НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
33
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и
свършека
на войната, така и за съдбата на Русия.
Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13).
Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и
свършека
на войната, така и за съдбата на Русия.
Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти. Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия. Руси Караиванов с голямо вълнение разказваше този случай тридесет години след победата на Русия • срещу Германия. Той доживя да види как всичко това се сбъдна.
към текста >>
2.
181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отговарям: „Трябва да знаете какво е казал Учителя за епохите, които следват до
свършека
на века и за нашата задача.
А ние с тези пари, които остави Учителя успяхме да отпечатим 51 томчета. Сега разбрахте ли, че брат Борис не е направил грешка както някои се опитваха да ме обвиняват? Ако беше Учителят останал, ако трябваше да дойдат други събития, тогава щеше Той сам да нареди да закупим тези места. Но дойдоха другите събития и настъпи нова епоха от 45 години, които Учителят бе предсказал. Питат ме, дали да купим в бъдеще тези места?
Отговарям: „Трябва да знаете какво е казал Учителя за епохите, които следват до
свършека
на века и за нашата задача.
Нашата задача е да съхраним Словото на Учителя и да Го прехвърлим на едно следващо поколение." Това е разрешението на задачата с местата на Бистрица.
към текста >>
3.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Методи Константинов беше взел живо участие при
свършека
на предишната епоха и идването на Новата епоха.
Денят беше 9 септември 1974 година. Бяха изминали тридесет години от идването на комунистическата власт. Ние се усмихнахме и излезнахме на балкона да гледаме тази феерия от разноцветни илюминации на небето. Приехме го като добър знак. Ние също приключвахме с него историята на една епоха.
Методи Константинов беше взел живо участие при
свършека
на предишната епоха и идването на Новата епоха.
Методи Константинов бе донесъл един свитък листове, написан на пишеща машина от 129 страници, които бе написал през 1966 година. Уточнихме се как ще работим. Той четеше отделни пасажи от предварително написания текст и когато идваше време да бъдат поставени въпроси от мен за изясняване, ние спирахме записа, уточнявахме се, той разбираше какво аз искам и допълнително даваше обяснение, което записвахме към основния текст. Така се явиха много ценни допълнения, които някои впоследствие се оформиха като отделни глави. Този предишен текст Методи го бе дал няколко човека и те бяха го изкарали на ксерокс и той се пазеше досега на много места.
към текста >>
4.
ПРЕД НОВАТА ЕПОХА
,
,
ТОМ 9
За
свършека
на века т.е.
За неговото идване прочетете „Космогонията", том I, стр. 632-637. 2. Идването на Всемировият Учител е предсказано от Откровение на Йоана (Гл. 19, ст. 9, 11-16), че той носи Божието Слово и че е Цар на царете и Господ на господарите. 3.
За
свършека
на века т.е.
по времето, което бе на земята между българите през 19 и 20 век той предсказа онова, което се сбъдна (Изгревът, том II, стр. 38-39). 4. За епохата на Водолея, която ще трае 2160 години, виж „Изгревът", том II, стр. 35-39. 5. А кой е Всемировият Учител Беинса Дуно виж в „Изгревът", том II, стр.39-44. 6.
към текста >>
5.
І.01.05. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Едната половина оставял до
свършека
на вечерта, тя е за Ангела Господен, а другата половина я раздробявал, въздигал я на блюдо, и казвал: „Това е хлябът на страданието, който са яли нашите бащи в египетската страна." След това се наливала втората чаша.
Пасхалното тържество се учредява в памет на излизането на юдеите от Египет и освобождаването им чрез Ангела Господен. Домакинът, главата на семейството, взимаше една чаша с вино, първата чаша, и благославяше Бога за плодът на лозата и произнасяше молитва; „Благословен си ти, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си ни избрал от всички народи и си ни възвисил над всички племена, и си ни осветил чрез Твоите заповеди." След това предава на всички от семейството си да пийнат от чашата. Това е примирителна жертва и образ на чашата с вино е кръвта на жертвения агнец. След това си омива ръцете. След това домакинът взимал безквасна пита, преломявал я с ръцете на две половини.
Едната половина оставял до
свършека
на вечерта, тя е за Ангела Господен, а другата половина я раздробявал, въздигал я на блюдо, и казвал: „Това е хлябът на страданието, който са яли нашите бащи в египетската страна." След това се наливала втората чаша.
Тогава най-малкият от членовете на дома запитвал: „Що значи у вас тази служба? " Тогаз домакинът казва: „Това е жертва на Пасхата за Господа, защото премина къщите на израилевите синове в Египет, когато Той порази египтяните, а нашите къщи избави." (Изход, гл. 12, ст. 27). След това главата на семейството разказвал според Библията цялата история на израилското робство в Египет и изхода му от робството. След това вдигал втората чаша с червено вино и казвал: „Ние трябва да благодарим, хвалим, славословим, възвеличаваме, прославяме, почитаме и пеем песни на Оногова, Който е направил за нас и нашите отци всички тези чудеса и ни е извел от робство е свобода, от подчинение към свобода, от печал - в радост, от скръб - в празненство, от тъмнина - във велика светлина." Пак се вдигала втората чаша.
към текста >>
6.
І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А пък на
свършека
на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...
Ето Дух Свети що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго-(17*) с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. За това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православний Вожд-(18*) и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие.
А пък на
свършека
на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...
Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по ид (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето-(19*) и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин."
към текста >>
7.
І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А пък на
свършека
на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...
Ето Дух Свети що говори: Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цдр е надарен от Всемогущаго е такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. 3а това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница нд станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православннй Вожд и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие.
А пък на
свършека
на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...
Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по |'д (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин.
към текста >>
8.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител Йосиф Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След
свършека
на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил.
ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА СБОРНИК в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение София, Издание на Св. Синод на Българската църква, 1922. (стр. 86-107) ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА Грозните самоуправства и големите вътрешни смутни и сътреси в Турция в края на XVIII и в началото на XIX столетия - през кървавата епоха на кьрджалии-даапии, на непокорни паши и яани - тласват изплашеното и безпомощно селско наше население към бягство и преселение в градовете. Тъй се засилва българският елемент тук, полагат се основите на българското гражданство, погърчено току-речи по онова време; засилват се и редовете на еснафите, носители отпосле на нашето народностно възраждане и училищно движение. Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу.
Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител Йосиф Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След
свършека
на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил.
Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици. Казал реч и мютесари-фът относно ползата от учение за всички народности в турската империя. Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г. и втори.
към текста >>
9.
IV.19 август, неделя
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Сега вече приближаваме към
свършека
.
Гладът в България може да се отмени, а може и да се ускори. През тази година мнозина ще поумнеят, защото една Верига всякога може да предизвика глад в една страна, а да се предизвика глад е много лесно нещо, също и плодородие да се предизвика е лесно. Илия се помоли и нямаше дъжд 3 години. Пак се помоли за дъжд и дойде дъжд. Илия беше човек на Правдата, а Елисей искаше и Правдата, и Любовта и затова го виждаме, че беше благ.
Сега вече приближаваме към
свършека
.
Приятелите ни скоро ще си отпътуват - 10 часа и 40 минути сутринта. Поздравлява ви д-р Миркович от горе и казва: „Бих желал да съм с вас; човек все ще разбере своето предназначение, но късно малко. По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мене." Приятелите си отидоха. При заминаването си приятелите ни казват: „Да пребъде благословението Ми през цялата година към вас." Всички съсъди, които предстояваха пред Господа, се снеха долу в салона по следния ред: Мих.
към текста >>
10.
IV.11 август, четвъртък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
се разбира
свършекът
на света, а то е второто идване на Христа.
А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Но специално върху картината ние ще се спрем друг път, а това, което се загатна върху нея сега, е мимоходом. На въпроса, зададен от Симеон Драганов, г-н Дънов отговори: - Че Христос ще дойде, това е безспорно и скоро ще дойде, но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век. На въпроса на Атанас Бойнов г-н Дънов отговори: - Под думата „второ пришествие" не бива да.
се разбира
свършекът
на света, а то е второто идване на Христа.
Най-после, и философски не е право да се приеме, че второто пришествие означава свършека на света. След това г-н Дънов каза: - Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете вашата вяра и градете върху нея, което е вече направено от вас. Събранието се преустанови за довечера в 9 часа.
към текста >>
Най-после, и философски не е право да се приеме, че второто пришествие означава
свършека
на света.
То е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Но специално върху картината ние ще се спрем друг път, а това, което се загатна върху нея сега, е мимоходом. На въпроса, зададен от Симеон Драганов, г-н Дънов отговори: - Че Христос ще дойде, това е безспорно и скоро ще дойде, но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век. На въпроса на Атанас Бойнов г-н Дънов отговори: - Под думата „второ пришествие" не бива да. се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа.
Най-после, и философски не е право да се приеме, че второто пришествие означава
свършека
на света.
След това г-н Дънов каза: - Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете вашата вяра и градете върху нея, което е вече направено от вас. Събранието се преустанови за довечера в 9 часа. В 10 часа вечерта събранието се продължи.
към текста >>
11.
НАРЯДИ за 1914 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Всеки ден ще се чете от Евангелието по една глава, начиная от Матея до
свършека
на целия Нови Завет през годината.
Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползувате от това: благословенията чрез вас ще дойдат за тях. НАРЕЖДАНЕ за 1914 г. за братята и сестрите от Веригата Лозинката ще се чете всяка заран изведнъж. Преди нея ще се започва с Добрата молитва, която ще се чете тайно (наум). След нея ще казваме: „Господи, благослови моята душа" и тогава ще се започва Лозинката.
Всеки ден ще се чете от Евангелието по една глава, начиная от Матея до
свършека
на целия Нови Завет през годината.
Главите от Евангелието ще се четат сутрин след молитвата задължително. Четивото ще се започне от 19 септември. През годината ще постим 12 петъка абсолютен пост. I петък ще бъде за укрепяването на нашия дух; II петък - за усилванието на нашата душа; III петък - за просветявание на нашия ум; IV петък - за очиствание и облагородявание на нашето сърце; V петък - за идванието на Христовия Дух; VI петък - за прославлението на Името Божие на земята; VII петък - за идванието на Царството Христово на земята; VIII петък - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както се изпълва горе на небето; IX петък - за българския народ; X петък - за славянството; XI петък - за воющата Христова църква на земята; XII петък - за Любовта Божия. Постът ще бъде по 36 часа: от четвъртък, 7 часа вечерта, до събота, 7 часа сутринта, като се отговява с много лека храна.
към текста >>
12.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1101-1020
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
За
свършека
на века виж „Изгревът", том II, с.
Периодите вървят през 45 години, а една епоха е от 1000 години. 3. От 2035 - 2080 г. - анархо-комунистическа власт - идейна, политическа и икономическа диктатура. Цикълът от 45 години се определя от съвпада на Сатурн с Уран. Евреите по времето на Мойсей стояха 45 години заради това, че не изпълниха волята на Йехова, който ги водеше в пустинята нощем като огнен стълб, а денем простираше облак над тях да ги пази от слънцето, а сутринта ги хранеше с манна, паднала от небето.
За
свършека
на века виж „Изгревът", том II, с.
38 - 39. Пророчествата на Учителя са дадени в „Изгревът", том III, с. 309 - 310, а за Деня Господен - виж под N 8 на стр. 309. За Епохата на Водолея виж „Изгревът", том II, с. 35 - 39.
към текста >>
13.
11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
1-3 Цели две години се изминаха от
свършека
на Общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Фалитът на старите идеи - Белият комунизъм „Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с.
1-3 Цели две години се изминаха от
свършека
на Общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скор още се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, не червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги", препускат от столица на столица, посрещат се и се изпращат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват" се с щедри обещания, „малки" и „големи" съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните" държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи -това са водителите на съвременното човечество.
към текста >>
14.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е
свършек
, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна.
Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел, граница. Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма.
Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е
свършек
, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна.
А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената. IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец. Нам е невъзможно, разбира се, да определим точно къде отива душата.
към текста >>
15.
10. От миналото на българите
,
(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)
,
ТОМ 20
И то, като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като й припише собствените си грехове на новото, на невинния - и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов «свят», който понякога той смята изобщо за
свършека
на света... Такова непознаване духовната страна на събитията не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични, непроверени и дори несмислени фрази (като тази например, че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора.
И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора - и то с име в света и официалната наука - се приближават и «проучават» историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващанието на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, Който беше Пътят, Истината и Животът в душите ни; ако нашият път стане Неговият; и нашата истина - Неговата; и нашият живот - Неговия, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки, и то все пак не така - почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери доколко църквите са се отместили встрани, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на великото духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чиито крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма - и свършим с реформацията и великата френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата, без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги тъкмо изобличаваха... Та това е ставало и по-рано - това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование: винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота - и развиващо се паралелно със старото, без да ще, един ден ще го измести, присъствуващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя на живота, но които сега му липсват изцяло.
И то, като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като й припише собствените си грехове на новото, на невинния - и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов «свят», който понякога той смята изобщо за
свършека
на света... Такова непознаване духовната страна на събитията не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични, непроверени и дори несмислени фрази (като тази например, че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора.
За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере преди всичко до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните тям движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувствува от всяко будно сърце. Тогава - и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно много по-дълбоко съпоставяние на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиций... Тия мисли ние взимаме само като увод към последующата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите; В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата - планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот - по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки-и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура.
към текста >>
16.
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ
,
том XX Любомир Лулчев
,
ТОМ 20
91-93 за
свършека
на века през 1923 г.
59 Вж «Изгревът», том I, стр. 260-266. 60 Вж «Изгревът», том I, стр. 80-82; «Изгревът», том V, стр. 194-196, стр. 230-233. 61 Вж Пророчеството в «Изгревът», том XI, стр.
91-93 за
свършека
на века през 1923 г.
62 Това е Мария Алексиева генерал Стоянова, съпруга на генерал-адютант Алекси Стоянов. Вж «Изгревът», том I, стр. 437-438, 451-452; том XV, стр. 326. 63 Това е Мария генерал Стоянова. Всички тези твърдения са на Учителя Дънов и те са описани в «Изгревът», том IV, стр.
към текста >>
17.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
ст.) В онова наводнение на всеобщи разврат, в ония останки на нарушени свещени закони, в личбата на ония големи облаци, които все повече се сгъстявали над хоризонта, на мнозина, па и на някои благочестиви юдеи, се струвало, че приближава
свършекът
на света и е разкрита голямата бездна да погълне всичко нечестиво.
VIII, 1910 г., кн. 8 ÷ 10, стр, 56 ÷ 61. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. (Йоан, 3. гл., 16.
ст.) В онова наводнение на всеобщи разврат, в ония останки на нарушени свещени закони, в личбата на ония големи облаци, които все повече се сгъстявали над хоризонта, на мнозина, па и на някои благочестиви юдеи, се струвало, че приближава
свършекът
на света и е разкрита голямата бездна да погълне всичко нечестиво.
Всичко е било в ръцете на безсъвестната Иродова династия или на лукавите книжници, фарисеи и садукеи; на народа не оставало нищо друго, с което да се утешава, освен силната му вяра в Мойсеювия закон и надеждата за идването на Месия. Наставала е епоха толкова размътена, че застрашавала всичко старо да изчезне безвъзвратно, а идеалът за новото изглеждал смътен и неизвестен, сякаш избрания народ обгръщал най-дълбок мрак. Наистина пред утринната виделина на въплътяващия се Христос идолопоклонството бе достигнало най-отвратителни и гнусни злоупотребления с плътта, а следствията от безбожието не могат да бъдат друго освен нравствен упадък на народите. Изглеждало е, че безнравст-веността се е стремяла да изпие до дъно чашата на нечестието, а несправедливостта - да вземе вече един по- обуздан безвъзвратен път. Престъпленията царували навсякъде като обществен задължителен закон за всички и никой не е могъл да намери цяр за това зло на грозния ужас и гибелта, що обхващало хиляди сърца.
към текста >>
18.
III. Съвпад на планетите Сатурн и Уран в знака Стрелец през 1988 година
,
,
ТОМ 22
Ill през 1995 г., той ми продиктува една негова стенограма от разговор с Учителя за „
свършека
на века" от 45 години.
Ill, с. 311-318. 3. Когато работех през 1972 г. с Борис Николов, чийто спомени днес са публикувани в „Изгревът", т. II и т.
Ill през 1995 г., той ми продиктува една негова стенограма от разговор с Учителя за „
свършека
на века" от 45 години.
Тогава пресметнах, че тези 45 години започват от 1944 г. и свършват 1989 г. А беше 1972 г. И трябваше да се чака и да се мълчи, защото комунистическата власт правеше всеки месец обиски на последователи на Учителя по донесения на нейните тайни агенти внедрени в т.н. последователи на Учителя Дънов.
към текста >>
Това са думи на Учителя." Вероятно Борис Николов беше споделил с него за стенограмата за „
свършека
на века".
А можеха да ме заварят там заедно с магнетофона, да го приберат и да ме арестуват. Казвам му: „Спри да го разказваш. Ще ми се попречи на работата с тебе." А той не спираше, а си го разказваше. „Кой ти го е казал това? " - „Който трябва ми го е казал.
Това са думи на Учителя." Вероятно Борис Николов беше споделил с него за стенограмата за „
свършека
на века".
Идва жена му Станка и също пред мен го предупреждава: „Не го разказвай и не заангажирай Учителя с това пророчество и с тази дата.Ще предизвикаш обиски."А той беше уверен в себе си и казваше: „Няма да мълча. Ще го разказвам." И го разказваше на мнозина, но никой не го смяташе за сериозно и за пророчество, затова му се размина. Само му се усмихваха, тупаха го по рамото и го отминаваха. Беше над 80 години и приемаха, че това са измислици от старостта му. А той беше старец, но с ума си!
към текста >>
Той си замина през 1992 г., три години след
свършека
на комунистическата диктатура.
Само му се усмихваха, тупаха го по рамото и го отминаваха. Беше над 80 години и приемаха, че това са измислици от старостта му. А той беше старец, но с ума си! 7. Така се размина не само на него, но и на мен и на всички около мен. Той, Георги Йорданов дочака да се сбъднат тези събития, които ги очакваше.
Той си замина през 1992 г., три години след
свършека
на комунистическата диктатура.
Макар и възрастен - беше 80-85 годишен, но беше много деен и със запазен разсъдък, За неговите спомени вижте „Изгревът", т. VIІ, с. 65-124, а за политическите събития вижте с. 87-90 под № 18, с. 105-106 под №36.
към текста >>
19.
VI. ВЛАСТ И НАРЕДБИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ, УПОТРЕБИТЕЛИ И НАРОД (НАВРЕМЕННИ НАСТАВЛЕНИЯ)
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
почнат ли да се раждат много незаконородени деца, както това бе в болшевишкия режим, а за срам и позор, в по-малък процент е и в много християнски държави; почнат ли да се секат пари от желязо и други прости, неблагородни метали,
свършекът
на света наближава!
Защо? Защото сме изопачили извънредно много Христовото учение. Войните показват това, животът показва това! Турците имат една знаменателна пословица за идването на второто пришествие. Те казват: «Инсанън пичи гелдими, туранън тучу чиктими, дюнянън сон- битими гелисръ», т. е.
почнат ли да се раждат много незаконородени деца, както това бе в болшевишкия режим, а за срам и позор, в по-малък процент е и в много християнски държави; почнат ли да се секат пари от желязо и други прости, неблагородни метали,
свършекът
на света наближава!
Действително, най-благородният метал - златото, се изпокри от държави и отделни хора. Взе да се преследва и свободното продаване на златото по пазаря, особено златните монети, и то достигна до баснословна цена! Нима Божият Дух, Който работи и в земята и от разни молекули си съчетава начатък на злато и ни дава възможност да го имаме за най-хубавите украшения и правене на златни монети, трябва да го докараме до такова унижение? Да не бъде! Златото при това е и едно хубаво доказателство как ние, хората, като чада на Бога, трябва, и в ада да сме, пак да творим най-хубавите добродетели, както върши това Божият Дух.
към текста >>
20.
4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски
,
,
ТОМ 24
При
свършека
, дойде при мен добре известният там скулптор г.
Ватралски аз видях същата песен, пратена от дружеството за спомен. В същия албум забелязах и разни картони, листове, афиши -с които се е обявило за речите му. На някои от тях бе ликът на г. Ватралски с български калпак; на други кръста срещу полумесеца и пр.) На един площад, между другото, говорих за г. Гладстона. Говорих възторжено, както обикновено говоря за него.
При
свършека
, дойде при мен добре известният там скулптор г.
Брюс-Джой, който тоже бил почитател на г. Гладстона. Той ми каза: "Г. Ватралски, ще Ви моля да ми направите едно удоволствие. Ще Ви моля да приемете от мен един спомен - бюста на г. Гладстона". О, каква бе радостта ми!
към текста >>
21.
196. Плановете на Черната ложа
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
в Симеоново, това вече беше
свършека
.
И аз чета Библията и той се успокоява. А долу аз го оставям всичко да изговори, след като той свърши да говори, аз почвам и като почвах да говоря, аз пък като хала срещу него, така, така, така, и той пада по очи, просва се по очи на земята. Винаги се просваше по очи. Дори веднъж при гората като вървяхме и той пак падна на земята по очи, като му говоря. И цяла година, аз отидох учителка 1942 г.
в Симеоново, това вече беше
свършека
.
И там се разболях и той дойде един ден, обаче, аз вече чувствах, че няма нищо между нас. Че нещо е приключено.
към текста >>
22.
III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Или, ако още е можало да има некои второстепени причини армията да стои неразпусната, защо това не стана след 13 март, истинския
свършек
на войната?
И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание? Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия? 5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена?
Или, ако още е можало да има некои второстепени причини армията да стои неразпусната, защо това не стана след 13 март, истинския
свършек
на войната?
Да се бои от нас? - Но ние не сме претендирали за нещо повече от установеното в договора? И не само тя не демобилизираше, а по произволно избраната си граница Вардар, Брегалница, Злетовска река, тя вдигаше окопи, редути и телени заграждения. Нима всичко това не говореше на Русия, че се заплашва съюза - нейното "дипломатическо тържество", и се подготвя сблъскване? Направи ли тя нещо да го предотврати, като беше длъжна и силна, или...?
към текста >>
23.
26. По повод едно предсказание
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Страшно нещо е
свършекът
на света.
Определената дата мина сравнително спокойно, небето беше безоблачно и никаква земна депресия не раздруса столицата; сеизмографът идеално беше запазил покоя си и хората бяха готови да наругаят ясновидеца - личност подобна на тази на американския учен. Но за да бъдем точни, макар, че това не са летописни записки, нека кажем, че на същия този ден се случи голяма политическа депресия, вестниците ни осведомиха с известно закъснение и в това време новината свободно се носеше по градове и села; тръгна между народа и без радиопредаватели. Всичко след това получи първоначалния си вид, успокои се атмосферата, ала земетресение не стана. Вече не е важно, че депресията не беше от вулканичен произход. Тия две студентки от това предсказание преживяли голяма тревога - не искали да умрат преждевременно и тръгнали да проверяват.
Страшно нещо е
свършекът
на света.
Те се явяват при Учителя и поставят направо въпроса: Вярно ли е, че светът ще се свърши? Какво е мнението на Учителя по този въпрос? Те вярвали в Него и очаквали нещо успокояващо, вероятно. Какво е казал на тях не е казано. В беседата има само един въпрос от страна на Учителя: “Вие готови ли сте за оня свят?
към текста >>
24.
1.3. Съвпад на планетите Сатурн и Уран в знака Стрелец през 1988 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
с Борис Николов, чийто спомени днес са публикувани в „Изгревът", том II и том III през 1995 г., то той ми продиктува една негова стенограма от разговор с Учителя за „
свършека
на века" от 45 години.
За тази епоха имаме категоричното мнение на Учителя Дънов, чийто думи са публикувани в „Изгревът", том II, с. 38-39 и том III, с. 309-310. А за пророчествата на Новата епоха виж том III, с. 311-318. 1.3.3. Когато работех през 1972 г.
с Борис Николов, чийто спомени днес са публикувани в „Изгревът", том II и том III през 1995 г., то той ми продиктува една негова стенограма от разговор с Учителя за „
свършека
на века" от 45 години.
Тогава пресметнах, че тези 45 години започват от 1944 г. и свършват 1989 г. А беше 1972 г. И трябваше да се чака и да се мълчи, защото комунистическата власт правеше всеки месец обиски на последователи на Учителя на донесения на нейните тайни агенти внедрени в т.н. последователи на Учителя Дънов.
към текста >>
Това са думи на Учителя." Вероятно Борис Николов беше споделил с него за стенограмата за „
свършека
на века".
А можеха да ме заварят там заедно с магнетофона, да го приберат и да ме арестуват. Казвам му: „Спри да го разказваш. Ще ми се попречи на работата с тебе." А той не спираше, а си го разказваше. „Кой ти го е казал това? " - „Който трябва ми го е казал.
Това са думи на Учителя." Вероятно Борис Николов беше споделил с него за стенограмата за „
свършека
на века".
Идва жена му Станка и също пред мен го предупреждава: „Не го разказвай и не заангажирай Учителя с това пророчество и с тази дата. Ще предизвикаш обиски." А той беше уверен в себе си и казваше: „Няма да мълча. Ще го разказвам." И го разказваше на мнозина, но никой не го смяташе за сериозно и за пророчество, затова му се размина. Само му се усмихваха, тупаха го по рамото и го отминаваха. Беше над 80 години и приемаха, че това са измислици от старостта му. 1.3.7.
към текста >>
Той си замина през 1992 г., три години след
свършека
на комунистическата диктатура.
Ще го разказвам." И го разказваше на мнозина, но никой не го смяташе за сериозно и за пророчество, затова му се размина. Само му се усмихваха, тупаха го по рамото и го отминаваха. Беше над 80 години и приемаха, че това са измислици от старостта му. 1.3.7. Така се размина не само на него, но и на мен и на всички около мен. Той, Георги Йорданов дочака да се сбъднат тези събития, които ги очакваше.
Той си замина през 1992 г., три години след
свършека
на комунистическата диктатура.
Макар и възрастен - беше 80-85 годишен, но беше много деен и със запазен разсъдък. За неговите спомени вижте „Изгревът", том VII, с. 65-124, а за политическите събития вижте с. 87-90 под № 18, с. 105-106 под № 36.
към текста >>
25.
3.3. Никола Д. Петков (21.07.1893-23.09.1947)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
След като изтичат 25-30 години от
свършека
на II Световна война 1945 г., тези документи се публикуват.
На 9 октомври 1944 г. Чърчил заедно с Идън пристигат в Москва. На срещата им със Сталин и Молотов в 22 часа вечерта започва подялбата на сфери на влияния, като България е отстъпена на СССР. Това нещо се узаконява със споразумения на конференцията на Ялта между Сталин, Рузвелт, Чърчил от 4-11 февруари 1945 г., както на конференцията в Потсдам близо до Берлин от 17 юли - 2 август 1945 г., след капитулацията на Германия. Тези споразумения остават укрити за българите и народите от Източна Европа.
След като изтичат 25-30 години от
свършека
на II Световна война 1945 г., тези документи се публикуват.
И тогава се вижда голямата лъжа и измама на САЩ, Англия към тези народи. 3.3.5. На 28 октомври 1944 г. в Москва бе подписано примирие между Великите сили победителки - СССР, Англия, САЩ и България. Остават в България съветските войски, и беше избегната окупацията на България от англо-американски войски, както от турски и гръцки войски. Сбъднаха се думите на Учителя Дънов.
към текста >>
26.
8.4. Учителят Дънов и българите от 1989 г. до 2005 г. и до 2035 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
свършек
на века и за Денят Господен.
8.4. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ И БЪЛГАРИТЕ ОТ 1989 ГОДИНА ДО 2005 ГОДИНА И ДО 2035 ГОДИНА 8.4.1. Когато накарах на времето Борис Николов да започне и да описва своите спомени, той откри една стенограма на Боян Боев, който бе записал едно изказване на Учителя Дънов за т.н.
свършек
на века и за Денят Господен.
Това беше 1972 г., и до 1989 г. - цели 17 години аз пазех тази тайна, защото ако бях я разпространил едва ли сега ще бъда жив. А това го публикувах в „Изгревът", том II, с. 35-46, както и том III, с. 309-310. 8.4.2.
към текста >>
27.
10. Ние нямаме нито миг почивка. Трябва да ви пазим от злото, което ви дебне непрестанно
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Обикновените хора ще кажат, че това е
свършека
на света, но духовните хора трябва да знаят, че това ще бъде Началото на Новата култура на Земята.
Те ще бъдат светещите стълбички само за определени души, които са работили за Бога. Ще се чуват вопли, стенания, плач, скърцане със зъби! Нищо не трябва да ви смущава! Тогава Земята ще бъде озарена със мощна светлина. Учителят ще Се изяви.
Обикновените хора ще кажат, че това е
свършека
на света, но духовните хора трябва да знаят, че това ще бъде Началото на Новата култура на Земята.
Молете се и вие, за да може и вие да участвате в създаването на Новата култура на Земята и на Новото човечество. И затова сте така отпаднали и изморени, защото долавяте отдалеч това, което идва! Но вие не сте на Земята, за да плащате като другите хора, а за да бъдете в едно с невидимата армия от светли същества, която ще разчисти пътя. Ако можехте да имате това съзнание, нищо друго нямаше да ви интересува! Разбирате ли в колко важен момент сте на Земята?
към текста >>
28.
4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).
,
,
ТОМ 35
Последните са съзнавали, че след
свършека
на войната, стоенето на Казак-алай в Сливен, с чисто български състав, не е освен за полза на българите.
целият полк остава на гарнизон в Сливен, дето, пише Чайковски, „завързахме пак приятелски сношения с населението. Там, продължава той, много се занимаваха с народното просвещение, с черковния въпрос. Гръцкото духовенство вече беше изгонено, а гражданите се занимаваха и с това, което се вършеше в Румелия, дето се приготовляваше българската пропаганда”. В Сливен Чайковски е бил добре посрещнат. По-видните граждани, както се хвали сам той, му дали две карти на Балканския полуостров.
Последните са съзнавали, че след
свършека
на войната, стоенето на Казак-алай в Сливен, с чисто български състав, не е освен за полза на българите.
През време вълненията в България, особно при слуха за подигане на революция в Сливенско, Чайковски е получил заповед да пази Източния Балкан с пет ескадрона „казаци” и две дружини. Към конницата е бил прибавен и един табор „редифи” от Сливен. „Поверената мен страна, пише той, постлана с богати градове и села, бе истинско средище на българската народност”. Можем си представи, какви услуги е могъл султана да очаква от полка, в състава на който са влизали повечето българи и то сливенци - все „хаймани”, които утре ще им скимне да продължат обичния си „хайманлък” в Балкана, като възстанници и войводи. И действително, както се каза по-рано, ако X.
към текста >>
НАГОРЕ