Търсене в текстове за 'Сестра'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 153 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му.
ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.
към текста >>

2. Писмо № 6

Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на Единия и на другия.
Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух. Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на Единия и на другия. “Не можити да служите Богу и мамону”, казва Господ наш Исус. Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно.
към текста >>

3. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра.
За него желанията на другите не важят нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля. Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия. Защото своенравния и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките с.52 добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си. И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего.
към текста >>

4. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма.
до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско.
към текста >>

5. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра.
За него желанията на другите не важат. То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля. Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия. Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен. А знайно е от опит, че немарливостта е майка на всички злини. И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра. Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
към текста >>

6. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат.
Тя е книга, в която се вписват неговите дела, заедно с неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат. Той ще остане. Ако разбираш смисъла на тези думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, съвършенството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без него нито съвършенството се постига, нито любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко: някои мисли винаги ще пребъдват и небесата винаги ще разказват неговата слава, ще възвещават правдата му и милостта му от род в род.
към текста >>

7. Пеню Киров - №9

Стоименов има сестра Мария и може би още един брат.
Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.) 44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П.
към текста >>

8. Петър Дънов - №25

в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева. Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов".
към текста >>

9. Пеню Киров - №34

Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов.
Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г.
към текста >>

10. Петър Дънов - №41

126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П.
И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни. Оставам ваш верен: П. К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г.
към текста >>

11. Пеню Киров - №43

Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира.
Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е. ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Вечните истини"156 е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там, гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др. [Втор. 18:11]. Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира. И не знай, види се, че Бог праща ангелите Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр. 1:13, 14). И така, вместо вежди да изпише, изважда очи. Мелкон е искал да се види с Вас и Ви писал чрез него. Сега като се завърна, няма напрежния мир и се кае, загдето се [е] срещнал с него.
към текста >>

12. Петър Дънов - №49

Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана.
и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски отношения с Петър Дънов. (У., № 49, 08.11.1900 г.)
към текста >>

13. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Стоименов има сестра Мария и може би още един брат.
Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.) 44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П.
към текста >>

14. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева. Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов".
към текста >>

15. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов.
Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г.
към текста >>

126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П.
И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни. Оставам ваш верен: П. К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г.
към текста >>

Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира.
Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е. ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Вечните истини"156 е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там, гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др. [Втор. 18:11]. Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира. И не знай, види се, че Бог праща ангелите Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр. 1:13, 14). И така, вместо вежди да изпише, изважда очи. Мелкон е искал да се види с Вас и Ви писал чрез него. Сега като се завърна, няма напрежния мир и се кае, загдето се [е] срещнал с него.
към текста >>

Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана.
и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски отношения с Петър Дънов. (У., № 49, 08.11.1900 г.) №50 Нови пазар, 12 ноемврий 1900 г.160
към текста >>

16. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци.
Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми. На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула.
към текста >>

към 2.30 часа след пладне се поминала сестра ми Велика в Карнобат.
от 15 януари, вторник вечерта, почнах пост от хляб, вода и всичко, без да вкусвам нещо, и преживях до 22 януари, вторник вечерта, и в 6 часа разреших. Така щото цели седем дни и нощи постих. През всичкото време продължавах да се занимавам с работата си. През 1903-1904 години ходих да проповядвам Господа в България. На 22 март 1903 г. към 2.30 часа след пладне се поминала сестра ми Велика в Карнобат. Преди обаче да се помине, тя видяла сън, че един като владика и синът й Киро идат да я видят. А в това време аз с Киро, който бе при мен, след като получих телеграмата за смъртта й, отидохме за погребението й от Бургас само двама, тъй както ни видяла. На 19 юли 1904 г. в Бургас, заранта, облякох се във „владишки" дрехи от злато тъкани и турих сребърен кръст отгоре на дрехите върху гърдите си. На 30 октомври 1906 г.
към текста >>

Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен.
Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
към текста >>

Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител.
Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца.
към текста >>

От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас.
Верният служител Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от духовен характер, възлага я на него. В писмо от 18 септември 1913 година до един брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя". Когато вече е имало достатъчно печатна окултна, теософска и наша литература - беседите на Учителя, комисионерската кантора на брат Пеню започва да се превръща и в книжарница. Той става първият разпространител не само в града, но и далеко от него. От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове. Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-ревностните разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов. Книжарницата на брат Пеню се превръща и в един малък клуб, където през седмицата са наминавали нашите приятели и съмишленици на разговори и срещи, отивали са и външни лица, не само по работа, но и за да почерпят от мъдрото му слово. Заминаване от този свят Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г., извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в Скопие, за да се видят.
към текста >>

Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-ревностните разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов.
В писмо от 18 септември 1913 година до един брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя". Когато вече е имало достатъчно печатна окултна, теософска и наша литература - беседите на Учителя, комисионерската кантора на брат Пеню започва да се превръща и в книжарница. Той става първият разпространител не само в града, но и далеко от него. От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове. Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-ревностните разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов. Книжарницата на брат Пеню се превръща и в един малък клуб, където през седмицата са наминавали нашите приятели и съмишленици на разговори и срещи, отивали са и външни лица, не само по работа, но и за да почерпят от мъдрото му слово. Заминаване от този свят Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г., извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах.
към текста >>

Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен.
Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра". В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за посвещенията на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Дядо П. Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината". Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване. „Чуваме в Сливен, че брат Пеню Киров е доста болен. Моят брат живееше в Бургас. Събрахме се приятели и решихме, че най-удобно е аз да отида. Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах.
към текста >>

Всички излязоха - дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана останах там.
Изненадахме се. Към обед отидохме - той вече беше положен в покоите си. Ерифили - жена му, ни посрещна плачейки с думите: „Елате да ви кажа какво стана нощес. Посреднощ той ми поиска една бяла копринена кърпа, която държах в скрина си. Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън. Всички излязоха - дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана останах там. Исках да видя какво ще прави. След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме. Ида, Господи! ". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина". Жена му много скърбеше за тия негови прояви и все плачеше и нареждаше: „ Пеньо, Пеньо, светия беше, Пеньо, но аз не те познах".
към текста >>

17. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия.
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
към текста >>

18. №47 /Пеню Киров/

Тези дни е дошла сестра му5, да живее няколко дни при него.
Това не го казвам за зло, да не бъде, но само за да се знае, че Господ е говорил. Ний засега, по причини от самото време и тези случки, малко в застой сме. Членовете на тукашната църква4 говорили на приятелите ми и познатите ми. [зачеркнато от П.К.] Бр. Тодор и той е здрав засега. Тези дни е дошла сестра му5, да живее няколко дни при него. Тук приложени изпращам моя нищожен дар от 3 лева марки6. Следя и се надея на Бога, защото той е за нас всичко. Желание имаме ний тук колкото сме, да се видим, но чакаме Господ да рече това. Приеми сърдечните ни поздрави от мен и бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: Пеню
към текста >>

5 Това е рождената сестра на Т.
също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П. Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 240. 5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която се споменава в писмо №44 от 5.11. 1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 225. 6 Тази сума е изпратена като десятък. На първата среща на Веригата през лятото на 1900 г.
към текста >>

19. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов).
През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този период.
към текста >>

20. №62 (Петър Дънов)

Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана.
С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана.
към текста >>

21. №64 (Петър Дънов)

Аз съм намерил тук една наша сестра54, която Господ ми каза да настаня и отправя в правия път.
15 дни се определят да я посещавате редовно, след което ще възложите всичко на Господа и Той ще стори това, което е добро и благоугодно Нему. Изисквайте да имате вяра. Във всичко аз ще Ви съдействувам. Бъдете весел и тих, радостен в Любовта Божия. Верен до край. Аз съм намерил тук една наша сестра54, която Господ ми каза да настаня и отправя в правия път. Тя се радва. Чудни са пътищата Божии и неизследима е Неговата Мъдрост и Сила. Поздрави брат Мелкон, Тодор, Николай, бр. Колесников и други. Кажи на бр.
към текста >>

22. №55 /Пеню Киров/

Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие.
и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г. 58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

23. №60 (Пеню Киров)

Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково.
Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени. Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор. Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково. Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен духовна храна. Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея. Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост. Аз чувствам, че чудно нещо ще бъде този наш събор, когато изпълнени мнозина от св. Дух Божий почнат да хвалят и славят името Му.
към текста >>

Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея.
При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени. Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор. Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково. Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен духовна храна. Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея. Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост. Аз чувствам, че чудно нещо ще бъде този наш събор, когато изпълнени мнозина от св. Дух Божий почнат да хвалят и славят името Му. Едно засега е лошо, че по нямане достатъчно работа принуден съм да напусна колосвачеството. Аз бях Ви писал, че изкарвам около 60 лв.
към текста >>

24. №61 (Пеню Киров)

За сестрата Тодорка71 чувам чудесни работи.
Това виж, че направи. Сега, от 18-и того, аз почнах да работя като писар в кантората на бр. Хр. В. Велчеви, с 50 лева месечно. Това е от приятеля Николая. За сестрата Тодорка71 чувам чудесни работи. Тя чрез Духът Божий говорела на разни езици: еврейски и др. И когато Господ отговарял, имало двама свидетели, които чували гласът Господен. Тия свидетели са наши. Тя ми пише, че било им заповядано да дойдат тук, в Бургас, види се за събора, но не им било определено кога ще бъде това. Чудни са Божиите пътища!
към текста >>

25. №71 (Петър Дънов)

в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>

26. №73 (Петър Дънов)

В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76.
Завчера пристигнах тук. Обиколката си из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение. Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще пообмисля сега да видим какво трябва да правим и каква е Волята Божия. За по-подробно - кога се видим, ще ви разправя. В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас77.
към текста >>

27. №62 (Пеню Киров) [отворена карта]

Сестрата в Хасково е паднала полудяла и е в София.
[до] гр. Варна Писмата Ви от Русе, Търново и Варна притежавам. На нас ни се съобщи, че към края на юли, в началото на август ще стане съборът, но где, не зная. Аз обаче мисля, че той ще бъде пак в Бургас, защото Бог е Отец на Любовта, а пък аз като нямам възможност да отида някъде, то все затова трябва да стане в Бургас. Ний тук се крепим с последни сили. Сестрата в Хасково е паднала полудяла и е в София. Твой в Христа брат: Пеню Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

28. №74 (Петър Дънов)

А за речената наша сестра Господ ще се погрижи.
Отворената Ви карта получих. Разбирам Вашето положение, види се неприятелят прави някои усилия да Ви обсажда, но не бойте се. Господните сили са близо и ние трябва да стоим верни на званието си. С вяра да ходим. Казано е в Словото Божие, че тези, които чакат Господа, техните сили ще се възобновят. А за речената наша сестра Господ ще се погрижи. Бог, Който се грижи и съблюдава всички във великата си милост, да устрои всичко за Негова Слава и наше добро. Изпитвайте постоянно що е добрата Божия Воля. Учете се и нараствайте в мъдрост и знание. Гледайте с вяра на бъдещето. Молете се постоянно и вършете с кротост и смирение всичко, което ви се диктува от Светия Дух Господен.
към текста >>

29. №79 (Петър Дънов)

На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това движение Духът Господен върши.
към текста >>

30. №66 (Пеню Киров)

Сега, догдето си в този град, моля, иди до запасния капитан Недялко Балканджиев и при сестрата ни – Тодорка.
№66 (Пеню Киров) гр. Бургас, 7 ноемврий 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Хасково Писмата ти и двете получих, а така също и парите – както 16 лева, така и 17 лв., които предадох по принадлежност91. Сега, догдето си в този град, моля, иди до запасния капитан Недялко Балканджиев и при сестрата ни – Тодорка. Виж да ги поутешиш и понаставиш и нарочно от мен [да ги] поздравиш. Направи това за любовта ни от моя страна. Ний тук не дотам сме добре с братята, те някак си поизстинаха. Насила, речи, ги събирам. Така че положението ми с тях е доста трудно.
към текста >>

31. №81 (Петър Дънов) [отворена карта]

Г-н Балканджиев и сестра му не са тука, живеят сега в Меричлери94.
№81 (Петър Дънов) [отворена карта] Хасково, 8 ноемврий 1902 г. Л. б. Киров, Вашият приятел, до когото бяхте писали93, го преместили в Ловеч. Г-н Балканджиев и сестра му не са тука, живеят сега в Меричлери94. Г-жица Балканджиева се е оженила наскоро, а така също и брат . И няма съмнение – добре [са] сторили. В живота се изисква подвиг, и то по права посока, и то със знание и мъдрост отгоре.
към текста >>

32. №71 (Пеню Киров)

в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана.
_________________________ Обяснителни бележки: 107 Десятъкът, който се внася в общата каса. 108 Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана. 109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903 г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81. 110 Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас.
към текста >>

33. №89 (Петър Дънов)

114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете-близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П.
111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров. 112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека. 113 Христо В. Велчев 114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете-близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г.
към текста >>

34. №96 (Петър Дънов)

Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова.
Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и Доктора и всички други братя. Ако Вам остава нещо неясно, пишете ми. Има да Ви съобщя нещо, но само кога се видим, според както е Господ отредил на своето време. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П.
към текста >>

35. №78 (Пеню Киров)

Приеми братското ми целувание и поздрави сестрата Казакова.
Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес учителят бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие. Писмото ще пратиш на г-жа Добра Д. Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр. Сливен, която ще го предаде навреме. Извинявай за откровеността ми. Приеми братското ми целувание и поздрави сестрата Казакова. Твой верен в Господа: Пеню _________________________ Обяснителни бележки: 156 Проповядвал е в дома на подп. Дюлгеров. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

36. №79 (Пеню Киров)

Поздравявам Ви сърдечно, поздрави и г-жа сестрата Казакова.
Ако искате, явете му подробно това и го предотвратете от всяко завещание. Аз не искам сам да му явявам, да не би и той да се усъмни в мене. А колкото за тебе, аз вярвам, че ти няма да [за]губиш доверието си върху моята душа. Засега съм в този град и наскоро заминавам към Анхиало и Месемврия. Ако искаш, пиши ми във Варна, чрез Мелкон. Поздравявам Ви сърдечно, поздрави и г-жа сестрата Казакова. Твой верен в Христа Господа: Пеню П.П. Тъй като и бр. Тодор днес е при мен, то и той Ви поздравлява най-сърдечно, а също предайте сърдечния му поздрав и на г-жа Казакова. Днес питахме Господа за събора, каза се, че ще е на 1-ви април. Същий
към текста >>

37. №97 (Петър Дънов)

Поздрав от сестра Казакова и на двама ви.
Ходи с кротост и вътрешно смирение, като уповаваш, че Господ е крепост и сила. Любовта Божия изглажда всичко. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Поздрав от сестра Казакова и на двама ви.
към текста >>

38. № 81 (Пеню Киров)

Не Ви отговорих досега, защото имах намерение да Ви изпратя и историята на баба Мария160, която днес като приготвих, изпращам Ви я да я прочетете и изпратите на сестрата Казакова.
№81 (Пеню Киров) гр. Бургас, 17 юний 1904 г. [до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от 2-ри того притежавам. Не Ви отговорих досега, защото имах намерение да Ви изпратя и историята на баба Мария160, която днес като приготвих, изпращам Ви я да я прочетете и изпратите на сестрата Казакова. За която цел Ви прилагам при това и п[ощенски] марки за препращането. За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо. Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала.
към текста >>

Поздрави баща Ви165, сестра Ви166, зетя Ви167 и всички други, тъй и Коста168.
Печатаните Ви книжа по френологията163, които бяха оставени в Тодорови, изпратихме с г-н Бъчваров. Трябва навярно да си ги получил. Скърбя много, че при твоето пребиваване в града ни164 не можахме с нищо да отговорим на любовта ти към нас, но какво да направя! Засега тъй съм поставен. Затова извинявай ме. Поздрави баща Ви165, сестра Ви166, зетя Ви167 и всички други, тъй и Коста168. Приеми искрените ни поздравления от мен, Тодор, Арнаудов и всички други. Поздрави и Мелкона и г-на Обрешкова. Твой верен в Господа: Пеню Киров _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>

168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

39. №85 (Пеню Киров)

Това дете настаних при сестра ми, която и тя от миналата година остана вдовица с две деца.
Тази нощ сънувах, че една змия бягаше и аз я погнах и убих добре. Такъв сън и по-рано сънувах, но все аз съм победителят. Днес съм малко спокоен и ако не бе така, надали и щях да ти пиша. Защото в друго настроение ако ти пиша, то сигурно знай, че ще те наскърбя много. За да ми поотмине, преди няколко дни ходих в Карнобат и по-далече, там, в едно село, гдето намерих едно братово ми дете, [на] около 3 и половина години, без подслон, понеже брат ни и жена му отдавна измряха. Това дете настаних при сестра ми, която и тя от миналата година остана вдовица с две деца. Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене, която закарах в Бургас. Но с нея още повече се огорчих. Дядо ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат. За Тодор ще ти кажа, че е тука, а също и Мелкон, но как му стои работата, още не се знае. За Арнаудова има надежда, но иска много труд.
към текста >>

40. №89 (Пеню Киров)

От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме.
Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове. Всички тези бяха подарък за онзи свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас. Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе.
към текста >>

41. №94 (Пеню Киров)

Поздравете моля и брата, и сестрата Гумнерови.
Бр. Дънов, ще моля да ме не забравяш, носи ме, за да не остана. Аз трябва да си отида този път умит и очистен, чрез кръвта на Господа Бога нашего. Сега аз имам Господар – Него и Неговия и нашия Отец с Пресвятия Му Дух. Приеми сърдечния ми поздрав. Честитя Ви Новата година. Поздравете моля и брата, и сестрата Гумнерови. Поздрав нарочен и от Тодор. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 198 В писмото си до М.
към текста >>

42. №96 (Пеню Киров)

Поздрави брата и сестрата Гумнерови.
Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение. Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли. Има много работа и вън из България по делото Божие, но работници няма. Приеми сърдечния ми поздрав. Поздрави брата и сестрата Гумнерови. Твой верен Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 204 По това време П. Дънов е в Търново, където стои до края на месец юни, след което отива в Русе.
към текста >>

43. № 98 (Пеню Киров)

Поздрави сестрата М.
Сега водим борба на прения с всичките им учители218, та и със самите тях. Тази вечер пак ме викаха на словопрения. Господ да ми бъде помощник. Тези дни очаквам списък от Бъчваров, за да отида по работата си в Сливен, защото така се стекоха обстоятелствата. Получих посланието, благодаря Господу. Поздрави сестрата М. Казакова и приятелите К. Иларионови, а също и другите там. Нарочен поздрав от бр. Тодор и Мелкон. С искрен поздрав и честита Н[овата] 1907 г.
към текста >>

44. №99 (Пеню Киров)

Ако би, че трябвам за нещо, то пиши ми в Търново чрез сестрата219.
№99 (Пеню Киров) гр. Плевен, 1 март 1907 г. [до] гр. Варна Любезни брате Петре, Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в Плевен, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас. Ако би, че трябвам за нещо, то пиши ми в Търново чрез сестрата219. С искрен поздрав. Твой верен всякога Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 219 В писмо до Мария Казакова от 8.03.1907* г. П.
към текста >>

45. Показалец на личните имена

Сестра ви – Вж С т а м о в а, Мария
Пачеджиева, Юрдана (Бургас) – П.К. 67 Петко – Вж Г у м н е р о в, Петко Иванов Петра (майка на П. К.) – П. К. 89 Сестра ви – Вж С т а м о в а, Мария Стамов, Константин Пенков (Варна) – П.К. 81 Стамов, Пенко (Варна) – П. К. 81 Стамова, Мария (родена Константинова Дъновска; Варна) – П.
към текста >>

46. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

5 Това е рождената сестра на Т.
също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П. Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 240. 5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която се споменава в писмо №44 от 5.11. 1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 225.
към текста >>

47. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов, съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов).
Убит е като войник през Балканската война“. Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов, съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра, учителства в този период. 29 Вероятно става дума за завещание на д-р Миркович. 30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години. Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица на списание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г.
към текста >>

48. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

Велчев се жени за Люба Николова от Самоков, сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана.
В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков, сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана. 46 Това писмо се публикува за първи път. 47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател. Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890
към текста >>

49. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие.
и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г. 58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася. 59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на евангелската църква в Бургас. Брат
към текста >>

50. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

„Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
„Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ). 74 Богомил Н. Малджиев е свързан с методистката общност в Русе. Известно е, че той има няколко издадени проповеди. Печатница „Малджиев“ започва да работи в самия край на ХІХ в., като за периода
към текста >>

51. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана.
Дънов към неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене. 106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом. 107 Десятъкът, който се внася в общата каса. 108 Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана. 109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903 г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81. 110 Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас.
към текста >>

114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете- близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П.
112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека. 113 Христо В. Велчев 114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете- близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях, чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г.
към текста >>

52. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 169 Това писмо се публикува за първи път. 170 Атанас В.
към текста >>

53. 48 ПИСМО

Аз съм намерил тук една наша сестра, която Господ ми каза да настаня и отправя в правия път.
15 дни се определят да я посещавате редовно, след което ще възложите всичко на Господа и Той ще стори това, което е добро и благоугодно Нему. Изисквайте да имате вяра. Във всичко аз ще ви съдействувам. Бъдете весел и тих, радостен в Любовта Божия. Верен до край. Аз съм намерил тук една наша сестра, която Господ ми каза да настаня и отправя в правия път. Тя се радва. Чудни са пътищата Божии и неизследима е Неговата Мъдрост и Сила. Поздрави брат Милкан, Тодор, Николай, бр. Колесников, ний сме у дома му и прекарваме добре. Нека се укрепява той във вярата.
към текста >>

54. 56 ПИСМО

В Търново срещнах една наша сестра или приятелка.
Завчера пристигнах тук. Обиколката си аз из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка. Тя има много неща, открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение. Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще обмисля сега да видим какво трябва да правим и каква е Волята Божия. За по-подробно - кога се видим, ще ви разправя. В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас.
към текста >>

55. 57 ПИСМО

А за речената наша сестра Господ ще се погрижи.
Отворената ви карта получих. Разбирам вашето положение, види се неприятелят прави някои усилия да ви обсади, но не бойте се. Господните сили са близо и ние трябва да стоим верни на званието си. С вяра да ходим. Казано е в Словото Божие, че тези, които чакат Господа, техните сили ще се възобновят. А за речената наша сестра Господ ще се погрижи. Бог, Който се грижи и съблюдава всички във великата си милост, да устрои всичко за Негова Слава и наше добро. Изпитвайте постоянно що е добрата Божия Воля. Учете се и нараствайте в Мъдрост и знание. Гледайте с вяра на бъдещето. Молете се постоянно и вършете с кротост и смирение всичко, което ви се диктува от Светия Дух Господен.
към текста >>

56. 61 ПИСМО

На мен ми разправяше една стара сестра, че й се явил Христос, завел я в един гроб и й казал: „Окапи се тука и тогава ще те приема".
Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видение, сънища и говорене. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дни през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че й се явил Христос, завел я в един гроб и й казал: „Окапи се тука и тогава ще те приема". Да, тука са прости думи, но съдържателни. Да се освободим от плътските връзки, ето потребното. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата й. Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това движение Духа Господен върши.
към текста >>

57. 72 ПИСМО

Пишете ми чрез сестра Мария Казакова, учителка в девическата гим. Търново.
Господ върши всичко за добро. Ний ще уредим въпроса най-после. Което Господ иска, това ще сторим. На Милкана ще му пишем за неговата работа. Аз ще замина наскоро за Търново. Пишете ми чрез сестра Мария Казакова, учителка в девическата гим. Търново. Поздравете всички братя и сестри от Дома Господен. На уреченото време от Господа, Той ще ни събере всички. Нека да пребъдват всички в Божията Любов. Господ ще стори велики дела в тая земя. Поздрави д-ра и му кажи да има тихо упование.
към текста >>

58. 73 ПИСМО

Поздравлява ви нарочно сестра Казакова.
Кажи на д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърствуваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и доктора и всички други братя. Ако вам остава нещо неясно, пишете ми. Има да ви съобщя нещо, но само когато се видим, според както е Господ отредил на своето време. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен П.
към текста >>

59. 98 ПИСМО

Вашата сестра не съм още виждал, но ако ми се падне случай, ще я срещна.
получих преди два-три дена. Ний излязохме от Варна на 28 окт., спряхме се в Разград за 7-8 дена, от там в Силистра, гдето се бавихме за около 10 дена, и сега сме в Русе, гдето мислим да се побавим още за няколко време. Тук е засега на гости и брат Тихчев. Той ви нарочно поздравлява. Ний му четохме вашето писмо. Вашата сестра не съм още виждал, но ако ми се падне случай, ще я срещна. Аз се радвам, че 136 сте имали дадени от Господа толкова добри неща, особено неговото явяване. Разбира се, ний ще бъдем зрители на много неща, които има да се извършат в тия малко години. Разбирам добре болката на тоя наш народ и ще сторим все, що е угодно на Бога, нашия Баща. Има се нужда да бодърствуваме винаги и да се молим всичко да се благоустрои за добро. Ако имате нещо още съобщено в последните си сеанси, съобщете ми.
към текста >>

60. 107 ПИСМО

Кажете на сестра Недялкова да има търпение.
Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да видим зад тъмните облаци, че стои Господ и направлява живота ни. Мен много пъти ми е жал, когато виждам да страдат някои безполезно. Жал ми е, когато виждам някои натоварени извънмерно. Те сами можеха да оставят половината от тоя товар, а за другата половина Господ ще се погрижи. Кажете на сестра Недялкова да има търпение. Доброто, което Господ готви за нея, тя не го разбира още. Но времето ще хвърли виделина. Син й трябва да мине под дисциплина. По-добре сега, отколкото после. От него може да излезе и много добър момък, и много лош.
към текста >>

61. 130 ПИСМО

На сестра Недялкова кажи: има два пътя отворени за сина й - или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да отиде в Съединените щати, гдето условията са по-добри, гдето може да влезе в някое училище, след време да следва и да изучи някое занятие.
София, 21. III. 1906 г. Люб. сестро Казакова, Писмото ви получих. С днешната поща ти пращам исканите портрети. На сестра Недялкова кажи: има два пътя отворени за сина й - или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да отиде в Съединените щати, гдето условията са по-добри, гдето може да влезе в някое училище, след време да следва и да изучи някое занятие. Виждам, тя й е много жалко за неговите страдания, но от тях може да излезе велико добро за неговото своенравно сърце. Малкото зло се предпочита пред голямото. Ако тя да можеше да вижда ясно Божиите съдби и благи намерения, не би падала в маловерие. По-малко любов ли има Вечният Баща? Благият наш небесен Баща е велик и непостижим във всичко.
към текста >>

62. 199 ПИСМО

Съмнението да отстъпи място на Вярата и душата да се облече в дрехата на Истината и да се обнови със силата на Всестранната Божия обич и Благост.
София, 14. III. 1917 г. Любез. Е. И. Вашето писмо е на ръка. Сърцето на всякого трябва да се пречисти, а умът да се просвети с вечната виделина. Съмнението да отстъпи място на Вярата и душата да се облече в дрехата на Истината и да се обнови със силата на Всестранната Божия обич и Благост. Да се въоръжи с думата Мога, да спряга тоя глагол всякога, за всичко добро. Каква велика дума е тази в българския език. В Писанието в посланието на Павла, Господ е турил на едно място следната мисъл: Всичко „Мога" чрез Христа. Аз ще ви говоря и друг път върху тая дума. Колко е велик този, който може да прави добро, който може да Люби безкористно, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава без заплата, да слугува от обич.
към текста >>

63. Повече светлина

Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне.
Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни. И право е казал пророкът на миналото, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Дошло е време, когато всички трябва да действуват по този начин.
към текста >>

64. МОЛИТВИ ЗА ЛЕКУВАНЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ

Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат (сестра) .
Амин. МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БЛИЖНИЯ Господи на силите, Ти си ни прибежище из род в род. Твоите милости во веки славим. Направил си завет с избраните Си, защото имаш крепка и силна ръка да въздаваш милост на онези, които Те познават в името Ти. Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат (сестра) . . . (произнася се името), дай внимание на страданията му (й) и ги облекчи. Ние вярваме твърдо на думите Ти, когато си казал: "Въззови към Мен и ще ти оттоворя, защото Аз Господ Бог Твой съм, Който подкрепя десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна! Не бой се, защото Аз те избрах, призовах те по име. Не си ти сам, когато минаваш през водата.
към текста >>

Нека този наш брат (сестра) .
Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, Който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото. Обърни източника на сърцето за добро и силите на тялото - за работа полезна. Нека този наш брат (сестра) . . . (произнася се името), които (която) страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята Любов, Благост и Сила. Амин. МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ НА БЛИЖНИЯ Господи на Обичта и Любовта, Боже на живота и здравето, ние, Твоите чеда, събрани днес в името на Любовта, идем да Ти благодарим за великата Твоя милост към нас.
към текста >>

Велики Господи, ние се обръщаме към Тебе да изпратиш Твоята милост за нашия брат (сестра) .
. . (произнася се името), които (която) страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята Любов, Благост и Сила. Амин. МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ НА БЛИЖНИЯ Господи на Обичта и Любовта, Боже на живота и здравето, ние, Твоите чеда, събрани днес в името на Любовта, идем да Ти благодарим за великата Твоя милост към нас. Велики Господи, ние се обръщаме към Тебе да изпратиш Твоята милост за нашия брат (сестра) . . . (произнася се името), който (която) от много време вече страда от тежко боледуване. Господи, молим Ти се, излей чрез нас, Твоите слуги, благостта Си за излекуване на него (нея) и изпрати, молим Ти се, Твоите небесни служители да му (й) донесат подкрепа, здраве, обнова в живота, който Ти съхраняваш за Твоите избрани. Велики Господи, нека още сега този наш брат (тази наша сестра) приеме Твоята велика милост и да се почувства здрав и жизнерадостен (здрава и жизнерадостна). Господи, благодарим Ти, че си ни послушал.
към текста >>

Велики Господи, нека още сега този наш брат (тази наша сестра) приеме Твоята велика милост и да се почувства здрав и жизнерадостен (здрава и жизнерадостна).
Господи на Обичта и Любовта, Боже на живота и здравето, ние, Твоите чеда, събрани днес в името на Любовта, идем да Ти благодарим за великата Твоя милост към нас. Велики Господи, ние се обръщаме към Тебе да изпратиш Твоята милост за нашия брат (сестра) . . . (произнася се името), който (която) от много време вече страда от тежко боледуване. Господи, молим Ти се, излей чрез нас, Твоите слуги, благостта Си за излекуване на него (нея) и изпрати, молим Ти се, Твоите небесни служители да му (й) донесат подкрепа, здраве, обнова в живота, който Ти съхраняваш за Твоите избрани. Велики Господи, нека още сега този наш брат (тази наша сестра) приеме Твоята велика милост и да се почувства здрав и жизнерадостен (здрава и жизнерадостна). Господи, благодарим Ти, че си ни послушал. Ние с радост приемаме мъчнотиите в живота и с радост ще изпълним Твоята блага Воля. Амин. МОЛИТВА ПРИ БОЛНИ - ДУХЪТ СВЯТИЙ Ако е някой в Христа, той е създание ново.
към текста >>

65. МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИ

Господи на Вселенната Милост, Ти, Който си направил човека на Земята и си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до себе Си, молим Ти се, послушай молбата ни сега, спомни си за заминалия (заминалата) в другия свят (споменава се името на брата или сестрата), спомни си за всички заминали братя и сестри, бащи и майки, синове и дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с всичкото Си благословение.
МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИ МОЛИТВА НА ВСЕЛЕННАТА МИЛОСТ Господи на Вселенната Милост, Ти, Който си направил човека на Земята и си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до себе Си, молим Ти се, послушай молбата ни сега, спомни си за заминалия (заминалата) в другия свят (споменава се името на брата или сестрата), спомни си за всички заминали братя и сестри, бащи и майки, синове и дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с всичкото Си благословение. Създай радост на тия души и вдъхни им надежда, че скоро ще ги изпратиш на Земята да продължат своята еволюция, при пълно опомняне, за да довършат делото на Твоето спасение. Господи, ние се радваме, че си ни дал възможност да ходатайствуваме пред Тебе за заминалите ни близки и увереността, че молбата ни ще бъде чута от Тебе и те ще се наслаждават на радост, която отдавна очакват. Благословен си Ти, Господи, благословено е името Ти сега и през всичките векове. Амин. УПОКОЙ, ГОСПОДИ, ДУШАТА
към текста >>

Упокой, Господи, душата на заминалия брат (сестра) .
Създай радост на тия души и вдъхни им надежда, че скоро ще ги изпратиш на Земята да продължат своята еволюция, при пълно опомняне, за да довършат делото на Твоето спасение. Господи, ние се радваме, че си ни дал възможност да ходатайствуваме пред Тебе за заминалите ни близки и увереността, че молбата ни ще бъде чута от Тебе и те ще се наслаждават на радост, която отдавна очакват. Благословен си Ти, Господи, благословено е името Ти сега и през всичките векове. Амин. УПОКОЙ, ГОСПОДИ, ДУШАТА Упокой, Господи, душата на заминалия брат (сестра) . . . (произнася се името), който (която) си взел горе поради Волята Си. Настани го (я) в най-светлите места на Твоите селения. Надари го (я) с Твоите духовни добродетели, да се повдигне, да се съвземе и да види Твоята Слава и Величие. Да се зарадва душата му (й) на Твоята благост и Любов.
към текста >>

66. ФОРМУЛИ - Всички

От днес започвам да обичам своята Божествена Майка, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра.
Той е определил Доброто и Любовта като основа на Новия живот. Формула 212 Господи, искам да придобия кротостта, да я приложа в живота си. Ще следвам Твоя път неотклонно, без никакво колебание и съмнение. Формула 213 От днес започвам да обичам своята Божествена Майка, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра. Христос е син Божий. Негов Баща е Бог, Негова Майка е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий. Формула 214 Щом ученикът се намери пред някоя мъчнотия, трябва да каже: Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа!
към текста >>

Негов Баща е Бог, Негова Майка е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий.
Господи, искам да придобия кротостта, да я приложа в живота си. Ще следвам Твоя път неотклонно, без никакво колебание и съмнение. Формула 213 От днес започвам да обичам своята Божествена Майка, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра. Христос е син Божий. Негов Баща е Бог, Негова Майка е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий. Формула 214 Щом ученикът се намери пред някоя мъчнотия, трябва да каже: Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа! Формула 215 Ученикът на Новото всякога казва:
към текста >>

67. ФОРМУЛИ - (203-222) 'Върви подире ми'

От днес започвам да обичам своята Божествена Майка, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра.
Той е определил Доброто и Любовта като основа на Новия живот. Формула 212 Господи, искам да придобия кротостта, да я приложа в живота си. Ще следвам Твоя път неотклонно, без никакво колебание и съмнение. Формула 213 От днес започвам да обичам своята Божествена Майка, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра. Христос е син Божий. Негов Баща е Бог, Негова Майка е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий. Формула 214 Щом ученикът се намери пред някоя мъчнотия, трябва да каже: Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа!
към текста >>

Негов Баща е Бог, Негова Майка е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий.
Господи, искам да придобия кротостта, да я приложа в живота си. Ще следвам Твоя път неотклонно, без никакво колебание и съмнение. Формула 213 От днес започвам да обичам своята Божествена Майка, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра. Христос е син Божий. Негов Баща е Бог, Негова Майка е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий. Формула 214 Щом ученикът се намери пред някоя мъчнотия, трябва да каже: Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа! Формула 215 Ученикът на Новото всякога казва:
към текста >>

68. Молитва за изцеление на ближния

Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат/сестра (произнася се името), дай внимание на страданията му/й и ги облекчи.
Молитва за изцеление на ближния Господи на силите. Ти си ни прибежище из род в род. Твоите милости во веки славим. Направил си завет с избраните Си, защото имаш крепка и силна ръка да въздаваш милост на онези, които Те познават в името Ти. Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат/сестра (произнася се името), дай внимание на страданията му/й и ги облекчи. Ние вярваме твърдо на думите Ти, когато си казал: „Въззови към Мен и ще ти отговоря, защото Аз Господ Бог Твой съм, който подкрепя десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна! Не бой се, защото Аз те избрах, призовах те по име. Не си ти сам, когато минаваш през водата. С тебе ще бъда, когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламък не ще те опари, и в немощ не бой се, защото Аз съм с тебе! "
към текста >>

69. Молитва за лечение и изцеление на болни

Нека този наш брат/сестра (произнася се името), който/която страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята любов, благост и сила.
Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото. Обърни източника на сърцето за добро и силите на тялото - за работа полезна. Нека този наш брат/сестра (произнася се името), който/която страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята любов, благост и сила. Амин.
към текста >>

70. Молитва за здраве на ближния

Велики Господи, ние се обръщаме към Тебе да изпратиш Твоята милост за нашия брат/сестра (произнася се името), който/която от много време вече страда от тежко боледуване.
Молитва за здраве на ближния Господи на обичта и любовта, Боже на живота и здравето, ние, Твоите чеда, събрани днес в името на любовта, идем да Ти благодарим за великата Твоя милост към нас. Велики Господи, ние се обръщаме към Тебе да изпратиш Твоята милост за нашия брат/сестра (произнася се името), който/която от много време вече страда от тежко боледуване. Господи, молим Ти се, излей чрез нас, Твоите слуги, благостта Си за излекуване на него/нея и изпрати, молим Ти се, Твоите небесни служители да му/й донесат подкрепа, здраве, обнова в живота, който Ти съхраняваш за Твоите избрани. Велики Господи, нека още сега този наш брат/тази наша сестра приеме Твоята велика милост и да се почувства здрав и жизнерадостен/здрава и жизнерадостна. Господи, благодарим Ти, че си ни послушал. Ние с радост приемаме мъчнотиите в живота и с радост ще изпълним Твоята блага воля. Амин.
към текста >>

Велики Господи, нека още сега този наш брат/тази наша сестра приеме Твоята велика милост и да се почувства здрав и жизнерадостен/здрава и жизнерадостна.
Молитва за здраве на ближния Господи на обичта и любовта, Боже на живота и здравето, ние, Твоите чеда, събрани днес в името на любовта, идем да Ти благодарим за великата Твоя милост към нас. Велики Господи, ние се обръщаме към Тебе да изпратиш Твоята милост за нашия брат/сестра (произнася се името), който/която от много време вече страда от тежко боледуване. Господи, молим Ти се, излей чрез нас, Твоите слуги, благостта Си за излекуване на него/нея и изпрати, молим Ти се, Твоите небесни служители да му/й донесат подкрепа, здраве, обнова в живота, който Ти съхраняваш за Твоите избрани. Велики Господи, нека още сега този наш брат/тази наша сестра приеме Твоята велика милост и да се почувства здрав и жизнерадостен/здрава и жизнерадостна. Господи, благодарим Ти, че си ни послушал. Ние с радост приемаме мъчнотиите в живота и с радост ще изпълним Твоята блага воля. Амин.
към текста >>

71. Молитва за заминали Упокой, Господи, душата

Упокой, Господи, душата на заминалия брат/заминалата сестра (произнася се името), който/която си взел горе поради волята Си.
Молитва за заминали Упокой, Господи, душата Упокой, Господи, душата на заминалия брат/заминалата сестра (произнася се името), който/която си взел горе поради волята Си. Настани го/я в най-светлите места на Твоите селения. Надари го/я с Твоите духовни добродетели, да се повдигне, да се съвземе и да види Твоята слава и величие. Да се зарадва душата му/й на Твоята благост и любов. Вечен мир дари му/й, Господи, и вечна светлина да свети върху му/й. Амин.
към текста >>

72. Формули 220 - 239 Върви подире ми

От днес започвам да обичам своята Божествена майка, своя Божествен баща, своите Брат и Сестра.
Мога да бъда разумен. Мога да бъда силен. Мога да бъда богат. Казвайте така с вяра и с убеждение и търсете добри, разумни, учени, силни и духовно богати хора, за да общувате с тях. формула 227 От днес започвам да обичам своята Божествена майка, своя Божествен баща, своите Брат и Сестра. Христос е син Божий. Негов баща е Бог, Негова майка е Господ, Негова сестра и брат са Дух Святий. формула 228 В каквото вярвате, това става. Колкото е силна вярата ви, толкова ще успявате.
към текста >>

Негов баща е Бог, Негова майка е Господ, Негова сестра и брат са Дух Святий.
Мога да бъда богат. Казвайте така с вяра и с убеждение и търсете добри, разумни, учени, силни и духовно богати хора, за да общувате с тях. формула 227 От днес започвам да обичам своята Божествена майка, своя Божествен баща, своите Брат и Сестра. Христос е син Божий. Негов баща е Бог, Негова майка е Господ, Негова сестра и брат са Дух Святий. формула 228 В каквото вярвате, това става. Колкото е силна вярата ви, толкова ще успявате. Ето защо постоянно дръжте в ума си мисълта: Мога да направя всичко, каквото душата ми желае.
към текста >>

73. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

при сестра си Мария на улица „Дунав".
Там се е и поминал. Стр. 47 (92): „След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г. книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г. -„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г.
към текста >>

Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е.
В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска... В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство. Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г.
към текста >>

Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител.
- Бяло Братство. Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г.
към текста >>

74. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява Волята на Отца ми.
Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас не само в сънищата, но и в Мен се съмнявате. А който се съмнява в Мен, не може да вярва в Истината, нито да я намери. Не да се прецежда комарът, а камилата да се поглъща. Каква полза, ако имате фарисейската правда и фарисейските вярвания? Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява Волята на Отца ми. Вас ви спъват много желания -всичко искате, но нищо не давате. Зная за болката на твоите сестри. Едната търси доброто положение на своя син, а другата - сигурността на живота. Те много пъти са туряли думи в Моята уста, които не Съм казвал. В много неща те са се отнасяли неправилно с Мен.
към текста >>

75. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник - всички ще изчезнат, Той ще остане.
Да ти не дотяга, когато Господ вътре работи в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе. Не, повече от това: съдействай за по-скорото и привършване. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник - всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: Съвършенството е целта, Блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито Съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род.
към текста >>

После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и пр., но аз нямам никой за баща и сестра.
Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и пр., но аз нямам никой за баща и сестра. Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? " Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всичките спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните.
към текста >>

Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти?
За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и пр., но аз нямам никой за баща и сестра. Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? " Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всичките спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си както себе си.
към текста >>

" Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми.
Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и пр., но аз нямам никой за баща и сестра. Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? " Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всичките спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си както себе си. Това е добре, ако го струвате; но да давате предпочитание на домашните ми заради мене, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години.
към текста >>

76. ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918

Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия.
Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бях във Варна, -не се срещнах, нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми, трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления; това е предразположението на моя дух. Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия. „Не можете да служите Богу и мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътя, който е избрала, и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време, когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия - занапред да стори с нея което Нему е угодно.
към текста >>

77. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

В Търново срещнах една наша сестра и приятелка*.
Завчера пристигнах тук. Обиколката си в Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ бе благ през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега, да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра и приятелка*. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение. Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще помисля сега, да видим какво трябва да правим и каква е волята Божия. За по-подробно, кога се видим, ще ви разправя. В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас.
към текста >>

78. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО МАРИЯ КАЗАКОВА**

Любезна сестра М. Казакова,
(бел. ред.) **Виж „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", I том, Алфиола, Варна, 1995 (бел. състав.) Накопление (рус.) - натрупване, насъбиране (бел. ред.) Варна, 8 юни 1904 г. ул. „Дунав"244, III участък. Любезна сестра М. Казакова, Надявам се писмото ми да Ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно занята. Но, разбира се, след всякой труд иде и почивка. А почивката всякога е потребна за отдих и накопление* на нови сили. Ние има вече две седмици, как тръгнахме от Сливен.
към текста >>

79. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Неизвестно защо Петрушев я нарича „гражданката Анастасия Д-р Желязкова", вместо традиционното „сестра".
До 1909 г. включително тя неизменно присъства на съборите като единствен представител от Варна. През следващите години, когато съборите започват да се провеждат във Велико Търново, по неясни причини името и отсъства от списъка на участниците. Според записките на Велко Петрушев, през август 1915 г. Анастасия Узунова-Желязкова посреща Учителя в дома си на „Стефан Караджа", където той държи беседа пред интелектуалния елит на Варна. Неизвестно защо Петрушев я нарича „гражданката Анастасия Д-р Желязкова", вместо традиционното „сестра". Последните документални данни за нея са от 1918 г., когато е избрана за почетен председател на дружество „Милосърдие". В детските спомени на Лиляна Ставрева от около 1925 г. Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала". Завършва земния си път през 1931 г. Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е училище за слепи деца.
към текста >>

„Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия", пише Учителя за Анастасия Узунова-Желязкова на д-р Миркович през 1899 г., а на годишната среща на Веригата през 1906 г.
Завършва земния си път през 1931 г. Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е училище за слепи деца. Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст. Тези добродетели я поставят редом с революционно-въз-рожденската фигура на д-р Георги Миркович от Сливен, който и досега продължава да се сочи за пръв ученик на Учителя Беинса Дуно. Явно, сложен, дори противоречив е пътят на тези личности към Словото. „Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия", пише Учителя за Анастасия Узунова-Желязкова на д-р Миркович през 1899 г., а на годишната среща на Веригата през 1906 г. е протоколирана следната многозначителна негова реплика към нея: „Всички неща, които Ви спъват, да Ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Това, което се иска от Вас, е за ваше добро - умствено, физическо и духовно". Анастасия Узунова-Желязкова олицетворява добродетелите и противоречията на българската душа, която първа приема импулса на Божественото Слово в духовните крайморски пространства на Варна.
към текста >>

80. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини.
Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер. Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика. Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини. Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни условия. Тези хора бяха най-изявените от групата в Добрич, която постепенно се разрастваше. Разпалената от нас искра не остана тайна. Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни сектанти, рушители на църквата и на тогавашния социално-по-литически строй. Но благодарение на подготовката за Балканската война, на властта не и остана време да се занимае с това „зло".
към текста >>

Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи.
След няколко месеца същата година се обяви Балканската война и трябваше всички от групата да постъпят в редовете на армията. Групата почти се разформирова. Трябваше да се нагаждам и свиквам с новото си казармено положение. Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв вдъхновител, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас. Редовно бях в писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи. Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост. Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското. През този период от време в България се подвизаваха като медиуми Куртеза от град Сливен и Димитра от град Шумен. Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се беше отдал случай да се срещна с него.
към текста >>

При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев".
Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското. През този период от време в България се подвизаваха като медиуми Куртеза от град Сливен и Димитра от град Шумен. Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се беше отдал случай да се срещна с него. За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна. При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев". Тя имаше духовни наклонности и за пръв път тримата направихме обща молитва в нейния дом във Варна. Като моряк нямах много свободно време да излизам в града. Когато бивах в отпуск, винаги мечтаех да се запозная с някои пробудени души. Веднъж край ъгъла на Градската градина видях един гражданин, който на количка продаваше плодове. Беше доста възрастен и се казваше Георги Сърмаджиев.
към текста >>

Принудихме се да наемем стая за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77.
Манол Иванов** е имал възможността да присъства на сказка по френология, изнесена от Учителя по времето, когато обикалял България с цел да изучи характерните черти на българина. В началото на 1918 г. Учителя беше освободен и замина за Търново, а оттам - за София. Същата година приключи и войната. Братската група наново се съвзе. Принудихме се да наемем стая за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77. Събранията ставаха всяка неделя от 10 ч. Ня-махме още беседи от Учителя, а се четеше Евангелието и се тълкуваше от четящия. Безспорно предимство имаше извисеният наш брат Илия Стойчев, директор на банка във Варна. Беше доста посветен в окултните науки, особено по хиромантия, астрология, графология и френология. По това време във Варна често идваше и Петко Епитропов, който вдъхновено ни разказваше за Христа и за Учителя.
към текста >>

Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството.
ред.) и другаде. Частично се ходеше на екскурзии по планините Витоша и Рила. Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове. Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри. Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**. Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев. Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов. Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова.
към текста >>

Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов.
Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове. Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри. Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**. Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев. Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов. Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева.
към текста >>

Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството.
Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г. се запозна с окултната наука и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска. Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя. Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г. се замисли създаването на театрална група в Братството, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело. Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ".
към текста >>

Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20.
Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г. Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г. закупува парцел за лозе край Варна; от 1929 г. заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.)
към текста >>

81. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

„Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов, за чиято всестранна работа има да се каже много".
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ Димитър Н. Калев „Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов, за чиято всестранна работа има да се каже много". Това са най-пестеливите думи, писани за, може би, най-спорната личност около Учителя Беинса Дуно. И най-задължава-щите. „Има да се каже много", но Велко Петрушев не го казва; хрониката му за Варненското братство само маркира лица и събития. Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце.
към текста >>

82. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

Присъстваха и сестра Милева с дъщеря си.
отидох при Учителя. Той веднага ме прие и разговаряхме по разни въпроси, част от които записах в една тетрадка, но не знам къде е сега... Към 11.30 ч. Учителя каза: — Хайде да обядваме! Той беше на квартира у д-р Жеков. Присъстваха и сестра Милева с дъщеря си. Тя беше красива и аз често я поглеждах - нали в Делиормана не бях виждал хора. Сложиха я да седне срещу мене. Обядвахме. След обеда Учителя отиде в са-лончето и ме повика при себе си. Говорихме по разни въпроси. Дори му задавах някои въпроси само мислено, а той и на тях ми отговаряше.
към текста >>

83. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София.
Разказа ми за Учителя, за Изгрева и още много неща. Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително. Събуди любопитството ми и аз и обещах. По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София. В неделя, в уречения час майката на моята ученичка мина през къщи и трите отидохме в салона на Варненското братство. Каква беше изненадата ми, когато още с влизането си видях портрета на Учителя. Та това беше същият възрастен човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици! Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята съдба. Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя.
към текста >>

Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна".
Тогава си спомних думите на Учителя: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана". И ето, мечтата ми се сбъдна: аз бях повикана, дойде този час, възложи ми се да записвам словата. И аз дадох клетва, че с любов ще върша работата, която ми се възлага. Когато по-късно размишлявах върху всичко, което се случи с мен, разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо съдбата ми беше определила да живея във Варна. Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна". Всичко това е било наредено от Горе, за да дочакам този час. Тогава, в онзи първи за мене ден, чрез брат Велко Петрушев се даде една много хубава лекция. Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия. Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя?
към текста >>

" Една сестра дори се отказа веднага, казвайки: „Как е възможно школа в Школата?
Всичко това е било наредено от Горе, за да дочакам този час. Тогава, в онзи първи за мене ден, чрез брат Велко Петрушев се даде една много хубава лекция. Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия. Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя? " Една сестра дори се отказа веднага, казвайки: „Как е възможно школа в Школата? "* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя. Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа Откровението на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво. Сега Йоан е пак на земята, във Варна. Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде. Не се смущавайте.
към текста >>

84. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Случи се така, че една сестра през една неделна утрин изкачила сама Каменна могила.
Аладжа манастир е от първите християнски манастири. Разпънат на скалите, за него има много легенди. Световноизвестен туристически обект. Векове са минали, но неговата слава на символ от ранното Християнство е свежа. Място за молитва и медитация. Случи се така, че една сестра през една неделна утрин изкачила сама Каменна могила. Тя била в бяла рокля и изпълнявала Шестте гимнастически упражнения. Тъкмо при последното упражнение по могилата минало едно турче. Като видяло жената в бяло на колене да духа с протегнати напред и настрани ръце, уплашило се и хукнало надолу. Кого де срещало, разправяло, че на върха има самодива. Сестрата, която изпълняваше Шестте упражнения, беше варненка.
към текста >>

Сестрата, която изпълняваше Шестте упражнения, беше варненка.
Случи се така, че една сестра през една неделна утрин изкачила сама Каменна могила. Тя била в бяла рокля и изпълнявала Шестте гимнастически упражнения. Тъкмо при последното упражнение по могилата минало едно турче. Като видяло жената в бяло на колене да духа с протегнати напред и настрани ръце, уплашило се и хукнало надолу. Кого де срещало, разправяло, че на върха има самодива. Сестрата, която изпълняваше Шестте упражнения, беше варненка. Казваше се Стойна. Тя беше шивачка. После от Варна замина за София. Ходеше по къщите да шие и така чрез разговори проповядваше Учението на Учителя. Тя беше един от стълбовете на „Изгрева".
към текста >>

Тогава сестра Мария Калудова подари на Братството част от жилището си на ул.
(светилището на света). * * * Брат Велко Петрушев наемаше две стаи на ул. „Македония". Тогава той беше ръководител на Братството във Варна. Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе преместена там), той освободи квартирата и Братството трябваше да търси салон в града. Тогава сестра Мария Калудова подари на Братството част от жилището си на ул. „Петко Каравелов" за салон. Тя беше човек със замах, с широк жест служеше. Едната й дъщеря беше лекарка. Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си. По-късно Калудови решиха да участват в строеж на жилищен блок.
към текста >>

Новият хазяин призова сестра Мария на съд.
Едната й дъщеря беше лекарка. Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си. По-късно Калудови решиха да участват в строеж на жилищен блок. Продадоха къщата. Появи се усложнение с подарения салон. Новият хазяин призова сестра Мария на съд. За салона се изплати парична сума (разбира се, сестра Мария плати). Решиха с тази сума да построят нов салон в града. Учителя казал за Мария Клудова, че в миналото била голям търговец и с широка ръка пренасяла стоки по море с кораби. Затова, когато видяла за пръв път пристанището на Варна, избухнала в плач и дълго леела неудържими сълзи. Само една тънка вейка беше останала да стърчи навън... Напролет
към текста >>

За салона се изплати парична сума (разбира се, сестра Мария плати).
Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си. По-късно Калудови решиха да участват в строеж на жилищен блок. Продадоха къщата. Появи се усложнение с подарения салон. Новият хазяин призова сестра Мария на съд. За салона се изплати парична сума (разбира се, сестра Мария плати). Решиха с тази сума да построят нов салон в града. Учителя казал за Мария Клудова, че в миналото била голям търговец и с широка ръка пренасяла стоки по море с кораби. Затова, когато видяла за пръв път пристанището на Варна, избухнала в плач и дълго леела неудържими сълзи. Само една тънка вейка беше останала да стърчи навън... Напролет щеше да започне строежът.
към текста >>

Една сутрин, когато слязохме от автобуса, забързани към братското лозе за Паневритмия, една сестра от Айтос ми каза:
Може би ще извърша непростима погрешка, ако премълча името на нашия брат Ангел Ангелов. Знае го цяла България - от съборите и от летните лагери на Рила. Той е архитект, цигулар, художник и композитор. Много е популярен и винаги е там, където трябва да се свири. Той е безкористен и скромен. Една сутрин, когато слязохме от автобуса, забързани към братското лозе за Паневритмия, една сестра от Айтос ми каза: — Вие трябва да се гордеете с брат Ангел. — Ние действително се гордеем с него - казах аз. Братският салон в града беше на името на двама наши братя - Стоян акордеониста и Петър шивача. Те бяха роднини. И двамата си имаха собствени жилища.
към текста >>

85. Годишна среща на Веригата - Варна, 1903

Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков.
Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров. 5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от първите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение. Родена в Одрин, завършва земния си път във Варна. Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков. Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература. От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие.
към текста >>

86. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане.
Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб. Не, повече от това – съдействай за по-скорото й привършване. Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род.
към текста >>

После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и прочее, но аз нямам никой за баща и сестра.
Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и прочее, но аз нямам никой за баща и сестра. Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? “ Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всички спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните.
към текста >>

Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти?
Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и прочее, но аз нямам никой за баща и сестра. Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? “ Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всички спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате.
към текста >>

“ Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми.
За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и прочее, но аз нямам никой за баща и сестра. Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? “ Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всички спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години.
към текста >>

87. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мен?
На този въпрос д-р Миркович отговори: - Върви и издръж докрай изпита си. М. Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? - Ти си, който можеш да носиш. Дядо П. Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мен? - Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействам. Т. Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук? - Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в десет, и в двадесет и пет години. Аз ще те посещавам сегиз-тогиз и ще те упътвам да работиш.
към текста >>

В. Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми?
- Само че не съм толкова богат, колкото него. Благодаря за чувствата, които храните към мен, и за това ще ви се отплатя. В. Граблашев: Сега ли знае Доктора повече, или когато беше на Земята? - Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. В. Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? - Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма. Т. Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе? - Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. Най-после, какво ще прави Пеню тук без теб? Ами че ако повикат теб, ще повикат и Пеню.
към текста >>

- Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма.
Благодаря за чувствата, които храните към мен, и за това ще ви се отплатя. В. Граблашев: Сега ли знае Доктора повече, или когато беше на Земята? - Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. В. Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? - Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма. Т. Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе? - Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. Най-после, какво ще прави Пеню тук без теб? Ами че ако повикат теб, ще повикат и Пеню. Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш билет, а ти не можеш да си купиш билета и затова трябва да чакаш.
към текста >>

88. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми - само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии.
И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва Мъдрост, ще му дадем Мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и Живот, [на] който усеща нужда от него. Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъства и Той е, който разпръсна облаците, спря се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простеното." Той никога не е присъствал така, както тази година присъства. Защото какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми - само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии. Но Господ е, който всичко преодоля. Па и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и живеете под Христовия закон. Примирете се един друг и да не остане никаква омраза между вас.
към текста >>

89. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Тук има една сестра, която се оплаква, и аз зная защо тя страда: преди време тя се бе обикнала с един медиум, който е изгасил своята свещ, и сега тя е, която страда.
Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората; освен това ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена. Защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси пламъка на вашата свещ - пламъкът престава и Духът ви напуща. Та в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква, и аз зная защо тя страда: преди време тя се бе обикнала с един медиум, който е изгасил своята свещ, и сега тя е, която страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, да ги не престъпваме, та да избегнем страдания. После, трябва да следим нашите предчувствия. Така, когато срещнете един човек и има известно стеснение между теб и него, да знаете, че с това Господ прави известна преграда и ти непременно трябва да избегнеш да се съединяваш и сливаш с него. Когато, напротив, като се срещнете с други, такава преграда няма, тогава с такъв човек ще се благословиш. Второ правило ще държите: когато се срещнете с един християнин, вие трябва да намерите основната черта и по нея да се съобразите.
към текста >>

После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях в Небето само Господ и Ангелите. Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След двадесет-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници.
към текста >>

90. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Преди няколко дни една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му.
Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат - то е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно - ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой Отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди няколко дни една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той и говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това." Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината.
към текста >>

Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата.
Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат - то е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно - ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой Отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди няколко дни една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той и говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това." Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години.
към текста >>

91. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков.
Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров. 5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от пър- вите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение. Родена в Одрин, завършва земния си път във Варна. Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков. Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература. От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие.
към текста >>

92. ВЪВЕДЕНИЕ

Разговарях и със снахата на семейство Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с.
Един по един прибавях в папката писма, отделни случки, биографии на търновци - всичко, свързано по някакъв начин с пребиваванията на Учителя Петър Дънов в старопрестолното Велико Търново. Успях да открия братя и сестри, техни деца, внуци, роднини, които откликнаха на молбата ми - разказаха ми за това, на което са били свидетели. Предадоха ми документи, биографични данни, фотографии и всичко, което имаха, за да съставим този сборник и за да може всеки, който желае, да го прочете и по този начин да се пренесе към атмосферата от началото на века, към хората на този град и към вълненията при посещенията на Учителя. Д-р В.Кръстев ми изпрати копия от писмата на Учителя до семейство Иларионови. В София се срещнах с дъщерята на Анастас Бойнов - Николина Стубел и записах разказаното с много любов от нея. Разговарях и със снахата на семейство Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с. Дебелец, която ме зарадва с енергичността си и с живата, бистра памет. Не можах да се срещна лично със сестра Цветана Щилянова - художничка от рода на Велчо Атанасов-Джамджията. Тя имаше тежко болен съпруг, а и нейните осемдесет и пет години допълнително я обременяваха. Поддържахме връзка чрез писма. Разказа ми за живота на майка си - Анастасия Джамджиева, за гостуването на Учителя, за нейните преживявания.
към текста >>

Не можах да се срещна лично със сестра Цветана Щилянова - художничка от рода на Велчо Атанасов-Джамджията.
Предадоха ми документи, биографични данни, фотографии и всичко, което имаха, за да съставим този сборник и за да може всеки, който желае, да го прочете и по този начин да се пренесе към атмосферата от началото на века, към хората на този град и към вълненията при посещенията на Учителя. Д-р В.Кръстев ми изпрати копия от писмата на Учителя до семейство Иларионови. В София се срещнах с дъщерята на Анастас Бойнов - Николина Стубел и записах разказаното с много любов от нея. Разговарях и със снахата на семейство Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с. Дебелец, която ме зарадва с енергичността си и с живата, бистра памет. Не можах да се срещна лично със сестра Цветана Щилянова - художничка от рода на Велчо Атанасов-Джамджията. Тя имаше тежко болен съпруг, а и нейните осемдесет и пет години допълнително я обременяваха. Поддържахме връзка чрез писма. Разказа ми за живота на майка си - Анастасия Джамджиева, за гостуването на Учителя, за нейните преживявания. Предостави ми и ценни фотографии, за което й благодаря още веднъж. Не успях да се свържа с роднини на търговеца Иван Дивитаков и жена му Венета, както и с близки на Здравка и Драган Попови, които сигурно биха допълнили още повече картината от онези години.
към текста >>

93. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

Варна при сестра си.
Средното си образование младият Петър Дънов получава във Варна и Свищов. През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г. и се установява в гр. Варна при сестра си. Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята. Особено важна за него е годината 1897, която внася коренен прелом в неговия живот. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14. Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г.
към текста >>

По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да организира съборите на Бялото Братство.
На първия събор, състоял се в Търново (1910 г.), на Учителя е зададен следният въпрос: „Какво значение има за българския народ събирането тази година на Веригата в Търново? " Учителя отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметката на България и резултатът от тази сметка ще бъде известен бъдещата година." По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителя беше споменавал, че във В. Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята.
към текста >>

94. Първи срещи с Велико Търново

Той започва да са обръща към нея със „сестра“ вместо с „госпожа“.
След смъртта на мъжа си Мария заминава за Русия и завършва там висшето си образование (най-вероятно педагогическо). След завръщането си в България работи като учителка, а към края на живота си - като помощник-директор във Великотърновската девическа гимназия. През 1900 г. се запознава с Учителя, когото тя нарича г-н Дънов, и до края на живота си поддържа с Него оживена кореспонденция. От 6.09.1903 г. Той започва да са обръща към нея със „сестра“ вместо с „госпожа“. През лятото на същата година я кани на събора във Варна, на който Мария не отива, но от следващата, 1904 г, до смъртта си посещава всички събори. По оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея, можем да съдим, че по характер е била много смела, активна, общителна и открита. Умира на 25.11.1908 г. във Велико Търново. В настоящия сборник публикуваме всички достигнали до нас писма от Учителя до Мария Казакова, по реда на тяхното изпращане.
към текста >>

95. Писма до Мария Казакова

Ето какво си спомня по този въпрос сестра Мария Тодорова:
Както виждаме, в това писмо Учителя разяснява някои важни духовни въпроси. Това Той прави и в много от следващите си писма до своите първи ученици. И това е съвсем естествено, като се има предвид, че Школата се открива много по-късно. Писмата са били най-добрата възможност за Учителя да даде на своите ученици знанията, съставящи основата на Новото учение. Тук трябва да поясним, че когато се завръща от Америка, Учителя заварва организиран спиритизъм сред българската интелигенция. Ето какво си спомня по този въпрос сестра Мария Тодорова: „Когато се отвори Школата през 1922 г, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителя бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя, д-р Георги Миркович, е от първите, които внасят в България спиритизма от Европа.
към текста >>

Тям е приятно като знаят, че имат една сестра, подобна тям по дух и стремление.
Той се вика Тодор Стоименов. Ние имаме тук с няколко наши приятели среща и държахме няколко сказки за общо усилване на вярата. И Господ е бил помежду ни. Тук засега е д-р Миркович. И Аз Ви поздравлявам от страната на всички. Тям е приятно като знаят, че имат една сестра, подобна тям по дух и стремление. Нашата сила е в това, да бъдем всички ръководени отгоре. Които са ръководени отгоре, те са синове Божии. Ако сте разположени духом да пишете, адресът ми е: Книжарница Арат Велчев. Оттук мисля да замина за Ямбол, гдето ще държа, ако е рекъл Господ, няколко сказки. С искрени поздрави.
към текста >>

96. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
През лятото на 1903 година Учителя посещава Търново, като изнася сказка по френология в читалище „Надежда”, посетена и от Елена Иларионова. През тази година продължава кореспонденцията с Мария Казакова. Запазени са шест писма. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Родена на 16.03.1878 г. в Плоещ, в семейството на видния български възрожденец Райчо Попхристов. Имала трима братя. Баща й притежавал петролни кладенци в Плоещ и с получените от тях средства обличал и въоръжавал много чети, които излизали от Румъния. Помогнал също и за оборудването на българските опълченци.
към текста >>

97. Писма до Мария Казакова - 1903

Вашата сестра не съм още виждал, но ако ми се падне случай, ще я срещна.
получих преди два-три дена. Ний излязохме от Варна на 28 окт., спряхме се в Разград за 7-8 дена, от там - в Силистра, гдето се бавихме за около 10 дена и сега сме в Русе, дето мислим да се побавим още за няколко време. Тук е засега на гости и брат Тихчев. Той Ви нарочно поздравлява. Ние му четохме Вашето писмо. Вашата сестра не съм още виждал, но ако ми се падне случай, ще я срещна. Аз се радвам, че сте имали от Господа дадени толкова добри неща, особено Неговото явяване. Разбира се, ние ще бъдем зрители на много неща, които има да се избършат в тия малки години. Разбирам добре болката на тоя наш народ и ще сторим все, що е угодно на Бога, нашия Баща. Има нужда да бодърствуваме винаги и да се молим всичко да се благоустрои за добро. Ако имате нещо още съобщено в последните си сеанси, съобщете ми.
към текста >>

98. Писма до Мария Казакова - 1904

Кажете на сестра Недялкова да има търпение.
Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да Видим, зад тъмните облаци че стои Господ и направлява живота ни. Мен много пъти ми е жал, когато виждам да страдат някои безполезно. Жал ми е, когато виждам някои натоварени извънмерно. Те сами можеха да оставят половината от тоя товар и за другата половина Господ ще се погрижи. Кажете на сестра Недялкова да има търпение. Доброто, което Господ готви за нея, тя не го разбира още. Но времето ще хвърли виделина. Син и трябва да мине под дисциплина. По-добре сега, отколкото после. От него може да излезе и много добър момък, и много лош.
към текста >>

99. Писма до Мария Казакова - 1906

На сестра Недялкова кажи: Има два пътя, отворени за сина й: или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да иде в Съединените Щати, гдето условията са по-добри, гдето може да влезе в някое училище след време да следва и да изучи някое занаятие.
* * * София, 21.ІІІ.1906 г. Любез. сестро М. Казакова, Писмото Ви получих. С днешната поща ти пращам и исканите портрети. На сестра Недялкова кажи: Има два пътя, отворени за сина й: или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да иде в Съединените Щати, гдето условията са по-добри, гдето може да влезе в някое училище след време да следва и да изучи някое занаятие. Виждам, тя й е много жалко за неговите страдания, но от тях може да излезе велико добро за неговото своенравно сърце. Малкото зло се предпочита пред голямото. Ако тя да можеше да вижда ясно Божиите съдби и благи намерения, не би падала в маловерие. По-малко Любов ли има Вечният Баща? Благият Наш Небесен Баща е Велик и непостижим във всичко.
към текста >>

100. Спомени на Елена Иларионова - 1907

Сестра й настоя да й се направи операция.
Един ден Учителя ми каза: „Кажете на снаха си, че ще си замине.“ Ние се умълчахме и казахме: „Нали обещахте, че ще й помогнете? “ ― „Да, но те не изпълниха съветите ми и ядат скрито месо. Те имаха да минат река без мост. Аз им поставих едно въже да я минат, но те го скъсаха и сега друго не може да им се постави.“ Аз заминах на село при тях. Разкрих това само на брат си. Сестра й настоя да й се направи операция. Заведох я в София и при операцията тя почина... Костадин отсече една зарзала с плода, която беше близо до колибата и засенчваше. Учителя се затвори в стаята си и три дена не яде. После ни каза: Не знаете ли, че с отсичането на едно дърво може да ви се причини голяма пакост?! Имайте уважение към всичко живо, което Господ е създал!
към текста >>

НАГОРЕ

0.13561201095581