Търсене в текстове за 'Слепота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 57 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение.
Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата. Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло.
към текста >>

2. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато у някои хора имаме нощна слепота, то ретината на такива е лишена от пръчици.
Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв. От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм. Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане. Когато у някои хора имаме нощна слепота, то ретината на такива е лишена от пръчици. Такива хора щом се смрачи престават да виждат. Други денем виждат слабо, но вечер – отлично. Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици. От окултна гледна точка това има значение за характера. Известно е, че нощните животни са грабливи, грозни и силно егоистични.
към текста >>

И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота.
Други никога не са виждали зеления цвят, трети виолетовия и т.н. Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят. Други имат същата склонност към зеления цвят. Трети не могат в никакъв случай да различат никои краски напр. жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка. Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм. Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко. За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити.
към текста >>

Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко.
жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка. Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм. Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко. За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина.
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота?
Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция.
към текста >>

4. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота.
Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око. Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона.
към текста >>

5. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни.
Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек. Бащата казва на детето си: „Излез вън, иди в странство да учиш и като научиш нещо, пак се върни при мене!
към текста >>

6. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота.
И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата. Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят.
към текста >>

7. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Каква беше тая песен, която премахна слепотата на моите очи?
ПОЕМИ 1. Човекът, който събуди сърцето Кой си ти? Понякога си мисля, че си ми приятел, в погледа на когото грее скъпа обич, а други път – че ми си враг, защото очите ти мълчат и не зная помислите ти. Аз помня деня, когато гласът на твоята флейта пробуди сърцето ми. От тогава времето потече като приказка; очаквам нещо и тръпнеща се вслушвам. Каква беше тая песен, която премахна слепотата на моите очи? До тоя ден аз не бях видяла лазура на небето, не знаех, че толкова са пъстри пеперудите, не се опивах от дъха на цъфналите вишни. Когато чуех стъпки по каменния път не повдигах глава и сърцето ми не трепкаше. Кой си ти, дето събуди с гласа на твоята флейта сърцето ми? Защо намазвам косите си с благоуханна вода в денят, когато безмълвен минаваш край нас? Защо приемам просяците в моя двор, когато по-рано не чувах ни техните песни, ни тяхната жалба?
към текста >>

8. МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Слепотата на човешката гордост го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша.
В Божествения план всичко има цел, причина и завършк. Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък свят. Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана. Ако всеки човек би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците. Слепотата на човешката гордост го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша. Истински духовният човек вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа". Ако гледаме добре, ще видим, че няма човек на земята, който да не се ползува пряко или косвено от работата, която е изпълнена от всички други хора на земята. Хиляди са примерите, които могат да се вземат. Ние вземаме само един: ползата, която имаме от пощенската служба, която служи така добре на всички членове на човечеството, безразлично на кой кът от земята се намират. Безброй са хората, които са работили и работят пряко или косвено, за да може да се изпълни пощенската служба.
към текста >>

9. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота.
Съвременните хора се боят да вървят по пътя на любовта, защото считат любовта за опасна сила, която ще им донесе страдания. Ала страданията на хората произтичат от това, че те не могат да приемат цялостно любовта. Защото любовта сама по себе си е неделима. Човек трябва или изцяло да приеме любовта, или да я отхвърли. Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един човек и Само него да обичат. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на човека за всички хора. Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си. Такъв човек внася разположение на духа у всекиго, без разлика. Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата.
към текста >>

10. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Богомил е духовен водач от голяма величина, но слепотата на известни люде още пречи да се признае това официално.
Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание. Той бичувал големците (светски и духовни), които пиели. Богомилството е най-прогресивното явление в нашата история. Чрез богомилството ние сме се приобщили към европейската култура и с право можем да се наречем учители на европейците. Богомилите проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога славяно-българският дух. Богомил е духовен водач от голяма величина, но слепотата на известни люде още пречи да се признае това официално. Световната, обаче, мисъл и съвест отдавна е отредила видна място на Богомила в европейската история и литература". Появяването на нов континент Известният американски учен и специалист геолог със световна известност Едвин Ф. Наулти прави вече от много години изследвания на дъното на Тихия океан, недалеч от Хавайските острови. Въз основа на своите точни измервания, той неотдавна е дошъл да заключение, че близо до Хавайските острови морското дъно постепенно се издига и че няма да бъде далеч времето, когато там ще се появи един нов много плодороден континент. Според твърдението на Наулти, новият континент ще бъде голям колкото американският щат Калифорния и ще бъде в състояние да изхранва 25,000,000 жители.
към текста >>

11. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За нея Учителят говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести – ревматизъм, болни стомаси, няма да има глухота, слепота, счупени крака.
Защото всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като четем тая книга, тя ще ни начертае пътя, който трябва да следваме. Разумната природа не е създала човека, за да боледува. И когато човек се издигне до една по-хармонична култура, когато се изпълни със светлината на истинското знание за природните закони, болестите ща изчезнат завинаги. Това носи новата култура, която иде на земята. За нея Учителят говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести – ревматизъм, болни стомаси, няма да има глухота, слепота, счупени крака. Това можем да го приложим и опитаме още сега". Изходната точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко правилно схващане на човешкото естество. Погрешното, едностранчивото разбиране на това естество не дава никакъв ключ за тяхното разрешение. Преди всичко трябва да се освободим от механическото разбиране на човешкия организъм и на природата изобщо. Днес науката е вече натрупала достатъчно факти, чрез които може да се дойде по научен път до правилно разбиране на човека и природата.
към текста >>

12. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

с очите на слепотата се виждат само сенките на нещата.
Ти си възхитен от тая дивна красота на изгряващото слънце на живота. Ала това е красотата на Неговия външен вид, образът на Неговото невидимо божествено съдържание. Затова внимавай да се не опиеш от външното, от преходното! Съсредоточи се! Вникни, мисли, виж и разбери! с очите на слепотата се виждат само сенките на нещата. Те опиват и приспиват I С очите на светлината се вижда и прониква в хармонията на красотата, в същността на нещата, която твори и съзижда. Тя е великото в света! Чул ли си ù гласа? Ела с мене и чуй го в храма на своята душа. И виж го в проявата на Божествения дух – във великото, съвършеното и мощното в света!
към текста >>

13. DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Няма слепота в разглеждането и няма лицеприятие.
В това отношение заслугата на Райнов е най-голяма. Той посочва всичките положителни страни на даден автор, посочва мястото и характерното, с което той заема това място в българската литература. И всеки автор е заел незаменимо място в родната книжнина, всеки запълва една празнина, която би зеела без него. Естествено, Райнов посочва и слабите страни на всеки писател. Та това, според нас, е още по-ценно и културно. Няма слепота в разглеждането и няма лицеприятие. Ако в своето творческо дело всеки писател би имал подобен съветник — майстор, като Райнов, сигурно би създал много по-положително и по-възвишено писание. Затова делото на Николай Райнов е толкова грамадно и високо просветно, че не може да се измери. Който иска да чете правилно и да разбира вярно българските писатели, трябва да прочете тия 9 тома на Р. И в душата си всеки ще му изкаже едно мълчаливо благодаря. Ще види тогава, че недавнашните закачки на някои литературни критици по вестниците по повод на тия Райнови книги са били тенденциозни и въпреки това само в полза на Райновото дело.
към текста >>

14. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Тяхната слепота произхожда от жалката им вяра в живота и смъртта, на която са ги научили.
А щом раздвижи мислите си, веднага ще стане философ. Никакво значение нямат за него всичките дворци на света, всички диаманти и бисери, всички небостъргачи и паметници, защото той знае, че носи в себе си по-хубави дворци, по-големи диаманти, по-скъпоценни бисери и мисли, които се издигат много по-високо от най-високите сгради на света. Ако мога с една дума да изразя вярата си, ще кажа, че вярвам в преодушевяването — не в прераждането на тялото, а в прераждането на духа. Хората са погрешно възпитани. Те нищо не знаят за Божественото начало, което носят в душата си. Тяхната слепота произхожда от жалката им вяра в живота и смъртта, на която са ги научили. Всъщност, никаква смърт не съществува. В цялата природа съществува само живот, тъй като всичко във вселената се намира във вечно движение. Нищо във вселената не е нищо. Всичко е нещо. Даже и невидимите сили като светлината и звукът се състоят от живо вещество.
към текста >>

15. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата.
Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? " /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината.
към текста >>

16. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той пъшка под едно двойно и тройно робство, движейки се в омагьосания кръг на своята слепота и егоизъм.
Взима ли той своя дял от тоя живот? От това блаженство? От тази радост и щастие? Человекът е роб! Царя, „венеца на творението" е обвързан във веригите на едно неестествено съществуване. Той пъшка под едно двойно и тройно робство, движейки се в омагьосания кръг на своята слепота и егоизъм. Освободители на човечеството, герои на подвига, носители на светлината! — Ето! — той ви чака! Отворете му очите! Покажете му пътя!
към текста >>

Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него.
Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа. Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек? Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него. че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: „химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука“, безсмъртната човешка душа е превърната в „съвкупност от душевни преживявания": а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне без да остане друго освен купчина пръст. „Не е възможно за човека да знае, — Terra inkognita е това“, казват други и се затварят в черупката на собственото си незнание. При тези детински схващания за живота на съвременния човек, в. Живот принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско себепознание! Каталог „Нови Мисли“.
към текста >>

17. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство?
И то не само за ясновидците, които имат възможност непосредствено да го проучват, но и за обикновените хора, защото има събрани цяла редица доказателства, които ясно говорят за неговото съществуване. Кармата е също един факт. И за нея има хиляди и милиони доказателства във всекидневния живот на хората. Тук не му е мястото да изброяваме и привеждаме подобни факти. Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота. Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство? — Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека. И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот. В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици.
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Две крайности, два парадокса, които човешката слепота духовна е родила и които създавате дисхармонията в обществения живот.
Но мъртвата ли машина трябва да виним за мизерията и нещастията на бедния народ? He! Човешката алчност и груб егоизъм са виновни за това. Природата е щедра, дава блага в изобилие, машината позволява с малко труд и време да се преработят тези блага и се използват от човека, но алчността и егоизмът не позволяват да се разпределят благата справедливо между всички. Едни пpeяждат — други гладувате. Две крайности, два парадокса, които човешката слепота духовна е родила и които създавате дисхармонията в обществения живот. Равновесието между обществените слоеве е нарушено, защото няма справедливост в разпределението но труда и благата. Ето защо днес няма спокойствие, няма мир в това общество. Пред вид на това днес човечеството страда, защото една част от него е под угрозата на мизерията и глада. А щом само в един орган на тялото има макар и малка болка, то целия организъм страда. За да се премахне дисхармонията в света трябва да се сложи обществения живот върху истинските основи на Християнския морал.
към текста >>

19. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава ще се чудим на сегашната си умствена слепота.
Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива. и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина. Неизвестностите, пред които днес безпомощно вдигаме рамене — утре, при разширени сетивни възможности, ще ни бъдат ясни, като бял ден. Тогава ще се чудим на сегашната си умствена слепота. Радиото, телеграфа, телефона, това са три от великите завоевания на човешкия гений, които дълго време живееха само като проблясъци в умовете на най-будните хора на онова време, без те да се осмеляваха да ги споделят с някого, дори и с най близките си, за да не ги считат за луди или най-малко побъркани. Но това беше не твърде отдавна. Едва са се изминали няколко десетки години, и тези умствени проблясъци и фантазии днес са една жива действителност Само слепците отричат слънцето и само закъснелите в своето развитие още се съмнява. Също такъв е случая с телепатията, психометрията, интуицията и ясновидството. Това са явления познати на всички окултисти.
към текста >>

20. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ?
Това, което сега се готви, ще надмине по своя ужас всяко въображение, всяка, дори и най-разюздената демонска фантазия. Като всепояждащ огън ще залее тя света и това, което остане живо и неразрушено, ще бъде спасено само като по чудо. Защо народите не поумняха след миналата човешка касапница? Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения? Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от демона на разрушението? Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ? Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена? Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси? Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи?
към текста >>

Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси?
Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения? Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от демона на разрушението? Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ? Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена? Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси? Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи? Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето бездействие. Пред зинвалата днес бездна, всички, в които има съвест и желание за доброто, трябва да отрезвят. Да престанат всякакви разпри и спорове за маловажни, второстепенни неща между тия, които се борят за мира.
към текста >>

Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето бездействие.
Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена? Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси? Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи? Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето бездействие. Пред зинвалата днес бездна, всички, в които има съвест и желание за доброто, трябва да отрезвят. Да престанат всякакви разпри и спорове за маловажни, второстепенни неща между тия, които се борят за мира. Да се сплотят здраво, като канара, тези, които искат да запазят човечеството от гибел. Да съединим сърцата си, умовете си, волите си, та да образуваме мощен поток, който да обезвреди и обезсили, доколкото това е възможно, приближаващата буря. Нека нашата мощна мисъл за мир прониже вредом пространството и обезвреди зародишите на войната.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По-рано славата и парите бяха моето верую, което ме доведе през епруветката до слепота.
... — Как живеят милиони човеци, без да са си осигурили кора хляб за утрешния ден, без стреха и топливо? Така ще живеем и ние. По-рано и аз не мислех за тях, бях сляп и глух за техните страдания, мислех ги за ненужни на земята и затова търсех огън и жупел за да ги изтребвам. Чак сега разбрах колко съм се лъгал! Сега видех, че всички те са мои братя, дишат един въздух, огряват се от едно слънце, стоят под едно небе и имат една душа. По-рано славата и парите бяха моето верую, което ме доведе през епруветката до слепота. Сега смирението и любовта са мое знаме и макар без очи, аз ще им служа! … Казват, че човек имал и вътрешни очи. Сега разбрах, че и с тях може да се живее. Станете! Не плачете! Аз съм сега духовно зрящ, аз съм по- силен и не плача.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поради слепотата си, човек си въобразява че може да живее щастливо и разумно далеч от нея и нейните закони.
Не си въобразявайте, че вие можете да извършите нещо по добре, по разумно, по-приятно, и по-полезно от нея. Не коригирайте природата, не коригирайте нейните закони и сили, а се оставете на нейния всепроникващ потик, вслушайте се в нейната Разумност, оставете тя да ви коригира. Нищо друго, а само безмерната гордост и егоизъм на човека го заставят да се опълчва срещу нея, да иска да я подчини на своите ограничени схващания и лични капризи, да й наложи да действа по негови, човешки закони. Поради гордостта си човек не се вслушва в гласа на природата в себе си, а иска да направи нещата така, както той ги желае — иска да постъпва тъй, както не отговаря на неговата степен на развитие, иска да прескочи някой стъпала в нейната стълба на развитието. Поради егоизма си, човек иска да обсеби всичко — иска да спре потока на живота, който носи всичко за всички, и да остави другите в лишение. Поради слепотата си, човек си въобразява че може да живее щастливо и разумно далеч от нея и нейните закони. Не се противопоставяйте на природата, не се отдалечавайте от нея, не се стремете да я подчините, защото ще бъдете жестоко наказани! Щастие и благоденствие, мир, хармония и радост ще достигнем само тогава, когато винаги и за всичко се вслушваме в повеленията на природата, в нейния глас, който е глас на Бога, глас на Върховната Мъдрост на живота. Да. идем всред природата, да се приобщим към нейните закони и сили, да хармонираме целия си живот, външен и вътрешен, индивидуален и колективен, с нейната съвършена Мъдрост, Истина и Любов. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ С потир от свят Божествен по път светлинен, девствен, пристига първий ден на пролет краснолика. В очи му грей светлика на пламък чист, свещен.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отделеността, която той чувства и изпитва, е само една идея на ума и се основава върху слепотата и неверието му.
Не знаейки нищо за своето единство с Божествения извор на всеки живот, той не може да се ползва от тая Сила, която фактически е негова. Влизайки, обаче, в това вътрешно и знание, той става притежател на безгранична сила и на неограничени средство. Тази Божествена Сила, която се дава на човека, в същност не ще му бъде разкрита до тогава, докато той не стане достатъчно верен, за де не злоупотреби с нея. Човек не съществува отделно от своя Божествен първоизточник и никога не е бил отделно. В същност, той е едно с Безграничния. Отделеността, която той чувства и изпитва, е само една идея на ума и се основава върху слепотата и неверието му. От това се вижда колко голяма е силата на човешката мисъл Макар мислите да не са силата на Духа, обаче те са силите, чрез които човек или се съединява с Безграничната Сила или обратно се отдалечава от Божествения Източник. По този начин, човек е това, което той сам мисли че е. Ако той мисли че е отделен от Бога и лишен от неговата сила, тогава действително така става. Той бива толкова слаб и безпомощен, като че ли наистина живее вън от Бога. От друга страна, мислейки и вярвайки, че е едно с Безграничния, той намира, че това е една славна истина и че той наистина е един от синовете на Бога.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По-голямо ограничение и слепота от тези, не може да има.
Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество. Такъв е закона. Но бива ли различните представители на това множество на земята, особено тия, които съзнават своето единство, да се борят и противопоставят едни на други, да си пречат вместо да си помагат, да се отричат, вместо да се признават, да се подценяват, вместо да се взаимно уважават? Не! Никога! По-голямо ограничение и слепота от тези, не може да има. Не е достойно за представителите на Светлината, за поддръжниците на Доброто, да се противопоставят, да се изключват и да се подценяват едни други! Не е право и не е разумно всеки да мисли, че „аз съм“ или „ние сме“ всичко, а останалите не представляват нищо или почти нищо. Има само едно единствено Велико Всемирно Бяло Братство. То е едно и също и в България, и в Хималаите, и в Калифорния и навсякъде, където работят неговите представители. То не се дели и не може да се дели по никакъв начин и в никакъв случай.
към текста >>

25. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега се уверих, че великите мухи във велики нещастия загиват.. Една малка мравчица, която лазеше по пода, се приближи до нея и тихичко й каза: Пък аз зная, че всички грандомани като тебе все от слепота и невежество умират.
Бистрото стъкло беше невидимо за нея. Блъсна се о него и падна по гърба си на пода. — Ох, ох! — завика тя с пукната глава. — Грозно нещастие! Сега се уверих, че великите мухи във велики нещастия загиват.. Една малка мравчица, която лазеше по пода, се приближи до нея и тихичко й каза: Пък аз зная, че всички грандомани като тебе все от слепота и невежество умират. Майка - природа не обича слепци водачи и чувствително им показва колко са глупави. Дядо Благо Петел и лисица (б а с н я) Един красив петел намерил парче сирене и се качил на един клон да го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по умна от него казва му: — Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал.
към текста >>

26. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили.
път към здраве и щастие, път светъл и благороден, където цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на радостта, където зреят най-вкусните плодове на живота. Смирете се, деца мои, горди и нещастни деца, и се върнете при мен! И тогава, само тогава ще зацари вечен мир между всички — по цялата земя. Любов и взаимопомощ — това ще бъдат отношенията и връзките между хората: само това подобава на разумни и здрави същества. И тогава ще проличи, че човека наистина е най-любимото и най-съвършеното творение на Бога. Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили. елате при мен! Т. Ч. Мейбъл Колинз (6) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 136) Как да опиша моето опиянение когато вдишвах утринния въздух? Това бе най-голямото и най-силно удоволствие, което природата ми бе дала до сега да изпитам. Не само че се изтръгнах от една задушна атмосфера, изпълнена с аромати, към които не бях привикнал, но се освобождавах също.
към текста >>

27. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

слепота и невежество.
В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено. „Психологията без душа“ е вече отречена от фактите. С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма. Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството. Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество. Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г.
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В своята слепота, те нито влизаха в съкровищницата, нито позволяваха на други да влизат.
Трепетното очакване спря дъха му и той се вслушваше във всяка стъпка, във всеки повик, що го зовеше към Бога. Бъдещето на целия народ, що се зовеше избран, беше забулено и мрачно. Великите подвизи не го вдъхновяваха. славното минало не можеше да стопли и съживи неговото сърце и да му посочи пътя на светлината. Духовниците, които ръководеха съдбините му, нехаеха. В своята слепота, те нито влизаха в съкровищницата, нито позволяваха на други да влизат. Воплите не стигаха до тях. Сърцата им не трепваха при вида на страшната действителност, която поробваше душите. Народът приличаше на стадо без пастир. което се луташе в тъмнината. Положението на другите народи, предимно ония, които владееха Юдея, не беше по-завидно.
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Витамин А подтиква растежа на младия организъм, предпазва от възпаления на очна-та роговица и от „кокошата слепота“, също от бъбречни пясъци и камъни.
грозде Белтъчините и тлъстините са в минимално количество и нямат някакво особено хранително значение, но голямо диетично. Ферментите в гроздето подпомагат храносмилането и това е от полза за организма. Протеоличният фермент смила лесно белтъчините. Ароматичните вещества усилват апетита и сокоотделянето на всички жлези. Особено важни са витамините, („животодатели“, растителни хормони), които се съдържат в гроздето — главно А, В и С. Витамин А подтиква растежа на младия организъм, предпазва от възпаления на очна-та роговица и от „кокошата слепота“, също от бъбречни пясъци и камъни. Витамин В предпазва от някой нервни болести, също от болестта бери-бери и пелагра, увеличава устойчивостта против диарии. Витамин С предпазва от скорбута, от диарии, усилва устойчивостта против заразни болести, също засилва лигавиците, лекува анемиите и др. Най-богати с витамини са ония сортове грозде, които са тъмно оцветени. Витамините се намират около ципите и семките на плодовете. Затова гроздето не само храни, но и предпазва човека от много болести.
към текста >>

30. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота.
То няма да бъде разрешение егоистично, удобно само за тях, ползващо само тях. Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство. И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които, турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които, по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра. На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истина га и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал.
към текста >>

31. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота.
Ако надеждата му е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба, и Духът му не може да се прояви. Следователно, за да се прояви Духът, той се нуждае от любов. Без тази вътрешна сила човек не може да постигне нищо. Сега някой мислят, че трябва да се влюбят в един човек. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря умовете и сърцата на всички хора. Който люби по този начин, когото срещне, той е готов да му помогне. Този човек внася едно разположение на духа във всички хора. Нали сте имали такава опитност?
към текста >>

32. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно сравнение на витамините в някои зеленчуци и плодове ни показват голямо предимство на марулите и репичките: Витаминът А подтиква растежа в организма на децата и предпазва човека от „кокошата слепота“ и едно злокачествено размекване на роговицата на очите.
развиват 43 калории. И те алкализират кръвта и соковете на организма, подбуждат дейността на черния дроб и бъбреците, внасят защитните вещества — витамини и минерални соли. Сок от ряпа се употребява при жлъчни пясъци и възпаления, а също така и при подобни заболявания но пикочния мехур. Дава се с успех при задръжка на пикочта и мъчно пикаене. Страдащите от чернодробни болести също и от захарна болест трябва да употребяват подобни зеленчуци в суров вид изобилно. Едно сравнение на витамините в някои зеленчуци и плодове ни показват голямо предимство на марулите и репичките: Витаминът А подтиква растежа в организма на децата и предпазва човека от „кокошата слепота“ и едно злокачествено размекване на роговицата на очите. Липсата му предизвиква още стомашни разстройства, диарии и нарушения в правилното развитие у децата. Витаминът В предпазва от болести „бери-бери“, засилва нервната система и лекува някои нервни болести (невралгия). Помага и при състояние на обща слабост, липса на апетит и др. Той възбужда още храносмилателните жлези и поддържа нормалната дейност на нервната система, а също така подтиква към работа всички вътрешни жлези в организма. Витаминът С предпазва от скорбут и скорбутоподобни заболявания (пролетна умора, обща отпадналост, кръвоизлияния, малокръвие и др.) Той усилва дейността на организма при заразните болести, пневмония и др.
към текста >>

33. -

Заради това злато нима е позволено нещастието да се прави още по-голямо: нима е позволено да се използва слепотата на почти загиващи народи, които са разчитали на заблуждението в своето въоръжение, които действат със самоувереност в насилието и неправдата, от които загиват днес?
(из в. „Мир“). Повикът за помощ Да бъдеш председател на велик народ е да изразяваш разумното му ръководство, което задоволява не само малките и големи членове на общежитието, но и общежитията по земното кълбо. Председателя е поставен на оная висота в живота, от където се излъчват не лъчите на смъртта, а на живота. Да се използва чуждото нещастие като го въоръжаваме пак със средствата на нещастието, това не е помощ, не е приятелство, не е добро. Нима златото е лаврите за една велика нация? Заради това злато нима е позволено нещастието да се прави още по-голямо: нима е позволено да се използва слепотата на почти загиващи народи, които са разчитали на заблуждението в своето въоръжение, които действат със самоувереност в насилието и неправдата, от които загиват днес? Те искат помощ, обаче в забъркаността си, не знаят каква помощ да искат. Наистина, че те имат нужда от едно ново оръжие. Едно силно ново въоръжение, могъщо, което носи спасение. Това оръжие с което се мисли, че ще им се помогне, те го имаха, те го опитаха, те виждат неговата слабост. Нима е позволено да се използва помрачението на нещастните.
към текста >>

34. -

Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее.
Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието на човешката душа, която е съществувала преди изграждането на своето тяло и ще надживее неговото разрушение.“ Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността на човешката душа и отхвърлят твърденията на материализма. Всеки колко-годе буден ум долавя дълбоката разумност в устройството, на вселената, на природата и живота, която ни говори ясно за съществуването на един върховен Разум, който е устроил и направлява развитието на нещата. Всеки наблюдателен и мислещ човек е имал лични опитности или наблюдения в живота си, които го подтикват към заключението за съществуването на оня невидим, но реален свят който обгръща и прониква нашия физически свят. Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата случайност и на механичното развитие на нещата. В своята безумна гордост, днес човекът, поддържащ материалистическите схващания, е поставил себе си за център на вселената и за единствено средище на съзнателна разумност. Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее. Но близко е вече края на нощта. Хипнозата на материализма ще падне, защото не може да не падне. Човешкият ум ще бъде освободен от най-великата, най-страшната, най-гибелната лъжа, която някога е завладявала човешкото съзнание. Близко е вече времето, когато духовните очи на човека ще се отворят и той ще познае, че е жива душа, че е безсмъртен дух, а не материя. Материализмът ще бъде надживян и ще остане завинаги като най-черната страница в историята на човешкото светоразбиране.
към текста >>

35. -

Не наука, а ограничение и слепота е проповядваното като „научен мироглед“ материалистическо разбиране на живота.
Ние, разбира се ни най-малко не се опълчваме против науката. Нейното предназначение е да носи светлина на и ние твърдо вярваме,че по-рано или по-късно, тя ще разбие тежките окови, в които е окована днес и ще приеме ролята на своето истинско предназначение. Ние се отправяме само срещу тези, които, в името на науката, и претендирайки, че стоят на нейна база, изграждат фалшиви постройки, в които пленяват, омагьосват и обграждат с илюзии човешкия ум. Между истинската наука от една страна и лъженаучните твърдения на тези, които отричат силата и безсмъртието на Духа, от друга страна, съществува цяла огромна бездна. Не наука, а суеверие и невежество е отричането на духовните закони на живота. Не наука, а ограничение и слепота е проповядваното като „научен мироглед“ материалистическо разбиране на живота. Нашите учени и образовани хора, в своето огромно болшинство, все още плашат данък на материализма. И дотогава. докато продължава това, техните очи ще бъдат затворени за реалността на живота. Страшна е тъмнината, която ги обгръща, въпреки всичката им „ученост“. И едва когато т се освободят от веригите на материализма, техните очи ще се отворят и те ще видят светлината на живота.
към текста >>

36. -

Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само ние.
Макар че, изобщо, те са рядкост в живото, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони — милиони, странни, „невероятни“, „чудни“, „необикновени“ опитност в живота, преживени от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция — да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух. Накъдето да се обърнете в живота, все ще намерите такива случаи. Независимо от изследванията на учените: Крукс, Аксаков. Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Борет, Майерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове; всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това. Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността. Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само ние. За да видим нещата, нужно е да се вгледаме в тях, да насочим вниманието си към тях, и, най-малкото, да не отричаме тяхното съществувание без да сме ги изследвали. От многобройните случаи — на наблюдения и експерименти — доказващи съществуването на човешкия дух независимо от тялото, безсмъртието на този дух и неговите превъплъщения на земята, ние тук ще се ограничим да цитираме само един единствен случай на доказано прераждане, станал тук в България; „През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало до ходи на училище в селото ни, Бесарбово, Русенско. Един ден, като играло с други 2 — 3 други другарчета в една от стаите на училището, съборило едно врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина.
към текста >>

37. -

Всички съвременни хора страдат от една духовна слепота.
Ти нищо не правиш, а само казваш, че обичаш Бога. Ти носиш платното, боите, четките и нищо не рисуваш, нищо не правиш. Казваш: за в бъдеще ще правя. Остави това бъдеще. Сега трябва да направиш нещо. Всички съвременни хора страдат от една духовна слепота. Не слепота, но късогледство, не виждат нещата. Някои отблизо виждат, отдалече не виждат, други отблизо не виждат, отдалече виждат. За да виждаш добре, то е цяла една наука. Всеки предмет, който не е поставен на своя фокус, не е ясен. Може да е извън фокуса.
към текста >>

Не слепота, но късогледство, не виждат нещата.
Ти носиш платното, боите, четките и нищо не рисуваш, нищо не правиш. Казваш: за в бъдеще ще правя. Остави това бъдеще. Сега трябва да направиш нещо. Всички съвременни хора страдат от една духовна слепота. Не слепота, но късогледство, не виждат нещата. Някои отблизо виждат, отдалече не виждат, други отблизо не виждат, отдалече виждат. За да виждаш добре, то е цяла една наука. Всеки предмет, който не е поставен на своя фокус, не е ясен. Може да е извън фокуса. Може да е много близо до фокуса.
към текста >>

38. -

Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат.
За тях правдата има човешки произход и като така, за нея може да има само човешки норми и човешки санкции. Божествена, вечна, абсолютна правда за тях не съществува, затова не съществуват и Божествени санкции и норми за тази правда. Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си? От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила? Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент. Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат. Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме. „Силни сме, никой не може да ни спре. Имаме всички условия и ще вършим това, което пожелаем“.
към текста >>

— В това именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота.
Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме. „Силни сме, никой не може да ни спре. Имаме всички условия и ще вършим това, което пожелаем“. — В това именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота. Силни сме? — До кога? Имаме условия? — До кога?... Ако ние, ползвайки се от силата и условията, които днес имаме, нарушим основните начала на Божествената правда, ако ние сметнем, че е добро, разумно и оправдано това, което вършим на другите, когато бихме го считали за зло, неразумно и неоправдано, ако другите го вършат спрямо нас, — то ще дойде ден, когато тази сила и тези условия ще ни се отнемат.
към текста >>

Витамин А: усилва апетита, нормализира функцията на кожата и лигавиците, възпрепятства образуването на жлъчни и бъбречни камъни, премахва нощната слепота.
Тия изяснения тука не ще повтаряме. Поради тази зависимост на редица явления във връзка с живота на слънцето, Кеплер, който е проумявал нещата по-дълбоко, отколкото ние си представяме сега това е нарекъл слънцето Corpus Soleum magneticum. Слънцето е фокусът на целия живот, чиито огромни енергии се разливат по невидимите жили на слънчевата система. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Витамините В началото на днешния век Казимир Функ(Кажимеж Функ) откри съществуването на особени състави на храната, крайно необходими за правилното и целесъобразно хранене, и ги нарече „Витамини“. Последвалите многобройни изучения на учените позволиха химическото и биологическо опознаване до днес на 6 вида витамини, липсата на които по отделно или вкупом при всекидневното ни хранене докарва до различни тежки заболявания. Витамин А: усилва апетита, нормализира функцията на кожата и лигавиците, възпрепятства образуването на жлъчни и бъбречни камъни, премахва нощната слепота. Съдържа се в следните храни: рибено масло, чер дроб, масло, жълтъци, спанак и зелена салата. Витамин В: удължава живота, липсата му докарва тежки страдания: подагра, бери-бери и други заболявания на нервната система. Богати с витамин В храни са: домати, кисело мляко, мая, зеле, грах, жълтъци, лешници, ръженият и пшеничен хляб от цялото зърно. Витамин С: предпазва от зараза при пневмония, коремен тиф и дифтерит, засилва съпротивата на организма и др. Най-много витамин С има в: лимони, портокали, ягоди, домати, зелена салата, репички, моркови и особено много в шипките.
към текста >>

39. -

това, което те могат, в своята слепота и самоувереност, да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята.
Това, което Той иска. това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти изродени и погрешно схващани форми. Това, което Той възнамерява да устрои по Божествен начин, по най-съвършените методи по пътя на свободата, — несъвършените човешки умове и необузданите човешки воли се опитват да го изградят по пътя на насилието и според своите лични, ограничени, погрешни разбирания. Между новият свят на Христа и новият свят на хората съществува цяла бездна! Това, което хората днес искат да правят. това, което те могат, в своята слепота и самоувереност, да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята. Импулсът е Негов. Това не може да се отрече. Във всички тия, погрешно работещи и лутащи се по криви, кървави пътища люде, действа Христос. Негов е импулсът. Който ги тласка към по-доброто.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег.
Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите? — запитахме я ние. (липсва следващата страница) Към нашите четци С издаването на тази втора книжка от списанието ни Всемирна Летопис, с толкова разнообразно и интересно съдържание, илюстровано с много портрети, картини и фигури, убедени сме, че задоволяваме, повече отколкото се очакваше, нуждата и интереса на нашите четци, които желаят да придобият солидни знания за живота. Съчувствените отзиви, които получаваме от столицата и провинцията и в които се оценяват добре както достойнствата на това, единствено по рода си у нас, списание, така и удивителните жертви в труд и средства, които правим в днешните извънредно тежки условия, съставляват за нас една ценна гаранция за успеха на това дело и един източник на кураж и енергия за продължаването му. И ние считаме за приятен дълг да изкажем тук на всичките тия благородни наши съчувственици и братя, които ни подкрепиха словом и делом, нашата сърдечна благодарност. Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег. При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно!
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Раздери вътре в мене покривката на мрака, която държи в слепота моя божествен дух, този скъпоценен дар вложен от Тебе в моята природа, като ми помогнеш да видя цялото Твое величие, сила и власт!...
„О, Отче на проявения Всемирен Разум !... В този тих час на самотно вдълбочение, чуй моята искрена молба: помогни мида разбера тайната на Твоята премъдрост! „Разтвори пред мен Скритата Книга на Вечността, за да мога да прочета и науча от нея великите истини за живота !. . . „Пробуди в мене Твоето премъдро начало, което е вложено в основата на моето битие, за да мога да разбера дълбоката тайна на моя живот: от де съм дошъл аз, какво трябва да правя тук и какво ще стане с мене, когато променя физическата форма на моето съществувание!... „Раздери вътре в мене покривката на мрака, която държи в слепота моя божествен дух, този скъпоценен дар вложен от Тебе в моята природа, като ми помогнеш да видя цялото Твое величие, сила и власт!... „Отче Премъдри! Помогни ми да пребъда в твоята свята и неизменна истина — универсалния закон, що регулира силите във вселената и истината в мене, като ме направиш да стана свободен дух от великите предразсъдъци на моя век. „Помогни ми да вникна във всичките скрити закони на вселената, които регулират световете в нея; които поддържат живота, като изменят Силата, които я преобръщат в хилядите й разновидности и с това дават възможност на материята да се яви в най разнообразни форми блясъци и красоти ! . , . „О, Отче небесни!
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Смъртта царува над мрачината и страстите владеят при слепотата!
И възроди се душата му при светлината на крепката надежда! И проумя духът му живота на земята! * И продължи неговия светъл Ангел: „Ти си пред прага на царството на мълчанието! Повдигам част от булото на твоите духовни очи; погледни, прочети и разбери, що е написано в неговата вечна и неизменна книга на Живота „Плесента мре от светлината! Злият дух — микробът — господарува в тъмнината! Смъртта царува над мрачината и страстите владеят при слепотата! “ „Това е закон, проумей го и върви напред! Растежа се съдържа в знанието на закона там е силата на духът! “ „С очите на ума се прозират сенките на истината! “ „Умът гледа във вечността така, както окото в утринния здрач, преди пукването на зората. В мрачината предмета е сянка — черно петно в тъмния фон на небосклона“.
към текста >>

Напусни вече празния шум на живота ; доста е тази духовна слепота, в която ти седиш с векове.
* И чу тогава гласа на духа, който владее в царството на мълчанието да казва: „Човекът всякога обича да гони сенките на суетата! Той живее в празния шум на живота, който е около него. Ала до скрития живот в моето царство на мълчанието, който е под него и над него, той никога не се е доближил. А там е същността на живота!. .. „О човече на суетата! Напусни вече празния шум на живота ; доста е тази духовна слепота, в която ти седиш с векове. Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!... „Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата! Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!? То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта!
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Недостатък: цветова слепота; неспособност да различи или оцени цветовете и хармонията им.
Излишък: извънмерно желание да се изкачва на високо, когато е ненужно. Недостатък: неспособност да държи равновесие; наклонност да се спъва. 28. Цвят. — Преценка на разни сенки, краски и колорити в рисуването; небесната дъга, цветята и всички предмети, които притежават цвят, са от интерес . Излишък: силна обич към цветове; желание да се облича в много цветни дрехи. Недостатък: цветова слепота; неспособност да различи или оцени цветовете и хармонията им. 29. Ред. — Метода; система; нареждане; спретнатост; удобство. „Място за всяко нещо, и всяко нещо на местото си“. Излишък: обръща се внимание по-вече на хубавото, отколкото на разумното; иждивява се много време в оправяне; много се смущава от безредието. Недостатък: разпуснатост; невнимателност по отношение на държане в ред книги, инструменти, вестници и пр.; рядко се знае, къде да се намери нещо, което се е употребявало неотдавна.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак.
В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие. Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение. И научен бе Каен от своя велик баща на всички най-скрити и тайни закони, по които се движат и развиват най-низшите форми в световете, И използва ги той, за да си достави всички възможни блага и удоволствия, що носеше и криеше в себе си материята. И стана орач — производител и сеяч на благата и удоволствията земни. И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата. Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак. И всичко това беше отпечатано по неговото лице, като с печат, от Бога на Всемирната Любов и Светлина, от когото той беше далеч изгонен, и с лицето на когото никога не искаше да се срещне, види и заживее в Него. — * И позна Адам Ева и роди му син, на когото името нарече Авел. И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието. И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения!
Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху който почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците?
И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато. Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“. Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция! Тен уверява, че мозъкът изпускал мисълта, както черният дроб жлъчката. Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците? Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение? Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми. Но що е материя? Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Небето бе разляно в пара и тъма, Де тягостно витай страхотна тишина; Дълбока слепота, смущенйе и уплаха Обвисва над града, над всяка твар и стряха; Йозофатът във плащ, саван и над Сион, И чуй се в тоя мрак на тежък укор тон; То беше адска нощ, нощ страшна и чемерна, Умора кат кошмар, от бурята по-черна — Бе стихнал всеки дъх и всеки шум в света.
И грейна тоя кръст сред гробното мълчанйе . . . * * * Варавва, кат човек, внезапно сепнат в сън, Трепна. Стърчеше кръст зловещ, със кръв облян И с клинове забит в земята песъчлива. Огледа се — навред все бездна мълчалива. Небето бе разляно в пара и тъма, Де тягостно витай страхотна тишина; Дълбока слепота, смущенйе и уплаха Обвисва над града, над всяка твар и стряха; Йозофатът във плащ, саван и над Сион, И чуй се в тоя мрак на тежък укор тон; То беше адска нощ, нощ страшна и чемерна, Умора кат кошмар, от бурята по-черна — Бе стихнал всеки дъх и всеки шум в света. Невидима ръка с тез думи на нощта, Де всяка тайна ясна става за душата, Чертайше нейде там посреди тъмнината Човешкий грях велик пред Бог и небеса! Безмжлвност нощна, мрак, зловеща пустота, Кръст, гвоздеи, скали — туй бяха там съдии. Пред тоя страшен мрак, Варавва без закрила, Като че пред закона, стресна се тогаз, И, взрян в небе, викна: „не съм го сторил аз! “ * * * А сетне, призрак сам сред тоя мрак и бездни, Обзет от силен страх и цял во тръпки ледни, Пристъпи с плах вървеж към тоя страшен кръст. С наведена глава, превит, с пречупен кръст, Люлеян кат мачта, в играта на вълните, И сякаш запленен, със ужас във гърдите, От странните лъчи на тоя там мъртвец .
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея.
Но ако ли съществува действително такава реалност, която ние наричаме недостигащо звено в схемата на еволюцията, то това би показвало само, че духът макар й съединен с материята, все пак не е зависим от нея. Но материята? Какво ще стане с нея? Може ли тя да бъде независима от духа? Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и възвишението на душата, както на човека, така и на вселената. Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея. Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44094491004944