Търсене в текстове за 'Слепота'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

ТОМ 6

Тъй мило ми прощаваше моята слепота и нечувствителност!
Но късно! Не! Това отвращение не може да бъде от мене. Какво съм дете! Та тогава Той беше тъй мил с мене! Тъй мило ми прощаваше моята слепота и нечувствителност! Но аз никога няма да си простя. И дано да запомня. Та ако някога имам щастието пак^да го срещна на физическия свят да бъда будна и чутка за най-малката дума и най-малкия жест. Почти целия ден прекарах край Него с малки изключения. Че колко още ми остава да го гледам?
към текста >>

2. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Отиде сестрата и по едно време гледам брат Иван Антонов идва и като дойде при мене такава кавга изсипа, че не е за разправяне: „Аз имам кокоша слепота, не мога да гледам, а ти ме караш да идвам тука да товаря багаж...“ Обяснявам му, че тяхната група е от 5-6 души и то все братя, да дойде някой да помогне да натоварим камиона.
Предстоеше ми значи да изнеса всичкия багаж, който трябва да се натовари на камиона, да го вдигна и да го наредя. Почти беше невъзможно, защото багажа беше много, после беше тежък, а беше лятно време, горещо. А една от големите групи, които ще пътуват беше групата на брат Иван Антонов. В неговата група имаше повече братя и то все здравеняци - брат Славчо от Трявна, брат Крюгер, брат Милан от Кръклиново, учител. Понеже те са група помолих една сестра да отиде при брат Иван Антонов, да му каже да прати брат Таню, брат Славко Петков и друг някой да дойдат и да помогнат за товаренето на багажа. Отиде сестрата и по едно време гледам брат Иван Антонов идва и като дойде при мене такава кавга изсипа, че не е за разправяне: „Аз имам кокоша слепота, не мога да гледам, а ти ме караш да идвам тука да товаря багаж...“ Обяснявам му, че тяхната група е от 5-6 души и то все братя, да дойде някой да помогне да натоварим камиона. Няма никой кой да ми помогне. Кой ще натовари камиона? Както и да е накара ми се той и си отиде. Аз какво да правя сам, затворих салона, заключих го и се прибрах вкъщи. Ние ставахме сутрин с шофьора към 2.30-3 ч.
към текста >>

3. 17. Вестникарската защита

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Бай Иван не виждаше вечерно време, имаше така наречената кокоша слепота.
Щото статията във вестника е била по повод на това, че Учителят се бърка в политическите събития на страната и целта е била да се докаже, че това е измислица. Но Учителят точно това казва: „Ако искаш да знаеш, ние управляваме не само България, но и целия свят ние го управляваме“. Така е тая случка с вестниците, за която споменава Галилей, но той казва, че бай Иван ходил, написал статията, че е свирил с цигулката и т.н., което за мене, аз не го знаех, макар че аз прекарвах с бай Иван осем години всеки ден и всяка вечер. Всички вечери заедно с него до най-рано до 10,11,12 часа. Неделите сутрин от 4 часа до вечерта до 10 прекарвахме заедно. Бай Иван не виждаше вечерно време, имаше така наречената кокоша слепота. И в тъмното не можеше да вижда. Аз сутрин отивах неделните дни, когато отиваме на Витоша, сутрин отивах при него, той ме хващаше под ръка и двамата отивахме до автобусната спирка един до друг. Аз го водя, той се държи за мене. Отиваме на автобусната спирка, качваме се, отиваме на Симеоново, но тъмно, в тъмнината и продължаваме нагоре. Това зиме, лете, дъжд, сняг, виелици, това няма никакво значение.
към текста >>

4. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

По тая причина ние съжеляваме слепотата на нещастните, които търсят чрез смъртта да се укрият от задълженията, които са наложени на нашата душа.
Спирани от смъртта, която ненадейно дохожда да заспре продължението на нашите опити и земни занятия, тези. съществувания са като станциите на едно дълго пътуване, във време нa които се определя за всеки едного от нази баланс, съставен от актив и пасив, който да представлява сбора (сумата) на нашите добри и лоши дела. По тая причина ни се налага материалния успокоителен отдих, за да ни позволи да преценим справедливо стойността на нашето поведение и причините, които са го определили. Нуждата от напредък, която не е наложена от непрекъснатите съществувания, е избегнала от нашия разум. При всичкото туй, както и да бъде, нашите съществувания ни водят и ще ни заведат всякога там, дето се следва; предпочетително е, следователно, ние сами да се подчиним на общите изисквания: дето и да сме, под каквито условия и да сме, не можем да избегнем. По тая причина ние съжеляваме слепотата на нещастните, които търсят чрез смъртта да се укрият от задълженията, които са наложени на нашата душа. Следователно най-умното е да се подчиним на опитите, от които не можем да избегнем. Всяко въплътяване е като едно горнило, в което душата се пречиства. Всяко въплътение е, следователно, едно ново поверено средство и благоволение от върховната справедливост, за да послужи на личния ни напредък. Действително ние сами сме творителите на нашето бъдаще и собственно благополучие. Защо се мамим?
към текста >>

5. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение.
Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в рая, знаете още и за тяхното грехопадане и пр. Но Писанието мълчи и не знаете как те са завършили своя живот. Символически тия двамата слепци представляват Адам и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда].
към текста >>

Слепотата не е нещо случайно.
Символически тия двамата слепци представляват Адам и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни.
към текста >>

6. 18. ПЕНТОГРАМЪТ

Тодор Ковачев

ТОМ 12

Имаше така наречената кокоша слепота.
След тоя процес контактите се намалиха до крайния минимум. Защо? Ами защото Паша не живееше вече на Изгрева, а далеч от него. Комуникативността и на двамата обаче беше твърде ограничена. Паша можеше да се движи само с придружител, защото не виждаше. Иван Антонов - също, защото и той не виждаше добре особено вечер. Имаше така наречената кокоша слепота. Това е обяснението и причината да прибегнем до услугата на Колю Каишев. Изпълнителят беше той - Колю. Сборният пункт беше бараката на бай Иван. Разгледахме Пентаграма. Аз го виждах за първи път.
към текста >>

7. 2. ОСЛЕПЕЛИЯТ ВОЙНИК

Тройка Кирилова Мишкова

ТОМ 13

Тя много си е мислила: „За какво ли е наказан той с тази слепота?
Така съм се появила и аз, и моите две сестри - Николина (1922 г.) и Донка (1925 г.). Баща ми беше много едър, силен, строг човек, с твърд характер, но справедлив, честен с хората и много трудолюбив. От нас, децата, изискваше изключителна дисциплина, ред и подчинение. Той обикаляше цялата страна по своите работи, свързани с търговия на добитък, ходеше и в Цариград, придружаван от старата си майка, Тройка - баба ми. Работеше непрестанно и никога не се оплакваше от своя недъг, нито пък притесняваше с него майка ни. Тя много си е мислила: „За какво ли е наказан той с тази слепота? " Веднъж дори се осмелила да попита Учителя дали не може да му се помогне, да прогледне поне с едното си око. Учителят отговорил, че някога баща ни е бил в султански палат в един от миналите си животи и тогава много е притеснявал слугите си, жестоко се е носил с тях. А ако не си изплати кармата в този живот, той в следващия си живот ще дойде отново сляп по рождение. Не зная дали майка ни му е предала това, но в този си живот баща ни беше гостолюбив и щедър човек. У нас се приготвяше много ядене за голямото ни семейство, но не се разрешаваше на никого да яде от него, докато не се разнесе първо от него на по-бедните от нас от махалата.
към текста >>

8. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Иван Толев

ТОМ 15

И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения!
Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху които почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви - само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. „Щом познаем тоя, живия Господ", ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби - нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, които трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползуват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството между всички.
към текста >>

9. 5. Наука и метафизика

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

ТОМ 17

Освен това, нима у родените с добри очи и уши няма слепота и глухота?
Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот, за първопричините, които чрез законите го управляват? физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един слепороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звукът не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка субстанция.
към текста >>

10. Любомир Лулчев VI. Вестник «Живот». Съдържание.

1. ВЕСТНИК «ЖИВОТ» (В. «Братство», бр. 6, 1929 г., В рубриката «Книжнина»)

ТОМ 20

Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опияненият от «много знания» човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви, че «няма тайна» за него, че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: «химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука», безсмъртната човешка душа е превърната в «съвкупност от душевни преживявания»; а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне, без да остане друго, освен купчина пръст.
Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота. Що е човек? Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опияненият от «много знания» човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви, че «няма тайна» за него, че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: «химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука», безсмъртната човешка душа е превърната в «съвкупност от душевни преживявания»; а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне, без да остане друго, освен купчина пръст. «Не е възможно човекът да знае - terra incognita е това» - казват други и се затварят в черупката на собственото си незнание. При тези детински схващания за живота на съвременния човек, в. «Живот» принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско себепознание! ______________________ * За Цветана Симеонова Гатева вж. в «Изгревът», том XIII, стр.
към текста >>

11. (70) Срещи с Учителя и царя на 27.I.1940 г.

ТОМ 20

Такъв егоизъм и слепота рядко съм мислил, че има, а то всеки държавник бил образец на това.
Когато царят му каза [...] Министерския съвет и пред другарите си да каже какво му е казал царят, той за по-добро отишел при Кьосето и тоя му изигра както трябва играта и после му хвърли кривите дърва на него... Бог да им е на помощ, но мене ме догнуся от толкова интриги и никаквици и ми се иска да се махна нанякъде, поне за известно време... Гнусота страшна, невъобразима е това, което наричат политически живот... Бог да пази България! Преди два дена, на 31-ви, царят беше пратил един доклад, писан за него, явно тенденциозен. Казах му да му кажат «мерси» и че мнението съм си казал по въпроса. Идат много хора и никой нищо не знае. Хора на Кьосето разправят, че ще излезе Недев и Багрянов... Едно разбрах: че само Боге пазил България досега!... Такъв егоизъм и слепота рядко съм мислил, че има, а то всеки държавник бил образец на това. Отвратих се. Бог да ми помогне да съвладея със себе си и да си почна пак това, което трябва да се работи. И нужник да е, все пак някой трябва да стисне нос и да го чисти...484 Сили да ми даде Господ само, и разум, за да мога да изпълня волята Божия както трябва, за Негова слава и общо добро. Амин! _____________ * На стр. 806 и 807 прилагаме, като документация, снимани на скенер две оригинални страници от анализите, правени от Любомир Лулчев по почерци и портрети. (бел.
към текста >>

12. 2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - БИРНИЦИ НА БОГА

ТОМ 22

Българите имат нужда от Ананий, за да изчезне слепотата в тях.
През колко сита ще ви пресяват! Колко пъти ще ви съдят и наказват! Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно. Днес сте киселици още. Едва след две хиляди години ще станете хубава, доброкачествена ябълка." „Аз разглеждам болшевизъма идейно и го наричам религия на труда.Българите имат нужда от Савел, който става Павел. Българите имат нужда от Ананий, за да изчезне слепотата в тях. Българският народ е определен да съществува като народ , а различните партии са негови сенки.Съществуването на партиите зависи от народа. Вложете в себе си желанието да призовете Господа на помощ. - Кой Господ ? - Тоя , който сега ви говори . Слушайте, какво Той ви говори.
към текста >>

13. 6. НОВИЯТ ЖИВОТ В НОВИ ФОРМИ

ТОМ 22

В новия живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със счупени крака хора няма да има, а ще бъде живот на пълна хармония.
В тях има един копнеж за нови идеи, и аз споделям техните мисли. Може да има в тях някои крайности, които не споделям. Копнеж, обаче, има в младото поколение, може да учи, в него има самопожертвувание, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философствуват. Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват". Новият живот ще се изрази в нови форми. В новия живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със счупени крака хора няма да има, а ще бъде живот на пълна хармония. Всичко това може да го приложим на опит. Но трябва да чакате, защото това не може да стане в една година. За да може да се създаде едно такова поколение, мене ми трябват поне 20 години още. Ако опитите са прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на природата. Това не са неща, които са създадени изкуствено.
към текста >>

14. Светозар Няголов - Хороскопите в поредицата „Изгревът

ТОМ 22

Четвърто: Ще ти обясня астрологически защо брат Иван страдаше от кокоша слепота (вечер не може да вижда ясно предметите), което Ковачев го знае добре.
При моя хороскоп за 13.09.1899 г. той има Слънце точен съвпад и паралел Венера в умствения знак Дева, която констелация дава тази изключителна памет. Трето: По твоя хороскоп Слънцето е квадрат с Уран и го прави много докачлив, нервен, без самоконтрол, готов да изпадне в пристъп на истерия, при най-малък спор и дори без причина. Ще минава през всичките психически разстройства и Уран полуквадрат Марс - лудост. В хороскопа, построен от мен, Уран квиконс Слънце дава голяма превзетост в храненето,като яде само определена храна, която обича (ориз и лют пипер, вегетарианец е от раждането си). Четвърто: Ще ти обясня астрологически защо брат Иван страдаше от кокоша слепота (вечер не може да вижда ясно предметите), което Ковачев го знае добре. Неговата карма е: (Сатурн квадрат Слънце, съвпад Луна, квадрат Венера, опозиция Нептун, опозиция Плутон) и други. Сатурн е в зодиакалния знак Стрелец в 5 дом - богато наранен от Слънце, Венера, Нептун и Плутон, което дава разочарования, неприятности, несполуки в любовта му в ранната му младост. На 19 години като студент, той се влюбва в мома, негова състудентка по литература (Венера точен съвпад и паралел Слънце) в знака Дева в трети дом на образованието, която грубо го отблъсква (според както са аспектите). Той се отчаял и решил да се самоубие (Сатурн опозиция Плутон). Нагълтал се с голяма доза хинин (Сатурн опозиция Нептун) и се отровил.
към текста >>

От това силно отравяне Иван придобил кокоша слепота.
Той се отчаял и решил да се самоубие (Сатурн опозиция Плутон). Нагълтал се с голяма доза хинин (Сатурн опозиция Нептун) и се отровил. Бързата намеса на лекарите го спасяват. Случаят се описва във вестниците и в статията се чудят за коя госпожица се е отровил: за Паша, Аня или за другите й две сестри. А тя е била съвсем друга жена. От това силно отравяне Иван придобил кокоша слепота. Вечер почти не може да вижда и някой трябва да го придружава. Този урок на човешката любов му оставил дълбок белег в съзнанието му за цял живот, и е бил предостатъчен, за да се отдръпне напълно от жените. Пето: Брат Иван Антонов се възмущава от поведението на брат Любомир Лулчев, който не изпълнявал повелята на Учителя: в годината само един път да го посещава и да не му отнема повече от половин час време, а Лулчев постоянно ходел при Учителя и говорел с часове с него, а и животът му бил неморален. Иван решил да го ликвидира с една остра брадва, която притежавал. Понеже Учителят казал: всички разправии между братята и сестрите да стават извън оградата на Изгрева, Иван отива при салона в една студена зимна сутрин с брадвата си под балтона и чака да види Лулчев преди да е минал през оградата.
към текста >>

15. Вергилий Кръстев 3. Хороскопите на Светозар Няголов - създаван и и отстояван.Как се доказва и защитава един хороскоп

ТОМ 22

Все едно кокоша слепота." Разделихме се, като аз предадох отровилата се с хинин студентка.
„Защо тази специалност? " - „Тук спасиха живота ми и аз имам задължения към тази специалност." - „Как си? Виждаш ли нощно време? " - „Не, не виждам. Виждам само на дневна светлина. Все едно кокоша слепота." Разделихме се, като аз предадох отровилата се с хинин студентка. Спомних си, че тогава като студент, бяха направили комсомолско събрание, разглеждаха тази любовна драма цели 6 часа. И аз се изказах, защитих истинската любов. 10. И спомних си за отравянето на Иван Антонов с хинин, заради несподелената си любов. Този случай лично ми го е разказвала Елена Андреева и аз съм го описал. Как е оживял Иван Антонов тогава - един Господ знае.
към текста >>

16. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Нашите на Изгрева след заминаването на Учителя не изпадат ли същата слепота, тесногърдие и фанатизъм?
Не прилича ли това малко на старите евреи, които разпнаха Христа само защото той посмя да каже, че беше по-голям от Авраама? След Мойсея не можеше да дойде по-голям пророк? Християните не изпаднаха ли в същата грешка, когато не позволиха на мнозина други да правят чудеса? Всичко това не идеше ли от дявола? Навсякъде те виждаха дявола, а Бога - никъде. Нашите на Изгрева след заминаването на Учителя не изпадат ли същата слепота, тесногърдие и фанатизъм? Какво е тогава Духът Божий! Жив съм аз - говори Господ, - аз съм, Който творя всички светове и всички същества. Аз съм Тоя, Който съм ви изпращал Хермеса, Рама, Буда, Орфея, Зороастра, Мойсея, Питагора, Исуса, Учителя. Аз съм, Който ще ви изпратя още други, за да завърша делото, което съм започнал! ПОНЕЖЕ ТО НЕ Е ЗАВЪРШЕНО!
към текста >>

17. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Оздравихте и слепотата й.
Благодарствено писмо от семейство Кръчмарови, бивши жители на гр. Варна, а сега живущи в София, Оборище 43 Драги Докторе Жеков, От името на семейството си и от мое име изказваме искрената си благодарност за сторената Ви преди 30 години добрина с лечението на дъщеря ни Людмилка, която сега е женена и майка на едно дете. Тогава тя беше бебе на около 10 месеца, заразена от едрата шарка, а след това се обърна в бронхопневмония. Следствие на които болести беше и ослепяла. Благодарение на Вашето лечение и метод, спасихте детето ни от явната смърт. Оздравихте и слепотата й. Не ще забравим тъгата си при мисълта, че имаме сляпо дете, а каква радост изпитахме, когато Вие оздравихте и слепотата на детето ни. Не, Докторе, ние никогиш няма да Ви забравим! Спомнете си! Тогава ние, макар да бяхме бедни, поднесохме заслуженото Ви възнаграждение за лечението, но Вие отказахте, въпреки молбите ни... След това с Вашите постоянни връзки и наставления, ние със съпругата си помогнахме в лекуването на много болни, между които излекуван бе по чудо и брат ми Георги, умопомрачен, следствие изтезанията на фашистката полиция. Излекувани бяха децата на Вяра Македонска, бивша народна представителка, избрана от Варна.
към текста >>

Не ще забравим тъгата си при мисълта, че имаме сляпо дете, а каква радост изпитахме, когато Вие оздравихте и слепотата на детето ни.
Варна, а сега живущи в София, Оборище 43 Драги Докторе Жеков, От името на семейството си и от мое име изказваме искрената си благодарност за сторената Ви преди 30 години добрина с лечението на дъщеря ни Людмилка, която сега е женена и майка на едно дете. Тогава тя беше бебе на около 10 месеца, заразена от едрата шарка, а след това се обърна в бронхопневмония. Следствие на които болести беше и ослепяла. Благодарение на Вашето лечение и метод, спасихте детето ни от явната смърт. Оздравихте и слепотата й. Не ще забравим тъгата си при мисълта, че имаме сляпо дете, а каква радост изпитахме, когато Вие оздравихте и слепотата на детето ни. Не, Докторе, ние никогиш няма да Ви забравим! Спомнете си! Тогава ние, макар да бяхме бедни, поднесохме заслуженото Ви възнаграждение за лечението, но Вие отказахте, въпреки молбите ни... След това с Вашите постоянни връзки и наставления, ние със съпругата си помогнахме в лекуването на много болни, между които излекуван бе по чудо и брат ми Георги, умопомрачен, следствие изтезанията на фашистката полиция. Излекувани бяха децата на Вяра Македонска, бивша народна представителка, избрана от Варна. Излекувана бе Павлинка К.
към текста >>

18. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

Въпреки атеистката слепота на нашите храни-боже просветители - слепота, която в немалка част се дължи на недоуки Ботевци и безпътни Яворовци, въпреки тая съдбоносна слепота: - Най-големите и истински будители и възродители на народите са всякога били, и си остават носителите на Вечния Факел - Евангелието.
Будител е само онзи, който буди душата, като я възражда духовно и морално. А това може да постигне само онзи, който притежава и любовно охрана в себе си тези същи качества. Затова Ботевци и Яворовци може да наричате каквото щете друго, ала не и будители. Ако се вижда някога пробуда около тях и след тях, тя съществува 5ъпреки тях. Инак казано: - "Спасителите" с желязо и кръв принадлежат, и трябва ла се пишат, в друга редица от ония на Книгата и Духа. Въпреки атеистката слепота на нашите храни-боже просветители - слепота, която в немалка част се дължи на недоуки Ботевци и безпътни Яворовци, въпреки тая съдбоносна слепота: - Най-големите и истински будители и възродители на народите са всякога били, и си остават носителите на Вечния Факел - Евангелието. Ян Хус в Чехия, Лутер в Германия, Калвин в Швейцария, Уиклиф в Англия, Джон Нокс в Шотландия; Кирил, Методий, Климент, Иван Рилски, Софроний Врачански, Елиас Ригс, Алберт Лонг и пр., до Ивана Сечанов в България. Затова аз казвам: името на пастир Иван Сечанов, на неговото дело и памет са благословени и пребъдват благословени; защото като обичаше искрено родината си, той неуморно издигаше пред лицето й Евангелието; знаейки, че без него тя е без светило и се спотура от катастрофа към катастрофа безизходно... Братя, сестри и младежи, въпреки всичките препятствия на тъмните сили нека държим тоя същи Божествен Факел здраво и високо. Защото надеждата ни като народ и единици е Исус Христос: "Пътя, истината и живота" -Живота! Защото Без тоз небесен Път, Самата истина не дава плод; Без тази Истина, Живота пущинак е без изход; Без тоз зарист Живот За образец и вдъхновение - Човешкий жалък бит Ни смисъл има, ни значение. Стоян Ватралски В) Отзиви за Ив. Я.
към текста >>

19. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

ТОМ 25

Не беше ли вече готов трапа и ние имахме слепотата само сами да се хвърлим в него?...
Тя знаеше, че ние може да създадем и инцидента на 17-и, но не с цел да воюваме, защото нямахме ни амуниции, нито бяхме си сменили политиката, Данев бидейки на власт, за да се опълчим против нея. и още повече доказахме това, като сами спряхме на 18-и; защо тогава тя приложи наказанието само срещу нас? Да, ние създадохме "инцидента", но не ние обявихме войната; войната се обяви от сърби и гърци. Защо "първите инциденти" се свършиха с "изравнение", но Щипския с погром?... Дали тогава не се очакваше този "инцидент"? Не беше ли вече готов трапа и ние имахме слепотата само сами да се хвърлим в него?... Ужасна мисъл!... Прокламации и приготовления, едновремешно с разни уверения за "дипломатическа победа", - не е ли това един капан, пред когото нам вързват очите? Сами ли паднем, или ни блъснат, е еднаква участ. Ако не бяхме се хвърлили ние сами, не щяха ли да ни блъснат с "предизвикано" нападение на всячески готовата им армия?... И какъв погром щеше да бъде то за България, ако добрият гений на народа не беше подшушнал на водителите ни, да не вярват на уверения и да не разпущат главнокомандующи и войска в отпуск, а напротив, да бъдат на щрек, па и първи да нападнат противника си и тъй намалят силата му.
към текста >>

20. 3. ДОБРУДЖА

Тодор Божков

ТОМ 25

Те дори не виждаха, че въпреки своята слепота и невежество, бяха под някакво невидимо покровителство и закрила.
Влаковете с бензин непрекъснато минаваха през България и вървяха от изток на запад. Събитията ставаха все по-напрегнати и изненадващи. Пресата отразяваше по-главните събития, но българите не знаеха какъв дар му готвеше съдбата. Те не познаваха Учителя, те бяха слепи и глухи, живееха в мрак, егоизъм и заблуда в своя материализъм без светлина и благородство. Така беше отдолу, нагоре, до най-високите места. Те дори не виждаха, че въпреки своята слепота и невежество, бяха под някакво невидимо покровителство и закрила. Това се отнасяше дори и за нас, които бяхме около Учителят. И бяхме малко прогледнали, и все пак недостатъчно, и далеч от истинската и пълна светлина, която той изливаше изобилно над света. Витлеемската звезда вече светеше над България, но уви, тя беше невидима за големите, учените, горделивите, силните и за представителите на официалната религия, нещо повече, те дори бяха враждебни, злобни и отмъстителни и не виждаха доброто, което им се даваше. На лагера в Сливница главният въпрос, който се разискваше между офицерите беше дали румъните ще ни върнат Добруджа. Този въпрос беше вече излязъл на сцената.
към текста >>

21. 18. НЯКОИ СЛУЧАИ С УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

ТОМ 25

Това беше свещена слепота и глупост.
Там да ме чака и никой да не знае за това. При друг случай, между другите въпроси Учителят ми говореше за нашата къща в Стара Загора така, като че ли Той е бил там и я знае. Така, както и ние си я знаем, и в която впрочем аз съм живял от 15 години. 9. Нашите църковници и видни представители на православната църква, макар и образовани и авторитетни лица, добри вярващи хора, казваха за Учителят, че е самозванец, отстъпник от истинската вяра, че Той със своите проповеди и действия вреди на църквата и народа. Някои от тях отиваха и по-далеч и водеха безпощадна борба с всички позволени и непозволени средства срещу Него, като мислиха, че с това те воюват със злото. Това беше свещена слепота и глупост. На тях би следвало да се отговаря с думите на Христа: "Ако на Мене не вярвате, вярвайте поне на делата, които аз върша! " Хулите спрямо Учителят бяха незаслужени и това не само аз, но всички, които Го познават могат да го потвърдят и всички могат да кажат ясно и категорично, че това бяха думи и хули на хора, които се ръководят от егоизъм, гордост и омраза. Ние заявяваме с чисто съзнание и съвест, че Учителят не е самозванец и че няма нищо общо с това, което Му се приписваше от Неговите врагове. Той винаги спокойно и великодушно наблюдаваше Своите нападатели, без да се отбранява и оправдава. Даже пред Своите близки и доверени лица Той се пазеше да не показва Своята духовна мощ и сила, да не би да им създаде съблазън и да не би с това тъмните сили да излязат в открита борба с Него, за да му попречат на изпълнението на Неговата мисия, възложена му от Небето.
към текста >>

22. 25. СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР

Тодор Божков

ТОМ 25

Каква заблуда, каква слепота и тъпота, каква гордост с измама.
Във връзка с тези набелязано бегло събития искам да дам някои спомени от срещите ми с Учителя по това време, за да се види как Той е виждал и преценявал събитията. Неговите преценки не можеха да се наричат ясновидски, гадателски, астрологически, умозрителни и пр., а по-скоро те бяха озарение свише, необясними за никой земен човек и при това съвсем точни, сигурни, като имаха силата и значението на една категоричност, съдба и предопределение. Кой можеше тогава да повярва и да знае тези възможности, за да се възползува от тях? Когато никой не познаваше от света този неоценен, неизвестен и духовно извисен Великан Гений - не, пророк - не, светия - не, а нещо много по-велико, което само някои от смирените наши братя и сестри по други пътища и внушение знаеха и разбираха. Да, Бог благоволи към тия и досега още неоценени и неразбрани избраници, а остави в тъмнина гениите, учените, политиците, владици и патриарси, свещеници и пастори, всевъзможни философи, мислители и горделивци, благородници и самозванци, величия, които спекулираха със своето положение и достойнство и си въобразяваха, че служат на Бога и работят за благото на своите народи. Каква заблуда, каква слепота и тъпота, каква гордост с измама. Кои са всички земни величия, за които е дума тук? - Това са само имена, но всъщност това е всеки от нас, който ги приема вътрешно в себе си и се оставя те да го ръководят и да му заповядват. Целият свят е обсаден от тях. Те са много умни и хитри. Те казват, че не може без ядене и пиене, не може без къщи, дрехи, автомобили, богатство, курорти, материално осигурявани и всевъзможни удоволствия.
към текста >>

23. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

От тогава той доби кокоша слепота, а сега сме на нож, защото нарича литературата „глупости” и не иска да прави упражненията си.
Преди 2 години го заварихме, че се отровил с таблетки хинин по едно момиче. Това беше в старата им къща на „Оборище”. Изтичах за познатия ми д-р Михайлов от ул. „Оборище”. - Навреме си ме повикала, казва добрия човек, известен ми още от Цариброд. Всички, даже с техния Павел го държим за ръцете и нозете, а доктора натиска ли го, натиска по корема докато не предизвика всичкия хинин да излезе. От тогава той доби кокоша слепота, а сега сме на нож, защото нарича литературата „глупости” и не иска да прави упражненията си. Освен, че няма зъби, но е и толкоз грозен, с щръкнала гъста коса и голямо чело - този горък сирак Иван. НОЕМВРИ 1924 г. Богомил купи и за двама ни по един кубик дърва. Да е благословен за това. Защото кишавите студени дни почват, пък аз нямам излишни пари за въглища.
към текста >>

24. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

И както Европа, таки и ние българите, понесохме и понасяме горчивините на своята слепота, за да разберем макар и късно, великата правдивост на ония съвети, които Толстой отправяше към всички ни... В нашия обществен и литературен живот името на Толстой се среща непосредствено след освобождението.
По-късно, по повод арестуването на г. Шопов заради отказа му от военна служба, Лев Толстой изпраща следното писмо до редакцията на българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран от д-р Петков, в което дава съвети за пътя, по който трябва да върви българския народ, в своето духовно развите: - „Малките народи, като България, Сърбия, Швейцария и др. очевидно нищо не могат да постигнат чрез грубата сила. Те винаги в борбата чрез силата ще бъдат задушавани от неизмеримо по-могъщите държави Австрия, Германия, Франция, Англия и Русия. Ролята на малките народности не се състои да маймунствуват в подражаване на големите държави, да се предават на милитаризма и на всички ужаси и жестокости, свързани с него, а в това, че като са свободни от тежестите и грубостите на милитаризма, да вървят според силите си напред по пътя на нравствения прогрес, като указват и пътя на големите народи”... Малко бяха хората, които можаха да схванат великата мисия, която предписваше на нашия народ Ясно-Полянския пророк - толкова малко, както и в цяла Европа, която се оказа тъй неподготвена и чужда за една велика, нравствена и възродителна роля. И както Европа, таки и ние българите, понесохме и понасяме горчивините на своята слепота, за да разберем макар и късно, великата правдивост на ония съвети, които Толстой отправяше към всички ни... В нашия обществен и литературен живот името на Толстой се среща непосредствено след освобождението. В осемдесетте години на миналия век, когато започват да си пробиват път у нас социалистическите учения, името на Толстоя се реди заедно с тия на Чернишевски, Писарев и Бакунин - повече като знамена на едно ново учение, без да се прави някаква разлика в идеите им. По-късно, през деветдесетте години, Толстоевия анархизъм постепенно се изяснява. Тогава се превеждат „Кройцеровата соната” /1890/, „Изповед” /1889/, „Възкресение” /1900/ и др., които правят цяла епоха в живота на нашата интелигенция. До 1900 година са преведени повече от 20 нравоучителни съчинения и статии на Толстоя. Техен преводач е главно Сава Т.
към текста >>

25. 121. Наука или ограничение. Статията „Наука или ограничение” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 272

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Не наука, а ограничение и слепота е проповядваното като „научен мироглед” материалистическо разбиране на живота.
Ние, разбира се, ни най-малко не се опълчваме против науката. Нейното предназначение е да носи светлина за човека и ние твърдо вярваме, че по-рано или по-късно, тя ще разбие тежките окови, в които е окована днес и ще приеме ролята на своето истинско предназначение. Ние се отправяме само срещу тези, които в името на науката, и претендирайки, че стоят на нейна база, изграждат фалшиви постройки, в които пленяват, омагьосват и обграждат с илюзии човешкия ум. Между истинската наука от една страна и лъженаучните твърдения на тези, които отричат силата и безсмъртието на Духа, от друга страна, съществува цяла огромна бездна. Не наука, а суеверие и невежество е отричането на духовните закони на живота. Не наука, а ограничение и слепота е проповядваното като „научен мироглед” материалистическо разбиране на живота. Нашите учени и образовани хора, в своето огромно болшинство, все още плащат данък на материализма. И дотогава, докато продължава това, техните очи ще бъдат затворени за реалността на живота. Страшна е тъмнината, която ги обгръща, въпреки всичката им „ученост”. И едва когато те се освободят от веригите на материализма, техните очи ще се отворят и те ще видят светлината на живота. Сава Калименов
към текста >>

26. 1.3. Статията „Славянството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 222, 10.07.1938, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги в тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота.
То няма да бъде разрешение егоистично, удобно само за тях, ползващо само тях. Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство. И именно те, а не някои други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов - широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно-философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги в тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най-богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра. На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истината и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал.
към текста >>

27. 30. Изграждай само върху правдата / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 286, 15.11.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат.
За тях правдата има човешки произход и като така, за нея може да има само човешки норми и човешки санкции. Божествена, вечна, абсолютна правда за тях не съществува, затова не съществуват и Божествени санкции и норми за тази правда. Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си? От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила? Естествено, материалистически ориентираният ум смята за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с която разполага в даден момент. Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат. Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ний действуваме така, както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме. „Силни сме, никой не може да ни спре. Имаме всички условия, и ще вършим това, което пожелаем." - В това, именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота.
към текста >>

Имаме всички условия, и ще вършим това, което пожелаем." - В това, именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота.
Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат. Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ний действуваме така, както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме. „Силни сме, никой не може да ни спре. Имаме всички условия, и ще вършим това, което пожелаем." - В това, именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота. Силни сме? - До кога? Имаме условия? - До кога?... Ако ние, ползувайки се от силата и условията, които днес имаме, нарушим основните начала на Божествената правда, ако ние сметнем, че е добро, разумно и оправдано това, което вършим на другите, когато бихме го считали за зло, неразумно и неоправдано, ако другите го вършат спрямо нас - то ще дойде ден, когато тази сила и тези условия ще ни се отнемат.
към текста >>

28. 34. Духът Христови / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 289, 15.01.1942. с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Това, което хората днес искат да правят, това, което те могат в своята слепота и самоувереност да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята.
Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един единичен Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси, идеи и опити за преустрояване на света. Той е великия и единствен Първоизвор, от който идат всички тласъци към Доброто. Това, което Той иска, това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти изродени и погрешно схващани форми. Това, което Той възнамерява да устрои по Божествен начин, по най-съвършените методи - по пътя на свободата -несъвършените човешки умове и необузданите човешки воли се опитват да го изградят по пътя на насилието и според своите лични, ограничени, погрешни разбирания. Между новият свят на Христа и новият свят на хората съществува цяла бездна! Това, което хората днес искат да правят, това, което те могат в своята слепота и самоувереност да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята. Импулсът е Негов. Това не може да се отрече. Във всички тия погрешно работящи и лутащи се по криви, кървави пътища люде, действува Христос. Негов е импулсът, който ги тласка към по-доброто, но те хората, са оплетени в своите стари пътища. Те все още са роби на своите стари заблуждения.
към текста >>

29. 48. Вечно възкресение. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 306, 25.04.1943, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Жалка човешка слепота, жалко човешко ограничение!
Както майката храни детето си със соковете, извлечени от нейното собствено тяло, така и ние, децата на Слънцето, се храним, растем и живеем от соковете, които то ни праща. Сравнението, обаче, не е пълно, не е достатъчно: всеки миг от нашия живот и всяко, и най-малко действие, мисъл и чувство, са подхранвани и извършвани със силата, която Бог непрестанно, като вечно течащ извор, ни дава. Какво разбираме, обаче, ние от всичко това? Ний мислим, че някакво мъртво слънце, някакво бездушно огнено кълбо, някакво несъзнателно, механически извършващо се действие изпълва с живот гърдите ни, с чувства сърдцата ни, с мисли умовете ни и със сила - волята ни. Какво ний, хората, разбираме от свещения акт на Великата Любов -непрестанната Жертва на Бога, от която и в която ние живеем, движим се и съществуваме? Жалка човешка слепота, жалко човешко ограничение! Животът, който ние непрестанно получаваме чрез слънчевите лъчи, животът, който е изградил всичко около нас, в нас и самите нас, животът, който изпълва и най-дребната тревица и мушица, всички растения и животни, животът, който пее в химните на гениалните музиканти и в още по-гениалните химни на самата природа, който прозира в сладкото съзвучие и опияняващите картини на поезията, който блика в нашите светли мисли, топли чувства и благородни постъпки, който ни говори чрез вълшебните краски, чрез непостижимата за човешка ръка красота на природата, чрез свещения тих и мощен зов на пламтящето във вълшебната красота на безчислени бисери звездно небе - тоя велик, необятен и необхватен за човешкия ум и за човешкото съзнание живот - това е Великата Любов на Бога - това е Неговата вечна, непрестанна Жертва, радостна, доброволна и съзнателна, чрез която ний живеем и съществуваме. И днес, когато по всички части на света милиони вярващи в Христа празднуват Неговото възкресение, напраздно те отправят очи към някакво си минало, към нещо, което е било отдавна, преди 2 000 години. Възкресението на Христа не е някакъв свършен, запечатан херметически в страниците на историята факт. Възкресението на Христа не е и не може да бъде нещо минало, нещо, което може да бъде забравено, нещо, от което нам ни остава само един блед спомен. Възкресението на Христа е и сега.
към текста >>

30. 4.2. Предупреждение .

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Дотогава гордейте се със своята ученост, със своята надменност и големство, със своята слепота, със своето неразбиране, със своите присмехи и нападки над това, което е истински велико.
Някога, чужденците ще ви кажат кой е бил между вас. Тогава вий с очудване, с изненада, ще отворите очите си. И, може би, ще видите истината! Но не ще ли бъде твърде късно? А дотогава? Дотогава гордейте се със своята ученост, със своята надменност и големство, със своята слепота, със своето неразбиране, със своите присмехи и нападки над това, което е истински велико.
към текста >>

31. 5.2. Има бъдеще!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Да не вярваш в Бога - това значи да се отречеш от способността си да мислиш, да виждаш, да разбираш; да се отречеш от себе си, да ослепееш духовно - да ослепееш със страшната, много по-страшна, по-опасна от физическата слепота - слепотата на тия, които не виждат Великата Разумност, великата Любов, великата Истина на живота.
Да не вярваш в Бога - значи да не вярваш в живота, във Великата Разумност, която е създала този живот, която е създала всичко; да не вярваш в Бога, това значи да не вярваш в доброто, в истината, в любовта; да не вярваш в Бога. това значи да отречеш всякакъв смисъл, всякакъв Разум, всякаква хармония, план, цел - във Вселената, в живия организъм, в човека, в безграничния живот. Когато, достатъчно е само да споменем названието на новата наука, Бионика, за да разберем, че този план, тази цел, тази разумност, тази съзнателност в процесите на природата, тази целесъобразност, тази велика наука, съществуват, и то - безкрайно, по-велики, по-съвършени и могъщи в сравнение с всичко човешко, в сравнение с всичко, което човек може да си въобрази. Достатъчен е един-единствен съзнателен поглед към Безкрайността, за да разберем, колко сме смешни и жалки с нашите претенции за материалистическо и механистично обяснение на великата действителност, която е пред очите на всички. Да не вярваш в Бога - това значи да престанеш да мислиш, да престанеш да виждаш, да престанеш да чувствуваш -да затвориш съзнателно очите си, ума си, съзнанието си, за безкрайно великата Разумност, която прониква всичко в света, която е написана, изразена ясно, очебийно, върху всеки листец, върху всяко растение, върху всяко плодно дърво, върху всяко животно, всеки човек, всяко същество, върху всичко което ни заобикаля, тук, близо до нас, и в безкрайните далечини, върху всичко видимо и невидимо, което съществува. Да не вярваш в Бога - това значи да се отречеш от способността си да мислиш, да виждаш, да разбираш; да се отречеш от себе си, да ослепееш духовно - да ослепееш със страшната, много по-страшна, по-опасна от физическата слепота - слепотата на тия, които не виждат Великата Разумност, великата Любов, великата Истина на живота. А това не би сторил никой разумен, съзнателен, мислящ човек, ако не беше огромната, страшна хипноза на невидимите тъмни сили, които действуват с всички средства върху съзнанието на хората, които са си поставили за задача да държат в мрак, в незнание, в заблуда човечеството, да го отдалечат от Бога, за да могат по-лесно да го тласнат към гибелта. Но близък е вече края на тъмнината, на лъжата, на омразата, на безверието, на злото. Лъжата ще бъде разобличена. Не ще намери къде да се скрие, къде да се окопае. Истината ще възтържествува.
към текста >>

32. 5.10. Махни оградата!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Не може за слепотата, за омразата.
Не е още време? Няма условия? Не може за глупостта. за заблудата. Не може за жестокостта, за коравосърдечието. Не може за слепотата, за омразата. Не може за отживялото, за тъмното минало - за злото. За доброто - всичко може! За разумността - всичко може. За любовта - всичко може! За вярата за човещината, за истината, за справедливостта - всичко може!
към текста >>

33. Карма

1. Що е окултизъм?

ТОМ 30

Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко - от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност.
към текста >>

34. 5.3. Предговор на книгата на Купър, Ървинг С. Прераждането, надеждата на човечеството. Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

ТОМ 30

Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само пие.
Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба". Макар че, изобщо, те са рядкост в живота, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони-милиони, странни, „невероятни", „чудни”, „необикновени” опитности в живота, преживяни от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция - да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух. Накъдето да се обърнете в живота, все ще намерите такива случаи. Независимо от изследванията на учените: Крукс, Аксаков, Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Барет, Майсерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове, всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това. Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността. Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само пие. За да видим нещата, нужно е да се вгледаме в тях. да насочим вниманието си към тях, и, най-малкото, да не отричаме тяхното съществуване без да сме ги изследвали. От многобройните случаи - наблюдения и експерименти - доказващи съществуването на човешкия дух независимо от тялото, безсмъртието на този дух и неговите превъплощения на земята, ние тук ще се ограничим да цитираме само един единствен случай на доказано прераждане, станало тук, в България. „През 1904 г. имах 6 и 1/2 годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Бесарбово, Русенско.
към текста >>

35. 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Българите имат нужда и от Ананий, за да изчезне слепотата в тях.
Ако не се отклонят, ще свършат добра работа в света. Ако идеите им са Божествени, не трябва да се противопоставяме на тяхните идеи. Трябва да гледаме широко на нещата. Аз разглеждам болшевизъма идейно и го наричам религия на труда. Българите имат нужда от Савел, който става Павел. Българите имат нужда и от Ананий, за да изчезне слепотата в тях. Българският народ е определен да съществува като народ, а различните партии са негови сенки. Съществуването на партиите зависи от народа. Вложете в себе си желанието да призовете Господа на помощ. - Кой Господ? - Тоя, който сега ви говори.
към текста >>

36. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Вярата е виждане, безверието е слепота.
Възраждането на вярата не може да дойде чрез църквата. То иде чрез Бялото Братство. Онези, които гонят вярата в Бога, знаят това. Затова гонят Братството. Откровението в Учението на Учителя. Вярата е виждане, безверието е слепота. Един ден човек ще дойде до великите двигатели на живота: Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове. Учителят ни е говорил за това. Той ни показа и пътя. И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили.
към текста >>

Бог ни се изявява в пълнота, хората не Го виждат поради слепотата си.
Ако е за пространството, нали в Мировото пространство пътуваме със Земята и Слънцето! Ние се движим в неизмеримите небесни простори и Божията сила е, която ни движи, и Неговата Разумност е, която ни пази и упътва. Бог храни ума и сърцето ни. Него познаваме като живот. Как искате да Го срещнете в пространството другояче? Бог ни се изявява в пълнота, хората не Го виждат поради слепотата си. Един ден ще отвори очите им. Човек се приближава към Бога с любовта, с интелигентността Си. Колкото са по-големи, толкова по-близо е човек до Бога. Гледай небето, винаги гледай небето! Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по мисълта си, по истината, по светлината, която носят.
към текста >>

Във вашите очи това са обикновени неща, но това е пак слепотата ви.
Святите Истини на вярата не са в противоречие със Святите Истини на знанието. Те са едно. Мъдростта е виждане. Където и да погледнем, чудеса ни заобикалят. Чудото на семейния мир, чудото на живота, който става плод, чудото на житното зърно, в което са скрити сто житни зрънца, чудото на светлината, която всички храни, чудото на водната капка, която напоява земята. Във вашите очи това са обикновени неща, но това е пак слепотата ви. Хората не виждат. Земята е козмичен кораб, направляван от Бога. На него живеят милиарди същества. И какви условия са промислени за всички тях! Това е чудо!
към текста >>

37. 45. Защо не им дадох Салона

Милка Кралева

ТОМ 33

Слепотата и стадното чувство, надделяха!
Аз мълчах! Говорех, само ако ме попитат. Не се защитавах срещу оплитащата ме все по-тясно мрежа на Недялка и Димитър! Не притеглях хора към себе си. Предпочитах да оставя всеки сам да прецени, дали клюките за мен са истина. Уби! Слепотата и стадното чувство, надделяха! Димитър Добрев един ден с усмивка ми каза: „Милке, ние сме много, ти си сама!.....” Тези думи показаха духовната му ограниченост! Сама? Не бях сама! Имах помощници! Невидими за него!
към текста >>

38. 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.

ТОМ 35

Нашите братя в Турско се стараят да се избавят от слепотата, в която ги е въвлекъл гръцкия език, а тука с пари си купуват простотата!!
девица, на която в умът е съвсем друго!! Кой Болградски слушател не е забележил, че главното занятие на г-жа Мария Баранова състоя [се] в постоянна премена на тънките летни рокли и ......... Впрочем никой не препятствува на г-жа Баранова да продава руският си аристократизъм по широките Болградски улици и в прелъстимата езда. Това доставя даже удоволствие на младите Болградски контета, макар и да се презират от нея, че не произхождат от дворянски род. Главното, което треба да се забележи е, че нейно високоблагородие презира Българския език и при старанието на некой благонамерени хора, за да се преподава сичко на Български език. Нейна милост въоръжи сичкия град против них. Нашите братя в Турско се стараят да се избавят от слепотата, в която ги е въвлекъл гръцкия език, а тука с пари си купуват простотата!! Сега за сега Болградчани немат здание за девическо училище, защо, което имат едва помещава 50-60 девици. Следователно то само удовлетворява нуждите на по-богатите граждани, а за сиромасите е недостъпно. В Болград има и две взаимни училища, в които се помещават до 260 деца и им се преподава сичко на български език. Упоменатите училища се съдържат от Болградски суми. Взаимните учители получават по 300 рубли сребърни в годината; наставницата - 400, а помощницата - 200 рубли сребърни.
към текста >>

39. 6.12.3. Доротей - „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“.

ТОМ 35

Българската слепота беше твърде полезна на фанариотите: 1) тя помагаше на гръците да достигнат свойте цели, т. е.
Той развезва ръцете си и сваля от шията си онова тежко туморство, което му служеше не за друго, а за зло и за нещастие. В това време когато българския народ беше подчинен под най-грозното и най-безчовечното турско иго, той беше длъжен да влече на шията си и нравственото тиранство, т. е. да се подчинява на фенерците, които в много отношения бяха по-лоши от турците, и за това българските страдания немаха никакви граници. Секи народ бива счастлив само тогава, когато той има знание и образование; но българите под фанариотското туторство557 не можеха да работят за себе си, не можеха да се образоват и развиват, не можеха да кажат, че са люде, че са народ, че са българе. Секому е познато, че фанариотското духовенство не само дето убиваше секо народно движение в българския народ, но секога се мъчеше да потъпче и секи человечески напредък, който би се появил между стадото Христово, на което тие се бяха завзели да бъдат пастири и да го водят към негово добро и негово счастие. Българската слепота беше твърде полезна на фанариотите: 1) тя помагаше на гръците да достигнат свойте цели, т. е. да огръчат българския народ и да възобновят мечтаната Византийска империя; 2) от простия и необразован народ тия можеха да смучат и кръвта; а той (народа) да им се кланя, да ги почита и да им дава от гърбът и кожата си. ... ... Каква полза ще има нашият народ от нашето народно духовенство, ако това духовенство тръгне по дирите на гръцките фанариоти и ако захване така също безбожно да глоби народът и да му рови гроб, както и тие. Ние днес имаме българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие: Доротей в нищо не е по-добър от Григория или от Акакия. Ние мислим, че на българския народ, никак не ще бъде по-леко, ако го глоби Петър, а не Павел; ако го бие Аверкия, а не Паисия; тоягата е тояга, а у грък в ръцете ли е тя или у българин, това е сe едно. И така на българите са потребни не само владици българи, но и люде достойни за уважение и истински патриоти, които да обичат от сичкото си сърце и душа своят народ и секога да бъдат готови да защитават неговите интереси против секого, който би поискал да тури ръка на тия интереси.
към текста >>

НАГОРЕ

0.95632195472717