Търсене в текстове за 'Симфония'

Галилей Величков (1911-1985)

Великата симфония на теменужките 15.
Дисхармонични състояния сред музикантите 10. Отношението и съзвучието на човешките души към Бога 11. Английската кралица играе Паневритмия 12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител 13. Старинната цигулка на Учителя 14. Великата симфония на теменужките 15. Духът на Истината и часовоят с цигулката 16. Пълководците от миналото 17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18. Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20.
към текста >>

Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26.
Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца 24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26. Последните дни на Учителя и последният акорд 27. Кога твоята любов е Божествена? 28. Слово за музиката на Великия Учител 29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31.
към текста >>

2. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Галилей Величков (1911-1985)

"Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа." Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго.
"Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа." Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго. Политическият живот в България кипеше. Сменяха се правителства едно след друго. През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас. Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов. Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?
към текста >>

Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга!
Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса." Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му. Трябваше да го съхраним и предадем на следващите поколения. Това бе нашата задача. Това ще бъде и вашата задача. Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител. Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга! Бог е Дух и които Му се кланят -ух и Истина да Му се кланят!
към текста >>

3. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.
Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана. Каза още: "Когато Аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана. За мен нещата са строго последователни. Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.
към текста >>

4. 2_14 Великата симфония на теменужките

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя!
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват.
към текста >>

Та това е най-великата симфония на пролетните цветя.
Това бе най-голямото Посвещение за Школата. Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен. И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват.
към текста >>

Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките.
Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя. Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас. Ние за тях сме работна среда. Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките. Ангели пеят във висините и навяват светли мисли в умовете на човеците. А Учителят ни въведе в Посвещението на онези ангели, които творят новия живот на земята. Те ни дадоха Великата симфония на теменужките. И чрез тях ни показаха пътя на учениците в Школата на Учителя! Амин!
към текста >>

Те ни дадоха Великата симфония на теменужките.
Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас. Ние за тях сме работна среда. Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките. Ангели пеят във висините и навяват светли мисли в умовете на човеците. А Учителят ни въведе в Посвещението на онези ангели, които творят новия живот на земята. Те ни дадоха Великата симфония на теменужките. И чрез тях ни показаха пътя на учениците в Школата на Учителя! Амин!
към текста >>

5. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир.
Една от разликите между обикновената и окултната музика е тази, че при окултната музика мелодията и текста-съдържанието - са неразривно свързани и образуват едно цяло. Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста. Времето и случаят могат да променят текста. Това е музика на временното съчетание и съзвучие на движението и формите на Светлината на земята. Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир. Учителят казва: "Вечната симфония, която иде от целия Всемир, е славословие на Бога като Любов".
към текста >>

Учителят казва: "Вечната симфония, която иде от целия Всемир, е славословие на Бога като Любов".
Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста. Времето и случаят могат да променят текста. Това е музика на временното съчетание и съзвучие на движението и формите на Светлината на земята. Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир. Учителят казва: "Вечната симфония, която иде от целия Всемир, е славословие на Бога като Любов".
към текста >>

6. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Тази музика е великата Божествена симфония на живота.
Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика. Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика. Тази музика е великата Божествена симфония на живота. "Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят. - Музиката е вечна хармония, вечна красота! " В широкия смисъл на думата, там, където няма хармония, няма и музика. В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката.
към текста >>

7. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Изсвирих "Испанска симфония" от Лало.
Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев. Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов. Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов.
към текста >>

8. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята.
Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя.
към текста >>

Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята.
Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя. Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години. Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила.
към текста >>

Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов.
Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя. Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години. Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила. Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души.
към текста >>

Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката му бе отзвук на Божествената Душа - Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов. Амин.
Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила. Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души. Едни слизат и се обличат в плът, а други си заминават. Едните слизат и приемат Словото, а другите го предават и си заминават. И едните, и другите са длъжни да прилагат Словото и да изживеят живота си в служение на Живия Господ, Когото ние имахме привилегията да срещнем, облечен в плът, да чуем Словото Му и да пеем песните Му. Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката му бе отзвук на Божествената Душа - Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов. Амин.
към текста >>

9. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Така създава симфонията "Нишки".
То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Той беше ревнив към нея.
към текста >>

Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя.
Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Той беше ревнив към нея. Един път в годината той си я свиреше.
към текста >>

Той работи десет години върху симфонията "Нишки".
Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Той беше ревнив към нея. Един път в годината той си я свиреше. Затваряше се сам и си я свиреше на самия себе си и на душата си. Неговият живот след заминаването на Учителя, премина много бурно - той опита от всичко, което му предложи светът. Но никога не можа да се успокои от това писмо.
към текста >>

Обаче симфонията "Нишки" не е записана.
Затваряше се сам и си я свиреше на самия себе си и на душата си. Неговият живот след заминаването на Учителя, премина много бурно - той опита от всичко, което му предложи светът. Но никога не можа да се успокои от това писмо. Като музикант премина през всички стъпала на кариерата, стана и професор по арфа в Консерваторията. След време замина за Персия и стана придворен арфист на шаха. Обаче симфонията "Нишки" не е записана. Не пожела да я запише. Искаше да остане само негова - за душата му. Каква вълшебна тъкан у него се бе изтъкала чрез тези "нишки", ние само можем да гадаем. Но той казваше накрая така: "Когато прочета на стари години това писмо, чак сега разбирам какво нещо е любовта." А Асен бе опитал много неща, които предлага светът. Не беше се лишил от нищо.
към текста >>

Благодарение на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа.
Каква вълшебна тъкан у него се бе изтъкала чрез тези "нишки", ние само можем да гадаем. Но той казваше накрая така: "Когато прочета на стари години това писмо, чак сега разбирам какво нещо е любовта." А Асен бе опитал много неща, които предлага светът. Не беше се лишил от нищо. Както по времето, когато бе на "Изгрева", така и по времето, когато отиде в света, потъна в него и работи за него. Но "нишките" на Димитрина бяха изтъкали в него вълшебна тъкан. Благодарение на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа. А трябваше да я запише. Учителят му бе казал само една дума: "Работи! " А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд.
към текста >>

Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството!
Учителят му бе казал само една дума: "Работи! " А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика.
към текста >>

Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика.
Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор. Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи!
към текста >>

Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония.
То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор. Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите.
към текста >>

Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика.
И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор. Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки!
към текста >>

10. 5_07 Закони на музиката

Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно.
Следователно добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията. Същото важи и за хората. За животните пък средата е важна. Всяка сила, която служи на Божественото Начало, има музика. Всяка сила, която служи на себе си, в нея няма никаква музика. Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно. То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите. Божият Дух твори с песен" - казва Учителят. Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората.
към текста >>

То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите.
Същото важи и за хората. За животните пък средата е важна. Всяка сила, която служи на Божественото Начало, има музика. Всяка сила, която служи на себе си, в нея няма никаква музика. Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно. То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите. Божият Дух твори с песен" - казва Учителят. Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят.
към текста >>

Животът е Дух Животворящ чрез симфонията на сферите на Небесата Божии!
Ето малкото, скрито птиченце, ето розичката, която цъфти, ето толкова цветя около нас. Божественият живот струи през тях. Животът е едно непреривно течение - от Бога излиза и към Бога се възвръща. Животът не се прекъсва. Животът продължава непреривно. Животът е Дух Животворящ чрез симфонията на сферите на Небесата Божии! Тръбите Йерихонски Това е метод от времето на Исус Навина. Ние приложихме този метод и стените на затвора паднаха - 4 000 затворници излязоха на 1 януари 1963 година з В Мърчаево Боян Боев стенографираше ежедневните разговори на Учителя с учениците. Впоследствие той ги дешифрира и ги напечата с пишеща машина. Те бяха дадени в още неотпечатан труд "Изворът на Доброто". Там има написани много страници с изказвания на Учителя за музиката.
към текста >>

11. 5_16 Как Учителят даде Идилията

В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония.
За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". След това Учителят започва да го учи да я свири. Предава му как да я изсвири пасаж по пасаж, докато Петър я научава цялата. Чак тогава Учителят си отива горе. Отдавна минава полунощ. В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителя е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество. Цигулковото изпълнение на Петър бе изключително и най-близко до оригинала на Учителя. В Песнарката тя не бе записана правилно от Мария Тодорова и от Асен Арнаудов, понеже не я знаеха добре. По-късно аз лично изисках Петър Камбуров да ни направи магнитофонен запис и да ни го предаде, за да можем от него най-правилно да я прехвърлим на нотен запис.
към текста >>

12. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Маргарита Рангелова Стратева

Музикалният свят е среда, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото пространство.
Музиката на Великия Учител е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в своето Битие е Дух. А Духът в своето Битие е Хармония от форми, а движението на Духа чрез тези форми е творчески акт на цялата жива Природа и оттам излиза Музиката като творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Великия Учител - Беинса Дуно - е творчески акт на Божествения Дух - чрез Него Светът се е създал. Музиката създава разни светове чрез Хармонията си. Музикалният свят е среда, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото пространство. Окултната музика на Великия Учител е достъпна само за учениците на Школата на Бялото Братство. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Словото на Живия Бог. А музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух. Защото изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа.
към текста >>

13. 102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН

Борис Николов

ТОМ 2

Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго.
102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН" Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни показа няколко Негови песни. Една от най-големите, които Той ни е свирил един, два или три пъти се нарича „Завръщането на блудния син". Аз текста за тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули.
към текста >>

14. 53. ЗАДРУГА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония.
Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може! Верният в малкото е верен и в многото е казал Христос. Никола П. Каишев с.
към текста >>

15. 104. ЕДИН ДЕН НА БЕСЕДА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Думите „Шела, шела, шела, Биладер Адер, Бену шела" звучаха като небесна симфония.
След това Учителят пак свиреше, а ние само слушахме. Той свиреше тихо. Ние изпяхме песента „Давай, давай". С цигулка в ръка Учителят стоеше прав и слушаше как изпяхме песента „Махар Бену Аба". Учителят ни слушаше внимателно. Думите „Шела, шела, шела, Биладер Адер, Бену шела" звучаха като небесна симфония. Казахме Формулата „И това е живот вечен..." Учителят стоеше прав на катедрата когато каза: „Да познаеш Този, който всичко ни е дал! " След това заедно с нас, отидохме на поляната за гимнастически упражнения. Той беше пред нас и изпълняваше шестте упражнения. През всичкото време аз следях с очите си всяко Негово движение. Тогава в умът ми ето какво излезна: „Учителят е велик Божествен празник за нас.
към текста >>

16. IX. НОВАТА ЕПОХА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Новата епоха, която идва е Епоха на Симфонията.
IX. НОВАТА ЕПОХА Писмо на брат Боян Боев изпратено до Казанлъшкото Братство. Изказани мисли от Учителя на 20 октомври 1943 г. „Любезни братя и сестри, Ние имахме един тържествен момент в Школата. Учителят изсвири на цигулка една мистична нова музика, която не е свирил до сега и каза: „Свърши се Старата епоха! Новата епоха, която идва е Епоха на Симфонията. Човечеството в своето развитие минава през три епохи: „На Драма, която е минала. На Трагедия, която е сегашната епоха. И на Симфония, която е епохата, която Иде. Считайте, че светът е много добър, но ние не го разбираме. Ние чакаме светът да се оправи.
към текста >>

И на Симфония, която е епохата, която Иде.
„Любезни братя и сестри, Ние имахме един тържествен момент в Школата. Учителят изсвири на цигулка една мистична нова музика, която не е свирил до сега и каза: „Свърши се Старата епоха! Новата епоха, която идва е Епоха на Симфонията. Човечеството в своето развитие минава през три епохи: „На Драма, която е минала. На Трагедия, която е сегашната епоха. И на Симфония, която е епохата, която Иде. Считайте, че светът е много добър, но ние не го разбираме. Ние чакаме светът да се оправи. Но кой ще го оправи? - Бог. Но как?
към текста >>

Животът на човечеството в края ще бъде Симфония.
- Бог. Но как? -Чрез Нас. Божествената Мисъл, която ще мине през нашите умове, Божествената Любов, която ще мине през нашите сърца и Божествената постъпка, която ще мине през нашите души, те ще оправят света. Ние живеем между несметни богатства, но не можем да ги използваме. Животът на човечеството в края ще бъде Симфония. Ние чакаме други да оправят света. - Не, ние ще оправим света." В неделя Учителят каза: „Ние очакваме някой да победи в тази война. И питат кой ще победи? -Не, в тази война трябва да победи Любовта, Правдата, Божествената Истина. Сега идват Светлите Същества, Светиите, Всевишните Духове, които ще оправят света.
към текста >>

17. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

ТОМ 4

Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня.
Третото езеро е Балдер-Дару. Четвъртото носи познатото име Близнака. Петото - Махабур, шестото езеро, подобно на човешкото сърце и затова носи името Сърцето, а седмото езеро е назовано Шемхаа. Достатъчно е да прошепнеш тези имена, за да се потопиш в един свят, одухотворен от присъствието на същества от по-висока еволюция, които обичат езерата, посещават ги и вземат участие в живота на Школата с присъщите им измерения. Тогава езерата стават обширна аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от физическия свят и от Невидимия свят. Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня. Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра. Капризите на времето не са в състояние да ги отклонят от изгрева. Мъглите и буреносните облаци вършат своята работа. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки, това пак не отклонява учениците, които са верни и последователни, устойчиви и изпълнителни на възприетите идеи. Обикновено съзерцанието е придружено с мълчание, което може да бъде озвучено от тиха песен, но лумне ли първият слънчев лъч, а заедно с него се понася шепнеща обща молитва, която се вплита в светлината и се понася към просторите.
към текста >>

18. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

ТОМ 5

И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената, мирова симфония.
Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със Словото на Учителя. Николай Каллертс Рига, 12.Х11.1937 г.
към текста >>

Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със Словото на Учителя.
За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със Словото на Учителя. Николай Каллертс Рига, 12.Х11.1937 г.
към текста >>

19. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

ТОМ 6

Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония.
Изобщо десет години не разрешаваха на Йоанна да излезе от България. На проф. Джуджев му беше много мъчно, че Йоанна няма да вземе участие. Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно по неизвестни на мен причини тя се отдели от мене. Не ще забравя никога как една година след обесването на Емил наблюдателя на връх Мусала - Кирчо ни взе със сестра ми Кина, Лиляна Табакова и брат Кръстю Трифонов в наблюдателницата като негови близки и там прекарахме цял месец. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония. Един път Учителят свирил нещо на сестра Лиляна на цигулката си и тя като запитала какво е това странно нещо, Учителят отговорил, че това е музика за блудният син. Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела била пискала и тя се разсърдила. Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: „С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството казва, че ще го даде на държавата.
към текста >>

20. 4. На концерт с Учителя

Георги Йорданов Добрев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Там ще изпълнят 9.симфония, 5.симфония, помня ги, Чайковски и т.н.
Тук се чува цигулка да свири, там се чува цигулка да свири, други пеят и т.н., но и обичахме да ходим колективно, да посещаваме концерти, когато дойдат някои знаменити виртуози или диригенти със своите оркестри от друга държава или нашата филхармония. Ние групово ходехме и посещавахме тези концерти. И веднъж, като се ходи към зала България виждаме един афиш, че един германски оркестър от Берлин с диригент фон Бендел ще дава концерт в зала България със 120 души състав. Дойде ми идеята да поканя Учителя и отидох на Изгрева при Учителя, чукнах Му и Той излезе. Викам: „Учителю, така и така един германски диригент с голям състав ще даде концерт в зала България. Там ще изпълнят 9.симфония, 5.симфония, помня ги, Чайковски и т.н. Да ви купя билет и за вас, ще дойдете ли? “ „Да“, каза, „ще дойда, вземете.“ Отидох и вземах билети за Учителя и брат Боев, Неделчо Попов и за други приятели за в другите ложи, за близки така вземах билети и за други сестри и за стенографките. И като ги купих билетите, тогава на пл. „Славейков“ отсядаха леките коли. Избрах най-новата кола свети и лъщи и говоря с шофьора.
към текста >>

21. 18. Кой е Наполеон

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Пише една статия фактически против Наполеон, ама така я написва, че го сразява и използва даже и това, че Бетовен е написал третата си симфония, така наречената „Геройка“, посветена е на Наполеон.
18. КОЙ Е НАПОЛЕОН Така, за да продължа с вестниците, бай Иван пък от своя страна пише във вестника за Наполеон. Вероятно по някаква годишнина или какво историческо събитие ли е било, не знам, но решава да пише за Наполеон. Пише една статия фактически против Наполеон, ама така я написва, че го сразява и използва даже и това, че Бетовен е написал третата си симфония, така наречената „Геройка“, посветена е на Наполеон. Обаче когато Наполеон води битките в Русия и завършва катастрофално и във Ватерло и т.н. Бетовен се отказва от посвещението си и го задрасква. Той вижда, че Наполеон изменя на идеята, на която е бил носител. Бай Иван използва и тая работа и я пише. Като написва статията ден, два след това Учителят го среща и тогава явно Той е прочел статията на бай Иван за Наполеон.
към текста >>

22. 39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика

Любовта е най-великата музикална симфония.
Тъмният дух отново се мъчи да изгаси двете свещи, но с изхабената сила ангелът наново пали нови четири свещи. И така продължава докато той запали цялата земя със светещите свещи символично и я изпълни с Божественото благословение. На земята се разсъмва, огрява светлината, настава светлина, която е продукт на мисълта на ангелите, от чийто свят се носи песента на ангелите. Тази светлина, която има в цялата слънчева система се дължи на ангелите. А светлината е свят на Любовта. Любовта е най-великата музикална симфония. В живота по-велика симфония от Любовта не съществува. И ще чуеш отзива на любещите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов“.
към текста >>

В живота по-велика симфония от Любовта не съществува.
И така продължава докато той запали цялата земя със светещите свещи символично и я изпълни с Божественото благословение. На земята се разсъмва, огрява светлината, настава светлина, която е продукт на мисълта на ангелите, от чийто свят се носи песента на ангелите. Тази светлина, която има в цялата слънчева система се дължи на ангелите. А светлината е свят на Любовта. Любовта е най-великата музикална симфония. В живота по-велика симфония от Любовта не съществува. И ще чуеш отзива на любещите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов“.
към текста >>

23. 7. Силата на астрологията

Мариета Бертоли

9-та симфония както той я изпълняваше, никой не я изпълняваше.
И изчезна тази цигулка, нямало я, не знам какво си и след много разправии, връщат ми една цигулка направена от баща му. Сега имам вкъщи една цигулка направена от баща му, но не неговата копие на Гуарнели. Та казвам, до края са го ограбили, абсолютно с всичко. И с работата му, и с инструментите му и с неговото творчество. В радиото когато беше, той направи хиляди записи. 9-та симфония както той я изпълняваше, никой не я изпълняваше. Идваха, имаше когато изпълняваха 9-тата, идваха от Метрополитен опера, не знам кой да слуша как правеше 9-тата. Когато назначиха Васил Стефанов във радиото той изтри всички записи на Влади и си направи нови негови. Всичко от Влади е изтрил. Затова ти казвам, всичко което е било негово, всичко са изтрили и затова сега казвам, поне от тези малко записи, които имам аз вкъщи с оркестъра да се запазят. Имам, да, от пионерите и да направя един компакт-диск, който остава почти за вечни времена.
към текста >>

24. Съдържание

Симфонията на 20 век 60.
Ключът и един очевидец 55. Вегетарианство и пост 56. Братя и сестри в единомислие 57. Кварталът “Изгрев” (1921-1972 г.) 58. Учителят и Изгревът 59. Симфонията на 20 век 60. Раждането на Изгрева 61. Пред вратата на Твоята стая 62. На поляната пред Салона 63. На Витоша 64. На Рила 65.
към текста >>

25. 60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК От ранен час ученикът е на работа.
60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК От ранен час ученикът е на работа. От четвъртия час той е над книгата с молив в ръка той пише, преписва, твори. От четвъртия час той се приготовлява за среща с първия слънчев лъч. От четвъртия час, с лека раница на гърба, той се отправя за планината. Книгата му открива великите закони на природата. Мисълта му полетява след тях, и той прегръща астрономията, физиката, математиката.
към текста >>

Каква велика симфония.
- Човекът отвън - човекът в твоя брат - е също така голям, ценен, най-ценната форма на природата, Той също така търси себе си, търси човека в себе си. И най-голямата ти радост ще бъде услугата, която можеш да му окажеш, да отместиш препятствието от неговия път, да запалиш всичките свещници в неговия храм и да изтръгнеш голямата благодарност от неговото сърце - благодарността на човека от човека. Човекът. Човекът. Най-големият човек, Който откри човека, Който даде, Който остави методи как човека да изгради човека. Човекът, изграждайки себе си като човек, да участвува в изграждането на човека. Каква велика симфония. И тук, и там, Той държи здраво палката. Партитурите пред всички. Оркестърът засвирва - каква велика симфония, повтарям. Такава, каквато не е била на земята. Симфонията на двадесетия век.
към текста >>

Оркестърът засвирва - каква велика симфония, повтарям.
Най-големият човек, Който откри човека, Който даде, Който остави методи как човека да изгради човека. Човекът, изграждайки себе си като човек, да участвува в изграждането на човека. Каква велика симфония. И тук, и там, Той държи здраво палката. Партитурите пред всички. Оркестърът засвирва - каква велика симфония, повтарям. Такава, каквато не е била на земята. Симфонията на двадесетия век. Зачената в България. Композирана в България. И започнала да звучи в България.
към текста >>

Симфонията на двадесетия век.
Каква велика симфония. И тук, и там, Той държи здраво палката. Партитурите пред всички. Оркестърът засвирва - каква велика симфония, повтарям. Такава, каквато не е била на земята. Симфонията на двадесетия век. Зачената в България. Композирана в България. И започнала да звучи в България. Спящите се пробуждат. Едни се заслушват, очароват и бързат да се приготвят, да участват в тази велика симфония. Други?
към текста >>

Едни се заслушват, очароват и бързат да се приготвят, да участват в тази велика симфония. Други?
Симфонията на двадесетия век. Зачената в България. Композирана в България. И започнала да звучи в България. Спящите се пробуждат. Едни се заслушват, очароват и бързат да се приготвят, да участват в тази велика симфония. Други? - Те размахват ръце около ушите си. Те протестират. Какъв е този шум, който ги събужда от вековния сън. - Едните се присъединяват към оркестъра, извисяват се по тоновете и навлизат в друг един свят - красив и безбрежен, безбурен и прекрасен, другите - закъснелите - си създават свой свят на театри, измислици и самозалъгвания. Едните осъществяват идеите, превръщат ги в дела и се радват на своите постижения.
към текста >>

Едните внимават да не изпуснат хармонията от звуци на симфонията, другите навлизат в школата на кулинарното изкуство.
- Едните се присъединяват към оркестъра, извисяват се по тоновете и навлизат в друг един свят - красив и безбрежен, безбурен и прекрасен, другите - закъснелите - си създават свой свят на театри, измислици и самозалъгвания. Едните осъществяват идеите, превръщат ги в дела и се радват на своите постижения. Другите назначават за свой господар стомаха и тръгват по неговите наредби. И човекът, откритият човек е в борба. Борбата на двадесетия век. Едните внимават да не изпуснат хармонията от звуци на симфонията, другите навлизат в школата на кулинарното изкуство. Едните и другите. Човекът. Човекът. Пазете човекът. Новороденият човек. Пазете го.
към текста >>

Симфонията на 20 век навлезна в душите ни и огласи света около нас и вътре в нас.
Твоя неприятел вижда, и пред тебе зее пропаст, и маха ръце, и вика. Той иска да те спре. Това после ще разбереш. Затова повдигни мисълта си и потърси причината за неговите прояви. Така ти преодоляваш, превръщаш и обогатяваш и ума, и сърцето, и волята. Симфонията на 20 век навлезна в душите ни и огласи света около нас и вътре в нас. И го преобрази като свят на новия човек. Новороденият човек е опорна точка. На нея Архимед ще постави своя лост и ще повдигне. Кого? - Другаря на новородения човек, на приятеля, на брата.
към текста >>

26. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на комуналния живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас.
През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна дреха, но само за няколко часа. Веднага след обед подухваше хладен ветрец и започваха да се променят облеклата. Бързо от летни ставаха пролетни, есенни, и още по-бързо се обличаха зимните, с които се явявахме на многоочакваните забави край вечерния огън; с които, при малки изключения, нощувахме и бивахме готови за ранните изкачвания на любимия връх, където ставаше нашата приказна среща със слънцето. Красотата на утрото на Рила биваше винаги много по-хубава, отколкото тази на Витоша. Там великите майстори на изкуството творяха с по-голям замах и по-голяма Любов, защото въздухът им съдействуваше, защото вятърът им съдействуваше, защото просторът им съдействуваше да представят своите творби в по-чисти и ефирни тонове. Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на комуналния живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас. Приготовленията за Рила не се свършваха с това. Трябваше да се приготви и храна, което в първите години създаваше големи затруднения, но което в последствие се уреди както в една от фантастическите приказки, която скоро се превърна в действителност. Всички на Рила се почувствахме като сестри и братя, започнахме да се храним с една обща гозба, приготвена от няколко сестри и братя, които нарекохме дежурни и които се определяха от вечерта. Дежурните поемаха своята работа след обед, приготовляваха топлата вода за чай за вечерта, приготовляваха топлата вода за чай за утринната закуска, приготовляваха обеда и след като завършваха с това се освобождаваха. Но приготовленията за Рила бяха и по-други.
към текста >>

27. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Една партитура, това е една пролетна симфония.
Аз отидох при Него и започнах работа. В: За колко голям оркестър? Д: За симфоничен оркестър, той няма да ми каже за колко души, но за симфоничен оркестър. В: Личен разговор с Учителя. Д: Първо Боян Боев идва да ми каже и аз сега като взех това нещо да правя, това е отговорна работа. Една партитура, това е една пролетна симфония. И попитах Учителя и започнах. В това време обаче започнаха бомбардировките и отивам аз до Учителя да питам дали на Изгрева има условия. Аз отивам при Него, чакам долу. Горе един запасен генерал и Учителят му казва: "Содом и Гомор ще стане сега". Онзи перкуляса по стълбите и всичко се евакуираше.
към текста >>

28. 52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

И той имал едно очарование, защото един Бетховен да запише третата симфония на Наполеон и като вижда накъде тръгва скъсал първия лист и написал: Не е тоя.
Д: Тя стана дето казал Наполеон когато бил на заточение: "Ние пълководци с армии искахме да завладеем света, не можахме, а Той с Неговата кротост владее сега целия свят". Наполеон говори за Христос. "С нашите армии не можахме да завладеем света, но Той с Неговата кротост превзе целия свят, владее целия свят." Да, но трябва да го турнат на св. Елена та да му дойде акъла и на него. Защото той е изпратен с друга задача, да обедини Европа. И той имал едно очарование, защото един Бетховен да запише третата симфония на Наполеон и като вижда накъде тръгва скъсал първия лист и написал: Не е тоя. Той можеше да обедини една Европа, да, към това, което сега се стремят. Сега западния свят иска да направят една обща Европа. Това ще бъде една хубава идея. Това е Божествена идея, това е Божествен подтик. В: Когато един ученик не може да реализира една идея, идва осмия, деветия, десетия, трябва да я реализира.
към текста >>

29. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот?
Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила. 1. Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди? 2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд? Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод? 3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга. 4. Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти? Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти. 6. Във звезден свят ме Ти намери, оттам ме кротко призова. На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.
към текста >>

30. 5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК

симфония на Бетовен, а пък текста е от Шилер.
Отивам и влизам в един осми клас, смесени момичета и момчета - и първата ми лекция беше върху една балада на Шилер. Много се радвах, че гимназията се нарича "Св. Кирил и Методий". Много хубави, будни деца имах там. Завърших си аз лекцията и преди да пристъпя от катедрата, за да си изляза, един ученик излиза, прави знак на учениците да станат и запяват "Одата на радостта" от 9. симфония на Бетовен, а пък текста е от Шилер. Много красиво, първия ми немски час, беше много трогателно. И така започнах много хубава работа с тези деца, имах и някои частни уроци. Но по едно време беше някъде към пролетта, едно тъжно, дъждовно време и моята хазайка ми казва: "Госпожице Величкова, насреща ви живее италианка. Знам че вие сте учили италиански. Знаете ли, тя преживява нещо много тъжно сега".
към текста >>

31. 17. ОТВОРЕНО ПИСМО

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Кой музикант би се осмелил да коригира деветата симфония от гениалния Бетховен?
одобрена лично от Учителя. Изглежда, че Браун не е бил достатъчно уведомен или сам убеден, че Учителят прилага нови начини при композиране и нотиране в своето музикално творчество. Тези негови нововъведения откриват за бъдещите композитори много по-богати и широки възможности, които ще изразят новите идеи, мисли и чувства на следващите поколения. Разбира се, че тези нови начини на Учителя са в разрез със сегашните установени академически теории. Паневритмията създадена от нашия безкористен Учител е един архитектурен храм, изграден с математическа, художествена и целесъобразна точност. Кой музикант би се осмелил да коригира деветата симфония от гениалния Бетховен? А какво да кажем за творчеството на Учителя? Паневритмията от Учителя е един изключително нов педагогически метод, достатъчно ефективен, да събуди Божествените заложби внедрени вчовешкото естество, за да възкреси новият човек, човек на хармония и мир. В името на тази хармония и мир нека запазим оригиналното творчество на Учителя с което Той благоволи да благослови всички човешки души. Август, 1997 год. Поздрави от Вашата сестра Виола Йорданова Щат Гринвич - САЩ
към текста >>

32. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония.
Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край. И завинаги. Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина. Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония. Може да се приеме, че изпълнителите на песните на Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и духовно издигнати хора. Би трябвало също да се съжалява, че нямаме също съмишленици между по-големите български композитори, а върху нас лежи задължението да разработваме и изнасяме тази неповторима музика пред наши и външни хора. Всъщност, никой български композитор или по-значителен изпълнител не биха дръзнали да аранжират или изпълняват музиката на Учителя днес, защото ще бъдат заподозрени в принадлежност към Бялото Братство и в идеологическа пропаганда за Него. Учителят застъпва интересното становище, че музиката не трябва да става професия. Вероятно Той има пред вид онова далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби: поезия, художество, музика и други изкуства.
към текста >>

33. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената.
Музиката като изкуство на ангелите - тя е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Тя е говор на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви, а любовта, това е великата реалност на живота. Мощни сили се крият в музиката, ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо ново, нещо красиво, те трябва да поставят като основа на възпитанието си музиката, в най-широкия смисъл на думата. На земята, гдето обитават толкова много живи същества се разнася непрекъснато музика: музиката на текущите води, на вечновълнуващите се води - океани и морета, музика се носи във въздуха, във виенето на вятъра, в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките. Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената. И тогава той ще разбере дълбокия смисъл на живота. Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Според мен има три вида музика: механична музика, която само раздвижва нещата. Органична музика, която организира живата материя, и установява нейния ритъм и психична музика, която събужда скритите сили на душата. Окултната музика, която едва сега навлиза в света, тя обединява качествата на тези три вида музика и затова е достъпна за малцина.
към текста >>

34. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

ТОМ 10

Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините!
Стоя пред чешмата, гледам как бликат кристалните й струи. Дълго стоя и се вслушвам в техния говор. Те ми нашепват: „Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всяка жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините! Вечната хармония на висшите сфери слиза към земята! " Вестник „Братство", брой 143 Севлиево, 15 декември 1935г. Забележка на Редактора: За чешмата в Тополица виж спомените на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр. 52-56.
към текста >>

35. Наряди за 1937 г.

ТОМ 12

Самата Любов е най-великата симфония, която съществува в света.
Правата мисъл има за цел да влезем в съприкосновение с Божественото в света. Музиката е закон, който разрешава мъчнотиите. Много мъчнотии в света магически се разрешават чрез музиката. И човешката мисъл е построена по великия закон на музиката. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не познаваш музиката. Самата Любов е най-великата симфония, която съществува в света. По-велика симфония не съм слушал от Любовта. Няма по-велика симфония от Божествената Мъдрост и от Свободата! До тогаз, докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта и ние щастливи хора не можем да бъдем. Любовта е пътя за щастието на човека. Но това е закон музикален.
към текста >>

По-велика симфония не съм слушал от Любовта.
Музиката е закон, който разрешава мъчнотиите. Много мъчнотии в света магически се разрешават чрез музиката. И човешката мисъл е построена по великия закон на музиката. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не познаваш музиката. Самата Любов е най-великата симфония, която съществува в света. По-велика симфония не съм слушал от Любовта. Няма по-велика симфония от Божествената Мъдрост и от Свободата! До тогаз, докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта и ние щастливи хора не можем да бъдем. Любовта е пътя за щастието на човека. Но това е закон музикален. Млада мома обичала своя възлюблен, но той умрял.
към текста >>

Няма по-велика симфония от Божествената Мъдрост и от Свободата!
Много мъчнотии в света магически се разрешават чрез музиката. И човешката мисъл е построена по великия закон на музиката. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не познаваш музиката. Самата Любов е най-великата симфония, която съществува в света. По-велика симфония не съм слушал от Любовта. Няма по-велика симфония от Божествената Мъдрост и от Свободата! До тогаз, докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта и ние щастливи хора не можем да бъдем. Любовта е пътя за щастието на човека. Но това е закон музикален. Млада мома обичала своя възлюблен, но той умрял. Тя плачела край него: „Ти умря, защото не ме обичаш!
към текста >>

36. 5. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1956 г.

Паша Теодорова

ТОМ 13

Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ.
Това са онези многобройни писма от него, писани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта; един морал - моралът на Мъдростта: една истина - носителка на Свободата; един идеал, високият Идеал, за който Учителят казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и по име ги зове." Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: „Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре." Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен.
към текста >>

Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: „Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре." Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф - библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи, дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: „Разрешени спорни въпроси из живота и науката." Поглежда листчето и тихо се запитва: „Къде ли остана ръкописът ми?
към текста >>

37. 5. БОРИС ГЕОРГИЕВ - ЖИВОПИСЕЦ (Енциклопедия на изобразителните изкуства в България: т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176)

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ТОМ 13

„Джавахарлал Неру", „Амрид Каур Синг", Очите на индускатажена", „Скръбта на Индия", („Среща с париите на Индия") - композиция, проникната с хуманност и дълбок демократизъм, пейзажите „Индуски храм", „Лунна симфония в Хималаите" и др.
С голямо професионално майсторство и дълбок психологизъм създава сборните протрети „Семейство Селла ди сан Джиролано" (1920), „Троен портрет" (1924), портрет на майка си - „О, donna, Sante Madre mia" (1924), на Робиндранат Тагоре (1926, три варианта), на писателя Джовани Папини, на Алберт Айнщайн (1928), и др. През 20-те години Борис Георгиев урежда две самостоятелни изложби в София (1922,1928), комплектувани предимно от портрети на български писатели и др. творци: „ТеодорТраянов" (1922, 2 варианта), „Мара Белчева" (1922), „Чичо Стоян" (Стоян Попов, 1928), „Роза Попова"(1928), „Братя Владигерови" (1928), „Людмил Стоянов" (1928), „Земетръс" (Владимир Димитров - Майстора, 1928), и др. От 1931 до 1936 г. престоява в Индия, където създава редица портрети, пейзажи и фигурни композиции със сюжети из индуски легенди и живота на бедните: „Махатма Ганди" (1935), „Кастур бай Ганди" (1935, жената на Ганди). „Джавахарлал Неру", „Амрид Каур Синг", Очите на индускатажена", „Скръбта на Индия", („Среща с париите на Индия") - композиция, проникната с хуманност и дълбок демократизъм, пейзажите „Индуски храм", „Лунна симфония в Хималаите" и др. От 1952 до 1956 г. е в Бразилия. Участвува в международни изложби във Венеция (1928 и 1942), прави самостоятелни изложби в Берлин и Рим - последната през 1961 г. голяма част от творбите му се намират в Италия. Негови картини притежават НХГ (Националната Художествена Галерия) в България и редица музеи в Индия, Бразилия, ФРГ, ГДР и др.
към текста >>

38. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1761-1780

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Тази музика именно е онази Велика Божествена Симфония на живота. Женитбата.
Музика в широк смисъл на думата е онзи Първоначален Божествен Живот, във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот и го изпълня с хармония и красота. Божествената Любов е музика! Божествената Мъдрост е музика! Божествената Истина е музика! Всяка проява на Доброто е музика! Тази музика именно е онази Велика Божествена Симфония на живота. Женитбата. 1778 Женитбата е свещен акт и свещена идея. Хората познават жененето, но не и женитбата. Женитбата представя свещено сближаване между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. В това преливане се крие идеалът на истинския живот.
към текста >>

39. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 81-100

Песен и симфония е това!
Връзката. 85 В работата или работенето се вижда и чувства най-ясно жичката на живота, с която Господ ежеминутно дава човеку. Молитвата. 86 Молитвата, това е бавна разходка из една плодоносна градина. Има дървета с плодове от разни видове. И птички пеят в тази градина. И всичко е живо, трепти и хвали, и ликува Бога и Неговото присъствие. Песен и симфония е това! Мома и момък. 87 Когато един момък не се е определил към някоя мома, всички моми го обичат. Това е Божествено. И всички добре говорят за него. Но в момента, когато той се определи към една, другите започва да говорят лошо за него.
към текста >>

40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

Сега, за мен съчетанието на буквите в поменатите слова представляват една дивна симфония, в която участват безброй (1289) музиканти с наи-разнообразни инструменти - и духови, и струнни, и гласови.
Говорят буквите. И дълбок символизъм се крие в тяхното съотношение, съчетание, преплитане и преливане. Гласни и съгласни обикалят една друга, както бистро поточе, което се спуска от един планински връх и обикаля своите на пътя срещнати камъченца, поспира се и ги отминава, нейде подскача, нейде се затаи и пак отминава нататък. Гласните сравнявам с поточето, някой път буйно, някой път тихо и игриво, но винаги свежо, а съгласните с камъчетата, обиколени от водата. Наистина буквите говорят! Сега, за мен съчетанието на буквите в поменатите слова представляват една дивна симфония, в която участват безброй (1289) музиканти с наи-разнообразни инструменти - и духови, и струнни, и гласови. Говорят буквите и много духовни закони се крият, едновременно и се разкриват в тяхното съчетание. Живи са буквите и те живеят, защото живо нещо носят със себе си. И буквите са слезли от Небето и те ще ни разкрият Небето. (Първоначалната азбука е взета от Небето. От буквите е извадена днешната геометрия, формите и други ключове на сили и възли на енергии.) В една буква само, човек може да види, прочете небето, душата сърцето.
към текста >>

41. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

На 9-та симфония от Бетовен Великият не беше.
Поставяй срещу отрицателното нещо положително и върви напред. Съзнавай, че работиш с Бога. Щом си свързан с Него, всичко можеш да направиш. На умния ще донесеш блага, а на глупавия - светлина, да вижда къде ходи. Хвърляйте семената щедро, да бъдете благоугодни на Бога и на хората. На 9-та симфония от Бетовен Великият не беше. Ние сами бяхме. Доволна съм, но не много. На екскурзия още не сме били. Знаеш ли, Гале, ти много липсваш тука. Да бъда искрена, като при брат, изречението ти - имам работа, много ме зарадва.
към текста >>

42. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

Ако бях поет, бих написал една отлична поема за този Псалом, ако бях музикант и композитор, бих композирал една симфония или опера, а като писател - да напиша една поема.
82. 91 ПСАЛОМ /Размишления -1969 год./ Постепенното проникване в съдържанието и темата на 91 Псалом, могат да послужат като огледало на нашето ученическо придвижване към Истината. Ако бях поет, бих написал една отлична поема за този Псалом, ако бях музикант и композитор, бих композирал една симфония или опера, а като писател - да напиша една поема. Като добър и даровит режисьор, да поставя пиесата и да пресъздам съдържанието на Псалома в една видима форма. При обикновено прочитане на Псалома, човек застава в недоумение. Чувствува се нещо неправилно в строежа на изказването. Първоначално прозвучава някаква констатация, идваща от далечината на вековете, мъдрост отнасяща се до всички: „Които живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго! " Следващото изречение може да се вземе като поука от тази мъдрост, изказана от автора на поемата, но както ще видим по-нататък, тук се крие началото на цялата идея на този Псалом: мъдростта на вековете е доловена от човек и той проговаря, той прави известно признание за отношенията си към Бога: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя.
към текста >>

43. 84. БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛНОТО ПЕСНОПЕЕНЕ В КРЪЖОЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Жечо Панайотов

Идва 1941 г., предстои да се изпълни в Софийската опера Девета симфония на Бетховен.
облечени в широки потури, „ала-турка". Преведено - бирбучуклия, значи облекло с един и половина размер в сравнение с обикновеното облекло. Ще добавя и няколко исторически редове, относно появяване на песента „Новото Битие". Това е станало по време, когато сестра Табакова бе примадона в Софийската опера. Участвувала е вече в главните роли на 16 класически опери, повтаряни много пъти на сцената на операта. Идва 1941 г., предстои да се изпълни в Софийската опера Девета симфония на Бетховен. Ще дирижира прочутият Карл Бьом. Художественият съвет на операта, както и съвета на музикантите-симфоници, избират сестра Табакова да изпълни соловите части в тази симфония. Сестрата напълно съзнава голямата и отговорна задача, която й се възлага, затова идва при Учителя да поиска Неговият съвет и помощ. Всъщност, Той през всичката нейна дейност в операта, винаги е давал съдействие по духовен път. Имало е случаи, когато лично е присъствал на нейни дебюти, като например операта „Марта", гдето сестрата има главна роля, представляваща много изискани изпълнения на колоратурни арии.
към текста >>

Художественият съвет на операта, както и съвета на музикантите-симфоници, избират сестра Табакова да изпълни соловите части в тази симфония.
Ще добавя и няколко исторически редове, относно появяване на песента „Новото Битие". Това е станало по време, когато сестра Табакова бе примадона в Софийската опера. Участвувала е вече в главните роли на 16 класически опери, повтаряни много пъти на сцената на операта. Идва 1941 г., предстои да се изпълни в Софийската опера Девета симфония на Бетховен. Ще дирижира прочутият Карл Бьом. Художественият съвет на операта, както и съвета на музикантите-симфоници, избират сестра Табакова да изпълни соловите части в тази симфония. Сестрата напълно съзнава голямата и отговорна задача, която й се възлага, затова идва при Учителя да поиска Неговият съвет и помощ. Всъщност, Той през всичката нейна дейност в операта, винаги е давал съдействие по духовен път. Имало е случаи, когато лично е присъствал на нейни дебюти, като например операта „Марта", гдето сестрата има главна роля, представляваща много изискани изпълнения на колоратурни арии. И така, сестрата за десетина дни при усилени упражнения сполучва да се подготви за участие в Девета симфония. Концертът е изнесен, изисканата софийска публика е във възторг, доволен е и диригента Карл Бьом.
към текста >>

И така, сестрата за десетина дни при усилени упражнения сполучва да се подготви за участие в Девета симфония.
Ще дирижира прочутият Карл Бьом. Художественият съвет на операта, както и съвета на музикантите-симфоници, избират сестра Табакова да изпълни соловите части в тази симфония. Сестрата напълно съзнава голямата и отговорна задача, която й се възлага, затова идва при Учителя да поиска Неговият съвет и помощ. Всъщност, Той през всичката нейна дейност в операта, винаги е давал съдействие по духовен път. Имало е случаи, когато лично е присъствал на нейни дебюти, като например операта „Марта", гдето сестрата има главна роля, представляваща много изискани изпълнения на колоратурни арии. И така, сестрата за десетина дни при усилени упражнения сполучва да се подготви за участие в Девета симфония. Концертът е изнесен, изисканата софийска публика е във възторг, доволен е и диригента Карл Бьом. Похвалена е и певицата - сестра Табакова - а да пееш при диригентството на Карл Бьом е световна слава! Както винаги, сестрата отива при Учителя да Му разкаже за концерта. Той внимателно е изслушал, водили са забележителен разговор, при които Учителят е казал: „Сега ние ще напишем ДЕСЕТАТА СИМФОНИЯ! " Така, едно велико вдъхновение на Учителя дава своето начало.
към текста >>

Той внимателно е изслушал, водили са забележителен разговор, при които Учителят е казал: „Сега ние ще напишем ДЕСЕТАТА СИМФОНИЯ!
Имало е случаи, когато лично е присъствал на нейни дебюти, като например операта „Марта", гдето сестрата има главна роля, представляваща много изискани изпълнения на колоратурни арии. И така, сестрата за десетина дни при усилени упражнения сполучва да се подготви за участие в Девета симфония. Концертът е изнесен, изисканата софийска публика е във възторг, доволен е и диригента Карл Бьом. Похвалена е и певицата - сестра Табакова - а да пееш при диригентството на Карл Бьом е световна слава! Както винаги, сестрата отива при Учителя да Му разкаже за концерта. Той внимателно е изслушал, водили са забележителен разговор, при които Учителят е казал: „Сега ние ще напишем ДЕСЕТАТА СИМФОНИЯ! " Така, едно велико вдъхновение на Учителя дава своето начало. Тогава Учителят е казал, когато Битието бъде готово, сестрата ще даде концерт в братския салон някоя сутрин. Такъв концерт действително е даден, пред братя и сестри, в присъствие на Учителя, в утрината на неделен ден. Ще си позволя да запиша и казаното от Учителя за песента Битието: „Дом и място гдето се изпълни Новото Битие, ще получат благословението на Небето! Народ или общество, гдето се изпълнява Новото Битие, ще получават благословение на Небето!
към текста >>

44. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

А горе при нас, музика неземна, музика за неземната симфония що иде към нас донесена от вятъра и светлината да тича над света, като целебна милувка.
Но грижа ли ни е? Бавно, бавно, сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме широка и дълбока пътека. А след нас може да мине и натоварена кола. Обръщам погледа и към града. А той горкият, покрит с гъмна пушилка, а под нея, стотици хиляди народ, диша ли диша чист въздух. А горе при нас, музика неземна, музика за неземната симфония що иде към нас донесена от вятъра и светлината да тича над света, като целебна милувка. Едва долавям някои нежни думи: Елате при нас, елате Забравете всички грижи, елате Пийте небесният нектар, пийте Дишайте, пейте с радост. Понякога Учителят застава и ни чака. Лицето му е тъй бодро и хубаво, като че ли ей сега слиза от небето. Где са годините му? Где са белите му власи?
към текста >>

В гърдите ни пеят, вечните Богове на планината, симфонията на снега и слънцето".
В селото долу, снегът се разтопил и пътищата са потънали в кал. Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носили всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце. Може по цялата световна долина, да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят, вечните Богове на планината, симфонията на снега и слънцето". Това е една екскурзия описана от Олга Славчева. Тя беше много мила, симпатична сестра, игрива и вечно пей. Тя даде думите на „Паневритмията". Вечно пей, пише, поетеса. Имаше барака на Изгрева, където живееше.
към текста >>

45. 15. СЕДМОТО НЕБЕ

Николай Дойнов

Затова някои хора с много префинена психика, когато влезнат в градина с богато обагрени цветя, те някак, като че ли слушат някаква симфония.
Гълъбовите - грижата за всяка жива форма, създаването на условията необходими за нейното развитие. Синият - стремежа и утвърждаването на Истината. Виолетовият - да тласка всяка жива форма и грижата за нейната еволюция, за нейното усъвършенствуване. Седемте природи, седемте йерархии са подчертани не само в багрите, но и в музиката. Там имаме седем тона, всеки от които е изразител на един цвят, израз на една йерархия от Слънчевото Братство. Затова някои хора с много префинена психика, когато влезнат в градина с богато обагрени цветя, те някак, като че ли слушат някаква симфония. Същото се отнася и за формите, и те са плод на седемте иерархии. „Седмото небе" място на най-висшата йерархия, изява на най- висшата мъдрост и съвършенство в кръга на Слънчевата система. В свещените книги на народите също се споменава за седемте висши Духове, които са пред престола на Бога. Септември 1980 г.
към текста >>

46. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

144,000 Откриха се куполите десетократно, и ето множество, с каденйе ароматно, запе великата симфония: "Хвала!
книгата му: "Amen, the Key of the Universe", стр. 118), числената стойност на тая свещена дума Амин е равна на стойността на Божието име Йехова - Адни (Адонай), защото А =1, М = 40 и N = 50, а всичко 91, което пък е равно на пълното число 10. Тази книга, преведена в спис. Всемирна летопис (год. IV), трябва да се прочете от всекиго. 144,000 Откриха се куполите десетократно, и ето множество, с каденйе ароматно, запе великата симфония: "Хвала! - шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца - безгрешните сърдца... И рекоха стоящему на Планината: "призри там долу, с милост и любов призри, ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! - бену, бену шелла!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942.
към текста >>

Множеството на 144,000-те избраници (1+4 + 4 + 000 = 9, свещеното, йерархическото число на човечеството), служителите на Бога, запечатани с блестящ печат на челата им, управниците на световете и на съдбините им, изкупените от земята, които не се оскверниха от жени, защото са вечно девствени - те пееха и пеят великата симфония на всеобщото благодарение (хармонията на всемира), с каденйе ароматно (Изход - 30; 35), те свиреха и свирят с 144,000 арфи одата на целокупния Космос към Пресвятия, те следваха и следват навред Агнето, защото са непорочни, безгрешни сърдца - всемирните светли братя (Откровение - 14; 1-5).
Всемирната благодарителна молитва е непрестанно въздихание на целото Творение към Великия Отец. "Всичкото създание съвокупно въздиша и Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания" (Римл. - 8; 22-24). Молят се видимите и невидимите: на земята - растенията (цветята и др), птиците и разните четвероноги животни се обръщат сутрин, при изгрева на слънцето, към изток и - първите - изливат по-изобилно аромата си, а вторите пеят или издават гласовете си - това е молитвата им към Създателя. Само неразумният човек не знае и не изпълнява тоя велик и благотворен закон на Мирозданието. Множеството на 144,000-те избраници (1+4 + 4 + 000 = 9, свещеното, йерархическото число на човечеството), служителите на Бога, запечатани с блестящ печат на челата им, управниците на световете и на съдбините им, изкупените от земята, които не се оскверниха от жени, защото са вечно девствени - те пееха и пеят великата симфония на всеобщото благодарение (хармонията на всемира), с каденйе ароматно (Изход - 30; 35), те свиреха и свирят с 144,000 арфи одата на целокупния Космос към Пресвятия, те следваха и следват навред Агнето, защото са непорочни, безгрешни сърдца - всемирните светли братя (Откровение - 14; 1-5). Агнето или Агнецът, стоящият на Планината, Огънят на Божествената любов, Великата жертва, който държи Книгата на живота, запечатана със седемте печати, на ведически език Меша, на старо-еврейски Мешия, а сега Месия, т. е. този, който се пожертвува за човешкия род. "Намерихме Месия, който се тълкува Христос" (Йоан - 1; 41). Индуският бог на огъня се нарича Агни, представен е със седем езици, които символизират седемте превръщания нататвите. Иса-Аджа на зендски значи: жертва на агнето.
към текста >>

47. XIX. КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ ЧИСТОТАТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Тя ми каза възбудено: „Променят, много променят." Ето и „Евера", а Петър Ганев си позволява да изменя тоналността, защото така им било удобно, което е равносилно да се измени тоналността на 9-та Симфония на Бетховен, но никой по света не би го сторил.
А вие ще проследите пътя им, как ще се развие тази година, че и в бъдеще животът им - и на Благи Жеков, и на Ина Дойнова, и на Йоана Стратева, че и на Симеон Симеонов, макар че е нов. Но той се налага и го слушат. Знайте, че има музиканти, които се борят против тези промени. Едната от тях е Станка Желева - Таничка, и й прави чест. Също и Анчето, която свири често самичка в гората на Изгрева, и понякога и си сбърква. Тя ми каза възбудено: „Променят, много променят." Ето и „Евера", а Петър Ганев си позволява да изменя тоналността, защото така им било удобно, което е равносилно да се измени тоналността на 9-та Симфония на Бетховен, но никой по света не би го сторил. Анчето допълва - „И Благи Жеков променил някои от заглавията на песните на Учителя, така че не можеш да ги познаеш." Браво на Анчето. И тя се бори против Промените! Браво на Таничка! А на вас българи - срам и позор! И тежка ще е съдбата ви и гладни ще си лягате, и инженери ще имате пенсия 100 лв.
към текста >>

48. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

ТОМ 16

Един ден, когато хората се пробудят, ще чуят симфонията на вселената, когато всички разумни светове пеят.
Музиката се взима в един широк смисъл като един преходен период. Тя е диагонал в един квадрат, или двата диагонала, които отделят кръга. С един музикален човек не може да се влезе в противоречие. Има една хармония на сферите. Всяка звезда си има хармония. Един ден, когато хората се пробудят, ще чуят симфонията на вселената, когато всички разумни светове пеят. себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон верен. Ако имаме някакви противоречия в себе си, (19.1.1936 год., неделя) 157. Съставният елемент на живота Музиката въвежда в тази нова област, дето огън не разрушава. Музикалният огън не разрушава. Единственото нещо, което не разрушава, това е музиката.
към текста >>

Животът е една велика симфония.
Музикално да говори, музикално да ходи. (4.II.1938 год,, петък) 178. Пръстите на ръката и тоновете Малкият пръст е „mi" - мисли, Слънчевият пръст (безименният) е „sol" - тържественост, обича красотата. Средният пръст е „si" - правдата, а показалецът е „ге" - движение. За да можеш да пееш или свириш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи, но то почива върху закони. Пробуждането става по музикален начин. Могат да те събудят или с миньорна, или с мажорна терца. Щом пръстите са дълги, това са басови акорди, а късите пръсти - високите акорди. Те искат в малко време да постигнат много.
към текста >>

49. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

ТОМ 16

Животът е една велика симфония.
Безименният пръст до него, е „sol". Средният пръст е „si" = правдата, а показалецът е „ге" = движението. Слънчевият пръст - Аполон, безименният пръст - обича красотата. Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия). За да можеш да пееш или свариш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи. Но щастието почива върху известни закони. Щом пръстите са дълги, те са басови акорди, а кьсиге пръсти са високите акорди, ти искаш в малко време да постигнеш много. Двете ръце са един дует - сопранова и басова партии. (4.II.1938 год., петък) 328.
към текста >>

50. Приложение II. Игнац Падеревски

ТОМ 16

Списък на по-важните творби на Падеревски: Симфония „Полша"; Концерт за пиано и оркестър; два концерта за цигулка и оркестър; Соната за цигулка и пиано; „Полска фантазия" за пиано и оркестър; Вариации за пиано с финал -една фуга; Менует; много песни, между които 12 френски песни по текст на Катюл Мендес, кантати и др.
Падеревски е един от най-големите полски пианисти-виртуози и един от най-добрите изпълнители на произведенията на Шопен *. Свиренето му се отличава с блясък, артистичност, изящество и фина детайлна шлифовка. Много от произведенията му са върху полски народни теми. Измежду най-популярните негови творби са Менует и Вариации за пиано с финал фуга. Той има историческа заслуга за популяризирането на полската музика в света. Списък на по-важните творби на Падеревски: Симфония „Полша"; Концерт за пиано и оркестър; два концерта за цигулка и оркестър; Соната за цигулка и пиано; „Полска фантазия" за пиано и оркестър; Вариации за пиано с финал -една фуга; Менует; много песни, между които 12 френски песни по текст на Катюл Мендес, кантати и др. Опери: „Манру", либрето - Алфред Носиг (1901) и „Сакунтала". *Падеревски събира всички съчинения на Шопен, първият том на които е издаден във Варшава в 1949 г, (Бел. а.)
към текста >>

51. 11. Духовна работа. За село Мърчаево

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Този Бог в нашите души пееше пред олтара на позлатения изток великата симфония на Любовта.
Сърцата ни трепнаха от радост, защото вече бяха в контакт с Великата Любов на Бога, която ни се изпращаше чрез слънцето. И планината, която лежеше като голям бисер, се позлати от слънчеви лъчи. Атмосферата се стопли и всичко се потапяше в новата радост и новия живот за новия ден. Цялото ни същество вибрираше от свещен трепет, а из гърдите ни се разнасяше Божественият химн, изразен в молитва и благодарност към Великия Баща. Унесени в този чуден и приказен мир на утринната зора, ний стояхме неподвижни, а в душите ни се разливаше тихият глас на вътрешния ни Бог, Който, като се е ограничил в нас, викаше да се изяви и прослави чрез нас. Този Бог в нашите души пееше пред олтара на позлатения изток великата симфония на Любовта. Тя се носеше на крилете на свежия зефир, който изпълваше всемира. „Добре си дошло при нас, о, слънце, което идеш от топлите скути на Великия, Който няма начало, няма и край? Ние те приемаме с радост и разтваряме сърцата си, да се вселиш в нас със своята любов и със своите идеи за чист и свят ангелски живот! В тебе е силата, о, свещен дар, в тебе е светлината, в тебе е топлината, в тебе е животът, в тебе е всичкото, защото Бог те праща да извършиш велика служба, да донесеш живот и радост, красота и младост и да възрастиш всяко същество да живее и се къпе в благодат на Земята! Слънчице, обиталище на светли и висши същества, като пращаш всъде слънчеви лъчи, разтопи в огнените си пламъци всяка нисша проява в човека!
към текста >>

52. 11. Високият идеал

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Музиката на неговите думи, слизайки стремително от шеметни височини или разливайки се спокойно, увлича надалеч с цветовете на своята симфония изсъхналите клончета на злото.
Благи очи с дълбок поглед, които, отваряйки се и затваряйки се блестят под гъсти вежди. Челото му е израз на мисълта. Правилният нос с красиво очертание отваря изящни ноздри. Би могло да се каже, че неговият духовен образ е послужил за модел на онзи бронзов Омир, пазен там, във Флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври. Когато Той говори, старецът изчезва. Музиката на неговите думи, слизайки стремително от шеметни височини или разливайки се спокойно, увлича надалеч с цветовете на своята симфония изсъхналите клончета на злото. Тогава чувстваш, че ти порастват криле; изчезват болката, недоволството, старостта, смъртта. Ти вече летиш извън пространството и времето... в познати само на твоята душа сфери. И ето че млъква. Слиза от катедрата. Среден на ръст мъж с хармонични движения.
към текста >>

Музиката на Неговите думи, слязла стремително от величествените планински върхове, се разлива спокойно из равнините, отнасяйки върху крилете на своята симфония плевелите на злото.
Благи кафяви очи с дълбок проницателен поглед гледат спокойно изпод прошарените вежди. Челото му е израз на Неговата мисъл. Правилният нос с красиво очертание отваря изящни ноздри. Човек би казал, че този одухотворен образ някога е послужил като модел за бронзовия Омир, пазен там, във Флорентинския музей, между най- отбраните шедьоври. Когато Той говори, старецът изчезва. Музиката на Неговите думи, слязла стремително от величествените планински върхове, се разлива спокойно из равнините, отнасяйки върху крилете на своята симфония плевелите на злото. Къде сте, страдание, мъка, нужда, старост, смърт? Едва са изминали няколко минути откакто е заговорил, и ти вече летиш отвъд пространството и времето в сферата на своята душа. И ето, Той замълчава. От катедрата слиза среден на ръст мъж с хармонични движения. И ето че до тебе Той простичко застава, застава в тъмносини, сиви или бели дрехи.
към текста >>

53. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно - съдържание

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Последната симфония - г.
208-209 2. Съзнанието - г. II, 1925, кн. 9-10, с. 295-296 3. Последната симфония - г. II, 1925, кн. 9-10, с. 296-297 4. Безсмъртие и прераждане - г. Ill, 1926, кн.
към текста >>

54. 3. Последната симфония

3. Последната симфония (сп.
3. Последната симфония (сп. „Житно зърно", г. II, 1925, кн. 9-10, с. 296-297) Глухият Бетовен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика, нямаше никога да чуе своето произведение.
към текста >>

296-297) Глухият Бетовен пишеше своята последна симфония.
3. Последната симфония (сп. „Житно зърно", г. II, 1925, кн. 9-10, с. 296-297) Глухият Бетовен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика, нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа - една вселена от звукове, затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при свойте стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полета на орела, царските бълнувания на Наполеона с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпущаше крилете в отчаяни ридания. Бетовен пишеше последната си симфония.
към текста >>

Бетовен пишеше последната си симфония.
296-297) Глухият Бетовен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика, нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа - една вселена от звукове, затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при свойте стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полета на орела, царските бълнувания на Наполеона с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпущаше крилете в отчаяни ридания. Бетовен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземаше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетовен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен каданс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта.
към текста >>

Той го долавяше като един мощен каданс на най-добрата си симфония.
Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при свойте стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полета на орела, царските бълнувания на Наполеона с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпущаше крилете в отчаяни ридания. Бетовен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземаше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетовен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен каданс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетовен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна утеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани, като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца.
към текста >>

55. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

Понятно е също, че конкретно за нашата Земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония.
В своята книга „Пулсът на света” той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около Слънцето, респективно техните съвпади спрямо него, и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата Земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация” на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята; е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата Земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония. А да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху Земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че „хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирани геоцентрично”. Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18 век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие” или „шарлатанство”.
към текста >>

56. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА I.

Влад Пашов

Животът е една велика космична симфония, която изпълня с хармонията си цялото космично пространство.
Въпросът се свежда следователно към това: да се проучат законите и пътищата, по които животът се проявява, да се изучат всички онези елементи, които вземат участие в проявлението на живота, да се изучат всички условия, които обуславят проявите на живота. Животът, като едно велико космично течение, прониква и обновява целия космос и разнася благата на космоса по цялата космична система. Както видяхме в кратките бележки върху херметичната наука, целият космос е един жив организъм, и този именно жив организъм е проникнат от Живота, който в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи. Защото животът е проява на Разумното начало в космоса и всичките му проявления са разумни и целесъобразни. Остава значи да проучим законите на живота, като разумен процес в Битието, за да разкрием тайната, която той носи в себе си. Животът е една велика космична симфония, която изпълня с хармонията си цялото космично пространство. От грамадните слънчеви системи в пространството, до микроскопичния атом, звучи хармонията на Единния живот. Животът е единен и неделим по същина, но разнообразен в своите проявления. За нас животът не е един механичен или биологичен процес, но е един чисто разумен процес на космоса. И астрологията проучва именно този жизнен ритмус в неговото проявление. Тя проучава законите и пътищата, по които космичният живот се проявява на Земята, респективно в човека и всички живи същества.
към текста >>

57. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Дух на воин и душа на девойка

Всяка планета, бих казал, представя специфичен импулс на Слънцето и като така всяка планета е нещо специфично, специфичен тон във величествената симфония на слънчевата система.
От гледището на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно, представя съсродоточие на разумни, високонапреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми, се намира вечна динамика. Тази динамичност на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса. Тъй както, като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед, така и деятелността на разумните същества на всяка планета се предава на цялата система. И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения. Всяка планета, бих казал, представя специфичен импулс на Слънцето и като така всяка планета е нещо специфично, специфичен тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогаз изниква противоречието - нали имаме седем тонове в гамата и седем цвята в спектъра, а казахме, че има дванадесет планети, значи за всяка планета няма тон и цвят. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози примиряват това противоречие, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по-горна октава на първите седем. Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание.
към текста >>

Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на вселената.
Уран, Нептун и Плутон се считат като октава на Меркурий, Венера и Марс. * * * Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират, като положителният полюс, полюсът, от който идат импулсите, който дава ход на енергията, се намира в Слънцето, а негативният полюс, полюсът, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, която изпълнява в космичното проявление, е самата планета. Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, тъй както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнетисва. По този начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Така че планетите, като възприемащи центрове, възприемат и поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадена планета. Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на вселената. Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. За съвременните хора гамата има 7 тона и спектъра седем цвята, но това е само по отношение настоящата стадия на развитие на човешкото съзнание. Тези седем тона и седем цвята отговарят на седемте проявени творчески принципи, а за останалите принципи още не можем да ги схванем като тон и цвят. Следната таблица ни показва отношението между планетите и тоновете, цветовете, металите и дните на седмицата. Защото всяка планета управлява и един ден, и един метал.
към текста >>

Та и Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония.
Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на човека. * * * Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в космоса, и в зависимост от тази си функция, поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки и собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена. Слънцето, при все че е център на всички космични сили в нашата система, понеже цялата система е един жив организъм, то и тези енергии, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, като остават свързани със Слънцето. Та и Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. И затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп, тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа в характера и добра жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се проявяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина на живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо влияние упражнява Луната.
към текста >>

58. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот”.
В последно време нашият другар бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика”. За жалост обаче той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно зърно” Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Житно зърно” той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии впоследствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори”. Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот”. Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за Цялото”. Така, с „Учителят говори” и „Живот за Цялото” Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това - и грамадната заслуга на нашия приятел.
към текста >>

И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти - те още не са засвирили - да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капепмайстор и се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне, когато Божият Дух възвести „Мир вам!
Но ние в тази забавачница трябва да минем курса си, и добре да го минем.” (Царството Божие - 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестърът - оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор - Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам.” И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които cе готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки - един свири насам, друг - нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти - те още не са засвирили - да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капепмайстор и се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне, когато Божият Дух възвести „Мир вам! ” Забележка на редактора: Настоящото е извадка от статията на Г. Радев „Учение на любовта”, отпечатана в брой 4, год. I (1924) на сп. „Житно зърно”. Тук е публикувана за негово възпоменание. 10.
към текста >>

59. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ТОМ 19

Учителят обяснява; „Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от мен звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите.
Зад Учителя и Словото, което изнасяше, стоеше цялото небе. По време на беседа около Него и имало около 10 хиляди специалисти от всички области на живота, които мигновено са му давали сведения, необходими му по даден въпрос, който той третира или пример, засягащ темата. Изнасянето на Словото беше една велика колективна работа на небето и Земята - фокусирана и изпълнена от Учителя Беинса Дуно. Българския език е подготвян 5,400 години, за да може Великият Учител на него да изнесе Словото си. Той е най-подходящият език на Земята за окултното и Божествено знание. Учителят обяснява; „Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от мен звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие.” Само като постави ръката си върху някое напечатано томче с беседи, ангелът веднага познава дали има промени или е чисто Словото Божие. Меркурий в ІX дом. Показва, че Учителят има любов към религията, науката и литературата (Словото). Умът му е прилежен, способен да прониква дълбоко в проблемите на живота. Има склонност към философия, човеколюбие и желание за далечно пътуване (отиването му да следва в САЩ), за увеличаване на неговите познания.
към текста >>

Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие.” Само като постави ръката си върху някое напечатано томче с беседи, ангелът веднага познава дали има промени или е чисто Словото Божие.
По време на беседа около Него и имало около 10 хиляди специалисти от всички области на живота, които мигновено са му давали сведения, необходими му по даден въпрос, който той третира или пример, засягащ темата. Изнасянето на Словото беше една велика колективна работа на небето и Земята - фокусирана и изпълнена от Учителя Беинса Дуно. Българския език е подготвян 5,400 години, за да може Великият Учител на него да изнесе Словото си. Той е най-подходящият език на Земята за окултното и Божествено знание. Учителят обяснява; „Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от мен звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие.” Само като постави ръката си върху някое напечатано томче с беседи, ангелът веднага познава дали има промени или е чисто Словото Божие. Меркурий в ІX дом. Показва, че Учителят има любов към религията, науката и литературата (Словото). Умът му е прилежен, способен да прониква дълбоко в проблемите на живота. Има склонност към философия, човеколюбие и желание за далечно пътуване (отиването му да следва в САЩ), за увеличаване на неговите познания. Отличава се със своя гъвкав, обширен и находчив ум, с който той постоянно следи промените в живота и природата.
към текста >>

60. XXIII. ПАЛАТКОВИЯТ ЛАГЕР НА РИЛА. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

ТОМ 20

Знаех го може би по-рано, но само го знаех, както се знае нещо чуждо, а сега знаех и него, и себе си, и всичко, като едно цяло, което при всички условия, като симфония, в която случайните дисхармонии само усилват красотата и желанието ти да я слушаш до безкрай... Всичките тия хора, най-различни - стотици хора, които се стекоха бързо, ми бяха непознати външно, чужди, а вътре - знайни някак.
Бяха останали само песните и радостите на ония души, които бяха успели да се освободят от всекидневието, въззели се в устрем към новото, жадуващи по това, което ще обнови света, това, което носеше живота, радостите. Рано преди изгрев се появяваше жив поток по пътеката към върха - Молитвеният връх е недалек. И там - на камъните, се дочакваше Учителят, словото на когото съвпадаше в появата на слънцето, което някога надничаше розово-червено, други път - по-светло, по-златисто и бляскаво. Но аз вече малко гледах, а много виждах. Разбирах нещо, което не бях разбрал досега. Знаех го може би по-рано, но само го знаех, както се знае нещо чуждо, а сега знаех и него, и себе си, и всичко, като едно цяло, което при всички условия, като симфония, в която случайните дисхармонии само усилват красотата и желанието ти да я слушаш до безкрай... Всичките тия хора, най-различни - стотици хора, които се стекоха бързо, ми бяха непознати външно, чужди, а вътре - знайни някак. Като че ли бяха струни на голям инструмент, на който ръка могъща свиреше песни неземни. И тъкмо тия песни бяха новият живот, което сега се само живееше, а после щеше да се разбере. Не мога да описвам и затова не съм писал толкова дни. Разбрах, че има нещо ново, и то не само на думи, а един нов живот, който се влива в нас, и този живот ще се предаде и на други... Че ще пламне голям огън, в който мнозина ще изгорят, други - стопят, а трети - възкръснат за новия живот, за новите дни, за новите подвизи, в които човечеството ще се прояви. Нов свят.
към текста >>

61. 38. МУЗИКАТА

ТОМ 20

А когато възрастем със силата на Божията Мъдрост и Любов, в тихите и бурни дни и нощи ще долавяме симфонията на вечно течащата вселена, вечно неспирния й прелив, вечно различния й нюанс на шарки и тонове, които не могат да бъдат уловими от никакви закони и теории... Смирението ще ни даде тази сила да почувствуваме високите тонове, които като стрели се издигат, а оттам със същата сила, или по-бавно - слизат до дълбочината, гдето блуждае откъснатата в изгнание душа.
И префинената музика е едно: «блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога»... А който вижда Бога, той познава и чува всякога и навсякъде музика. Има ли нещо по-истинско от непрестанната музика в природата? И има ли нещо друго, освен хармония и музика? Всичко е музика. Може би разликата е там, че ний, като малки в своята еволюция, чуваме само тъпана в хора на тази музика... Ний днес долавяме само звука на тъпана на отдалечена музика. А когато възрастем със силата на Божията Мъдрост и Любов, в тихите и бурни дни и нощи ще долавяме симфонията на вечно течащата вселена, вечно неспирния й прелив, вечно различния й нюанс на шарки и тонове, които не могат да бъдат уловими от никакви закони и теории... Смирението ще ни даде тази сила да почувствуваме високите тонове, които като стрели се издигат, а оттам със същата сила, или по-бавно - слизат до дълбочината, гдето блуждае откъснатата в изгнание душа. А музиката е мост на душата за нанагоре... И издигнали се - ще чуваме хармоничния шепот на мълчанието и величавата, непрекъснатата, всеобемащата, безкрайната музика на мирозрението; ще чуваме тънката и ефирна музика на всемира; ще чуваме «музиката на цигулките» с техните десеттонови звуци. Ще виждаме своето величие на нивга неугасвающа душа... Ще виждаме и чуваме вечния кръговъртеж по всички криви, знайни и незнайни... Душата ще се вижда и чува... Ще виждаме и чувству-ваме Реалното. Ще се съединим с Бога... Музиката ще ни доведе до Бога. Молитва и музика по същество са едни. Музиката е молитва в поезия.
към текста >>

62. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Вятърът духа от време на време със силни пориви и тръбите, за които е закачено въжето, свирят особена симфония, сякаш Ерихонските тръби възвестяват идването на онзи велик Дух, Който е създал всичко на Земята и слиза да повдигне и обнови с твоите малки деца - човеците, да станат братя и сестри, носители на любовта, мира и хармонията на Земята.
Казаха ми да сложа котките, и аз веднага ги сложих. Вървях будно и съсредоточено. На запад и север е сиво и изпълнено с прах. На изток Зората стана бледо жълта и сива. Има голям слоест сив облак по целия хоризонт. Вятърът духа от време на време със силни пориви и тръбите, за които е закачено въжето, свирят особена симфония, сякаш Ерихонските тръби възвестяват идването на онзи велик Дух, Който е създал всичко на Земята и слиза да повдигне и обнови с твоите малки деца - човеците, да станат братя и сестри, носители на любовта, мира и хармонията на Земята. На Мусала бях преди 6 часа, Минах на югоизточната част, по пътеката за Малка Мусала, и се преоблякох. На полянката, на южната страна на Мусала, на която снегът е стопен, се появи голямо стадо от диви кози, които спокойно пасяха оскъдната трева и обикаляха в кръг. Често се виждаше бялата козина по задниците им. Около мен накацаха с писък рилски гарги и започнаха да си търсят храна. На запад се виждат Кабул, Езерата, Дамга, Калинините върхове, равната Мальовица, Попова шапка, Голям и Малък Мечит, почти без сняг.
към текста >>

63. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

ТОМ 21

И тогава нашето ежедневие подобно красива симфония, носена от повика на душите, се превръща в поезия, а някои от приятелите естествено и непринудено будят своя поетичен дух.
Паркът „Пеньо Пенев” и домът на наш приятел са свидетели на хубавите, незабравими мигове, прекарани в оживени разговори и песни. Това взаимно проникване в Духа на Словото на Учителя събуди жив интерес и разумен стремеж към духовното. Много са чудните картини и ярки съновидения, които предхождат и съпътствуват нашите братски срещи. Ако искаш да осветяваш пътя на хората, ти не само трябва да будиш, но и да приобщаваш душите, възстановявайки първичния колективен дух, които постоянно ни подтиква към творческо възраждане. Без канон и строга външна мантия, но с едно определено повдигащо духа усещане, ние и до днес се събираме, когато чуем, че Светозар идва. И тогава нашето ежедневие подобно красива симфония, носена от повика на душите, се превръща в поезия, а някои от приятелите естествено и непринудено будят своя поетичен дух. В общуването това внася лекота, защото поезията предава невинност и оцветява онези вдъхновяващи моменти, които повдигат една цяла епоха, забавила нормалния си ход. * * * Един ден бели отблясъци ще затрептят в твоя прозорец, ще отвориш сънен очи и ще Го видиш в стъклото. Не питай чие е това лице, не питай! Той е пролетният дъжд, в който та си играеше като мъничко дете Той е вятърът, който милва зрялата ръж в полето; Той е Този, Който избърса сълзите ти след първата раздяла. Затова ти казвам: не питай чие е това лице, не питай!
към текста >>

64. 16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Това е една велика симфония, която се изнася тук, на Земята, повече от 40 години, дирижирана от най- вещия диригент.
Затова са вързани тук и са под ключ ** ********** ********** И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази школа. Моите ученици не са тук, на Изгрева, те са в света и те населяват от началото до края цялата Вселена. Те са тези, които движат живота на слънцата и живота на Вселената." След заминаването на Учителя имахме богата възможност да видим и опитаме проявите на някои от живеещите на Изгрева при последвалите борби в Братството. Всички души, които Учителя е призовал в Школата, имат точно определено място в братския живот и определена функция, която всеки индивидуално трябва да изпълни. Всяка душа е една нота във великата музика на живота, заема своето определено място и звучи в консонанс с всички ноти около нея. Това е една велика симфония, която се изнася тук, на Земята, повече от 40 години, дирижирана от най- вещия диригент. И след заминаването на Учителя симфонията продължава да се изпълнява, но вече главно в своите минорни гами. Всички, които се привличат от тоз и велик магнит на Любовта, живеят и работят с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си. * Виж « Изгревът» том І стр. 587; том IV стр. 337-338, N28; том VII стр.
към текста >>

И след заминаването на Учителя симфонията продължава да се изпълнява, но вече главно в своите минорни гами.
Моите ученици не са тук, на Изгрева, те са в света и те населяват от началото до края цялата Вселена. Те са тези, които движат живота на слънцата и живота на Вселената." След заминаването на Учителя имахме богата възможност да видим и опитаме проявите на някои от живеещите на Изгрева при последвалите борби в Братството. Всички души, които Учителя е призовал в Школата, имат точно определено място в братския живот и определена функция, която всеки индивидуално трябва да изпълни. Всяка душа е една нота във великата музика на живота, заема своето определено място и звучи в консонанс с всички ноти около нея. Това е една велика симфония, която се изнася тук, на Земята, повече от 40 години, дирижирана от най- вещия диригент. И след заминаването на Учителя симфонията продължава да се изпълнява, но вече главно в своите минорни гами. Всички, които се привличат от тоз и велик магнит на Любовта, живеят и работят с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си. * Виж « Изгревът» том І стр. 587; том IV стр. 337-338, N28; том VII стр. 448, 488-489, N14 ** Виж « Изгревът» том І стр.
към текста >>

65. 56. Димитрина Антонова

Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония.
Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" - за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителят му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва. Замина си на 24.09.1970 г.
към текста >>

Учителят му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония.
Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" - за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителят му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва. Замина си на 24.09.1970 г.
към текста >>

66. 4. Слънчеви лъчи

Поетът написва едно хубаво стихотворение, а музикантът - една симфония.
Лъчите на Слънцето постоянно удрят по Земята, по растенията и създават плодовете. Техният всекидневен приток дава цъфтежа, връзването, оформянето и развитието на плодовете до тяхното пълно узряване. Те посещават всички същества и всяко според степента на своето развитие ги използва за своите нужди. Когато един слънчев лъч попадне върху главата на една змия, тя го използва да си приготви отрова, за да ухапе някого. Вълкът използва тази енергия, за да си уякчи и заостри зъбите и ноктите. Поетът написва едно хубаво стихотворение, а музикантът - една симфония. Слънчевите лъчи влияят на всички хора и ги подготвят за пролетта на човешката душа, когато по лицето на Земята хората ще станат братя и сестри и ще дойде новата Шеста светеща раса на Любовта. Упражнението „Слънчеви лъчи" се явява като миротворец на Земята, събужда и хармонира висшите съзнания на хората за един общ велик живот на мир, разбирателство и пълна взаимопомощ в живота. Кръгът с 12-те радиални лъча около центъра представлява 12-те зодиакални знаци, покрай които минава Земята в своето движение около Слънцето. Лъчите, които са извън кръга около централните 12 лъча, са останалите многобройни съзвездия, които пряко или косвено влияят върху живота на Земята. 12-те лъча се движат по радиусите на окръжността, а външните - по окръжност около центъра.
към текста >>

67. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

Беседите му са построени по законите на музиката и всяка дума представлява определен тон, който в ангелския свят звучи и в съчетание с другите тонове (думи) се образува една величествена симфония.
Има много случаи, когато помага на птиците да си намерят храна, на пчелите и други. Това е описано в книгата ми „Светъл лъч към човешките души". (Нептун в перихелий латитюд Юпитер, Марс и Уран). Тези аспекти показват силната връзка на Учителя със силите и възможностите на Божествения свят и постоянен поток от ментални сили към него, силите Божии (Марс), ангелската мъдрост (Юпитер) и Божествената мъдрост (Уран). В Словото той не допуска никаква грешка. Беседите му са построени по законите на музиката и всяка дума представлява определен тон, който в ангелския свят звучи и в съчетание с другите тонове (думи) се образува една величествена симфония. Затова не трябва да се променя или премахва нито една дума от Словото на Учителя, защото щом се промени само една дума, симфонията звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие. Те музикално, чрез музиката, образувана от беседите, възприемат Словото. В хороскопа Нептун е на 25°00' в зодиакалния знак Рак и е в съвпад с лъчезарната звезда Процион, алфа от малкото куче на 24°43' в зодиакалния знак Рак. Тази звезда се намира на шията на малкото куче и буквално значи водеща голямото куче - предно куче. Има марсова и меркуриева природа.
към текста >>

Затова не трябва да се променя или премахва нито една дума от Словото на Учителя, защото щом се промени само една дума, симфонията звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие.
Това е описано в книгата ми „Светъл лъч към човешките души". (Нептун в перихелий латитюд Юпитер, Марс и Уран). Тези аспекти показват силната връзка на Учителя със силите и възможностите на Божествения свят и постоянен поток от ментални сили към него, силите Божии (Марс), ангелската мъдрост (Юпитер) и Божествената мъдрост (Уран). В Словото той не допуска никаква грешка. Беседите му са построени по законите на музиката и всяка дума представлява определен тон, който в ангелския свят звучи и в съчетание с другите тонове (думи) се образува една величествена симфония. Затова не трябва да се променя или премахва нито една дума от Словото на Учителя, защото щом се промени само една дума, симфонията звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие. Те музикално, чрез музиката, образувана от беседите, възприемат Словото. В хороскопа Нептун е на 25°00' в зодиакалния знак Рак и е в съвпад с лъчезарната звезда Процион, алфа от малкото куче на 24°43' в зодиакалния знак Рак. Тази звезда се намира на шията на малкото куче и буквално значи водеща голямото куче - предно куче. Има марсова и меркуриева природа. Този съвпад дава на Учителя големи сили, воля и способност да претвори замислите и плановете си в действие.
към текста >>

68. 22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

За любовта не трябва да се говори, а трябва да се прилага.Любовта е велика симфония,която хората трябва да се научат правилно да изпълняват .Когато хората се научат да изпълняват туй, което любовта говори, ние ще имаме друг свят; светът ще бъде същия, но хората ще живеят по закона на любовта и ще имаме нов порядък с нови отношения.
Това, което сме преминали, го познаваме, а това, което не сме преминали, е неизвестно за нас, но то не е друг живот; то е пак същия живот, само че в друга фаза на своето проявление. Сега някои поддържат, че човек ще умре и всичко се свършва с него.Това е философски въпрос. Че живеем знаем, но какво нещо е смъртта, ние не знаем, защото не сме я опитали. А знаем само онова, което сме опитали. И любовта я познаваме дотолкова, доколкото я опитваме в себе си. За любовта не трябва да се говори, а трябва да се прилага.Любовта е велика симфония,която хората трябва да се научат правилно да изпълняват .Когато хората се научат да изпълняват туй, което любовта говори, ние ще имаме друг свят; светът ще бъде същия, но хората ще живеят по закона на любовта и ще имаме нов порядък с нови отношения. Тогава в обществото и в индивидуалния живот ще се възстанови порядъка на природата. Сега, цялата природа представлява събрани в себе си хиляди и милиони форми и системи, с които тя е правила хиляди опити. Природата всичко подлага на опит - и цяла една книга е написана от тези опити. Това е книгата на великата Божествена мъдрост, която ни разкрива, какво е правила природата в миналото, какво прави сега и какво ще прави в бъдеще. И нашият живот зависи от разбирането на нейните опити.
към текста >>

69. 30. БЕШЕ МАЙ

Милка Периклиева

ТОМ 23

Пролетна симфония и красота!
30. БЕШЕ МАЙ Чуден, дивен май! Целият Изгрев ухаеше... Навсякъде цветя. Пролетна симфония и красота! Слънцето щедро сипеше своите следобедни лъчи и нежни виолетови воали хвърляха прозрачна сянка над цветните лехи под цветята. В салона пред пианото няколко приятели оживено разговаряха и спореха. Аз бях дала среща на една приятелка в салона и чаках. Не след дълго вратата се отвори. С леки стъпки влезе Учителят и разположен се отправи към групата.
към текста >>

70. 2. Песента Завръщане на блудния син

Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго.
София, Библ. Житен клас, 1995, с. 224. Борис Николов Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни показа няколко Негови песни. Една от най-големите, която той ни е свирил един, два или три пъти са нарича "Завръщане на блудния син". Аз текста за тази песен не съм я чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче, нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули.
към текста >>

71. 2. Малкото добро

- Симфонията на любовта.
И тъй, когато разумният свят ви свири, не искайте вие да свирите. Седнете и слушайте внимателно, как ви свирят. Разумният свят предава уроци и изпитва недаровитите ученици. На даровитите само свирят. - Какво свирят? - Симфонията на любовта. Вие слушате тая симфония и се учите. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Любов. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Мъдрост. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Истина. Това са редки събития.
към текста >>

Вие слушате тая симфония и се учите.
Седнете и слушайте внимателно, как ви свирят. Разумният свят предава уроци и изпитва недаровитите ученици. На даровитите само свирят. - Какво свирят? - Симфонията на любовта. Вие слушате тая симфония и се учите. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Любов. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Мъдрост. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Истина. Това са редки събития. Да благодарим, че сме срещнали такива хора."
към текста >>

72. 156. Всемирният химн

Словото Му прозвуча като велика симфония и ме вдъхнови да напиша още същия ден "Всемирния Химн".
156. Всемирният химн На 12 януари 1942 г. Учителят ни издигна чрез чудната си вдъхновена беседа на висок връх. Словото Му прозвуча като велика симфония и ме вдъхнови да напиша още същия ден "Всемирния Химн". Изводът от беседата беше: "Вярвай в ума си, който е слуга на Духа и в сърцето, което е слугиня на Любовта. Радвайте се, че живеете сега в неорганизираната земя, но ще живеете в обетованата земя". Всемирният химн В безбройните картини, кои безспир рисуваш Ти, всемира цял е скрит симфонии от милион звезди излъчватте. Какъв живот трепти във всяка краска, всеки тон - неволно питам: Кой си Ти? - Велик художник на всемира, на слънцето живот безсмъртен що безспир твори и праща - грееш, светиш Ти, Пресветли Сине на Небето. Възлюбени!
към текста >>

Ще екне химнът мощен на Любов - обединителка на всичко живо - на общия живот; ще екнат басовете на земята в симфония всемирна, в хармония със арфи златострунни на слънцето, луната, звездите отдалеч ще пригласят- О, дивен миг тържествен, кога земя и въздух ще възнасят Всемирний Химн Божествен към Извора на Вечния Живот!
Всемирният химн В безбройните картини, кои безспир рисуваш Ти, всемира цял е скрит симфонии от милион звезди излъчватте. Какъв живот трепти във всяка краска, всеки тон - неволно питам: Кой си Ти? - Велик художник на всемира, на слънцето живот безсмъртен що безспир твори и праща - грееш, светиш Ти, Пресветли Сине на Небето. Възлюбени! - долита отзвук велегласен на тихата мелодия коя в душата ми треп С хармониите говориш Ти, с безбройните звезди, отваряш вечен път за всичките души към оня кът, почти забравен, където вечно щастие цари. Ти ставаш Път към ангели в небето, Път златен към Всемирния Олтар на Жива Светлина към който най-подир безброй души свят полет ще поемат, освободени, радостни певци небето и земята ще превземат. Ще екне химнът мощен на Любов - обединителка на всичко живо - на общия живот; ще екнат басовете на земята в симфония всемирна, в хармония със арфи златострунни на слънцето, луната, звездите отдалеч ще пригласят- О, дивен миг тържествен, кога земя и въздух ще възнасят Всемирний Химн Божествен към Извора на Вечния Живот! Земята тръпне в радостно мълчание пред Мощния Ти глас, пред безграничното велико знание и чака тоя час, когато всичко твоя химн ще пее, и в нова Светлина разумно ще твори и ще живее. От Твойта топлина леда вековен ще се разтопи, защото ще изгрее в съзнанията земни Твоя Феб и мрака ще разсее - Едно да станем с Теб! В.К.: Нас. 129 "Всемирният химн". Вие имате ли нотите на "Всемирният химн"?
към текста >>

Аз бях толкова вдъхновена, чудно вдъхновена беседа, така ме издигна, че Словото ми прозвуча като някаква симфония и същия ден написах "Всемирният химн".
От Твойта топлина леда вековен ще се разтопи, защото ще изгрее в съзнанията земни Твоя Феб и мрака ще разсее - Едно да станем с Теб! В.К.: Нас. 129 "Всемирният химн". Вие имате ли нотите на "Всемирният химн"? Весела: Не, това е стихотворение. Аз бях толкова вдъхновена, чудно вдъхновена беседа, така ме издигна, че Словото ми прозвуча като някаква симфония и същия ден написах "Всемирният химн". Кодата (Забележка: заключението, края) на беседа беше: "Вярвайте в ума си, който е слуга на Духа и сърцето си, което е слугиня на Любовта. Радвайте се, че живеете сега, в неорганизираната земя, но ще живеете в обетованата земя." И аз написах "Всемирният химн".
към текста >>

73. 211. Изключение

Изключение Празник тържествен, велика симфония свири оркестъра висш на небето.
211. Изключение На 7 март 1943г. посетих Изгрева за малко време. Отбелязала съм следното: "Въздухът бе изпълнен с Любов. Учителят излъчи вълни на Любовта към мен и каза: "Някога Любовта говори на всички, а някога само на едного говори, макар че всички слушат." Учителят разказва случая, който описвам тук. Изключение Празник тържествен, велика симфония свири оркестъра висш на небето. Гости най-видни изпълват огромната зала. В пурпурни мантии, в злато брилянти,богато облечени гости местата заемат. Излиза солистът, далече разпръсква той струи златисти, потъват в възторжно мечтание гостите видни и слушат с запряно дихание. Певецът излиза замислен пред входа на залата царствена спира. Дете закъсняло и бледо с дрипи облечено стои до вратата привело глава до заключалката златна и слуша и плахо там чака.
към текста >>

74. 220. Любовта ще уреди света

Цялото преживяване бих нарекла "Симфония на Любовта".
Бъдете готови да направите всичко за Него. Пазете свято Любовта в душите си, тя е най-голямото ви богатство. Не говорете за него, не го изнасяйте навън. Любовта остава всичко да се прояви, сега иде тя последна да си каже думата и да уреди света. В настоящето са подтиците на Любовта - реалността, живейте в нея." Тези три дни Учителят непрестанно излъчваше вълни на Любовта и ни бе споил в една чудна хармония. Цялото преживяване бих нарекла "Симфония на Любовта".
към текста >>

75. 271. Песен на двете сестри-Скръбта и Радостта

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Не беше ли тази последната симфония на Учителя, която възвести победата на радостта, братството и светлината, както Бетовен в деветата си, последна симфония, с "Химна на радостта"?
Работете върху нея още. Една песен трябва да мине през пролетта, лятото, есента и зимата. Пролетта е детството, лятото е юношеството, есента - зрялата възраст, а зимата - старостта, и трябва отново да се яви през пролетта." Учителят ни раздаде сочен пъпеш и каза: "На ония, които са слушали". Бяхме трима души в стаята, но имах чувството, че сме хиляди. В кои ли дни от земния си живот ще изпитаме възторга от реализираната идея на Учителя, която Той проектира този ден с такава радост и победоносни химни. Не беше ли тази последната симфония на Учителя, която възвести победата на радостта, братството и светлината, както Бетовен в деветата си, последна симфония, с "Химна на радостта"? Не ни ли подготвяше Той за предстоящата скръб, която трябваше да понесем с радост? Наистина, това беден на велико разрешение, на най-голямото противоречие, в което предстоеше да изпаднем. Песен за скръбта -последна песен. В.К.: На с. 29 долу: "Бяхме трима в стаята." Весела: Да.
към текста >>

76. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Цялото преживяване бих нарекла "Симфония на Любовта".
Обичайте Неизменният, Вечният, вечно Обновяващият ни. Бъдете готови да направите всичко за Него. Пазете свято Любовта в душите си, тя е най-голямото ви богатство. Не говорете за него, не го изнасяйте навън. Любовта остава всичко да се прояви, сега иде тя последна да си каже думата и да уреди света." Тези три дни Учителят непрестанно излъчваше вълни на Любовта и ни бе споил в една чудна хармония. Цялото преживяване бих нарекла "Симфония на Любовта". В 5 часа сутринта станахме. Валеше дъжд и Учителят каза: "Дъждът показва, че посятото тук ще поникне. Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко. Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние. Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста.
към текста >>

77. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

” -цяла симфония.
I, с. 133; т. I, 2.ИЗД.2011, с. 153]. Особена живост имат неговите творби. От една едничка Учителева фраза: „Сила, жива, изворна, течуща” или „Благост, Благост! ” -цяла симфония. Но болничък ни е той - болничък. Опитват се и други да го заместят, но - той си остава ненадминат. Знаменито и велико! Чужденецът ми се мярна още веднъж - но тъй бързо! Беше с раница в ръка, мушна се в затворен автомобил и отлетя някъде.
към текста >>

78. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Но ти си симфонията на моята душа, като сън си чудна и светла!
После ме притисна на гърди в нежна безсмъртна целувка. В този миг от горния етаж се чу музика: някой свиреше на пиано. „Чуваш ли, каза той, тази музика е за тебе. Никога преди това не се чуваше музика, но ти дойде и музиката заговори. Всичко се радва, че пак те намерих. Но ти си симфонията на моята душа, като сън си чудна и светла! ” Тия прекрасни весели очи, как ме гледаха! О! Допрях бузата си до неговата и дълго тъй един до друг дишахме безмълвни двама, унесени в музиката и в божествения ритъм на нашите сърца.” 29 ОКТОМВРИ 1926 г. Сега огромен шев у хазаите. Завърших един туристически костюм и една зимна рокля.
към текста >>

” Това прозвуча в симфонията на небесата: „Дал си знамя на онези, които Ти се боят, да се възвишават заради Истината.” (Псалом 60; 4) В петък 12-того, 10 часа веч., предадох: „Опишете ми случката на запознаването ви с А...” И пееше пак небесната симфония: „Седемте Духове Божии разпроводени по всичката земя”!
Приемете моята благодарност. X. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 13 ноемврий 1926 г. Сестрице, Хелмира моя ! Няма Любов като Божията Любов, Само Божията Любов е Любов! В четвъртък 11-того, 10 часа веч., Вие ми казахте: „Помогнете ми да съм ученичка вярна на Учителя! ” Това прозвуча в симфонията на небесата: „Дал си знамя на онези, които Ти се боят, да се възвишават заради Истината.” (Псалом 60; 4) В петък 12-того, 10 часа веч., предадох: „Опишете ми случката на запознаването ви с А...” И пееше пак небесната симфония: „Седемте Духове Божии разпроводени по всичката земя”! (Откр. Йоаново; 5; 6.) Очаквам Вашето известие. В. В. Добринка. 16 НОЕМВРИЙ 1926 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 16 ноемврий 1926 г. Мила сестро, В телепатията, или тъй наречена „интуиция” никак не ми върви.
към текста >>

79. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

” [„О коледно дръвче”], а пък аз летя из звездни мирове и слушам симфонията на слънцата!
Като че ли се пръска мозъка ми, а понякога светне и протече благодатна струя на вдъхновение. Всички люде празнуват Христово Рождество. Горе е нескончаем празник. Когато се качих да занеса завършеното ръкоделие, мярна ми се разкошна елха върху лъснатия паркет всред величествена обстановка. Там ще палнат множество свещи, ще изпеят на немски „О Tannenbaum! ” [„О коледно дръвче”], а пък аз летя из звездни мирове и слушам симфонията на слънцата! Какво неоценимо богатство притежавам! Не бих го сменила за всичките елхи и свещи под небето. Вратата е заключена. Виждам само снега меко падащ върху земята. Чука се на вратата.
към текста >>

80. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Цяла симфония се чувствува от присъствието на един добър човек.
Ние сме свързани с тази душа и нашето благо зависи от нейното благо. Всеки трябва да има една душа, която да го обича. Всички Божествени блага идват чрез тази душа. Божията Любов, Божиите блага, ти не можеш да приемеш отгдето и да е... Докато в човека не дойде тази Божествена душа и Божествен Дух той остава в мрак и тъмнина. А дойдат ли те у човека, всичко много добре върви. Цяла симфония се чувствува от присъствието на един добър човек. Той издава и едно прекрасно благоухание. (Еолова арфа) Изискват се 10 години докато човек направи една връзка с Бога. И тогава ще се започне истинската работа. Бог всякога вижда нашата добра страна, както и нашите добри черти и всякога казва: „Напред! Напред!
към текста >>

81. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Лицето Ви не беше красиво, но особена сила - подобно пролетна симфония излъчваше от Вас.
А когато прелее чашата, тогава заставам в пламенна молитва и давам воля на сълзите. О, колко е хубаво тогава! Душата ми се облекчава, а простреният пръст към евангелските редове ми подаряват някои милувки от Христа. Да видите как Ви сънувах. Явихте се една голяма жена пред мен, с особени очи - приличаха на два течащи силни извора. Лицето Ви не беше красиво, но особена сила - подобно пролетна симфония излъчваше от Вас. Дадохте ми златни монети и „луидор” с брилянтени очици. На някои от монетите бяха издълбани следните слова: „Път Божий”, „за училището”, „за творчеството”. Напълнихте шъпата ми със звонкови. Но то не беше нашата планета, не, другаде, върху по-красива планета. И чудно нещо, сънувах Ви срещу 12-ти през нощта, когато изпаднах в ужас за своята съдба.
към текста >>

82. 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

А той горкия покрит с тъмна пушилка, а под нея стотици хиляден народ диша ли, диша чист въздух... А горе при нас музика, неземна музика на снежната симфония, що иде към нас, донесена от Вятъра и светлината, тича над света като целебна милувка.
Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била. Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка пътека. О, след нас, може да мине вече натоварена кола. Обръщам поглед към града. А той горкия покрит с тъмна пушилка, а под нея стотици хиляден народ диша ли, диша чист въздух... А горе при нас музика, неземна музика на снежната симфония, що иде към нас, донесена от Вятъра и светлината, тича над света като целебна милувка. Едвам долавям някои нейни отделни думи: „Елате при мене, елате - Забравете всички грижи, елате, Пийте небесния нектар, пийте, Дишайте, пейте, радвайте се ! ” Понякога УЧИТЕЛЯ застава и ни чака. Лицето му тъй бодро и хубаво, като че ли ей сега слиза от Небето, от Небето на Небесата... Где са годините му? Где са белите му власи? Не, не няма ги!
към текста >>

В гърдите ни пеят вечните богове на планината - Симфонията на снега и слънцето.
Ливнала мътна вода по локви и бари. Студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа! Не носи ли всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце! Може по цялата световна долина да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят вечните богове на планината - Симфонията на снега и слънцето.
към текста >>

83. 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Сега почва симфонията на храненето.
Въздухът-да му се не надишаш. Аз съм една от първите възлизащи и слизащи. Сега от долината, гледам горе, как на дълга редица се връщат нашите сега насърчени „победители”. Огньове. Кипящи чайници. Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой. Сега почва симфонията на храненето. Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите на божествената храна. Картина. Насядали на голям кръг. Доматите и краставиците са замръзнали. Те са твърди като бомби. Всички сериозно са заети с храненето.
към текста >>

84. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки.
Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по гърба в миг застава. Музика, не подаваща се на описание - Божествен хор, като мощна вълна се издигна от ляво - най-шеметната пропаст и достига до слуха едновременно на повече от 200 души. Това е второ велико чудо тази нощ. Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки. Сега нека гърми, нека трещи колко иска. Ние знаем, че това е само декорация на природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас. Студ. Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени. Като че ли и пулсът спира да бие. Развиделява се.
към текста >>

85. Съдържание

Глава 1. Разговор с великото

Симфония на ученичеството.
Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.) 25. “Аз зная ...": есе (5.I.1977 г.) 26. “Които чуят гласа ми ...": есе (7.I.1977 г.) 27. “Жена, кога ражда ...": есе (8.I.1977 г.) 28. Вечно сияние: есе (15.I.1977 г.) 29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.) 30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.) 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.) 32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.) 33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.) 34.
към текста >>

86. 3. Слънцето и музиката

Глава 1. Разговор с великото

Пеят птичките, пеят потоците и реките, пеят ветровете, пеят цветята и насекомите - цяла симфония.
Познати неща са те, дори и за малограмотните. Но ето, че ние не се спираме до тук, обръщаме друг лист от нашето всекидневие и искаме да видим има ли нещо друго, което да обновява нашия живот, което по същия начин да го възраства, като стопява твърдото, коравото също като слънцето? Идването на пролетта се ознаменува с едно чудно явление, което отрудените хора почти не забелязват, а други не се спират да го видят и чуят. Малцина го усещат осезателно. Пролетта винаги идва с музика. Пеят птичките, пеят потоците и реките, пеят ветровете, пеят цветята и насекомите - цяла симфония. Идването на една нова култура на земята, не е нищо друго а пролет, пролет, която се разцъфтява в човешката душа. Тази пролет също се осъществява чрез музика. Каквото е слънцето за цялата природа, това е и музиката за човешката душа, за човека изобщо. И докато слънцето има своите фази и пълнежи музиката е неделима част от живота на човека - вечно светящо слънце, което няма фази, няма определени пътища, няма промени. Музиката е придружавала човека от най-далечното минало, за да стигне до днешния момент, когато на музиката е отредено най-почтено място.
към текста >>

Тя е ключ, който би разкрил духовните съкровища, които дремят в човека, тя би преобразила живота на човека и би го превърнала в симфония, казано на прост и разбран език, би направила това, което слънцето прави с цялата земя и с човека; би разтопила леда на човешкото сърце, би изсмукала най-страшната отрова от човешкия ум, които разяждат обществения и личния живот на човека.
Цялата етика почива върху музиката. “Зло не мисли”, има нещо стимулиращо, нещо, което храни и пои, за да не мисли нищо лошо - защо, защото пее, защото разбира от музика. Би трябвало цялата възпитателна система де се насочи нататък, за да направи от музиката жива практика, за да разрешава чрез нея трудните задачи около възпитанието и превъзпитаването на човека. Музиката не е само извор на висша наслада. Тя има огромно практическо значение. Тя е ключ, който би разкрил духовните съкровища, които дремят в човека, тя би преобразила живота на човека и би го превърнала в симфония, казано на прост и разбран език, би направила това, което слънцето прави с цялата земя и с човека; би разтопила леда на човешкото сърце, би изсмукала най-страшната отрова от човешкия ум, които разяждат обществения и личния живот на човека. Не звучат далечно и странно думите ни за музиката. Въпреки големите гении на музиката, тя още не е слязла до народа, не е станала всекидневна потребност. Някога музиката е била достояние само на висшите кръгове на привилегированата класа, която се забавлявала с музиката. Днес тя е слязла при народа и върши своята велика работа - човекът на днешното време е преценил не само красотата на музиката, не само насладата й, но и практическото значение. С музика човек се повдига, с музика човек може да си помогне в най-тежките моменти на живота си, с музика може да се лекува, да се хармонизира.
към текста >>

87. 6.7. “Странник съм в този свят”

Глава 1. Разговор с великото

Именно там в планината прозвуча последния акорд на една нестихваща симфония, която никога нямаше да глъхне - именно в планината, а не някъде другаде прозвуча последната песен ако можем да се изразим с езика на земята и на обикновеното човешко мислене за този задълбочен и върховен миг не само от Неговото музикално творчество, а миг от Неговия дълбок, вътрешен живот, чиято завеса за едно мигновение собственоръчно Той беше разтворил, за да ни покаже съкровената си интимност и ни направи последен дар, най-скъпия, най-богатия какъвто Учител прави на ученика.
Не хвърлят ли те призрачната си мрежа и чувствителните хора не долавят ли, че на земята вилнее насилието и дихание на ужас се изтръгва от невинните жертви... Планината за нас ще си остане най-хубавото и най-познатото, най-любимото място - нещо като роден край, където единствено се чувствуваме най-добре. За нас тя е дом лъчезарен, чист, приветлив. За планината думите винаги ще бъдат недостатъчни, толкова тя е заела място в нашите сърца и в нашия живот. Благодарни сме, че Той ни изведе от прашните улици и булеварди на големия град, за да ни покаже най-голямата красота на земята - планините, където чистотата, красотата и музиката се сливаше в общ синтез. Неудържимо тя ни привличаше. Именно там в планината прозвуча последния акорд на една нестихваща симфония, която никога нямаше да глъхне - именно в планината, а не някъде другаде прозвуча последната песен ако можем да се изразим с езика на земята и на обикновеното човешко мислене за този задълбочен и върховен миг не само от Неговото музикално творчество, а миг от Неговия дълбок, вътрешен живот, чиято завеса за едно мигновение собственоръчно Той беше разтворил, за да ни покаже съкровената си интимност и ни направи последен дар, най-скъпия, най-богатия какъвто Учител прави на ученика. Песента “Странник съм в този свят” бе дадена на 16.VI.1941 год. За първи път тя бе изпята от Учителя на Витоша в “Ел Шадай” - четем в коментара на сборника. Дадени са и кратки мисли върху съдържанието на песента. Но ето, че този ден и това събитие не приключва за нас с тази суха летописна бележка, твърде суха, за да ни даде голямото, дълбокото и прекрасното, което е излято в този час и в този шедьовър. Денят е пролетен, топъл, богат от слънце.
към текста >>

88. 7.3. Молитвата на ученика

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Часът на ученика е ударил: “При всичките противоречия и страдания, които си ми дал, Твоята Любов е моя идеал.” - втората част на молитвата ти, зазвучала като апотеоз на новата пролет, като част на симфония, дошли да докоснат със своята магичност душата на ученика.
Молитвата на ученика, прозвучала в крайния ден на неговата победа, представлява сбор от много ключове с които се отварят много светове. Не бе лесно да се стигне до този основен тон, за да се изтръгне от сърцето на ученика магическите думи: Господи, обичам Те! Звучи необикновено признанието, дали веднъж по безкрайния си път, изпълнен с много страдания и изпитания, е повтарял тези свещени и кратки слова? Думата обичам бе позната, загубила от блясъка си, сега звучеше нова и възродена, защото зад нея Един кротко казваше: “Опитай, опитай и този път! ” Сега копнежът цъфна като крин и очите жадни търсят и чакат. Часът на ученика е ударил: “При всичките противоречия и страдания, които си ми дал, Твоята Любов е моя идеал.” - втората част на молитвата ти, зазвучала като апотеоз на новата пролет, като част на симфония, дошли да докоснат със своята магичност душата на ученика. В тоя най-сгъстен и преходен час на тревожния век, само ученикът можеше да каже: “Обичам Те”... Беше се случило нещо необикновено - нивата се люлееше от класили жита, потоците шумяха пълноводни и щедри и Слънцето изливаше светлина и топлина от отворените и чисти небеса. Нещо се беше случило и ученикът отзвуча с пълнота. Земята стана подножие, небето купол, благоухаеше ожиданата пролет и един живот като жертвоприношение издигаше хвалата си. Стрелката блестеше и сочеше чистия и прав път и сигналите нататък звучаха като тонове на позната и сладка музика. Всичко бе чисто, светло, прекрасно.
към текста >>

89. 4. Веригата

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

От всичките данни, които ни чакаха, ние изплетохме венец - жива плетеница на багри, на тонове - една симфония на труд, усилия и работа, които родиха изпод Неговите пръсти една нова обществена единица рядка по своята красота, чистота и топлота, а най-вече рядка по своята принципност и по своя морал.
Ние не мислехме така. Какви бяха нашите загуби - нека не се спираме на този въпрос - ще кажем само, че всичко превърнахме на ценности - на валута, която беше валидна във всичките светове, нека да звучи странно това, но няма да се доизкажем - скромността беше отличителна Негова черта, тя стана и наша . Тогава видяхме, че онова, което се разкрива е много красиво и много ценно - несъкрушимостта на идеята, несъкрушимостта на братството, което някога ние намерихме, като готова построена сграда в която топлосърдечно ни поканиха ония, които бяха дошли преди нас. Тогава ние решихме да потърсим историята, да проследим времето, да огледаме живия материал, да намерим спойката - живата спойка, които оформиха и здраво споиха братството. Нашето изследване се увенча с пълен успех. От всичките данни, които ни чакаха, ние изплетохме венец - жива плетеница на багри, на тонове - една симфония на труд, усилия и работа, които родиха изпод Неговите пръсти една нова обществена единица рядка по своята красота, чистота и топлота, а най-вече рядка по своята принципност и по своя морал. Основите бяха положени внимателно, грижливо, осторожно. И тези основи, смеем да кажем, бяха много здрави, огън нямаше да може да ги изгори, нито водата да ги унищожи. Така градеше Той. Той не обичаше крещящите тонове, не обичаше шума, не обичаше бързите темпове, големите обещания и многото думи. Той градеше за векове и всичко трябваше да бъде здраво, качествено, устойчиво.
към текста >>

90. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Един ден те щяха да прозвучат като тържествена симфония на един живот, който бързаше да се излее в багри, в тонове, в Живото Слово, обвеяни от щедростта на един сезон, който беше вече към своя край.
Каква тишина и радост, какво небе и какъв урожай!... Водите на Рила се разливаха щедро, водопадите пееха пламенно, мъглите се гонеха и беше феерична тяхната игра, утрата бяха великолепни, а изгревите на Слънцето царствени; приказни бяха нощите и звездите едри и низко слезли, сякаш ни гледаха право в очите, за да ни оставят богатите златисти сияния. От 12 юли Петровден до 22 август, четиридесет дни на 2400 м. височина на лагер покрай езерата - двадесет и осем рилски беседи и четири на Изгрева събрани в едно стройно цяло! Трябва да е преживял човек тези дни, за да обхване идейното богатство скрито в тях. Един ден те щяха да прозвучат като тържествена симфония на един живот, който бързаше да се излее в багри, в тонове, в Живото Слово, обвеяни от щедростта на един сезон, който беше вече към своя край. Всичката красота и всичкото сияние, всичката благодат и радост носеха заплашителния дъх, който ние обикновените хора не искаме да видим и приемем. Пределите на две състояния, на два полюса винаги са близко; там, където радостта стига връхната си точка, започва скръбта. Годината 1939 опираше до 1940, до 41, 42, 43, 44. Колко близо, колко заплашително близко стояха тези години. Бяхме стъпили на едно от последните стъпала, а не искаме да разберем или не можехме, че нещо ще се случи, нещо, което ще погълне всичко, “като седемте мършави крави, които погълнаха седемте тлъсти”.
към текста >>

91. 3. Магическият ключ

Глава 2. Ученикът - път и живот

Последният акорд от многозвучието на голямата симфония отеква в сърцата, умовете, душите на човека, за да стигне до величествения храм на човешкия дух, който не иска да бъде лишен от най-реалната идея-безсмъртието.
От тоя момент работите му започнали да се нареждат добре. Като намерите истината, работите ви ще се уредят добре.” Истината бе магически ключ, който открива света, където ни чакат велики блага. С този ключ приключва “Последното Слово”: “Истината, която лежи в основата на живота Истината е глава на Твоето Слово. Истината, която изявява Безграничното Истината е посока към Безграничното В истината е скрит живота Без истината, Любовта не може да се прояви”. “Спасете момичето, направете най-малкото добро.” За да застанем пред прага на истината, за да се домогнем до магичното, за да отключим дверите на любовта, на красотата, на свободата, за да ни се уредят всичките работи добре. Последният акорд от многозвучието на голямата симфония отеква в сърцата, умовете, душите на човека, за да стигне до величествения храм на човешкия дух, който не иска да бъде лишен от най-реалната идея-безсмъртието. Божественото с което Учителят откри школата през февруари 1922 година и я закри на 20. XII. 1944 година. Началото и краят представляваше безначален и безкраен ритъм - ритъмът на Великото в който Той живя и работи, за да събуди в човека копнежа и устрема към истината, жаждата да възстанови правдата. Мисията бе изпълнена. Човечеството щеше да потърси духовното наследство и от него щеше да гребе с шепи.
към текста >>

92. 7. Слушане, разбиране и приложение

Глава 3. Разговор с ученика

Приложението е величествена симфония на живота, изпълнителите трябва да бъдат виртуози.
“Приложете моите думи, направете опит с моите думи, намерете подходящия метод и прилагайте." Не без вълнение ние слушаме тези думи, звучат до днес живи и горящи като факли, за да ни разкрият закона - вечния и неизменен закон за един път и един живот, тия на ученика, които могат да се осмислят само тогава, когато сме успели да изваем от грубия материал великолепна статуя, когато сме успели да направим от себе си човек на новата култура. Това е целял Той от обикновени хора да станем необикновени - ученици. Много опити са направени - историята е пълна с примери и на изток и на запад съществуват школи, много ученици жадуват за новото, някога лесовете на Индия, планините на Китай, храмовете са се пълнели с богомолци, по църкви, катедрали и манастири са търсили Бога, ожидали са любовта, спорели са за възкресението, за новораждането, за идването на Царството Божие на земята. Учителя просто казва: “Опитайте моите думи, приложете единствения начин да намерите Бога, изучавайте Словото, за да получите светлина, необходима за живота - прилагайте.” За да приложим трябва да знаем, трябва да учим, имаше какво да учим и много можехме да знаем - изискваше се само опитване и прилагане на наученото. Приложението подразбира умение, знание, воля. Приложението е величествена симфония на живота, изпълнителите трябва да бъдат виртуози. Учениците трябва да бъдат просветени, интелигентни, жадни за знания, трудолюбиви и постоянни в изучаването на Словото, за да извлекат от приложението оная есенция, която влиза в духовния капитал на ученика. Задачата на изкуството и науката се състои в това да разкриват пред човека реалността, красотата, светлината и великите тайни, които чакат човека. Задачата на човека е да преживее красотата, светлината и великото, което се разкрива пред него, за да оползотвори всичко за свое лично и общо благо, идвайки в досег с великите принципи на живота, които единствени могат да го обогатят духовна, човекът да заслужи това име. Само това оправдава големите усилия и жертви на Великите Учители, които благоволяват към човека. Тяхната мисия засяга всички живи същества, които слушат Словото и не само слушат, възхищават и се радват, а го разбират и прилагат.
към текста >>

93. 3. Достоен за срещата с него

Глава 4. Идеалът на ученика

То е там, за да отбелязва периодите или да класифицира великите моменти и всичките възрасти като тонове на една величествена симфония.
Не желаем да си представим един живот и един свят, където всички да бъдат на една възраст, макар и тя да бъде младенческата. Такъв свят би изглеждал зловещ в своето еднообразие всред великото разнообразие на природата. Затова никога човек не трябва да съжалява, че времето бележи своя ход и върху него, никога не трябва да съжалява, че неумолимите стрелки на часовника се движат равномерно по циферблата, че младостта отлита, че старостта идва. В безкрайният ход на времето това няма никакво значение. Представлява ли времето някаква сила, пред великия кръговрат на живота има ли някаква власт? То е там, за да отбелязва периодите или да класифицира великите моменти и всичките възрасти като тонове на една величествена симфония. Отлитащият миг не е по-богат и по-пълен от този, които го следва. Веригата от дни, години, векове блестят еднакво богати, а най-богат е последният момент, който ни приближава до следващия в тая безкрайна поредица от часове, мигове... за да се спрем задъхани от вълнение на последния, който съхранява в шепите си най-големите ценности, които сме успели да изработим и съхраним за един човешки живот. С поглед към миналото и към бъдещето ние си позволяваме една странна мечта, странна за нашето време, звучаща някъде далеч и високо, превърнала се в последния миг на идея - жадуваш да преодолееш преходността на живота и на света, за да станеш господар на съдбата и идеята за безсмъртието да те посрещне като жадуван ден. Сезоните, времето, възрастта, всичко се превръща на пелена, в която реалността е повита - хилядите, неизброимите тонове и гами, които звучат в Безкрайността като апотеоз на безсмъртието. Без тази идея животът ти никога не би изглеждал дълбок като морските глъбини и просторен като небесните.
към текста >>

94. 10. Радостта

Много е важен този момент - заключителен акорд на голямата симфония наречена Идеалът на ученика.
Радостта се познава по своя аромат. Ароматът на теменужката стига до нас, ако и да е скрита под храсталака. Ние го вдишваме с пълни гърди и изпитваме голяма приятност. Ученикът затова е ученик, за да усеща не само теменужния дъх, нито само дъха на заснежените простори, ученикът усеща аромата на чистотата, на доброто, на истината, на радостта. Ученикът познава този дъх. Много е важен този момент - заключителен акорд на голямата симфония наречена Идеалът на ученика. Радостта идва последна. Тя събира като фокус лъчите на едно голямо слънце, от тях изплита венец с който увенчава главата на ученика. След това пътят се очертава чист и нагорен и хоризонтите лежат ясни, небето се откроява като кристал. Радостта е дар, който пълни душата, сърцето, ума на ученика и му дава криле да живее, да учи, да твори, да служи. Предшествуват я Мира, Светлината, Любовта.
към текста >>

95. В. ЕСЕТА И ПОЕМИ ЗА ШКОЛАТА

Буча Бехар

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Симфония на ученичеството.
Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.) 25. “Аз зная ...": есе (5.I.1977 г.) 26. “Които чуят гласа ми ...": есе (7.I.1977 г.) 27. “Жена, кога ражда ...": есе (8.I.1977 г.) 28. Вечно сияние: есе (15.I.1977 г.) 29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.) 30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.) 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.) 32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.) 33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.) 34.
към текста >>

96. 7. Параходът

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Всичко беше много сдържано и скромно, ала много топло - животът в парахода приличаше на една задушевна песен, една симфония, която пресекна през един декемврийски ден.
Така параходът стана най-посещаваното жилище на Изгрева. С течение на времето нуждите нараснаха, работата се усложни, наложи се кошерът да се рои, трябваше да се създадат по-спокойни условия за работа и се наложи да се разделят, двете излязоха в отделни стаи, а в парахода остана само Паша. Работата тръгна по-спокойно и по-делово. Параходът... Една светла страница от живота на Братството, средище на интелектуален живот, наковалня, където се изработваха идеите - Словото минаваше оттам, за да засияе в своя блясък. Често Учителя пристъпваше този праг и беше радост да се случиш да си там. Всичко беше много сдържано и скромно, ала много топло - животът в парахода приличаше на една задушевна песен, една симфония, която пресекна през един декемврийски ден. Облаците над Изгрева се бяха сгъстили, сиви и тежки те се стовариха и върху парахода, където изведнаж пресекна потока на новата мисъл. Всичко на Изгрева по това време стана безмълвно и тихо, налетялата скръб прихлупи целия облик на това светящо градче, където радостта се беше разположила като принцеса. Беше първия удар над този трудолюбив кошер. Ала работата не пресекна -имаше толкова непечатани томове - предстояха да се печатат и затова през тези усилни години се бързаше, когато хартията беше дефицит и борбата се водеше с мъжество. Параходът преживя и втория удар, когато през един злополучен ден връчиха едно листче от прокуратурата в определен срок параходът да се изпразни и обитателите да напуснат жилището, без право на друго, когато жилищната криза крещеше.
към текста >>

97. 15. Градините на Изгрева

В. ЕСЕТА И ПОЕМИ ЗА ШКОЛАТА

Участвуващи живо в тази неотразима симфония Изгрева не бе лишен от нея и нещо повече - плодните градини, както и цветните, които не липсваха и за които се полагаха много грижи, бяха успели да изваят от Изгрева един кът, едно място - частичка от някакъв рай.
Сливащите краски бяло и розово грабваха не само очите, но и сърцето. Имаше нещо призрачно в цялата обстановка, нещо извънземно, сякаш през този къс от времето интервал, нужен за цъфтежа, тук по неизвестни пътища слизаха невидими същества, за да участвуват в това пролетно празненство. Плодовете с техния произход и със скритата си магия на нещо непознато, което ставаше на скрито в тия невидими лаборатории -един любовен трепет - всичко това внасяше в човека нещо, което трудно може да се изрази с думи. Целия този свят подреден и чист, където се извършваха тайнствените процеси на цъфтенето и съзряването в които процеси взимаха участие слънцето, въздуха, влагата, почвата се вливаше в човешкия живот, за да му предаде красота и чистота. За плодовете с онова отношение, което ние специално имаме към тях би могло да се пише много, да се изпеят много песни, да се разкажат много приказки - всеки плод представлява частичка от една голяма красота. Участвуващи живо в тази неотразима симфония Изгрева не бе лишен от нея и нещо повече - плодните градини, както и цветните, които не липсваха и за които се полагаха много грижи, бяха успели да изваят от Изгрева един кът, едно място - частичка от някакъв рай. Толкова простота, красота се разливаше навред и толкова уханието се превръщаше на нещо неземно, което насищаше атмосферата. През пролетта, когато дърветата бяха обсипани с цветове, бели и розови, Изгрева имаше празничен вид, макар, че тази празничност по необясними причини не изчезваше никога - през всичките сезони. Винаги се намираше нещо, което подаряваше своя блясък и чистота, своето ухание и своя дъх на нещо неповторимо. Неотразим изглеждаше през зимните дни, когато снежната покривка покриваше Изгрева и той изглеждаше царствен в тази идеално скроена и шита белота. Нека повторим - празничният облик на Изгрева никога не изчезваше; една магия проникваше цялата атмосфера.
към текста >>

98. Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Симфония на ученичеството.
Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.) 25. “Аз зная ...": есе (5.I.1977 г.) 26. “Които чуят гласа ми ...": есе (7.I.1977 г.) 27. “Жена, кога ражда ...": есе (8.I.1977 г.) 28. Вечно сияние: есе (15.I.1977 г.) 29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.) 30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.) 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.) 32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.) 33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.) 34.
към текста >>

99. 29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

29. СИМФОНИЯ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО.
29. СИМФОНИЯ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО. ГЕМИДЖИЙСКОТО ВЪЖЕ есе 13.I.1977 г. Няма да се спираме на избора на деня, на часа и нека не се отклоняваме с тия неща, които на пръв поглед за обикновеното съзнание може да се види случайно или естествено. Но ще кажем, макар, че съществената централната част привлече нашата размисъл и нашето перо, ще кажем, че не случайно денят е неделя, часът е 8 - вечерно време и лекцията [Обич към знанието: [21 август], 8 ч.в. - В: Пътят на ученика: съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. София на “Изгрева”, през лятото 1927 г.
към текста >>

Като в стройна редица са наредени тоновете на тази симфония на ученичеството, бихме я нарекли ние.
Тая жажда всеки ден да научиш нещо ново, всеки ден притурваш нещо към духовната си съкровищница. Изисква се един прекрасен ум и един непресъхващ копнеж към учението. Вече знаеш като ония редовни и трудолюбиви студенти, където не отлагат изпитите. Следиш трепетно мисълта, гледаш чертежите на дъската, разбираш какво ти се говори. Казваше днес, разбираше какво е целял. Като в стройна редица са наредени тоновете на тази симфония на ученичеството, бихме я нарекли ние. След като каза, показа и доказа, че няма нищо по-съществено за ученика от любовта към знанието, че то е гръбнакът на неговото духовно тяло, че то единствено определя неговата физиономия, че то е фактор за живот за него. И тук пак виждаш начална линия на пътя и че няма друг, по-хубав път, няма нищо по-величествено, което твоето време може да ти предложи. Вече си пленен от красотата, която не престава да се разкрива пред тебе и този събор, и този неделен час, и тази лекция изключително за младите, не само заради жаждата на младия ум, а и за нещо, което е много важно, съдбоносно дори, нещо, което едва сега съзираш. Тая предпазна мярка, това извайване на живата скулптура, която щеше да носи името ученик. Едва сега разбираш, какво е било направено до тази 1927 година и какво точно през тази година на този събор, на този неделен ден.
към текста >>

100. 37. Тоя век! (I.1936 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ