Търсене в текстове за 'Смисъл'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 223 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр.
Те захващат да стават по-любопитни, по-любознателни. И то към въпроси, за които до неотдавна се мислеше, че са веднъж за винаги разрешени. Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството. Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото. Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди. И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр. Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна. Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота. Първото е по-лесно, второто – по-трудно. Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото.
към текста >>

2. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия.
Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците. Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека". А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде. Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия. За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните. Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал. Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности. Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички. Но за всички окултизмът може да бъде полезен.
към текста >>

Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен.
На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие. Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е. схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота. И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен. В тая насока вече мнозина работят. Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен. И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр. Защото духовният живот е продължение на материалния. Само простият и естествен материален живот може да бъде здрава основа на здрав природен морал.
към текста >>

3. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек.
И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък.
към текста >>

Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл.
И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение. Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса. Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр.
към текста >>

4. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот.
Те всякога множат. Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт.
към текста >>

5. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата.
Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука. Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници. Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли. Има и по-висши същества, които ръководят съдбата на човечеството.
към текста >>

6. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл.
Тя тепърва ги изучава. Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има. Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове. Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения. И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното. Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи. В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите.
към текста >>

7. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата.
Дотук наистина няма нищо ново. Това са отдавна установени научни факти. Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система. Стъпим ли върху почвата на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния. Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства, носят специфични, индивидуални особености. Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата. Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство. Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята. Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават. Но астрологията не спира до тук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето.
към текста >>

Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата.
Но астрологията не спира до тук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето. Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват. Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен). И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила? Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки. И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце.
към текста >>

8. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл.
Сега младежите свършват гимназия и университет и не знаят защо учат. Някой учи да стане – доктор, други инженер, дипломат, министър, адвокат и т.н., но, като свършат нито един от тях не е доволен от живота, пък и от учението си. Всекиму липсва по нещо. Всеки чувства, че нещо е пропуснал да научи. И те са прави. Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл. Хората мислят, че насоката на живота си ще я получат най-после. Не, най-напред. Първото нещо, детето трябва да придобие благородно сърце, да бъде нежно, деликатно. Тези качества най-лесно се всяват в детето. Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава.
към текста >>

9. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ Непрестанно движение е животът.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ Непрестанно движение е животът. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите.
към текста >>

Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ Непрестанно движение е животът. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх?
към текста >>

Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това?
Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек.
към текста >>

Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена.
Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек. Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба.
към текста >>

Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни.
Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек. Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба. Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава.
към текста >>

Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот.
Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек. Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба. Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава. Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг път.
към текста >>

Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл.
Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек. Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба. Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава. Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг път. От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни.
към текста >>

Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек.
Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек. Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба. Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава. Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг път. От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни. Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа.
към текста >>

Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде.
Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба. Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава. Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг път. От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни. Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа. Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде. Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си. Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта.
към текста >>

Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога.
И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!... Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа. Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога. Всички те отминават. За всички има дървен кръст и купчина земя. И за мъстителя, и неговата жертва, и за оскърблението, и за тежката разплата. Златото натежава на основата на оня, що е стъпил върху нея, рухва с трясък надолу и свободните черни хора залитат, за да станат изново роби. Камбанен звън известява във влажния въздух нещо, а червеите – работници на черната земя очакват своя дар.
към текста >>

„Няма смисъл..." Велик смисъл!
Жезълът на властелина преминава през хиляди ръце, а те изминалите, лежат в каменните саркофази ред до ред при своите деди. Черепът на учения се търкаля из сетните останки на някоя рутина; никой го не познава, защото е кух, защото страшно зеят тъмните орбити на нявгашното тънко, наблюдателно око. Всички преминават те един след друг... Къде отиват? Защо се родиха? Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста. „Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само. В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа.
към текста >>

Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота.
Черепът на учения се търкаля из сетните останки на някоя рутина; никой го не познава, защото е кух, защото страшно зеят тъмните орбити на нявгашното тънко, наблюдателно око. Всички преминават те един след друг... Къде отиват? Защо се родиха? Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста. „Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само. В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа. Да служиш.
към текста >>

Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот.
Защо се родиха? Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста. „Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само. В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа. Да служиш. – Така може да се назове великият смисъл. Застава въпросът кому?
към текста >>

Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само.
Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста. „Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само. В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа. Да служиш. – Така може да се назове великият смисъл. Застава въпросът кому? Ти и без това служиш брате мой.
към текста >>

– Така може да се назове великият смисъл.
Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само. В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа. Да служиш. – Така може да се назове великият смисъл. Застава въпросът кому? Ти и без това служиш брате мой. Ти, и без това сам да подозираш, си служител, но сам не знаеш кому. Даже и на себе си не служиш, защото истинското твое себе не е познало нито веднъж плодовете на твоя тежък труд. Душата ти не е познала твоята жертва... Всичко отминава.
към текста >>

Да познаеш себе си, това е смисълът на целия живот, е казано там.
Душата ти не е познала твоята жертва... Всичко отминава. Всичките ония кумири, за които тежки капки пот течеше от твоето чело залязоха, всички бяха тленни. Кому си служил? Познай себе си, са казали нявга мъдреците. Но дали това не остана като самотен скрижал, който се изтрива от пясъците, които горящият самун хвърля отгоре му? Да познаеш себе си, това е смисълът на целия живот, е казано там. Но кой позна онова себе, за което става реч? Хората днес познаха само най-връхния слой на своето аз, онова аз, което изисква скъпи жертви, онова аз, което ликува, когато превием врата на бедния и беззащитен наш брат. Да познаеш себе си, то значи Него да познаеш, а да живееш, значи да служиш Нему. Той е бил преди животът да бъде, защото животът начева от часа, когато Той пожела да го създаде. Животът, това е неспирното движение на душите по безкрайната вселена, великото училище, а Той е вечно пребъдващия Един.
към текста >>

Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът?
Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава. Нас кой научи да ходим в тъмнината на черна нощ? Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия. Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти. Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум. Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин. Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли.
към текста >>

Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия.
Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава. Нас кой научи да ходим в тъмнината на черна нощ? Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия. Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти. Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум. Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин. Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли. Ще дойде такъв ден.
към текста >>

10. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи.
Използва ли той даденото му, за да помогне на другите? Напротив: постоянно недоволен, непрестанно натякващ против своята съдба. И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота. Така тоя същия човек, който днес минава за културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества. А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос. Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи. Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди.
към текста >>

11. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>

Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си".
Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край.
към текста >>

12. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа?
Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта.
към текста >>

Ала за всички то има един едничък смисъл.
всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат.
към текста >>

И аз наблягам на това – един едничък смисъл.
Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания.
към текста >>

13. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл.
И ако да ни се струва, че материално задоволяване и външни, съставени от хората норми, биха преобразили техния живот, ние се заблуждаваме, защото съществуват и други фактори. Има установени от природата закони, по които протича животът на всички и които ничия човешка воля не може да пренебрегне или обходи. Само съобразяването с тия закони може да даде естествено и правилно разрешение на всички наболели въпроси. Тия закони не са някакви метафизически абстракции, а живи сили които регулират живота ни всеки миг. Има нещо разумно и велико в света, което хората в своето заслепение по преходни неща, не виждат. И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл. Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение.
към текста >>

14. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото.
Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик.
към текста >>

В тях за момент проблясва смисъла на трудната им задача.
А колкото за другата, положителната страна на живота в бр. сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме. Ние мислим, че перото няма право да я закача Тя не се описва, а се изживява. Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!.. Непознат трепет обхваща цялото им естество. В тях за момент проблясва смисъла на трудната им задача. Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния духовен запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия човек.
към текста >>

15. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата.
Ревността ражда само страдания, измъчвания, мисли за отмъщения и др. подобни. Всяко нарушение на законите, които регулират нашия физически организъм, води към едно болезнено състояние – една болест. Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина. За тях тя е писана много и за това няма да се спирам на тоя въпрос. За нас е важно да отбележим само факта, че по аналогия на физическите болести съществуват и психически. Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата. Например, вземете страха. В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и започва да действува напълно инстинктивно без да мисли. А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие.
към текста >>

Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл.
Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения. Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения. В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели. Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее. Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл. Ако напр. човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста. А егоизмът е едно болезнено състояние. Същият закон има и обратна сила – ако постоянно се свързва с доброто, ще започне да прояви неговите качества. Да се върнем към болестите.
към текста >>

16. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове. Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава.
към текста >>

Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него.
Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб.
към текста >>

И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор.
Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод.
към текста >>

17. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци.
То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено.
към текста >>

Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.
Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление.
към текста >>

Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление.
Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление. Но не винаги тя може да направи това и в такива случаи попада под действието на отрицателните сили на природата. Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея започват да се развиват един след други все нови пороци. Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова. – Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога. Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота.
към текста >>

В нея са се запазили само външните форми, но техният смисъл е напълно забравен.
И дори ако отидем по-далеч: един и същ метод не може да бъде еднакво приложен в едно и също време в различни народи. Например, един метод, приложен към един индиец, не може да даде същия резултат, ако се приложи към един европеец. И обратното е също вярно. Явява се въпросът: днес притежаваме ли тия методи? По отношение на съвременната религия, то тя отдавна ги е загубила. В нея са се запазили само външните форми, но техният смисъл е напълно забравен. Ако напр. днес отидеше един каещ се грешник при някой свещеник и му изповяда своите прегрешения, искайки му метод за изправление, какво би могъл да му даде тоя свещеник? Нищо друго, освен да го утеши и изпрати. Утехата сама по себе си е хубаво нещо. Тя е необходима за една каеща се душа, но не е достатъчна.
към текста >>

18. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново.
Нашите задачи Ние всички сме носители на учението на Всемирното Бяло Братство. Всички мислим, че това учение може и трябва да се приложи и всички знаем, че приложението при днешните условия не е лесно. Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания. И целта на нашите събори е да се опознаем и да си изясним взаимно ония въпроси, които общо ни интересуват. Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени.
към текста >>

Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране.
А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот.
към текста >>

19. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл.
Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения. Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас? Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него. Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат.
към текста >>

И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас.
Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална. Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ. Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек.
към текста >>

20. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма.
Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот. Явно е, че въпросът, поставен на една такава база, не може по никакъв начин да добие едно правилно разрешение. Принципите, установени по тоя път са релативни. Те нямат една обективна реалност, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена дейност. По такъв път е изграден съвременния морал. Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма. Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота. Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме неговия пример т. е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва. Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр. на физиката или химията.
към текста >>

21. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл.
Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов. Така говори легендата за музиката и ангелите .
към текста >>

22. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност.
Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо.
към текста >>

23. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав период в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло.
Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти. Аз не оспорвам, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство. Това ще рече да можеш, като Паганини, да изсвириш един концерт на цигулка само с една струна. Трябва да бъдеш голям виртуоз. Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна. В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав период в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло. – Това ще бъде новото изкуство, творенията на което ще бъдат богати и издържани еднакво и в образно, и в психологично, и в символично отношение. * Кое художествено произведение може да се нарече истинско? Онова, което доставя пълна естетическа наслада на всеки човек. В противен случай, на това произведение му липсва нещо, то е слабо или в образно, или в психологично, или в символично отношение, Такава непълнота се усеща от повечето произведения на съвременното изкуство. Нека се опитаме да обясним защо е това.
към текста >>

В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада.
Още по-малко са произведенията на изкуството, които да са безукоризнено издържани в символично отношение. Истинската красота е достояние само на съвършените, нея съзерцават и могат да възсъздават само онези, които разбират езика на тайната, езика на символите. * И тъй, във всяко художествено произведение трябва да бъдат преплетени три нишки, три сюжета или мотива: образен, психологичен и символичен . И никъде да не се къса нито една от тези нишки. При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи. В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада. Образно казано, да бъдат като три одежди, в които да е облечена основната идея на творбата. А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея. Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията.
към текста >>

24. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред.
Така е, защото нашата свободна воля мяза на следното: представете си един дълъг път, от двете страни на който има пропасти или високи стени. Човек е принуден да се движи по тоя път. Това е, което наричаме предопределение, а че се движим, показва това че живеем. Нам е предоставено дали да се движим с една бързина или с друга, дали право да се движим или да криволичим, да правим зиг-заг и почивки. Това е нашата свободна воля, за която ще ни дирят сметка идващите след нас. Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред. За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот.
към текста >>

25. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното.
Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт.
към текста >>

За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н.
Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него.
към текста >>

26. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл.
Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция. Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф.
към текста >>

27. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Burgoyne Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика”) В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му сетива.
H. P. Burgoyne Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика”) В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му сетива. Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява.
към текста >>

Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса.
Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлече мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум, с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато, съобразно с всемирния закон за равновесието.
към текста >>

28. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всички вие, които желаете дз разберете смисъла на живота, отдавна вече търсите истината по залутанит пътеки на заблудата.
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ Из Книга „За живия Бог” от Бо-Ин-Ра Тук аз ще ви говоря за онази светлина, която се струи прeз цялото човечество. Искам да ви покажа оная светлина на живите сърца, която може да ви просвети. Всички вие, които желаете дз разберете смисъла на живота, отдавна вече търсите истината по залутанит пътеки на заблудата. Вие ще намерите, ако се доверите ономува, който е намерил. Вие сте царе, които не познавате вашето царство. У вас самите е това царство, което очите ви напразно се мъчат да обхванат, когато търсите вън. Вие питате без да получите отговор, и все пак питате: „Къде е земята, която ни бе обещана? " Достигнахме ли край, ако наистина има някакъв край, или животът ни ще продължи и след тоя край?
към текста >>

29. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания.
И десет Бергсоновци да прочете – пак нищо да му помогнат! Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди. Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания. Не че те са непотребни – те са тъй нужни, както е нужна оранта и торенето на една нива. Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания.
към текста >>

30. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление. Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието. Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството!
към текста >>

31. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота.
Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това.
към текста >>

" Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.
Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр. Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. Въведение на духовните хора за духовния живот е молитвата. И тогаз само ти имаш въведение във великия духовен живот; тогаз ти ще го разбереш". Дънов Молитвата е велик фактор за еволюцията на човешката душа. За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила.
към текста >>

Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си.
В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
към текста >>

Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото.
Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва.
към текста >>

Това е вече молитва в широкия смисъл на думата.
Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа".
към текста >>

И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота.
и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част. Това събудило в душите на другарите им нови импулси. И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б. и Ф. духовната сила да вършат това? Връзката с Бога може да събуди тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това. Защо другарите им не са вършили като тях ?
към текста >>

32. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В това се заключава и предвиждането на бъдещето, в смисъл на детерминизъм.
Той цял е изтъкан от време, а времето, както и еволюцията, са нещо непредвидено и творческо – всеки момент от развитието на нашето „аз" и вселената ни донася нещо ново, оригинално, което не е било и няма да се повтори, но този миг е във взаимно проникване с миналото и бъдещето. Така че най-реалният е настоящия миг, който съдържа като възпоменание миналото (в това се състои траенето) и той служи за основа на бъдещето. А чистият интелект, независим от интуицията, не приема непредвидени неща, не допуска истинско творчество. Оттук неговият консерватизъм. Той отхвърля това и новото свежда към старото, не допуска, че от една причина ще се получи повече отколкото съдържа и винаги прилага принципа „че едни и същи причини пораждат еднакви следствия". В това се заключава и предвиждането на бъдещето, в смисъл на детерминизъм. Така е обикновено за разума. Значи, интелектът не може да познае целокупния живот, тъй като той е животът, гледащ навън и част от жизнената еволюция. Да твърдим противното, то би значило да турим равенство между частта и цялото. Пита се тогава, как ще познаем тоя живот? Или ние сме осъдени на вечно неведение, поставени в тоя мрак и противоречия, всред който ни поставя интелектът?
към текста >>

33. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

В този смисъл, абсолютността е относителна.
Техните стари и отживели схващания заспиват вече своя вечен сън. Схващанията за даден момент и при дадени условия не представляват една абсолютна истина за всички времена и всички положения. Абсолютността се отнася само до времето, знанието и условията. Онова, което се отнася за дадени хора, при дадени обстоятелства и дадено време, може за тях да има абсолютна стойност. Но за следващият момент, това схващане загубва абсолютната си стойност и минава в лоното на относителното знание. В този смисъл, абсолютността е относителна. И затова говорят великите мъдреци на човечеството, че абсолютните величини са само у Бога. А на човека е дадено да борави с относителните абсолютности. Учените доскоро приемаха своите знания за абсолютни, което нещо ги довеждаше до консерватизъм. Този консерватизъм ги караше да отхвърлят всички ония факти, които не съвпадат или се явяват в разрез с техните предварително поставени положения. „Толкова по-зле, казваше един французин, за фактите, ако те не отговарят на теорията".
към текста >>

34. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на Житно Зърно, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение.
Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа. Следователно и зодиакът, по който се движат слънцето, луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад. В дадено место на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число градуси, минути и секунди от еклиптиката. Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на Житно Зърно, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение. Онази точка от еклиптиката, сиреч градусите, мин. и сек., която минава през източната точка на хоризонта се нарича Асцендент (възход). Ще го бележим тук с Asc. А град., мин. и сек.
към текста >>

35. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Твърде известният със своите напредничави възгледи швейцарски физик говори в първата книжка за смисъла и значението на Микелсоновите опити и върху теорията за електронните тръби.
Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни практични наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich. от Z. F. О. НОВИ КНИГИ: „Най-новата ориентировка на физиката" от Giulio Alliata и „Силовите полета" от същия. И двете издания на Otto Hillmann, Leipzig. Твърде известният със своите напредничави възгледи швейцарски физик говори в първата книжка за смисъла и значението на Микелсоновите опити и върху теорията за електронните тръби. В същата той излага, че след пълен опит на Айнщайновата теория на относителността, това, което слага той за основа на своята теория, подготвя и нейното оборване. В другата книжка пък се разпростира върху гравитационните и електромагнитни полета, които разглежда и обяснява по нов начин. Новите книжки представят голям интерес, както за любители така и за специалисти. Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese. В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по психология и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване.
към текста >>

36. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто.
към текста >>

Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота.
Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява.
към текста >>

В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл.
Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия.
към текста >>

И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена.
Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството.
към текста >>

И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж.
Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда.
към текста >>

Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа.
А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма.
към текста >>

37. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл.
Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл. Именно това ще бъде характеристика на новата култура. Това е и мисията на окултизма. „Вие още не сте живели” казва г. Дънов Истинският живот сега се приготовлява. ИЗУЧАВАНЕ ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА „Земледелецът който оре и сее житото, трябва да знае времето, когато требва да се сее, требва да знае, как да се оре, трябва да знае и да избере мястото".
към текста >>

Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на думата и мъдрост.
Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г. Дънов изразява и така: „Любов без мъдрост не може и мъдрост без любов не може". Нужни са два вида знания: Знание на законите, които лежат в основите на битието. Знание на методите за приложение на тези закони в живота. Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на думата и мъдрост. Знание се добива чрез изучаване на явленията и на законите, които ги управляват. А мъдрост е знание на методите, чрез които тези знания могат да се използуват, да се приложат в живота. Мъдър е онзи, който знае практически да приложи своето познание в живота. И самото приложение е вече проява на волята. Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята.
към текста >>

Ако употребим израза механичен в широк смисъл на думата, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята. Онзи, който иска да. работи за новата култура, трябва да изучи между другото и методите за прилагане на великите божествени закони. Какво трябва да разбираме под думите „жива природа"? За някои може би природата е само сбор от физико-химични явления, които се управляват от физико-химичните закони и нищо друго. Ако употребим израза механичен в широк смисъл на думата, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието. Обаче както казахме по-горе, според окултизма природата не е мъртва, а жива, тя е разумна, т.е. зад видимите материални явления има духовна страна, има дейност на висши разумни същества[2]. Физичната страна на природата не е откъсната от духовната! Всъщност физичното е само като външен израз, като физиономия на духовната страна на природата. Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони.
към текста >>

Значи природата е една велика книга, но не трябва да се спираме на азбуката; требва да намерим смисъла на тези букви и думи, за да можем да четем по тях.
Само онзи, който е изучил тази връзка, ще е в състояние да приложи практически окултното си познание за разрешение въпросите на живота. Този, който се задоволява само с изучаване материалната страна на нещата, без да изучава и духовната им страна, той още не разбира природата. Това се отнася както за човека, така и за животните, растенията, минералите и за всички други явления. Защото, както казва г. Дънов, цветята и всичко друго в природата са само азбука. Значи природата е една велика книга, но не трябва да се спираме на азбуката; требва да намерим смисъла на тези букви и думи, за да можем да четем по тях. А това става с помощта на окултизма, който разширява границите на изследването. Окултните истини са от такъв характер, че могат да се приложат в живота, и плодовете от приложението най-добре ги потвърждават. Окултизмът е приложим във всички области на живота. Той не се занимава само с великите проблеми на битието, но едновременно и с наглед най-дребните, микроскопичните работи в живота. Навсякъде трябва да се внесе разумност.
към текста >>

38. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет.
Правилната мисъл ще роди правилни пожелания, а от там ще се роди и правилната постъпка. Постъпките са продукт на пожеланието, а последните на мисълта. Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало. И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена личност. Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано. Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет. Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек.
към текста >>

39. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора.
Ние сравняваме 1° от положението в зодиака на 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети; 2° положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Луна и планети и 3° аспектите, които образуват 11-те гореспоменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.[3] Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение. 11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора. 9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог. Ще помена само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди. Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото.
към текста >>

40. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи.
По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията.
към текста >>

Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът.
Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz.
към текста >>

Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].
към текста >>

[1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>

41. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
към текста >>

42. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия.
НАШИЯТ МИРОГЛЕД[1] Ние вярваме в разумността на битието от начало до край. За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция. За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост. Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот.
към текста >>

Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност.
И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование. Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония. Външна организация нямаме и не се стремим да я създадем.
към текста >>

43. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл.
А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност.
към текста >>

Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява.
А затова не е нежно да се оттегли в някоя пустиня, защото и в пустиня да избяга, човек може да помъкне със себе си света. Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони. Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство. Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си.
към текста >>

44. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И днес всички умни хора на човечеството насочват вече своята мисъл към друга насока, към други сили – откъдето намират радост и смисъл в живота.
Ние все уреждаме работите си, а те все неуредени остават. Заболяваме – търсим помощта на лекарите. Но при все това смъртта ни завлича. Съграждаме великолепни системи, туряме строги закони, за да се изправят аномалиите на кражба и лъжа, но все пак виждаме толкова престъпници. – И ако животът по този начин е безсмислен и от толкова хиляди години резултатите са лоши, то всяка мисъл, която иде да вдъхне в нашата душа, великата надежда, че има изходен път от безизходното положение – отбелязва нова епоха в нашия живот. И днес всички умни хора на човечеството насочват вече своята мисъл към друга насока, към други сили – откъдето намират радост и смисъл в живота. Новите схващания за живота са като сила, която дава простор на мисълта и разширение на душата. Създава се вече мироглед, убеждение за истинността на идеята за доброто и красивото. Всеки умен човек започва да се радва и цени доброто и ако то е една необходимост сега за всички разумни човеци и хора на 20 век, защо да не отворим вратите си? Защо да не изоставим омразата и лъжата! Като сме ратували толкова на тях, какво сме придобили?
към текста >>

В този смисъл вече, човек разбира какво е стремеж, служене и радост, която запълня всяка празнота.
Ние сме почти в началото на пролетта Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Истината, която е почнала да озарява народите, ще оправи и пътя на истинското преобразование. В този път, ние ще имаме силата да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разрушение. Дълго време сме скитали из пустинята, както израелския народ; време е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предстоящата работа, която ни се налага като човеци от общата челяд на човечеството. Новото иде като сила, която отвежда мисълта от всека суета, предава качества на способностите, с които се проявява човек като разумен деец. В този смисъл вече, човек разбира какво е стремеж, служене и радост, която запълня всяка празнота.
към текста >>

45. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В неговата проява е смисълът на човешкия живот.
Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетка в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. „Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека. Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея.
към текста >>

46. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди.
пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат.
към текста >>

47. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни.
Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота. Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние. Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата. Ние смятаме във всеки момент, че убеждението до което сме дошли, е последното и най-правдивото и по-сериозно от това, например, да нарисуваш своята картина, да съградиш своя дом, да унищожиш своя враг – няма. Всяко от тия занимания за оня, що го върши, е важно. То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни. Кое е това, което внася дисхармония и разочарование? То е туй, че ние сме ориентирали живота си спрямо временното, преходното, а не спрямо вечното. Заради удоволствието, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна. Заради имането което е преходно, ние пренебрегваме честта, която е неоценима пред всяко имане. Заради себе си жертваме ближния си, заради отделна група жертвуваме общото, а заради хората забравяме Бога.
към текста >>

48. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл.
Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите. „Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите". „Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл. Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят. Всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта". „Всички хора, които са вън от Бога, са мъртви. Животът ще дойде само с любовта. Следователно вие не живеете, вие сте мъртви в Бога.
към текста >>

49. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче, в това дращене има един вътрешен смисъл.
Няколко думи за значението на окултната биология Боян Боев „Ако аз положа най-хубавата мастилница на масата си, имам перо и един лист... Да кажем, че не сте запознати с това изкуство – писането. Аз топя с перото и почвам да дращя, изпразни се мастилото, пак потопя, дращя, топя, дращя. Ще кажете: Този човек ту в мастилницата бръква, ту дращи, изчерня цялата книга. Обаче, в това дращене има един вътрешен смисъл. Ако вие почнете да анализирате мастилницата, после да анализирате перото и книгата и да мислите, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите. Тайната, която съм вложил не е нито в перото, нито в мастилницата. Това са само условия да се изрази една скрита мисъл символично". „И причината на съвременните криви схващания, всички погрешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре точно, а ги схваща отвън погрешно". „Аз не говоря, какво ми скимне, а говоря такива велики истини, които съм опитал.
към текста >>

50. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II.
Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно.
към текста >>

При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III.
Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не.
към текста >>

51. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

И това е именно едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се учи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество.
От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма. Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи? Възникват често въпроси, дали някои вярват в Христа или не. Обаче Христос като светлина, включва всички възможности и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие. Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да живеем съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се учи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
към текста >>

Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи? Възникват често въпроси, дали някои вярват в Христа или не. Обаче Христос като светлина, включва всички възможности и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие. Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да живеем съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се учи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
към текста >>

52. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

фр., нямат смисъл.
Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там. Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа величина. За практичните последици от този опит, естествено не може и дума да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг. изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл. фр., нямат смисъл. За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на атома на живака. Доколкото се има основание да се напишат горните равенства, ще видим по-долу. За нещастие обаче, цялата тази работа почива само на факта, че при анализа са се оказали незначителни следи злато, които едва ли се поддават на количествени измервания. Данни от други странични явления, които биха съпровождали разпадането на живачния атом, не са констатирани. Самия г-н М.
към текста >>

53. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр.
" Нима затварянето на очите, това е смърт? – Ама пулсът престава? Нима преставането на пулса, това е смърт? Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят. Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр. и пр. – а при това вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват повече в смъртта, нежели в живота. Отрицателните истини в света са по-силни от положителните. Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко?
към текста >>

54. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт.
Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт. Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята. Само волята има връзка с движенията. И казваме – има волеви движения и неволеви.
към текста >>

55. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.
но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното.
към текста >>

Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество.
Като всяка „сила", въз основа на закона за запазване енергиите, тя не може да „изчезне", а само да се промени. Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем. „Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените. Душата е действително сила, която осмисля, оживява материята. Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена тяло. Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество. Но времето ни е преходно. Скоро ще се разбере, че има само промени на формата и по отношение душата, че смърт няма.
към текста >>

56. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Духовната пълнота е смисълът на живота!
Днес хората идентифицират пълнотата със здравето. Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически. Богаташът на десет страни се озърта когато ходи, та мигар това е от сигурност? Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат. Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота! Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа.
към текста >>

Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля.
Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля. Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>

57. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи.
Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта.
към текста >>

Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота.
Е ли възможно всичко това? За човешкия ограничен ум това изглежда невъзможно, но за Бога всичко е възможно: колкото по-велик и непостижим е идеалът, толкова по-велики и силни са тия, които го следват. Това съзнание, тоя Божествен импулс на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек. Днешното възпитание и образование е едностранчиво и не дава това съзнание, което да даде правилна насока на нашите стремежи. Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие. Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота. От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази партия и правителство – „спасението е в самите вас". Не могат нито ръцете, нито очите, нито стомахът, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях. Ако някоя част поиска да живее отделно, тя ще се унищожи. Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на Божествената любов и хармония.
към текста >>

58. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е.
По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи. Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр. Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е. като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3. Неодарвинизъм (Вайсман, Галтон и др.). 4. Неоламаркизъм (Проф. Август Паули, Раул Франсе, Д-р Адолф Вагнер и др.). 5. Теория за взаимопомощта като фактор на еволюцията, от Кропоткин.
към текста >>

като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3.
Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр. Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е. като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3. Неодарвинизъм (Вайсман, Галтон и др.). 4. Неоламаркизъм (Проф. Август Паули, Раул Франсе, Д-р Адолф Вагнер и др.). 5. Теория за взаимопомощта като фактор на еволюцията, от Кропоткин. Мутационната теория на Хюго де Фриз не споменавам, защото тя може да са включи в някоя от горните.
към текста >>

59. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

* * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”.
Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин.
към текста >>

60. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Само окултизмът дава ключ за разбиране дълбокия смисъл в митовете и легендите, напр.
Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам. Авторката е позната немска писателка. В горната книга се зачеква въпросът за изворите на художественото творчество и за дълбоките истини, които се крият в много митове. Само окултизмът дава ключ за разбиране дълбокия смисъл в митовете и легендите, напр. в легендата за „Светата чаша" (Светия граал), за „Златното руно" и пр. ИНТЕРЕС КЪМ СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ в Западна Европа. Този интерес расте от ден на ден. Това се вижда между другото от обстоятелството, че почват да се отварят и другаде училища подобни на Валдорфското. После това се вижда и от факта, че в много конференции по окултна педагогика се стичат масово учители, за да чуят за принципите, на които почива Свободното Валдорфско училище.
към текста >>

61. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл?
Новото вино трябва да се налива в нови махове. За да се запазят и двете. Ев. Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него.
към текста >>

Не. То е вярно в преносен смисъл.
За да се запазят и двете. Ев. Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг.
към текста >>

Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл.
И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си представя сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл. Сила разумна, която работи и гради съобразно Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и се развива. Бог не обича стари мехове. Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино.
към текста >>

62. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл.
Средите, през които протича животът, имат различна гъстота и еластичност, а от това следват и разнообразията в движенията. В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие. В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината. И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на светлината която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията. А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина.
към текста >>

На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата.
Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи.
към текста >>

63. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата.
Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област. Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за импулс и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж. Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот. Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения. Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния път, по който върви. Такива сътресения и сега стават: – нима хората, които се сепват и отричат от оня неестествен живот, не са оправдание на ориенталската поговорка „за тоя, които разбира и бръмченето на комара е много, а за други – и тъпана е малко”? Изглежда, че болшинството се нуждае от нещо повече от тъпан, нещо невъобразимо по своята стихийност за да отпуши непроходимите слухови канали на духовното и да накара човека да се замисли за своето бъдеще. Може би неграмотността на голямата част от хората да четат в страниците на природата, е причина за отминаване редицата знания, които крият те.
към текста >>

64. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота.
Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива. „Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството.
към текста >>

65. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог.
Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг. Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог. Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва характера или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно. Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието. Същият 3) Радостта съществува за красивото тяло, скръбта – за красивата душа. Същият
към текста >>

66. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота".
Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна Всяка една теория и хипотеза може да води към известна истина, но това е само едно приготовление. Ние трябва да престанем да се ограничаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота.
към текста >>

При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите.
Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого да любите? Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява. Следователно, ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим Божията Любов в света. В тази Любов именно не може да съществува никаква теория, никаква хипотеза. Тази Любов аз я нося от памтивека.
към текста >>

67. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения?
Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота.
към текста >>

Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота.
Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество.
към текста >>

68. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл.
Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои. Ала случайностите са само за невежите. За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски.
към текста >>

69. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

" На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям.
Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите.
към текста >>

Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят.
И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ.
към текста >>

70. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл.
Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение.
към текста >>

Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

71. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл?
Във върха някъде се крие нашето Аз. То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове. Нашето Аз се не намира лесно както нашата личност. То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост. Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга.
към текста >>

За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена случайност, сляпа и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта.
Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз. Затуй животът за едни е реалност, за други - сън. За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена случайност, сляпа и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта. Тия, що дирят своята личност, разходват всичкото богатство на душата си по нея. Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната. Тия пък, що правят стъпките към своето Аз, мязат на пчелар, що гледа кошери. Пчелите и себе си изхранват, а от своето обилие хранят и стопанина. Нашата личност взема, а нашето Аз дарява.
към текста >>

72. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта.
Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовният. Да посадиш запр. десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно. Защото тия десет лози запр. - това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми. А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота.
към текста >>

73. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух.
Така постъпва и природата. Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят. Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап. Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно. Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес?
към текста >>

Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно.
Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят. Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап. Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно. Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот?
към текста >>

Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря.
Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно. Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители.
към текста >>

В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете.
Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето. Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ.
към текста >>

....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите.
Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето. Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ. „Културна" Европа сега ги е респектирала със своето блестящо, звънливо име.
към текста >>

74. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те представляват твърдото състояние на материята в абсолютния смисъл.
За да избегнат безполезните усложнения, алхимиците наричат „вещество" всичко, което е образувано от застиналото слънце и „сила" всичко, което може да измени състава или състоянието на това вещество. Нека отбележим, че и химиците, начело с Менделеев, дойдоха до тая теория; те смятат, че всичките химически тела са повече или по-малко гъсти кондензации на водорода, чиято гъстота е приблизително 0*068. Колкото по-гъсто е едно тяло, толкова повече то се отдалечава от първичната сила, за да се приближи до леденината на смъртта. Златото, с гъстота 19*5,. живакът със 136 и платината, най-после, чиято гъстота е 21*5 са тела, в които материята е извънредно сгъстена. Те представляват твърдото състояние на материята в абсолютния смисъл. От водорода до платината съществува аритметична прогресия, чрез която може да се определи точно мястото на познатите химични елементи по техния атомен строеж и да се откриват такива, непознати още, но чието съществуване предсказва таблицата на Менделеев. Да се върнем сега към алхимика, за когото всичките земни тела, по същността си са земя, в която има повече или по-малко слънце. Алхимикът търси средства да увеличи количеството на слънцето в едно тяло, за да го разтвори, разшири и развие. Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям). Или пък, той търси средство да увеличи гъстотата на веществото, чрез някакъв агент и това той нарича сгъстяване, съсирване, коагулация (от coagula).
към текста >>

Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация.
А светлината, макар и материална, преминава през стъклото, без да му причини повреда. Това състояние на материята, при което преобладава съответната ù енергия, алхимикът нарича разтворителна сила (солве). Тук, именно, той изучава „разтварянето" на телата, т.е, проникването им от слънчевата енергия и нейните производни, от което зависи еволюцията, която алхимиците наричат ферментация. Това отваряне на телата става в няколко степени, като почнем от гниенето и свършим със сублимацията, минавайки през двойно загряване, силно загряване (пясъчна баня), буйно загряване (в пещ) и стигнем до сублимацията и дестилацията. Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване. Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици. Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък. Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр.
към текста >>

75. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума?
Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия? – според Шпенглер също упадъчен признак. А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота?
към текста >>

Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия.
По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>

76. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Понеже всяко течение се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност.
Разрешението на този въпрос ще хвърли светлина не само върху главния фактор на еволюцията, но и върху проблема за същността на живота, върху силите, които лежат в основите на живота. Важността на този въпрос изтъкват и Авг. Паули и Адолф Вагнер. От разрешението на въпроса за произхода на целесъобразността ще зависи, на каква основа ще стъпим при разрешението на основните биологични въпроси: дали на механична основа или по-дълбока. И тъй, този въпрос е централен в биологията. Понеже всяко течение се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност. при които действието на подбора безспорно да е съвсем изключено. Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор. На пръв поглед тук имаме безспорен случай на пряко приспособление.
към текста >>

77. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност.
Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък. Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот. В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на спортни игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен. За тях има родени питания, които до скоро смятаха чужди на младите. Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност. Бързото увеличение на идейните вегетарианци, въздържатели, и др. показва, че е пробуден усета за една друга, по-широка правда, която има и по-голям размах От друга страна, проявяващият се общ интерес към въпроси от живота, науката, религията, показва, че критичната мисъл е наченала един втори, синтетичен етап, етап в който разхвърляните факти се сглобяват в един строен монизъм. Това твърдение за едни се вижда прибързано, тъй като всекидневната практика ни показва друго, именно, че увеселителните заведения, кафенетата, и нощните локали се пълнят изключително от млади хора. Това е така, но ние знаем, че показалец за нравствената висота служат ония, които са по върховете на обществото и знаем, че колкото и малко, незначително да е числото на издигнатите, те са винаги като кваса в тестото, кой го превръща цялото в хляб. От личния пример на тия, призваните, които най-често не са окичени със звънливи имена, ще се срутят веригите на лошия навик и ще паднат извратените разбирания, които създават духовното робство.
към текста >>

78. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва.
Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие.
към текста >>

Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм.
Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала.
към текста >>

Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота.
Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните. Този култ е остарял. Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия.
към текста >>

В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си.
Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето. Неговите усилия са напразни – каквото изплисква навън, през въздуха се връща обратно в морето.
към текста >>

79. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз.
механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма. Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр. И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма. Тук те разбиват отворени врата.
към текста >>

80. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес.
" Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря.
към текста >>

81. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток".
към текста >>

Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо.
Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др.
към текста >>

Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави.
показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес. Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция. Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада. Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави. - От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно.
към текста >>

Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл).
И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго).
към текста >>

Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм.
И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената.
към текста >>

Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл).
Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи.
към текста >>

А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума.
А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори.
към текста >>

Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е.
И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост. Ние се радваме, живеем, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава. Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с израза на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се изразили някои питагорейци. Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия. Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват. От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия върху лицето на земята, върху които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите. За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм. Да конкретизираме мисълта си.. Как протича нашият обикновен ежедневен живот, всички знаем.
към текста >>

Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват.
Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с израза на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се изразили някои питагорейци. Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия. Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват. От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия върху лицето на земята, върху които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите. За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм. Да конкретизираме мисълта си.. Как протича нашият обикновен ежедневен живот, всички знаем. Той е, външно поне, доста еднообразен и монотонен... Всеки работи - чука, чете, пише - всеки бърза. Всеки е зает.
към текста >>

Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина.
Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива. Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг. Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения. Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
към текста >>

Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството.
А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др. Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции. Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа.
към текста >>

82. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

(продължение от книга 4 - 5) „Животът требва да серазбере хо форма, съдържание и смисъл".
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА. (продължение от книга 4 - 5) „Животът требва да серазбере хо форма, съдържание и смисъл". Дънов Приведените до сега факти показват, че психичният елемент съществува в природните царства и играе важна роля в органическия живот. Видяхме неговата роля при прякото приспособление. Това показва, че той е фактор при еволюционния процес. За влиянието на психичното върху физичното могат да се приведат и друга редица факти, които, ще разяснят някои страни на този въпрос[1]: „Радостта и скръбта, знаем от всекидневния живот, причиняват редица телесни явления Радостта зачервява бузите. При скръб, страх, болка, те побледняват.
към текста >>

83. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм.
Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти. И не е ли това ясно за всеки едного, който е следил политическия живот на една страна? Пишат се закони, конституции, издават се наредби, а в края на краищата политическият живот се строи според ония живи сили на съзнанието, с което държавниците на един народ живеят, излива се в оная форма, която се определя по вътрешни закони от техните същински политически убеждения.
към текста >>

84. Безсмъртие и прераждане – д-р Ст. Кадиев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички добри хора са светещи, а всички лоши дера, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни.
Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага. Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи? " Велика е загадката на живота! А. Бертоли Човек, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши дера, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. Из „Чист и светъл! "
към текста >>

85. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл.
съгражда жива материя от останалата част на храната. Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна.
към текста >>

Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума.
Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му. Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките. Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими. На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за благоденствието си.
към текста >>

В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото.
Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата.
към текста >>

Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад.
Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето. Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум. Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема. Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи.
към текста >>

86. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята.
Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея. От тази гледна точка излизаше централният институт по възпитанието и обучението, като покани в началото на изтеклата година това училище на конференция в Берлин. Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа. За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау. Последната ще бъде придружена с изложба на ученически работи от Валдорфските деца. Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята. Ще бъде изложена в упражнения с деца и юноши, също и методичната постройка на изкуството „Евритмия", което се състои от телесни движения в пространството и се упражнява във всички клонове за хармонично развитие на мисъл, чувство и воля. „Централа за възпитание и обучение в Силезия." ----------------------------------------- [1] Титла за ученост в Германия
към текста >>

87. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо.
Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим.
към текста >>

Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот.
Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи".
към текста >>

88. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог.
Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите. И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено.
към текста >>

Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла.
Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента.
към текста >>

89. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм.
Б. БОЕВ. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят.
към текста >>

„Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”.
Б. БОЕВ. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността.
към текста >>

А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл.
Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в трояко отношение. Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата. А изучаването по смисъл значи да изучим степента на съзнанието, разумното, което е свързано с дадените явления. Какво ще каже напр.
към текста >>

А изучаването по смисъл значи да изучим степента на съзнанието, разумното, което е свързано с дадените явления.
За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в трояко отношение. Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата. А изучаването по смисъл значи да изучим степента на съзнанието, разумното, което е свързано с дадените явления. Какво ще каже напр. да се изучи едно растение по форма. Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите, клетките, после всички процеси, които стават във формите. _______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание.
към текста >>

________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание.
Но опитът да се обясни чрез подсъзнателни чувства и стремежи ясновидството, възприемането на по-дълбоката страна на природата, не хармонира с фактите. Чрез изследването на тези явления с ред контролни мерки се доказва тяхната обективна стойност. Райхенбах и учениците му с най-разнообразни контролни мерки установяват обективното съществуване на одичните явления, на ясновидството[3]. А контролните мерки на френските изследователи са седем групи: опити с магнитни пръчки, с магнетизиране на чаша вода, с електромагнит, с поляризирана светлина, със спектроскоп, с флуоресциращ диск и чрез екстериоризацията на чувствителността.[4] Щом се установи, че ясновидството и сродните нему явления имат обективна стойност, тогаз твърдението на Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория по този въпрос става безосновно. Но заедно с това се оказват невалидни и всички онези заключения, които те се опитват да извадят от подобно свое твърдение. ________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание. Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях. Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл? Този израз не е случаен.
към текста >>

Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях.
А контролните мерки на френските изследователи са седем групи: опити с магнитни пръчки, с магнетизиране на чаша вода, с електромагнит, с поляризирана светлина, със спектроскоп, с флуоресциращ диск и чрез екстериоризацията на чувствителността.[4] Щом се установи, че ясновидството и сродните нему явления имат обективна стойност, тогаз твърдението на Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория по този въпрос става безосновно. Но заедно с това се оказват невалидни и всички онези заключения, които те се опитват да извадят от подобно свое твърдение. ________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание. Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях. Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл? Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства.
към текста >>

Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл?
Но заедно с това се оказват невалидни и всички онези заключения, които те се опитват да извадят от подобно свое твърдение. ________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание. Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях. Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл? Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши.
към текста >>

Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието.
Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях. Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл? Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши. Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата. Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир.
към текста >>

Добре е под неовитализъм да разбираме онова течение, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова течение, което се приближава до „смисъла" (т.е.
Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската". С това се оборва теорията на Фабр. ________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения. Някои не влагат определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват. Добре е под неовитализъм да разбираме онова течение, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова течение, което се приближава до „смисъла" (т.е. разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули.
към текста >>

Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл.
НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА Това, което е плод на външното изучаване на природата, е само първият том от великата книга за природата. Вторият том е изучаването ù по съдържание, а третият том е изучаване на разумните сили, които лежат зад мира на формите. Онзи, който изучава мира на формите и с това се ограничава, той изучава само подвързията на книгата. Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища. Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл. Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица!
към текста >>

Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл.
И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение! Новото възпитание ща бъде в този нов дух! Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му. Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите! Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл. Поливането напр. на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност. И тази идейност ще разцъфти детските заложби! ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание. Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието.
към текста >>

на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen".
И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е. на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen". В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма. Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год. ІІ, кн. 5. [4] В сп.
към текста >>

90. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат.
Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно. Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката ù обстановка. Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота. Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат. Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум ю всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши. Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот. Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот.
към текста >>

91. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби.
Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото. Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото.
към текста >>

В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос.
Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото.
към текста >>

92. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Б. Боев РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНИЕ И СМИСЪЛ „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл".
Б. Боев РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНИЕ И СМИСЪЛ „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл". „Когато дойде новото състояние в човека, тогаз всичко ще оживее за него; камъните, растенията и пр.. Камъните не са мъртви, но животът в тях е медлен". Учителят При изучаването на природата днес повече се разглежда външната ù страна. Окултизмът обръща внимание и на тая страна. Но това е изучаване само по форма. Окултизмът се стреми да отиде по-нататък и да изучи природата и по съдържание.
към текста >>

Изучаването на природата във връзка именно с разумните, духовните сили, които стоят зад природните явления, се нарича изучаване по смисъл.
в „Етерните строителни сили в вселената и човека" от д-р Ваксмут, в „Етерните строителни сили в организма, разгледани научно" от д-р Попелбаум, в „Окултна астрономия" от д-р Рудолф Щайнер и пр. Но не трябва да се спрем и на тая втора стъпка. Има нещо повече Зад формата и съдържанието има друга, по-дълбока, духовна страна. Процесите, свързани с формата и съдържанието, се ръководят от разумни сили. Зад законите стоят разумни сили. Изучаването на природата във връзка именно с разумните, духовните сили, които стоят зад природните явления, се нарича изучаване по смисъл. Окултистите във всички времена са знаели и са практикували това тройно изучаване на нещата. Ако проследим окултните науки в Египет, Индия, ако разгледаме еврейската Кабала и пр., ще видим това тройно разглеждане на нещата. И така, науката за природата се дели на три големи тома. Който се ограничава само с формата, чете само първия том от тази велика книга. Той дига само крайчеца на завесата, която скрива пред нас природните сили и закони.
към текста >>

Чрез изучаване на строителните енергии, които се крият зад формите и ги градят, ние вече четем втория том на тази велика книга, но за по-дълбоко разбиране на природата е нужно изучаването ù и по смисъл.
Окултистите във всички времена са знаели и са практикували това тройно изучаване на нещата. Ако проследим окултните науки в Египет, Индия, ако разгледаме еврейската Кабала и пр., ще видим това тройно разглеждане на нещата. И така, науката за природата се дели на три големи тома. Който се ограничава само с формата, чете само първия том от тази велика книга. Той дига само крайчеца на завесата, която скрива пред нас природните сили и закони. Чрез изучаване на строителните енергии, които се крият зад формите и ги градят, ние вече четем втория том на тази велика книга, но за по-дълбоко разбиране на природата е нужно изучаването ù и по смисъл. С един пример ще поясня това. Нека вземем едно растение. Можем да го изучим тъй, както днешната официална ботаника го изучава; ще изучим клетките, устройството на протоплазмата, ядката, клетъчната ципа, после тъканите, органите, химичния състав, физиологичните процеси: хранене, растеж, дишане, раздразняемост, движение, размножение и пр. Всичко това е изучаване по форма. Но нужно е да се изучат тези строителни енергии, които стоят зад тези тъкани и органи и ги градят.
към текста >>

СЪОТВЪТСТВИЕ МЕЖДУ ФОРМАТА, СЪДЪРЖАНИЕТО И СМИСЪЛА Никой път няма да разберем причините за процесите във формата, ако не изучим действието на етерите и по-висшите строителни сили.
Ако си мислим, че съзнанието е привилегия само на човека и на някои висши животни, много се лъжем. Никой път няма да разберем растението, ако не изучим всички процеси в растението във връзка с разумните сили, които действуват в него. Някои поети с интуиция, като напр. Метерлинк, чувствуват вътрешния живот в природата . Обаче това, което поетът долавя повече със своята интуиция, окултистът изследва със научните методи на изследване - опитно. СЪОТВЪТСТВИЕ МЕЖДУ ФОРМАТА, СЪДЪРЖАНИЕТО И СМИСЪЛА Никой път няма да разберем причините за процесите във формата, ако не изучим действието на етерите и по-висшите строителни сили. Никой път няма да разберем тези етерни строителни сили и тяхното действие, ако не дойдем до разумните сили, които са зад тях. Значи, формата се обяснява чрез съдържанието, а съдържанието чрез смисъла. С други думи съдържанието дава ключ, за да разберем процесите във формата. А смисълът дава ключ, за да разберем процесите в съдържанието. Между процесите, които се изучават в тези три дела на природната наука, има вътрешна връзка.
към текста >>

Значи, формата се обяснява чрез съдържанието, а съдържанието чрез смисъла.
Някои поети с интуиция, като напр. Метерлинк, чувствуват вътрешния живот в природата . Обаче това, което поетът долавя повече със своята интуиция, окултистът изследва със научните методи на изследване - опитно. СЪОТВЪТСТВИЕ МЕЖДУ ФОРМАТА, СЪДЪРЖАНИЕТО И СМИСЪЛА Никой път няма да разберем причините за процесите във формата, ако не изучим действието на етерите и по-висшите строителни сили. Никой път няма да разберем тези етерни строителни сили и тяхното действие, ако не дойдем до разумните сили, които са зад тях. Значи, формата се обяснява чрез съдържанието, а съдържанието чрез смисъла. С други думи съдържанието дава ключ, за да разберем процесите във формата. А смисълът дава ключ, за да разберем процесите в съдържанието. Между процесите, които се изучават в тези три дела на природната наука, има вътрешна връзка. Има съответствие между формата, съдържанието и смисъла на нещата. Изучаването на тази вътрешна връзка, на това съответствие - това е най-важната част,това е увенчанието на науката.
към текста >>

А смисълът дава ключ, за да разберем процесите в съдържанието.
Обаче това, което поетът долавя повече със своята интуиция, окултистът изследва със научните методи на изследване - опитно. СЪОТВЪТСТВИЕ МЕЖДУ ФОРМАТА, СЪДЪРЖАНИЕТО И СМИСЪЛА Никой път няма да разберем причините за процесите във формата, ако не изучим действието на етерите и по-висшите строителни сили. Никой път няма да разберем тези етерни строителни сили и тяхното действие, ако не дойдем до разумните сили, които са зад тях. Значи, формата се обяснява чрез съдържанието, а съдържанието чрез смисъла. С други думи съдържанието дава ключ, за да разберем процесите във формата. А смисълът дава ключ, за да разберем процесите в съдържанието. Между процесите, които се изучават в тези три дела на природната наука, има вътрешна връзка. Има съответствие между формата, съдържанието и смисъла на нещата. Изучаването на тази вътрешна връзка, на това съответствие - това е най-важната част,това е увенчанието на науката. Някои мислят, че окултната наука е нещо откъснато от живота, че няма нищо общо с околния нам живот. Така би било, ако тя изучава смисъла на нещата, т.е.
към текста >>

Има съответствие между формата, съдържанието и смисъла на нещата.
Никой път няма да разберем тези етерни строителни сили и тяхното действие, ако не дойдем до разумните сили, които са зад тях. Значи, формата се обяснява чрез съдържанието, а съдържанието чрез смисъла. С други думи съдържанието дава ключ, за да разберем процесите във формата. А смисълът дава ключ, за да разберем процесите в съдържанието. Между процесите, които се изучават в тези три дела на природната наука, има вътрешна връзка. Има съответствие между формата, съдържанието и смисъла на нещата. Изучаването на тази вътрешна връзка, на това съответствие - това е най-важната част,това е увенчанието на науката. Някои мислят, че окултната наука е нещо откъснато от живота, че няма нищо общо с околния нам живот. Така би било, ако тя изучава смисъла на нещата, т.е. духовната им страна, откъснато, без връзка с физическите явления. А тъкмо напротив, тя изучава съответствието между форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

Така би било, ако тя изучава смисъла на нещата, т.е.
А смисълът дава ключ, за да разберем процесите в съдържанието. Между процесите, които се изучават в тези три дела на природната наука, има вътрешна връзка. Има съответствие между формата, съдържанието и смисъла на нещата. Изучаването на тази вътрешна връзка, на това съответствие - това е най-важната част,това е увенчанието на науката. Някои мислят, че окултната наука е нещо откъснато от живота, че няма нищо общо с околния нам живот. Така би било, ако тя изучава смисъла на нещата, т.е. духовната им страна, откъснато, без връзка с физическите явления. А тъкмо напротив, тя изучава съответствието между форма, съдържание и смисъл. Окултизмът се стреми да намери, зад кои външни явления кои етерни и по-висши сили стоят, и след това да намери, кои духовни сили стоят зад последните. С изучаването на това съответствие човек вече не е откъснат от физическия свят, не е отчужден от него, а напротив, тепърва става годен да го разбира. Трябва да се изучават опитно явленията в природата от това тройно гледище: цветята, тревите, дърветата, животните, човека, минералите, скалите, планините, изворите, звездите и пр.. И това по-дълбоко знание довежда до едно дълбоко разбиране на живота и е приложимо във всички области на живота.
към текста >>

А тъкмо напротив, тя изучава съответствието между форма, съдържание и смисъл.
Има съответствие между формата, съдържанието и смисъла на нещата. Изучаването на тази вътрешна връзка, на това съответствие - това е най-важната част,това е увенчанието на науката. Някои мислят, че окултната наука е нещо откъснато от живота, че няма нищо общо с околния нам живот. Така би било, ако тя изучава смисъла на нещата, т.е. духовната им страна, откъснато, без връзка с физическите явления. А тъкмо напротив, тя изучава съответствието между форма, съдържание и смисъл. Окултизмът се стреми да намери, зад кои външни явления кои етерни и по-висши сили стоят, и след това да намери, кои духовни сили стоят зад последните. С изучаването на това съответствие човек вече не е откъснат от физическия свят, не е отчужден от него, а напротив, тепърва става годен да го разбира. Трябва да се изучават опитно явленията в природата от това тройно гледище: цветята, тревите, дърветата, животните, човека, минералите, скалите, планините, изворите, звездите и пр.. И това по-дълбоко знание довежда до едно дълбоко разбиране на живота и е приложимо във всички области на живота. Само когато се изучат всички процеси в природата от това тройно гледище, ще знаем методите на разумния живот: правилните методи за хранене, спане, дишане, за използуване енергиите на природата, методи за умствения, сърдечния и волевия живот и т.н. Само знание, добито чрез това тройно гледище, дава условия за едно съзнат.едно отношение към природата.
към текста >>

93. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и пороците.
Да проникнем търпеливо и искрено в нашата собствена личност, в нашето сърце, в нашите страсти, в нашите усещания, в нашите чувства и в нашите впечатления. Такова познание на нашето вътрешно същество ще удовлетвори двояка цел: научна и морална. Научната цел ще бъде постигната, ако от познанието на самите нас ние можем да се издигнем до познанието на другите. Колкото до нравствената цел, ние ще я постигнем, ако се възползуваме от изследванията, направени над нашите страсти и пороци, за да ги владеем и да ги задушаваме. Колкото по-добре познаваме нас и другите, толкова по-ясно ще ни бъде разбрана тази чудесна тайна, която свързва Създателя с неговото творение. Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и пороците. И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота. Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността. Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето.
към текста >>

94. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание.
към текста >>

В тях ще намерите смисъла на живота".
Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма.
към текста >>

Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл.
Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят. Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна.
към текста >>

Ние влизаме тогаз в един красив свят; и в най-обикновените наглед явления в природата ще видим нещо красиво и пълно със смисъл.
Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят. Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна. Друг един закон гласи: Когато влезем в контакт с по-дълбоките сили на природата, с вътрешния ù живот, развиват се заложбите, спящите сили на душата. Никой път не можем да се развиваме правилно, щом отношението ни към природата е чисто механично, Ето защо, за правилното развитие на индивида и човечеството необходимо е едно ново отношение към природата - интимно свързване с вътрешния ù живот. Тогаз съзнанието се разширява и почва да работи в едно по-високо поле. Ние влизаме тогаз в един красив свят; и в най-обикновените наглед явления в природата ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства, настроения и то различни за разните растения? Дали това е само под влияние на формата? Преди всичко има взаимодействие между етерните и по-висши строителни сили на растението и на човешкия организъм. Но освен това тук има общение и с вътрешния живот на растението. Последното има вътрешен, психичен живот, с който можем да влезем в общение.
към текста >>

Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл.
Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата. В природата има и други художници извън хората. Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще събудят в нас по-дълбоки сили. Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл. Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво. Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш. Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка". Днешното възпитание е механизирано.
към текста >>

95. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на думата?
Тогава те отправили същата молба към Бога. Не се минало много време и техният господар станал вегетарианец, оставил ги свободно да живеят. Защо? - Бог проговорил на този човек. Той му казал: „Ако ти не престанеш да колиш тия животни, от тебе нищо няма да остане. Не ги ли колиш, откажеш ли се да ги ядеш, ти ще живееш много години, с радост и веселие в живота си, с моето благословение". Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на думата? - Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят.
към текста >>

- Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото.
Не се минало много време и техният господар станал вегетарианец, оставил ги свободно да живеят. Защо? - Бог проговорил на този човек. Той му казал: „Ако ти не престанеш да колиш тия животни, от тебе нищо няма да остане. Не ги ли колиш, откажеш ли се да ги ядеш, ти ще живееш много години, с радост и веселие в живота си, с моето благословение". Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на думата? - Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят. И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си.
към текста >>

В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е.
Защо става така? - Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно. Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати. Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето. Христос казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена. В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека. Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях. Не, искайте само един от 12-те престола и като седнете на него, спогаждайте се разумно със своите приятели. Христос говори на учениците си за второто битие, То е започнало вече. Ние мислим, че веднага можем да влезем в небето.
към текста >>

Някой се обезсърчил, отчаял, разгневил, не намира смисъл в живота.
Първото нещо: за да работиш в света, трябва да обичаш някого. Същият закон съществува и в природата. Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можем ли да имаме живот? Между слънцето и нашия организъм има връзка; между Бога и нашата душа има връзка; между Божествения Дух и нашия ум има също така връзка, взаимност. Няма ли тази връзка, ние не можем да се развиваме. Някой се обезсърчил, отчаял, разгневил, не намира смисъл в живота. Има една магия, чрез която той може да излезе от това отрицателно състояние. Как? - Ще накарам да минат пред него десет красиви моми. Ще мине първата, той ще се замисли. След десет минути ще мине втората. Той ще я погледне, ще се усмихне, ще се зарадва.
към текста >>

Всичко в живота има смисъл.
Имайте надежда, че може да постигнете велики работи в света. Някои казват, че светът ще се свърши. Не, Божественият свят никога не се свършва. Животът е вечен. Нещата се видоизменят, но не се свършват, нито се губят. Всичко в живота има смисъл. Всяко приятно чувство, всяка светла мисъл, всяко добро разположение на духа струва повече от милиони. Ти излизаш да наблюдаваш изгрева на слънцето, радваш се на картините в природата, радваш се на птичките, на растенията, на изворите. Никой милиардер-богаташ не може да има такова състояние. Той трябва да изгуби богатството си, за да изживее тия красиви чувства и мисли. Какво се подразбира под думите „изгубване на богатството"?
към текста >>

96. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта.
Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене.
към текста >>

97. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата.
Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата. Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо? Защото животът у него е по-малко. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо?
към текста >>

98. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл.
ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Животът е велико училище. И съзнаваме ли или не съзнаваме това, ние все се учим. Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите?
към текста >>

Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството.
И съзнаваме ли или не съзнаваме това, ние все се учим. Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела".
към текста >>

Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух.
Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря!
към текста >>

Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.
Трябва да имаме един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? " - Може. И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, сестра и майка на Христа, Любовта Божия трябва да изпълни сърцето ти, душата ти и духа ти и тогава ще станеш брат, сестра и майка и след като приложиш този принцип, ти ще бъдеш ученик. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И, като заплачете, ще почувствувате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствували никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Новият живот ще започне да тече във вас. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци".
към текста >>

99. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За едни той е велика драма, за други - разумна игра и навред в него има смисъл и красота.
Законът работи сигурно и бързо. Това може да опитваме всеки ден. Когато никой не се грижи за нас, никой не ни помага, правилото е да почнем ние да помагаме на другите, макар за малки неща, да се интересуваме за техните грижи и скоро ще видим, че друг някой ще почне да прави същото за нас. Верен е Христовият закон: „Правете на другите това, което искате да правят на вас". Животът е велика задача. За едни той е велика драма, за други - разумна игра и навред в него има смисъл и красота.
към текста >>

100. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на думата.
Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята. Всяко знание трябва да бъде живо. добито чрез нагледни, преживяно чрез чувство и въплътено, удовлетворено - чрез волята. Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в духа ще завърже и ще се умножи. Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на думата. И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с Любовта; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината. А природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и духа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10304999351501