Търсене в текстове за 'Слух'

Галилей Величков (1911-1985)

Наострих уши и слух, взех молива да записвам.
Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен. Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение. Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках. След настройката на цигулката настъпи тишина. А след това Учителят започна да свири. Наострих уши и слух, взех молива да записвам. До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя. Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски долините им. Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя. Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше. По едно време всичко замря.
към текста >>

2. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Галилей Величков (1911-1985)

Мария му казва, че няма слух и че не може да свири.
Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите. Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон. Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената! " Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант. Салонът е примрял.
към текста >>

3. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.
Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка. Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат. Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири. Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка. Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.
към текста >>

4. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото.
"Асен Арнаудов и чистотата" Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който беше и горе, в Невидимия свят, музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото. Музикант по дух и музикант като талант. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Каква е тази женска линия ли? Ето такава - стъпваш на нея и тръгваш по нея и изведнъж започваш да срещаш жена след жена.
към текста >>

5. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.
Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя. По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя. Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие. Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул. "Опълченска" 66, влизам през портичката, после се насочвам към плочника, оглеждам се дали има някой, за да се обадя, че е дошъл посетител. Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя.
към текста >>

6. 3_33 Съдба от Небето

Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени.
От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично. Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече. Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени. Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички. Той се подведе. Кой и защо го подведе, не можах да разбера и до ден днешен. Има само едно обяснение: това е неговата амбиция да се прояви и да бъде пръв между първите. Ако беше се спазил онзи състав от трима души, Матей Калудов не би допуснал такова нещо, защото имаше опит на капелмайстор и знаеше много добре какво значи авторски текст, и че изпълнителят е задължен да се води по него.
към текста >>

7. 3_74 Политически събития

Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство.
Цар Борис почина на 28 август 1943 год. По този повод Учителят каза: "Когато една царица се отдалечи от кошера си на пчелина - или царицата загива, или кошерът. Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство. Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит. Другото, което ни интересуваше, бе съдбата на цар Борис - ще отговаря ли той пред българския народ, защото през негово време много злини се бяха изсипали върху българите, а и се гонеше Учението и Школата. Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от Небето. А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение. Но Учителят сравняваше неговата политика с тази на другите царе и спрямо тях той е най-демократичният цар в света.
към текста >>

8. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат.
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия!
към текста >>

9. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Сутринта Той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри, които бяха музиканти - имаха музикален слух и музикално чувство за ритъм и движение.
За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро. После ни изпя друга мелодия и пак ни попита дали можем да й сложим движения. Опитахме се, но не можахме да сложим нищо, само виновно вдигахме рамене. Учителят не каза нищо повече. После се прибра горе в стаичката Си и с цигулката Си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас. Сутринта Той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри, които бяха музиканти - имаха музикален слух и музикално чувство за ритъм и движение. Така Учителят започна да предава първо на една сестра - Катя Грива. После Учителят показа и на други сестри и така се оформи една група от няколко сестри да заучават мелодиите, които Учителят даваше, както и съответните движения. Така за един месец се роди пред очите на всички ни Паневритмията, в която взехме участие всички. По- късно, тази група от сестри започна да обучава другите. Музикантите нотираха и изучиха музикалния текст.
към текста >>

10. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Онези са се превърнали на слух и жадно гълтат всяка нейна дума.
Никой не я слуша. Но се намира едно място, където я заслушват. Дори я накарват да им пее песните на Учителя. А тя е толкова вдъхновена, толкова възторжена и с такова въодушлевление им пее, че всички я гледат и слушат със зяпнали уста. След това започва да им чете формули от Словото на Учителя и да им декламира онова, които знае от Словото на Учителя. Онези са се превърнали на слух и жадно гълтат всяка нейна дума. Били жадни, затова гълтали. Казват й: "Много хубаво пяхте и много хубаво ни говорихте. Искаме да дойдете и следващия път! " Отива си сестрата в къщи, ляга си да спи, ама не може да заспи. Мисли, че това е заблуждение, че е успяла да пробие онзи бент на недоверие към Учението на Учителя.
към текста >>

11. 8_01 Песните на Учителя

Така я научихме по слух.
Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух. Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее. Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе.
към текста >>

По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух.
Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух. Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее. Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее.
към текста >>

Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>

12. 8_04 Музиканти при Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Петър Камбуров беше слухар-музикант.
Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губел времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участвува в записването на Паневритмията и на много песни. Влади Симеонов, в един много кратък период, участвува като цигулар и диригент на братския оркестър. Но след това се отдели от нас и отиде в света. Петър Камбуров беше слухар-музикант. Но беше истински виртуоз. А брат му, Марин Камбуров, сам започна да пише песнички. Което е най- интересното, Братството в село Прослав, Пловдивско, където живееше той, започна да пее неговите песни, а изостави песните на Учителя. Накрая изпълняваха за кумова срама някоя и друга песен от Учителя. Събират се на братско събрание, а пеят песните на Марин.
към текста >>

13. 9_05 Кой бе Учителят?

Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>

14. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Борис Николов

ТОМ 2

По това време се пръснаха слухове, че в миновъглената мина в гр.
Идеята за Братство се роди при такава обстановка и ние дойдохме при Учителя с мечтата да направим опит за братски живот. Тази идея ни обхвана изцяло. Ние горяхме като факли. Но затова бе необходимо един стопански инвентар, стопанство, добитък, жилища. А ние бяхме бедни студенти и нямахме нищо. По това време се пръснаха слухове, че в миновъглената мина в гр. Перник могат да се изкарат много големи надници. Групата се беше сформирала, отидохме, за да работим в мината, но скоро се убедихме, че това беше измама, за да привлекат работници. Битови условия - отвратителни, заплати малки и труд непосилен. Отказахме се от тоя проект и се върнахме отново в София да посещаваме лекции. Пари не спечелихме, за да се устроим и да добием стопански инвентар за общ братски живот.
към текста >>

15. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

После всички бяха в слух и никой не мърдаше и не шумеше.
Петко работеше в съда и като бързописец записваше речите на съдията, адвокатите и прокурора. Те записваха бързо, имаха си методи за записване и не пропускаха ако говора не беше дълъг или ако имаше паузи, то бяха улеснявани от това. Учителят говореше бавно, отмерено, тихо, но така, че гласът Му се чуваше с еднаква сила както отпред, така и отзад. Как ставаше това - не знам. Но се чуваше добре. После всички бяха в слух и никой не мърдаше и не шумеше. По-късно приятелите бързописци се събираха и сверяваха написаното и оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи на съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918г. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. Случи се така, че Никола Нанков, който събираше материали за история на Братството попадна случайно на сина на Димитър Голов.
към текста >>

16. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

Борис Николов

ТОМ 2

Идилията от него не беше записана на нотен лист, защото той бе слухар и не можеше да я изпълнява по ноти.
Важното бе, че тя бе издадена правилно, вярно на една хубава хартия. Песента „Идилията", в която има народни мотиви не беше много популярна в класа. Учителят я бе изпълнявал няколко пъти в клас, на полянката и при други случаи. На времето Учителят бе научил Петър Камбуров да я изпълнява на цигулка заедно с текст. Той бе народен музикант, беше надарен. Идилията от него не беше записана на нотен лист, защото той бе слухар и не можеше да я изпълнява по ноти. Ние я записахме така както я знаеха музикантите на Изгрева. Е, разбира се има някои малки грешки в нея, но ние ще ги поправим в новото издание. Как? Аз накарах Петър Камбуров „Идилията" да я запише на магнетофонна лента. Ние я имаме записана и всеки добър цигулар може да я прехвърли на нотен лист и да влезне тогава в новото издание.
към текста >>

17. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Имаше добър слух и свиреше на виолончело.
под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък.
към текста >>

18. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици.
Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите. Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици. Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици. Какви ли не работи слушах през тези години. Не знам държавата какво направи с тези жълтици, но ние с тях трябваше да издадем беседи. Причината този път не бе у мен, защото до 1953 г. председател беше Тодор Стоименов. А книгопечата бе забранен през 1950 г.
към текста >>

19. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината.
5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет? Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината. Очакваният от нейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните. Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт.
към текста >>

20. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Галилей Величков

Слухът му изневеряваше и пръстите не спазваха интервалите с необходимата точност.
Този неделен ден, през който Игнат прояви дързостта си, бе привлякал голямото мнозинство от приятели на Словото. УЧИТЕЛЯТ в беседата си заяви, че може да съдейства на онази душа, която обича музиката и е музикална. За кратко време от шест месеца, той, цигуларят, може да стане знаменитост! Изглежда, че тези възможности допаднаха на Игнат, който упорито се занимаваше с цигулката си, но без резултат. Свиреше неритмично и нечисто. Слухът му изневеряваше и пръстите не спазваха интервалите с необходимата точност. Свиренето му бе за присмех. Игнат не разбираше недостатъците на музикалната си природа. Той не приемаше бележките за нечистото свирене, понеже не го чуваше. Той не съзираше, че между желанието му да бъде знаменит цигулар и възможностите му има огромна пропаст. Ето, че слабата му култура и възпитание не удържаха бурния порив и най-неочаквано, през време на беседата, пред препълнен салон, грубо и дръзко се провикна: - Стига си дрънкал!
към текста >>

21. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

Напрягах слуха си, вторачвах се с очите си, дано нещо видя.
Някои от приятелите захъркаха, други се унасяха, но аз легнах и стоях на моят пост в постелята, но буден, решен да будувам цяла нощ. Мина, не знам колко време, изгубил съм представа за времето от очакване и напрежение. По едно време Учителят отмести завивката Си и леко седна на леглото. Вдигна дясната Си ръка, т.е. знак за поздрав на някому, който аз не виждах и започна да му говори на непознат за мене език. Напрягах слуха си, вторачвах се с очите си, дано нещо видя. Но не виждах нищо, освен Учителя, седнал на леглото и говорейки на някого на непознат за мен език. Това продължи около 10 минути. После Учителят вдигна отново ръка за поздрав, вероятно се сбогува с посетителя и отново си полегна, и се зави със завивката. Беше изпратил госта си и си легна, и заспа, отново според нашите човешки разбирания. Той беше отишъл отново да работи някъде. Къде?
към текста >>

22. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тогава се разнася слуха, че Михаил ще я възкреси.
Друга една жена - еврейка, много богата, заведе Михаил в Израел, САЩ и Атина. Тази жена, която е била привързана към него, изведнъж най-малката й дъщеря заболяла от рак и лекарите я изписват като безнадеждна. Михаил им изпраща телеграма да я доведат при него. Довеждат я със самолет и за-почват да я лекуват с някаква ясновидка и мним лекар. Но тя почива. Тогава се разнася слуха, че Михаил ще я възкреси. По това време Славчо Печеников е при него и той беше се много заблудил по Михаил. Но Славчо го предупреждава: „Михаиле, не прави такова нещо! Учителят не е правил тези неща в България и мъртви не е възкресявал. Ще се изложиш." Михаил се затваря една седмица и не излиза. Трупът го изпращат за погребение.
към текста >>

23. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение.
към текста >>

24. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение.
към текста >>

25. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни.
И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи. И накрая Учителят говори за ролята на жените, че спасението на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените.
към текста >>

26. 28. СТРАЖАТА

Освен това съображение те имаха на ум и нещо друго - те искаха да спрат тази върволица от млади жени, защото по това време в града се носеха какви ли не слухове за морала на Братството и затова, че около Учителя имало само млади жени.
28. СТРАЖАТА Възрастните бяха братя бяха взели решение да сложат в ред и порядък някои неща около Учителят. Те смятаха, че нашите непрекъснати посещения при Учителя от младите и по-точно от младите сестри, които бяхме тогава около 20-25-годишни определено пречат на работата на Учителя и не го оставяме свободен. Освен това съображение те имаха на ум и нещо друго - те искаха да спрат тази върволица от млади жени, защото по това време в града се носеха какви ли не слухове за морала на Братството и затова, че около Учителя имало само млади жени. А когато Учителят отвори Школата той бе на 57 години в неговото земно пребиваване в плът между българите. По-късно с годините така се сложиха нещата, че в Братството преобладаваше женския елемент. Защо ли? Те трябваше да присъствуват вероятно по равно и двата пола, но по една и друга причина много братя се отклоняваха като се същото се отнасяше и за сестрите и потъваха в житейските си грижи, а света ги поглъщаше и те изчезваха от погледите ни. Оставаха верните по Дух.
към текста >>

27. 30. ПИСМАТА

Някои бяха чули за Учителя, други идваха под влияние на различни слухове да видят какво е туй ново Учение, а мнозината идващи бяха членове на Братските кръжоци от провинцията.
30. ПИСМАТА На Изгрева почти ежедневно пристигаха приятели от цялата страна. Някои бяха чули за Учителя, други идваха под влияние на различни слухове да видят какво е туй ново Учение, а мнозината идващи бяха членове на Братските кръжоци от провинцията. Те използваха различни случаи, когато идваха по работа към София или в този край и съобразно вътрешният си подтик посещаваха и Учителя. Обикновено те отсядаха в града при свои близки, после се качваха на Изгрева на следващия ден, присъстваха на беседа, а след нея заставаха пред приемната на Учителя и чакаха да им дойде реда за среща с него. Всеки идваше със своите проблеми, със своите грижи и всеки търсеше нещо от Учителя. Това бе един много важен окултен закон, че за всеки човек бе строго определено с какви задачи трябва да справя през житейския си път - ако ги разреши той продължаваше напред, но понякога те се спираха с неразрешената си задача и стояха до нея с години. Понякога, за да тръгнат напред те разбираха, че трябва да дойдат при Учителя, за да им разреши задачата.
към текста >>

28. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

Светът навън гъмжеше от слухове и всяка наша погрешка и опущение се раздухваше от гражданството и всичко се отправяше за сметка на Учителя.
" Знаех от опит и от неговите методи, че сърбежите се успокояват от миене с хладка вода. Той кимна с глава и се съгласи. Аз донесох легена, коленичих и започнах с ръце да обливам краката на Учителя с вода. Изпитвах голяма мъка, чувствувах се виновна и аз и се стараех да му помогна. Та кой ли не е изпращал мисли на отрицание към Учителя? Светът навън гъмжеше от слухове и всяка наша погрешка и опущение се раздухваше от гражданството и всичко се отправяше за сметка на Учителя. Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи. Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента. Ще кажете „пришки".
към текста >>

29. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Обикновено в града всички слухтяха и се ослушваха само и само да чуят нещо от Изгрева та да го раздухат срещу Учителя.
Това сестрите разбраха, че Учителят не е позволил той да се обеси насред поляната и затова бе казал на друга сестра: „Който иска да се беси да се беси, но вън от Изгрева - в гората". След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората. След това се прибира. Никой повече не попита за него, нито полицията, нито свещениците, а пък приятелите успяха и го заровиха и го погребаха така както е редно. Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума. Обикновено в града всички слухтяха и се ослушваха само и само да чуят нещо от Изгрева та да го раздухат срещу Учителя. От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого. Ето тук разказахме за някои форми и за някои символи, които са свързани с някои явления и действия. Днес човечеството трудно ги разбира, но за идното човечество когато Словото на Учителя стане живот за душите им тези неща вече ще бъдат ясни и достъпни за хората. Аз съм пред Учителя. Седя при него почти целият ден в едно разбъркано, критично състояние.
към текста >>

30. 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ

Там 7-те езера се съединени между себе си с водопади и произвеждат чаровна за слуха ни музика.
Ние често се събирахме заедно и прекарвахме времето си в разходки, екскурзии и непрекъснато разговаряхме за Учението на Учителя. В България има прекрасни места, особено красиви, величествени и грандиозни планини. Например Витоша, където столицата София е в нейното подножие и жителите й почиват и общуват с живата природа, намират сили и енергия за работа и укрепват здравето си. Особено незабравимо впечатление остави в мене пребиваването ми на Рила. Тогава тези места на 7-те рилски езера се наричаха „Седмострунна арфа на Рила". Там 7-те езера се съединени между себе си с водопади и произвеждат чаровна за слуха ни музика. Сега водопадите са изчезнали, а водата се влива в езерата чрез обилни потоци вода. Учителят казва: „Всички духовни центрове в Рила, Алпите, Хималая и други планини имат вътрешни връзки. В Рила е голямо разнообразието. В нея има такива места където човешки крак не е стъпвал никога. На Рила се намира най-старата окултна школа в света.
към текста >>

31. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр.
11 и 12 от 1922 г. в статията на Д. Ласков „Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно. „Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос.
към текста >>

Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос".
Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си.
към текста >>

- слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца.
във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него.
към текста >>

32. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили, защото това, което нас ще подигне, то е Истината и самата Истина - никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят." „Вий сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре.
И за едно престъпление в сегашното ви състояние, като служители на Братството ще се връщате цял живот на земята, за да го изкупите." „Между вас има раздори и поради тях аз не съм могъл да помогна там, дето трябва да помогна, а това е, за което аз най-много съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. Вие сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и да чувству-вате само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се и българския народ, спъвате и себе си и то за няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили, защото това, което нас ще подигне, то е Истината и самата Истина - никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят." „Вий сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас искам да ме не спъвате. Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стяжение ли? Културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този, онзи, с другите хора.
към текста >>

33. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили, защото това, което нас ще подигне, то е Истината и самата Истина - никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят." „Вий сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре.
И за едно престъпление в сегашното ви състояние, като служители на Братството ще се връщате цял живот на земята, за да го изкупите." „Между вас има раздори и поради тях аз не съм могъл да помогна там, дето трябва да помогна, а това е, за което аз най-много съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. Вие сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и да чувствувате само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се и българския народ, спъвате и себе си и то за няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили, защото това, което нас ще подигне, то е Истината и самата Истина - никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят." „Вий сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас искам да ме не спъвате. Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стяжение ли? Културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този, онзи, с другите хора.
към текста >>

34. 42. ЯСТИЯ ОТ РИБА

Наталия Чакова

Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух.
И всичко беше в идеален ред и чистота, и красота приготвено. Дойде време и за готвене ястията за първия ден. Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла? " „Да, Учителю, имаме. „Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя.
към текста >>

35. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Ние сме в слух.
„Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя! " Приветствуваме го с песен. Той ръси злато. Учителят ниже своите бисери. Стенографите пишат. Ние сме в слух. После редицата се среща бавно назад. Всеки пристъпва бавно и тържествено. Сякаш носи съсъд със скъпоценно съдържание, което се бои да не разлее. Да, това, което видяхме и чухме е скъпоценно съдържание. Ние трябва да го запазим, обработим и приложим.
към текста >>

36. КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора.

112-119 в стаята „Секта на дъновистите" се опитва да твърди, че Петър Дънов имал слухови халюцинации, налудничави изказвания за величие, мисловна разкъсаност, цитират се различни автори преди 1944 г.
Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими. Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г. бе отпечатана книгата „Психология и психо-патология на религията" от Васил Милев. На стр. 112-119 в стаята „Секта на дъновистите" се опитва да твърди, че Петър Дънов имал слухови халюцинации, налудничави изказвания за величие, мисловна разкъсаност, цитират се различни автори преди 1944 г. срещу Петър Дънов, за да се докаже накрая, че у него съществува „наличието на сериозно психическо заболяване от кръга на парафрения, етап в развитието на параноидна шизофрения. Тези две книги се допълват една с друга и всеки един ред по това време подлежеше на строга цензура и се отпечатваше само това, което бе съгласувано с комунистическата идеология и с целите на комунистическата власт. Поместваме тези бележки, защото те много добре илюстрират като епилог необикновените духовни и житейски опитности на Никола Гръблев - ученик на Учителя Дънов и офицер от българските войски.
към текста >>

37. 3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА

Петър Камбуров

Така продължих дълги години са свиря по слух, без ноти.
През 1916 година баща ми се завърна от фронта в десетдневен домашен отпуск. Един ден той попита за цигулката си, която беше потънала в паяжина и прах. „Ех, каза той - трима сина имам, а нито един от вас не можа да усвои моята дарба, да се научи да свири". Тогава той ме повика и без ноти ми показа една лека хороводна песничка, която аз наистина, в скоро време научих да свиря, разбира се, по най-примитивен начин. След това проявих голямо желание и воля и в скоро време, не минаха 5-6 месеца, аз вече можех сравнително добре да свиря хора и ръченици. Така продължих дълги години са свиря по слух, без ноти. Усвоих добре народната музика, така както я изпълняваше баща ми. Едва 20-30 години по-късно започнах частично да уча нотно свирене, което не ми се удаваше и си останах до днес специалист по народна музика, а любител на нотната музика. През първата година на войната (1915) аз напуснах гимназията и за една година се назначих писар-разсилен при Комитета за стопански грижи и обществена предвидливост. Тогава бях завършил V клас на реалната гимназия в Стара Загора. С получаваната заплата 90 лв., плюс дажбата на 3-4 души войници, делегирани към същото предприятие, които доброволно си отстъпваха дажбата на мене - три-четири хляба и една-пълна бака с войнишка чорба, аз поддържах две семейства: нашето и на това на вуйчо ми - Иван Котаров.
към текста >>

38. 9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА

Петър Камбуров

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Аз съм слухар и ноти не ми трябват".
Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила тази вечер да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от „Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее, казах й: „Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих Лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и" започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят застана при нея и държейки дръжката си лявата си ръка, се обърна весело към мене и ме запита: „Искаш ли цигулка?
към текста >>

39. 10. ВИРОГЛАВСТВО

" Ние сме отворили уста, превърнали сме се на слух и само слушаме.
Учителят обясни: „Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава. Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Ние сме отворили уста, превърнали сме се на слух и само слушаме. Бяха дошли латвийците на Изгрева и отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат там братство в Рига, но много се дърпат едни други, няма този мир помежду им и няма съгласие. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има и противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости.
към текста >>

40. 3. ЗАКАЛКА ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ

Георги Сотиров

През това време ние обиколихме полянката два-три пъти, чувам, че Учителят едва доловимо за слуха се моли, като казваше: „Господи, Господи, Господи!
Учителят ми отговори: „Наистина има да преживееш нещо. Така както вървиш, от тебе нищо няма да остане, ще те затрият! " Проговорих Му пак: „Не може ли това нещо да мине някак по- леко, да мога да го издържа? " Тогава Учителят ми каза: „Ела с мене". И започнахме да обикаляме полянката на Изгрева (там дето се изпълняваше Паневритмията). През това време ние обиколихме полянката два-три пъти, чувам, че Учителят едва доловимо за слуха се моли, като казваше: „Господи, Господи, Господи! " Най-после Учителят ми каза: „Ела да видим при тази смокиня дали има нещо". Там пред смокинята клекна, взема една пръчка и започна с нея да прави разни движения около стъблото и листата на смокинята. Най-после Той стана и ми каза: „Всичко е свършено, уреди се твоята работа! Всичко ще мине по-леко". Аз благодарих на Учителя, целунах Му ръка и си заминах.
към текста >>

41. 3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ

Райна Каназирева

3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ Друг спомен: По едно време между Братството в нашия град се пусна слух, че Учителят на млади години бил се годявал за дъщеря на дядо Петър Тихчев.
3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ Друг спомен: По едно време между Братството в нашия град се пусна слух, че Учителят на млади години бил се годявал за дъщеря на дядо Петър Тихчев. В това време 1918 - 1919 година дядо Петър посещаваше братствата в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди. Дойде и в нашия град. Гостува у мене. Казах му за пуснатия слух и го замолих да ми каже истина ли е било това нещо. „Ще ти разкажа точно от де е произлязъл този слух" и почна да разправя: „Бях евангелски пастир в Свищов.
към текста >>

Казах му за пуснатия слух и го замолих да ми каже истина ли е било това нещо.
3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ Друг спомен: По едно време между Братството в нашия град се пусна слух, че Учителят на млади години бил се годявал за дъщеря на дядо Петър Тихчев. В това време 1918 - 1919 година дядо Петър посещаваше братствата в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди. Дойде и в нашия град. Гостува у мене. Казах му за пуснатия слух и го замолих да ми каже истина ли е било това нещо. „Ще ти разкажа точно от де е произлязъл този слух" и почна да разправя: „Бях евангелски пастир в Свищов. При нас на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в прогимназията. Ние имахме две момичета, дъщери, също ученички. Петър беше силен ученик, умен, честен, но много скромен, смирен. От училище право вкъщи се прибираше, по часове четеше и много свиреше на цигулка.
към текста >>

„Ще ти разкажа точно от де е произлязъл този слух" и почна да разправя: „Бях евангелски пастир в Свищов.
3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ Друг спомен: По едно време между Братството в нашия град се пусна слух, че Учителят на млади години бил се годявал за дъщеря на дядо Петър Тихчев. В това време 1918 - 1919 година дядо Петър посещаваше братствата в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди. Дойде и в нашия град. Гостува у мене. Казах му за пуснатия слух и го замолих да ми каже истина ли е било това нещо. „Ще ти разкажа точно от де е произлязъл този слух" и почна да разправя: „Бях евангелски пастир в Свищов. При нас на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в прогимназията. Ние имахме две момичета, дъщери, също ученички. Петър беше силен ученик, умен, честен, но много скромен, смирен. От училище право вкъщи се прибираше, по часове четеше и много свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите, като разговорите Му бяха изключително около науката, музиката и други подобни.
към текста >>

42. 4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР

Райна Каназирева

Подведен от тия слухове и аз писах на сестра Му: „Мария, още ли Петър ще стои без работа, още ли ще Го храните наготово?
След седем годишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 година, а се върнал в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна. Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровития богослов Петър Дънов и ще бъде назначен пастир в църквата им в града. Същевременно Го поканили да държи проповед в църквата им в неделя. Той обаче не се явил и отклонил това платено назначение. Мина така известно време в очакване, евангелистите се ядосваха и почнаха да говорят против Него, че Го мързи да се назначи на работа и пр. Подведен от тия слухове и аз писах на сестра Му: „Мария, още ли Петър ще стои без работа, още ли ще Го храните наготово? " Тя ми отговори; „Петре, жалко, че и ти си се подвел от тая клевета. Бъдещето ще покаже, дали ние храним Петър, или Той храни нас. И всички ще разберете това".
към текста >>

43. 2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ

Донка Георгиева Кънева

Аз винаги слушах с голямо увлечение, превърнала се цялата на внимание и слух.
2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ Хората от нашия край имаха навик да ходят на гурбет. Моят баща също е ходил на печалба две години в Америка. Също така и една наша съседка Злата със съпруга си бяха пет години в Америка. Като се завърна беше много променена в културно отношение и най-вече обичаше да разказва на всички събрани на улицата, гдето нижехме тютюн, разказите, които е чула. Аз винаги слушах с голямо увлечение, превърнала се цялата на внимание и слух. Разказите ми правеха много силно впечатление и ми допадаха, защото в основата си имаха нещо много положително и добро. После научих, че разказите са от Толстой. Един от разказите, който ми направи най-силно впечатление е „Сестри" от Мопасан, преработен от Толстой. Всичко, което слушах така дълбоко ме затрогна, че аз и досега го помня съвсем ясно. По-после Злата започна да ми дава и на мене, самата аз да ги чета.
към текста >>

44. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

Сега разнесе се слух из Изгрева, че в неделя няма да има беседа, ще отидат на Витоша.
„Какво искате? " Те казаха: „На кого е мястото гдето е застроен салона? " Учителят каза само с две думи: „На Баучер" и затвори вратата и влезе вътре в салона и не излезе повече. Те побесняха от яд и почнаха да ругаят, да говорят лоши думи. Всичко това, крещяха, вряскаха и си заминаха. Сега разнесе се слух из Изгрева, че в неделя няма да има беседа, ще отидат на Витоша. А ние чакаме за беседа. Тъкмо си говорим със съпруга ми, ако няма беседа ние по-добре да си заминем още тая вечер. Видяхме Учителя, целунахме Му ръка. Учителят излиза от стаята си и отива към чешмата със зодиаците и ние го посрещаме и Го питаме: „Учителю, казаха ни, че няма да има беседа". „Рекох, ще останете и за беседата" и ние останахме.
към текста >>

45. 3. СИЛАТА НА ВЯРАТА

Райна Димитрова Колева

Само слушам, цялата съм в слух, какво ще ми каже, да го изпълня.
Стигнахме вечерта, както и да е, сутринта Учителят не отиде на изгрев на Молитвения връх, а на по-низкото място, сега там е кухнята им, там спря да говори и аз като Го видях най-напред, нали 10 години не съм Го видяла, ми се видя толкова освежен, подмладен и толкова така хубав и веднага като ми рукнаха сълзи. Притеснявах се, аз бях много стеснителна и как ще кажа на Учителя болката ми - не е на ръка, нито на крак. Да кажа: „Учителю, тук ме боли", да му покажа, много се стеснявах. И когато отидох да Му целувам ръка, като рукнаха сълзи от мене, течат така в изобилие и наведох се да Му целувам ръка и: „Учителю, страдам! " Само това проговорих, нищо не можах повече да кажа. Само слушам, цялата съм в слух, какво ще ми каже, да го изпълня. Учителят каза: „Рекох, вяра, вяра и само вяра. За предпочитане е реките да текат, отколкото да спрат". И аз вече разбрах, че Учителят ми схвана мисълта и това беше. После отидохме на беседата. Превеждаше една сестра от Бургас, казваше се Елена Каназирева, защото французите слушаха, пък Учителят говореше нали на български.
към текста >>

46. 2. ПОЛИЦИТЕ НА МИНАЛИЯ ДЪЛГ

Люба Стойкова

Зрението ми намалява вече, слухът - също, краката вече не държат.
Съгласна ли си да плащаш? " Отговорих Му: „Съгласна съм, Учителю". „Добре тогава, ще влезеш в школата." Когато отидох на неделното събрание, ръководителят ми каза:" Събрахме се старшите братя и решихме, че можеш да посещаваш школата". Намерих се сякаш на деветото небе. И от тогава започнах да плащам полиците си от кармата па и до днес. Зрението ми намалява вече, слухът - също, краката вече не държат. Минала съм през много мъчителни изпитания, но не съм възроптала. Зная, че в този живот трябва да се разплатя, както ми каза Учителя. Новата култура, която идва иска и нови хора, свободни от дългове. Да се откажа от месото не беше никак трудно за мен, защото дъщеря ми се роди вегетарианка и до днес си остана такава. Обаче в семейството ни възникнаха противоречия.
към текста >>

47. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Беше много сладкодумна, говореше увлекателно и ние ставахме само слух.
Сестра Еленка Казанлъклиева, която аз наричах кака Еленка е израсла с моите лели по майка и с майка ми. Влязла отрано в братството, посещаваше често леля ми Ана и майка ми, която беше вече вдовица. Един ден през зимата на 1912 г. пак ни посети. Правеше молитви и ни говореше много чудни за нас неща. Беше много сладкодумна, говореше увлекателно и ние ставахме само слух. Накрая аз пожелах да ме заведе със себе си, където се събират голяма група да се молят. Беше неделен ден сутринта към 10 ч.; валеше сняг на едри парцали, който веднага се топеше, рядко явление за Сливен. Тогава хвърчах от трепет и радост, всичко ми се виждаше хубаво, прекрасно. Влязохме в молитвената стая, състояща се от две половини: едната с 30 см по-висока, с прозорци, покрит под с дебели козяци и черги. Там бяха насядали сестрите на чергите с бели кърпи на главите и пееха.
към текста >>

48. 16. Екскурзия със зидари

Гради Колев Минчв

Като мина около месец получих писмо от брат Каравълев, в което ми пишеше, че в града се носи слух, че някои са преспали в къщичката на някой си фабрикант, обаче нищо не липсвало, даже и дърва не са горили, а са си набрали дърва.
Сутринта като станахме, от Карандиля трябваше да пътуваме за хижа „Даулите“, където щяхме да посрещнем новата година на другата вечер. И аз, нали съм строител, излязох вън, затворих кепенците хубаво, прозорците, замаскирах вратата, вземах няколко пирончета така и чудесно стана. Вечерта посрещнахме Новата 1934 г. на хижа „Даулите“ и на другия ден се върнахме в Сливен и оттам отпътувах за Айтос и с. Габерово. После се върнах в София. Като мина около месец получих писмо от брат Каравълев, в което ми пишеше, че в града се носи слух, че някои са преспали в къщичката на някой си фабрикант, обаче нищо не липсвало, даже и дърва не са горили, а са си набрали дърва. Иначе са спали там, готвили си, но почистили и подредили всичко. Това нещо много ме зарадва, пък нали в тоя студ трябваше да преспим някъде. Обаче съобщението от брата беше много важно за мен.
към текста >>

49. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал.
Даже там имаше хора, които стояха и спяха денонощно, за да го пазят и охраняват, да не се извърши посегателство върху гроба на Учителя и да не се получи онова, което е описано в Евангелието с гроба на Христа. Нали евреите отиват при Пилат и го измолват да постави стража на гроба на Христа да не би учениците да го откраднат и после да кажат, че е възкръснал. Тук също имаше такава охрана от братя и те го охраняваха до четиридесетия ден. Така че преди четиридесетия ден с гроба и около гроба на Учителя нищо не бе се случило. Него ден приятелите извършиха изравняването на гроба. Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Ако възкръсва, Духът възкръсва, но Духът като възкръсва не се вижда. Щом Учителят е допуснал да бъде заровен като всички хора, значи не иска да прави впечатление. Но аз съм напълно убеден, че ако се разрови гроба, да ме прости Бог, за това което изричам, защото е кощунство, но вътре кости ще има в гроба. След време, когато науката напредна ще има уреди, с които ще може да се види с тях какво има на два метра дълбочина. Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята.
към текста >>

50. 9. С цигулка, с юмрук и с брадва към високият идеал

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Нямаше музикален слух и с пръстите си трудно работеше по грифа на цигулката.
Той е просълзен. Аз чакам да стане и да се прегърнем както сме правили и друг път, а той седи на стола и казва: „Хванах ре-бемола, хванах ре-бемола. Три месеца го гоня да го хвана. Но накрая го хванах“. А той горкият страдаше подчертано от груба музикалност. Нямаше музикален слух и с пръстите си трудно работеше по грифа на цигулката. Така, че той бе хванал ре-бе- мола или ла-бемол, които са по-трудни за интониране и вече час го държи. Държи го и не го пуска. Не го пуска, защото ако го пусне ще го изпусне и после я го хване, я не го хване. Държи го този ре-бемол, за да може този ре-бемол да знае кой му е господаря и кой му е стъпил на врата и кой го държи да не шава ни нагоре, ни надолу. За вас това е смешно, но за другите, които го слушаха как се упражняваше беше цяло мъчение.
към текста >>

51. 5 Колю Каишев, защитникът на Правдата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Като такъв до неговите уши дошъл някакъв слух за Учителя и то в негативен план.
5. КОЛЮ КАИШЕВ, ЗАЩИТНИКЪТ НА ПРАВДАТА Тук се налага да направя едно отклонение за Колю Каишев. Както казах той е бил роднина на Учителя. Като такъв до неговите уши дошъл някакъв слух за Учителя и то в негативен план. В това време Колю Каишев е бил мобилизиран, но въпреки това той намира начин да се върне от частта си, където е бил мобилизиран, да намери Учителя и да провери лично той, дали това, което се говори за Него е така или не! И той решил ако е вярно - ще вземе мерки, за да няма в неговия род такива хора. Ако не е така, още по- добре. Отива при Учителя, задава Му ред въпроси, от които се убеждава, че всички слухове, които се носят за Учителя не са верни. Дори след дълъг разговор вижда, че Учителят го превъзхожда във всяко отношение.
към текста >>

Отива при Учителя, задава Му ред въпроси, от които се убеждава, че всички слухове, които се носят за Учителя не са верни.
Както казах той е бил роднина на Учителя. Като такъв до неговите уши дошъл някакъв слух за Учителя и то в негативен план. В това време Колю Каишев е бил мобилизиран, но въпреки това той намира начин да се върне от частта си, където е бил мобилизиран, да намери Учителя и да провери лично той, дали това, което се говори за Него е така или не! И той решил ако е вярно - ще вземе мерки, за да няма в неговия род такива хора. Ако не е така, още по- добре. Отива при Учителя, задава Му ред въпроси, от които се убеждава, че всички слухове, които се носят за Учителя не са верни. Дори след дълъг разговор вижда, че Учителят го превъзхожда във всяко отношение. А той отива да защитава рода. Да, той отива да защитава целия си род, да провери дали е вярно или не това, което се говори. Тръгва да си отива, качва се на влака, минал една-две спирки, но се сетил, че нещо е забравил да пита. Слиза на гарата и взема обратния влак и се връща пак при Учителя.
към текста >>

52. 39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика

Той обичаше да разказва небивали за слуха ни неща, защото знаеше, че някои от нас следват в консерваторията и че тези неща трябва да се запомнят.
39. ВЕЛИКИТЕ КОМПОЗИТОРИ И КОСМОГОНИЯТА НА ТЯХНАТА МУЗИКА На Изгрева имаше един брат, който бе дошъл от Пещера, околия Радомирска и както се шегуваше, споменаваше, че той е единствен представител на племето радомирци, защото друг от онзи край не дойде при Учителя. А той дойде и поби камък със своето присъствие и бе една от колоритните личности на Изгрева. Казваше се Иван Антонов, беше астролог и през времето на Учителя имаше като свое задължение да стои на вратата на салона и да не пуска закъснелите, след като Учителят бе направил веднъж остра забележка, че се пречи на беседата му. Той обичаше да разказва небивали за слуха ни неща, защото знаеше, че някои от нас следват в консерваторията и че тези неща трябва да се запомнят. Тази случка съм я слушал няколко пъти и все я разказваше по един и същ начин. А като бъдещи музиканти това трябваше да ни интересува, особено че бяхме деца на родители от Братството. Така, че той изпълни много добре дълга си, разказаното бе запомнено от мен и сега го предавам за следващите поколения. Още чувам думите му на Иван Антонов: „Отивам веднъж при Учителя и Го питам: „Учителю, как е възможно в толкова материалистичен народ, какъвто е германския народ да се родят на- й-големите гении на музиката като Бах, Моцарт, Бетховен, Шуберт и др.? “ А Учителят много внимателно ме изгледа понеже не бях от музикантите, които бяха учили в консерваторията, а му задавам най-важния въпрос, който може да се зададе изобщо на Учителя за музиката на днешната цивилизация.
към текста >>

53. 5. Гръм от ясно небе

Васко Искренов

Той телеграфира на Учителя, че брат Искренов е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет.
По едно време несъзнателно се изправям седешком в леглото, чувствам, че един мой брат от Лом, единствения, който имам, той е сега жив, ама на моя възраст на 91 г. на легло. В: Как се казва? И: Никола Ценов. Прекрасен, добър човек. Той телеграфира на Учителя, че брат Искренов е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет. Инстинктивно слагам ръката си на носа. От носа ми изтича кръв, пъпката се пукнала, гнойта изтече и в същия момент аз съм бодър, ставам, ходя си, здрав съм. На другия ден отивам на работа. Когато един ден пътувам за София и се виждам на поляната с Учителя, между разговора исках да Му благодаря. Изведнъж почувствах една стена издигнала се между двама ни.
към текста >>

54. 5. Михаил Иванов в Париж

Анина Бертоли

А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението.
Казва: „Той е един такъв, пълен с омраза към нас, българите, повече не го приемаме“. Едно говорил против Ярмила, против мене най-много говорил и между другото каза: „Ама знаете ли той е съвсем полудял“. Знаете ли какво е казал? Казал й: „Аз съм по-голям и от Христа“. Напоследък наистина успеха му го побърка. А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението. Говорих с Елена Андреева и тя ми каза, че Учителят направо го изпъдил от тук, понеже той е ухажвал младите сестри, гледал им е на ръце, галил им ръцете, прегръщал ги, после им правил хороскопи и им ги разглеждал и давал обяснения в стаята му на леглото. Учителят затова му бе казал пред всички: „Идете във Франция и Англия да вършите тия работи“. Той го е пъдил, за да не му пречи тук. И затова му съдействувал да се махне от България. А пък сестра Амелия Надзор ми разказа за една случка още в 1922 г.
към текста >>

55. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Заех място в галерията на салона, облегнах се на една колона и се превърнах в зрение и слух.
пристигнах в Търново. Отседнах при една колежка и на сутринта помолих да ме упътят към читалището, където знаех, че ще се открие събора. На л.ав-густ - Преображение, 1922 г. в старопрестолния гр. Търново за пръв път видях и чух да говори Учителят. Заех място в галерията на салона, облегнах се на една колона и се превърнах в зрение и слух. Не бях виждала такова множество от хора, с въодушевени, светли лица, облечени в бели дрехи и възторжено запели. Един дълъг репертоар от песни, непринудено се изпълняваше и тия песни докосваха направо сърцето. Когато запяха "Благославяй душе моя Господа" от очите ми закапаха едри сълзи. Това беше встъпление. Скоро множеството утихна изведнъж.
към текста >>

56. 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните!
7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ Дома, в който живееше Учителят беше малък, приветлив, на етаж и половина, в горния етаж беше стаята му, приемната му и стаята на стопанката на дома. Една мила възрастна сестра с побелели коси, която цял ден посрещаше и изпращаше гости, посетители на Учителя. Той нареди при нея да нощувам. В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните! Тук се пееше едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителя даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения и лекциите му в общия клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка нова песен. Аз живеех интензивен, напрегнат вътрешен живот, бях богато възнаградена за всичкото страдание, което бях преживяла по време на боледуването ми. Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се простудя, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска простота. Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа.
към текста >>

57. 30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ

Това беше през есента на 1922 година и за мен всичко това ми беше много интересно и затова се превръщах в зрение и в слух.
В горният етаж беше стаята Му, приемната Му и стаята на стопанката на дома. Това бе Гина Гумнерова. Една мила възрастна сестра с побелели коси, която цял ден посрещаше и изпращаше гости, посетители на Учителя. В онези години аз отидох при Учителя и Той нареди при нея да нощувам. В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Това беше през есента на 1922 година и за мен всичко това ми беше много интересно и затова се превръщах в зрение и в слух. По време на обед и на закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя. А колко са ме вълнували песните. Тук се пееха едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителят даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения. Лекциите Му в Общия Окултен клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка Негова песен.
към текста >>

58. 81. КОЙ Е УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Аз наострих слух.
Но тутакси си спомних, че винаги ме е вълнувало какво нещо е Учителят по форма, по съдържание и по същество. Ами като проява, като закон и като принцип? Устните ми проговорват: "Какво нещо е Учителят на земята? " Учителят отговори: "Този въпрос никой не го е задавал така, както ти го задаваш. Ще ти отговаря, но слушай внимателно". Аз наострих слух. Цялата съм в слух. С очи Го гледам. Не Го изпускам. Следя всяко негово движение. А Той бавно стана и застана мирно Вдигна дясната си ръка с дланта напред и над главата си.
към текста >>

Цялата съм в слух.
Ами като проява, като закон и като принцип? Устните ми проговорват: "Какво нещо е Учителят на земята? " Учителят отговори: "Този въпрос никой не го е задавал така, както ти го задаваш. Ще ти отговаря, но слушай внимателно". Аз наострих слух. Цялата съм в слух. С очи Го гледам. Не Го изпускам. Следя всяко негово движение. А Той бавно стана и застана мирно Вдигна дясната си ръка с дланта напред и над главата си. С този жест Учителят поздравяваше учениците на Школата.
към текста >>

59. 5. ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ МАРТ, АПРИЛ И МАЙ

Превръщам се в слух.
Аз пак ги чета, препрочитам, но констатирам, че това не е истинското знание, което носят в себе си и задавам въпрос. На кого? На Разумното. На Цялото. След няколко вечери, приготовлявам се за нощуване и усещам, че ще узная нещо. Превръщам се в слух. Сядам в леглото. Притеглям завивките към себе си и все слушам. Нещо у мен слуша. И ето, от към прозореца усещам, че приижда една вълна, едно дихание живо, топло и светло, придружено с мисълта: това е великата майка, която иде да събуди своите деца, за да ги нахрани. Изведнъж - знание.
към текста >>

60. 32.СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА

Нагиздените хубавици се превръщат в слух.
Естрада от цветя. И засвирва. И хилядите ангели подемат. Подемат и засвирват и те. И превръщат всичко в музика. Нагиздените хубавици се превръщат в слух. Забравят скъпите премени. Младите момци затихват, унесени в чудно хубавата песен. Те гледат Дарлинка, гледат хилядите ангели и слушат, само слушат. Дарлинка вижда: Един ангел се отделя от многото. Издига се над тях и се разгъва в красота и сила.
към текста >>

61. 69. ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ

1938

Красива утринна музика достига до твоя слух.
Как те стопля. - Целият Изгрев. Ти чу вече славеевата песен. Ти видя вече изгрева на слънцето. Но теб те изненадва нещо друго. Красива утринна музика достига до твоя слух. Ти чуваш: Първият ден на Пролетта, първият ден на Радостта, първият ден на Младостта -носи Сила и Живот. И виждаш! И сън ли е това или действителност? - Но душата се изпълва със светлина, очите - с красота. - Пъстър низ от живи мъниста!
към текста >>

62. 85. ЗА НЕГО БЕ КАЗАНО

Слухът ти е похвален, слухът ти е погален с най-нежната милувка на Словото Велико. 7.
Или, разхожда се из стаята си горе, аз съм в салона. И спирам мисъл, спирам чувство, спирам си дъхът и слушам - хармонията на вековете, вплетена във Неговите стъпки. 5. Понякога поляната обхожда -походката пластична, лека, всекиго привлича. Тя пак е музика - безгласна, мълчалива, но тъй с нектар нахранва ти душата. 6. И дума чувам някога. Слухът ти е похвален, слухът ти е погален с най-нежната милувка на Словото Велико. 7. За Словото. Аз не говоря. Словото само говори - океан от Мъдрост, Знание, от Красота. Океан от Обич, от Чистота. 8. Говоря аз за Неговата скромност, която по-велик Го прави, по-красив, с величие без мяра Го обгръща и тъй Го прави мил пред нашите очи. 9.
към текста >>

63. 27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Къде не тръгнаха по онова време слухоете, какви ли не идеи се лансираха, всякой си говореше каквото му хрумне, така че това нещо трябва да се опровергае, както има и на лице декларацията и на тези трима наши лекари.
сутринта на 27.ХИ.1944 г. На 27.ХИ. казаха приятелите да си отида да си почина и сутринта ме събудиха и ми казаха, че Учителят е починал. Това беше. Така, че Учителят си почина от бронхопневмония, няма никакво самоубийство. Къде не тръгнаха по онова време слухоете, какви ли не идеи се лансираха, всякой си говореше каквото му хрумне, така че това нещо трябва да се опровергае, както има и на лице декларацията и на тези трима наши лекари. На Фортунов я нямаме само, но те самите пък твърдят, че и аз го видях като го водиха. Даже, понеже Учителят беше против инжекциите, Фортунов искаше да му направи една инжекция от глюкоза ли не знам от какво беше, съвсем безобидна и ни пита: "Може ли? Питам все пак, вие сте негови ученици, вие знаете." И ние се съгласихме, това е единствената инжекция, която направиха на Учителя и ми се струва, че това нещо в протоколите на тези трима лекари е написано. В: Това са тримата лекари и ние имаме протоколи. По-нататък - погребението.
към текста >>

Носеше се един слух по-късно, че и сега Югов е говорил с Георги Димитров от Москва и че Георги Димитров разрешил.
Тогава се разтичаха нашите хора-комунистите, тогава именно тези комунисти ходиха и Михайлов и Тодор и всичките ходиха в Министерския съвет да искат разрешение. Но от там не дойде. Дамян Велчев излиза и им казва: "Разказвам им, но не разбират. Този човек не е за селски гробища". И бяха много тревожни тези два дена. Носеше се един слух по-късно, че и сега Югов е говорил с Георги Димитров от Москва и че Георги Димитров разрешил. Това са измислици. Никой не е присъствал, но трябва да ви кажа, това което знам аз. На Изгрева дойде един такъв мъничък човек, каза че бил от видинското братство, бил партизанин, който каза: "Дайте ми писмото! " Взема писмото. В: Кое писмо?
към текста >>

64. 13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

Асен Арнаудов беше много музикален, с отличен слух, но малко бе пасивен.
Изведнъж се появи желание и от много други да работят по същата тема, да идват на Изгрева и да работят. Но работата по Паневритмията бе направена главно от Асен и Ангел. Това никъде не бе отбелязано в издадените книги. А това е неправилно и днес не се знае кой каква работа е свършил и се дава повод да се говорят само отрицателни неща, а да се забравят извършените добри дела от тях. Специално за песните и Паневритмията те имат голяма заслуга. Асен Арнаудов беше много музикален, с отличен слух, но малко бе пасивен. Ангел Янушев го подтикваше в това направление за повече деятелност, работата вървеше в началото с много разположение. Бързо се оформиха написаните текстове и в началото се създаде едно желание да се изгради Паневритмията и да се пеят песните. Паневритмията бе сглобена, написана и издадена. Но като дойдоха много хора при писането на песните -изведнъж се запънаха, не вървеше вече работата както трябва в хармония и съгласие от всички. Понякога критикуваха, понякога обвиняваха и спираха работата.
към текста >>

65. 39. ИЗЧИСТВАНЕ НА ВЪТРЕШНАТА ПЪТЕКА

"Учителю, слухът ми пак отслабна." "Това е от притеснение." Учителят гледа към това, което съм мела, дето е метлата и казва: "Работите могат да се оправят само по този начин.
Не чувам. Хвърлям метлата и изтичвам. Учителят говори. Става ми страшно срамно, защото не мога да чувам. Той говори тихо. "Учителю, слухът ми пак отслабна." "Това е от притеснение." Учителят гледа към това, което съм мела, дето е метлата и казва: "Работите могат да се оправят само по този начин. Или по-точно по този начин работите се разрешават най-добре". Учителят говореше още. Мъчно ми беше, че не разбирам всичко. "Да не съжаляваш, когато нещата не се постигнат. Да се радва човек, че други са ги постигнали.
към текста >>

66. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея.
Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ. Нейният баща е бил пастор в една от черквите и тя един неделен ден, именно на 9.Х1.1949 г. се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й. Мисис Мелъни Търнър. Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея. Това е мис Търнър, да. В: Този колеж в Ловеч коя година е открит? Веска: Не мога да ви кажа, но много отдавна. Той се превърна впоследствие в Българска езикова гимназия. Колежа тука стана школа.
към текста >>

67. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

самолети, бомбардировачи започнаха да смущават с присъствието си и преминаването си над територията на България и вече се носеха слухове за попадение на бомби в някои околни села и предградия.
Посещавах често сестра Савка и с нея имах винаги полезни, мили и духовни разговори. Това лято реших да подема, да подам заявление в Министерството на просветата, за да бъда назначена в III. Софийска девическа гимназия, където директор беше брат Георги Томалевски. Това стана безпрепятствено и сестра Савка се радваше, че вече се прибирам в София. Но през есента на 1943 г. самолети, бомбардировачи започнаха да смущават с присъствието си и преминаването си над територията на България и вече се носеха слухове за попадение на бомби в някои околни села и предградия. А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града. Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91.псалм (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до тялото си. Това сторихме всички послушно. В: Вие споменавате, че имате кореспонденция със Савка. Веска: О, да, пазя ги всичките писма, на немски са те, не, и на български има, но и на немски са писмата, да.
към текста >>

68. 35. АСЕН АРНАУДОВ

И тогава на Изгрева се разнесоха слухове за мене и за Асен, че може би така и така.
Тя имаше някакви сърдечни кризи. "Много, вика, лоша сърдечна криза". Викам: "Добре, ще остана при вас тогава". Десет дни останах при тях да им услужвам и тогава дойде на Асен брат му от Сливен, понеже аз помагах на Стамата, ту детето гледах, каквото можех да направя правех за нея нали и брат му каза: "Е-е, Асене, значи на земята ангелите още не са се свършили, все има още ангели на земята. Ето как госпожицата ви помага добре". И тогава на Изгрева се разнесоха слухове за мене и за Асен, че може би така и така. В това време пък понеже знаеха другите, че жена му си е починала, почнаха да го атакуват. В нашето братство момичетата се предлагат безотказно. Аз казвам: "Асене, свободен си, иди си, аз нямам никакви намерения". "Май че ти не ме обичаш? " Викам: "Както искаш така го разбери." Изобщо не държах на това.
към текста >>

69. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух.
И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух. Но често, аз забелязах някои нейни прояви, които не ми харесаха, но не съм споделяла с Гали тези си впечатления, но ги споделих със сестра Милка Аламанчева. И Милка Аламанчева ми вика: "Весе, Учителят каза така: "На всички ясновидци препоръчвам да четат Словото, то да ги просвещава, чрез него да търсят Истината, защото отгоре те не могат често пъти да различат кой ги посещава, кой им говори, дали им говори Истината или ги заблуждава Духът на Заблуждението". СЕАНСИ В ПЛОВДИВ Сега в пловдивското братство, едни от ръководните фактори бяха инженер Георги Стайков, неговата съпруга американката Хариета Стайкова, чийто син Венинг, който е бил по възраст връстник на моя брат Гали, на Галилей, е починал в една много ранна възраст, може би 7-8-годишен е починал и те безспорно са имали така едно солидно и много дълбоко отношение към Учителя, което за мен ми стана ясно подир много години, когато те заминаха в Америка вече. Те там си отидоха при своя голям син Едуард Семейдоърт. Те пишеха писма до моя близка Амалия Шопова тука, която също познаваше, която имаше отношение към Учителя, но така от евангелските среди и на която пишеха много хубави писма и напътствия и ориентация и даваха към Словото и делото на Учителя.
към текста >>

70. ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997

Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух.
И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух. Но често, аз забелязах някои нейни прояви, които не ми харесаха, но не съм споделяла с Гали тези си впечатления, но ги споделих със сестра Милка Аламанчева. И Милка Аламанчева ми вика: "Весе, Учителят каза така: "На всички ясновидци препоръчвам да четат Словото, то да ги просвещава, чрез него да търсят Истината, защото отгоре те не могат често пъти да различат кой ги посещава, кой им говори, дали им говори Истината или ги заблуждава Духът на Заблуждението".
към текста >>

71. 19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Макар че една единствена цигулка е идеална за по-малък паневритмичен кръг, по-големи ансамбли са изобщо необходими за да стигне музиката до слуха на изпълнителите.
Поетичните текстове съставляват третата от трите части именно: формата, съдържанието и смисъла на Паневритмията. Когато биват разбрани, те хранят интелекта, точно така както движенията тонират тялото и музиката възпламенява духа. Никакво изпълнение на Паневритмията не е завършено без тях. РЕДАКТОРСКИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ВАРМАВУ ВРОММ - ВЕШМ Извън България изпълнение на Паневритмията са били характеризирани от /чрез/ магнетофонни и портативни касети. Това издание се подготви да окуражи употребата на жива музика и да внесе лъх от пресен въздух към репертоара, който е на разположение на изучаващите цигулка. Макар че една единствена цигулка е идеална за по-малък паневритмичен кръг, по-големи ансамбли са изобщо необходими за да стигне музиката до слуха на изпълнителите. По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл. Били са ползвани даже и черковни камбани. Мелодичната линия е бивала също адаптирана от певци, въвеждайки минимални изменения, които сега от две поколения вече са стандартни. В никакъв случай не съществува една коректна или оригинална версия. Някои варианти може да произлизат от различни изсвирвания на главния композитор Петър Дънов, други от /поради/ процеса на слухова трансмисия.
към текста >>

Някои варианти може да произлизат от различни изсвирвания на главния композитор Петър Дънов, други от /поради/ процеса на слухова трансмисия.
Макар че една единствена цигулка е идеална за по-малък паневритмичен кръг, по-големи ансамбли са изобщо необходими за да стигне музиката до слуха на изпълнителите. По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл. Били са ползвани даже и черковни камбани. Мелодичната линия е бивала също адаптирана от певци, въвеждайки минимални изменения, които сега от две поколения вече са стандартни. В никакъв случай не съществува една коректна или оригинална версия. Някои варианти може да произлизат от различни изсвирвания на главния композитор Петър Дънов, други от /поради/ процеса на слухова трансмисия. Музиката е така по вътрешно естество свободна, че задачата за написването й е предизвиквала учениците на Дънов от самото начало. Това издание не може да претендира да е последната дума, но се опитва да представя музиката в благоприятна светлина и приложима форма за начинаещия както и за опитния музикант. ПУБЛИКУВАНИ ИЗТОЧНИЦИ A. Беинса Дуно, Паневритмия /София 1938 г../ частично репродуцирана, редактирана с някои тактови черти, Ярмила Менцлова /Паневритмията /Франция 1984 г../ и Аида Куртева, Паневритмия /Киер СА;Аржентина 1988 г./. Партията на втората цигулка е от Кирил Икономов и наставката на номер 24 /нормално изпусната/ от Ангел Янушев. B.
към текста >>

Рядко употребата на регулярни /правилни/ тактови линии изопачава музиката, както тя е разбрана и се изпълнява от онези, които са я научавали по слух.
Паневритмия /София 1941 г../ препечатана 1992 г.. Тя дава оригиналния български поетичен текст на всички движения, но „Слънчевите лъчи" са под вокална адаптация на френски издания бяха публикувани и поетичния текст преведен; това /издание/ от 1977 г, коригира минимални моменти от музикалната граматика и е репродуцирана в „Кръга на Свещения танц - изд. Давид Лоример/Англия 1991 г../. С. „Слънчеви лъчи" /София 1942 г./ репродуцирана от Лоример стр.142-4. Оригиналният български поетичен текст на „Слънчевите лъчи" е напечатан под музиката за цигулка. Тези любителски /дилетантски/ издания нашироко се съгласуват с това, което се чува днес. Рядко употребата на регулярни /правилни/ тактови линии изопачава музиката, както тя е разбрана и се изпълнява от онези, които са я научавали по слух. Съотношенията по темпа между движенията са също затъмнени поради липса на единство на стила-различни индивидуалности са били отговорни за нотирането на различните мелодии, вследствие на което се явява несъответствие по отношение избора на нотните стойности за музиката с подобни качества. Във В първата вокална адаптация - номера 18 и 19 бяха транспонирани към ключа на В миньор и номер 24 към С мажор. Преди няколко години, обаче музиканти в България се върнаха към употребата на оригиналните ключове, които са съвършено пригодими за ниски гласове. ЛЯВО ИЛИ ДЯСНО? Също така, за да направи естеството на музиката по-ясно за окото на четящият, това издание публикува разрешението на Асен Арнаудов на един конфликт между теория и практика.
към текста >>

СВОБОДА НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА Където процесът на слуховата трансмисия или вокална адаптация е изгладила приятни детайли, запазени в А, тези са били реинтродуцирани към главния музикален текст и версията е поставена стандартно в намален печат като алтернатива.
ОБОЗНАЧЕНИЕ НА ТЕМПАТА За общо упътване са дадени обозначения с метроном. Когато се изпълнява Паневритмията, трябва да се уважат местната традиция, атмосферните условия и възрастта на играещите. Отбелязванията на метронома на А не се явяват като точен запис на по-раншните скорости при изпълнението. Ако употребеният метроном е бил акуратно калибриран, те означават по-бързи темпа от онези, употребявани от едно по-късно поколение, макар и променливи. Обаче те имат смисъл в музикално отношение и така могат да представляват по-скоро мнението на музиканта отколкото на играещия. СВОБОДА НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА Където процесът на слуховата трансмисия или вокална адаптация е изгладила приятни детайли, запазени в А, тези са били реинтродуцирани към главния музикален текст и версията е поставена стандартно в намален печат като алтернатива. Това поведение има за цел да окуражи живата гъвкавост която Дънов самият е демонстрирал както в своята игра, така и в мисленето си. В цялото издание изпълнителите не би трябвало да се колебаят да променят октавата, ако имат желание за това. Допълнителна или алтернативна ор-наментация е също удобна, специално в „Слънчевите лъчи". УПОТРЕБА НА ЛЪКА Интерпретацията предвидена да подпомогне четещите и начинаещите би трябвало да се игнорира /отрече/ от по-опитните. Както народният така и артистичният стил при употреба на лъка са напълно правилни.
към текста >>

72. РУЖА КИСЬОВА

1. ХЕНРИХ СПОУСТА

Дядо владееше всички инструменти, имаше абсолютен слух и не се нуждаеше от камертон.
Когато бях студентка в музикалната академия в София, преподавателите ми познаваха много добре дядо ми. Когато бях понякога неподготвена поради немарливост, то те ми даваха за пример моят дядо и аз се засрамвах и зачервявах до ушите. Чрез техните забележки аз разбрах цената на музикалната подготовка на дядо ми. Дядо познаваше Учителя и имаше разговори с Него. Дори беше хармонизирал "Пролетна песен" от Учителя. Дядо владееше всички инструменти, имаше абсолютен слух и не се нуждаеше от камертон. Той имаше три деца: Ирина -моята майка, Анешка, която отиде да живее в Чехия, и Юрко, който също замина за Чехия. Дядо беше създал няколко струнни оркестри от ученици в онези градове, където бе работил като военен капелмайстор. Има няколко запазени снимки от онези времена - дядо седнал между учениците, а те държат цигулки на коленете си. В една от тези снимки децата са от 10-12 години и са на брой 18. Да се подготвят, обучат и да свирят 18 деца между 10 и 12 години означава много частни уроци, изключителен труд и благосъстояние на заможни родители, които могат да платят музикалното образование на децата си.
към текста >>

73. 9. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО?

Ето какви са слуховете и ето каква е истината: 1.
9. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО? Едва ли има човек на Изгрева, който да не е хвърлил буца пръст, да не кажа нещо по-нечисто върху личността на Любомир Лулчев. Някой от завист или обида може би за нещо, съчинява някаква история, тя се подема от негов близък и се стига до положение, че за всички неудачи на Изгрева и в Братството е виновен само Лулчев, и след като той не може (54 години не е между нас, живите) и няма кой да опровергае измислиците и лъжите, мълвата шества и трови душите на младото поколение - сподвижници на идеите на Учителя. По изказванията и писанията на старите братя, много млади, които не са виждали нито Учителя, нито Лулчев на живо, почват да преповтарят отрицателните характеристики за Лулчев, че не е и че няма нищо общо с Братството и с Учителя. Ето какви са слуховете и ето каква е истината: 1. Лулчев бил създал своя школа в Школата на Учителя, с така наречената "Упанишада". А знаят, че Учителят насърчава такива групи - прочетете съборната беседа от "Пътя на ученика", 1927, стр. 59, 107, 225. Дори четем на стр. 107: "Някои от вас трябва да се учат от по-напредналите ученици, те трябва да имат старание, да питат това, което не знаят.
към текста >>

Не можаха да пуснат слухове, че Лулчев е виновен и за идването на комунистическия строй в България, защото Учителя още в 1941 г.
Милка осведомява периодически Учителя, който все й напомня да бърза. Милка бърза, но бавно, започват бомбардировки и накрая Учителят казва: "Времето определено за Паневритмията изтече! " Милка в спомените си сама си признава грешката за незавършената работа по Паневритмията. 3. Лулчев бил виновен за преследването на Братството от комунистическите власти и за разрушаването на Изгрева. В главата N0 11 Борис Николов ще ви разкажа как и защо бе разрушен "Изгревът". 4. Не можаха да пуснат слухове, че Лулчев е виновен и за идването на комунистическия строй в България, защото Учителя още в 1941 г. беше казал, че руснаците ще дойдат. Случаят беше пред салона след беседа. Братята и особено сестрите разтревожени питаха Учителя какво ще правим като германците са навлезли в България. Учителя каза приблизително следното: "Нищо, нищо, да свикнем, че когато дойдат руснаците да ни е по-леко". Това беше пролетта на 1941 г.
към текста >>

74. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

из София се носеше слух, че Малина Тимева се е включила в тая война и се е върнала като политически офицер с чин подполковник, след което си отваря магазин за търговия.
Осъждат двете убийци на смърт и неизвестно как тримата най-известни и добри адвокати в София тогава, съумяват да заменят смъртната присъда с доживотен затвор. Майката умира в затвора, а дъщерята Малина излиза след 13 години (след 9.1Х.1944 г. при новата комунистическа власт). Изкарала се, че била жертва на фашисткия съд и че е антифашистка. След тъй наречената Отечествена война 1944/45 г. из София се носеше слух, че Малина Тимева се е включила в тая война и се е върнала като политически офицер с чин подполковник, след което си отваря магазин за търговия. Любомир Лулчев, като редовен посетител на лекциите и беседите на Учителя си беше избрал място до прозореца, точно срещу катедрата на Учителя. Това го знаеха повечето от учениците. Никой не му го отнемаше. През последните земни години на Учителя, в една своя беседа, Той погледнал и към Лулчев и изказал думи, по които има три версии: I. Николай Дойнов, виж "Изгревът"', том I, стр. 497.
към текста >>

75. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Изисква се деликатен слух и голямо съсредоточаване.
Музиката, това е дихание на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. Изисква се деликатен слух и голямо съсредоточаване. При това човек трябва да се освободи от всички предубеждения, от всички традиции. До нея обаче не може да се дойде ако човек не изучава предварително обикновената музика. Последната е предговор към окултната. Бъдещите музиканти ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Както дишането пречиства кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата.
към текста >>

76. ДОКУМЕНТАЛНО ОЗНАЧАВА ИСТИНСКО

НИКОЛА НАНКОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

" "Една история - пише Тацит историкът, - изопачавана по някакъв начин, и то не само от онези, които са живели тогава, но тъй също и в по-сетнешни времена; защото истина е, че всички велики дела са обвити в съмнение и неяснота, докато едни са готови да приемат за неоспорими факти най-невероятни слухове, други пък превръщат фактите в измамни лъжи; а сетне и едното и другото бива преувеличавано от потомството".
ДОКУМЕНТАЛНО ОЗНАЧАВА ИСТИНСКО НИКОЛА НАНКОВ "Глава на Твоето Слово е Истината! " "Всичко що е истинно, е честно и чисто и всичко що е честно и чисто, е истинско! " "Една история - пише Тацит историкът, - изопачавана по някакъв начин, и то не само от онези, които са живели тогава, но тъй също и в по-сетнешни времена; защото истина е, че всички велики дела са обвити в съмнение и неяснота, докато едни са готови да приемат за неоспорими факти най-невероятни слухове, други пък превръщат фактите в измамни лъжи; а сетне и едното и другото бива преувеличавано от потомството". Тацит Тацит Корнелий е бележит латински (римски) историк, роден между 54-56 година преди Христа, умрял към 120 години след Него. "Българска енциклопедия" от братя Данчеви, книгоиздателство Стоян Атанасов, София, 1936 г., стр. 1509 ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Сред нашите среди, през последните няколко години се разпространиха трудове на пишеща машина с биографични данни за Учителя, Словото Му и Братството - братския живот с ред събития в него. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: "Моят роден град София" от Райна Костанцева, Д.И.
към текста >>

77. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И те бяха слухари.
В нея група бяха влезли вече доста приятели млади преди мен. Там беше Георги Томалевски, Кирил Икономов, един Златко Златев, беше Сапунджиев, неговата сестра, лична моя приятелка, Влаевски и Влаевска. А чичо Дончо беше ръководител на групата. Презимето му не знам, бай Дончо му казвахме. Там имаше две деца които бяха медиумите. И те бяха слухари. Ние се събирахме, изпявахме една-две песни братски, Учителюви песни, както се казваше тогава, да се създаде атмосфера, за да се проявят духовете. И през време на пеене децата почват да пишат. И пишат, пишат или едното, или двете заедно и след като свършат бай Дончо четеше това, което е написано, и те в тези писания даваха наставленията какво да правим, за духовната ни работа как да се подвизаваме и ни даваха наряди, за да изпълняваме, за духовното. Даваха ни наряди за храната и за облеклото даже, наряди бяха например, аз си спомням които ги обичах. Беше така: Да си представиме, че всички един от нас е като слънце и тази светлина облива всички от групата които сме.
към текста >>

78. 66. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

И ние всичките я научихме по слух.
Е.А.: Едни от песните, Той ги даваше готови. Направо готова песен, на цигулката я свири или Той свири и пее. Така някои ги даваше. Например „Духът Божий" си спомням, Той беше я дал при братята които бяха на „Опълченска" 66, събрани и се хранеха в стола. И в салона на „Турферайн" идва Учителят на беседата вечерта, защото тогава вечер бяха класовете и казва: „Елате братя да изпеете новата песен" И те бяха 5-6 братя така млади момчета и изпяха „Духът Божий". И ние всичките я научихме по слух. Учителя свиреше, те пееха и по слух я научихме. Всички песни в Общия клас и на Младежкия клас по слух сме ги учили. Или Учителят е свирил или това. А други е давал преди нас. Просто дойде една мисъл и Учителят я изпее.
към текста >>

Учителя свиреше, те пееха и по слух я научихме.
Направо готова песен, на цигулката я свири или Той свири и пее. Така някои ги даваше. Например „Духът Божий" си спомням, Той беше я дал при братята които бяха на „Опълченска" 66, събрани и се хранеха в стола. И в салона на „Турферайн" идва Учителят на беседата вечерта, защото тогава вечер бяха класовете и казва: „Елате братя да изпеете новата песен" И те бяха 5-6 братя така млади момчета и изпяха „Духът Божий". И ние всичките я научихме по слух. Учителя свиреше, те пееха и по слух я научихме. Всички песни в Общия клас и на Младежкия клас по слух сме ги учили. Или Учителят е свирил или това. А други е давал преди нас. Просто дойде една мисъл и Учителят я изпее. След това още малко, изпее и другото и така.
към текста >>

Всички песни в Общия клас и на Младежкия клас по слух сме ги учили.
Така някои ги даваше. Например „Духът Божий" си спомням, Той беше я дал при братята които бяха на „Опълченска" 66, събрани и се хранеха в стола. И в салона на „Турферайн" идва Учителят на беседата вечерта, защото тогава вечер бяха класовете и казва: „Елате братя да изпеете новата песен" И те бяха 5-6 братя така млади момчета и изпяха „Духът Божий". И ние всичките я научихме по слух. Учителя свиреше, те пееха и по слух я научихме. Всички песни в Общия клас и на Младежкия клас по слух сме ги учили. Или Учителят е свирил или това. А други е давал преди нас. Просто дойде една мисъл и Учителят я изпее. След това още малко, изпее и другото и така. Например „Изгрява слънцето" в тази форма която е, не е така дадена.
към текста >>

79. 118. ПРИСЪСТВИЕТО И НА ДВЕТЕ ЛОЖИ НА „ИЗГРЕВА

Но вярно ли е това или това е слух, щото не съм го чула от Учителя, а съм го чула от някой човек, който положително да го знае.
Тъй, че имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. В.К.: Тя ли е, която е била ходила при Кришна Мурти? Е.А.: При Кришна Мурти. Била му казала. Виж сега, тя отиде там в Европа, нещо се жени там за някакъв италианец, някакви такива истории имаше, някакви любовни истории имаше и тогава казва, че е предала някакво писмо на Кришна Мурти от Учителя. Но вярно ли е това или това е слух, щото не съм го чула от Учителя, а съм го чула от някой човек, който положително да го знае. И когато тя отива при Кришна Мурти, както се е държала тука и там така се е държала, естествено тя малко насилила да я приеме. Той никак не искал да я приеме и като постояла там тя не възразявала естествено както възразяваше тука и той не знам какво й казал. Искал да се отърве от нея и излязъл имало е нещо такова и тя му казала: „О-о, аз половин час седя при тебе, не можеш да ме изтърпиш пък Учителят с години ме изтърпява". И той избягал човека и не искал въобще да я приеме. Но преди това тя му връчила писмото от Учителя.
към текста >>

80. 126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Ние, които слушахме, слушахме така само на слух, задъхани, защото едно същество изливаше, като че ли душата си пред нас, към Бога.
Не помня салонът. Май втория път бяхме на Изгрева, а първия път, не мога да кажа. Искам да си спомня картината къде беше. Учителят изпя цялата „Отче наш" -молитвата отначало до край в песен. Изпя я с дълбочина, с чувство на вяра, със задълбочено чувство към Бога, с изпълнение, с всичко така, че ни затрогна всички. Ние, които слушахме, слушахме така само на слух, задъхани, защото едно същество изливаше, като че ли душата си пред нас, към Бога. Много свещен момент беше това в живота ми. Такова нещо дълбоко съм преживявала, такъв хубав образ даде Учителят за чувството си към Бога чрез „Отче наш", незабравимо нещо беше като преживяване. Така повече не знам как да го изразя по-хубаво. В.К.: Тази песен на Учителя не можахте да запишете? Е.А.: Тогава в този период нямаше и подготвени хора да го запишат.
към текста >>

81. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Тя не казва на мъжът си това нали, а пък на Изгрева се пръска слух, говори се и тогава един брат като чува за тоя слух, отива при майката и я пита: „Ще ми кажеш вярно ли е това?
И сега той си е позволил това. А интересно е, че той ми е казал, че има такава опасност за него. Ама аз не знаех, че е от него тази опасност за момичето. Той ми каза, че имало такава опасност за това момиче, да посегне някой на него, но когато научих, че той посегнал, аз не знаех, че опасността била у него, не от другите. Да се чудиш. Тя не казва на мъжът си това нали, а пък на Изгрева се пръска слух, говори се и тогава един брат като чува за тоя слух, отива при майката и я пита: „Ще ми кажеш вярно ли е това? Ако е вярно, ще му запаля къщата". Сега тя като чула и това още повече се уплашила жената и какво да направи, не му е признала на него. Не е признала, че има такова нещо. Тя казала не зная или нещо, но не е признала. Защото онзи брат, който се заканил, то запали къщата на друга една сестра така и тя изгоря.
към текста >>

82. 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА

Да се запише, защото Той свиреше, ама ние не сме толкова добри слухари, че моментално да запомним всичко и така си оставаше в пространството само.
Аз исках, знаеш ли за какво съжалявам, че не записахме в беседите когато Учителят свиреше. Да. Аз за това исках пари. А не за запис на гласа. Аз исках да съберем пари, трябваше 150 000 лв. на евтините пари за да направиме запис в клас, когато Учителят свири. Да се запише, защото Той свиреше, ама ние не сме толкова добри слухари, че моментално да запомним всичко и така си оставаше в пространството само. И затова аз, когато и те французите дойдоха, аз пак исках. Повдигам този въпрос, за да можеме да запишем. Ако има нещо записано. Ама нищо няма записано засега. В.К.: Не можа да се осъществи това нещо.
към текста >>

83. 159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ

слухари, ама не са слухари всички.
Много хубаво я пя Учителят. В.К.: Цялата песен. Цялата, открай докрай. Е тогава имаше музиканти, не можа ли някой, не можа ли. Е.А.: Е. слухари, ама не са слухари всички. После, може някой да се е опитал, но не е могъл да го направи. В.К.: Два пъти да я изпееш, още нищо не значи, някой трябва да я научи. Е.А.: А не, който е музикален може да я напише. Асен Арнаудов, най-музикален беше той. В.К.: Значи някой път я пееше, някой път свиреше.
към текста >>

84. 7.Учителят проявяваше търпение

В същото време в обществото се носеха най-различни слухове за поведението на Учителя, приписваха му различни клевети и доноси.
На това търпение аз съм се удивлявала и възхищавала. Той ни водеше в пътя на знанието с търпение и любов, като следеше развитието на всеки и само в критични моменти за някого го предупреждаваше и съветваше бащински, без да ограничи свободата му и пак го оставаше свободен, да постъпи според своите възможности. Какво величие на характера, каква широта и благородство! Около 20-те години на века, в Братството навлязохме доста млади хора, повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси и търсехме много нещо в живота. По това време българското духовенство не отлъчи Учителя направо от църквата, а го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най-различни слухове за поведението на Учителя, приписваха му различни клевети и доноси. Дори правеха опит да го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха по липса на доказателства. Българската общественост се отнесе враждебно към Учителя. Върху името му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността му, така и върху делото и учението му. Срещу него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха хули безсрамно казани и непроверени неща.
към текста >>

85. 14.Учителят дойде на земята

Когато Учителят свиреше, ние се превръщахме в слух и се оставяхме на въздействието на музиката му.
Често в класовете - Общия и Младежкия - идваше с цигулката си и много пъти ни е свирил. Когато ни е свирил, това беше празник за нас. Някои от песните дори той ги е дал в класовете - Общия или Младежкия. Най-силно впечатление и въздействие имаше ритъмът на някои от песните, които ни е дал. Имаше ритъм, който проникваше в човека, завладяваше го. Когато Учителят свиреше, ние се превръщахме в слух и се оставяхме на въздействието на музиката му. Слушаш и ти става хубаво, радостно, навлизаш в непознати области и се оставяш да те носят към нещо ново. Ритъмът на някои от песните му имаше непосредствено въздействие на сърцето. То замлъкваше, свиваше се. В каквото и състояние да се намираше човек, щом попаднеше под влиянието на Учителювата музика, щом се оставяше на нейното въздействие, всичко забравяше, само слушаше. Тези музикални вълни го заливат, проникват и въздействат на същността на човека.
към текста >>

86. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР X

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

По това време се разпространяваше един слух, че съм агент на полицията, за да ми се попречи на срещите с вече възрастните последователи на Учителя Дънов.
/Учителят свири около пет минути/. Отче наш." (5-6 страница от оригинала) Вергилий Кръстев КОЙ ТЕ Е ИЗПРАТИЛ? При първата си среща с Елена Андреева аз се представих като показах паспорта си. Тя го разгледа и ме попита: „Кой те изпрати при мен? " - „Аз сам си дойдох". По това време се разпространяваше един слух, че съм агент на полицията, за да ми се попречи на срещите с вече възрастните последователи на Учителя Дънов. Те щяха да се страхуват от мен и щяха да се затворят за мен, времето определено да свърша работата си с тях щеше да изтече и накрая щеше да се получи общ провал, за всички без изключение. От тях нямаше да остане историческа следа, а сега я имат, но чрез мен и чрез „Изгревът". Елена ме изгледа и каза: „Аз не знам кой те е изпратил. Ако са те изпратили от милицията да ме изпитваш и ако не те приема ще стане лошо. Онези ще се озлобят към мене.
към текста >>

87. 01 - 12. С ПУШКА ИЛИ БИБЛИЯ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Новите собственици пуснали слух, че ще го принудят да освободи къщата, като отидат и почнат да свалят керемидите.
След като стопаните на къщата се поминали, къщата станала безстопанствена и общината я обявила за продан чрез търг. На търга се явили няколко души между заможните хора от града. Явил се и брат Куртев, който си мислел, че тържната комисия, като знае, че той живее в къщата, ще възложи търга на него, но не станало тъй. Друг наддал и взел търга. Това много огорчило брат Куртев, като виждал как нехайно богатите се отнасят към неволите и трудностите на бедните. Новите собственици пуснали слух, че ще го принудят да освободи къщата, като отидат и почнат да свалят керемидите. Тревогата на брата се увеличила многократно. Вечерта се върнал от работа много обезпокоен, затова влязъл в спалнята и там останал сам. Докато жена му се занимавала с децата в кухнята, той посегнал и взел пушката, която висяла закачена над леглото, смазал я и пак я оставил на мястото. Късно вечерта си легнал, но сънят бягал от очите му. Като почнало да се разсъмва, станал и се приготвил за работа, но преди да излезе, поръчал на жена си: „Дойдат ли стопаните и почнат да разпокриват, прати едно от децата да дойде да ми каже" - и след това заминал на работа.
към текста >>

88. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух?
Наши, братски песни, песни от Учителя. Незабравими песни, незабравими минути, часове, незабравим възторг. Да бъдеш на „Ачи фаил" - да присъствуваш тук с душата си, със сърцето си, с духа си, това значи да се потопиш в един светъл, безграничен океан на свещени мисли и чувства, това значи да потънеш в неземна, нетленна, невиждана, неподозирана красота!... На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено - обикновен връх, обикновена дъбова гора, слънчеви полянки, обрастнали с трева, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата дъбова шума... Обикновени неща! Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното! Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух? Да чуеш неземното, небесното, Божественото! ' Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор! От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!... Нещата не могат да бъдат изказани.
към текста >>

89. 08 - 26. БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Дали е от това, че край шосето пасяха стада и само от време на време долиташе до слуха ми техният звън, хлопките на стадата, вървях си аз спокойно, без да подозирам каквато и да е опасност.
„Затова те доведох тук, за да те срещна с един от напредналите братя", казал Учителят. Огънят, това е Духът; хлябът, това е Словото; водата, това е животът. Това ми разказа брат Нестор Илиев през 1963 година на бивака на Витоша. Брат Гръблев, при една среща с него ми разказа следната случка: „Пътувах по шосето през едно поле сам. Времето бе приятно, лек ветрец повяваше. Дали е от това, че край шосето пасяха стада и само от време на време долиташе до слуха ми техният звън, хлопките на стадата, вървях си аз спокойно, без да подозирам каквато и да е опасност. Но тъй, както вървях, изведнъж изскача пред мене едно голямо куче от канавката и се изправи срещу мене. Изненадата беше голяма. Нямах време нито за молитва, нито за формула. Кучето с целия си ръст беше пред мене. Дойде ми на ум само да кажа: „Бог да те благослови!
към текста >>

90. 09 - 86. ИЗБЯГАЛА ОТ БОЛНИЦАТА ЗА МАТУРА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Слухът й бил повреден и тя тежко чувала.
Дошъл денят за матурата. Болната девойка поискала разрешение от лекарите да я освободят, за да се яви на матура, а те се усмихнали и повече нищо не й казали. Но тъй като тя настоявала, те й се скарали и заявили, че това е невъзможно. А в съзнанието на девойката мисълта, че трябва да се яви на матура, не й давала покой. Тя избягала от болницата и се явила на матура. Слухът й бил повреден и тя тежко чувала. Ученици и учители се трупали пред вратата на изпитната стая. В този момент нейна съученичка, излизайки отвътре, като я видяла, казала: „И тази, и тя ще се явява на матура! Защо й е тази диплома? Ще я носи в гробищата! " Болната поради глухотата си не чула тия думи, но по израза на лицето разбрала смисъла им и много се умъчнила.
към текста >>

91. 09 - 276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Всички бяхме благодарни за щастливото ни избавление." Тъй разказваше топло и увлекателно дядо Новак, а ние, децата, насядали край него, притаили дъх, цели превърнати в слух, стараехме се да не пропуснем нито дума.
След 15 дни същият пилот се върна и донесе отговор на нашите писма. Ех, само да знаете каква голяма бе радостта на всички другари, които получиха писма от своите близки, на които бяха съобщили, че са живи и че са в пленнически лагер в Унгария. Негоден, в който получихме отговор на писмата си, бе най-радостният. Писмата ни бяха зарадвали хиляди войнишки семейства, които бяха узнали, че са живи техните бащи, братя или съпрузи. Дойде време и стана размяна на пленници и ние се върнахме в родината. Всички бяхме благодарни за щастливото ни избавление." Тъй разказваше топло и увлекателно дядо Новак, а ние, децата, насядали край него, притаили дъх, цели превърнати в слух, стараехме се да не пропуснем нито дума. Кое е поучителното в този разказ? - Това е светлината на новите идеи, които бяха озарили душата но нашия герой, дядо Новак. Тази светла вяра, която не го напусна през всичкото време на пленничеството. Кацването на френския самолет е дошло, за да може да се осъществи онова, което има да стане, което не е друго, а резултат от непреклонната вяра на брат Новак. Той през цялото време вярва, моли се и се надява, че Бог ще му помогне, ще го спаси.
към текста >>

92. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Пък имах слух, абсолютен слух и аз тъй си свирех доста години така.
Аз съм ходила, гледала съм. Баща ми познаваше гимназиалния учител в Бургас и разговаря с Илия и с Жабленски. Той бе един музикант, който е преподавател в Бургаската гимназия, много фин човек и идва в Айтос. Той ме пое да ми предава цигулка. Основата я имам много здрава от тях. Пък имах слух, абсолютен слух и аз тъй си свирех доста години така. Станах ученичка в първи клас и много смешно, за Филип Кутев става въпрос. Предаваше в гимназията по пеене една Джибарова. Абсолютно никакъв музикант. Чудя са как са й дали музикално образование. Първи клас, пък аз вече свиря на цигулка и познавам нотите, знам ноти.
към текста >>

93. 12 - 30. НЕБЕСНИЯТ ХОР

да. В.К." Значи, тя е слухар.
Казва: ..Наде, аз съм ти сърдита." - „Защо? " -" Да дойдете ида не ми обадите." - „Кога, викам, бе? " - „Еди коя нощ, дошли сте, каза, аз чух като пейте, пък на мен не се обадихте." А, рекох, от другаде е бил тоз хор, ние не сме били." В.К.: Не е бил от земята. Ха-ха-ха. Тя не разбрала, обаче чула. Надка: Чула. да. В.К." Значи, тя е слухар. Надка: Чула, ама излязла навън от себе си и гледа в стаичката свети и се чува песен. В.К.: Чула хора. Сега, думата, дума отваря. Сега бабата и лелята на Марийка Малашлиева, тази, която беше на Изгрева, са чували, сутрин са чували русалките като пеели и отивали в Търговище към гората или там някъде. Щото те накрая са живеели.
към текста >>

94. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Носи се слух в селото ни, че сме вече дъновисти.
След това май ками, вероятно е било 1925 година, също прие от тях, също и брат ми Койчо, беше най-големия от всички ни. Така приеха Учението от сестра Донка и Георги Илиев. И така почнаха да се събират у нас на молитва и приятели на моя брат. И той започна да идва с жена си, след това сестра ми Пена, 10-ти набор стана вегетарианка, на 17 години. После, по-късно малката ми сестра и така. Носи се слух в селото ни, че сме вече дъновисти. И така започнаха да идват от Братството от Карнобат, от село Тополица, от Бургас. Събирахме се около десетина човека на молитва у дома. После сестра ми Пена се омъжи в село; но мъжът й симпатизираше много към Учението и започна да става събранието у сестра ми, беше по на център. Брат ми се спомина 1933 година, и остана за ръководител неговият другар, казваше се Тоню Донев, но водеше събранието по свое усмотрение и не получаваше беседи. Ето сега идва нашият ред.
към текста >>

95. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

89-годишен, очите ми намаляха, слухът ми притъпя, паметта ми се засенчва, както и силите ми ме напущат, реших да се оттегля на почивка и не се меся на никаква братска работа.
Дънов от 1908 година, т. е. от 51 година и като негов представител на всички наши братства в Айтоский духовен регион, състояща се от град Айтос и няколко села от Айтоска, Бургаска и Поморийска околии. Обединителното звено на тези братства е тази градина в град Айтос, която създадохме през 1920 година по благословението на любимия ни благ Учител. Всички работихме, работим и ще работим с ентусиазъм и безкористие. И сега аз съм на доста внушителна възраст. 89-годишен, очите ми намаляха, слухът ми притъпя, паметта ми се засенчва, както и силите ми ме напущат, реших да се оттегля на почивка и не се меся на никаква братска работа. Докато Бог ме повика в другия свят. В особената ми грижа, която имам винаги за Божието дело, ръководено от любимия ни благ Учител, и за по-правилното и добро ръководение на братствата, намерих за добре да ви препоръчам и помоля да се избере засега един комитет от шест братя, а именно: Во главе моят заместник Велчо Ив. Милевски и членове: брат Вълко Пенев, Добри Ганев, Васил К. Долапчиев, Янко Стоянов и Илия Чернев, които да ръководят братствата и занапред. Да вземат общи солидарни решения, с обща солидана отговорност, както пред Учителя и Бога, така и пред законите и наредбите на властите.
към текста >>

96. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух.
Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината! Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина. В присъствие на тези Божествени сили в нас, Азът ни става способен да възприема всички тези форми и сили на цялото битие и тяхните отношения. А когато се издигнем по-нагоре в нашето битие, ще видим, че нашето Аз е лъч от цялото съдържание на битието и ще го почувстваме като наш живот /Живот за цялото/. Оттук ясно се вижда, че Учението на Христа е основано на петте добродетели - ЛЮБОВ, ПРАВДА, МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух. вкус и зрение? Пипнем нещо и казваме, че е гладко, топло, твърдо и т.н. Ако не чувстваме нищо, ние сме мъртви. Щом усещаме външните въздействия, ние сме живи. Осезанието е неразделно от живота, то е еквивалент на живота, равностойна сила.
към текста >>

Слухът и зрението развиват контакта с околната среда, науката и изкуството и усъвършенстват човека.
Ако не чувстваме нищо, ние сме мъртви. Щом усещаме външните въздействия, ние сме живи. Осезанието е неразделно от живота, то е еквивалент на живота, равностойна сила. Благодарение на осезанието човек си е създал благоприятни условия за живот. Благодарение на вкуса и обонянието се е развил подборът на храната. Слухът и зрението развиват контакта с околната среда, науката и изкуството и усъвършенстват човека. И така, петте сетива са врати, чрез които ние влизаме в този материален свят, изучаваме го и намираме хиляди блага, складирани в него, необходими за осъществяването и развитието на нашия живот. Умът на човек е обширен свят, в центъра на който стои едно разумно същество, което мисли, определя, оценява, решава и привежда в движение. Това същество, невидимо за нас, е съзнанието. То е господар, то е реалното, То организира тялото и проектира знанието и спообностите си за своите нужди. Тялото е слуга, подчинен на волевата разумна, невидима сила, която го оформя, изгражда и приспособява за своите цели.
към текста >>

Когато в човека се пробудят силите на душата като Добродетел, Правда и Любов, той става извънредно чувствителен, слухът му се развива извън пределите на обикновения.
Този младеж е човек на любовта, той обича всички хора, те му се доверяват и му стават приятели. Той е безкористен, точен, не ощетява никого. Той е носител на Божествената правда в душата си. Той е като ароматно цвете, чийто аромат се разнася навсякъде. Следователно правдата е ароматът на душата - ухае приятно и привлича всички. Когато в човека се пробудят силите на душата като Добродетел, Правда и Любов, той става извънредно чувствителен, слухът му се развива извън пределите на обикновения. Той навлиза в друг свят - непознатата област на битието, беззвучен за нас. Тези ултразвукови трептения не се долавят от нашето ухо, но той добива способността да чува „Гласът на Безмълвието". Тези звуци говорят на душата. При хармоничното или нехармонично звучене се показват болестите и билките, с които се лекуват. С такива възможности е била рускинята Мария Щайнер.
към текста >>

97. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

17) „Аще все тело око, где слух; аще же все слух, где ухание." (ст.
12) „Яко же тело едино есть, и уди имат многи, вси же уди единого тела, мнози суще, едино сут тело, тако и Христос" (ст. 13) „Ибоединем Духом ми вси во едино тело кръстихомса, аще юдеи, яще елини, или раби, или свободни: и вси единем Духом напоихомеа." (ст. 14) „Ибо тело несть един уд, но мнози." (ст. 15) „Аще речет нога, яко несам рука, несам от тела: еда сего ради несть от тела." (ст. 16) „И аще речет ухо, яко несам око, несам от тела: еда сего ради несть от тела." (ст. 17) „Аще все тело око, где слух; аще же все слух, где ухание." (ст. 18) „Нине же положи Бог уди, единого кое - гождо их в телеси, якоже изволи." (ст. 19) „Аще ли биша вси един уд, где тело? " (ст. 20) „Нине же мнози убо удове, едино же тело." • (ст. 21) „Не может же ако рещи руце, не требе ми еси; или паки глави ногам, не треба ми есте." (ст.
към текста >>

98. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

17) Аще все тело око, где слух; аще же все слух,где ухание. ст.
13) Иво единем Духом ми вси во едино тело кръстихомса, аще юдеи, яще елини, или раби, или свободни: и вси единем Духом ндпоихомса. (ст. 14) Иво тело несть един уд, но мнози. (ст. 15) Аще речет нога, яко несам рука несам от тела: еда сего ради несть. от тела. (ст. 16) И аще речет ухо, яко несам око, несам от тела: еда сего ради несть от тела. ст. 17) Аще все тело око, где слух; аще же все слух,где ухание. ст. 18) Нине же положи Бог уди, единого кое - гождо их в телеси, яко же изволи. (ст. 19) Аще лн биша вси един уд, где тело? (ст. 20) Нине же мнози убо удове, едино же тело. (ст. 21) Не может же ако рещи руце, не требе ми еси; или паки глави ногам, не треба ми есте. (ст. 26) И аще страждет един уд, е ним страждет вси уди: аще ли же славится един уд, с ним радуются вси уди. (ст.
към текста >>

99. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

Пуснат бил слух, че Св.
На 24 август 1185 г. Солун паднал под властта на норманите. Започнало невиждано плячкосване. Осквернили дори и храма на Св. Димитър. При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи. Пуснат бил слух, че Св. Димитър напуснал Солун, поради което градът е бил превзет от норманите. А сега светецът се е преселил в българските земи. На 11 септември 1185 г. Андроник I бил убит от населението. Ha12.IX.1185 г.
към текста >>

Търново, те построили молитвен дом на великомъченик Димитър Солунски, като разпространили слуха, че той е напуснал Солун и е дошъл в Търново да подпомогне българите в борбата им за свобода.
Освен това Петър и Асен се явили при Исак II през есента на 1185 г. с молба да бъдат зачислени като военноначалници в ромейските войски и да им бъде отстъпена малодоходна област в Стара планина. Била им нанесена обида и дори Асен бил ударен в лицето. Те напуснали и заплашили с въстание. Връщайки се в гр. Търново, те построили молитвен дом на великомъченик Димитър Солунски, като разпространили слуха, че той е напуснал Солун и е дошъл в Търново да подпомогне българите в борбата им за свобода. Показали на населението една прочута икона на Св. Димчитър: Онези, които били най-дейни били богомилите. Летописците ги описват, че били там събрани много смахнати обзети от бяс от двата пола, с кръвясали очи и извърнати зеници, с разпуснати коси и че били обладани от бесове. Те викали, че Бог бил проявил благоволение да им даде свобода, защото и Св. Димитър е тук, в Търново.
към текста >>

100. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ