Търсене в текстове за 'Синоним'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта.
Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто. Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас. Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта. Божествения закон е любовта. Божествената правда е любов — те двете са едно. Любете винаги; оставете правдата на нас. (Продължава)
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Живот и свобода - това са синоними.
Него аз наричам божествен човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност. Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в свята сега съществува една идея - да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, - мен ми е чудно! Как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират?
към текста >>

3. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хладнокръвният човек най-често е синоним на благоразумния човек.
В тях преобладава водата, тя не е тъй подвижна, както въздуха, тя е подвижна само, когато има наклон – и тия хора са малко подвижни, те са студени и мудни. Хладнокръвието и самообладанието е силно развито у тях, а някои са много мързеливи. За тях турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят”, наричат ги още „дембели”. От една страна хладнокръвието е добро нещо. Който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата. Хладнокръвният човек най-често е синоним на благоразумния човек. Меланхоличен темперамент. Противоположен темперамент на сангвиничния. Слаботелесни. Изразът на лицето им е печално, неспокойно, очертанието ръбесто и свито. Очи силно впити, черни, неспокойни, сухи; бялото на очите е жълтеникаво, често с много кръвоносни капиляри; поглед – втренчен и меланхоличен, повечето обърнат надолу. Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен.
към текста >>

4. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тия неща са синоними.
Добрата постъпка Съвременните хора се нуждаят от добро мислене, добро чувствуване, добро свирене, добро говорене. Тия неща са синоними. Всеки желае да постъпва добре, но да мисли, че постъпва добре е едно нещо, а всъщност да постъпва добре е друго нещо. В човека има една мярка, едно чувство, което бди, дали постъпва добре, или не. Ако човек не постъпва добре, както и да се оправдава, все неоправдан остава. Кривата, лошата постъпка е фалшива монета, която никой не приема. Както всяка дума трябва да се тури на своето място, така и постъпката е добра, ако е направена на своето място.
към текста >>

5. ПОСТИТЕ И ГЛАДЪТ КАТО ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Името му за едни е било синоним на шарлатанство, за други — на най-висше прозрение.
П. М-в ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС Нострадамус е безспорно една от най-загадъчните личности в историята. Името му за едни е било синоним на шарлатанство, за други — на най-висше прозрение. Сигурно, още не е дошъл часът, когато ще може да се снеме булото, което скрива неговата тайна. Ето защо, целта на настоящето изложение е само да изнесе някои от резултатите, получени при изследванията вая област. И ако читателите не намерят в нашите статии онова, което са очаквали, ние се надаваме, че те ще имат възможност да получат поне отчасти представа върху един колкото интересна, толкова и тъмен проблем. Мишел дьо Нострадамус,с името на когото обикновено се свързват прочутите предсказания, е роден на 14/23. 12. 1503 г.
към текста >>

6. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Нищо чудно, че в повечето случаи те са били погрешни — знае се, че най-често предсказването се счита като синоним на измама.
П. М-в ЯСНОВИДСТВОТО Както всяко необикновено явление ясновидството е било предмет на разни обяснения. Нищо чудно, че в повечето случаи те са били погрешни — знае се, че най-често предсказването се счита като синоним на измама. Безспорно, с ясновидството се е злоупотребявало твърде често, един факт, за който окултистите съжаляват най-много. Но, както е известно, може да се спекулира и с всяка друга наука, с всеки занаят. Упрекът за злоупотреба засяга, следователно, не знанието или способността, а техните носители. С оглед на това, да се смесва ясновидство с измамничество, ще рече волно или неволно да се дообъркват и така обърканите представи, които има широката публика върху разглежданата материя. Ние нямаме никакво основание да защищаваме каузата на професионалните гадатели, а още по-малко мошениците в тая област и то по простата причина, че истинският окултист не използува своите езотерични познания за материални облаги.
към текста >>

7. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живот и свобода — това са синоними.
Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е. който носи вечната младост, вечния потик. Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода — това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата разумност. Или животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в света сега съществува една идея, — да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, — мене ми е чудно — как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират. Така вярват всички религии, че има един Бог.
към текста >>

8. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истината и свободата са синоними.
Вий трябва да влезете в този възвишен живот. Ако сегашният човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие. Има една вътрешна възможност, при която всеки един от вас може да се пресъздаде от Бога, — да се роди изново. И това може да стане само в деня, в който вие решите да живеете по тези велики закони. Три закона има: закона на Любовта, закона на Божествената Мъдрост и закона на Божествената Истина. Истината и свободата са синоними. Свободата е израз на онова абсолютно Божествено начало, в което човешката душа е свободна да върши каквото иска. Като казвам: „Да върши каквото иска“, подразбирам че човек е свободен от всички престъпления. Човек, който върши каквото и да е престъпление, — все едно дали в мисълта си или в постъпките си. — не е свободен. А само свободният човек е наистина човек.
към текста >>

9. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

за пъпеша широко се е създало убеждението, че е причина за дизентерия и треска и дори е станал синоним на последната, т. е.
Нещо повече — мнозина ги смятат за първоизточник на тежки заболявания — заблуда, която, за съжаление, се подхранва и от някои лекари, които забраняват често, без особено основание, да се яде диня, пъпеш, грозде и т. н., а позволяват да се сръбва с „мярка“ малко вино, ракийка, конячец, например при инфлуенца и др. или да се изпушват по няколко цигари все с лечебна цел. Върху последните изброени „лечебни“, „усилвателни“ средства истинската наука е произнесла тежката си дума не в тяхна полза. За някой от плодовете, напр. за пъпеша широко се е създало убеждението, че е причина за дизентерия и треска и дори е станал синоним на последната, т. е. „ядеш ли пъпеш, очаквай треска.“ Преди всичко с думата „треска“ хората изразяват нещо неопределено, — всяко разстройство, придружено с по-висока температура, разтрисане, а някой я смесват с маларичната треска. Вярно е, че голямото лакомство може да докара диария, но тя е от временен, невинен характер за възрастните. Зрелите, доброкачествени, чисти плодове никога не увреждат здравето. Злото се крие в липса на хигиена, чистота и здравна просвета. Със здравната си култура нашето население, селско и градско, е на дъното на ада.
към текста >>

10. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пролет, та тя е синоним на Любовта която идва на земята и се ражда в човешките сърца.
Ние я виждаме и ние знаем, че тя идва от неземни царства и носи една велика вест. Вест, че пролет иде на земята. А заедно с нея идва и победата на човешкия дух. Не е ли мечтан блян, по който копнеят всички по лицето на земята? Не е ли бленуван сън? Пролет, та тя е синоним на Любовта която идва на земята и се ражда в човешките сърца. Това е Слънцето, новото слънце, което блести на нашия хоризонт. Ние чуваме дивната песен, която предшества великото заморяване на една нова пролет, която идва за човечеството. Редом с всичко, ние чуваме мощния възглас на Тоя, който възвестява нейното идване и казва; „Бъдете готови, каквото и да става, носете бронята на търпението и вярвайте, че това е великата пролет, която никога не идва тихо и спокойно.“ Ранна птичка се носи по студеното още небе . . . Първата, която е поела трудния път.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия.
След това чрез пророците на Палестина, бяха подготвени хората, които да разнесат учението по целия свят и тогаз се яви и сам Христос във физическото тяло, и изнесе учението в неговата пълнота и чистота. А чрез богомилите, розенкройцерите и движението на Бялото Братство сега се дават методите за приложение на това учение в целокупния живот. Как ще наричаме учението — Християнство. Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично. С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия. Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия. Но това е едно много погрешно схващане. Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука. Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл. Следователно, индуската философия е имала своя историческа роля, която е изиграла, но развитието отива напред и заедно с това на запад, където Божествения Дух създава нови култури, изнася учението все по-пълно и съобразно с нуждите на момента, му дава и съответна форма. Така се раждат последователно древноперсийската, древноегипетската култури, гръкоримскето, докато дойдем до културата на Западна Европа, зад която стои розенкройцерството, което вече залязва, за да даде място на следващата култура, която се заражда между славянството, като авангард на която се явява учението на Учителя, като последна дума на Божествения дух.
към текста >>

12. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живот и свобода — това са синоними.
Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е, който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е. който носи вечната младост, вечния потик, Той е, който носи науката на земята. Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода — това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз не великата разумност. Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в света сега съществува една идея, - да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, — мене ми е чудно — как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират. Така вярват всички религии, че има един Бог Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората?
към текста >>

13. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ТОЧНОСТТА В живота срещаме не малко хора, които се възхищават от това великолепно качество — точността, което е станало синоним на англичаните.
че ток проговорвал в минутите чудни, вълшебния цвят. и тайни разкривал красиви и светли из царството дивно на приказен свят. * Разказват за него, мнозина разказват. малцина обаче са чули това. което разкривал цветът белоснежен, което продумвал с безсмъртни слова. R. ТОЧНОСТТА В живота срещаме не малко хора, които се възхищават от това великолепно качество — точността, което е станало синоним на англичаните. Добре е да се възхищаваме от положителното и красивото на другите, но по-добре е да се заловим и ние да го придобием, като почнем да работим. Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят. Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си.
към текста >>

14. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази дума е станала синоним на някакви безжизнени думи.
Свържете се с Великия Океан на Силите, които движат вселената и, като частичка от тях. и заедно с тях, действайте за спасение на народа си и на човечеството. Свържете се с Великия Дух на живота, които прониква, обгръща и движи всичко, и настоявайте, искайте, молете от Него: да се избегне това, което може да се избегне и да се отложи това, което е неизбежно. Някои наричат това молитва. Тази дума е вече твърде остаряла, защото е неправилно, криво разбирана и тълкувана. Тази дума е станала синоним на някакви безжизнени думи. изричани механически от устните — безжизнени затуй, защото не са изпълнени с живот от този, който ги изрича. Ние говорим тук за нещо съвсем друго. Ние говорим за една сила, която изхожда от човека, но раздвижва небесата и, оттам, проектира своето въздействие отново върху земята. Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота. Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом!
към текста >>

15. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мислене и творчество са синоними.
Пампоров Успехът – Г. Събев Астрология. (продължение от бр. 253) – Влад Пашов Книги, които доставя ред. „Братство“ – Севлиево МИСЛЕНЕ Мислене е това, да откриваш нови отношения между нещата и явленията. Мислене и творчество са синоними. Да твориш, това значи да откриваш нови отношения между нещата и явленията. Който мисли, той твори! Който твори, той мисли! Ако повтаряме и следваме веднъж познатите отношения, без да прибавяме нещо ново, това не е мислене. Да познаваме едно нещо, да познаваме Истината, това значи, да познаваме онези отношения и качества на явленията и нещата.
към текста >>

16. -

Добро и жертва са синоними.
Доброто е това, което никого не уврежда, а на всичко е полезно. Доброто ни свързва с резервоара на божествения живот, с божествената светлина и свобода. Доброто е безкраен извор на творчество и постижения. Що е добро? Доброто е способността на човека да се жертва за благото на другите. Добро и жертва са синоними. Който е избрал пътя на доброто, той е свободен и силен. Който е избрал пътя на доброто, той ще бъде господар на злото в себе си и вън от себе си. Доброто лекува тялото и душата. Добрият човек е богат с магнетизъм и той може с излишъка на своя магнетизъм да лекува болни. Привикване децата да правят добро е най-добрият педагогически метод на възпитание, който трябва всички възпитатели да поставят на първо место в своята педагогическа практика.
към текста >>

17. -

Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец.
Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците.
Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.
Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини.
12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11. Тук „вам“ се отнася за учениците. „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3. „Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини. Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на Учителя са могли да постигнат през миналите векове. И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“. Ключът на цялото Евангелие е Любовта. „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34. Тази особена нота на любовта в християнството е вибрирала чрез тайнствата и последователите на Христа са се отзовавали на нея като са посветили сърцата си нему.
към текста >>

Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“.
Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл. Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута.
След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия. Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда. Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута. Могло ли би да бъде другояче? Прочее, ако си направим труд, ние можем да констатираме на физическото поле проявлението на това равновесие. Хвърлете, например, един камък в някое блато и гледайте как движението на развълнуваната веда почва да се уравновесява. На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея? Я чрез равновесието великият закон на правдата донася на човека точно това, което е искал, и за това се чувства често във всекидневния живот, че трябва все да се приспособяваме.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Терминът „съдба“, може да се забележи, е синоним на термина „карма“, употребяван в източните школи.
се схващат като една еволюция и тогава като че ли се поглъщат обратно в безкрайното, като организирани центрове на излъчване. Четирите по-низши тела — конкретната менталност, емоционалното естество, естеството на страстите и физическото тяло —се разглеждат като временни прибавки на материята от съответните техни полета, с които индивидуалността си служи като проводник и за които, колективно, се казва, че съставляват личността Личността се изгражда, за да подпомогне индивидуалността, която е безформена, за да придобие опитност в света не формите, и тя се освобождава от нея с течение на времето и след като се намали ползата от нея, опитността, обаче, през която минава, се поглъща от индивидуалността като храна за нейното развитие. По тоя начин това е индивидуалността, която еволюира през течението на векове, когато пък многото личности, свързани с нея, просто се развиват, действат, живеят и умират; но всека личност се изгражда от индивидуалността, която е напреднала, и всека нейна последваща е по-развит тип от своята предшественица. Тогава казват, че индивидуалността е единицата на еволюцията, а личността е единицата на въплътяването. От учението за превъплътяването възникна езотеричната теория за съдбата. Терминът „съдба“, може да се забележи, е синоним на термина „карма“, употребяван в източните школи. Поддържа се, че човешката съдба представлява общия сбор на причините, които човек си е създал в миналите си животи и те определят условията на настоящето. Нови причини, обаче, постоянно се вмъкват чрез видоизменящото действие на волята; следов., съдбата на е неизбежна, както екзотериците я схващат, но е едно по-скоро обуславящо влияние, отколкото решаващо. Наистина, съществуват причини, действащи от миналото, които могат да бъдат толкова силни, че никакви усилия на волята да не могат да спрат тяхното течение, и те трябва да се иждивят, докато тяхната сила се изчерпи; но чрез своята воля човек може да определи противодействието си, което ще стори спрямо тях: дали чрез тях той ще бъде смазан или пречистен, издигнат чрез добре използвания случай, или ще се деградира чрез злоупотребата с него. Езотеричната наука учи, следов., че при всичко че човек трябва да разрешава мъчнотиите в живота си, при условията, при които той се намери в даден живот и в ограничения смисъл на тоя кратък период време, той няма свободна воля, обаче, така може да определи причините, които ще действат в неговото бъдеще, че може да създаде от себе си каквото пожелае. Еволюция и посвещение Ясно е, че езотеричната наука схваща човека като еволюиращ от подчовешкото към човешкото и след това нататък към свръхчовешкото, до състоянието на съзнанието за психичното, вдъхновеното и просветленото.
към текста >>

0.3279139995575