Търсене в текстове за 'Себеотричане'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 53. ЗАДРУГА

БОРИС НИКОЛОВ

Драги братя и сестри, кажете ми какво бихме направили ако не се съберем няколко души на едно място да работим безкористно, с пълно себеотричане и себепожертвуване за това велико учение?
Днес ние виждаме какво направи Учителят с нас. Не внесе ли между нас онзи елемент, който примирява и най-големите противници помежду им? Не внесе ли Той и между ония, които не могат да се търпят любовта, като основа на техния живот? Ако човек днес не е готов да залюби врага си, това още не значи, че той не трябва да прави усилия в това направление. Така и от всички нас се изисква труд, работа и постоянство, да проявим широко инициатива, да видим какво сме разбрали от Учението на Учителя и какво можем да приложим от него. Драги братя и сестри, кажете ми какво бихме направили ако не се съберем няколко души на едно място да работим безкористно, с пълно себеотричане и себепожертвуване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е загубено. Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава?
към текста >>

2. 15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)

Пътят на Учителя е строг и дори суров и се изисква голямо себеотричане и много често в този път човек остава сам и тогава той дълбоко в себе си трябва да търси Вътрешната Школа.
.15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ" (От завещанието на Учителя) С удоволствие прочетох разказа на Тодор Ковачев в последния том на "Изгрева", том 6 за салоните на Братството. Разбира се, Тошко, поздравявам те, ние много добре се познаваме и много ми беше драго и с голям хумор всичко е написано и аз много, много се смях. Искам да кажа, че действително всички тези братя и сестри, които имат нужда от тия салони, от събирания общо за хранене заедно или пък за подремване в салона и при слушане на беседа и слушане други такива, те не са много запалени действително да следват наистина истинския път на Учителя. Пътят на Учителя е строг и дори суров и се изисква голямо себеотричане и много често в този път човек остава сам и тогава той дълбоко в себе си трябва да търси Вътрешната Школа. Така че аз съм напълно съгласна, че всичките тези салони става едно опорочаване всъщност на Идеите на Учителя, затова и те се унищожават. Салонът на Изгрева се унищожи, всъщност това беше след решението на Учителя отгоре, иначе нямаше и с пръст да посегнат на салона. С решението на Учителя, защото наистина много се опорочиха известни неща от Словото и Делото на Учителя. Много от братята и сестрите имат нужда да бъдат на групи, в големи групи, но в такъв случай там се появяват и силните противоречия. Учителят е говорил да работим по няколко души в група, но да сме хармонични и тогава нашата работа ще има голям резултат.
към текста >>

3. НАРЯД за 1904 година

Летопис Вергилий Кръстев

„Още малко" - това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога.
След като го прочетете, коленичете и благодарете на Бога. Евангелие от Йоана, гл. 16, ст. 16. „Още малко няма да Ме виждате и пак малко, и ще Ме видите." „Още малко" - това е временният живот на плътта, който ви препятствува да Ме виждате, да сте в прямо общение с Мене, Такива минути на живота ви всеки е опитал. Те са били минути на общо помрачение, духовно падение и скърби. „Още малко" - това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога. В такива минути Аз винаги съм се вестявал пред вас. Евангелие от Матея, 12гл., 12 ст. „И колко е по-добър човек от овца." Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете, нима Той ще да забрави вас? - Не, няма да ви забрави. Но вас ви съблазняват най-малките противоречия на живота.
към текста >>

4. НАРЯД за 1905 годинa

Летопис Вергилий Кръстев

Любовта изисква жертва, изисква себеотричане, изисква служене.
ПодписътXе псевдонимът на г-нП. Дънов, Който е лъч отГосподния Дух. М. Казакова ПИСМО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ДО МАРИЯ КАЗАКОВА Варна, 15. VIII. 1905 г. Мария, Вяра, надежда, търпение-това ти трябва. Любовта изисква жертва, изисква себеотричане, изисква служене. Любовта не дири своето. Твоят път е от мене определен. Не познаваш ли моите пътища, през които те водя? За тебе предстои работа да вършиш за мене. Работа, която трябва да извършиш добре.
към текста >>

5. ПЪРВИ МЕСЕЦ

София II ГРУПА VI1 Жертвата Жертва, подразбирам пълно себеотричане от всяка собственост.
От жертвата започват страданията - израз на великата Любов. А само чрез Благоразумието можем да преодолеем страданията. Любовта е факел, който осветлява пътя ни, по който вървим. Невенка 22. VII. 1923 г. София II ГРУПА VI1 Жертвата Жертва, подразбирам пълно себеотричане от всяка собственост. Да виждаш, да знаеш, че ти можеш да се ползуваш духовно и материално, но да се помириш и отдадеш на ближния си и в замяна на това да приемеш всички поругания и обиди, и то без роптание. Мисля това ще постигна само с Божествената Любов. Василка 22. VII. 1923 г. София VI 2 Равновесие [Темата не е вписана.] VI 3 Свобода и простор Свободата е естественото и хармонично състояние на Духа.
към текста >>

6. 3. ПЕНТОГРАМЪТ

22. 03.1932 г.

Постигнал пълно себеотричане и пълно единение с Бога, той е вече съвършен.
С това свършва вторият кръг от развитието на ученика. Третата фаза е в центъра - тук има две змии, кръг и кръст и пак кръг. Змията е противника, когото ще срещнете в кръга, когото трябва да възлюбите, за да го победите. Двете змии показват, че ученикът се бори със своята природа и побеждава нисшата - злото в себе си и минава през кръста - пълното самоотричане. Насочва усилията си само в служба на Бога, с това привършва човешката си еволюция. Постигнал пълно себеотричане и пълно единение с Бога, той е вече съвършен. Петте върха на Пентограма непрестанно излъчват енергии, за тези сили няма ограничение. Чрез тези пет върха може да се влезе в пътя. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа". Тези думи са много важни и съсредоточено произнасяни имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие.
към текста >>

7. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта.
Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране. А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението. Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и управление. Културата на братството е културата на бъдещето; в служба на нея трябва да положим нашия ум, нашето сърце и нашата воля!
към текста >>

8. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане.
В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с. Равна да ми изпрати графата за класирането.
към текста >>

9. 1934 година

Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане.
В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с. Равна да ми изпрати графата за класирането.
към текста >>

10. III. Предсказание за идващата епоха от 1945 - 1989 година

Евреите трябваше да приемат Христовото учение .И християните още не са Го приели .Те и досега още се чудят какво учение е това, което изисква от тях себеотричане .
I, с. 474-476; т. IV, с. 319. Приложете Божия закон. Който не се подчинява на тоя закон, носи отговорност. Евреите трябваше да приемат Христовото учение .И християните още не са Го приели .Те и досега още се чудят какво учение е това, което изисква от тях себеотричане . Те се чудят как да се отрекат от майка си и от баща си, даже и от живота си. Какво правят днес на бойното поле? Милиони хора са напуснали домовете си, майка си и баща си и се отрекли от живота си, без да се замислят за причината на това себеотричане. Защо се отрекоха те? Ако бяха се отрекли за Христа, друг резултат щяха да имат.
към текста >>

Милиони хора са напуснали домовете си, майка си и баща си и се отрекли от живота си, без да се замислят за причината на това себеотричане.
Приложете Божия закон. Който не се подчинява на тоя закон, носи отговорност. Евреите трябваше да приемат Христовото учение .И християните още не са Го приели .Те и досега още се чудят какво учение е това, което изисква от тях себеотричане . Те се чудят как да се отрекат от майка си и от баща си, даже и от живота си. Какво правят днес на бойното поле? Милиони хора са напуснали домовете си, майка си и баща си и се отрекли от живота си, без да се замислят за причината на това себеотричане. Защо се отрекоха те? Ако бяха се отрекли за Христа, друг резултат щяха да имат. Но и сега имат резултат. Всички убити във войната станаха проповедници на Христовото учение . Днес има повече от 30 милиона проповедници на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина.
към текста >>

11. 5. Писма из един роман

Невена Неделчева

Но ако искаш да знаеш пътя, който би те освободил от ревността - то е себеотричането.
А аз знаех пътя си занагоре и затова ти бях казала: «Аз трябва да те обичам тъй, както бих обичала всички хора. Трябва да ти помагам така, както бих помагала на всички.» Но ти поиска специфична любов за тебе и именно тя спъва тебе, а иска да сложи ограничение и рамки върху мен. Ние можем да бъдем заедно само тогава, когато между нас има другарство и обич без ревност и без ограничение. Защото твоята ревност е като вериги, които ме оковават и ми пречат да изпълня Волята Божия. Аз зная, че ти работиш да се освободиш от ревността и това ме много радва. Но ако искаш да знаеш пътя, който би те освободил от ревността - то е себеотричането. Да обичаш, без да искаш и без да чакаш. Този път е много труден, но резултатите са безсъмнено повече от добри. 5.12 Когато обичта е празник за душата Не мисли, че когато те отдалечавам, това е липса на обич. Не, това тъкмо показва колко много те обичам. Не мисли, че малко те обичам, когато не искам нашата близост да се превърне във всекидневие.
към текста >>

12. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Че моралът е фактор и условие за успех и благоденствие на обществото; и че той, моралът, изисква себеотричане и жертви, се признава от всички.
г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво. "Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант. Съвсем вярно. Ала не по-малко вярно е, че: Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи. д) Като едничката сила, която може да измести центъра на живота човешки, и да обуздае неговия упорит себизъм. Че моралът е фактор и условие за успех и благоденствие на обществото; и че той, моралът, изисква себеотричане и жертви, се признава от всички. Ала лични жертви и себеотричане е нещо невъзможно за егоиста. По естество, нагон и порив, човек е себецентричен, неуклоним егоист А това значи, рушител на общото благощастие. За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист. 3. Авторитетни думи за основната необходимост на религията. "Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой.
към текста >>

Ала лични жертви и себеотричане е нещо невъзможно за егоиста.
"Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант. Съвсем вярно. Ала не по-малко вярно е, че: Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи. д) Като едничката сила, която може да измести центъра на живота човешки, и да обуздае неговия упорит себизъм. Че моралът е фактор и условие за успех и благоденствие на обществото; и че той, моралът, изисква себеотричане и жертви, се признава от всички. Ала лични жертви и себеотричане е нещо невъзможно за егоиста. По естество, нагон и порив, човек е себецентричен, неуклоним егоист А това значи, рушител на общото благощастие. За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист. 3. Авторитетни думи за основната необходимост на религията. "Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой. "Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон.
към текста >>

13. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един.
Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред. Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от безстрашните бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява. Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта. Светлината пропъди тъмнотата и огрея душите на борците граничари Бургасци, Анхиалци, Айтосци, Троянци, Ловченци и Севлиевци, съставляващи 10-та Погранична дружина, заедно с притеклите се към състава на дружината от разните села на М. Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода. Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един. Турчин на дъжд не стои - бяга и се крие! " Така и стана. С тая буря от запад с дъжд, биещ и миещ лицата на турските пълчища сред нас и около Виза, българското оръжие ще бъде оставено на спокойствие поне за един ден!..., а отстъпващите турски отряди пред фронта на дружината бе обърнат в безпорядъчно бягство и попилян по разни насоки из мрачевината в настъпилата октомврийска тъмна нощ, без дума, в непозната за тях местност... Дружината се спря и закрепи на първата своя предпозиция, на най- историческия хребет на Бунар-Хисарските висоти... Боят бе окончателно спечелен за нас. Загуби имаше дружината: 30 убити, 2 умрели от раните и 37 ранени, а за противната страна, само убити повече от 280 души, прочетени на следния ден, между които двама ротни командири, а ранени неизвестно... Хвърлените две бомби върху турската поддръжка, в сгъстения й строй, за да бъде отстранена, дали 18 убити на камара един върху друг!... Хванатите единични пленници от дружината и най-много в с.
към текста >>

Мила картинка е тая обща братска трапеза между опълченци от 10-а Погранична дружина, действащата дружина от 45 полк, артилеристи и кавалеристи и какви ми ти разговори се водеха помежду им... Така и офицерите, след войнишкия обед седнаха и те на обща братска трапеза... Водачо народни, общественико, от всяко поле на твоята дейност, цениш ли безкористно това велико качество на себеотричане, като една голяма ценност и духовна заложба в душата на твоя единородец, в душата на българина?...
Обръща се към дружината командирът й и казва: "Момчета и братя, вие виждате, ето там спря вече дружина български герои и батарея бойци, които поразиха противника и той сега бяга... Те не са яли 5 дни топла храна и 3 дни хляб не са получавали, можем ли да ги приемем гости на нашата братска трапеза? "... Ние всеки ден имахме топла храна по два пъти и хляб изобилно..." Недоизказал още думите си дружинния командир и десетки гласове се обадиха: Т-н капитан, те са нашите синове... , ние ги посрещаме с радост, отстъпваме им всичката си храна, до довечера пак ще сготвим... , а и хляб имаме... Нека заповядат, па и така да бъдат посрещани и гощавани и нашите момчета, които са в 3 дивизия и кой знае къде сега и тя настъпва! "... ... Другарю боец и брате мой войнико... , чувствала ли е душата ти изблика на радостта и благодарността за подобно гостоприемство? Ако не си го изпитвал или сторил, не си ли поне чувал за подобна братска пожертвувателност по закона на Великата Жертва!... Отречи се от себе си, за да помогнеш на ближния си, на съидейника си... Перото не може да опише подобна картина на самопожертвувателност, на себеограничение, на братска жертва, макар и в най-малък размер... Тя само се чувствува от този, за когото се прави и от ония, които са били в положението на един подобен страдующ... Целият отряд на подполковник Шапкаров си споделиха топлата храна на дружината, получиха хляб, но помолиха, за да бъде истинска братска трапеза, трябва и дружината-опълченци да ядат заедно с тях, за да се знае, че всичко е споделено между стопани и гости!... Мила картинка е тая обща братска трапеза между опълченци от 10-а Погранична дружина, действащата дружина от 45 полк, артилеристи и кавалеристи и какви ми ти разговори се водеха помежду им... Така и офицерите, след войнишкия обед седнаха и те на обща братска трапеза... Водачо народни, общественико, от всяко поле на твоята дейност, цениш ли безкористно това велико качество на себеотричане, като една голяма ценност и духовна заложба в душата на твоя единородец, в душата на българина?... Задай си този въпрос, без да си отговаряш. Вливал ли си твоята душа в душата на тия, на които ти си застанал като водач, или пък, че те са те поставили за водач?... А чувствал ли си да се влива тяхната душа в твоята и да представлявате едно цяло по ум, по мисъл, по сърце?... Помни, водача и общественико, ако ти не влееш твоето духовно, умствено и волево естество в това на твоите подчинени, на твоите членове общественици и ако не потърсиш и не почувствуваш влиянието и на тяхната душа в твоята, и на тяхното сърце в твоето, и на техния ум в твоя, и на тяхната воля в твоята, т.е. ако не се доберете до хармонични помежду ви мисли, желания и действия, за общото благо и да виждат в тебе един постоянно светещ със силна светлина фар, силен светъл ум, знай, водачо и общественико, че ти ще бъдеш детрониран от самите собствени твои хора и членове на обществото ти, начело на които си застанал... В деня, в който ти си бил акламиран и величан, и не си отдал хвала Богу, не си отдал хвала на тия, които са те издигнали на своите плещи и ако същия ден измениш на хармонията, която ви е дала блестящи успехи, помни, в този същия ден вечерта "на залез слънце", ще залезе и твоята звезда и ще бъдеш поруган и разпнат от същите тия твои членове на обществото ти, ще бъдеш детрониран и унищожен... Обикни и обичай подчинените си бащински и те ще се жертват докрай за тебе, техния баща!
към текста >>

14. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

А тия "Невидими помагачи" са всякога с нас и ни съдействат, когато сме във връзка с тях и когато имаме нужда от тях, а тая нужда е винаги една необходимост за человека от света, за человека от земята, от земното училище... За да се подържа обаче тая връзка, необходима е Светлина и Чистота умствена, духовна и физическа... Трябва безкористно до себеотричане изпълнение на своя дълг за общото благо и тогава връзката се ще се запази.
Неговото соколово око не изпуща нето едно помръдване на противника, в каквато и да било насока. Предава се по телефоните до батарейните командири... , те от своя страна откриват унищожителен огън срещу противника. Още първите попаднали снаряди в предните редове на атакуващия, нанасят му големи загуби, разколебават предните му атакуващи елементи, обръщат ги в паническо бягство, а те повличат следващите техни другари и всичко почва да бяга, но накъде?... Едни бягат назад към своите окопи, преследвани от унищожителния огън на смелата ни артилерия и вярната стрелба на закритите картечници, а други бягат напред към нашите телени мрежи, гдето смятат огъня ни е по-слаб и там в разрушената позиция на своя враг да бъдат спасени... Да увардят живота си..., а вместо да се спасят, те увиснаха на телените мрежи... Бягството на противника бе паническо и той остави многобройни убити и ранени войници и офицери на полесражението. А каква жалка картина представляваха увисналите на телените ни мрежи французки пияни войници, от устата на които течеше коняк и друго питие, а имаха още по една манерка пълна тоже с течност от същото питие спиртно... Така противника дойде "САМО ДО ТАМ", до гдето му бе определено тая заран от "Невидимите помагачи". А тия "Невидими помагачи" са всякога с нас и ни съдействат, когато сме във връзка с тях и когато имаме нужда от тях, а тая нужда е винаги една необходимост за человека от света, за человека от земята, от земното училище... За да се подържа обаче тая връзка, необходима е Светлина и Чистота умствена, духовна и физическа... Трябва безкористно до себеотричане изпълнение на своя дълг за общото благо и тогава връзката се ще се запази. В разни епохи на българското Възраждане много жертви се дадоха, много кърви се проляха, много средства се изразходваха и в резултат досега имаме пред нас действителността на положението... Въпреки всенародното желание реализира ли се заветния български идеал - обединение на българското племе?!... Нека си задаваме тоя въпрос без да даваме отговор, за да не предрешим реализирането му... Не е въпроса в търсене на виновници, не се достига до резултат като определяме кой е работил по-добре и кой по-зле. Имаме пред нас една действителност и трябва да признаем, че въпреки стремежа на всички строители на народното обединение, защото всички са искали доброто на племето ни и щом не е достигнат желания резултат, яувствува, че методите и начините, по които се е решавала тая общонародна задача, не са били правдоподобни, затова и не са дали очаквания край... Трябва да се потърсят нови методи, нови начини за работа... А те, тия методи и начини са вложени вътре в нас, остава само да се развият както се развиват посети на времето семена, да възрастнат тия творчески дарби, защото ги има във всеки един като истински българин и те ще дадат непременно желания плод за радост на общото българско тяло, български организъм... И сега българският народ и племе зове на безкористна дейност тия свои труженици, за да бъдат достойни заместници и продължат творческото дело на Хилендарския монах Отец Паисий и последвалите го плеяда борци, имената на които не е нужно да се напомнюват за да не бъде осквернена тяхната памет и да не бъде обезпокояван техния дух на себеотрицание и безкористие за общото народно благо... Те борци и духовни, и политически, и финансисти, и просветни - те са наречените с общото име "НАРОДНИ БУДИТЕЛИ", които не са очаквали фондове и заплати в пътя на своята дейност, а са давали и материално, и умствено, и духовно при изпълнението на своя племенен дълг... Те бяха светила и негаснещи фарове на нашия народ и затова техните духове продължават и ще продължават да бъдат водачи на народните стремежи в пътя за реализирането на техните идеали, а те са идеали и наши и на цялото българско племе. Те бяха чисти в своите дела, чисти ли са като тях и досегашните им заместници?... Безкористни ли са в своите мисли, желания и действия.
към текста >>

15. 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)

Вергилий Кръстев

Трябва да ги промените, да минете през културата на себеотричането.
Да възлюбиш Господа, беседи от Учителя. София, 1946, с. 87-90. „Числото две е закон на развитие. С тия умове, които днес имате, не можете да приемете новото учение. С тия криви надписи не може да приемете новото учение. Трябва да ги промените, да минете през културата на себеотричането. Работа се иска от вас. Ако не работите, в една епоха може да сте пророк, а в друга говедар - от вас зависи. Много от миналите пророци са пръснати в света, като обикновени хора. В живота си човек напредва, но се връща и назад - зависи как е свършил работата си. Ако си я криво изтъкал, ще се върнеш да я поправиш, колкото страдания и да ти струва това.
към текста >>

Те и досега още се чудят, какво учение е това, което изисква от тях себеотричане.
Опитвайте нещата и вижте, какъв резултата ще имате. Приложете Божия закон. Който не се подчинява на тоя закон, носи отговорност. Евреите трябваше да приемат Христовото учение. И християните още не са Го приели. Те и досега още се чудят, какво учение е това, което изисква от тях себеотричане. Те се чудят, как да се отрекат от майка си и от баща си, даже и от живота си. Какво правят днес на бойното поле? Милиони хора са напуснали домовете си, майка си и баща си и се отрекли от живота си, без да се замислят за причината на това себеотричане. Защо се отрекоха те? Ако бяха се отрекли за Христа, друг резултат щяха да имат.
към текста >>

Милиони хора са напуснали домовете си, майка си и баща си и се отрекли от живота си, без да се замислят за причината на това себеотричане.
Евреите трябваше да приемат Христовото учение. И християните още не са Го приели. Те и досега още се чудят, какво учение е това, което изисква от тях себеотричане. Те се чудят, как да се отрекат от майка си и от баща си, даже и от живота си. Какво правят днес на бойното поле? Милиони хора са напуснали домовете си, майка си и баща си и се отрекли от живота си, без да се замислят за причината на това себеотричане. Защо се отрекоха те? Ако бяха се отрекли за Христа, друг резултат щяха да имат. Но и сега имат резултат. Всички убити във войната станаха проповедници на Христовото учение. Днес има повече от 30 милиона проповедници на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина.
към текста >>

0.79025411605835