НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
41
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със
себепознанието
.
Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената".
Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със
себепознанието
.
Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си. Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители. Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие. И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие светлината на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
към текста >>
2.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ В редакцията постъпиха няколко въпроса; за свободата на човешката воля, за границите на човешкото познание, за методите на
себепознанието
, за природосъобразния живот, за материализма и пр.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ В редакцията постъпиха няколко въпроса; за свободата на човешката воля, за границите на човешкото познание, за методите на
себепознанието
, за природосъобразния живот, за материализма и пр.
Това са, както се вижда основните въпроси, които мислещото човечество през всички векове си е задавало и над разрешението на които е работило и продължава да работи. На тях са били давани често различни и дори противоречиви отговори и с това се е полагала основата на различните философски, етични и религиозни системи. Тия въпроси и днес занимават мислещото човечество. Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни. Нататък ние ще се върнем към тях по възможност в отделни статии.
към текста >>
3.
Идеен преглед
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
С една реч, потребно е
себепознание
- или дълбокото живо знание на Природата.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания. Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите.
С една реч, потребно е
себепознание
- или дълбокото живо знание на Природата.
Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността. И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има. А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото.
към текста >>
4.
МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Себепознанието
е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога.
Д-р Ел. Р. Коен ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОИТЕ ПОДОБНИ Човек, такъв какъвто го виждаме, има две главни видими отношения в живота. Едното отношение е към самия себе, другото е към своите подобни, или другояче казано, към цялата природа извън него. Да определиш правилно отношенията към самия себе, това значи да разрешиш най-важния въпрос в живота, то е да поставиш на правилни начала твоето отношение към Истината и Бога. Древните мъдреци правилно са казвали: „познай себе си и ти ще познаеш Истината и Бога".
Себепознанието
е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога.
Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота. Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към себепознанието, се познават още от далеч. Те имат един поглед устремен във вечността, дребнавостите в живота не ги занимава и не ги смущава. Те са характери, които държат на всяка своя дума, защото всяка тяхна дума е творческа, бихме могли да кажем магическа. Лицето им носи отпечатък на човек, който прониква дълбоко зад видимите форми на нещата.
към текста >>
Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към
себепознанието
, се познават още от далеч.
Едното отношение е към самия себе, другото е към своите подобни, или другояче казано, към цялата природа извън него. Да определиш правилно отношенията към самия себе, това значи да разрешиш най-важния въпрос в живота, то е да поставиш на правилни начала твоето отношение към Истината и Бога. Древните мъдреци правилно са казвали: „познай себе си и ти ще познаеш Истината и Бога". Себепознанието е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога. Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота.
Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към
себепознанието
, се познават още от далеч.
Те имат един поглед устремен във вечността, дребнавостите в живота не ги занимава и не ги смущава. Те са характери, които държат на всяка своя дума, защото всяка тяхна дума е творческа, бихме могли да кажем магическа. Лицето им носи отпечатък на човек, който прониква дълбоко зад видимите форми на нещата. Походката им е самоуверена и струяща голяма жизненост. Тези хора завладяват или оставят дълбоки следи само с присъствието си някъде.
към текста >>
5.
Сфера на Нептун – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Един път на
себепознанието
: път и сила към възход.
Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си.
Един път на
себепознанието
: път и сила към възход.
Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории.
към текста >>
6.
DU MAITRE; LHOMME PARFAIT
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Път към
себепознание
, от д-р Рудолф Щайнер.
Учителят казва, че без музика човечеството би било много грубо в сравнение с днешното си състояние. Характерно е мотото в началото на този сборник: „Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура, човеците пеят. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят". Препоръчваме този сборник на читателите.
Път към
себепознание
, от д-р Рудолф Щайнер.
Стр. 72. Севлиево, 1941 г. Издание на книгоиздателство „Братство" — Севлиево. Цена 10 лв. Доставя се от книгоиздателството.
към текста >>
7.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек търси щастието вън от себе си, а то е в него самия, в цялостното съвършенство и
себепознание
.
А свободата на душата е в познанието на собственото „Аз". Днес ние от всичко най-малко познаваме себе си. Човек няма обич и любов към себе си. Със своето разбиране на живота като наслада и удоволствие, той е най-голям враг за себе си. Когато възлюбим безкористно живота, ние ще познаем себе си – нашата физическа и духовна същност и ще бъдем щастливи.
Човек търси щастието вън от себе си, а то е в него самия, в цялостното съвършенство и
себепознание
.
Ние не познаваме собственото си богатство. Ние не умеем да го използваме, но знаем да го пилеем, без да подозираме за него. Често ще чуете да казват: „Лекарят ми каза, че страдам от злъчка, сърце, стомах, бъбреци и др." В какво се състои страданието на тези хора? В това ли, че имат злъчен мехур, сърце, стомах, бъбреци или, че тези органи са заболели? Нещастието е там, че тези хора един цял период от време в живота си не са знаели, че имат такива органи или най-много са мислили за тях, когато те са им доставяли удоволствия.
към текста >>
8.
ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Себепознанието
е чрез будно и изострено самонаблюдение откриване причинната връзка между фактите в мисленето, в чувствуването и в постъпките, при която връзка опознаваме естеството на нашата личност и законите, на които почива нейното развитие.
Г. Тахчиев ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ Битието е една безконечна верига от факти, свързани причинно. И познанието е откриване причинната връзка между фактите. Илюзията е липса на правилна връзка между фактите.
Себепознанието
е чрез будно и изострено самонаблюдение откриване причинната връзка между фактите в мисленето, в чувствуването и в постъпките, при която връзка опознаваме естеството на нашата личност и законите, на които почива нейното развитие.
Връзката между фактите е единственият път, който води към реално познание и всестранен успех. В природата царува непрекъсната връзка между фактите и когато намерим тази връзка, ние виждаме в нея целесъобразност, величие и красота. Когато правим разумна връзка между фактите в мислите, чувството и постъпките, ние правилно градим живота си, нашето развитие върви с ритъма на природата. Любовта е единственото най-важно условие, при което съзнанието се подготвя да прави връзка между фактите. При нея нашата чувствителност се пробужда до максимум.
към текста >>
9.
ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
— Нам липсва едно пълно
себепознание
, а като последствие от това — вяра в личното съществуване.
Той не познава себе си в здравно отношение, не е имал почит към хубавото, вечното в себе си и не е имал самочувствието на един здрав човек. Ние, хората, като че ли преживяваме дните си в сън, без да имаме самопочитание към това, което е вложено в нас. Ние търсим да видим нещата винаги вън от себе си, да видим нещо, излъчено от нас, изявено във физически форми, като жертвуваме за това понякога и нашите сили. Ние искаме да материализираме всичко, което е вложено в нас и му се радваме като наше творение. Но това ли е задачата ни?
— Нам липсва едно пълно
себепознание
, а като последствие от това — вяра в личното съществуване.
Ние се считаме по-кратковременни, отколкото нашит проявени желания, и затова човечеството живее с единствен стремеж да осъществи желанията си, били те лоши или добри. Чудни сме ние хората! Това, което ни прави удоволствие, сме склонни преди всичко да приемаме за добро и го вършим без да подозираме, че тези наши постъпки или желания ни навреждат. Ние познаваме само това, което може да задоволи влеченията ни, а какви са последствията от това, нас най-малко не ни интересува. А това е по единствената причина, защото ние не поддържаме никаква връзка с духовното у нас.
към текста >>
10.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
И ето, настъпва момент на
себепознание
, момент на свръхпознание.
Аз чувам техния глас. И цялата ми душа е преизпълнена с радост. Чувствувам, че живея сред нова светлина, сред нов мир... мирът на радостта. Мълчание. Спокойно съсредоточаване. Чувствувам съвестта си чиста от критика, укор.
И ето, настъпва момент на
себепознание
, момент на свръхпознание.
Чувствувам, как настъпва момент на обич, момент на любов към себеподобния. Чувствувам още, че съзнанието ми се разширява, че се слива с Всемира. Тъй става пробуждането на човешката душа, в която Бог живее. Както слънцето оживотворява с лъчите си всички живи същества, също така у човека благоговението му оживотворява всичките му чувства. А чувствата за тялото са същото нещо, както хранителните сокове са за тялото.
към текста >>
11.
Земята като училище - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на
себепознанието
, на себеусъвършенстването.
Една от най-важните задачи за съвременния човек е да намери пътищата и начините да работи съзнателно над духовното си тяло, за да го обогати с онази чувствителност, която е необходима за бъдещето му развитие. Христос казава: “Събирайте съкровищата си на небесата”, това значи, работете над духовното си тяло, и истинските си съкровища - вашите духовни придобивки, поставяйте в своето духовно тяло. Само с едно организирано духовно тяло човек може да живее пълноценно и на физическия свят, и в света на Духа. Защото само тогава той ще знае истинската стойност на нещата около себе си. Как може да изпълни човек тази най-съществена задача в своя живот?
Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на
себепознанието
, на себеусъвършенстването.
Тази дълбока наука са изучавали всички велики хора на миналото. Към тази наука трябва да се обърне и днешното човечество. Как? Като всеки сам я потърси вътре в себе си. Тя е записана във всяка една от клетките му. И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му.
към текста >>
12.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Необходимо е смирение и
себепознание
, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината.
За „Белите Братя“ От няколко години в българските вестници често се пише за Белите Братя и за г-н П. Дънов. Носят се различни мълви и клевети, но има и чистосърдечни запитвания: Кои и какви са Белите Братя? Ония, които се искрено интересуват, моля ги да прочетат брошурката, написана от г. Стоян Ватралски „Кои и какви са Белите Братя"*, в които той излага впечатленията си от едно посещение на братския събор. Ако на някои е трудно да разберат Белите Братя, то причината не е мъглявостта на техните идеи.
Необходимо е смирение и
себепознание
, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината.
Но това, което днес е невъзможно, утре ще бъде възможно; ние хората-братя се намираме в постоянно развитие — усъвършенстване. Това развитие става по определени закони. Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме само ще се дразним и самоизмамваме.
към текста >>
13.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живот принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско
себепознание
!
Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него. че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: „химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука“, безсмъртната човешка душа е превърната в „съвкупност от душевни преживявания": а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне без да остане друго освен купчина пръст. „Не е възможно за човека да знае, — Terra inkognita е това“, казват други и се затварят в черупката на собственото си незнание. При тези детински схващания за живота на съвременния човек, в.
Живот принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско
себепознание
!
Каталог „Нови Мисли“. Съдържа беседите от Учителя и другата литература на Бялото Братство. Изпраща се безплатно всекиму, който го поиска от редакцията на сп. Ж. Зърно, бул. Дондуков, 16, —София Едно посещение (Из един дневник) Направихме едно посещение с моята приятелка на един Учител.
към текста >>
14.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на
себепознанието
.
Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя! Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло.
Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на
себепознанието
.
Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет. Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата.
към текста >>
15.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стремежа към
себепознание
е почти угаснал в днешните хора.
ВЕСТИ Излезе от печат книгата „Защо вярвам в безсмъртието на човека" от Сър Оливър Лодж, и се разпрати на записаните абонати. Ако някой от тях по някаква случайност не е получил книгата, нека съобщи в редакцията на в. „Братство“. Много трудно е издаването на книга от подобен характер в днешно време. Интереса на хората е отправен към други страни — към сензационното, към еротичното или към революционното. Малцина са тези, които се интересуват за своето бъдеще след прага на смъртта.
Стремежа към
себепознание
е почти угаснал в днешните хора.
Погледа им е спрян изключително на материалното. Те вярват, че то е всичко и затова в смъртта на тялото виждат края на своя живот. Обаче, действителността е съвсем друга: и на тези, които са я познали, се налага дълг да помогнат на своите братя да се освободят от тия заблуждения. Въпреки всичко, ние сме решили да продължим издаването на подобни книги, но за това е нужно да бъдем подпомогнати поне от тези малцина, които съзнават нуждата от тях. Нека тази книга се разпространи широко, нека всеки читател на „Братство“ си я купи, за да можем с получените средства да пристъпим към издаването на „Раймонд“ от същия автор или някоя друга от този род.
към текста >>
16.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И наистина, съвременните хора се интересуват, от много неща, проучват морските и земни глъбини и небесните висини, но стремеж към истинско
себепознание
като че ли не съществува у тях.
Г-н и Г-жа Ууд, видни деятели и Теософското Общество посетиха България през м. април. като държаха няколко сказки в София. Г-н Софрони Ников държа в Севлиево 3 сказки на 18, 19 и 20 април на обща тема „Умрелите са живи“. Сказките бяха добре изнесени и научно аргументирани, обаче посещението твърде слабо. Право забеляза един от присъстващите, че днешните хора, се интересуват само за тялото си, а не и за душата си.
И наистина, съвременните хора се интересуват, от много неща, проучват морските и земни глъбини и небесните висини, но стремеж към истинско
себепознание
като че ли не съществува у тях.
Обаче, пътят към истинското знание върви пред себепознанието. Какъв смисъл има да проучваме хилядите и най-малки подробности в живота и устройството на цялата видима вселена, когато не познаване сами себе си? Що е човек, откъде иде на къде отива? — Ето най-важните въпроси, към които трябва да бъде насочен вечния стремеж за знание на човека. Истината трябва да озари човешкия ум, за да може последния да начертае правилен път в живота. Иначе.
към текста >>
Обаче, пътят към истинското знание върви пред
себепознанието
.
като държаха няколко сказки в София. Г-н Софрони Ников държа в Севлиево 3 сказки на 18, 19 и 20 април на обща тема „Умрелите са живи“. Сказките бяха добре изнесени и научно аргументирани, обаче посещението твърде слабо. Право забеляза един от присъстващите, че днешните хора, се интересуват само за тялото си, а не и за душата си. И наистина, съвременните хора се интересуват, от много неща, проучват морските и земни глъбини и небесните висини, но стремеж към истинско себепознание като че ли не съществува у тях.
Обаче, пътят към истинското знание върви пред
себепознанието
.
Какъв смисъл има да проучваме хилядите и най-малки подробности в живота и устройството на цялата видима вселена, когато не познаване сами себе си? Що е човек, откъде иде на къде отива? — Ето най-важните въпроси, към които трябва да бъде насочен вечния стремеж за знание на човека. Истината трябва да озари човешкия ум, за да може последния да начертае правилен път в живота. Иначе. вървейки в тъмнина, хората винаги ще се натъкват на бездни и препятствия в живота си и последния ще бъде проклятие, а не радост за тях.
към текста >>
17.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова и окултното познание започва със
себепознанието
, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание.
Проучва света, себе си и живота по обективен начин. И цялата съвременна наука и философия, цялата съвременна култура е съградена върху това знание. Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично. Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на съзнанието, в което почва да схваща знанието, което е в него. и става един жив извор на светлина, осветляваща най-първо самия него — вътрешната същина.
Затова и окултното познание започва със
себепознанието
, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание.
В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието. (следва) Окултизъм Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата. Човек живее всред един свят. много по обширен, много по-дълбок, много по-сложен. отколкото го виждаме ние с обикновените си очи.
към текста >>
18.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Истинското възпитание почва от
себепознанието
; другото е дресировка, която няма дълбок корен в нашия душевен живот.
И действително, ние днес изучаваме много неща, но едно, което е най-важно, което е крайъгълния камък на едно разумно градене и от което почва истинското възпитание, ние не изучаваме. Ние не изучаваме себе си, не изучаваме нашите състояния, дали са наши или чужди, възприети по внушение от околната среда. Ние скърбим, страдаме, идват ни една след друга отрицателни мисли, болести, но не знаем техния произход, не знаем същинската им причина. Като е така, може ли човек да каже, че познава себе си? Може ли да се каже, че такъв човек се възпитава, като се влияе напълно от външни впечатления и условия?
Истинското възпитание почва от
себепознанието
; другото е дресировка, която няма дълбок корен в нашия душевен живот.
И ние, ако искаме да вложим нещо ценно в нашия живот и да застанем на здрава основа, трябва да почнем от себепознанието. Обществото, ако иска да има едно добре възпитано поколение за в бъдеше, трябва да почне именно от там, да подтикне ученици, младежи и възрастни да почнат от първото стъпало — себепознанието. Тоз, който е познал себе си, който живее съзнателно, знае произхода на своите състояния и се справя с тях, се е добрал до истинското възпитание. Защото не е важно само да възпитаваме другите, да изучаваме техните положителни и отрицателни прояви, но всеки индивид първом трябва да почне да изучава себе си, да изследва своите прояви. Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно.
към текста >>
И ние, ако искаме да вложим нещо ценно в нашия живот и да застанем на здрава основа, трябва да почнем от
себепознанието
.
Ние не изучаваме себе си, не изучаваме нашите състояния, дали са наши или чужди, възприети по внушение от околната среда. Ние скърбим, страдаме, идват ни една след друга отрицателни мисли, болести, но не знаем техния произход, не знаем същинската им причина. Като е така, може ли човек да каже, че познава себе си? Може ли да се каже, че такъв човек се възпитава, като се влияе напълно от външни впечатления и условия? Истинското възпитание почва от себепознанието; другото е дресировка, която няма дълбок корен в нашия душевен живот.
И ние, ако искаме да вложим нещо ценно в нашия живот и да застанем на здрава основа, трябва да почнем от
себепознанието
.
Обществото, ако иска да има едно добре възпитано поколение за в бъдеше, трябва да почне именно от там, да подтикне ученици, младежи и възрастни да почнат от първото стъпало — себепознанието. Тоз, който е познал себе си, който живее съзнателно, знае произхода на своите състояния и се справя с тях, се е добрал до истинското възпитание. Защото не е важно само да възпитаваме другите, да изучаваме техните положителни и отрицателни прояви, но всеки индивид първом трябва да почне да изучава себе си, да изследва своите прояви. Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно. Иначе тая постройка губи своето значение.
към текста >>
Обществото, ако иска да има едно добре възпитано поколение за в бъдеше, трябва да почне именно от там, да подтикне ученици, младежи и възрастни да почнат от първото стъпало —
себепознанието
.
Ние скърбим, страдаме, идват ни една след друга отрицателни мисли, болести, но не знаем техния произход, не знаем същинската им причина. Като е така, може ли човек да каже, че познава себе си? Може ли да се каже, че такъв човек се възпитава, като се влияе напълно от външни впечатления и условия? Истинското възпитание почва от себепознанието; другото е дресировка, която няма дълбок корен в нашия душевен живот. И ние, ако искаме да вложим нещо ценно в нашия живот и да застанем на здрава основа, трябва да почнем от себепознанието.
Обществото, ако иска да има едно добре възпитано поколение за в бъдеше, трябва да почне именно от там, да подтикне ученици, младежи и възрастни да почнат от първото стъпало —
себепознанието
.
Тоз, който е познал себе си, който живее съзнателно, знае произхода на своите състояния и се справя с тях, се е добрал до истинското възпитание. Защото не е важно само да възпитаваме другите, да изучаваме техните положителни и отрицателни прояви, но всеки индивид първом трябва да почне да изучава себе си, да изследва своите прояви. Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно. Иначе тая постройка губи своето значение. Така и възпитанието, без вътрешно приложение, губи своята стойност.
към текста >>
Да почнем от първото стъпало —
себепознанието
!
Тоз, който е познал себе си, който живее съзнателно, знае произхода на своите състояния и се справя с тях, се е добрал до истинското възпитание. Защото не е важно само да възпитаваме другите, да изучаваме техните положителни и отрицателни прояви, но всеки индивид първом трябва да почне да изучава себе си, да изследва своите прояви. Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно. Иначе тая постройка губи своето значение. Така и възпитанието, без вътрешно приложение, губи своята стойност.
Да почнем от първото стъпало —
себепознанието
!
Богу или Мамону? „Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото. Този двубой особено ярко изпъква в последно време. Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението. Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е.
към текста >>
19.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но не „просветата“,която заблуждава, не просветата която сее мрак, а истинската просята, която ще даде на човека преди всичко
себепознание
, която ще му вдъхне вяра в себе си и в живота, която ще му разкрие истината за безсмъртието на човешкия дух и ще му обрисува неговия вечен път към все по-голямо и по-голямо съвършенство.
Материализмът не е наука! Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум. Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за. живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си. Най-важното в живота на човека наистина е просветата.
Но не „просветата“,която заблуждава, не просветата която сее мрак, а истинската просята, която ще даде на човека преди всичко
себепознание
, която ще му вдъхне вяра в себе си и в живота, която ще му разкрие истината за безсмъртието на човешкия дух и ще му обрисува неговия вечен път към все по-голямо и по-голямо съвършенство.
Истинската просвета носи за човека вяра в Бога, в живота, в себе си и в себеподобните си. Истинската просвета ни разкрива великия смисъл на живота — колективен и индивидуален. Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно училище за този дух, а не начало и край на неговия живот. С. Калименов Детето и живота Днес вниманието на мнозинството от педагозите е спряно предимно на методите, а съвсем малко са тези, които си дават сметка за същинските нужди на детската природа и изобщо на природата на човека и за целта. която човешкият дух преследва в краткия земен живот.
към текста >>
20.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е най-капиталният, най важният, най-болният, съдбоносният въпрос на живота — въпроса за
себепознанието
и познанието на същината на живота, това е „въпроса на въпросите“, както се изразява сам г. Консулов.
Консулов неволно е навлязъл, в стремежа си да разграничи „научните и ненаучни обяснения на живота“, не може да задоволи ничия логика. Може ли учените да се откажат да търсят истината, защото, както заявява г. Консулов, науката нито доказвала, нито отхвърляла онова, което било извън границите на нейните методи на изследване, и защото „хората на науката с религиозни догми не се занимават“? Но, преди всичко, тук въпроса съвсем не се касае до някакви религиозни догми ! Тук въпроса е за самия живот.
Това е най-капиталният, най важният, най-болният, съдбоносният въпрос на живота — въпроса за
себепознанието
и познанието на същината на живота, това е „въпроса на въпросите“, както се изразява сам г. Консулов.
Може ли науката да го изостави? И наистина ли го е изоставила тя? Но, преди всичко, що е науката? И кой я представлява? Можем ли да отъждествим науката с един или с известен брой учени, които имат едно или друго схващане по въпросите ра живота?
към текста >>
21.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Раздухвайте огъня на любовта, събуждайте онова светло знание за живота и човека, което дава
себепознание
.
Трябва да се премахне неправдата — социалната неправда вътре в страната и да се възцарят принципите на братството и любовта. Това е основата. върху която ще се изгради новия живот. Иначе, може ли да се иска правда отвън, докато не е приложена отвътре? Подготвяйте условията, за да могат добрите заложби да се разраснат и реализират от новото поколение.
Раздухвайте огъня на любовта, събуждайте онова светло знание за живота и човека, което дава
себепознание
.
Бъдете верни, и ще разнесете светилника на истината всред народите. Ще паднат веригите на тялото и на духа. Слънцето на новия живот ще пръсне мрака. Много системи ще пропаднат, но системата на Божествения ред ще остане завинаги. И тогава плодовете на земята ще бъдат по-сладки.
към текста >>
22.
 
-
че многото, безбройните съвременни знания, поставени на точните везни на Правдата, ще се окажат съвсем леки, в сравнение с едничкото и скромно
себепознание
.
Те познават, растенията, животните, минералите, приятелите, слънцата, планетите, физиката и химията, алгебрата и геометрията, но не познават себе си. Те познават външния свят — това, което е около тях, но това. което е вътре в тях, своя вътрешен свят, те не познават. Обаче ние мислим, че наука и култура, изградени без себе-познание, са наука и култура, легнали на фалшива, гнила, нетрайна основа. Ний мислим.
че многото, безбройните съвременни знания, поставени на точните везни на Правдата, ще се окажат съвсем леки, в сравнение с едничкото и скромно
себепознание
.
Що е човек ? Докато съвременната наука е неспособна да даде ясен и положителен отговор на този въпрос — отговор, който да задоволи не само повърхностния спекулативен ум на човека, но да задоволи душата му. да задоволи цялото му жадно за истинско знание същество — дотогава тя не може и не трябва да бъде считана за напълно сигурен водач в пътя на живота. Човек, като духовно, мислещо същество, жадува преди всичко за себепознание. Безбройните многостранни и неизчислими знания, които му предлага съвременната наука, са за него това, което е безкрайния океан солена вода за жадния.
към текста >>
Човек, като духовно, мислещо същество, жадува преди всичко за
себепознание
.
Ний мислим. че многото, безбройните съвременни знания, поставени на точните везни на Правдата, ще се окажат съвсем леки, в сравнение с едничкото и скромно себепознание. Що е човек ? Докато съвременната наука е неспособна да даде ясен и положителен отговор на този въпрос — отговор, който да задоволи не само повърхностния спекулативен ум на човека, но да задоволи душата му. да задоволи цялото му жадно за истинско знание същество — дотогава тя не може и не трябва да бъде считана за напълно сигурен водач в пътя на живота.
Човек, като духовно, мислещо същество, жадува преди всичко за
себепознание
.
Безбройните многостранни и неизчислими знания, които му предлага съвременната наука, са за него това, което е безкрайния океан солена вода за жадния. Тия знания не могат ни най-малко да задоволят първичната, основата, най-съществената жажда на човека за знание — жаждата за себепознание. Та не е ли и смешно и трагично едновременно —да позна-ваш всичко около себе си, а себе си да не познаваш? Що е човек? — Ето основното начало, ето първата буква на азбуката, ето началната точка, от която трябва да започнат и върху която трябва да бъдат основани всички останали човешки знания.
към текста >>
Тия знания не могат ни най-малко да задоволят първичната, основата, най-съществената жажда на човека за знание — жаждата за
себепознание
.
Що е човек ? Докато съвременната наука е неспособна да даде ясен и положителен отговор на този въпрос — отговор, който да задоволи не само повърхностния спекулативен ум на човека, но да задоволи душата му. да задоволи цялото му жадно за истинско знание същество — дотогава тя не може и не трябва да бъде считана за напълно сигурен водач в пътя на живота. Човек, като духовно, мислещо същество, жадува преди всичко за себепознание. Безбройните многостранни и неизчислими знания, които му предлага съвременната наука, са за него това, което е безкрайния океан солена вода за жадния.
Тия знания не могат ни най-малко да задоволят първичната, основата, най-съществената жажда на човека за знание — жаждата за
себепознание
.
Та не е ли и смешно и трагично едновременно —да позна-ваш всичко около себе си, а себе си да не познаваш? Що е човек? — Ето основното начало, ето първата буква на азбуката, ето началната точка, от която трябва да започнат и върху която трябва да бъдат основани всички останали човешки знания. Знание, без себепознание, е постройка без основи, дим, който изчезва безследно, храна която не може да задоволи естествения глад на човешката душа за истинско знание — знание за реалностите. Както съвременната психология (науката за душата) без душа.
към текста >>
Знание, без
себепознание
, е постройка без основи, дим, който изчезва безследно, храна която не може да задоволи естествения глад на човешката душа за истинско знание — знание за реалностите.
Безбройните многостранни и неизчислими знания, които му предлага съвременната наука, са за него това, което е безкрайния океан солена вода за жадния. Тия знания не могат ни най-малко да задоволят първичната, основата, най-съществената жажда на човека за знание — жаждата за себепознание. Та не е ли и смешно и трагично едновременно —да позна-ваш всичко около себе си, а себе си да не познаваш? Що е човек? — Ето основното начало, ето първата буква на азбуката, ето началната точка, от която трябва да започнат и върху която трябва да бъдат основани всички останали човешки знания.
Знание, без
себепознание
, е постройка без основи, дим, който изчезва безследно, храна която не може да задоволи естествения глад на човешката душа за истинско знание — знание за реалностите.
Както съвременната психология (науката за душата) без душа. така и цялата съвременна наука е останала без душа. Това са безконечен сбор от знания, на които липсва живата истинска връзка, на които липсва действителната основа. Душата на Науката е науката за Душата. Лишена от нея.
към текста >>
Изоставяйки, захвърляйки на страна като непотребна вещ най важния, най-съществения въпрос на човешкото знание — въпроса за душата, въпроса за същината на живота, въпроса за
себепознанието
, съвременната наука се е самоосъдила, сама се е обрекла на духовно безплодие.
така и цялата съвременна наука е останала без душа. Това са безконечен сбор от знания, на които липсва живата истинска връзка, на които липсва действителната основа. Душата на Науката е науката за Душата. Лишена от нея. днешната наука е: гимнастика за човешкия ум, средство за огромни технически постижения, тя може да бъде и всичко друго, но не е и не може да бъде само истинска наука — наука за същината на живота, даваща сигурно знание за основните реалности в живота и пръскаща истинска светлина по пътя на човека.
Изоставяйки, захвърляйки на страна като непотребна вещ най важния, най-съществения въпрос на човешкото знание — въпроса за душата, въпроса за същината на живота, въпроса за
себепознанието
, съвременната наука се е самоосъдила, сама се е обрекла на духовно безплодие.
Грешката трябва да бъде изправена! Тъмнината, в която е обгърнато днес човешкото съзнание, трябва да бъде разпръсната. Окованият в илюзиите на материализма човешки дух трябва да разкъса своите окови. Хипнозата за смъртността на човешкото „аз“, на човешкото съзнание, трябва да падне. Човекът жадува за себепознание, и ще го намери.
към текста >>
Човекът жадува за
себепознание
, и ще го намери.
Изоставяйки, захвърляйки на страна като непотребна вещ най важния, най-съществения въпрос на човешкото знание — въпроса за душата, въпроса за същината на живота, въпроса за себепознанието, съвременната наука се е самоосъдила, сама се е обрекла на духовно безплодие. Грешката трябва да бъде изправена! Тъмнината, в която е обгърнато днес човешкото съзнание, трябва да бъде разпръсната. Окованият в илюзиите на материализма човешки дух трябва да разкъса своите окови. Хипнозата за смъртността на човешкото „аз“, на човешкото съзнание, трябва да падне.
Човекът жадува за
себепознание
, и ще го намери.
Защото само то едничко е в сила да осмисли, да даде правилна насока и правилно използване на всички безбройни останали знания. С. К. ЧЕРНИЯТ ДРОБ И ГРОЗДЕТО Черният дроб е жлеза, с всевъзможни отправления, които се наброяват 15 — 20. Тя е същевременно и жлеза с вътрешна и с външна отлъчка, Главната нейна задача, е, освен да служи за склад и преработка на гликочен и гроздова захар, да пречиства кръвта, която идва от храносмилателните органи и да унищожава отровите, които сме погълнали или които се образуват в червата и при чревното гниене. Също и отровите, които се носят и в другата кръв, идваща от органи и тъкани се пречиства там.
към текста >>
23.
 
-
Щайнер изказва в книгата си „Път към
себепознание
е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят.
Там ще видите Христа. Сега и на вас казвам: Качете се във вашата Галилея, да видите Христа, който иде сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 17. XII. 1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд.
Щайнер изказва в книгата си „Път към
себепознание
е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят.
Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си.
към текста >>
24.
 
-
Но кой ще задоволи вечния глад на човешката душа за истинско знание, — за
себепознание
?
Хората проучиха света, но забравиха себе си. Те не зноят що е човек, отгде той иде и къде отива, и дали смъртта е край, или пън е начало и врата към друг живот. Какво ни ползват безбройните други знания, когато най-същественото знание, знанието за себе си, нашата същина, ни е отнето? Каква полза да познаваш света, а да не познаваш себе си? Да, вярно е, познаването на света ни дава възможности да използваме неговите сили и богатства, да творим материална култура, да се развиваме интелектуално, да закрепваме волите си, като се борим с пречките и трудните условия на живота.
Но кой ще задоволи вечния глад на човешката душа за истинско знание, — за
себепознание
?
Нима да познаваме външния свят, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си? Човек е дух, а не тяло. Докато съвременната наука, докато съвременната култура не научи, не усвои и не постави като своя основа тази истина, тя ще бъде едно фалшива наука, една фалшива култура, която почива на заблуждението, на тъмнината. Човек е дух, а не тяло. Неговият живот продължава след смъртта на тялото в този живот има велик и дълбок смисъл.
към текста >>
Ние жадуваме за
себепознание
.
Човек е дух, а не тяло. Неговият живот продължава след смъртта на тялото в този живот има велик и дълбок смисъл. Той има велика цел, велико предназначение, велико бъдеще. Той е нещо, което няма начало, няма и край. Защото животът на Бога, безграничен и вечен, е който изпълва душите и телата на хората.
Ние жадуваме за
себепознание
.
То е по-важно от всичко. Човекът е съзнателно, разумно, мислещо същество и той трябва да знае своето място и своето значение във всемира, той трябва да познава своята същина — безсмъртната душа. Без това, човекът, макар и натоварен с всичките знания на всичките световни университети, е едно жалко същество, загубено в мъглата на собствените си илюзии, не знаещо накъде се движи, не знаещо откъде иде и къде отива. Какъв е смисъла, каква е ценността на един такъв човешки живот, лишен от светлината на правилното светоразбиране, лишен от знанието на основните истини на живота? Ние живеем, защото сме се родили, но ние трябва да знаем, ние трябва да се интересуваме къде ни води този живот и дали той е края на нашата личност и индивидуалност или пък е бръмка от една безкрайна, неограничена от времето и пространството верига.
към текста >>
25.
 
-
Път към
себепознание
, от Д-р Руд.
Има такива, които не се страхуват да вървят по нови пътища, въпреки предразсъдъците на техните колеги. Един от тия учени е проф. Оливер Лодж, който въз основа на дълги изследвания, заявява, че „продължаването живота на личността след смъртта на физическото тяло е доказан факт“. Агни Йога, наука за висши психични достижения. Рила когато проговори, впечатления и размишления от летния лагер на Всемирното Братство в Рила, от Орион (д-р Стефан Кадиев).
Път към
себепознание
, от Д-р Руд.
Щайнер Отбрани приказки (10 отделни номера) ЕСПЕРАНТСКА ЛИТЕРАТУРА Учебник по Есперанто с 316 картини в текста, от Д-р Захариев, пригоден за самоуци и курсове. Този е най-добрия учебник за изучаване на международния език Есперанто. С него изучаването става бързо и леко. Учете международния език Есперанто. Той ви разкрива нови, широки хоризонти, като ви свързва по най-лесен начин с целия свят!
към текста >>
26.
 
-
Щайнер Път към
себепознание
, от Р.
Рудолф Енциклопедия на окултизма, от С Тухолка Древни и нови мъдреци, от Г. Живри Светлината на Азия, от Е. Арнолд Окултна медицина, от Седир Велики посветени, Ед. Шюре Светлината на запад, Ед. Шюре Какво има в дъното на душата, от Р.
Щайнер Път към
себепознание
, от Р.
Щайнер Катехизис на душевния покой, Ед. Леви Съзнателно самовнушение, от Емил Куе Мъдрост и съдба, Метерлинк Бен Хур, Е. Уолес Философия на живота според розенкройцерското учение, от Граблашев Бхагават Гита или Божествената песен Лица и души, физиогиомични портрети, от Георги Радев Живите сили на слънцето, от Г. Радев Пътят на звездата, от Г. Радев Почерк и личност (Графология) от Зуев-Инсаров с приложение от Г.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на
себепознанието
и посвещението, т. е.
Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството.
Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на
себепознанието
и посвещението, т. е.
за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 1 — 21).
към текста >>
Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за
себепознание
на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр.
Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка.
Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за
себепознание
на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр.
Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на
себепознанието
, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида.
Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди.
* Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на
себепознанието
, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида.
В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност.
към текста >>
* Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола,
себепознанието
и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност.
* Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола,
себепознанието
и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия.
към текста >>
НАГОРЕ