под общото командване на подполковник Недкова, не можа да постигне големи успехи, понеже противникът бе организирал блестящо илюминиране на мястото на полесражението чрез непрекъснато хвърляне на хиляди светещи ракети и приближаването на контраатакуващите наши части биде открито още на 200 крачки. По тях противникът откри ураганен артилерийски огън. Падат убити един след друг командирът на дружината, подполковник Недков и почти веднага след него заместникът му капитан Вълчев; почти три четвърти от офицерите излизат от строя - едни убити, а други ранени. Огънят на противника все повече и повече се засилва, нанасяните ни от това загуби стават все по- големи и по-големи и по този начин, по-нататъшното настъпление от наша страна става вече невъзможно.
към текста >>
9.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен
смъртоносен
вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра.
По целия небосклон искрят непрекъснати огнени ивици от мощния артилерийски огън на неизброимите разнокалибрени французки оръдия, които местят капризно своя преграден огън. Човек до човек образуват безкрайната змия от хора, която пъпли в тъмнината на нощта през могилки, долчини и оврази. Никакъв подвоз на храна - всичко е ангажирано в боя, а и всичко, което носи храна, е убито. Всички страхопочитно шепнат в устата си някакви смътни молитви и слушат страховитото и адско бучене на тежките неприятелски гранати и мини, които със своето непрекъснато експлодиране произвеждат страшни земетръси. Една твърда и непреодолима преграда от огън, желязо и дим се изпречва пред смъртния наш поглед.
Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен
смъртоносен
вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра.
Никакъв ред всичко е разбъркано - всичко представляваше един безнадежден хаос! Един страшен и пронизителен писък: брат намира своя брат мъртъв - разкъсан, с откъсната глава, която гледа безнадеждно и безпомощно към своя изстинал, облян в кърви труп! Сълзи и ридания, ридания и сълзи! Отново бученето и тътнежът се увеличават. Огнени водопади и фонтани се размесват с гейзери от изригващата гореща пръст и се сливат с охканията и с предсмъртните въздишки, но и с честите, макар и отчаяни, команди: "Напред, напред!
към текста >>
10.
50. ЕДНАКВО ВИНОВНИ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Десетки хиляди оръдия, стотици хиляди картечници, пушки, минохвъргачки, десетки хиляди танкове и самолети ежеминутно бълваха своя
смъртоносен
огън за смърт и унищожение.
50. ЕДНАКВО ВИНОВНИ Отдавна войната между Германия и Русия бушуваше на Източния фронт на руска земя. Трудно човек може да си представи ужаса и размерите на това ужасно събитие. Милиони армии от едната и другата страна, въоръжени с най-съвършена техника, се биеха на живот и смърт.
Десетки хиляди оръдия, стотици хиляди картечници, пушки, минохвъргачки, десетки хиляди танкове и самолети ежеминутно бълваха своя
смъртоносен
огън за смърт и унищожение.
И това продължи не с часове и с дни, а с много и много месеци и няколко години. Безумието и безсмислието на всичко това бяха на най-голяма висота. При това положение човек не можеше да дойде до никакво човешко и обосновано обяснение, за да оправдае това чудовищно безумие. При един случай, когато бях при Учителя, Го запитах: "Учителю, кой е виновен за тази ужасна война? - Хитлер или Сталин?
към текста >>
11.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Няма да обичаш сладкия
смъртоносен
ликьор.
Мир на праха му.” Тичам по улицата. Тичам от мъка за Йончев, от мъка и от радост - той се освободи, удържа на обещанието си, яви ми се на сън. Лети свободна сега, мила душо! Оздравя за винаги! Когато дойдеш пак на земята, ще имаш ново тяло.
Няма да обичаш сладкия
смъртоносен
ликьор.
Той не е за тебе, нежни, сърдечни поете! Скоро съм дошла и не мога да си позволя отпуска - не. Какво ще търся при останките? Ние сме заедно сега. Той ще дойде и ще ме учи на хубава поезия без „облаци”.
към текста >>
12.
ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Смъртоносен
език!
643, 856, сн. 12, 22.1] с поповете против учителя - не ми е мил. При разни случаи, той ръмжи против него и все за тази „морална елегантност” разправя, за да пази човек своята религия. Отгде го измисли: морална елегантност. С букетче теменуги или други цветя, той, синеокият философ поет тича на среща с Марагарита L’Abram... Толеви се връщат от събора, но така люто се карат, че се чудиш къде да се денеш.
Смъртоносен
език!
Богатият домашен параклис и тук не им помага да се примирят. Тя е купила картина с такова голямо и страшно разпятие, че ти става тежко да го гледаш. Кръв по челото, бузите, кръв по краката, ръцете, едри капки кръв. И той възпява някоя си светла като Беатриче, а тя ревнува и дири да открие обекта на неговата поезия. После минавам към друг миндер - на друга улица... Две деца - две крадливи деца.
към текста >>
13.
11. Ако можеш да докажеш
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Въздухът се насища с отровни газове и става
смъртоносен
, човекът ще се задуши; приливът непременно ще настъпи на уречения час и своенравните ще пострадат.
Те казват: “Ние си имаме наше учение, морал, философия, нямаме нужда от нова. Вървете си оттам откъдето сте дошли, вземете си вашите съкровища, не ни са нужни. Ние ще уредим живота си и земята. Ще минем и без вас.” Ще минат без тях, ала не става така. Краят непременно ще дойде и непременно той ще бъде катастрофален.
Въздухът се насища с отровни газове и става
смъртоносен
, човекът ще се задуши; приливът непременно ще настъпи на уречения час и своенравните ще пострадат.
Пролетта идва, снеговете се топят, неудържимо е, когато слънцето пътува на север. Човек трябва да се приготви за тия събития, които далеч няма да се съобразят с вкусовете, привичките, прищевките на утвърдените, фанатиците, старите, познати от памтивека реакционери. Новото идва със силата на морските вълни и няма да се спре от нищо, да залее света от всичките страни, или да го запали от всичките краища. Топлината и искрата на новото ще опре до всички, как ще се спасят от него?... Онова, което новото носи за човека му е необходимо, нужно като въздуха, като светлината, като водата и хляба, то съдържа реалното, великото за което човек винаги е копнял.
към текста >>
14.
60. Българи, сърби и Македонската организация.
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
„България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си да му нанесе из засада
смъртоносен
удар.
А затова е нужно „Воля за мир” и ново... Чакай сега, тука ли или на друго място аз обвинявах така българите. Чакай да видим, ей това е, този текст: А затова е нужно разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А, ето що говори тя: „Българите”, виж кавички, обаче то е мое, не е чуждо. „Българите, българския народ начело със своите водачи са много виновни пред своите братя - сърбите; малки и големи началници, подчинени и командващите -те извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека.” Аз имам сведения, после ще ти кажа, че наистина нашите там пари са вземали, изнудвали са, вършели са престъпления.
„България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си да му нанесе из засада
смъртоносен
удар.
А после намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест погазвайки в калта свещеното, братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото те безсъвестно се гавреха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ”. Българи, защо не си посипите главите си с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото тъй постъпихте, тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена на жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото”. В.К.: Каква беше реакцията?
към текста >>
15.
61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Малки и големи началници, подчинени и командващи - те извършиха там през войната невоъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека... България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада
смъртоносен
удар.
А воля за мир - това ще рече не само да имаме „желание” за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата - това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело със своите водачи, са много виновни пред своите братя - сърбите!
Малки и големи началници, подчинени и командващи - те извършиха там през войната невоъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека... България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада
смъртоносен
удар.
А после, намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ? ”* Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?
към текста >>
16.
4. Място и време на земетресенията в България.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Та когато нашето духовенство прокудва и разпилява „нестинарите" в родопските планини - в градините на Орфей, които хора, както се разправя от очевидци, през известни празници на годината ходили съвършено боси по дебел жар от огън, без да били изгаряни - казвам: „С преследването на тези хора като „сектанти" и „суеверци" - нашето духовенство за лишен път проявява голямата си простотия по познаване силите и законите на природата." 4) Определяне мястото и времето на землетресението „Ето защо, знайте, ако, разбира се, желаете да знаете, че за да се определи мястото и времето - кога и къде да стане едно землетресение, особено катастрофално, предварително се водят цели дипломатически преговори, при които „едната страна" избира такива места и време, дето биха се реализирали максимум последствия в човешки жертви, а „другата" - чиито методи на работа са диаметрално противоположни на първата; тя пък подбира онези моменти, през които земетръсния удар, макар и максимален по разрушителната си сила, но би бил по възможност най-малко
смъртоносен
.
Ами как ще си обясните дето индийските „факири" само с погледа си укротяват и омайват и най-разярения звяр. Така, че не е плод на болни души дето св. Писание като казва, че пророк Данаил останал недокоснат - жив и здрав - между лъвовете, дето бил хвърлен - наверно осъден като „еретик" или „сектант"? Ами момците в огнената пещ? - хвърлени, живи да изгорят!
Та когато нашето духовенство прокудва и разпилява „нестинарите" в родопските планини - в градините на Орфей, които хора, както се разправя от очевидци, през известни празници на годината ходили съвършено боси по дебел жар от огън, без да били изгаряни - казвам: „С преследването на тези хора като „сектанти" и „суеверци" - нашето духовенство за лишен път проявява голямата си простотия по познаване силите и законите на природата." 4) Определяне мястото и времето на землетресението „Ето защо, знайте, ако, разбира се, желаете да знаете, че за да се определи мястото и времето - кога и къде да стане едно землетресение, особено катастрофално, предварително се водят цели дипломатически преговори, при които „едната страна" избира такива места и време, дето биха се реализирали максимум последствия в човешки жертви, а „другата" - чиито методи на работа са диаметрално противоположни на първата; тя пък подбира онези моменти, през които земетръсния удар, макар и максимален по разрушителната си сила, но би бил по възможност най-малко
смъртоносен
.
- „Аз дойдох не за смърт, но да дам живот и да го имат преизобилен.", каза преди 2 000 години Господ Исус. Но вместо думи и словесни доказателства, много по-ясно ще говорят фактическите данни. Така например от таблица № V - (в края) ще се види много добре, че сравнително разрушителната си сила, двете катастрофални землетресения у нас - през 1913 и 1928 г., по отношение на човешките жертви - са се оказали много скромни, в сравнение с жертвите от подобни землетресиния в други страни. Разбира се, че тези очебиещи данни не ще понижат стойността на „съвпадението и случайността" да служат и за в бъдеще като „обяснения" за онези неща и явления, които не се подават на човешкия каприз - всичко да види и всичко да знае. Думите: инстинкт, интуиция, навик, атавизъм, съвпадение, случайност, илюзия, халюцинация, внушение, самовнушение и пр.
към текста >>
17.
2.10.7. Писмо от Георги Раковски, 21.02.1861, Белград. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Тя от своя страна ще употреби всяко средство да отбие тойзи
смъртоносен
удар, кого твърде люто е усетила в себе си.
Пример имаме пред очи си, че доде беше наяве само един Гику познат подкупник, явиха се и други, кои до отчаяная си постъпка уж действуваха заедно с народа! Такива бяха познатии веке вам Миркович, Н. Евтимов и др., еще по-жално е, че и две свещени лица се явиха такива. В това общенародно събрание, кое се приготвява да стане в Цариград, изисква се най-голяма осторожност да се някак си не увлекат такива предатели народа и с хитролукав начин раздвоят мнение събрания и тогава всичко пропадва! При том не трябва да заборавим, че и патриаршия не е изчерпала еще всички си лукавщини.
Тя от своя страна ще употреби всяко средство да отбие тойзи
смъртоносен
удар, кого твърде люто е усетила в себе си.
Сега е време да се покаже кой е истинни български син и кой е сукал несквърнено девиче мляко. Невинний български народ, като увери тойзи си свещен въпрос само на няколко си лица, разумява се, че той им го уверява от българско искрено сърце и упълномощява ги да действуват по негово желание, кое е да придобие народна независима йерархия, а не да променят господар! Затова, ако се появи между пълномощним (кое не вярваме) някое си надъхано от йезуитска пропаганда лице, нека тутакси го отстранят и да вземат от ръце му пълномощния писма, коих му е народ уверил не за раздори вероизповедни, но за съхранение единства българскаго народа, кое другояче не може се съхрани, освен като си остане цял народ в православие. Ние се надейме, че наши мили съотечественици щат послуша слабий ни глас и щат обърна внимание на това, що им пишем от искрено и отворено българско сърце.
към текста >>
18.
2.10.16. Смърт и погребение на унията в България, 07.11.1861 г., Белград. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Покойний дядо Йосиф даде
смъртоносен
удар на тая сбирщина, като стана и той бедний жертва, далеч от месторождение си, между чужди хора немил и недраг!
София: Бълг. писател, 1983, с. 383-384. Отколе не сме говорили за йезуитская зараза, коя папищашите ищаха да въведат и в наше мило отечество. Причина на това мълчание беше, че нямаше веке що да се говори! Йезуитската брадва удари на камък в България!
Покойний дядо Йосиф даде
смъртоносен
удар на тая сбирщина, като стана и той бедний жертва, далеч от месторождение си, между чужди хора немил и недраг!
Подир дяда Йосифа умира в тъмница затворен Николчо Евтимов от Габрово, най-деятелний орган на тая пропаганда. Миркович зарязва и уния, и йезуити и отива в Бесарабските български колонии в Молдава да стане лекар в Болград. Ваклидов, редактор на лъжовния им вестник, кого издаваха български в Сан Бенедето, зарязва редакторство и дохожда в Браила с препоръчителни писма до браилските родолюбци българи да му намерят някоя си работа да може да живее. Най-после остава Цанков, пусти Цанков! И той, горкия, приема да стане негде си в България даскал и ето го и него в Трявна да постъпи в това звание.
към текста >>
19.
6.3.5. Йезуитската пропаганда и подкупниците Миркович, Н. Евтимов и др.
,
,
ТОМ 35
При том не треба да заборавяме, че и патриаршията не е изчерпала още сички си лукавщини, та от своя страна ще употреби всяко средство да отбие тоя си
смъртоносен
удар, кого твърде люто е усетила в себе си!
Най-опасно е, че освен явните подкупници, може несъмнено да има и други покрити между народа, които ще им съдействуват на това. Пример имаме пред очите си, че доде беше наяве само един Гику, познат подкупник, явиха се и други, които с отчаяната си постъпка уж действуваха заедно с народа! Такива бяха познатия веке вам Миркович, Н. Евтимов и др., а още по-жално, че и две свещени лица се явиха такива. В това общенародно събрание, кое се приготвява да стане в Цариград, изисква се най-голема осторожност, да се некак си не увлекат такива предатели народни и с хитролукав начин раздвоят мнението на събранието и тогава сичко пропадва!
При том не треба да заборавяме, че и патриаршията не е изчерпала още сички си лукавщини, та от своя страна ще употреби всяко средство да отбие тоя си
смъртоносен
удар, кого твърде люто е усетила в себе си!
Сега е време да се покаже, кой е истинни български син, и кой е сукал несквърнено девическо млеко! Невинният български народ, като увери тойзи си свещен въпрос само на неколко си лица, разумева се, чи той им го уверява от българско искрено сърце и упълномощава ги да действуват по негово желание, кое е да придобие народна независима йерархия, а не да променят господаря\ За това, ако се появи между пълномощните (кое не верваме) некое си надъхано от изуитската пропаганда лице, нека тутакси го отстраняват и да земат от ръце му пълномощните му писма, които му е народа уверил, не за раздори вероясноведни, но за съхранение единства българската народа, кое другояче не може се съхрани освен, като си остане цел народ в православие. Ние се надеваме, че наши мили съотечественици щат послуша слабия ни глас и щат обърна внимание на това, що им пишем от искрено и отворено българско сърце.
към текста >>
НАГОРЕ