Търсене в текстове за 'Слух'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 155 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са три начина, по които човек реагира на получените отвън слухови възприятия и на развилите се в последствие от тях усложнения вътре в него.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА Въздействието на музиката върху човешкото естество е трояко: физиологично, емоционално и умствено. Това са три начина, по които човек реагира на получените отвън слухови възприятия и на развилите се в последствие от тях усложнения вътре в него. Забележително е едно обстоятелство в нервното устройство на човека. Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява. Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка.
към текста >>

Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв.
Забележително е едно обстоятелство в нервното устройство на човека. Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява. Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл.
към текста >>

Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.
Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява. Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата.
към текста >>

Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл.
Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика. Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга. Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие. Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес. А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека.
към текста >>

Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика.
От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика. Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга. Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие. Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес. А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека. И музиката се явява в случая като едно средство за възстановяване на правилното взаимоотношение на тия нейни две страни.
към текста >>

Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение.
Остава да се познават законите за комбиниране на тоновете така, че в резултат те да дадат ония вибрации, които именно са способни да видоизменят така или иначе нервните течения. Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението. Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека. И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения. Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.
към текста >>

това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.
Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.
към текста >>

Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания.
Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Над 32,768 трептения в секунда ухото престава да чува – това е границата на слуховата чувствителност.
Нека си представим, една челичена пръчка, стегната в клещи и нека да накараме тая пръчка да трепти. При 32 трептения в секунда простите движения на пръчката минават в звук. – Това е най-ниският тон, употребяван в музиката. Ако увеличим числото на трептенията, ще чуем цялата гама, или по-точно още, ще чуем звуците на всички гами. Ако трептенията надминат 7,000, звуците стават много високи и ухото едва ги търпи. Над 32,768 трептения в секунда ухото престава да чува – това е границата на слуховата чувствителност. Следващите гами остават тайна за човешката чувствителност. Физиците намират, че тук е областта на електричните вълни, които добре се схващат от апаратите на безжичния телеграф, т.е. Херцовите вълни. Изобщо, тая област до 34 милиарда трептения спада към електричеството. А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област.
към текста >>

3. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др.
С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа. (печатането почва от 5 книжка). И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро. Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот.
към текста >>

4. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха.
Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г.
към текста >>

5. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган.
Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото. Хендел почнал да пее, преди да почне да говори. Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух.
към текста >>

Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух.
Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух. Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други.
към текста >>

Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия.
Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката.
към текста >>

6. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв.
Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение.
към текста >>

Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка.
Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката.
към текста >>

7. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце.
Колко разнообразни схващания за това „понятие". Тя е още всъщност за човека само едно понятие. Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал пътя за нейното постигане. Истината не е вън, а вътре в него. И тя постоянно му говори, само че нейният глас е много тих. Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце. Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет.
към текста >>

8. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия.
Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата. От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата. Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си. За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята. Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно.
към текста >>

9. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разказ на потока Някой път в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока?
Разказ на потока Някой път в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока? Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват.
към текста >>

10. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изглежда, че болшинството се нуждае от нещо повече от тъпан, нещо невъобразимо по своята стихийност за да отпуши непроходимите слухови канали на духовното и да накара човека да се замисли за своето бъдеще.
Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот. Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения. Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния път, по който върви. Такива сътресения и сега стават: – нима хората, които се сепват и отричат от оня неестествен живот, не са оправдание на ориенталската поговорка „за тоя, които разбира и бръмченето на комара е много, а за други – и тъпана е малко”? Изглежда, че болшинството се нуждае от нещо повече от тъпан, нещо невъобразимо по своята стихийност за да отпуши непроходимите слухови канали на духовното и да накара човека да се замисли за своето бъдеще. Може би неграмотността на голямата част от хората да четат в страниците на природата, е причина за отминаване редицата знания, които крият те. Защото инак не може да се обясни това безогледно необръщане внимание на тъй важни положения. „Природата е книга, отворена пред очите на всички”, е казал Бюфон. Ние трябва да усвоим езика ù и да се ползуваме от нея. А всеки знае този език – нужно е само едно припомняне.
към текста >>

11. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство.
Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти.
към текста >>

12. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния.
Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш? Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото. Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика.
към текста >>

13. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно.
Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето. От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>

14. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Някой слух за скандал във вашето семейство?
Вие можете да четете в дневните вестници за горещи сражения, в които хиляди биват убивани и осакатени без ни най-малко да се раздразните ако никой от вашите познати не е там; разсипването на фабрики ви оставя хладнокръвен..., когато не ви принадлежат; също и наводнения, нещастни случаи... когато са далеч от вас. Също и убийци, улични разбойници..., когато не са близо до вас. Но нека обърнем другата страница. Едно спадане на вашите най-ценни книжа? Вашият кандидат докоснат? Някой слух за скандал във вашето семейство? Или едно почетно споменуване на вашето име..., но тъй ужасно сбъркано, че никой не би го по-мислил за вашето? Това е повече, отколкото може да се търпи! Тогава погледнете около вас си! Какво вълнение..., когато обяда ви позакъснее ако супата е задимена, кафето студено! Вие се владеете, но с мрачно лице излъчвате тъмни бури, които затъмняват целия дом.
към текста >>

15. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр.
И той ми източи физичната страна на санкия (научно-философска школа в Индия). От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото. Ето го: – Има една всемирна субстанция акаша и всички форми са съставени от нея. Тези форми ние възприемаме чрез петтях си сетива. Те могат да се класифицират според сетивата, които ги възприемат. Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр. Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина. От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства. Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение.
към текста >>

Пронизително свирене дойде до слуха ми, последвано от грамаден шум, приличен на шума на бурно море.
На височина на ушите му се намира един излъскан златен диск. Седнал е на един кух стол от лаврово дърво, плен с въглищен прах. Той стои неподвижно в състояние дхарана. Всичко туй се върши мълчаливо при светлината на кандило с масло от растението камелия. Седнал на едно външно место, аз наблюдавах всичко през дебело мораво стъкло, защото интензивните течения, които минават през стаята, правят пребиваването в нея опасно, ако човек не се е тренирал предварително. Пронизително свирене дойде до слуха ми, последвано от грамаден шум, приличен на шума на бурно море. И ковчегът изчезна от погледа ми... Аз бях тъй изненадан, щото помислих, че съм хипнотизиран. Обаче продължавах да виждам неподвижните шестима помощници, слушах учителя си да ми говори, нямах треска. Значи, аз присъствувах на една най-необикновена дезинтеграция. Моят учител ми обясни, че апаратът е бил тъй наситен с акустичен флуид, както и тялото на оператора, щото двойникът им останал в стаята, видим за ясновидеца и задържан чрез геометрична фигура - наричана от западните окултисти пентакъл - която фигура беше начертана на пода на стаята. След една седмица Санкиананда ме заведе долу при мястото на опита.
към текста >>

16. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си.
към текста >>

А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят.
Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата.
към текста >>

17. НА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но горд из своите самотни кули, излита мощен царствения дух, отвъд мъглите сиви, към слънцето – око и слух
Мара Белчева ЮНДОЛА Зората окадила хълмовете. На стадото – кадилница – звънът приижда и се губи. На прянос борите мълчат. Загадъчни и тъмни бдят скалите От техний замък спуща се орел в далечините сиви, криле разперил горд и смел. Тъй от зори ми сиви, замъглени във мене стадото звъни: зове пак на молитва по хълма пръснатите дни. Но горд из своите самотни кули, излита мощен царствения дух, отвъд мъглите сиви, към слънцето – око и слух
към текста >>

18. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му.
Тогаз забелязах, че тези птици не можеха да намерят посоката и се въртяха в кръг, съвсем дезориентирани. Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни. Горните опити наново повторих в Патерна под контрола на испанската военна власт; наскоро те бяха повторени и близо до Кройцнах (Германия). Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. От нощните животни нека вземем прилепа. Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера. Но често аз съм наблюдавал прилепи в Париж от височината на моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр. неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха. Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето. Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите.
към текста >>

Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето.
От нощните животни нека вземем прилепа. Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера. Но често аз съм наблюдавал прилепи в Париж от височината на моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр. неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха. Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето. Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите. Естествениците забелязаха връзката между полуокръжните канали в ухото на много организми и способността за ориентиране. Ако отстраните тези канали на животното, то веднага ще почне да се върти в кръг, неспособно да тръгне в определено направление, Това е твърде любопитно наблюдение. Друго обстоятелство от голяма важност е, че течността в тези канали е съвсем чувствителна на действието на електрическите вълни. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувствува на значително разстояние.
към текста >>

19. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа.
И сега, за съзнанието на съвременния жител на Балканския полуостров Англия е извънредно „близо." Телеграфът в миналите десетилетия, а в наши дни радиото, съкратиха още повече това разстояние. Днес мисълта на един човек се предава и възприема по всички точки на света с магична бързина. Една радио-вълна – носителка на човешкото слово – обикаля за 1 секунда няколко пъти земното кълбо. Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята. А в миналите векове? Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа. И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития. Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови. Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях.
към текста >>

20. ДУМИ НА ПРОРОКА - ИВ. ИЗВОРСКИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– Най-хубавата песен, долитнала до моя слух.
Предвестник прати Ти при мен. – Смъртта отстъпи в безпредела – мракът се превърна в светлина. Щастлива съм аз. Ти, Любов, ме роди. * Ти, Любов, си песен. – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух. Възраждаш Ти душата, затопляш сърцето на всеки, кой срещне Те в своя път. Ти, Любов, си песен! – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух!
към текста >>

– Най-хубавата песен, долитнала до моя слух!
Ти, Любов, ме роди. * Ти, Любов, си песен. – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух. Възраждаш Ти душата, затопляш сърцето на всеки, кой срещне Те в своя път. Ти, Любов, си песен! – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух!
към текста >>

21. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата във вековете песен достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци – и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предали.
Къде? По кой начин ще се стигне до това, което е било? Нима земята, която датува в своя живот от милиони и милиони години според геологията, не носи едва от вчера человека в своите пазви? Защото, как ще наречем тия 5-8000 години освен едно историческо вчера? Малката светлина, която не дава възможност да се изпълни околния мрак с „факти", които съществуват, дълбоко покрити и чакат своя ден да разправят дивните приказки на един живот, от който ние доловихме последните затихващи вълни, от една почиваща култура, от трохите на религия, величава и чудна, която в своето поваляне, беше се разсипала на късове, стоящи пред нас вече почти като олицетворение на безсмислието. Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата във вековете песен достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци – и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предали. От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем. При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото катастрофата. А след тях смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи – и там оставал само мрака. При това вдигане на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и жестокост человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1].
към текста >>

22. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община".
А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер.
към текста >>

23. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Отначало лекарите са мислили, че в случая имат работа с изсъхване на слуховия нерв.
След това Айнщайн потеглил за Европа. Но още в Калифорния живо са се заинтересували от онази необикновена промяна, която е направила един истински учен защитник на метапсихичните явления. Жив радиоприемател Списание „Wahres leben” излага следния интересен случай: В клиниката на проф. Кей в Бостън наскоро постъпила една жена, която страдала според околните от една необикновена „болест”. Тя твърдяла, че постоянно слуша човешки гласове и различни музикални откъси. Отначало лекарите са мислили, че в случая имат работа с изсъхване на слуховия нерв. Но тъй като жената настоявала да твърди, че тя не слуша несвързани гласове и тонове, но цели сказки и музикални произведения, то лекарите дошли до диагнозата, че жената страда от тежка душевна болест и я изпратили в психиатричната клиника на проф. Кей. Наблюденията установили, че странните прояви почвали в един и същи час на деня. Също и с превързани уши, жената можела да слуша странните звукове твърде добре. Различните успокоителни средства довели до резултат, че силата на звуковете станала още по-голяма. Преди няколко месеца проф.
към текста >>

24. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви.
Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни. Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина. По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване. Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви. Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината.
към текста >>

Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината.
Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце.
към текста >>

25. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов.
* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр.
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата.
Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея. Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата. Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата. Неведнъж вдъхновените музиканти са долавяли основните мотиви на своите гениални произведения при подобни звукосъзерцания на природата. Богатството в постижения и оригиналност на тия постижения е десетократно по-голямо, когато надареният музикант се съсредоточи и вглъби в своята собствена природа, в своето истинско „аз”, живият огън, който гори дълбоко в най-съкровените кътчета на неговата душа, този Божествен огън, който със своя основен атрибут – творчеството – прави от човека образ и подобие на Бога. Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах? Най-после творчеството на гениалния Бетовен в последните му 10-15 години, когато той е бил съвършено глух, не ни ли подсказва едно ново становище при творческия акт, не ни ли насочва към нови (и истински) източници на вдъхновение и творчество? Има неща, които човек може да чуе единствено само в себе си, а как ще ги намери, ако той все още е далеч от себе си!
към текста >>

27. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там.
Падат дървета високи – повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в долините, където тихо се кътат три селца едно до друго. Но това не са дървари от техните селяни – чужди хора, младежи никакви шетат весели и сговорни, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и с задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка. Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот. ..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. – Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там!
към текста >>

28. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие.
Челото говори за недоброжелателство; устата - за решителност, а ушите - за жестока воля. Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност. Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги.
към текста >>

Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв.
Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност. Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло.
към текста >>

Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа.
Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото.
към текста >>

За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки.
В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална.
към текста >>

7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото.
Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания.
към текста >>

Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания.
7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма.
към текста >>

Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието.
Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв.
към текста >>

29. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Има външно зрение и вътрешно зрение, има външен слух и вътрешен слух.
Талантът, който има, му се отнема и се дава на друг, по-достоен да бъде избраник на ония високо напреднали същества, чиито поглед върху земята добива изразът на това, което ние наричаме изкуство. Измежду многото качества - душевни и физически - които трябва да притежава човекът на изкуството, ще разгледаме само някои. Преди всичко, той трябва да има богато въображение. Това е първото условие за всяко творчество и всяко изкуство. Чрез него окото става око на художник и ухото - ухо на музикант, защото наистина именно чрез него художникът вижда нещата така, както обикновеното око не може да ги види и музикантът чува хармонии, които обикновеното ухо не може да долови Въображението е вратата, през която се влиза в света на изкуството, а благодарение на специфичните си дарования и талант творецът-художник може да изнесе нещо от него и да го направи достъпно за другите: и те да видят и те да чуят, та да споделят с него голямата радост и красивите преживявания, що той е имал там. Има външно зрение и вътрешно зрение, има външен слух и вътрешен слух. Въображението събужда у човека вътрешното зрение и вътрешния слух, а те са основата за всяко творчество. Няма ли ги някой, всуе ще се сили да „създаде" нещо, да „сътвори" ново, защото ще трябва да го види с око, което не вижда и да го чуе с ухо, което не чува, осланяйки се единствено на правила и сръчности, добити в академии и консерватории. Човекът на изкуството се ражда такъв, никакво училище не може да го създаде, а ако той се учи някъде, то това е само да дисциплинира и обиграе своите сръчности и дарования, та технически да бъде подготвен за бъдещето си творчество, което се обуславя единствено от вдъхновеното въображение, с което човек требва да се роди. Въображението, което носи в себе си прометеевата искра, не може да се купи с пари, нито да се придобие с труд. То е една чудна дарба, която събужда скрити възможности у човека и която далеч още не е проучена от съвременните психолози.
към текста >>

Въображението събужда у човека вътрешното зрение и вътрешния слух, а те са основата за всяко творчество.
Измежду многото качества - душевни и физически - които трябва да притежава човекът на изкуството, ще разгледаме само някои. Преди всичко, той трябва да има богато въображение. Това е първото условие за всяко творчество и всяко изкуство. Чрез него окото става око на художник и ухото - ухо на музикант, защото наистина именно чрез него художникът вижда нещата така, както обикновеното око не може да ги види и музикантът чува хармонии, които обикновеното ухо не може да долови Въображението е вратата, през която се влиза в света на изкуството, а благодарение на специфичните си дарования и талант творецът-художник може да изнесе нещо от него и да го направи достъпно за другите: и те да видят и те да чуят, та да споделят с него голямата радост и красивите преживявания, що той е имал там. Има външно зрение и вътрешно зрение, има външен слух и вътрешен слух. Въображението събужда у човека вътрешното зрение и вътрешния слух, а те са основата за всяко творчество. Няма ли ги някой, всуе ще се сили да „създаде" нещо, да „сътвори" ново, защото ще трябва да го види с око, което не вижда и да го чуе с ухо, което не чува, осланяйки се единствено на правила и сръчности, добити в академии и консерватории. Човекът на изкуството се ражда такъв, никакво училище не може да го създаде, а ако той се учи някъде, то това е само да дисциплинира и обиграе своите сръчности и дарования, та технически да бъде подготвен за бъдещето си творчество, което се обуславя единствено от вдъхновеното въображение, с което човек требва да се роди. Въображението, което носи в себе си прометеевата искра, не може да се купи с пари, нито да се придобие с труд. То е една чудна дарба, която събужда скрити възможности у човека и която далеч още не е проучена от съвременните психолози. Благодарение на него поетът, който е изгубил способността да говори, все още може да пише чудни стихове; и художникът, като загуби зрение, все още може да вижда вътре в себе красиви образи и чудни багри.
към текста >>

30. ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра.
Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и китайска култури. Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действуват така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западно-европейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката.
към текста >>

31. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери.
Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи.
към текста >>

32. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината.
Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: Да се роди човекът на светлината. Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни. Скоро всичко това изчезва. Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината. Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ.
към текста >>

33. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на народите" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки".
В тази „инфлексна точка", в този жив взел, се крие един магически ключ. Но минаването през тази точка, види се, не е лесно, защото е съпроводено с изпитанието на „чашата и кръста". Все пак там и само там е разрешението на въпроса. Там е спасението на човека от владичеството на ония, които „господаруват над народите". Само така ще освободи човек ръката си от ръката на „майката Заведеева" и ще престане да се разтака заедно с нея пред управниците и големците на тоя свят. В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на народите" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки". Вие непременно ще чуете кроткия му укор: „Не знаете що искате". И ако пожелаете да разберете, що трябва да искате, той ще ви покаже „инфлексната точка", пред която стоят „чашата и кръста". И ако попитате, що има зад тях, що има зад оная точка, която грее с такъв странен блясък, той ще ви каже: „Там е светът на Синовете човешки, които слизат в света на страдащите свои братя, ала не като „господари" и „големци", които грабят и насилват, а като светли служители, които дават от изобилието на своя живот и благо". Г.
към текста >>

34. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защото те не достигат слуха на Бога.
Тези човеци, намерили себе си, са предавали и на останалите свои подобни опитността, чрез която те имат смисъл и щастие в живота. Те са обяснили на своите подобни, че ние зависим в своя живот от един велик първичен Разум, който ръководи всичко, и че нашето спасение зависи от единението с него. И хората, тези които само са чули, а сами нямат опитност, са почнали да създават един външен култ на поклонение пред Бога, пред великия Разум на живота. Те се молят всеки ден, всеки час. И молитвите на хората рядко биват изпълнени. Защото те не достигат слуха на Бога. Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот. А истинската молитва почва в себевглъбяването. Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа. Тя почва с тези постоянни просветления и проникновения във всичко в живота. Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието.
към текста >>

35. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух.
При засвирването на флейтата то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа. Спря музиката и пазачът подкани магарето на другия край на оградата. То се завтече при него. Едва, обаче, почна наново нашата флейта, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас. Голямо впечатление направи нашата музика също върху кукумявките и орлите. Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух. Тя се навеждаше из своята дупка с издаден навън врат и ни следеше внимателно, като насочваше капачето на ухото по посока на звуковете. Много от орлите пищяха заедно с нас и идваха при нас към оградната мрежа. Подобно беше и впечатлението от камбанни звукове - бяхме избрали малки камбанки, нагласени в терци - върху музикални животни. Към тия последните трябва непременно да причислим и кравите. Както това често може да се наблюдава в планините, кравите познават твърде добре общия хармоничен звук на своето стадо и когато се загубят, те лесно го намират по него.
към текста >>

И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал.
Много от орлите пищяха заедно с нас и идваха при нас към оградната мрежа. Подобно беше и впечатлението от камбанни звукове - бяхме избрали малки камбанки, нагласени в терци - върху музикални животни. Към тия последните трябва непременно да причислим и кравите. Както това често може да се наблюдава в планините, кравите познават твърде добре общия хармоничен звук на своето стадо и когато се загубят, те лесно го намират по него. Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния млад ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях. И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал. Те трябва да имат голяма музикална памет. Моцарт съобщава, че той като дете се е разплаквал от болка при засвирването на една тромпета. Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел. Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов. При подобни звуци не можеше да му се заповядва.
към текста >>

Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората.
Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост. „Валдхорна и цигулка, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение". Обикновено, то „пееше" заедно с нас, стремейки се чрез своя лай да наподоби колкото се може повече издиганията и пониженията на петата мелодия. То, обаче, пееше само когато в песента се чуваше да свири само един рог. Щом свиреха много рогове заедно, то изразяваше своята радост само чрез скачане. Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората. Музикално одарени пред всички останали животни са много птици, измежду които има една голяма група отлични певци, школувани музиканти. Измежду млекопитаещите може да влезе в състезание с птиците само един вид от гибоните, тъй наречения Хулок от горна Индия. Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон. Измежду най-музикалните от пойните птици има и такива, които пеят не само свойственото тям. Те могат да пресъздадат и всякаква друга мелодия чута от хора - разбира се, в зависимост от тяхната тонова възможност.
към текста >>

36. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В това училище не може да се учи човек със забулен поглед , с притъпен слух, с недъгави ръце и нозе, със студено сърце.
За да съкратим едно дълго изложение на тия условия, ще изразим някои от тях в една афористична форма. В тия афоризми, обаче, прозорливият ще открие, що е необходимо за да влезе човек - не в тази или онази окултна школа - а в школата на живата природа, да стане ученик в нея, и какъв е пътят за постигане неистинско посвещение. На вратата на великия Университет на Природата стоят следните надписи: Онзи, на когото нозете не са чисти, да не влиза в училището на Природата. Онзи, на когото сърцето не е топло, да не влиза в училището на Природата. Онзи, на когото ръцете, очите, ушите не са здрави, да не влиза в училището на Природата. В това училище не може да се учи човек със забулен поглед , с притъпен слух, с недъгави ръце и нозе, със студено сърце. В това училище може да се учи само здравият човек, човекът, който няма никакви недъзи. Има ли такива, да седи отвън! Да седят отвън и ония, които искат да влязат в училището като любители. Училището на Природата е за ученици, не за любители. Вън от училището, тя е създала хиляди забави за любителите Да седят отвън и ония, които търсят своето лично щастие.
към текста >>

37. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тоя слух прехвърляше границите и като благодатен вятър се носеше по всички съседни страни. Уви!
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Ели-Pa и Ариман-Дез Години наред в царството на Соломон-Ра идваха царски синове от близки и далечни царства, да искат ръката на неговата единствена дъщеря, Адита. За нейната мъдрост и красота се при¬казваше по всичките краища на тяхното царство. Тоя слух прехвърляше границите и като благодатен вятър се носеше по всички съседни страни. Уви! Нито един от тези царски синове не се удо¬стои с това голямо щастие, да вземе най-красивата и най-умната жена на времето. Чакаше ли някого тя? Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът". Чакаше царят, чакаше и Адита. И ето веднъж в тяхното царство дойдоха двама царски синове.
към текста >>

38. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя трябваше да прибегне към чисто психологично обяснение на чисто физически дефекти: като внезапно парализиране, ослепяване, изгубване на слуха, говора, където, обаче, телесният орган на съответната способност си остава напълно здрав.
Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-нисшите душевни явления, именно усещанията. По-висшите душевни процеси си оставаха все още загадка за експерименталната психология. Яви се нужда да се прибегне към нови източници на психологично изследване. Медицинската практика насочи психологията към тия източници. Медицината се натъкна, особено през войната, на маса случаи, които нито можеше да обясни, а камо ли да лекува, придържайки се о своето физиобиологично схващане за произхода на болестите. Тя трябваше да прибегне към чисто психологично обяснение на чисто физически дефекти: като внезапно парализиране, ослепяване, изгубване на слуха, говора, където, обаче, телесният орган на съответната способност си остава напълно здрав. Тези и други подобни случаи, да не говорим за нервните заболявания, като истерия, разни мании, необясними страхове, дадоха богат материал за изграждане едно ново психологическо обяснение на много от душевните, както и физически заболявания. Пръв, който даде едно задоволително обяснение на известни душевни заболявания, както и необходимата психо техника за лекуването им, бе Зигмунд Фройд. Роден в 1856 год., той, след като свършил медицина, станал ученик на прочутия тогава лекар в Париж, Шарко. Последният си служил с хипнотизъм при лекуване на истерия. Обаче, Фройд не останал за дълго при Шарко.
към текста >>

39. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух!
" И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах! " Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден. Песен ни донася светлината! " (Фауст II, 1 част) Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите на който се намира" "неговата” ладия, и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: "Душата на човека Прилича на водата: От небесата иде Пак издига се към тях. И в тая, вечната промяна, Наземи отново слиза – Съперник на вълните – вятъра Издига на високо пенливите вълни.
към текста >>

40. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него!
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън?
към текста >>

41. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

СФЕРА НА МЕРКУРИЙ Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено Търговско заведение, да речем в някое стенодактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено Търговско заведение, да речем в някое стенодактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини. Това не е тежкият бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини,от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх. Това почти равномерно тракане е безсловесния говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурий – отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина – подобно телеграфа – е "меркурианка". Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурий, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането – еднаот най-типичните функции в сферата на Меркурий – за да бъде то в съгласие с стила на времето.
към текста >>

42. ПОЕМА ЗА ПЛАНИНАТА - G.NORDMAN Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

- неспирно в слуха ми се лей.
- нашепва нощта мълчалива, Обичай! - разказва и светлия ден. Обичай! - в сърцето сурдинката свири, Обичай! - душата безсмъртна ми пей. Обичай! - говорят очите светящи, Обичай! - неспирно в слуха ми се лей. Обичам - тъй извора казва и блика, таз дума красива разлива живот. Обичам - с тих шепот се скланя дървото, обилно дарено от сладкия плод. Обичам - люлее се нивата златна и свежда се кротко узрелия клас. Обичай, обичам, отвсякъде чувам, обичам - се уча да казвам и аз. СКАЛАТА НА ЧУДНАТА скала, край извора клокочещ, се моя поглед спира.
към текста >>

43. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

До неговия слух долиташе всеки звук, що идеше от тихия зефир, от песента на щуреца, от мълчанието на дивните планински вечери, от вълшебното небе, което го гледаше през милионите си очи.
Какво, наистина, можеше да научи всред пазвите на планината, по нейните рътлини и усои, по нейните свежи и пъстри поляни, заслушан в музиката на планинските потоци, които разказваха вечната и нестихваща приказка на великото чудо? Цялата планина в своята мощна и страхотна снага, в своята дивна и вечна красота за Бен Ир се превърна на жива книга, която криеше дълбока мъдрост и несметно богатство. Така той зачака деня, когато неговата сила и неговото знание ще закрепне, за да бъде готово за онова, което му предстоеше. Той чакаше, той бдеше, той учеше. Неговият взор беше отворен за всяка краска на небосвода, за всяка багра, която пъстреше цветето, за всяка тревица, за всяко камъче. До неговия слух долиташе всеки звук, що идеше от тихия зефир, от песента на щуреца, от мълчанието на дивните планински вечери, от вълшебното небе, което го гледаше през милионите си очи. Готов ли беше Бен Ир след десет години за великия ден, когато ще остави светла диря по пътя на човешката душа? Десет години се бяха минали от тогава. Бен Ир беше двадесетгодишен. От малко дете с нежна снага, сега се беше развил висок и хубав момък със стройни нозе и широки плещи. Очите му бяха дълбоки и чисти като планинските езера, които отразяваха лазура на чисти небеса.
към текста >>

44. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Съвременните учени, които са склонни в подобен род преживявания да виждат все патологични явления, ще кажат дълбокомислено, че Павел е станал жертва на една зрително-слухова халюцинация.
И Господ му рече: Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ срещу остен. А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града и ще ти се каже, що трябва да правиш." Сам Павел го разказва много по-живо в 22 гл. от същите Деяния, към която отпращаме читателя. Съвременните учени, които са склонни в подобен род преживявания да виждат все патологични явления, ще кажат дълбокомислено, че Павел е станал жертва на една зрително-слухова халюцинация. Че има халюцинации, това е факт. Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо.
към текста >>

Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск.
Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът – изтребител на овците, се превръща в овчарско куче – пазач на стадото. Как става този процес. всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар.
към текста >>

45. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Как ще го запознаеш със слуха и зрението?
Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство.
към текста >>

Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението.
– Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето. Дванадесет сетива има човек. – Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е.
към текста >>

46. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И двамата имали слухови халюцинации, и двамата били мрачни и меланхолични.
Един интересен факт, който показва, че между близнаците има съществени различия, засягащи преди всичко тяхната психика, е обстоятелството, че те рядко пишат еднакво – почерците им почти винаги се твърде различават един от друг. Все пак приликите по характер и съдба у близнаците са тъй големи, съвпаденията на еднакви или сродни събития в живота им са тъй чести и поразителни, че не могат да не се хвърлят на очи и при най-повърхностно наблюдение. Ще приведа няколко примера из живота на някои близнаци, които се срещат в литературата, третираща въпроса за близнаците. Моро, в книгата си Psychologie morbide (1859) изнася историята на двама братя близнаци, които си приличали не само по външност, а и по психика. И двамата били обзети от една и съща идея-фикс – и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства. И двамата имали слухови халюцинации, и двамата били мрачни и меланхолични. От време на време, понякога през два, понякога през три или повече месеца, без видими причини, някак спонтанно и с двамата настъпвала резка промяна в душевното разположение. Тогава те, почти по същото време, дори често в един и същи ден, излизали от своето душевно безразличие и вцепенение, правели пред лекарите едни и същи оплаквания и настоявали да бъдат пуснати на свобода. Любопитното е в случая, че те се намирали в две различни клиники за душевно болни, отдалечени на много километри една от друга. Друг един случай, разказан от Бом (Annales medico-psychologiques, 1863). Двата близнака, Франсуа и Мартин, на възраст 50 години, работели заедно по железопътната линия от Кимпер до Шатолен.
към текста >>

47. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание.
Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил. Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му. Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр.
към текста >>

48. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Когато ми казваха, че съм влизала в огън, аз бях готова да дам тия хора под съд, за измислени, неверни слухове по мой адрес.
– Не помня, но казват, че веднага са наклали огън и аз съм влязла в него, без да се изгоря. – Кой ден е станало това? – На утрешния празник. – На следната година пак ли влезе в огъня? – Да, три години наред е ставало това, без да помня нещо. Когато ми казваха, че съм влизала в огън, аз бях готова да дам тия хора под съд, за измислени, неверни слухове по мой адрес. После, когато се видях на фотография в огъня, повярвах на думите им. – Музиката ли те настройва? – Не. – Тогава, защо през време на играта свири гайда и бие тъпан? – Нали знаете, че когато става нещо, което хората трябва да видят, оповестяват го или с обяви, или с тъпан, както е в селата и по съборите.
към текста >>

49. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия.
Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба. Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш. У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с присадката. в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е.
към текста >>

50. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нейният необикновен слух даже слуша шума, който се произвежда в дървото, когато съхне.
Тая дейност на Оскар Свантесон е един симптом, че навсякъде в света има вече предани работници за новите идеи. Това е един белег, че съзнанието на човечеството се пробужда във всички части на света. Един рядък случай на сензитивност в Америка Напоследък печатът говори много за една необикновена жена в Съединените щати. Един лекар е изследвал нейните способности и е намерил у нея необикновена способност. Тя от половин час разстояние чува приближаването на автомобила и даже познава, че е препълнен с пътници. Нейният необикновен слух даже слуша шума, който се произвежда в дървото, когато съхне. Тя слуша разговорите, които се водят в други апартаменти на голямото здание, в което живее. За окултната наука всичко това е лесно обяснимо. Чувствителността на разните сетива е на степени. Не е мъчно тогава да дойдем и до твърдението на окултната наука, че има хора, толкова чувствителни км трептения с по-къси вълни и с по-голяма бързина, че могат да възприемат неща, за които обикновените човешки сетива са нечувствителни. Тъй идваме по един естествен начин до разбирането на телепатията и ясновидството и до приемането на един свят по-обширен от света на обикновените пет сетива.
към текста >>

51. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.).
Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието. 2) Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица. 3) Да има съвпадение, както по съдържание, така и по време с проверените събития, например по отношение съобщение за смърт. 4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.). Когато телепатичният опит става между два града например или даже между две държави, хиперстезията, очевидно, е изключена. Хиперстезията на матагнома понякога е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в друга далечна стая. При изследвания с метагнома взема се пред вид и неговата хиперстезия. Прочути опити по телепатия са правили при всички контролни мерки с положителни резултати Тишнер, Василевски, Ъптон Синклер и пр. Можем да кажем, че телепатията е вече научно установена.
към текста >>

52. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Според тия лекари мозъкът му обладава действително свойство да приема радиовълни и да ги превръща в слухови усещания.
Човек - радиоприемник В едно заседание на лекарското дружество в град Лодз е бил правен опит с инженер Роман, който обладавал изумителната способност да приема радио-телефонни съобщения (речи, музика и пр.) без помощта на всякакъв апарат, на разстояние до три километра от предавателната станция. Ролята на радио-приемател играе очевидно мозъкът на инженера. Тая способност причинява на инженера Роман най-големи мъчения, защото той живее постоянно под впечатлението на шумове, пения, звуци от инструменти и пр. Всичко това се смесва в главата му в една непоносима какофония. Лекарите, които го прегледали, казали, че той не е жертва на халюцинация, защото това, което слуша, действително отговаря на радиопредавания, които се извършват на известно разстояние от него. Според тия лекари мозъкът му обладава действително свойство да приема радиовълни и да ги превръща в слухови усещания. Последното обстоятелство се счита най-загадъчно. Ние виждаме от горния, както от много подобни случаи, че науката все повече се натъква на факти, които водят към вечните окултни истини и ги потвърждават. Действително, човек притежава сили, способности, заложби, които човек на материалистичното разбиране не подозира и чието развитие е въпрос на близко бъдеще. Дърво - барометър Известно е, че някои растения под влиянието на измененията на атмосферата стават чувствителни. Могат даже да се изброят редица растения, които не само са чувствителни км всека промяна на атмосферата, но могат да усетят това променение, когато то вече наближава.
към текста >>

53. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Музикалното творчество е само едно отражение на тези универсални закони върху плоскостта на слуховите представи.
Цялата днешна музикална хармония води началото си от това различаване и разграничаване на службата, или, както казват музикантите, на функцията, която изпълнява в мелодията всека степен от гамата. Каденците или заключенията (наричани още clausulae от теоретиците на XII век) не са, прочее, нищо друго освен препинателни знаци в музикалната реч и служат да разграничат, да отделят една от друга частите на мелодията. Тяхната употреба е била наложена от един ритмичен императив, чиито корени се губят в най-дълбоките гънки на човешкия инстинкт, там именно, където се извършва общуването, допирът на личността с космоса. Защото ритмичните закони не са изключително от обсега на музиката: те са универсални. Те са едни и същи в физиологичния ритъм на тялото (пулс, дишане), в логичните постройки на мисълта (теза, антитеза, синтеза) и в звездната механика на всемира (ден и нощ, годишни времена и др.). Музикалното творчество е само едно отражение на тези универсални закони върху плоскостта на слуховите представи. Тоновите образи, цялата звукова геометрия, с която компонистите ни обайват — не са ли това само смътни спомени от онази универсална, космична музика, която движи вселените и която трепти в цялото наше материално и духовно битие? Наистина, трудно може да се допусне, че инвенциите и фугите на Йох. Себ. Бах или симфониите на Бетовен са се родили ех nihilo. Много по-логично е да се мисли, че техните ритмични, мелодични и хармонични схеми и първообрази са били снети от някои по-висши сфери на космопсихични прояви, Подобни идеи не са били чужди на древните народи. Напротив, изглежда, че цялата музикална теория на елините, (а така също на египтяните и на вавилонците) е била основана върху предпоставката за космичния характер на тоновото изкуство.
към текста >>

54. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СКОРПИОН-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта.
Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид. Тялото се сензибилизирва. Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта. С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес. Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, щото издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго. Докато загубата в теглото през първата седмица става дневно с по 1 кг, то във втората с 3/4 (три четвърти) кг, а в третата с 1/2 (половин) кг и в четвъртата едва с 1/4 (четвърт) кг. Колко дълго може да издържи организмът без храна? По този въпрос съществуват различни мнения.
към текста >>

55. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тъй като езикът на ангелите съответствува на чувството им, което изтича от тяхната любов, а любовта в небето е любов към Бога и към ближния, явно е, че говорът им трябва да е много благозвучен и приятен и че той не действува само на слуха, а засяга и дълбочините на ума у онези, които го слушат.
Няма възможност за никаква мисъл или идея вън от чувството — от което мисълта добива своя живот и душа. Поради това ангелите могат да познаят, какъв е един човек само от говора му: от тона на гласа, какво е чувството му, и от изговарянето на думите — какъв е неговият ум. Ангелският език няма нищо общо с човешките езици освен някои думи, които са звуков израз на някое чувство. Те не могат да изразят нищо друго освен това, което е в пълно съгласие с тяхното чувство; всичко което не е в такова съгласие, ги отблъсква. Казано ми е, че първият език на земните хора е съответствувал на ангелския език, понеже той е бил взет от небето. Тъй като езикът на ангелите съответствува на чувството им, което изтича от тяхната любов, а любовта в небето е любов към Бога и към ближния, явно е, че говорът им трябва да е много благозвучен и приятен и че той не действува само на слуха, а засяга и дълбочините на ума у онези, които го слушат. Случи се веднъж един ангел да говори на един кораво-сърдечен дух. Към края на разговора този дух бе тъй трогнат, че се, разплака със сълзи, казвайки, че никога не е плакал преди, но в случая не може да се въздържи, понеже чува самата любов да му говори. Езикът на ангелите е също така изпълнен с мъдрост, защото той е израз на тяхната дълбока вътрешна мисъл. Тяхното чувство е любов, а говорът им — съчетание на любов и мъдрост. Поради това, те могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не би могъл да изрази.
към текста >>

56. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето защо, известен вид отрицателно психично състояние въздействува върху черния дроб, друг вид — върху сърцето, трети — върху белия дроб, четвърти — върху слуха или зрението и пр... Мога да посоча един очебиен пример: Една моя позната преживява силна тревога, душевно вълнение и изгубва зре¬нието си — не вижда никак.
Същата идея е вложена и в сладните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои треп¬тения, тъй и всеки орган. Има съответствие между трептенията на дадена мисъл и известен орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с из¬вестна категория психични сили. Ето защо, известен вид отрицателно психично състояние въздействува върху черния дроб, друг вид — върху сърцето, трети — върху белия дроб, четвърти — върху слуха или зрението и пр... Мога да посоча един очебиен пример: Една моя позната преживява силна тревога, душевно вълнение и изгубва зре¬нието си — не вижда никак. Тя успява да превъзмогне това душевно вълнение, възстановява своя мир, и зрението ù се възвръща. После отново минава през душевна криза, и веднага зрението ù се изгубва съвършено. То се възвръща пак след повторно превъзмогване на тревожното състояние, Голямата зависимост между физичното и психичното Учителят изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулса на вашето сърце. Има връзка между вашето отношение към ближните и пулса на вашето сърце.” Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя е, която причинява пулсирането на сърцето. А чувствата и изобщо душевното състояние оказва влияние върху правилността на това електромагнитно течение, което минава през сърцето. Напр.
към текста >>

57. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на гръцки има според коментатора тоя смисъл).
4) Кръв ще се лее par absolution (III, 60). Кръвта ще се пролее, щом войната бъде свършена (ab solution), тъй като трябва да се разделят думите): превземането на Париж от Версайците и масовите разстрелвания на привържениците на Комуната. Тогава следват необходимите указания, за да се започне твърде сложната маневра на Третата Република. И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус. 5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50). Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на гръцки има според коментатора тоя смисъл). И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год. огъня на много легитимисти. 6) Никой няма да бъде това, за което претендира („Предсказ." 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни. При тоя шести стих на веригата, последната не е достигнала една „крайна точка”, казва Пиоб, а продължава, тъй като революцията от 4. септ. 1870 г.
към текста >>

58. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?).
В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието.
към текста >>

59. OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Този начин на дейност преди всичко ще развие слуха, зрението, осезанието и пр.
Освен това работата всред природата спомага и за даване възходящо направление на отрицателните детски енергии. Така чрез работа всред природата по естествен начин ще могат да се трансформират отрицателните състояния на гневливи, меланхолични, неразположени духом деца и пр.. Учителят казва по това: „Ще купим 30-40 мотички и ще разпределим ,едни от тях за гневливите, други — за меланхоличните, трети — за неразположените духом и пр. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други могат да секат дърва; физическата работа трансформира тия състояния. При тях ще излезете да работите на чист въздух". Този начин на дейност преди всичко ще развие слуха, зрението, осезанието и пр. А това е най-важната първоначална работа в предучилищната възраст и в първите години на първоначалното училище. Знае се, че умът се развива въз основа на познавателния материал, добит чрез сетивата. По този начин ще се даде възможност на ума да се развива постепенно по естествен път. Този начин на дейност чрез природата ще развие и волята, понеже само-дейността е проява на волята и я развива. При своята работа детето ще среща известни мъчнотии, препятствия, които ще се старае да преодолява и така ще кали своя характер.
към текста >>

60. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото.
към текста >>

Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона.
към текста >>

Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100.
към текста >>

Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100. Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава.
към текста >>

Впечатлението от това вибриране, чрез слуховия нерв се предава на мозъка, където, в музикалния център, се изработва усет за този тон.
От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100. Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава. Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка. Впечатлението от това вибриране, чрез слуховия нерв се предава на мозъка, където, в музикалния център, се изработва усет за този тон. За определен тон само една нишка вибрира в пълна интензивност, а съседните ней от двете страни също вибрират, но с все по-малка интензивност, колкото повече се отдалечават от нея. Имаме ли тон с 874 трептения, нашето съзнание не може да го различи и го схваща пак като „ла", макар че нишката, която вибрира с пълна интензивност при новия брой трептения е друга — съседна на първата, която съответствува за тон с 870 трептения. Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона. Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон. Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки.
към текста >>

Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100.
За определен тон само една нишка вибрира в пълна интензивност, а съседните ней от двете страни също вибрират, но с все по-малка интензивност, колкото повече се отдалечават от нея. Имаме ли тон с 874 трептения, нашето съзнание не може да го различи и го схваща пак като „ла", макар че нишката, която вибрира с пълна интензивност при новия брой трептения е друга — съседна на първата, която съответствува за тон с 870 трептения. Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона. Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон. Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки. Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100. Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона! Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ. Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение.
към текста >>

Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ.
Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона. Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон. Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки. Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100. Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона! Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ. Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци.
към текста >>

Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката.
Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон. Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки. Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100. Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона! Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ. Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика.
към текста >>

Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става.
Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки. Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100. Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона! Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ. Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части.
към текста >>

При едно по-голямо изостряне и развитие на слуха, четвърттонието ще стане най-малкото интервално отношение в музиката ни, както сега е полутонието.
Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части. В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък. При едно по-голямо изостряне и развитие на слуха, четвърттонието ще стане най-малкото интервално отношение в музиката ни, както сега е полутонието. А защо трябва да мислим, че развитието на човка и музиката, която той твори ще спре до тука? Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете. Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо.
към текста >>

Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци.
А защо трябва да мислим, че развитието на човка и музиката, която той твори ще спре до тука? Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете. Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна.
към текста >>

Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува?
Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете. Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови.
към текста >>

Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове?
Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови. Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения.
към текста >>

Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган.
Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови. Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина. Колкото е по-висок един тон, толкова той е по-тих и за да се възприеме, необходима е толкова по-голяма будност на съзнанието и острота на слуха.
към текста >>

Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови.
Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови. Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина. Колкото е по-висок един тон, толкова той е по-тих и за да се възприеме, необходима е толкова по-голяма будност на съзнанието и острота на слуха. Не са малко хората, които не могат да проследят една тиха музика -— за тях са недостъпни едва доловимите нюанси на тихите тонове и те скоро започват да скучаят, докато най-после заспят. Така заспива едно ограничено съзнание и когато се опита да проследи една отвлечена мисъл.
към текста >>

Колкото е по-висок един тон, толкова той е по-тих и за да се възприеме, необходима е толкова по-голяма будност на съзнанието и острота на слуха.
Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови. Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина. Колкото е по-висок един тон, толкова той е по-тих и за да се възприеме, необходима е толкова по-голяма будност на съзнанието и острота на слуха. Не са малко хората, които не могат да проследят една тиха музика -— за тях са недостъпни едва доловимите нюанси на тихите тонове и те скоро започват да скучаят, докато най-после заспят. Така заспива едно ограничено съзнание и когато се опита да проследи една отвлечена мисъл. Развитието на съзнанието, обаче, ще доведе човека до възможността да възприема и да си служи с тонове, много по-високи от тия, които съвременната музика използува. И ето откъде, на второ място, ще дойде обогатяването й с нови тонове. Историческите сведения потвърждават и тая възможност за нейното усъвършенствуване: докато тоновата система на индийците, ако и да е много богата, благодарение на използуването на четвърттонието, обхваща само три октави, съвременната европейско музика се разпростира вече върху 7-8 октави.
към текста >>

Обикновеният човек чува само основния тон, който се произвежда непосредствено от инструмент или човешки глас, а цялата тая серия от допълнителни тонове, за които става дума, е недостъпна за неговия слух, по-скоро неговото съзнание не долавя ония вибрации, които, по закона на резонанса, се пораждат в нишките на кортиевия орган в ухото, в отговор на допълнителните тонове.
Историческите сведения потвърждават и тая възможност за нейното усъвършенствуване: докато тоновата система на индийците, ако и да е много богата, благодарение на използуването на четвърттонието, обхваща само три октави, съвременната европейско музика се разпростира вече върху 7-8 октави. С допълнителното включване на нови, по-високи тонове в нашата музикална система, ще се увеличава постепенно и броя на октавите. В музикалната акустика, чрез опити и изследвания е установено, че един тон не звучи сам, а поражда цяла серия от тонове, които го придружават. Това са така наречените обертонове, комбинаторни тонове, сумарни тонове, унтертонове (ако основният тон е висок) и пр. Количеството и вида на тия производни тонове определят онова качество на тоновия материал в музиката, което се нарича тембър и благодарение на което може да се различи един тон от друг, когато се произвеждат от различни инструменти, ако и да са еднакви но височина и сила. Обикновеният човек чува само основния тон, който се произвежда непосредствено от инструмент или човешки глас, а цялата тая серия от допълнителни тонове, за които става дума, е недостъпна за неговия слух, по-скоро неговото съзнание не долавя ония вибрации, които, по закона на резонанса, се пораждат в нишките на кортиевия орган в ухото, в отговор на допълнителните тонове. Обученото музикално ухо долавя само няколко от обертоновете, а с помощта на специални усилватели на звука (хелмхолцови резонатори) може да се чуят около 10-15 от тях. Серията от обертонове продължава до безкрайност и когато стигнем до много голям брой на трептения, навлизаме в областта на безгласната музика, т.е. музика, за която ухото на човека е глухо, то не може да я долавя. Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга.
към текста >>

Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка.
Количеството и вида на тия производни тонове определят онова качество на тоновия материал в музиката, което се нарича тембър и благодарение на което може да се различи един тон от друг, когато се произвеждат от различни инструменти, ако и да са еднакви но височина и сила. Обикновеният човек чува само основния тон, който се произвежда непосредствено от инструмент или човешки глас, а цялата тая серия от допълнителни тонове, за които става дума, е недостъпна за неговия слух, по-скоро неговото съзнание не долавя ония вибрации, които, по закона на резонанса, се пораждат в нишките на кортиевия орган в ухото, в отговор на допълнителните тонове. Обученото музикално ухо долавя само няколко от обертоновете, а с помощта на специални усилватели на звука (хелмхолцови резонатори) може да се чуят около 10-15 от тях. Серията от обертонове продължава до безкрайност и когато стигнем до много голям брой на трептения, навлизаме в областта на безгласната музика, т.е. музика, за която ухото на човека е глухо, то не може да я долавя. Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга. Всеки край е същевременно начало. Краят на възможностите на слуховия орган ни довежда до началото на използуване на музикалния център в мозъка, като възприемателен механизъм за една нова музика, която е толкова фина и съвършена, толкова отвлечена за сегашното ни съзнание, че остава недоловима за него, колкото и да е будно то, щом си служи само с ухото дори и когато използува максималните му възможности. На край, нека цитираме една мисъл от Учителя, която ни разкрива тия по-далечни възможности на музиката, като я поставя в граници, далеч надхвърлящи всичко, което днес имаме като музикално постижение и използуването на които подразбира едно високо-просветно съзнание, което, за да слуша, си служи не само с ухото: „В музикалния център на мозъка има вложени възможности за една музика от 25,000 тона и 3,000 октави. Един ден човек ще слуша музиката на сърцето и музиката на ума така, както слуша обикновената музика.
към текста >>

Краят на възможностите на слуховия орган ни довежда до началото на използуване на музикалния център в мозъка, като възприемателен механизъм за една нова музика, която е толкова фина и съвършена, толкова отвлечена за сегашното ни съзнание, че остава недоловима за него, колкото и да е будно то, щом си служи само с ухото дори и когато използува максималните му възможности.
Серията от обертонове продължава до безкрайност и когато стигнем до много голям брой на трептения, навлизаме в областта на безгласната музика, т.е. музика, за която ухото на човека е глухо, то не може да я долавя. Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга. Всеки край е същевременно начало. Краят на възможностите на слуховия орган ни довежда до началото на използуване на музикалния център в мозъка, като възприемателен механизъм за една нова музика, която е толкова фина и съвършена, толкова отвлечена за сегашното ни съзнание, че остава недоловима за него, колкото и да е будно то, щом си служи само с ухото дори и когато използува максималните му възможности. На край, нека цитираме една мисъл от Учителя, която ни разкрива тия по-далечни възможности на музиката, като я поставя в граници, далеч надхвърлящи всичко, което днес имаме като музикално постижение и използуването на които подразбира едно високо-просветно съзнание, което, за да слуша, си служи не само с ухото: „В музикалния център на мозъка има вложени възможности за една музика от 25,000 тона и 3,000 октави. Един ден човек ще слуша музиката на сърцето и музиката на ума така, както слуша обикновената музика. Сега той доловя музиката на сърцето само като подтици в него, а музиката на ума — като светли мисли."
към текста >>

61. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Древната мъдрост познава и методи за систематичното развитие на шестото сетиво от нивото на смътно предчувствие до високите степени на ясновидството — зрително, слухово, мирисно и пр.
Нашето истинско „Аз" е божествено и е единосъщно с Бога. Това в тоя момент може да ни се струва като теория, но колкото повече се приближаваме до началната истина, толкова по-ясно разбираме, че това не е теория, а реален факт. Ние ще разберем, че сега дремем, сънуваме, като в своето незнание си въобразяваме, че сме това или онова отделно лице, но, както обикновено бива, че всичкият опит, който сме придобили на сън, се оказва съвсем малоценен след пробуждането ни, тъй и всичкото знание в мира на явленията, на което сега придаваме толкова голямо значение, ще ни се покаже твърде малоценно и маловажно след пробуждането ни от съня, който тук наричаме живот. Тогава ще разберем, че всички почти истини, които придобием по разните пътища на науката, зависят от знанието на „Себето" и ще разберем, че знанието на „Себето" е основата, на която трябва да бъде построено всичкото феноменално знание". (По Д-р Върбишки: „Дъновизъм, Окултизъм, Теософия", стр. 29-30). Древната мъдрост познава и методи за систематичното развитие на шестото сетиво от нивото на смътно предчувствие до високите степени на ясновидството — зрително, слухово, мирисно и пр. — и то в настоящето (пространствено), в миналото и бъдещето. Най-прекият път към практическото разрешение на тоя въпрос си остава, разбира се, наблюдението и особено личният опит. Някой, напр., сънува някакво събитие в повече етапи, които не е лесно да се предвидят и които впоследствие се сбъдват не символично, а буквално и то в същия ред. Много по-често се среща друга една опитност. Някой Ви е казал доста верни работи из Вашето минало и Ви предсказва други за в бъдеще, между които и нещо съвсем невероятно.
към текста >>

62. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Първият мозъчен нерв е мирисният нерв, вторият — зрителният, третият — очнодвигателният, четвъртият — очновъртящият, петият — триклоновият сетивен лицев нерв, шестият —очносъбирателният, седмият — моторно-лицевият, осмият — слуховият, деветият — езикогълтачният, десетият — провлаченият органен, единадесетият — добавъчният и дванадесетият — подезичният нерв.
На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то. Така нервната система представлява едно проводно поле, по което протича инерваторната енергия на същата. Тази енергия преминава през трите дяла и свързва всяка клетка с мозъчното сиво вещество, а чрез него с нашето съзнание. Докато нервната енергия, предназначена да обслужва тялото ни, преминава през трите дяла на нервната система (главния мозък, продълговатия и гръбначния), тази която се отправя за лицевите органи, се отвежда от съответни преки пътища. Така ние различаваме 12 мозъчни нерва, които изхождат от продълговатия мозък и тутакси напущат черепната кухина. Първият мозъчен нерв е мирисният нерв, вторият — зрителният, третият — очнодвигателният, четвъртият — очновъртящият, петият — триклоновият сетивен лицев нерв, шестият —очносъбирателният, седмият — моторно-лицевият, осмият — слуховият, деветият — езикогълтачният, десетият — провлаченият органен, единадесетият — добавъчният и дванадесетият — подезичният нерв. От всичките само два (десетият и единадесетият) нямат специално предназначение в лицевата област. От това можем да заключим, каква голяма стойност възлага природата на лицето. Тук със съсредоточени напълно четиритях сетива: мирис, зрение, слух и вкус. Петото сетиво — осезанието—е най-съвършено пак на лицето — чрез осезателния лицев нерв (петия). Какво би представлявал човек от себе си, ако му липсваха сетивните органи?
към текста >>

Тук със съсредоточени напълно четиритях сетива: мирис, зрение, слух и вкус.
Докато нервната енергия, предназначена да обслужва тялото ни, преминава през трите дяла на нервната система (главния мозък, продълговатия и гръбначния), тази която се отправя за лицевите органи, се отвежда от съответни преки пътища. Така ние различаваме 12 мозъчни нерва, които изхождат от продълговатия мозък и тутакси напущат черепната кухина. Първият мозъчен нерв е мирисният нерв, вторият — зрителният, третият — очнодвигателният, четвъртият — очновъртящият, петият — триклоновият сетивен лицев нерв, шестият —очносъбирателният, седмият — моторно-лицевият, осмият — слуховият, деветият — езикогълтачният, десетият — провлаченият органен, единадесетият — добавъчният и дванадесетият — подезичният нерв. От всичките само два (десетият и единадесетият) нямат специално предназначение в лицевата област. От това можем да заключим, каква голяма стойност възлага природата на лицето. Тук със съсредоточени напълно четиритях сетива: мирис, зрение, слух и вкус. Петото сетиво — осезанието—е най-съвършено пак на лицето — чрез осезателния лицев нерв (петия). Какво би представлявал човек от себе си, ако му липсваха сетивните органи? — Светът на формите предаден чрез светлината, светът на тоновете, възприет чрез слуха, ни въвеждат във видимия свят. Вкусът и мирисът ни запознават със скритите качества на материята и ни ориентират, кои от тях с полезни и кои вредни за нас. Осезанието ни дава също твърде много белези за материята.
към текста >>

— Светът на формите предаден чрез светлината, светът на тоновете, възприет чрез слуха, ни въвеждат във видимия свят.
От всичките само два (десетият и единадесетият) нямат специално предназначение в лицевата област. От това можем да заключим, каква голяма стойност възлага природата на лицето. Тук със съсредоточени напълно четиритях сетива: мирис, зрение, слух и вкус. Петото сетиво — осезанието—е най-съвършено пак на лицето — чрез осезателния лицев нерв (петия). Какво би представлявал човек от себе си, ако му липсваха сетивните органи? — Светът на формите предаден чрез светлината, светът на тоновете, възприет чрез слуха, ни въвеждат във видимия свят. Вкусът и мирисът ни запознават със скритите качества на материята и ни ориентират, кои от тях с полезни и кои вредни за нас. Осезанието ни дава също твърде много белези за материята. Лицето чрез сетивните органи ни свързва с околната среда. Ние можем да различим и окачествим проявените форми на природата, която ни въздействува посредством нашите сетива и ни възпитава в живота. Така щото върху лицето ни се отразява качеството на средата тъй, както върху матовото стъкло на фотоапарата се изобразява околността.
към текста >>

63. СТИХОВЕ - ХАИС ТОМА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва.
Защото само в праведните му дела ще положа неговото дълголетие и неговите сили за творчество". И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят. Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека. И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с благоговение зачакали, какво ще им каже Господ. Тогава Господ казал на тях: „Понеже словото на мъдростта разкрива вечните начала и законите, върху които е построена, движи се и съществува вселената, които начала и закони човекът безконечно ще изучава, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да проумява словото на небесната премъдрост, която е семе на всяко знание и постижение на всеки стремеж." И ангелите от звездите на мъдростта направили ушите на човека. И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва. Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта". И ангелите от звездите на любовта направили устата на човека. И когато той вече можел да говори, те го благословили и казали: „Доколкото ще мислиш за любовта, ще я приемаш и ще я изявяваш, доколкото ще говориш с езика и словото на любовта, дотолкова ще бъде здрава и красива устата ти, дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите и копнежите ти от Господа и дотолкова ще се разбираш с всички други същества". И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш човек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си възможностите и условията на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всички ми творения. Ти ще изучаваш устройството и живота на цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти.
към текста >>

64. СТАТИЧЕН ИЛИ ДИНАМИЧЕН ПЪТ- ВАСИЛ БОЖКОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Известно е на всички, че с физиологичното понятие звук се означават вибрациите, които долавяме с органа на слуха; знае се също така, че нашата физиологична възможност е ограничена от един максимум и един минимум на звукова честота на трептенията (фреквенция), които вибрации съществуват, но престават да бъдат доловими за нашето ухо.
Ако електрическият ток е алтернативен с двеста периода, кварцът ще вибрира под действието на последователните свивания и разширявания — и ще произвежда звук от съответна височина. По този начин електричната енергия се превръща в звукова (акустична). Тази възможност именно — електричната енергия, да се превръща в механична, или другояче казано — да превръщаме електричните вълни в звукови, става твърде интересна, защото количеството на звуковите вълни, за дадена единица време, напр. една секунда, могат да бъдат, според желанието ни — най-различни и техните минимум и максимум да се движат в значително по-широки граници от тия на звука. Така също и електричните генератори, с които разполагаме, са толкова различни по размер, че с тях можем да произведем съответно различни количества трептения за са щото дадено време. Известно е на всички, че с физиологичното понятие звук се означават вибрациите, които долавяме с органа на слуха; знае се също така, че нашата физиологична възможност е ограничена от един максимум и един минимум на звукова честота на трептенията (фреквенция), които вибрации съществуват, но престават да бъдат доловими за нашето ухо. Между това, физиката разполага с уреди за добиване токове с висока честота: достатъчно е да ни се даде на разположение една Паулсенова дъга, съединена с кондензатори или с бобини, или още по-добре с един пост на безжичен телеграф, за да се добият от кварцовите кондензатори на Ланжвен вибрации с една честота, която достига до стотици хиляди в секунда. От тук е лесно да се установи важността на проблемите, които се слагат пред нас, и интересът към практичните приложения, които могат да се из-влекат от тях. Обстоятелството, че човек не притежава усет и специални органи, за да възприеме ултразвуковете, не значи още, че човешкият организъм, и въобще живата материя, не може да реагира по никакъв начин, когато влезе в съприкосновение с тоя особен вид механична енергия. Явява се въпрос: дали известно физиологично състояние на нашия организъм или известно субективно или обективно явление не е следствие на ултразвуковите вълни, чиито причини човек не е могъл още да определи? Значи, напълно основателно е предположението, че известни.
към текста >>

65. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Аристоксен поставя като основа на музикалното изкуство слуха, отхвърляйки числото да е във връзка с тона.
За съжаление, за него и живота му нямаме почти сведения, както много знаем за противника му Питагор. Едно е само сигурно: той е най-плодовитият музикален писател на древността. Ако може да се вярва на достигналите за него оскъдни сведения, Аристоксен е автор на 400 студии, трактати и др. За наша скръб, до нас са достигнали само големи откъслеци от двете му големи съчинения „Елементи на хармонията" и „Елементи на музикалната ритмика". И Аристоксен е имал школа и множество ученици и последователи, наречени хармоници. Аристоксен поставя като основа на музикалното изкуство слуха, отхвърляйки числото да е във връзка с тона. За него тонът е реалност, а не мистика. Той си е нещо самостоятелно, действуващ на ухото и сърцето. Средно място между Питагор и Аристоксен заемат видните ученици на последния, — Клавдий, Птоломей и Дидим Александрийски. Птоломей разширява възгледа, че при въздействието на тона действуват заедно и слухът и умът. Същото мислят Дидим и Боеций.
към текста >>

Птоломей разширява възгледа, че при въздействието на тона действуват заедно и слухът и умът.
И Аристоксен е имал школа и множество ученици и последователи, наречени хармоници. Аристоксен поставя като основа на музикалното изкуство слуха, отхвърляйки числото да е във връзка с тона. За него тонът е реалност, а не мистика. Той си е нещо самостоятелно, действуващ на ухото и сърцето. Средно място между Питагор и Аристоксен заемат видните ученици на последния, — Клавдий, Птоломей и Дидим Александрийски. Птоломей разширява възгледа, че при въздействието на тона действуват заедно и слухът и умът. Същото мислят Дидим и Боеций. И за тях тонът е една действителност, но Боеций търси да намери едно примирение между Питагор и Аристоксен. Той е повече каноник, отколкото хармоник. Питагор му допада повече. И като че ли Боеций е прав.
към текста >>

66. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Вайсман (в „Studien zur Descendenz Theorie, Йена) отрича в случая участието на половия подбор и вижда в музикалното чувство допълнителната способност на нашия слухов орган, усъвършенствуван благодарение своята полза, по пътя на естествения подбор.
Съвременната наука прави опит да даде едно по естествено разрешение на тоя въпрос, като изхожда от качествата на човешката природа. Така, Спенсер в „Произход на музиката" вижда и мисли, че музикалното изкуство изхожда от интонациите на речта и от звуците, издаващи се под впечатлението на възбуда. Колебанията във височините на гласа при развълнувана реч малко по малко се превръщат в речитатив, от който се е вече развила мелодията. Така, че цялата музика е била първично вокална и е била идеализация на естествения език, на душевните прояви. Против това разбиране е възразил Дарвин (в „Произход на човека и половият подбор"), като изказал мисълта, че гласът е съществувал преди членоразделната реч, така че началото на музиката трябвало да се търси в гласовите упражнения, на които се предават животните в любовния период. Вайсман (в „Studien zur Descendenz Theorie, Йена) отрича в случая участието на половия подбор и вижда в музикалното чувство допълнителната способност на нашия слухов орган, усъвършенствуван благодарение своята полза, по пътя на естествения подбор. Способността да се различат музикалните звуци трябва да е съществувала в животинския свет още до появата на човека, т.е. и у човека тя е възникнала преди членоразделната реч, съставяща неговото отличително качество. Има вид маймуна (Hilobates rafflesit) издаваща в силно възбуждение хроматическа гама в цяла октава. Малките бебета започват да издават музикални звуци преди звуците на челноразделната реч. При наблюдаване на болните от поражение в мозъка проличало, че музикалният и езиковият центрове, макар и близки в нашия мозък, всъщност са напълно разделени и независими един от друг (вж. Росолимо.
към текста >>

При това начало на музиката ние наблюдаваме физическата възможност, която имат много животни, често имащи много развит слухов орган.
Членораздвлната реч сама получава своя музикален елемент, заключаващ се в интонацията в повишението и понижението на гласа, от самостоятелния музикален център, който на свой ред може да действува не само съвместно с центъра на речта, но и отделно от него. Способността да се издават и възприемат музикални звуци лежи в основата на нашата гласова дейност. Тая дейност, както и всека друга мускулна дейност се намира в тясна зависимост от нашите душевни вълнения. Мускулите на гласовия апарат толкова по-силно се отзовават на душевните движения, колкото по-интензивни са те. Оттук е силното повишение или понижение на гласа в речта при всяко възбуждение, от тук са виковете на човека и животното, от тук е и музиката (отначало вокална) като език на душевните движения, общ, разбираем и изразителен. При това начало на музиката ние наблюдаваме физическата възможност, която имат много животни, често имащи много развит слухов орган. Но само една физическа възможност е недостатъчна за възникването на музикалното изкуство, като отделно формално изкуство. Нужна е и психическа възможност, т.е. наличност на известно духовно развитие, което би позволило на човека да приложи тая способност за художествена цел, макар и тя да е още напълно примитивна. Така че може да се предположи, че духовното развитие съществува само у личност, която има членоразделна реч, макар тя да е в най-първобитно състояние. Затова, правдоподобно е мнението на Спенсер, че началото на тоновото изкуство като изкуство трябва да се отнесе към времето, съвпадащо се с възникването на езика.
към текста >>

67. Паневритмия - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му.
Можете ли да повлияете на човешката воля? - И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да се влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората, това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например, някое дете не стои мирно. Как ще го усмириш? - Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление, или ще му издекламираш нещо, или ще му кажеш някоя хубава дума, или ще му дадеш някоя хубава ябълка, или ще му дадеш да помирише нещо - всички това действува възпитателно върху неговите чувства. Следователно, хората работят с числото 5, то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог. Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих.
към текста >>

- Той може да възпита своите сетива: зрението си, слуха, обонянието, вкуса, и осезанието.
- Ние не можем да му заповядаме да чувства другояче. - Защо еди-кой си постъпва така? - Ние не можем да му заповядаме да действа другояче. Каквито са нещата по своето естество - по ум, сърце и воля - те всякога се проявяват съобразно него. Какво може да направи човек за себе си? - Той може да възпита своите сетива: зрението си, слуха, обонянието, вкуса, и осезанието. По такъв начин, косвено той може да събере факти или материали, с които да работи. Разбиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще може по-добре да го изучите. Не започвайте с някоя грандиозна идея, с най-малката идея започнете, направете един малък опит, започнете с една малка мисъл. След туй, с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така действа и Бог, това е Божествен път.
към текста >>

Слухът ще ви помогне да разбиете музика.
Не започвайте с някоя грандиозна идея, с най-малката идея започнете, направете един малък опит, започнете с една малка мисъл. След туй, с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така действа и Бог, това е Божествен път. А когато дойдете до Божествените чувства, там имате вече простор в действията си. Тогава зрението ще ви помогне да разбиете художество. Слухът ще ви помогне да разбиете музика. Езикът ще ви послужи да разбиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действуват в цветята. И най-после чувствителността или осезанието, ще ви помогне да схващате различието между телата, какво положение заемат, какви сили действат между тях и т.н. Всичко това е метод за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин, именно, да разбиете най-първо вашите сетива.
към текста >>

68. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти.
Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката? - в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка. Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет. Той бил щастлив, че ще бъде близо до Учителя и ще слуша беседите му. В спомените си от това време той описва едно от най-силните свои преживявания - часовете, когато Учителя му предавал с любов и търпение чудната мелодия на “Идилията”. Това е съкровен разказ за силната връзка между Учител и ученик, при която ученикът възприема с радост и благодарност, а Учителят дава - с търпение и любов!
към текста >>

Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо.
Прибра се и Учителят горе в стаята. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан!
към текста >>

69. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-напред лекарите мислели, че това е твърде разпространената болест склероза на слуховия нерв, но след като болната казала, че чувала цели музикални пиеси, консилиумът от американски лекари се произнесъл, че тя страда от специално умопобъркване.
От хиляди години окултната наука твърди, че във всеки човек има скрити заложби, които могат да се развият и да му дадат възможности да възприе ма неща, които не могат да се схванал с обикновените пет чувства. Тия хора, наречени ясновидци, каквито са съществували през всичките времена на човешката история, виждат и чуват неща, недостъпни за обикновения човек. Долуприведения случай, който заемаме от в. „Утро“, показва, че това е един факт, че човек може да развие в себе си възприемателни способности, надминаващи тия на обикновените хора, което е същността на ясновидството: Неотдавна в частния приют за душевно болни на д-р Кей била докарана една жена, страдаща от странна болест. Тя твърдяла, че постоянно чува музика и отделни човешки гласове. Най-напред лекарите мислели, че това е твърде разпространената болест склероза на слуховия нерв, но след като болната казала, че чувала цели музикални пиеси, консилиумът от американски лекари се произнесъл, че тя страда от специално умопобъркване. На това мнение не е бил. обаче, самият д-р Кей, който се заел с изследването на този непознат случай, за която цел той изолирал болната. Лекарят забелязал, че тя чува даже и с вързани уши, и при това назовава и музикалните пиеси, които слуша, и композиторите им. След дълги наблюдения лекарят констатирал, че болната чува радиопрограмата на Ню-Джерси. Във връзка с това си наблюдение д-р Кей установил, че в известни случаи човешкият мозък може да долавя токове с висока фреквенция или иначе казано, да действа като детекторна лампа.
към текста >>

70. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света.
Има една причинна връзка между нещата. която трябва да се долови, схване и разбере. „Възможностите на човека са безкрайни“, — тъй говорят великите Учители: при условие, той да съблюдава законите на висшата си природа и да хармонизира живота си с тях. Всичко около нас постоянно се видоизменя. Видоизменението е резултат на оня скрит потик към усъвършенстване. Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света. „Настоящето“ е плод на едно дълго развитие. Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива. и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Силите, които действат чрез отрицателния полюс на светлинния етер, проявяват чрез чувствата, извършвайки функциите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието.
Силите, които действат чрез положителния полюс са тези, които се проявяват в организма на жената през време на бременността. Те му дават възможност да извърши положителната, съграждащата работа, в резултат на която се явява един нов организъм, едно ново същество - от друга страна, силите, които действат чрез отрицателния полюс на животоносния етер, са причина за образуване на сперматозоидите в организма на мъжа. От действието на етерните сили, чрез положителния полюс на животоносния етер, върху оплодотвореното животинско или човешко яйце или върху семето на растението се произвеждат растения, животни и хора от мъжки пол; докато пък силите, които действат чрез отрицателния полюс, произвеждат растения, животни и хора от женски пол. 3. Светлинен етер. Също и този етер е положителен и отрицателен и силите, които действат чрез положителния полюс, дават топлината на кръвта в човека и в по-високите животински форми, като служат за извор на телесната топлина на организма. Силите, които действат чрез отрицателния полюс на светлинния етер, проявяват чрез чувствата, извършвайки функциите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. Те също изграждат и поддържат окото. В студенокръвните животни положителния полюс на светлинния етер е проводник на силите, които предизвикват циркулацията на кръвта, а отрицателните сили имат същата функция по отношение на окото, както е и при по-висшите животни и човека. Когато очите липсват, отрицателните течения на светлинния етер изграждат и поддържал другите органи на чувствата. В растенията положителните течения на светлинния етер причиняват циркулацията на соковете. Така, през зимата, когато светлинният етер не действа тъй енергично, както лете, поради намаление силата на слънчевите лъчи, соковете престават да текат, докато пролетното слънце наново засили светлинния етер.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Над нашите стъпки, над нашите усилия винаги се бди отгоре, и винаги, при всеки наш зов, има кой да ни упъти, стига нашия вътрешен слух да бъде буден.
Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение. Никаква гордост, нито мисъл: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати. Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят. Над нашите стъпки, над нашите усилия винаги се бди отгоре, и винаги, при всеки наш зов, има кой да ни упъти, стига нашия вътрешен слух да бъде буден. Следователно, ако правите усилия, истинското ръководство ще го имате, — едничкото условие в случая ще бъде — да се вслушвате внимателно в неговия глас, който ще говори вътре във вас, в душата ви. По всеки важен въпрос запитвайте и — вслушайте се — веднага ще чуете отговора, — тих, но все пак достатъчно ясен, в себе си. Така ще дойдете постепенно до положението да водите истински разговор с Духа си, с вътрешната същност или — с невидимите ръководители. Те ще ви казват винаги — ако се вслушвате — кое е добро и кое не — и какво да правите и ще направляват всичките ви стъпки. Това е най-важната, вътрешната работа, първото необходимо условие за духовно развитие.
към текста >>

73. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъкмо това съобщение е, което предизвика широко разпространения слух, че парижката полиция е знаела и че информирала на време тази в Марсилия за готвения атентат“ От гледна точка на изследването, този случай е особено интересен, защото сънят изглежда да е предизвикан от едно психометрично влияние, дължащо се на стаята, в която току що е прекарал един от съзаклятниците.
Между 2 и 3 часа през нощта, аз сънувах странен сън. Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на убийството на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците. „Аз съобщих съня си на моя приятел Корс, един от шефовете на Обществената Сигурност във Франция. Никога последния не беше се занимавал с окултни науки, обаче бе извънредно зачуден от описанието, което направих на мястото на престъплението и в което той узна Марсилия и затова веднага съобщи по телефона на колегите в тоя град. Последните почнаха да се шегуват с него за грижата която е поел, до момента когато стана трагичната случка още преди обед. Тъкмо това съобщение е, което предизвика широко разпространения слух, че парижката полиция е знаела и че информирала на време тази в Марсилия за готвения атентат“ От гледна точка на изследването, този случай е особено интересен, защото сънят изглежда да е предизвикан от едно психометрично влияние, дължащо се на стаята, в която току що е прекарал един от съзаклятниците. Цялата обстановка е играла ролята на предмета, който обикновено се представя на лица с психометрични способности, за да влезе във връзка с дадено лице или събитие. От друга страна, този случай не е твърде рядък. Из „Revue Metapsichique“ Агне и мечка (б а с н я) Три дни преди Гергьовден един овчар извел овцете си на равна поляна, за да избере от стадото си агне за курбан. Гледал едно. друго, и избрал.
към текста >>

74. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна.
Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа. Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти. Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна. Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето!
към текста >>

До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните деца, тържествения химн на претворените земя и слънце. Д.
В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето! Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето. До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните деца, тържествения химн на претворените земя и слънце. Д. Кошева Мейбъл Колинс БЕЛИЯТ ЛОТОС* ПРЕДГОВОР Следващото изложение съдържа една история, която е била разказвана през всички времена и във всички народи. Това е трагедията на душата. Привлечена от Желанието, елемента, който има надмощие в нисшата природа на човека, тя пада в греха. Опомняйки се чрез страданието, тя търси подкрепата на Духа — изкупителя, който е вътре в нас, и, в безграничната жертва, достига своя апотеоз и разлива благоговение върху цялото човечество. ПРОЛОГ Преди всичко, аз бях сам.
към текста >>

75. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как чуден изглеждаше за моя слух тоя сладостен музикален ритъм!
какво той трябва да ме учи? „Дали за тайните на растежа на растенията? Или за тайните на растежа на греха и лъжата? Не, дете, не ме гледай така, но размишлявай върху моите думи и по-късно ти ще ги разбереш. Сега, ела с мене и не се страхувай.“ Той взе ръката ми в своята и ме поведе под големите листа на растенията, към шума на водата. Как чуден изглеждаше за моя слух тоя сладостен музикален ритъм! „Ето жилището на нашата Царица на Лотоса“, каза човекът. „Седни тук и съзерцавай нейната красота, докато аз работя, защото ти не можеш да ми помогнеш в това, което трябва да правя.“ Аз паднах върху зелената трева и гледах, гледах с удивление, с възхищение, с един почтителен страх! Тази вода, тази вода със сладостния шепот съществуваше само за да оживява царицата на цветята. Аз си казах мислено: „Ти си наистина царицата на всички цветя, които можем да си представим.“ „Белият Лотос“ И както гледах мечтателно белият цвят, който, в моя младежки ентусиазъм, ми се струваше живо същество, с неговата сладка коронка и златен прашец, истинска емблема на чистата и възвишена любов, като гледах, цветът като че ли започна да изменя своята форма, да расте и да се приближава към мене. И, пиейки от извора на тази сладко шепнеща вода, навеждайки се да поднеса нейните разхладителни капки към моите устни, аз видях една жена с бяла кожа и с коси като златен прах.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Инициативата на автора е благородна, понеже се е заел да направи достъпна една отвлечена материя и да даде светлина върху въпроси от учението на Учителя, за които хората от вън имат съвършено превратни понятия, — понятия съставени от непроверени слухове, и поради неразбрания за тях език на символите и аналогиите, на който език учителят държи своите лекции и излага учението.
.№ 79. София IV. В тази книга авторът излага основните принципи на учението на учителя Дънов, в една понятна и достъпна за съвременните образовани хора форма, - на един популярно-философски език. Сам авторът признава, че е трудно да се предадат чрез езика на обикновената логика, чрез известни общоприети и установени понятия, истини, които се проверяват и изпитват само по духовен път. Самите учители, адепти и мистици рядко си служат с аналитичния език на логиката, защото той е най-негоден да изрази онази действителност която лежи вън от обсега на петте сетива, чрез които работи човешкият интелект. Инициативата на автора е благородна, понеже се е заел да направи достъпна една отвлечена материя и да даде светлина върху въпроси от учението на Учителя, за които хората от вън имат съвършено превратни понятия, — понятия съставени от непроверени слухове, и поради неразбрания за тях език на символите и аналогиите, на който език учителят държи своите лекции и излага учението.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз очаквах да срещна гняв, но нейният глас проникна до моя слух тъй нежен, тъй приятен, като дъждовните капки, и ми направи впечатлението на една божествена еманация, която ни доставя оная сладост, която изпитват обитателите на една изсъхнала страна при един проливен дъжд.
Но дръж се близо до мен, и до моята светлина и аз ще ти покажа пътя, по който трябва да вървиш“ . „Майко, казах аз, а сянката? “ Аз не можех де поставя въпроса си по-ясно. Струваше ми се, че око бих й говорил за тези ужасна фигура, то веднага бих я видял да се появява разгневена пред мене. Почувствах една тръпка, излизаща от нейните ръце, да минава по цялото ми тяло, когато произнасях тия думи. Аз очаквах да срещна гняв, но нейният глас проникна до моя слух тъй нежен, тъй приятен, като дъждовните капки, и ми направи впечатлението на една божествена еманация, която ни доставя оная сладост, която изпитват обитателите на една изсъхнала страна при един проливен дъжд. „Не трябва да се страхуваш от сянката; тя ще бъде победена и унищожена паралелно с растежа на душата и с нейното издигане и закрепване в светлината. Сине мой, сянката съществува в най-вътрешната част на светилището на храма, защото поклонниците, които се намират там, не могат да понасят светлината. Светлинната на вашия свят е изключена там, за да може светлината на духа да я озари. Но слепите жреци се мамят със залъгванията на сянката. Те се жестоко подиграват с моето име, като го произнасят; кажи им, сине мой, че тяхната царица не носи своя скиптър в царството на мрака.
към текста >>

78. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“.
че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи. за да видя моята стая празна, без да има някой в нея. Послушникът ме беше напуснал, но уви!
към текста >>

79. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единият бил красив, първият, като че ли боговете с пълна шепа излели върху него своите дарования, та като заговорвал той, всички се превръщали в слух и поглед.
Пожелаваме успех! Нека всичко това бъде едно насърчение за другите. зъболекар: М. Стоицев Двамата братя (приказка) Живели някога двама братя — родни близнаци. От един баща, от една майка, в един и същи час родени, но тъй различни били по характер. Единият бил красив, първият, като че ли боговете с пълна шепа излели върху него своите дарования, та като заговорвал той, всички се превръщали в слух и поглед. Бялото му красиво лице, голямото му чело, златните му къдри, печелили симпатии на всякъде. И не едно моминско сърце трептяло по него. Имал високи идеи, велики планове, които разправял с увлечение на тия, които не се уморявали да го слушат. Той почти виждал бъдещето в златна светлина, хората преобразени, културата достигнала необикновена висота. И всички които го слушали, го намирали за необикновен човек.
към текста >>

80. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти, огнен дух, до моя слух дочувам те!
Те образуват Йерархия. Положителните сили са „Белите Братя“, а отрицателните сили са „Черните Братя“. Но белите трябва да победят. Дънов свършва с подобни думи, както Заменхов, в своята прочута „Молитва“: Ще доцарува единната Любов, единната Мъдрост, единната Истина“ и ще бъде „свещен мир и хармония.“ Р. В. СТИХОТВОРЕНИЯ ВОЛЯТА НА ОТЦА Глас очистителен, глас обновнтелен. Ти, огнен дух, до моя слух дочувам те! Веч отлетя слабост и смърт, болка във плът. Сред светлина вече растем. воля Една само зовем — таз на Отца: Един и Вся! Огнений дъх проникна ни, свещений лъх въздигна ни, Летим към Пропаст и към Слънце за да умрем и се родим и Волята да възцарим! „Благословен с онзи, който ще ви въведе в пътя на Любовта“.
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възможно да е слуха.
у „bombyx“ или у „phulenes“. Тези животни узнават за присъствието на подобните си на много километри разстояние. Кога го едно от тези насекоми желае да види другарката си, далече на няколко километри, почва да движи пипалата си до като ги ориентира по известна насока; след това хвръква и пристига при другарката си по права линия. Пита се, кое сетивно чувство взима участие в случая, за да осведомява тия животни за това, което става на далечно разстояние? Това не е нито зрението, нито обонянието. Възможно да е слуха. Когато става дума за звук, не трябва да мислим, че необходимо трябва и ние да го чуваме. В природата се произвеждат звуци, които никога не сме ги чули и няма да ги чуем. Нашето ухо възприема най много до 40.000 материални трептения в секунда. А около нас се произвеждат ултразвуци със стотици хиляди трептения в секунда. Ние сме способни да произведем ултразвуци, но не можем да ги чуем; можем да ги запишем с апарати.
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война.
ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна младост и надежда. Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина. Тя е било с Исуса през всичките му страдания за спасението на човешкия род. Тя вика всички болни, бедни и нещастни: „Елате при мене и аз ще ви успокоя! “ Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са! П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война. Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще? Ако корена на злото е в човешката природа, в егоизма, то къде е корена на доброто за да заживеем с него? Корена на доброто е в Христа — в Бога. „Слава на Бога във висините, на земята мир, и в человеците благоволение! “ Тъй ангелския хор възвести идването на Христа.
към текста >>

83. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината.
Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: да се роди човекът на светлината. Ги чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите — техни. Скоро всичко това изчезва. Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината. Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в нашия музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа. която е намерило нещо скъпоценно.
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няколко думи политнаха и до моят слух.
Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили. Къде ли е това? Усилих светлината, увеличих съсредоточаването. Чрез нейното съзнание влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея. Оставаше да слушам с неговата душа. Няколко думи политнаха и до моят слух. Вдигнах поглед по околните къщи, на кои го и той гледаше. И когато той прочете някакво обявление, аз вече знаех, че съм във Франция, в Лион. И пак се върнах веднага със съзнанието си, което се заоблачи изведнъж, за да видя че тя плачеше. Тогава я погледнах. Очите и бяха канелени, сама тя имаше доста бяло лице, косите й шоколадови, а в чертите й имаше нещо меко, което винаги е резултат от много страдания.
към текста >>

85. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

но за музиканта дразни и разваля слуха.
Ако някой, например, иска да изучава любовта, ще отиде при някоя майка и няма да я запитва, но ще чете от нея като по книга. Не ме интересува да гледам как си гледа детето, аз ще погледна лицето й. Ако има любов тя е написана там; ако няма изписана там любовта, тя може да ми разправя колкото си иска. Онази музика, която е отпечатана на една плоча, не е в плочата. Съвременната музика на грамофоните е за деца отлична. но за музиканта дразни и разваля слуха. Като слушам някой път плоча, виждам че е за деца, но не и за мен. На тези плочи им липсва нещо. Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там. Тази наша гениалност в сравнение с гениалността на природата е детинска играчка. Погледнете на един такъв параход като нашата земя в пространството, който сега има 54 комини и се движи с грамадна бързина.
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най различни слухове се носели за неговото изчезване, до като най-после всичко притихнело и мълвата за него престанала да се носи от уста на уста .
Младият цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи . . . На сутринта настанала голяма тревога в царските палати. Младата царица кършела белите си пръсти и се превивала от мъка и скръб — младия цар го нямало. Слугите тичали, пратеници кръстосвали цялата страна, но никъде нито следа не се намерило от младият цар. Най различни слухове се носели за неговото изчезване, до като най-после всичко притихнело и мълвата за него престанала да се носи от уста на уста . . . Един ден пристигнал незнайно от где непознат човек, влизал в бедните къщи и там оставял злато и богатства. Мълвата за него скоро се разнесла и той бивал заобикалян от големи тълпи народ, които пълзели пред нозете му и молели да им даде милостиня. Той раздавал, раздавал и гледат с проникващ поглед де види радост до бликне в очите на тия, които вземали богатството, което им давал, усмивка да озари лицата им, щастие да изпълни душите им. Но уви, напразно.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите.
Ъгъла характеризира амплитудите на живот. Линията „а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията „в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви. Младата майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките. Но, незнаейки колко големи да ги вземе, обувките излезли по-малки и едва били обути на измръзналите крачета.
към текста >>

88. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено.
Тя също плака, не зная защо, но ме целува, много ме целува, а аз не исках да се отделя от нея. От тогава, тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси за как и какво сме имали в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше. И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна. . . Н. Неделчева Словото Божие „Ето, идат дни, казва Господ Бог, и аз ще изпратя глад но земята. Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено. Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно. Еврейската църква не познаваше Мистериите. Тя обожаваше символите. Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разнесъл се ужасен слух, че слънцето внезапно изгоряло и голяма хала пепелта му далеч отвела, а пък сребърната месечинка като въглен потъмнея в.
Братство, са практически изпитани в Народната вегетарианска гостилница в гр. Габрово. Борис Юр. Биров Светулка и северняк (басня) Паднала мъгла в гората и превърнала денят на нощ. Загубило се слънцето, не видела се месечината. Полазил страх животните, настанал смут в долчината. Разнесъл се ужасен слух, че слънцето внезапно изгоряло и голяма хала пепелта му далеч отвела, а пък сребърната месечинка като въглен потъмнея в. Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат. В тая скръбна доба, всяка жива твар когато мислела, че слиза в гроба, прилетяла от невиделицата светулка (а на коремчето й бяла светлинка се хулка). И кръстосала гората в дълго и широко, като викала със цяло гърло буйно и високо: — Дързост, дързост, малодушни твари! — братя, сестри и другари! Слънцето безславно догоряло, загаснало, ала жива е сестра ви светлопроизводната светулка, на която светлината денонощно хулка.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дв я слуша да му говори за неща, които стояха по високо от земният мир, неща, които й нашепваше Тихият глас или които четеше в особени книги, за него бе най-хубавата музика, която галеше слухът му, изпълваше сърцето му, душата му и той чувстваше, че там негде вътре в него, се разтваря един нов свят, изпълнен със светлина.
Лекарите с изненада и учудване констатираха стройната промяна в хода на болестта и бързото оздравяване на безнадеждния. — Природата, казваха те, природата е чудна, какви ли не изненади може да ни приготви тя. И все пак бе Природата, но в един по-висок и по-всеобемащ смисъл, отколкото те можеха да схванат. Болният оздравяваше не с дни, а с часове. Неговата душа се бе превърнала в устрем по нещо незнайно и красиво, което той реално сещаше в присъствието на младото момиче. Дв я слуша да му говори за неща, които стояха по високо от земният мир, неща, които й нашепваше Тихият глас или които четеше в особени книги, за него бе най-хубавата музика, която галеше слухът му, изпълваше сърцето му, душата му и той чувстваше, че там негде вътре в него, се разтваря един нов свят, изпълнен със светлина. Най-после денят за изписването от болницата дойде. С треперещо сърце и бързи крачни той измина коридорите, където бе внесен на носило, махна весело на другарите си по стая, които седяха по скамейките в градината и излезе на улицата. На срещния тротоар го очакваше тя. Той не премина, а сякаш прелетя улицата и стигна до нея. — На теб дължа всичко, здравето си, живота си, говореше й той в изблик на радост, стискайки искрено ръцете й в своите.
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дали съществуват нещата, ние можем да го докажем чрез зрението си, чрез слуха си, чрез обонянието си, чрез вкуса си, и чрез усета си.
Ако ви говорят нещо по астрономия, вие трябва да разбирате какво е астрономията. В сегашния век не е както едно време е било. Днес знанието е проникнало навсякъде. Следователно, днес не е както едно време, да вярваш във всичко, каквото ти казват. Днес хората за всичко искат доказателства и при това не само от едно гледище. Дали съществуват нещата, ние можем да го докажем чрез зрението си, чрез слуха си, чрез обонянието си, чрез вкуса си, и чрез усета си. Това са пет естествени мерки, чрез които ние мерим нещата, но не са само те. Много начини още има, с които ние можем да доказваме нещата. Нещата могат да се доказват и чрез интуицията. Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща непосредствено. С интуицията ти можеш да знаеш неща, които ще станат в далечното бъдеще.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вземете запример слухът на човека.
Невъзможно е човек да знае всичко. Природата, която е правила всевъзможни работи, е разпределила равномерно нещата. За всяко нещо има съответни органи. Всяко животно е специалист в известна област. Всичко това природата сумира на едно место. Вземете запример слухът на човека. Човек не може да чува всичко, което се произвежда в природата. И това е толкова по-добре за човека. Знаете ли какво нещастие щеше да бъде за вас, ако имате възможност да чувате всичко, което става по лицето на земята? Ако вашето ухо би било толкова деликатно, че можете да чувате всичко, което става в цялата природа, ако бихте могли да възприемете страданията на всички живи същества, вие бихте пожелали да затворите ушите си, да не чувате. Ако бихте чували всичко, вие нито за минута не бихте били свободни от всякакъв род изненади.
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите тела, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека.
В нея авторът ни дава преди всичко опити — изследвания над известни индивиди, наречени от него сензитиви, които притежават началният, стадии на шестото чувство, т. е. това, което окултистите наричат ясновидство. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“ * * * ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ от СТЕФАН ТОШЕВ (свършил по правните и държавните науки, бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат) Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр. В тази книга автора е засегнал доста голям брой най-интересни въпроси. Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите тела, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека. По този въпрос автора е дал доста цитати от големи, авторитетни окултисти, като Учителя Дънов, Д-р Анна Безант, Д-р Рудолф Щайнер, Ч. Ледбитер, Брахман Чатерджи, Макс Хайндел, Йог Рамачарка и др. В главата „Същинския човек“ автора е подчертал дебело, че същинския човек не е тялото, а духът, съзнанието — безсмъртната същност, която е еманация от Бога. В тази глава автора си е послужил с доста цитати от професори по философия, учени с голяма известност и др., като проф. Д. Михалчев, проф. Фр.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съседите отбягваха, мъжа, за когото се носеха тъмни слухове, жената не приемаха, а децата изгонваха немилостиво из къщите и дворовете си.
Зора) Benittа ЛЕГЕНДА Те живееха на край, на самият край на големият град. Оскъдицата се виждаше през изпочупените им прозорци, а караниците и крясъците се чуваха от десетки метра на далеч. Томи, мъжът пиеше и биеше жена си, жената кълнеше и проклинаше всичко и всички. Децата, облечени е дрипи, играеха или плачеха в локвата кал, която никога не изсъхваше пред малката им къща. Всички ги считаха за невъзможни хора. Съседите отбягваха, мъжа, за когото се носеха тъмни слухове, жената не приемаха, а децата изгонваха немилостиво из къщите и дворовете си. И ето, веднъж се чу слух, че ще идва Великият, церителят, който щеше да избави народа от робството и който им обещаваше блаженство и мир. И мнозина спореха, къде ще отседне Кроткият. Може би в праведният Йохим, или в пречистата Хама? Или може би в някой първенец на града? По облакът прах, който се носеше върху широкият път се разбираше, че Той е наблизко.
към текста >>

И ето, веднъж се чу слух, че ще идва Великият, церителят, който щеше да избави народа от робството и който им обещаваше блаженство и мир.
Оскъдицата се виждаше през изпочупените им прозорци, а караниците и крясъците се чуваха от десетки метра на далеч. Томи, мъжът пиеше и биеше жена си, жената кълнеше и проклинаше всичко и всички. Децата, облечени е дрипи, играеха или плачеха в локвата кал, която никога не изсъхваше пред малката им къща. Всички ги считаха за невъзможни хора. Съседите отбягваха, мъжа, за когото се носеха тъмни слухове, жената не приемаха, а децата изгонваха немилостиво из къщите и дворовете си. И ето, веднъж се чу слух, че ще идва Великият, церителят, който щеше да избави народа от робството и който им обещаваше блаженство и мир. И мнозина спореха, къде ще отседне Кроткият. Може би в праведният Йохим, или в пречистата Хама? Или може би в някой първенец на града? По облакът прах, който се носеше върху широкият път се разбираше, че Той е наблизко. И когато дойде до покрайнините на града, Той възви и влезе в къщата на Томи.
към текста >>

95. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра.
Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и китайска култури. Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество.
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Стига само да отвориш по-широко твоя слух, За да чуеш, що говори тук един безсмъртен дух.
* Дигнали чела в безкрая, бдят гиганти върхове, По челата им прочитам дълъг низ от векове. * Дълъг низ на робство черно и на мрачни тъмнини На неволята човешка в безпросветни дълбини. * „О, кажете ми, гиганти, вие чудни върхове, Не записахте ли радост през живот от векове? Ще се сбъднат ли словата на един Човешки Син, Кой посочи на земята към небето път един? “ * ГЛАС НА ВЕЧНОСТТА: От хармония роден си, от любов н красота, Ще запееш скоро с радост песента на вечността! * Стига само да отвориш по-широко твоя слух, За да чуеш, що говори тук един безсмъртен дух. * Крайно време днес е вече и започва светъл век, В нови пътища ще тръгнеш, о повярвай, ти човек! * Нова ера на земята, нови хора веч зове, Ще се сбъдне туй, което е мечта на векове, * Мир ще бъде на земята, и любов и красота! “ Тъй завърши свойте думи светъл глас от вечността. * На брега съм на реката, гдето времето тече, Потопени в блян далечен бдят титани върхове. * И усмихнати ги виждам и с огрени чела, На воали леки бавно от тях дръпва се мъгла.
към текста >>

97. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По този начин, формулата, — посредством органа на слуха, — прониква механически в безсъзнателното „аз“, и като проникне там.
___________________ *) От думата мимика. КАК СЕ ПРИЛАГА СЪЗНАТЕЛНОТО САМОВНУШЕНИЕ Всяка сутрин, след пробуждане, и всяка вечер преди да легнете да спите, трябва да затваряте очите си, и без да се стараете да съсредоточавате вниманието си върху онова което говорите, да произнесете двадесет пъти, броейки на броеница с двадесет зърна,— при това достатъчно високо, за да чувате собствени те си думи, — следната фраза: „Всеки ден все по добре ми става, във всяко отношение“. Тъй като думите във всяко отношение засягат решително всичко, безполезно е, да се прилагат и специални самовнушения. Това самовнушение трябва да се прави, колкото е възможно просто, пряко, машинално, и без най-малкото напрягане. С една дума, тая формула трябва да се произнася, с тон, с какъвто обикновено хората се молят и четат молитви. По този начин, формулата, — посредством органа на слуха, — прониква механически в безсъзнателното „аз“, и като проникне там. веднага оказва съответстващото действие. Необходимо е тая метода да се прилага през течението на целия живот: тя има, колкото предупредителен, толкова и лечебен характер. Ако през течение на деня, или нощта, изпитвате телесна или душевна слабост, вие преди всичко, трябва да си наложите твърда увереност, че съзнателно няма да я усилвате още повече, а напротив, ще я накарате по-скоро да изчезне. След това, постарайте се да останете напълно сам, затворете очите си, и гладейки челото си с ръка, ако се касае за душевно страдание, или болното място, ако слабостта ви е физическа, повтаряйте високо, с доколкото е възможно по-голяма бързина: „Минава, минава, минава! “, до когато ви стане по добре.
към текста >>

98. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези чувства са: пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса.
Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. В физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи. Тези чувства са: пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа: Овен с чувството за гледане (зрението) Телец с чувството за топлина. Близнаци с чувството за слуха. Рак с чувството за говора. Лъв с чувството за мислене или схващане. Дева с чувството за вкус.
към текста >>

Близнаци с чувството за слуха.
И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. В физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи. Тези чувства са: пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа: Овен с чувството за гледане (зрението) Телец с чувството за топлина. Близнаци с чувството за слуха. Рак с чувството за говора. Лъв с чувството за мислене или схващане. Дева с чувството за вкус. Везни с чувството за пипане. Скорпион с чувството за живота или както го наричат чувство за болка.
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако имате развит слух, ще схванете музиката която то издава.
За тази музика говори Питагор, наричайки я „хармония на сферите“. Цялото космично пространство е проникнато от тази жива музика и под нейния ритмус се развива космичното творчество. Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем. В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус. Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него. И ако имате развит слух, ще схванете музиката която то издава. Защото всеки цвят е един основен тон във величествената симфония на космичния ритмус. Всеки цвят е като врата, прозорец, през който можем да надникнем в един вълшебен свят, през който можем да схванем и влезем в контакт с вели ката космична хармонии. Цветята са живата азбука и живия език на природата, който, ако го научим, ще можем да влезем във връзка с великата Разумност, която се проявява в този ритмус. Космичният ритмус се отличава със закономерност и целесъобразност, което е един признак, че той е проникнат от безграничната космична мждрост. В него няма нищо случайно, нищо произволно, а всичко става по великите закони на Мъдростта, която е същина на космичния ритмус.
към текста >>

Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло.
Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло. Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно. В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със спокойствие и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили. Всичко това, обаче, за човек с пробудено съзнание на тия по-висши полета е музика и тая музика е така реална за него, както е реална за човек с обикновено съзнание музиката, която той слуша да идва от някой музикален инструмент или от човешки глас. Тая вътрешна музика пробуденото съзнание може да долови още и когато се потопи в размисъл или съзерцание на висшето — великото разумно и великото любящо, които творях света —, когато се отдаде на трепета на някоя добродетелна проява и най после то може да я чуе и в красотата на хубав слънчев ден или тиха звездна нощ, както и в погледа на любящ приятел или в жеста на добро дело. Музиката е едно космично явление, и това, което ние наричаме музика на земята, е само една малка частица от всеобщата музика и то такава, която носи в себе си недостатъците и несъвършенството на едно общочовешко съзнание, което все още е ограничено в тесногърдието на материалистичния мирогледи.
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят.
Но това е една обширна област в херметичната наука, върху която може да се повърнем по-после. Ето още няколко мисли от Учителя за значението на цветовете като творчески сили е Битието. „Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно, червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят. Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи. Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят. Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22931909561157