Търсене в текстове за 'Свободата'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 199 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението?
към текста >>

Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно.
към текста >>

Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата.
Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм.
към текста >>

Днес човекът схваща свободата само като нещо външно.
Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета.
към текста >>

Не, това не е фигурата на свободата.
Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина.
към текста >>

Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода.
Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме.
към текста >>

Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия.
Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим?
към текста >>

Свободата, тя е за всички.
Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг.
към текста >>

Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.
Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот.
към текста >>

Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство?
Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
към текста >>

Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване.
А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува!
към текста >>

Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време?
това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни.
към текста >>

Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува!
Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>

С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата.
Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>

Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>

2. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет.
Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща за всички хора. Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството. Те са му тъй необходими, както ключът за една врата. Те изразяват неговите идеали. Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми. Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет. Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата. На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят. Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия. И само в нашия ум природата добива живот. Тогава изпъква въпросът, съществува ли красота сама по себе си, вън от нашите представи за нея?
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ В редакцията постъпиха няколко въпроса; за свободата на човешката воля, за границите на човешкото познание, за методите на себепознанието, за природосъобразния живот, за материализма и пр.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ В редакцията постъпиха няколко въпроса; за свободата на човешката воля, за границите на човешкото познание, за методите на себепознанието, за природосъобразния живот, за материализма и пр. Това са, както се вижда основните въпроси, които мислещото човечество през всички векове си е задавало и над разрешението на които е работило и продължава да работи. На тях са били давани често различни и дори противоречиви отговори и с това се е полагала основата на различните философски, етични и религиозни системи. Тия въпроси и днес занимават мислещото човечество. Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни. Нататък ние ще се върнем към тях по възможност в отделни статии.
към текста >>

4. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата.
По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства.
към текста >>

5. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава в тоя случай къде ви е свободата?
Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията. В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони. Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода? Да допуснем, че вие стоите пред един огън. В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията. Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее. В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони.
към текста >>

Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията.
Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода? Да допуснем, че вие стоите пред един огън. В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията. Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее. В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият. Ние не можем да мислим и чувствуваме каквото си щем.
към текста >>

6. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя.
към текста >>

7. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож.
Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар. С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло. Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога. Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож. Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви. Бог не упокоява души. Бог праща душите да изправят своите погрешки и е отвърнал лицето си от дима на техните кадилници и блясъка на техните одежди. Бог тихо чака да се пробуди из рутината на нашия свет – човекът! Спрете с кървите!
към текста >>

8. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост.
Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината? И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>

9. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин.
Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот.
към текста >>

А в хармонията с тия закони е радостта и свободата.
Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един.
към текста >>

10. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата.
Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях.
към текста >>

11. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност.
Тогава чак ще види Бога. Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци. Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството.
към текста >>

И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни. И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>

12. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
към текста >>

13. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види!
Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение? Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от него? Да каже тия думи ясно, смело, пред целия руски народ, пред цялото човечество, пред Бога!
към текста >>

Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не.
Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение? Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от него? Да каже тия думи ясно, смело, пред целия руски народ, пред цялото човечество, пред Бога!
към текста >>

14. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света.
Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината. Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор. Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът. Мъдрецът тогава повдигна глава и каза: "Кое е онова, което кара посятото житно зърно в земята да прояви толкова много упорито усилие, толкова много постоянство? Към какво се стреми всяка жива твар и кое ни храни във всеки миг на нашия живот ? Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага?
към текста >>

Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта.
Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

15. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда.
И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма. Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време. Социалните и международни противоречия, са отражения на личното противоречие.
към текста >>

Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях.
Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници. Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц. учения и после чакат спасението от тях. Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях. Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях. Трябва да познаят себе си като творци, като герои и светии, като сила непобедима, като хармония и красота, само тогава ще влязат в новия живот, където няма противоречия. Следователно противоречията се разрешават – щом зърното е посято, има влага и слънчева светлина и с тях и растене, т.е. човек напредва и влиза в новия живот, когато се храни правилно, когато неговият ум е изпълнен с възвишени мисли, сърцето му с – благородни чувства, волята му – с творческа сила. Слънчева любов е нужна преди всичко. И само тя първо, а с нея и Истината и Мъдростта разрешават противоречията в света.
към текста >>

16. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици.
Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно.
към текста >>

17. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила.
към текста >>

В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата.
към текста >>

Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло.
към текста >>

(Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата).
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел.
към текста >>

Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата.
В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù.
към текста >>

Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви.
Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия.
към текста >>

Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел.
(Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло.
към текста >>

Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата.
Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата.
към текста >>

Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù.
Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни.
към текста >>

По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата.
Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата.
към текста >>

Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата.
Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
към текста >>

Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата.
По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал.
към текста >>

За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво.
Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния.
към текста >>

С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея.
Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи.
към текста >>

Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал.
Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават.
към текста >>

18. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата.
Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя.
към текста >>

19. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
2-3 (февруари, март 1925 г) Правият път на живота Противоречията в света – П. Пампоров В хармония със законите на живата природа – Б. Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и пулсация у растенията Научна астрология – Г. Езикът на музиката – К. Ик. Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл. За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
към текста >>

20. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко".
Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото. ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие.
към текста >>

21. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си.
Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира.
към текста >>

Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата.
Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Те смесват човека с неговото тяло!
към текста >>

22. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани.
Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си. Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна.
към текста >>

От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си.
Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си. Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники.
към текста >>

За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми.
Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица.
към текста >>

От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада.
Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения.
към текста >>

Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях.
Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода?
към текста >>

Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му.
Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея?
към текста >>

Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите.
А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения?
към текста >>

Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие.
Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове.
към текста >>

Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода?
Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение.
към текста >>

Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея?
Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост.
към текста >>

Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията.
Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции.
към текста >>

Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент.
Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката.
към текста >>

Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист.
Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба. Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели.
към текста >>

Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода.
Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно. Западът създава по един последователен ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа. Индия е създала една система от механичен контрол, който надвишава нейната жизненост.
към текста >>

23. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата.
Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а.
към текста >>

24. Съдържание на II годишнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст.
СЪДЪРЖАНИЕ Стари и нови мехове Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев) Природата – Тотю Брънеков Една стъпка навътре – Г. Драганов Загиналите светове – ДОБРАН Сини нощи – Георги Северов Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Звезда – В. Вересаев Едната религия Един Иван – Дядо Благо Вести Книжнина
към текста >>

25. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст.
Един факир в Париж – превод. 20) Опити върху научната астрология 21. Акварел – Ире. 22. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЕВЕТА И ДЕСЕТА КНИЖКИСтари и нови меховеДуховните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев)Природата – Тотю БрънековЕдна стъпка навътре – Г. ДрагановЗагиналите светове – ДОБРАНСини нощи – Георги СеверовДа намерим истинския лекар – Д. СтояновСъзнанието, Последната симфония, Реализъм – СтекаЗвезда – В. ВересаевЕдната религияЕдин Иван – Дядо БлагоВестиКнижнина
към текста >>

26. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе.
- Всичко съдържа. Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога. „Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал. „И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост. Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят! - всички едновременно пригласяха. ,,И скръбта ви тогаз ще се превърне на радост". „Възможно ли е това? " Паузата в тоз симфонически оркестър не бе в сила да отговори.
към текста >>

27. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод.
Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета. Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог.
към текста >>

С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата.
Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета. Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог. Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог.
към текста >>

Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват. Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите идеи. Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда. Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода. Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
към текста >>

28. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр.
Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека.
към текста >>

29. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата.
Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода?
към текста >>

Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор.
Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство?
към текста >>

30. Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора.
Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следвайки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма във форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм! Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното, своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост! * Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама.
към текста >>

31. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот.
- Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици. Тогава, камънита които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя. А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот. И родиха се Нови Науки, Нови Изкуства, Нов Морал, Нова Философия.
към текста >>

32. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро.
Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни мечти. ,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето? " И аз погледнах в дълбочините на морето и видях милиарди заровени таланти. „Ах, извиках аз в удивление. Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро. Наистина, по цялата земя няма толкова диаманти, рубини, скъпоценни камъни, колкото виждам в дъното на морето". Но как могат хората да извадят всичко това? „Сине мой, рече този, който ме водеше, морето със своето богатство и своята дълбочина е огледало на сърцето ти и на твоите подобни." И пак стоях на брега на морето и мислех за тайните, които крие в себе си. И развълнува се морето и аз гледах могъщата сила на вълните му. Пред мене имаше канари и аз видях как падаха грамадни късове, изкъртени от вълните.
към текста >>

33. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но с това не се отнема никак от свободата на Валдорфското училище.
То е двумесечно. Списанието редовно ще дава рисунки от художественото обучение във Валдорфското училище. Редакторка е д-р Каролина Фон Хайдебранд, учителка в същото училище. Щутгардската община е отпуснала сума за издигане на нова пристройка при училището. Това показва, че широките кръгове все повече се проникват от разбиране на задачите и значението на училището. Но с това не се отнема никак от свободата на Валдорфското училище. То си остава напълно независимо и свободно. Родителите на Валдорфските ученици са основали „Валдорфска община" - Щутгард. Получени са в редакцията следните списания и книги: 1. Учителска мисъл, г. 9 кн.
към текста >>

34. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ревниво пази своята независимост и обича свободата.
Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо.
към текста >>

Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня.
е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна.
към текста >>

35. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа.
Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Често хората се запитват: кое е най-важното в свята? - Най-важното за човека е да придобие безсмъртието. В безсмъртието се крие Вечният Живот, а той включва истинското знание. Главната задача на всички ни е да съградим своя живот съобразно Първичния Живот, който Бог е вложил у нас. Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа. Какво още означават 12-те престола? - Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа. У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили. В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път.
към текста >>

36. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Свободата носи радостта.
Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас! Когато човек схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените. Ти ще обичаш това великото и Неговото присъствие, ще виждаш навсякъде около себе си.
към текста >>

37. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В него трябва да цъфне свободата, да обгърне нашите отношения - да бъдат прями, искрени и чисти.
И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца. Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си. Началото на новото ще почне от нашия дом. В него трябва да цъфне свободата, да обгърне нашите отношения - да бъдат прями, искрени и чисти. И в тях трябва да има само любов - да бъдат подчинени на великия закон на Любовта, движени с най-благоговейни чувства; така ние ще изменим коренно отношенията си един км друг и всеки ще се чувствува свободен и волен в своето проявление пълно с любов и чистота. Изменим ли нашия живот в семейството си, той ще измени и отношенията в съседния дом, а по-нататък ще измени и целия народ. Така са работили и всички водители на народни и духовни движения и то за създаването на нови отношения в духа на техните идеи, най-първо върху своите хора. Те са настоявали, бдели, работили усърдно, докато получат известен резултат, а след това и разпространението на своето учение. Началото на новото трябва да почне от нашите отношения, ако искаме да се изгради една нова култура.
към текста >>

Той не ще долови оня велик зов на живота, който ни подканя да оправим своя живот в духа на Любовта и свободата.
Да вземем участие в тях е рисковано. Те ще ни отхвърлят настрана, защото нямаме нужната сила да устоим на движенията им. Затова, ние трябва да урегулираме своите отношения според изискването на времето, в духа на новото и когато то изпълни всички души и сърца, ще се движи тъкмо от това, което ние сме създали. Оня, който не е създал нещо ново в своята любов, в своя живот, той никога не ще разбере, че идва нова култура. Тя всякога ще бъде чужда за него. Той не ще долови оня велик зов на живота, който ни подканя да оправим своя живот в духа на Любовта и свободата. Той ще бъде един войник в живота, който не знае, защо отива на война. А колко малко знаят, защо се бият! И колко по-малко знаят защо живеят!
към текста >>

38. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите.
Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява.
към текста >>

39. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе.
Защото нещата проявяват в него тази своя същност. По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък. Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му същество. Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път. Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе. А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното. Който не постъпва така, действува по други подбуждения, а не по заложените в самите неща подбуждения. Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него. Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен.
към текста >>

40. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това показва, че работиш в по-ниско поле, че още не си в свободата.
Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогаз ти няма да чувствуваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувствуваш окрилен. Това показва, че работиш в по-ниско поле, че още не си в свободата. До какви скъпи, ценни състояния може да се издигне човешкото съзнание чрез нивото разбиране на труда. И всичко това може да се провери опитно. Могат да се правят опити в това отношение. Живата наука не е нещо отвлечено; тя е извлечена от самия живот, от самия опит и затова може да се провери опитно. Учителят казва: „онзи, който е отчаян, да направи нещо по новото разбиране на труда, ще изчезнат скърбите му и ще стане радостен." По този начин той ще провери един велик закон.
към текста >>

41. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Свободата не се добива сега, тя съществува.
То е челото, а частите без цялото нямат живот. Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода. Едно от заблужденията, което създава нещастията в света, седи в това, че хората мислят, какво те могат да подчинят духовното на физическото. Те могат да подчинят физическото, но духовното - никога! И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си. Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода. Щом има свобода, той ще може да обича. Само свободният човек може да обича; човекът, който е в. робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват.
към текста >>

Направите ли тази връзка, оковите ви ще паднат, свободата и радостта ще дойдат.
Те с хората, които имат постоянна връзка с Първичното съзнание Вечна е радостта на онзи, който приема в ума си мисълта, че човек може да има съприкосновение с тази Първична Причина. Това е било задачата на алхимиците. Това е задачата и на съвременните химици Това е задачата и на всеки човек поотделно. И тогава, казвам: не търсете щастието на друго място, освен във връзката с Първичната Причина. Не търсете радостта другаде, освен във връзката с Първичната Причина. Направите ли тази връзка, оковите ви ще паднат, свободата и радостта ще дойдат. Казано е в Писанието: „И радостта ви ще бъде вечна! "
към текста >>

42. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло.
Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст. Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло. Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна. Обичат пътешествията и харесват живот пълен с приключения. Повече смели и ловки, отколкото щастливи в предприятията си, те спечелват богатствата си с голям труд и с още по-голям труд ги задържат. Техният странен и раздразнителен характер ги прави много нещастни, също така и онези, които живеят с тях. Често пъти развалят другарските си отношения, поради дребнава придирчивост.
към текста >>

43. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7.
Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост.
към текста >>

Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата!
Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано.
към текста >>

" Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван!
Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир.
към текста >>

44. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд.
Дълги пръсти - хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех.
към текста >>

45. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал.
Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение.
към текста >>

46. ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* * * ІІ В царството на свободата "Ето давам ти дрехата на сърцето, окъпана в живите струи на Любовта, изтъкана от бисерна роса.
Нежният лъх на вятъра ми носи вест от Мусалла. Вървя из гората и боровете ми се усмихват, а в моя ум нахлува светлина и в моето сърце избликват живите струи на Любовта. 20. VI. 1929 г. Долна Бистрица. * * * ІІ В царството на свободата "Ето давам ти дрехата на сърцето, окъпана в живите струи на Любовта, изтъкана от бисерна роса. Пази я чиста и красива! Ето даваме ти дрехата на ума, изтъкана от слънчеви лъчи. Пази я винаги да бъде светла. Ето давам ти крила на твоята душа - не ставай роб на никого! С чистота и светлина лети към вечността!
към текста >>

47. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза.
Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно. И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза. Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение. "Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки. Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината. Такава е и поезията на Балмонт. Изложбата на Цветана Гатева Симеонова.
към текста >>

48. Съдържание на 6 бр. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата.
То е подобно на зазоряване след тъмна нощ. Как дълбоко действува тяхното четене ! Като че ли се изкачваш на висок планински връх, отдето се откриват пред тебе безкрайни простори и така ти е радостно и светло на душата! Те ни въвеждат в един красив свят. Както казва един италиански отзив, като че ли виждаш пред себе си красива полянка, покрита с цветя и проникната с мир! Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата. Докато старото прави последни усилия да запази своя живот, новото се издига с младенчески порив. Тези беседи дават отговор на всички въпроси, които вълнуват човешкия дух. В тях картинно, с красиви символи, легенди, сравнения и други примери са изложени дълбоките основи на живота и методите, по които той може да се издигне на по-висока степен. Те са написани така ясно, че и неподготвеният ще намери много нещо в тях, обаче в тях има такава дълбочина, че и онзи, който има дълбоки окултни познания, ще види разкриване на нови хоризонти. Изобщо в тези беседи е изложен грамаден материал, чието специално разработване чака своето време в бъдещето.
към текста >>

49. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа.
Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието.
към текста >>

Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др.
На този закон почива новият живот". По цялата земя вече се носят Божествените идеи за любов, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха! Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр. В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух.
към текста >>

50. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Казвате: човек трябва да бъде свободен, но как ще придобие свободата си?
За третата било писано: който се ожени за нея, той щастлив ще бъде. Поглежда към нея, казва си: грозна си, но затова пък живот ще имам с тебе, щастие ще ми донесеш; ще се оженя за тебе, няма какво да правя. Следователно, съвременните хора знаят де е хубавото, красивото в света, но смърт има там; те знаят, де е богатството, но робство има там; те знаят, де е животът , де е щастието, което търсят на земята, но грозота е там. Обаче въпреки всичко, хората често налитат там и казват: това ще бъде! Ще ни е неприятно да гледаме всеки ден тази картина, но няма какво да се прави, трябва да се живее! Казвате: човек трябва да бъде свободен, но как ще придобие свободата си? И този въпрос е един от неопределените и незнайните. Когато се говори за свободата на човека, разбираме, че той трябва да се освободи от ред ограничения, които спъват неговата мисъл и неговите чувства. За тази цел трябва да дойдат по-напреднали от нас същества, да разрешат нашата задача. Учителят разрешава задачата на ученика, а не ученикът. Ако няма учител, ученикът сам никога не може да разреши задачата си.
към текста >>

Когато се говори за свободата на човека, разбираме, че той трябва да се освободи от ред ограничения, които спъват неговата мисъл и неговите чувства.
Следователно, съвременните хора знаят де е хубавото, красивото в света, но смърт има там; те знаят, де е богатството, но робство има там; те знаят, де е животът , де е щастието, което търсят на земята, но грозота е там. Обаче въпреки всичко, хората често налитат там и казват: това ще бъде! Ще ни е неприятно да гледаме всеки ден тази картина, но няма какво да се прави, трябва да се живее! Казвате: човек трябва да бъде свободен, но как ще придобие свободата си? И този въпрос е един от неопределените и незнайните. Когато се говори за свободата на човека, разбираме, че той трябва да се освободи от ред ограничения, които спъват неговата мисъл и неговите чувства. За тази цел трябва да дойдат по-напреднали от нас същества, да разрешат нашата задача. Учителят разрешава задачата на ученика, а не ученикът. Ако няма учител, ученикът сам никога не може да разреши задачата си. Значи, ако ученикът възприеме и приложи предаденото от учителя си, той ще може да разреши задачата си, но непременно трябва да има учител! Ако човек вярва, че без някакво верую може да постигне нещо, той е на крив път; ако човек мисли, че и без да обича, може да има живот, той е на крив път; ако човек мисли, че без да учи, може да има знание, той е на крив път.
към текста >>

51. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи.
Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам божествен човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност.
към текста >>

Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата.
Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам божествен човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност. Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората.
към текста >>

Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност.
Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност. Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в свята сега съществува една идея - да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, - мен ми е чудно! Как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират? Така всички религии вярват, че има един Бог.
към текста >>

Иде истината, любовта, светлината и свободата.
Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина. Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава. Иде новият свят. Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство. Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят.
към текста >>

52. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост!
Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух. Същото е и с аероплана! Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки. Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост! " Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес. Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс. И колко са наивни опитите на отделните народи – на техните назадничави водители и групировки – за затваряне в себе си, за национализиране, за „патриотизиране" и т.н. Остарели идеи, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес! Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори.
към текста >>

53. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр.
Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници.
към текста >>

С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери.
Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно.
към текста >>

54. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Отиваме да чуем тихата приказка, която те разказват – приказка, която (казват) носела свободата на човека.
Очите ненаситно поглъщат безкрайното и красиво разнообразие. Широко отворени, те се взират в далечината. Те търсят! Те търсят „Ръцете, които дават"! Отиваме при тях. Отиваме да чуем тихата приказка, която те разказват – приказка, която (казват) носела свободата на човека. Картините бързо се сменят. Душата като че ли ще литне! Ето и езерата! Красивите седем рилски езера! Първото ни посреща приветливо и насърчително.
към текста >>

55. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си.
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „Любовта предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим любовта като основа. Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим. Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване. Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Само когато любовта е импулс за труда му. Най-високата поезия в живота е, когато светлината на дълбокия вътрешен живот озари външния.
към текста >>

56. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси.
По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух.
към текста >>

57. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Само когато духовните движения в двете страни се засилят, само когато новите идеи проникнат сред широките маси на двата народа, само тогаз те ще си подадат ръце, защото ще ги обединява общият идеал: строителство за новата велика култура на земята – култура на братството и свободата.
Можете да я гледате и да й се чудите. Можете да я оставите настрана, това е ваша работа, но не, братя, вземете я, защото с нея аз ви давам сърцето си, преизпълнено с любов, и душата си, изпълнена с мир и радост. Това е единственото нещо, което притежавам и едничкото, което мога да ви дам." Духовни движения в Югославия. В Югославия се забелязва усилващо се духовно движение. Ако мислим, че по механически начин ще може да се постигне хармонизиране между двата близки народа, много се заблуждаваме. Само когато духовните движения в двете страни се засилят, само когато новите идеи проникнат сред широките маси на двата народа, само тогаз те ще си подадат ръце, защото ще ги обединява общият идеал: строителство за новата велика култура на земята – култура на братството и свободата. Вегетарианството напоследък се засилва в Югославия. В Белград има вегетарианско дружество. В Белград се издава и вегетарианска библиотека под редакцията на Живоин Костич; от нея са излезли вече шест номера. Ние можахме да прегледаме един номер от тия библиотека „Вегетарианство и етика" от Живоин Костич. В нея с голяма дълбочина и знание е разгледан въпросът.
към текста >>

58. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
към текста >>

59. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

* * * Търсех свободата.
СТЪПКИ Жадувах за Тебе. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен хаос. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе, – ти и Ти, Любов, си само Една. * * * Търсех свободата. Железни окови звънтяха на нозете ми. – Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе. – Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната песен. Призовах най-после и Тебе. Царствената Ти осанка смути моите окови.
към текста >>

60. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек трябва да даде ход на възвишеното в себе си, за да добие своята свобода, защото свободата се състои в проявата на истинската човешка природа.
У него има дарби, възможности, които той не подозира. Той е повече от това, което проявява сега. Днес науката говори за подсъзнателен живот. Обаче в човека има и нещо повече: това е тъй наречения свръхсъзнателен живот. Много страдания идат, когато човек не слуша, не последва тези красиви благородни подтици, които му идат отвътре. Човек трябва да даде ход на възвишеното в себе си, за да добие своята свобода, защото свободата се състои в проявата на истинската човешка природа. Тя е Божественото, Разумното в човека. Всеки един, който не го проявява, той не проявява още своето собствено естество, и затова не е свободен. Друго основно положение, от което трябва да се излиза при разглеждане въпросите на живота е, че животът е един, че в основата на целокупното битие лежи Единият живот, Първичната Причина. И този Единен живот образува същината, истинската природа и на човека. Ето защо при правилно отношение към света, човек във всички форми ще вижда Бога.
към текста >>

61. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига.
Осемдесет души – от които 20 души немци (най-много в сравнение с другите народности) работеха съзнателно, без заплата – за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ (за немците). Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости.
към текста >>

62. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите).
Също тъй у лица, които се занимават с цифрен труд, някои букви поразително приличат на цифри напр.: букв. „з" на 3, буквата „в" на б, буква „о" най-често се изобразява обратно, тъй като те привикват да свързват цифрата – 1 с „о" напр. „10"; музикантите пишат често буквите, прилични на ноти (глед. автографа на Лист). Също така оставят отпечатък на почерка и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески. При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите). Руският писател Н. Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на почерка му. Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд.
към текста >>

Бързото писане, простотата и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище.
Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото. Отдавна между западните педагози се водел и се води спор за премахване на краснописа като задължителен предмет в училищата. По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на почерка на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им. Премахването на краснописа от съвременните училища дава вече поразителни резултати. Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо. Бързото писане, простотата и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище. --------------------------------------------------- [1] Забелязал съм, че на лица, страдащи от нервно разстройство, действат успокоително всекидневни упражнения в писане (бавно и внимателно преписване на краснописни образци) [2] Проф. Лазурски – Класификация на личностите, 1925 – Ленинград. [3] Проф. Лазурски – Класификация на личностите 1925. Ленинград [4] Според предположението на проф.
към текста >>

63. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството, човек ще добие свободата си и ще постигне целта си.
Но същият този дух работи и в философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо. Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството, човек ще добие свободата си и ще постигне целта си. Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля. Началото на единство между хората е в живеенето заради другите. Смисълът на живота е в хармонията, мира, в единството на всички. Отделеността е безсмислена, в нея не е истината. Истината е в единството на всички същества.
към текста >>

64. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ще се поздравим на върха на светлината и свободата, аз човекът, който ида отдолу, гдето съм бил окован във вериги, и Ти, Ангелът на Смъртта и Свободата, който ме поведе да ме освободиш, да ми покажеш наново хоризонта... да ме доведеш тука, гдето ще почина, за да поема дъха си наново.
Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя. Тогава няма да те видя, но ще съзнавам, как ме водиш за ръка през тая тъмнина, от която ще ме изведеш. Болката, която ще чувствам, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън. Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през пътя на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим. И ще се поздравим на върха на светлината и свободата, аз човекът, който ида отдолу, гдето съм бил окован във вериги, и Ти, Ангелът на Смъртта и Свободата, който ме поведе да ме освободиш, да ми покажеш наново хоризонта... да ме доведеш тука, гдето ще почина, за да поема дъха си наново.
към текста >>

65. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза. Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
към текста >>

66. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.
същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали?
към текста >>

Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата!
Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура. Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни.
към текста >>

67. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата.
Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов. При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие. Любовта е великото изкуство! Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш.
към текста >>

Любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието идат!
И ако е бил запалена свещ и му кажеш скръбната вест, тя изгасва. Нашият свят е свят на разочарованите деца. Има една радостна вест в света. Напр. каква е радостта на един човек, който е бил осъден на смърт и го освобождават и му дават гражданските права! Новата вест е: Пролетта иде, иде слънцето. Любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието идат! С други думи казано: човешкото съзнание днес се разширява за една нова култура. Всички трябва да имаме един идеал: да няма гладуващи на земята. Да няма нито един, който да легне гладен. Това е човещина. Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище.
към текста >>

68. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н.
Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва.
към текста >>

” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата.
Лъжата е мантия на неразумния живот. ” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. ” „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. ” „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. ” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. ” „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим”. Привеждам тия изречения, защото са мерки - ясни, точни, недвусмислени. Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли прави или не, добро ли върши или зло. Никой не може да се извини, че не знае, че не съзнава това! У всяко човешко същество има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му.
към текста >>

69. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления.
Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината. Зазори се в живота!
към текста >>

70. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Построи ни хижа – Божията хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас, Божията хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата!
Пребъдвайте в Бога – на върха на Боже съзнание. Заведе ни при Езерото на чистотата, където си измихме ръцете, лицето и нозете и ни каза: Чисти бъдете в добродетели, правда и мъдрост. Чисти и святи! Построи ни извор Елбур и надписа: Бъдете като този извор! Вие, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Построи ни хижа – Божията хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас, Божията хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата! Благословени са! Благословени са тихите часове на ранното утро, когато ни приветствуват първите лъчи на изгряващото слънце! Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-слънца, долавят поздравите на Любовта от незнайни светове! Благословени са тихите часове на върха, когато пред нас се откриват необозрими кръгозори, полета, долини, гори, реки, потоци и цветя. Благословени са тихите часове на размисъл и съзерцание край сините кристално бистри езера!
към текста >>

71. ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината.
Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота. Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо същество. На същото основание мъдростта е мярка за светлината, за знанието; и знанието, светлината са мярка за мъдростта. Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека. Дигнете камъка!
към текста >>

свободата на новия живот.
– Когато дигнат камъка от своя гроб. Човек умира по единствената причина, че не е свободен от този камък. За да се освободи, той трябва да възкръсне. Възкресението е истинският живот, към който се стремят всички хора. Днес всички хора очакват възкресението, т.е. свободата на новия живот. Християнството се определя от възкресението. Докато човек не възкръсне, той не може да се нарече християнин. Възкресението осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония. Дигнете камъка! Как може да се дигне този камък?
към текста >>

Истината ще донесе свободата, възкресението. ,
– Чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Без тях нищо не се постига. Поставете ги като основа на живота и градете върху тях. Любовта ще донесе истинския живот. Мъдростта ще донесе знанието и светлината. Истината ще донесе свободата, възкресението. ,
към текста >>

72. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

докато хората не подирят свободата, обърнали очи към изгрева в своята съвест.
В сърцата и умовете на хората се зараждат епохите, там се подготвят възходите и кървавите падения, оттам пак ще дойде великото пробуждане. Какво ще рече да си човек? Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по пътя на своя възход. Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай. Ние не отричаме смисъла на тия учения и общества, знаем ги и ги тачим като стъпала на човешкия развой, но нито едно от тях не ще бъде в състояние да освободи човека напълно в материално и духовно отношение, докато не дойде „обществото” на свободните човеци – т.е. докато хората не подирят свободата, обърнали очи към изгрева в своята съвест. Който иска да се движи по пътя на бавния развой на обществата, който желае да направи себе си тор на историческите събития, нека пъпли с темпа на времето, а който иска да отбележи и остави следи върху сивия фон на общото, нека въстане, нека се революционизира, нека обяви бран на наслоения в съзнанието му от векове мрак и нека да извоюва сам своята свобода. Ние също сме за революцията, за обновата, но ние приемаме революцията като борба на светлината с мрака, борба предимно в себе си, където се гради новият човек, за новото време. Колко наивно, колко смешно изглежда това за ония, които са се заели да оправят целия свят! Но нека знаят, че целият свят никога не ще се оправи. Може да се възроди и възкреси личността.
към текста >>

73. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Свободата е дреха на здравето.
Снеми тъжното покривало от душата си И възлюби Бога в Себе си! Туй, което задоволява душата, е Любовта, Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното. Мери с разумното, което мери, а него не се труди да измериш. Учителят *) Виж кн. 3
към текста >>

74. ВЕСТИТЕЛ ПОДАРЪК - ХЕЛМИРА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Вложи Истина в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш.
Никъде я няма Истината. Защото този свят е свят на страдания и смърт, свят на разлагане. Да в този свят Истината не може да дойде. За Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си не могат да говорят. Вложи Истина в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо по-високо от сиромашията. Това е Истината. Има нещо по-високо от богатството. Това е Истината.
към текста >>

75. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието.
„Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в. „Frateco” казва, че счита нашите приятели за техни приятели. Нова статия върху богомилството Г-н Хр. Вергов във в. „La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието. всемирното братство, вегетарианството и пр. В епохата, когато голяма тъмнина царуваше в голяма част на западна Европа, богомилите издигнаха тези нови идеи, които и досега още не са приложени и едвам сега човешкото съзнание узрява за тяхното реализиране и оценка. Все по-ясно става на всички исторически изследователи, че богомилството е най-ценният принос на този народ в общочовешката културна съкровищница. Трябва да се има винаги пред вид следния закон: онзи народ, който реализира новите идеи, които носят елементи на живот в себе си, се издигат и процъфтяват, а онези народи, крито ги отхвърлят, се израждат. Невидимият човек Проф.
към текста >>

Засилването на това движение и на сродните движения е радостен симптом, че иде култура на мира, на радостта, на ненасилието и свободата.
И разширението на тези граници ще ни спомогне да хвърлим светлина върху много въпроси, които вълнуват човешкия дух. Осми международен вегетариански конгрес Той се състоя в Берлин и Еден (в Братската задруга близо до Берлин) през 13-15 юли 1932 година. Предидущият конгрес се състоя в Чехия през 1929 година. Големият успех на Берлинския конгрес: уредбата му, четените реферати, взетите резолюции, ентусиазмът и общият дух, който царуваше в конгреса, показват, как в човечеството вече се ражда едно ново съзнание, чрез което се проявяват по-възвишените сили на душата. Непрекъснатото засилване на вегетарианското движение е важен симптом – заедно с множество други подобни симптоми – за идването на нещо красиво в общочовешката култура. Засилването на това движение и на сродните движения е радостен симптом, че иде култура на мира, на радостта, на ненасилието и свободата. Постоянното засилване на идейните движения в целия свет е важен симптом за онзи, който знае да чете в духа на времето. Това са първите пролетни цветя. Те показват, че скоро навсякъде всичко ще е покрито с цветя. Идването на тези течения не е случайно – онзи, който знае законите, по които се развиват отделния човек, обществото и цялото човечество, онзи, който знае законите, по които се събуждат дремещите сили на човешката душа, той знае, че всички тези идейни движения идат по законите на развитието. Те са начало на изгряващата култура.
към текста >>

В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата.
малък формат крие в себе си толкова много ценности, че трудно може да се избере нещо по-ценно, за да се покаже. Тя се чете на един дъх и всяка мисъл те озадачава с своята голяма оригиналност и правдивост. Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с интуицията си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет. Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа. Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо освобождение от гнета на всекидневията. В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта.
към текста >>

76. Списанието PDF Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота.
Радваме се, че излязоха френският и есперантски преводи на „Светът на Великите Души", тая малка, но много съдържателна книжка. Тая книга не трябва да се чете, но проучва. Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност. Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява върху нейните изречения. Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват пътя за събуждането на душата, пътя за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си. Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота. Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и върху здравето. Тя е книга за дълбоко размишление. 2. „В царството на живата природа”, София, 1933 година. Цена 15 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул.
към текста >>

77. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата.
Те са: Божията Любов, която носи пълният живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието.
към текста >>

Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата.
Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина.
към текста >>

78. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако свободата се прояви само отвън, тогава ще се изменят само външните условия.
Добрата постъпка не може да се тури в сегашния живот на хората и там да остане. Ако попадне в този живот, тя ще се окаля, но в края на краищата, ще има съдбата на житното зърно: тя ще пусне коренчета, ще покълне и ще се освободи от калта на живота. В това отношение растенията представят методи, чрез които човек може да се освободи от онази кал, която го спъва. Всяка добра постъпка се придружава със свобода. Тази свобода не е външна, но вътрешна. Ако свободата се прояви само отвън, тогава ще се изменят само външните условия. Не, човек трябва да направи такава постъпка, която да измени едновременно и външните, и вътрешните условия на живота. Христос дойде на земята, за да направи само една добра постъпка. И какво не правиха с Него, за да противодействуват на тази добра постъпка? Гониха Го, поругаха Го, на кръст Го разпнаха, но Той направи добрата постъпка. Когато дойде въпрос за добрата постъпка, никаква сила в света не може да бъде в състояние да отклони човека от нея.
към текста >>

79. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Истинският живот е там, дето царуват любовта, мъдростта и истината и дето се появяват светлината и свободата в своята пълнота.
Жена е тази, която спасява света, жена е тази, която държи ключовете на живота, жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Красив живот иде занапред. Това е светът на новата, утрешната жена! Животът чака от нея да съгради новата култура на земята! Истинският живот е там, дето царуват любовта, мъдростта и истината и дето се появяват светлината и свободата в своята пълнота. 30.VI.933 г. Изгрев По Учителя: Д. Ат-ва
към текста >>

80. ПЕСЕН НА НИВИТЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Свободата твойто царство е.
Изход ? Малък. По-малък от сетната халка стани! Без кръв, без болка, звън. Крилцата през оковите проври! Литни! Свободата твойто царство е. За него силата в одежда на безсилие ти облечи и завладей! Крилцата през оковите проври, литни и царството на свободата завладей.
към текста >>

Крилцата през оковите проври, литни и царството на свободата завладей.
Без кръв, без болка, звън. Крилцата през оковите проври! Литни! Свободата твойто царство е. За него силата в одежда на безсилие ти облечи и завладей! Крилцата през оковите проври, литни и царството на свободата завладей.
към текста >>

81. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав.
Да бъде волята ти". Ние говорим за любовта. Че любовта може да се прояви само при един здрав човек! Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота. И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди.
към текста >>

82. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата.
Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство. Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия". Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата. Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин. За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото съзнание, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота. Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост, светлина, е: Проникването на новите идеи всред широките маси! [1]Виж книга I.
към текста >>

83. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата.
Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси. Кой ще възкреси Христос? Той ще възкреси само онези, които обича и които Го обичат. Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата. Истински свободен може да бъде само онзи, който разбира великите закони на разумната природа, не в подробностите им, но в принципите, които регулират човешкия живот. Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора? Единственият лек за болните хора се крие в мисълта им. От мисълта на човека зависи неговото здравословно състояние. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да развие своето чело.
към текста >>

84. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен молитвата.
Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода. Силата на молитвата седи именно в придобиването на тази светлина! Всички окултни ученици имате много начини за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват молитвата - и Учители и ученици. За добиване на любовта също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е молитвата. Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен молитвата. 17.III.1934 г. Изгрев. По Учителя - Д. Атанасова
към текста >>

85. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата.
Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното. Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи. Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време.
към текста >>

86. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВОБОДАТА Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВОБОДАТА Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност.
към текста >>

Свободата е неговата безграничност.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВОБОДАТА Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения.
към текста >>

Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят.
Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват. Той изпитва дълбок мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата.
към текста >>

Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми.
И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват. Той изпитва дълбок мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми. Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата.
към текста >>

Свободата, обаче, не може да дойде отвън.
Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми. Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ?
към текста >>

Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата.
Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми. Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ? Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват.
към текста >>

Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред.
Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ? Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта.
към текста >>

И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът.
Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след много време, пак хваща стария път. Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с Бога, а с всички други същества, той може да има само отношения. Защото единственото същество, което е абсолютно свободно - това е Бог.
към текста >>

Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него.
Защото единственото същество, което е абсолютно свободно - това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, това е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от божествения организъм. Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действува божественият дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина. Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това седи именно неговата свобода. Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него.
към текста >>

И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него.
Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това седи именно неговата свобода. Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо?
към текста >>

Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля.
А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това седи именно неговата свобода. Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока.
към текста >>

Свободата, обаче, изключва отрицателните, произволни действия.
Само разумният човек може да бъде свободен. И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата, обаче, изключва отрицателните, произволни действия. те не носят свобода, а ограничение. Свободата подразбира движение само в една посока - Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието. И така, помнете: Истината е онова, в което човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки седят в това, че ние не сме в досег с Истината.
към текста >>

Свободата подразбира движение само в една посока - Истината.
Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата, обаче, изключва отрицателните, произволни действия. те не носят свобода, а ограничение. Свободата подразбира движение само в една посока - Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието. И така, помнете: Истината е онова, в което човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки седят в това, че ние не сме в досег с Истината. Нашата свобода зависи от това - доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува.
към текста >>

Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде.
Никаква друга мярка не съществува. Ние можем да си обясняваме нашити ограничения по един или друг начин - това са наши схващания. Едно е вярно - ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в контакт с Истината. В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината. Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава.
към текста >>

Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата.
Ние можем да си обясняваме нашити ограничения по един или друг начин - това са наши схващания. Едно е вярно - ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в контакт с Истината. В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината. Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава. При вътрешната свобода, човек сам себе си съди.
към текста >>

Истинската свобода е свободата на духа.
В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината. Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава. При вътрешната свобода, човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога?
към текста >>

Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце.
При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава. При вътрешната свобода, човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава. А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло.
към текста >>

А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло.
Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава. А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството.
Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава. А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло.
А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.
Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

87. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.
Това упражнение е зов към всички души да запъплят към тези върхове. Едно от упражненията е зов за отваряне! Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход! Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи.
към текста >>

88. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране.
Ето защо, всички разумни хора, у които живее опитът на хиляди, хиляди поколения, имат само едно мнение по тия въпроси. Те знаят, че всички борби и стълкновения произтичат от факта, че мозъците и сърцата на хората не са още идеално организирани. Когато един ден те се организират, животът на хората ще легне напълно на ония начала, на които почива безсмъртният живот на „Царството Божие". А тия начала гласят: Съществува една вечна Любов, която включва благото на всички същества. Съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички. Съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране. Тия три основни начала лежат като съкровено съдържание на всички религии. Формите се менят, култът се видоизменя съобразно епохата, ала тия основни начала остават неизменни. Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет. Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко. В своята същина те остават неизменни.
към текста >>

Онзи свят е свят на любовта, той е свят на знанието, на истината и свободата.
Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този божествен ред вечно пребъдва. Ето защо, безсмислено е да се правят повече безрезултатни опити. Безсмислено е да се отлага, да се очаква на бъдещето. Безсмислено е човек да копнее за този живот, когато отиде на „онзи свят". Онзи свят е свят на любовта, той е свят на знанието, на истината и свободата. И ако ние изменим нашите мисли и чувства, ако започнем да мислим, чувствуваме и постъпваме така, както мислят, чувствуват и постъпват ония велики същества, чиито мозъци и сърца са организирани и волите им единни, ние веднага ще влезем в „онзи свят". Онзи свят е тук, сега; ние постоянно живеем и в този свят и в онзи. Така трябва да мислят съвременните хора, ако искат наистина да бъдат човеци на настоящето, а не на отживелите възгледи. Така требва да живеят. Всички добри хора, към които и народи, към които и религии да принадлежат, трябва да си подадат ръка, за да подпомогнат на страдащото човечество.
към текста >>

89. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата.
Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности.
към текста >>

Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света.
А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности. Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига!
към текста >>

90. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те са истинските пътепоказатели, които водят към истината, свободата и братството.
Той е също и голям цигулар. „Истинските учени, казва самият Айнщайн, са дълбоко, „космически религиозни". Великият в науката и изкуството не може да не бъде велик и в малките неща и дела в живота, в областта на сърцето и душата. Измежду много тъмни прояви винаги има и светли проблясъци, които озаряват навремени човечеството. Те го тикат винаги напред към едно светло и право гледане на живота. Те са истинските пътепоказатели, които водят към истината, свободата и братството. Измежду тези светли проблясъци може да се числи излязлата през току що изтеклата 1934 година книга на всеизвестния учен Алберт Айнщайн, в която той изнася своето схващане за света и за себе си. Тази книга, която прави известна сензация в днешна Европа и Америка е озаглавена: „Моят светоглед". („Mein Lebensbild", „Comment je le monde”). Радостно нещо е, когато в света се появяват книги от този род. Защото те са искрени книги и понеже излизат от перото на личности като Айнщайн, чието всечовешко влияние е така голямо, играят голяма световна роля.
към текста >>

Аз не вярвам във философското понятие за свободата на човека.
В малката глава, която следва, се засяга погледа на Айнщайн по отношение на света. И там срещаме чудни бисери на искрена и дълбока мисъл. Ето от тях някои, изказани свободно: „Аз имам нуждата да водя един прост живот. Виждам и чувствувам несправедливостите на социалните класи. Считам, обаче, че един скромен живот е добър за всекиго, за тялото и за духа. Аз не вярвам във философското понятие за свободата на човека. Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост. Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен.
към текста >>

казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители.
Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи. Да знаеш, че съществува нещо, което е непознаваемо, да познаеш проявата на най-дълбокото разбиране и на най-голямата красота, които не можем да възприемем с нашия разум, освен в най-примитивните им форми, това съзнание и чувство, ето в какво седи истинската религиозност. В този смисъл и само в този смисъл, аз се считам измежду тези, които са най-дълбоко религиозни. Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата." Измежду това, което А. казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители. Учебните зали са пространни и много, но малцина и много редки са младите хора, които имат искрено жажда за истината и правдата. Природата създава изобилно своите обикновени творби, но тя е много взискателна в създаване на своите нежни творби". „Всеки требва да работи, със своя малък дял, да допринесе за пресъздаване на този дух на нашия век." Във връзка с въпроса за доброто и злото четем тези най-ценни мисли: „Аз вярвам много искрено, че няма по-добра служба на човечеството от тази, да занимаваш хората с благородни неща и по този начин косвено да ги облагородиш. Това трябва да извършат най-напред учените и хората на изкуството. Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния умствен труд.
към текста >>

91. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони.
Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ? Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще. Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот.
към текста >>

92. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

- Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата.
В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек.
към текста >>

93. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата.
В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях". След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край.
към текста >>

94. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той само ще разтопи вашите вериги, ще изгори вашите робски дрехи на тъмнината и ще влее във вас светлия живот на възкресението и свободата.
Така че, зарадвайте се и вие, о човеци земни, които още пъшкате под ярема на Ариман Таад. Светлите воини на Ормузд-дей готвят поход против вашите притеснители, за да ви освободят от тяхното иго. Под мощния им огън всичко ще се разтопи и ще се превърне в пара. Разбира се и вие. Ала не бойте се - техният огън не ще ви унищожи. Той само ще разтопи вашите вериги, ще изгори вашите робски дрехи на тъмнината и ще влее във вас светлия живот на възкресението и свободата.
към текста >>

95. СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Както вещият музикант умее да встъпи тихичко, нежно и неусетно в единството на оркестъра, така и Той се приобщаваше към твоя живот, слизаше на твоето равнище и - без да нарушава твоето свещено право - свободата - ти показваше начините, по които ти можеш да разработиш и оползотвориш вложените в теб съкровища.
Но ето един ден - най-великият от дните ти на земята - ти отвори свещената книга на живота и прочете: „Бъдете като децата! " Замисли се ти дълбоко върху тия слова и споменът далечен за твоето детство изпъкна пред теб с всичката му реалност и красота. Все повече взе да се вглъбяваш ти в словата на свещената книга и чувствуваше, как в душата ти се разливаше чудна радост и дълбоко, неизпитвано задоволство. Все по-близко до себе си започна да чувствуваш ти по-мъдрият от мъдрите, виждаше, как той хвърляше светлина върху стръмната и камениста пътека на свещения идеал на душата ти и чуваше Неговите ободрителни слова. Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна влага и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов. Както вещият музикант умее да встъпи тихичко, нежно и неусетно в единството на оркестъра, така и Той се приобщаваше към твоя живот, слизаше на твоето равнище и - без да нарушава твоето свещено право - свободата - ти показваше начините, по които ти можеш да разработиш и оползотвориш вложените в теб съкровища. И малко по малко ти почувствува, че се връщаш към детството. Истинска радост заблика от дълбочините на твоята душа и вярата в доброто, в благото на утрешния ден укрепна у теб. Границите на твоите възможности се разшириха; откриха се нови хоризонти и животът стана смислен, интересен и приятен. И по-рано ти беше дете, но това детство ти го загуби. Тогава ти не знаеше, че си дете и проявяваше добродетелите несъзнателно.
към текста >>

96. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Еврейският народ има дълго още да догонва този внедрен в неговата душа идеал на свободата, ала още ще минат може би векове.
Един поглед назад в историята, ще ни покаже, че културата на Египет е дело на онези единици, които са носили званието жреци. Окултистът знае, че зад тях са се криели велики посветени, далеч, далеч надхвърлили нивото на масата. Пък и как би могъл да посочиш пътя на другите, ако ти не си го минал, ако ти не стоиш на високо място. Кой създаде певците и мъдреците на древна Индия - народът ли създаде тяхното вечно дело! Мойсей изведе еврейския народ из Египет и със своята мъдрост успя да направи един робски по дух народ свободен; да всади дълбоко в душата му семената на истинската свобода на духа. Еврейският народ има дълго още да догонва този внедрен в неговата душа идеал на свободата, ала още ще минат може би векове. - Но, кой е този, който може да изведе един народ към светли бъднини? - Не този ли, който живее с цялото си същество с това бъдеще? Той е генеративното ядро на народа, той е единицата, която твори и създава благата за този народ. Ние се движим днес в една гъста атмосфера. Навсякъде недоимък, народът, хората страдат; навсякъде се говори за война.
към текста >>

97. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата!
Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта! Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата! Красиви мигове, преживени при Паневритмията! Останете винаги при нас. Колко искаме да ви бъдем верни постоянно. Нека да бъдем винаги такива, каквито сме тогаз! Нека да останем винаги верни на светлината, която тогаз ни озарява!
към текста >>

98. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата.
Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата.
към текста >>

Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят.
Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта.
към текста >>

99. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това е пътят на свободата и творчеството.
Много от тях са подарени от приятелите. Една висока идея е вложена в разработването на тия ниви. С радост всички се притичват да ги работят безвъзмездно! Работата от любов, без да чакаш нищо лично за своя труд, това е духът на новото, и тая работа е извор на неподозирана радост! Защото в такава работа са дейни сили, които идат от свещените глъбини на човешкото естество! Това е пътят на свободата и творчеството. Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов салон. Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна. По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане!
към текста >>

Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата!
" Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш. Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата! Поглеждам селото. Колко красиво изглежда то от тук! Поглеждам околните върхове! До виждане на всички вас!
към текста >>

100. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защото е човек на истината и свободата.
Той не е човек, който мисли само за себе си. Да мислиш само за себе си - това е животинско състояние. Той е в съгласие с целокупната разумност в света, с всички разумни същества и мисли като тях. Той живее в пълно единение с тях. Само за новия човек може да се каже, че мисли в истинския смисъл на думата. Защото е човек на истината и свободата. А това ще рече, че е намерил себе си. Само човек, който върви по пътя на Истината, може да намери себе си. Той знае, кой е. Той знае, че е едно с Любовта и Мъдростта, сиреч той е човек, който е намерил майка си и баща си. Защото само като вървиш по пътя на Любовта, ти можеш да намериш майка си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.082391977310181