Търсене в текстове за 'Смисъл'

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
към текста >>

2. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход. В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня. "Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество.
към текста >>

3. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство.
към текста >>

4. 2_32 Най-новото в музиката

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

В този смисъл, музиката носи едно откровение.
Музиката е език на душата. Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения. В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност. В този смисъл, музиката носи едно откровение. То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души? Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.
към текста >>

В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта.
То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души? Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично. В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта. Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога. А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух. Това е страничка от Новото, което откроява музиката. Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане. Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно.
към текста >>

5. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна.
На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина.
към текста >>

6. 3_20 Души в почивка

И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята.
Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа с него. Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух.
към текста >>

7. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини".
Питам, кой ще докаже и кой ще гарантира? Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела. Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори.
към текста >>

Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота.
Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори. Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота. Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика. Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика.
към текста >>

" В широкия смисъл на думата, там, където няма хармония, няма и музика.
Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика. Тази музика е великата Божествена симфония на живота. "Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят. - Музиката е вечна хармония, вечна красота! " В широкия смисъл на думата, там, където няма хармония, няма и музика. В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката. Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения. Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни.
към текста >>

8. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Той обясняваше кои са първичните мотиви, обясняваше смисъла им, а после обясняваше кои са вторичните и как са вмъкнати по-късно.
Това наблюдение и разучаване продължи над два часа. През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите. Жалко, че това никой не го стенографира, защото обяснението никога не се повтори вече. А ние така бяхме се разпалили от хората, че бяхме в една необикновена възбуда. После Учителят взе цигулката си, изсвири някои мотиви от народни песни. Той обясняваше кои са първичните мотиви, обясняваше смисъла им, а после обясняваше кои са вторичните и как са вмъкнати по-късно. Това продължи дълго време. Накрая Учителят изсвири с цигулката си няколко мотива, които Той бе изчистил и които според Него идват от първоизвора, от първоизточника на българската народна душа. Поиска да види от нас какви движения ще им сложим и как ще съпровождаме тези мотиви с нашите движения. Един показа едно, друг показа второ. Въодушевихме се.
към текста >>

9. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине.
Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето. Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено. Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ.
към текста >>

10. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея.
Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание. Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле.
към текста >>

По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят.
Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата.
към текста >>

11. 3_63 Новата Голгота

Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв смисъл.
На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди. Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи? Та нали аз съм музикантка? Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите? Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв смисъл. Това е за външните хора. Но ние, които бяхме в Школата, знаехме, че Учителят в тези случаи отговаряше на мислите на приятелите, които бяха насочени към Него. Отговаряше и направляваше различните състояния на приятелите, които бяха състояния на техните съзнания - резултат от дадени противоречия, през които минаваха. И така Учителят отговаряше на въпросите и на онези от невидимата за нашите очи аудитория. Словото Му беше разнообразно, разнопосочно, насочено към душите на учениците на "Изгрева", както и на учениците от невидимата аудитория.
към текста >>

12. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго.
Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години. Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха. Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго. Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи.
към текста >>

Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата милост на Учителя.
Ако можеш, изтърпи ме докато се справя със себе си." Това бе отговорът на Учителя, на моите вътрешни въпроси. Аз можех да изтърпя, но другият дали би могъл да се справи със себе си? Времето след това показа, че той не можа да се справи със себе си и премина през още два брака. Съдби човешки... Когато попитах Учителя за рожба, Той ми каза: "Душите отгоре ви помагат. Няма защо да слизат. Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата милост на Учителя. Той е виждал болката и страданието, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години. И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също.
към текста >>

13. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния смисъл.
Има няколко обяснения на това: или е било причинено от вендузи, или от млечен компрес, или от хардал - методи на лечение, които Учителят препоръчваше. Приятелите бяха прилагали тези методи. Учителят бе допуснал това. Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасало го с чист плат, а Учителят казал: "Бавно завършва процесът" и заспал. Тогава никой не се досещаше, не предполагаше какво значат тези думи. Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния смисъл. Във вторник, на 26 декември 1944 година, разбрахме, че Учителят не е добре. Сестра Стойна и аз стояхме до късно в салона и плачехме. На сутринта рано пристигнахме отново. Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме - полулегнал и дишаше тежко.
към текста >>

14. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд.
Благодарение на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа. А трябваше да я запише. Учителят му бе казал само една дума: "Работи! " А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента.
към текста >>

15. 5_07 Закони на музиката

Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век.
Всяка сила, която служи на Божественото Начало, има музика. Всяка сила, която служи на себе си, в нея няма никаква музика. Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно. То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите. Божият Дух твори с песен" - казва Учителят. Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее. Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото!
към текста >>

16. 5_09 Песни и танци на слънцето

Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето.
Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов
към текста >>

17. 5_31 Своеволия на Изгрева

Когато Учителят казваше на възрастните приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма смисъл.
"Своеволия на "Изгрева" На "Изгрева" ставаха необикновени неща. Когато Учителят казваше на възрастните приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма смисъл. Тогава те бяха изкарали една своя теория, че Учителят е вещ по духовните въпроси, но по материалните хич не Го бива. За това пък ги бива тях и то деятелните братя и сестри. Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна среда. Тази теория на възрастните приятели направи големи поразии. Ще разкажа за някои от тях.
към текста >>

18. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е жертви .
Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле. Ваш верен П.К.Дънов (подпис)" Приятелит е с а на бойнот о поле. Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от 11 април 1913 година) Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците . Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е жертви . То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при ликвидирането на сметките от миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха Българите, гдето сега са Турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели.
към текста >>

19. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество.
"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература.
към текста >>

Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос?
Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най-вече - от френологично гледище и отношение.
към текста >>

20. 6_02 Кой измисли песните на Учителя

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

По начало за всеки въпрос, който се изпречваше пред мене, обичах да имам, да намеря ясния смисъл и определения отговор.
Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Откъде и как идват те? Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. По начало за всеки въпрос, който се изпречваше пред мене, обичах да имам, да намеря ясния смисъл и определения отговор. Общите фрази, каквито се поднасят за изящното творчество като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати. Но тези общи, неясни и неопределени фрази не ме задоволяваха. Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество.
към текста >>

21. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4.
Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на слънцето за паневритмични упражнения, това е подготовка за Паневритмията". Паневритмият а се основав а на: 1. Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. "Паневритмията носи Хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота.
към текста >>

22. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник.
Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това.
към текста >>

23. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство.
Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става".
към текста >>

24. 9_05 Кой бе Учителят?

И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл.
В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване. Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше.
към текста >>

25. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

А тази идея е смисълът за слизането на човешката душа на земята.
Това е Живият Хляб, слезнал от Небето. Защо? Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му. Изля се като Слово чрез Святия Дух. Христос, т.е. Христовият Дух, носи вътрешната свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. А тази идея е смисълът за слизането на човешката душа на земята. Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога.
към текста >>

26. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота?
– Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.
към текста >>

27. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това.
Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род.
към текста >>

28. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

В общ смисъл котвата означава слизането на Духа на земята, както на Божествения Дух така и на човешкия дух.
Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е. човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в кръга, като се добере до Словото на Бога. Ученикът трябва да се добере до Словото на Учителя и чрез Него като го претвори в живот да влезе в Космичната обич, чрез която ще се върне в своята пра-родина, където Божията Любов царува. В общ смисъл котвата означава слизането на Духа на земята, както на Божествения Дух така и на човешкия дух. Но на земята той е затворен в триъгълник, т.е. човек трябва да вдигне котва и да потегли по пътя на ученика. Пътят на ученика върви чрез Словото на Учителя. Чрез Словото на Учителя ученикът изучава Мировата Любов и Космичната Любов. Емблемата с котвата представлява слизането на Духа чрез Мировата Любов и възкачването на човешкия дух чрез Космичната обич.
към текста >>

29. 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА

В първите три дни се произнася само „Отче наш" и се размишлява върху вътрешния, мистичния смисъл на тия две думи.
91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА Дадена задача от Учителя на 3 януари 1940 г. На 3 т. м. Учителят в школната лекция в сряда даде следната задача: „За да може да се размишлява дълбоко върху молитвата „ОТЧЕ НАШ", тя ще се чете на малки части до 22 март." За тая цел молитвата се разделя на 27 части. В първите три дни се произнася само „Отче наш" и се размишлява върху вътрешния, мистичния смисъл на тия две думи. В следващите три дни се размишлява върху думите „Който си" и т. н. докато се завърши цялата молитва до 22 март. Всеки ден ще се почва молитвата от началото и като се дойде до определената част, ще се спрем и ще размишляваме върху тая част. А ако в някои градове това упражнение се получи по-късно, то ще се размишлява не по три дни, а по един или два дни, за да може цялата молитва да се завърши до определения срок. ОТЧЕ НАШ КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО ТИ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТИ ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ КАКТО НА НЕБЕТО ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ И НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ НО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГО ЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН.
към текста >>

30. 98. ЗНАМЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО

На него са извезани чертежи с конци, които Учителят бе разтълкувал, че имат дълбок смисъл и това е подвижната скиния на Бялото Братство.
То също беше сгънато и поставено в подходяща кутия и прибрано на съхранение. Къде е прибрано пак не мога да ви кажа, макар че един млад брат непрекъснато иска да му го предам. Прибрано е някъде, някой го пази и аз съм забравил и дано се съхрани. Но лошото е това, че може някой да го разгъне и като види разните чертежи да сметне, че някой си е играл и да смята, че е непотребна вещ. Ето, това е най-опасното. На него са извезани чертежи с конци, които Учителят бе разтълкувал, че имат дълбок смисъл и това е подвижната скиния на Бялото Братство. Това знаме никога не е поставяно на бял прът и да се вее свободно на вятъра. То се окачваше по времето на съборите на стената в Горницата на Учителя. На времето на Рила, Николина Балтова донесе едно бяло знаме и го окачи на един голям прът и го забиха пред палатката на Учителя. Той не бе доволен, но го прие, а по-късно нареди да се махне. Ако не беше Го приел, Балтова щеше да направи скандал.
към текста >>

31. 126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО

Като се изцериш, ще разбереш смисъла на студа и топлината.
ще се спрем като някой кон на пътя си. МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ. Студът ще се обясни другояче в бъдещето. Има учени, които знаят това, но мълчат. Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия. Като се изцериш, ще разбереш смисъла на студа и топлината. ТОГАЗ СТУДА ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
към текста >>

32. 135. ЧАШАТА ВИНО

Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл.
135. ЧАШАТА ВИНО Учителят даваше правила за Школата, които трябваше да се спазват. Той държеше за тях, но останалите ученици са свободни да се проявят както искат. Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден?
към текста >>

33. 137. СУРОВОЯДСТВОТО

Така Учителят ни откри много неща, които използвахме и на които знаехме смисъла и същността.
А Той разреши въпроса така: „Като временен метод само. Но не и за постоянно". Всички си отдъхнахме. Колко точно бе казано. И с какви подходящи думи. Така Учителят ни откри много неща, които използвахме и на които знаехме смисъла и същността. Така освободихме съзнанието си от приети норми, от една крайност възприета от човешкия ум. Веднъж по един такъв повод Той каза: „Ти ако се храниш само с сурова храна ще огрубееш! ". Имаше сестри, които се подлагаха на пост по-продължително време. Други отиваха в крайности към безсолната диета или суровоядството. За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си.
към текста >>

34. 172. РЕПЕТИЦИЯТА

Когато било достатъчно късно според нея, за да отиде в операта, то тя се обръща към Учителя и казва: „Учителю, няма смисъл да ходя на репетиция в операта, защото закъснях и всички не само ще ми се карат, но ще ми се смеят, че пристигам по никое време".
Една сутрин е била при Учителя по работа и трябвало точно по обяд в 12 часа да бъде в Операта, където е имало репетиция, т. е. спявка на хора. А ръководителят на хора много държал на реда и дисциплината. Затова тя бързала да си тръгне по-рано, защото имало доста пеш път надолу до града. Но интересно защо Учителят не бързал и все нещо намирал да я задържи като казвал, че има време. Когато било достатъчно късно според нея, за да отиде в операта, то тя се обръща към Учителя и казва: „Учителю, няма смисъл да ходя на репетиция в операта, защото закъснях и всички не само ще ми се карат, но ще ми се смеят, че пристигам по никое време". Но Учителят повдигнал учудено поглед и казал: „Сестрата защо мисли така? Не си закъсняла, върви, има време! " И тя си тръгва надолу към града със смесени чувства. Хем вярва на Учителя, хем вярва и на часовника си, който показвал два часа закъснение за нея. Няма как, ще върви и толкоз.
към текста >>

35. 199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО

" Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола. Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят. Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички камъни." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество. Разчистихме препятствията, които спъват българския народ и човечеството! " Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
към текста >>

36. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Какъв смисъл има това към общия живот на човечеството, ние не можем да кажем.
Ние бяхме единствения народ, който се намери във война с цялото човечество. А като похлупак на всичко накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влезнаха и преминаха река Дунав на 7-8.IX. 1944 г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: „Добре, че играхме Паневритмията, че това спаси българите". Какъв смисъл има това към общия живот на човечеството, ние не можем да кажем. Ние само удостоверяваме истиността на думите на Учителя. А историческите събития, които преминаха през нас, доказаха истинността на думите Му. А защо ли? Защото „Глава на Твоето Слово е Истината! " Словото на Учителя го имате.
към текста >>

37. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Смисъла на живота седи в това: - Той да те ръководи и учи.
Вижте къде е То и как се изявява. Когато любовта към Бога изпълня душата - човек живее в Царството Божие. Нема по-хубаво време от това, когато Господ те посети. Бъдете будни и внимателни „Да узнайте времето". Нема по-хубаво от това - да живей човек с Господа. Смисъла на живота седи в това: - Той да те ръководи и учи. Ти да отиваш към Господа, и Господ да те посещава. Това са двете течения на живота - важните и съществените. Във Великият Божествен живот има Единство. Само в Живота за Цялото има Единство. Търсете Него, при каквито условия и да се намирате.
към текста >>

38. 53. ЗАДРУГА

Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава?
Драги братя и сестри, кажете ми какво бихме направили ако не се съберем няколко души на едно място да работим безкористно, с пълно себеотричане и себепожертвуване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е загубено. Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония.
към текста >>

Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели?
Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е загубено. Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото.
към текста >>

39. 33. СПИРАЛАТА

Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл.
Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл. Той го свързва с някакъв символ. Той каза тогава: „Докато съществува този камък ще съществува и България." Затова ние го скрихме. Ако бяха го взривили с барут с България бе свършено. Как така? Ето как.
към текста >>

40. 45 . „ХАРАМИЯТА ЩЕ СЕ КАЗВА „ХАРНО МИ Е

Вероятно това имаше някакъв тайнствен смисъл, за който ние можехме само да предполагаме.
Това не е притча, а е истина. Затова Учителят след като изнесе толкова много беседи на 7-те езера и където се игра толкова много Паневритмия, промени състоянието на този връх и го нарече „Харно ми е". Учителят не разрешаваше да се качват приятелите на него. Беше разрешил само на един брат, който всяка вечер се качваше горе на върха, палеше огън и след изгас-ването му слизаше долу. Тази задача му бе поставена от Учителя. Вероятно това имаше някакъв тайнствен смисъл, за който ние можехме само да предполагаме. Може би с този огън се извикваха душите на всички убити, както и на убийците и Учителят след това ги освобождаваше. Това бе загадката на тези огньове. След като привърши тази задача, Учителят каза: „Вече този връх ще се казва „Харно ми е", тогава ние разбрахме смисъла на тези огньове, които се палеха всяка вечер.
към текста >>

След като привърши тази задача, Учителят каза: „Вече този връх ще се казва „Харно ми е", тогава ние разбрахме смисъла на тези огньове, които се палеха всяка вечер.
Беше разрешил само на един брат, който всяка вечер се качваше горе на върха, палеше огън и след изгас-ването му слизаше долу. Тази задача му бе поставена от Учителя. Вероятно това имаше някакъв тайнствен смисъл, за който ние можехме само да предполагаме. Може би с този огън се извикваха душите на всички убити, както и на убийците и Учителят след това ги освобождаваше. Това бе загадката на тези огньове. След като привърши тази задача, Учителят каза: „Вече този връх ще се казва „Харно ми е", тогава ние разбрахме смисъла на тези огньове, които се палеха всяка вечер.
към текста >>

41. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

Властите искаха да се компрометира Братството и да кажат: „Ето тези хора приказват за идеи, но и те злоупотребяват със средства." Това беше смисъла на процеса.
На 6.ХИ. 1957 г. беше направен обиск на целия Изгрев и бяха иззети всички беседи на Учителя. След това бе започнато следствие срещу мен. Аз бях арестуван и престоях девет месеца в затвора. Властите искаха да се компрометира Братството и да кажат: „Ето тези хора приказват за идеи, но и те злоупотребяват със средства." Това беше смисъла на процеса. Накараха Антов и другите около него да откажат, че аз съм върнал средствата, които съхранявах и да излезе един вид, че аз съм задържал Братски средства, които не съм върнал. А братските средства бяха се свършили още през 1948 г. Ако имаше братски средства те щяха да ги искат още тогава. Аз не заведох спор, а оставих нещата така да тръгнат както искат и не допуснах разправии в Братството. Понесох присъдата си както виждате без да съм виновен.
към текста >>

42. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

„В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота.
Такъв е законът. Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела. Не зная дали ще можете да възприемете всичко, което бе написано от „Окованият ангел". Без тази история, която разказвам, без моите спомени от затвора и без да познавате историята на процеса, вие в никакъв случай не бихте могли да прочетете и разберете изповедите на „Окованият ангел". Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи. „В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят. И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят.
към текста >>

43. 57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША

Нямаше смисъл.
Това го смекчи и строго каза: „За тази ти постъпка трябва да те сложа в карцера, но ти прощавам, защото си призна. Е, видя ли Витоша? " „Не можах." „Друг път да не пробваш, защото стражите стрелят на месо, без предупреждение. Ако бе видял Витоша щяха да ти видят главата и сега нямаше да бъдеш жив." Промълвявам: „Друг път ще зная". И не правих опити. Нямаше смисъл. Бях не само в желязна клетка, но и в желязна клопка. Ключът за отваряне се намираше само в Господаря, който управляваше този подземен свят.
към текста >>

44. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Животът има смисъл, когато човек живее за Бога.
Всяка сила ще извърши своята работа. И на всяка сила Разумният свят ще даде време и условия да свърши работата си. „Не се противи на Злото и Любете враговете си! " Това са закони за учениците, които виждат и разбират. Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си. Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение ако не е посветен да служи на Високия Идеал. 41. Последните думи на Учителя звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам като затворник, те ми дават сила. Те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и смисъл живота ни. Това е ключът, който Учителят ни остави.
към текста >>

Те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и смисъл живота ни.
Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си. Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение ако не е посветен да служи на Високия Идеал. 41. Последните думи на Учителя звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам като затворник, те ми дават сила. Те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и смисъл живота ни. Това е ключът, който Учителят ни остави. А това е: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога. Любов към Бога.
към текста >>

45. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

В този смисъл те продължават през цялата година.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА „Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя на живота". Съборните дни са дни на Братството. Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя, работници за Царството Божие. В този смисъл те продължават през цялата година. Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие. Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие. Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели. Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината. Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот.
към текста >>

46. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Най-малката жертва за Бога - това има смисъл.
Това е законът за най-малката жертва. Ако изпитваш радост, когато отделиш своя десятък, то ти си призован да изпълниш този закон. Това е благословение за тебе. Ти се повдигаш. Радост трябва да изпитваш, когато даваш. Най-малката жертва за Бога - това има смисъл. Личната благотворителност е съвсем друго нещо." 15. Вътрешната Школа. „Човек като обиколи всички Школи на земята, и като придобие всичкото знание и мъдрост, ще дойде до една стена, през която не може да премине. Само като намери Христа в сърцето си, Любовта към Бога, защото единствено с Бога може да премине по-нататък. Ако не намери Христа, по-нататък не може да върви". 16.
към текста >>

47. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си.
Бог е решил това. Вече е турен план. Човечеството не може да живее в тези дрипели. Кармата на Европейските народи е назряла. Този катаклизъм, който ще дойде ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен. Има си програма и като се натисне бутончето всичко е свършено. В бъдеще ще дойдат души, които стоят в пространството в рая. Вас защо ви извиках?
към текста >>

48. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота.
Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път трябва да има Светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен Живот в душата си. Той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1.Никакво насилие. 2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата. Славяните наближават Златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия.
към текста >>

В известен смисъл сега те са духовния Израил.
Славяните от сега нататък ще цъфтят и връзват. Погрешно е да се мисли, че Славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества. Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова култура. В известен смисъл сега те са духовния Израил. У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на Братството.
към текста >>

49. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

Животът има друг един смисъл.
Всички смятат, че това е пътят на Школата. А това са опити, които се поставят на учениците, за да се види, дали могат да ги разрешат и оттам да се прецени доколко е будно тяхното съзнание за претворяване в живот на идеите от Словото на Учителя. Тогава Учителят изпраща лично писмо до Никола Ватев и разрешава въпроса по следния начин: „Живейте по Бога. Само Божията Любов." Ето и самия текст: „София, 8 май 1924 г. Любезни Никола Ватев, Всичко постепенно ще се изправи. Животът има друг един смисъл. Избягвайте изкуствеността. Нека всичко да почива върху закона на разумността. Бог е Бог на живите, на любящите души. От всичко трябва да се вади поука. Аз ще уредя всичко.
към текста >>

50. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание.
Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия.
към текста >>

51. 14.ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО

Символът придобива значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешния му смисъл.
ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО Девети март е символичен ден. Символът придобива значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешния му смисъл. Девети март е ден на равноденствието. Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек е бил създаден, т. е. роден, този ден бил петък. И тогава имало равноденствие.
към текста >>

Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл.
ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО Девети март е символичен ден. Символът придобива значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешния му смисъл. Девети март е ден на равноденствието. Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек е бил създаден, т. е. роден, този ден бил петък. И тогава имало равноденствие. Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север. Север е нагоре, а юг - надолу.
към текста >>

52. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен.
Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е.
към текста >>

Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция.
С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи.
към текста >>

Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода".
В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели.
към текста >>

И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели.
Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница!
към текста >>

53. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Този е смисълът на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа!
За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека. И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото естество, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове. А защо това е така? Защото много често настоящето е, което се изплъзва от реалната оценка, защото е близко и може да се отбегне - настоящето е резултат на много сплетени влияния на миналото. Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога! Този е смисълът на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа! " Ето защо, изучавайте миналото, за да изправите своите по-гершки, стремете се към доброто бъдеще! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника си. Тръгнахме. Наново се потопихме в размисъл и мълчание.
към текста >>

54. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на нивата.
Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат. В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на нивата. За тях образът на УЧИТЕЛЯ бе осмислено разбран. Специализирани в стенографията, те бяха онзи квартет, снел Словото и го подготви за печат. Беседите, разговорите станаха достояние на всички, които се интересуваха. Напечатаното Слово бе неоценим дар и за човечеството. Сестра Паша Теодорова е лицето, на което дължим отпечатаните беседи.
към текста >>

55. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Завесите на цели култури и философски наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността на формите, тяхното съдържание и техния смисъл.
Тогава, когато Учителят говори, душата слуша и възприема. Словото Му е зов, който пробужда съзнанието. Мисълта Му извисява духа. Вдъхновеният подем е несъизмерим. Неговата Виделина става наша виделина. Завесите на цели култури и философски наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността на формите, тяхното съдържание и техния смисъл. Изгрява нещо ново. Новото може да бъде незначимо, малко, и все пак - величествено. То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка. Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово.
към текста >>

56. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Разбрахме съдържанието и смисъла на едно велико време, през което Бог благоволява да се изяви в своята пълнота.
Първите са запалили огньове. Вървим нагоре и мислим върху изказаното. УЧИТЕЛЯТ даде ново съдържание на възходящата спирала на един народ. Обогатихме се с нови разбирания и схващания за кармичната завръзка и развръзка. Разчетохме шифъра на незримата нишка, която свързва съдбите на две личности и един народ. Разбрахме съдържанието и смисъла на едно велико време, през което Бог благоволява да се изяви в своята пълнота. Какво повече можехме да пожелаем през този ден? Забележка: Борис III е цар от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Симеон II - роден 16 юни 1937 г., цар от 28 август 1943 г. - до 15 септември 1946 г.
към текста >>

57. І.18. БЪЛГАРИЯ

Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение.
България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>

58. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Ето къде е смисълът на умния и съзнателен живот на земята.
Не е работил върху себе си. Добродетелите му не са развити. Обикновеният живот не поражда градивни процеси. А сега ще трябва дълго време да мине, докато се изгради тяло, с което да обитава в невидимия свят. Това е непознатата трагедия на онези, които заминават неподготвени. Ето къде е смисълът на умния и съзнателен живот на земята. Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд. Отлагането на тази твърде важна работа е съществен пропуск. Това е една от високите оценки на разумния живот на физическия свят. Неуморно работете върху себе си. Ден след ден изграждайте бъднините на живота.
към текста >>

59. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника.
Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи. Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват. Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника. Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването. Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма.
към текста >>

60. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Без писмо, в настоящ смисъл на тези думи.
Външно Вие не наподобявате учениците на Христовата школа. Но това не е необходимо. Епохата по времето на Христа е дала отражение върху образите им, бита им. С изключение на Павла и Лука, които са имали образование, останалите са били необразовани. Без четмо. Без писмо, в настоящ смисъл на тези думи. Ето защо, над тях Духът е излял своята благодат. Те са имали Дух, разполагали са със сили. Но има още един закон. Природата никога не повтаря своето изпълнение. Питам Ви - биха ли ви търпели, ако вие сега се подвизавате в библейски стил?
към текста >>

61. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе".
Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата. Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух. Без прераждането е немислима кармичната развръзка. Един живот е много къс, за да се разплете сложен кармичен възел. Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието. Не е лесно да се срещнат две души с взаимни кармични задължения. Често са необходими повече прераждания, докато враждуващите се срещнат на физическото поле и взаимно се опростят. Случва се, единият да е на физическото поле, а другият в отвъдния свят, и обратното. Разминаване.
към текста >>

Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение.
И той успя. Овладя науката, но остана верен на духовното прозрение. Спиралата на познанието повдигна духът му на по-високо стъпало. Съзря по-висок идеал - словото и живота на ХРИСТА. Възлюби този идеал и посвети живота си на него. Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение. Чужд на теологията, Щайнер се докосна до езотерията и назова учението си - антропософия. Европа не познава по-добър специалист по езотеричните проблеми. Неговите ученици и последователи продължават ревностно да изучават изнесените лекции. Странно повторение на две съдби! Питагоровата школа бе отречена и опожарена.
към текста >>

62. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа.
Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен. Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи.
към текста >>

Изключителната среща, богата по съдържание и смисъл, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка.
Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото! Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано! Брат Райнов засвирва обща братска песен. Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови родители е колкото радостна, толкоз и странна. Изключителната среща, богата по съдържание и смисъл, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка. В старият баща се пробужда наново чувство за задължение към родната дъщеря и пожелава в душата си наново да продължи най-добронамерено грижата за възпитание с малкото момиченце. Срещата с УЧИТЕЛЯ става на Изгрева. Брат Райнов споделя случката. Не скрива решението си да поиска наново осиновяване на детето, за да закръгли замисленото намерение - да му даде музикално образование с високата идея, един ден да заработят за преуспяване на Новото Учение. - Когато Великата Разумна Природа се е намесила във вашите родителски отношения, тя е имала под съображение пътя на душата на дъщеря ви.
към текста >>

63. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Богатото съдържание и великият смисъл, вложени във формата, бяха известни на УЧИТЕЛЯ.
Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства. Формата е език в живата природа. УЧИТЕЛЯТ познаваше този език. Богатото съдържание и великият смисъл, вложени във формата, бяха известни на УЧИТЕЛЯ. Те станаха и достъпни за нас. Веднъж слушах спомен от сладкодумен беловлас брат. Той предаваше впечатленията си от една екскурзия с УЧИТЕЛЯ до историческото селище Батак. Добри и предани приятели летуват по китните Родопски поляни на летовището „Свети Константин". Наближил денят, когато по поръчение на УЧИТЕЛЯ, групата се приготвила да посети историческата църква в село Батак.
към текста >>

64. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи.
Не бе прието да се правят бележки. Провинилите се трябваше да се убедят в изискания ред и сами да си наложат дисциплината. Учениците знаеха, че същата дисциплина се спазва и от невидимите същества, посещаващи школата; не е в духа на общата хармония безредието. Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина. Тези същества бяха бляскавата ограда, която не бе лесно преодолима от неподготвените духове. В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи. Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце.
към текста >>

65. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Зад съдържанието - смисъла, а зад смисъла - принципите на великата разумност.
В геометрията Той съзираше безспорна точност. А известно е, че геометричната точност е стъпало към известни истини. На физическото поле от триизмерен характер, геометрията е убедителна. Известни са много лекции, в които УЧИТЕЛЯТ разглежда познатите форми в пространството. Зад формата Той открива съдържанието. Зад съдържанието - смисъла, а зад смисъла - принципите на великата разумност. Веднъж на таблото Той изписва буквите: П и П1 и продължи: - Ако силите на злото означим с П, силите на доброто ще трябва да означим с П1, защото силите на доброто са винаги повече от силите на злото. Доброто ще победи. Доброто е плод на Любовта, Любовта е плод на Духа, а Духът е изявление на Бога! Не бяха рядкост и лекции с теми от наше ежедневие. С една безупречна деликатност Той изнася случката, анализира отделните моменти, извлича поуката и дава съвети.
към текста >>

66. ІІ.33. ЛУНАТА

Когато завесата от вашите очи се вдигне, когато ухото ви долови изпълненото с Дух и Истина и Любов Божествено Слово, тогава ще разберете Истината, ще разберете смисъла на Живота, който изпълва цялата Вселена.
След бати Ради и аз погледнах лунните планини и долини. Тогава УЧИТЕЛЯТ добави: - Когато се пробуди третото око, т.е. духовното зрение, когато се пробуди духовното ухо, тогава вие ще виждате съществата, ще общувате с тях, ще се разбирате с тях, тогава ще ви се открият много нови и по-богати възможности за контакт с тези, които засега са невидими. В битието всичко е зримо, но това става със съответните органи. В битието с всекиго може да общувате и да се разбирате, защото обитателите на далечните светове са проникнати от съзнанието за любов към всички, защото те виждат и усещат присъствието на Великият Божествен Дух. Когато завесата от вашите очи се вдигне, когато ухото ви долови изпълненото с Дух и Истина и Любов Божествено Слово, тогава ще разберете Истината, ще разберете смисъла на Живота, който изпълва цялата Вселена. Такива ще бъдат бъднините на разумните човешки души, обитатели на всички светове, във великото разнообразие на форми и съдържание. Такива са бъднините на човечеството. ...Помогнахме на УЧИТЕЛЯ да демонтира телескопа. Разделихме се с възторга на души, надникнали в бъднините... Изгревяни приветстваха лъчезарният Изгрев, а ние изпратихме привет на светлоликата Луна.
към текста >>

67. 34. ЛУНЕН ХИМН

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
към текста >>

68. ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ

Когато решавах, че повече няма смисъл от такава дружба, или любовна история, то аз се отдалечавах.
Но това бе само на Изгрева и в присъствие на Учителя. Това бе усещане и преживяване, което не може да се опише. Имаше една девойка, която ми харесваше много. Опитвах се да се доближа до нея. Когато се доближавах до нея, с разговор или с някоя разменена дума, то тя бавно се отдалечаваше от мен. Когато решавах, че повече няма смисъл от такава дружба, или любовна история, то аз се отдалечавах. Но точно тогава тя започваше да се доближава до мен. Отново се връщах към нея, а тя също така безшумно се отдалечаваше. Като че ли някаква невидима стена заставаше между мене и нея. Тази стена запазваше едно точно разстояние. Когато се приближавах към нея, тя се отдалечаваше.
към текста >>

69. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала.
Чрез нея могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия." „Болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствия на музика и хармония в човека. Музиката може да се приложи като лечебно средство. Известни тонове повишават вибрациите на организма, в следствие на което неговото състоянието се подобрява." Тъй като в учението на Бялото Братство музиката заема видно място и в ръцете на Учителя тя е един от могъщите лостове за подтикване развоя на човека, ще дадем по-долу някои места от изчерпателната статия, озаглавена „Учителят за музиката" от един от заминалите в отвъдния свят наш напреднал брат. „В човешкия свят проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала. Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят. Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката. Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили.
към текста >>

Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия смисъл на думата.
Музиката в природата събужда музикалното чувство и у човека и го кара да пее и свири. Всички ние изразяваме с музика и радостни, и скръбни часове, и упованието ни към Бога. Сегашната музика има и радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество. Днес хората се оплакват, че мислите и желанията им не се осъществяват. Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия смисъл на думата. Хората, лишени от музикален живот, са загрубели и с тях е трудно да се живее. Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота в сърцето и светлина в ума. Дето има музиканти, в сърцата на които гори свещеният огън на любовта към Бога и светлината, там се създава онази музика, която ще обнови човешката душа и ще подтикне развитието както на отделния човек, така и на човешкото общество."
към текста >>

70. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Паневритмията - като идея, като принцип и като смисъл, е без начало и без край.
„Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот. С една дума - Паневритмията е зов към просторите на богата душевност. Паневритмията възражда и обновява организма. Паневритмията внася радост, мир и благородство в душата на ученика. Паневритмията вдъхновява психиката, облагородява духа, освежава тялото. Паневритмията - като идея, като принцип и като смисъл, е без начало и без край. Паневритмичните принципи са в хармония с онези принципи, които управляват вселената. Паневритмията е неделима от еволюцията. Паневритмията е път на ученика. * * * Учениците идват в Школата от различни култури, някои от тях не са се занимавали с музика и ритмика, и затова се явяват с недоразвито музикално чувство и без усет за ритмични движения. Но Паневритмията е дадена и за тях.
към текста >>

Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика.
Всички ще ползват Паневритмията, а ще има и такива, които няма да я играят с изискана точност. Но това не е беда. С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота. От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт.
към текста >>

В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика.
От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите. Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви.
към текста >>

Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията.
Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите. Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви. Изпълнява се от учениците от 22 март - до 22 септември всяка година. Паневритмията е звучала не само на поляната на Изгрева, но и на поляните на планините Витоша, Рила и др. „Ел Шадай", или така нареченият „Бивак" на Витоша, или „Присоя" - през 1934 г., а просторните поляни из Седемте езера на Рила редовно са били озвучавани от мотивите на Паневритмията тогава, когато учениците са летували. В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет.
към текста >>

71. ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА

Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот.
Дали ще го насочите срещу нисшето, за да възтържествува висшето, или обратно, това от вас зависи. ПАНЕВРИТМИЯТА Е ВЕЛИКА СИЛА, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НОВ ПОДЕМ НА СВЕТА. Великите души, които направляват света, ще ви чуят като пеете и свирите Паневритмията, с което вие им поднасяте ключа на Моето Учение, което носи мир на човешките души. ТОЗИ КЛЮЧ ВЕЛИКИТЕ ДУШИ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ ОТ ВАС, ВИЕ СТЕ ДЛЪЖНИ ДА ИМ ГО ДАДЕТЕ. С него те ще отключват и подадат ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи: Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвание. Силата на скоростта ще бъде същата: каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на земята. ПЕЙТЕ, СВИРЕТЕ И ИГРАЙТЕ ПАНЕВРИТМИЯТА ВЪВ ВАШАТА ТАЙНА СТАИЧКА, В ДУШАТА СИ, А НЕ ПРЕД СВЕТА, ЗАЩОТО НЕ СА ТЕЗ ВРЕМЕНА. Внимавайте, да не се карате помежду си - кое да пеете и кое не, защото ще си ида, а тогава вие ще останете без благословия.
към текста >>

72. 3.25. Костилката на вишната

НЕСТОР ИЛИЕВ

Един ден, аз съм на Изгрева и Учителят ме покани да седнем там на една от пейките, на които ние обядвахме при летните дни пред салона, и ми разказа следното нещо: разбира се символично, в преносен смисъл: „Виж какво, с един приятел посетихме Пловдив и в семейството, в което се отбихме, ни почерпиха със сладко от вишни.
25. Костилката на вишната И още един случай с Тодор Бошков. „Понеже се пенсионирах и бях 45-годишен, имаше възможност да стана областен директор на Пловдив. А областният директор - той е областен директор и на полицията. Но искаше ми се да стана областен директор, вече като цивилно лице. Но не стана и аз бях умъчнен, че не стана да бъда областен директор в Пловдив. Един ден, аз съм на Изгрева и Учителят ме покани да седнем там на една от пейките, на които ние обядвахме при летните дни пред салона, и ми разказа следното нещо: разбира се символично, в преносен смисъл: „Виж какво, с един приятел посетихме Пловдив и в семейството, в което се отбихме, ни почерпиха със сладко от вишни. Но за наше учудване, на моя приятел, една от костилките му застана в гърлото, едвам му я извадих, за да не се удуши." „А с това Той визираше мен" - казва брат Тодор Бошков, понеже бях умъчнен, че не станах областен директор. Но понеже Учителят знае, ако стана областен директор и като свърши войната, знае какво ще стане. Защото след това всички областни директори бяха ликвидирани от новата власт, които са били преди и като директори на полицията са преследвали комунистите като нелегални. Така и този път бил спасен. Ученикът трябва да има будно съзнание - а това означава връзка с Бога.
към текста >>

73. 3.43. Пътят за Латвия е свободен

НЕСТОР ИЛИЕВ

А при този случай, в смисъл, когато те имат някаква нужда, затруднение в Балтийските страни, да се обърнат към Него мислено, или с молитва.
Това ми го разказва сестра Елена Андреева. Става от масата и им казва: „Приятно пътуване, пък когато имате нужда, повикайте ме! " И така Учителят отива горе и се прибира в стаята си. За пръв път Учителят Го чуват да казва такова нещо. Той обикновено се въздържаше да казва какво може. А при този случай, в смисъл, когато те имат някаква нужда, затруднение в Балтийските страни, да се обърнат към Него мислено, или с молитва. А една от сестрите от Балтийските страни идва тука и се омъжва за един наш брат, инженер Елиезер Коен. „Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа Му. Когато ученикът намери своя Учител, той е близо при Бога." „Докато Божията мисъл е насочена към нас, ние можем всичко да направим. Нарушим ли този Божествен закон, тази Божествена връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора". (Учителят)
към текста >>

74. 4.26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища

ИЛИЯ УЗУНОВ

Задълбочих се в смисъла на много упражнения.
26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища Аз имах отношение към Паневритмията още от самото начало, когато тя се предаваше от Учителя. Наблюдавах как се разучаваше. Задълбочих се в смисъла на много упражнения. Работих с години по нея, дори и след заминаването на Учителя. Във второто упражнение на Паневритмията, което се нарича „Примирение" и което означава примиряване с противоречията в живота. А това означава - мир. А Учителят казва: „Мирът е връзка с Бога." Или „Мирът Божий превъзхожда всяко знание." Това е един пример за размишление. Последните години от Школата се правиха опити да се приложи Паневримтията в българските училища.
към текста >>

75. 5. 23. Братски песни за Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

„И във дни на изпитания, Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." На някои не им хареса защо е дадено така „и за Тебе ще умра" понеже се премахвало духовния смисъл, че Учението е безсмъртно.
Всяка една от тях има своето достойнство. Когато ги пеем, преминаваме от земния свят в онези светове, откъдето тези три песни са свалени. Песента „На Учителя покорен", по текст и мелодия на един брат от провинцията. Казва се Борис Хаджиандреев от гр. Ямбол. Текст и музика 1915 г. „И във дни на изпитания, Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." На някои не им хареса защо е дадено така „и за Тебе ще умра" понеже се премахвало духовния смисъл, че Учението е безсмъртно. Затова взеха, че го промениха и написаха така: „и след Тебе ще вървя". В някои песнопойки на старите приятели можете да видите, как някоя човешка ръка с мастило е задраскала и прибавила горния текст, а в други е добавено „и за Тебе ще работя". Накрая се допитаха до Учителя и Той каза следното: „Да стане, така както го е дал авторът: „и за Тебе ще умра". Чухме това и започнахме така да го пеем отново. Някои не бяха съгласни, защото Учителят пред Гради Минчев бе казал, във връзка с този стих, следното: „Ако аз съм на вашето място, то ще го пея така: „и за Тебе ще пея".
към текста >>

Ето, това е вътрешният смисъл на това четиристишие.
Някои не бяха съгласни, защото Учителят пред Гради Минчев бе казал, във връзка с този стих, следното: „Ако аз съм на вашето място, то ще го пея така: „и за Тебе ще пея". Това накара Учителят да разгледа този въпрос в една беседа. Ще си я намерите и ще си я прочетете. Там Учителят казва, че ако ученикът не може да положи живота си за Христа и за делото на Учителя, то той напразно се е родил на земята и е загубил условията и времето, когато трябва да защити Учението. А защитата на Учението става единствено, когато ученикът прилага Словото на Учителя чрез своя живот и живота си го полага за Учението. Ето, това е вътрешният смисъл на това четиристишие. Ето, това е обединението. Има и друга песен: „Поздрав на Учителя", Тя е от Елена Казанаклиева. Има и трета песен: „О, Учителю благати". Бяхме на Бивака, дойде една сестра и изпя песента. Изпя я и след това си отиде.
към текста >>

76. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Хората са го взели само в ограничена форма, във физически смисъл.
Тя има своята космичност. И за мен Учителят се явява през епохите посредством културно - духовния потенциал на човечеството, който ще се роди в даден момент, за да бъде изходна точка на историята. За мен Учителят - това е Духът във всеки човек. Когато слиза на земята едно такова същество, което символизира Духът на човека, той се явява като двигател, за да събуди този заспал дух у човека. То е едно вътрешно, дълбоко, мистично и космично понятие - думата Учител. Хората са го взели само в ограничена форма, във физически смисъл. Но за Учителя ще говорим по-късно. Моис Басан, евреин по произход. Навремето Учителят му подари една жълтица, за да започне своя работа. След години, благодарение на тази жълтица, той стана милионер, понеже жълтицата на Учителя се умножи хилядократно. Учителят го бе накарал да си промени името от Моис на Морис.
към текста >>

77. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл.
Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия.
към текста >>

78. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината.
Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>

79. 6.08. КОТВАТА

Всяка култура, която се развива, има своя смисъл.
Тези знаци, това са символи, които дават указание за една Космогония на един свят, който действително се строи и съгражда. Тук, на тази чешма, Учителят каза: „Тази чешма ще съществува 200 години". Това означава, че Той я прави за 200 години. Може би това е златният период, в който българският народ ще кредитира другите народи. След туй може би, както Той бе казал не еднократно, този кредит ще мине в руския народ, който ще разработи тази голяма култура, защото това Учение действително изисква по-голяма територия, пространство, повече духовни простори и повече хора. Всяка култура, която се развива, има своя смисъл. Древните култури се развиха при Хималаите. Египетската култура се разви със съграждането на пирамидите. Западната култура се разви благодарение на Монблан в Алпите. А според Учителя „Изгревът" в София стои по-високо в духовно отношение от Хималаите, чрез Словото на Учителя. А планините са тези, които привличат космическите енергии.
към текста >>

80. 6.15. Космичната вълна на любовта

Но туй покосяване на младежите, които наполовина заминаха за Невидимия свят, има свой вътрешен смисъл.
Да позволи ученици, които са млади, които са учили за новия живот, постепенно да си заминат и да напуснат физически Школата Му! Този въпрос има външни и вътрешни страни. Външната страна е, че буди недоумение, понеже си заминават толкова млади хора. Към Учителя имаше привързани много хора, защото Той ги беше лекувал от рак, от туберкулоза и от други страшни болести и те бяха оздравели. Това всички го знаеха И го виждаха. Но туй покосяване на младежите, които наполовина заминаха за Невидимия свят, има свой вътрешен смисъл. Вътрешният смисъл е този, че когато се играе известно действие в една пиеса, актьорите, които си изиграват ролите, вече не са нужни. Те си заминават. След това трябва да дойдат други актьори. Защото Учителят на тези души им дава простор да си заминат, защото те Му са необходими в Невидимия свят. Те са елементи, необходими за Него.
към текста >>

Вътрешният смисъл е този, че когато се играе известно действие в една пиеса, актьорите, които си изиграват ролите, вече не са нужни.
Този въпрос има външни и вътрешни страни. Външната страна е, че буди недоумение, понеже си заминават толкова млади хора. Към Учителя имаше привързани много хора, защото Той ги беше лекувал от рак, от туберкулоза и от други страшни болести и те бяха оздравели. Това всички го знаеха И го виждаха. Но туй покосяване на младежите, които наполовина заминаха за Невидимия свят, има свой вътрешен смисъл. Вътрешният смисъл е този, че когато се играе известно действие в една пиеса, актьорите, които си изиграват ролите, вече не са нужни. Те си заминават. След това трябва да дойдат други актьори. Защото Учителят на тези души им дава простор да си заминат, защото те Му са необходими в Невидимия свят. Те са елементи, необходими за Него. Те Го придружават като души в Невидимия свят и са в Школата Му, която е в Невидимия свят.
към текста >>

Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот.
В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота.
към текста >>

Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота.
Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
към текста >>

Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота.
Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството.
към текста >>

81. 6.19. Край на първото действие

Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл.
През 1925 г. бяхме отишли на екскурзия, цялото братство, на връх Мусала. На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя, защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ.
към текста >>

82. 6.21. Пътят на посвещението

В тази култура липсваха онези вечни елементи, които биха разкрили дълбокия смисъл на живота.
Тя замина за САЩ. Действително, аз направих един много тънък паралел между меката и нежна светлина, изтичаща от образа на духовната сестра и тази, на астралната жена, която живее в света на удоволствията. При тази обстановка аз навлязох в обществото, във външния свят, където други стимули диктуваха в живота. Външната етикеция и полировка дирижираха отношенията. Обществените предразсъдъци и непросветеното обществено мнение даваха тон в цялата съвременна култура. В тази култура липсваха онези вечни елементи, които биха разкрили дълбокия смисъл на живота.
към текста >>

83. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни -свободни в пълния смисъл на думата.
Други - на мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта". Те принадлежат на науката и изкуството. Носят знанието на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината". Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни -свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта", които носят правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други се наричат „Братя на Добродетелите", „Братя на Красотата" и най-после идват последните, които се казват Йеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са Свещени. Всички тия братя не са така обикновени.
към текста >>

Тази нова наука ще даде отговор на всички проблеми, на които съвременната наука, в най-широкия смисъл на думата, не е дала отговор.
И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос. Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна точка, но и от чисто научна точка. Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните. Тази нова наука ще даде отговор на всички проблеми, на които съвременната наука, в най-широкия смисъл на думата, не е дала отговор. Астрокосмичната синтеза ще разработи следната стълба на реалността: 1. Материята е кондензирана механическа енергия. 2. Механическата енергия е кондензирана светлина. 3. Светлината е кондензирана мисъл. 4. Мисълта е кондензирана любов. 5.
към текста >>

84. 6.34. Астрокосмична синтеза

Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота.
Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота.
към текста >>

85. 6.35. Mладежките събори

Смяташе го като един авторитет, в този смисъл, че имаше ръстът на един учен.
Учителят към Щайнер имаше едно положително отношение. Смяташе го като добър работник, докато за другите беше крайно критичен. Особено за Бо-Ин-Ра - и го отхвърли. За Щайнер Учителят говори, че в него тече славянска кръв, че той не е чист германец. Носи нещо от славянската психика и чувствителност. Смяташе го като един авторитет, в този смисъл, че имаше ръстът на един учен. Учителят го смяташе като едно въведение, като една подготовка на европейския ум, за да може да се добере до Учението на Учителя. Учителят беше казал, че единствено от заминалите окултисти, само Рудолф Щайнер и Седир посещават беседите Му в невидимата аудитория за нашите очи. Седир. Във всеки народ има известни силови линии в невидимия свят, които слизат на земята чрез дадени личности, със своя неподправена индивидуалност, и които след това разкриват и описват духовния свят. Седир е един от тези много положителни хора. Той във Франция се явява като един от подготвителните етапи на Учението на Учителя.
към текста >>

86. 6.39. Равносметката

Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа. Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания.
към текста >>

Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен.
И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно". Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията. Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота. От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота. Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение.
към текста >>

87. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Той имаше и своя положителен смисъл, защото се яви като противодействие на разложението на римската империя.
Тя е една от главните актьори при създаването на Паневритмията. Нямаше упражнение, в което тя да не е вземала участие и която да не бъде под погледа на Учителя. Беше добра изпълнителка. Учителят е изказал една велика мисъл, върху която още мисля: „По-добре човек да си извоюва свободата по негативен път, отколкото да му бъде наложена. Не е престъпление да паднеш, но да станеш и да се изправиш." Той не беше за този глупав аскетизъм, който се развива през средните векове. Той имаше и своя положителен смисъл, защото се яви като противодействие на разложението на римската империя. За мен съществуват три кардинални идеологии: 1. Едната е на абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа. 2. Другата - когато хората живеят в абсолютна невъздържаност. Те вървят по широкия път на живота. За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда. 3.
към текста >>

88. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Не ме изненада политическият му смисъл.
Те са финансирали теософското общество и в Индия, и в Европа. И Ани Безант, и Ледбитер са двама големи агенти на английското разузнаване." Туй нещо ме порази. Това не е изключение. Англичаните са способни на туй нещо. Те си гледат своите интереси във висшата политика и никога няма да се откажат от тази хегемония, макар че сега свирят втора цигулка след САЩ. Не ме изненада политическият му смисъл. Но ме изненада, че едно такова духовно движение, което беше заляло цяла Европа, също и у нас, да се поддаде на тези политически домогвания. Но го приех като факт. Спомням си навремето, когато бе изпратена Магдалена Попова до Кришна Мурти с писмо, то тогава той разбра, че е играчка на политическите сили и разтури „Ордена на звездата". Но за разтурването на този орден, голяма заслуга имаше Учителят и неговите двама куриери - Магдалена Попова и Атанас Димитров. Кришна Мурти беше индус, държеше за интересите на своята Индия, подсъзнателно той държеше на нея, понеже там се бе родил.
към текста >>

89. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
към текста >>

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

90. 6.75. РАЗРИВЪТ

Само тогава може да се произнесе за смисъла им - какво е било и за какво е било.
Ако навремето не беше Юда да предаде Исус, Христос не можеше да се прояви, нямаше да има и Голгота, както и след това нямаше да има Възкресение. Както и на мен каза Учителят: „Ако нямаш врагове, не можеш да прогресираш." Има един велик закон на Битието. „Разрушението на физическия свят е градеж в Духовния свят. Разрушението в Духовния свят е градеж на физическия свят." Те са инволюционни и еволюционни процеси. И човек, за да разглежда дадени явления, трябва да ги разглежда не в отсечка и в даден момент, а в голямо движение и перспектива. Само тогава може да се произнесе за смисъла им - какво е било и за какво е било. Иначе са празни приказки. Аз стоя на становището: Колкото едно Учение е по-силно, толкова срещу него настъпва по-голяма реакция. Колкото е по-слабо, никой не му обръща внимание. Вижте в едно Християнство колко мъченици създаде. На Петър му отрязаха главата с трион, а Йоан го изгориха.
към текста >>

91. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

Оттогава ние получихме една подготовка, в смисъл, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им.
Нали съм 13-то дете, с много трудности. След това идва и четиринадесето дете - Лили, сестричката ми, която беше съпруга на брат Атанас Николов. Чрез Атанас Лили се запозна с Братството. Тя четеше книги, с които после и ние се запознахме, и ние четяхме. После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от живота с Учителя. Оттогава ние получихме една подготовка, в смисъл, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им. И така по-късно ние със сестра ми Гита станахме вегетарианци. Оттогава започна началото на нашия идеен живот. Основното си образование, както и прогимназията получих на село, а след това гимназиалното си образование в София. Гита също учеше гимназия в София. Аз живеех при сестра си, а Гита при брат ни в София.
към текста >>

92. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

" Трябва, в смисъл може би, че по-дълбоко тези работи да се взимат.
Имал съм възможност да влезна с нея в личен контакт, мисля че беше само един път. Но това няма значение. Учителят й казал: "Не! Не! Не! " Трябва, в смисъл може би, че по-дълбоко тези работи да се взимат. В същото писмо тя ми каза следното: Виж кое е най-важното и съществено тука: „Аз като бях в тяхното общество (на Агни Йога)" - така като я смятали като по-издигната, са я смятали да я приобщят в по-вътрешния им кръг и там ръководителят им на „Агни Йога" я посвещава. Посвещението им се състои в туй как да го кажа. Имало една работа, която на всички не се казвала. А именно туй, внимавайте сега: "че Христос вече тука няма нищо общо с нашата земя, че Той отдавна е заминал на някъде другаде, и че той е един период, който е отминал и сега ние няма какво да се занимаваме с Христа, и сега ние имаме нови, по-важни работи и то сега, по пътя на „Агни Йога". А туй-онуй е минало вече.
към текста >>

93. 7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Макар че съзнавах безсмислието на такава бележка, пак надраскахме нещо в споменатия смисъл и той заши листчето на десния ръкав на палтото.
Последва пак някакво преговаряне на разпита и ето че пак се счупи моливът на следователя; той идва и го остри над масата върху пепелника - пак гледам - счупено графитче молив. Като се обърна следователят, осмелих се този път и го взех. Ето вече този път занесох „трофей" на майстора. Хайде сега да пишем, понеже тия дни ще го пускат да си ходи. Извади отнякъде измачкано листче хартия, но мъчно се пише така. Макар че съзнавах безсмислието на такава бележка, пак надраскахме нещо в споменатия смисъл и той заши листчето на десния ръкав на палтото. В тия нагласени действия трябваше да открия, че при мен се намира опитен човек на следствието, че той при всяко повикване е давал доклад и началството му е давало ход на следващите въпроси към мен. На два пъти ми се дава възможност да имам молив, пишат се небивалици и то неясно, нечетливо. Бързането на колегата е във връзка с обещанието вече да го освободят от тази задача, тъй като не е лесно за него 40-50 дена да живее в строг арест! А за моето подвеждане, това се допусна от моя "ръководител", защото се дойде до развръзката на още един пункт - клеветата на Антов, за изгаряне стари банкноти. По-нататък ще дойда до финала с бележката, който ми отвори очите, а сега - какво ми разказа Веска, когато си дойдох през 1962 г.
към текста >>

94. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл.
Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл. Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него. Така че, дали човек се намира в „Изгревът" или в „Тресавището", то зависи от самия човек, защото тези две неща се намират на едно и също място. Едното е възход НАГОРЕ, а другото е ПАДЕНИЕ надолу. Това се извършва като процес в самия човек.
към текста >>

95. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучвате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том! , II.и III.вие не знаехте нищо за историята на Братското и сега не знаете понеже съм сигурен, че не сте ги чели понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците". Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5. В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III.на .Изгревът" под N 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217-220.Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан. А Мария Тодорова, когато го разказваше понякога бе възмутена, друг път се усмихваше и казваше: „Знай и помни на какъв огън се пекохме.
към текста >>

96. 20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Макар че съзнавах безсмислието на такава бележка, пак надраскахме нещо в споменатия смисъл и той заши листчето на десния ръкав на палтото.
Последва пак някакво преговаряне на разпита и ето че пак се счупи моливът на следователя; той идва и го остри над масата върху пепелника - пак гледам - счупено графитче молив. Като се обърна следователят, осмелих се този път и го взех. Ето вече този път занесох „трофей" на майстора. Хайде сега да пишем, понеже тия дни ще го пускат да си ходи. Извади отнякъде измачкано листче хартия, но мъчно се пише така. Макар че съзнавах безсмислието на такава бележка, пак надраскахме нещо в споменатия смисъл и той заши листчето на десния ръкав на палтото. В тия нагласени действия трябваше да открия, че при мен се намира опитен човек на следствието, че той при всяко повикване е давал доклад и началството му е давало ход на следващите въпроси към мен. На два пъти ми се дава възможност да имам молив, пишат се небивалици и то неясно, нечетливо. Бързането на колегата е във връзка с обещанието вече да го освободят от тази задача, тъй като не е лесно за него 40-50 дена да живее в строг арест! А за моето подвеждане, това се допусна от моя "ръководител", защото се дойде до развръзката на още един пункт - клеветата на Антов, за изгаряне стари банкноти. По-нататък ще дойда до финала с бележката, който ми отвори очите, а сега - какво ми разказа Веска, когато си дойдох през 1962 г.
към текста >>

97. 25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл.
Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл. Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него. Така че, дали човек се намира в „Изгревът" или в „Тресавището", то зависи от самия човек, защото тези две неща се намират на едно и също място. Едното е възход НАГОРЕ, а другото е ПАДЕНИЕ надолу. Това се извършва като процес в самия човек.
към текста >>

98. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени. Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучавате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том І, ІІ и ІІІ вие не знаехте нищо за историята на Братството и сега не знаете, понеже съм сигурен, че не сте ги чели, понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците". Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5. В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III на „Изгревът" под № 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217 ÷ 220. Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан.
към текста >>

99. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)