Търсене в текстове за 'Себепознание'

«Живот» принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско себепознание!

Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опияненият от «много знания» човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви, че «няма тайна» за него, че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: «химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука», безсмъртната човешка душа е превърната в «съвкупност от душевни преживявания»; а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне, без да остане друго, освен купчина пръст. «Не е възможно човекът да знае - terra incognita е това» - казват други и се затварят в черупката на собственото си незнание. При тези детински схващания за живота на съвременния човек, в. «Живот» принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско себепознание! ______________________ * За Цветана Симеонова Гатева вж. в «Изгревът», том XIII, стр. 765-782. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

Впрочем, това произлиза отчасти и от нашето не добро себепознание.

И ние би имали право повече, много повече, да се гордеем от нашето и много повече да го обичаме. Наистина, може да се допусне, че ние не сме доволни от това, защото вътре в себе си чувстваме идеал по-съвършен от това, що е, значи черта похвална; но като се измъчваме с постоянно неодобрение и корение, ние струваме една грешка. А! ние имаме право да обичаме и се гордеем с отечеството си, а не да се срамим от него и да го хулим! И думите на отец Паисий, казани преди 160 години и днес си остават думи със сила: "О, неразумни народе, защо се срамуваш да се наричаш българин? " Много, много са народите, които ни намират в много отношения достоен народ и те не биха се срамили да се наричат на наше место българи. Впрочем, това произлиза отчасти и от нашето не добро себепознание. Всеки, който се замисли върху нашата действителност, изказана накратко под отдела на закон втори, и се убеди в нейната реалност непременно ще обикне своето отечество, и няма да му е мъчно да се нарича българин; даже ще се гордее. Да се срамят сърби, гърци и румънци, а не ние. Не трябва да пропусна да кажа няколко думи и по една черта наша, която се намира от мнозина за осъдителна и не пропускат случай да я укорят. Това е нашата прочута толерантност. Преди всичко, тази черта затова е вродена у нас, защото ние наистина не сме чисти славяни - от което ние не трябва да се срамим.
към текста >>

Стих VI: Възмогват със смирение и кротост безмълвния път на себепознанието.

Стих II-ри: Членовете му са: а) Слушатели б) Ученици в) посветени Стих Ill-ий: Всички членове от Бялото Братство са строго себедисциплинирани - беззаветно служат на Правдата, Истината и Обичта - благородни са, безкористни и послушни са. В нищо не проявяват духовните си дарби без нужда. Стих IV: Слушат, учат и мълчат. Стих V: Никога и никой от чл. на Бялото Братство не осъжда кого и да било. Стих VI: Възмогват със смирение и кротост безмълвния път на себепознанието. Стих VII: Упражняват се в себепожертвувание. Стих VIII: Всеки се стреми да надмине светът с нравствената си чистота. Стих IX: Никога и пред никого не се говорят тайните, които са открити от Съвършений или от посветените. Стих X: Всеки член на Бр. е длъжен да контролира: а) мисълта си; б) действията си; в) разговора си пред Бога и пред хората.
към текста >>

Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия.

Мравката никога не може да стигне до представите, които човек има за света. За нея пръста на човека си остава планина. Човекът с ограничени възможности и с обикновено съзнание не може да разбере и да приеме идеи, които стоят далеч и високо от неговото виждане и разбиране на живота и света. Окултната наука, позната още от древността винаги е представлявала от себе си шеметен връх, достъпен за малцина. Окултизмът никога не е бил популярно течение, което се ражда през известен период от време, за да умре при известни неблагоприятни условия - то не изгрява и не залязва; напротив придружава човека през всичките времена и епохи, винаги свързан с живота на човека, разрешаващ дълбоките конфликти и противоречия, задоволяващ неговите духовни интереси и копнежи. Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия. Окултната наука може да се смята за авангард на цялата наука изобщо, защото тя първа открива тайните, които открива когато намира за добре на обикновените хора. Там, където официалната наука спира своя полет, оттам започва окултната, в своите клонове тя обхваща официалната -разбира се всичко онова, което е съгласно със законите и принципите на живата природа, съобразявайки се с истината. През всичките времена окултната наука е била най-изисканата храна за жадните умове, сърца и души. В онзи дълбоки чист смисъл на думата окултизмът никога нямаше да стане за неосведомените или полуосведомените. Ония, които по някакво недоразумение, или по силата на модата са се приближавали до окултната наука, без да имат необходимия ценз за нея, водени от дребни, лични интереси винаги са изкълчвали нещата, криво са ги разбирали и прилагали, вдигали са шум край себе си и накрая са свършвали с катастрофа физическа и душевна.
към текста >>

Нищо по-хубаво, по-чисто и по-ценно не можеше да се даде на човека през това време - учение и познание, което засягаше всичките клонове на живота и осветяваше най-дълбоките гънки на човешката душа, учение, което непрекъснато щеше да разкрива богатствата, които носеше, постоянно щеше да расте и възраства, за да покаже на човека светлия път към себепознание и себевладане.

Нищо по-хубаво, по-чисто и по-ценно не можеше да се даде на човека през това време - учение и познание, което засягаше всичките клонове на живота и осветяваше най-дълбоките гънки на човешката душа, учение, което непрекъснато щеше да разкрива богатствата, които носеше, постоянно щеше да расте и възраства, за да покаже на човека светлия път към себепознание и себевладане.
“От изобилието, в което живея, ви давам и на вас. Дигнете се високо и се освободете от дребнавостите на живота, не се интересувайте какво правят другите и как живеят. Станете нови хора, чийто живот да се отличава от обикновените хора.” Върховете, които Той разкриваше блестяха пред очите на ония, които отдавна бяха разбрали цената на едно ново разбиране, ново светоусещане, което нямаше нищо общо с наследените и остарелите схващания за живота, за душата, за Бога. Явни за ония, които можеха да слушат, да разбират и да прилагат стояха неговите съкровища, духовните ценности, науката за любовта, които Той донесе и предложи на един обеднял откъм идеи и духовен живот свят през най-бурното и несигурно столетие, който помиташе старата култура, култура, която с всичкия си външен блясък и хубост, не бе успяла да научи човека как да живее и как да носи достойно името човек. Всичко беше кристално чисто, човек можеше да огледа дълбочините на това езеро и в него да види отразена безкрайността. Нищо по-хубаво, по-чисто и по-ценно не можеше да се даде на човека през това време - учение и познание, което засягаше всичките клонове на живота и осветяваше най-дълбоките гънки на човешката душа, учение, което непрекъснато щеше да разкрива богатствата, които носеше, постоянно щеше да расте и възраства, за да покаже на човека светлия път към себепознание и себевладане. Думата приложение за нас беше важна и значима, защото тя беше като ключ и като магическа пръчица - ние чухме тая дума да се изговаря във всичките възможни гами и нюанси, за да проникне в нас и като светлина и като топлина - като семе чисто и сито над което осторожно сме бдели през всичкото време. Защото, какво е учението без приложение? Смисълът бе само там да се живее учението - “Ако любов нямам нищо не съм и всичкото земно знание да владея, и планини да премествам, ще съм кимвал що дрънка”. Преведени, думите на този мистик на миналото звучат живо и до ден днешен не загубиха нищо от силата си и от блясъка си -те са ярък израз на приложението. Цената на ученичеството не е в слушането, нито в разбирането, а в приложението - Словото да стане плът и кръв - велик алхимически процес, който единствен може да подари на човека, на ученика безсмъртието.
към текста >>

Необходимо е смирение и себепознание, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината.

Необходимо е смирение и себепознание, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината.
Носят се различни мълви и клевети, но има и чистосърдечни запитвания: Кои и какви са Белите Братя? Ония, които се искрено интересуват, моля ги да прочетат брошурката, написана от г. Стоян Ватралски „Кои и какви са Белите Братя? ”, в която той излага впечатленията си от едно посещение на братския събор. Ако на някои е трудно да разберат Белите Братя, то причината не е мъглявостта на техните идеи. Необходимо е смирение и себепознание, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината. Но това, което днес е невъзможно, утре ще бъде възможно; ние хората-братя се намираме в постоянно развитие - усъвършенстване. Това развитие става по определени закони. Разбирането тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме, само ще се дразним и самоизмамваме.
към текста >>

Това е най-капиталният, най-важният, най-болният, съдбоносният въпрос на живота - въпроса за себепознанието и познанието на същината на живота, това е „въпроса на въпросите", както се изразява сам г. Консулов.

Това е най-капиталният, най-важният, най-болният, съдбоносният въпрос на живота - въпроса за себепознанието и познанието на същината на живота, това е „въпроса на въпросите", както се изразява сам г. Консулов.
Консулов неволно е навлязъл, в стремежа си да разграничи „научните и ненаучни обяснения на живота”, не може да задоволи ничия логика. Може ли учените да се откажат да търсят истината, защото, както заявява г. Консулов, науката нито доказвала, нито отхвърляла онова, което било извън границите на нейните методи на изследване, и защото „хората на науката с религиозни догми не се занимават"? Но, преди всичко, тук въпроса съвсем не се касае до някакви религиозни догми! Тук въпроса е за самия живот. Това е най-капиталният, най-важният, най-болният, съдбоносният въпрос на живота - въпроса за себепознанието и познанието на същината на живота, това е „въпроса на въпросите", както се изразява сам г. Консулов. Може ли науката да го изостави? И наистина ли го е изоставила тя? Но, преди всичко, що е науката? И кой я представлява? Можем ли да отъждествим науката с един или с известен брой учени, които имат едно или друго схващане по въпросите на живота?
към текста >>

Трябваше да измине дълъг път на себепознание, самозавладяване, за да влезе в същината й и още по-дълга работа му беше необходима, за да се слее с нея, в него да остане само една единствена идея - Волята Божия.

159. БОРБАТА МЕЖДУ СВОЯТА ВОЛЯ И БОЖИЯТА ВОЛЯ Е ОСНОВНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ Идеята - работа за идване Царството Божие на Земята Учителят лансира на Христов още, когато отиде при Него първия път, но той тогава я отхвърли категорично. След продължителни спорове, разисквания, разговори и размишления, той я прие логически като правдива, еволюционна, красива, навременна... Но това беше само началото и най-малкото, в сравнение с осъществяването й. При първите опити нямаше и имаше успехи, очарования и разочарования, изживя противоречия и страдания. Защото тази идея беше голяма, сложна и да се разбере, изискваше се огромна работа, преди всичко над себе си. Трябваше да измине дълъг път на себепознание, самозавладяване, за да влезе в същината й и още по-дълга работа му беше необходима, за да се слее с нея, в него да остане само една единствена идея - Волята Божия. Трябва още тук да се разбере, че тук не става дума за говорене, философствуване и красноречие, трябваше устата да млъкнат, а делата да заговорят. В Христов старите разбирания за живота и „личната воля”..., бяха пуснали дълбоки корени в живота му, те избликнаха като гейзери из дълбините на съществото му, и отвътре напираха да бъдат осъществени. Христов през миналите си съществувания, пък и сега, много беше се отклонил от правия път, затова необходимо му беше много усилие и време, за да се върне в правия път на живота. Най-илюстрирано за това ни говори живота на Лев Николаевич Толстой, който вярваше и учеше, че селяните трябва да бъдат свободни от крепостничеството, и земята да принадлежи на тях. Тази идея беше вярна, етично оправдана, красива, възвишена, Божествена.
към текста >>