НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
157
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в
услуга
на войната.
И ние си спомняме една хубава аналогия: нишката на паяка по своята фина изработка не е достигната още от изтънчената днешна техника. Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от човека-тъкач. Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност.
Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в
услуга
на войната.
Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално.
към текста >>
2.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в
услуга
.
За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват.
Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в
услуга
.
Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.
към текста >>
3.
ПЕСНИ - Т.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като автора и аз мисля, че лекарят, който би се заинтересувал от астрология, не ще изгуби залудо своето време, защото освен дето ще издигне душата си над земните дребнавости, но ще окаже грамадна
услуга
и на своите болни, като ги облекчи, а понякога и излекува, а туй е най-съществено разбира се.
и пр. През 25 периода от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22 пъти обикновени разстройства и 3 пъти тежки разстройства. Следователно, има 25 пъти повече разстройства по време на слънчеви петна. Тия съвсем ясни и неоспорими наблюдения могат да бъдат за изходна точка на важни изследвания в областта на медицинската астрология. Те ще донесат едно опитно потвърждаване на твърденията на древните астролози, които изглеждат за съвременните хора лишени от експериментална база и ще ни дадат ключа на известни алгиди необясними днес, на известни болести или лечителни усложнения, както и на известни критични явления, които се наблюдават в хода на болестите.
Като автора и аз мисля, че лекарят, който би се заинтересувал от астрология, не ще изгуби залудо своето време, защото освен дето ще издигне душата си над земните дребнавости, но ще окаже грамадна
услуга
и на своите болни, като ги облекчи, а понякога и излекува, а туй е най-съществено разбира се.
към текста >>
4.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия закони изяснява окултната наука и в
услуга
на нея е било и ще бъде „Житно зърно".
Окултната наука изхожда от това, което имаме фактически днес. И тъкмо в това седи нейната сила. Познавайки цялото минало развитие на човечеството и перспективите на неговото бъдеще, тя дава указания за онова, което е най-необходимо да направи човек в днешния си стадий на развитие. Човешкото съвършенство е идеал, към който всички трябва да се стремим, но то е същевременно въпрос на хилядолетия. За него се допринесе повече не чрез религиозни увлечения и едностранчиви идеалистични побуждения, а чрез трезво и същевременно дълбоко и свободно от всякакви предразсъдъци познаване законите на живота.
Тия закони изяснява окултната наука и в
услуга
на нея е било и ще бъде „Житно зърно".
към текста >>
5.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в
услуга
на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота.
Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота.
И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в
услуга
на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота.
Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда. Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
към текста >>
6.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато техният героизъм прекрачи един синор, когато навлезе в някоя „чужда територия", там отричат неговата
заслуга
, нещо повече, делата му намират низки, недостойни.
Той прилича на откъснато листо, което вятърът разнася по всички посоки. Неговите дела са полезни за едно малцинство настроени като него, неговата логика е вярна зa един кратък интервал от време. Човекът от вечно се е превърнал на епохално създание. Затова хората се забравят, отричат се един други, защото делата им не са ориентирани към един постоянен, вечен закон — основа на всичко в живота. Мнозина от днешните герои, са герои само на своето време и при определени граници.
Когато техният героизъм прекрачи един синор, когато навлезе в някоя „чужда територия", там отричат неговата
заслуга
, нещо повече, делата му намират низки, недостойни.
Ориентирани сме към променливи величини, база на нашият живот не е вечният закон, който дирижира величествения ход на битието – законът за правдата, а малки променливи закончета, които се движат бързо от епоха в епоха, от година в година, от ден даже в ден! Те падат, умират, а заедно с тях умира и всичко друго извършено за тях. Колкото едно дело има повече правда, повече истинност, толкова то е по-трайно, по-велико. Ние може да направим иначе много нещо, да проглушим света с трясъка на нашата постъпка, но пак ще си останем като Нерон, който запали Рим за да се прослави, но който зарови под пепелището и своето име на велик човек. Ще отминат дните, ще се отмият браздите на безумието от спокойното и плавно течение на времето и в страниците па голямата житейска книга нищо не ще остане написано, защото там се пише с правда.
към текста >>
7.
Природосъобразни методи - Г. Изворов
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всичката възпитателна работа се поставя в
услуга
на тая цел.
Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога.
Всичката възпитателна работа се поставя в
услуга
на тая цел.
Горната цел по форма не е нова. Тя напомня даже малко на педагогически романтизъм. Новото, което всъщност окултната педагогика дава, е едно по-конкретно изясняване на горната цел и посочване нови и по-ефикасни средства за нейното постигане. Това ще стане по-ясно към края на нашето следващо изложение.
към текста >>
8.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Досега се е създало фамилното схващане, че едно тригодишно дете се нуждае от помощ и
прислуга
.
Възпитателният метод „Монтесори”. Лили Рубичек, директор на видното училище „Монтесори" дава в едно виенско списание основните начала на това училище и възпитанието в него. Гениалната възпитателка Мария Монтесори си поставя за цел да събуди у детето самодейност и самостоятелност. Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност. Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее неговите предмети и затова се явява безпомощно и несръчно.
Досега се е създало фамилното схващане, че едно тригодишно дете се нуждае от помощ и
прислуга
.
Обаче случаят не е такъв, ако детето има подходяща обстановка, в която всички предмети имат съответните намалени размери. Мария Монтесори е осъществила първо това изискване в ръководените от нея детски домове и е получила отлични педагогически резултати. Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително. Градът се е простирал на 9 км. край реката.
към текста >>
9.
Физическо възпитание - Д. Б.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в
услуга
с нещо.
Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно.
Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в
услуга
с нещо.
Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени. А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота.
към текста >>
10.
Спящата роза - Gis Moll
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз искам да бъда твой
слуга
, богиньо, красота!
/\з я познах. Преклоних глава и допрях своята пресъхнала уста до китния губер, в който плуваха нейните златни сандали, що китеха нозете ù. Аз положих на земята пред нейните крака своята златна корона и скиптър с изрязана дръжка от слонова кост, поръсена с редки кристали. Безумно притисках края на светлата ù одежда и казах: „Приеми дарът ми. Вземи всичкото мое богатство, царице!
Аз искам да бъда твой
слуга
, богиньо, красота!
Ще китя твоята снага с бисери и гривни от благовонни цветя. Чуй молбата ми, царице! " „Аз те очаквах, служителю мой. Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност. Но тя е заета.
към текста >>
11.
Сините очи – Ели
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Малцина са мъдреците и великите, що седят около моят господар, но той има в ръцете си всички скромни и мене направи свой
слуга
.
който няма нищо излишно, и който чака да се даде с пълната тежина и сладост. * Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки? Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни. Не пее ли той с вълните, които падат? Скъпоценни камъни са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му.
Малцина са мъдреците и великите, що седят около моят господар, но той има в ръцете си всички скромни и мене направи свой
слуга
.
* Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо. Не зная що казва той, защото не умея да чета. Аз ще оставя на мира при неговите книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете. Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми. Когато ще настъпи тихата нощ и звездите ще възлязат една след друга, аз ще го раздипля на своя скут и безмълвно ще очаквам.
към текста >>
12.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Речта е в
услуга
на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока.
Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката.
Речта е в
услуга
на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока.
Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли.
към текста >>
13.
Истинският идеал на човека - Д. С.
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш
слуга
и да поливаш цветята в моята градина?
Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили.
Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш
слуга
и да поливаш цветята в моята градина?
" И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта.
към текста >>
" И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане
слуга
и да полива цветята в градината на царската дъщеря.
Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина?
" И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане
слуга
и да полива цветята в градината на царската дъщеря.
Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива.
към текста >>
14.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Реши и слезе при тях да ги избави, като търпеливо, на всички поотделно посочваше пътя км един по-красив живот, на взаимно уважение, на взаимна
услуга
.
Погледна своя Гуру, образът на когото беше особено измъчен, очите му бяха влажни и неизпитана мъка се струеше от тях. Никога той до тогава не беше виждал такава рязка промяна в този могъщ образ. Това произведе силно сътресение в съзнанието на ученика и тласна неговия ум в друга посока. Той видя себе си на една височина, а под нозете си големия град, който сега беше особено преизпълнен от хора, движещи се като мътни маси вода по широките улици без никаква цел, като се озверяваха, лъжеха се един друг, потискаха се слабите и всичко това приличаше на зверилница. Той изживя това мизерно състояние и сви се сърцето му от страшна мъка, защото обичаше хората.
Реши и слезе при тях да ги избави, като търпеливо, на всички поотделно посочваше пътя км един по-красив живот, на взаимно уважение, на взаимна
услуга
.
Така ги учеше той години, векове, хилядолетия и всички станаха добри - интелигентност се отпечата на техните лица, бяха щастливи и доволни от новия си живот. Но слаб бе този образ, той идеше някъде отдалеч. Скоро първият мир със своите ярки образи отново завладяха неговата същина. „Да, така ще бъде много по-бързо, още сега, а иначе!... О, векове, хилядолетия даже.
към текста >>
15.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в
услуга
на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага.
Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват.
Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в
услуга
на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага.
Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити.
към текста >>
16.
Списанието PDF
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Под печат е първа серия: 1) Господар и
слуга
, 2).
В Италия - учат български, за да могат да се ползуват от беседите на Учителя направо от оригиналите, а във Франция един квакер свободно чете вече беседите на български и е превел „Високия идел" на френски. Беседите се четат и във „Всемирната Еклектична колония в Мексико и др. ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА СЪЧИНЕНИЯТА НА Л. Н. Толстой, които ще издаде на серии Кооперат. издателство ,,Посредник".
Под печат е първа серия: 1) Господар и
слуга
, 2).
Смъртта на Ивана Илича, 3) Педагогически статии под редакцията на професор д-р Д.Т.Кацаров с увод от същия; Педагогическото дело на Толстоя, 4). Изложението на Евангелието с забележките, 5) Крайцерова Соната, 6) Хаджи Мурат, 7) Казаци. Изброените книги от първа серия ще струват 20 лева, обаче на предплатилите до 20 април само 10 лев. Който пък плати 150 лева, ще получи веднага и премия от книги по избор за 100 лева. Който пък плати 250 лева, ще получи освен изброените книги и премия от книги за 250 лева.
към текста >>
17.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В ума на човека никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде
слуга
.
на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно. Вторият елемент на безсмъртието е човек да започне с живата светлина. В човешкия ум всякога трябва да има цветове, краски. При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности, човек всякога може наоколо си да създаде рай. Третият елемент на безсмъртието е човек всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си.
В ума на човека никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде
слуга
.
Като се казва, че не трябва да .бъдем господари, това подразбира, че не трябва да бъдем и слуги. Щом искаме да бъдем господари, трябва да бъдем и слуги. Защо? - Защото господарят винаги води след себе си слугата; и слугата води след себе си господаря. Някой казва: аз не искам да бъда слуга. Но господар искаш да бъдеш?
към текста >>
- Защото господарят винаги води след себе си
слугата
; и
слугата
води след себе си господаря.
При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности, човек всякога може наоколо си да създаде рай. Третият елемент на безсмъртието е човек всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си. В ума на човека никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде слуга. Като се казва, че не трябва да .бъдем господари, това подразбира, че не трябва да бъдем и слуги. Щом искаме да бъдем господари, трябва да бъдем и слуги. Защо?
- Защото господарят винаги води след себе си
слугата
; и
слугата
води след себе си господаря.
Някой казва: аз не искам да бъда слуга. Но господар искаш да бъдеш? Щом искаш да бъдеш господар, ще бъдеш и слуга; щом искаш да бъдеш богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството влече след себе си сиромашията, и сиромашията влече след себе си богатството. Защо става така?
към текста >>
Някой казва: аз не искам да бъда
слуга
.
Третият елемент на безсмъртието е човек всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си. В ума на човека никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде слуга. Като се казва, че не трябва да .бъдем господари, това подразбира, че не трябва да бъдем и слуги. Щом искаме да бъдем господари, трябва да бъдем и слуги. Защо? - Защото господарят винаги води след себе си слугата; и слугата води след себе си господаря.
Някой казва: аз не искам да бъда
слуга
.
Но господар искаш да бъдеш? Щом искаш да бъдеш господар, ще бъдеш и слуга; щом искаш да бъдеш богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството влече след себе си сиромашията, и сиромашията влече след себе си богатството. Защо става така? - Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно.
към текста >>
Щом искаш да бъдеш господар, ще бъдеш и
слуга
; щом искаш да бъдеш богат, ще бъдеш и сиромах.
Като се казва, че не трябва да .бъдем господари, това подразбира, че не трябва да бъдем и слуги. Щом искаме да бъдем господари, трябва да бъдем и слуги. Защо? - Защото господарят винаги води след себе си слугата; и слугата води след себе си господаря. Някой казва: аз не искам да бъда слуга. Но господар искаш да бъдеш?
Щом искаш да бъдеш господар, ще бъдеш и
слуга
; щом искаш да бъдеш богат, ще бъдеш и сиромах.
Богатството влече след себе си сиромашията, и сиромашията влече след себе си богатството. Защо става така? - Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно. Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати. Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето.
към текста >>
18.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в
услуга
на Първичната Причина!
Кажат ли твоето тяло и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда. Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа. Всеки човек трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота. Науката трябва да бъде служителка на Първата Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първата Причина.
Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в
услуга
на Първичната Причина!
Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа.
към текста >>
19.
Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в
услуга
на тогавашното образование.
– Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата. Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи. Бабата беше извън себе си от радост пред вида на златните монети. Името на детето беше Амриха. Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага.
И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в
услуга
на тогавашното образование.
Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука.
към текста >>
20.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Жертвувах нощите си в
услуга
на други, търпях капризите на приятелите си.
Възкресение Последните епизоди, които разправих, бяха ми направили дълбоко впечатление, което читателите, разбира се, не може да сподели поради несръчността на разказа ми. Аз с жар влязох в „тесния път", който този път считах, че добре съм схванал. Но не закъснях да събера плодовете на моята неопитност. Исках върху фактите да опитам истинността на Андреасовите разбирания. Лекувах болни безплатно, давах парите си и времето си на другите.
Жертвувах нощите си в
услуга
на други, търпях капризите на приятелите си.
Тогаз почнаха да се подиграват с мен. После почнаха да се оплакват от слабохарактерността ми. Плодотворните лекарски визитации станаха редки. Кореспондентите ми, понеже не ги ласкаех вече с манията им за магизъм, гадаене и явления, ме укоряваха боязливо. Отслабна репутацията ми в кръговете на „илюминизма".
към текста >>
21.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин,
слуга
, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот.
Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество. Трябва да прибавя, че от тези, които се подвизават в съвършения живот, твърде малцина влизат в истинската мистична област; повечето от тях остават на границата.
Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин,
слуга
, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот.
Мистичният живот има две страни: от една страна усилието, а от друга страна - дарът. Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата.
към текста >>
22.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
* * * "Когато придобием любовта, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един
слуга
, то това е почтена работа, ако Бог е с мен.
По този начин трудът се механизира, а това механизиране изсушава вътрешните ни сили; те заглъхват. Всяка механична работа заглушава вътрешните ни сили, а всяка идейност в работата ги разцъфтява. Новото направление на труда ще внесе идейност и тук. Това ще се отрази върху самите растения. По този начин нашето повдигане ще повдигне и другите природни царства.
* * * "Когато придобием любовта, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един
слуга
, то това е почтена работа, ако Бог е с мен.
Ако съм слуга, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава. Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа? Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато човек работи от любов, Бог работи чрез него. Ние имаме възможност всяка минута да Го проявим. Стига да имаме една любовна мисъл, стига да работим по новия начин.
към текста >>
Ако съм
слуга
, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава.
Всяка механична работа заглушава вътрешните ни сили, а всяка идейност в работата ги разцъфтява. Новото направление на труда ще внесе идейност и тук. Това ще се отрази върху самите растения. По този начин нашето повдигане ще повдигне и другите природни царства. * * * "Когато придобием любовта, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един слуга, то това е почтена работа, ако Бог е с мен.
Ако съм
слуга
, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава.
Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа? Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато човек работи от любов, Бог работи чрез него. Ние имаме възможност всяка минута да Го проявим. Стига да имаме една любовна мисъл, стига да работим по новия начин. Ние мислим, че Бог е далеч!
към текста >>
23.
Работа
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Давайте от това, що притежавате на всички, всяка минута от вашия живот трябва да бъде дадена в
услуга
на света.
Докато не знаете, по-добре е да помагате даже където това изглежда безполезно, отколкото да пропуснете една възможност, гдето вашата помощ би се очаквала. Бъдете готови винаги да помагате. Давайте Любете и давайте. Давайте винаги. Мнозина се нуждаят от вашата помощ.
Давайте от това, що притежавате на всички, всяка минута от вашия живот трябва да бъде дадена в
услуга
на света.
Всичко, което правите, трябва да се ръководи от мисълта, преди всичко, да искате да споделите това, що имате и притежавате, за да можете да ускорите великото дело на човешкото развитие. Давайте, където се нуждаят от вас, не за собствено задоволяване. Давайте на другите това, що сами най-вече желаете. Бъдете готови всичко да пожертвувате, дори и всеки напредък, за да помогнете на другите Направете целия си живот едно дело на безкористно отдаване сам себе си, и така ние ще ви помогнем да встъпите скоро в пътя. Чрез даване никога не ще загубите.
към текста >>
24.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна
услуга
, като психологическо средство.
Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения.
Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна
услуга
, като психологическо средство.
* Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение.
към текста >>
25.
ГОДИНАТА - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Оставям и
слуга
на неговото разположение.
Той се спира върху него и го патентова. Утре и тази форма ще претърпи някакво видоизменение. В един от големите европейски градове имало голяма психиатрическа болница, в която един от професорите бил известен по своята вещина и умение да лекува болните. Дохожда при него един милионер и води сина си, който бил психически разстроен. Бащата се обръща към този виден професор с думите: „Господин професоре, предоставям сина си на вашите грижи и лечения.
Оставям и
слуга
на неговото разположение.
Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате". Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата. Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли. Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали. Донесли стълба, но болният отказал да слезе по нея.
към текста >>
26.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в
услуга
на човечеството.
Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина. Живейте в Неговия свят на чистота и светлина. Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения.
Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в
услуга
на човечеството.
Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело. Погрижете се добре за инструмента, също и заради самите вас. Ние се нуждаем от здрави инструменти. Укрепете ги. Направете ги чисти и годни.
към текста >>
27.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Излъчвайте от себе си радостта, че можете да работите в
услуга
на човечеството.
И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си върху красиви неща и върху работата, която можете да извършите. Увеличете любовта и красотата в света. Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто. Животът е радост и сила, могъщество, пълнота - хората трябва да се научат все повече да изразяват това във всичката му красота. Божествената любов управлява Задача на хората е да я изявят чрез чистота и възвишена радост.
Излъчвайте от себе си радостта, че можете да работите в
услуга
на човечеството.
Разпространявайте чувството на благосклонност около себе си и повлияйте на околната си среда, така че всички да се чувствуват по-добри и по-смели, защото са ви срещнали. Нашите ученици трябва да действуват като сияеща светлина и сияещ слънчев лъч върху всеки, с когото дойдат в съприкосновение. Нали истинската жива радост е в даването? Научете се да разберете това и така отговорете на всеобемляющата любов на Всевишния, която в същината си е радост и сила. Смейте се с небето, пейте с птичките, дишайте с цветята и любете с Божията любов.
към текста >>
28.
ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен
слуга
, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака.
Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа. Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената. Когато стават промени с нашия живот, и не сме цифра, която изменя своето място в Божественото число, с което Бог работи. В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра на семейното число заеме своето място и е доволно. Не е важно толкова да си на първата редица на числата, а важно е да съзнаваме предназначението си, където сме поставени.
Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен
слуга
, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака.
Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование. Богът на рибите е водата, на птиците – въздухът, на млекопитаещите – земята, а на човека? Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и безлюбие, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш.
към текста >>
29.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
философия" наред с трудовете на Мил, Спенсер, Рибо и др.; на този автор се дължи
заслугата
за популяризиране на графологията, като резултат на което графологич.
Отделни последователи (д-р Швидланд, Лангебрух и др.) се заели също с разпространението на тази нова наука чрез специални графологич. отдели в различните популярни списания, но това били единични и несистематизирани мнения и наблюдения: в основата се поставяли различни, случайни и маловажни признаци. Научни заслуги в тази област е доказал много повече Крепе-Жамен. В своя голям труд „Почерк и характер" той е дал напълно научно изложение на графологическите закони. Това съчинение се появило в „Библиотека на съврем.
философия" наред с трудовете на Мил, Спенсер, Рибо и др.; на този автор се дължи
заслугата
за популяризиране на графологията, като резултат на което графологич.
движение във Франция станало европейско движение. В Италия е известен със своя графологич. труд всемирният знаменит учен Ломброзо[2], в Германия проф. В. Прайер[3] издал ред значителни по своето постижение, графологич. съчинения. Проверяване на графологичните положения чрез хипнотически опити.
към текста >>
30.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен
слуга
.
В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н.
като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен
слуга
.
Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган).
към текста >>
31.
ВЕСТИ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
То е най-големият господар, но то е също и
слугата
, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие.
Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения.
То е най-големият господар, но то е също и
слугата
, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие.
Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас.
към текста >>
Който иска да бъде по-голям от вас, „той да ви бъде
слуга
", ето думи казани от великия Учител преди много години.
Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем. „Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно Същество в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност. Този Всемирен Принцип вътре във всеки човек ще изработи за нас по-добри условия, веднага щом ние приемем по-добри идеи и доставим по-добри образци за копиране.
Който иска да бъде по-голям от вас, „той да ви бъде
слуга
", ето думи казани от великия Учител преди много години.
Сега ние почваме да разбираме тяхното значение. Сега е и всякога ще бъде времето, когато невежият, този, който живее в неправилно разбиране за себе си и за закона на своето съществуване – още „ще яде хляб" – малкото, което той ще има – „с пот на челото си"; но разумният започва да царува над себе си и над своите условия по-пълно чрез могъществото на истинските идеи, образувани и държани в царството на ума и те ще се разцъфнат напълно в целия съзнателен и подсъзнателен живот и ще преминат в дела и реализиране. Превод от есперанто: П. Г. Пампоров. --------------------------------------------------- [1] Из идеите на движението „Нова мисъл" в Англия.
към текста >>
32.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Дървото ти казва: „Направи ми една
услуга
".
И ако ти го презираш в неговите прояви, ти се опълчваш против божествения закон. Ето защо да ценим живота, да бъдем благодарни. Като видиш едно дърво, да се зарадваш, да ти трепне сърцето. Разумното, Великото се проявява в него. И разумното в тебе и разумното в дървото е едно и също.
Дървото ти казва: „Направи ми една
услуга
".
Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял. И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека. Като видиш някоя звезда, поздрави я. Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали. От това дърво се хранят хората.
към текста >>
33.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна
услуга
и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване.
Това не е никакъв зов на необходимост, но един радостен вестител! Никакво безшумно слово, но пътят на спасението чрез делото. Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние! Необходима помощ от Новия Дух! Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре!
Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна
услуга
и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване.
Днес всеки е враг за друг. В новото общество, обаче, което постепенно възраства из времето на нуждата, всеки бива един за друг брат и помагач! Техният идеал няма да бъде вече заслугата, но услугата – тяхното основно положение: жертвата – тяхната воля: Помощта на всичко, що страда, – и тяхното разбиране: което ние правим на другите, правим го на себе си! Само този, който жертвува себе си, преодолява ! Само който служи, владее!
към текста >>
Техният идеал няма да бъде вече
заслугата
, но
услугата
– тяхното основно положение: жертвата – тяхната воля: Помощта на всичко, що страда, – и тяхното разбиране: което ние правим на другите, правим го на себе си!
Необходима помощ от Новия Дух! Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре! Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване. Днес всеки е враг за друг. В новото общество, обаче, което постепенно възраства из времето на нуждата, всеки бива един за друг брат и помагач!
Техният идеал няма да бъде вече
заслугата
, но
услугата
– тяхното основно положение: жертвата – тяхната воля: Помощта на всичко, що страда, – и тяхното разбиране: което ние правим на другите, правим го на себе си!
Само този, който жертвува себе си, преодолява ! Само който служи, владее! Това е едничката Воля на всички членове на този съюз от необходими помагачи на новия Дух: в мълчаливо единство взаимно стремящи се и едни за други действуващи! Както едничкият член на това братско делово общество е изучавал взаимопомощта чрез новия Дух да помага сам на себе си, той желае също да бъде и на другите необходим помагач и да ги научи и те да преобразят своята нужда. „Необходимата помощ от новия Дух" не познава никакви писани устави и не се нуждае от такива.
към текста >>
34.
ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому
услуга
, комуто и да е.
Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар.
Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому
услуга
, комуто и да е.
Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него.
към текста >>
Иска
услуга
, трябва да му помогнеш.
То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк.
Иска
услуга
, трябва да му помогнеш.
Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне. Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни.
към текста >>
Имаме приятел с благородни черти, иска
услуга
; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра.
Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш.
Имаме приятел с благородни черти, иска
услуга
; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра.
Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне. Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни. Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта.
към текста >>
35.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Голямата
заслуга
на Хутер се състои в това, че той им дава едно биологическо и генетическо обяснение, при това една универсалност в цялата жива природа.
За да не се впущаме по-дълго в голямото учение за натюрелите ще споменем още за престъпния натюрел (Verbrecher-Naturell) - фиг. 10, който се счита за тип на човек-демон, представител на всякакво зло. Като представител на всякакво добро Huter дава идеалния натюрел - тип на човек-бог (фиг. 11). Върху човешката типология са работили мнозина. Мнозина са се домогвали до трите основни типа, които Huter дава, макар че са ги наричали различно.
Голямата
заслуга
на Хутер се състои в това, че той им дава едно биологическо и генетическо обяснение, при това една универсалност в цялата жива природа.
Не е, обаче, без значение да се спомене за учението за трите основни темперамента на Братя Фоулер, на Учителя П. Дънов (виж за темпераментите в същото списание кн. 2 и 3 т. г.), макар темперамента да се коренно различава от натюрела. Основната идея на споменатите автори се свежда до основните три натюрела на Хутера.
към текста >>
36.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В него има желание най-малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква
услуга
.
Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само Мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У Мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта.
В него има желание най-малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква
услуга
.
При всичкото си знание, Мъдрецът еднакво цени и големите и малките неща. Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако Мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен.
към текста >>
37.
ТОЙ - ТЕОФАНА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той бил помолен от
слугата
да почака в предната стая, защото Сведенборг е бил зает.
Търговецът попитал: „Как е той там? “ Сведенборг отговорил: „Той е още в долните сфери. Наклонностите и мненията човек взема със себе си при смъртта и е трудно, додето се освободи от тях. Затова още тук човек трябва да се освободи от тях, ако не са правилни“. При едно пребивание на Сведенборг в Лондон, той бил по-сетен от един млад магистър Портан, който после поради неговите знания бил назначен за професор в Або.
Той бил помолен от
слугата
да почака в предната стая, защото Сведенборг е бил зает.
Портан случайно седнал до едно место, което било близо до вратата на вътрешната стая, и слушал оживен разговор на Сведенборг на латински език. Той слушал само думите на Сведенборг, който сегиз-тогиз прекарвал в мълчание и пак заговорвал. Скоро вратата се отворила и излязъл Сведенборг, но бил сам. В стаята нямало никой друг. (Следва)
към текста >>
38.
ПЕПЕРУДИ-Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ГОСПОДАР И
СЛУГА
„Дето съм аз, там ще бъде и
слугата
ми".
ГОСПОДАР И
СЛУГА
„Дето съм аз, там ще бъде и
слугата
ми".
Всички съвременни хора имат свои схващания за живота, за природата, но техните схващания не са меродавни за всички. Каквото жената разбира днес, това е нейно частично разбиране; каквото мъжът разбира, това е негово частично разбиране. Каквито са разбиранията на поети, учени, философи, владици, това са техни частични разбирания. Между онова, което поетите са писали преди две-три хиляди години и това, което днес пишат, има голяма разлика. В разбиранията си, човек може да бъде като кръчмаря, който е доволен от поведението на някой млад момък, защото посещава кръчмата му.
към текста >>
И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега върху две важни понятия в живота:
слуга
и господар.
Що е смъртта? Смъртта е временно ограничение, което лишава човека от условията, при които е живял и го поставя при нови условия. Смъртта е продължение на живота, но при нови, непознати за човека условия. Що е животът? Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена светлина.
И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега върху две важни понятия в живота:
слуга
и господар.
Думата „слуга" плаши човека, а думата „господар" го радва. Казваме за някого: Слуга е той! Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга? Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си.
към текста >>
Думата „
слуга
" плаши човека, а думата „господар" го радва.
Смъртта е временно ограничение, което лишава човека от условията, при които е живял и го поставя при нови условия. Смъртта е продължение на живота, но при нови, непознати за човека условия. Що е животът? Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена светлина. И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега върху две важни понятия в живота: слуга и господар.
Думата „
слуга
" плаши човека, а думата „господар" го радва.
Казваме за някого: Слуга е той! Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга? Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си. Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна.
към текста >>
Казваме за някого:
Слуга
е той!
Смъртта е продължение на живота, но при нови, непознати за човека условия. Що е животът? Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена светлина. И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега върху две важни понятия в живота: слуга и господар. Думата „слуга" плаши човека, а думата „господар" го радва.
Казваме за някого:
Слуга
е той!
Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга? Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си. Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна. Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето.
към текста >>
Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той
слуга
?
Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена светлина. И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега върху две важни понятия в живота: слуга и господар. Думата „слуга" плаши човека, а думата „господар" го радва. Казваме за някого: Слуга е той! Значи, този човек слага някъде нещо.
Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той
слуга
?
Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си. Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна. Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето. Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога?
към текста >>
Господарят приема нещата направо от техния източник, а
слугата
- направо от господаря си.
И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега върху две важни понятия в живота: слуга и господар. Думата „слуга" плаши човека, а думата „господар" го радва. Казваме за някого: Слуга е той! Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга?
Господарят приема нещата направо от техния източник, а
слугата
- направо от господаря си.
Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна. Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето. Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата.
към текста >>
Господарят може да се уподоби на слънце, а
слугата
- на луна.
Думата „слуга" плаши човека, а думата „господар" го радва. Казваме за някого: Слуга е той! Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга? Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си.
Господарят може да се уподоби на слънце, а
слугата
- на луна.
Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето. Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата. В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката.
към текста >>
Ако свети като луната, той е
слуга
.
Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга? Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си. Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна. Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето.
Ако свети като луната, той е
слуга
.
В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата. В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката. При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си.
към текста >>
Господарят се изтощава, а
слугата
заяква, усилва се.
В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата. В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката. При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си.
Господарят се изтощава, а
слугата
заяква, усилва се.
И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря. Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява. Кой е слугата и кой - господарят в дома? Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е слугата. Докато домакинята не стане майка, тя е само гостенка в дома; щом стане майка тя е вече постоянен член в дома.
към текста >>
И наистина, може да се каже, че
слугата
е по-силен от господаря.
Когато произведе светлина, подобна на слънчевата. В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката. При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се.
И наистина, може да се каже, че
слугата
е по-силен от господаря.
Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява. Кой е слугата и кой - господарят в дома? Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е слугата. Докато домакинята не стане майка, тя е само гостенка в дома; щом стане майка тя е вече постоянен член в дома. Тогава жената е дева, а мъжът - ангел.
към текста >>
Господарят само заповядва, а
слугата
- изпълнява.
В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката. При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се. И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря.
Господарят само заповядва, а
слугата
- изпълнява.
Кой е слугата и кой - господарят в дома? Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е слугата. Докато домакинята не стане майка, тя е само гостенка в дома; щом стане майка тя е вече постоянен член в дома. Тогава жената е дева, а мъжът - ангел. В това положение те разпределят вече правилно своята деятелност: мъжът носи светлина, а жената - топлина; мъжът носи живот, а жената - знание.
към текста >>
Кой е
слугата
и кой - господарят в дома?
При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се. И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря. Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява.
Кой е
слугата
и кой - господарят в дома?
Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е слугата. Докато домакинята не стане майка, тя е само гостенка в дома; щом стане майка тя е вече постоянен член в дома. Тогава жената е дева, а мъжът - ангел. В това положение те разпределят вече правилно своята деятелност: мъжът носи светлина, а жената - топлина; мъжът носи живот, а жената - знание. Майката предава своя ум на децата си, а бащата - своя характер.
към текста >>
Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е
слугата
.
Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се. И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря. Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява. Кой е слугата и кой - господарят в дома?
Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е
слугата
.
Докато домакинята не стане майка, тя е само гостенка в дома; щом стане майка тя е вече постоянен член в дома. Тогава жената е дева, а мъжът - ангел. В това положение те разпределят вече правилно своята деятелност: мъжът носи светлина, а жената - топлина; мъжът носи живот, а жената - знание. Майката предава своя ум на децата си, а бащата - своя характер. Ако майката е умна, такива ще бъдат и децата ù; ако тя не е умна, децата ще носят лошите последствия на нейната неразумност.
към текста >>
За да дойде до добрия живот, човек трябва да знае мястото си като
слуга
в света.
докато се мислят слаби същества, те не могат да проявят своя дух и своята душа. И в това положение, те ще носят последствията на своите криви разбирания. Кривите разбирания заставят хората да мислят, че животът е лош. Не, лошият живот е живот на изключения, а добрият - живот на правила. Сега хората са турили изключението за правило, а правилото - за изключение.
За да дойде до добрия живот, човек трябва да знае мястото си като
слуга
в света.
В слугуването си той ще срещне известни мъчнотии, но ако знае как да слугува, всички мъчнотии в живота му ще изчезнат. В слугуването, човек трябва да познава своята сила. Най-големият слуга е природата Тя признава само един господар, а не двама, следствие на което изпитва крайно отвращение към всеки господар, вън от Единния. Дето има двама господари, слугите се бият, карат се помежду си. Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари.
към текста >>
Най-големият
слуга
е природата Тя признава само един господар, а не двама, следствие на което изпитва крайно отвращение към всеки господар, вън от Единния.
Не, лошият живот е живот на изключения, а добрият - живот на правила. Сега хората са турили изключението за правило, а правилото - за изключение. За да дойде до добрия живот, човек трябва да знае мястото си като слуга в света. В слугуването си той ще срещне известни мъчнотии, но ако знае как да слугува, всички мъчнотии в живота му ще изчезнат. В слугуването, човек трябва да познава своята сила.
Най-големият
слуга
е природата Тя признава само един господар, а не двама, следствие на което изпитва крайно отвращение към всеки господар, вън от Единния.
Дето има двама господари, слугите се бият, карат се помежду си. Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари. Опасно е това положение в домовете, но още по-опасно е, когато то стане в самия човек. Тогава човек влиза в стълкновение със себе си и започва да воюва със самия себе. Дойде ли в борба със себе си, човек започва да боледува.
към текста >>
За да се избави от болести, от противоречия,
слугата
в човека винаги трябва да бъде при своя господар, т.е.
Дето има двама господари, слугите се бият, карат се помежду си. Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари. Опасно е това положение в домовете, но още по-опасно е, когато то стане в самия човек. Тогава човек влиза в стълкновение със себе си и започва да воюва със самия себе. Дойде ли в борба със себе си, човек започва да боледува.
За да се избави от болести, от противоречия,
слугата
в човека винаги трябва да бъде при своя господар, т.е.
при Божественото начало в себе си. Господарят изисква от слугата си пълно послушание и изпълнение. Да, каквото каже Господарят-слънце, всичко става, но каквото каже Господарят-месечина, нищо не става. „Дето е Господарят, там ще бъде и слугата." Кой не желае да бъде при онзи, когото обича? Трудно ли е на слугата да бъде при господаря си, когото обича?
към текста >>
Господарят изисква от
слугата
си пълно послушание и изпълнение.
Опасно е това положение в домовете, но още по-опасно е, когато то стане в самия човек. Тогава човек влиза в стълкновение със себе си и започва да воюва със самия себе. Дойде ли в борба със себе си, човек започва да боледува. За да се избави от болести, от противоречия, слугата в човека винаги трябва да бъде при своя господар, т.е. при Божественото начало в себе си.
Господарят изисква от
слугата
си пълно послушание и изпълнение.
Да, каквото каже Господарят-слънце, всичко става, но каквото каже Господарят-месечина, нищо не става. „Дето е Господарят, там ще бъде и слугата." Кой не желае да бъде при онзи, когото обича? Трудно ли е на слугата да бъде при господаря си, когото обича? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Лесно е на слугата да бъде при господаря си, когото обича, т.е.
към текста >>
„Дето е Господарят, там ще бъде и
слугата
." Кой не желае да бъде при онзи, когото обича?
Дойде ли в борба със себе си, човек започва да боледува. За да се избави от болести, от противоречия, слугата в човека винаги трябва да бъде при своя господар, т.е. при Божественото начало в себе си. Господарят изисква от слугата си пълно послушание и изпълнение. Да, каквото каже Господарят-слънце, всичко става, но каквото каже Господарят-месечина, нищо не става.
„Дето е Господарят, там ще бъде и
слугата
." Кой не желае да бъде при онзи, когото обича?
Трудно ли е на слугата да бъде при господаря си, когото обича? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Лесно е на слугата да бъде при господаря си, когото обича, т.е. при любовта. Ако отидете при любовта, какво ще чуете от нея?
към текста >>
Трудно ли е на
слугата
да бъде при господаря си, когото обича?
За да се избави от болести, от противоречия, слугата в човека винаги трябва да бъде при своя господар, т.е. при Божественото начало в себе си. Господарят изисква от слугата си пълно послушание и изпълнение. Да, каквото каже Господарят-слънце, всичко става, но каквото каже Господарят-месечина, нищо не става. „Дето е Господарят, там ще бъде и слугата." Кой не желае да бъде при онзи, когото обича?
Трудно ли е на
слугата
да бъде при господаря си, когото обича?
Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Лесно е на слугата да бъде при господаря си, когото обича, т.е. при любовта. Ако отидете при любовта, какво ще чуете от нея? Тя няма да проповядва самоотричане, но ще проповядва на хората нова хигиена на живота.
към текста >>
Лесно е на
слугата
да бъде при господаря си, когото обича, т.е.
Господарят изисква от слугата си пълно послушание и изпълнение. Да, каквото каже Господарят-слънце, всичко става, но каквото каже Господарят-месечина, нищо не става. „Дето е Господарят, там ще бъде и слугата." Кой не желае да бъде при онзи, когото обича? Трудно ли е на слугата да бъде при господаря си, когото обича? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича?
Лесно е на
слугата
да бъде при господаря си, когото обича, т.е.
при любовта. Ако отидете при любовта, какво ще чуете от нея? Тя няма да проповядва самоотричане, но ще проповядва на хората нова хигиена на живота. Тя ще говори за новите жилища, за новата светлина, за чистия въздух, за чистата вода и за прясната храна, която никога не се разваля. Един господар трябва да съществува в света!
към текста >>
39.
НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде
слуга
на човешки разбирания.
Защото любовта към Бога, от която произтича онази жива връзка между човека и Бога - това е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до тоя момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл.
И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде
слуга
на човешки разбирания.
А това му нашепва и неговата душа. Защото - не забравяйте това - възлюбеният на човешката душа, това е само Бог. Ето защо, аз наричам човек само този, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и възлюбил Бога, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора, и те казват: „Днес стана нещо божествено." Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот.
към текста >>
40.
Наука за ръката - М. И. Д
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако си лош господар всеки ден прави опит да се отнасяш добре със
слугата
си, да му даваш повече свобода.
Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея да я коригира Който я няма, да работи за създаването й. Всеки, може да създаде в себе си линията на съдбата - линията на щастието. Как може да се създаде тази линия? - Ако си богат човек, започни да раздаваш от богатството.
Ако си лош господар всеки ден прави опит да се отнасяш добре със
слугата
си, да му даваш повече свобода.
Правиш ли това, ще забележиш, че тази линия постепенно почва да се явява. Ако линията на съдбата, т.е. ако линията на щастието е добре развита в човека, това показва, че неговото сърце е широко отворено и щедро.
към текста >>
41.
Учителят говори - Доброто
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Например, тези хора могат да бъдат твърде любезни и услужливи, но въпреки това, тъкмо в същественото, те могат да откажат своята
услуга
.
Ако ушите на някой болен са съвсем бледи и безкръвни, прозрачни и стъкловидни, имаме пълно отдалечаване от нормалното ухо. Това ухо постепенно започва да се навежда напред, което е тежко нарушаване посоката на действуващите сили. Такъв човек се намира близо до смъртта. Срасната висулка Наблюдавах едно лице, у когото ушната висулка долу не е красиво закръглена и няма свободно висяща част, но е леко сраснала. Такива хора могат да минават за спокойни, обаче, този признак на висулката винаги е свързан с неприятни черти на характера, които от време на време се проявяват.
Например, тези хора могат да бъдат твърде любезни и услужливи, но въпреки това, тъкмо в същественото, те могат да откажат своята
услуга
.
Как става това, психологически още не е изяснено, макар да се знае, че ухото има връзка с малкия и средния мозък. Когато такива лица се натъкват на известни задачи, тогава именно в тях може да настъпи разслабване на издръжливостта на енергията и добросъвестността. Едно такова лице, например, отива да купи нещо и забравя да вземе пари със себе си; също така забравя и допълнителното плащане на купеното. Това, обаче, не става преднамерено. Да си представим следното: жена, със сраснала висулка, е годена.
към текста >>
42.
Тази твоя постъпка
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш
слуга
?
Всичко това писах с голяма чистота на сърцето си. Според мене, боговете ме осъждат несправедливо. В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета.
Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш
слуга
?
– На радо сърце бих ти служил - отговорил той. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря. Като чули това боговете, и всички животни, и дървета единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде спасен.
към текста >>
– Имам нужда от един прост
слуга
, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря.
В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил - отговорил той.
– Имам нужда от един прост
слуга
, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря.
Като чули това боговете, и всички животни, и дървета единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде спасен.
към текста >>
43.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Човешкият ум е само един
слуга
на човешкия дух.
Този въпрос не е нито народен, нито обществен, нито е въпрос на учените хора. Народите имат с какво да се занимават; обществените хора също тъй имат ред въпроси, с които да се занимават, па и учените хора имат с какво да се занимават. Но най-важната задача, с която хората трябва да се занимават, е въпросът за човешкия дух. Не за човешкия ум. Защото човек е нещо повече от ума.
Човешкият ум е само един
слуга
на човешкия дух.
Човешкото сърце е също слуга на човешкия дух. И човешката воля е слуга на човешкия дух. Човекът, по произхода си, по своето естество, е нещо велико. Нима вие ще наречете човек онзи търговец, който ви продава плат? Нима вие ще наречете човек онзи професор, който преподава в училището и ви нагрубява?
към текста >>
Човешкото сърце е също
слуга
на човешкия дух.
Народите имат с какво да се занимават; обществените хора също тъй имат ред въпроси, с които да се занимават, па и учените хора имат с какво да се занимават. Но най-важната задача, с която хората трябва да се занимават, е въпросът за човешкия дух. Не за човешкия ум. Защото човек е нещо повече от ума. Човешкият ум е само един слуга на човешкия дух.
Човешкото сърце е също
слуга
на човешкия дух.
И човешката воля е слуга на човешкия дух. Човекът, по произхода си, по своето естество, е нещо велико. Нима вие ще наречете човек онзи търговец, който ви продава плат? Нима вие ще наречете човек онзи професор, който преподава в училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човек онази майка, която не се грижи за своето дете и го изхвърля някъде?
към текста >>
И човешката воля е
слуга
на човешкия дух.
Но най-важната задача, с която хората трябва да се занимават, е въпросът за човешкия дух. Не за човешкия ум. Защото човек е нещо повече от ума. Човешкият ум е само един слуга на човешкия дух. Човешкото сърце е също слуга на човешкия дух.
И човешката воля е
слуга
на човешкия дух.
Човекът, по произхода си, по своето естество, е нещо велико. Нима вие ще наречете човек онзи търговец, който ви продава плат? Нима вие ще наречете човек онзи професор, който преподава в училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човек онази майка, която не се грижи за своето дете и го изхвърля някъде? Нима вие ще наречете човек онзи баща, който използува сина си?
към текста >>
44.
ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и
заслуга
в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от гордост и тщеславие.
Въображението, което носи в себе си прометеевата искра, не може да се купи с пари, нито да се придобие с труд. То е една чудна дарба, която събужда скрити възможности у човека и която далеч още не е проучена от съвременните психолози. Благодарение на него поетът, който е изгубил способността да говори, все още може да пише чудни стихове; и художникът, като загуби зрение, все още може да вижда вътре в себе красиви образи и чудни багри. Та нямаме ли случая с Бетовен, който ни даде най-хубавите си творби, когато беше вече съвършено глух? За него не е легенда, че в момент на творческо вдъхновение е чувал дивна музика и неисказуеми хармонии.
Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и
заслуга
в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от гордост и тщеславие.
Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение. Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи из дънера. В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина.
към текста >>
45.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ти ù се отплащаш за тая
услуга
, която тя ти е направила, като ти е предложила своите плодове!
Не само това, но това твое акордиране с разумните сили на природата ще те улесни да станеш възприемчив към по-високите психични сили в плода и да направиш връзка с тях! Най-идеалната вегетарианска храна е плодната. Красиво правило е следното: събери семената или костилките на изядените плодове и ги посади! Всяко посаждане на ябълчна семка или черешова костилка ще те повдигне! Понеже по тоя начин ти вече се свързваш с икономиката на природата, ти допринасяш нещо на великото ù домакинство.
Ти ù се отплащаш за тая
услуга
, която тя ти е направила, като ти е предложила своите плодове!
И тогаз ще ти се свържеш с нейните благодатни сили, и те ще те обновят, укрепят и ще разширят твоето съзнание! Ето защо, когато посаждаш и отглеждаш плодни дървета, цветя и пр., ти се повдигаш. Какво голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение и за възрастните. От друга страна по тоя начин няма ли да се покрият всички голи места днес в България с плодни дървета? Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива!
към текста >>
46.
ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Заслугата
на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт.
Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както поменахме това в миналите броеве на Ж. 3. (кн. 1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса.
Заслугата
на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт.
Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после.
към текста >>
47.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И тъкмо тук е
заслугата
на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката".
Превел Д-р Ц. Торбов. Трябва човек да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества. Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и жестокост, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните. Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати. А повечето други моралисти привеждат какви ли не аргументи, за да оправдаят нашето аморално отнасяне към животните.
И тъкмо тук е
заслугата
на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката".
Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора.
към текста >>
48.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде
слуга
.
„И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието. Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание. Той пуска един лъч от вечната светлина на „Царството Божие" и озарява противоположието, което съществува между него и „царството на тоя свят". „Вие знаете - казва той на учениците си - че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така: кой го иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител .
И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде
слуга
.
Също както и Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина". Така Христос прекарва съзнанието на учениците си през една „инфлексна точка". Тяхното съзнание преминава в друго поле, стремежът взема друга посока, линията на тяхната дейност взема други ход. В тази „инфлексна точка", в този жив взел, се крие един магически ключ. Но минаването през тази точка, види се, не е лесно, защото е съпроводено с изпитанието на „чашата и кръста".
към текста >>
49.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той си казва: „Щом ме канят, значи че имат нужда от мен: очакват, че аз ще им направя чест със своето присъствие, или че ще им направя някоя по-голяма
услуга
, или поне такава
услуга
, с която да заслужа тяхната покана".
За да изтъкнем влиянието на тая книга върху онези, които я четат и медитират върху нея, ще изнесем свидетелството, което авторът на тълкуванието сам дава. Той казва, че като е медитирал в течение на повече от година, върху един стих всеки ден, изпълнил се е с такава светлина, сила и бодрост, че се е почувствувал истински подмладен, макар да наближава седемдесетгодишна възраст. Давайки тия негови тълкувания, ние пожелаваме на всички наши читатели да се изпълнят със светлината, която свети в „Света на великите души". Приемай този, който никога не е канен На физическия свят Онзи, когото всякога канят, не се чувствува задължен да благодари. Той счита, че го канят според правилото: do ut des - давам, за да дадеш и ти.
Той си казва: „Щом ме канят, значи че имат нужда от мен: очакват, че аз ще им направя чест със своето присъствие, или че ще им направя някоя по-голяма
услуга
, или поне такава
услуга
, с която да заслужа тяхната покана".
Ще рече, той се поставя в положение на човек, който има право да бъде поканен и който има право да се обиди, ако не го поканят. Онзи, обаче, който никога не е канен, няма опасност да изпадне във високомерие. Той дори ще сметне за чест, да бъде поканен и ще му бъде приятно да прояви чувството на благодарност. Следователно, ако искаме да получим една искрена услуга, можем много по-лесно да я получим от оногова, който никога не е канен. Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати.
към текста >>
Следователно, ако искаме да получим една искрена
услуга
, можем много по-лесно да я получим от оногова, който никога не е канен.
Той счита, че го канят според правилото: do ut des - давам, за да дадеш и ти. Той си казва: „Щом ме канят, значи че имат нужда от мен: очакват, че аз ще им направя чест със своето присъствие, или че ще им направя някоя по-голяма услуга, или поне такава услуга, с която да заслужа тяхната покана". Ще рече, той се поставя в положение на човек, който има право да бъде поканен и който има право да се обиди, ако не го поканят. Онзи, обаче, който никога не е канен, няма опасност да изпадне във високомерие. Той дори ще сметне за чест, да бъде поканен и ще му бъде приятно да прояви чувството на благодарност.
Следователно, ако искаме да получим една искрена
услуга
, можем много по-лесно да я получим от оногова, който никога не е канен.
Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство.
към текста >>
Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна
услуга
, за да може по такъв начин да ни се отплати.
Той си казва: „Щом ме канят, значи че имат нужда от мен: очакват, че аз ще им направя чест със своето присъствие, или че ще им направя някоя по-голяма услуга, или поне такава услуга, с която да заслужа тяхната покана". Ще рече, той се поставя в положение на човек, който има право да бъде поканен и който има право да се обиди, ако не го поканят. Онзи, обаче, който никога не е канен, няма опасност да изпадне във високомерие. Той дори ще сметне за чест, да бъде поканен и ще му бъде приятно да прояви чувството на благодарност. Следователно, ако искаме да получим една искрена услуга, можем много по-лесно да я получим от оногова, който никога не е канен.
Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна
услуга
, за да може по такъв начин да ни се отплати.
В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.
към текста >>
50.
Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един
слуга
, с приложение на самото писмо на момъка.
Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си. Обаче когато дъщеря й отишла по-късно в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директорът наистина бил гърбав и заеквал. Но после и в пансиона открили тая способност на Берта. На 18 годишната си възраст Берта давала вече такива отговори на всекиго едного за характера му, че тя станала като съветник на много деловити хора.
Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един
слуга
, с приложение на самото писмо на момъка.
Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство. При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за слуга, като мислел после да убие банкера и да го обере. На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци".
към текста >>
Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за
слуга
и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство.
Обаче когато дъщеря й отишла по-късно в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директорът наистина бил гърбав и заеквал. Но после и в пансиона открили тая способност на Берта. На 18 годишната си възраст Берта давала вече такива отговори на всекиго едного за характера му, че тя станала като съветник на много деловити хора. Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка.
Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за
слуга
и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство.
При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за слуга, като мислел после да убие банкера и да го обере. На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци". Майката погледнала писмото и за малко не извикала.
към текста >>
При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за
слуга
, като мислел после да убие банкера и да го обере.
Берта й пишела, че директорът наистина бил гърбав и заеквал. Но после и в пансиона открили тая способност на Берта. На 18 годишната си възраст Берта давала вече такива отговори на всекиго едного за характера му, че тя станала като съветник на много деловити хора. Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка. Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство.
При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за
слуга
, като мислел после да убие банкера и да го обере.
На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци". Майката погледнала писмото и за малко не извикала. Това е било едно Бертино писмо на млади години и почеркът й с течение на времето се бил толкоз изменил, че тя сама не могла да го разпознае.
към текста >>
51.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Така от
слуга
той става син!
Той вече е дошъл до своето вътрешно освобождение! Той е от свободните! От друга страна, не само това, което човек притежава, не само дарбите, които има, но и трудът, самата работа, която човек върши, е един вид негов капитал. И този труд, както и плодът от него, той туря на разположение на Великото Разумно Начало, в служба на Цялото! Този е пътят за осмисляне на живота.
Така от
слуга
той става син!
Слугата, който работи в един чифлик, съзнава, че това, което има в чифлика, не е негово. Той получава за своята работа въздаяние, което употребява за своите лични интереси. След време слугата напуща чифлика. А пък синът, каквото изработи, го дава на разположение на баща си. Обаче той съзнава същевременно, че всичко, което има в чифлика, е и негово.
към текста >>
Слугата
, който работи в един чифлик, съзнава, че това, което има в чифлика, не е негово.
Той е от свободните! От друга страна, не само това, което човек притежава, не само дарбите, които има, но и трудът, самата работа, която човек върши, е един вид негов капитал. И този труд, както и плодът от него, той туря на разположение на Великото Разумно Начало, в служба на Цялото! Този е пътят за осмисляне на живота. Така от слуга той става син!
Слугата
, който работи в един чифлик, съзнава, че това, което има в чифлика, не е негово.
Той получава за своята работа въздаяние, което употребява за своите лични интереси. След време слугата напуща чифлика. А пък синът, каквото изработи, го дава на разположение на баща си. Обаче той съзнава същевременно, че всичко, което има в чифлика, е и негово. Той чувствува своите връзки с всичко, което е около него, И той работи това, което баща му казва.
към текста >>
След време
слугата
напуща чифлика.
И този труд, както и плодът от него, той туря на разположение на Великото Разумно Начало, в служба на Цялото! Този е пътят за осмисляне на живота. Така от слуга той става син! Слугата, който работи в един чифлик, съзнава, че това, което има в чифлика, не е негово. Той получава за своята работа въздаяние, което употребява за своите лични интереси.
След време
слугата
напуща чифлика.
А пък синът, каквото изработи, го дава на разположение на баща си. Обаче той съзнава същевременно, че всичко, което има в чифлика, е и негово. Той чувствува своите връзки с всичко, което е около него, И той работи това, което баща му казва. По същия начин и свободният, пробуденият върши това, което Великото Разумно Начало му казва да върши. И Христос казва; „Аз върша това, което Отец ми казва".
към текста >>
52.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Всеки с радост става
слуга
на всички!
От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто! Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден. Защото всеки иска да плати своята дан на цялото Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр.
Всеки с радост става
слуга
на всички!
Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва. Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения!
към текста >>
Що е
слуга
?
Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден. Защото всеки иска да плати своята дан на цялото Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр. Всеки с радост става слуга на всички!
Що е
слуга
?
Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва. Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения! Изток вече се заруменява със зората за предстоящия ден.
към текста >>
53.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Слугата
на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината.
Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката. Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта".
Слугата
на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината.
Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти.
към текста >>
Ландоа извикал
слугата
си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно".
Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари.
Ландоа извикал
слугата
си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно".
Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение.
към текста >>
Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и
слугата
побягнал в полуда.
Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно".
Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и
слугата
побягнал в полуда.
И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете.
към текста >>
И казваше след това
слугата
: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно.
Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда.
И казваше след това
слугата
: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно.
Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката.
към текста >>
54.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Полският народ е призван да стане народ „
слуга
Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ.
Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие".
Полският народ е призван да стане народ „
слуга
Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ.
И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва".
към текста >>
Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, -
слуга
Божий, месия на народите.
Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята.
Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, -
слуга
Божий, месия на народите.
Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша.
към текста >>
55.
ПАНЕВРИТМИЯТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в
услуга
, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора.
Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила. За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа.
От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в
услуга
, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора.
От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества. Който живее за Цялото, и Цялото ще живее за него, и в тази взаимна обмена се крие щастието, за което копнее всяка човешка душа. Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света. Идеята за Цялото подразбира в себе си връзка между фактите, жива причинна връзка между явленията. Която и да е философия, включително и идеята за Цялото, ще ни ползува, ако намерим нейното приложение в практическия живот, защото само така ние ще проявим творчество в живота, което е основно качество на Цялото.
към текста >>
56.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Д-р Шваб (Берлин) има
заслугата
, че е проверил и потвърдил чрез опит реалността на застъпваното гледище.
Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т.е. знакът, който в момента на раждането, респ. първата вдишка, е заемал източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал. Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в астрологията – асцендента. "Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид.
Д-р Шваб (Берлин) има
заслугата
, че е проверил и потвърдил чрез опит реалността на застъпваното гледище.
Той е накарал астролози, които са били особено упражнени в тая област, да отгатнат по формата на тялото, дори отчасти само по фотографии, асцендента на 50 лица, чиито рождени дати на първо време не са били познати. При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72%. Случайността тука би допуснала само около 83% улучвания" (фон Кльоклер). Понеже в едно денонощие всички знаци преминават през източния хоризонт, като всеки знак го заема в продължение на около 2 часа, то всеки ден на едно и също место могат да се родят представители на всички 12 зодиакални типове. Изгряващият в определен момент знак се намира чрез изчисление и не бива да се смесва със знака, в който стои Слънцето по това време.
към текста >>
57.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Друг един
слуга
, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки.
Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра. Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка. Но не беше така в къщата на Сафра. Мъжете които влизаха с цилиндри на глава и бели ръкавици, с черни костюми, имаха в ръцете си покани. На вратата стоеше лакей в парадна ливрея, покланяше се учтиво, особено на дамите, които грижливо държаха своите шлейфове.
Друг един
слуга
, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки.
Отвътре се чуваха звуците на музика. Гостите се смееха и пируваха. Нали това беше голям празник, а Сафра искаше да го отпразнува с най-голм блясък! Тъкмо сега не беше хубаво, може би, да се припомня за тая сватба, на която нито един бедняк не беше поканен, но виновна е за това, разбира се, бъбривата Рашел, която не знае мярка и време на приказките си. Сега Бен Лазар Сафра лежеше на смъртния си одър, покрит с черна коприна, която се свличаше до паркета.
към текста >>
– Лазаре, нали при мене беше
слуга
, не помниш ли, когато ти позволих да си направиш една колиба в моята градина?
В тоя ужас той започна да трепери от страх. Горещината пълзеше по тялото, стигна устата, гърлото му засъхна, обзе го, види се, страшна жажда и той завика: – Лазаре, Лазаре, ела тук, че умирам за вода. Гърлото ми гори. Ужасно горещо е тук. – Не мога, господарю!
– Лазаре, нали при мене беше
слуга
, не помниш ли, когато ти позволих да си направиш една колиба в моята градина?
Не помниш ли, че всяка сутрин ме будеше и ми поливаше да се измия, а сега не искаш една капка вода да ми дадеш да си наквася гърлото. – Да, Сафра, там аз бях слуга, но тука не съм. Аз живея в блаженство и ангели ме пазят. Всеки ден на страдание на земята, за мен тук е празник. При светите отци Аврам, Исак и Яков съм сега, не мога да ги оставя, за да дойда при теб.
към текста >>
– Да, Сафра, там аз бях
слуга
, но тука не съм.
Гърлото ми гори. Ужасно горещо е тук. – Не мога, господарю! – Лазаре, нали при мене беше слуга, не помниш ли, когато ти позволих да си направиш една колиба в моята градина? Не помниш ли, че всяка сутрин ме будеше и ми поливаше да се измия, а сега не искаш една капка вода да ми дадеш да си наквася гърлото.
– Да, Сафра, там аз бях
слуга
, но тука не съм.
Аз живея в блаженство и ангели ме пазят. Всеки ден на страдание на земята, за мен тук е празник. При светите отци Аврам, Исак и Яков съм сега, не мога да ги оставя, за да дойда при теб. И да искам, не ще ме пуснат. Ти прие добрините на земята, а аз на небето.
към текста >>
58.
МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И тая малка
услуга
може да стане причина след време за големи промени в живота ти!
Ако останеше тя сега да дойде в тебе, то е изгубена работа. – Кои са методите на любовта? – Обръщайте внимание на дребните неща, защото те са, които ще разрешат въпросите! Любовта е в най-малките подбуди! Например, ти си занят с някои високи работи, но дойде ти подбуда отвътре да покажеш на този човек пътя, – да походиш с него няколко десетки метра, за да му покажеш пътя.
И тая малка
услуга
може да стане причина след време за големи промени в живота ти!
Само през вратата на любовта може да се влезе при Великия! Само през вратата на любовта може да се влезе в Царството Божие! Само през вратата на любовта може да се влезе в Живота. Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък. А пък когато се осигуряваме, то е човешкият порядък.
към текста >>
59.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Защото тогава и като роб, като
слуга
на земята, като ограничен от слабостите на плътта, той чувствува пристъпа, диханието на свободата, крилата на душевния полет - многоожидан през вековете от заробената човешка душа.
Защото човек днес като гражданин се ползва от външна свобода, ала ако остане само с нея, може да умре гладен. Фактически, днес благата на живота се добиват изключително по пътя на ограниченията - себеограниченията, ограниченията на другите За да постигнеш нещо, ще се ограничиш от едно, от друго, ще ограничиш едного, другиго. Ето един кръговрат, който се повтаря вечно в живота на човека, взет като отделна единица или в обществото. Има дни, те са много, много малко, когато човек вкусва от свободата като вътрешно изживяване. Това е върховен момент.
Защото тогава и като роб, като
слуга
на земята, като ограничен от слабостите на плътта, той чувствува пристъпа, диханието на свободата, крилата на душевния полет - многоожидан през вековете от заробената човешка душа.
Не, свободата не е външен процес и външно благо в живота. Тя не съществува и в природата като външен процес. И там нещата са взаимно зависими. Ред закони ограничават живота в природата. Наистина в нея и всред нея има наглед по-голяма свобода, отколкото в човешките общежития, в човешкия живот.
към текста >>
60.
ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Това са: 6 дом, който има отношение към
прислугата
, личното служене, но и към болестите на родения, и 7 дом, дом на сдруженията, брака, но и на откритите врагове.
дом се смятат особено щастливи. Напротив, 8. и 12. - нещастни. Има два дома, които могат да имат и едното и другото значение.
Това са: 6 дом, който има отношение към
прислугата
, личното служене, но и към болестите на родения, и 7 дом, дом на сдруженията, брака, но и на откритите врагове.
Останалите домове - 2., 3., 4., 5., 9., и 11., се считат добри. 4., 8. и 12. домове минават още за окултни. Някои автори прибавят към тях и 6. дом.
към текста >>
61.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Големец и
слуга
.
Absoluta tïrîba. Книгата под това заглавие представя един значителен том беседи от Учителя, преведени на латвийски от Петър Миетинш. Той съдържа следните беседи: Абсолютна чистота. Ще дойде отвътре. Пробни страдания.
Големец и
слуга
.
Общение с Бога. Хигиена на живота. Вътрешна връзка. Вехтото премина. Влиянието на слънчевата енергия.
към текста >>
62.
МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Но когато вземете златото на оня, който никога не го е имал като благороден елемент и съставка на своето вътрешно аз, от оня, който е нищо, а е минавал за нещо поради външното злато, от
слуга
, който е бил нещо поради своя господар, от сина или дъщерята, които са били нещо поради своя баща, тогава картината е страшна и поразяваща... Златото се изпитва с огъня и ръждата.
Той е по-нещастен от бедняците, които цял живот са се учили в борба с неволята, защото не притежава качеството им да устоява на всички ветрове и бури. Пропадналият богаташ прилича на изнежен организъм, който е живее затворено и анемично и който лесно рухва от пристъпите на един суров несвойствен нему живот. Не всички, обаче, пропаднали богаташи заслужават злата участ да бъдат окай-вани. За окайване и истинско съжаление са ония от тях, които не са имали златото "вътре в себе си", а са живели край златото, спечелено от друг. Когато истинският аристократ и богат човек оскуден, той не става жалък, защото е запазил златото и неговия блясък в себе си, в своята кръв, в маниера, издръжливостта и в готовността да започне и най-грубата физическа работа и да я върши с културност, с обич.
Но когато вземете златото на оня, който никога не го е имал като благороден елемент и съставка на своето вътрешно аз, от оня, който е нищо, а е минавал за нещо поради външното злато, от
слуга
, който е бил нещо поради своя господар, от сина или дъщерята, които са били нещо поради своя баща, тогава картината е страшна и поразяваща... Златото се изпитва с огъня и ръждата.
Аристократът на духа се изпитва с нищетата и неволята. Всеки може да познае бедняка-богаташ, който носи златото в своята кръв, и богатия бедняк, който временно сияе, защото е близо до златото, и върху него лежи отражението на един чужд блясък. Златото между това има и някои отрицателни въздействия: То убива вярата в собствените сили и отдалечава от живота. Хората, които живеят непрестанно в злато, не обичат да общуват с другите. Те стават суеверни и мислят, че могат да сломят всеки неприятел с блясъка му.
към текста >>
63.
СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА - Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
VI — Много промени в служащия персонал на родения, който обикновено сам би бил повече годен за
слуга
, отколкото за господар.
Множество малки пътувания. IV — Опитности в домашния живот. Много промени в последния период на живота. V — Склонност към удоволствия и развлечения. Много опитности в чувствения живот.
VI — Много промени в служащия персонал на родения, който обикновено сам би бил повече годен за
слуга
, отколкото за господар.
Слабо здраве. VII — Популярност в обществото (в добър или лош смисъл). Много промени и вражди в живота, силно повлиян от връзки с други. VIII — Животът на родения е силно повлиян от смъртни случаи. Собствената смърт е повече или по-малко публична (на улицата, при пътуване и пр.).
към текста >>
VI — Вярна
прислуга
, голям комфорт.
Приятни отношения към роднини. IV — Любов към домашния живот и щастие в него. Много успехи на старост. V — Успех и печалба във връзка с художествена дейност. Много опитности в чувствения живот и с деца.
VI — Вярна
прислуга
, голям комфорт.
Лошо здраве поради прекалявания. VII — Щастлив брачен живот. Популярност. Успехи в правни дела и в сдружавания. VIII— Финансови печалби от брака и сдружавания, завещания. Приятен край.
към текста >>
64.
Зад дима и огъня – G. N.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за
заслугата
, че "като водач и главен пилот е намерил протока".
Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести.
Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за
заслугата
, че "като водач и главен пилот е намерил протока".
Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? "Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелан, защото никой от неговата кръв не е вече жив.
към текста >>
65.
В епохата на нервите – Е.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
VI - Спорове при служенето и много опитности с
прислугата
.
Много спорове с роднини. IV - Неприятен, дисхармоничен домашен живот. Спорове с родителите, борби и затруднения на старост. V - Импулсивност в чувствата и при спекулативна дейност. Много опитности в чувствения живот.
VI - Спорове при служенето и много опитности с
прислугата
.
Склонност към остри заболявания от трескаво и възпалително естество. VII - Нещастен брак, борби и процеси. Открити вражди. Разни пречки в обществения живот. VIII - Опасност от насилствена смърт.
към текста >>
VІ - Голям комфорт и добра
прислуга
.
IV - Печалба от наследство. Щастлив домашен живот. Много успехи на старост. V - Успехи в спекулации. Приятни опитности с деца.
VІ - Голям комфорт и добра
прислуга
.
Добро здраве, което, обаче, е изложено на опасност да пострада от прекаляване и невъздържаност в наслаждаването. VII - Щастлив брак. Признание на обществената дейност. Печалби от сдружавания и правни дела. VIII - Финансови печалби от завещания и брак.
към текста >>
Лоша
прислуга
и за- губи чрез нея.
Опасност от бедност и самота на старост. V - Скръб и разочарования в чувствените работи. Загуби при спекулации. VI - Малко удобства в живота. Лошо здраве.
Лоша
прислуга
и за- губи чрез нея.
VII - Много врагове, пречки и борби. Разочарования в брака. VIII - Затруднения със завещания и зестра. Смърт след дълго боледуване. IX - Затруднения и опасности при дълги пътувания и отношения с чужбина.
към текста >>
Предателска, невярна
прислуга
.
Чувственост. Извратености. Необикновени любовни отношения. Преобладаваща страст към удоволствия и стремеж към сензации. Разочарования в любовния живот. VI - Изтощаващи тайни болести вследствие на болезнени състояния.
Предателска, невярна
прислуга
.
Интриги и загуби чрез нея. VII - Своеобразни опитности в брачния живот. Ревност, скандали и прелюбодейство или пък напротив платонични съюзи. VIII - Финансови загуби във връзка със завещания и поверени пари. Своеобразно линеене.
към текста >>
66.
Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
" Срещнеш ли човек, който е готов да ти направи някаква
услуга
, ще си кажеш: "Той е!
А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество. Зад това същество седи Любовта, зад Любовта седи Божият Дух, зад Божия Дух седи Той, Великият, на който не може да се даде никакво име. Той е Онзи, Единственият, който винаги ни е обичал, обича ни и ще ни обича. Той е, който ни изпраща Любовта си чрез всичко, което ни заобикаля. Ето защо, срещнеш ли човек, който те обича, ще си кажеш "Той е!
" Срещнеш ли човек, който е готов да ти направи някаква
услуга
, ще си кажеш: "Той е!
" Има мигове, в които с особена сила прозвучават в съзнанието на човека тия две думи: "Той е"! Един хубав пример за това представя следната опитност, която е имал един верующ. "Вървях в духовния път, разказва той, но се обезверих. Изпаднах в мрачно състояние. Един ден излязох да се разходя по полето, да се поразтуша.
към текста >>
67.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със
заслугата
си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение.
със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със
заслугата
си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун.
към текста >>
И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната
заслуга
, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и
заслугата
, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството.
И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната
заслуга
, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и
заслугата
, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството.
Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ.
към текста >>
68.
ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Търговецът едва сега си спомнил, че преди петнадесет години той направил тази
услуга
.
Ала станало така, че той претърпява големи загуби, пропаднал и изгубил състоянието си. А беднякът, комуто бил дал на заем хилядата лева. отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева. Един ден, вече беден, търговецът получил писмо, придружено с един чек от 15,000 долара. Писмото гласяло: „В знак на признателност за дадените ми някога от Вас хиляда лева, пращам Ви скромната сума от 15,000 долара".
Търговецът едва сега си спомнил, че преди петнадесет години той направил тази
услуга
.
Зарадвал се, защото парите пристигнали тъкмо на време, сега, когато имал такава голяма нужда. Ако този търговец не бе направил тази услуга на бедния, щеше ли сега да получи тая сума? При това онзи, комуто той някога бе услужил, му я върнал многократно. От този пример, който е впрочем действителна случка, става ясно, че който услужва на другите, услужва същевременно на себе си. Тя потвърждава изтъкнатия по-горе закон: Помагаш ли на другите, с това помагаш и на себе си.
към текста >>
Ако този търговец не бе направил тази
услуга
на бедния, щеше ли сега да получи тая сума?
отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева. Един ден, вече беден, търговецът получил писмо, придружено с един чек от 15,000 долара. Писмото гласяло: „В знак на признателност за дадените ми някога от Вас хиляда лева, пращам Ви скромната сума от 15,000 долара". Търговецът едва сега си спомнил, че преди петнадесет години той направил тази услуга. Зарадвал се, защото парите пристигнали тъкмо на време, сега, когато имал такава голяма нужда.
Ако този търговец не бе направил тази
услуга
на бедния, щеше ли сега да получи тая сума?
При това онзи, комуто той някога бе услужил, му я върнал многократно. От този пример, който е впрочем действителна случка, става ясно, че който услужва на другите, услужва същевременно на себе си. Тя потвърждава изтъкнатия по-горе закон: Помагаш ли на другите, с това помагаш и на себе си. При днешните условия, всички онези, които имат будно съзнание, трябва да разберат и да приложат тоя закон. Те трябва да разберат, че не са.
към текста >>
69.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Някой ти е направил
услуга
и ти го обичаш.
Когато дойде любовта, страданието се задоволява. Щом страданието се задоволи, любовта е дошла. Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване.
Някой ти е направил
услуга
и ти го обичаш.
И без да ти е направил услуга, да го обичаш! Нашата любов е любовта на цялото Битие! Като дойде любовта при вас, вие ще обгърнете земята. Сега земята ви обгръща. Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите!
към текста >>
И без да ти е направил
услуга
, да го обичаш!
Щом страданието се задоволи, любовта е дошла. Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване. Някой ти е направил услуга и ти го обичаш.
И без да ти е направил
услуга
, да го обичаш!
Нашата любов е любовта на цялото Битие! Като дойде любовта при вас, вие ще обгърнете земята. Сега земята ви обгръща. Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите! Думите мразя и мраз са близки.
към текста >>
70.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
За тебе беше важно делото,
услугата
, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат.
И всичко, каквото ти направи на земята, се подхранваше от високия идеал, от високите идеи на Всемирното Братство, на Учителя. Това бети, това бе твоята душа, една животрептяща брънка от живота на Всемирното Братство в България. В своя личен живот ти бе свел нуждите до минимум. Ти не чувстваше нужда да „събираш имущество на земята". Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства.
За тебе беше важно делото,
услугата
, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат.
Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнерадост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот.
към текста >>
71.
ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната
заслуга
на нашия приятел.
Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот". Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото". Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология.
В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната
заслуга
на нашия приятел.
Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.
към текста >>
В
услуга
на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби.
Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти.
В
услуга
на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби.
И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят.
към текста >>
72.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В наши дни тя е изключително в
услуга
на разрушението и смъртта.
Ние гледаме прекрасния пейзаж, отразен в стихналата вода на езерните води. Човек го е гледал и преди хиляди години, но днес ние знаем законите на геометричната оптика, знаем за действието на молекулярните сили по тая повърхност, знаем защо капката има сферична форма, но тия сили съществуваха, още когато се раждаха „небето и земята". Победа над природата ли е това опознаване? Идват времена, когато изучаването на природата не ще ни води към суха и студена механичност, а към адмирация на силите. Машината следва пътя на духовното развитие.
В наши дни тя е изключително в
услуга
на разрушението и смъртта.
По чистия кристален лазур на небето бръмчат стоманените птици, които носят смърт и разрушение. Градове и села тръпнат под собствените си развалини, разтърсени от жестокия трясък на бомбите. Огромни стоманени дула, насочени едно срещу друго, бълват желязо и смърт. Хиляди човеци страдат непоносимо и жестоко с разбити кости и разкъсани меса. Ето машината, която беше помощница на човека, днес е негов убиец.
към текста >>
73.
ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В съвпад, интелектът се динамизира от желанието и става или
слуга
на желанието, което би го направило склонен към преувеличения, лъжи, дори, може би, към кражба, или интелектът ще победи желанието, което ще даде интелектуална сила, острота, деятелност и будност.
„При добри аспекти настъпват в същия смисъл противоположни ефекти. „Виждаме, следователно, колко е повърхностен методът, който се употребява почти навред да се преписват просто като характеристика на родения дадените в учебниците данни, които са получени само от хармонията или дисхармонията на два принципа в тяхното общо влияние върху първи дом. Същото важи за всички други планети и техните аспекти. „Ние ще дадем за изяснение още няколко други примери, които трябва да се съставят при същите предпоставки. „Меркурий и Марс, интелект и желание.
В съвпад, интелектът се динамизира от желанието и става или
слуга
на желанието, което би го направило склонен към преувеличения, лъжи, дори, може би, към кражба, или интелектът ще победи желанието, което ще даде интелектуална сила, острота, деятелност и будност.
„Меркурий и Юпитер, интелект и мъдрост. Съвпадът ще бъде почти винаги добър и ще благоприятствува за една от най-висшите прояви на интелекта. Лошите аспекти показват, че интелектът е в конфликт с мъдростта, което дава скептицизъм и неспособност да се преценяват нещата в техните истински отношения. „Меркурий и Сатурн, последният в неговата най-висша октава, дето той означава справедливост. Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава справедливо, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за справедливост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост „Венера и Марс, висше чувство и желание.
към текста >>
74.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Злото господар, доброто е
слуга
.
Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот. Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината. Днешният свят е под властта на царството на злото.
Злото господар, доброто е
слуга
.
Сега иде епохата на царството на доброто. Доброто ще бъде господар, злото — слуга. Но това няма да бъде още краят. След него ще дойде царството, което владее и над двете. За това царство малцина знаят.
към текста >>
Доброто ще бъде господар, злото —
слуга
.
Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината. Днешният свят е под властта на царството на злото. Злото господар, доброто е слуга. Сега иде епохата на царството на доброто.
Доброто ще бъде господар, злото —
слуга
.
Но това няма да бъде още краят. След него ще дойде царството, което владее и над двете. За това царство малцина знаят. Жителите на това царство са облечени с власт и сила, на която нищо не противоречи. Тази сила, с която са въоръжени и синовете на светлината, ние наричаме Любов.
към текста >>
75.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тя като минава навсякъде, знае, кой от какво има нужда, прави
услуга
, оставя, каквото трябва и си заминава.
– Какво трябва да се прави в момента ? – Приемете любовта и започнете да ù служите. Станете слуги на любовта. Искам да ви ценя слуги на любовта. И любовта е най-подвижната, най-умната слугиня в света.
Тя като минава навсякъде, знае, кой от какво има нужда, прави
услуга
, оставя, каквото трябва и си заминава.
Като станете слуги на любовта, ще влезете в царството на радостта. Под радост разбирам хармония между ума, сърцето, душата и духа. Всяко нещо трябва да се направи от любов. Всяка работа, направена от любов, е свещена. Всяко нещо, което любовта прави, е ценно.
към текста >>
76.
ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на духа, а волята е най-благородният
слуга
в семейството на човека, който е дух, душа, ум и сърце".
Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност. Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята. Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата, духът. Измежду многото мисли, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни.
Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на духа, а волята е най-благородният
слуга
в семейството на човека, който е дух, душа, ум и сърце".
И тъй, Учителят определя: волята е служител. Тя се проявява в тялото, в неговите органи. Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи? Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога. Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога.
към текста >>
В нашето себе пресъздаване и развиване на заложбите чрез най-добрия
слуга
в нас — волята, ние ще стигнем до познанието на Бога в нас, в нашите ближни, в живота и природата.
Така вяра и воля добиват своето единно значение. Нямаме разумна воля, следователно истинско, трайно постижение, ако нямаме вяра. Вяра— в що? — Вяра в постижимото, в самото растене, в съвършенството. Вяра във вечното, в Бога, който е извор на всички сили, на непрекъснат живот, който е образ на самото съвършенство.
В нашето себе пресъздаване и развиване на заложбите чрез най-добрия
слуга
в нас — волята, ние ще стигнем до познанието на Бога в нас, в нашите ближни, в живота и природата.
Ние ще намерим в нас изворите на безграничната и чиста любов към Него, Единният, Комуто можем да служим само чрез любовта. * След това кратко разглеждане на проблема за волята у Учителя и специално на онази нейна страна, която в нашия живот се проявява като динамична, творческа, претворяваща, трябва да се отбележи, че изнесеното далеч не представя всичкото богатство на мисли и методи върху въпроса за волята, което се намира в беседите. Представеното разглеждане е един опит да се обхване в едно цяло този толкова сложен въпрос. И само като опит го предлагаме на приятелите си. Ние знаем, че който се захване със задача, подобна на нашата, би дал сигурно друго разрешение, би изложил материала по друг начин, би почерпил други данни из необятното и богато слово на Учителя.
към текста >>
77.
ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ако някой ни направи
услуга
без любов, той ни заробва; ако и ние правим нещо без любов, заробваме другите.
Дали нещата стават, както ние искаме, или стават, както ние не искаме, това еднакво трябва да ни засяга. За да стане това, ние трябва да бъдем свободни. А свободни ще бъдем, когато се научим да заповядваме на злото в нас, или когато всичко в нас е подчинено на Божественото. Туй подчинение трябва да стане доброволно, с любов. Подчинение без любов носи робство.
Ако някой ни направи
услуга
без любов, той ни заробва; ако и ние правим нещо без любов, заробваме другите.
За да бъдем свободни, трябва да правим нещата с любов. Когато правим нещата с любов, освобождаваме другите; когато те ни правят нещо с любов, освобождават нас. Тъй че и когато даваме и когато вземаме да бъдем свободни, или да бъдем съвършени и в даването и във вземането. Какво нещо е съвършенството? Съвършенството не е нещо статично.
към текста >>
78.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
За учения стана ясно, че степените на трите измерения във видимата материя са подчинени и са в
услуга
на някакъв по висш свят.
Живата природа, обаче, съчетава в себе си, както неорганическата материя, така и органическата — светът на растенията и животните. Последните представят само клонки от организма на природата. В химията съединенията се делят на неорганически и органически. Но елементите, които ги съставят, не определят техния вид, защото днес е установено, че едно органическо съединение, получено по синтетичен път в научните лаборатории, се отличава от същото съединение, което е извлечено от някоя жива растителна или животинска клетка. Не само това, фините научни методи и пособия на новото време откриват разлика и в един и същи химически елемент, когато той се намира в неорганическото и органическото царство на природата.
За учения стана ясно, че степените на трите измерения във видимата материя са подчинени и са в
услуга
на някакъв по висш свят.
Трите измерения са изградени само в рамките на видимото. Органическата сфера на нашата природа, а и на целия космос таи в себе си един по висш ред, едно по-висше измерение. Като че ли трите измерения се съдържат в едно ново измерение и то заедно, като една единица. Ученият днес говори за едно „Аз", един субект, който съдържа трите измерения на видимия свят и борави с тях като единица мярка. Средата за изграждане формите на триизмерния свят е пространството.
към текста >>
79.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Великата
заслуга
на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост". „Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия.
Великата
заслуга
на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
към текста >>
80.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Някой път направите едно добро, една малка
услуга
, никой не ви вижда и ви е приятно.
Ако е зимно време, ще му запалите огън. Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ. Човек трябва да живее първо за цялото, после за ближния си и най-после за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили на първо място идеята да служим на Цялото.
Някой път направите едно добро, една малка
услуга
, никой не ви вижда и ви е приятно.
Например, в гората полеете едно цветенце и ви е приятно. Никой не ви е видел. И това цветенце седи в ума ви. Нещо ви шепне отвътре: „Много хубаво си направил". Ако една слугиня изведе едно дете на планината, няма ли да се ползува и тя?
към текста >>
81.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тялото за него е добър
слуга
, а пък той му е добър господар.
За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". „Човек требва да живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже.
Тялото за него е добър
слуга
, а пък той му е добър господар.
Такъв човек свободно може да се справи с тялото си" (7). Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това (7): „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете, каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки". „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко!
към текста >>
82.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи
услуга
някому, комуто и да е.
Този „учен” има живо, истинско знание и той може, наистина, да издигне своя брат — невежия. Така ние ще схванем благосклонността като единение с Бога и проява на божественото спрямо всяко живо същество. Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”. В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта.
Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи
услуга
някому, комуто и да е.
Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив.
към текста >>
83.
СТИХОВЕ: ПЕСЕНТА - И. Х-В
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Било ли е някъде по света, богатият да има господари и силният да стане
слуга
.
Зная защо, устните ни, някога изобилно пили от водите на Неговия кристално чист извор, днес са пропукани от жажда; зная защо, когато меката е спуснала тъмните си завеси пред нашия взор, ние пак неспокойни очакваме да се яви Той пред дверите на нашия дом. Зная, сестри мои, когато чуете стъпките на всадник (конник), защо дъхът ви замира замира: — за да чуете, дали не ще стихнат стъпките край вашите порти, дали не ще се похлопа на тях. Друм е сестри мои, друм минава край всички двери, по друмища бродят всякакви люде, стъпките на мнозина ще заглъхнат край всички двери, мнозина ще похлопат на тях. Ще чуете едни да ви позоват като пълновластни господари в своите богати замъци; други, видели украсата на вашия дом, ще коленичат пред нозете ви, готови слуги, роби да ви станат. Нека се пукнат устните ви от жажда, нека изнемощее тялото ви до смърт, но не отдавайте, сестри мои, надеждата на сърцето си нито на едните, нито на другите.
Било ли е някъде по света, богатият да има господари и силният да стане
слуга
.
В царството, където обитава Той, чиято бяла дреха и леки стъпки докосват земята, няма нито господари, нито слуги. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Тя ще прогони сенките на мъките от нашия взор и очите ни ще видят красотата на новия ден. Той ще дойде като полъха на лекия въздух по високите върхове и гръдта ни ще се подвижи като гръдта на младенец, който прави първата си свободна вдишка в новата земя, в която волно ще обитава. Той ще дойде като песен, като песента на чист планински извор.
към текста >>
84.
КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д.
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „
слуга
и господар на себе си", ще познае Първопричината.
Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта".
Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „
слуга
и господар на себе си", ще познае Първопричината.
Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов.
към текста >>
85.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато някой ти направи ценна
услуга
, тя го е пратила при теб.
Тя често те посещава, често осенява с присъствието си светилището, което е в глъбините на твоята душа. И тогава светла мисъл проблясва в ума ти, нежно чувство стопля твоето сърце, в тебе се ражда вдъхновение за благороден подвиг. Това са даровете, които тя ти е оставила при своето посещение. Когато нощем оставяш тялото си да почива, за да се укрепи и обнови, тя взема тебе — изтъканият от лъчите на светлината — в своите селения, за да ти покаже съкровищата, които е приготвила за тебе и за всички и за да ти пришепне велики идеи и закони, които на земята още не можеш да разбереш. Когато някой те погледне с поглед, който те преобразява, който не може да забравиш, и който ти разкрива тайните на цялата вечност, тя те е погледнала през неговите очи.
Когато някой ти направи ценна
услуга
, тя го е пратила при теб.
На всички свои деца тя знае имената, които са имали преди слизането си на земята — с които са познати горе. Тя се слива с всички, живее във всички, и всички живеят в нея. И до когото се докосне лъч от нея, у него затрептява веднага радостта на нова надежда! Когато си обезсърчен, когато мислиш, че никой не те обича, мисли за нея, за де те огрее една светлина и да те стопли един лъч, който излиза от Световното Сърце. И тогава ще разбереш, че напразно се обезсърчаваш, защото си потопен в нейното сияние.
към текста >>
86.
СТИХОВЕ-S.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и
слуга
на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога!
И ще разбереш скрита мъдрост в словото Ми: Ти живей в света, но светът не трябва да живее в тебе! Ти бъди между злото, но злото да живее в злото, а ти над него! Защото да живееш, значи да надживееш света. А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога. Ала да види, прозре и познае Бога в човека е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта!
Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и
слуга
на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога!
Да служиш на Бога, значи, да Го изявиш в себе си, като Любов, Мъдрост и Истина, и с това да дадеш в света най-пълния образ на Богочовека. Върви смело към съвършенството! " * И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите Небеса – Източникът на духовната светлина! Нека Царят на Живота, който изгрева вънка от тебе и когото живата природа така тържествено поздравява в този момент, да изгрее и вътре в тебе! Аз ти давам запалката на духовната светлина!
към текста >>
87.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Той обръща внимание на вътрешните морални сили на човека: „Във вас не ще така да бъде, но който иска да бъде големец между вас, нека бъде
слуга
вам, и който иска да бъде пръв, нека ви бъде раб Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина" (Мат.
6; 19—21). И понеже е трудно натовареният човек да разбере и възприеме тия думи на Христа, затова Той казва: „Истина ви казвам, че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие", (Мат. 21; 31). Наистина, Христос противопоставя на материалните придобивки онези, които траят вечно — „съкровище на небеса", ала човекът на земята, който има представа само за тук долу, трудно може да разбере небесното. И понеже познава слабостите на човека, Той дава и друго разрешение на въпроса: какво да правим?
Той обръща внимание на вътрешните морални сили на човека: „Във вас не ще така да бъде, но който иска да бъде големец между вас, нека бъде
слуга
вам, и който иска да бъде пръв, нека ви бъде раб Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина" (Мат.
20; 26—28). И за да остави още една вечна морална максима в живота, Той отговаря на питането: „До колко пъти трябва да прощаваме? " Исус отговаря: „Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем” (Мат. 18; 21, 22). Измежду редица други има още два израза в евангелието, които имат пряка връзка с отговора на въпроса — що да правим?
към текста >>
88.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в
услуга
и полза на самия човек.
Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство.
Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в
услуга
и полза на самия човек.
Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек.
към текста >>
89.
DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В това отношение
заслугата
на Райнов е най-голяма.
Та тези книги са пълни с дълбоки изследвания върху българската литература от възраждането насам! Те са богати изследвания върху всеки засегнат автор. Когато човек ги чете, сърцето му се изпълва само с радост. Човек чете в тях двама автори — този, който е писал съчиненията и този, който ги разглежда. И в светлината на Райновото разглеждане всеки четец добива една вярна представа за мястото и качествата на всеки разгледан български писател.
В това отношение
заслугата
на Райнов е най-голяма.
Той посочва всичките положителни страни на даден автор, посочва мястото и характерното, с което той заема това място в българската литература. И всеки автор е заел незаменимо място в родната книжнина, всеки запълва една празнина, която би зеела без него. Естествено, Райнов посочва и слабите страни на всеки писател. Та това, според нас, е още по-ценно и културно. Няма слепота в разглеждането и няма лицеприятие.
към текста >>
90.
DU MAITRE: LES GRANDS HOMMES
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
По желанието на факира един
слуга
забучил в пръстта на всяка саксия по една пръчка и поставил върху всяка саксия по един лист, промушен на отвесно забучената пръчка.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ,КНИГОПИС Опитност на френския пътешественик Жаколио в Индия В своите пътни бележки Жаколио разправя следните случаи: В град Пондишери се срещнал с факира Салванидин. Последният му казал да донесе седем саксии.
По желанието на факира един
слуга
забучил в пръстта на всяка саксия по една пръчка и поставил върху всяка саксия по един лист, промушен на отвесно забучената пръчка.
Листата били достатъчно големи, за да покрият саксиите. Факирът се съсредоточил и почнал да произнася известни думи, с ръце прострени към саксиите, като оставал неподвижен. Внезапно Жаколио усетил, като че ли лек ветрец развива косите му и облъхва лицето му. Подобно облъхване от ветрец почувствувал няколко пъти. Минало четвърт час.
към текста >>
91.
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ - Е.
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И когато кацне на коленото ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката
услуга
и за малкото благо, което ми носиш.
Не презирай малките цветенца, които срещаш по пътя си. Не презирай росните капчици, които виждаш по завехналите листа. Не презирай цвъртенето на малките птички, които се разговарят помежду си. Не отхвърляй и най-малката песен на светлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугите си на малкия бръмбар, който бръмчи около тебе и се моли.
И когато кацне на коленото ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката
услуга
и за малкото благо, което ми носиш.
Говори ясно и отчетливо, не бъди гъгнив. Всеки човек, който седи на два стола, е гъгнив. Всеки човек, който не знае, как да постъпва, е несретник. В света на доброто и на злото, в който живееш, избирай първо доброто, а после карай злото да слугува на доброто. Не свързвай приятелство със злото.
към текста >>
92.
КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Човек трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане
слуга
, за да служи на любовта.
Благодарете за това. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари. Господар може да бъде само онзи, който се е научил да служи. Днес хората се учат да служат чрез благодарността. Ако Този, Който е създал света, служи на всички същества, какво остава за човека, който не е създал нищо.
Човек трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане
слуга
, за да служи на любовта.
Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си. Той искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко. Той доказал също, че човек може да бъде благодарен и за лошата жена. Благодарение на Ксантипа, казал той, аз станах философ.
към текста >>
93.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нейният
слуга
също бил влюбен в нея.
При нея няма никакви противоречия. Щом има някое противоречие, това е извън Любовта. Когато помагаш, това е любов. Щом не помагаш, това не е любов. Един граф се влюбил в една мома.
Нейният
слуга
също бил влюбен в нея.
Веднъж трябвало да минат една река. Слугата ги прекарал с лодката през ръката. Като излезли на брега, нападнали ги разбойници. Графът избягал, а слугата изгонил разбойниците. На другия ден графът дошъл при момата, но тя му казала: „Втори път да не ви виждам".
към текста >>
Слугата
ги прекарал с лодката през ръката.
Когато помагаш, това е любов. Щом не помагаш, това не е любов. Един граф се влюбил в една мома. Нейният слуга също бил влюбен в нея. Веднъж трябвало да минат една река.
Слугата
ги прекарал с лодката през ръката.
Като излезли на брега, нападнали ги разбойници. Графът избягал, а слугата изгонил разбойниците. На другия ден графът дошъл при момата, но тя му казала: „Втори път да не ви виждам". Във всеки човек има нещо хубаво, но да знаеш, как да го извикаш да се прояви. Когато учителят люби ученика, последният винаги учи.
към текста >>
Графът избягал, а
слугата
изгонил разбойниците.
Един граф се влюбил в една мома. Нейният слуга също бил влюбен в нея. Веднъж трябвало да минат една река. Слугата ги прекарал с лодката през ръката. Като излезли на брега, нападнали ги разбойници.
Графът избягал, а
слугата
изгонил разбойниците.
На другия ден графът дошъл при момата, но тя му казала: „Втори път да не ви виждам". Във всеки човек има нещо хубаво, но да знаеш, как да го извикаш да се прояви. Когато учителят люби ученика, последният винаги учи. Неговия предмет ще учи. Когато учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет.
към текста >>
94.
НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане
слуга
на любовта.
Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите.
Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане
слуга
на любовта.
Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>
Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал
слуга
на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си.
Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта.
Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал
слуга
на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си.
Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>
95.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Библията има тази
заслуга
, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки човек.
В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила. Като минем през разните идолопоклонски времена и стигнем до еднобожието, проповядвано в библията, човечеството е минало един сънен период в съграждане и разбиране идеята за Бога. Наричаме го сънен, защото в действителност този период е дълъг промеждутък от време, в който масите са живели като животни. Само единици — посветените, са имали едно пробудено съзнание за мистериите, които са ги обкръжавали, за Първата разумна Причина и всичките сили, посредством които Тя е работила тук на земята. На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда), Китай (Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист).
Библията има тази
заслуга
, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки човек.
Библията ни даде схващането, че Бог е Дух. Библията ни разказва, че Бог е Истина, Всемогъщ (Йехова), Вседържател (Господар, Господ — Елохим). Наистина в Стария завет срещаме често да се говори за Бога, който наказва и въздава мъст, но това са човешки вметки в чистата идея и понятия за Бога. А от думите, „мое е отмъщението, и Аз ще въздам", трябва по-скоро да разбираме една повеля Божия, хората да престанат да си отмъщават сами. От тези думи изпъква още идеята за Бога като Справедлив.
към текста >>
96.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N.
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Павел: „По благодат живеем", а не по
заслуга
.
Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия. След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап.
Павел: „По благодат живеем", а не по
заслуга
.
За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление.
към текста >>
97.
ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ако едно дете с любов полива едно цвете или дърво, после ще направи
услуга
и на един човек.
Детето ще се учи да ги съзнава като живи същества, като души, които то обича. То ще ги отглежда с любов. То ще отива при тях като при същества, които чувствуват неговата любов и са отзивчиви на нея. По този начин неговата работа всред природата ще стане същевременно и школа на любовта. Любовта към треви, цветя, дървета, извори, птички по естествен начин после ще развие любов и към хората.
Ако едно дете с любов полива едно цвете или дърво, после ще направи
услуга
и на един човек.
От друга страна, самата работа на учениците в училищната градина, на полето, в гората и пр. представлява една колективна дейност. А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта. Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание. Колко много други случаи дава училищният живот за практикуване на любовта, за изучаването й чрез дейност!
към текста >>
98.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в
услуга
на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт.
Един културен познавач на музикалното изкуство казва следното: „Впечатленията, които човек получава, когато слуша музиката, се обуславят не само от изпълнената композиция и начина, по който се изпълнява тя, но и от степента на музикалност и висотата на музикалната култура на слушателя. Съществуват, следователно, безкрайно много степени на музикално разбиране,като почнем от наивното досещане на неподготвения слушател и стигнем до истинското художествено музикално разбиране на големия специалист, способен да вникне и в най-малките подробности на изпълняваните творения". Ако всяка друга деятелност на отделната личност на обществата и народите ни отдалечават във враждебство, голямото изкуство има силата да ни обедини в едно, в името на нещо свято и неземно, чийто облик е творческата красота. С изкуството се мъчат да си служат така, както си служат с един нож. С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние.
Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в
услуга
на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт.
Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на демона на насилието и жестокостта, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека. Истинското изкуство се сътворява в една творческа радост на духа и в атмосферата на любов. Един човек на изкуството винаги се стреми да достигне с различни средства „живота в себе си". С други думи, той се стреми да догони и осъществи великия несбъднат в живота му блян за сливане със световната красота и хармония. В процеса на догонването на тоя величав първообраз, творецът изпитва творческа радост, която го възвисява много над всекидневието.
към текста >>
99.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
И
слугата
работи, като че има любов.
Какво нещо е любовта? Това, което от начало е силно, а после слабо, то не е любов. Божествена любов е тая, която непрекъснато расте. Любовта започва с най-слабия подтик, но в края разполага с всички сили на природата. Всички работи, дето любовта не функционира, стават с пари.
И
слугата
работи, като че има любов.
Обаче всички работи, които стават с любов, стават без пари.
към текста >>
100.
ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Отначало музиката е била най-вече в
услуга
на религията.
дали началото на духовите инструменти, а по-късно лъкът за лов, със своя звук, е дал началото на струнните инструменти. С течение на времето се достигнало до използуване на инструментите и групово. Началното пение е било абсолютно едногласно и без текст. Така че музиката е толкова стара, колкото е и самото човечество, защото началото й се губи в далечните хилядолетия на нашето време. Ние мислим, че първите прояви на музиката трябва да се търсят в промяната на говора при религиозни обреди, при танца и при самата работа в разни височини при дългите гласни.
Отначало музиката е била най-вече в
услуга
на религията.
От равномерното удряне при работата и от явилия се от него ударен инструмент, човекът е почувствувал силата на ритъма. Първоначално човек е пеел. След това започва да подражава на звука на гласа чрез механически уреди. Така били изнамерени първите инструменти. Възможно е, обаче, и обратното.
към текста >>
НАГОРЕ
