Търсене в текстове за 'Симфония'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 128 резултата в 99 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния.
И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси.
към текста >>

Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси.
Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава.
към текста >>

2. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

— да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам! "
към текста >>

3. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

* * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток.
към текста >>

4. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр.
За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото. Хендел почнал да пее, преди да почне да говори.
към текста >>

Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония.
Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото. Хендел почнал да пее, преди да почне да говори. Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години.
към текста >>

5. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици. – Природата начева тайнствен обред на сутринно моление.
към текста >>

6. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен.
Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци.
към текста >>

7. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала!
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала! — шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца — безгрешните сърца!... И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!...
към текста >>

8. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония.
Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва. Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога. Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлексно. Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония.
към текста >>

Бетховен пишеше последната си симфония.
Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта.
към текста >>

Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония.
Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца.
към текста >>

9. Съдържание на II годишнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Стоянов Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Звезда – В.
СЪДЪРЖАНИЕ Стари и нови мехове Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев) Природата – Тотю Брънеков Една стъпка навътре – Г. Драганов Загиналите светове – ДОБРАН Сини нощи – Георги Северов Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Звезда – В. Вересаев Едната религия Един Иван – Дядо Благо Вести Книжнина
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

СтояновСъзнанието, Последната симфония, Реализъм – СтекаЗвезда – В.
22. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЕВЕТА И ДЕСЕТА КНИЖКИСтари и нови меховеДуховните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев)Природата – Тотю БрънековЕдна стъпка навътре – Г. ДрагановЗагиналите светове – ДОБРАНСини нощи – Георги СеверовДа намерим истинския лекар – Д. СтояновСъзнанието, Последната симфония, Реализъм – СтекаЗвезда – В. ВересаевЕдната религияЕдин Иван – Дядо БлагоВестиКнижнина
към текста >>

11. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта.
Всички соли от почвата са внесени в него. Нима първият лжчъ, който е излязъл от слънцето, не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога. „Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал. „И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост. Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят! - всички едновременно пригласяха. ,,И скръбта ви тогаз ще се превърне на радост".
към текста >>

12. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.
към текста >>

13. Списанието PDF Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Звездна симфония – Gis Moll 7.
Вл. 3. Окултна биология - Б. Боев 4. Живите барометри - Добран 5. Гласове в планината - Georg Nordman 6. Звездна симфония – Gis Moll 7. Гостуване у Мусала - X. 8. Книжнина и вести
към текста >>

14. Безсмъртие и прераждане – д-р Ст. Кадиев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина.
ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина. Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага. Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи? " Велика е загадката на живота! А. Бертоли Човек, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина.
към текста >>

15. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя.
Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии.
към текста >>

16. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човекът е бил и ще бъде едничкият фалшив (неверен) тон в симфонията на природата - едничкото тъмно петно в творението на Създателя.
Тия същества са създания на собствената ви жестокост. Когато вие в миналото - в далечни години - сте дресирали (обучавали) домашни животни за лов, развили сте вие ония видове животни, от които сега се боите. Вие сте вмъкнали в тях вашата свирепост тъй напада едно животно друго, защото човекът го учи тъй. Голяма е вината на човеците спрямо животното царство. Кога той ще пожелае да я угаси и чрез делата на съжалението и на добрината да поправи своите жестоки престъпления? Човекът е бил и ще бъде едничкият фалшив (неверен) тон в симфонията на природата - едничкото тъмно петно в творението на Създателя. Човекът е станал една опасност за съвършеното изпълнение на Божия план. И все пак той е създаден - и при все това той е предназначен да стане неговото славно увенчание. Нему е дадено самосъзнание и силата на мисълта, за да развие своите божествени качества. Как той е злоупотребил с тоя поверен дар Божий! Сега в бъдеще той ще придобие по-висше самосъзнание - и ще се знае едно с всеки живот.
към текста >>

17. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците.
Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове? " И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна. И дълго ще царува в нея мрак, докато сълзи на разкаяние не оросят тази пустиня, за да се запали в нея нова светлина, за да зазвучи и зацъфти нов живот...
към текста >>

18. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Колко глухи са ушие ви за великата и вечната симфония на мирозданието!
Цяла вселена е то, о братя мои! Непостижимо чудо на чудесата е то! А погледнете небесната шир с неизброимите ù блещукащи точки! Безкрайното, вечното, непостижно великото е пред вас, о братя! Но колко слепи са очите ви за неговото истинско величие и неговата красота! Колко глухи са ушие ви за великата и вечната симфония на мирозданието! О ученици мои, и най-светлите божества са безсилни да обгърнат пълната красота на творението, на неизброимите милиарди светове, слънца, на безбрежните вселени, на безкрайния и вечния живот и пълно да постигнат в нея Единния и Непостижния! Неизброими милиони години ще се изкачвате все по-високо и по-високо към висините на най-висшето творчество и най-висшата красота и все по-нови, по ослепително прекрасни хоризонти ще изпъкват пред вашите очи, и все по-опиянени от красота и величие ще бъдат вашите души! Знайте, о братя: вечност е пътят ви нагоре! Вечност и безкрайност са потребни на Единния, за да прояви и разгърне своя плен живот, пълната си мощ и пълната си красота ! И вечност е нужна нам, за да се слеем с Него и да Го постигнем в най-пълния живот, в най-висшето творчество, в най-висшата красота!
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Постепенно все по-ясно и по-ясно се очертават хоризонтите на най-новото в музиката: Стремление чрез ритмуса, мелодията и хармонията, съответно (в обратен ред) чрез мисли, чувства и обхода да се стигне до хармониране и тониране с живата и разумна природа – вън от нас и вътре в нас – и вземане разумно и съзнателно участие в нейния живот, който представлява най-великата и най-съвършената симфония, която човек може да слуша.
И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне. Това приютяване на музикантите – компонисти към природата, като несъзнателен стремеж може да се проследи и в най-отдавнашни времена, ако и да не е било това така ясно тогава, както по-после. Този спонтанен стремеж към природата винаги е бил подсъзнателният лост, който е подтиквал музикалното творчество. Постепенно все по-ясно и по-ясно се очертават хоризонтите на най-новото в музиката: Стремление чрез ритмуса, мелодията и хармонията, съответно (в обратен ред) чрез мисли, чувства и обхода да се стигне до хармониране и тониране с живата и разумна природа – вън от нас и вътре в нас – и вземане разумно и съзнателно участие в нейния живот, който представлява най-великата и най-съвършената симфония, която човек може да слуша.
към текста >>

20. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тази цветна феерия се допълня от дивната симфония на пеещите птички и от стройните фигури на потъналите в дълбоко мълчание хора.
Навлизаме през голяма двойна врата в пространен двор. В дъното има една китна борова горичка. Пред нея са се насъбрали много хора и с мистичен трепет, унесени в дълбоко мълчание, очакват нещо велико да стане. На изток се менят бърже цветовете на небесния хоризонт. Пурпурно червеният цвят се заменя с оранжев, оранжево-златист, светло-жълт, а въздухът трепти в един нежно гълъбов цвят. Тази цветна феерия се допълня от дивната симфония на пеещите птички и от стройните фигури на потъналите в дълбоко мълчание хора. В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти благоговееш пред нещо велико. – Става голяма претворба в природата, голяма претворба става и в твоята душа. Зареждат се песен след песен. След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и молитва. Въздухът се изпълня с невидима мощ, чувствува се присъствието на светли невидими създания.
към текста >>

21. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Наистина, всеки ден от сутринта до вечерта не е ли приказна симфония, каквато не се е повтаряла и няма да се повтори през цялата вечност, симфония пълна с нови откровения, слизащи от света на Абсолютното?
Чучулиги се издигат над нас и пеят. Те като че ли първи искат да поздравят настъпването на великото тържество, наречено ден! Като станеш сутринта, обикни деня, който ти се разкрива с всичкото си великолепие! Какви нови възможности ти дава той! Обикни го: той ти разкрива новата, сегашната мисъл на Онзи, когото обичаш. Наистина, всеки ден от сутринта до вечерта не е ли приказна симфония, каквато не се е повтаряла и няма да се повтори през цялата вечност, симфония пълна с нови откровения, слизащи от света на Абсолютното? Всеки ден е вълшебна музика, велик празник! Навлизаме в първите храсти по склоновете. Доста светло е вече. Тук-там виждаме цъфнали сливи, облечени феерично със светлите си накити. тъй са радостни в новите си одежди!
към текста >>

22. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината!
От друга страна нас ни радва и друго. Една тиха радост и очакване храним със сърцето си, че въпреки мъглите и дъжда, все пак утре ще имаме чуден изгрев от Мусала! Ние сме край огньовете. Как чудно играят сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината! Но часът е вече три! Време е за нагоре! Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Всички са изпълнени със светло ожидание.
към текста >>

23. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата!
Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта! Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата! Красиви мигове, преживени при Паневритмията! Останете винаги при нас. Колко искаме да ви бъдем верни постоянно. Нека да бъдем винаги такива, каквито сме тогаз! Нека да останем винаги верни на светлината, която тогаз ни озарява!
към текста >>

24. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Искам да чуя симфонията на рилската нощ!
В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури! Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минавате интензивно, пълни с богато съдържание. Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно! Искам да чуя симфонията на рилската нощ! Изкачвам се по близките склонове. Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукате светлинки. Това са китните.
към текста >>

25. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

на Скинията и на отделни нейни части, образуват, взети в своята съвкупности, една музикална симфония.
И от този именно закон следва първостепенната важност на музиката в живота. Сент Ив Д`Алвейдър в своя „Археометър" отвори нови хоризонти за музиката. Няма да се впускам в подробности за неговите идеи, а само ще кажа, че той установи връзката, съотношението между тон, форма и идея. Като изхождаме от неговата идея, то можем да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала във форми музика! Той изтъкна там, че мерките, които са дадени в Библията в книгата „Изход", глава 25., за размерите на Скинията, не са случайни, но че всички тия мерки за дължината, широчината, височината и пр. на Скинията и на отделни нейни части, образуват, взети в своята съвкупности, една музикална симфония. И въз основа на своя метод Сент Ив прави анализ и определя, кои тонове, кои музикални акорди са въплътени в Скинията на Мойсей. Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил" глава 40 - 43. Сент Ив посочва метод, как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, чаша и какъв да е друг предмет. От това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота! Ние можем чрез художествените форми, които ни заобикалят, да дадем по-широк простор на музиката да влияе благотворно в културата.
към текста >>

И тая музика, тая велика симфония, която залива и прониква всемира, тя има сила да гради, да строи.
В бъдеще, когато се усили човешката възприемчивост и усетливост, той ще възприема, тая музика, която излиза от растенията, от звездите, от слънцето! Що е светлината! Тя е музика! Етерните вълни на светлината са музикални! В бъдеще, когато човек напредне, цветята, тревите, звездните лъчи ще проговорят на човека, ще проговорят с един музикален език! И тая музика, тая велика симфония, която залива и прониква всемира, тя има сила да гради, да строи. Под нейния вълшебен ритъм всичко расте и цъфти! С музика се създават и крепят световете! Казано е: „В начало бе Словото! " Това Слово е музикално! Това е загатване за великата истина, че музиката е създала световете!
към текста >>

26. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА Часът е 4 призори (23 януари т.г.) .
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА Часът е 4 призори (23 януари т.г.) . Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ!
към текста >>

После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе!
Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят! Цялото небе гори в ярки пламъци!
към текста >>

Благодарим на планината за чудната симфония днес.
Това не наподобява ли смяната на скърбите и радостите в човешкия живот! Обаче над облаците там горе във висините няма вече тая смяна. Там е винаги слънце. Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа! Надвечер искаме да слезем, за да занесем долу това, с което ни дариха тук. Благодарим на планината за чудната симфония днес. Тя ни посреща винаги с нов лик. Винаги тя ни разкрива нови тайни, нови страни на вярната си красота. Величието на планината се вижда както в минути, когато тя се проявява с всичката си мощ, тъй и в кроткото й и нежно засмяно лице при пролетен изгрев. Ние чухме днес песента на планината!
към текста >>

27. Списанието PDF Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Симфонията на планината – Боян Боев Притчи и приказки.
Пробуждане на съзнанието. Новият човек. Човек в своята собствена среда и в средата на своите подобни – д-р Ел. Р. Коен Музиката като първостепенен възпитателен фактор – Боян Боев Сферата на Марс – Г. Косата и характерологичното й значение – д-р Новотни Ръцете на Чарлз Линдберг иш Дуглас Файрбнакс Учителят говори – Тяло на Любовта Из Живото Слово Из нашия живот. Симфонията на планината – Боян Боев Притчи и приказки. Единственият свидетел. Стихове – St. Здраве, Сила и Живот Загадъчни явления – М. К. Явяване на заминал. Забравената полица.
към текста >>

28. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вятърът като минава по върховете им, създава мистична симфония, която ту се засилва, ту замира!
Грамадни канари требва да се преместят, за да се отвори място за извора! И след няколко дни на мястото на предишните мочурища имаме бистър кристален извор, украсен с хубави камъни, донесени отдалеч. От всичко лъха чистота и красота. Чудесна картина представлява вечерта на Яворовите присои! Около нас се издигат като видения тъмните контури на елите. Вятърът като минава по върховете им, създава мистична симфония, която ту се засилва, ту замира! Между клоните блещукат едри звезди! Понякога лунният сърп тича по небето, а отдолу под нас се чува музиката на реката. Ето, около нас се издигат тъмните очертания на Резньовете и на двата Купена: големия и малкия. В такова време някой път обичам да се разхождам из гората. Тя тогаз е тъй оживена!
към текста >>

29. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония.
Над нас - снежни преспи. Отиваме при тях. Какво е това? Особена музика долита до нас! Това е музиката на капките от топящия се сняг. Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония. Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни! Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота! Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име! Тия скали са тъй уединени!
към текста >>

30. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Великата симфония Велика е симфонията на живота.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Великата симфония Велика е симфонията на живота. Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите - това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота. Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота. В тази страна ние виждаме онази разработка и углъбяване на тематиката на самия живот. Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа.
към текста >>

Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите - това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Великата симфония Велика е симфонията на живота. Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите - това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота. Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота. В тази страна ние виждаме онази разработка и углъбяване на тематиката на самия живот. Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа. Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е.
към текста >>

Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Великата симфония Велика е симфонията на живота. Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите - това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота. Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота. В тази страна ние виждаме онази разработка и углъбяване на тематиката на самия живот. Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа. Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е. В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен.
към текста >>

Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота.
Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е. В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен. И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа. И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота.
към текста >>

Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост.
И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа. И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота.
към текста >>

Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка.
И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко.
към текста >>

И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте.
И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко. Вътрешното единение с всичко – молитвата Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота.
към текста >>

Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота.
Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко. Вътрешното единение с всичко – молитвата Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота. И мислим, че ни липсва хляб, че ни липсват добри условия за живот, че ни липсват добри приятели, че сме загубили своите близки и любими.
към текста >>

И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко.
Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко. Вътрешното единение с всичко – молитвата Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота. И мислим, че ни липсва хляб, че ни липсват добри условия за живот, че ни липсват добри приятели, че сме загубили своите близки и любими. В своите търсения ние се въртим все в онзи кръг на задоволяване на нуждите, в който има забрава на въпросите на деня. Ние дирим някак нещата да вървят леко, неусетно, в една радост - израз на пълно безгрижие. И може би затова нашите страдания стават всеки ден по-големи и ние намираме все по-малко смисъл в живота.
към текста >>

31. РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване. Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти. За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново. Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство. Така схващана, несъизмеримостта е основния белег на окултната музика.
към текста >>

32. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично".
В своята книга „Пулсът на света" той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около слънцето, респективно техните съвпади спрямо него и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично". Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18. век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие" или „шарлатанство".
към текста >>

33. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено.
При някои обстоятелства неговата интензивност значително се засилва. Стига се до това положение, че някой певец съди за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си. Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи". И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери. Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина. Тук виждаме, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да преверне в музика една картина, да я изсвири или изпее!
към текста >>

34. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вслушай се във великата симфония, която е в пространството.
От растенията излиза музика. Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Всичко е музика! Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея. Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи. Не можеш да схванеш великото в живота без музика! Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето.
към текста >>

Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето.
Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи. Не можеш да схванеш великото в живота без музика! Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето. Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете пре¬дисловието, как ще разберете съдържанието? Не мислете, че музи¬ката на земята е една, а пък небесната е друга. Не, но земната му¬зика е предисловие. Музиката е връзка между човешкия и божествения свят.
към текста >>

35. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

- Тя е смисленият тон на великата симфония на всекидневието.
Така правят и други песнопойци измежду птиците. И цял ден вършат своята работа с дълбока радост. Със своя изкуствен живот само човек не знае да се разцъфва и да пее сутрин песни на хвалене, песни на радост. А в утринната песен е смисълът на живота. В първия тон, който ще издадат струните на твоя живот всяка утрин, се крие разковничето на твоята радост, на твоето творчество, на твоите успехи, на твоите слънчеви добродетели, на твоите прави отношения с хората и с всичко в природата Утринната песен! - Тя е смисленият тон на великата симфония на всекидневието. Пейте, пейте песни, ангелски деца! - Пейте вие, чийто живот е създаден за хармония, творчество и нестихваща радост. Пейте песни! Е.
към текста >>

36. ВЪТРЕШНИЯТ МИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с божествената, мирова симфония.
Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни скали, езера, извори, върхове, долини и цветя – всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със словото на Учителя. Рига, 12. XII. 1937 М
към текста >>

Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със словото на Учителя.
За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни скали, езера, извори, върхове, долини и цветя – всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със словото на Учителя. Рига, 12. XII. 1937 М
към текста >>

37. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава.
Дивна е белината на снега през зимата. Как упоява тя, извисява човешката душа, внася здраве по земята. Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма хубаво в тях. Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг. Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава. Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата. Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява.
към текста >>

38. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".
За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори". Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот". Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото". Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.
към текста >>

39. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти.
Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота. Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове.
към текста >>

40. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Особеностите на небето, на земята, на духа, които в обикновено време не бих забелязал или бих отминал небрежно, сега ме привличаха и ми се струваха вълшебни." При една вътрешна борба, при влошаване на болестното състояние, Бърд установява, „че духът е за мене истинското мое аз..." Из дневника му на 11 май, като е слушал на своя грамофон една плоча от петата симфония на Бетховен, четем следните знаменити редове: „Прав в тъмнината, аз наблюдавах някои от любимите ми съзвездия, които бяха по-светли от друг път.
Това чувство възвисяваше духа, проникваше в сърцето и доказваше безполезността на отчаянието. Вселената е мир, а не хаос и човек е нейна частица, като денят и нощта". „Узнах на дело това, което философите предъвкват, именно, че човек може да живее с много малко. Въпреки безверието си, започнах да съзнавам ясно единството си с външния мир, който е отчасти мистика, отчасти действителност. — Освободени от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси. Особеностите на небето, на земята, на духа, които в обикновено време не бих забелязал или бих отминал небрежно, сега ме привличаха и ми се струваха вълшебни." При една вътрешна борба, при влошаване на болестното състояние, Бърд установява, „че духът е за мене истинското мое аз..." Из дневника му на 11 май, като е слушал на своя грамофон една плоча от петата симфония на Бетховен, четем следните знаменити редове: „Прав в тъмнината, аз наблюдавах някои от любимите ми съзвездия, които бяха по-светли от друг път. Изведнъж ми се стори, че това, което виждам и това, което чувам е едно и също — дотолкова музиката се сливаше с гледката на небето. Звуковете се засилваха едновременно със засилването на светлината, която се извиваше над кръгозора в светли дъги, в лъчи, които пресичаха небето, докато го осветят изцяло. Музиката и нощта се сляха; стори ми се, че всички красоти са сродни и произлизат от една единна същност. Припомних си едно благородно, безкористно дело, което беше по същество еднакво с тая музика и с тая полунощна зора. По-нататък в дневника за тоя ден срещаме тия ценни мисли: „Самотният живот премахва малко по малко всяка външна проява на суетност." „Вдълбочението в самия мене ме накара да не определям това, което чувствувам, защото усещанията ми са интуитивни и достатъчно точни".
към текста >>

41. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог.
Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3).
към текста >>

Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога.
Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1.
към текста >>

42. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не е ли това светото предчувствие за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената".
Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му. Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си. Не е ли това светото предчувствие за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената". Но кой е пътят, що води към онова непосредствено благодатно общуване с природата и нейния тълкувател? Труд, прилежание, съвестно изследване на всички явления, всичко това ученикът прави и все пак чувствува, че още не е открил истинския ключ към тая тайна. Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер. Гласът му проникваше в сърцата на всички ни. То се усмихваше безкрайно дълбоко и ние се чувствувахме странно добре край него." Появата на това дете, неговото безмълвно присъствие раздвижва сърцата на учениците, носи светлина за техните умове, напрегнати в разрешение на задачи.
към текста >>

43. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията на дъждовните капки по стъклата на твоите прозорци, мисли за Великата Любов, която работи в света.
Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията на дъждовните капки по стъклата на твоите прозорци, мисли за Великата Любов, която работи в света. Тя е изпратила този скъп дар на всички свои деца. Любовта е великата, едничката работничка на света. Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда. На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква. Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител.
към текста >>

Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи на хармоничното звучно преливане на мисли и чувства.
Тяхното чувство е любов, а говорът им — съчетание на любов и мъдрост. Поради това, те могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не би могъл да изрази. Също така, идеите на мисълта им включват неща извън схващанията и изразните средства на човека. По тая причина е казано, че нещата, видени и чути в небето, са неизразими и че нито око ги е видяло, нито ухо ги е чуло. Колкото по-възвишен е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно. Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи на хармоничното звучно преливане на мисли и чувства. Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия собствен. Това е така, защото те се обръщат и свързват с човека по начин, че и двамата да имат еднакви мисли. При това, когато един ангел посети човека, той навлиза в паметта му, така че сам той не съзнава, дали всичкото знание не е негово собствено. Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език. Да не би аз да съм този, който говоря, а на тях да им се струва, като че ли те говорят.
към текста >>

44. НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Една ябълка, откъсната от дървото, ще разкаже най-новата симфония на слънчевите лъчи.
Ясно е, че нито солите, нито белтъчините, мазнините и въглехидратите и нито витамините са в състояние да задоволят нуждите на организма. Самите те не са толкова нужни на живата клетка с химическия си състав, колкото с вида и структурата като носители на съответни сили. От това следва, че материята макар и да е израз на сили, тя служи като проводник — носител на други сили от по-висш произход, които са характерни и нужни за органическото царство. Не е ли тогава от значение видът, състоянието и начинът на приготовление на храната? Колкото една храна е по-пряк носител на живите сили на слънцето, толкова е по-ценна за организма. Една ябълка, откъсната от дървото, ще разкаже най-новата симфония на слънчевите лъчи. Ще предаде на човека най-новия живот на слънцето.
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да влее душата си в една симфония от тонове ли, или чрез красива жива реч да опише това, що окото и ухото не могат да доловят?
Атмосферните висини са вече само простори за волни пътувания. Птичият полет не е вече идеал. Глъбините на морето са само място, където ученият изследва първичния живот. А водата, огънят и твърдта са сътрудници при разгадаването на видимото и невидимо на земята. Какво не може още човешкият гений? Да влее душата си в една симфония от тонове ли, или чрез красива жива реч да опише това, що окото и ухото не могат да доловят? Безспорно всичко може, но въпреки това остава още едно, за което той най-малко мисли и за което най-малко знае, а затова и най-малко може: да познава себе си. Ние виждаме същия този гений, изпаднал в предсмъртна агония, да разбира, че безсмислено е преживял своя живот. Той съзнава в последния момент, че е забравил да мисли за нещо по-велико, отколкото за всичко, що е можал да направи. Той съзнава, че е съществувал, че е бил... Защо идва човек до този разрив, защо в толкова късен час узнава за себе си? Не е ли черпил той винаги сили от собственото си Аз?
към текста >>

46. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Човекът на малките добрини прилича на музикант, който долавя и най-слабия тон на симфонията на любовта.
ИСКРИ Когато твоят ближен е озарен от слънцето и се разцъфтява неговата градина, не казвай, че ти си забравен, изоставен, а речи: Моят ближен, това съм аз. Да се радваш на чуждата радост струва повече от твоите лични постижения. * Когато човек пролива сълзи, става поет; когато престанат сълзите, става философ; когато обърше сълзите на другите, става мъдрец. Някога човек е поет, друг път е философ или мъдрец. Който цени малките добрини и не пропуща да ги прави, той е чувствителна мембрана, която възприема и най-слабите трептения на любовта. Човекът на малките добрини прилича на музикант, който долавя и най-слабия тон на симфонията на любовта. Цената и красотата на малките добрини се разбира от великите хора. Само големият художник вижда минните нюанси на багрите. * Първото най-малко постижение, с което човек трябва да започне и последното най-голямо, с което трябва да свърши, е да придобие любовта.
към текста >>

47. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В тоя смисъл, от всички видове музика, осъществена на земята, симфонията като музикален вид и симфоническият оркестър като апарат са най-близо до чистата музика на света.
Тя въздействува с физическата материя и енергия върху органите на приемника, където физическите величини се превръщат във феномени, изпълващи нашия душевен живот. Музиката е комбиниране на тия тонове по височина, сила и тембър, съчетани по законите на хармонията или контрапунктния строеж, които комбинирания се стремят да изразят едно хрумване, един творчески проблясък, една идея. В интимните гънки на музикалното творчество лежи една дълбока потребност да се свали музиката на Всемира на нивото на земната музика. Иначе казано: да се направи една земна проекция на една друга музика, която „звучи" в уредбата на световния организъм. Един голям музикален гений „чува" тая музика в себе си така чисто, както тя звучи там в хармонията на сферите, в абсолютния порядък на оная космическа архитектура, където съотношенията на частите са абсолютни закони, а изгледът на цялото — съвършена красота. В тоя смисъл, от всички видове музика, осъществена на земята, симфонията като музикален вид и симфоническият оркестър като апарат са най-близо до чистата музика на света. Те са най-свободни от забавността на другите видове музика, както по замисъл на произведението, така и по начина на изпълнението. Чрез такава музика ние не влизаме най-дълбоко в сферите на космичната хармония и до безплътните идеи на Всемира. За разлика от другите изкуства, музикалното творение възниква най-непосредствено в човешката душа без повод и без предварителен план. В лабиринта на едно творческо съзнание, прозвучава частица от музиката на света и тоя далечен отглас, долитнал най-често като чужда на грубата катадневност птица, носи в себе си собствения си смисъл, който не се подава на тълкувание. По тоя повод, разглеждайки психологията на музикалното творчество, Андрей Стоянов, най-дълбокият познавач на музиката у нас, казва в своята книга следната мъдра мисъл: „...ето музикалното творение: как се е зародило то?
към текста >>

48. ПОЕМИ В ПРОЗА - Б.К.Б. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В симфония звездна ти тон си велик, ти звук си от песен, ти чудно сърце!
Със ритъма вечен на всички звезди живее и пее: Обичай, люби! Градина от свежи, уханни цветя, то пей на живота велик песента. Там слънцето грее и в багри блести, и изворът блика: Обичай, люби! Не чуваш ли в него великия зов за обич към всички, за Светла любов? Сърце, със сърцата си свързано ти, ти слънце в слънцата, обичай, люби! В симфония звездна ти тон си велик, ти звук си от песен, ти чудно сърце! Бог първи запея, о, чуваш ли ти? Бог пее във тебе: Обичай, люби! Усмивка изгрява на детски уста, възкръсва там образ лъчист в красота. Не си ли го спомняш? Към тебе зове: Родени сме ние в безкрайно небе.
към текста >>

49. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина.
G. N. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (продължение) Хиляди са видовете, които ни е поднесло изобразителното изкуство, но ние можем да ги класифицираме в три: едни имат отношение към човека, взет в земната му битност, други към природата, чиято красота художникът пресъздава, а трети засягат надземните проблеми и божествения живот. Човекът в неговата сурова напрегнатост, сред коравата и инертна материя на нашия свят, е представен като борец с вечното й противодействие, в което понякога се разбива неговото усилие, а други път проблясват малки надежди. Човекът — кал и мускулна сила, написан с печалните тонове на пръстта — жълтите, охровите и изпечените цветове на земята в нейните претворби, или пък с черните линии на графиката. На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина. Според някои тоя копнеж към завладяване пространството, осъществен върху рамката на пейзажа, се е родил в епохата, когато хората са пожелали да напуснат близкото и предметното и да отлетят със своята размисъл в чезнещата далечина. Третият път към осъществяване на изобразителното изкуство е пътят, който ни показва стремежа на човека да проникне във висшите сфери на духа. Картините с религиозно мистично съдържание, черковните украси, иконописа и всички случаи, където човекът е представен с полет към висината, са на художници, които дирят начин да представят великия миг на едно съединение между аз-а на лутащия се земен човек с аз-а на Всемира. В скулптурата, първата и последната задача се постигат все посредством плоскостите и масите, построени така, че да изразят потискащата мъка на земята, непосилния труд и напрежението, а други път да се откъснат от тая твърд, да полетят във висините и да превъплътят коравия камък в жив дух, в сияние, в слово и обич! Всеки може да проследи в една история на изкуството всичко онова, което съставлява грамадното богатство на човечеството — спомените, върху които човешкият дух е оставил белезите на своето развитие.
към текста >>

50. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи.
Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе? Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват. Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения. Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи. Тия гледки много пъти служат за сюжет на художника, нsкои от които той нарича погрешно „мъртва природа" — natura morte. Казахме: сетивно празненство, гдето окото надделява, но, ако разтворим вратите на нашето въображение, притуряме на първото празненство едно друго, защото с помощта на модерната наука, ще можем да вникнем в същността на различните „художествени сюжети", които набързо прегледахме. Името на гномите, които живеят в зелените растения, в цветята, в овощията, в рибите с хормони, ензими и витамини. Те не произлизат от страстна фантазия, а са плод на дълги изследователски проучвания на реалната наука. Тези три категории „магически области", всяко от които има едно име, притежават една всемогъща сила.
към текста >>

51. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония.
Безброй пчелички летят около цъфналите сливи и вишни. Цъфналите праскови при „Котвата" красиво хармонират с тъмнозелените борове. Всичко е в празничен вид. Пролет вън в природата, пролет и вътре в душите. Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света. Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония. Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде. Почва един от тъй живите разговори с Учителя! Става дума за страданията и радостите в живота. Учителят казва: — Трябва да гледаме оптимистично на живота. Когато отворите едно езеро, не желайте цялото езеро да изтече.
към текста >>

52. ЧИСТОТА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Днес ние вече добре разбираме дълбокия смисъл на деветата симфония, идеята на Парсифал за смисъла на човешкия живот и т. н.
Ефектът бил голям. Имало, обаче, музиканти, които напълно отричали мисълта на Скрябин за цвят на тона. Руският критик Голомийцев написал остра критика против тая смела мисъл. Интересното е, че същият тоя Голомийцев по-късно става един от добрите последователи на Скрябинг. Бах, Моцарт, Бетховен, Вагнер и другите тонови гении не бяха добре разбрани от своите съвременници. Днес ние вече добре разбираме дълбокия смисъл на деветата симфония, идеята на Парсифал за смисъла на човешкия живот и т. н. Не беразбран и Скрябйн. Ще дойде и тоя ден. Напълно отделно от Скрябин в това направление работи живият унгарски компонист Александър Лаело (род. 1895 г,). Той е ратник на така наречената „цветосветлива музика", т.е.
към текста >>

53. ТЕМАТИЧНИ СБОРНИЦИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те са заключителният акорд в симфонията на Живото Слово.
ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Последните беседи на Учителя са издадени в три тома с едно заглавие: ’’Заветът на Любовта’’. Те са заключителният акорд в симфонията на Живото Слово. Те са финалът на неговото светло проявление в наши дни. Но този акорд, продължава да звучи и сега, защото за Словото няма време и пространство. Веднъж проявено то започва вече своя нов градеж - градеж на Новото в душите. И докато не се пробуди и последната човешка душа то ще продължава да звучи и ще зове към Светлина! В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ СА СКРИТИ МНОГО ИСТИНИ СКРИВАМ ГИ ЗА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА.
към текста >>

54. Музикални упражнения Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Музиката е симфонията на живота.*** Казвам: Свърши се старата епоха, иде новата симфонията на живота.
Работата е най-хубавото свирене. Мисълта е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфонията на живота.*** Казвам: Свърши се старата епоха, иде новата симфонията на живота. /Учителят свири/ Разумността, която иде, носи красивото в света.*** *** С този знак в настоящето и всички следващи издания са отбелязани текстовете на Учителя.
към текста >>

55. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ.
Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен.
към текста >>

Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”.
към текста >>

56. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца.
Има и други, които са забравени и заменени с нови, а има и такива, които в днешни времена хората си нареждат и установяват. Де светец някой празнуват, де религиозно или политическо събитие в живота на народа, де — спомена за някой духовен фар в живота, или — надеждата за бъдещи светли дни. Без да отричаме по-малката или по-голяма фактическа стойности и разумна обосновка на някои от тях, ние бихме желали да обърнем вниманието на читателя към факта, че в живота на народа и в живота на целокупната природа изобщо съществуват празници съвършено естествени — не измислени от хората или произхождащи от някой паметен акт в човешката история — а обусловени от вечния непроменен ход на събитията в живота на природата. Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо?
към текста >>

57. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някаква неземна симфония, изплетена от краски, звуци и нежни, красиви, божествени чувства, изпълня просторите.
... * Буен поток от светлина блика от изток,- разлива се и облива всичко. Всеки храст, всяка тревица, всеки лист потръпват от радост под целувката на светлината и жадно приемат живота, който тя му носи. Всичко живо, и камъкът дори, чувства прилива на Божията благодат и благодари на Всевишния за безценния дар. Животни и хора се размърдват, изпълнени със сили, бодри и весели. Птичките весело запяват. Някаква неземна симфония, изплетена от краски, звуци и нежни, красиви, божествени чувства, изпълня просторите. Цялата природа се готви да посрещне Господаря на деня, източника на живота, проводника на Божията Любов на земята — Слънцето. * Светла точка заблестява на пламналия в пурпур изток. Сноп ярки, златожълти лъчи в миг избликва, затъмнявайки другите, и се очертава като златен поток, който се разлива все по-нашироко и по-нашироко. Слънцето! — Любовта, която оживотворява света! Великата жертва, благодарение на която ний живеем!
към текста >>

58. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А душите в тоя момент пееха великата симфония на любовта ... Не им се тръгваше.
Поканихме всички край буйния огън. Сервирахме им чай, който чевръсто бе приготвен от някои братя и сестри. В това време всички от лагера ги наобиколихме. Макар и да не можахме тъй хубаво да се разберем, душите добре се разбираха ... Ето от набързо сформиран хор екна „Братство — Единство“. Екът се разнесе по тихите езерни води и отекна в гордите околни върхове. А душите в тоя момент пееха великата симфония на любовта ... Не им се тръгваше. Tе търсеха някого. Tе търсеха Предтечата, най-яркия изразител на настъпващата нова Славянска култура. И намериха Го. След няколко минути те бяxa насядали около Учителя и жадно поглъщаха — накъсо, просто и ясно изказани слова за новия живот ... Беседата се свърши. Късото мълчание се наруши от ръкостискане и „Братство — Единство“.
към текста >>

59. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чудно красиво е да гледаш симфонията на общата работа — залог за едно още по красиво бъдеще.
Тазгодишния летен лагер на Бялото Братство разположен в очарователната местност „Седемте езеро" в сърцето на Рила, продължи около два месеца. Летуващите достигнаха до 200 души. По възраст — от 2 години до 80 години. Сами, без никаква външна помощ те построиха на лагера една малка хижа. Мъже, жени, деца — всички вземаха участие, носейки камъни, дървета и плочи за покрива отдалеч. Чудно красиво е да гледаш симфонията на общата работа — залог за едно още по красиво бъдеще. Читатели и настоятели на в. „Братство", положете всички възможни усилия за масовото разпространение на в-ка като запишете колкото се може повече абонати. Списъците на абонатите заедно със събраните суми да се изпратят по възможност до 1. октомври.
към текста >>

60. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти, който мечтаеш за задругата, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония.
Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари, дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът в задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си, и да придобием вечния живот — живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на три те велики принципа в живота — Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задругата, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес, и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да подпомогнем задругата кой с каквото може! „Верният в малкото е верен и в голямото“, казал Христос. с. Кочериново. Никола П.
към текста >>

61. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато тези три велики същности са в дивна координация, ражда се симфонията на живота и тогава човек медитира върху тази сложна действаща сила — живота.
Медитация Говора на окултния ученик не е дело на езика. И когато искаме да бъдем точно определени в термините ще трябва да имаме допирни точки с онези велики същности, които представляват човека. Човек съзерцава с духът си. Човек се моли с душата си. Човек размишлява с ума си. И когато тези три велики същности са в дивна координация, ражда се симфонията на живота и тогава човек медитира върху тази сложна действаща сила — живота. Медитацията е свят, в който проявленията на живота представляват разумно начало за постигане на онази сложност на битието. Тоз който медитира, той е вземал кормилото на великата машина — живота. Медитация и съзерцание — те са едно и също нещо, само че в съзерцанието имаме определена цел, а в медитацията определяме целите на целия живот. Размишлението е един стадий от опитности, събрани от живота на действителността и представлявани пред мировото съзнание като резултат. Мисълта определя човешкото същество от целия битов и миров живот.
към текста >>

62. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тук се чува единично „чик“, „чирилик", които се бързо удвояват, утрояват и превръщат в чудна симфония.
Изгрев Тишина владее в големия град. Мракът едва е започнал да се вдига. Четири часа сутринта е. Хората сладко спят. Големия хълм, разположен в средата на града, се очертава все по-ясно. И тук се чува единично „чик“, „чирилик", които се бързо удвояват, утрояват и превръщат в чудна симфония. Майката природа се пробужда да нов живот. Нейните чада, растения и животни, започват да славят Бога. Само най-любимият й син, човекът, спи още. Край хълма минава широка улица. Тя е безлюдна.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота?
Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с Безграничното. Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме. Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена. Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот. Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него. Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всички настроени в тая гама, в тоя Божествен тон, ще запеят в строен хор ведно с мен, слепия химик, дивната симфония на Доброто и Обичта.
Пръстите ми пак ще заиграят по грифа и ще пеят за великата песен на любовта, с която ще спасим много, много още души. Ще отключим сърцата на хората с песен. ще открием душите им. както слънцето цветята, за да видят красотата и правдата. С епруветките няма да направя хората по-добри и по-щастливи, а с тия четири кожени върви, които ще трептят и ще настройват духа нагоре към небето, към лазурните висини, към Всемирното Братство. И всички настроени в тая гама, в тоя Божествен тон, ще запеят в строен хор ведно с мен, слепия химик, дивната симфония на Доброто и Обичта. Житен Клас ПРЕГЛЕД Убийството на крал Александър Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр. Марсилия, Франция. Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата.
Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта.
Тържествена тишина. Няма студен вятър, бури, сняг, както вчера. Реката — в огледална повърхности отразява красивото небе на изток, което всеки миг се прелива в нови багри на седмоцветната дъга с меки тонове. Настъпва най-тържествения момент. Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими. Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние. Незабравим момент! Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята. Пламти, гори изток! Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение.
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините!
Стоя пред чешмата, гледам, как бликат кристалните й струи. Дълго стоя и се вслушвам в техния говор. Те ми нашепват: „Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всека жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините! Вечната хармония на висшите сфери слиза към земята! “ Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. Словото на Учителя ЗАКОНЪТ НА ПЛЪТТА „Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е“. Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта.
към текста >>

68. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички хора са органи на Великото, Божественото, всички са известни ноти във великата мирова симфония и всеки на местото си, трябва да изпълни своето предназначение.
Мен ме занимава обикновения живот, да има какво да хапна и да пийна.“ Питам тогава: защо му е трябвало да става човек? Не е ли по-добре да си е останал в гората, като животно, свободно да се разхожда? Защо му е трябвало да си дава кандидатурата за човек? — Щом си дошъл на земята като човек, ти си вече чиновник и трябва да изпълняваш длъжността си. Всички хора са чиновници на земята. Всички хора са органи на Великото, Божественото, всички са известни ноти във великата мирова симфония и всеки на местото си, трябва да изпълни своето предназначение. Цялото битие е построено на музикална основе и които са успявали да чуят тези мирова хармония, казват че няма на земята израз, чрез който да се изрази. Тя е нещо велико, мощно, което дава мощен потик не човешката мисъл и го свързва със света на хармонията. От това гледище има три начини за свирене. Единият начин е механическото свирене — да свири човек като гледа по ноти. Ако окото на музиканта е добре упражнено в четене на нотите, той като спазва всички правила на музиката, ще свири технически много добре.
към текста >>

69. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И един ден, когато вашият ум се развие, когато съзнанието ви се пробуди и вие ще чуете симфонията на Вселената.
Музиката я вземам в широк смисъл. Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота. С един музикален човек ти не можеш да влезеш в противоречие, защото той разбира положението и състоянието на всеки човек, разбира великата хармония на вселената, която прониква цялото Битие. Той е потопен в хармонията на сферите. за която са говорили древните посветени и за него противоречия не съществуват. И един ден, когато вашият ум се развие, когато съзнанието ви се пробуди и вие ще чуете симфонията на Вселената. в която участват всички разумни същества по цялата Вселена. Защото, според нас, цялата Вселена с всичките й системи, слънца и планети е населена с разумни същества, които са обединени с едно вътрешна връзка. Ще възразите, че по слънцата има голяма температура, при която не може да се развива живота. Това е криво заключение. Температурата ни най-малко не препятства на живота.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тяхното ядене ще се почувства една музика, като симфонията не Бетховена.
Като започнеш да ядеш, трябва така да ядеш, че да си във връзка с всички хора, които ядат. Знаете ли колко хубаво се яде, когато всички хора са здрави. Яж със здрави хора, за да станеш и ти здрав. Никога не яж с болни хора. Ако искате да излекувате един болен човек, турете го да яде между десет души здрави хора, които никога не са боледували и като прекара между тях три месеца най-много, той съвсем ще оздравее. В тяхното ядене ще се почувства една музика, като симфонията не Бетховена. Първото условие за да възстанови и запази човек здравето си е да може да се концентрира, да мисли. Но човек трябва да знае как да мисли, защото не е лесна работа човек да мисли. Как ще мислите за Бога? Сега хората ги е страх да се приближат към Бога; защото като почнат да се приближават, те виждат че не са такива, каквито трябва да бъдат. Но закона е следния — ако се приближавате при Него и се представяте за такива, каквито не сте, ще Го видите страшен.
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чуйте всички, родени в света, тази арфа на адепта, която със свещен трепет изпълнява симфонията на пролетта!
Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е висшата реалност. (следва) П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта Той идва от слънчевото царство на светлината, за да обходи дългия тъмен път на земята и да стопли всичко живо с трептящите искри на Пролетната любов. Идва да разнесе пролетният огън на живота, с който запалва угасналите факли всред хаоса на студа. Идва от вселените на виделината, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага! Чуйте всички, родени в света, тази арфа на адепта, която със свещен трепет изпълнява симфонията на пролетта! Отворете вратите на душата и сърцето, да пламне пролетния огън в тях, да проблесне лъчът й в очите ви и да видите слънчевата красота! Тя изгрева всека пролетна заран и разкрива святостта на своята душа, от която се излива сладкия ароматичен нектар върху всеки цвят и сърце. Идете на полето всред полските цветя и вижте росните капки, как омайно и живо разказват за пролетните лъчи! Очите блестящи гледат лъчезарните багри. Как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни!
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти очарова моя взор с Неизразимата Красота на живота и докосна струните на моята душа с ехото на неговата неподражаема симфония.
И в тишината на моето усамотение аз Те призовах с всичката си сила, защото едничко само упованието в Теб ми беше останало. Очаквах Те със свещен трепет. И изведнъж почувствах Твоето близко присъствие. И когато в душата ми пламна великата жажда да Те възлюбя и да служа само на Теб, Ти отмахна булото не мрака пред очите ми и ми разкри света на свободата и любовта. плуващ по необятна светлина. Ти очарова моя взор с Неизразимата Красота на живота и докосна струните на моята душа с ехото на неговата неподражаема симфония. Сега веч разбирам. че не Ти, я аз съм се отдалечил от Тебе. Сега веч разбирам, че винаги с будно око и снизходителна усмивка търпеливо си чакал и бдял над моята неравна пътека. за да развържа веригите на моята личност и да разтворя дверите на душата си за безграничната любов, за съвършената хармония. Сега веч разбирам, защо моите братя и сестри ме срещат със сияйнали лица, с нежна усмивка и с ободрителен поздрав.
към текста >>

73. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животът в едно здраво, преизпълнено с жизненост тяло, отделните части на което са в вълна хармония помежду си, можем да уподобим на една симфония, колкото сложна, толкова и красива и величествена.
Тая разумност обединява живота на отделните части в него в едно хармонично цяло. Основен закон в нея е: „Като служиш на цялото, да служиш на себе си“. Тая разумност е организиращата същност в физическия живот на човека и посредник между тялото и душата, между материята и духа. Престане ли тая връзка, отделните части на тялото заживяват всяка за себе си и започват разложението, което довежда до смърт. Животът е закон на единение, а смъртта е закон на разединение. Животът в едно здраво, преизпълнено с жизненост тяло, отделните части на което са в вълна хармония помежду си, можем да уподобим на една симфония, колкото сложна, толкова и красива и величествена. Всеки орган на тялото е един инструмент, който, като живее своя живот, изпълнява своята партия, а всички инструменти като вършат тона, обединени от разумното ръководство на диригента, дават в резултат музиката на тая симфония. От друга страна, човешкото тяло може да се разглежда и като един многострунен музикален инструмент, на който свири душата и чрез който духът изявява себе си. Умът се проявява на земята чрез мозъка, сърцето (чувствата) — чрез дихателната система, а волята чрез двигателния апарат на мускулната система. Мозъкът, сърцето, балите дробове, стомаха, ръцете, краката, очите, ушите, носът и пр. са струните на този инструмент и по тия струни се отекват тоновете, които, бидейки в едно правилни хармонично съчетание да-ват това, което наричаме здраве и бодрост, а когато те дойдат в дисонанс (поради това, че някой от тия тонове е нарушил правилното си съотношение спрямо другите), тогава имаме заболяване на една или друга част на тялото.
към текста >>

Всеки орган на тялото е един инструмент, който, като живее своя живот, изпълнява своята партия, а всички инструменти като вършат тона, обединени от разумното ръководство на диригента, дават в резултат музиката на тая симфония.
Основен закон в нея е: „Като служиш на цялото, да служиш на себе си“. Тая разумност е организиращата същност в физическия живот на човека и посредник между тялото и душата, между материята и духа. Престане ли тая връзка, отделните части на тялото заживяват всяка за себе си и започват разложението, което довежда до смърт. Животът е закон на единение, а смъртта е закон на разединение. Животът в едно здраво, преизпълнено с жизненост тяло, отделните части на което са в вълна хармония помежду си, можем да уподобим на една симфония, колкото сложна, толкова и красива и величествена. Всеки орган на тялото е един инструмент, който, като живее своя живот, изпълнява своята партия, а всички инструменти като вършат тона, обединени от разумното ръководство на диригента, дават в резултат музиката на тая симфония. От друга страна, човешкото тяло може да се разглежда и като един многострунен музикален инструмент, на който свири душата и чрез който духът изявява себе си. Умът се проявява на земята чрез мозъка, сърцето (чувствата) — чрез дихателната система, а волята чрез двигателния апарат на мускулната система. Мозъкът, сърцето, балите дробове, стомаха, ръцете, краката, очите, ушите, носът и пр. са струните на този инструмент и по тия струни се отекват тоновете, които, бидейки в едно правилни хармонично съчетание да-ват това, което наричаме здраве и бодрост, а когато те дойдат в дисонанс (поради това, че някой от тия тонове е нарушил правилното си съотношение спрямо другите), тогава имаме заболяване на една или друга част на тялото. В последно време все повече се засилва схващането, че здравето е резултат на една вътрешна хармония между мислите, чувствата и постъпките у човека, резултат на едно вътрешно и дълбоко разположение.
към текста >>

74. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това не е песен, а симфония.
Учете музика, защото музиката е ключа на щастието и първото условие за успех във всяко направление! С К. В храма на природата На юг скалисти върхове със снежни преспи. Към север красива долина с борова гора, ливади, пасбища, поляни. Кристално чист поток тече пенливо надолу, бърза, бърза и пее чудна песен. Това не е песен, а симфония. Хиляди певци, милиони певци, поточета, струи, капчици, всички пеят в хор под ръководството на великия капелмайстор.| Пеят дивната симфония на великата любов, пеят песента на всеотдайната обич, която слиза долу в долината на живота, за да носи сила и здраве: „Ние идем от небето като благодатен дъжд и бял сняг. Ние извираме в чисти, кристални извори на Любовта, защото ние сме самата любов. И затова бързаме в долината, за да занесем сила, здраве и живот на цветя, треви, животни и хора, на всички същества, ние носим свежест, радост и благо. Ние сме носители на чистотата и чистим всичко. И когато извършим своята служба, ние се вливаме във великото море, във великия океан и оттам отново пречистени и крилати се издигаме към небето като светли ангели на Любовта, за да извършим още веднъж великото тайнство на всеотдайната жертва.
към текста >>

Хиляди певци, милиони певци, поточета, струи, капчици, всички пеят в хор под ръководството на великия капелмайстор.| Пеят дивната симфония на великата любов, пеят песента на всеотдайната обич, която слиза долу в долината на живота, за да носи сила и здраве: „Ние идем от небето като благодатен дъжд и бял сняг.
С К. В храма на природата На юг скалисти върхове със снежни преспи. Към север красива долина с борова гора, ливади, пасбища, поляни. Кристално чист поток тече пенливо надолу, бърза, бърза и пее чудна песен. Това не е песен, а симфония. Хиляди певци, милиони певци, поточета, струи, капчици, всички пеят в хор под ръководството на великия капелмайстор.| Пеят дивната симфония на великата любов, пеят песента на всеотдайната обич, която слиза долу в долината на живота, за да носи сила и здраве: „Ние идем от небето като благодатен дъжд и бял сняг. Ние извираме в чисти, кристални извори на Любовта, защото ние сме самата любов. И затова бързаме в долината, за да занесем сила, здраве и живот на цветя, треви, животни и хора, на всички същества, ние носим свежест, радост и благо. Ние сме носители на чистотата и чистим всичко. И когато извършим своята служба, ние се вливаме във великото море, във великия океан и оттам отново пречистени и крилати се издигаме към небето като светли ангели на Любовта, за да извършим още веднъж великото тайнство на всеотдайната жертва. Капки, снежинки, поточета, реки, езера, морета и океани, това сме ние, служители на великата чистота, служители на великата Любов, слезли на земята да послужим с радост на Божиите чеда.“ Рила, 19.
към текста >>

75. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някои музиканти са достигнали до там, че схващат цялата природа като една симфония.
Те са много наблюдателни. Човек трябва да избягва еднообразието, било в науката, било в музиката, било в художеството. В музиката трябва да има форма, поезия, сила. Магическа трябва да бъде музиката. Музиката има смисъл, когато може да послужи нещо на човека. Някои музиканти са достигнали до там, че схващат цялата природа като една симфония. Всяка планета, всяко слънце, всяко малко тяло в природата си има свой тон. Всичко това представя една величествена музика. Пеени има навсякъде, но ние виждаме само външната форма. Сега ние искаме да се прояви Любовта в света, но без музика Любовта не може да се прояви. Музиката е музика на цялото, тя не принадлежи на едного.
към текста >>

76. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е пурпурен изгрев, симфония на слънчевата душа.
туй е нейната молитва, А за мене извор е на радост, чиста радост! S. БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята. Пръска щедро трептящите си лъчи, за да стопли всичко живо с пролетният пламък. Идва да запали угасналите факли всред хаоса на студа. Идва да отключи земната съкровищница, в която се пазят великите блага. Тя е пурпурен изгрев, симфония на слънчевата душа. Топлата й целувка е сладък ароматичен нектар за всеки цвят и сърце. Тя е на планината и всред полските цветя, пръска багрите си в чиста пролетна роса. И очите гледат как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни. Нежната и топла целувка събужда чувството на радост, щастие и очакване за подем. Всички да отворим утринната врата и във висините на планината да съзерцаваме пролетната зора.
към текста >>

77. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му.
Истината е красота! Любовта, възвишеното чувство, благородната постъпка, свободата са красота! И днес ние виждаме тая красота да се насажда и живее. Учителя не казва само, а прави тая велика красота да спаси света. Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота. С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му. Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва. Да останем ли в него? — Не! Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто. Ще се колебаем ли още?
към текста >>

78. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той щеше да прилича на човек, който долавя една симфония само по движенията на диригента.
По точно казано, ролята на мозъка е да направи щото духът, когато се нуждае от някой спомен, да може да получи от тялото онова положение, или начално действие, което именно представлява подходящата рамка за търсено спомен. Веднъж рамката дадена, споменът сам ще ес постави в нея“. „Този, който би могъл да надникне в един силно зает мозък, да проследи движенията на атомите и да изтълкува тия движения, той, без съмнение би узнал нещо от онова, което се изразява в жестове, положения и движения на тялото, т. е. което душевното състояние съдържа в себе си от зараждащи се действия, или от такива на път да се извършат; ала всичко друго остава скрито от неговия поглед. Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят. Той щеше да прилича на човек, който долавя една симфония само по движенията на диригента. И наистина, мозъчните явления са за душевния живот, това, което жестовете на диригента са за една симфония: те предават само нейните двигателни артикулации и нищо друго. По мозъчната кора, следователно, няма да се намери нищо от висшите дейности на духа. Мозъкът вън от неговите сетивни функции, няма друга роля, освен на мимира*), в най-широката смисъл, душевния живот“. ___________________ *) От думата мимика. КАК СЕ ПРИЛАГА СЪЗНАТЕЛНОТО САМОВНУШЕНИЕ Всяка сутрин, след пробуждане, и всяка вечер преди да легнете да спите, трябва да затваряте очите си, и без да се стараете да съсредоточавате вниманието си върху онова което говорите, да произнесете двадесет пъти, броейки на броеница с двадесет зърна,— при това достатъчно високо, за да чувате собствени те си думи, — следната фраза: „Всеки ден все по добре ми става, във всяко отношение“.
към текста >>

И наистина, мозъчните явления са за душевния живот, това, което жестовете на диригента са за една симфония: те предават само нейните двигателни артикулации и нищо друго.
Веднъж рамката дадена, споменът сам ще ес постави в нея“. „Този, който би могъл да надникне в един силно зает мозък, да проследи движенията на атомите и да изтълкува тия движения, той, без съмнение би узнал нещо от онова, което се изразява в жестове, положения и движения на тялото, т. е. което душевното състояние съдържа в себе си от зараждащи се действия, или от такива на път да се извършат; ала всичко друго остава скрито от неговия поглед. Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят. Той щеше да прилича на човек, който долавя една симфония само по движенията на диригента. И наистина, мозъчните явления са за душевния живот, това, което жестовете на диригента са за една симфония: те предават само нейните двигателни артикулации и нищо друго. По мозъчната кора, следователно, няма да се намери нищо от висшите дейности на духа. Мозъкът вън от неговите сетивни функции, няма друга роля, освен на мимира*), в най-широката смисъл, душевния живот“. ___________________ *) От думата мимика. КАК СЕ ПРИЛАГА СЪЗНАТЕЛНОТО САМОВНУШЕНИЕ Всяка сутрин, след пробуждане, и всяка вечер преди да легнете да спите, трябва да затваряте очите си, и без да се стараете да съсредоточавате вниманието си върху онова което говорите, да произнесете двадесет пъти, броейки на броеница с двадесет зърна,— при това достатъчно високо, за да чувате собствени те си думи, — следната фраза: „Всеки ден все по добре ми става, във всяко отношение“. Тъй като думите във всяко отношение засягат решително всичко, безполезно е, да се прилагат и специални самовнушения.
към текста >>

79. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но съвременният човек, благодарение на степента на развитието, на която се намира, не може да схване тази велика световна симфония, не може да схване динамиката на света, но схваща само едни статични, закостенели форми, които се раждат, растат и умират.
Учителят казва: „Физическият свят е едно изложение на дейността на възвишените същества на Космоса, той е тяхна картина, която те още не са завършили.“ Целият Космос е проникнат от един величествен и мощен творчески ритмус, който в своите проявления се диференцира на хиляди по малки ритмуси, които в крайните си проявления създават материалните форми, които наблюдаваме около нас. Цялата природа около нас е проникната и е резултат на този ритмус. Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и долини, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили. Всичко в Битието — от грамадните слънчеви системи до атома, вибрира, трепти под импулса на великата космична мисъл. чиято външна страна е космичния ритмус. Но съвременният човек, благодарение на степента на развитието, на която се намира, не може да схване тази велика световна симфония, не може да схване динамиката на света, но схваща само едни статични, закостенели форми, които се раждат, растат и умират. Но този процес е само външна форма на движението на силите, външна форма на един невидим процес, който стои зад него. Особеностите на формите и техните специфични качества ни показват как да схванем характера на силите, които действат, как да познаем характера на ритмуса, който стои зад тях. Всяка форма има своя сигнатура, свой специфичен белег, който е отпечатък на онази сила, която я е създала. Така, по външните форми, с техните качества и свойства, по закона на аналогията, можем да дойдем до познание на силите, които стоят зад тях; можем да дойдем до познаване на онзи космически ритмус, който ги е по-строил н който е тяхна вътрешна същина. Сега ние познаваме само статиката на нещата, а това е една велика илюзия, защото всичко тече, всичко е в движение.
към текста >>

Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем.
И в процеса на тези движения имаме ред поляризации на космичната енергия, които са предмет на проучване от астрологията. Космичният ритмус е, който кара кръвта да се движи и пулсира в човешкото тяло; космичният ритмус е, който движи и соковете в растенията. Онези, които са развили в себе си космичното съзнание и могат да се дигнат високо в пространството, те чуват вълшебната музика на космичният ритмус, на която и най-съвършената музика е само едно бледо отражение. За тази музика говори Питагор, наричайки я „хармония на сферите“. Цялото космично пространство е проникнато от тази жива музика и под нейния ритмус се развива космичното творчество. Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем. В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус. Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него. И ако имате развит слух, ще схванете музиката която то издава. Защото всеки цвят е един основен тон във величествената симфония на космичния ритмус. Всеки цвят е като врата, прозорец, през който можем да надникнем в един вълшебен свят, през който можем да схванем и влезем в контакт с вели ката космична хармонии.
към текста >>

Защото всеки цвят е един основен тон във величествената симфония на космичния ритмус.
Цялото космично пространство е проникнато от тази жива музика и под нейния ритмус се развива космичното творчество. Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем. В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус. Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него. И ако имате развит слух, ще схванете музиката която то издава. Защото всеки цвят е един основен тон във величествената симфония на космичния ритмус. Всеки цвят е като врата, прозорец, през който можем да надникнем в един вълшебен свят, през който можем да схванем и влезем в контакт с вели ката космична хармонии. Цветята са живата азбука и живия език на природата, който, ако го научим, ще можем да влезем във връзка с великата Разумност, която се проявява в този ритмус. Космичният ритмус се отличава със закономерност и целесъобразност, което е един признак, че той е проникнат от безграничната космична мждрост. В него няма нищо случайно, нищо произволно, а всичко става по великите закони на Мъдростта, която е същина на космичния ритмус. Космичния ритмус, това е кръвта, носителката на живота във великия космичен организъм.
към текста >>

80. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животът е една велика космична симфония, която изпълня с хармонията си цялото космично пространство.
Въпросът се свежда следователно към това: да се проучат законите и пътищата, по които животът се проявява, да се изучат всички онези елементи, които вземат участие в проявлението на живота, да се изучат всички условия, които обуславят проявите на живота. Животът, като едно велико космично течение, прониква и обновява целия космос и разнася благата на космоса по цялата космична система. Както видяхме в кратките бележки върху херметичната наука, целият космос е един жив организъм, и този именно жив организъм е проникнат от Живота, който в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи. Защото животът е проява на Разумното начало в космоса и всичките му проявления са разумни и целесъобразни. Остава значи да проучим законите на живота, като разумен процес в Битието, за да разкрием тайната, която той носи в себе си. Животът е една велика космична симфония, която изпълня с хармонията си цялото космично пространство. От грамадните слънчеви системи в пространството, до микроскопичния атом, звучи хармонията на Единния живот. Животът е единен и неделим по същина, но разнообразен в своите проявления. За нас животът не е един механичен или биологичен процес, но е един чисто разумен процес на космоса. И астрологията проучва именно този жизнен ритмус в неговото проявление. Тя проучва законите и пътищата, по които космичният живот се проявява на Земята, респективно в човека и всички живи същества.
към текста >>

81. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Станев Симфония на житното зърно (стих.) – Д. К.
Севлиево, 16 април 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Славянството – С. К. Християнство и самоуправление. – Дим. Станев Симфония на житното зърно (стих.) – Д. К. Имаме ли пълно познание? Словото на Учителя. Нито в Израиля. (из неделната беседа – 4 декември 1938 г.) Белият път (стих.) – Диана Данчева Привет от духа на любовта – Н. Балтова Промисли за ближния си, за да промисли Бог за теб – Н.
към текста >>

СИМФОНИЯ НА ЖИТНОТО ЗЪРНО Аз, малкото житно зрънце, седях притиснато от хиляди зърна, в огромния хамбар на Вечния Стопанин.
Дали в многото земя която той притежава? Дали в мощната индустрия, дали в силната армия, дали, най-сетне, във високото развитие на науката и изкуствата? — Не! Един народ е истински велик само тогава, когато той върви по Божиите пътища — когато той носи свобода, светлина и блага за всички. Само такъв народ има светло бъдеще! СИМФОНИЯ НА ЖИТНОТО ЗЪРНО Аз, малкото житно зрънце, седях притиснато от хиляди зърна, в огромния хамбар на Вечния Стопанин. * Но хвърли ме в земята Той. Бях в тъма. Със братята зърна кърми ни майката-земя. със смесеното мляко на вода и плодна твърд. * И аз прогледнах, видях светлина: слънчеви лъчи обгалиха ни всите. Прокълнах.
към текста >>

82. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истина е, че ти съществуваш като една вечна, безсмъртна реалности — ти трептиш в безграничната симфония на всемира, като една самостойна нота, която никога не ще се изгуби, защото нейното изчезване би нарушило цялата вселенска хармония.
Истината ще ви направи безсмъртни. Що е истина? Истината подразбира красотата на човешката душа. Истина е. че ти си обект на една висша справедливост, в която можеш да откриеш и съзерцаваш Първичното Начало. Истина е, че ти съществуваш като една вечна, безсмъртна реалности — ти трептиш в безграничната симфония на всемира, като една самостойна нота, която никога не ще се изгуби, защото нейното изчезване би нарушило цялата вселенска хармония. Истина е, че ти си една велика възможност и извън тебе всичко би било небитие. Що е истина? Истина е, че съществуват слънца и планети, изпълнени с велик и красив живот — изпълнени с най-възвишена мисъл, поезия, музика, знания и любов. Истина е, че съществува свят на .чудесата“. Истина е, че съществува свят на душата.
към текста >>

83. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка планета, бих казал, представя специфичен импулс на Слънцето и като така всяка планета е нещо специфично, специфичен тон във величествената симфония на слънчевата система.
От гледището на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно, представя съсродоточие на разумни, високо напреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми, се намира вечна динамика. Тази динамичност на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса. Тъй както, като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед, така и деятелността на разумните същества на всяка планета се предава на цялата система. И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения. Всяка планета, бих казал, представя специфичен импулс на Слънцето и като така всяка планета е нещо специфично, специфичен тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогаз изниква противоречието - нали имаме седем тонове в гамата и седем цвята в спектъра, а казахме, че има дванадесет планети, значи за всяка планета няма тон и цвят. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози примиряват това противоречие, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по-горна октава на първите седем. Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание.
към текста >>

84. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на вселената.
Уран, Нептун и Плутон се считат като октава на Меркурий, Венера и Марс. * * * Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират, като положителният полюс, полюсът, от който идат импулсите, който дава ход на енергията, се намира в Слънцето, а негативният полюс, полюсът, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, която изпълнява в космичното проявление, е самата планета. Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, тъй както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнетисва. По този начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Така че планетите, като възприемащи центрове, възприемат и поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадена планета. Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на вселената. Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. За съвременните хора гамата има 7 тона и спектъра седем цвята, но това е само по отношение настоящата стадия на развитие на човешкото съзнание. Тези седем тона и седем цвята отговарят на седемте проявени творчески принципи, а за останалите принципи още не можем да ги схванем като тон и цвят. Следната таблица ни показва отношението между планетите и тоновете, цветовете, металите и дните на седмицата. Защото всяка планета управлява и един ден, и един метал.. Така че творческият процес на природата е чисто музикален, защото всяко творческо течение, както казах, отговаря на един тон.
към текста >>

85. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та и Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония.
Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на човека. * * * Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в космоса, и в зависимост от тази си функция, поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки и собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена. Слънцето, при все че е център на всички космични сили в нашата система, понеже цялата система е един жив организъм, то и тези енергии, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, като остават свързани със Слънцето. Та и Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. И затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп, тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа в характера и добра жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се проявяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина на живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо влияние упражнява Луната.
към текста >>

86. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост.
Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова.
към текста >>

87. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Граден от милиони векове, Той идва и звучи като симфония, та всички жаждащи да призове в законите на своята хармония.
Вие няма да постигнете всичко наведнъж, но всичко ще ви върви с радост и и лесно ще понасяте изпитанията и мъчнотиите. Из беседа, държана от Учителя на 8.X.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. НОВИЯТ ЕРУСАЛИМ Отк. 21—22 Ще дойде новият Ерусалим, от пеещото във бодли страдание излязъл с блясъка неотразим на Божието тайно предвещание. * Граден от милиони векове, Той идва и звучи като симфония, та всички жаждащи да призове в законите на своята хармония. * Като невеста зарад мил съпруг светият град ще бъде в украшения нагизден и от Бога слязъл тук, ще го посрещнем със псалом и бдения. * Тогаз смъртьта не ще дълбае гроб, и жалби вече няма да се чуват и няма да се чака друг потоп, защото мир и обич ще царуват. * И, новият, свещен Ерусалим не ще е с каменни във злато здания подобно Цариграду или Рим — ни с мраморни и медни изваяния. * Ще бъде строй от светли духове, ще бъде като арфа многострунна: по всяка струна с обич ще снове Десницата на Бога с пръсти лунни. * А яспис и сапфир и халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хризолити.
към текста >>

88. -

И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти — те още не са засвирили — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и се приготвим всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам“!
За великата музика на това учение сега се готви оркестъра — оркестъра от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор — Духа, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам“. И музиката ще започне новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки — един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти — те още не са засвирили — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и се приготвим всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам“! Г. Радев _______________ Б.Р. Настоящето е извадка от статията на Г. Радев „Учение на любовта“, печатано в брой 4, год. 1, (1924) на списание „Житно зърно“ ГЕОРГИ РАДЕВ ПРЕМИНА ПРАГА НА ЗЕМНИЯ ЖИВ ОТ Макар за нас да не съществува съмнение в това, че животът е вечен и че отделният индивид запазва своето съзнание и своя живот след като мине през прага на така наречената „смърт“. Макар ний да знаем с пълна сигурност, че, в същност, Георги Радев е жив, че неговият ум е все още буден, че неговата мисъл все още продължава да се вдълбочава във въпросите на живота, да ги разчепква до най-голямата им тънкост и да обгръща и обединява фактите и явленията на живота във върховен синтез, също тъй, както това с било и до преди няколко месеца.
към текста >>

89. -

Буйният поток в ляво от него сякаш пее някаква симфония, с която предупреждава пътника за съществуването си.
Още със слизането си от автобуса вземаме багажа си, натоварваме го на един кон и тръгваме мълчаливо след него. Все същите високи стройни и красиви борове ни заобикалят на всякъде. Човек му се ще да стои дълго, дълго да ги гледа и отнесе малко от оная дивна хубост. която те изразяват. Ето двореца при Бистрица. Буйният поток в ляво от него сякаш пее някаква симфония, с която предупреждава пътника за съществуването си. Той идва от там на където е нашия път, скрит в тайнствените борове, мълчаливо надничащ през тях. Вървим нагоре. Пътят е тих и сенчест. Често нашият малък син се обажда: „Мамо виждаш ли, много е хубаво! Погледни там колко борове има на високото, но вода нали няма там?
към текста >>

90. -

Тя се къпе в небесна симфония, която не долавяме, защото сме загубили нашите сетива.
Буйна радост и силна скръб не познавал. Човечността в човека почитал най-много. Египет и Халдея го научили на много знания, недостъпни за всеки ум. Той притежавал големи познания по астрология и астрономия. Вселената според него не е мъртва. Тя се къпе в небесна симфония, която не долавяме, защото сме загубили нашите сетива. Чудеса стават постоянно около нас, но не ги чуваме и виждаме по наша вина. Една душа одухотворява света, проповядвал Питагор. Ние сме само частица от нея. Тялото ни загръща тази Божествена искра, която зовем живот. Питагорейците възприели от Изток и разработили науката за прераждането.
към текста >>

91. -

— Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота.
Ний вярваме, че само тя е, която ще ни спаси. Защото само тя е вечна и непреходна, само тя е истински реална, само нейната сила, само нейната светлина и топлина еж неизчерпаеми. Ще победи Любовта! В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден. когато от непобедимата, човешка, земна сила не ще остане нищо.
към текста >>

92. -

Така музиката ще са разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества но един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване. Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез някакви инструменти. За такъв човек е нужно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора — и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследял, и схванат, това ново. Така музиката ще са разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества но един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области. А шеметното разнообразие, които ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живото в един нов облик — безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство. Така схващана, несъизмеримостта е основния белег окултната музика. К. Ик. КНИГОПИС Цигани от Д. С.
към текста >>

93. -

Разбирам твоя зов и дивната симфония на всичките безбройни светове, които Ти възведе от хаос към хармония!
* Възрастналият пламък на живота, оставил пепелта си, едно е вече с Нея! Възрастнал ли си ти? Кажи тогава, във душа си: — О. Вечна моя Майко, за Тебе вече ще живея! * От днеска те познавам! Разбирам твоя зов и дивната симфония на всичките безбройни светове, които Ти възведе от хаос към хармония! Едничък Твоя глас от днес да ме зове! * Една е Тази, що през вековете безспир те с люляла с нежен, майчин зов! Една е Вечната ти Майка и сестра: Една е Тя — Великата Любов! * Жадувай я! Търси я!
към текста >>

94. -

В една симфония вечна се сливат порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури.
но те не отговарят на нищо действително. Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия. Защото не е и не може да бъде истинска наука ограничението, заблуждението и фанатичното суеверие на тези, които отричал, същността на живота — него-вият двигател, — Духа. С. Калименов КЪМ ВЪРХА - КРАЙ РОДЕН Със жертви осеян е пътят на вечната, творческа жажда Задъхан във устрем безплоден човекът опитва: руши и отново съгражда — в безброй колебания крепне дух мощен, свободен. * Епохи на падения и възходи се редуват, една след друга чезнат и възникват култури. В една симфония вечна се сливат порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури. * Осеян с цветя и със тръни е пътят към върха — край роден! След дълги борби и смели напъни се ражда човекът — Дух светъл, свободен! * Но, смогнал най-сетне вериги вековни да счупи, той литва към своето царство — отгдето в предвека е слязъл. Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н.
към текста >>

95. -

Знаеш колко е приятно да слушате някоя симфония, всичките части хубаво звучат.
Сега не ви говоря да вярвате. Едно нещо ви казвам; един приятелски съвет: Не смущавайте невидимия свят с вашите непотребни мисли, с вашия ропот. Най-малкия ропот зле се отразява. То е една дисхармония а музиката. Да няма никакъв дисонанс. Знаеш колко е приятно да слушате някоя симфония, всичките части хубаво звучат. Ти имаш разположение. Щом има един дисонанс вътре, изгубваш разположението. Началото на всички неща в света е любовта. Най-хубавото начало е любовта. За да познавате любовта, трябва да се движите с една бързина от 4 квадралиона в секунда.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта!
И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове. И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . . И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта! И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония.
желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност.
към текста >>

Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“.
Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени.
към текста >>

Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение.
Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука. Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази.
към текста >>

Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите.
Напр.: Хайден — приятно зелен, Моцарт — изобщо син, Шопен — приближава се към червения цвят. а Вагнер се представя като блестящи облаци, които постепенно менят своите цветови нюанси. Един господин възприема операта „Аида" от Верди синя, „Хвърчащият Холандец“ от Вагнер — мъглива-зелена, увертюрата към „Танхойзер“ — бляскаво жълти облаци върху тъмно-син фон. При тия два случая значи, не прости тонове, а цели музикални творения, съответно на тяхната основна музикална идея, дават у склонните към хроматични синопсии хора характерни цветови усещания. В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането. Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите. Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо. Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн.
И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие. Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява. Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Безспорно, материалистическата критика не вижда в тая епопея истини или по-скоро символични истини, освен една басня, която тя търси да провали, но тия, които зачитат духа на древните легенди, ще разберат грандиозния и проницателен ритъм; ще разберат, че всички тия символи са ноти на една тайнствена симфония, знаменувайки единния живот през течение на вековете от мъдреци, от пророци, за благоденствието на човечеството.
Марко — в лъв, Св. Лука — във вол, Св. Йоан — в орел. Това са четирите символи на сфинкса, който в последствие бе излязъл от своето вечно мълчание и стана, чрез свещения глас на Христа, Словото, което разпространява с радост вечната истина. Да схванеш истинското значение на движението и на формите в символите, това значи да схванеш израза на Словото, да разбереш езика на Бога. Безспорно, материалистическата критика не вижда в тая епопея истини или по-скоро символични истини, освен една басня, която тя търси да провали, но тия, които зачитат духа на древните легенди, ще разберат грандиозния и проницателен ритъм; ще разберат, че всички тия символи са ноти на една тайнствена симфония, знаменувайки единния живот през течение на вековете от мъдреци, от пророци, за благоденствието на човечеството. Приключвам с едно последно откровение, което е последица от тайните, които ви обясних. Изкуството да бъдеш щастлив не се състои в създаването на неблагодарници, а са необходими много морални сили, за да се носи достойно щастието. Щастието трябва да се изкупи предварително със страданието, трябва да се отбягва ограничението и прегърне безкрайното. Може да се влезе в чудесния закон, построен магически от лирата на Орфей, било през вратата от слонова кост на вярата, било през златния вход на науката. Необходима е само волята, за да се изоставят фалшивите миражи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32007789611816