Търсене в текстове за 'Слуга'

Галилей Величков (1911-1985)

Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея.
Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския живот. Беше добра изпълнителка на песните на Учителя. Беше поетеса, композираше и пиеси. Беше един талант от поезия, музика и слово. Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея. Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя? Може да опитате. Резултатите ще ги проверите чрез собствения си живот. Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души.
към текста >>

2. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

А това, че не паднаха бомби на "Изгрева", тази група от молещи се братя и сестри смятаха за своя заслуга.
Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком. Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа. Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува? Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха? " Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят. А това, че не паднаха бомби на "Изгрева", тази група от молещи се братя и сестри смятаха за своя заслуга. За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа. А изгонените богомили отидоха там и с идеите подготвиха Ренесанса на Европа. Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България. След Освобождението на България, Учителят беше казал: "Българите още не са свободни. Всички избити турци още не са преродени, а витаят във въздуха и влизат и обсебват българите.
към текста >>

3. 3_20 Души в почивка

Това е най-голямата заслуга на брат Георги Куртев. Амин.
Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви те показваха мястото, където онези души от Невидимия свят трябваше да слязат на земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа Верига действуваше още от самото начало, на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922-1944 година в Школата на Учителя, успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ, за да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа Верига. Те бяха светещите фарове в бурното море и непознатата земя, където трябваше да слезем като верига от души. Ако за някои е учудващо, че Айтоското Братство бе най-многолюдно - това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, че са могли да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да направят общение с Божествения Дух и да напълнят своите празни шишета и стомни от Извора на Словото на Учителя. Това е най-голямата заслуга на брат Георги Куртев. Амин.
към текста >>

4. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Музиката е била в услуга предимно на религията.
"Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика" У старите гърци, траки, у първобитните народи, музиката е била неразривно свързана с текста и с движенията или танците. Музиката е била в услуга предимно на религията. Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат.
към текста >>

При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста.
Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение. Инволюционната музика излиза от Хармонията на Божествения свят и слиза чрез мелодията. Тръгва от Виделината и слиза чрез Светлината. Една от разликите между обикновената и окултната музика е тази, че при окултната музика мелодията и текста-съдържанието - са неразривно свързани и образуват едно цяло. Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста. Времето и случаят могат да променят текста. Това е музика на временното съчетание и съзвучие на движението и формите на Светлината на земята. Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир. Учителят казва: "Вечната симфония, която иде от целия Всемир, е славословие на Бога като Любов".
към текста >>

5. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Главна заслуга за това имаше Неделчо Попов.
Е, какво ще кажете за това? Дайте си вашите обяснения. Това нещо няма да го намерите и при най-големите врагове в света. Там има правила, има закони, има институции за уреждане на тия неща. Накрая аз продадох едно много хубаво немско радио "Блаупункт", а Борис Николов продаде една много хубава своя флейта, прибавихме и други пари, за да финансираме издаването на песнарката. Главна заслуга за това имаше Неделчо Попов. Неделчо Попов беше технически оценител в държавна печатница. Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят. Разговори при Седемте рилски езера". Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и иззета, за да ни се попречи за издаването на песнарката. Но случи се така, че бе прибрана на един таван, отдолу имаше една стълба и когато решиха да се качват по нея, за да търсят хартията, стълбата се счупи и онзи падна на земята.
към текста >>

6. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук Кръстю?
Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога. На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха. Аз също мълчах, изобщо от вчерашната караница - ни помен. Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов". Ето тук беше пръстът на Кръстю. Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук Кръстю? Че е я само придружавал ли? Нито ги е заучавал, нито ги е пял, нито ги е записал. Тогава какво? Че бил настоявал пред нея да ги заучава и да ходи при Учителя? Настоявал я, но се вижда защо е настоявал - да му се впише и на него името.
към текста >>

7. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Но заслугата беше на Магдалена.
Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена. Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това, което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му "цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва." Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая. "Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели- некипели за Холандия и за Кришнамурти.
към текста >>

8. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

На вратата го посреща един слуга.
Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България.
към текста >>

9. 3_67 Котката, която мижеше

Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател и накрая в слуга.
Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете - към братята. Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме двадесет - двадесет и пет годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха. Някои от нас устояваха и се противопоставяха, а някои се изкушаваха и влизаха в клопката. А защо ли? Ето какво казва Учителят за тях: "Те могат да отидат да работят, а не да лежат.
към текста >>

10. 3_71 Последните дни на Учителя

Беше неделя, 24 декември 1944 година и приятелите непрекъснато се сменяваха около Него и се стараеха да Му бъдат в услуга кой с каквото може.
Учителят допусна и това. Така че Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели. А по едно време беше седнал на леглото и като видя, че са Му приготвили поредния млечен компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние не можехме да разберем заблудата. А тя беше тази, че наистина младоженецът се женеше за невестата, тоест Учителят си заминаваше. Беше неделя, 24 декември 1944 година и приятелите непрекъснато се сменяваха около Него и се стараеха да Му бъдат в услуга кой с каквото може. Всички бяхме замаяни от нещо, което витаеше във въздуха. Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава. Нито го допускахме, нито можехме да се ориентираме за онова, което ставаше около нас, в нас и в света. А усещахме, че целият въздух над нас е замрял в едно затишие и като че ли сме под един невидим похлупак. Веднъж, като млада девойка, видях как беше хванал един бръмбар - беше го захлупил с една чаша и го наблюдаваше най-внимателно.
към текста >>

11. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми.
За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота.
към текста >>

12. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана".
Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на песента "Вехади". Аз съм присъствувала, когато Учителят му говореше и го напътствуваше как да я разработи. Той я разработи за два гласа и ние я пяхме двамата с Митко Сотиров. Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на цигулка, което не се одобри от всички ни. През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя". Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана". Тук има един си бемол, за който Учителят беше казал на Пеню Ганев, че заради него Кирил ще има да плаща. След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата. Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония. Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов.
към текста >>

13. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

Искам да спомена заслугата на един наш приятел, благодарение на който можахме да отпечатаме песните на Учителя.
Там отпечатаха колите и очаквахме там да ги подвържат. Но по редовен график печатницата трябваше да се ремонтира и боядисва и спряха всякаква дейност. Тогава Неделчо Попов изкара колите от печатницата, натовари ги бързо на една каруца с кон и ги премести при себе си - там, където работеше и стояха доста време там, непосредствено зад гърба му, на работното му място, натрупани на купища по коли. Когато го питаха какво е това, отговаряше, че са песни, религиозни песни на Синода. Една нощ Неделчо Попов ги пренесе с няколко каруци у нас - на "Симеоновско шосе" 14 и ние ги вдигнахме на нашия таван. Искам да спомена заслугата на един наш приятел, благодарение на който можахме да отпечатаме песните на Учителя. Това е Борис Рогев, който беше директор на военната печатница. Той подписа заповедта да се отпечатат песните на Учителя. Благодарение на него се получи това разрешение. Той бе наредил печатането на песнопойката да става през нощта. И така тя бе напечатана през нощите.
към текста >>

14. 5_28 Жабата, която донесе материализма

А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини.
Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго. Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас. А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини. Оставиха всичко това и дойдоха да ядат студентската супа. Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята. Ние се пооглеждахме и също си тръгвахме.
към текста >>

15. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

"Мястото на Ваучер се изкупува за "Изгрева" Централното място на "Изгрева" е една нива на английския журналист Ваучер, който я подарява на своя слуга-българин, а той пък я продава на нашите приятели.
"Мястото на Ваучер се изкупува за "Изгрева" Централното място на "Изгрева" е една нива на английския журналист Ваучер, който я подарява на своя слуга-българин, а той пък я продава на нашите приятели. На няколко пъти е изкупувано това място, което беше четири-пет декара. После братята купиха останалите места - към двадесет-тридесет декара. Учителят беше наредил на старите приятели да се купи цялото това поле. Тогава те имаха пари, но смятаха, че знаят много повече от Учителя, когато се отнася за материалните неща. Ние тогава бяхме младежи и нямахме думата.
към текста >>

16. 5_32 Имотите на богатите братя

Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
" Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Някои от тях бяха бездетни. Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха много години - повече от десет.
към текста >>

17. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Ако беше оставила България в границите на Сан-Стефанския мирен договор, то Сан-Стефанска България щеше да бъде в услуга на Англия.
Тя сбърка. Напротив, щеше да се увеличи английското влияние. Тя не трябваше да се меси. Раздели България на две, за да не стане България случайно руска губерния и да не би да се завардят и блокират проливите и Черно море. Но Англия сбърка. Ако беше оставила България в границите на Сан-Стефанския мирен договор, то Сан-Стефанска България щеше да бъде в услуга на Англия. Но те не можаха да предвидят това и сбъркаха. Но онези сили, които противодействуваха, не сбъркаха, а сполучиха. Това са същите сили, които направиха атентат на двойния освободител цар Александър II и го убиха. Тези сили не се шегуват." "В Берлин Англия раздели Сан-Стефанска България на две и те попречиха. Никой човек не трябва да коригира Божествения План и затова Англия ще плати с разрушаването на Английската империя." "На Англия се даде да поправи грешката си през 1914 година спрямо България.
към текста >>

18. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Доброто туря злото на работа." Тук в Школата на Учителя бе направен опит да се приложи това знание - злото да служи като слуга и да работи за доброто.
Тук бе и най-голямото добро, идващо чрез Бялото Братство . Учителя т казва : "Злото и доброто са в едно дърво. Това са две противоположни течения в природата. Злото е в корените на дървото, а доброто е в неговите клони. Злото отива към центъра на земята, а доброто отива към слънцето. Доброто туря злото на работа." Тук в Школата на Учителя бе направен опит да се приложи това знание - злото да служи като слуга и да работи за доброто. Но всичко се обърка, защото всички проявиха непослушание и своеволие към съветите на Учителя. Ние бяхме свидетели и проверихме на гърба си как изглежда и колко струва това непослушание. А сега ще ви разкажа няколко такива примера. Учителят никога не се е срещал с цар Борис III, както и с неговия баща - цар Фердинанд. Отначало чрез сестра Мария Стоянова, която бе от Братството, царят се е допитвал за някои въпроси.
към текста >>

19. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Когато погнаха Братството и скалъпиха процес срещу него, Василка отива при нея да иска съдействие и една услуга за Братството.
И през тези години и събития нашите хора винаги им съдействуваха. Тези неща се знаеха от семейството им. След 9 септември 1944 година комунистите дойдоха на власт и сестрата на Георги Димитров зае голям пост. Накрая беше директор на Партийната школа в София. Това бе голям пост. Когато погнаха Братството и скалъпиха процес срещу него, Василка отива при нея да иска съдействие и една услуга за Братството. А тя като чула за Братството, казала: "За тях никога, но за теб може. Ако искаш, ще ти дам един апартамент да живееш в него." Василка отказва и обяснява, че тя я е спасила затова, че Бог живее в нея, а не за облаги и си тръгнала. Та до последните си дни Елена бе настроена срещу Братството. А Георги Димитров имаше добри чувства към Учителя и Го уважаваше. Той не бе забравил добрините Му.
към текста >>

Човек не може да бъде слуга на двама господари.
В тези уречени дни аз и сестра Мария Тодорова отивахме на екскурзия на Витоша и се разхождахме по поляните на свобода. Там бяхме свободни. А долу, в града, искаха да ни сложат юлар, да ни впрегнат и да теглим чужда кола. Така навремето конете или воловете теглеха колите на господарите си. Аз исках свобода за себе си и за Братството. Човек не може да бъде слуга на двама господари. Това е окултен закон, разглеждан подробно от Учителя в Неговото Слово. Трябваше да изпълня Волята на Учителя. И аз я изпълних. Упрекваха ме дълго за това, че съм направил фатална грешка. Ха да видим сега каква е тази фатална грешка, която съм направил?
към текста >>

20. 5_57 Кой спаси българските евреи?

След заминаването на Учителя, новата комунистическа власт си приписа заслугата за спасяването евреите.
След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е тактически правилен за него. Доктор Делиус, шефът на нацисткото разузнаване, също съобщава, че България не желае да поеме върху плещите си еврейската ненавист и проклятия. А изпратеният германски съветник по еврейските въпроси, Данекер, през месец август 1943 година е отзован. Така Учителят спаси евреите. Тъй седи въпросът. След заминаването на Учителя, новата комунистическа власт си приписа заслугата за спасяването евреите. Това е лъжа. Наистина, имаше общественици, които протестираха. Но те бяха малко и нямаха никакво влияние върху царя, който управляваше България чрез своя послушен кабинет. Никой по това време не можеше да се добере свободно до царя, освен Любомир Лулчев. Никой не можеше да му говори направо, освен Любомир Лулчев.
към текста >>

21. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

На сбогуване ни казаха, че когато имаме нужда от нещо и ако е в тяхна власт да сторят това, винаги могат да направят услуга на Братството в името на онзи Бог, който запази и спаси техните символи и скрижали от скинията на Мойсея в София.
След малко и Боян заплака. Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при нозете на Всемировия Учител. Това бе най-чудното явление, което ни се случи след заминаването Му и което засвидетелствуваме в Дух и Истина! Диамантите с епруветката бяха предадени на еврейската делегация. Те се поклониха и си тръгнаха. На сбогуване ни казаха, че когато имаме нужда от нещо и ако е в тяхна власт да сторят това, винаги могат да направят услуга на Братството в името на онзи Бог, който запази и спаси техните символи и скрижали от скинията на Мойсея в София. Ние се разделихме и нашите пътища се разделиха. След войната евреите масово се изселиха от България и отидоха в Израел, в своята нова родина.
към текста >>

22. 8_12 Братските салони и Изгревът

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара.
Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Клоните бяха гъсти до земята и едвам се минаваше, но по-късно, с годините, те се вдигнаха - израснаха дърветата и гората стана достъпна за всички. Тогава не можехме да минаваме навсякъде и това много ни затрудняваше. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите. Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара. Това е мястото, където бе по-късно полянката, заедно с горичката. През 1921-22 година са го купили. Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим.
към текста >>

23. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от салона.
След заминаването му, наследница бе Марийка Тодорова Стоименова. Тези 3 560 кв.м бяха отчуждени с държавен акт № 1092/2176. Начо Петров Купенковски владееше 3 500 кв.м с нотариален акт № 9, том XII, дело 2372 и дело 2108 от 1931 г. Брат Начо Петров записа това място на свое име и то не бе одържавено до 1957 година. Така че, ние играехме Паневритмията от 1949 до 1957 година на това място. Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от салона. Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м. Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м. Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия. След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета. На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м.
към текста >>

Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление.
Запомнете това! Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия. След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти. Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни. Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище. За това никой не може да се оплаче от държавата. какво стана с нас, стенографките? Савка си замина през 1945 година. Брат й, който бе наследник на една трета част от салона, се отказа от този дял.
към текста >>

24. СЪДЪРЖАНИЕ

Услугата 178.
Репетицията 173. Охраната 174. Сбогуване 175. Непослушанието 176. Заграбеното наследство 177. Услугата 178. Полезните неща 179. Утехата 180. Едно кътче от Рая 181. Места в село Бистрица за новия Изгрев 182. Бомбардировките над София и будното съзнание 183.
към текста >>

25. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж.
Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас. На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак. Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях.
към текста >>

26. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА Тази история е истинска макар и да е чудновата. Това се случва непосредствено след руско-турската война 1877/78 г. В Габрово имаше един чорбаджия Пенчо-Сеяша, който бе ходил на млади години по търговия из Влашко, че по Сръбско и на много още места и познаваше много хора. Така той получава писмо от един румънец, който е бил хайдутин или четник в България преди много години, а сега е бил стар и не можел да се движи, но е бил приятел на чорбаджи Пенчо-Сеяша. Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво. Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно. Един ден моя дядо получава писмо от този стар румънец на български език, който е бил четник в България. Как така румънец пък знае български да чете и пише. По онова време в Румъния има десетки хиляди българи изселили се още през време на войните, особено през 1828 г. В това писмо се пише, че в Габровските пещери, където река Янтра прорязва високата стена, тези скали, които отиват от Габрово до Севлиево и тук в пещерите на устието се намират съкровищата на Търновските боляри, заровени преди да дойдат турците.
към текста >>

27. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

След Коледа преставех нов помощник-слуга на име Йордан, кротък и смирен.
Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а двора, обора, къщата постоянно на тютюн миришеше. Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти." Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и наглася вибрациите ни в хармония. След Коледа преставех нов помощник-слуга на име Йордан, кротък и смирен. Надея се с помощта Господня да дочакаме определеното време. Второто ти писмо заедно с беседата от 16 т. г. го получих на 22.3наеш ли, брате, колко ни помогнахте с тая беседа! Ти добре правиш, че помниш само доброто в Ачларе, а пред моите очи се превързва броеница, в която виждам престъпленията си, които съм извършил. Затова и искам да бягам далеч от Ачларе.
към текста >>

28. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба.
48. КАК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ Старите братя се заеха да откупват нивите на слатинските селяни, за да се оформи братското селище като около 40 декара бяха откупени с братски средства. Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер. Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството. А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели.
към текста >>

Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели.
А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска.
към текста >>

29. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Главна заслуга за обучението има Гълъбов, който беше открил курс по стенография, в който учеха Савка и Елена и след това се присъединиха към Паша и образуваха стенографското ядро, което почна да стенографира беседите на Учителя.
А сега едва ли някой може да ги отпечата по същия начин. По-късно излезна второ и трето издание с друг формат. След него дойде Паша Теодорова, която беше ученичка на Гълъбов. Той я доведе. А след нея дойде Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Главна заслуга за обучението има Гълъбов, който беше открил курс по стенография, в който учеха Савка и Елена и след това се присъединиха към Паша и образуваха стенографското ядро, което почна да стенографира беседите на Учителя. След няколко години се яви и Боян Боев, след като го уволниха дисциплинарно от гимназията в Свищов, където бе учител по естествени науки, заради пропаганда на окултизма. Той дойде като готов стенограф и се зачисли към тях. Аз също отначало се зачислих към стенографите понеже съм учил стенография още в гимназията и бях добър стенограф. Тъй, че се образува една група стенографи от 56 човека, които записваха отначало беседите. След това Учителят нареди веднага да се дешифрират беседите и да се напишат на пишеща машина.
към текста >>

30. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Така че някои от беседите бяха издадени от Никола Ватев, а някои от Борис Малджи-ев, но главната заслуга бе на Никола Ватев.
Той организира цяло издателство. Подготвяше отпечатването на беседи и разпространението им като ги продаваха на костуеми цени. Печалба от това нямаше. В Русе Борис Малджиев имаше печатница и там се печатаха беседи. Но и те се въодушевиха и издадоха само някои беседи. Така че някои от беседите бяха издадени от Никола Ватев, а някои от Борис Малджи-ев, но главната заслуга бе на Никола Ватев. Често Паша Теодорова пътуваше до Русе, отсядаше там у братя Маркови, за да прегледа шпалтите и да направи коректура. Когато се подготви едно томче тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета „Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки, от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха в отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка година на корицата имаше свой знак за разпознаване.
към текста >>

31. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Така че тук и Мария има заслуга за откриване на Младежкия Окултен Клас.
„Опълченска" 66.Много по-късно нашата Младежка духовна група поканихме Учителя на Изгрева в гората на една пейка и тогава Той ни разясни някои въпроси по повод на нашата вътрешна духовна работа. Той имаше примера с частната ученичка и като взе повод от нашето желание да учим, това стана причина да открие Младежкия Клас. Той покани поименно учениците, които да участвуват. Така се образува Първия Младежки клас от 80 души братя и сестри. По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школата, в която освен мъже са допуснати и жени. Така че тук и Мария има заслуга за откриване на Младежкия Окултен Клас. Тогава всички имаха една представа, че като се влезне в един Окултен Клас ще трябва да им се поверят дарби и способности както и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките на ученика идват много бавно и в резултат на една вътрешна работа. Понеже много не бяха готови за такава работа, то те се оттегляха. Онези, които останаха, станаха ученици на Школата. След войната, когато киното беше нямо, т. е.
към текста >>

Така че сестра Мария има тази заслуга.
Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. По онова време сестра Мария изнасяше концерти самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София. Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната. Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява. А като почна да дружи с мен и с Жорж тя се укрепи. При Учителя дойде като готова музикантка.
към текста >>

32. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Слуга и роб бях аз!
А кой ще слугува на толкова много хора? Значи трябваше да има къщна помощничка, която да помага в кухнята и в дома, за да може да отмени Мария, та тя да види някоя своя работа. А брат Борис трябваше да носи на плещите си издръжката на тоя малък дом с неговите гости. Тъй седи въпроса с нашата домашна помощничка. Слугиня или робиня ли? Слуга и роб бях аз! Много често Учителят посещаваше малкия ни дом на Симеоновското шосе. Често Учителят минаваше покрай нас, отбиваше се и от тук тръгвахме за редовните екскурзии за Бивака през Симеоново. Последните години, след като се завръщаше от Витоша Той приспиваше у нас. Веднъж като се прибираме от екскурзия, аз Мария и Учителят сме пред малката вратичка на улицата. Учителят огледа къщичката и каза: „Има вероятност след 25 години да ви вдигнат от тук, за да се строи," Мария изстена болезнено.
към текста >>

33. 157. ОТКУПВАНЕ

157. ОТКУПВАНЕ Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари.
157. ОТКУПВАНЕ Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари. Живееше в охолство. Макар че беше във всичко задоволен един ден го посети и му дойде на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска. Нито със слуги, нито с молби, нито с лекари можеше да изпъди болестта от себе си. Тя го тръшна на легло и той се завайка и се уплаши не на шега.
към текста >>

34. 177. УСЛУГАТА

177. УСЛУГАТА Една от най-деликатните области на живота и най-отговорна е тази, където се пресичат отношенията между хората.
177. УСЛУГАТА Една от най-деликатните области на живота и най-отговорна е тази, където се пресичат отношенията между хората. Когато човек се приближава към другиго трябва да ходи със светло съзнание, с благоволение и със свещено чувство. В тази област на живота има закони, които трябва да се спазват и тъкмо тук хората си мислят, че могат да правят всичко каквото си искат. А това не е така. Дори е много опасно. Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза.
към текста >>

35. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд предлага хубава стая в хубавата си къща, богата къща с прислуга.
А през това време Учителят не е в София, а в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни, там до извора Куш Бунар. Приятелите правят съд, укоряват го и го изключват от Братството. Казват му: „Ти вече не си от Братството! " И го изключват от Братството. Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд предлага хубава стая в хубавата си къща, богата къща с прислуга. Той е богат човек. Голям издател. Той ръководи военното издателство, където има фирма „Лазар Котев и Гужгулов". Той има складове на литература на ул. „Бенковски" 19.0свен това той притежава единствения склад на всички теософски книги на ул.
към текста >>

36. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа.
Беше есен, идваха селяните с колите от гроздобер, пълнят коритата с грозде, напоят си добитъка и продължават. Идват жените със стомни, с кобилици и си носят вода. А водата от хубава, по-хубава и в изобилие. Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус. Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие. А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа. А самото село си построи чешмата със собствените си ръце. Тя изигра голяма роля в онези години. Тя бе построена през 1928 г. Освен чешмата за пиене на вода, тя бе пример за братска работа и пример, какво значи вяра и как се реализира тя. Тя бе урок и за противниците на Братството.
към текста >>

37. 74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА

Спомням си в една от беседите си Учителят бе споменал, че когато Невидимият Свят реши да съкрати дадени исторически периоди, то в едно прераждане се случват на човека такива промени, че той преминава в един живот две свои пререждания и като господар и като слуга.
Те са по разрушението. А по съзиданието на новият свят ще дойдат други. А другите ще имат свое време да сторят това. Ние няма да дочакаме да видим това. Ще го дочака едно друго поколение след 2000-та година. Спомням си в една от беседите си Учителят бе споменал, че когато Невидимият Свят реши да съкрати дадени исторически периоди, то в едно прераждане се случват на човека такива промени, че той преминава в един живот две свои пререждания и като господар и като слуга. Като пример бе изнесъл съдбата на руската аристокрация след революцията 1918 г., която бе принудена да емигрира на запад. В един и същ живот от господари те преминаха в другия полюс и станаха слуги. Ние в България ги видяхме как преминаваха тези руски величия изгонени от Русия като нещастни низвергнати човешки същества. Те преминаха през България като емигранти, но преминаваха като слуги, а не като господари. Видяхме как се сбъднаха думите на Учителя.
към текста >>

38. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
Той се среща с Учителя и след това неговия живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично и аз съм ги разказвал. Особено са интересни онези когато през 1925 г. той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. той се пенсионира и живееше със своята пенсия. По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди.
към текста >>

39. 110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ

" „Не мога сестра, такава ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга.
" „Мани, мани, взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление през Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: „Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." А сестрата добавя: „Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да заприличаш на човек? " „Не мога сестра, такава ми е службата, чужда корона да нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Оставила го да си ближе раните като пребито псе. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото. Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител.
към текста >>

40. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г.
И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение. Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува. Всеки господар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са негови служители. Така всички бяха принудени да се определят.
към текста >>

Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува.
С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение. Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува. Всеки господар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са негови служители. Така всички бяха принудени да се определят. Разбра се всеки кой кому служи. Накрая, след като влезнахме в затвора и след като излезнахме, след като се разруши Изгрева Бертоли дойде да се извини, че е бил сгрешил. Приех извинението му, но времето бе минало и отминало.
към текста >>

41. 33. СПИРАЛАТА

Сега бихте ли ми казали чия е заслугата България да съществува като държава?
ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република. По този начин България щеше да се заличи като самостоятелна държава и щеше да влезне в състава на СССР. Но това не стана понеже руснаците поради стратегически съображения отказаха на българските комунисти това предложение. Те го отказаха, защото ние бяхме укрили камъка. Ако беше разрушен камъка, тогава щяха да имат други стратегически съображения и България щеше да престане да съществува като държава. Сега бихте ли ми казали чия е заслугата България да съществува като държава? Помислете и си отговорете сами!
към текста >>

42. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

Той се държеше като брат отначало, но беше в услуга повече на партията на комунистите отколкото на Братството.
Това ние го знаехме и виждахме. А той идва с пистолет на кръста. Ръководителите се уплашиха и понеже знаеха, че е от Братството го приеха. Казаха си: „Ела зло, че без тебе по-голямо зло! " Народна поговорка, която бе точно измислена за нас. Той се държеше като брат отначало, но беше в услуга повече на партията на комунистите отколкото на Братството. Свърши и някоя и друга работа за Братството, но направи и най-голямата пакост на Братството. Няма да го съдим за това. Друг ще го съди. Какво направи за Братството? Съдействува да продължи Братския живот както си беше при Учителя.
към текста >>

43. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

Заслугата на Мария Тодорова бе много голяма.
За самият процес има документация. Оставям нещата така. Не искам реабилитация. Оставям да се разрешат по закона на живата природа като все един ден ще се намери разрешение на тези неща по закона на Правдата. А сега нямам никакви претенции и изисквания. Заслугата на Мария Тодорова бе много голяма. Ако тя не ме поддържаше с храна на всеки 15 дни, която ми носеше аз нямаше да издържа в затвора. Тя показа един героизъм, едно постоянство, една вярност, преданост към Учителя и към Делото и една обич. Мога да кажа, че моето спасение в затвора, запазването на здравето ми се дължи на нейните грижи и старание. По време на самия процес бях в най-тежко състояние. Нищо не можех да ям.
към текста >>

44. 19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА

Антов ги бе извикал да направят финансова ревизия и бе в услуга на властта.
Значи той нямаше откъде да вземе пари, за да я заплати. Така че Антов и Манол Иванов нямаха от къде да вземат тези пари, за да платят машината, купена на 18.Х. 1945 г. Следователно лъжеха. Но съдът каза, че вярват на Антов, а не на нашите свидетели. Антов ги бе извикал да направят финансова ревизия и бе в услуга на властта. Чак тогава разбрахме защо Антов накара Жечо Панайотов през 1948 г. да изгори тефтерчетата, за да може да се скрие кражбата на тези пари. Но се сетихме много, много късно. Кой да предполага тогава? Нали бяхме братя?
към текста >>

45. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

А той искаше да се представи пред комунистите като негова заслуга.
Това не бе вярно. Запознайте се с протокола от 29.Х1.1957 г., където е описа за жълтиците направен от милицията при изземването им чрез протокол. Още от самото начало Антов искаше да раздава на предприятия по 100 000 лв. заем, за да си прави актив пред Партията - БКП, а това бяха много големи суми. Тук даде, там даде и по този начин изтощава Братството. А той искаше да се представи пред комунистите като негова заслуга. Аз се въз-противлявах и колкото можех и така от сумата един милион лева, която той искаше да раздаде, аз я намалих и дадохме само 200 000 лв. Ето така се водеше борба за съхраняване на тези суми оставени от Учителя. Най-големият ми дипломатически успех бе да се спечели Антов за печатане на беседите. Направих го директор на печатницата, определихме му заплата, а по-късно бе отговорник и на книговезницата. Това уважение към него и добра заплата временно го приспа.
към текста >>

46. 40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА

Преди да го пуснат аз помолих момчето за една услуга.
Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика. Така запазих момчето от замръзване и себе си. Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в килията. А имах и още един човек, за когото трябваше да се грижа. Момчето оживя от студа, приключиха му следствието и го оправдаха. Преди да го пуснат аз помолих момчето за една услуга. Аз бях напълно изолиран в затвора и търсех начин да влезна във връзка с-Мария, която трябваше да ми отговори на три въпроса, защото отговорите на тези три въпроса ми трябваха за следствието. За една ориентация. Бях непрекъснато заплашван, а и не бях сигурен дали тя не е затворена и хвърлена в затвора. Накарах момчето да запомни три въпроса, които да зададе на Мария Тодорова след като излезне от затвора и се срещне с нея. А отговорите на тези три въпроса ми бяха необходими, за да знам как ще се води следствието в бъдеще.
към текста >>

47. 49. ДЕЛОТО

" Учителят казва: „И Злото ще бъде слуга на Доброто!
Още от Каин и Авел. Откакто Каин уби Авел, оттогава този акт се повтаря в света. Господ казва: „Който убие Каина, престъплението му ще е по-голямо! " Значи Злото не трябва да го убиваме. Христос каза: „Любете враговете си! " Учителят казва: „И Злото ще бъде слуга на Доброто! " Каква красота. Каква точност на обяснението за същността на Истината. Затова Истината е свещена и недосегаема за скверни ръце. Само човешката душа има отношение към Истината.
към текста >>

48. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

А за откриването на този завод аз имам заслуга.
Имаше един милиционер, който ме контролираше. Изпращах редовно мостри на началника на затвора. Той ги хареса. И те мислеха, че могат да вземат завода в Пазарджик в затвора и да произвеждат мраморни плочи чрез затворниците. Обаче софиянци го взеха. А за откриването на този завод аз имам заслуга. Проведох курсове и подготвих затворниците да работят по занаята, по настояване на един инспектор, когото успях да убедя. Поехме да изпълняваме мозайките на някои жилища до пазара на Пазарджик. Беше една 4-етажна сграда. Изпълнихме работата отлично. Дойдоха инспекторите, приеха сградата и в знак на благодарност пуснаха 40 човека на свобода като им опростиха няколко години от затвора.
към текста >>

49. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Търсеше и най-малкия случай да ми направи услуга.
Подобието е пълно във всяко отношение - и външно, и вътрешно, и във вкуса и в начина на мисленето. Не еднаквост, а подобие. Творческата искра е същата. Милият Жорж, и тук се срещнахме и прекарахме известно време заедно. Привърза се към мене като, че сме били и пребили. Търсеше и най-малкия случай да ми направи услуга. Удивителни неща се срещат в живота. Хубави хора срещнах и тук. Това е Господ, в затвора. Това е народа. 35. Докато злото съществува в човека, то винаги ще взима външен образ и ще го измъчва.
към текста >>

Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия.
Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много. Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават. Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в трънете. „Избуяха и заглушиха го". 86. Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия. Партията ще бъде слуга на Братството. Всемирното Бяло Братство е навсякъде в цялата Вселена. То е господар и на планетата. Няма какво да иска човек да завладява земята, тя си има Господар. 87. Седиш в затвора, в килията дни и месеци.
към текста >>

Партията ще бъде слуга на Братството.
Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават. Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в трънете. „Избуяха и заглушиха го". 86. Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия. Партията ще бъде слуга на Братството. Всемирното Бяло Братство е навсякъде в цялата Вселена. То е господар и на планетата. Няма какво да иска човек да завладява земята, тя си има Господар. 87. Седиш в затвора, в килията дни и месеци. Какво ще правиш?
към текста >>

50. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение.
Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда. Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи. Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение. УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет. Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин. Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий.
към текста >>

51. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър".
Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците. Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър". Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи. По силата на чл. 2 от З.О.Е.Г.П.Н.С. се отчуждават само имоти на частни лица и дружества, а не обществени, каквито са въпросните имоти. Ето защо, молим, декларираните имоти да бъдат изцяло освободени от отчуждение.
към текста >>

52. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

А че бях избран аз, то не беше моя заслуга.
Беше трагично и беше жалко да гледам озлобени хора срещу себе си, които излъчваха злост и ярост. И представете си, че това бяха хората, които аз подпомогнах и материално и ги накарах чрез мен да си напишат опитностите за Школата. Без мен те оставаха в пустинята на забравата. Виждах, че това бяха Силите, които не желаеха и не позволяваха Школата на Учителя да има история. А Школата имаше история и трябваше да се напише. А че бях избран аз, то не беше моя заслуга. А че устоях и реализирах това което трябваше, това го дължа на Този, Който ме бе изпратил да свърша тази работа. Много от материалите на Борис, които бяха скрити по Витоша и по разни други места, останаха там скрити за вечни времена, защото след кражбата на архива на Савка Керемидчиева и на непечатаните беседи от Резньовете, както и при кражбата на осемте куфана от Боян Златарев, Борис изведнъж се озлоби, затвори се и дори на мен не каза къде се намират материалите. А когато пожела да ги разкрие, той беше забравил вече къде се намират. Много от материалите от 1976-1980 г. преминаха през него и те бяха определени да ми се предадат за съхранение.
към текста >>

53. 16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ, ТОМ II И ТОМ III

16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ II И ТОМ III За написването на тези два тома изключителна заслуга има Марийка Марашлиева, която успя да издържи на необикновената трудоемка работа, на невероятното напрежение и стоически устоя на върховното противодействие, което идваше от много страни.
16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ II И ТОМ III За написването на тези два тома изключителна заслуга има Марийка Марашлиева, която успя да издържи на необикновената трудоемка работа, на невероятното напрежение и стоически устоя на върховното противодействие, което идваше от много страни. Без нейна помощ аз не бих могъл да се справя. През нейните ръце и пръсти премина целия този материал на пишеща машина. Да се привлекат други лица от братските среди бе невъзможно. Бяха правени различни опити, но онези, които се явяваха не можеха да издържат, защото тутакси се обявяваха срещу съдържанието на материала. Причината бе, че чрез тях се опитваха да противодействат Сили, които не желаеха този материал да излезе наяве и под печат.
към текста >>

54. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя.
И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855. Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия. Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил". Той знае много добре кой е Константин Философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН". Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ. След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли". Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу.
към текста >>

55. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината.
Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича.
към текста >>

56. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

Така че, това е заслуга на Кирил Икономов, който от своя страна предава същите на Галилей Величков, който споменава в тази студия този въпрос и го разглежда, като го предава за следващите поколения.
четвъртина 70-72 Забележка: Предлаганите метрономни нотни стойности се отнасят за изпълнение предимно при магнетофонни записи. При изпълнение на „ЖИВО", поради неудобството да се постави за ползване метроном, стойностите могат да претърпят минимални отклонения (плюс или минус), съобразно вътрешното чувство и подготовката на музикалните изпълнители. А тази мяка е достижение за онези, които са работили по-дълго с паневритмичната музика. Допустимо е упражнението - АУМ и по-свободно, и по-одухотворено! Забележка от Вергилий Кръстев Лично пред мен многократно Галилей Величков е твърдял, че темпата на Паневритмията са дадени от Учителя на Кирил Икономов, като последният е стоял при Учителя и с часовник и секундомер са отбелязали в секунди и чрез метронома дълготраенето на всяко едно упражнение от Паневритмията. Така че, това е заслуга на Кирил Икономов, който от своя страна предава същите на Галилей Величков, който споменава в тази студия този въпрос и го разглежда, като го предава за следващите поколения. 27.01.1991 г. С уважение: Вергилий
към текста >>

57. 3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар

И така приключва тази дейност, на този благороден момък, който с благодарност приел услугата, незаменима за неговия живот от Учителя, г-н Петър Дънов, да отиде в САЩ, да завърши медицина, да дойде в България.
Тя му казва: „Дойдох за дъщерята да уредя, но имам една друга мъка, която не мога да я реализирам." „Каква е тази мъка? " „Имам, казва, нужда от една сума, но сумата не мога да я предам на предназначението й, тъй като държавата ни конфискува местото и сумата още не съм я получила, а трудно върви работата". „Така ли? Бъди спокойна, аз имам тука познати, постой сега в София, аз ще уредя работата." И наистина я урежда работата, получава сумата и тя със сумата отива при Учителя и Му предава сумата, която била определена в завещанието на нейния съпруг. С тази сума е било закупено мястото около салона на Изгрева. И така приключва тази дейност, на този благороден момък, който с благодарност приел услугата, незаменима за неговия живот от Учителя, г-н Петър Дънов, да отиде в САЩ, да завърши медицина, да дойде в България. Ех, оженил се. Да, човекът от Адам и Ева е непослушен до днес. Приключвам този разказ, тази опитност, която е имал с нашия любим Учител, г-н Петър Дънов, бедното момче, станало лекар, който се отблагодари за Славата Божия, осветила неговия път
към текста >>

58. 3.02. Болният фабрикант

" „Да отидеш да Го помолиш от мое и от твое име, да направи така, че сега да оздравея и утре да бъда на работа." „Разбира се, че Той може, може, но не за всекиго." „Много те моля, направи ми тази услуга, помоли Го от мое и от твое име, така да направи, щото да оздравея и утре сутринта да бъда пред комисията във фабриката." „Разбира се, ще отида." И тя беше една така висока, представителна, тежка.
" „Както ме виждаш, аз съм тежко болен. Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея. Пък тъкмо навреме си дошла, защото аз утре имам сериозна работа във фабриката, има ревизия финансова, трябва да присъствам там. Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен. Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш? " „Да отидеш да Го помолиш от мое и от твое име, да направи така, че сега да оздравея и утре да бъда на работа." „Разбира се, че Той може, може, но не за всекиго." „Много те моля, направи ми тази услуга, помоли Го от мое и от твое име, така да направи, щото да оздравея и утре сутринта да бъда пред комисията във фабриката." „Разбира се, ще отида." И тя беше една така висока, представителна, тежка. Тича по "Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе и се озовава на Изгрева, намира Учителя и Му разказва случая за тежко болния си братовчед фабрикант, че Го моли да направи така, че да оздравее той днес и на другия ден да бъде във фабриката за своите задължения там, пред финансовите власти. Учителят казал: „Може, може, само че при едно условие". Тя го пита: „Учителю, какво е? " „Да даде една голяма сума на когото Той иска, веднага ще бъде здрав и другия ден ще бъде на работа." Разбира се, тя е радостна, че го казва Учителят, а не кой да е, с уверение, че той ще оздравее веднага. Тича тя по шосето.
към текста >>

59. 3.05. Владиката Стефан и Учителят Дънов

Има заслуга за вдигане на схизмата на 22 февруари 1948 г., наложена на българската екзархия от Цариградската патриаршия през 1872 г.
През 1922 г. е избран за Софийски митрополит. От 21 януари 1945 г. до септември 1948 г. е български екзарх. Има заслуга за вдигане на схизмата на 22 февруари 1948 г., наложена на българската екзархия от Цариградската патриаршия през 1872 г. Ето ви пример за отношението на Софийския митрополит Стефан и бъдещ глава на българската църква, като екзарх, към Учителя Дънов.
към текста >>

60. 3.08. Болните сливици

Пита ме - с разположение винаги ме е посрещал Учителят - това искам да подчертая, за каквато и да е услуга.
А иначе той беше страхлив - да отиде при лекар и така лекарят там, със своите съоръжения металически да бърка в гърлото му и т.н.- не желаеше. Аз му предложих: „Искаш ли да те заведа при Учителя? " - понеже той Го знае и е идвал на беседи, слушал е беседите и т.н.. „Разбира се, казва, искам." И така сутринта завеждам брат ми с неговите знаменити, свръх увеличени сливици при Учителя. Почуках на вратата. Излиза Учителят, а брат ми остана долу, при стълбите. Пита ме - с разположение винаги ме е посрещал Учителят - това искам да подчертая, за каквато и да е услуга. Той ме пита: „Какво има, брат? " „Учителю, имам едно братле, което така и така със сливиците му, гърлото му, цяла нощ не можахме да спим, сливиците не спадат." Той пита: „Къде е момчето? " Казвам: „Долу е при стълбите." „Извикайте го" - и брат ми веднага по стълбите се качва горе, и аз стоя отстрани. Брат ми Му целува ръка, Учителят му взема и другата ръка, двете ръце и така ги държи двете ръце на брат ми няколко секунди и освобождава ръцете, и се обръща към мене и казва: „Ще мине". Разбира се, за мене нямаше две мнения, но брат ми, на диалект от Македония ме пита: „Той не каза лекарство".
към текста >>

61. 5.38. Кръстю Христов

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Важното е кой какъв слуга е и на кого се кланя.
Важното е вие да не се заблудите. Трябва да се научите да различавате кое е лъжа, и кое е заблуда. Тогава истината ще дойде и ще ви освободи отвътре. Истината за Школата на Учителя се намира в Неговото Слово. А опорочаването и духът на опорочението влиза в човешките умове, за да ги завладее и да ги направи свои слуги. Важното е кой какъв слуга е и на кого се кланя. Понякога по господаря ще познаете какъв е слугата. За вас друг изход няма. Ще проверите кой е господарят и тогава ще направите своя извод.
към текста >>

Понякога по господаря ще познаете какъв е слугата.
Трябва да се научите да различавате кое е лъжа, и кое е заблуда. Тогава истината ще дойде и ще ви освободи отвътре. Истината за Школата на Учителя се намира в Неговото Слово. А опорочаването и духът на опорочението влиза в човешките умове, за да ги завладее и да ги направи свои слуги. Важното е кой какъв слуга е и на кого се кланя. Понякога по господаря ще познаете какъв е слугата. За вас друг изход няма. Ще проверите кой е господарят и тогава ще направите своя извод.
към текста >>

62. 6.08. КОТВАТА

Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се.
Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж. Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава. Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се. За тези крупни индивидуалности - ученици на Учителя, ще се спрем по-специално през следващите глави. Учителят следеше със зорко внимание всички прояви на своите ученици, мълчаливо давайки им открито огнени импулси във всички техни начинания. Около тази академическа младеж, която беше центърът на обществото около Учителя, около който център започна да се развива братския живот. Интересно е да се отбележи, как беше привлечена към обществото една от най-красивите и талантливи български поетеси - Мара Белчева. Нейното запознаване с учението и с Учителя се извърши по един странен начин.
към текста >>

63. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си Сила и Слава на тия Братя, а Сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят!
Аз не мога да ги произнеса, защото те са Свещени. Всички тия братя не са така обикновени. Всеки от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат Те! Те могат да вдигнат земята с ръката си, защото зад Тях седи нещо още по-мощно, на което Те са служители. Когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си Сила и Слава на тия Братя, а Сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят! " Всички тия огромни знания ще бъдат разкрити в Новата култура на Водолея. Има един паралелизъм между вътрешното саморазкритие на Битието в човешкото съзнание и от друга страна, обективният свят и цялото това саморазкритие се обективизира. Стремежът на съвременния научен свят да проникне в тайните на Космоса е отражение на този голям духовен подем, който се извършва дълбоко в подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека. Постепенно този тесен функционален паралелизъм ще се засилва чрез различните пътеки във всевъзможните области на човешкия прогрес. Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина.
към текста >>

64. 6.29. Светлият салон на Изгрева

на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер.
Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията, концертите - всичко това ставаше на Изгрева. Изгревът стана духовен символ и знаме на Братството. Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота. Аз, когато дойдох през 1922 г. на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер. От един комунист закупиха съседните места. Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница. Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи сгради, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки. Имаше известна романтика и идилия. Но импозантност той не позволяваше.
към текста >>

" А днес Учителят идва да научи Злото как да стане слуга на Доброто.
Знам законите на едните и законите на другите. Днес Аз направлявам и едните, и другите." Това ми направи най-силно впечатление. Мислил съм, за да го разгадая с дълбока мисъл. Туй показва, че светът не е такъв, какъвто си го мислят хората днес. Когато пред Исус се явява изкушението, Той му казва: „Махни се, Сатана! " А днес Учителят идва да научи Злото как да стане слуга на Доброто. Това е един друг свят, който днес се разкрива на човечеството в един съвсем друг мащаб. Затуй, когато някои тълкуват, че учението на Христа и Учението на Учителя е едно и също, аз казвам следното: „Това не е вярно". Учението на Учителя стои много по-високо. За него е необходимо посвещение и свободна мисъл, която да ти разкрие тези големи светове, които се намират в Словото на Учителя. Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на науката.
към текста >>

65. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Но за разтурването на този орден, голяма заслуга имаше Учителят и неговите двама куриери - Магдалена Попова и Атанас Димитров.
Те си гледат своите интереси във висшата политика и никога няма да се откажат от тази хегемония, макар че сега свирят втора цигулка след САЩ. Не ме изненада политическият му смисъл. Но ме изненада, че едно такова духовно движение, което беше заляло цяла Европа, също и у нас, да се поддаде на тези политически домогвания. Но го приех като факт. Спомням си навремето, когато бе изпратена Магдалена Попова до Кришна Мурти с писмо, то тогава той разбра, че е играчка на политическите сили и разтури „Ордена на звездата". Но за разтурването на този орден, голяма заслуга имаше Учителят и неговите двама куриери - Магдалена Попова и Атанас Димитров. Кришна Мурти беше индус, държеше за интересите на своята Индия, подсъзнателно той държеше на нея, понеже там се бе родил. Англичаните искаха чрез него да сложат под духовна зависимост индуския народ, защото Индия беше тогава още английска колония. Тя получи своята независимост след 1945 г. В написаното от Рене Генон можем да бъдем сигурни. Единствен от западните окултисти, след Рудолф Щайнер, той успя да съзре и да види Учителя.
към текста >>

66. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Ако действаш на Злото със зло, то ще те направи слуга и роб.
Аз бях написал една книга: „Висшите максими на свободата." Сега ще ви ги загатна. Те са записани в надслов: "Човек освободен чрез космическото съзнание". Първата максима: Ако се движиш в орбитата на една личност, на едно общество, на един народ, ти ще носиш тяхната карма. Ако държиш за Цялото, ти ще бъдеш съработник за делото на Учителя. Втора максима: Ако търпиш Злото, ти си съучастник с Него. Ако действаш на Злото със зло, то ще те направи слуга и роб. Ако действаш на Злото чрез Любовта, то Злото ще стане слуга на Доброто. Тук именно се съдържа тази формула, която Учителят ми прошепна на ухото. Трета максима: Злото е една Космическа сила. Ако не признаеш това, няма да имаш мир в душата си. И след туй да си изясни човек какво значи Злото, трябва да се отграничи от греха.
към текста >>

Ако действаш на Злото чрез Любовта, то Злото ще стане слуга на Доброто.
Те са записани в надслов: "Човек освободен чрез космическото съзнание". Първата максима: Ако се движиш в орбитата на една личност, на едно общество, на един народ, ти ще носиш тяхната карма. Ако държиш за Цялото, ти ще бъдеш съработник за делото на Учителя. Втора максима: Ако търпиш Злото, ти си съучастник с Него. Ако действаш на Злото със зло, то ще те направи слуга и роб. Ако действаш на Злото чрез Любовта, то Злото ще стане слуга на Доброто. Тук именно се съдържа тази формула, която Учителят ми прошепна на ухото. Трета максима: Злото е една Космическа сила. Ако не признаеш това, няма да имаш мир в душата си. И след туй да си изясни човек какво значи Злото, трябва да се отграничи от греха. Грехът, това е отклонение от природните закони.
към текста >>

67. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто".
Това е Учителят Беинса Дуно. При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция. Те изразяват самата Космична реалност. Преди Христа законът гласете така: „Око за око, зъб за зъб" - това беше първият завет. При Христа нравствената максима беше: „Обичай врага си и не противи се злому" - това е вторият завет. При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто". Това е третият завет. Аз ще се опитам да изразя същността на третия завет на Учителя, чрез една окултна легенда. Преди 2000 години тарторът на тарторите събрал всички свои подведомственици на конгрес. На този конгрес присъствали всички йерархии на Луцифер, на Велзевула, на Белиал и на Сатана. В заключение, на конгреса той им казал следните думи: „Давам ви власт да лъжете всички народи по цялото земно кълбо, но който се опита мен да излъже - зъбите му ще избия, челюст няма да остане".
към текста >>

При работата човек ще съчетае духовното с материалното, като материалното ще бъде слуга и помощник на духовното, а не както в миналото - материалното да господства и да ограничава духовното - да спира правилното негово изявление.
Днес човек се смята осигурен по отношение на светлината, въздуха и водата, които в стопанската политика са наречени "свободни блага". Остава и по отношение на стопанските блага, при чието създаване взима известно участие човешката воля, човек да бъде също така осигурен. Това е именно една от важните задачи на новата култура, която ще даде разрешение на този въпрос. Физическият труд е бил „мъчение" за миналите раси, като едно отклонение от Божествения ред. В Шестата раса мъчението и трудът ще бъдат заменени с „работата", която вече подразбира хармонично съчетание на мисълта, чувството и волята. При работата човек ще съчетае духовното с материалното, като материалното ще бъде слуга и помощник на духовното, а не както в миналото - материалното да господства и да ограничава духовното - да спира правилното негово изявление. По този повод Учителят казва: „Всеки ще има нужда да работи за материалните блага само по два часа на ден, а всичкото останало време ще бъде употребено за нуждите на духа. Ако на земята всички работят, ще се падне на човека всеки ден по 2-3 часа физически труд. Ще остане достатъчно свободно време за изкуство, наука и пр. И такава култура ще настане на земята. Съвременните народи работят много, с малки придобивки, а им трябва само 2 часа, за да си изкарат прехраната.
към текста >>

68. 6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Ако беше адепт, щеше да отидеш при нея, да припомниш миналата си заслуга и можеше от мозайкаждия поне портиер да те направи на партийната школа." Този приятел се шегува с мене, но като свърши шегата, ми се довери: „Още треперя за теб.
Едвам се спасих. Затова аз реших да не ходя при нея и да не й припомням онзи случай, когато я спасихме от полицията, защото щеше да разбере кой съм и ще се досети, че нарочно сме го направили. Едвам, едвам се отървах. След време, като го разправях този случай, един ми се присмива и казва: „Окултните закони се направляват и регулират от адептите. Аз досега не съм чувал, че мозайкаджия може да бъде адепт. Ако беше адепт, щеше да отидеш при нея, да припомниш миналата си заслуга и можеше от мозайкаждия поне портиер да те направи на партийната школа." Този приятел се шегува с мене, но като свърши шегата, ми се довери: „Още треперя за теб. Чудя се, как си се разминал с концлагера." Да, приятели, големи недоразумения срещнахме по пътя и с големи недоразумения се разделихме.
към текста >>

69. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

За да излезе тази книга голяма е заслугата на българския художник Васил Иванов, наш приятел, който живееше във Франция от дълго време.
Освен това той отначало е бил около Михаил Иванов, но вижда целия фалш около него и се отдръпва. Михаил Иванов се опитал да го заплаши. Написаха ми писмо, че тази бълха не е успяла дори да го ухапе. Може и да е така. През 1972 година в Париж излезе книгата ми „Световна астросоциоло-гия". За да излезе тази книга голяма е заслугата на българския художник Васил Иванов, наш приятел, който живееше във Франция от дълго време. По това време Димитър Грива беше на посещение в Париж. Той заинтересува няколко човека и те се включиха в издаването на книгата. Васил Иванов нарисува корицата на книгата, една картина, на която се вижда, как човешката душа се издига от миналото към бъдещето. Васил Иванов даде няколко хиляди франка и депозира излизането на книгата. Обработването на материала бе осъществен от двете мои сътруднички Амрика и Жанин.
към текста >>

70. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

Целта на тази книга бе всеки да се определи кому да служи според своя Господар, комуто се е цанил за слуга.
Други си я купиха, но не я прочетоха и досега. Трети изобщо не искат да я купуват и да я четат. Четвърти се обявиха против нея. Някои благодариха, други не можеха да спят от вълнение, а още по-други също не можеха да спят от озлобление, че е излязла такава книга. Кой какъвто е, така се отразява и се проявява. Целта на тази книга бе всеки да се определи кому да служи според своя Господар, комуто се е цанил за слуга. Сега ще говорим за слугите и след това ще споменем за господарите. Бях се уточнил с Йоанна Стратева да поеме част от книгите в нейния дом. Тя имаше свободна барака, но кой знае защо ми каза, да се разтоварят книгите в една от стаите на приземния етаж, в същата къща, където тя обитава. Този приземен етаж бе закупен с чужди пари на една датчанка и трябваше да бъде ползван за нуждите на общество „Бяло Братство". Ето тук е първото нарушение.
към текста >>

71. 7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Смятал, че му правят „братска услуга", докато на другите за същата работа е бил принуден да плаща, като предприемач и търговец.
Но те му завидяха, че той написа нещо. Освен това те го знаеха и в друга неблагоприятна светлина по времето, когато е бил милионер и е бил един от най-богатите хора в България. А това са били натрупани пари от търговия. Всекиму е известно как се печелят пари от търговия и какво означават тези пари. Тогава започнаха неговите съвременници да изнасят някои истории, как е увеличил богатството си, и как са били потърпевши някои хора, дори и от Братството, на които не е заплащал за вложения от тях труд. Смятал, че му правят „братска услуга", докато на другите за същата работа е бил принуден да плаща, като предприемач и търговец. За мен това бяха верни неща. Отидох и го запитах за тези случки и той не ги отрече. Така че, аз съм запознат и с двете страни на медала за Николай Дойнов. Запитах го: „Защо не си удържа на обещанието и защо раздаде материала? " „Исках да видя как ще се приемат моите опитности." А те се възприеха по начин, който описах.
към текста >>

72. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички.
И оттам измъкване няма. И то в никакъв случай. А те с действията си отдавна бяха за „Тресавището", но го нямаше още човека, който да им покаже невидимата пътека за него. Вие се явихте и им го посочихте. Благодаря Ви! Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички. Показахте им пътя за „ Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива". Дами и господа, вие плачете на чужди гробища, а не на гроба на Катя Грива.
към текста >>

73. 7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ

Всемировият Учител Беинса Дуно, Учителят Дънов дава как ще се разреши въпросът: „Само когато Злото стане слуга на Доброто, тогава Любовта ще възцарува на земята." В този том е поместено „Призванието" с обяснителни бележки, защото е необходимо неговото проучаване от сегашното поколение българи, за да могат да се определят и видят, че техния път е с Русия и Славянството.
И едните и другите имат право на присъствие. И никой не може да ги спре или премахне. Затова те днес съществуват и утре ще бъдат пак там на същото място. Но съществува и Космическа Ложа, която управлява тези две Ложи. Това е Всемирното Велико Бяло Братство. Всемировият Учител Беинса Дуно, Учителят Дънов дава как ще се разреши въпросът: „Само когато Злото стане слуга на Доброто, тогава Любовта ще възцарува на земята." В този том е поместено „Призванието" с обяснителни бележки, защото е необходимо неговото проучаване от сегашното поколение българи, за да могат да се определят и видят, че техния път е с Русия и Славянството. Поместен е разделът: „Духът на Истината и Духът на Заблуждението", той е необходим и нужен за онези, които трябва да се определят кому да служат и какъв Господар да си изберат. В този сегашен свят без Господар и без Слуги не може. Всеки слуга се познава по Господаря си. Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства. Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях.
към текста >>

Всеки слуга се познава по Господаря си.
Но съществува и Космическа Ложа, която управлява тези две Ложи. Това е Всемирното Велико Бяло Братство. Всемировият Учител Беинса Дуно, Учителят Дънов дава как ще се разреши въпросът: „Само когато Злото стане слуга на Доброто, тогава Любовта ще възцарува на земята." В този том е поместено „Призванието" с обяснителни бележки, защото е необходимо неговото проучаване от сегашното поколение българи, за да могат да се определят и видят, че техния път е с Русия и Славянството. Поместен е разделът: „Духът на Истината и Духът на Заблуждението", той е необходим и нужен за онези, които трябва да се определят кому да служат и какъв Господар да си изберат. В този сегашен свят без Господар и без Слуги не може. Всеки слуга се познава по Господаря си. Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства. Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях. А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре.
към текста >>

74. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички.
И оттам измъкване няма. И то в никакъв случай. А те с действията си отдавна бяха за „Тресавището", но го нямаше още човека, който да им покаже невидимата пътека за него. Вие се явихте и им го посочихте. Благодаря Ви! Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички. Показахте им пътя за „Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива". Дами и господа, вие плачете на чужди гробища, а не на гроба на Катя Грива.
към текста >>

75. 31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV НА „ИЗГРЕВЪТ

Всемировият Учител Беинса Дуно, Учителят Дънов дава как ще се разреши въпросът: „Само когато Злото стане слуга на Доброто, тогава Любовта ще възцарува на земята." В този том е поместено „Призванието" с обяснителни бележки, защото е необходимо неговото проучване от сегашното поколение българи, за да могат да се определят и видят, че техния път е с Русия и Славянството.
И едните и другите имат право на присъствие. И никой не може да ги спре или премахне. Затова те днес съществуват и утре ще бъдат пак там на същото място. Но съществува и Космическа Ложа, която управлява тези две Ложи. Това е Всемирното Велико Бяло Братство. Всемировият Учител Беинса Дуно, Учителят Дънов дава как ще се разреши въпросът: „Само когато Злото стане слуга на Доброто, тогава Любовта ще възцарува на земята." В този том е поместено „Призванието" с обяснителни бележки, защото е необходимо неговото проучване от сегашното поколение българи, за да могат да се определят и видят, че техния път е с Русия и Славянството. Поместен е разделът: „Духът на Истината и Духът на Заблуждението", той е необходим и нужен за онези, които трябва да се определят кому да служат и какъв Господар да си изберат. В този сегашен свят без Господар и без Слуги не може. Всеки слуга се познава по Господаря си. Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства. Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях.
към текста >>

Всеки слуга се познава по Господаря си.
Но съществува и Космическа Ложа, която управлява тези две Ложи. Това е Всемирното Велико Бяло Братство. Всемировият Учител Беинса Дуно, Учителят Дънов дава как ще се разреши въпросът: „Само когато Злото стане слуга на Доброто, тогава Любовта ще възцарува на земята." В този том е поместено „Призванието" с обяснителни бележки, защото е необходимо неговото проучване от сегашното поколение българи, за да могат да се определят и видят, че техния път е с Русия и Славянството. Поместен е разделът: „Духът на Истината и Духът на Заблуждението", той е необходим и нужен за онези, които трябва да се определят кому да служат и какъв Господар да си изберат. В този сегашен свят без Господар и без Слуги не може. Всеки слуга се познава по Господаря си. Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства. Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях. А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре.
към текста >>

76. СЪДЪРЖАНИЕ

Командирът и слугата 149.
Светая Светих в Горницата 144. Бурените в Божията нива 145. Отплатата 146. Иждивяването на Божествената енергия 147. Сестрата Цанка 148. Командирът и слугата 149. Кръстоносни походи 150. Чистота отвън и чистота отвътре 151. Урвата и скалата 152. Опити за отстраняване 153. Комуната на ул.
към текста >>

Слугата на Кесаря 193.
Доктор Иван Жеков 188. Маркова 189. Магдалена Попова 190. Ружа Иванович 191. Лазар Котев и Невена Котева 192. Слугата на Кесаря 193. Служителят на Кесаря 194. Показанията на Учителя Дънов 195. Къде се събираха последователите на Учителя за изгрев Слънце? 196. Учителят на Черни връх 197. Защо и как бе закрито и спряно списанието “Всемирна летопис” 198.
към текста >>

77. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Единствено можеше да станеш слуга някъде или слугиня в някой богаташки дом.
Така целият салон миришеше на прас лук, на черна ряпа, че дори и на чесън. Как ни издържаше Учителят не знам. Но това беше след войната, страната беше разорена и бедна, всички бяха бедни и така с такава храна хората преживяваха. Младите хора нямаше къде да работят. Младите девойки също. Единствено можеше да станеш слуга някъде или слугиня в някой богаташки дом. Тогава един възрастен приятел, за да омекоти и да промени неприятната миризма дойде веднъж и в една кана носеше вода, намокряше с носната си кърпа и пръскаше встрани, След това се разнеше миризмата на розова вода, а тогава се наричаше гюл вода. Но двете миризми се смесваха и положението бе още по-трагично. Какво се случи не зная, но и немците негодуваха, че ние сме им вмирисвали салона, по-късно започнаха спорове и трудно ни отстъпваха салона. И така накрая ние го напуснахме. Отивам при Учителя и го запитвам: „Как можахте да изтърпите всичко това".
към текста >>

78. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Кое е по-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да служиш на другите, но да си доволна?
Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви. Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да го оставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог живее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое е по-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да служиш на другите, но да си доволна? Разбира се второто. Доволството е важно. Добродетелта е път с най-малкото съпротивление. Сега земята ти говори, учиш нейният език. Материално е това, което е преходно.
към текста >>

79. 32. РАНИЦАТА

Но и тя не му желае услугата, за нея е по-добре да остане долу, но не иска от него нищо, защото не му иска нито меда, нито жилото.
По едно време Учителят се обръща към един братята и казва: „Слезни долу и помогни на сестрата да се изкачи, защото е спряла и не може да тръгне". Слиза брата и целият трепери отвън и отвътре, защото е чул името на сестрата от устата на Учителя и защото това е именно онази сестра, която има към нея неприязън, понеже е имал конфликт с нея. А той се е зарекъл да не се среща с нея до края на живота си и то на Изгрева. Но трябва да изпълни заръката на Учителя. Трепери отвън, трепери отвътре и слиза надолу, намира сестрата и предлага услугите си да й вземе тежката раница. Но и тя не му желае услугата, за нея е по-добре да остане долу, но не иска от него нищо, защото не му иска нито меда, нито жилото. Има такава приказка при българите - не иска меда от кошера, и не иска и жилото на пчелата. Сестрата упорства и не желае никаква помощ, а брата настоява. Накрая той й казва: „Слушай какво, ако искаш да знаеш аз изобщо нямаше да слизам при теб. Учителят ме накара да слезна при теб и да ти помогна, но за теб в никакъв случай не бих слезнал". Сестрата като чува това, съгласява се и му казва: „Понеже Учителят ти е наредил ще се съглася, понеже виждам, че това е помощ от Учителя, но тази помощ не е от теб, това да го знаеш и да помниш".
към текста >>

80. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

По-късно той бе подарил този имот на своят верен слуга бай Иван и така приятелите откупиха от него тази голяма ливада.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА Поляната, върху която се построи Изгрева беше имот на английският журналист Баучер. По-късно той бе подарил този имот на своят верен слуга бай Иван и така приятелите откупиха от него тази голяма ливада. В първите години бараките изникнаха от умелите ръце на младежите, които ги сковаха. Тук сутрин се правеха утринни упражнения, гимнастики и се чакаха изгревите на слънцето. Проблемът с водата бе един голям практически проблем, който се разрешаваше по различен начин. Бяха сложили едно голямо буре върху две колелета от обикновена волска кола, впрягаха се по двама мъже и така я теглеха, както волове теглят колата. Отиваха долу, пълнеха бурета и после доста трудно успяваха да я докарат по стръмнината на поляната на Изгрева.
към текста >>

81. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни му перяха бельото, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я поднасяха и всеки се стараеше да съдейства и да му бъде в услуга.
А може би не се и досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и на жените им? А може би пък жените да изискваха условия, при които да въртят дом и да отглеждат деца. А Учителят не изискваше нищо за себе си - от скромно по-скромно. Но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни му перяха бельото, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я поднасяха и всеки се стараеше да съдейства и да му бъде в услуга. Обикновено Учителят не се хранеше много, понякога оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни Учителя. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония. Веднъж един брат фотограф, а това бе Васко Искренов реши да ни фотографира в столовата как се храним.
към текста >>

82. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

" Благословението понякога се даваше не по заслуга, а по Божието благоговение.
Погледна го и каза; „Рекох, за него това е съвсем естествено, така е устроен, че трябва да гледа нещата от далече, за да ги обобщава". Да, така беше устроен, ако се приближаваше вътре към нещата оставаше и попадаше под чужди влияния и се объркваше и за да се освободи от тях се отдалечаваше в своя свят и от там разглеждаше нещата. Трябваше да ги разглежда отдалече. Но този метод за работа не беше пригоден за земята, не беше пригоден и за Школата с нейната динамика, особено след заминаването на Учителя. За Борис бе съвсем естествено да стои в страни и да гледа, да наблюдава и Учителят трябваше накрая да отиде и да му втикне десницата в устата и да му каже: „На, дръж, вземи и целувай! " Благословението понякога се даваше не по заслуга, а по Божието благоговение. Тук случаят беше такъв. Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да се пази човек да не загуби уважение, т.е. в отношението му животинското да не преминава у него. Материалната близост не е близост.
към текста >>

83. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

По-късно като се събрахме с Борис те се опитваха да го използват по същия начин, като момче и слуга за всичко, за да могат да влязат помежду ни и да ни разделят.
А той ми казва: „Те го канят, те го коткат, докато го окошарят". А този израз означаваше, че ще го вкарат в кокошарника при кокошките, а после ще дойде лисицата, ще си задигне петела и хич окото няма да и мине. Да, ама на мен окото ми се разигра и също не мигна и се чудя как да го спасявам. Не можех нищо да сторя, кокошарника беше отворен, бяха сложени зрънца и се подканваше петела да влезе вътре и да му хлопнат вратника и да го окошарят, за да бъде на разположение на лисицата. Стари мераци, престари. По-късно като се събрахме с Борис те се опитваха да го използват по същия начин, като момче и слуга за всичко, за да могат да влязат помежду ни и да ни разделят. Та отначало имаше опасност да го уморят, но аз се изправих, скочих на крака и не дадох. Тогава всички се нахвърлиха върху мене, какво ли не викаха върху мен, какви ли не хули, клевети се отправяха върху мен. Те бяха триж пъти озлобени - веднъж, че не можаха да го оженят за дъщерята на Динова, втори път, че не можаха да го използват като слуга и трети път, че не можаха да вбият клин помежду ни. После, след време се насочиха на друг обект, а това бе Георги Радев, за когото ще разкажа по-подробно след време. За какво ви разказвам тези неща?
към текста >>

Те бяха триж пъти озлобени - веднъж, че не можаха да го оженят за дъщерята на Динова, втори път, че не можаха да го използват като слуга и трети път, че не можаха да вбият клин помежду ни.
Не можех нищо да сторя, кокошарника беше отворен, бяха сложени зрънца и се подканваше петела да влезе вътре и да му хлопнат вратника и да го окошарят, за да бъде на разположение на лисицата. Стари мераци, престари. По-късно като се събрахме с Борис те се опитваха да го използват по същия начин, като момче и слуга за всичко, за да могат да влязат помежду ни и да ни разделят. Та отначало имаше опасност да го уморят, но аз се изправих, скочих на крака и не дадох. Тогава всички се нахвърлиха върху мене, какво ли не викаха върху мен, какви ли не хули, клевети се отправяха върху мен. Те бяха триж пъти озлобени - веднъж, че не можаха да го оженят за дъщерята на Динова, втори път, че не можаха да го използват като слуга и трети път, че не можаха да вбият клин помежду ни. После, след време се насочиха на друг обект, а това бе Георги Радев, за когото ще разкажа по-подробно след време. За какво ви разказвам тези неща? Затова, че светът при-съствуваше в Школата, а тя беше микросвят и микрокосмос за всичко и на всички. И трябваше да се зачете правото на всеки да иска, всеки да пожелава, всеки да отстоява, всеки да се бори и всеки да има правото на опитност в Школата и с Учителя. И на всеки му идваше ред да има такава опитност.
към текста >>

84. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Дойде някой приятел и иска да му направиш услуга.
Като че никой не го обича, не мисли и не се интересува от него. През такива положения човек минава, то са състояния на душата. Когато някой човек боледува, даже да създадеш най-благоприятни условия от вън все остава една малка болка. Човек трябва да се научи да изтърпява болките. Ти няма да намериш човек, който да ти лекува раната освен истинският лекар, който знае от какво имаш нужда. Дойде някой приятел и иска да му направиш услуга. Ако се задължиш -губиш и ако му откажеш съвсем губиш. Например, някой ти иска десет хиляди лева, но ти нямаш. Ако му откажеш - ще изгубиш. Тогава ти ще кажеш: „Десет хиляди лева нямам, но с пет хиляди ще мога да ти услужа". Когато човек постъпя резко в живота си, то той губи.
към текста >>

85. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно момиче и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела момиче за домашна прислуга.
На други места ги наричаха слугини, но аз исках да бъде къщна помощница. Отивам при Учителя и споделям идеята си и питам дали ще я одобри. Той ми каза: „Добре. Вземи. Но почакай, тя ще дойде". Аз бях решила този проблем в себе си и изчаках времето когато тя ще се появи. Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно момиче и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела момиче за домашна прислуга. Ето това е момичето, казва се Станка". И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало.
към текста >>

86. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно момиче и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела момиче за домашна прислуга.
На други места ги наричаха слугини, но аз исках да бъде къщна помощница. Отивам при Учителя и споделям идеята си и питам дали ще я одобри. Той ми каза: „Добре. Вземи. Но почакай, тя ще дойде". Аз бях решила този проблем в себе си и изчаках времето когато тя ще се появи. Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно момиче и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела момиче за домашна прислуга. Ето това е момичето, казва се Станка". И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало.
към текста >>

87. 99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде.
Ако отхвърлиш сегашната си мъчнотия, то ти ще се ожениш, ще родиш деца и ще носиш не само твоят товар, но и техния товар. А може и да ти се случи и да работиш та да издържаш и мъжа си. Освен децата си ще трябва да издържаш и мъжа си. Ще можеш ли да издържиш на това, което ти казвам? Да ти обясня положението, в което се намираш, за да го разбереш по-добре. Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде. По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си. Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена трева, когато коня е на празни ясли. Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа".
към текста >>

По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си.
А може и да ти се случи и да работиш та да издържаш и мъжа си. Освен децата си ще трябва да издържаш и мъжа си. Ще можеш ли да издържиш на това, което ти казвам? Да ти обясня положението, в което се намираш, за да го разбереш по-добре. Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде. По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си. Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена трева, когато коня е на празни ясли. Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа". Не, има души, които са си определени да вършат тази работа, да помагат на духовете да се раждат и да работят за своето усъвършенствуване.
към текста >>

88. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

При тези отношения човек ще ти направи услуга само ако му заплатиш.
А кой каквото говори не се спирай, а продължавай да вървиш напред, защото онзи, който има вътрешната връзка с Учителя, той си има ръководството на Учителя и ръководството от Духа на Словото му. Това е най-важното за пътя на ученика - да се добере до ръководството на Духа от Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя на разговор. „Всякога трябва да си определяш отношенията на някого към тебе дали са физически, дали са духовни или са Божествени отношения. Ако са физически може да разчиташ на тях само двадесет и пет процента. При тези отношения човек ще ти направи услуга само ако му заплатиш. На духовните отношения може да разчиташ четиридесет и пет процента, там духовният кредит е по-голям. Някой може да ти направи услуга без да му заплатиш в момента като той разчита на бъдещето да му се реваншираш в подходящ и труден за него момент. В Божествените отношения може да разчиташ напълно. Онзи, който ти прави услуга той я прави без да мисли за някаква отплата. Той върши Волята Божия доброволно и чрез саможертва."
към текста >>

Някой може да ти направи услуга без да му заплатиш в момента като той разчита на бъдещето да му се реваншираш в подходящ и труден за него момент.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Всякога трябва да си определяш отношенията на някого към тебе дали са физически, дали са духовни или са Божествени отношения. Ако са физически може да разчиташ на тях само двадесет и пет процента. При тези отношения човек ще ти направи услуга само ако му заплатиш. На духовните отношения може да разчиташ четиридесет и пет процента, там духовният кредит е по-голям. Някой може да ти направи услуга без да му заплатиш в момента като той разчита на бъдещето да му се реваншираш в подходящ и труден за него момент. В Божествените отношения може да разчиташ напълно. Онзи, който ти прави услуга той я прави без да мисли за някаква отплата. Той върши Волята Божия доброволно и чрез саможертва."
към текста >>

Онзи, който ти прави услуга той я прави без да мисли за някаква отплата.
Ако са физически може да разчиташ на тях само двадесет и пет процента. При тези отношения човек ще ти направи услуга само ако му заплатиш. На духовните отношения може да разчиташ четиридесет и пет процента, там духовният кредит е по-голям. Някой може да ти направи услуга без да му заплатиш в момента като той разчита на бъдещето да му се реваншираш в подходящ и труден за него момент. В Божествените отношения може да разчиташ напълно. Онзи, който ти прави услуга той я прави без да мисли за някаква отплата. Той върши Волята Божия доброволно и чрез саможертва."
към текста >>

89. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

Без да иска с това отговаряше на услугата, която й бях направила навремето без да знае и без да подозира това.
Аз тогава ги посрещнах и ги напътих към Учителя, той им даде съвети, които бяха изпълнени от майката и дъщерята оздравя. Те се върнаха живи и здрави в Стара Загора. Минаха години, малкото дете порасна, стана голяма, стана сестра и идваше често на Изгрева. Тя беше забравила целият случай, че аз бяха тази, която я насочи към Учителя, защото бяха изминали много години, а тя беше тогава малко момиче. Но душата й помнеше, знаеше това и затова когато идваше в София се отбиваше при мене и имаше голямо разположение към мене. Без да иска с това отговаряше на услугата, която й бях направила навремето без да знае и без да подозира това. Та връзката на Доброто е връзка вечна. Направи доброто, остави го и го забрави. То ще те намери след време и ще те възнагради. Ето защо Маргарита беше разположена към мен. Идвайки веднъж при Учителя, била на разговор и аз по това време съм минала покрай тях, вършела съм някаква работа и съм била занята.
към текста >>

90. 145. ОТПЛАТАТА

Друг път при други случаи помогнахме на един брат и сестра и материално, и морално, и с една услуга.
При Учителя аз трябваше да се науча да желая доброто на своите братя и сестри и трябваше да се науча да обичам безкористно. При един случай когато се оплаквах на Учителя за неправилното отношение на една сестра към мен, която злословеше по мой адрес въпреки добрината, която й бях сторила, той ми каза: „Направи доброто и го забрави". Да, доброто аз бях направила и щях да го забравя и бих го забравила, но тя злословеше към мен. А аз си казах: „Ето една неблагодарница" и тръгнах след това да се оплаквам на Учителя. Ето ви пример как не можах в този случай да си реша правилно задачата. Друг път при други случаи помогнахме на един брат и сестра и материално, и морално, и с една услуга. Направих го като сестра и като ученик. Но защо в мене се загнезди една мисъл, че тези хора трябва да ми бъдат благодарни. А те се оказаха неблагодарници. Ами сега. Отивам при Учителя и разказвам случая.
към текста >>

„Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка благодарност, която е все пак заплащане за услугата.
Направих го като сестра и като ученик. Но защо в мене се загнезди една мисъл, че тези хора трябва да ми бъдат благодарни. А те се оказаха неблагодарници. Ами сега. Отивам при Учителя и разказвам случая. „Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка благодарност, която е все пак заплащане за услугата. Услуга за благодарност - това е заплащане. И тук разбрах, че онова, което правех аз го правех 385 25. Изгревът..., т. 5 за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква симпатия към мен и благодарност. Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен.
към текста >>

Услуга за благодарност - това е заплащане.
Но защо в мене се загнезди една мисъл, че тези хора трябва да ми бъдат благодарни. А те се оказаха неблагодарници. Ами сега. Отивам при Учителя и разказвам случая. „Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка благодарност, която е все пак заплащане за услугата. Услуга за благодарност - това е заплащане. И тук разбрах, че онова, което правех аз го правех 385 25. Изгревът..., т. 5 за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква симпатия към мен и благодарност. Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен. И това ме доведе до вътрешно противоречие и при Учителя разбрах, че в тези два случая бяха допуснати нарочно тези неща с мене, за да се добера до една истина.
към текста >>

91. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА Цанка се беше оженила за един много деен мъж.
148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА Цанка се беше оженила за един много деен мъж. Отвътре и отвън от него излизаше такава енергия, че можеше да те удави. И тази енергия той я вложи навремето в търговия и дребно занаятчийство. Цанка беше поставена в много трудни положения в дома, в който отиде да живее като снаха. Как се справяше там - тя си знаеше. Може би един от моментите, които я караха да идва в София бе да намери отдушник и пролука, за да може да се избави от атмосферата на доведена снаха в онзи дом.
към текста >>

92. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга.
Идваха изтощени и гладни при Учителя Трудно и мъчително положение. Учителят видя и разбра всичко и нареди на студентите: „Идвайте да се храните тук! " Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд трапезарията се изпълваше с млади хора. Учителят слизаше в трапезарията и се хранеше с нас. Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза. Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие. Учителят отвори комуната на ул. „Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г. Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля. Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя.
към текста >>

93. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

Заможните граждани имаха големи къщи с много стаи, прислуга, която се грижеше за живота на един такъв голям дом.
Спяхме на открито. Комуната в Русе бе по време на студентската ваканция. Понеже само ние написахме писмо до Учителя за проблемите на комуната, то Учителят пристигна в Русе и отседна в дома на една сестра, която се наричаше Савка, тя беше от Русе и нямаше нищо общо с нашата Савка - стенографката от Изгрева. В стаята, която бе отредена за Учителя да преспи бе поставена една ваза с изкуствени цветя. Тогава това беше една мода по селата и градовете да се купуват и държат във вази направени изкуствени цветя от хартия, съответно боядисани, та по този начин да се съперничи с онези граждани, които имаха големи къщи и цветни градини в своите стъклени веранди. Заможните граждани имаха големи къщи с много стаи, прислуга, която се грижеше за живота на един такъв голям дом. Така тази сестра искаше да бъде гражданка и се стараеше да покаже пред Учителя, че тя не е коя и да е, а има изкуствени цветя във ваза. Така жената разбираше нещата. Но аз като разгледах стаята, в която Учителят щеше да отседне, веднага направих забележка, че трябва да се махне само цветята навън. Тя ме изгледа така сърдито, че аз исках да махна най-скъпата вещ от къщата. Преди да си легне Учителят той е извадил вазата навън.
към текста >>

Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там.
Остана да спи на друго място. Срещаме се отново, тя мълчи, поглежда ме сърдито, а аз също мълча. Чудех се какви хора има. Учителят е дошъл в дома й и вместо да се радва и скача до небесата, че това е цяло благословение, а тя горката се опитва с гостоприемството си да се налага на Учителя. Това нещо го виждах много пъти в Школата. Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там. Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни нива на съзнание. Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една комуна и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея. Ето ти тези три поуки от комуната в Русе. След този опит в Русе разбрахме, че комуна се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи. Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях, комуната не може да просъществува.
към текста >>

94. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков.
А останалите биват натоварени на една кола от Жечо и докарани до Карнобат и от там на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: „Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: „На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите. Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот.
към текста >>

95. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Главната заслуга на доктор Жеков се състоеше в това, че той пръв вдигна глас да се съхранят всички факти за Учителя, да започнат да се събират нещата и да се оформи като архив и да се направи музей на Учителя в неговата стая.
Още не можехме да схванем, че времето на Школата е излетяло и че се намираме в друга епоха. Смятахме, че ние ще продължим живота на Школата и ще разпространим Учението на Учителя. Тогава още не разбирахме, че тази Школа е на Учителя, а не наша. А Божествения Дух беше си създал условия с неговите си възможности, с които разполага. Този Дух се оттегли и се оттеглиха условията и възможностите и след това дойде онова време когато ние разбрахме, че сме човеци и че без Учителя не можем да направим нищо. Главната заслуга на доктор Жеков се състоеше в това, че той пръв вдигна глас да се съхранят всички факти за Учителя, да започнат да се събират нещата и да се оформи като архив и да се направи музей на Учителя в неговата стая. Това се възприе и аз се грижех за стаята на Учителя докато не дойде време да я изземат от мен през 1956 г. и предадоха ключовете на Люба Иванова и то заради един поднос от сладкиши. Този случай ще разкажа по-късно. Доктор Жеков беше един от тези, които раздвижиха нещата да се издаде цялото творчество на Учителя и да се започне да се печата. През времето на Учителя той имаше много опитности, беше цяла енциклопедия, но така и те не се записаха и си заминаха с него след като той почина.
към текста >>

Когато дойдоха на Изгрева Йорданка Жекова беше много предана сестра и беше в услуга непрекъснато на Учителя.
Разказваха ми как се е запознал с Йорданка. Той питал Учителя дали му е време да се ожени и къде да си намери булка. Учителят му казал, че като му дойде времето ще му се яви булката. Пътувал той от село на село, лекувал болните животни и се срещнал на едно място с Йорданка и нещо в него му проговорило „Ето ти стопанката". Така се запознал с нея и тя отначало била домашна помощница в дома му. Когато дойдоха на Изгрева Йорданка Жекова беше много предана сестра и беше в услуга непрекъснато на Учителя. Учителят му разреши да се ожени за нея, но му бе казал: „Ожени се за нея да ти е жена, но няма да я имаш за жена". Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена. По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя.
към текста >>

96. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ През 1917 г.
192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ През 1917 г. българската армия на фронта от продължителната война и неблагополучията в продоволствията тя е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха. Учителят изнася своите беседи редовно на ул. „Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта.
към текста >>

Когато я прочетете ще може да сравните и да се запознаете с истината за слугата на Кесаря.
Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история. И друго, което е най-важното в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост обсебва държавни средства, бива хванат, съден и изпратен в затвора. След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата идея е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона. Тази развръзка на този исторически случай лично Учителят го споменава в една от беседите си, която е публикувана. Когато я прочетете ще може да сравните и да се запознаете с истината за слугата на Кесаря.
към текста >>

97. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Тук ще видите как един служител на Кесаря отговаря на рапорта на един друг слуга на Кесаря.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ Рапортът на софийският градоначалник Свинаров е изпратен освен до министъра на вътрешните работи Радославов, но и до началника на вероизповеданията господин Семенов. Тук ще видите как един служител на Кесаря отговаря на рапорта на един друг слуга на Кесаря. Защо в единия случай слугата е господин Свинаров, а служителят е господин Семенов. Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя. А служителят на Кесаря служи на закона на самият Кесар и въдворява царската правда за своите поданици. Ето това е разликата и затова ще се убедите лично след като цитираме дословно записката на господин Семенов. При този случай целта е да се използва военното положение в страната, защото войниците са на фронта и да се спре.
към текста >>

Защо в единия случай слугата е господин Свинаров, а служителят е господин Семенов.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ Рапортът на софийският градоначалник Свинаров е изпратен освен до министъра на вътрешните работи Радославов, но и до началника на вероизповеданията господин Семенов. Тук ще видите как един служител на Кесаря отговаря на рапорта на един друг слуга на Кесаря. Защо в единия случай слугата е господин Свинаров, а служителят е господин Семенов. Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя. А служителят на Кесаря служи на закона на самият Кесар и въдворява царската правда за своите поданици. Ето това е разликата и затова ще се убедите лично след като цитираме дословно записката на господин Семенов. При този случай целта е да се използва военното положение в страната, защото войниците са на фронта и да се спре. Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество.
към текста >>

Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ Рапортът на софийският градоначалник Свинаров е изпратен освен до министъра на вътрешните работи Радославов, но и до началника на вероизповеданията господин Семенов. Тук ще видите как един служител на Кесаря отговаря на рапорта на един друг слуга на Кесаря. Защо в единия случай слугата е господин Свинаров, а служителят е господин Семенов. Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя. А служителят на Кесаря служи на закона на самият Кесар и въдворява царската правда за своите поданици. Ето това е разликата и затова ще се убедите лично след като цитираме дословно записката на господин Семенов. При този случай целта е да се използва военното положение в страната, защото войниците са на фронта и да се спре. Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество. От друга страна по това време са известни изказванията на Учителя за края на войната и че България и Германия ще загубят войната и е наложително България да излезе час по-скоро от войната.
към текста >>

98. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

Ето това е един нагледен пример как Злото става слуга на Доброто в Новата епоха на Водолея.
Сам той просто нищо не приказва, а само стои умислен. По между посетителите познавам адвоката Толев, обаче, слушам, че приказват, че между тази публика идела и г-жата на ген. Стоянов, която обаче аз не познавам. След като пият мляко, публиката заедно с техния обожател вкупом си отиват." (п.) В. Танушев Ето така първите приятели посрещаха изгрева на слънцето. Ето това е един нагледен пример как Злото става слуга на Доброто в Новата епоха на Водолея. Ако не беше това вие нямаше днес да имате тези исторически данни за първите години за съмишлениците на Учителя.
към текста >>

99. 213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА

Най-голяма бе неговата заслуга.
Беше разкошно издание. Това беше първия опит да се напише такава книга за Учителя. След това и да искахме и да я напишем нямаше да можем да се съберем, пък и да бяхме я написали нямаше да може да се издаде. Тогава излезна цензура от новата комунистическа власт. Всички положихме старание, но без помощта на Неделчо Попов тази книга нямаше да види бял свят. Най-голяма бе неговата заслуга. Сега сълзи се набират в очите ми като си припомня, че той е застанал на гроба на Учителя, а до него Методи застанал и го кара да се закълне. И неговото мълчание свърши една голяма работа. За мен това е най-големият подвиг и изпит издържан от Неделчо Попов. Поклон пред него, мир и светлина на душата му. Гълъбе наш!
към текста >>

100. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО