Търсене в текстове за 'Сестра'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 153 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата.
Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В нея въпросът се разглежда всестранно и обективно.
И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси. Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях. По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г. Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф. Д-р Кръстев. В нея въпросът се разглежда всестранно и обективно. При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във философията.
към текста >>

3. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството.
– Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия. Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството. Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната? – Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен практически, затова ние ще го оставим да отговори за него бъдещето. Трудно е наистина. Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими. Според нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е.
към текста >>

4. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>

5. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Новото учение иска всестранно развитие на всички.
Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота. Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
към текста >>

6. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария.
Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото.
към текста >>

7. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения.
Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения. Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата.
към текста >>

8. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно.
Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои.
към текста >>

9. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява.
КЪМ НАШИТЕ ЧЕТЦИ В първата книжка от настоящата година на „Житно зърно" бяхме започнали печатането на някои общи бележки за окултизма. Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна.
към текста >>

Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна.
Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н. Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг? – На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е.
към текста >>

10. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!...
И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!... ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
към текста >>

11. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот.
Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия. Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна. И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството. В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето. Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не! Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия. Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват.
към текста >>

12. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс".
Според някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези. Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът. Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени. Обикновено старци и деца не играят в огъня. Някога в огъня са играли 10–15 души, днес само 2–3 души. Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс". Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за наследственост. Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест. Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др. Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение.
към текста >>

Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка.
Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски обичай представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка. Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат. Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване. Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф. Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка. Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане дума по-долу.
към текста >>

13. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

– И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване.
И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек.
към текста >>

14. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно.
КНИЖНИНА Професор Йор. Иванов – „Богомилски книги и легенди”. Под влиянието на новите идейни и духовни движения, някои от които в разни варианти са съществували и в миналото – в последно време у нас се констатира едно ново засилване на интереса към Богомилството. Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно. Причините за това са понятни. Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина. Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици.
към текста >>

15. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота!
Може да бъде нещо пълно с пари, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата". Пълнотата – това е израз на работа. Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота! Има пълнота на физическия живот има и пълнота на духовния живот. Първата, поради естеството на средата се простира до известни граници, а втората, пълнотата на духовния живот, е безгранична – нейната граница е вечността. Всичко това, което подтиква към пълнота на духовния живот е грядущо, казваме че е добро, а всичко онова, което те подтиква към физическа пълнота без да ти дава подтик към духовното, него го казваме че е зло. Физическата пълнота, разбрана като едно условие за духовен живот, е добро. Днес всичко се стреми към физическо запълване на живота.
към текста >>

16. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете.
Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха. Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря. Но аз Тебе търсих цял живот." И Серафиа се изправи като цвят на току що разцъфнала пъпка. Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето. С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват. А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете. Напусни туй място и иди в пустинята – там ще намериш един мой ученик. Той ще те приеме и настави. " И той тихо се изгуби. ------------------------------------------------------------------------------------------------- Когато привечер светията седеше пред своята постница, потънал в размишление, той долови по едно време, че някой иде. Дигна поглед и вид – някой идваше към него.
към текста >>

„Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала.
Тя кротко застана пред светията, после се приведе и му целуна ръка. „Що те води, дъще, при мене ? " – попита той. И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник. И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума.
към текста >>

17. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче.
Те били дни на черна мъка. Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест. Тогава се случила голямата беда с двамата близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва. В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род. Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед. Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости. Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода.
към текста >>

На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си.
Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си. Тя познала брата си и му нозете прегърнала. - Къде е, байно, брат ни Никола? Да идем по-скоро у дома, че радостта ни не ще има край. - Занеси, мила сестро, вестта в стария дом, а аз ще ида да доведа и брат ни Никола. Димитър взел стомна с червено вино, че било есен плодовита, та се върнал в затвора и всичко на Никола разказал.
към текста >>

18. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм?
Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини. Дълг е на всяка майка, която обича своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си. Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие.
към текста >>

19. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа.
Ами, че ако аз му кажа „всичките пари, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов. И аз пестя време и пространство и казвам: ,,Не е за тебе”. Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик? " той ще ми говори в два часа, че може да стане. Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух.
към текста >>

Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко!
Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик? " той ще ми говори в два часа, че може да стане. Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията.
към текста >>

Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята.
Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре.
към текста >>

Ако и най-малките неща не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка.
Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци! Ако и най-малките неща не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре. Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик". И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание!
към текста >>

Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик".
Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци! Ако и най-малките неща не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре. Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик". И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята Божия. Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението.
към текста >>

Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка, според великия Божествен Закон.
Вашата душа ще бъде посредница да ви направи братя, сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила е в състояние да направи това - тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате. Към нея ще се обърнете. Тя е простият редник, който ще ви запише. Не ходатайствувайте никъде другаде. Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка, според великия Божествен Закон. Така стои работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик, като окултист, или мистик, или брат на човечеството, Любовта в неговата душа трябва да бъде един двигателен принцип, и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще- ме запитате: „Може ли това? " - Може, Това не е насила. В живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа.
към текста >>

И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, сестра и майка на Христа, Любовта Божия трябва да изпълни сърцето ти, душата ти и духа ти и тогава ще станеш брат, сестра и майка и след като приложиш този принцип, ти ще бъдеш ученик.
Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? " - Може. И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, сестра и майка на Христа, Любовта Божия трябва да изпълни сърцето ти, душата ти и духа ти и тогава ще станеш брат, сестра и майка и след като приложиш този принцип, ти ще бъдеш ученик. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И, като заплачете, ще почувствувате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствували никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Новият живот ще започне да тече във вас.
към текста >>

Първото условие е: да почнеш да изпълняваш волята Божия - да станеш брат, сестра и майка на Христа.
Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Новият живот ще започне да тече във вас. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци". Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици малцина има. Първото условие е: да почнеш да изпълняваш волята Божия - да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто: за да познаеш Мъдростта, трябва да заплачеш като Него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.
към текста >>

20. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс.
Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений.
към текста >>

21. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България.
към текста >>

Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
към текста >>

22. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Моята всестранна работа с болни аз мога само съвсем накъсо да изложа тук.
3) Чрез тези методи може да се познае всеки застой в която и да е част на организма, застой в кръвообращението, на нервната, мускулната функция и пр. 4) Чрез тези методи може да се постигне излекуване и облекчение болестите на целия организъм чрез упражнение в пение, говорене и дишане по една система, която е плод на новото познание. 5) Чрез тях се постига повишение на всяка музикално-художествена техника по отношение виртуозността и истинската красота на тоновете, включително и развитието на естетичното чувство за възприемане и възпроизвеждане на едно художествено произведение. 6) Постига се и побеждаване на всички препятствия в организма за една такава техника. Моите методи за обработване на гласа и за инструментална техника, ще изложа в особено съчинение[2]. Моята всестранна работа с болни аз мога само съвсем накъсо да изложа тук. Упражненията, правени с болни, в пение, говорене и дишане са такива, че учениците добиват упътвания за самостоятелна работа. Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили?
към текста >>

23. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Запрени, всестранно ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това!
Вашата личност се има за много важна - нейните нужди, нейните желания, нейните мнения, нейните намерения, нейното здраве - изпълват вашия живот. вашите мисли. Сега за сега се вижда почти безполезно да ви се говори за безличие - за едната същина във вас, която всички ви свързва. Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на безкористната и свръхлична същина. Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи освобождение. Запрени, всестранно ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това! Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви същество. Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка. Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея.
към текста >>

24. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

един духовен акт, който съдействува за нашето всестранно повдигане, както физично, така и духовно.
Всъщност, то съвсем не е механичен процес. Учителят казва: "Храненето може да бъде една велика наука за възпитание". Напр. плодовете са свързани с онзи висш свят, дето работят разумните сили на природата. И ако ние живеем с новото съзнание, ако съзнанието ни е издигнато до това високо поле, в което работят тези разумни сили, тогаз ние чрез тези плодове ще се свържем с тези сили. Тогаз храненето ще престане да е за нас механически акт, но един акт за свързване с висшите сили. един духовен акт, който съдействува за нашето всестранно повдигане, както физично, така и духовно. Новият начин на дейност е в хармония с основния закон на живота: закона на единството "Добрият живот е едно отношение на частта към Цялото." "Ако имаме любов към Бога, ще имаме любов и разположение към всекиго." "Има единение на всички същества. Всички същества се стремят към единение. Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание. Когато хората умират, страдат, това е защото са се отделили от Цялото, от Разумното, от Бога. И церът какъв е?
към текста >>

25. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало.
През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие.
към текста >>

26. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител.
Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак.
към текста >>

Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия.
Да говоря ли още и за други дарове, всякога спонтанни, неочаквани и благодетелни? Миналото, бъдещето, пространството бяха за него прозрачни. Той казваше тъй лесно на един запитвач: „Твоят приятел прави в тоя момент на еди кое място това и това", както на другиго: „Еди кой ден, еди коя година ти помисли еди какво си." В добавка, анекдотите, които бих могъл да ви разкажа, тъй много надминават всяка вероятност, че предпочитам да не се спирам върху тях. Действително, един подвиг показва в духовно отношение стойността на неговия автор. Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата. Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно. Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг. Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта.
към текста >>

27. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане.
Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации. Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане. Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма. Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С. А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини. Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери.
към текста >>

По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие.
Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните.
към текста >>

28. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

29. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя?
Някои в странство, руси и други, четат беседите на Учителя на български. В есперантското списание „Inter ni", което ратува за вътрешната идея на есперанто (всемирно братство, одухотворяване на културата), са поместени доста мисли от Учителя. Магдалина де Пита продължава своята работа в Аржентина за идеите на „Бялото Братство" чрез печатното и живото слово. Ето нейните уводни думи, с които открила събранието, в което била четена беседата „Великият закон" от Учителя на 21 септември 1930 год. в Буенос Айрес: „Наново Ви поднасям словото на Учителя. Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима го познава? Кой е Учителят? Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име? Сигурно, че не. Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната прелест и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си.
към текста >>

30. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано.
към текста >>

31. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана.
към текста >>

32. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ.
Обаче Божественият закон, съгласно който живеят те, гласи: Любовта крепи живота в цялата природа; по-горните, по-силните помагат на по-долните, по-слабите! Ако проследим историята на човечеството и последователното основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи, документи за тяхното съществуване, за тяхното благотворно влияние. Притежавайки грамадни знания и знаейки посоката на развитието на човечеството, те винаги са се притичвали на помощ при основаване на нови култури и техният по-нататъшен живот, чрез изпращане клонове в разните части на света. В Индия те са оставили повече философска наука, а в Египет повече научни данни. След местенето на седалището си в Азия, те продължават да подкрепят Египет чрез свой клон. В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ. Всемирното Бяло Братство изпраща три клона в разните култури. Можем исторически да проследим дейността на тези три клона. Първият клон е имал за цел да подготви условия за християнството; да подготви съзнанието на човечеството за християнството; вторият клон е имал за мисия да внесе християнството в света. А третият е имал за цел да реализира божественото учение (християнството). Първият клон в разните култури носи разни имена; той най-първо работи в Египет; там членовете на този клон се наричат херметисти; после те работят в Персия – това са маздеистите.
към текста >>

33. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но опрощението трябва да бъде всестранно.
Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват.
към текста >>

34. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дойде ли тази Любов, мъжът ще гледа на жената като на своя сестра и жената ще гледа на мъжа като на свой брат.
А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта. Само Любовта е в сила да спаси човека. Когато Любовта влезе в живота на отделния човек, когато тя влезе в семействата, в обществата, в народите като главен фактор, като условие за тъжното развитие, ще дойде и спасението. Без Любовта, и държавите, и културата ще бъдат като сегашните. Дойде ли тази Любов, мъжът ще гледа на жената като на своя сестра и жената ще гледа на мъжа като на свой брат. Какво виждаме днес? Мъже и жени воюват за първенство, за власт. Днес мъжете управляват и виждаме какви закони, каква култура съществува. Утре жените ще бъдат на власт. Какво ще се ползува човечеството, ако и те управляват по същия начин?
към текста >>

35. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Андон Георгиев, член на евангелската петдесятна църква, секретар и дякон при същата, имаше добрината да ми съобщи следния случай, преживян от неговата сестра и проверен от няколко лица.
Случаи които озадачават Навик ми е да ги наричам така, понеже те действително озадачават широката четяща публика. По-надолу ще ви приведа един интересен случай, станал неотдавна в Ямбол. Андон Георгиев, член на евангелската петдесятна църква, секретар и дякон при същата, имаше добрината да ми съобщи следния случай, преживян от неговата сестра и проверен от няколко лица. По време на сън тя чува, че нейната приятелка я вика: – Стефанке, Стефанке ма, излез, че заминавам... Събудена внезапно Стефанка скача, пооглежда се, няма никой. Излиза на двора – също! Майка ù се събужда, търсят – няма никой. Най-после майката на Стефанка излиза вън, отива до Марийкини и вижда, че у тях свети лампа. Поглежда часа 2, среднощ.
към текста >>

36. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При четенето на тия книга веднага се познава, че авторът има всестранна подготовка, която го прави способен на обективна преценка на идеите и значението на Григорий Петров.
Издание на „Посредник”, София, ул. „6 Септемврий”, № 3. цена ... лева. Авторът е познат наш книжовник, известен със своето списание „Факел”, с литературния сборник „Факла” и с многобройните си статии в спис. „Възраждане” и другаде. При четенето на тия книга веднага се познава, че авторът има всестранна подготовка, която го прави способен на обективна преценка на идеите и значението на Григорий Петров. Препоръчваме на читателите си този ценен и сериозен принос в нашата идейна книжнина.
към текста >>

37. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа.
За да има детето свещено уважение към живота въобще, за да се премахнат от него разрушителните инстинкти и да се насърчат творческите, хубаво е детето с пример да се упътва да не къса цветя, а напротив – да гради. Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по камъните, по цветята, по изворите и пр. Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради. Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни. Това той ще прави от една страна, за да облекчи себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места. Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа. Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели. Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение. Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор.
към текста >>

38. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Въпросът е засегнат всестранно и изглежда доста правдив.
В тия пространни морски области, съединени помежду си, са се утайвали материалите, които по-сетне са изграждали разните нагънати планински системи. Възможността да е съществувал в Атлантическия океан един голям остров – Атлантида, не се изключва и от това схващане. През 1920 год. излезе още една брошура върху Атлантида от члена на Белгийската Академия – А. Рюто. Това, което той изнася е крайно интересно и в съвсем друга насока на мислене. Въпросът е засегнат всестранно и изглежда доста правдив. Стреми се да бъде крайно позитивистичен. В своите дирения Рюто попада на забравеното съчинение на някогашния професор в Лионския университет Е. Ф. Берлиу, озаглавено: Атлантите – История на Атлантида и на първоначалния Атлас, или въведение в историята на Европа. Тази работа е печатана през 1883 г. в годишника на филоложкия факултет в Лион.
към текста >>

39. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хармоничните натюрели са всестранно (физически и душевно) развити творчески натури.
От дисхармоничния натюрел се развиват обикновените хора и престъпните типове. Измежду растенията Huter сочи спадащи към хармоничния натюрел: палмата, черешата, ябълката, -“към дисхармоничния - отровните растения, бодлите и пр. Животни спадащи към дисхармоничния натюрел се считат множество грабливи и хищни животни - вълк, хиена, тигър и пр. Благородният елен, някои типове коне, петелът и др. се считат като представители на хармоничния натюрел. Хармоничните натюрели са всестранно (физически и душевно) развити творчески натури. Дисхармоничните - каквато и професия да заемат, носят много страдания и злощастия на хората. Те се радват на злото, което могат да принесат. Освен тия пет типа хора, Huter установява още три вторични (секундерни), три третични, много индиферентни и други натюрели - всичко 32 натюрела. Като вторични натюрели се дават вторичният двигателен и мислещ (чувствителен) натюрел (фиг. 7); този тип се счита като най-подходящ за учен човек.
към текста >>

40. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Музиката и говорът са брат и сестра, те излизат от един и същи център.
Музиката е едно спомагателно средство за развиването на нашите способности. За развитието на нашия ум, за развитието на нашето сърце е потребна музика. Всяка тревога се отразява върху ларинкса. И когато действуват низшите чувства, страстите, гласните органи загрубяват. И забележете, ония хора, които са груби, и гласът им съответствува на техния характер. Музиката и говорът са брат и сестра, те излизат от един и същи център. Гласните струни трябва да бъдат винаги готови за пеене. А едно от големите заблуждения, което внушава черната ложа на хората е, че те не трябва да пазят, не трябва да се веселят. И първото нещо с което започва черната ложа, когато попаднеш в нейните примки, е загрубяването на гласа ти. Щом започне да загрубява гласът, изменя се ципицата (гласните връзки), изменя се и характерът. При условията, в които сега живеем, необходимо е постоянно тониране, а музиката - това е един от великите Божествени методи за тониране.
към текста >>

41. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца.
Шпрингер се върнал и видял, че Сведенборг говорил оживено, но е сам в стаята. Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите. В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел. Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало. Кралицата, чийто брат преди известно време починал, попитала Сведенборга, дали е в сношение с нейния брат, Сведенборг дал на това отрицателен отговор. Кралицата му казала: „Когато го срещнеш, поздрави го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица. Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“. Макар и влизането в тая стая да е било позволено само на известни високи сановници, Сведенборг смело влязъл в нея, отишъл при кралицата и поискал аудиенция на саме, тъй като ще й каже важно съобщение от нейния брат.
към текста >>

42. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Минах край него – нищо не ми казва, погледна ме само така милаим – нищо не поисква – и аз се не сещам – а кога после го видях до колене нагазил в реката с обущата – да вдига коня – е, право да ти кажа, щеше ми се да го прегърна – че какво щях да правя сам, Хеле като ме преметна коня, така хубаво ме е мил – кърпата му е още дома Та рождена сестра да ми беше, нямаше така да е похватен и внимателен.
Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. – Ех, че човек да видиш, – каза той бързо. – Настигнах го, той си върви, ама раница, цяла купчина на гърба му. А горещо, не питай. А и по шосето прах! Минах край него – нищо не ми казва, погледна ме само така милаим – нищо не поисква – и аз се не сещам – а кога после го видях до колене нагазил в реката с обущата – да вдига коня – е, право да ти кажа, щеше ми се да го прегърна – че какво щях да правя сам, Хеле като ме преметна коня, така хубаво ме е мил – кърпата му е още дома Та рождена сестра да ми беше, нямаше така да е похватен и внимателен. А аз му благодарих и му се извинявах, а той мънка нещо, като че ли аз на него нещо добро съм му направил, а не той на мене. Такъв човек не съм срещал досега. Брат му го погледа дълго – дълго в очите и го запита тихо: – А знаеш ли кой е той? – Ами де да го зная, турист изглеждаше, към вашето село слезе. – Той е един от ония горе – сектантите, които искаше да анатемосваш – ходил за провизии в града.
към текста >>

43. Какво знамение показваш? Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

След кратък промеждутък сестрата, действующ като приемател, се оплакала от остро парещо, усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лавата китка, както и от тежест във върха на главата.
Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него има три съобщителни диска в човешкото тяло: един на дясната страна на шията, един в крака между глезените и прасците, и трети зад показалеца на дясната ръка. Ето какво пише между другото в казаната си статия: „Две милосърдни сестри с превързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът турил една малка капсула алуминий върху местото, където според неговите твърдения се намира „главният кожен диск" на шията. Той казал на една от сестрите да действува като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата, действующ като приемател, се оплакала от остро парещо, усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лавата китка, както и от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда" бели лъчеизпускания; тя ги определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в плен захлас и после казала, че другата сестра ù разказала за един пациент в болницата. Тя казала, името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че „изпратила" с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити проф.
към текста >>

След това тя изпаднала в плен захлас и после казала, че другата сестра ù разказала за един пациент в болницата.
Ето какво пише между другото в казаната си статия: „Две милосърдни сестри с превързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът турил една малка капсула алуминий върху местото, където според неговите твърдения се намира „главният кожен диск" на шията. Той казал на една от сестрите да действува като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата, действующ като приемател, се оплакала от остро парещо, усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лавата китка, както и от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда" бели лъчеизпускания; тя ги определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в плен захлас и после казала, че другата сестра ù разказала за един пациент в болницата. Тя казала, името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че „изпратила" с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити проф. Калегари заявил на присътствующите. че той се надява не след много време да направи възможно на хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне на една капсула алуминий върху главния кожен диск на шията си дори и на разстояние от хиляди километри.
към текста >>

Предаващата сестра потвърдила, че „изпратила" с мисълта си името и признаците на болестта.
Той казал на една от сестрите да действува като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата, действующ като приемател, се оплакала от остро парещо, усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лавата китка, както и от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда" бели лъчеизпускания; тя ги определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в плен захлас и после казала, че другата сестра ù разказала за един пациент в болницата. Тя казала, името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че „изпратила" с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити проф. Калегари заявил на присътствующите. че той се надява не след много време да направи възможно на хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне на една капсула алуминий върху главния кожен диск на шията си дори и на разстояние от хиляди километри. Той обяснил при това, че идеята не е негова. Тя му била предадена от покойния проф. Мингацини.
към текста >>

44. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от човека всестранно познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина.
Причините са да речем от излишества и удоволствия; ако ние не сме запознати с пълното разбиране на френологията, бихме предсказали смъртта на това лице към 40 год. Но този, който разбира, ще погледне устройството на черепа и ако там са вложени възможности за един по-разумен живот, воля и духовни стремежи (които ще се събудят по-късно), той може да каже, че линията на живота ще се съедини с останалата част и лицето ще продължи живота си. Има много случаи на големи и поразителни изменения в линиите. И обратно, има случаи на дълга животна линия и ранна смърт. Но по това по-нататък. Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от човека всестранно познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина. Но това правило обяснява многото изключения, насърчава ония, които търсейки да намерят радост и надеждни неща по ръцете си, намират печални знаци, предвещаващи нещастия и катастрофи. Това правило прави много самоуверени и прибързващи в гаданието по-скромни, по-внимателни и по-прецизни в произнасянията си, а същевременно показва неизчерпаемите възможности на човешкото същество да твори, да работи над себе си и да чертае нови пътища за своя живот. Това, което наричаме съдба, зависи на първо място от характера, значи от силата на неговата воля, от положителните и отрицателни качества, от добродетелите и пороците и след това от външната сърца, условията, обстановката и пр. Значи, ако човек работи над своя характер и знае как, той може много неща да измени в своя живот Преди да пристъпим към разглеждане на тази наука, нека обясним, какво се разбира под думите: хиромантия, хирология, хирософия, хирогномия, палмистрия, които термини могат да се срещнат в окултната литература Общо взето, те всички означават гадание по ръцете. Но разгледани по-точно, хирогномия означава изучаване, гадание по пръстите.
към текста >>

45. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

в болницата на италианския град Пирона било забелязано от една сестра на болницата, че една от болните, а именно Анна Монаро изпуща светлина от гръдната област и то с такава сила, че до известна степен тая светлина осветлявала стаята.
Но нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух км борба за освобождение? " На тези от читателите, които искат да се запознаят по-подробно с богомилството, препоръчваме им статиите „Мисията на богомилството" в спис. „Житно зърно", год. VI и VII. „Светещата жена" от Пирона (Италия) В началото на април т.г. в болницата на италианския град Пирона било забелязано от една сестра на болницата, че една от болните, а именно Анна Монаро изпуща светлина от гръдната област и то с такава сила, че до известна степен тая светлина осветлявала стаята. Когато професори установили чрез грижливи изследвания достоверността на явлението, интересът на учените бил извънредно повишен. Тя била заведена в Рим, за да продължат научните изследвания върху нея от известни учени. Тук пак се натъкваме на факти, отдавна известни на окултната наука. Този факт само потвърждава известни окултни истини. Окултистите винаги са твърдели, че човешкото тяло изпуща светлина.
към текста >>

46. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр.
Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора.
към текста >>

Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни.
Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие. Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни. Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие. Погледи от този род се помнят през целия живот и те са силни двигатели. В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и възкресяващи погледи. Силата на погледа, обаче, познават в големи тънкости младите влюбени хора. Как силно въздействува погледът на възлюбената, как безсмислен е животът на младежът или на една девойка, когато от дълго време не е срещала погледа на избрания!
към текста >>

47. LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Авторът се е подписал с думата "Сестра".
В същото списание, в книжка 112 от юли т.г. е печатан преводъ на беседата от Учителя: "Великият закон". В списание "Alborea" "което излиза също в Буенос Айрес, год. 2, книжка 9, 1933 г., е печатана статията. "Идеите на Учителя Дънов и резултатите, получени от тяхното приложение". Авторът се е подписал с думата "Сестра". В тая статия се разглеждат идеите на Учителя и тяхното приложение в начина на храненето, в живота на нашити мисли и чувства, в използуването на силите на разумната природа и пр. Споменава се, че Учителят туря в основата реализирането принципите на Божествената Мъдрост. Говори се за особеното значение, което отдава Учителят на музиката за повдигането на отделния човек и на човечеството и се споменава, как чрез Учителят на Изгрева се ражда една нова музика. Накрая се споменава най-важното от обширната литература върху богомилството и албигойството на разни езици. На 1 октомври 1933 г.
към текста >>

48. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно.
В средата е оркестърът. При ритъма на специална музика, дадена от Учителя, се правят тия ритмични упражнения, които също са дадени от Учителя. Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите. Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също.
към текста >>

Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие.
Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите. Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна.
към текста >>

49. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Физическата природа, изобщо, беше най-големия обект на всестранно проучване.
Учените тогава са дирили божествения промисъл във всичко сътворено, за да живеят в пълна хармония с него. През 19 век вследствие натрупването на много факти, които са се считали, че са в пълно противоречие със средновековната мисъл, отрече се досущ цялото знание на миналото, отрече се, следователно и смисъла, който го е вдъхновявало. Знанието на 19 век беше аналитично. Установиха се молекулите и атомите. Впрегна се парата в двигателни машини. Физическата природа, изобщо, беше най-големия обект на всестранно проучване. То тръгна бързо, с главоломна, шеметна бързина. Така шеметно, както е било шеметно нещо пущането на първата железница. Този голям темп в изучаването на външната природа, без съмнение създаде и отношението към знанието, което е било преди. Тръгна се в друга насока, не можеше да не се скъса със старото. Отрече се смисъла на древното и средновековно знание.
към текста >>

50. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят.
„Моето Царство не е от този свят". „Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите. Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят. Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений. Богомилството е първия зов за световната мисия на славянството. Ако средновековна България би го възприела, може би би се ускорило историческото й развитие, наред с това на Европа. Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни. положителни следи.
към текста >>

51. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване.
Оня неправилен начин, по който човек използува своите сили, чувства и мисли - това е човешката страна на нещата. Ето защо, задачата на човека е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своите чувства, да пази чистотата и светлината на своята мисъл. Следователно, всички хора днес и най-вече ония, които са призвани да бъдат обществени строители, трябва да имат ясно различаване за онова, което е божествено, първично в живота и онзи идеи, които отпосле са влезли, за да изпълнят една временна задача. Всички неуспехи, всички страдания и. бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото. Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване. Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение. Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ.
към текста >>

52. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му.
Т-в в Сливен, като се започне от началото на м. май, че чак до края на м. август същата година, непрекъснато падаха камъни от различна големина. Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни" камъни, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му. Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала камъните продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат. Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му. Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство.
към текста >>

53. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата.
Д-р Ел. Р. Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим.
към текста >>

Ала ние можем да създадем пластични оръдия в нас за всестранната проява на душата.
Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание. Но, човек, в когото има вътрешно прозрение, може да използва разумно всичко положително на днешната култура за своето правилно развитие и възпитание. Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят. Душевният живот върви по пътя на ирационалното.Той не може да се свърже и обхване в понятията и мерките на физическото. Затова Учителите на човечеството казват, че светът на душата, на метапсихичното не се поддава на определенията, с които работят съвременните хора и изобщо на никакви определения. Ала ние можем да създадем пластични оръдия в нас за всестранната проява на душата. Това ще постигнем по пътя на възпитанието и себевъзпитанието като използуваме всичко хубаво и положително, което ни дава околната културна среда. Да доведем в нашия живот до едно хармонично съчетание въздействието на външния свят и нашето първично душевно естество, в това седи дълбокият смисъл в живота. Защото оттам насетне започва всяка истинска радост, всяко творчество и красота.
към текста >>

54. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Сестра му сънува, че полицата на К. 3.
пропуснал да спадне от регистъра изплатената полица на шивача К. 3. Тая полица била за 10 хиляди лева. Банковият чиновник я турил между неплатените полици. И се чудел, че сметката в портфейла не излиза с тая сума! Той се поставил в много деликатно, затруднено положение! Сестра му сънува, че полицата на К. 3. не е спадната след изплащането й и е турена между неплатените полици. Той проверява това, намира грешката и я поправя. ------------------------------------------ [1] ангросист – търговец на едро
към текста >>

55. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Природата е най-големия образец на всестранна практичност – ръководна и на дребно - специализация.
Тя е свързана с хората, тя е свързана със земята, тя е свързана с нещата, с природата - видима и невидима. Специализацията не е още изразна практичност. Практичният човек, когато ръководи нещо, знае в дадени моменти при дадени случаи да намери и използува специалиста. Макари да има гениални специалисти, повече или по-малко специалистите са практици на дребно, на детайла. Ръководната практичност твори благата на земята, тя създава изкуствата и науките, тя създава голямата техника и откритията. Природата е най-големия образец на всестранна практичност – ръководна и на дребно - специализация. Практичността на хората се свежда в края на краищата до едно изучаване и прилагане на творческите закони на природата. Тука седят гениалните открития на учени, философи, техници. Всичките науки не са нищо друго, освен кратки основи или уводи към изчерпване великото и необхватно цяло на природата. Бихме могли да кажем, че няма по-практичен ум от този на природата - с каква вещина се провежда, изпълнява и създава всичко. И тъй, вие стоите в една зала и наблюдавате пъстрата картина от хора.
към текста >>

Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна опитност добита през вековете.
Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата. Няма деловитост, няма дело без развита задна част на главата. Животът е един низ от изживявания и опитности. Те се добиват само когато човек идва в допир с всичко извън него. Тогава той изучава и пътеките към Истината. Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна опитност добита през вековете. Така са се развили и органите за нейното проявление. Хармоничността на развитието и съчетанието на тези органи - на глава, лице, тяло и крайници - е най-голямата характерологична черта на ръководната практичност в живота, която твори. Днес повече от всякога на земята има нужда от хора на истинската практичност, защото те са призвани да сложат начало на една нова истинска култура на живота.
към текста >>

56. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа.
Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
към текста >>

57. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В тези естествени отношения се създават условията за светло и радостно гледане на живота, за всестранното му разумно използване.
Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество. И за да освободи природата човека от крайния егоизъм, който убива, тя го е свързала в семейни, обществени, племенни, народни и пр., връзки. С това той отчасти може да се освободи от гнета на егоцентричното, себичното. Истинско освобождение от егоизма, обаче, може да настъпи само тогава, когато човек даде място в себе си на волята за живот. Волята за живот ще го свърже по невидими пътища с всичко съществуващо и ще установи едни истински непринудени отношения между човек и човек и всичко останало. В тези естествени отношения се създават условията за светло и радостно гледане на живота, за всестранното му разумно използване. Волята за живот не подразбира страх от смъртта. Противоречията и спънките в живота. Волята за живот ни дава възможност да преобновим живота, защото само тогава той ще легне на разумни основи. Собствено, ние ще доведем нашия собствен живот в хармония с Разума в природата. Този процес на обнова, при който човек минава през биологичния процес на никнене, растене, цъфтеж и зреене е характерен за всеки, в когото е почнала да работи волята за живот.
към текста >>

58. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Сестра М.
Накрай аз достигнах бреговете на обетованата земя, където живее Учителят, благият Учител. Сега виждам, че всички лишения и страдания, през които трябваше да мина в стремежа на моята душа да намери истинския път, са все пак малки и нищожни, в сравнение с онова велико благо, което получих в България. И сега напред с бодър дух и с радост в сърцето! Има един вечно бликащ извор, от който всякога могат да се почерпят нови сили за работа. И вие знаете, кой е този извор. Сестра М. Берта Броаняр от Лион. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развива като девойка и когато констатирали необикновените й способности, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица. Това момиче, макар че никога не е изучавало графологията, може да познава много работи, като види писмото на някого. И интересно е, че нейните способности надминават възможностите на обикновената графология.
към текста >>

59. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Над тебе върхове Бдят вече вкове и пазят твоят сън Кат братя над сестра!
Зад тях пак грее светлината, И пее вечността. О, пее радостта зад всяка скръб обвила Човешката душа. И що ще затъмнее Разумното лице на този, който знае? И грее в чистото сърце Велика светлина преляла от безкрая! ЗАЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО Сега ти спиш под сребърния плащ На снажната царица, езеро „Сърце", Сковано в студ и лед. Над тебе върхове Бдят вече вкове и пазят твоят сън Кат братя над сестра! Те чакат пролетта, те чакат топъл лъч В небе да заблести, снега да се стопи И ти да се явиш прозрачно, светло и кристално, В прозрачни глъбини с любов да отразиш На дивни върхове вълшебните чела. Те чакат пролетта, ти виждаш пролетта, И тихо се топиш, и в твойте глъбини Кристалните води запяват песента, Която ще звучи при първите лъчи. При първите лъчи, когато ледове Ще се топят, и всеки чист кристал На тоя снежен плащ във теб ще се прелей И с тебе ще запей. И всеки чист кристал Кат цвят ще зацъфти по твоите води. Легендата за спящата царкиня не си ли ти Сърце?
към текста >>

60. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

19, стих 25): „А при кръста на Исуса стояха майка му, и сестрата на майка му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина".
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО В Евангелието - подразбирам четирите евангелия - се срещат нерядко образи на жени. Едни от тия образи са очертани по-подробно, други са нахвърлени бегло, с по две-три линии, а трети са просто споменати - те се губят зад едно име, което на повечето хора нищо не казва. Вземете, например, следния стих от благовестието на Йоана (гл. 19, стих 25): „А при кръста на Исуса стояха майка му, и сестрата на майка му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина". Ето ви три образа. Първият, образът на майката Исусова, наречена Богородица, която е станала средоточие на цял религиозен култ, е познат и на децата. Мария Магдалина, героиня на един шумен епизод, отбелязан в Евангелието, също събужда жив образ. Но Мария Клеопова, която се мярва един единствен път в Евангелието в една от най-трагичните картини, нарисувана с гениална простота в един единствен стих, кой от нас знае, каква и що е била? Нима тя е само една кабалистична величина, нежна да допълни числото три в езотеричната тройка от „Марии", застанали в подножието на кръста, на който е бил разпнат Богочовека?
към текста >>

Напразно ще търсите исторични документи, за да проверите съществувала ли е действително Мария Клеопова, за която ни е дадено само едно едничко указание - че е била сестра на майката Исусова.
Ето ви три образа. Първият, образът на майката Исусова, наречена Богородица, която е станала средоточие на цял религиозен култ, е познат и на децата. Мария Магдалина, героиня на един шумен епизод, отбелязан в Евангелието, също събужда жив образ. Но Мария Клеопова, която се мярва един единствен път в Евангелието в една от най-трагичните картини, нарисувана с гениална простота в един единствен стих, кой от нас знае, каква и що е била? Нима тя е само една кабалистична величина, нежна да допълни числото три в езотеричната тройка от „Марии", застанали в подножието на кръста, на който е бил разпнат Богочовека? Напразно ще търсите исторични документи, за да проверите съществувала ли е действително Мария Клеопова, за която ни е дадено само едно едничко указание - че е била сестра на майката Исусова. Напразно ще търсите исторични документи и за да проверите, действително ли тези три жени са стояли при кръста на Исуса. Защото - пита умът - тази тройка от Марии, застанала под кръста, не е ли една символична картина, оживяла във въображението на евангелиста, съзерцаващ действителността езотерично? Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си. Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце.
към текста >>

Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце.
Напразно ще търсите исторични документи, за да проверите съществувала ли е действително Мария Клеопова, за която ни е дадено само едно едничко указание - че е била сестра на майката Исусова. Напразно ще търсите исторични документи и за да проверите, действително ли тези три жени са стояли при кръста на Исуса. Защото - пита умът - тази тройка от Марии, застанала под кръста, не е ли една символична картина, оживяла във въображението на евангелиста, съзерцаващ действителността езотерично? Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си. Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно.
към текста >>

По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син.
Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия.
към текста >>

61. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Който изпълнява волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка".
Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи. А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце. Спомнете си оня момент, когато съобщават на Исус, че майка му и братята му го чакат вън. „Който изпълнява волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка". Кой знае, дали тия силни думи, а и много подобни тям, не са издълбали дълбока пропаст между сина и майката - жена на Йосиф, носителка, като такава, на едно по-ограничено съзнание. А преследванията на Исуса, неговият изпълнен с борби живот и най-сетне трагедията на разпятието? Оставам на вас да се вживеете във всички тия моменти от живота на майката Исусова, които ни разкриват не вече нейния полуреален, полумитичен образ, както бе в начало, а близкия нам, чисто човешки образ на жена и майка. Така се очертава пред нашия вътрешен поглед образът на Дева Мария, идеалната новозаветна жена, в която живеят все още тясно свързани девата и жената-майка. Г.
към текста >>

62. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот.
Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски.
към текста >>

Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
към текста >>

Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва. Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел. Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>

63. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Събират се те и обмислят всестранно въпроса.
Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани. По разните въпроси на днешната култура мъглишанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон. Трудно е вече да се събират в частни домове. Събират се те и обмислят всестранно въпроса. И намират изходен път: някои братя си дават нивите на разположение. Ще ги работи братството. Ето източникът на средства за постройка на бъдния салон. Брат Иван Чернев дава 12 декара ниви за работа; друга година дава 18 декара. И други братя турят свои ниви на разположение на братството.
към текста >>

64. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане.
Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо?
към текста >>

65. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи.
Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г. Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф. Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи. С надежда за по-добри условия, Вронски в 1810 год. се премества в Париж. Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения. Написва цяла редица съчинения главно из областта на математиката, понеже искал да докаже, че законът на творчеството има приложение в най-точната наука - математиката. Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно.
към текста >>

Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност!
Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r. През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи. Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност! И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система. От 1831 г. настъпва вторият период на неговата дейност, когато Вронски се заема главно с развиване своята философия на месианизма.
към текста >>

В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици.
Последните му думи били: „Боже Всемогъщи, аз имах още толкова неща да кажа". Винаги е започвал всичко с инициалите W. J. В., което значи - в името на небето, в името Божие; а завършвал всичко с буквите: A. M. D. G. (ad maiorem Dei gloriam) — за Слава Божия. В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици. Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта.
към текста >>

66. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Често зависи от някоя дума, казана от някой брат или сестра.
Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното есте¬ство. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения. Отиваме към Учителя. Почва естествен, непринуден разго¬вор. Тия разговори са върху различни теми. Често зависи от някоя дума, казана от някой брат или сестра. Но като че ли винаги духът на разговора строго съответствува на средата, на времето, съ¬стоянието на душите, на нуждите на момента. Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от живота на братството. Един брат запитва нещо за музиката. Учителят казва: – Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката.
към текста >>

67. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Бих плакала, додето не измия най-малкото петно от бялата одежда на девата-сестра.
Ако поет - певец се бях родила, кат славея бих пяла също аз. Така от все сърце бих пяла до тогаз, додето всяка скръб във радост не стопя; додето всяко зло в добро не се превърне, човекът като брат врага си не прегърне. Вий питате, сълзи проливала ли бих? О да, бих плакала! Не плаче ли и момина сълза? Бих плакала, додето не измия най-малкото петно от бялата одежда на девата-сестра. Доде не заблести във чиста красота душата ù. Тогаз бих плакала, от радост и възторг, пред девата просветнала и чиста, пред девата, царица на земята. ЛЮБИМИЯТ Планинският извор е моя любим, той чист е, прозрачен. Водите му бистри ми носят прохлада и свежест. Планинският извор извира и пее, той щедро ми дава, на щедрост ме учи.
към текста >>

68. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тутакси се появи една сестра и ми предложи топла вода да си измия нозете.
Всичко тук ставаше малко по-иначе, отколкото сме свикнали в други среди. Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула молитва и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда. Чувствуваш, че се намираш в една особена обстановка, в някакво особено място, сякаш не на земята. След обяда ме поканиха да си почина някой и други час след умората от дългото пътуване. Заведоха ме в една красива, малка къщица, направена от дърво. Тутакси се появи една сестра и ми предложи топла вода да си измия нозете. С топла вода учениците на Братството си мият нозете след екскурзия, а също и всяка вечер преди лягане. След два часа се яви един брат и ми съобщи, че един от братята може всякога да ми бъде на разположение. Същият той е отишъл в града да донесе вещите ми от хотела. Ако ме попитат, що е Изгревът, аз без колебание ще отговоря: „Изгревът е една мощна радиопредавателна станция на най-късите духовни вълни. Той е място, където се носят най-тънки трептения".
към текста >>

69. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Учителя и слушаше словото Му.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО МАРТА И МАРИЯ И като вървяха по пътя, той влезе в едно село. И някоя си жена на име Марта го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Учителя и слушаше словото Му. А Марта, улисана от много шетане, пристъпи и рече: "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам? Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще и се отнеме".
към текста >>

А Марта, улисана от много шетане, пристъпи и рече: "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам?
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО МАРТА И МАРИЯ И като вървяха по пътя, той влезе в едно село. И някоя си жена на име Марта го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Учителя и слушаше словото Му. А Марта, улисана от много шетане, пристъпи и рече: "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам? Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще и се отнеме". Лука, гл.
към текста >>

Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи.
Особен е характерът на Марта - съжалява човека, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това ù се струва някак сантиментално, тя сякаш се свени от подобни неща. В такива случаи дори, за да излее някак сърцето си, тя ще ти се скара, ще те нахока. Ала и зад тия сурови думи ти чувствуваш обичта ù, чувствуваш как я боли, как кръв ù капе на сърцето. Човек трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи. Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи. И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка. Че толкова много домашни работи я чакат! И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в кухнята, където огънят пламти и гозбите врат. Марта дори не е в състояние да разбере поведението на сестрата си - то ù се струва едва ли не егоистично. "Учителю, се провиква тя, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам ?
към текста >>

Марта дори не е в състояние да разбере поведението на сестрата си - то ù се струва едва ли не егоистично.
Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи. И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка. Че толкова много домашни работи я чакат! И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в кухнята, където огънят пламти и гозбите врат. Марта дори не е в състояние да разбере поведението на сестрата си - то ù се струва едва ли не егоистично. "Учителю, се провиква тя, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам ? Кажи ù да ми помогне". Една от най-тягостните черти на Марта е тази, че тя все натяква, като работи. Все мърмори. Много е усърдна, много работлива, но каквото и да направи, все ще ти го натякне.
към текста >>

"Учителю, се провиква тя, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам ?
Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи. И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка. Че толкова много домашни работи я чакат! И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в кухнята, където огънят пламти и гозбите врат. Марта дори не е в състояние да разбере поведението на сестрата си - то ù се струва едва ли не егоистично. "Учителю, се провиква тя, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам ? Кажи ù да ми помогне". Една от най-тягостните черти на Марта е тази, че тя все натяква, като работи. Все мърмори. Много е усърдна, много работлива, но каквото и да направи, все ще ти го натякне. В най-добрия случай, ще иска да ù се оцени работата, да ù се признае, да ù се уважи.
към текста >>

"Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам.
Марта е в постоянно движение, в постоянно напрежение. Тя иска да увлече в своя енергетичен вихър всичко, що срещне по пътя си - и хора, и неща. Външната пасивност я дразни. Тя ù се струва чисто и просто бездействие, мързел. Тъкмо тази черта от характера на Марта е отбелязана в приведения из евангелието пасаж. "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам. Кажи ù да ми помогне". Но що ù отговаря Христос? "Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще ù се отнеме".
към текста >>

70. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен.
към текста >>

71. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис.
В.В. НОВАЛИС - ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век. Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис. Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство. Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата.
към текста >>

72. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно, всестранно и логично аргументирани.
Карма. Прераждане. Вяра. Покаяние и новораждане. Любов. Молитва. Ясновидство. Интуиция. Същинският човек. Безконечният "ад" на християнската църква." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос. Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно, всестранно и логично аргументирани. Тая книга е плод на грамадна дългогодишна работа, за която трябва да му бъдем благодарни. Книгата е ценна за всички, които искат да се ориентират в сложните проблеми, които днешният живот слага пред всеки търсещ човек. Читателят в тая книга ще намери отговор на много въпроси, които вълнуват човешкия дух. Тая книга ще допринесе много за проникване на новите идеи всред обществото. Нека тя да намери широко разпространение!
към текста >>

73. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех.
Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех. Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света. Щедростта се включва в идеята за цялото. Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в щедрост. Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат.
към текста >>

Виждаме, какво всестранно познание ни е нужно за Бога, вселената и човека.
Няма по-велика наука от единството. Идеята за единството, приложена в най-дребните прояви на живота, има за последствие коренно реформиране на целокупния живот. Тогава за нас добива голямо значение и най-малкото същество, ние сме отговорни пред закона на Цялото и за най-малката постъпка. За нас става свещено всяко нещо и всяка проява. Ние тогава отдаваме голямо значение на малките неща, което е основа на творчество. Виждаме, какво всестранно познание ни е нужно за Бога, вселената и човека. Всеки подробен анализ на човешкото съзнание, на развитието на живота и устройството на материята ни говори за единството в цялото и цялото в единството. И ние идваме до необходимостта да познаваме вселената до възможните за човека размери, идваме до необходимостта да познаваме естеството на звездите и тяхното влияние върху земята и по-специално върху растенията, животните, отделния човек и обществата. Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото.
към текста >>

Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист.
Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила. За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа.
към текста >>

74. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

– Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот.
Адът може да бъде и на земята. Душевните терзания не са ли терзания на ада? А пък има нещо по-велико, към което хората трябва да се стремят. Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия. – Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички.
към текста >>

75. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО . САМАРЯНКАТА -Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека.
Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби.
към текста >>

76. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията.
Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика! Вие ще разберете какво е задоволство на душата. Вие ще почувствувате една душевна пълнота и сили и инициатива и възможност да направите много нещо. Не пренебрегвайте тези родили се във вас инициативи под звуците на тази изпълнена с първична красота и жизненост музика!
към текста >>

77. РАБОТА - А. Б. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тук слабо се докосва един много важен закон, който има всестранно приложение в живота.
Тя като се доближила и допряла до Христа, последният казал: „Кой се допре до мене, защото сила излезе от мене". Това е било в момента, когато Христос е бил притиснат от голяма навалица от всички страни. Но само когато тя се допрала до Него, излязла от Него сила и я излекувала. Защо? Защото тя се допрала с вяра, т.е. със съзнание за оная лечебна сила, която притежава Христос. Тук слабо се докосва един много важен закон, който има всестранно приложение в живота. На мистичен език той се нарича закон на вярата, а изразен на съвременен научен език, той може да се формулира тъй: За да станеш по-възприемчив към известни енергии в природата, ти трябва да ги държиш в своето съзнание; по този начин ти нагласяваш своя възприемателен апарат спрямо тях и това улеснява тяхното възприемане. Какво приложение може да има това в дишането? Ако при дишането съзнаваш, че освен въздуха приемаш и оня животворен елемент, наречен прана, която внася живот, обнова, здраве, сила в целия ти организъм и ония висши психични енергии, които проникват във въздуха, тогава ти улесняваш тяхното възприемане. И тогава това дишане може да внесе в тебе грамадни енергии от неизчерпаемия океан от сили, който те заобикаля: ще внесе в тебе и оня психичен живот, който прониква въздуха. Затова хубаво е през време на дихателни упражнения да концентрираме нашето съзнание върху праната и психичните енергии, които проникват въздуха.
към текста >>

Виждаме, как окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота и как резултатът от нейните изследвания има всестранно практическо приложение в живота.
Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма. И когато човек при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него. Правите, добрите мисли, чувства и постъпки са изявление на Любовта. Виждаме, как в края на краищата любовта е най-важният ключ за свързване с великия неизчерпаем резервоар на сили в природата и тяхното използуване за правилно развитие и обнова. Виждаме, как окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота и как резултатът от нейните изследвания има всестранно практическо приложение в живота.
към текста >>

78. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В „Свещени думи на Учителя" се разглежда всестранно отношението на ученика към задачите на живота.
„Опълченска", № 64, София. В предговора се казва: „Тая книга е за ученика. Тая книга е за всички. Защото всеки човек е дошъл на земята, за да се учи. Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик". В „Свещени думи на Учителя" се разглежда всестранно отношението на ученика към задачите на живота. Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление. Тя е за събуждане на Душата, за пробуждане на съзнанието. Всички тия методи, приложени на практика, водят към едно разширение на съзнанието. Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото. Тая книга води към освобождението на човешката душа от всички вериги.
към текста >>

79. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Една сутрин Меру-Ир попита сестра си: – Кжде е образт на принца?
И от техния живот на земята се родиха две учения, два мирогледа, две разбирания, които ръководеха съдбините на народите. Причините?... Странно и невероятно, може би, но точно така. – Любовта на две жени, които обичаха различно. Всичките минали и сегашни мъдреци, владетели и законодатели, могат да се усмихнат недоверчиво и да не приемат истината, но тя е тъкмо такава. Ето как стана. Една сутрин Меру-Ир попита сестра си: – Кжде е образт на принца? – Ела и виж I Меру-Ир тръгна след нея и видя образа на Сатия-Ра – беше поставен на висок пиедестал, обкован със злато и скъпоценни камъни. Около него бяха запалени светилници, които денонощно горяха. Същински храм, какъвто строяха на боговете. – Ето го! – рече Дуна-Фу.
към текста >>

80. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания.
Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети" върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем, или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети", „зодиакални знаци", „аспекти", и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта" или,„хороскоп". На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания. Накрай ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето" от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Андре Дюрвил. „У лунните типове череп и лице са кръгли. Косата е руса, пепелява или кестенява. Тя е обикновено гладка у мъжа, а у жената е гладка или къдрава. Челото е в кръгла гама: то е изпъкнало.
към текста >>

81. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра".
Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки надзъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо слънцето и луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра". Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, слънцето и луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее на деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да различат деня от нощта, и да са знамения за времена и за дни и години". Ясно е, че "светилото на деня" представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава. Той символизира духа. "Малкото светило" - луната представя негативния, възприемащ, пасивен, женски полюс на първичната светлина. Той символизира материята.
към текста >>

82. ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата.
Той носи светлина. Човек не може да познае вселената, докато няма светлина в себе си. Но и той ще остане непознат, ако не издава светлина. Иска ли човек да бъде познат, той непременно трябва да дава, да излъчва нещо от себе си. Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните слънца Защото има и тъмни слънца в света. В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата. Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл. Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта. В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния. Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен.
към текста >>

Защото какво е братът за сестрата?
Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните слънца Защото има и тъмни слънца в света. В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата. Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл. Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта. В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния. Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си. Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота.
към текста >>

И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си.
Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта. В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния. Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си. Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота. Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти". Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта.
към текста >>

И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си.
В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния. Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си. Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота. Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти". Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта. Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери.
към текста >>

Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота.
Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си. Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота. Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти". Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта. Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери. При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители.
към текста >>

Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти".
- Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си. Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота. Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти". Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта. Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери. При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители. Още преди да дойдат, те ще им изпратят вест.
към текста >>

И тогава, на брата и сестрата, принадлежащи към такъв дом, може спокойно да се препоръча да постъпват така, както бащата и майката постъпват.
Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери. При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители. Още преди да дойдат, те ще им изпратят вест. Дом, в който децата идват по такъв начин, е место, където царува взаимна обич и разбиране между отделните членове. Той е дом, в който царува мир и хармония. И тогава, на брата и сестрата, принадлежащи към такъв дом, може спокойно да се препоръча да постъпват така, както бащата и майката постъпват. Днес, при сегашното състояние на дома, това не всякога може да бъде така. Синът не всякога трябва да постъпва като баща си, и с пълно право, както показва следният пример, взет из живота. Синът на един баща, който обича да си попийва и да пуши тютюн, става въздържател. Кара го баща му да му наточи вино от избата, ала той отказва: "Такова нещо аз не правя. Накарай ме да ти донеса вода от най-далечния извор, ще го сторя, но да ти наточа вино - това не мога да направя".
към текста >>

83. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И статиите в тая книга са тъй разнообразни, че те засягат всестранно живота.
Съзнанието на човека постоянно се разширява, пред него се откриват нови хоризонти. Всеки век носи своите нови идеи, които са плодотворни, необходими и жизнени за дадената и идващите епохи. Целта на тая книга е, именно, излагане от едно ново гледище разните въпроси на науката и живота. И това схващане, което авторът излага, не е случайно, но то е именно новото, до което е дошъл идейният живот на човечеството в пътя на своето развитие. Това е новата светлина, която почва да блести в културния живот на човечеството и която е призвана да съгради нови негови форми - разумни, красиви и хармонични. И статиите в тая книга са тъй разнообразни, че те засягат всестранно живота. Почти няма по-важна област, в която да не е надникнал авторът и да не е хвърлил изобилна светлина! Тук са разгледани от една страна научни въпроси, а от друга страна въпроси обществени и мистични В тях се говори за енергията на атома, за лоста на Архимед, за животния магнетизъм, за физиогномиката, за сферата на Уран, за съня на Небукаднецара в свръзка с историчните епохи и пр.. Стилът, макар и чисто научен, е богат с образи, сравнения, цветист, лек и увлекателен. Препоръчваме я на всички, които искат да се издигнат до по-широк и посветъл мироглед и да се ориентират всред днешната епоха - тъй важна като завой между две култури. Всяка статия на книгата подбужда мисълта към активна работа. Песен над равнините - Разкази от Буча Бехар. Ц.
към текста >>

84. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Имена като тия на Артур Едингтон, Джеймс Джийнс, Абат Леметър, Сър Оливер Лодж и др., са достатъчна гаранция, че разгледаният въпрос е бил обхванат всестранно и с подобаваща сериозност.
Расте ли всемирът? Подложен ли е той като цяло на непрекъснатите промени на вечно текущия живот? Как изглеждат тия промени „наблюдавани" през едно грандиозно око от далечината на тоя всемир? Ето смисълът на въпросите, които си бяха поставили физиците преди няколко години в British Association. Тоя въпрос си задават и сега във връзка с някои нови наблюдения. Имена като тия на Артур Едингтон, Джеймс Джийнс, Абат Леметър, Сър Оливер Лодж и др., са достатъчна гаранция, че разгледаният въпрос е бил обхванат всестранно и с подобаваща сериозност. Бяха поставени на преценка понятията пространство, време и всички други останали от класическата механика ценности. След тая работа се дойде до заключението, че всемира се разширява като един самостоен организъм, който живее свой собствен живот. Не е местото тук да дадем едно макар и бегло изложение на направените по случая разсъждения. Ще посочим само резултатите: Сър Артур Едингтон твърди като резултат на своите математични проучвания, че първоначалният радиус на вселената е бил само 1068 милиона светлинни години. (Светлинната година е път, който светлината изминава за една година, като се разпространява с 300 хиляди километра в секунда).
към текста >>

85. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те засягат всестранно разните области на живота.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Разговорите с Учителя са тъй разнообразни! Те засягат всестранно разните области на живота. Въпросите, които се засягат, са в зависимост от търсенията и нуждите на тия, които участват в разговора с Учителя. При един разговор стана въпрос за приложение, Учителят каза: – Захарта, за да се използува, трябва да се разтопи във вода. А пък ако водата е замръзнала, трябва да се употреби и огън. Трябва да се изучават законите на приложението. Да очакваш плод от посятото, туй зависи от това, как ще сееш и какви условия ще дадеш на посятото.
към текста >>

86. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Едната треска била вече там, чакала сестра си.
В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? – Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготви един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох.
към текста >>

По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела.
Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? – Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготви един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него?
към текста >>

87. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сестра ми беше се преселила отвъд преди 2-3 месеца.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Дългата кутия Госпожа Е. К. от град В. разказва: Бях учителка в село Б., околия в. Това беше през 1910 година. Сестра ми беше се преселила отвъд преди 2-3 месеца. Аз страдах от късогледство. Веднъж си загубих очилата. А без тях не можех. Т ми бяха много необходими. И затова много се безпокоях.
към текста >>

Една нощ сънувам сестра си.
Аз страдах от късогледство. Веднъж си загубих очилата. А без тях не можех. Т ми бяха много необходими. И затова много се безпокоях. Една нощ сънувам сестра си. Тя ми каза: „Защо се безпокоиш? Очилата ти са в дългата кутия! " Като се събудих сутринта, погледнах портрета ù, понеже той беше до кревата. И като видях портрета, изведнъж се сетих за съня и си го повторих. Но аз не помня да имам дълга кутия!
към текста >>

88. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата.
Идеите, с които искат да оправят днешния живот, може би са били добри на времето си, но днес са овехтели, негодни да претворят днешните форми на живота, да бъдат основа на една изгряваща култура. Можем да кажем, че тая малка книжка съдържа цяла програма, цял план за преустройство на индивидуалния, обществен и общочовешки живот, като не се ограничава с отвлечени принципи само, но привежда и ред конкретни примери за новия начин на действие в разните области на живота. Ще приведем няколко реда от заключителните думи на книжката: „Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които са живели досега, ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се жертва за брата при всички условия. И братът може да се жертва за сестрата при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота, и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Сегашният свят е обречен на преобразование.
към текста >>

Сестрата може да се жертва за брата при всички условия.
Можем да кажем, че тая малка книжка съдържа цяла програма, цял план за преустройство на индивидуалния, обществен и общочовешки живот, като не се ограничава с отвлечени принципи само, но привежда и ред конкретни примери за новия начин на действие в разните области на живота. Ще приведем няколко реда от заключителните думи на книжката: „Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които са живели досега, ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се жертва за брата при всички условия. И братът може да се жертва за сестрата при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота, и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг.
към текста >>

И братът може да се жертва за сестрата при всички условия.
Ще приведем няколко реда от заключителните думи на книжката: „Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които са живели досега, ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се жертва за брата при всички условия. И братът може да се жертва за сестрата при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота, и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички.
към текста >>

89. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Кажи, моля, че ми си сестра, за да ми бъде добре поради тебе и да се опази животът ми заради тебе".
Той слиза със страх. Защото при старозаветните нрави, които са съществували тогава, животът му не е бил твърде сигурен. Ето един малък епизод от пребиваването на Аврам в Египет, който е характерен не само в едно отношение. Ще го приведа така, както е предаден в Битие: „И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сара: Ето, зная че си жена хубава наглед. И може би, като те видят египтяните да рекат: жена му е тази; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. Кажи, моля, че ми си сестра, за да ми бъде добре поради тебе и да се опази животът ми заради тебе". Египетските първенци, наистина, харесали Сара и я отвели в дома на фараона. Последният, поради нея, „сторил добро на Аврама": Аврам твърде забогатял. По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврам и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше". Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства.
към текста >>

90. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И за да облекчи страданията на воюващите, тя отива на фронта, дава представления, служи като милосърдна сестра, помага със средствата си.
Артистите от нейните трупи са били плащани и когато не са работили. Дузе е похарчила, може да се каже, всичките си средства, за да въведе д'Анунцио на сцената и да го признаят като новатор в литературното творчество. И в резултат, тя бе отхвърлена от него. Дузе не можа да понесе леко световната война от 1914-1918 год. Тя не е могла да си представи, че народите трябва да се бият. И за да облекчи страданията на воюващите, тя отива на фронта, дава представления, служи като милосърдна сестра, помага със средствата си. След войната тя отново поема артистичната си кариера, преизпълнена с желание да даде нещо ново, още по-ново. Тя обикаля Европа и Америка. В един западно-американски град една силна простуда я праща в света на отвъдното... Не славата, не материалните средства и удобства са били цел в живота на Дузе. Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя. Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес.
към текста >>

91. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения.
Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата и да встъпи в епохата на съзнателно и свободно творчество. Средоточието на живота не е във външната природа, а в Духа, в спонтанната дейност на човека. Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството. Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух. Следователно, то не е само средство, но и цел. Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел.
към текста >>

Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа.
Средоточието на живота не е във външната природа, а в Духа, в спонтанната дейност на човека. Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството. Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух. Следователно, то не е само средство, но и цел. Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е и необходимо средство за достижение на тази цел.
към текста >>

92. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той намира това „друго" между редовете на всестранното човешко творчество.
има определено становище, в светлината на което се разглеждат нещата. Т. има богата научна ерудиция, житейска опитност и критичен поглед към събитията на живота, безразлично в коя област се развиват те. Затова есетата му са свежи, богати, смислени. Него не го задоволяват обикновените схващания. Той дири друго, туй, което остава скрито от погледа на обикновения човек, учен, художник. Той намира това „друго" между редовете на всестранното човешко творчество. Намира го в новите импулси и учения в науката – в ония нови насоки, които разширяват кръгозора на научния поглед и дават на човека възможност да надникне в света на трансцедентното, на духовната страна на живота, на природата. В нея се крие самата истина, която е и същността на всяко познание и смисъл на всеки живот. Животът, тъй както се изразява на земята днес със своите цели, прояви и насоки, представя обект за Томалевски, който изнасяйки всички тези страни, показва злото в него и се добира до ония предпролетни трепети във въздуха, които са „Сигнали" за нещо ново, за нова пролет, нов живот, нов смисъл. Топло препоръчваме на всички тази нова книга на Г. Томалевски, тези „Сигнали" на идващото ново.
към текста >>

93. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек.
В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта.
към текста >>

94. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието.
Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към "Житно Зърно" Жорж има и други заслуги – те са в кръга на неговото издаване и администриране. "Житно Зърно" е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко – пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така "Житно Зърно" е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: Хирология от Вреде,Физиогномика от – Дюрвил и Астрология – от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей". Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана, обаче, в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи.
към текста >>

95. ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес.
Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове. И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес. За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр. Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде. Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, тесе разделят и вече нищо не ги свързва.
към текста >>

96. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Трябва да се родят новият брат и новата сестра.
Хората, които не са се научили да обичат Бога и ближните си, ще се върнат в стария живот и страданията им ще бъдат по-големи. Без любов никаква идея не може да се роди в света, без любов никакво благородно чувство и никаква благородна постъпка не може да се роди. Никакъв прогрес, никакво щастие, нищо в света не може да се роди без любов. Съвременното човечество трябва да роди най-възвишеното чувство в света. Трябва да се роди братство и сестринство в света. Трябва да се родят новият брат и новата сестра. Докато новият брат и новата сестра не дойдат в света, любовта в света не може да се прояви. Когато дойде този брат, той ще ни покаже, защо е създаден светът. Когато дойде сестрата, тя ще ни покаже вътрешния смисъл на живота и ще разберем, защо са били всички страдания. Дано всеки от нас да има по един роден брат, който да ни обича и да има по една сестра, която да ни обича! И с тях да живеем во веки веков.
към текста >>

Докато новият брат и новата сестра не дойдат в света, любовта в света не може да се прояви.
Без любов никаква идея не може да се роди в света, без любов никакво благородно чувство и никаква благородна постъпка не може да се роди. Никакъв прогрес, никакво щастие, нищо в света не може да се роди без любов. Съвременното човечество трябва да роди най-възвишеното чувство в света. Трябва да се роди братство и сестринство в света. Трябва да се родят новият брат и новата сестра. Докато новият брат и новата сестра не дойдат в света, любовта в света не може да се прояви. Когато дойде този брат, той ще ни покаже, защо е създаден светът. Когато дойде сестрата, тя ще ни покаже вътрешния смисъл на живота и ще разберем, защо са били всички страдания. Дано всеки от нас да има по един роден брат, който да ни обича и да има по една сестра, която да ни обича! И с тях да живеем во веки веков.
към текста >>

Когато дойде сестрата, тя ще ни покаже вътрешния смисъл на живота и ще разберем, защо са били всички страдания.
Съвременното човечество трябва да роди най-възвишеното чувство в света. Трябва да се роди братство и сестринство в света. Трябва да се родят новият брат и новата сестра. Докато новият брат и новата сестра не дойдат в света, любовта в света не може да се прояви. Когато дойде този брат, той ще ни покаже, защо е създаден светът. Когато дойде сестрата, тя ще ни покаже вътрешния смисъл на живота и ще разберем, защо са били всички страдания. Дано всеки от нас да има по един роден брат, който да ни обича и да има по една сестра, която да ни обича! И с тях да живеем во веки веков.
към текста >>

Дано всеки от нас да има по един роден брат, който да ни обича и да има по една сестра, която да ни обича!
Трябва да се роди братство и сестринство в света. Трябва да се родят новият брат и новата сестра. Докато новият брат и новата сестра не дойдат в света, любовта в света не може да се прояви. Когато дойде този брат, той ще ни покаже, защо е създаден светът. Когато дойде сестрата, тя ще ни покаже вътрешния смисъл на живота и ще разберем, защо са били всички страдания. Дано всеки от нас да има по един роден брат, който да ни обича и да има по една сестра, която да ни обича! И с тях да живеем во веки веков.
към текста >>

97. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Само той, човекът е останал тук, след като няма бащата, майката, сестрата, братът, съгражданинът, сънародникът.
Когато върху тоя народ се надвеси опасност, ти усещаш, как изплават чувствата ти на обич към него и готовността ти да споделиш неговата участ. Само човек с космично съзнание, който живее в свръхстратосферата, където не идат талазите на неговото земно битие, може да бъде свободен от такава привързаност. Има мигове, когато образът на Родината у някои индивиди приема неземен образ, който се съзерцава като видение. Най-после да се докоснем до най-висшите и обществените чувства – чувството от принадлежността ти към човешкия род. Има случаи когато, намирайки се в някоя отдалечена земя, сред непознати хора, където всичко е чужди до неузнаваемост, в някакъв трагичен миг, из мрачината на пустинната самота те погледнат две очи, в които ти виждаш човка. Само той, човекът е останал тук, след като няма бащата, майката, сестрата, братът, съгражданинът, сънародникът. И ти видиш в дълбочината на тия зеници някакво далечно забравено родство. Душите мълчаливо се опознават и си протягат ръце за поздрав. Дали хората един ден не ще направят това далечно, едва мъждукащо чувство, да се разрасне до степен на единствено и най-скъпо? Ще дойдат ли времена, когато човек в очите на друг човек, ще прочете името на Великото Едно? Има на земята такива, които живеят с тая светла надежда.
към текста >>

98. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени.
АСТРОЛОГИЯ Главни значения и аналогии на планетите Роднински връзки и социални отношения Главно според Морен Слънце – Баща, мъж, водач – изобщо възрастни хора. Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени. Меркурий – По-млади братя, другари, слуги – изобщо млади хора. Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени. Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст. Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора.
към текста >>

Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени.
АСТРОЛОГИЯ Главни значения и аналогии на планетите Роднински връзки и социални отношения Главно според Морен Слънце – Баща, мъж, водач – изобщо възрастни хора. Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени. Меркурий – По-млади братя, другари, слуги – изобщо млади хора. Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени. Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст. Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора. Уран – Окултисти, изобретатели, пионери, реформатори, революционери, романтични натури – изобщо оригинални хора. Нептун – Медиуми, утописти, измамници – изобщо тайнствени личности.
към текста >>

Така, ако Луната се намира в първи дом на тоя хороскоп, тя ще характеризира преди всичко самия индивид, неговата личност, в 3 дом – сестрата, в 4 – майката, в 5 – дъщерята, в 6 – слугинята или публиката, в 7 дом – съпругата, в 11 – приятелката, а в 12 – неприятелката на индивида.
Ето защо, би било добре, планетните характеристики да се усвоят по дух и да се прилагат по смисъл. Много естествено, всички изброени значения на дадена планета няма да се използуват едновременно. Кои именно от тях ще дойдат под съображение в конкретния случай, ще трябва да се види от другите астрологични фактори – домове, знаци, аспекти. Нека вземем за пример значенията на Луната от таблицата за роднински връзки. От само себе си се разбира, че в един и същи хороскоп тя няма да представлява и майката, и съпругата,и дъщерята и пр., а само една или друга от тях. Така, ако Луната се намира в първи дом на тоя хороскоп, тя ще характеризира преди всичко самия индивид, неговата личност, в 3 дом – сестрата, в 4 – майката, в 5 – дъщерята, в 6 – слугинята или публиката, в 7 дом – съпругата, в 11 – приятелката, а в 12 – неприятелката на индивида.
към текста >>

99. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата.
Кой не взема предвид енергетичното въздействие на медикаментите, които калорично са безценни и енергетичното въздействие на катализаторите, ензимите, ферментите и др.? Такова енергетично въздействие имат всички храни, което въздействие е и меродавното пред инерваторната енергия, която пък първа подготвя и ръководи физиологията на живата клетка. Като втори фактор за рефлекторно въздействие във вегетативния живот посредством инерваторната енергия са геофизичните сили: въздух, светлина, влажност, електромагнитните свойства на средата и др. Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата. Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н. С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата. Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други.
към текста >>

100. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

СЪДЪТ С РИСУНКАТА Една моя позната ми се явява на сън и ми казва: – Иди при сестра ми, при която живеех.
Аз ужасно страдам от това". — И разправи прегрешението си. Майка ми отива при баща й, разказва му за всичко това и му казва: „Ще ми кажеш, вярно ли е или не”. Бащата признава, че действително това прегрешение е направено. Само бащата и майката знаели за това и никой друг. СЪДЪТ С РИСУНКАТА Една моя позната ми се явява на сън и ми казва: – Иди при сестра ми, при която живеех. Тя ще ти даде един съд за масло. Върху съда има нарисувани три агънца. Отидох при сестра й. Оказа се, че там има точно такъв съд. Аз не знаех нищо за съществуването на такъв съд.
към текста >>

Отидох при сестра й.
Бащата признава, че действително това прегрешение е направено. Само бащата и майката знаели за това и никой друг. СЪДЪТ С РИСУНКАТА Една моя позната ми се явява на сън и ми казва: – Иди при сестра ми, при която живеех. Тя ще ти даде един съд за масло. Върху съда има нарисувани три агънца. Отидох при сестра й. Оказа се, че там има точно такъв съд. Аз не знаех нищо за съществуването на такъв съд. ПРЕДЧУВСТВИЕ Виждам на улицата един мой приятел. Като го видях, пред мене изпъкна картината на една катастрофа: този мой приятел се сблъсква с една кола и загива. Десетина дни след това мъжът ми идва един ден у дома и ми казва, че същият този наш приятел починал.
към текста >>

година във Франкфурт на Майн веднъж седяхме аз и сестра ми в една стая.
Като го видях, пред мене изпъкна картината на една катастрофа: този мой приятел се сблъсква с една кола и загива. Десетина дни след това мъжът ми идва един ден у дома и ми казва, че същият този наш приятел починал. Аз му казах: – Непременно той е загинал от сблъскване с кола. Като направихме проверката, видяхме, че наистина той загина при сблъскване с кола. СТЪКЛЕНАТА КАНА През 1936. година във Франкфурт на Майн веднъж седяхме аз и сестра ми в една стая. Беше тихо в къщи По едно време пукна се една чиста стъклена кана, до която никой не се допираше. После, към 121/2 часа научихме, че един наш близък роднина, който много обичаше леля си, пострадал от автомобилна катастрофа и то точно в 11 часа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12201690673828