Търсене в текстове за 'Синоним'

Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия.
Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г.
към текста >>

4. IV.17 август, петък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Светост и чистота са синоними.
17 август, петък В 9 и половина сутринта, след прочитането на cm. 17до 26 от Евангелието на Йоана, 17 глава, г-н Дънов каза: - Човешкият живот започва с истината. Думите в прочетеното от книгата Господня „освети ги" значат „очисти ги". Светост и чистота са синоними. Светостта е едно състояние на духа, в което няма никаква дисхармония. В него не могат да се явят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на духовния свят и нищо не може да се зароди, което да бъде причина за греха. Затова в прочетеното се казва „Освети ги чрез Твоята истина", защото ако така сте осветени, злото няма да има почва. За да бъде человек осветен от Бога, трябва да бъде готов и да слезе в ада, и да отиде в небето, където и да го праща Господ, и не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един человек, осветен чрез истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали светлината, затова безразлично е за него где ще го изпрати Господ.
към текста >>

5. IV.17 август 1907 г., 9.30 часа преди обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Святост и Истина са синоними.
17 август 1907 г., 9.30 часа преди обяд Йоан, 17 гл., 17 cm. „Освети ги чрез Твоята истина; Твоето Слово е Истината." Истинският човешки живот започва с Истината. Святост и Истина са синоними. В Светостта няма дисхармония. Само когато сме осветени, злото не може да намери в нас почва, за да вирее. Осветеният от Бога навсякъде, и в ада, ще хвърли светлина. В осветения човек Бог живее постоянно. Истината съответствува на очите.
към текста >>

6. IV.13 август, събота

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят който е синоним на страдание и изпитание.
След като се помолихме и изпяхме „ Свят, свят Господ Саваот", г-н Дънов започна: - Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни." Целта на човешкия живот не е само в развитието на душата, но и в придобиването на свободата, която душата е изгубила, следователно свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкаме, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже още някои искат придобиването й чрез острието на ножа. При все това обаче всички не са я още придобили. А Христос велегласно казва: „Истината ще ви направи свободни." Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят който е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек силен, преди всичко трябва да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата, или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде човек свободен, значи да не прави никакъв грях.
към текста >>

7. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Месото е синоним на греха.
Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ами как ще живеем без месо? " Ще се научите, в ума си няма да ядете месо, и в сърцето си също. Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физическото поле най-сетне може да се откажете да ядете, но горе в духовното поле не трябва да ядете. Месото е синоним на греха. То значи да унищожите един живот, който е Божествен. Затова Бог ни държи отговорни. Затова излезте към виделината. Онези от вас, които са намерили вече своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и долу други от избата. За Христа казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете.
към текста >>

8. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Значи тук са синонимни две думи - „живот“ и „съзнателен живот“, тъй че не само да живее човек, но да живее съзнателен живот.
Учителят: - Имате ли да зададете някои въпроси? Знаете ли от какво произтича българската дума „познай“? Тя произтича от един стар корен, който означава да живееш съзнателен живот. Само така имат думите смисъл. Да живееш съзнателен живот, това е живот вечен. Значи тук са синонимни две думи - „живот“ и „съзнателен живот“, тъй че не само да живее човек, но да живее съзнателен живот. Да познаваш значи да живееш в пълната смисъл на думата. И сега хората живеят, богатеят, но живеят неуверено. Нали сте наблюдавали някои ученици, които започват да се учат по музика, и сте виждали, че някои от тях нищо не разбират, т.е. нищо не могат да свирят. Питам: Учителят влага ли нещо в тях?
към текста >>

9. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

ТОМ 12

Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи.
Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната, нито другата проверили тази работа и се питат: „Как беше това нещо? Хайде да се върнем назад.“ Забравили го и двете, почват отново да сноват. Ние нямаме време за сноване. Нашето платно, петолинието, е насновано, иска само да се тъче. Тъкането значи хармонията, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: „Какво да правя? “ - Пей! - „Че животът песен ли е? “ - Ако не можеш да направиш това, тъчи! Ако не можеш да тъчеш, яж.
към текста >>

10. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

Стария е синоним, който живее за себе си.
Що иде отгоре се изисква абсолютна чистота. Хигиена на душата, това е чистотата. Честните хора трябва да месят хляб. Девети въпрос: Трябва да пострадаме, да ни се счупи крака, за да намерим красивата мома. Детето е, което кара майката да работи, а не майката детето. Стария е синоним, който живее за себе си. Ние сме водни капки. Десети въпрос: Ако вечер сядате с най-скромни яденета, светът ще се оправи. По хиляди лева харчат, а водят блудницата жена за осъждание. Мълчанието е една пауза на една велика идея. 18. ОТ БЕСЕДАТА „ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ" ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 22.05.1921 г.
към текста >>

11. XVI. СПИРИТИЗЪМ, МЕДИУМИЗЪМ И ПРОВОДНИЦИ - СЛУГИТЕ НА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

А шия и врат са синоними и е едно и също.
Повторението е също майка и на незнанието, а не само на знанието, както са ни учили в училището едно време. 6. От 1945 до 1990 г. се повтарят същите отклонения чрез спиритизма и пишещите, говорящи медиуми. А те хитруват - сега вече не се наричат спиритисти или медиуми, а се наричат, че са проводници на светли, възвишени същества от висши йерархии. А народът има една поговорка: „Не по шия, а по врат". А шия и врат са синоними и е едно и също. Та сега според тях имаме работа с проводници, с пряка космическа връзка, а не с медиумизъм. Големи хитреци са. Един типичен пример е с Милка Переклиева, която още през 1951-1966 г., като пишещ медиум, записва онова, което получава от Невидимя свят. Твърди, че това са уроци от Учителя Дънов след неговото заминаване и че той и се явява само на нея и и диктува. Преписват ги на пишеща машина и ги разпространяват между последователите на Учителя Дънов.
към текста >>

12. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни.
Вървейки, на едно място аз изоставих учениците си и отминах напред. Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед. Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската. Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни. Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него.
към текста >>

13. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

Линии и постъпки са синоними.
Ленивите хора са с по един талант. Те искат да бъдат царе, всичко да имат уредено. Разумното слугуване е много мъчно нещо. То е да слугуваш и да се чувствуваш свободен. Слугуването е най-хубавото. Линии и постъпки са синоними. Също чувство и плоскост, кръг и мисъл. Божественият свят е свят на Любовта. Най-напред ще убедите света, че сте умни. В свръхсъзнанието трябва да влезете. Всички обясняват това, което не знаят.
към текста >>

14. 2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

ТОМ 19

Това би могло да стане само при новия мироглед, който е абсолютен по отношение наедно, че животът и свободата са две понятия синоними.
Той трябва да обладава велико качество - великодушието, което означава да снеме шлема и копието на Стр. 97/943 Марс, които той е развявал в продължение на хилядолетия. По този начин и мъжът и жената ще излязат от веригата на ревността, която опожарява душите им. Само така идеологично пресъздадени двата принципа, мъжът и жената ще могат да влязат в интимен допир със света на великите души на Истината, които притежават онова висше благородство, което извежда човешките души в света на космичното единение. През какви нови форми ще премине бракът като социологическа категория и като правна институция, това животът на бъдещето ще покаже. Това би могло да стане само при новия мироглед, който е абсолютен по отношение наедно, че животът и свободата са две понятия синоними. Никой няма право да спира мощните струи на живота; иначе човеците, обществата, народите и човечеството биха били в разрив с могъщата творческа сила на свободата. Историята най- красноречиво говори, че всяко насилие, насочвано срещу свободата, поражда ново насилие. 6) Според великите максими на новия космически мироглед, никой никого не може да владее. Нито мъжът-жената, нито жената-мъжа. Същото се отнася и до обществата и народите.
към текста >>

15. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

По отношение на Божествения живот, човешката душа и земята са синоними.
Първоначално земята е била пара и огън - това са процеси, през които тя е минала. Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси. Той има в себе си и крьв. и вода: и топлина, но това не е човешката душа. По отношение на Божествения живот, човешката душа и земята са синоними. - Защо? - Защото душата и земята минават през едни и същи процеси на развитие. И тъй, петте разумни и петте неразумни деви са в самите вас. От френологично гледище, човек има две половини, две естества в себе си - във всяка половина по пет центъра, т. е. по пет чувства.
към текста >>

16. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

А сега от «съдя» са направили синоним на наказание.
Сегашното нещастие на хората е, че те имат култура, в основата на която е разпятието, а не възкресението. И Христос говореше за кръст, но за кръст вътрешен, да се самопожертваш за другите и носиш техните грехове... А сега носят кръстовете си отвън. И колко малки са кръстчетата им... Възкресението е символ и основа на новия живот, който Христос донесе на земята и който победи смъртта! На старобългарски «съдя», «посъди» има смисъла да дадеш съвет, да поставиш някому ума на мястото - «Посъди щерка си да не прави тия работи.» Може би излиза от санскритската дума «сат» - истина. Може би и оттам е и садя - давам условия на нещо да расте. А сега от «съдя» са направили синоним на наказание. Да влезеш в положението на другия, значи да разшириш възможностите на съзнанието си, т.е. да влезеш фактически в колективния живот и съзнание. Със слънцето и на северния полюс е топло, без него и в Африка може да е студено. С Бога навсякъде е добре; без Него, и при най-добрите други условия, се чувствува празнота. Имаме цигулка, пиано, пение, разни инструменти, разни форми.
към текста >>

17. 42. НА АВТОРА НА БРОШУРАТА «БЪЛГАРСКИЯТ РАСПУТИН»132

Чета и недоумявам: дали доктор по богословие и доктор по право са синоними!
9, понеделник, 8. VII. 1924 г., стр. 2) (Писмо) На Р. Томов от «Зорница» Любезний Томов, пред мене е 34 бр. на «Зорница». Чета и недоумявам: дали доктор по богословие и доктор по право са синоними! Знае се, че правистите икономисват истината, а по богословие скриват ли я? От самата статия личи, че не познавате окултизма, нито г-н Дънова. За статията Ви аз нищо няма да кажа - тя е безсолна, - аз само желая да Ви разправя една история, която ще Ви даде възможност да се запознаете с «опасния» Вам човек. Ето самата история: Преди 25 години Ямболската Ев. Черква имаше един отличен пастир.
към текста >>

18. 48. НОВИЯТ ЖИВОТ НЯКОГА

Християнинът стана синоним на мъченичеството.
Те бяха нагълтали зараза, която щеше да докара смъртта на всичките им религиозни институти тъй безгрижно, както и коя да е чаша вино. За тях това бе една абсурдност, да се вярва в живота на умрели хора, когато те бяха отправяли с хиляди на онзи свят, без да видят нито един да се връща оттам! Но спазмите растяха. Събитията, неумело направлявани оттях и неохотно подпомагани от народ, който бе изгубил вече вътрешното си сцепление - морала - раждаха негодувание в широките маси. Християните им послужиха за добър гръмоотвод - всичко лошо се стоваряше върху тях и те започнаха да пълнят цирковете, за да служат за храна на зверовете и зрелище на тълпите. Християнинът стана синоним на мъченичеството. Но воеки осъден чувствуваше небето близко до себе си и неговата усмивка и спокойствие в последните минути раждаше стотици нови последователи. Не можеше да се мре тъй спокойно, ако не се знаеше нещо положително, ако те не владееха на друго място нещо, което правеше тукашния им живот нищожен! Християнството доби нов оттенък - царството Божие бе преместено от вътре в нас - горе на небето, гдето всичко има - гдето то се намира и понастоящем... Светлият лъч на идеи се пречупи в юдеизма, после - през мъченическите души на тия, които зверовете късаха по цирковете, после - още през много и много разноцветни стъкла, покрити с прахоляци, паяжини и кръв, докато достигна до нас, по име само християнство и с толкова малко светлина, че ний започнахме да чувствуваме нужда да палим свещи и по пладне в нашите храмове... Перспективата за мъченичеството направи от християните хора калени, решени на всичко, които се бяха разделили със земното, за онова райско блаженство да се съразпънат с Христа. Те бяха взели най-високия тон: след като се отказаха от всички земни богатства, те слагаха и живота си в цирковете с усмивка. Това бе период, от който остана разбирането, че животът е ненужен изобщо, че тялото може да бъде късано и захвърлено - не е то важното - друго е същественото - духът... Следващите по стъпките на мъчениците, запълващи местата им, трябваше по неволя да имат това себеотрицание, презрение към всичко, готовност на всичко в името на разпънатия нявга Спасител.
към текста >>

19. 49. ЕРАТА НА ЖЕНАТА

Сърцето е синоним на братство и сестринство, на прощение и примиряване, на обединяване и пълно единение.
А в реда на еволюцията ни нужно е било първоначално да се даде предимство на ума да се развие. И развил се днес до степента на всепоглъщащ минотавър, който иска всичко да обсеби, той трябва да спре своя поход и да се подчини на човеческата душа, за да даде път на женското начало, на любовта, чиято страна в духовния план е останала неразвита. Инак бъдещото шествуване на ума без сърцето е съпроводено с катастрофални последици за човечеството: една последица на този път бе всесветската война. По хода на физическите, физиологическите, психологическите и геометрични данни, събития и съвпадения - днес иде ред на женското начало, което трябва да вземе господство в света. Иде ред на деятелността на сърцето. Сърцето е синоним на братство и сестринство, на прощение и примиряване, на обединяване и пълно единение. А това е делът на Жената. Иде ерата на Жената. Жената ще заработи за спасението на света. Тя ще бъди мироноската. Тя ще заработи - не за да изостри политическите спорове и да получи избирателно право, а за да унищожи партиите и парламентите.
към текста >>

20. II. Възможни ли са предсказанията. 1. ВЪЗМОЖНИ ЛИ СА ПРЕДСКАЗАНИЯТА

(В. «Живот», бр. 1-4)

Всяка свръхестественост е синоним на хаос.
Неговото тяло и съзнание се движи с бързина 50-60 км/ч и така се и откриват гарите една след друга. Но ако изберете аероплана, значи, който се движи не като трена - в една плоскост, а може да взима още един елемент от вселената - височината, тогава времето за него се намалява значително - и се прибавя вижданието едновременно на точките Бургас и София, които една за друга са невидими от земята. И ако някой от този аероплан гледа и вижда, че в Бургас нещо гори и го съобщава по свой безжичен телефон на свой приятел в София - последният може да се яви като ясновидец и без да им обясни как и по кой начин знае това - и даже да им опише къде и какъв е пожарът. Тъй че предсказанията имат своя логическа и естествена основа. В света чудеса няма, няма и свръхестествени работи. Всяка свръхестественост е синоним на хаос. Ако в една железопътна мрежа не можете да пуснете един трен да се движи случайно, а трябва да му предвидите тарифа - толкова повече в събитията на живота няма случайности, значи всичко става по закони - и като се знаят тия закони, ще знаете и кога и как ще стане събитието. Та нали на същото основание лекарите предсказват хода на болестта - и колкото са поучени, толкова техните предсказания са по-верни, т.е. се потвърждават от действителността. По същия начин учените астрономи предсказват слънчевите затъмнения; метеоролозите се мъчат да налучкат времето; геолозите - по парчетата камъчета и нагънати пластове да очертаят миналото на земята; а палеонтологът - по едно парченце кост да нарисува и възстанови цялото животно. И след това отричат, че ясновидство нямало или предсказанията били невъзможни.
към текста >>

21. 29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

ТОМ 21

Докато младите викаха народа да се сгрупира около тях, да съградят нова, утрешна България, другите - чорбаджиите, ибрикчиите - търсеха достлука с агите, до властта да бъдат, рахатлъка си да не разваляха, та ако ще жените си и децата си на агите да подлагат, ибриците им да носят, цървулите им да разхождат, но рахатлъка си да не развалят и до властта да бъдат; от тях, ибрикчиите - хората на бързата власт, остана позорното име чорбаджия, ибрикчия, синоним на мерзка, подла, робска душа.
Когато попитате тези, които искат бърза власт, защо я искат, ще вдигнат рамене, ще кажат: „Е, стига опозиция, стига са ни били, да отмъстим, да ни видят кои сме” и пр., пр. А като им кажете, че това е стар път, по който ни водиха досега хитрите политически акробати и ни доведоха до просешка тояга, хиляди избити от българи, и че има нов път, който е по-труден, но затова резултатите му са по-хубави и по-ценни; по него бърза власт няма, а труд, упорит труд върху себе си и околните - тогава наемници и някогашни ибрикчии на агите ще ви кажат: „Кой ще чака 10 ÷ 15 години, докато народът ви опознае и дойдете на власт? ” „Сега, сега власт ни трябва.” Да, сега, сега ви трябва бърза власт! Някога, през турско робство, така разсъждаваха повечето чорбаджии - ибрикчии. Предаваха те на агите онези, които бърза власт не искаха, до властта да бъдат не желаеха, а викаха народа да се бори за нова просвета, повече обич, повече братство за нова утрешна България. Докато младите викаха народа да се сгрупира около тях, да съградят нова, утрешна България, другите - чорбаджиите, ибрикчиите - търсеха достлука с агите, до властта да бъдат, рахатлъка си да не разваляха, та ако ще жените си и децата си на агите да подлагат, ибриците им да носят, цървулите им да разхождат, но рахатлъка си да не развалят и до властта да бъдат; от тях, ибрикчиите - хората на бързата власт, остана позорното име чорбаджия, ибрикчия, синоним на мерзка, подла, робска душа. От онези*, които бърза власт не искаха, а работеха бавно и се бореха за повече просвета, братство, обич, правда, истина - то Нова България изникна от техния упорит труд, кости и кърви. Нова България и имената им се шепнат от уста на уста и са идеал, мечта на хиляди младежи... В продължение на 53 години свободен политически живот повечето от водителите на народа ни все бърза власт искаха, все до властта да бъдат - до агата, затова ни сполетяха толкова много катастрофи. Бързото преливане на част на народа от властвующата партия към новата такава, клатушкането от една крайност към друга, желанието за власт, и до властта да бъде, нямането на едно вътрешно верую, липсата на един собствен критерий - мярка, липса на воля, обич - всичко това е почва, удобна почва, върху която никнеха хитрите политически акробати и водеха и водят народа към нови катастрофи. Всички наследници на някогашните ибрикчии - чабукчии искат днес бърза власт. Готови да плюят върху всичко свято, ако имат такова, дори върху себе си, собствената си съвест, партия, принципи - програма, но властта да имат!
към текста >>

22. 11. Чистотата на планината

ТОМ 22

55/ „Чистота и святост са синоними.
На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти... Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели." /"Ценното от книгата на великия живот", с. 55/ „Чистота и святост са синоними. След светостта ще дойде служенето. Който не е чист и свят, той не може да служи. Най-после след служенето ще дойде Любовта." /"Определени движения", с.252/ „И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат.
към текста >>

23. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Пост, почивка, глад са синоними.
Ако кажеш , че дяволът е влязъл в корема ти, това значи: Ти, дяволът, който си объркал законите, си влязъл в корема. Дяволът се движи много, поради което се уморява. Като разбереш, че е много уморен, ти ще му кажеш: Приятелю, сега ще почиваш. Под „почивка" разбирам пост. Значи, щом не можеш да ядеш, ще постиш. Пост, почивка, глад са синоними. Религиозният мисли, че постът може да го спаси. Не е така. Енергията трябва да се трансформира. Как става това? - Чрез пост.
към текста >>

24. 22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

ТОМ 22

А досега затвора беше станал синоним на ада - място на най-големи жестокости и страдания.
Царете и князете са станали работници, а простите са станали царе. Царят се съблякъл, защото го е срам, че не е изпълнил както трябва задачата си. Той беше изпратен не да съди хората, но да бъде възпитател. Това е задачата на всеки държавник - да възпитава и назидава, а не да съди и наказва. Според мен, затвора трябва да бъде истинско училище, истинско възпитателно заведение. А досега затвора беше станал синоним на ада - място на най-големи жестокости и страдания. Това не трябва да съществува в новия свят. Ако искат българите, ще им дам една идея какви трябва да бъдат затворите. За в бъдеще като осъдят някого на 5 години затвор, този затворник, млад момък, да го пратят при някой български селянин да му служи без пари. Пет години ще учи при този селянин земеделие. А сега в затворите само ги хранят без да работят нещо, нито четат нещо, само чакат да излязат от затвора, и пак да направят нещо лошо.
към текста >>

25. 7.5. Уточнения по отпечатани дати, имена и изрази при намерени грешки в «Изгревът», т. V, с. 531-534

533 се говори за "протестантско-евангелско дело" (това са синоними).
531-534 Съставител Вергилий Кръстев A) Учителят завършва на 24 юни 1887 г., а не 1886 г. Б) Учителят в с. Хотанца работи като проповедник и учител в основното училище към църквата (не само учител). В) Мария Стамова (сестрата на Учителя е женена за Пенко Стамов (а не Петър). На с. 533 се говори за "протестантско-евангелско дело" (това са синоними). Г) На с. 532 на снимката с Учителя името на третия отляво надясно седнал, е Банчо (а не Борис) Тодоров.
към текста >>

26. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

Името на г-жа Доганова бе и ще остане като синоним на работничка от първи ранг, каквито рядко ще видим в нашата частна просветна дейност.
Работи повече от 25 г. като лекторка по английски език. Само в София близо 20 години е ръководила известните курсове по английски език и английска литература, които бяха всъщност едно частно училище за английска култура. Повече от 5,000 души са учили в тях, между които хора от най-различни категории: министри, литератори, пълномощни министри, професори, художници, поети, журналисти, съдии, адвокати, офицери, лекари, инженери, ученици, студенти, работници и др. Тази й дейност бе обширна и тя остави дълбоки следи в софийското общество. Името на г-жа Доганова бе и ще остане като синоним на работничка от първи ранг, каквито рядко ще видим в нашата частна просветна дейност. Паралелно с това, тя работи в областта на живото слово. Още през време на най-тежките години за българския народ, когато английските войски напущаха гр. Русе, тя показа героичен дух и има куража да задържи десет минути трена, който отнасяше Английския генерален щаб, начело с генерал Ханг, за да му каже болките на българското племе, че Македония е нещо като Елзас и Лотарингия за французите, като Ирландия за англичаните и че тя не може и не трябва да бъде откъсната от гърдите на своята сестра България. Тя е държала множество сказки в Русе преди 1920 г., а след това в София и много градове из провинцията, гдето е била канена, като навсякъде е носила печата на своите големи дарования. Нейното слово бе винаги живо, топло, искрено, то проникваше дълбоко и вълнуваше силно.
към текста >>

27. Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.

н.) се подкопават основите на нашата народностна държава", което за него е синоним с държавната вяра.
Самите водачи от народната църква са на два лагера по въпроса. Те са по-далеко по мнение, отколкото сектите помежду си. Нека поясним: В един и същ вестник пишат двама. Великодушието на вестника е отлично. Единият казва, че "чрез успехите на тия пропаганди, особено чрез успехите им в младежките християнски организации, бавно, наистина, но сигурно (к. н.) се подкопават основите на нашата народностна държава", което за него е синоним с държавната вяра. А пък другият пише, че в тия организации за "прозелитизъм ни дума не може да става ... от 13-годишното съществуване на Студ. Хр. Д-во, и от няколко годишното съществуване на Соф. Мл. Хр. Д-во. няма нито един член, който от православно вероизповедание да е станал евангелист и обратното". Кой от тия православни братя е прав?
към текста >>

28. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Тя е синоним на любовта, която е далеко най-възпята от всички човешки добродетели, от апостоли като Йоана и Павла до проф.
(Заб. Върхът. Под нашето небе, с. 83.) В това той има много древни и съвременни съмишленици. 1. Що значи милост? Милост е един вид състрадателно благоволие, великодушие на дело. Тя е синоним на любовта, която е далеко най-възпята от всички човешки добродетели, от апостоли като Йоана и Павла до проф. Дръмонд и Толстоя. Милостта е сестра на любовта и дотолкова нейна лика-прилика, щото често я замещава (замества) в длъжност. Тя е по-набожна от сестра си и не толкова взискателна в своите клиенти. Можем каза: Любовта е за достойните само, а милостта за всички. Може би, най-вярно ще я определим, като кажем: Милостта е любов на практика.
към текста >>

29. 5. Виделината

Глава 4. Мъдростта

Глава 5. Учителят и истината

5. ВИДЕЛИНАТА Думата я няма, няма я никъде, нито в етимологическия речник, нито в синонимния.
5. ВИДЕЛИНАТА Думата я няма, няма я никъде, нито в етимологическия речник, нито в синонимния. Би трябвало поне там да съществува. Един от авторите е проявил малка грижа за нея, не я е захвърлил в стъгдата, както другите, например тези от БАН. Спряхме се на думата, защото нейното детрониране има далечна история. Когато попаднахме на евангелския текст, където думата би трябвало да блести, видяхме, че тя от новите преводачи просто бе изхвърлена – нямаше я никъде. Вероятно тя е била сметната като ненужен дубликат и след като имаш друг по угледен израз, от нея нямаше нужда.
към текста >>

Не им идва на ум дори, че тези две думи далеч не са синоними.
В първата глава от евангелието на Йоана думата виделина я няма. Тя е заменена със светлина. Съставителите могат да се усмихнат снизходително, речниковите автори да махнат с ръка и да кажат: Не е беда. Всички изобщо ще погледнат на въпроса от високо и няма да се замислят дори, нито да се посвенят да кажат: Очистихме езика от една излишна дума, която има по звучна сестра. Защо да не заменим виделина със светлина. Не им идва на ум дори, че тези две думи далеч не са синоними. Те може да имат нещо общо, но това не значи, че тяхното вътрешно етимологическо и духовно съдържание се покрива. Любен Ненов прави стъпка към това съдържание, като слага преносния смисъл след думата, наричайки я просвета, просветление, култура, когато новият превод на Библията с един замах я изхвърля, за да унищожат онзи евангелски дъх, който владее в страниците на писанието, дъх, който идва отдалеч и ни разкрива нещо, което е премного красиво и живо. Да намалят красотата на този стил и патос, който първите преводачи усърдно са гледали да запазят, е било цел на съставителите. Много неща от подобен род могат да се направят от езика на един народ, но какво ще стане с фонетиката на този език, с мекотата и звучността, нюансите, това са проблеми, които не всеки може да разреши. Усетът към звучността на един език е дарование, което трябва да притежават всички, които имат работа с литература.
към текста >>

30. 4. “Къде живееш?

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Учителят добавя: “Където има благодат, където има истина, там няма никаква лъжа." Словото е синоним на Разумността и на Истината.
Учителят чете - пита и отговоря: “Що е слово? - Разумността. В начало бе Словото, в начало бе Разумността. Тъмнината никога нямаше да я обхване, защото Разумността бе там.” Като велик принцип - канара на която се изграждаше духовния живот. “И Словото стана плът и всели се между нас и видяхме славата Негова - Пълен с благодат и истина” - 14 стих. Учителят добавя: “Където има благодат, където има истина, там няма никаква лъжа." Словото е синоним на Разумността и на Истината. В света съществуваше една ценност, която щеше да си остане чиста и недокосната през вечността. На земята трябваше достояние - едно съкровище, което осмисляше живота, предаваше му дълбочина и широчина, като го спасяваше от пустотата. След което човекът можеше да бъде удостоен с най-великото - среща с Реалността, среща с Бога. “Всеки, който лъже не може да види Бога” - Учителят. “Никой никога не е видял Бога, Единородният Син, Който е в пазухата на Отца, Той го изяви.” 18 ст.
към текста >>

31. 1. Търново

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Търново беше синоним на висок планински връх - светлините му предаваха необикновена красота, а водата на реката особена прелест.
Разположен на историческите хълмове, на двата бряга на река Янтра, това средище на минала култура и държавен блясък, тоя път щеше да разтвори вратите си не за царе, монарси, завоеватели и патриарси, а на обикновени хора, мъже, жени, млади и стари, които се стичат от всичките краища на България - села и градове, за да присъствуват на събор. Думата събор вече звучи необикновено - тя става символ на духовна среща между ученици и Учител, между разумни хора, които искат да се опознаят и да разменят най-хубавото, а най-вече искат да видят и да чуят Учителя. Съборът следователно неусетно се превръща на голям празник, най-големия през годината, празник който по един внушителен начин получи специфичен облик и кристализира във форми, които никога нямаше да изчезнат. Братството на Земята беше възможно и отношенията бяха израз на обич и доверие. Една велика идея получаваше своята пълна реализация -беше радост да присъствуваш на събор, да слушаш Учителя, да се срещаш с много хора и да се потопиш в една рядко хубава и задушевна атмосфера. Търново беше синоним на висок планински връх - светлините му предаваха необикновена красота, а водата на реката особена прелест. Всичко е вълнуващо просто и тъкмо за това незабравимо. Когато и да се върнем на тези години, ние се срещаме със светлината на този град, където прозвуча мощно Словото на Учителя - за първи път тук Учителят разкри новата идея за “Колективното съзнание”, тук прозвуча “Новото човечество”; “Мировата любов и Космичната обич”. Тук Той очерта пътя на духовното развитие - “Трите основи на живота”. Когато си спомняме за Търново, виждаме меката заобленост на Трапезица и Царевец, Янтра и нейните жълто - кафяви води и зад този изглед - Събора на едно място, което носеше името лозе, далеч от града, през месец август - усещаш топлата жар на лятото и красотата на звездните нощи. Бяхме двадесетгодишни, когато за пръв и последен път присъствувахме на събор в Търново.
към текста >>

32. 3. Магическият ключ

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

На този ден свеждаме глава, за да се поклоним пред величието на едно дело, което е целяло само човека и неговото духовно преуспяване, едно дело, което ще остане синоним на най-безкористната служба - служба за човечеството.
Премного сме заети с онова, което става в нас, дълбоко в нас - посадените от веща ръка семена, кълнат ли, растат ли, ще цъфнат ли и ще дадат ли плод?... Ние сме ученици и 27. XII. винаги ще ни завари будни, на определеното място заслушани в Неговата реч, която никога няма да престане да звучи и в която никога няма да престанем да търсим истината - магическия ключ, който Той ни остави като последен дар. 27. XII. за нас е символ на усилена работа, на устрем и копнеж, на учение и служене, на овладяване и прилагане принципите, които Той ни завеща. На този ден свеждаме глава, за да се поклоним пред величието на едно дело, което е целяло само човека и неговото духовно преуспяване, едно дело, което ще остане синоним на най-безкористната служба - служба за човечеството. Благословен да е часа, когато на земята се роди Посланикът и Учителят Който донесе вест, че е време вече човекът да изпълни заповедта на Учителя: “Обичай съвършения път на истината и живота. Постави доброто за основа на домът си, Правдата за мерило, Любовта за украса, Мъдростта за ограда и Истината за светило, само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя.” Това беше Неговата мисия.
към текста >>

33. 1. От “Опълченска” 66 до Изгрева

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Над нея имаше номер - вече го знаете - стана синоним на нещо красиво и възвишено, събрало в шепите си бляновете и въжделенията на ония, които знаеха Кой живееше там.
Там имаше една къща - кварталът беше в покрайнините и беше беден. Но тази къща беше необикновена. Беше скромна - имаше двор и градина. Всичко беше бяло, чисто, приличаше на цвят. Улицата бе стара и прашна, ала портата на къщата блестеше като порта на дворец. Над нея имаше номер - вече го знаете - стана синоним на нещо красиво и възвишено, събрало в шепите си бляновете и въжделенията на ония, които знаеха Кой живееше там. Там ставаха срещите и първите Слова долетяли от Безкрайността се раждаха като зора, оповестила великото, което идваше в света. Небето тогава светеше в ярката си синева, снишено сякаш да слуша новото сказание за Любовта, за Мъдростта, за Истината. Безшумно Той беше обърнал страницата на голямата история и неизвестна ръка пишеше вече новата мисъл, новия завет - една стройна философия бележеше своя цъфтеж. Беше средище на нов живот, чийто трепети пееха и шумяха като води на море, като песен на развейгор, когато горите се събуждат през пролетта. Там се срещаха Учител и ученици.
към текста >>

34. 6. Горницата

Само в речника на Найден Геров е отбелязана с четири синоними: Стая, килия, чардак, одая.
Ние сме още на прага и продължаваме да се питаме: Да спрем ли дотук, или да вървим напред. Тогава решаваме да събуем обущата и да влезем, както сме влизали много пъти преди това. Стаята, в която живееше Учителя, нека повторим, се наричаше “Горница”. Думата е българска, но в официалните ни речници я няма. По кои причини, не знаем. Само в речника на Найден Геров е отбелязана с четири синоними: Стая, килия, чардак, одая. Нито едно от тях, обаче, не дава точното етимологично значение за случая. Никъде другаде тя не съществува; дори и речниково съставителите на думите от Свещеното Писание са я пропуснали, което може да се смята за пропуск - ние бихме желали да имаме нещо насреща. И понеже нямаме, ще си позволим да кажем нещо за нея, не за да обогатим езика, ние не сме речниково съставители, а за да я включим като съществена част в цялостното архитектурно и духовно съдържание на Изгрева. Невъзможно е да я подминем, тя е неделима част. При това за нас тя е нещо свещено, такава ще си остане за всички, които разбират и живеят понятието духовен живот.
към текста >>

35. 13. Магическа формула: есе

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ