НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
16
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Заровените таланти
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара
свършека
на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството?
Всичко ново смущава човека. Дори и най-обикновеното явление, което се повтаря всеки ден - изгряването на слънцето - той него не може да посрещне със спокойствие: смълчава се заедно с цялата природа, сърцето му почне да тупти - и той очаква с трепет момента, когато ще се покаже светлия връх на слънцето и то ще разкрие целия си лъчезарен лик. — Явила се някоя нова звезда в небето. Всички астрономи, всички хора, отвсякъде повдигат поглед нагоре и някак тайнствено се споглеждат един други: „Какво ли това значи? " Дали това не е някоя нова звезда, появила се внезапно в небето, както звездата, що знаменува раждането на Спасителя, преди 2000 години?
Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара
свършека
на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството?
И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви!
към текста >>
2.
Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
След
свършека
на затъмнението, вече в 12 ч.
Какво чудно има тогаз в туй, че и мъртвите вещества са изменени от него във вътрешния си строеж? Слънцето отслабна при слънчевото затъмнение; действието на златото на земята също беше отслабнало; то беше тъй слабо, че изгаси калая. И този опит с калая и златото беше повторен час след час. За тези последователни опити има приготвени образи. Но аз не мога да приведа цялата серия, тъй като броят на образите е доста голям.
След
свършека
на затъмнението, вече в 12 ч.
на пладне почват да се появяват малки форми; образите продължават да растат, както се вижда от образа в 2½ часа. След това те още продължават да работят. Цветът на образите от 4 часа и 5 ч. и 19 минути сл. обед изглеждаше черен при отразена светлина, а тъмно-пурпурно червен при преминала през образа светлина.
към текста >>
3.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за
свършека
на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр.
И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за
свършека
на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр.
че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите.
към текста >>
4.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за
свършека
, ликвидирането на една културна епоха, като днешната.
Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си – подобно една депресия, да речем – ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много векове и култури, той вижда как в разни епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по-широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както това съм поменавал и други път, в притчите, символичните сказания, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, както мнозина учени, само наивни митове и басни (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството.
Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за
свършека
, ликвидирането на една културна епоха, като днешната.
Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”. Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици – в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи – в разните научни и социални теории, макар и да падат една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците" и богата плячка тук, на земята и вечно блаженство, горе на небето и сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават благодатни условия и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие" – да се свърши „тоя грешен свят", а сега очакват „социалната революция", която да събори „тоя строй." Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сир.
към текста >>
5.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
някои очаквали пришествието на Христа и
свършека
на света.
Всеки народ, както и един клас в училището, учи известни уроци и известни добродетели, които зависят от степента на неговото социално, морално и политическо развитие. Когато тази степен спада, качеството на учениците намалява. Колкото идеала е по-висок, толкова народа става по-могъществен. Когато Рим изпадна в политически и нравствен разврат, душите, които биха сътворили неговото величие започнаха да се раждат у галите и германците, по-малко цивилизовани, но по-чисти физически и неизбежния резултат бе че Рим загина, а по-младите народи се издигнаха, (следва) На конгреса на спиритистите в Чехословакия — 5-6 юли, 1931 г. В 1844 г.
някои очаквали пришествието на Христа и
свършека
на света.
Интересно е, че от тогава датират няколко мощни духовни движения — Бахаизма, спиритизма и др., които разклатиха материализма и прогласиха реалността на Духа. В Чехославия спортистите са повече от 300,000. Центъра на движението е в Радванице, Силезия, където Спиритическото Братство има два дома. Новия дом — голям модерен салон за представления и сказки е току що привършен. Построен е с работа и дарения — без заеми в банки.
към текста >>
6.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при
свършека
на миналия ден.
В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание. В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е.
поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при
свършека
на миналия ден.
Всички различни същества, обаче не поемат пътя на своята еволюция веднага в началото на една нова проява на дадена система. Някои от тях трябва да почакат, докато тези, които ги предшестват, подготвят необходимите условия за тяхната проява. В природата няма мигновени процеси, мигновено творчество. Всичко се развива извънредно бавно (според нашата човешка мярка) но това развитие, макар и толкова бавно, е абсолютно сигурно в достигане на крайното съвършенство. Също както в стадиите на човешкия живот на земята — детинство, юношество, зрелост и старост — така и в макрокосмоса съществуват различни степени, съответстващи на различните периоди на макрокосмичния живот.
към текста >>
7.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И действително, Той каза: „Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето аз съм с вас през всичките дни до
свършека
на века“.
И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“. Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство.
И действително, Той каза: „Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето аз съм с вас през всичките дни до
свършека
на века“.
В течение на трите дни — дните между разпятието и възкресението, е бил даден великия и мощен импулс на човешкото развитие — Духът Христов проникнал цялата земна аура, чак до центъра на земята и дава импулс на човешките души да влязат отново в Божествения път, от когото биха се отклонили след грехопадането и без външен импулс не можеха да се върнат и да влязат в него, защото бяха загубили посоката на пътя. В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма чистота и съвършенство тяло и напълно подчинява физическата материя на разумното начало в себе си. И затова след възкресението Той казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Това показва, че той е проникнал със същността си всички сили и елементи на земното битие. И като следствие на това преобразяване виждаме, че след възкресението, като се явява на учениците си, те, отначало не Го познали.
към текста >>
8.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наричат го още
свършек
на света, което също не разбират какво значи.
Ние ще ви покажем постепенно как да влезете в тези градини и да си наберете пресни и свежи плодове. Като влезете в градината, всеки ще си избере плодове, според вкуса на своя ум и според вкуса на своето сърце. Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донесат вашите братя, които идат. От хиляди години цялото човечество ги очаква и те ще дойдат. Това религиозните го наричат второ пришествие, но не разбират какво значи.
Наричат го още
свършек
на света, което също не разбират какво значи.
А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха. Беседа от Учителя, държана на 12. VIII. събота 1939 год. при 7-те езера на Рила АЗ ВИЖДАМ Един саван от кръв, заблуди и лъжа, покрива цялата земя. Един сребристо ткан вуал, плачът, молитвите на тез, които си избрал, възпира огненият меч — на твойта свята правда!
към текста >>
9.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичките сладки плодове на моите есенни дни и летни нощи, цялата жътва и всичко, което съм спестил през своя пълен с труд живот, аз ще сложа пред нея при
свършека
на моите дни, когато тя похлопа на моята врата. 91.
Нека разцъфнат цветята в моята градина, макар да не е ударил още часът, и нека пчелите почнат своето лениво бръмчене. Много часове прекарах аз в борба между доброто и злото, но сега приятелят на моите празни дни скланя моето сърце към себе си, и аз не разбирам, защо е този зов към целта, която няма смисъл? 90. В деня, когато смъртта похлопа на твоята врата, какво ще й предложиш ти? О, аз ще туря пред своята гостенка пълната чаша на моя живот. Не, аз няма да я пусна с празни ръце.
Всичките сладки плодове на моите есенни дни и летни нощи, цялата жътва и всичко, което съм спестил през своя пълен с труд живот, аз ще сложа пред нея при
свършека
на моите дни, когато тя похлопа на моята врата. 91.
О, ти последно осъществление на живота, смърт, моя смърт, ела и ми пошепни ! От ден на ден аз те чаках; зарад тебе аз понасях радостите и скърбите на живота. Всичко, което съм аз, което аз имам, на което се надявам, и цялата моя любов, — всичко вечно и неволно се е стремило към тебе. Цветята са сплетени, венецът е готов за младоженеца. След венчаването, годеницата ще напусне своя дом и сама ще срещне своя господар в мълчанието на нощта. 92.
към текста >>
10.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от
свършека
на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
Телепатически сеанси на Д р Радван в София (с портрет). 19. Книжнина. 20. Разни вести: руският писател по окултизма Гр. В. Бостунич. Теорията на Айнщайна .
Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от
свършека
на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк!
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всеки
свършек
се слива с другия без чувствителен преход.
Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия.
Всеки
свършек
се слива с другия без чувствителен преход.
Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност.
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Отпреди четвърт век приблизително аз се приготовлявам по-усилено и съм вече към
свършека
.
Също така всеки ще разбере, че аз се съгласих да се напечата тази моя книга само след като можах да повярвам, че съм напълно изследвал предмета й. Приготовлението й почна едновременно с датата на анкетата ми, въз 1904 год., а първоначално тя се замисли още в 1861 г., както може да се съди по моя Дневник. Подобни съчинения не се уреждат само в една година. От друга страна, тази книга не можеше да служи като отговор само на такива пожелания, като горното, които са десетки! Ще бъдат ли удовлетворени един ден?
Отпреди четвърт век приблизително аз се приготовлявам по-усилено и съм вече към
свършека
.
Но нека започнем оттук. Четците на съчиненията ми много са ми помогнали в издирванията, като ми изпращат от дълго време такива наблюдения, с които се приготвя исканото решение с голямо доверие. Дано нашите усилия да. сполучат да хвърлят известна светлина з средата на тоя вековен мрак на проблемът за смъртта! * * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в училището, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни.
към текста >>
Нека изучим тоя
свършек
на всичко: това е един предмет, достоен за нашето внимание.
Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на народите са посветени на периодическите международни изтребления. За това и смъртта продължава да управлява господарски съдбините на човечеството. В действителност, тя е господарката. Нейният скиптър никога не е упражнявал своята властническа мощ с такова жестоко и дивашко насилие, както през последните години. Като повали милиони хора на бойните полета, тя повдигна милиони въпросителни към съдбата.
Нека изучим тоя
свършек
на всичко: това е един предмет, достоен за нашето внимание.
* * * Планът на това съчинение е очертан от целта му: да се констатират положителните доказателства за нашето преживяване. В него не ще намерите нито литературни дисертации, нито красиви поетически фрази, нито повече или по- малко пленителни теории, нито хипотези, но само факти от наблюдение, с техните логически изводи. Умираме ли съвършено? Ето въпросът. Какво остава от нас?
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края,
свършека
на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII:
свършек
, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване ().
Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели. III: Сестри и други роднини: VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. (). XI: приятели (); D.
IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края,
свършека
на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII:
свършек
, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване ().
След този общ обглед, чрез който ни стана ясна свързката между различните части на небето (зодиак — хороскоп), можем по-подробно да проследим значението на всяка къща по отделно. (Следва), ------------------------------------------- 1) Неподвижни знаци са: , , , ; главни са: , , и подвижни са , , . и . 2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети. 3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти.
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Значи, този час означава
свършека
на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация.
Но навред Духът Божи почива върху водите на скърбите, божествената сила изчерпва дивата и в непредвиденото от хаотичното незнание се заражда и потръпва произхода на бъдещето небе. Тогава хаосът, изкоренен из основа, потъва в рая. „Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата“. Продължителността на най-лошия момент от хаотичните епохи е определена от Кабалата с дванадесетте символични часове, както гласи 22-ия стих. Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща.
Значи, този час означава
свършека
на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация.
Очевидно е, че тия числа не трябва да се вземат в буквален смисъл, но означават фигуративната продължителност на един период от време и особено на окултните елементи, принципите, които действат през тоя период и го управляват. Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи. Но кои са тринадесетте форми на това влияние? Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака. Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината.
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова
свършек
, той запазва своята особена заслуга и и специален характер.
И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава. Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела.
Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова
свършек
, той запазва своята особена заслуга и и специален характер.
Тоя рай е третото Царство Божие. (Следва краят) АЛХИМИЯ1) Какъв съдбоносен и, заедно с това, прекрасен термин — Алхимия! Тя е пълна с всевъзможни истини на точното знание и философските спекулации и е размесена с тях, но нейната област е в безконечното и непостижимото и затова тя се изплъзва от нашето умствено определение. Есенцията й е твърде тънка, за това тя презира най-острия анализ на нашите най — дълбоки научни обобщения. И въпреки тази очевидна истина, как силно очарова слуха звукът на тая дума на ученика мистик!
към текста >>
НАГОРЕ