Търсене в текстове за 'Сияят'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 38 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Всички виждах, че Учителят не ме приема за радост на някои, които ги виждам, че сияят и се радват, че аз съм отхвърлена от Учителя, а пък други ме гледат със съчувствие, а пък трети с безразличие минават покрай мен.
Той е безразличен към мене. „Елате утре." „Сутринта ли? " „Сутринта." На другия ден сутринта съм там и отново чакам. Повтаря се съвсем същото от предния ден - той не ме приема. Така цели дни се повтаря едно и също без никаква разлика. Всички виждах, че Учителят не ме приема за радост на някои, които ги виждам, че сияят и се радват, че аз съм отхвърлена от Учителя, а пък други ме гледат със съчувствие, а пък трети с безразличие минават покрай мен. Но онези, които са се пекли на този огън знаят, че аз сега съм сложена на изпит, че ме пекат от вътре, че ме пекат от вън и че Учителят иска накрая да изкара нещо от мен. Нали грънчаря взима глината и на своето колело дава формата на някой глинен съд, после го пече на слънце, че после го боядисва, че после го пече в пещта да се изпече и накрая го гланцира и отново го пече. Така се пекат грънците и Учителят често е давал този пример, че ученика също минава през тези етапи. А сега какво ли правеше Учителя с мен не знаех, но усещах, че ме печеха и от вътре и от вън, а какво щеше да излезе, не знаех. Аз бях сложена в пещта и трябваше да мине времето и да ме извадят от пещта.
към текста >>

2. 5. ДУХОВНАТА КРАЖБА

Понякога виждах братя и сестра, които бяха усърдни и се стремяха към Учението на Учителя, но вместо да сияят от светлина, бяха много често с клюмнали глави.
5. ДУХОВНАТА КРАЖБА Случи се така, че заболях от една сериозна болест - дизентерия. Отслабнах много от непрекъснатата диария, губех сили и за малко щях да си замина. Съобщиха на Учителя, Той си даде съветите и след като ги изпълних се почувствах по-добре и полека-лека се възстанових. Но след заболяването бях станала много чувствителна на чужди влияния и много болезнено изживявах дисхармонията, която се явяваше ежедневно между нашите на Изгрева. Понякога виждах братя и сестра, които бяха усърдни и се стремяха към Учението на Учителя, но вместо да сияят от светлина, бяха много често с клюмнали глави. Понякога ги виждах с наведени глави, свели поглед надолу, като че ли са загубили нещо по земята и го търсят. А пък сестрите освен, че търсеха това загубено нещо по земята, те си поплакваха също така усърдно. По това време яз бях на палатка, която беше опъната на поляната срещу салона през лятото, а по-настрани от моята палатка беше голямата палатка, една военна палатка на Любомир Лулчев, където се събираха неговите хора. И какво наблюдавам? Виждам как хората на Лулчев, онези които се въртяха около него бяха всякога силни, с вирнати глави и като стъпват по земята, сякаш искри излизат от петите им.
към текста >>

3. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа.
Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда. Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа. Надарен с интелигентна и отзивчива душа, Конст. Дъновски не е могъл да се откъсне от общото идейно течение на своето време. След като завършил първото си образование в родното си село, той се отправил за Пловдив, дето постъпил в тамошното гръцко училище. Накрай той продължил и завършил образованието си в Татар Пазарджик, при известния български учител Никифор х. Константинов Мудрон.
към текста >>

4. V.II.41 МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Проводи Твоята Виделина и Твоята Истина да осияят земята, защото аз съм тъмна и безплодна земя, догдето не ме осветиш. 6.
Просвети ме, О! Преблагий Исусе с вътрешна виделина, и нека Твоята виделина да осияе нашето сърдце и да разгони всичката негова тъмнина. 2. Запри заблудения ни ум и сломи силата на тези постоянни изкушения. 3. Покажи заради нас силата на ръката Си, и укроти тия зверове, тия алчни желания така щото да намерим мир в Твоята сила и непрестанно гласът на похвала да се разнася и Твоето светилище - чистата съвест. 4. Запрети на ветровете и на бурите, кажи на морето да се не вълнува и на вятърът - не духай вече и ще стане голяма тишина. 5. Проводи Твоята Виделина и Твоята Истина да осияят земята, защото аз съм тъмна и безплодна земя, догдето не ме осветиш. 6. Излей Твоята благодат отгоре и ороси сърдцето ми с небесната роса, излей на тази безводна земя плодоносните води на чистата вяра, та да родим добри и спасителни плодове. 7. Ободри моята отслабнала душа под бремето на тежките й грехове и отнеси всичките ми желания горе на небето, та като вкуся от вечното блаженство, с отвращение да гледам на тези земни неща. 8. Вдигни ме, отдели ме от тези скоропреходни неща, защото никой съседен предмет не може да удовлетвори, или да насити всецело сърдцето ми. 9. Съедини ме с Тебе, Боже посредством неразрушимата свръзка на любовта, защото само Ти стигаш на онзи, който Те обича, а без Тебе, Боже, всичко е суета. Амин.
към текста >>

5. 4. ( 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев.)

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Жителите, всички светящи, всички сияят в светлина, там и Учителят - цяло сияние.
Небето чисто, ясно, синьо. Спряхме се до цвеклото, направихме си молитвата, след това седнахме на размишление. Направихме един опит: за 5 минути отидохме на Слънцето. Там, преди да навляза в светлите вселени, в района на Слънцето, минах една тъмна страшна зона - границата между Земята и Слънцето - й влязох в слънчевия район. Тамошната красота, изящност и светлина не се поддават на човешко перо. Жителите, всички светящи, всички сияят в светлина, там и Учителят - цяло сияние. Като пристигнах навътре, изведнъж всички се струпаха при мен, радостно ме приеха и в знак на добре дошла, събрани както бяхме, с Учителя посред нас, направихме молитва. Отправихме мисълта си към централното слънце. Аз си казах думата, помолих се за което ми тежи на душата. Изпяха една песен с музика и аз си потеглих насам. Те ме туриха на трена на един слънчев лъч и заедно с няколко от тях, придружиха ме, отпътувахме за Земята и за миг аз се намерих на Земята, на място, при Савка.
към текста >>

6. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

И когато излязат, лицата им сияят, а очите гледат с други поглед.
Няколко ученици вече го придружават до скромното Му жилище с приказливата градинка, на чиято гръд аленеят рози и кошери пчели. Жени, мъже, млади, стари, бедни, богати, здрави, болни - ученици от всички слоеве на обществото - влизат и излизат от дома Му през всяко време на деня. Едни само до прага стигат и мълком получили своя отговор, връщат се доволни. Други с търпение дочакват своя ред и веднъж при Него, забравят защо са дошли, оставили далеч зад себе си дребнавите въпроси и грижи, заслушани тук в друг мир. Често ще видите пред вратата Му някогашни щастливци, за които - горди и самонадеяни - някога всичко е било за подбив, но сега, сломени от житейска неволя, чули за Него, идват да подирят последня утеха. И когато излязат, лицата им сияят, а очите гледат с други поглед. Безкрайният оптимизъм, в чиято градина расте мъдростта на Учителя, [е] влял ново съдържание в техния суетен живот. Учителят лекува тялото чрез духа. Той препоръчва най-много утринните лъчи и вегетарианска храна. Такава храна поднасят и на скромната Му трапеза, на която винаги има гости, дошли от близо и отдалеч. Той беседва с тях или ги поучава, ако бъде запитан.
към текста >>

7. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

Така тези Велики Учители със забравени вече имена ярко сияят с онова, което са дали и дават на човешкия род, за да го улесняват и тласкат по пътя на неговата еволюция.
Самото му име „Прометей” значи човек, който може всичко да предвижда, всичко да знае, за него скрити неща няма - „Ясновидец”. Той е донесъл на човешкия род знанията за познаване на рудите и добиването на металите от тях, и всичко онова, което може и как да се изработи от тези метали. На първо място направата на бронза. Поучавал ги е и на всички занаяти, улесняващи техния живот. Гърците, изплашени от неговото могъщество, увериха народа, че той е закован в скалите на Кавказ. Така тези Велики Учители със забравени вече имена ярко сияят с онова, което са дали и дават на човешкия род, за да го улесняват и тласкат по пътя на неговата еволюция. Септември 1980 г. Н.
към текста >>

8. 28. ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!

Ние не плачем вече за нашите тежки беди, с които ни посрещнаха в живота, а лицата ни сияят от радост, че намерихме място и завет, където, обновени, да може пак да влезем в живота, но не роби вече, а свободни работници на истината.
I, бр. 4, понеделник, 12.V.1924 г., стр. 3) Елате ни вижте! Ние не сме вече унижени и оскърбени, ние весело пеем песни, с радост копаем на нивите си и посрещаме първите лъчи на слънцето. Елате ни вижте. Ние не плачем вече за нашите тежки беди, с които ни посрещнаха в живота, а лицата ни сияят от радост, че намерихме място и завет, където, обновени, да може пак да влезем в живота, но не роби вече, а свободни работници на истината. Елате по домовете ни, вие ще видите, че детето обладава старческа мъдрост, а възрастният - детска чистота. И ако вие сте изгонени от живота, защото сте дирели доброто, а са ви окичили с трънен венец, елате в нашите тихи жилища, ние ще ви приемем, няма да ви изпъдим; ако вие сте гладен, ние ще ви нахраним; ако сте гол - ще ви облечем. Няма да ви сложим пищна трапеза, но вие ще вкусите сладостта на хляба, даден от безкористна обич. Няма да ви сложим на мека постеля, но вие ще видите как сладко се спи под братски покрив. Елате ни вижте!
към текста >>

9. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

След чудния концерт - обща благодарствена молитва, и всички сияят.
Обща молитва и всички си хапват- кой където намери място там сяда. И след обяд, на мястото на Учителя, на малката полянка, започва концерт. Свирят братя и сестри, пее хорът - дирижира Петър Ганев. Еква силният и мощен глас на Огнян Николов: „Ти си ме, мамо, човек красив родила! ” Пригласят му върховете. След чудния концерт - обща благодарствена молитва, и всички сияят. Така завършва един тържествен ден с Учителя! Защото Той е там. Присъствува, и всички чувствуват мощната Му аура. Той е невидим, но всичко следи и благославя! Най-важно е хармонията!
към текста >>

10. 19. ТЕЛЕГРАМА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО ПЕТЪР ДЪНОВ, 25 декември 1913 г.

Минчо Сотиров, писма

София Опълченска 68 Петър Дънову Слава в вишних Богу Божествените лъчи на Зората от Висотата да осияят седящите в тъмнината и вънка смъртта.
19. ТЕЛЕГРАМА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО ПЕТЪР ДЪНОВ 25 декември 1913 г. София Опълченска 68 Петър Дънову Слава в вишних Богу Божествените лъчи на Зората от Висотата да осияят седящите в тъмнината и вънка смъртта. Мир на человеците. Минчо Сотиров
към текста >>

11. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Очите й лазурно сини, тъй сияят, окъпани в такава радост, че без да запомня що ми тя говори, на душата ми става ясно, че съм на верен път.
Но все пак ги нося със себе си и колчем седна в градската градина, разгръщам ги, чета, ако и да не ги разбирам. Но както разбрах „Федон”, така ще разбера и тия, но иска четене. Най-после Цаню ме заведе при майка си. Старата жена ме прие много любезно. Говори ми за Него. Очите й лазурно сини, тъй сияят, окъпани в такава радост, че без да запомня що ми тя говори, на душата ми става ясно, че съм на верен път. И тя ми каза: „Вие сте готова душа”. Подари ми четирите евангелия от Марка, Матея, Лука и Йоана, а също и псалмите на Давида. Всички свои книжки слагам в нова ленена торбичка и винаги ги нося със себе си. Псалмите особено ми допадат. Попаднах на стиха: „Приличам на врабче усамотено на покрива”; и още: „Както еленът желае водните извори, така душата ми жадува тебе, Боже!
към текста >>

12. 2.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Лицата им сияят.
Той се превръща на стихия, на буря, на ураган. Грижа ли го е него, че ни поваля доле и ни търкаля по снега. Но дали се плашат екскурзиантите! Пази Боже! Приличат на млади бойци, които вместо да се плашат от боя, налитат към него с непреодолима сила. Лицата им сияят. Чува се весело провикване маршова песен. Между нас има старци и деца. Не мож ги различиш по радостния блясък в очите, по бодрия вървеж. Слънцето грее над нас. Няма пред него ни мъгли, ни облаци.
към текста >>

13. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Лицата на всички сияят.
Сякаш сме стъпили на вълшебни билки. Учителят вдига тоягата си - отделя се първият пътник. При всяко вдигане и слагане на тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината. Така наредени като жерави слизаме надоле. Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли на поклонение в най-величествения храм. Лицата на всички сияят. Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги. Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж. Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага.
към текста >>

14. 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Малките му сини очички сияят от здраве и доволство.
Всеки трапезник поднасяше на ближния си от обяда си. Такова изобилие! Няма вече беден и богат. Даже и Цеко днес яде като Лукула. [Лукул - Римски консул, известен с банкетите си] Лицето му широко и алено руменее от слънцето. Малките му сини очички сияят от здраве и доволство. После се отдадохме на почивка. Покачих се върху висока канара и се заслушах. Никакъв глас: ни плисък на вода, ни чуруликане на птичка, ни говор, ни шумолене на клонка. Дълбока тишина. Слизам към дефилето.
към текста >>

15. 2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Лицата на всички сияят, като че ли слезли от небесна къпалня.
Заедно с природата и човешката чувства своята вечна младост. Живият триъгълник бавно пълзи, минава билото и слиза в долчинката на буйното планинско поточе. Ето ни ... горска гостна. Тия, които ни изпревариха, сега наредени в шпалир ни посрещнаха с песни. Запяваме и ние. Лицата на всички сияят, като че ли слезли от небесна къпалня. Пищялките ни викат за чай. Огньовете ни зоват към приятна грейка. Чашките ни са пълни с вряла вода, в която спускаме чайната лъжичка, после захар и дебело резенче лимон. Колко е хубаво! Горе на скалите група младежи пеят с пълна пара „Един си ти, мой Мусала!
към текста >>

16. 2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Розовите личица и на малкото, и на големичкото сияят.
Двете момичета - ситно сплетени косици около челото - не могат място да си намерят от радост, че ще облекат нова топла дрешка. Тя оставя ножиците и излиза. Неволно се навеждам над плата и го целувам, също и ножицата. Песен сега - ще изпълня задачата си, и почвам си тиха песенчица. Меря, кроя, тропосвам, пробвам. Розовите личица и на малкото, и на големичкото сияят. Сърцето ми пее, пее; отдъхвам си, като че ли съм прехвърлила висок баир. Старата е вече простряла прането, спуснала е ръкави и сяда срещу ми да преде - не, скача: - Ти керко, нали си от ристиянско дружество - ти не яйш месо, нали. Тебе Бог те прати, керко, ти си ангел за нас. Шчо да те гостаме, викат. - Сгответе постно, казвам, а може само хляб и лук.
към текста >>

17. 3.2.2.3. Пришествие

3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”

Косите ти блестят като диамантена корона, по които сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли.
Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз .мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го. Косите ти блестят като диамантена корона, по които сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли. Челото прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки. Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете. Снежинки се топят по лицето ми.
към текста >>

18. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Ония, които са живели по Негово време и не са Го познавали, може да се учудват на това, ала ние, които имахме тази възможност да следим от близо това и сами да го преживеем, казваме - моментът бе велик, Земята никога не ще забрави това събитие, и отраженията ще сияят през вековете.
Да се опази капката кръв и да се съхрани диханието на човека - идеята лежи близко до Него, тя прониква всяка дума и трепти във всеки ред, слушаме я във всичките октави и нейното звучене се превръща на апотеоз на любовта. Той се обявява срещу всички ония, които узаконяват по какъв да е начин убийството, независимо от формите и целите, независимо дали се извършва над животни или хора. “Не ще се откажа от това свидетелство срещу човека, дошло е време да се прегледат и да бъдат изслушани всичките прошения за убийство - на тях ще им се даде ход и аз ще свидетелствувам срещу тях.” Не щади нито христовите служители, които в името на Христа са изпратили на кладата толкова невинни, не щади и военните, нито съдебните власти, които еднакво са разполагали с живота и са взели участие в неговото унищожаване. Много е говорено по този въпрос, ние се спираме мимоходом, за да проследим отношението Му към човека и неговите нужди, дълбокото разбиране на тези нужди и Неговата отзивчивост. Няма случай, който Той да не разбира, да не познава и да не помогне. Ония, които са живели по Негово време и не са Го познавали, може да се учудват на това, ала ние, които имахме тази възможност да следим от близо това и сами да го преживеем, казваме - моментът бе велик, Земята никога не ще забрави това събитие, и отраженията ще сияят през вековете. Онова, което Той остави, ще легне като основа при изграждането на бъдещата култура. Ние не преувеличаваме, напротив казваме нещо малко, защото, какво сме ние с нашите ограничени сетива да обхванем неизмеримото! Успяхме само да преживеем силата на момента, блясването на светкавицата, за да съзерцаваме покълването на семето в нашите души, които за Него бяха почва, където Той пося семената на новото, което идваше на света и което един ден щеше да се види и опита. Ние Го наричахме Учител. Много има писано за личността на Учител като идея и като възможност.
към текста >>

19. 5. Живото тяло на братството

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Изобщо никой няма желание да се откъсне от тази обстановка, за тези няколко дни, които през цялата година ще сияят и ще го обогатяват... Вижда се огнището, казаните, чайниците, горещата вода никога не липсва.
Те приказват, някои четат, някои се греят на слънцето. Една двойка брат и сестра са изправени близо до една дървена къщичка и си приказват. Уловен е бита на един ден - съжаляваш, че всичко не е нанесено на лента, би могло да се види много от този кипящ отвътре живот. Двете табла се изчерпват.. Третото представлява набързо скованата трапезария от дъски - маси и пейки до тях. Проточени са на дълги редици - нито един не се храни отделно, усещаш, че нарушаваш принципа на братството ако се храниш отделно или слезеш в ресторант. Изобщо никой няма желание да се откъсне от тази обстановка, за тези няколко дни, които през цялата година ще сияят и ще го обогатяват... Вижда се огнището, казаните, чайниците, горещата вода никога не липсва. Хората са насядали гъсто един до друг. Съществува някакво разпределение, защото познаваш хората насядали на една дълга маса, селяни от твоя край, различаваш ги по носията и по шамиите. Всички чакат да се сервира обеда. Между тях с кошове се носи хляба. Четвъртото табло, това е салона и трапезарията когато хората липсват.
към текста >>

20. 7. През един събор

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Те останаха да сияят като най-светли празници в живота на Братството.
Ние бихме желали Учителя пак да дойде на земята и ние пак да се срещнем с Него. Това е нашето съкровено желание. До тогава обаче днешната журналистика да бъде минало. През тези съборни дни успявахме да уловим нишката на Живото Слово, но и нишката на Неговия работен ден като книга, от която много неща можехме да научим. Съборните дни бяха светли и изпълнени с много слънце и много радост. Те останаха да сияят като най-светли празници в живота на Братството. Те ще останат свежи и недокоснати от дъха и на времето. Към тях ние ще се връщаме и ще откриваме все по-нови ценности. Днес след толкова години по следите на преживяното стигаме до онова време, светло и богато по простата причина, че отразява живото табло, където релефно се откроява не само Неговия образ, но и образа на голямото Му дело.
към текста >>

21. 3. Магическият ключ

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Не казваме доколко сме успели в тази важна задача, но в един идеен свят нещата за нас лежат ясни и определени - образците сияят и смелите мъже минали преди нас ни дадоха пример и ни научиха на едното и на другото.
От тези депресии нямаше да бъдем пощадени и ние. Разлика щеше да има само в начина на понасянето, носенето и преодоляването на страданията и изпитанията. Декемврийският ден ни свързва със съдбата на целия свят -разлика имаше само във виждането и мисленето. Всички хора, които се раждат на земята, ще я напуснат един ден, а онова, което сме искали е да живеем и да умрем необикновено. Смъртта определяше живота или обратното - човек трябва не само да живее като човек, но и да умре като човек. Не казваме доколко сме успели в тази важна задача, но в един идеен свят нещата за нас лежат ясни и определени - образците сияят и смелите мъже минали преди нас ни дадоха пример и ни научиха на едното и на другото. Представите лежат чисти, живи и безбурни. Той през всичкото време говори и ни учи, как да постигнем това и не само ни говори, но и го показа - Той живя пред нас, примерът е жив и образът - изваян релефно и живо. Накъдето и да се обърнем образите на Неговото всекидневие стоят живи и пламтящи, те са непомрачени и нито една рязка дори не помрачава този блясък. Предпази ни да се кланяме на кумири и да си ги създаваме и през всичките часове на ранните утра, когато се събирахме на клас на пръв план стоеше важната задача - изработване на характер и оформяване на новото съзнание. Декември пак е студен, както тогава прозорците са плътно покрити и украсени с ледени завеси и снегът пак не е успял да покрие заледената земя, поразена от дългата есенна суша.
към текста >>

22. 6. Сериозни години

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Великите неща, великите идеи са вечни, остават да сияят през вечността.
Ние щяхме да кажем: Прекрасна бе нашата пролет, но прекрасна е и нашата зима, когато от смълчаните простори до нас щеше да стигне гласа на надеждата, а от заснежените простори щеше да долети ранната песен на чучулигата или кроткия шепот на житеното зрънце, което очаква с трепет топлия слънчев лъч. Зимата не бе лека, тя бе много тежка и през тази година, незапомнено студено и с много, много капризи природни, които причиниха много бедствия на много страни по света. Надничаме като житните зрънца и оглеждаме полетата, оглеждаме небето и се опитваме да уловим първите предвестници на пролетта. Както радостите, така и скърбите ни дадоха велик урок. Затова днес жадуваме еднакво през пролетта и през зимата, еднакво по време на радости и скърби, еднакво в победа и поражение да бъдем изправени със забити корени дълбоко, непоклатими и верни, без следа от страх и недоволство, да срещаме всичко еднакво. Великите неща, великите идеи са вечни, остават да сияят през вечността. Никакви земни вихрушки могат да ги сразят. Животът свидетелствува за тях. Човекът опитва тяхната сила и накрая се уверява за сетен път: “Че Бог поругаем не бива." Декември бе мярка - живи семена ли бяха нашите идеи или изкуствени; могат ли да хранят и поддържат живота или не; зад думите, зад Словото стоеше ли истината или не. Великото ни докосна с магическия си жезъл и ние тихо промълвихме -те бяха живи, те можеха да поддържат живота, зад думите стоеше истината. Имахме чувството, че казаното на тих глас, екна далече, далече по света, за да стигне до всички копнеещи за любовта сърца, до всички умове, копнеещи за светлина и до всички души, копнеещи за свобода.
към текста >>

23. 22. Един модел [1925 г.]

Глава 2. Образи и идеи

Идеите и образите, обаче, останаха, не само да сияят, а да живеят, за да чертаят за вечни времена идеалния ред на всичките институти, за които Той е говорил в продължение на целия си живот.
Този въпрос ще бъде отнесен към историята. За нас е доста да знаем, че Той през последната година е задал следния въпрос: ’’Колко пъти бях повикан в Обществената безопасност? ” - “Да, много пъти. Едва ли ще успеят да ме повикат още веднъж” Настъпи декември, нямаше време - завесата падна и една линия непревземаема като крепост легна между човешкия и Неговия свят, където Той ставаше много по-силен и много по-неуязвим. Земните закони и човешкото насилие нямаше да успеят да Го догонят. Идеите и образите, обаче, останаха, не само да сияят, а да живеят, за да чертаят за вечни времена идеалния ред на всичките институти, за които Той е говорил в продължение на целия си живот.
към текста >>

24. 28. Неповторимост

Глава 2. Образи и идеи

Имаме ли да кажем нещо интересно, където образите да сияят, да ни говорят и от тях да се възхитим, поучим и преживеем заедно с незнайните герои дълбоката радост?
Пристигат след полунощния час. Не пропусна нито един ден от набелязаните десет дни. Беше изтощена от пътя и от треската. Нищо не е това - важното е, че е на Рила, отзовала се на поканата и радостта е безмерна. Какво собствено има в този случай, какво има за отбелязване в едно идване на Рила, на Изгрева? Имаме ли да кажем нещо интересно, където образите да сияят, да ни говорят и от тях да се възхитим, поучим и преживеем заедно с незнайните герои дълбоката радост? Малките, обикновените наглед неща приличат на ония спокойни и безоблачни утра, които ни подаряват красотата на една тишина за която дълго сме копняли; простите табла понякога ни говорят много повече отколкото големите и нарисувани с ярки тонове. Има нещо да блести в това първо идване на Рила, в тия първи срещи с Него, където отношението на Учител към ученик и на ученика към Учителя приличаше на мелодичен акорд. Нека разкажем: Треската не я остави и ние край нея започнахме да я лекуваме. В планината нищо не може да се направи, освен компресите от лук на стъпалата. Погрижихме се затова.
към текста >>

25. 7. Светлината

Глава 4. Идеалът на ученика

Процесът се изнизва бързо, ала последствията сияят.
Те определят вътрешното съдържание, целта и пътя на ученика. Трудно може да се опише и изрази по някакъв начин, онова, което се случва с малкото дете, когато открие тайната на звукосъчетанията. Това преживяване за него е епохално. Буквите и цифрите оживяват пред неговия вътрешен взор и усвояването на говоримата реч, а после и писмовната за него е събитие от огромно значение. Чудото на десетичната бройна система, простите аритметични действия се предшествува също от такъв светкавичен миг, когато светлината го облива. Процесът се изнизва бързо, ала последствията сияят. Светлината е творчески акт в природата. Тя разграничава два съществени етапа - минаването от един живот в друг, долавянето на хармонията, намирането на правия път, откриването на нови истини, овладяването на научните теории. Всичко това не е нищо друго, а пламването на искрата, завъртяването на ключа, след което всичко е облято в светлина. Светлината е реализирането на една видимост отвътре за която човек копнее и като малък и като голям. За ученикът придобиването на светлината е момент също така на велико откритие, когато всичко до тогава е било невидимо и неразбрано.
към текста >>

26. 2. Поляната

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Музиката - специалната за Паневритмията - Самата игра, поляната, Учителят в средата - това бяха истински духовни тържества, незабравими, останали да сияят за вечни времена в живите записи на природата и в нашите души - трудно можем с изразни слова да предадем всичко онова, което се бе случило на земята, което се разгръщаше пред очите и сърцата ни през тези незабравими летни - съборни дни.
Поляната ние никога не можем да я забравим, както не могат да се забравят ония места по Рила, където сме отсядали на бивак, където сме прекарвали половината от юли и почти целия август. Там сме съзерцавали хубостта на нашите планини, при видимост и на цялата южна половина на нашата страна; там сме слушали напевите на рилските води, на ветровете, на езерата, тия вълшебни златни очи, наречени, откъдето ни гледаха надвисналите канари и синьото рилско небе, често изпълнено с ослепителната белота на пътуващите облаци. На Рила по поляните играехме Паневритмията, насядали на камъните слушахме Словото. Изгревската поляна получаваше своя празничен вид - един невъобразим блясък, който никога не помръкваше, докосвайки всяка тревица, всяко листенце, милвайки и нашите лица - красотата по време на съборните дни стигаше до своя триумф, когато на четири редици, бавно и тържествено колелото, живото колело на Паневритмията се движеше - тогава масово се стичаха приятелите от цялата страна и Поляната сякаш не стигаше за това множество от хора. Под звуците на пълен оркестър - една година в средата на поляната бяха донесли и пияното, вдъхновените музиканти пожелаха ансамбъла да бъде пълен. Музиката - специалната за Паневритмията - Самата игра, поляната, Учителят в средата - това бяха истински духовни тържества, незабравими, останали да сияят за вечни времена в живите записи на природата и в нашите души - трудно можем с изразни слова да предадем всичко онова, което се бе случило на земята, което се разгръщаше пред очите и сърцата ни през тези незабравими летни - съборни дни. След играта, никой не искаше да се прибере и напусне поляната, дълго оставахме там, събрани в средата, за да завършим великолепното утро с песни - много песни, много песни. Пееха всички. Свиреха и цигуларите начело на брат Симеон Симеонов, който избираше песните и даваше тон и песента се изтръгваше от глъбините на сърцето на млади и стари - нямаше разлика - пееха всички; пееха се ония песни в мажорната гама, пееха се ония, които рисуваха живите картини на природата, пееха се ония, където душата изливаше своята благодарност и радост: “Цветята цъфтяха”; “И скачам аз”; “Мога да постигна”; “Весел ти бъди”; “Блага дума на устата”; “Грее грее”; “Мусала” и много още други, за да завършим на края с “Химнът на великата душа” - където пълното сливане на човешката душа и нейните съкровени въжделения с природата стигаше до своя апотеоз. Ние не помним от българската история някога нашия народ да е пял толкова много и толкова често, почти всекидневно, както се пееше в нашите среди. Никой по това време не ни държеше сметка, какво правим, дали пеем, дали се молим, дали слушаме беседите, дали пътешествуваме по планините, дали летувахме в скута на нашите планини - никой.
към текста >>

27. 3. Салонът - големият салон

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Най-много през тези ранни часове на утрото, когато от изток първите лъчи на зората стигаха до прозорците и заливаха салона с меката и разкошна лилаво морава багра, с тая неповторима красота на прииждащия ден, тоя миг на сменящи се светлини, останаха да сияят в нашите спомени за тия утринни часове като незабравимо преживяване.
Рядко явление с огромно историческо значение и с дълбок духовен облик, на който също сега няма да се спираме - бъдещето ще каже своята дума. Ние съзнателно се ограничаваме да вплетем в нашите замисли всичко онова до което историкът нямаше никога да се домогне, но което представлява от себе си живия колорит на един богат и сложен живот, разпрострял се като кедър над Изгрева, живот в който сме участвували живо и ние като ученици или слушатели, жадно поглъщайки Словото. Двата класа през седмицата - Общия и Младежкия ни събираха два пъти седмично. Колко различна и специфична беше материята и постройката на лекцията за единия и за другия клас! Щедро се разгръщаше пред умовете на едните и другите, за да задоволи духовните потребности на едните, и интелектуалния глад на другите. Най-много през тези ранни часове на утрото, когато от изток първите лъчи на зората стигаха до прозорците и заливаха салона с меката и разкошна лилаво морава багра, с тая неповторима красота на прииждащия ден, тоя миг на сменящи се светлини, останаха да сияят в нашите спомени за тия утринни часове като незабравимо преживяване. Да, най-вече тогава големият салон се превръщаше на огромен университет, събрал в своите многото аудитории много студенти с различно научно звание, с различни духовни интереси и нужди сега само да уталожат своя глад и да получат просветление за своите проблеми. Бяхме много и бяхме различни, изпълвахме салона и не само слушахме, не само мислехме и съзерцавахме, а бивахме и напрегнати до висша степен. Тук работеха колкото души, толкова и умове. Тук човешката мисъл сякаш добиваше не само своята плътност, но и своята динамичност, стигаше се до там да се материализира сякаш и се получи искра. Една факла гореше и всеки смирено се навеждаше да запали своята; едно слънце лъчеизпускане и всеки бързаше да улови един лъч.
към текста >>

28. 2. Христос и Учителят: есе (9.II.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Те ще останат да сияят като сноп лъчи, ще блестят като чист диамант.
Нека си кажем, Представите ни за него лежат чисти и недокоснати. Блести - за него може да се мисли, да се пее, да се поетизира - поетите и музикантите са като деца, на които всичко се прощава. Нека бъдем поети и нека изразим Великото както намерим за добре. Той говори и много говори за Христа и това, което каза за пръв път е чуто на земята. Казаното представлява букет от най-благоуханни цветя, събрани в една глава. Те ще останат да сияят като сноп лъчи, ще блестят като чист диамант. Книгата “Учителят говори” се обогати стократно от тази глава, от която си позволихме да вземем само две зрънца. И още нещо, с което ще приключим. Едно отбрано издание, което се дава само на учениците - “Завета на цветните лъчи” - свещена като всички книги от този род, тя е като онзи знак, като онзи акорд, който оформява и уточнява отношението на Учителя. Тук на земята - Христа. Избрани стихове от Стария и Новия завет.
към текста >>

29. 44. Статията „Ново учение” / П.Г.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Но - като светли бисери, като малки лъчи светлина всред околното тъмно пространство, сияят във вековната човешка работа - истините, малки отблясъци от великата Истина, до които човешкият ум се е домогнал.
едно копие с по-голяма или по-малка разлика от оригинала, при което за пълна обективност и дума не може да става. Защото: слаб е човешкия ум, и сам се заплита, и няма сили да се изтръгне из безбройните противоречия, които среща, които сам си създава и с които се бори в тъмната нощ на своето ограничено съзнание. И ако Духът не говореше, ако душата не прошепваше от време на време своите свещени истини - „суета, суета" би било цялото човешко знание и никаква светлина, никакъв лъч от Истина не бихме могли да открием в това което не би било нищо друго освен - празно умуване на залутани в мрака на своите илюзии хора. Обаче, не е така, т.е. не винаги е така, защото - сами по себе си безплодни и слаби, човешките умове са се домогвали, те са били посещавани от велики истини, които неочаквано, често без никаква връзка с тяхната анализаторска дейност, са ги озарявали благодарение на интуицията... И странна плетеница, чуден сбор от истини, неистини и полуистини, от заблуждения, съзнателни и полусъзнателни лъжи -представлява цялата работа на човешкия ум от незапомнени дни, та и до днес. Но - като светли бисери, като малки лъчи светлина всред околното тъмно пространство, сияят във вековната човешка работа - истините, малки отблясъци от великата Истина, до които човешкият ум се е домогнал. Истините, които душата е прошепнала, като награда за дълги, непреривни. страстни търсения, в моменти на самовглъбяване, в моменти на смирено вслушване в „тихия глас”, който говори за тия, които имат уши... И във вдъхновените творби на художниците - в поезия, музика, живопис, склуптура, вплетени в дивните форми на звучни стихове, на проникващи и събуждащи душата звуци, на опияняващи съчетания от краски, в дълбоката мисъл на вглъбени в себе си, интуитивно възприемащи мислители, изследователи, ще се срещнат те, може би много по-често, отколкото в сухата, аналитична мисъл, по-рядко посещавана и по-невъзприемчива в редките откровения на Духа. Колкото и странно да е това. колкото и обидно да е за самоуверените, пипащи с пръсти и доверяващи се само на своите пет чувства хора на „положителното” - един богат, неизчерпаем извор на мъдрост, една пълна с дълбоки истини област представляват народните и общочовешки митове, легенди, приказки, в чиято тъмна обвивка проницателния взор на този, който има светлина, ще открие истинните отговори на редица въпроси, които още дълго ще бъдат загадки и ще дават простор за най-разнообразни заблуждения на тия, които мислят, че вървят по най-верния „научен” път на търсене истината. Обаче, истинския, непосредствения източник, от когото най-добре и направо могат да се черпят истините на живота, т.е.
към текста >>

30. 44. Към възход. - В: Братство, Севлиево.Г. 15, бр. 299, 15.11.1942, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

И тогава душите ни, умовете ни, съзнанието ни, ще бъдат озарени от великите, вечни основни истини за човека на земята, които като нивга незалязващи слънца сияят над него: Човек е дух, а не материя.
И по-добре е, хиляди пъти по-добре е да бъде така. Нека той изпита предварително всичките реални последици на своите грешки, та, когато направи съдбоносната крачка към истинското ново, да не съществува вече ни най-малката мисъл, ни най-малката възможност за връщане назад! Великият, светлият път на Бога, по който хората трябва да вървят към своето щастие, към своя възход, съществува. Той е пред нас. Нека оставим вече всички досегашни илюзии и да тръгнем по него. И тогава душите ни, умовете ни, съзнанието ни, ще бъдат озарени от великите, вечни основни истини за човека на земята, които като нивга незалязващи слънца сияят над него: Човек е дух, а не материя. Животът е вечен, а смъртта е само една сянка. Тя е врата към нов живот. Пътят към всеобщо добруване е само един - той е Пътят на любовта! Когато тия основни истини проникнат и залегнат в нашето съзнание, ние сме вече на правия път към нашия истински възход.
към текста >>

31. 4.2. Предупреждение .

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Будните души, от всички части на света, ще просветнат, ще засияят, ще разцъфнат в небесна красота - чрез Учението!
4.2. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ Будните души ще просветнат в Царството на Бога. Будните души, от всички части на света, ще просветнат, ще засияят, ще разцъфнат в небесна красота - чрез Учението! Чрез Божествената Светлина на Беседите! Будните души ще разберат, ще оценят, ще използуват за свое добро, и за доброто на всички, Божието Благо, донесено на света от Учителя. От всички краища на света, будните души ще се стекат, ще се обединят, ще се вдъхновят, за да отдадат хвала, благодарност, любов и признателност на Великия Учител. За да се поклонят пред неговото Дело. За да изпълнят волята на Бога!
към текста >>

32. 4.3. Заключение.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

За да има правда, мир, любов, истина, красота, щастие и благоденствие за всички хора на земята; за да излезем от хаоса на противоречията, в който се намира днес човечеството, както и отделния човек; за да се отвори широк, светъл път нагоре, към нов, радостен, разумен, хармоничен живот; за да разрешим тайната, загадката на сфинкса - да разсечем гордиевия възел на егоизма и материализма; за да засияят душите в светлина и красота, - четете, изучавайте и прилагайте, превеждайте и разпространявайте Беседите на Учителя по всички кътища на земята, всред всички народи, на всички човешки езици!
Учете български, за да изпълните достойно свещената мисия на живота си: да разнесете сред своите народи светлината на Божественото Слово! Учете български! За да преведете на езиците на своите народи великото Божие Благо - Беседите на Учителя. Бъдете достойни за Божието призвание! Бъдете послушни на Бога! За да има правда, мир, любов, истина, красота, щастие и благоденствие за всички хора на земята; за да излезем от хаоса на противоречията, в който се намира днес човечеството, както и отделния човек; за да се отвори широк, светъл път нагоре, към нов, радостен, разумен, хармоничен живот; за да разрешим тайната, загадката на сфинкса - да разсечем гордиевия възел на егоизма и материализма; за да засияят душите в светлина и красота, - четете, изучавайте и прилагайте, превеждайте и разпространявайте Беседите на Учителя по всички кътища на земята, всред всички народи, на всички човешки езици! Четете Беседите! Учете български!
към текста >>

33. 5.14. Без страх!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Кое е това, което може да те плаши, пред лицето на Бога, под Небесата, които денем и нощем сияят над тебе?
Когато това се наложи, ти няма да се поколебаеш пред нищо: и живота си можеш с радост да дадеш за Божието Дело. И наистина, от какво има да се плашиш? Защо, от кого и за какво има да трепериш? За какво да се съмняваш, смущаваш, колебаеш? Кои са тези сили, видими и невидими, човешки и адски, които биха могли да угасят светлината на Божията искра в теб? Кое е това, което може да те плаши, пред лицето на Бога, под Небесата, които денем и нощем сияят над тебе? Не си ли ти служител на Великото, на безкрайно могъщото, - на Любовта? Кои страдания, изпитания, лишения, не могат да бъдат приети, понесени, изнесени с радост от Любовта? Когато тази безкрайна сила е в сърцето ти, когато тази непоколебима вяра е в душата ти, когато образа на Христа е пред очите ти, какво страшно може да има за теб? Смело, свободно разбивай, разкъсвай всички земни окови: отхвърли страха за утрешния ден. Ти няма да умреш от глад.
към текста >>

34. Човек

2. Човек и Бог

ЧОВЕК Дигни нагоре очите си и се опитай с един поглед да обгърнеш безкрайната звездна нощ, в която милиарди и милиарди светила като златни точки сияят далече над тебе ... За какво ти говорят звездите?
ЧОВЕК Дигни нагоре очите си и се опитай с един поглед да обгърнеш безкрайната звездна нощ, в която милиарди и милиарди светила като златни точки сияят далече над тебе ... За какво ти говорят звездите? ... Имаш ли слух да дочуеш техния глас? ... Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир суетата на земното, разтвори душата си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен. Както радиоапарата долавя думите, речите, звуците, изпращани от хиляди и хиляди километри, така и ти ще доловиш тяхната песен, ще доловиш техните думи, отправени към тебе. В тебе има същия този апарат, и даже много по-съвършен от радиоапарата. Твоята душа е този жив, съзнателен и неразрушим апарат.
към текста >>

35. 2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.

Борис Николов

Нашето обширно Царство в планините, в което Учителят ни въведе, сега е залято от лъчите на Слънцето - върховете сияят, изворите пеят, потоците текат.
Словото е живо. Нема догми, нема мъртви форми. Живота на Братството е едно велико тайнство, посвещение в живота на Царството Божие. Опитали сме го и го познаваме.” „Мнозина са се безпокоили в миналото, мнозина са се борили и сега се борят с живота на Царството Божие. От тях са останали само мъртви кости. Нашето обширно Царство в планините, в което Учителят ни въведе, сега е залято от лъчите на Слънцето - върховете сияят, изворите пеят, потоците текат. Всичко е изпълнено с живот и одухотворено. Сега ние като че сме навсякъде едновременно. Това е наш живот. Нали те са живота на Любовта, живот Вечен, Безграничен, живот на благия Божи Дух. Всичко, което обхваща любовта е изпълнено с живот.
към текста >>

36. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

Сега те сияят, огрени от Слънцето, пълни с живот - образ и символ на нашия свят.
Страданията ви ще се превърнат в празник.” [18.Х. 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Колко е чисто и светло есенното небе! Мир ти мой прекрасен! Езерата са живи в душите ни. Планините и изворите ни очакват. Сега те сияят, огрени от Слънцето, пълни с живот - образ и символ на нашия свят. Ех, тука много малко нещо отменя тука, душата ми, ума и сърцето ми са в нашето Царство. Там винаги сме заедно. Пътят на душите ни е един. Учителят казва: „Аз живея и вие ще живеете.” Йоан, 14 гл., 19 ст. „Колко е хубав Божият Мир!
към текста >>

37. 30. Сега брата пита Стефка: „Харесваш ли поемата за „Беба”?

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Навред звезди сияят, излъчват светлина!
„О, мила моя Беба, ръка ми протегни - да литнем в небесата сини, като две същества любими! Къде ли да те заведа - не зная! Тук вред е Светлина! Душата ми от щастие сияе, любимо мое същество! Където и да идем двама, еднакво ще се радвам аз! Навред звезди сияят, излъчват светлина! Кажи ми ти къде ще искаш, да спреме ний сега? Може би на оная - звездата синя? Бил съм там не веднъж! Липсва страница 663 (краят на 30.)
към текста >>

38. 41. Говори брата: Кармичните женитби не дават любов

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Пожелавам ви приятна вечер, да се срещнем горе, да разменим разумни мнения, и нека великата Божия любов да озари всички ни, и душите ни да се възрадват и възсияят!
Нашата дружба е интересна - в два различни свята. Аз се старая да я разбирам, а и тя започва да разбира мен. Аз не й се налагам. Всичко при нас е по свобода и любов. Аз на всички ви ще помагам да растете нагоре, и да разрешите с чест задачите си на Земята. Пожелавам ви приятна вечер, да се срещнем горе, да разменим разумни мнения, и нека великата Божия любов да озари всички ни, и душите ни да се възрадват и възсияят! Ваш винаги верен небесен приятел! АМИН
към текста >>

1.0062928199768