Търсене в текстове за 'Свободата'

Галилей Величков (1911-1985)

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката.
към текста >>

2. 2_36 Чистотата на идеите

Галилей Величков (1911-1985)

Сега си свободен и внимавай как ще употребиш свободата си, защото за нея е заплатено." Така че, за чистота на идеите трябваше да се заплаща чрез живота ни!
Решава той да се изкъпе в езерото, но става така, че се удавя, макар че знаел да плува. Притичат се войниците, които са около него и го спасяват. Изваждат го на брега и доста вода, погълната от него, изтича навън, но накрая го спасяват. Ганчо идва на "Изгрева" и съобщава за своето премеждие. Учителят добавя: "Този дух, който пушеше, трябваше да се удави и ние го удавихме. Сега си свободен и внимавай как ще употребиш свободата си, защото за нея е заплатено." Така че, за чистота на идеите трябваше да се заплаща чрез живота ни!
към текста >>

3. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Във всяка страна има паметник на незнайния войн, на онзи войн, загинал за свободата наотечеството си и чието име е останало непознато или забравено.
Защото Словото на Бога остава во веки веков. Аз също съм за това - да се печата оригиналното Слово, без редакция. Който иска да работи върху Словото на Учителя, може да си направи извадки и резюмета и да си подрежда материала както иска. Но Словото на Учителя трябва да бъде отпечатано в оригинал. Така този безименен брат разреши въпроса. Във всяка страна има паметник на незнайния войн, на онзи войн, загинал за свободата наотечеството си и чието име е останало непознато или забравено. Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн. Школата на Бялото Братство също има своя незнаен войн. Това е същият безименен брат, който върна оригиналния текст на беседи от Учителя и не пожела да ги редактира и да посяга върху Словото на Учителя. За доказателство той им чете от глава 40 на пророк Исайя. Това е същата глава, която четиримата евангелисти-летописци цитират, защото това са Думи Господни.
към текста >>

4. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Затова свободата е вътрешно качество на Духа.
Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да се справим, да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя. Ако бяхме приложили този метод с Игнат при друго време, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите. Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева", че се намира в едно общество от души, които трябва да се движат в хармония, а не в човешкия безпорядък. Когато тези души се движат в съзвучие, те са свободни в своя си път. Затова свободата е вътрешно качество на Духа. А когато се добереш до Духа, разбираш къде е твоят път. Когато се движиш по своя път, ти оставяш и другите да бъдат свободни в своя си път. А всички пътища водят към Бога!
към текста >>

5. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Те търсят също начин да придобият свободата си.
Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея. Те търсят също начин да придобият свободата си. Чакат Волята Божия и разрешение на техните съдби от Божия промисъл." Аз изтръпнах. Тогава разбрах защо Учителят след бомбардировките напускаше "Изгрева" всеки ден, минаваше през нашия дом и се отправяше към Витоша. Често Той се отбиваше в дома ни и тук преспиваше на ей това легло. Сега разбрах какво означаваха веднъж изречените от Него думи: "Тук, на "Изгрева" няма повече условия да се поддържа връзка с Бога! " Това го каза след последната голяма бомбардировка на София на 10 януари 1944 година.
към текста >>

6. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките.
Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората. Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството. А те ни сложиха катинар на издателството и катинар на устата. Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Ние го слушахме и се усмихвахме, защото бяхме участвували преди много години в салона на ул."Оборище" 14 при разрешаването на една задача. Ние тогава преброявахме космите от главата на един анархист и те бяха 360 000 на брой. Значи толкова бяха разновидностите на методите, които искаха да приложат тези сили и по външен път да реформират човешкото общество.
към текста >>

Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството.
Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството. А те ни сложиха катинар на издателството и катинар на устата. Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Ние го слушахме и се усмихвахме, защото бяхме участвували преди много години в салона на ул."Оборище" 14 при разрешаването на една задача. Ние тогава преброявахме космите от главата на един анархист и те бяха 360 000 на брой. Значи толкова бяха разновидностите на методите, които искаха да приложат тези сили и по външен път да реформират човешкото общество. Ние знаехме това.
към текста >>

7. 3_55 Учителят и толстоистите

Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой - с любов.
И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой - с любов. "Не противи се злому", казва Христос. Как ще тълкуват това свещениците? Болшевиците сега са турени да действуват с оръжие. Свещениците казват: "Всяка власт е от Бога." Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: "Всяка праведна власт е от Бога дадена." Там, дето болшевиците са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там гдето прилагат насилие не са прави." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново,1922 година, стр.
към текста >>

8. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

А онези други два клона искат да живеят по закона на свободата, по закона на вътрешната свобода, и така да си създават чрез окултните науки групи в Школата - да създадат Школа в Школата.
Всички постановки, методи и знания за работа са дадени в Словото на Учителя. Там ще ги намерите, ще ги проучите и ще ги изпълнявате. Предателството към Школата може да дойде от представителите и на трите клона. Но верните по дух на Великия Учител от трите клона трябва да се обединят. Аз забелязах, че когато представителите на палестинския клон се опитваха да ръководят, то автоматически представителите от богомилския и египетския клон се обединяваха срещу тях, защото палестинският клон иска подчинение на всички към Словото на Учителя. А онези други два клона искат да живеят по закона на свободата, по закона на вътрешната свобода, и така да си създават чрез окултните науки групи в Школата - да създадат Школа в Школата. Освен това, онези чрез външната свобода искат да излязат из под опеката на Словото и да създадат поле на свободна дейност, като създадат организация, институция и общество, ръководено и подчинено на човешки управленски закони. Ето, това искат онези чрез така наречената външна и вътрешна свобода. Школата има свой път. Този път ние го преминахме и ще се запознаете с опитностите на нашия път. А дали те са верни и точни - ще проверите чрез Словото на Учителя, защото нашите опитности са реализирани живи закони от Словото на Великия Учител.
към текста >>

9. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Той действуваше по закона на Свободата и оставяше човешките души да се изявят по закона на Любовта.
Имаше много причини за това. Той е виждал бъдещето много ясно. Разбрахме това много по-късно, когато "Изгревът" беше разрушен и изметен до шушка от една незнайна и мощна ръка. Ето ви материал за размишление за десетки години. Учителят не обичаше да се налага и да изисква, и да командува. Той действуваше по закона на Свободата и оставяше човешките души да се изявят по закона на Любовта. Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл. Това е пътят. А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум. В двора, до горичката, бяхме заобиколили Учителя и разговаряхме. Мина група малки ученици.
към текста >>

10. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там пространството е безпределно и времето безконечно, там музиката е безмензурна.
При един разговор Той каза: "В бъдеще музиката ще бъде безмензурна". Да, в бъдеще, когато музиката бъде безмензурна, тогава няма да има разлика между старите песнарки на Кирил Икономов и новата на Мария Тодорова. Когато музиката стане безмензурна ще има пряко съобщение на музикантите с Невидимия свят. Музиката е свят на хармонията. За да стане музиката реален израз на Истината, както казва Учителят, тя трябва да се свали от по- горен свят - от Божествения. Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там пространството е безпределно и времето безконечно, там музиката е безмензурна. Тази музика там вече е безмензурна, защото пространството е безпределно и времето безконечно. Да се свали тази безмензурна музика е във възможностите само на Божествения Дух, Който бе в Учителя. Ето там е разликата между безмензурната музика на висшите светове и на онази музика, която слиза и се облича долу на земята в мелодия, ритъм, текст. Кирил Икономов беше усърден в работата си. Учителят му даваше музикални задачи да разработи, да довърши, да сложи музика на даден текст и прочее.
към текста >>

11. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най- добре да изпълни Волята на Учителя.
Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най- добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: " В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказвано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваше в тях.
към текста >>

Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя.
Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най- добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: " В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказвано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваше в тях. Но не се намери някой, който да изпълни Волята на Учителя, която е Воля на Бога.
към текста >>

12. 5_02 Теориятя на музиката и Учителят

Учителят затова мълчи, Той не казва нищо, Той е дошъл по закона на Свободата - тя е в Него и извън Него.
Затова Учителят мълчи. Аз му викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, гръм ще падне - Кирил Икономов ще го порази гръм и светкавици ще го изгорят, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух като Слава, Виделина и Светлина и проявлението им чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той не казва нищо, Той е дошъл по закона на Свободата - тя е в Него и извън Него. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни нему, макар че сме в Школата на Учителя. Защо ли? Защото сме човеци пред лицето на Учителя, пред нозете на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил и го гоня: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката!
към текста >>

13. 5_20 Мирът иде вече!

Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата." Човек не знае какво да цени.
Той само Него търси. Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички человеци на земята. И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава. Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир. Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата." Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да постави Бога на първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът. "Мир ви оставям. Моя мир ви давам" - казва Христос.
към текста >>

Много неща искаха да ме откъснат от Тебе, да ме лишат от Свободата, която си ми дал, ала душата ми тихо уповава на Тебе.
" Господи, добре ме постави Ти в Твоя свят. Даде ми да се радвам на неизброимите Твои Дела. Всичко Те славослови! Всичко пее химни за Тебе! Радва се душата ми, светло и празнично е наоколо. Много неща искаха да ме откъснат от Тебе, да ме лишат от Свободата, която си ми дал, ала душата ми тихо уповава на Тебе. Господи, Ти всичко си ми дал преизобилно. Господи, Твоят Мир е над мене и в мене. Божият Мир превъзхожда всяко знание - земно и небесно! Божият Мир на земята идва с песента на Учителя "Мирът иде вече! "
към текста >>

14. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

При другото човечество, което ще дойде, човек няма да бъде ограничен и ще борави със свободата и с вдъхновението си така, както изисква подтикът на неговата душа.
При отклонение от геометричните форми в изкуството се чувствува свобода. С помощта на вдъхновението тя се доближава до висшите измерения на реалността, чрез образите и формите на преходното човешко измерение. Учителят свали новата песен и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до Небесните Селения, откъдето бе дошла. Ушиха й дрешка, нотираха я и я ограничиха. Това може да направи днес теорията на музиката с истинското вдъхновение. При другото човечество, което ще дойде, човек няма да бъде ограничен и ще борави със свободата и с вдъхновението си така, както изисква подтикът на неговата душа. Войната завърши така, както предсказа Учителят - германците загубиха и заедно с тях и България претърпя втора национална катастрофа. Не послушаха и този път Учителя - толкоз можа да направи този народ. Колко пъти го спаси Той от нещастие. Българите не знаят какво дължат на Учителя.
към текста >>

15. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление.
Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха.
към текста >>

16. 5_43 Учителят за Втората световна война

Тогава всеки индивид и народ ще зачита свободата на другия.
Божиите решения трябва да се изпълнят. Съдебният пристав е този, който въдворява Божието решение. Войната е последно средство. Германия е съдебният пристав. Бъдещите закони са на разумната свобода. Тогава всеки индивид и народ ще зачита свободата на другия. Защото всеки народ обработва отделни черти на човечеството и тези народи са уд от общочовешкия организъм." Има такава дума "уд", която означава: част, орган, дял, съставна част, съставка от някакво цяло. През лятото на 1939 година Бялото Братство направи своя ежегоден лагер на Седемте езера на Рила. Това бе най-многолюдното летуване на Братството . Учителя т каза: "Бог съизволи и даде условия да се съберем тук на Рила през 1939 година. Настъпва нова епоха за човечеството.
към текста >>

17. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата.
Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. А тогава, по онези години, за едно такова обвинение направо се разстрелваше без съд.
към текста >>

18. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

НЕСТОР ИЛИЕВ

Свободата е вътрешно качество на ученика.
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата.
към текста >>

Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух.
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново.
към текста >>

19. 7_08 Благославяй, душе моя, Господа

НЕСТОР ИЛИЕВ

На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят.
Чак през 1936 година Учителят казал: "Запишете я! " И като я изсвирил, казал символично и образно така: "Е, скроихме й тесни дрешки". Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа. Човешката душа има отношение към песента на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога. Това е най-важното при изпълнението на песните на Учителя - човешката душа да направи общение с Бога чрез песните. Амин! Записал през 1988 година д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа.
" И като я изсвирил, казал символично и образно така: "Е, скроихме й тесни дрешки". Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа. Човешката душа има отношение към песента на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога. Това е най-важното при изпълнението на песните на Учителя - човешката душа да направи общение с Бога чрез песните. Амин! Записал през 1988 година д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

20. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

И тогава въпросът за външната организация отпада, защото тя се явява като насилие и ограничение, и законът на свободата изчезва по всички проекции на човека - духовно поле, умствено поле, чувствено поле, физическо поле.
Това е закон в Школата. Разбрахте ли сега какво означава всичко това? Ако нямаш вътрешна организация в себе си и хармонично състояние и отношение на твоите мисли, на твоите чувства и постъпки, ти не можеш да търсиш и да искаш да се вместиш в една хармонична обстановка с онези, Които са около теб и те заобикалят. Няма ли у теб вътрешна организация и хармонично състояние на твоите мисли, чувства и постъпки, ти не можеш да създадеш хармонично отношение с другите около теб. Това е закон на Школата. И тогава въпросът за външната организация отпада, защото тя се явява като насилие и ограничение, и законът на свободата изчезва по всички проекции на човека - духовно поле, умствено поле, чувствено поле, физическо поле. Само организираната личност може да създаде хармонични отношения с другите. С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество. А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде.
към текста >>

21. 8_13 Построяване на Изгрева

Като ученици доста нарушения сме правили в свободата, която Учителят ни даде.
Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета. Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава нива. Никак не сме били послушни. Своеволия сме правили. Като ученици доста нарушения сме правили в свободата, която Учителят ни даде. Той ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Ако бяхме проявили това, нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Не проявиха нито едното, нито другото. Трябваше да питаме. Ние правехме общежитие, където щяхме да живеем.
към текста >>

22. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Не говоря за свобода, която да пречи на другите, но в свободата си да мога да изразя своята мисъл." По-нататък, Учителят разрешава този въпрос така: "Е, разбира се, онези, които ще говорят на някое общество, трябва да бъдат много внимателни, та ако то не иска да ги слуша, да намерят друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажат.
12 Учителят казва следното: "Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, Аз искам да бъдем естествени. В Писанието се казва: не естествени, но свободни да бъдете. Свободни да бъдете в своите вътрешни проявления. Под проявления разбирам проявления на вашето сърце, проявления на вашата душа, тъй, както в природата може да се проявят. Та тази свобода е потребна на всинца ни. Не говоря за свобода, която да пречи на другите, но в свободата си да мога да изразя своята мисъл." По-нататък, Учителят разрешава този въпрос така: "Е, разбира се, онези, които ще говорят на някое общество, трябва да бъдат много внимателни, та ако то не иска да ги слуша, да намерят друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажат. Да бъдем свободни." И така, уставът бе предложен, а някой неизвестен служител, облечен в светска власт, не разреши да се подпише Уставът на верска общност "Бяло Братство". Всички бяха недоволни от това своеволие. Питам аз, кой изпълни Волята на Учителя и на Бога, след като Учителят е срещу всякакъв вид устави, които ограничават дадено общество и особено учениците от Школата? Отговорете на този въпрос! В същата беседа, на стр.
към текста >>

Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство!
И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство! И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях! Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички! Това трябва да се отпечати в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо извън тези покварени условия, в които живеят хората.
към текста >>

23. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв. 2.
Сега ще ви цитирам декларацията на Никола Антов: "Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство. Не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя Петър Дънов и ще Го следвам във вековете. Също не се отказвам от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам, респективно за прокарването на ОФ- правителствената програма". А каква бе дейността на партийната група на "Изгрева"? Ето извадки от техния протокол: "Активната дейност на комитета на ОФ "Изгрева": дъновисти-Комунисти до 13 декември 1945 год. 1. Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв. 2. За Помощна организация, събрани 150 000 лв. 3. За войската 120 000 лв. 4. За югославските деца 130 000 лв. 5. За югославската акция 25 000лв. 6. За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв. 7.
към текста >>

24. 9_05 Кой бе Учителят?

Във връзка с това Учителят каза: "Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят.
Затова ние, учениците на Школата, а след нас и хората в този народ и човеците на земята, трябваше да дадем заслужената цена на нашия Учител, защото Бог Го изпрати на земята. За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство. Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години. Толкова години, колкото евреите преживяха, след като паднаха под робство и бяха преселени във Вавилон. Във връзка с това Учителят каза: "Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифестът на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на руския цар и четвърто - на руския народ". На друго място Учителят каза, че Бог реши да свали своята Скиния на земята и затова избра България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя.
към текста >>

Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта.
Опитах всичко. Най- после започнах Сам". И действително, Учителят имаше голям успех в Своето Дело. Събра много хора около Себе Си. Само на съборите в Търново и София се събираха към 1 200 души. Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците.
към текста >>

25. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

Космогонията на Словото на Всемировия Учител

Учениците от Школата, родени в този народ, трябва да претворят в живота си идеите от Словото: за живота на Любовта, за светлината на Мъдростта и за свободата на Истината - тези три свята са обединени в проявлението на Великия Учител.
Трето: То бе произнесено и отправено за онези съзнания човешки, представляващи целокупното българско съзнание по времето на Великия Учител. А това съзнание представляваше проекция на общочовешкото съзнание на преродените пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и на всички водители на днешната човешка цивилизация от памтивека до днес. Затова Българският народ по времето на Школата на Великия Учител се намира в своя Златен век от своето историческо развитие. Той е в Обетованата земя на Духа! Каква е задачата на Българския народ? Учениците от Школата, родени в този народ, трябва да претворят в живота си идеите от Словото: за живота на Любовта, за светлината на Мъдростта и за свободата на Истината - тези три свята са обединени в проявлението на Великия Учител. Те трябва да станат образци на това Учение и с делата си да предадат учението на този народ, в който са преродени в плът и кръв, за да изпълнят волята на Бога. Българският народ има за задача да го приеме и предаде на славянските народи, а чрез тях- на всички народи по света на планетата Земя. Следващият народ, комуто трябва да се предаде това учение, е народът на Русия. Защо? Защото това, което представлява Русия на физическото поле със своята големина, обширност от земя и пространство, с мощта на човешките си ресурси, с над 200 милиона славяни и се обозначава като Великая Русс и Священная Россия, е първият етап от преминаването на Словото от България. А защо?
към текста >>

26. 10_09 Беинса Дуно. Мировата Любов

Космогонията на Словото на Всемировия Учител

Изявената Истина, Духът на Истината - това е проявената Свобода, Духът на Свободата. 7.
Изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. 2. Изявеният Божествен Дух • това е проявеният Господ, Господ на Силите. 3. Изявеният Господ на Силите • това е проявеният Христос, Духът Христов. 4. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеното Слово, Святият Дух. 5. Изявеното Слово, Святият Дух - това е проявената Истина, Духът на Истината. 6. Изявената Истина, Духът на Истината - това е проявената Свобода, Духът на Свободата. 7. Изявената Свобода, Духът на Свободата - това е проявеният Живот, Духът на Живота. 8. Изявеният Живот, Духът на Живота - това е проявената Светлина, Духът на Светлината Божия. 9. Изявената Светлина, Духът на Светлината Божия - това е проявената Виделина. 10. Изявената Виделина - това е проявената Христова Слава, Словото в плът. 11. Изявената Христова Слава, Словото в плът - това е проявената Сила на Духът Святий, Силата на Словото Божие. 12.
към текста >>

Изявената Свобода, Духът на Свободата - това е проявеният Живот, Духът на Живота. 8.
Изявеният Божествен Дух • това е проявеният Господ, Господ на Силите. 3. Изявеният Господ на Силите • това е проявеният Христос, Духът Христов. 4. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеното Слово, Святият Дух. 5. Изявеното Слово, Святият Дух - това е проявената Истина, Духът на Истината. 6. Изявената Истина, Духът на Истината - това е проявената Свобода, Духът на Свободата. 7. Изявената Свобода, Духът на Свободата - това е проявеният Живот, Духът на Живота. 8. Изявеният Живот, Духът на Живота - това е проявената Светлина, Духът на Светлината Божия. 9. Изявената Светлина, Духът на Светлината Божия - това е проявената Виделина. 10. Изявената Виделина - това е проявената Христова Слава, Словото в плът. 11. Изявената Христова Слава, Словото в плът - това е проявената Сила на Духът Святий, Силата на Словото Божие. 12. Изявената Сила на Духът Святий, Силата на Словото Божие това е проявеното Царство Божие, Мир Божий в Святият Дух. 13.
към текста >>

27. 10_10 Беинса Дуно. Космичната Обич

Истината е път за Свободата, за Духът на Свободата. 7.
Глава на Господа на Силите е изявеният Божествен Дух. 2. Глава на Абсолютния Дух на Битието, Христовия Дух е изявеният Господ на Силите. 3. Гпава на Святият Дух е изявеният Абсолютен Дух на Битието, Христовият Дух. 4. Гпава на Истината, Духът на Истината е изявеният Святият Дух Словото Божие. 5. Гпава на Твоето Слово е Истината, Духът на Истината. 6. Истината е път за Свободата, за Духът на Свободата. 7. Любовта е път за Живота, за Духът на Живота. 8. Мъдростта е път за Светлината, за Духът на Светлината Божия. 9. Правдата е път за Виделината, за Духът на Виделината. 10. Добродетелта е път за Христовата Слава, за Словото в плът. 11. Христовата Слава е път за Силата на Духът Святий, за Силата на Словото Божие. 12.
към текста >>

28. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Там е Свободата на Духа - свят на Вечна Слава, вечна Светлина без сенки.
Само проявеният Бог е Светлина. Божествената Светлина, т. е. Божествената Слава е Свят на Истината. Божественият Дух носи пълната Светлина, т. е. Слава. Там е Свободата на Духа - свят на Вечна Слава, вечна Светлина без сенки. Там е безсмъртието - Необятна Светлина без сенки, където светлината е неуловима, защото тя обхваща всичко и е навсякъде. БОГ Е ВИДЕЛИНА. Божествената Виделина е Светлината в Духовния свят, който е свят на Мъдростта. Виделината се състои от един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, излъчващи се като живи струи и носещи жив и разумен живот на тези цветове. Виделината в Духовния свят, в Света на Мъдростта, създава и твори формите и се явява като Хармония от форми и движение на тези форми.
към текста >>

29. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия.
Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия. Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин.
към текста >>

30. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА

Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата.
Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски.
към текста >>

31. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж.
филисофски въпроси ни занимаваха, а пък ние бяхме запознати с окултната наука и теософската литература. Като се опирахме на младостта и силата си, както и на идеализма си предприехме нашия опит. Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси. Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци.
към текста >>

32. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

А бяхме свободолюбиви хора, много чувствителни за свободата си и тази наредба ни възмути до дъното на душите ни.
и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците. Той не обичаше Учителя и Неговите последователи. Под влияние на духовенството и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство. Който даде декларация, че се отказва от идеите си, можеше да бъде приет. Ето с какво се засрещнахме ние тогава. А бяхме свободолюбиви хора, много чувствителни за свободата си и тази наредба ни възмути до дъното на душите ни. Ние отхвърлихме и отрекохме всяко ограничение и всякаква декларация и с това отхвърлихме всяка държавна работа. В протест и други приятели не си взеха дипломите, които останаха в чекмеджетата на канцелариите. Които имаха занаят като мене, направо стъпихме в занаята си и забравихме, че сме следвали. Други пък изчакаха известно време да видят как ще се развият събитията. Някои се принудиха да дават декларации, а пък при други случаи наредбата не се приложи толкова строго.
към текста >>

33. 84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Учителят за себе си не харчеше братски пари, а оставяше на тяхната инициатива и досетливост, защото Той живееше по закона на Свободата.
Това можеха, това направиха. Какъвто съд има човек в себе си, толкова количество течност събира. Имаш съд и стомна за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него. Затова е важно да има готови души и души, които да са подготвени. Ето това е поуката от тази история. Учителят за себе си не харчеше братски пари, а оставяше на тяхната инициатива и досетливост, защото Той живееше по закона на Свободата. След като напуснаха салона на ул. „Оборище" 14 известно време го използваха за склад на хартия и за книги.
към текста >>

34. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата.
БОРИС НИКОЛОВ 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ Първите години, когато дойдохме при Учителя, дойдохме голяма група младежи като ято птички от всички краища на страната. Дойдохме ние от различни идейни течения, защото тогава имаше богат идеен живот. Ние бяхме въодушевени от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот. Когато намерихме Учителя, ние вече не се отдалечихме от Него. За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата. В онова време Учителят държеше своите беседи на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше. Салон нямаше. Една малка стаичка препълнена с посетители, но Учителят беше намерил изход. Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше.
към текста >>

35. 90. ЛЪЖА и НАСИЛИЕ

Да, иде Новата Епоха на Свободата и Братството.
90. ЛЪЖА и НАСИЛИЕ Веднъж Учителят каза: „Ще знаете, на земята няма да остане помен от лъжа и насилие. Друго нещо иде, не това което днес проповядват хората". Да, иде Новата Епоха на Свободата и Братството.
към текста >>

36. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Заем на Свободата - 231 22.
- 221 18. Съдбата на един протокол и съдбата на Братството - 222 19. Печатарската машина - 228 20. Закупуване на хартия. Неделчо Попов - 229 21. Заем на Свободата - 231 22. Братски пари за свинарник - 232 23. 176 жълтици - 233 24. С какъв полезен труд се е занимавал господин Дънов? - 235 25. Кой издаде заповед за обиск на Изгрева на 6.Х11.1957 г.
към текста >>

37. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

" „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици.
2. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж. „Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение? " „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии". „Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му. Кога ще се сбъдне това?
към текста >>

38. 32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

А Свободата е вътрешно качество на Духа!
Нали за това Учителят спря приятелите да не я закачат, защото щяла да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни. Какви ли не истории имаше по наше време? И винаги зад нея стоеше дадено лице, което бе дошло в Школата, за да бъде ученик. А Учителят с голяма любов и с голямо търпение изнесе нашите грешки стигащи понякога до нетърпимост. Той посочи и даде нагледен пример как Любовта превъзмогва всичко и заличава границите на нетърпимостта и прави човека свободен от вътре и от вън. А Свободата е вътрешно качество на Духа!
към текста >>

39. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Ние бяхме свободолюбиви хора и много чувствителни за свободата си.
Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 г., управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви хора и много чувствителни за свободата си. Ето защо ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора. Георги Радев завърши като преводач.
към текста >>

40. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

Но днес милиони вече стават Съдбата си сами решават Насилието не ще ги спре Готов е всеки да умре За истината скъпоценна Сама в душата му родена Отново се коват вериги И трупат се огромни диги Да пречи на свободата Коя напира на земята.
В сърца им радост и надежда Възлизат вече на брега. 6. И ангели с Него слизат Служители на Любовта И на земята вече от близо подарък носят радостта. ДВАДЕСЕТИ ВЕК Велик двадесети век В него буди се човек приспан от хиляди години приспан така, че да погине. Но мъртвия незван се вдига троши разпятие и вериги И никоя световна сила Не би го вече умъртвила. Че той възкръсва вече нов За Правда, Истина, Любов Бе време туй бе за един-За человеческия син. Но днес милиони вече стават Съдбата си сами решават Насилието не ще ги спре Готов е всеки да умре За истината скъпоценна Сама в душата му родена Отново се коват вериги И трупат се огромни диги Да пречи на свободата Коя напира на земята. Веригите ще разпилее Ще вземе всичко в ръце С Любовв в своите ръце. И да посреща и самин Ще видиш человеческия син, Но той сега е милионен Заблуди смъкнали от трона На тяхно място Тя седи - Любов в човешките гърди. С оръжие ново на света и води радостта. 12.Х11.1961 г. 1. Сърцето радостно трепери че Той пристига на света не може место да намери че иде вече Любовта. 2.
към текста >>

41. 99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ

Учителят работеше по закона на свободата.
Така в Младежкия Клас трябваше да останат само неженени и неомъжени, защото бе определен за хора с чист морал и висок Идеал. Савка беше по морала. Бе голяма моралистка, бе по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която бе германка. Учителят отначало нямаше предвид за едно такова ограничение, но понеже бе направено предложение от ученик и понеже останалите го възприеха, то Той се съгласи. Учителят работеше по закона на свободата. Минаха много години. Изминаха 22 години и през това време онези, които се женеха или омъжваха трябваше да напуснат Младежкия Клас. Ако си правеха оглушки другите ги подсещаха и настояваха на това, да отидат в Общия Клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Бяха изминали към 20 години.
към текста >>

42. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

Учителят свято пазеше закона на свободата.
Какви знания и какви сили има човек, това не е важно. По-важно е на какво ги е посветил. На себе си или на Бога. Ако има нещо, което ние познаваме, туй е онази свобода, с която Учителят ни води. Да имаме своя мисъл, свое разбиране, свой живот и своя воля. Учителят свято пазеше закона на свободата. Господ ти е дал ум, за да доловиш Неговата мисъл. Господ ти е дал сърце, за да проявиш Неговата Любов. Господ ти е дал тяло, за да вършиш Неговата Воля." А те двамата Тони и Стела Белмен казват: „Ние за всичко питаме брат Михаил". Подчинени души. Други ли трябва да мислят вместо вас?
към текста >>

43. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

така: 5 823 478 Инкасирани лихви по купони N1,2 и 3 от облигации 106 700 Излязла в тираж 1 облигация от „Заема на свободата" 20 000 Всичко за отчитане 5 950 178 Изразходвани съгласно решения на Братския съвет: 1.3.1945 г.
Предадени на съхранение на Минчо Сотиров село Нейчево: при разпределение на сумите - лв. 500 000 лихви от касови бонове 22 000 522 058 Предадени на съхранение на Никола Антов - София: 600 000 Предадени на съхранение на Манол Иванов - София: 537 420 Предадени на съхранение на Манол Иванов-ср. монети 320 000 Предадени на съхранение на Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000 Предадени на съхранение на Георги Куртев - Айтос 1 000 000 Всичко лева 5 823 478 Първоначално съставеният опис за тези суми Жечо Панайотов заяви, че не му е предаден. Сумата 5 823 478 е увеличена през 1945-1948 г. така: 5 823 478 Инкасирани лихви по купони N1,2 и 3 от облигации 106 700 Излязла в тираж 1 облигация от „Заема на свободата" 20 000 Всичко за отчитане 5 950 178 Изразходвани съгласно решения на Братския съвет: 1.3.1945 г. Купени облигации от „Заема на свободата" В София - сума, внесена чрез Борис Николов 900 000 В София - сума, внесена чрез Минчо Сотиров 100 000 Общо: 1 000 000 В Айтос - сума внесена от Георги Куртев 300 000 Всичко: 1 300 000 12.10.1945 г. Купена печатарска машина 1 212 600 13.10.1945 г. Изплатено на 1-ва група наследници на У. 400 000 13.10.1945 г. Нотариални разноски за същия случай 34 120 24.10.1946 г.
към текста >>

Купени облигации от „Заема на свободата" В София - сума, внесена чрез Борис Николов 900 000 В София - сума, внесена чрез Минчо Сотиров 100 000 Общо: 1 000 000 В Айтос - сума внесена от Георги Куртев 300 000 Всичко: 1 300 000 12.10.1945 г.
500 000 лихви от касови бонове 22 000 522 058 Предадени на съхранение на Никола Антов - София: 600 000 Предадени на съхранение на Манол Иванов - София: 537 420 Предадени на съхранение на Манол Иванов-ср. монети 320 000 Предадени на съхранение на Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000 Предадени на съхранение на Георги Куртев - Айтос 1 000 000 Всичко лева 5 823 478 Първоначално съставеният опис за тези суми Жечо Панайотов заяви, че не му е предаден. Сумата 5 823 478 е увеличена през 1945-1948 г. така: 5 823 478 Инкасирани лихви по купони N1,2 и 3 от облигации 106 700 Излязла в тираж 1 облигация от „Заема на свободата" 20 000 Всичко за отчитане 5 950 178 Изразходвани съгласно решения на Братския съвет: 1.3.1945 г. Купени облигации от „Заема на свободата" В София - сума, внесена чрез Борис Николов 900 000 В София - сума, внесена чрез Минчо Сотиров 100 000 Общо: 1 000 000 В Айтос - сума внесена от Георги Куртев 300 000 Всичко: 1 300 000 12.10.1945 г. Купена печатарска машина 1 212 600 13.10.1945 г. Изплатено на 1-ва група наследници на У. 400 000 13.10.1945 г. Нотариални разноски за същия случай 34 120 24.10.1946 г. Преместване братска барака, в която живее Надежда Конова 184 000 9.4.1948 г.
към текста >>

Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г.
1 719 478.- Тази сума в повече е именно за оправдаване недокументирани-те разходи за хартия - лв. 1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г. с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев. Също един дамски часовник с кордон на Мария Граблашева - върнат й. На Мария Андреева е върнато: 1 английска лира и 1 наполеон. На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки. На Мария Мечева - Ст.
към текста >>

Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата.
Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка. Даде се и следното обяснение за изложените по-горе извънредни братски средства. Те са били привършени през 1948 г. тъй като усиленото печатане на братски издания е изисквало доста средства. Тогава става и отчитането пред Братския съвет, като членовете на финансовия съвет и касиера Жечо Панайотов са освободени от отговорност. Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата. Действително такъв заем е бил сключен през юли 1948 г. при Чиновн. занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г. Обстоятелство, че се нарежда сключването заем за братски нужди, говори че преди всичко председателят на финансовия съвет - Никола Антов е знаел чрез упражнявания от него контрол, че дадените за пазене братски средства са изчерпани, уведомил е Братския съвет за положението и тогава му е дадено нареждане за сключване на заем. Изключение прави само сумата 500 000 лв.
към текста >>

Факт е, че предадените на съхранение братски суми са върнати при поискване, вложени са от страна на Братството за участие в „Заема на свободата", купена е печатарска машина и др.
Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства. При обстановката през 1945 г. те са се ръководили от това правило на Учителя. Внезапната загуба на нашия обичен Учител и наставник, грижата за запазване целостта на Братството, запазване оставеното имущество и легализиране по-нататъшното съществуване на създаденото от Учителя общество „Бяло братство" са наложили този начин на действие. Факт е, че предадените на съхранение братски суми са върнати при поискване, вложени са от страна на Братството за участие в „Заема на свободата", купена е печатарска машина и др. купена е хартия за печатане беседите и лекциите на Учителя и т. н. Отпечатването на беседите и лекциите на Учителя е от най-голямо значение за всички членове на Братството, така щото набавената даже без оправдателни документи хартия е напълно уместно и ние единодушно оправдаваме както Братския съвет, така и касиера Жечо Панайотов за направените изплащания. Известно е, че през времето от 1945-1950 г. братската печатница се снабдяваше с хартия чрез преданния на Братството наш член Неделчо Попов. Намираме, че указаното на същия доверие е основателно и че той е постъпил честно при тези доставки.
към текста >>

44. 19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА

за заем на свободата, които пазех.
Та сумата, която връчих беше 2 534 000 лв., защото финансовия съвет, който беше много ревнив още в първия месец изтеглиха всички суми. Така изтеглиха пари за печатарската машина 1 200 000 лв. изтеглиха за наследствени права за получаване авторско право 400 000 лв. Значи всичко 1 600 000 лв. Плюс дадох 900 000 лв. за заем на свободата, които пазех. Всичко 2 500 000 лв. Значи те си ги прибраха от мен и аз бях свободен. И минаха години и никой не спомена, че у мен има братски средства. Абсолютно никой! Защото това бе така.
към текста >>

За облигации „Заем на свободата" 900 000 2.
И минаха години и никой не спомена, че у мен има братски средства. Абсолютно никой! Защото това бе така. От протокола е видно, че са ми предадени 2 034 000 лв. А аз бях отчел 1. За облигации „Заем на свободата" 900 000 2. За купуване на печатарска машина 1 212 600 3. За изплащане I група наследници 434 000 Всичко 2 546 720 Разликата между предадените и отчетените суми се дължи на това, че аз съм дал от касетката 800 000 лв., а те признаха 500 000 лв. Така изчезнаха 300 000 лв. В касетката аз бях прибавил още 200 000 лв., които също изчезнаха от документация. Или общо 500 000 лв.
към текста >>

45. 21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА

21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА Беше дошла новата комунистическа власт.
21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА Беше дошла новата комунистическа власт. Българската армия бе изпратена да се бие на фронта в Унгария срещу германците. Тази армия трябваше да бъде обута, облечена, нахранена и да има бойно снаряжение. Затова бяха необходими много пари. Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата". И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите.
към текста >>

Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата".
21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА Беше дошла новата комунистическа власт. Българската армия бе изпратена да се бие на фронта в Унгария срещу германците. Тази армия трябваше да бъде обута, облечена, нахранена и да има бойно снаряжение. Затова бяха необходими много пари. Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата". И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите. Никой не знаеше тогава, че ние имаме милиони освен Братския съвет. Тогава Никола Антов, който беше комунист, беше председател на Отечествения фронт в едни голям градски район, в който влизаше и Изгрева и беше облечен със светска власт. За да се представи пред властите като негов актив той реши, че трябва да се внесе една голяма сума в полза на новата власт. Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше.
към текста >>

и с нея бяха купени облигации от „Заема на Свободата" за 900 000 лв.
Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше. Ако бяхме отказали той щеше да ни предаде на властите и щяха да ни вземат всички пари. А общата сума, която бе намерена при Учителя и описана бе към 6 000 000 лв. След разговори и убеждавания Антов се съгласи и ние внесохме сума от 900 000 лв. Тази сума бе внесена от мен, от онези пари, които аз пазех на 1.III.1945 г. и с нея бяха купени облигации от „Заема на Свободата" за 900 000 лв. Занесох парите и донесох облигации и ги предадох на финансовия съвет. Така с тези облигации спасихме голямата сума. Отървахме се, но трябваше да заплатим за това и то скъпо. В това време Минчо Сотиров беше отишъл да ръководи един чифлик в село Нейчево при една своя позната. На него му беше предадена да съхранява една сума от 500 000 лв.
към текста >>

И така за „Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв.
В град Айтос имаше братска градина и Георги Куртев отговаряше за нея. На него също му бе връчена една сума от 1 000 000 лв., които лично Георги Йорданов ги напъха в една раница и му ги занесе. От тази сума Георги Куртев внесе в Айтос 300 000 лв. за облигации за този заем. И той направи същото, за да предразположи властите към Братството и към себе си и да запази братската градина. И така за „Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв. А това представляваше една пета част от сумата, която бе оставил Учителят.
към текста >>

46. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

„По-добре да работим, а като работим сме на въздух и светлина и все едно, че сме свободни." Мина дълго време докато възприемат тази идея за свободата.
Обясних им, че съм майстор и след като прегледаха подробно досието ми се съгласиха, защото разбраха, че съм бил такъв. Аз организирах курсове за мозайкаджии, 2 курса по 30 затворника. Отначало затворниците не искаха, смятаха че това е уловка на управата. Но някои се съгласиха. Убедих ги. „По-добре да работим, а като работим сме на въздух и светлина и все едно, че сме свободни." Мина дълго време докато възприемат тази идея за свободата. Отначало имаше затворници от земеделската партия, а те бяха няколко групи и непрекъснато се караха. Отивам аз при тях и им казвам: „Слушайте какво ще ви кажа. Ние всички тук сме на едно и също дередже и вместо да си помагаме, за да излезем живи от тук след време, то ние сега си вредим и помагаме на тях, за да ни унищожат всички до един." Казах им го много твърдо. Те ме изгледаха слисано. Не очакваха такава логика.
към текста >>

47. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

Беше вкусил от свободата, която идваше от свободното Небе, което висеше над главите ни.
" Аз се съгласих. Така с него се измъквахме от затвора и пребивавахме под свободното небе. Той схвана това и го оцени. Често вдигаше глава към Небето, въздишаше и отново се хващаше за работа. Тази връзка със свободното Небе го ободри, освежи го и пречисти неговото състояние. Беше вкусил от свободата, която идваше от свободното Небе, което висеше над главите ни. Затворът в този момент го нямаше и ние за миг се чувствувахме като свободни човеци.
към текста >>

48. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Ние сме за Доброто, за Правдата, за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за Братството и Свободата между человеци-те.
Целта е да ме отстранят от Братството и като лишат Братството от материалната основа, да Му нанесат удар. Но те не знаят, че Братството е неуязвимо, то е идея, то е живот, който всякога може да създаде своите форми нови и по-съвършени. Борбата отвън е проекция на борбата вътре в човека. Както се разреши борбата в човека, тъй ще се разреши и отвън. В тази борба ние не сме неутрални, защото същите сили се борят и в нас. Ние сме за Доброто, за Правдата, за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за Братството и Свободата между человеци-те. (26.II.1960 г.) 23. Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора.
към текста >>

Това свое право той устояваше спокойно, с примирение - приема всички жертви, плаща с цената на свободата.
Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти." 63. Силите, които поробват човека, ако не дойдат отвън като завоеватели, надигат се в самия народ. Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си. 64. Срещнах човек скромен, простичък, искрен. С какво достойнство устояваше той правото си да живее и мисли както разбира. Това свое право той устояваше спокойно, с примирение - приема всички жертви, плаща с цената на свободата. Има хора, които носят ограничението и робството в себе •си. Каквото и да приказват, те не са свободни, а и на другите не дават свобода. Който може да живее при мъчните условия, може да живее и при добрите условия. Много хора, като имат добрите условия, не умеят да живеят. 65. Открай време в душата на човека се борят Доброто и Злото.
към текста >>

49. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Ние сме за Свободата, те са за насилието и робството.
Преследват ли ни, ние изчезваме. Ще се появим, когато дойдат условията. Комунистите не могат да се примирят с нас, те са противоположното на нас. Ние проповядваме Любовта - те проповядват омразата. Ние сме за Божествената Мъдрост, те са за човешкото знание. Ние сме за Свободата, те са за насилието и робството. Въпреки всичко и те ще свършат работата си за Делото на Учителя. Ние не сме нито слаби, нито безпомощни. 5. Мисията на Бялото Братство. „Негова мисия е да възвърне човека в райската градина, в Царството Божие. Райската градина, това е Божествената Школа, в която човек се е учил.
към текста >>

50. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Гоненията и свободата.
Комунистите извършиха предателство към нас. Те бяха пазени от Братството. А сега като имат власт, посягат върху Словото на Учителя и го унищожават. Така те започнаха борба срещу Бога. Горките, не знаят, че Словото на Учителя е Слово на Бога. 5. Гоненията и свободата. Свободата, за която се борим днес през 1972 г. никой не може да ни отнеме. Тя зависи само от нас. Бога ще познаете първо като живот, топлина и светлина. Малката топлина от 37 градуса, в която животът ни се развива на земята е израз на Божията Любов.
към текста >>

Свободата, за която се борим днес през 1972 г.
Те бяха пазени от Братството. А сега като имат власт, посягат върху Словото на Учителя и го унищожават. Така те започнаха борба срещу Бога. Горките, не знаят, че Словото на Учителя е Слово на Бога. 5. Гоненията и свободата. Свободата, за която се борим днес през 1972 г. никой не може да ни отнеме. Тя зависи само от нас. Бога ще познаете първо като живот, топлина и светлина. Малката топлина от 37 градуса, в която животът ни се развива на земята е израз на Божията Любов. За всичко благодарете.
към текста >>

Свободата е вътрешно качество на човека.
Сега е нашето време. Че ни гонят, това е по-хубаво. Положението, в което се намираме е най-удобното за нас. Гонение ли? За свободните хора няма гонение. Свободата е вътрешно качество на човека. Тя е израз на човешкия дух и стремление на човешката душа. В света на Истината има свобода и правда. Ние сме тук. За всичко благодарете! 6. Обучението на комунистите.
към текста >>

За да запазим чистотата на Делото и Свободата на Духа.
Осъдиха ме на 12 години затвор. Господ ме извади от затвора с 4000 други затворници на 1.I.1963 г. Пролежах в затвора 4 години и работих всеки ден със своя занаят, заради което ми намалиха присъдата. Защо приехме пътя на страданието? За да не се допусне да влезе лъжата и лицемерието в Братството. За да запазим чистотата на Делото и Свободата на Духа. Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви. И го доказахме. 17. Борбата.
към текста >>

Истината и Свободата за нас са святи.
Пролежах в затвора 4 години и работих всеки ден със своя занаят, заради което ми намалиха присъдата. Защо приехме пътя на страданието? За да не се допусне да влезе лъжата и лицемерието в Братството. За да запазим чистотата на Делото и Свободата на Духа. Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви. И го доказахме. 17. Борбата. Днес човек е в борба с комунизма. Системата е в противоположност с неговата природа.
към текста >>

51. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

Божията Любов е Свободата.
Питате: „Кой е прав? Без Божията Любов няма никакво Право в света. Без Любов към Бога няма никакво разрешение. Без Любов към Бога нищо не може да се постигне. Човешката Любов е страхът. Божията Любов е Свободата. Това е идеята: „Любов към Бога! " Страхувате се от бомбардировките. Но мислите ли, че Бог не е определил къде да паднат бомбите? Мислите ли, че разпъването на Христа не беше определено и предвидено от Невидимия свят? За това говореха пророците преди Него.
към текста >>

52. XV. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Разумността има предвид правия път на живота, силата има предвид свободата - истината на живота, добротата има пред вид постиженията на живота - ЛЮБОВТА.
XV. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ Сряда, 10.I. 1934 г. 5 1 /2 ч. с. Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта. Разумността има предвид правия път на живота, силата има предвид свободата - истината на живота, добротата има пред вид постиженията на живота - ЛЮБОВТА. Разумността носи виделина, що не гасне, ни потъмнява; Силата носи това, що побеждава - то не отслабва; Добротата носи това, що постига. Разумността води, направлява, Силата пази, Добротата въздига. Разумността носи всичките възможности на Божествения свят, Силата носи всички възможности на Духовния свят, Добротата носи всички възможности на човешкия свят. Блажен онзи, що от тях се води, пази и крепи. Той е там - в светлия ПЪТ, в светлата ИСТИНА, в светлия ЖИВОТ.
към текста >>

53. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата.
Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието физически се изтощават и изхабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички които си служат с насилието и неправдата, самоосъждат се и ще погинат. На Славяните препоръчваме четири неща. Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път трябва да има Светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен Живот в душата си. Той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света.
към текста >>

И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света.
Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път трябва да има Светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен Живот в душата си. Той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1.Никакво насилие. 2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата. Славяните наближават Златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт.
към текста >>

2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата.
Той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1.Никакво насилие. 2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата. Славяните наближават Златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт. И цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазване на тези закони в природата. Всички народи, които живеят с неправда ще се изродят.
към текста >>

54. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта.
Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества.
към текста >>

55. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
към текста >>

56. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си.
Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е". Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си. Но накрая остана да съществува като държава поради съвсем други причини. И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855.
към текста >>

57. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство.
Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство. Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Фило-соф: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото. Словото бе у Бога и Бог бе Словото." Но тук се дава Небесния знак - двойното „е" (ят) и то се записва с Него. „В началото бе Словото. И Словото бе у Бога.
към текста >>

През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г.
След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция. 15. През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г. С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно море и започва възхода й като Велика Сила в Европа. 16. Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г. от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г.
към текста >>

58. І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА

Ето някои от мислите: - Най-щастливият ден, това е денят на Любовта, на знанието и на свободата.
Спокойна радост. Слънцето знае, че ние го обичаме, но и то ни обича... Да изпеем с вдъхновение и любов нашата слънчева песен - „Изгрява слънцето"...! Кратко слово. Последва паневритмия. Последва втората беседа, още по-кратка и по-съдържателна. Ето някои от мислите: - Най-щастливият ден, това е денят на Любовта, на знанието и на свободата. Най-красивият ден е денят на Божествената Любов. Той се изживява в мълчание, понеже няма думи в езика на човека, за да се изрази възторжената радост и Божественото вдъхновение. Мълчанието е най-добрият израз. И слънцето ни обича, защото сме обгърнати от Божествената Любов!
към текста >>

59. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път.
Често проявяваше интерес и към личното ми творчество. Така протичаха дните на нашето дълбоко идейно приятелство. Все пак, въпреки добрата ни връзка, за мен бе неразрешен въпроса - защо тази добра душа не намери път към Изгрева, да прекрачи прага на салона, да се поразходи из полянката, където всяка утрин се играеше паневритмията? Защо той не установи личен контакт с УЧИТЕЛЯ, Когото много ценеше? По моя преценка нямаше особено основание за това необяснимо сдържано отношение! Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път. Дълго очаквах деня на неговите първи стъпки към Изгрева. Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата дреха. Бях на неговото погребение... На връщане от гробищата, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа. Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона. С очи затърсих УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

60. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Така Илия - Йоан Кръстител, придоби свободата на духът си.
Съзнанието на Йоан Кръстител приема физическото обезглавяване като очаквана развръзка. Той не търси възмездие. Прощава на Иродиада, на дъщеря й, на Ирод, на войника - екзекутор. Голям урок е предаден от просветеното съзнание на Йоан. Те повече няма да се преследват. Така Илия - Йоан Кръстител, придоби свободата на духът си. УЧИТЕЛЯТ разкри и прераждането на Толстой - големият руски писател. Той е Сократ - атинският философ. Величави образи. Две личности, характерни за две епохи. Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта.
към текста >>

По-ценна и скъпа е свободата на изявата.
Такива бяха учениците от Неговата школа. Поначало УЧИТЕЛЯТ не разкриваше прераждането на учениците си. Имаше съображения. Разкритото прераждане не винаги е полезно. То може да смути, а може и да спъне. По-ценна и скъпа е свободата на изявата. Да се изяви човек както е устроен, както се е осъзнал, водим от идеали, то значи -изписване на настоящата съдба. Често пъти миналото тежи. Неприятно е. Действа подтискащо. Не случайно Великата Разумност е издигнала бариера, зад която е миналото.
към текста >>

61. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Тайнството - дарило свободата на изтерзаните души, ще бъде паметно.
Тя ме моли за помощ. Иска да бъде освободена от дългогодишната връзка с нейния череп... Тя е, която заставя кучето да лае. То лае по мен, а не по вас! След малко, разказва брата, кучето млъкна, подви опашка и се завърна в селото... А ние продължихме пътя си към „Свети Константин". Денят беше богат на впечатления! Тайнството - дарило свободата на изтерзаните души, ще бъде паметно. А дарената свобода на душата, използвала тялото на кучето, ще бъде израз на голямото и любящо сърце на УЧИТЕЛЯ!
към текста >>

62. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори.
Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне. Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта.
към текста >>

Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината.
Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата.
към текста >>

Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа.
към текста >>

Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината.
Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича.
към текста >>

Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума.
Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия Живот, всичката Светлина, всичката Свобода. Мъдър бъди!
към текста >>

Истината е Истина за свободата на Духа.
Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия Живот, всичката Светлина, всичката Свобода. Мъдър бъди! На Истината всякога верен остани. Изгрев, 23 май 1935 г., София
към текста >>

63. 6.14. Трите мистерии в битието

Истината, след като покаже пътя към свободата, и тя се оттегля при Любовта и Мъдростта - в света на принципите.
След посвещението настъпва един от най-важните периоди при вълната на Истината - Възкресението, т.е. става едно със своя Учител. При Истината човек добива своята свобода и става сътрудник на Великата разумна природа. Тези три вълни, тези три принципа, след като дадат съдържание и ритъм на Новата култура, те отиват и се възвръщат високо към сферата на есенциалния свят. Тези три принципа на Любовта, Мъдростта и Истината, след като изразят своето съдържание на физическия свят, те отново се възвръщат към есенциалния свят на принципите, а съдържанието остава да се реализира на физическия свят. Истината, след като покаже пътя към свободата, и тя се оттегля при Любовта и Мъдростта - в света на принципите. Така скициран, този важен съществен разговор, който има отношение към самата същност на Школата на Учителя - ще бъде предмет на разглеждане в следващите глави.
към текста >>

64. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от БЯЛОТО БРАТСТВО.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има Свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО. Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух. И когато дойдоха тия трима Мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа - и Те бяха техни служители. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от БЯЛОТО БРАТСТВО. И ако съгрешат, то Белите Братя ще се справят с тях. Няма народ, с който Те да не могат да се справят. Нека запомнят това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, То не е секта, не е църква, То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората.
към текста >>

65. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота.
Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен подвиг. Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният мистичен и културен център на Братството. Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията, концертите - всичко това ставаше на Изгрева. Изгревът стана духовен символ и знаме на Братството. Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота. Аз, когато дойдох през 1922 г. на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер. От един комунист закупиха съседните места. Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница. Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи сгради, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки.
към текста >>

66. 6.33. Третият приятел

Без справедливостта не могат да се проявяват Любовта, Мъдростта и Свободата.
Също така е минало през стъпалото на правото, или през Новозаветния свят. Сега настъпва в третото стъпало - стъпалото на Справедливостта, или стъпалото на Божествената Правда. Тези три етапа са били крайно необходими, за да може човешкото съзнание да се подготви, да се издигне, да възприеме любовта в идващата нова епоха на Шестата раса. Като предвестник на тази нова епоха, Учителят слага Справедливостта. Той казва: „Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявяват Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната Справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота".
към текста >>

В този чуден свят, казва Учителят: „Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим.
Тогава той ще бъде свободен." Тази последна мисъл на Учителя дава ключа към великите мистерии, които могат да доведат човека пред свещения храм на Истината, която единствено може да му даде Великата свобода. За тази свобода Учителят казва следната мисъл: „Да бъде човек свободен, това значи да носи Светлината, знанието на Мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество - търпението, което е резултат от озарението на съвършената истина. В този чуден свят, казва Учителят: „Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат". Душите на изкуплението минават през пътя на малките мистерии, път, в който любовта е най-голямата проява на новия живот. Душите, при усъвършенстването, минават през тесните пътеки на Мъдростта, докато душите, които идват да служат на човечеството, следват неизменния път на Истината. Когато човек е в присъствието на третата категория души, той изпитва едно неизразимо състояние: невинността на душата, онова велико целомъдрие към първата причина на Битието, онзи неудържим копнеж на Мъдростта и неизменността на съвършената Истина.
към текста >>

Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне.
За тази свобода Учителят казва следната мисъл: „Да бъде човек свободен, това значи да носи Светлината, знанието на Мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество - търпението, което е резултат от озарението на съвършената истина. В този чуден свят, казва Учителят: „Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат". Душите на изкуплението минават през пътя на малките мистерии, път, в който любовта е най-голямата проява на новия живот. Душите, при усъвършенстването, минават през тесните пътеки на Мъдростта, докато душите, които идват да служат на човечеството, следват неизменния път на Истината. Когато човек е в присъствието на третата категория души, той изпитва едно неизразимо състояние: невинността на душата, онова велико целомъдрие към първата причина на Битието, онзи неудържим копнеж на Мъдростта и неизменността на съвършената Истина.
към текста >>

67. 6.34. Астрокосмична синтеза

Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж.
Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж. Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята.
към текста >>

Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа.
В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж. Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия.
към текста >>

Свободата е право на човека.
Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж. Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята.
към текста >>

68. 6.35. Mладежките събори

Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението".
По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди. Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението". Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот.
към текста >>

69. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата.
37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ Така протекоха трите вълни в Школата на Учителя. Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата. Така в миниатюр около Учителя беше скицирана историята на новата култура, която ще настъпи на земята. В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело. Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции.
към текста >>

Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата.
Това беше един много важен момент. И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила. Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша. Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>

70. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Учителят е изказал една велика мисъл, върху която още мисля: „По-добре човек да си извоюва свободата по негативен път, отколкото да му бъде наложена.
Нямаше друга певица, друго същество, което да може тъй хубаво да изпълнява песните на Учителя. После тя е била винаги около Учителя, когато се е създавала Паневритмията и когато са създавани песните. Тя е една от главните актьори при създаването на Паневритмията. Нямаше упражнение, в което тя да не е вземала участие и която да не бъде под погледа на Учителя. Беше добра изпълнителка. Учителят е изказал една велика мисъл, върху която още мисля: „По-добре човек да си извоюва свободата по негативен път, отколкото да му бъде наложена. Не е престъпление да паднеш, но да станеш и да се изправиш." Той не беше за този глупав аскетизъм, който се развива през средните векове. Той имаше и своя положителен смисъл, защото се яви като противодействие на разложението на римската империя. За мен съществуват три кардинални идеологии: 1. Едната е на абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа. 2. Другата - когато хората живеят в абсолютна невъздържаност.
към текста >>

71. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
към текста >>

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

72. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Аз бях написал една книга: „Висшите максими на свободата." Сега ще ви ги загатна.
Това е предисловие за великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото: „Ограничавай Злото. Поощрявай Доброто." Това е новият девиз и знанието, което ще се развие в шестата раса. Злото ще бъде ограничено. Няма да има тази органическа сила, както при инволюционния период на човечеството. Затова „Доброто по пътя на Любовта ще ограничи Злото." Това е втората мисъл на Учителя. Аз бях написал една книга: „Висшите максими на свободата." Сега ще ви ги загатна. Те са записани в надслов: "Човек освободен чрез космическото съзнание". Първата максима: Ако се движиш в орбитата на една личност, на едно общество, на един народ, ти ще носиш тяхната карма. Ако държиш за Цялото, ти ще бъдеш съработник за делото на Учителя. Втора максима: Ако търпиш Злото, ти си съучастник с Него. Ако действаш на Злото със зло, то ще те направи слуга и роб.
към текста >>

73. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Обичаше свободата и красотата.
Тя ми ги предаваше и те много ми помогнаха. Третата под ред е д-р Янка Попова. Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги. Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание. Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник. Обичаше свободата и красотата. Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал. Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство. Тя се яви накрая в моя път. Беше като редактор на това, което пиша.
към текста >>

74. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев.
Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: подпис /Елена Андреева/ Приемник: /Д-р Вергилий Кръстев/ 07.09.1987 г.
към текста >>

75. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев.
Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: подпис /Елена Андреева/ Приемник: /Д-р Вергилий Кръстев/ 07.09.1987 г.
към текста >>

76. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

„Ратник на свободата”, бр.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б. четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си.
към текста >>

77. СЪДЪРЖАНИЕ

Свободата на брака 120.
Служението на старите и младите 115. Незадоволеното желание 116. Българската китеница 117. Ключът на живота 118. Плевелите и ангелската тръба 119. Свободата на брака 120. Семейството и Школата 121. Бракът 122. Човешката обич и Божията Любов 123. Пътят на ученика е стръмен и славен 124. Божественият огън 125.
към текста >>

78. 27. ПОСУДАТА

Човек като има свобода и не е просветен той може да попадне в грешка, да употреби свободата за това, което не е за негово добро.
Държавата изисква от своите поданици саможертвание, т.е. да слугуват. Напред, напред трябва* да върви човек, защото времето, което му е определено за учение е много малко. Трябва на хората да им представиш силни контрасти, образи, за да видят противоречието, в което се намират." „Учителю, защо Господ когато прости пак иска поправяне на погрешката? " „Ако не е отмахнат навика има възможност да го повториме и извикаме нови реакции. Човек като има свобода и не е просветен той може да попадне в грешка, да употреби свободата за това, което не е за негово добро. В Божествения свят се срещаш с умовете на хората. В ангелския свят се срещаш с техните сърца. А тука на земята - с тяхните тела. Сърцето и умът - те са същества и с тялото се съединяват в едно. Но понеже тези същества са по-тънки, с по-фини тела, то човеците не ги виждат." „Учителю, какво значи, че сърцето не трябва да се интересува от неща отвън, а само от вътрешни работи?
към текста >>

79. 33. ПЕЛЕРИНАТА

А той имаше едно изискване - всичко да върви по пътя на доброволността и свободата.
Защото всяко действие в живота на ученика е един урок малък или голям, който той учи. Учителят трябва да провери знанията на ученика, тъй като в обикновените училища учителите изпитват учениците си и им поставят бележки за наученият урок. Аз лично си бях изработила такъв метод и винаги питах Учителя, той ме напътстваше, после тръгвах да разрешавам задачата си и след това му докладвах независимо дали бях успяла или се бях провалила. Тогава чувах неговото мнение и започвах отначало докато не сполуча. Ето това беше метода за обучение на ученика от Учителя. А той имаше едно изискване - всичко да върви по пътя на доброволността и свободата. И ето накрая стигнахме до същата екскурзия и за този случай, който изникна изведнъж изневиделица само за един миг. На тази екскурзия сте-нографката Савка Керемидчиева беше леко облечена и студеното време и дъжда я завари горе направо гола за планината. Беше само по една рокля и една жилетка. Тя се бе свила, зъзнеше и трепереше встрани от общата група. Беше я срам да се яви пред всички така, за да я видят, че е почти гола, а това означаваше немарливост към себе си и груба грешка в случая.
към текста >>

80. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Той има свободата да постъпва с учениците си по всички методи, както в даден случай намери за добре.
Тези хора са малцина и техните дела са праведни. Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост. Учителят - това значи, че в него живее безграничния Божи Дух, който се е самоограничил, за да помогне за духовното издигане на неговите малки братя. Учителят работи с петте Добродетели на Пентаграмата, която той бе дал. В този път всичко му е позволено. Той има свободата да постъпва с учениците си по всички методи, както в даден случай намери за добре. Той прави връзка с учениците си и се самоограничава доброволно като изпълнява по своя воля всички задължения, но са ограничава вътрешно, но всъщност е абсолютно свободен. Учителят каза: „Аз мога с когото и да е от вас да прекъсна напълно връзките си, които съм направил с вас само за пет минути. Това е пътят на Бога, който се е самоограничил за благото на малките си братя. Няма по-светло и чисто име от името Учител. Ето защо отношенията между Учител и ученик са чисти и святи".
към текста >>

81. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Учителят работеше по принципа на свободата.
Някои носеха продукти, други дрехи или покъщнина, по съобразителните оставяха известна сума, която само Учителят знаеше каква е и от кого е, защото му беше връчвана в плик. Това бе един от начините за благодарност към помощта дошла от Учителя предадена от тези приятели макар че те бяха повече от света. Те идваха, заминаваха си и когато след време ги виждахме и срещахме те разказваха своите опитности с Учителя. Техния път бе такъв. Бяха направили своят контакт и своята среща с Учителя, бяха си свършили своята работа, бяха си отплатили по някакъв начин и бяха си тръгнали отново по своят път. Учителят работеше по принципа на свободата. Само онзи, който е вътрешно свободен може да се определи да служи на Бога, другото е насилие и няма нищо общо със закона на Любовта, която е връзка на съвършенство, обединяваща човешката душа с Божествената Душа и с Бога. Ако човек не е свободен от вътре той не може да се добере до тази вът-сешна връзка, която обединява човешката душа и Божествената Душа. Затова тези приятели си заминаваха за света, други идваха от време на време при Учителя, а останалите единици бяха останали верни и до края, макар че работеха и се движеха в света. Те бяха верни по идея, верни в Дух, верни в дело, но те работеха в различни сфери в българското общество. За тях не бе противоречие, че изповядваха идеите на Учителя, че служеха на тези идеи, но работеха по различни методи и те бяха отдалечени от нас и от нашият живот на Изгрева.
към текста >>

82. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

119. СВОБОДАТА НА БРАКА Какво бе основното правило за онези и за онзи ученик комуто е отредено да мине през Школата на семейния живот?
119. СВОБОДАТА НА БРАКА Какво бе основното правило за онези и за онзи ученик комуто е отредено да мине през Школата на семейния живот? Това е, да даде пълна свобода на своят другар. Ами как така пълна свобода, ами тогава какво ще стане с брака? Един влиза, друг излиза в дома когато си иска и когато му се прииска. Ами задълженията на семейството, ами дом, че храна, общи грижи за всичко, а отглеждането на децата? Какво ще настане ако изведнъж се даде пълна свобода на всекиго и на мъжа, и на жена?
към текста >>

83. 121. БРАКЪТ

А свободата на Духа е, когато може да се изяви в служение към ближния и в семейството.
Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите". Тя беше станала възрастна и изгубила благоприятните времена за работа. Ето ви пример за непослушание. Не може да си в една окултна школа и да не се поучаваш от законите, които управляват тази школа, а закон на тази школа бе закон на Любовта, която е връзка на съвършенство, но се проявява само когато има свобода вътрешна и външна. А свободата на Духа е, когато може да се изяви в служение към ближния и в семейството. Само при това единствено условие. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз искам да ми дадете преживяване за доброто, светлината, истината, та да ги имам като живи, а да не са само понятия." „То е хубаво, но ако човек има тези преживявания и няма хора, на които да даде тогава е по-добре да е беден и да живее в общество. Това са крайните положения. Ако ти предложиш мед хората не само да си взимат от меда, за да се нахранят, но ще искат да вземат меда и го занесат вкъщи - ще искат да крадат.
към текста >>

84. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

От Невидимият мир съществата, които помагат не искат да ги знаят, защото те са интелигентни и ценят свободата на всекиго.
В сегашните къщи както са направени можеш ли да пуснеш водата от чешмата та постоянно да тече в стаята? Какво ще стане със стаята? Всичко ще се потопи. Значи на физическото поле Любовта не може да е непреривна, тя ще има прекъсване. То прекъсването зависи от човешкото съзнание - ако то е будно няма прекъсване между физически свят и Невидимия свят, но днес човек още няма будност в съзнанието си. От Невидимият мир съществата, които помагат не искат да ги знаят, защото те са интелигентни и ценят свободата на всекиго. Някое същество дойде, подхвърли ти някоя окуражителна мисъл и пак се скрие, за да не изопачиш идеята с някой образ. Те искат да те научат да проходиш. Изправят те, ти паднеш, а те дойдат пак те дигнат. Таман речеш да пристъпиш и пак паднеш. Те пак те дигнат докато най-сетне се научиш да ходиш.
към текста >>

85. 137. БЕДИТЕ ДРЕХИ

По този начин се постави въпроса за свободата, която е вътрешно качество и която свобода е изява на Божествения Дух.
Той каза: „Ако ви е срам от общественото мнение ще отидете с белите дрехи и страха ви ще изчезне". Така направиха мнозина дошли от провинцията и този опит бе сполучлив и онези започнаха да свикват и да ги виждат, че тези хора се движат с бели дрехи и могат да издържат на одумва-нията и хулите по техен адрес. Учителят даде и още един метод: „Ако имате Любов ще отидете с обикновените си дрехи". Това означаваше, че ако ученикът беше преминал през онази бариера на общественото мнение и беше тръгнал по пътя на ученика, а това е пътят на човешката душа чрез Словото, то външната форма не е толкова важна и може да се пренебрегне. И затова той каза: „Онези, които искат да служат на тази Любов да се облекат в белите дрехи, а онези, които не са готови да си отидат с обикновените дрехи". По този начин се постави въпроса за свободата, която е вътрешно качество и която свобода е изява на Божествения Дух. Преди да тръгнем за съборите имах разговор с Учителя. „Сега в Търново ще бъдеш разумна. Ще имаш вяра и ще бъдеш свободна. Няма да се смущаваш от другите. Ще си чакаш реда търпеливо.
към текста >>

86. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Радвайте се на светлината и свободата, която имате днес.
Не да се освободите от злото, а да приложите доброто. Само по този начин ще се свърши със злото, защото то ще почне да работи за доброто. Под думата лош се разбира онзи, който обича материята. Вяра без чистота в сърцето и без светлина в ума, няма приложение. Божествената светлина трябва да влезе в ума на човека, за да знае той как да служи на Бога. Радвайте се на светлината и свободата, която имате днес. Каквото става в света е за добро. От вън ще дойдат изпитанията, но желайте да няма нищо, което да ви смущава." /По случай отиването на Учителя на Рила, временно преустановяваме изпращането на резюметата/
към текста >>

87. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Иде културата на Свободата, Светлината и Любовта".
Във връзка с изпяването на ла-тишките песни, един от присъствуващите каза: „Латишките песни са повечето тъжни, понеже 700 години са били под робство". По повод на това Учителят каза: „Има друго робство по-тежко. Това е робството на греха, което е от 8 000 години. Сега наближава края на това робство. Още няколко века ще се свърши това робство. Иде културата на Свободата, Светлината и Любовта". Първоначален списък на Братството от Латвия 1. с. Амалия Вайланд - и другите й две сестри. 2. с. Анна Мазурс - и бр. Юрий и неговата майка.
към текста >>

88. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото".
Човек като че ли се слива с живота природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: „Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: „Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! -И тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Николай Каллертс Рига, 12.Х1.1937 г. Сп. „Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г. Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила.
към текста >>

89. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Следователно Светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината."
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет." Уводната статия на кн. 8 от година IV, 1926 г. е озаглавена „Повече светлина". Статията е подписана с едно хикс (X). Ще цитираме няколко изречения от нея: „А познанието на Истината е възможно само чрез Светлината. Следователно Светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината."
към текста >>

90. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта.
" Като. ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници. 4. Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата.
към текста >>

Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват.
Някой от тях е съставил това писмо, отпечатано в книжка от 1922 г., София. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината.
към текста >>

91. 201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД

И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа.
Към тази българска религия и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата и в човека, като съвест. Всичките примери, които ние сме превеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите.
към текста >>

92. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка).
Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67, т.е, тя е срещу ул. „Опълченска" 66 където е дома на Гумнерови, в който живее Учителя. След войните той урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. Той издава една малка книжка през 1922 г. озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски - бащата на Учителя. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещ.
към текста >>

ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г.
„Опълченска" 66 където е дома на Гумнерови, в който живее Учителя. След войните той урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. Той издава една малка книжка през 1922 г. озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски - бащата на Учителя. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещ. Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп.
към текста >>

93. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Това е свободата.
Като я погледнеш влюбиш се, запали ти се сърцето и казваш: о, да си поживеем в света. Казано е в писанието: „понеже възлюбиха славата человеческа повече от колкото славата Божия". У мнозина е това. Любовта към Бога ражда всичко. Човек трябва да се подчинява от любов. Това е свободата. Там е истинската свобода от любов да направиш нещо. Ако не го направиш от любов не си свободен. Свободата зависи от човешката мисъл. Когато умният турят на работа, ще я извърши с любов, добре. А пък ако глупавият турат на работа ще направи доста пакости.
към текста >>

Свободата зависи от човешката мисъл.
Любовта към Бога ражда всичко. Човек трябва да се подчинява от любов. Това е свободата. Там е истинската свобода от любов да направиш нещо. Ако не го направиш от любов не си свободен. Свободата зависи от човешката мисъл. Когато умният турят на работа, ще я извърши с любов, добре. А пък ако глупавият турат на работа ще направи доста пакости. За сега има една обща карма и тя носи последствията си. Ние носим общите добродетели и общите недъзи. Друг някой направил погрешка, на тебе ти се дава да я изплатиш.
към текста >>

94. 220. ГЕОРГИ РАДЕВ И ОТКЛОНЕНИЕТО

Веднъж Учителят заяви за Жорж: „Аз него го откупих от Черната ложа и вместо свободата да употреби за Школата на Изгрева, той я употреби за себе си, за да се занимава с неговите си неща".
Казва: не приберете, а „изхвърлете". Жорж научава за тази случка. Ако бяха попитали Учителят нещата по друг начин щяха да се развият. Те бяха решили да се освободят от обществените задължения, да не се подчиняват на държавните органи в университета, а се подчиниха на внушенията на Черната ложа. След като преведе и издаде тази книга, то здравето му се разклати и той се разболя от туберкулоза на белия дроб. Веднъж Учителят заяви за Жорж: „Аз него го откупих от Черната ложа и вместо свободата да употреби за Школата на Изгрева, той я употреби за себе си, за да се занимава с неговите си неща". Могат да се изредят много примери за непослушание. Черната ложа имаше проекция на Изгрева и тя отклони много хора. Тя намери добра почва в някои умове и работеше като им внушаваше противоположни мисли, които можеха да се схванат от онези, които бяха на Изгрева. Разбира се в една Окултна Школа всичко се проверява чрез човешки изпити. Тогава се вижда най-добре кой е крив и кой е прав.
към текста >>

95. 233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ

И в единия, и в другия случай човек би се разрушил и живота би се преустановил на земята, защото живота се изявява чрез свободата на това Слово, което е светлина за всички, защото Бог е светлина и Отец на Светлините.
Това бе ограничение за Учителя. Това бе ограничение и на приятелите, които искаха свободен достъп да могат да се срещат и да се разговарят с Учителя. И затова Учителят при различни начини даваше такива задачи на трите ученички, че с месеци те не можеха да се справят и тогава достъпа до Учителя бе свободен за другите. Човек не можеше да закрие слънцето и да го засенчи, то е за всички човеци. Човек не може да пречи на другите да се ползват от слънцето. И в единия, и в другия случай човек би се разрушил и живота би се преустановил на земята, защото живота се изявява чрез свободата на това Слово, което е светлина за всички, защото Бог е светлина и Отец на Светлините.
към текста >>

96. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Как можете да вместите в едно ограничение идващо от една женска ревност и свободата, която идваше от Учителя.
Всеки е минал по своя път, всеки е оставил своя следа и е имал личната привилегия да бъде до Учителя. А най-голямата привилегия бе на Савка и тя бе допусната да бъде в непосредствена близост до него. Но тя се държеше към него като една ревнива жена към своя мъж. А тя не му беше нито жена, нито той й беше мъж, но се държеше така, като че ли той е нейна лична собственост. А той беше Мировият Учител на човечеството и Всемировият Учителя на Вселената. Как можете да вместите в едно ограничение идващо от една женска ревност и свободата, която идваше от Учителя. Спомням си, че когато събитията бяха взели една много драматична посока аз отидох при Учителя и му казах: „Учителю, Савка за мен не е ученик, а е една ревнива жена". Учителят мълчеше и каза: „Това е факт срещу, което нищо не може да се каже". Учителят смирено седеше на стола си, а аз бях цялата настръхнала. Аз го гледам и казвам: „Господи, как така всички нас грешните ни търпиш". Учителят вдигна глава към мен и ме погледна с кадифените си очи, които за миг станаха сини.
към текста >>

97. 63. ПОСЛУШАНИЕТО

А Той беше за свободата.
63. ПОСЛУШАНИЕТО Случвало ми се е да ми каже Той някоя дума, да направя нещо за себе си, но понеже го е казал някак така, лесно, ненастойчиво, между другото, аз не съм обръщала внимание не съм го изпълнявала-. След време аз виждам, че ако съм го изпълнила щяла съм да имам някакъв добър резултат, а сега нямам. И съжалявам и си казвам: „Защо Той не го каза по-настойчиво? Защо не го повтори и потрети? " Но тогава щеше да бъде вече насилие. А Той беше за свободата. Той казваше веднъж и ние трябваше да бъдем будни. Имам някои примери, които потвърждават горните мои мисли. Един младеж от провинцията отива да посети Учителя на Изгрева, да се посъветва по някои въпроси, между другото и какво да следва. Той имал желание да следва медицина, а също и родителите му, сигурно като най-доходна професия на времето. Учителят му казал: „Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд".
към текста >>

98. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

Листата почват да се търкат, да се бият едно друго и да се обвиняват, че няма взаимно зачитане правата, свободата и покоя им.
Първият въпрос беше относно възпитанието на децата, на който Учителят отговори с няколко думи напълно изчерпателно. Вторият въпрос бе за революцията като социална необходимост, сваляне на господствуващата класа на експлоататорите и издигане на класата на потиснатите - класата на пролетариата. Учителят посочи едно черешово дърво и заговори: „Ето, вижте това дърво. То представлява един колектив, една държава: големи клоне, по-малки клоне, клончета, листа, цветове - това са поданиците на тази държава. Но появява се слаб ветрец. Листата почват да се търкат, да се бият едно друго и да се обвиняват, че няма взаимно зачитане правата, свободата и покоя им. Но вятърът се засилва. Започват по-големите клони да се бият помежду си и да се обвиняват един друг. Най-после вятърът се превръща в буря - ураган, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво. Същото става и с държавите. Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н.
към текста >>

99. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Накрая човешката душа се ражда в новите условия на Свободата, а това е Божествения свят.
Това е песен за задачата, която трябва да разреши целокупната българска душа чрез разрешаване противоречията в живота. Тук са дадени два начина: един вътрешен път на възкачване и един външен път на възлизане. Началото на „Идилията" описва копнежа на българската душа към Вечното и Великото в живота. Тя избира вътрешния път на големи противоречия, преминава чрез страданието, чрез великата скръб, докато се добере до изходния път към Светлината. А това означава пробуждане на човешкото съзнание и разчупване на човешката черупка и проникване първом.Светлина в ума му и после Виделина в душата му и с това се започва разпъпване на човешката душа чрез Светлината и разцъфтяването й чрез Виделината. Накрая човешката душа се ражда в новите условия на Свободата, а това е Божествения свят. Тържествуващата душа възпява в края на „Идилията" своята свобода. „Помни само едно, ти си жива душа, която'люби Бога". Ти си вече син на Светлината. „Душата живее в абсолютна Чистота". Ти си вече син на Виделината.
към текста >>

Славата - това е материализираната Космическа Истина и сътворява Светът на Истината чрез Свободата.
Светлината - това е пробуждане на човешката душа на земята. Светлината - това е материализираната Космическа Любов и представлява Светът на Любовта чрез живота. Виделината - това е растежа на човешката душа в Духовния свят. Виделината - това е материализираната Космическа Мъдрост и пресъздава Светът на Мъдростта, чрез знанието. Славата - това е освобождаването на човешката душа за Божествения свят. Славата - това е материализираната Космическа Истина и сътворява Светът на Истината чрез Свободата. Песента „Идилията" посочва пътя за слизането и пътя за възлизането на човешката душа към Свободата! Настоящият обзор бе направен от Марийка Марашлиева като главен изпълнител и реализатор на плана, който трябваше да бъде реализиран за допълнение и разясняване на опитностите на Петър Камбуров. Без нейната помощ, без отделеното време, сили и средства този план не би се реализирал. Петър Камбуров си замина от този свят на 19.07.1969 г., а брат му Марин Камбуров на 4.09.1990 г. Този обзор бе направен с помощта на д-р Вергилий Кръстев чрез чийто план се осъществяваше реализираната програма.
към текста >>

Песента „Идилията" посочва пътя за слизането и пътя за възлизането на човешката душа към Свободата!
Светлината - това е материализираната Космическа Любов и представлява Светът на Любовта чрез живота. Виделината - това е растежа на човешката душа в Духовния свят. Виделината - това е материализираната Космическа Мъдрост и пресъздава Светът на Мъдростта, чрез знанието. Славата - това е освобождаването на човешката душа за Божествения свят. Славата - това е материализираната Космическа Истина и сътворява Светът на Истината чрез Свободата. Песента „Идилията" посочва пътя за слизането и пътя за възлизането на човешката душа към Свободата! Настоящият обзор бе направен от Марийка Марашлиева като главен изпълнител и реализатор на плана, който трябваше да бъде реализиран за допълнение и разясняване на опитностите на Петър Камбуров. Без нейната помощ, без отделеното време, сили и средства този план не би се реализирал. Петър Камбуров си замина от този свят на 19.07.1969 г., а брат му Марин Камбуров на 4.09.1990 г. Този обзор бе направен с помощта на д-р Вергилий Кръстев чрез чийто план се осъществяваше реализираната програма. Марийка Марашлиева Д-р Вергилий Кръстев 2. май.
към текста >>

100. 5. ИЗЛЪЧВАНЕ И ПЪТУВАНЕ В СВОБОДНАТА МИ РОДИНА

Цанка Екимова