НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
203
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
*** – Ст. К-в
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на
светия
суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на
светия
суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат.
Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи. И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси. А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе. В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици.
към текста >>
Самите приказки, които носят името на
светия
суфи са били разправяни от него при всяка нова луна.
Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци. Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи. Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете.
Самите приказки, които носят името на
светия
суфи са били разправяни от него при всяка нова луна.
При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те. Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби. В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано: „Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни. „Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни.
към текста >>
2.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили
светия
Божи храм, построен на планината Хонгу.
1871 год., в селото Анао близо до Киото. Още от детинство у него проличавали необикновени чудатости. Той е отишъл в Айабе и заработил за доброто на човечеството. Обаче в 1920 год. под предлог, че от светото писание проличавало, че Онисабуро е цар, избран от Бога, правителствените авторитети постоянно измъчвали и преследвали привържениците на Оомото.
Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили
светия
Божи храм, построен на планината Хонгу.
Те дори си позволили да закарат 666 животни в светинята. Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници.
към текста >>
3.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Светията
и Серафиа В пустинята, недалеч от Александрия, се подвизаваше един
светия
.
Светията
и Серафиа В пустинята, недалеч от Александрия, се подвизаваше един
светия
.
Като яка камила метна той сам себе си на своите плещи, и едва не се преви под тежкия товар – сякаш бе понесъл върху себе си света. Четиридесет години носи той сам себе си и духът му заякна в трудния подвиг. И научи голямо изкуство: да пренася хора през пустинята. Защото 6е пренесъл първом себе си. Една заран той се изправи пред изгрева и застана да поеме първият лъч на слънцето.
към текста >>
Така се молеше
светията
, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно.
Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници!
Така се молеше
светията
, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир. По неговите улици сгушена се беше притаила вчерашната мълва – шумната мълва, която се разнесе из цяла Александрия. Мълвата за Серафиа – най-прочутата блудница в големия град. „Напуснала своя празничен дворец – най-бляскавия дом. „Отвърнала се от предишния живот – истина ли ?
към текста >>
------------------------------------------------------------------------------------------------- Когато привечер
светията
седеше пред своята постница, потънал в размишление, той долови по едно време, че някой иде.
С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват. А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете. Напусни туй място и иди в пустинята – там ще намериш един мой ученик. Той ще те приеме и настави. " И той тихо се изгуби.
------------------------------------------------------------------------------------------------- Когато привечер
светията
седеше пред своята постница, потънал в размишление, той долови по едно време, че някой иде.
Дигна поглед и вид – някой идваше към него. Взря се и видя: жена. И тутакси му мина през ума: „Господи, това ли ми изпращаш? Аз чаках ученици, на които да поверя мъдростта, на която ти ме настави, да им дам тежките пити мед, набрани в кошера на моя живот, а ти ми пращаш една жена – да не би пък да е изкушение това? Ала да бъде волята ти”.
към текста >>
Тя кротко застана пред
светията
, после се приведе и му целуна ръка.
Взря се и видя: жена. И тутакси му мина през ума: „Господи, това ли ми изпращаш? Аз чаках ученици, на които да поверя мъдростта, на която ти ме настави, да им дам тежките пити мед, набрани в кошера на моя живот, а ти ми пращаш една жена – да не би пък да е изкушение това? Ала да бъде волята ти”. В това време Серафиа се приближи, морна и изпрашена от дългия път.
Тя кротко застана пред
светията
, после се приведе и му целуна ръка.
„Що те води, дъще, при мене ? " – попита той. И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник. И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала.
към текста >>
Тогава
светията
я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло.
И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник. И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна.
Тогава
светията
я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло.
Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние.
към текста >>
Светията
преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни.
Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре.
Светията
преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни.
Той погреба тялото на Серафиа до своята постница. -------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата.
към текста >>
Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия
светия
, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно.
Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия
светия
, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог.
И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината. И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам светията им раздаваше съкровищата на своята мъдрост.
към текста >>
И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам
светията
им раздаваше съкровищата на своята мъдрост.
Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината.
И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам
светията
им раздаваше съкровищата на своята мъдрост.
И те ги разнасяха в света, тъй както жилите разнасят по тялото кръвта. И разчу се чудото навред и идваха хора отвсякъде, да видят светлината, що излизаше от святото място – там, дето почиваха едно до друго две тела: тялото на блудницата и тялото на светията.
към текста >>
И разчу се чудото навред и идваха хора отвсякъде, да видят светлината, що излизаше от святото място – там, дето почиваха едно до друго две тела: тялото на блудницата и тялото на
светията
.
И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината. И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам светията им раздаваше съкровищата на своята мъдрост. И те ги разнасяха в света, тъй както жилите разнасят по тялото кръвта.
И разчу се чудото навред и идваха хора отвсякъде, да видят светлината, що излизаше от святото място – там, дето почиваха едно до друго две тела: тялото на блудницата и тялото на
светията
.
към текста >>
4.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
в легендата за „Светата чаша" (
Светия
граал), за „Златното руно" и пр.
Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам. Авторката е позната немска писателка. В горната книга се зачеква въпросът за изворите на художественото творчество и за дълбоките истини, които се крият в много митове. Само окултизмът дава ключ за разбиране дълбокия смисъл в митовете и легендите, напр.
в легендата за „Светата чаша" (
Светия
граал), за „Златното руно" и пр.
ИНТЕРЕС КЪМ СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ в Западна Европа. Този интерес расте от ден на ден. Това се вижда между другото от обстоятелството, че почват да се отварят и другаде училища подобни на Валдорфското. После това се вижда и от факта, че в много конференции по окултна педагогика се стичат масово учители, за да чуят за принципите, на които почива Свободното Валдорфско училище. И това е много естествено.
към текста >>
5.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Светията
и Серафиа – Г. 15.
Има ли смърт – д-р Кадиев 11. Пълнота в живота – Ели. 12. За нашите стремежи – Д. Ст. 13. На пир (стихове) – Цветан 14.
Светията
и Серафиа – Г. 15.
Уводни думи към окултната биология – Б. Боев 16. Въпросът за факторите 17. Ученик на живота – Цветан. 18. Светлина върху пътя. 19.
към текста >>
6.
Изток и Запад – Вел. Вл.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Импозантна обстановка, всред която се състоял „
светия
и непогрешим събор в Костанца!
- СЕПТЕМВРИ 1926 г. КН. 6 ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА КАРТИНА Ония, които ни описват събора в Костанца, който осъди Ян Хус на изгаряне, ни казват, че външният му изглед бил повече от блестящ. Трима патриарси, 29 кардинала, 33 архиепископи, 150-ина епископа, сума абати и приори, 300 магистрати и доктори по богословие, множество принцове и велможи, а най-после и сам императора образували бляскавия състав на събора. Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти. Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки.
Импозантна обстановка, всред която се състоял „
светия
и непогрешим събор в Костанца!
" Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати.
към текста >>
7.
Поеми от Кабир
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Светия
всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство.
Кабар казва: Сърцето ми пламти от мощна радост и аз откривам всички тайни в душата си. - Аз тъна в безкрайно блаженство, което стои над всяка радост и над всяка скръб". Прост тъкач е бил Кабир. Безкнижен, ала е свирел добре. Още една прилика с Тагор.
Светия
всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство.
Достъпно само за чистите по сърце, които еднички могат да видят Бога. И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него. Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив. В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен. И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното.
към текста >>
И Кабир пее: „Истински
светия
е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното.
Светия всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство. Достъпно само за чистите по сърце, които еднички могат да видят Бога. И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него. Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив. В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен.
И Кабир пее: „Истински
светия
е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното.
Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност. Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност. Завинаги потопен в блаженство, без страх в сърцето си, праведният запазва, всред радостите, съзвучието на живота си.
към текста >>
Истински
светия
е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии.
Достъпно само за чистите по сърце, които еднички могат да видят Бога. И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него. Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив. В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен. И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното.
Истински
светия
е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии.
Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност. Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност. Завинаги потопен в блаженство, без страх в сърцето си, праведният запазва, всред радостите, съзвучието на живота си. Безкрайното присъствие на Безграничното е навсякъде: в земята, във водата, в небето, във въздуха.
към текста >>
Истински
светия
е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света.
И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него. Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив. В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен. И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното. Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии.
Истински
светия
е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света.
Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност. Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност. Завинаги потопен в блаженство, без страх в сърцето си, праведният запазва, всред радостите, съзвучието на живота си. Безкрайното присъствие на Безграничното е навсякъде: в земята, във водата, в небето, във въздуха. По-твърдо от гръмотевица, седалището на търсещия се покои над празното пространство.
към текста >>
8.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Още преди половин година
Светият
Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам.
Още преди половин година
Светият
Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят.
Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ.
към текста >>
Светият
Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание.
– попита най-после най-мъдрият лекар.Фараонът се усмихна. – Аз чувствам – отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща. – Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор. – Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят. И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света.
Светият
Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание.
Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия.
към текста >>
– Ние всички сме само хора – каза
светият
Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния.
Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия. И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години. Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо.
– Ние всички сме само хора – каза
светият
Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния.
Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше.
към текста >>
9.
АЙЯ - Добран
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
С истината е въоръжено твоето войнство, което брани
светия
олтар в бялата страна на твоя Дух.
Твоето слово е истина, а истината има острие на меч. Най-слабият между всички слаби е по-силен от най-силния между всички силни, когато и меч и щит има изковани от истина. От всички дарове, с които си дарил човека: лира, песен, чук и книга, най-опасен и най-страшен е ножът на истината, защото само мъдрият може да борави с него. Нямаш ли препасан ножът на истината, не излизай на бран, защото стоманеният меч лесно ще се преломи. Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров.
С истината е въоръжено твоето войнство, което брани
светия
олтар в бялата страна на твоя Дух.
Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат. Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост. Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина.
към текста >>
10.
Съдържание на 6-7 бр.
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Der Neilige Graal", мировата история в светлината на легендата за „Светата Чаша" (
Светия
Граал), от Д-р Валтер Щайн.
В отдела Астрология се разглежда планетното движение в свръзка с последната общоевропейска война, както и с войните през седемдесетте години на миналия век. В отдела Земеделско стопанство се разглежда зависимостта на растежа на растенията от планетното движение. Тук се разглежда и въпросът за предсказването на времето. В отдела Медицина се разглежда влиянието на планетите върху металическите лечебни потенции. Авторът изхожда от прости, всекиму достъпни опити и изчисления и постепенно води читателя към най-висшите проблеми на окултната наука.
„Der Neilige Graal", мировата история в светлината на легендата за „Светата Чаша" (
Светия
Граал), от Д-р Валтер Щайн.
Много от легендите и митовете съдържат дълбоки окултни истини. Една такава е легендата за „Светата Чаша". В нея, в красива и дълбоко символична форма, е изложено слизането на човешката душа в материята, омотаването ù в нея, след което дохожда възкресението, т.е. пробуждане на душата. „Natura", списание за разширение на медицината чрез окултното човекопознание.
към текста >>
11.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Родени в грях - грехът към
Светия
дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните.
Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци? Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви? И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост? Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници!
Родени в грях - грехът към
Светия
дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните.
И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази? По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити грехове. И следствието: слабите, които дирят това, което наричат удоволствие в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка! Че дето и да идат те, облакът на чувствеността става все по-гъст и по-непроницаем.
към текста >>
12.
Духът на неродените (Духът на новата раса)
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на
светията
, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие.
Продължавайте да пишете и хвърляте, където можете около вас, с примера и с перото семенца: някои от тях ще паднат в безплодна почва, други в плодна, и те, кои по-малко, кои повече, ще растат и ще дадат плод. Човек не трябва да се мисли нещастен, ограничен, понеже това, което той мисли, става. Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия човек, в стремежа ни да се издигаме. Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си.
Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на
светията
, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие.
Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това. Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим. Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем. За всичко да благодарим и всичко да използуваме за добро.
към текста >>
13.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Светията
и горе да се качи и долу да слезе, пак
светия
си остава.
Живот има само в съзнанието. Там, дето се е пробудило съзнанието, има живот; дето съзнанието не е пробудено, няма живот. Да живееш, това значи да съзнаваш, че можеш да се качиш на най-голямата височина и да слезеш до най-голямата дълбочина. Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско и си се качил много високо? Това е една привилегия.
Светията
и горе да се качи и долу да слезе, пак
светия
си остава.
Разбойникът, престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе, пак разбойник и престъпник си остава. Животът сам по себе си не се изменя. Той е първото условие на духа да се прояви във външния свят. Подтикът на духа да се прояви към периферията се нарича живот. Значи, първият подтик на духа да излезе на периферията и да започне своята работа, това е най-елементарното проявление на живота.
към текста >>
14.
ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на
светия
пророк.
По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега.
Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на
светия
пророк.
Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец.
към текста >>
Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше
светия
лама, който строеше храм на Великия Учител.
Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас.
Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше
светия
лама, който строеше храм на Великия Учител.
Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание.
към текста >>
15.
ВЕСТИ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Великата и чиста дева на красотата, девата, която е родила
светия
, великия живот, без да престане да бъде дева!
Нещо велико става в цялата природа. Събужда се животът. Облича се в своите красиви дрехи. Бликва любовта. Любовта към всичко живо.
Великата и чиста дева на красотата, девата, която е родила
светия
, великия живот, без да престане да бъде дева!
Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина! II Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила. Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества. Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода. Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде.
към текста >>
Ще пея за нежната топлота, за
светия
Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода.
Любовта към всичко живо. Великата и чиста дева на красотата, девата, която е родила светия, великия живот, без да престане да бъде дева! Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина! II Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила. Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества.
Ще пея за нежната топлота, за
светия
Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода.
Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде. Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот.
към текста >>
16.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на
Пресветия
и Вселюбящия!
Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци. Защото само жертвувайки нисшия живот, ще придобиете висшия. Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа! В него е вашето растене и разцъфтяване, вашето блаженство, вашето приобщаване с вечния живот на Единия!
Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на
Пресветия
и Вселюбящия!
II ВИСШАТА КРАСОТА. Знайте, ученици мои, една е висшата цел на живота, на всички прераждания, на всички усилия и страдания: Да постигнем и дадем форма и израз на висшата красота. А що е висшата красота, о братя? Тя е изобилният и възвишеният живот. Три лица и три имена има тоя живот: Любов, Истина, Хармония.
към текста >>
17.
СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова....
СВЕТИЯ
С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян.
Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова.
Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова....
СВЕТИЯ
С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян.
Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове и свади – с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините през бор, през клек, - все по-далек!
към текста >>
Тъй негли бъдещия жрец-
светия
и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината?
В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм.
Тъй негли бъдещия жрец-
светия
и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината?
Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове и свади – с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините през бор, през клек, - все по-далек!
към текста >>
18.
СТЪПКИ - Т.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Орионо В сиянието на
светия
озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет.
Орионо В сиянието на
светия
озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет.
Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка. Пред него, плувнало във злато, В сияние, нарастващото слънце Простираше обятия към майката земя: На Новия живот огряващото слънце. Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност. Избродил пътя криволичещ на живота, До дъно изживял и радости и скърби, Прозрял целта и веч пребродил Пътя, И нищо не очакващ, ни желаещ, Абу Бехар, пред Божия Престол Простря ръце, безмълвно коленичи И отлетя безшумно към небето.
към текста >>
19.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" –
светия
Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов.
Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си.
Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" –
светия
Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов.
Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци. В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци.
към текста >>
20.
ПРЪСТИ - Г.
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за
светията
, за глупавия и съвършения.
И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба.
Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за
светията
, за глупавия и съвършения.
Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми.
към текста >>
21.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-
светият
човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро.
След като са минали страданията със своя валяк върху човек жесток и лош, ние виждаме, че той претърпява коренно преобразование в себе си; той се изменя, и в него става цял преврат. И оттам насетне неговият живот и характер се изменят. От корав, той става мек; от неотстъпчив и лош, той става примирителен и кротък; от жесток и коравосърдечен, той става милостив и любещ, добър. Страданията изкупват много грехове и съвършено заличават минали злини. По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч.
Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-
светият
човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро.
А хората днес искат да минат без страдания! ” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия!
към текста >>
22.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
А за да стане
светия
, трябва да мине през 2000 форми.
Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използува ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използувал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми.
А за да стане
светия
, трябва да мине през 2000 форми.
Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота.
към текста >>
23.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Той постепенно изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй
светия
и най-после учител.
Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си – те са вложени в нейния мозък, в нейното тяло, чрез което тя се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един любящ живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго.
Той постепенно изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй
светия
и най-после учител.
Има степени на човека. Под „човек" ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена – всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност.
към текста >>
Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на
светията
, на гениалния човек.
Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира. Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.
Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на
светията
, на гениалния човек.
И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света.
към текста >>
24.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако се молите на Бога, а мислите за някой
светия
, вие се молите на
светията
, не на Бога.
Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора. Този начин е подходящ само за него. Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си! Ако се молиш на Бога, а мислиш за някой човек, бил той ваш приятел, майка ви, баща ви, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога и мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите.
Ако се молите на Бога, а мислите за някой
светия
, вие се молите на
светията
, не на Бога.
Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета, мисълта ви трябва да бъда насочена изключително към Бога. Във време на молитва, умът на човека да бъде свободен от всякакви странични мисли. Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ! Той трябва да изчисти своята светая светих от многото образи и да остане в нея само Божественият образ.
към текста >>
25.
За височината на Мусалла - Любомир Лулчев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден при един
светия
, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден при един
светия
, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник.
„Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете". Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли. Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо? - учудил се светията.
към текста >>
Понеже често идвали страждущи хора при
светията
и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът,
светията
започнал да се моли.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден при един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник. „Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете".
Понеже често идвали страждущи хора при
светията
и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът,
светията
започнал да се моли.
Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо? - учудил се светията. – Този странник е дяволът. Още по-вече се зачудил светията.
към текста >>
- учудил се
светията
.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден при един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник. „Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете". Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли. Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо?
- учудил се
светията
.
– Този странник е дяволът. Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен! – За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си.
към текста >>
Още по-вече се зачудил
светията
.
Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли. Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо? - учудил се светията. – Този странник е дяволът.
Още по-вече се зачудил
светията
.
Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен! – За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си. И още: - Трябва да се помолиш сам. Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник!
към текста >>
След няколко време странникът дошъл пак при
светията
.
Той изглеждал така чистосърдечен! – За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си. И още: - Трябва да се помолиш сам. Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник! Повтаряй тези думи цяла година.
След няколко време странникът дошъл пак при
светията
.
Той му повторил думите на ангела. – Как? – извикал дяволът. Това не мога да направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля.
към текста >>
26.
Стихове – Димитрина Антонова
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ТАЗИ ТВОЯ ПОСТЪПКА При един
светия
от княжеско произхождение, отишла една красива жена.
ТАЗИ ТВОЯ ПОСТЪПКА При един
светия
от княжеско произхождение, отишла една красива жена.
Тя била с намерение да го изкушава. Като я видял, той турил пръста си в пламъка на запаления светилник. Тогава започнал да говори с нея. В това време пръстът му горял. Светията си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка.
към текста >>
Светията
си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка.
ТАЗИ ТВОЯ ПОСТЪПКА При един светия от княжеско произхождение, отишла една красива жена. Тя била с намерение да го изкушава. Като я видял, той турил пръста си в пламъка на запаления светилник. Тогава започнал да говори с нея. В това време пръстът му горял.
Светията
си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка.
Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето. Защото, пръстът на човека - това е един малък уд само от цялото му тяло, отколкото сърцето, което съставя почти целия човек. Като видяла всичко това, жената се смутила от своето поведение. Тя казала: Моля ти се, извини ме! Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но разкайвам се.
към текста >>
27.
УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
* * * Двадесет години един
светия
пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази.
- Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя ножа си и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа ; ако останеш жив, значи говориш Истината. Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Мечът веднага се превърнал в най-хубавата светлина и Бенам останал жив.
* * * Двадесет години един
светия
пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази.
Радвал му се, насърчавал се в трудни минути, Един ден дохожда при него една бедна вдовица и му изплаква своята скръб: „Продават сина ми роб". „Той е верующ," — добавила, „но нямам средства да го откупя. Какво да правя? " Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата? " В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък!
към текста >>
"
Светията
погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата?
Мечът веднага се превърнал в най-хубавата светлина и Бенам останал жив. * * * Двадесет години един светия пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази. Радвал му се, насърчавал се в трудни минути, Един ден дохожда при него една бедна вдовица и му изплаква своята скръб: „Продават сина ми роб". „Той е верующ," — добавила, „но нямам средства да го откупя. Какво да правя?
"
Светията
погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата?
" В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък! " Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе.
към текста >>
"
Светията
пак си помислил: Дали този глас е истинен?
Радвал му се, насърчавал се в трудни минути, Един ден дохожда при него една бедна вдовица и му изплаква своята скръб: „Продават сина ми роб". „Той е верующ," — добавила, „но нямам средства да го откупя. Какво да правя? " Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата? " В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък!
"
Светията
пак си помислил: Дали този глас е истинен?
Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе. Аз двадесет години го пазих." Голяма била радостта на вдовицата. ù какво било учудването на светията?
към текста >>
Той е заради нея."
Светията
изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък!
Какво да правя? " Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата? " В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък! " Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата!
Той е заради нея."
Светията
изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък!
Той е заради тебе. Аз двадесет години го пазих." Голяма била радостта на вдовицата. ù какво било учудването на светията? Душата му се изпълнила с такава радост, каквато до тогава той не бил изпитвал.
към текста >>
ù какво било учудването на
светията
?
" Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе. Аз двадесет години го пазих." Голяма била радостта на вдовицата.
ù какво било учудването на
светията
?
Душата му се изпълнила с такава радост, каквато до тогава той не бил изпитвал.
към текста >>
28.
ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Не идва ли един човек по такава линия, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито
светия
в истинския смисъл на думата.
Само истинските учени, истинските хора на изкуството могат да бъдат търпеливи! Разбира се, когато говорим за учени, ние не подразбираме ония професионални представители на съвременната наука, които преподават в университетите и на които се плаща за това. Истински учен е оня, който работи идейно, без да очаква никакво възнаграждение. Такъв учен е роден от гениална майка и гениален баща, зад които седят цяла редица поколения от гениални хора. Не две, не три или дори четири поколения - зад гърба на истинския гениален човек трябва да седят десетки поколения, стотици и хиляди прародители, които са вървели в божествения път, в пътя към великото и красивото.
Не идва ли един човек по такава линия, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито
светия
в истинския смисъл на думата.
А мнозина съвременни хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Както пък други мислят, че като свършат някакъв факултет и напишат няколко съчинения по известен въпрос, могат вече да минат за знаменити учени. Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засягаме схващанията на съвременните хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати от едно по-високо становище, са само забавления за децата, ала те са ония наченки, от които ще се развият бъдещите наука, изкуство, философия. И това е естествено!
към текста >>
29.
В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ти от обикновен човек ще се превърнеш на
светия
.
То е за да изпъкнат силите на светлината, които творят. Те еднакво въздействуват, внушават чрез своите агенти на човека. Силите на тъмнината за да го сломят, отчаят и обезличат, а другите - силите на светлината за да издигат духа му, да го укрепят и да му дадат творчески импулс и сила. Искаш да се освободиш от лоши мисли и чувства, дай място да виреят наред с тях и добри мисли и чувства. Ще дойде ден, тези добри мисли и чувства ще запълнят изцяло твоята същност.
Ти от обикновен човек ще се превърнеш на
светия
.
Ти си болен, отчаян си, мисли за здравето и за здравите хора. Не давай място на душевния гнет на болните да живее в теб. Така ти ще се излекуваш много по-скоро. И ще разбереш, че душата ти, твоята силна мисъл е господар над тялото. Ти не си само тялото.
към текста >>
30.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един
светия
- в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи.
За да имате, обаче, пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Великото Всемирно Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност. Те направляват целия космос и след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване.
Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един
светия
- в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи.
А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете, кога, де и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състояние на слънчевата система. Той прочита и много сбития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел.
към текста >>
31.
УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един
светия
, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери.
Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед.
В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един
светия
, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери.
В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи.
към текста >>
32.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ.ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
" Мъдрецът се усмихна, помълча за малко, па отвори уста и им разказа следното: „В първите християнски времена имало един
светия
, който цели двадесет години се подвизавал в пустинята.
„Чели сте, нали, че Христос не повика веднага своите ученици при себе си, а ги остави да работят в света, докато им „приготви място". Значи, не се влиза така лесно в тоя дом. Преди да завърши човек своята работа на земята, преди да направи всички усилия, да даде всички жертви, той не може да прекрачи неговия праг. Но дори и когато се намира пред самия му праг, той все още може да остане дълго време вън". „А защо да не може да влезе вътре - попита един от учениците, изразявайки общото недоумение - кой може да го възпре да прекрачи този праг, след като е изминал трудния път, осеян с толкоз пречки и изпитания?
" Мъдрецът се усмихна, помълча за малко, па отвори уста и им разказа следното: „В първите християнски времена имало един
светия
, който цели двадесет години се подвизавал в пустинята.
Труден бил пътят, който го довел до пустинята, но още по-труден бил вътрешният път на подвига, който той трябвало да извърви през тия двадесет години отшелнически живот. Той усилено се молил на Христа да приюти и него - бездомния - в дома на Отца, да го приеме да живее между светиите, които постоянно гледат славата му. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още един ден да живееш тук. Напусни постницата си, тръгни към изток и ще ме срещнеш. Тогава аз ще те въведа в дома на Отца".
към текста >>
Светията
поел детето в ръце, па си помислил с тъга: „Кого очаквах да срещна, кой ми се яви на пътя!
Като го видяла, тя се поспряла да му заговори, но краката й се подкосили, и тя грохнала на земята. Той веднага се спуснал да я подкрепи и най-вече да задържи детенцето, което малко останало да падне из немощните й ръце. „Аз умирам, казала с угаснал глас майката. Ти си едничкия човек, който срещнах по пътя - на твоите грижи поверявам детето си". Като казала тия думи, жената издъхнала.
Светията
поел детето в ръце, па си помислил с тъга: „Кого очаквах да срещна, кой ми се яви на пътя!
Кому да оставя сега това клето сираче? Да го поверя на някои хора, знам ли, как ще го гледат? Най-сетне, нещастието на тази жена е и мое нещастие, нейния дълг е и мой дълг, нейното дете е и мое дете. Ще го взема да го гледам, па каквото Бог даде." Така си рекъл светията с дълбока въздишка, па тръгнал по пустия път. Той все очаквал, че може да му се мерне отнякъде Христос, но смрачило се, нощ се спуснала, а той все вървял, без да срещне жива душа.
към текста >>
Ще го взема да го гледам, па каквото Бог даде." Така си рекъл
светията
с дълбока въздишка, па тръгнал по пустия път.
Като казала тия думи, жената издъхнала. Светията поел детето в ръце, па си помислил с тъга: „Кого очаквах да срещна, кой ми се яви на пътя! Кому да оставя сега това клето сираче? Да го поверя на някои хора, знам ли, как ще го гледат? Най-сетне, нещастието на тази жена е и мое нещастие, нейния дълг е и мой дълг, нейното дете е и мое дете.
Ще го взема да го гледам, па каквото Бог даде." Така си рекъл
светията
с дълбока въздишка, па тръгнал по пустия път.
Той все очаквал, че може да му се мерне отнякъде Христос, но смрачило се, нощ се спуснала, а той все вървял, без да срещне жива душа. Мъдрецът помълча за миг, па погледна учениците си и заключи. „Както виждате, това дете отново възвърна светията всред грижите и неволите на земния живот. Той трябваше да се откаже от небето тъкмо, когато вече си мислеше, че - още малко - и ще прекрачи неговия праг. Но виждате, че земните грижи и страданията земни увиснаха отново на ръцете му заедно с това дете - както плод увисва на вейката на плодно дръвче и той трябваше да отгледа този плод.
към текста >>
„Както виждате, това дете отново възвърна
светията
всред грижите и неволите на земния живот.
Да го поверя на някои хора, знам ли, как ще го гледат? Най-сетне, нещастието на тази жена е и мое нещастие, нейния дълг е и мой дълг, нейното дете е и мое дете. Ще го взема да го гледам, па каквото Бог даде." Така си рекъл светията с дълбока въздишка, па тръгнал по пустия път. Той все очаквал, че може да му се мерне отнякъде Христос, но смрачило се, нощ се спуснала, а той все вървял, без да срещне жива душа. Мъдрецът помълча за миг, па погледна учениците си и заключи.
„Както виждате, това дете отново възвърна
светията
всред грижите и неволите на земния живот.
Той трябваше да се откаже от небето тъкмо, когато вече си мислеше, че - още малко - и ще прекрачи неговия праг. Но виждате, че земните грижи и страданията земни увиснаха отново на ръцете му заедно с това дете - както плод увисва на вейката на плодно дръвче и той трябваше да отгледа този плод. Но когато след дълги години на страдания и труд той отгледал детето, Христос му отворил ума и той разбрал, че в туй дете е бил сам Христос. Той разбрал, че Христос действително бе излязъл да го посрещне по пътя му към него, и че той трябваше да го приеме първо у себе си, в своя „дом", за да го приеме и Христос в „дома на Отца."
към текста >>
33.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „
Светият
Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи.
И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „
Светият
Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво.
към текста >>
Изпълнена със
светия
Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù.
Изпълнена със
светия
Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
към текста >>
34.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и
светия
, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа.
Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и
светия
, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
към текста >>
35.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („
Светия
Граал") и пр.
Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която взема Зигфрид от крал Алберих и чрез която става невидим, е загатване за умствената сила; това е загатване, че чрез развитието на ума германската култура е достигнала до известна мощ (това е изтъкнато символично в легендата чрез красивия образ, че с шапката, турена на главата, Зигфрид става невидим). Обаче какво загатва фактът, че у Зигфрид между плешките има уязвимо место, което се познава по пришития върху ризата кръст? Чрез този разказ ръководителите на германската култура преди идването на Христа са загатвали символично на народната душа, че цялата тяхна култура има едно слабо место и това е по отношение закона на любовта и жертвата. Това е загатване за Христа, Когото те трябва да очакват, защото тъкмо с кръста си Христос покри това место, което беше уязвимо у Зигфрид между плешките.
Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („
Светия
Граал") и пр.
И славянската митология е също тъй богата с красиви символични легенди и сказания. Този метод се е прилагал широко и от Христа. Той нали е говорел народу с притчи, а на учениците си е тълкувал вътрешния им смисъл? Например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите и пр. * * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество.
към текста >>
36.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Затова именно в тялото на един
светия
, на един праведник, т.е.
действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения. Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях.
Затова именно в тялото на един
светия
, на един праведник, т.е.
на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния.
към текста >>
Даже един праведник, един
светия
изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби.
Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения. Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях. Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство.
Даже един праведник, един
светия
изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби.
По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер.
към текста >>
37.
МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И ще поплаче някой път
светията
за онова, което е видял!
Трябва да обикнеш някого, за да знаеш какви нужди има той! Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг. Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго!
И ще поплаче някой път
светията
за онова, което е видял!
При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу!
към текста >>
38.
ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у
светията
, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник.
Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали.
И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у
светията
, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник.
Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
към текста >>
39.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Аз наричам
светия
всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата.
Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази велика сила човек нищо не може да постигне. ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика. Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото.
Аз наричам
светия
всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата.
Само който е облечен с ангелска дреха, може да разбере, какво е служене в света. Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра. И човек, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи. За да бъде Син Божи, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал. Аз не говоря за работите, които човек е създал - тях аз ги изключвам.
към текста >>
40.
Отзиви, вести, книгопис
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
- учудено попитал
светията
.
Така той употребил всичките пари, които намерил, все за благотворителни цели. Доволен от това, що извършил, той се обърнал с молитва към Бога да Го пита, доволен ли е и Той от неговите дела. Бог му изпратил един ангел да му занесе неговият отговор. „Всичко, което ти направи, казал му ангелът, не струва колкото подскачането на твоя брат". — Как така?
- учудено попитал
светията
.
"Като направи под път и над път странноприемници, ти приучи кой отдето свари да спира в тях, за да получава даром храна и подслон. Мнозина безделници започнаха през ден през два да свръщат в странноприемниците, защото можеха да получат безплатно ядене и легло за спане. Така ти ги привикна на мързел. Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н. Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците.
към текста >>
Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на
светията
.
Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н. Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците. По-рано хората, като нямаше толкова църкви, се молеха навсякъде, и под покрив, и под открито небе. Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва. Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса".
Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на
светията
.
Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село.
към текста >>
41.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Вие всякога се противите на
Светия
Дух – както бащите ви, така и вие.
В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва-слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши!
Вие всякога се противите на
Светия
Дух – както бащите ви, така и вие.
Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията.
към текста >>
42.
ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
СВЕТИЯТА
И КАМЕНАРЯТ Един
светия
живял в продължение на двадесет години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
СВЕТИЯТА
И КАМЕНАРЯТ Един
светия
живял в продължение на двадесет години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички.
От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките си, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва смогвал да прехранва семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва. Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи.
към текста >>
Като виждал
светията
, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ СВЕТИЯТА И КАМЕНАРЯТ Един светия живял в продължение на двадесет години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките си, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва смогвал да прехранва семейството си.
Като виждал
светията
, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят.
Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва. Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му. Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря.
към текста >>
Светията
оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ СВЕТИЯТА И КАМЕНАРЯТ Един светия живял в продължение на двадесет години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките си, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва смогвал да прехранва семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят.
Светията
оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва.
Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му. Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство.
към текста >>
Светията
, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му.
От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките си, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва смогвал да прехранва семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва. Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи.
Светията
, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му.
Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство. Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство.
към текста >>
Най-после Бог решил да изпълни молбата на
светията
.
На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва смогвал да прехранва семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва. Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му.
Най-после Бог решил да изпълни молбата на
светията
.
Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство. Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща.
към текста >>
Светията
веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство.
Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва. Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му. Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря.
Светията
веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство.
Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората.
към текста >>
Каменарят разкопал местото, което
светията
му по-сочил и наистина намерил голямо имане.
Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му. Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство.
Каменарят разкопал местото, което
светията
му по-сочил и наистина намерил голямо имане.
Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата.
към текста >>
Светията
продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава.
Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата.
Светията
продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава.
Той минавал все по същия път, но вече отдавна престанал да вижда каменаря. Веднъж като вървял по една улица в града, той срещнал каменаря, зарадвал се, че го видял и го спрял да си поговорят. Ала някогашният каменар, облъчен разкошно сега, надменно го изгледал и му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат.
към текста >>
Светията
се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил.
Той минавал все по същия път, но вече отдавна престанал да вижда каменаря. Веднъж като вървял по една улица в града, той срещнал каменаря, зарадвал се, че го видял и го спрял да си поговорят. Ала някогашният каменар, облъчен разкошно сега, надменно го изгледал и му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат.
Светията
се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил.
Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същевременно погубил душата си. Все пак светията се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си. За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел. Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие.
към текста >>
Все пак
светията
се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си.
Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил. Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същевременно погубил душата си.
Все пак
светията
се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си.
За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел. Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие. Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му.
към текста >>
Ангелът се приближил при
светията
и започвал да го бие.
Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил. Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същевременно погубил душата си. Все пак светията се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си. За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел.
Ангелът се приближил при
светията
и започвал да го бие.
Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря.
към текста >>
Светията
се намерил в чудо.
Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същевременно погубил душата си. Все пак светията се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си. За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел. Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие.
Светията
се намерил в чудо.
След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря. И този път Молитвата му била чута.
към текста >>
Светията
разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря.
Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие. Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си.
Светията
разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря.
И този път Молитвата му била чута. Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички. Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни.
към текста >>
А
светията
, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички.
Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря. И този път Молитвата му била чута. Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят.
А
светията
, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички.
Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни. Tе отново се сприятелили. Светията редовно започнал да се отбива в дома на каменаря. Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството.
към текста >>
Светията
редовно започнал да се отбива в дома на каменаря.
Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички. Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни. Tе отново се сприятелили.
Светията
редовно започнал да се отбива в дома на каменаря.
Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията.
към текста >>
– Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил
светията
.
Светията редовно започнал да се отбива в дома на каменаря. Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си.
– Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил
светията
.
* * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият от тях убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той отишъл при един мъдрец, служител на разумната Природа и го попитал как да изкупи престъплението си, дали да се предаде на властта или да чака природата да му наложи своето наказание. – Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор. Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди?
към текста >>
43.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И това е мярката: ако за един адепт слънцето вечно свети и не залязва,
светия
е; ако слънцето изгрева и залязва, той още не е
светия
.
Учители са именно онези, които схващат слънцето такова, каквото е: то е постоянно в техния умствен обхват. Тъй както пък светии са онези, които схващат земята такава, каквато е. Те я обхващат отвсякъде като кълбо. За тях материята е прозрачна. Ето защо, за светиите слънцето не залязва: за тях е вечен ден.
И това е мярката: ако за един адепт слънцето вечно свети и не залязва,
светия
е; ако слънцето изгрева и залязва, той още не е
светия
.
Тези именно светии, за които слънцето не залязва, идват сега на земята да я преустроят. Кога ще бъде това, ще попитате вие. Светът от хиляди години очаква тоя ден. – Това ще дойде по един естествен начин. Как се познава, че слънцето минава в северното полукълбо?
към текста >>
44.
ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
УЧИТЕЛКАТА Олга Славчева Поискам ли в скръбни часове на бдения В нещо да намеря утешения, Не спирам се пред образ на
светия
, Изписан по иконата, ни в тия, Що славят ги с похвали гръмогласни, Бойци прочути в боеве опасни.
УЧИТЕЛКАТА Олга Славчева Поискам ли в скръбни часове на бдения В нещо да намеря утешения, Не спирам се пред образ на
светия
, Изписан по иконата, ни в тия, Що славят ги с похвали гръмогласни, Бойци прочути в боеве опасни.
Не ме плени и бледа монахиня, Отшелница, избягала в пустиня, Но погледа отправям във простора, Където пред разплакани ми взори Едно лице съзирам озарено, Едно лице най-обично за мене, Което ми се мярва в далнините И прави да пресекнат ми сълзите. То вдъхва ми в сърцето чудна сила, Това е образът на дева мила, Коя далеч живее в планината На схлупена къщурка под стряхата. Събрала е децата на народа, По пътища ги кротко води. Във малка стая с покрив нисък, Где слънчев лъч едвам в прозора влиза, И тя в задимения въздух диша... Над бедните деца главица сниша, Показва им и учи, наставлява, И нежно им душите просвещава. Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота.
към текста >>
Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас
Светия
дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред?
Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен. ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил. Изпърво – всичко тури в ред; Тогава чак ще почне той По нея да изтегля лък И дивни звуци зареди. А може всичко да смени – И лък, и гриф, и ключове. И струни скъса до една, Кои били са дотогаз; Опъва нови от сребро, Или цигулката завчас Я хрясне, цяла я сломи; Отпосле слепи я добре, По-хубаво да зазвучи.
Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас
Светия
дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред?
И почва да урежда той... Ту болести и тук, и там, Или беди безкраен рой. Па и с това щом не върви, Духът не жали, грабне чук И хрясне, спити ни завчас, Започва ново да строи, Тялото ни с нов строеж И чак тогаз се посели Духът във нашата душа, Започне радостно да пей. ТАЙНАТА ГРАДИНА Само слънцето знае моята малка градинка и Градинарят, Великият Градинар, който някога грижливо я оградил и посадил. И аз след Него я зная, защото тя е мое скъпо и единствено притежание. Само слънцето и Градинарят следят от високо, как се развива животът в нея.
към текста >>
45.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха
светия
път.
Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно". То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава.
И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха
светия
път.
Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувства, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата", неговият мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие що го почувствате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път.
към текста >>
46.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Другият
светия
се навел и поправил крака на този човек.
При любовта ще вземете последното място. Щом вземаш първо място, няма да видиш нищо. Събрали се двама светии. Единият имал самомнение, не искал да се допира, да се доближава до грешните. Вървят и виждат един беден човек със счупен крак.
Другият
светия
се навел и поправил крака на този човек.
А пък първият светия не искал да се допре до него. – Как може да се добие любовта? – Всички вие я имате; без изключение я имате, но трябва да я проявите. Ако нямате любов, как ще я искате тогава? Каквото и да ви се случи при любовта, никога не роптайте; струва си; то е все печалба.
към текста >>
А пък първият
светия
не искал да се допре до него.
Щом вземаш първо място, няма да видиш нищо. Събрали се двама светии. Единият имал самомнение, не искал да се допира, да се доближава до грешните. Вървят и виждат един беден човек със счупен крак. Другият светия се навел и поправил крака на този човек.
А пък първият
светия
не искал да се допре до него.
– Как може да се добие любовта? – Всички вие я имате; без изключение я имате, но трябва да я проявите. Ако нямате любов, как ще я искате тогава? Каквото и да ви се случи при любовта, никога не роптайте; струва си; то е все печалба. Едно преживяване на любовта струва повече, отколкото да спечелиш 10,000,000 лева.
към текста >>
47.
ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Светията
гледа на грешника като на свой брат.
Ако някой мисли добро за другия, то е целувка. Колкото мисълта е по-светла, толкова по-добре за човека. Когато обича някого и насочи чувствата си към него, то е прегръдка. Когато любовта посети хората, тя примирява всичките противоречия между тях. Любовта не прави никакво различие.
Светията
гледа на грешника като на свой брат.
Всеки грях любовта обръща в скъпоценен камък. Човек не бива да съжалява, че е грешил досега, но да съжалява, че не е приложил любовта в живота си, която е в състояние да го избави от всичките противоречия. Когато човек стане проводник на любовта, тя ще измени мислите му, чувствата му, постъпките му, ще измени лошите условия, при които живее. Когато любовта посети човека, умът просветва, сърцето става богато, здравето иде, кръвообращението се подобрява, лицето просиява и човек става радостен и весел. Любовта внася най-голямата хармония в света.
към текста >>
48.
ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е
светия
, ангел, Бог.
Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее.
Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е
светия
, ангел, Бог.
Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3).
към текста >>
49.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на
светията
.
Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното — с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното.
За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на
светията
.
Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат. Ако искате да бъдете добри хора, требва да дишате като добри хора. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си.
към текста >>
50.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
О.вечен порив, света, неизменна обич, о,
светия
си порив, Ти ми дай.
За вяра в красивия възход на целия човешки род, за вяра в Доброто и в неговото тържество. Братя мои, зова ви за борба със злото, но не с меч и громко слово, зова ви за борба, на злото — с добро, с велики жертвени дела. О, ДАЙ МИ ТИ! О, дай ми Ти крилата на орела, и волний бяг на вятъра ми дай, и мощний устрем на върха планински и вечното движение на водата. О, дай ми Ти на полските цветя пленителните краски, аромата и погледа на малкото дете, да видя всичко, всичко да обгърна; земя, небе и тайните, що крият те.
О.вечен порив, света, неизменна обич, о,
светия
си порив, Ти ми дай.
към текста >>
51.
КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Рядко в лицето на някой
светия
може да съзрем тоя образ.
Ще намерим такъв Господ като нас. И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас. За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог човек по образ и подобие свое". Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек. Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ.
Рядко в лицето на някой
светия
може да съзрем тоя образ.
Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са. Да има човек, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо. Такъв човек е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него. Човек по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената.
към текста >>
52.
ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Това, чрез което
светията
лекува, е Божията любов.
Всяко преиначаване зле се отразява. Да обичате по божественому, това значи да сте във връзка с всички души и да ги обичате. Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на една душа. Тъй седи законът. Когато човек стане съвършен проводник на Божията любов, тогава той е едно с Бога.
Това, чрез което
светията
лекува, е Божията любов.
Един светия чрез любовта, която има, има такова изобилие на живот, че само като се приближи някой до него, оздравява. Всички блага: мир, радост, здраве, дългоденствие, безсмъртие ги добива любещият. Но ги добива и любимият, понеже и в него се преливат. Оня човек, който изпраща любовта, колкото по-добре я приема и изпраща на другите, толкова повече се ползува И оня човек, който възприема любовта, колкото по-добре я възприема, толкова повече се ползува. Като обичаш един човек, ти продължаваш неговия живот.
към текста >>
Един
светия
чрез любовта, която има, има такова изобилие на живот, че само като се приближи някой до него, оздравява.
Да обичате по божественому, това значи да сте във връзка с всички души и да ги обичате. Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на една душа. Тъй седи законът. Когато човек стане съвършен проводник на Божията любов, тогава той е едно с Бога. Това, чрез което светията лекува, е Божията любов.
Един
светия
чрез любовта, която има, има такова изобилие на живот, че само като се приближи някой до него, оздравява.
Всички блага: мир, радост, здраве, дългоденствие, безсмъртие ги добива любещият. Но ги добива и любимият, понеже и в него се преливат. Оня човек, който изпраща любовта, колкото по-добре я приема и изпраща на другите, толкова повече се ползува И оня човек, който възприема любовта, колкото по-добре я възприема, толкова повече се ползува. Като обичаш един човек, ти продължаваш неговия живот. Божията любов да бъде като мярка на всичко.
към текста >>
53.
ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ще разгневиш Аллаха, господарю, зещото пророкът в
светия
Алкоран говори за обич някъде.
— Не виждаш ли, че мъка разяжда сърцето и трови живота на хубавото ти дете? — Не се меси в чужди работи, Адем! — отвърна рязко и студено Селим. — Аз зная по-добре от тебе, кое е справедливо и кое не. — Справедливостта си научил, Селиме, но милост нямаш, а без милост справедливостта е като безводни дни, когато се умира в пека на пладнето.
Ще разгневиш Аллаха, господарю, зещото пророкът в
светия
Алкоран говори за обич някъде.
Спомни си това. Селим го погледна с хладния си поглед и пак обърна очи към пустинята, която лежеше просната пред него. — Деветнадесеть години има Зиннет, господарю, — каза Адем на тръгване — ти не знаеш ли, какво става в сърцето на едно момиче, когато е на деветнадесет години ? От безкрайната далечина на Нефуд сякаш погледнаха тъмните очи на Зиннет, но бащата остана все така суров и неумолим както преди. Момичето обичаше чужденец.
към текста >>
Аз познавам пустинята господарю, помагах им, учех ги, как да събират вода от росата и понякога в нощите, когато не спяха, казвах им по нещичко от това, което учи
светият
Алкоран.
Ще се върне баща ù, ще ù донесе дарове, ще го прегърне тя и ще изчезне любовната мъка. Пак ще стане щастлива някога, а тя господарю, заслужава да бъде щастлива, защото е най-добра от всички девойки край Нефуд. За мене нямаше вече нищо повече, освен да стана скиталец по света. Нищо нямах, освен скъпия образ, който пазя в сърцето си. Разбойниците, които срещнах, като нямаше, какво да ми вземат, прибраха ме при тях, защото разбраха, че съм отчаян.
Аз познавам пустинята господарю, помагах им, учех ги, как да събират вода от росата и понякога в нощите, когато не спяха, казвах им по нещичко от това, което учи
светият
Алкоран.
Ще се обърне коравото им сърце — мислех си. Може да се събуди у тях милостта. Нали във всяко сърце има искрица от Неговата обич? Ето сега Всемогъщият ми подари най-голямото съкровище да ти спася живота, за да се радва Зиннет. Сега ще те оставя, господарю, а ти не казвай нищо на дъщеря си, нека да се не дращи зарастващата рана.
към текста >>
Когато Селим коленичил пред трепетното небесно око и надзърнал в страниците на
светия
Алкоран, който извадил от пояса си, очите му попаднали на стиха: „В името на Аллаха — благият и милостивият".
Пада нощ, а ние трябва по-скоро да зарадваме едно сърце, което е скъпо и на двама ни. Прегърнали се развълнувани Селим и другоземецът, който станал най-близкият човек тогава, когато нямало селище, нито храмове, нито хора, а само пустинята и обичта сръд нея. Слънцето залязвало. Сенките на двамата мъже лежали морни и проточени върху червеникавия пясък. В тоя час муезинът сигурно призовавал правоверните за молитва.
Когато Селим коленичил пред трепетното небесно око и надзърнал в страниците на
светия
Алкоран, който извадил от пояса си, очите му попаднали на стиха: „В името на Аллаха — благият и милостивият".
— Тогава чак, сине — проговори трепетно просякът — Селим разбрал, че Аллах е благ и милосърден. Той нищо повече не можел да прочете, защото в очите му трептели като бисери първите сълзи, които той отронил в живота си.
към текста >>
54.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-
светия
(случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей).
Тук ние нямаме за цел да разгледаме историческото развитие на тази велика епоха. Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия).
Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-
светия
(случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей).
В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство.
към текста >>
55.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
А от
светията
, който живее в любовта, усещате, че излиза едно ухание, което носи живот.
И тя нарушава естествения ритъм на електромагнитните течения в организма и с това предразполага към болезнени състояния. Това обяснява следните думи на Учителя, казани в беседата от 17 май т.г.: "От черните лъжи се образуват най-тежките болести в свата, като проказа и пр. От белите лъжи се създава предразположение към по-леки болести, като ревматизъм, болки в кръста, в гърба, простуда, зъбобол и пр. Ония хора, които лъжат, още приживе почват да гният, и от тях излиза най-лоша миризма. У тях става едно разлагане.
А от
светията
, който живее в любовта, усещате, че излиза едно ухание, което носи живот.
Хората на лъжата носят смърт, а хората на Истината, Любовта и Правдата носят живот". У болния, за да оздравее, трябва да стане коренен вътрешен преврат, той трябва да се издигне до слънчевите върхове на любовта и да почне възторжения живот на едно новородено дете. Учителят казва: "Да допуснем , че сте скубали хората. Хваща ви една болест. Каквото имате да вземате от този, от онзи, ще го ликвидирате, ще го опростите, и болестта ще мине.
към текста >>
56.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Нима не познаваше
светия
порив в сърцето ми!
И сега, след толкова години, за пръв път оставаше сам. Сам със своите мисли беше той. Съмнението и безпокойствието бяха останали далеч от този, който беше тръгнал да се учи. Защо, мислеше си Саддодао, Светлият ми каза, че е трудна първата стъпка, че е трудно да се изпълни доброто желание – да на-правиш добро. Защо толкова дълго време той се бави да ме остави свободен.
Нима не познаваше
светия
порив в сърцето ми!
Късно през нощта Саддодао похлопа на вратата на малка схлупена къщурка край селото, къщите на което се губиха в полит на планината. — Влез и си вземи, каквото ти трябва, – чу се из вътре треперещ старчески глас. — Странник съм, рече Саддодао, мога ли да остана да пренощувам у вас. — Може, рече старецът и избърса две сълзи, които бързо се търкулнаха по сбръчканото му лице. Внучето е тежко болно, старата се мъчи да облекчи болката му, пък и майка му и тя ни остави за винаги преди три дни.
към текста >>
До зори той стоя пред
светия
за него дом, без да посмее да похлопа.
Да, той разбра. Който иска да служи на другите, трябва да изправи собствения си живот. Бодро, една утрин, когато птичките разнасяха своите песнопения, и небесният лазур сияеше от слънчевия блясък, той се упъти към дома на Мъдрия. Сега и той имаше, що да сподели с него. След дълго пътуване една привечер Саддодао стигна пред колибата, в която обитаваше Учителят .
До зори той стоя пред
светия
за него дом, без да посмее да похлопа.
И когато слънцето се показа зад планината, сплело златен венец от лъчи върху гордото ù чело, той се изненада, като не видя Кроткия да отваря вратата, за да се усмихне на идващия ден. Най-после той влезе. На стария одър лежеше пожълтяла от времето книга. Върху нея, обаче, ясно личеха думите, написани от ръка, не познаваща колебание: — Ти нямаш вече нужда от мене, защото аз пребъдвам в светлината на твоя ум, в топлината на твоето сърце и в силата на твоята воля. Помни, че копнежът по Него е, който те роди.
към текста >>
57.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тя е лабиринт от многоцветни мълнии, които дишат със свърхземното дихание на
Светия
Дух... Ако земен само се докосне до това светлинно дихание, той става избран и безсмъртен...
Р. К. ВЕЛИКАТА МИСЪЛ Нейната Родина е най-върховната висина в небесата. Преди да бъдат вковете — Тя е била. Преди да свети слънцето — Тя е гряла, че от Нея е зачената всяка светлина. Тя носи тайнствения ключ на истинското познание и говори за Божествената премъдрост, както лотосов цвят, когато се разтваря... Никой земен не може да стигне Нейната дълбина, защото Тя е бездна от светлини, които познава само Бог.
Тя е лабиринт от многоцветни мълнии, които дишат със свърхземното дихание на
Светия
Дух... Ако земен само се докосне до това светлинно дихание, той става избран и безсмъртен...
към текста >>
58.
ИЗ ДУХА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Е.
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Всеки човек, когото светлината гали, гений става,
светия
става, ангел става.
Първият член на новото верую е: „Аз вярвам в светлината, която ми носи всичките възможности". Вие не се оставяте да ви гали светлината, а искате да я галите вие, да я хванете. Това е користолюбие. Никога не се опитвай да хванеш светлината, а със свещено почитание стой, тя да те гали. Ако те погали хубаво, ти човек ще станеш.
Всеки човек, когото светлината гали, гений става,
светия
става, ангел става.
А всеки, когото светлината не гали, нищо не става. Първото проявление на Любовта, това е светлината в света. Светлината, това е виделината в нас, знанието. Тя ще ни даде свободата. Ние сме потопени в светлината.
към текста >>
59.
МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
А и сега, когато
Светият
Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания.
Окултните истини са били откривани според духовното развитие на даден народ в дадено време. Така са се явили разните религии и окултни школи, които постепенно са разкривали все нови и нови аспекти на едната и вечна истина. Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение. От друга страна, поради консерватизма и егоизма на хората всеки нов аспект на истината се посреща с недоверие, а често и с неприязън от страна на представители на някои учения, които са били дадени по-рано. Така се е дошло до парадоксалното положение, щото, бранейки едни от други чистото Христово учение на Любов и Братство, хората са изгаряли един другиго на кладите и са пролели потоци човешка кръв.
А и сега, когато
Светият
Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания.
Що е окултен ученик? Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот. Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици.
към текста >>
60.
СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H.
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Но нима той не изпита благодатта от огненото кръщение на страданието, тогава, когато залутан бродеше по земята, запазил в душата си само спомена за
светия
Му образ и копнежа си по Него!
Колко много са богатствата ми! Чие съкровище може да се равни с моето! — Но това е само прашинка от неизмеримото Му съкровище, каза малкото ангелче, закри с ръка лицето си и заплака. Старият служител го притисна до сърцето си, чийто ритъм прозвуча като хвалебна песен в ушите му. Още тогава, когато чу повелята на своя Създател, вярното сърце на стария служител таеше за скръбта, която щеше да премине през невинното сърце на ангелчето.
Но нима той не изпита благодатта от огненото кръщение на страданието, тогава, когато залутан бродеше по земята, запазил в душата си само спомена за
светия
Му образ и копнежа си по Него!
Иначе, как би могло сърцето му да разбира така добре човеците и да се отзовава на най-слабия им зов! Сега те летяха над голям грал. Понеже беше още рано, в малко от къщите се виждаше светлина. През един широко отворен прозорец младият служител забеляза гордо изправен мъж да крачи смело из стаята си и да размахва из въздуха остър меч. Ти си ми служил вярно, казваше той, като милваше лъскавото острие.
към текста >>
61.
Брой 3-4 -1992г.
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ако се молите на Бога, а мислите за някой
светия
, вие се молите на този
светия
, а не на Бога.
Казвате: накъде трябва да се обръщаме като се молим? Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, или ваша майка, или ваш баща, Значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите.
Ако се молите на Бога, а мислите за някой
светия
, вие се молите на този
светия
, а не на Бога.
Следователно, искате ли молитвата Ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли. И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: ние не знаем, какъв е образът на Бога.
към текста >>
62.
Няколко съвета от Учителя
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Движенията на ръцете на
светията
са пластични, него нищо не го смущава, тих и спокоен е при всички условия.
Ако искаш да знаеш колко можеш да постигнеш, вдигни ръцете си нагоре и то е твоето достижение, после гледай по часовник колко дълго време може да ги държиш нагоре, това е духовната ти сила. Много е мъчно. Ако мисълта е силна, дълго време може да стоят, понеже кръвта отива нагоре да храни ръцете. Ако мисълта е слаба, кръвта не може да функционира нагоре. Ако човек при сегашното положение би си държал ръцете нагоре, те биха изсъхнали, затова стоят надолу спуснати, понеже и без мисъл могат да се хранят.
Движенията на ръцете на
светията
са пластични, него нищо не го смущава, тих и спокоен е при всички условия.
Страх ви е от смъртта, нали така? Кой като се е страхувал от смъртта се е избавил от смъртта? всичко от което си се страхувал те е сполетяло. През какви ли не състояния човек е минавал. Смъртта както всичко друго е минаване от едно състояние в друго.
към текста >>
63.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за
Светия
Граал.
Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения. Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста.
Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за
Светия
Граал.
Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа.
към текста >>
Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за
Светия
Граал.
Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения. Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия.
Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за
Светия
Граал.
Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството. Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал.
към текста >>
Светият
Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв.
Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал.
Светият
Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв.
Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството. Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст.
към текста >>
Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на
Светия
Граал.
Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството.
Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на
Светия
Граал.
Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст. Франсис Бейкън Както казах, Розенкройцерите са едно от най-тайните окултни общества, но т.яхното влияние се е почувствало по цяла Западна Европа. Всички светила на западно-европейската култура, по пряк или косвен начин са били вдъхновени и импулсирани от Розенкройцерите. Онази светлина, която те излъчвали, прониквала в духовните простори на Европа и осветявала непрогледния мрак. Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда.
към текста >>
Тези, които знаят тайната на
Светия
Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст.
Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството. Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал.
Тези, които знаят тайната на
Светия
Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст.
Франсис Бейкън Както казах, Розенкройцерите са едно от най-тайните окултни общества, но т.яхното влияние се е почувствало по цяла Западна Европа. Всички светила на западно-европейската култура, по пряк или косвен начин са били вдъхновени и импулсирани от Розенкройцерите. Онази светлина, която те излъчвали, прониквала в духовните простори на Европа и осветявала непрогледния мрак. Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда. Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето.
към текста >>
64.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Светия
или магьосник, пророк или маниак, това е човек със свръхчовешки постижения през първата четвъртина на Двадесети век.
Според “Църковен вестник” в България има 15000 дъновисти. Според други, от 40000 нагоре. Тъй щото, след Св.Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България. И то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Оше по-чудно е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатеми и подкупи.
Светия
или магьосник, пророк или маниак, това е човек със свръхчовешки постижения през първата четвъртина на Двадесети век.
Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Моите любезни гостоприемци бяха семейства зап.полковник Б. инженер С., наричани в това общество брат Б. и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха за брат.
към текста >>
65.
Елена Андреева (1899-1990)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
На тръгване Учителят й казал следните думи: “Помни, ти сега си
светия
, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя.
Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! “Това е висшето благо, което може да носи една душа” - говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във вечността! Аверуни Житно зърно, год. VII През 1942 година Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя.
На тръгване Учителят й казал следните думи: “Помни, ти сега си
светия
, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя.
Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш.” Тя е оправдала неговото поръчение. ЖИВОТ, ДОБРО И ИСТИНА Има три неща в живота, които се преливат едно в друго, но съществуват още и отделно, независимо едно от друго. Те са: Живот, Добро и Истина. Казано е в Писанието: “Бог е Живот.” А всеки живот е добър. Тогава няма зло в света - това е Истината.
към текста >>
66.
Влад Пашов (1902-1974)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на
светия
- ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора.” Но трудностите в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме.
Тя си спомня: “Докато татко бе на фронта, майка ми пак тръгна неделен ден на беседа, като вземаше и мен. Незабравима остава картината, която дълбоко се е врязала в паметта ми от тези събрания. Те се състояха на ул. “Опълченска” 66, където в ниска къща с малък калдъръмен двор, Учителя Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си. Той седеше до отборен към двора прозорец, а слушателите бяха насядали на столове в дворчето.
Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на
светия
- ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора.” Но трудностите в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме.
През 1922 г почива баща й. За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския колеж в Ловеч. Следва период на сериозен труд, на упорито учене, на издържливост и отново на лишения. Все пак способностите й и нейния силен стремеж към знание не остават незабелязани. След дипломирането й в Ловеч тя е поканена да учи в Америка, където може да допълни своите познания, а и ще развие способностите си в една благоприятна за това среда.
към текста >>
67.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към
Светия
Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето.
Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа".
Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към
Светия
Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето.
И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака!
към текста >>
68.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Очаква се „
Светия
Синод“ да направи своите „ходатайства“ в известен смисъл пред официалните власти.
ПРЕГЛЕД Какво се очаква! На 19 т. м. следва да се състои събора на Бялото Братство в България. По този случай, както винаги, очаква се протоирей Тулешков да произнесе още един път в Военния Клуб известната си многошумна реч против „дъновистите“. Вземайки акт от нея, очаква се, родолюбивите организации да вдигнат тояги и бастуни и да заявят, че на никаква цена няма да допуснат да се състои събора и че, ако правителството го разреши, то насила ще го разгонят!
Очаква се „
Светия
Синод“ да направи своите „ходатайства“ в известен смисъл пред официалните власти.
А ако всичко това не помогне, очаква се, запасните офицери на бързо да свикат в София един извънреден конгрес с делегати от цяла България, да се прогласи „дъновизмът“ за „най-опасната, най страшната язва, с която не е достатъчно да се води най-безпощадна борба, но е необходимо из дъно да се изкорени“. Очаква се тогава, няколко генерали от запаса, да отидат, като пратеници от конгреса при г. Ляпчев и да го „убедят“ да забрани конгреса. След това той може на бързо да отиде на курорт във Варна, а над главите на запасните офицери може да се извие страшна буря и да падне град едър като opехи, както това стана миналата година ... Но какво? — Tе са стояли срещу гранати и куршуми, та от град ли ще се боят?
към текста >>
69.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ — „Не, настоявали селяните, ти си наш
светия
, ще идеш да искаш това да ни бъде!
Той живеел в планината близо до родното си село. За съвети и помощ идвали винаги при него селяните от неговото село. Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат! Дълбоко се замислил светецът и дълго мълчал. „Неразумна е молбата ви, братя, им казал той, откажете се от такива желания!
“ — „Не, настоявали селяните, ти си наш
светия
, ще идеш да искаш това да ни бъде!
Отишъл св. Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ. Казал му светеца молбата на селяните и чакал отговор. „Добре, да бъде по волята им, казал дядо Господ, но знай че сега три дни ме моли за да им дам право да заповядват на времето, но после девет ще ме викаш за да ги освободя от тази им власт.“ „Да бъде благословено името ти, Господи! “ — казал светецът, слязъл от планината и съобщил на селяните, че им се дава право да редят времето.
към текста >>
С мъка измолват
светията
да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето.
Дошла третата година. Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа.
С мъка измолват
светията
да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето.
И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко! И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони. Тъй е и до днес. Само в уреждането на живота си на земята хората са останали с старите желания — правят каквото си щат според своите собствени желания и прищевки, според своите човешки разбирания и закони.
към текста >>
70.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или
светия
.
И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си. Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят.
За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или
светия
.
Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света.
към текста >>
Ако не е гений и
светия
, не може да разбере другия свят.
Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия.
Ако не е гений и
светия
, не може да разбере другия свят.
Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта.
към текста >>
71.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи че и то е станело
светия
.
Но, питам, до дъното си ли е развълнувал той? — Не, под 50 — 103 метра всичко е тихо и спокойно. Там даже не подозират, че горе има вълни. Същото нещо е и с човека. Една идея трябва да стане кръв и плът в човека.
Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи че и то е станело
светия
.
Много хора в секта носят свети идеи, но си остават като магарето с иконите на гърба. Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, той се нуждае от хоро весели, жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“.
към текста >>
72.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и
СВЕТИЯТ
ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА.
Не правите ли това, вие се обричате на нещастия. Астрологията на детето (Из книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“) „БОГ Е СВЕТЛИНА“, казва Библията; и ние не можем да имаме по-ясна и пo-пълна представа за Неговата вездесъщност и за начина на Неговото проявление, от тази, за израз на която служат горните думи. И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята. Ние и днес можем да се запитаме, като Псалмопевеца на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие? Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те.
Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и
СВЕТИЯТ
ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА.
Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен.
към текста >>
Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и
Светия
Дух.
Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен.
Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и
Светия
Дух.
Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“. Техните имена са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран. Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение. Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера. Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи.
към текста >>
73.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
светията
и другите напреднали същества приемат направо от слънцето.
Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по къса. Зимно време е обратно. (следва) Из книгата „В царството на живата природа“. ---------------------------- *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр.
светията
и другите напреднали същества приемат направо от слънцето.
Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а праната — към органическото състояние на материята, към живота. И. И. Ф.
към текста >>
Геният,
светията
или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него.
Зимно време е обратно. (следва) Из книгата „В царството на живата природа“. ---------------------------- *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето.
Геният,
светията
или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него.
Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а праната — към органическото състояние на материята, към живота. И. И. Ф. Слънчев празник Вълни се носят във въздуха от нежна песен, И, тихо—кротки, къпят дух в тъги унесен.
към текста >>
74.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А за да стане
светия
, трябва да мине през 2000 форми.
Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използва ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми.
А за да стане
светия
, трябва да мине през 2000 форми.
Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота.
към текста >>
75.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а
светията
трябва да осветява пътя на другите хора.
И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа.
Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а
светията
трябва да осветява пътя на другите хора.
Всеки човек си има задачи в живота, които трябва да разреши. Вие се смущавате какво ще стане с вас. Какво има да се смущава едно дърво? - Повече от дърво, при условията, при които се намира, не може да излезе от него. Какво има да се смущава един вол?
към текста >>
76.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За съвременните хора например е непонятен животът на един
светия
или на един гений.
Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание.
За съвременните хора например е непонятен животът на един
светия
или на един гений.
За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях.
към текста >>
И всеки път, когато минавал
светията
покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал.
Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната.
И всеки път, когато минавал
светията
покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал.
Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията.
към текста >>
Един ден на
светията
му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение.
Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал.
Един ден на
светията
му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение.
И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава.
към текста >>
След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за
светията
.
И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства.
След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за
светията
.
Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение?
към текста >>
Станало му тежко на
светията
.
И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш?
Станало му тежко на
светията
.
Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар.
към текста >>
Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал
светията
за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение?
След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията.
Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал
светията
за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение?
И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи.
към текста >>
И
светията
се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста.
Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение?
И
светията
се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста.
Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи. Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава?
към текста >>
И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал
светията
, той пак го посрещал и го водил в къщи.
Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар.
И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал
светията
, той пак го посрещал и го водил в къщи.
Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава? Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе. И му казва: помоли се пак. Но светията втори път не се лъже. Злото не е в богатството, но в неправилното му употребяване.
към текста >>
Питал го
светията
, защо по-рано се правил, че не го познава?
И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи.
Питал го
светията
, защо по-рано се правил, че не го познава?
Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе. И му казва: помоли се пак. Но светията втори път не се лъже. Злото не е в богатството, но в неправилното му употребяване. Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш.
към текста >>
Но
светията
втори път не се лъже.
И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи. Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава? Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе. И му казва: помоли се пак.
Но
светията
втори път не се лъже.
Злото не е в богатството, но в неправилното му употребяване. Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш. Всички блага, които имаме, трябва да знаем как да ги употребим, че да бъдат благо за всички. Това са новите разбирания в света. И аз ви пожелавам всеки да има новите разбирания - да бъде като един служител в Царството на Христа и като направи добро, да му е приятно и направеното да способства за повдигането както на тези, на които се прави, така и на този, който го прави.
към текста >>
Ще се радваш ти например, ако ей-сега ти кажа: „Имаш, Белчо, кротостта на ангел и търпението на
светия
!
А когато пееш, гласът ти се чува до отвъд селото. Обзалагам се, че царят, силния лъв, като тебе хубаво не рика, нито толкоз силно може да извика! — Разбирам те, Белчо, — отвърнал оселът. — Ние сме приятели, та няма да ми се сърдиш, като ти кажа, че аз зная точно защо си се сетил днеска да ме хвалиш. Хвалиш ме, за да те похваля.
Ще се радваш ти например, ако ей-сега ти кажа: „Имаш, Белчо, кротостта на ангел и търпението на
светия
!
А когато тръгнеш през полето, сякаш змей се носи по небето. Теглиш рало като хала, като стоиш на мегданя, мязаш на професор в голяма зала! “ Но каква ще бъде ползата ни от такива ласки и хвалби? Ще достигнат белки чак до господарските уши и току ще се намериш сам запрегнат в плуга, а на моя гръб да метнат някоя торба и друга * * * С хвалби се качества не придобиват. Най-хвалените най-напред фалират.
към текста >>
77.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който иска да стане гений,
светия
и талантлив, трябва да почне с музиката.
Те всичко вършеха с музика. Когато едно явление е ритмично, в него има известна музика. Ако се спрете при един много солиден мост, намерите основния му тон и почнете да пеете и свирите, той ще падне. Ако намерите основния тон на една грешка и почнете да й свирите, вие ще я съборите и ще се появи една добродетел. Така че, първото нещо е да бъдете всички музикални.
Който иска да стане гений,
светия
и талантлив, трябва да почне с музиката.
Изучавайте Божествената музика, която носи живот и всичко друго ще дойде да ви съдейства, ще имате реални придобивки в живота. С музика в света всичко може да постигнете. Не разбирайте музиката само като изкуство. Музиката е път за вярата, за надеждата, за Любовта и Мъдростта и път, по който ще работите вътре в този свят. Аз ви пожелавам да бъдете музикални и да обичате музиката, защото каквото посеете, това ще пожънете.
към текста >>
78.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какво е твоето отношение към
Светия
Дух — приемане и кръщение със Св.
Една от най-великите алегории за борбата между Бога и Сатана 160 гол. стр. с 50 картини 65 лв. При нозете на Исуса — Сбъдва се — Трогателен разказ — бисер за деца и възрастни, с 19 картини. 80 стр. 15 лв.
Какво е твоето отношение към
Светия
Дух — приемане и кръщение със Св.
Дух, 132 стр. 15 лв. Искайте ги от С. Стефанов — 20 април № 3 — София 6.
към текста >>
79.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Светия
е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството.
Приказвате ли на него? В Божествения език не съществува отрицателна дума. В него всяка дума има само едно значение и като я кажеш, тя става. Като се молите на Бога трябва да му говорите на Божествения език, за да бъдат чути молитвите ви. И светиите с години бръщолевят като деца пред Господа, докато се научат на Божествения език.
Светия
е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството.
Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение. Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко. Лицето на светията не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно. Светията всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети. Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа.
към текста >>
Светия
е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение.
В Божествения език не съществува отрицателна дума. В него всяка дума има само едно значение и като я кажеш, тя става. Като се молите на Бога трябва да му говорите на Божествения език, за да бъдат чути молитвите ви. И светиите с години бръщолевят като деца пред Господа, докато се научат на Божествения език. Светия е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството.
Светия
е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение.
Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко. Лицето на светията не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно. Светията всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети. Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа. Светиите са тълкуватели на Божия закон.
към текста >>
Светия
е онзи, който гледа със светло око на всичко.
В него всяка дума има само едно значение и като я кажеш, тя става. Като се молите на Бога трябва да му говорите на Божествения език, за да бъдат чути молитвите ви. И светиите с години бръщолевят като деца пред Господа, докато се научат на Божествения език. Светия е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството. Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение.
Светия
е онзи, който гледа със светло око на всичко.
Лицето на светията не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно. Светията всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети. Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа. Светиите са тълкуватели на Божия закон. Те учат хората как да говорят.
към текста >>
Лицето на
светията
не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно.
Като се молите на Бога трябва да му говорите на Божествения език, за да бъдат чути молитвите ви. И светиите с години бръщолевят като деца пред Господа, докато се научат на Божествения език. Светия е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството. Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение. Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко.
Лицето на
светията
не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно.
Светията всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети. Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа. Светиите са тълкуватели на Божия закон. Те учат хората как да говорят. Те са учители на човечеството - учат го на Божествения език.
към текста >>
Светията
всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети.
И светиите с години бръщолевят като деца пред Господа, докато се научат на Божествения език. Светия е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството. Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение. Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко. Лицето на светията не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно.
Светията
всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети.
Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа. Светиите са тълкуватели на Божия закон. Те учат хората как да говорят. Те са учители на човечеството - учат го на Божествения език. Най-първо ще ви научат на Божествената азбука, после ще ви учат да сричате и най-накрая ще произнасяте цели думи, докато се научите да говорите.
към текста >>
Той не яде месо, както и никой
светия
не яде месо.
Агънцето разтреперано заплакало и запитало: — Ти ли си свети Георги, който ядеш само месото на агнетата? И защо не остави кожата ми на овчаря? Той смяташе да си направи от нея калпак? — Не, добро агънце! Свети Георги е на небето.
Той не яде месо, както и никой
светия
не яде месо.
Също не е позволил и на овчарите да си правят калпаци от агнешки кожи. Несмислените люде колят агнетата за себе си, а турят свети Георгя да отговаря пред Бога за техните злодеяния. Аз съм Баба Меца. Свети Георги ме напъти да те взема, за да те не заколят. Тука ще си поиграеш с моите мечлета, а като мине страшния ден, ще те заведа пак при майка ти.
към текста >>
80.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
каза той, ето
светия
жрец Агмад, аз ще му кажа“.
Брадата му бе дълга и красива, но тя имаше странния неподвижен вид на едно скулптурно творение, или поне така изглеждаше за моето въображение. Аз не можех да си представя, че тя може до бъде подвижна. Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна. Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот. Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А!
каза той, ето
светия
жрец Агмад, аз ще му кажа“.
Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава. Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях. Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли. Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно. Не бях тъжен, но се страхувах.
към текста >>
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да се роди един талант, гений или
светия
си има точно определено време, когато трябва да бъде заченат.
Като живее по този начин, като праща навсякъде добри мисли и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички пътища и методи на разумния живот. Тъй както земеделецът, за да има резултат, трябва да знае кога да сее, трябва да знае как да сее и трябва да познава естеството на почвата, в която сее. Същото е и в живота на човека. Преди всичко има определено време, когато трябва да бъде заченат човек, за да могат да потекат в него жизнените сокове и да даде плод в живота си. А сега хората се зачеват безразборно и оттам целият им живот е безразборен и безплоден.
За да се роди един талант, гений или
светия
си има точно определено време, когато трябва да бъде заченат.
Навсякъде и за всичко човек трябва да избира времето. И когато постъпва в училище, за да завърши успешно, трябва да избере времето кога да постъпи в училището. Каквато работа да започне, човек трябва да спазва този закон. Само така човек ще има постижения в живота си. Следователно, онзи който иска да бъде ученик на Христа, да бъде ученик на великата окултна школа, трябва да обича живота, трябва да обича учението и трябва да обича свободата.
към текста >>
82.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„То идва от cвeтилището, от
пресветия
олтар.
Аз го виждам навсякъде. Не мога да го прогоня от пред очите си! О! Оставете ме, оставете ме да си отида! “ „Не се противопоставяй на видението“, отговори жрецът.
„То идва от cвeтилището, от
пресветия
олтар.
То те е отбелязало като различаващ се от другите и като заслужаващ да бъдеш почитан от нас и обкръжен от нашите грижи. Но ти трябва да укротиш вълнението на твоето сърце.“ Аз останах Мълчалив. Тези думи паднаха като лед върху моето сърце. Аз не схванах техния смисъл. И как бих могъл да неправя това?
към текста >>
83.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този беден може да е някой
светия
, може да е сам Христос.“ „Тъй че.
Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде при тебе, и ще ти каже — прости му заради Мен. Кажеш му, че не можеш, че ти е мъчно. ти не си изпълнил волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия.
Този беден може да е някой
светия
, може да е сам Христос.“ „Тъй че.
когато говорим за, Христа, всякога трябва да разбираме първия образ в секта, първото начало на човешката еволюция и на човешкия род.“ Така седи великия въпрос,казва Учителя. А Рудолф Щайнер казва: „Цялото земно съществуване, не би имало никакъв смисъл за Вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла мистерията на Голгота. И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята.
към текста >>
84.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само един жрец може да влезе в
Светия
светих, никой друг.“ Узнах подобния на течаща вода глас на Царицата на Лотоса.
Стоях неподвижен, с надежда че ще мога да си дам сметка за положението си. Докато чаках така, изведнъж почувствах едно ново присъствие съвсем близо до мен. Не бях никак изплашен. Като че ли знаех, че това е нещо красиво, нещо приятелско и славно. Бях проникнат от горещо желание, от неизразимо влечение да се преклоня духом пред непознатото присъствие, Изведнъж мълчанието се наруши от тих, приятен говор близко до ухото ми: „Кажи на Агмад, че той престъпва закона.
Само един жрец може да влезе в
Светия
светих, никой друг.“ Узнах подобния на течаща вода глас на Царицата на Лотоса.
Макар че не знаех за присъствието но жреца, без да се колебая, аз се подчиних на моята царица. „Само един жрец може да влиза в Светия светих. казах аз, Агмад бидейки тук, закона е нарушен.“ „Аз желая да чуя гласа на царицата“, беше отговора, произнесен с тържествен тон от Агмад. „Кажи му, рече другият глас, който проникваше душата му и правеше да тръпне цялото ни същество. че ако можех да се проявя в негово присъствие, аз не бих чакала вашето идване.“ Аз повторих тези думи.
към текста >>
„Само един жрец може да влиза в
Светия
светих.
Не бях никак изплашен. Като че ли знаех, че това е нещо красиво, нещо приятелско и славно. Бях проникнат от горещо желание, от неизразимо влечение да се преклоня духом пред непознатото присъствие, Изведнъж мълчанието се наруши от тих, приятен говор близко до ухото ми: „Кажи на Агмад, че той престъпва закона. Само един жрец може да влезе в Светия светих, никой друг.“ Узнах подобния на течаща вода глас на Царицата на Лотоса. Макар че не знаех за присъствието но жреца, без да се колебая, аз се подчиних на моята царица.
„Само един жрец може да влиза в
Светия
светих.
казах аз, Агмад бидейки тук, закона е нарушен.“ „Аз желая да чуя гласа на царицата“, беше отговора, произнесен с тържествен тон от Агмад. „Кажи му, рече другият глас, който проникваше душата му и правеше да тръпне цялото ни същество. че ако можех да се проявя в негово присъствие, аз не бих чакала вашето идване.“ Аз повторих тези думи. Отговор не последва, но аз дочух едно движение, стъпки, и една врата бе тихо притворена. След това една ръка се допря нежно до мен.
към текста >>
85.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато се отегчавате от духовния живот, това показва, че имате механическо схващане за духовния живот, за духовния човек, за
светията
.
Но когато мисълта изпъкне в ума на човека, без да я е чел в книга, а я доловил направо от природата, като великия музикант мелодиите, това е вече съдържание на мислите. Същото се отнася и до морала. Не е достатъчно човек само да чете какво нещо е морал, но морала трябва да го чувствате в себе си, както музикантът схваща известен тон като звук в ума си. В този смисъл морала е една вътрешна музика. Няма по-голяма музика от това да схващате живота като израз на велика вътрешна разумност.
Когато се отегчавате от духовния живот, това показва, че имате механическо схващане за духовния живот, за духовния човек, за
светията
.
Това показва, че вие нямате ясна представа за духовния човек, за светията. Светията е човек, който може да ви срещне в една бурна тъмна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя; ще каже: „Ето тук е пътя.“ Светията е човек, който може да ви снеме от кладата, може да ви свали от въжето, с което искат да ви обесят. Светията е човек който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите. Светиите са тези, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството.
към текста >>
Това показва, че вие нямате ясна представа за духовния човек, за
светията
.
Същото се отнася и до морала. Не е достатъчно човек само да чете какво нещо е морал, но морала трябва да го чувствате в себе си, както музикантът схваща известен тон като звук в ума си. В този смисъл морала е една вътрешна музика. Няма по-голяма музика от това да схващате живота като израз на велика вътрешна разумност. Когато се отегчавате от духовния живот, това показва, че имате механическо схващане за духовния живот, за духовния човек, за светията.
Това показва, че вие нямате ясна представа за духовния човек, за
светията
.
Светията е човек, който може да ви срещне в една бурна тъмна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя; ще каже: „Ето тук е пътя.“ Светията е човек, който може да ви снеме от кладата, може да ви свали от въжето, с което искат да ви обесят. Светията е човек който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите. Светиите са тези, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много.
към текста >>
Светията
е човек, който може да ви срещне в една бурна тъмна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя; ще каже: „Ето тук е пътя.“
Светията
е човек, който може да ви снеме от кладата, може да ви свали от въжето, с което искат да ви обесят.
Не е достатъчно човек само да чете какво нещо е морал, но морала трябва да го чувствате в себе си, както музикантът схваща известен тон като звук в ума си. В този смисъл морала е една вътрешна музика. Няма по-голяма музика от това да схващате живота като израз на велика вътрешна разумност. Когато се отегчавате от духовния живот, това показва, че имате механическо схващане за духовния живот, за духовния човек, за светията. Това показва, че вие нямате ясна представа за духовния човек, за светията.
Светията
е човек, който може да ви срещне в една бурна тъмна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя; ще каже: „Ето тук е пътя.“
Светията
е човек, който може да ви снеме от кладата, може да ви свали от въжето, с което искат да ви обесят.
Светията е човек който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите. Светиите са тези, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много. но те винаги дават нещо от себе си.
към текста >>
Светията
е човек който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите.
В този смисъл морала е една вътрешна музика. Няма по-голяма музика от това да схващате живота като израз на велика вътрешна разумност. Когато се отегчавате от духовния живот, това показва, че имате механическо схващане за духовния живот, за духовния човек, за светията. Това показва, че вие нямате ясна представа за духовния човек, за светията. Светията е човек, който може да ви срещне в една бурна тъмна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя; ще каже: „Ето тук е пътя.“ Светията е човек, който може да ви снеме от кладата, може да ви свали от въжето, с което искат да ви обесят.
Светията
е човек който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите.
Светиите са тези, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много. но те винаги дават нещо от себе си. Светията няма никакви претенции в себе си за светия.
към текста >>
Светията
няма никакви претенции в себе си за
светия
.
Светията е човек който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите. Светиите са тези, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много. но те винаги дават нещо от себе си.
Светията
няма никакви претенции в себе си за
светия
.
Светиите са учени хора и работят за повдигането на човечеството. Те са хора, в чийто дом е влязъл Христос. Когато Христос влезе във вашия дом, ще стане един преврат във вашия живот. Докато човек от сутрин до вечер мисли само за себе си той не може да се посвети на Божественото учение. Листата на дървото не мислят за себе си.
към текста >>
86.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ Стефан Сърдечната молитва В едно благословено кътче на земята живееше мъдрец —
светия
.
Моралните учения не биха имали никаква практическа стойност ако не учат хората точно на това, да създадат в душите на последователите тая вътрешна дълбочина, това самосъзнание за личното достойнство, при които човек може спокойно да гледа на вълнуващото се море от клюкарстващи маси. от празноглави безделници, на които клюката и интригата са необходима духовна храна, без която не могат да живеят, както не може да се живее без хляб. Моралният ръст на човека не се определя по неговото обществено положение, нито по неговото материално състояние. Точно неговото спокойно или разтревожено отнасяне към колебанията на околната среда, определят неговата вътрешна дълбочина и стабилност. И точно по тоя път на мисли ние дохождаме съвсем неочаквано до думите на Разпнатия на кръста, който не се обиди от глупостта и жестокосърдечието на своите мъчители, а можа да изрече през своите изкривени от страдание устни: „Прости им, защото те не знаят какво правят!
“ Стефан Сърдечната молитва В едно благословено кътче на земята живееше мъдрец —
светия
.
И людете сочеха мястото, гдето нозете му оставяха следи от стъпки, като оазис в пустиня. Всякога жадните дирят извора, всякога болните дирят лекаря, всякога скръбните, страждущите дирят утешителя, а незнаещите — мъдреца. И затова той никога не оставаше сам, освен за няколко часа от денонощието. Всеки който отиваше при него, получаваше нещо и диреше начин да изрази благодарността си. Уви, светията понякога посещаваше и домовете на някои люде и само той знаеше защо прави това.
към текста >>
Уви,
светията
понякога посещаваше и домовете на някои люде и само той знаеше защо прави това.
“ Стефан Сърдечната молитва В едно благословено кътче на земята живееше мъдрец — светия. И людете сочеха мястото, гдето нозете му оставяха следи от стъпки, като оазис в пустиня. Всякога жадните дирят извора, всякога болните дирят лекаря, всякога скръбните, страждущите дирят утешителя, а незнаещите — мъдреца. И затова той никога не оставаше сам, освен за няколко часа от денонощието. Всеки който отиваше при него, получаваше нещо и диреше начин да изрази благодарността си.
Уви,
светията
понякога посещаваше и домовете на някои люде и само той знаеше защо прави това.
Посещаваше еднакво и бедни и богати и болни и нещастни. И биваше небивал слънчев изгрев и биваше велик празник в оня дом, чийто праг той е прекрачил. Един ден при него дойде един богат човек, когото той бе много пъти и лекувал, и утешавал, и съветвал. Той помоли светията да го удостои с едно посещение в неговия разкошен Дом. Светията прие поканата и отиде и знаеше отнапред, че дома на богатия бе белязан с тройния знак на великолепие, блясък и доволство.
към текста >>
Той помоли
светията
да го удостои с едно посещение в неговия разкошен Дом.
Всеки който отиваше при него, получаваше нещо и диреше начин да изрази благодарността си. Уви, светията понякога посещаваше и домовете на някои люде и само той знаеше защо прави това. Посещаваше еднакво и бедни и богати и болни и нещастни. И биваше небивал слънчев изгрев и биваше велик празник в оня дом, чийто праг той е прекрачил. Един ден при него дойде един богат човек, когото той бе много пъти и лекувал, и утешавал, и съветвал.
Той помоли
светията
да го удостои с едно посещение в неговия разкошен Дом.
Светията прие поканата и отиде и знаеше отнапред, че дома на богатия бе белязан с тройния знак на великолепие, блясък и доволство. Слуги и слугини, които вече цяла седмица бяха тичали да устроят царския прием, бързаха, излизаха и влизаха в стаите, когато пред входната врата ма грамадния дом спре каляска, от която пръв слезе господаря на дома и услужливо подаде ръка на скъпия гост. Пред самата приемна зала чакаше господарката на дома, едрата, пълна фигура не която покриваше тежка коприна. Развълнувана от радост, тя целуна ръка на госта и го въведе и покани да седне пред изобилно изискано и красиво наредена трапеза, където имаше насядали вече и други гости, също тъй богати люде. Като в царски дом, където охолността туря печат на всичко.
към текста >>
Светията
прие поканата и отиде и знаеше отнапред, че дома на богатия бе белязан с тройния знак на великолепие, блясък и доволство.
Уви, светията понякога посещаваше и домовете на някои люде и само той знаеше защо прави това. Посещаваше еднакво и бедни и богати и болни и нещастни. И биваше небивал слънчев изгрев и биваше велик празник в оня дом, чийто праг той е прекрачил. Един ден при него дойде един богат човек, когото той бе много пъти и лекувал, и утешавал, и съветвал. Той помоли светията да го удостои с едно посещение в неговия разкошен Дом.
Светията
прие поканата и отиде и знаеше отнапред, че дома на богатия бе белязан с тройния знак на великолепие, блясък и доволство.
Слуги и слугини, които вече цяла седмица бяха тичали да устроят царския прием, бързаха, излизаха и влизаха в стаите, когато пред входната врата ма грамадния дом спре каляска, от която пръв слезе господаря на дома и услужливо подаде ръка на скъпия гост. Пред самата приемна зала чакаше господарката на дома, едрата, пълна фигура не която покриваше тежка коприна. Развълнувана от радост, тя целуна ръка на госта и го въведе и покани да седне пред изобилно изискано и красиво наредена трапеза, където имаше насядали вече и други гости, също тъй богати люде. Като в царски дом, където охолността туря печат на всичко. Светията бе отрупан с ласкави думи и въпроси на които тихо отговаряше.
към текста >>
Светията
бе отрупан с ласкави думи и въпроси на които тихо отговаряше.
Светията прие поканата и отиде и знаеше отнапред, че дома на богатия бе белязан с тройния знак на великолепие, блясък и доволство. Слуги и слугини, които вече цяла седмица бяха тичали да устроят царския прием, бързаха, излизаха и влизаха в стаите, когато пред входната врата ма грамадния дом спре каляска, от която пръв слезе господаря на дома и услужливо подаде ръка на скъпия гост. Пред самата приемна зала чакаше господарката на дома, едрата, пълна фигура не която покриваше тежка коприна. Развълнувана от радост, тя целуна ръка на госта и го въведе и покани да седне пред изобилно изискано и красиво наредена трапеза, където имаше насядали вече и други гости, също тъй богати люде. Като в царски дом, където охолността туря печат на всичко.
Светията
бе отрупан с ласкави думи и въпроси на които тихо отговаряше.
Той бе замислел и овреме не време за миг притваряше очи, очи които виждат това, което очите на обикновените люде не подозират. Той виждаше това, което бе в умовете и сърцата на хората, той познаваше човешките сърца с високи каменни стени и заключени прати ли бяха, или благоухаяха като разцъфнали градини, където всеки може да влезе. Той знаеше и човешките умове, като лазурни небеса ли бяха прояснени, чисти или обвити с мъгли от заблуждения и облаци от прах. А под самия покрив на дома. в една таванска малка стая в твърде скромна, дори бедна обстановка, живееше млад момък.
към текста >>
И той познаваше
светията
и ходеше при него и те го бяха виждали там и ходеше да учи най висшата неука — науката за живота.
Той виждаше това, което бе в умовете и сърцата на хората, той познаваше човешките сърца с високи каменни стени и заключени прати ли бяха, или благоухаяха като разцъфнали градини, където всеки може да влезе. Той знаеше и човешките умове, като лазурни небеса ли бяха прояснени, чисти или обвити с мъгли от заблуждения и облаци от прах. А под самия покрив на дома. в една таванска малка стая в твърде скромна, дори бедна обстановка, живееше млад момък. От хуманни чувства господарите на дома бяха го прибрали, приютили и мислеха навярно, че много бяха сторили за него.
И той познаваше
светията
и ходеше при него и те го бяха виждали там и ходеше да учи най висшата неука — науката за живота.
Беше скромен, беден и делеше времето си за наука и изкарване насъщния хляб. Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва младия човек. А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му. В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство. В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен.
към текста >>
В същия тоя ден и час, когато
светията
бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство.
От хуманни чувства господарите на дома бяха го прибрали, приютили и мислеха навярно, че много бяха сторили за него. И той познаваше светията и ходеше при него и те го бяха виждали там и ходеше да учи най висшата неука — науката за живота. Беше скромен, беден и делеше времето си за наука и изкарване насъщния хляб. Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва младия човек. А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му.
В същия тоя ден и час, когато
светията
бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство.
В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство. Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири. Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта.
към текста >>
Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ
светията
да свири.
Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва младия човек. А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му. В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство. В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство.
Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ
светията
да свири.
Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта. И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини. И му олекна, изчезна и последната сянка от скръб и сладък беше скромния му обед. А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на светията и останалите гости, скъпи блюда, разкошни гозби.
към текста >>
А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на
светията
и останалите гости, скъпи блюда, разкошни гозби.
Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири. Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта. И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини. И му олекна, изчезна и последната сянка от скръб и сладък беше скромния му обед.
А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на
светията
и останалите гости, скъпи блюда, разкошни гозби.
Светията бе странно замислен и мълчалив. И за почуда и смайване на домакините, той тихо запита: „имате ли малко маслини? “ Донесоха му веднага и смутено ги подадоха. Той обядва само хляб и маслини и през всичкото време на обеда бе мълчалив. Окръжаващите бяха в недоумение и почуда.
към текста >>
Светията
бе странно замислен и мълчалив.
Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта. И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини. И му олекна, изчезна и последната сянка от скръб и сладък беше скромния му обед. А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на светията и останалите гости, скъпи блюда, разкошни гозби.
Светията
бе странно замислен и мълчалив.
И за почуда и смайване на домакините, той тихо запита: „имате ли малко маслини? “ Донесоха му веднага и смутено ги подадоха. Той обядва само хляб и маслини и през всичкото време на обеда бе мълчалив. Окръжаващите бяха в недоумение и почуда. Той бързо напусна богатия дом.
към текста >>
Усмивката му бе също тъй сърдечна и искрена, както бе по обед и молитвата му, която
светията
бе чул. S.
И скоро след обеда от уста на ухо тайнствено се шепнеше на целия дом как обядвал госта. Привечер младия момък минаваше през двора, за да отиде някъде по работа. Една бъбрива слугиня го спре и непринудено заговори: „ти знаеш ли при толкова хубави гозби що обядва нашия многоочакван гост? — само хляб и маслини? “ Момъка се усмихна и отмина.
Усмивката му бе също тъй сърдечна и искрена, както бе по обед и молитвата му, която
светията
бе чул. S.
Словото на Учителя Основите на положителното знание Съвременната наука изучава онова, което е вече минало. Например, тя изучава, какво е било състоянието на земята преди хиляди години; по този начин се е създала науката геология; изучава животните и растенията, които са създадени преди милиони години - така се създават зоологията и ботаниката. Астрономите изучават звездите, които са създадени преди милиони години, и при това изучават ги не какви са сега а какви са били в миналото. Какво е сегашното състояние на вселената ние не знаем; какво има на месечината, слънцето, планетите и звездите — не знаем. И око направим един баланс но съвременното знание, ще видим, че съвременните хора имат много малко положително знание.
към текста >>
87.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди всичко трябва да бъдете човек, да почнете да мислите, и като мислите, вие ще имате възможност всичко да станете — и учен, и
светия
, и богат и пр.
Човек трябва да мисли, за да има успех и постижение в живота. Онзи, който мисли, той не уповава на външните неща, но уповава на онова, което Бог е вложил в душата му. Той мисли само за онова, което е вложено в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля и каквото мисли, става. Да мислите да заемете някой висок пост в обществото, или да стенете някакво величие в света, това не е мисъл. Най-първо мислете да бъдете човек, и като човек да мислите, да работите, де постигнете нещо.
Преди всичко трябва да бъдете човек, да почнете да мислите, и като мислите, вие ще имате възможност всичко да станете — и учен, и
светия
, и богат и пр.
А за да почне да мисли, човек трябва да бъде в съгласие с Целокупната Разумност, с всички разумни-същества, и да мисли като тях. Когато човек, като се научи да мисли, дойде в унисон с тия същества, за него те всички ще бъдат братя, с които ще се слива, и всички ще бъдат като едно тяло. Тогава техните мисли ще бъдат твои мисли, и твоите мисли ще бъдат техни. И тогава много реформи ще могат да се прокарат на земята. Защото тогава ще се възстанови съгласието, доверието, хармонията, единството между хората, което им липсва сега, и тогава ще могат да реализират копнежите си за щастлив живот, за висока култура.
към текста >>
88.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един
светия
, тях как да си обясним?
А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура. Така са живели нашите деди и прадеди и са стигнали до дълбока старост без да са знаели тия научни истини. Днес ние живеем в по-културен век и можем, ако следваме съветите на науката и повеленията на разума, не само да стигнем тяхната възраст, но и да я надминем. Д-р Г. Ефремов Словото на Учителя Петте врати От какво произтичат несъобразностите и престъпленията в живота на човека?
Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един
светия
, тях как да си обясним?
Даже има случаи, когато ангели напускат небето със своята възвишена чистота, за да влезнат в един свят на стълкновения. Например: вземете очите, най-голямото благо, което човек има. същевременно е повод и за редица престъпления: ушите, чрез които човек получава знания, колко зло иде чрез тях! Същото е и с вкуса, обонянието и осезанието. Значи, петте сетива у човека, които са източник на живот, са врата, — условия за престъпления, в зависимост от причините, които ги извикват в действие.
към текста >>
89.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз виждах как те бяха следвали един след друг, пазейки благоговейно
Светия
Светих, от първия ден.
Но тези не бяха коленичили, те бяха прави, спирайки върху мен дълбоките си погледи, изразяващи милост и любов. Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха млади и високи, със свежи и сияещи лице. Аз огледах около себе си с почтителен страх, треперейки от надежда и радост. Разбрах, без някой до ми каже нито дума, какво беше това Братство. Това бяха моите предшественици, жреците на светилището, ясновидците, избраните слуги на Царицата на Лотоса.
Аз виждах как те бяха следвали един след друг, пазейки благоговейно
Светия
Светих, от първия ден.
в който тя е била издълбана в голямата скала, на която се опираше храма. „Готов ли си да учиш? “ ми каза един от тях, чийто глас ми се стори да излиза от далечината не вековете, отдавна вече забравени. „Готов съм“, казах аз и коленичих на пода, в центъра но този странен, свещен кръг. Тялото ми се привеждаше, но духът ми като че ли летеше високо.
към текста >>
90.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Силен е умният; добрият е по-силен и от умния; а
светията
е по-силен и от добрия.
Но за да задържи щастието, което придобива в живота, човек трябва да бъде силен. Мозъка на човека трябва да уякне. за да издържа на големите напрежения. Силни хора са тия. на които тялото е калено и може да издържа на големи тежести и напрежение.
Силен е умният; добрият е по-силен и от умния; а
светията
е по-силен и от добрия.
Но за всичко това на човека му трябва знание. Когато човек има знания. той пак ще прави грешки, понеже знанието е един непреривен процес. но понеже той има светлина, той признава погрешките и заблужденията си, и се разкайва, готов е да ги изправи. Не е въпрос да се каеш, че си направил погрешки, во да изправяш погрешките си.
към текста >>
91.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Казват че даден човек бил
светия
, бил гений.
Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса?
Казват че даден човек бил
светия
, бил гений.
Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора. Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи. Искам само да ви приуча да мислите. Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи.
към текста >>
Ние наричаме
светия
онзи, който, като погледне на хората около себе си, счита ги свои братя, разбира нуждите им и си казва; Трябваше да дойда по-рано, да помогна на тези хора, да ги спася.
Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях. Светиите, които са идвали и идват в света, също така друго ги занимава. Те познават човечеството и неговите нужди. Те всички искат да изпълнят волята Божия, а не се интересуват от това, дали хората ще ги признаят, и дели имената им ще бъдат записани на земята.
Ние наричаме
светия
онзи, който, като погледне на хората около себе си, счита ги свои братя, разбира нуждите им и си казва; Трябваше да дойда по-рано, да помогна на тези хора, да ги спася.
Като ги гледа, душата му се къса за тях и казва: Аз трябваше да дойда по-рано. Така трябва да разбираме светиите. Така е и с гениите и талантливите хора, така е и с всички добри хора на земята. Тека трябва и вие да съзнавате нещата. И ако не ги съзнавате таке, вие не разбирате живота.
към текста >>
92.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
светията
и другите напреднали същества приемат направо от слънцето.
Всички болести на земята се образуват от слънцето. Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ___________________________________ *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр.
светията
и другите напреднали същества приемат направо от слънцето.
Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток.
към текста >>
Геният,
светията
или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него.
Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ___________________________________ *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето.
Геният,
светията
или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него.
Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето.
към текста >>
93.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един
светия
имал двама ученици, много способни.
Това е и смисъла и предназначението на науката. Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот. И когато намираме известни погрешки в науката. Те не се дължат на великите учени, но на погрешните разбирания на техните ученици. Има един митически разказ от първите времена но християнската епоха, с крито ще илюстрирам мисълта си.
Един
светия
имал двама ученици, много способни.
Той ги изпратил да проповядват по света. Те срещнали един езически жрец и се нахвърлили върху му с думите: „Ти, сине дяволски, къде отиваш? “ Той бил силен и ги нябил хубаво. След това той среща техния учител, който му казал: „Братко, къде отиваш? Много ми е приятно че те срещам.“ „Как тъй?
към текста >>
94.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Идеалът на човека е да стане
светия
и ангел.
Мисълта и чувствата трябва да вървят заедно, ръка за ръка. По този път човек ще може да пресъздаде противоречията. Противоречията подразбират неблагоприятни условия, но един ден тези условия ще се изменят. Значи, от противоречията, които съществуват в живота ви, от тяхната материя, един ден вие ще създадете такава материя, която ще подобри живота ви. Вас ви очаква едно по-велико бъдеще от сегашното, в което се намирате.
Идеалът на човека е да стане
светия
и ангел.
Ангелите и светиите са същества, които мислят право, чувстват право и имат един много приятен говор. И когато Адам престанал да мисли, той оголя, когато престана да чувства, изпъдиха го от рая, а когато престана да говори хубаво, накараха го да оре земята. Следователно, когато Господ иска да те научи хубаво да говориш, ще те направи земеделец. Когато иска да те научи да разбираш, да чувстваш живота правилно, ще те направи градина. Когато иска да те научи да мислиш правилно, ще те прати на училище да учиш.
към текста >>
95.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човек не може да разбере и приложи една беседа, докато не го посети най-голямото благо, което Бог дава човеку — Духът, Божественият Дух,
Светият
Дух.
Да тръгнем напред, без никакво съмнение или колебание, по новия път, по който ни води тази Божествена сила, и ние ще застанем начело на общочовешкия прогрес. Пламен Учителя на летуване в Рила За беседите Който е чел беседи от Учителя и е вникнал по-дълбоко в тях, не може да отрече факта на тяхната неподражаема дълбочина и оригиналност. Те не се побират в никакви рамки. Когато почнем да разглеждаме една беседа, пред нас изпъква цяла вселена, с всичкото й величие. И с право можем да кажем, че както не може да се проникне във вселената с просто око, без помощта на модерните астрономически пособия, така също не може да се разбере една беседа от Учителя, ако човек не се е освободил от сгурията на живота, която той носи наслоена в душата си.
Човек не може да разбере и приложи една беседа, докато не го посети най-голямото благо, което Бог дава човеку — Духът, Божественият Дух,
Светият
Дух.
Ако ти четеш беседа и мислиш за бал, вечеринка, кино, за ядене и пиене, ти не можеш да се свържеш с Духа. ти не можеш да му приготвиш място да те посети и да ти разкрие тайните на живота. За да имаш благото на Бога, ти трябва да се свържеш с него. А свързването е вътрешно, душевно. Единственото средство за свързване с извора на живота, за единение с Него, е молитвата, съзерцанието, медитацията.
към текста >>
96.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог слуша молбите и на
светията
и на грешника.
А съвременните хора, като видят човек с широка душа, веднага му за-виждат, сърцето им се свива. Това е кривият път на живота. Бог еднакво обича всички хора на земята. Бог познава стремежите на всека душа и познава до какви постижения е стигнала. Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя.
Бог слуша молбите и на
светията
и на грешника.
Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една. А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет. Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия. Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек. Всеки от вас може да бъде здрав.
към текста >>
А от хиляда молитви на
светията
, Бог няма да изпълни само десет.
Бог еднакво обича всички хора на земята. Бог познава стремежите на всека душа и познава до какви постижения е стигнала. Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя. Бог слуша молбите и на светията и на грешника. Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една.
А от хиляда молитви на
светията
, Бог няма да изпълни само десет.
Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия. Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек. Всеки от вас може да бъде здрав. Всеки от вас може да води един сносен живот. Всеки от вас може да обича и да го обичат, и да бъде напълно свободен.
към текста >>
Обаче,
светията
е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия.
Бог познава стремежите на всека душа и познава до какви постижения е стигнала. Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя. Бог слуша молбите и на светията и на грешника. Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една. А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет.
Обаче,
светията
е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия.
Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек. Всеки от вас може да бъде здрав. Всеки от вас може да води един сносен живот. Всеки от вас може да обича и да го обичат, и да бъде напълно свободен. Защо се заражда ревността у хората, когато се обичат?
към текста >>
Светията
е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек.
Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя. Бог слуша молбите и на светията и на грешника. Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една. А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет. Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия.
Светията
е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек.
Всеки от вас може да бъде здрав. Всеки от вас може да води един сносен живот. Всеки от вас може да обича и да го обичат, и да бъде напълно свободен. Защо се заражда ревността у хората, когато се обичат? Сама по себе си ревността не е лошо нещо.
към текста >>
97.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и
светията
— всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот.
Трябва да работят ред способности и чувства, за да направят лицето красиво. Ако имате един гениален ум, веждите ви няма да имат този строеж, който имат сега. Носа на гениалния човек не е като този на обикновения. Природата е разграничила пешата. Тя е разпределила растенията, животните и хората, които са на разни степени на развитие, и всеки според степента си има и съответната форма.
Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и
светията
— всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот.
Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над животинското царство. Двете му челюсти са издадени напред като при животните. Съвременните антрополози, които изучават човешките, намират, че у различните раси тъй наречения кемперов ъгъл е различен — колкото е по-висша една раса, толкова този ъгъл се приближава до правия. В бялата реса този ъгъл е към 85 градуса. Гръцките художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса.
към текста >>
98.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато
светията
бомбардира Злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Бога, в права линия; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива линия.
За в бъдеше ние се нуждаем от гениални хора. В бъдеще трябва да се създадат три вида хора:талантливи, гениални и светии. Бъдещето общество трябва да се състои от талантливи, гениални хора и от светии. Талантливите хора — това са точките в света. Гениалните хора, това са радиусите, правите линии, а светиите — това са кривите линии.
И когато
светията
бомбардира Злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Бога, в права линия; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива линия.
Бомбите, с които светиите воюват са бомбите на любовта, и ако ние бихме воювали за любовта, ние бихме свършили много повече работа, отколкото сега вършим. Няма по мощна сила от любовта. Щом дойде да воювате, изпращайте бомби от любовта на всякъде Ще попитате по кой начин. Като дойдете в мисловния свят вие може да изпратите на неприятеля си една силна мисъл, с която да го поразите. Онзи, който разбира законите на мисълта с една силна мисъл може да порази цяла войска.
към текста >>
Сега аз ви желая: който за каквото иска, да се кандидатира: за талантлив, за гений, или за
светия
.
Но те са съзнавали смисъла на страданията и са го превърнали в благо на човечеството. А съвременните хора се страхуват от страданията. Няма какво да се страхувате от сиромашията, несгодите на живота, болестите и пр. Нека да остане у вас само онзи свещен страх, че любовта може да закъснее да дойде. Тези неща трябва да ги опитате, за да се уверите, че е така.
Сега аз ви желая: който за каквото иска, да се кандидатира: за талантлив, за гений, или за
светия
.
Всеки трябва свободно да си направи избора. Който каквото желае, това да си избере, за да може да работи за бъдещето човечество, което иде сега в света. НОВОРАЖДАНЕ Когато от всички страни ме обкръжаваше мрак и душата ми бе изпълнена с неверие и страх, аз помислих, че си ме забравил, че си безкрайно далеч от мене, или че вече не съществуваш в света, о, Татко мой! Напразно Те търсех, за да озариш моя друм и да сгрееш моето сърце. По пътя ме среща ха недоволни, тъжни и измъчени люде.
към текста >>
99.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременните хора са в заблуждение, като считат костите на
светията
за святи.
Зданията не могат да бъдат святи; тялото не може да бъде свято; шишето не може да бъде свято; лампата не може да бъде свята. Ние казваме, че лампата свети, но в същност кое свети? — Друго нещо свети в нея. Щом изгасне туй, което свети и лампата престава да свети. А светите неща означават нещо, което винаги свети.
Съвременните хора са в заблуждение, като считат костите на
светията
за святи.
Чудни са хората, когато вярват в костите на умрелия светия, а в живия не вярват. Докато Христос живееше на земята, гониха Го, какво не правиха с Него, а когато умря, започнаха да му пеят песни, да Го наричат Син Божи. Ние, хората на земята, мислим. че представляваме нещо велико и самостоятелно. Не е така.
към текста >>
Чудни са хората, когато вярват в костите на умрелия
светия
, а в живия не вярват.
Ние казваме, че лампата свети, но в същност кое свети? — Друго нещо свети в нея. Щом изгасне туй, което свети и лампата престава да свети. А светите неща означават нещо, което винаги свети. Съвременните хора са в заблуждение, като считат костите на светията за святи.
Чудни са хората, когато вярват в костите на умрелия
светия
, а в живия не вярват.
Докато Христос живееше на земята, гониха Го, какво не правиха с Него, а когато умря, започнаха да му пеят песни, да Го наричат Син Божи. Ние, хората на земята, мислим. че представляваме нещо велико и самостоятелно. Не е така. Цялата вселена, която Бог е направил, е пълна със същества, които стоят много по-високо от нас.
към текста >>
100.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мислите ли, че ще се роди един гений или
светия
?
Мойсей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци. Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации. няма граници. Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството.
Мислите ли, че ще се роди един гений или
светия
?
Има ли някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черния човек не може да бъде светия. Двама души като се женят трябва да имат едно верую, един Бог, в когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират закона на любовта.
към текста >>
Има ли някой черен
светия
?
Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации. няма граници. Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството. Мислите ли, че ще се роди един гений или светия?
Има ли някой черен
светия
?
Всички светии са все бели, все светли. Значи черния човек не може да бъде светия. Двама души като се женят трябва да имат едно верую, един Бог, в когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират закона на любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви.
към текста >>
Значи черния човек не може да бъде
светия
.
Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството. Мислите ли, че ще се роди един гений или светия? Има ли някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли.
Значи черния човек не може да бъде
светия
.
Двама души като се женят трябва да имат едно верую, един Бог, в когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират закона на любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви. Сега аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение. Досега вие сте правили само проби в женитбата.
към текста >>
Кой
светия
, който е дошъл на земята, не са го оцапали?
Но ако ви се падне да отидете в някой от крайните квартали, като Баури, в който живеят повече от 50,000 души вие едва ще излезете от там здрав и читав. Едва ще се запазите да не ви оберат. Но от калта на децата няма да се спасите. Те ще ви накалят и като излезете от там всички ще знаят, че сте минали през този квартал. Казвам: И сега е същото положение на земята.
Кой
светия
, който е дошъл на земята, не са го оцапали?
Кой християнин на времето си не е бил преследван? Пък и до днес още се преследват хората с нови идеи. Какви ли епитети не са турени на жената. Когато един писател иска да въздигне една жена, той ще окаля друга и след това ще представи един морален човек, който ще повдигне тази паднала жена. Питам: по този начин на възпитание, от толкова хиляди години насам колко мъже и жени са се повдигнали?
към текста >>
И когато човек започне да живее по закона на любовта, той навсякъде търси и намира Бога — в
светията
, в гения, в грешника, в животното, в растението, — навсякъде търси Бога.
Същият закон може да се приложи и от мъжът. И ако вие страдате в живота, вие страдате от безлюбие. Вие искате да поправите света с педагогически правила. Педагогика без любов нищо не струва. Щом дойде любовта, педагогиката идва сама по себе си.
И когато човек започне да живее по закона на любовта, той навсякъде търси и намира Бога — в
светията
, в гения, в грешника, в животното, в растението, — навсякъде търси Бога.
И само когато всички хора започнат да живеят по този закон, — да търсят навсякъде Бога, те ще изправят отношенията си, недоразумения и противоречия между тях няма да съществуват и ще влязат да живеят в истинския живот. Само така хората могат да си помогнат и Бог ще им помогне, и ще разберат, че има един който всякога ги обича. Все има нещо, за което Бог ни обича. Той е вложил у нас нещо, за което ни обича. Най малко, Той е вложил своя живот в нас.
към текста >>
НАГОРЕ
