Търсене в текстове за 'Сияят'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини.
Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите.
към текста >>

2. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото.
Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш? Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото. Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота.
към текста >>

3. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли.
Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го. Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли. Челото Ти прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки. Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете. Снежинки се топят по лицето ми.
към текста >>

4. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето думите върху знамето на утрешния ден, зорите на които ще просияят скоро след големия световен конфликт, денят, в светлината на който камъкът, който отхвърлиха зидарите, ще стане крайъгълен камък на културата.
Тая машина, гордо и победоносно шествува над всичко в света и човекът става неин роб. Забравил своя духовен произход, забравил, че животът трябва да протича в "дух и истина", съвременният човек е все още жалка играчка на материалистичния повей в историята и носи неговите тиранически последици. Освобождението от егоизма, води към освобождение от материалната условност и зависимост, води, казано символично, към освобождение от машината, защото нашата съвременност, взета изцяло, е придобила облика на една огромна и бездушна машина. На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта, която е основа на живота, Мъдростта която осветлява пътищата на развитието и ни разкрива тайните на живота и природата, и Истината, която освобождава. Ето думите върху знамето на утрешния ден, зорите на които ще просияят скоро след големия световен конфликт, денят, в светлината на който камъкът, който отхвърлиха зидарите, ще стане крайъгълен камък на културата.
към текста >>

5. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като че тази звезда на надежда е предвестник на това велико и славно време, когато всички души у културните люде ще засияят със светлината на любов, братство, човечност.
Криж —Альошев дом, Монстрани. Така ще можем да видим величественият Триглав от север, а също и да се любуваме на прекрасния изглед, който се открива от вр. Криж. Има някои не толкова високи върхове, обаче с широк изглед — такъв е например у нас в Родопите — Белмекен. Още един път аз се убедих, че да бъдеш есперантист, значи да имаш приятели в целия свят. Бях писал на есперантското д-во в Любляна и на гарата ме чакаше вече един приятел със зелена звезда. Като че тази звезда на надежда е предвестник на това велико и славно време, когато всички души у културните люде ще засияят със светлината на любов, братство, човечност. Сутринта в 6 ч. тръгваме с влака от Йесенице. Пътувам с млад приятел есперантист, фабричен работник. Учениците от прогимназията или от гражданската школа, както се наричат тук, също отиват на излет. Запознавам се с преподавателите и повече от пол.
към текста >>

6. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с мъртвите земни краски.
При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности. Студентът или философът имат постоянен достъп във всички библиотеки ма света. Художникът получава безкрайна радост в безспирно сменящите се комбинации на цветовете. Той бързо схваща, че неговите мисли съединяват, хармонират и дават форма на тези цветове по желанието му. Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с мъртвите земни краски. Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта.
към текста >>

7. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кат светилник лъчезарен в тъмнината Да сияят твойте съдбини, О, възпей мирът на свободата, Възвести, че идват нови дни!
Мярката на общочовешките идеи със свободата, светлината и справедливостта, които носят. Общочовешкото Братство е истинският идеал, който може да бъде смитан далечен или близък в зависимости от степента на съзнанието ни. Но нашето гледище ще бъде и наша съдба. Ако ние днес работим за неговото осъществяване и приложение в личния си живот, Царството Божие, сиреч царството на разумното, е дошло вече на земята. Любомир Майчин зов Възлюби о, Сине мой, Живота, С Идеал в житейский път върви, И макар през тъмната Голгота Да преминеш, смело ти тръгни! Кат светилник лъчезарен в тъмнината Да сияят твойте съдбини, О, възпей мирът на свободата, Възвести, че идват нови дни! Нека сгреят твойте песнопения Хлад сърдечен във човешкий род Оплодявай със свети въжделения Ти душите, с мъдрост и любов! Със усмивка дните на земята Изживей, — давай и люби! За благата висши на душата, Всяка земна суета презри! В Твоя път не чакай ти награда, Не жадувай слава и венци! Верний сине мой, на теб се пада Радостта на чистите души.
към текста >>

8. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живота и мисълта са, които сияят на земята.
Звукът се движи по 340 метра в секунда. * Оставяме ли ние равнодушни пред зрелището на небето? Като политаме духом към далечните звезди, слънца на безкрайността, към безбройните звездни системи, посети всред безграничната неизмерност, не трябва ли да се запитаме и постараем да узнаем, какво има там, за какво служат тия бляскави сфери, какви действия произлизат от тия сили и лъчеизпускания, от тия енергии? Не ни ли навежда това на мисъл та, че елементите, които са произвели върху нашата малка планета една жизнена дейност тъй дивна и разнообразна, че тия елементи и сили не са разлели в безграничността на вселената вълните на един живот несравнено по-обширен и по-разнообразен ? Като наблюдаваме небето, не чувстваме ли, че всичко това не е мъртво и пусто, както в илюзиите на нашите земни чувства ни се навява да повярваме? Живота и мисълта са, които сияят на земята. Животът и мисълта са, които ние дирим в съзвездията, пръснати до безкрайност в небесата. Живот има навсякъде! Безкрайно малкото се равнява на безкрайно голямото. Животът ни се показва нето неизбежен закон, като повелителна сила, на която всичко се подчинява. Прочие, под какъв предлог би могло да се допусне, че нашето малко клъбце, което не е получило от естеството никакви привилегии, да прави изключение, в цялата вселена, с изключение на един остров, да бъде обречена на нищожество и смърт?
към текста >>

9. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вселюбящият е написал своя закон, ще засияят като слънцето и всяка отрудена душа ще бъде милвана от тоя пролетен лъх.
Пролет на Любовта. Трепти тая всеотдайна любов на брат към брата в дивна хармония през чудната арфа на проявения Бог — Слово. Кротичко милват душите ни топлите й звуци, възвестявайки нов, благ живот на земята, тая земя — арена на кървави борби и страдания. Живот — пролет. Ония, в чиито сърца. Вселюбящият е написал своя закон, ще засияят като слънцето и всяка отрудена душа ще бъде милвана от тоя пролетен лъх. Бог наново ще посети человека и царството на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди. Но ние, мирните воини от вси страни, чийто сърца вече; предвкусват тоя живот, ще трябва да образуваме фронт срещу общото зло, за да върнем на майката земя първичната й красота. И ще засвети тя в лъчистата аура на любовта, а всичко нечисто по нея ще изгори в огъня, който ще предшества тая любов. Блажен е оня, който копнее да види и последния си брат пробуден и готов за великото свещенодействие. Скъпи братя и сестри!
към текста >>

10. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С бисери и злато, златни ще сияят младите чела.
* Гривата игрива радостно ще вее коня му игрив. А ездача волен, волно ще подвиква, чуден и красив. * Като слънце ясно, ясно ще му бъде младото лице. Гдето мине песен, песен ще се чуе, песен от сърце. * Гдето мине деви, деви ще изскочат с чудни облекла. С бисери и злато, златни ще сияят младите чела. * Конника и коня, със златните подкови, чакаш ли ги ти? Зная колко много сънища красиви имала си ти! Д. А. Николай Райнов Николай Райнов е създателят на новия, художествен стил в българската литература. В това отношение той издигна българската реч до небивала висота.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ „Над тебе ще възсияят звездите, защото ти ще бъдеш отражение на техният божествен чар.
Работи за постигането им, за да станеш цар във вселената! Алилуия! „И ще се поклоним тогава ние на тебе — нежните цветя — защото ти ще станеш истински наш главатар! . . .“ „И ще запеят за тебе най-тържествен химн птиците, защото ти ще бъдеш техен мил другар ! ... И ще благоговеят пред тебе зверовете, защото ти ще станеш техен кротък и мъдър господар! “ „Над тебе ще възсияят звездите, защото ти ще бъдеш отражение на техният божествен чар. И ще те озари нашия общ баща — Великото Слънце на Живота — със своята светлина на мъдростта! И ще прогони от тебе мра- ковете и тъмните сили в живота, като те облече в силата си броня и светла мантия на съвършенството! “ „Проникни, прогледни и изучи себе си! (Следва краят). КАБАЛА ДЕСЕТТЕ ИМЕНА НА БОГА Ако четците ни са разбрали добре изложеното досега в този отдел и са усвоили, че всяка буква значи и изразява йероглиф, число и идея, то те знаят вече основанието на Кабалата.
към текста >>

0.41252779960632