Търсене в текстове за 'Себеотричане'

Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения".

Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения".
Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот. Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения". „Не да господствуваме, но да служим”. Ето пътят на освобождението.
към текста >>

В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.

В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.
Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>

Драги братя и сестри, кажете ми, какво бихме направили, ако не се съберем няколко души на едно място, да заработим безкористно, с пълно себеотричане и самопожертване за това велико учение?

Днес ние виждаме какво прави Учителя с нас. Не внесе ли между нас онзи елемент, който примирява и най-големите противници помежду им? Не внесе ли той и между ония, които не могат да се търпят, Любовта като основа на техния живот? Ако човек днес не е готов да залюби и врага си, това още не значи, че той не трябва да прави усилия в това направление. Така и от всички нас се изисква труд, работа и постоянство, да проявим широка инициатива, да видим какво сме разбрали от учението на Учителя и какво можем да приложим от него. Драги братя и сестри, кажете ми, какво бихме направили, ако не се съберем няколко души на едно място, да заработим безкористно, с пълно себеотричане и самопожертване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е изгубено. Все едно че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари, дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава?
към текста >>

И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането.

И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането.
Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха!
към текста >>

То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта.

Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране. А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението. Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и управление. Културата на братството е културата на бъдещето; в служба на нея трябва да положим нашия ум, нашето сърце и нашата воля!
към текста >>