Търсене в текстове за 'Светия'

Светия!
До известна степен белосаният Изгрев бе негово дело. Разбира се, цялата техническа дейност имаше известна опора в неговия добър и благ характер. Ако трябва за някого от Изгрева да се каже, че е представител на добрите братя - това е Димитър. Нещо повече. При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат! Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа. Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми. До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин.
към текста >>

10. ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР

Веднъж Той каза така: „На Небето бях най-големият Светия, а тук на земята съм заел последното място, за да бъда един от най-малките служители на Бога.
А онова, което се прави в името Божие - то успява. Но този документ го имаше. После някой го прибра и той изчезна. Вероятно някой смяташе, че се хвърля кал и обида върху името на Учителя по този начин. А това бе метод на Учителя, който Той е прилагал много пъти. Веднъж Той каза така: „На Небето бях най-големият Светия, а тук на земята съм заел последното място, за да бъда един от най-малките служители на Бога. Трябва да се даде пример на човеците, как един човек може да служи на Бога с най-малкото проявено добро, заемащ последното място в света." А това не е ли разрешение на загадката за куриера и неговата длъжност от този протокол, който повече никой не видя?
към текста >>

11. ІІІ.87. МОЛИТВА

Господи, излей великата си благодат над нас и съдействай ни за пробуждане съзнанието, да започнем светия и чистият живот, за да привлечем и дадем прием на светлите духове да се вселят в нас, като съзнателно слушаме техния глас.
87. МОЛИТВА 1. Молим Ти се Господи, съдействай ни да издържим и изтърпим бъдните изпитания, като придобием потребната опитност, която ще помогне да растем и се приближим до пълнотата на живота. 2. Да се въдвори мир и хармония в сърцата, умовете и душите на верующите, в домовете на братята и сестрите от духовната верига и кръжоците в България и в нашите домове. 3. Господи, излей великата си благодат над нас и съдействай ни за пробуждане съзнанието, да започнем светия и чистият живот, за да привлечем и дадем прием на светлите духове да се вселят в нас, като съзнателно слушаме техния глас. Да изпълним благата Ти воля на земята, като работници на Твоята нива, за идване на Царството Божие на земята. 4. Господи, молим Ти се, изпрати ангелските Си сили и светлите духове върху нас и нашите домове, с които да работим за въдворяване на великите принципи: Любов, Мъдрост и Истина, като бъдем изразители на четирите качества: Любов, Вяра, Светлина и Свобода. 5. Господи, молим Ти се, спри за малко събитията и ги смекчи, отложи войната, ще поправим погрешките си и ще изпълним Волята Божия. 6. Молим Ти се Господи, запази държавата и народът ни в пълен неутралитет спрямо съседните народи и другите държави. 24 ноември 1939 година През лятото на 1939 година Братството с Учителя направи последния лагер на 7-те Рилски езера.
към текста >>

12. 3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов

НЕСТОР ИЛИЕВ

Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България?
4. Папа Пий XI и Учителят Дънов Сега, приятели, ще продължа да ви разказвам пак случаи, разбира се, необикновени, за обикновения човек. В България имаше владика, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх. Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI. И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал. И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами. Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята.
към текста >>

13. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

НЕСТОР ИЛИЕВ

А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод.
Православната църква остро негодувала и подела един неприятелски ход спрямо Учителя Петър Дънов, както в София, така и в цялата страна. Издала директива да бъдат преследвани всички онези, които са съмишленици на Петър Дънов. Лично с клеветнически и непочтени средства си служи църквата чрез пресата против беседите и Учението на Бялото Братство, изповядвано лично от Учителя Петър Дънов. До такава степен била ожесточена тази кампания, че най-после било решено да се свика съвещание от Св. Синод на Православната църква в присъствието на всички владици от страната, за да бъде изключен Петър Дънов и анатемосан от Православната църква. А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод. Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо.
към текста >>

14. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз съм най-големия Светия на небето, но тук на земята съм взел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята.
Отнася се за един пасаж публикуван на стр. 620 и аз ще го цитирам дословно: „Няколко човека бяхме около него. Един запита: „Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2000 години? " Отговори ни: „Исус Христос не беше още от Съвършените! А аз съм от Съвършените! Аз съм най-големия Светия на небето, но тук на земята съм взел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2000 години бе Синът. Днес Бащата е на Изгрева и Всемировия учител е тук". За този пасаж Йоанна Стратева ме обвиняваше, че съм я подвел, защото и тя участваше при финансирането на 1.том с една сума. Беше ми заявила, че ако е знаела, че това ще се публикува, нямало да финансира. А тя бе прочела предварително целия материал за публикация.
към текста >>

15. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Аз съм най-големия Светия на небето, но тук на земята съм взел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята.
Отнася се за един пасаж публикуван на стр. 620 и аз ще го цитирам дословно: „Няколко човека бяхме около него. Един запита: „Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2000 години? " Отговори ни: „Исус Христос не беше още отСъвършените! А аз съм от Съвършенните! Аз съм най-големия Светия на небето, но тук на земята съм взел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2000 години бе Синът. Днес Бащата е на Изгрева и Всемировия учител е тук". За този пасаж Йоанна Стратева ме обвиняваше, че съм я подвел, защото и тя участваше при финансирането на І том с една сума. Беше ми заявила, че ако е знаела, че това ще се публикува, нямало да финансира. А тя бе прочела предварително целия материал за публикация.
към текста >>

16. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Лекуващият лекар му казал: "Значи и твоя светия ти помага, защото аз също го сънувах".
Той им казал: „Може. Е, на есен ще има окапали листа от дърветата". Наистина той постъпил в болницата, лекували го германските лекари, но му предложили операция и му извадили единия бъбрек и то през есента. И наистина той останал с един бъбрек и се сбъднали думите на Учителя, че през есента ще има паднали листа. В стаята му на масичката непрекъснато е стоял портрета на Учителя. Лекуващият лекар му казал: "Значи и твоя светия ти помага, защото аз също го сънувах". Докато той лежи и е в болницата Райна снове насам и натам, а това са военни години. Преди да замине за Германия Учителят веднъж на Изгрева й казал: Комунистите имат право. Правото е на тяхна страна. Те са на правата страна". Като отишла там тя без да иска вижда руски пленници жени, които ги прекарвали под строй.
към текста >>

17. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Благодарим Ти за голямата любов, коюто Си показал към нас; Ти Си ни призвал от светия Си престол, посочил Си ни Истината, осветил Си ни пътя на Живота и Си ни дал Царство.
На 13 март 1913 година се превзема Одрин, а на 17 май 1913 година в Лондон се подписва мирният договор с Турция. През 1912 г. Учителят изпраща приятелите на фронта, а на останалите дава следната молитва, която да изричат всеки ден. Молитва във войната 1912 г. „Всесилний и Всеблагий Господи Боже наш, заради големите Твои Милости и щедрости, които непрестанно изпращаш на нас, ние се осмеляваме да се явим пред Твоето лице, като недостойни Твои раби и просим Твоята милост и помощ. Благодарим Ти за голямата любов, коюто Си показал към нас; Ти Си ни призвал от светия Си престол, посочил Си ни Истината, осветил Си ни пътя на Живота и Си ни дал Царство. Ний Ти се обещаваме, Господи, Боже наш, че ще следваме пътя, който Си ни посочил и останалите дни на нашия живот ще посветим на Тебе; Отче на Виделината, ще Ти служим с радост. Ти Си надеждата ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа, молим Ти се Господи, извора на живота, смили се на нас и братята ни на бойното поле: /имената им/, които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания. Прости волните им неволни прегрешения. Простри на тях мощната Си десница и ги запази от видими и невидими неприятели. Възвърни ги по домовете им здрави, обнови ги, за да свършат останалото време от живота си в мир и покаяние и с делата си да прославят Твоето Име на земята.
към текста >>

18. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

Светият Дух се оттегли от нея.
А това беше тази цветна Пентаграма, която стоеше закачена по време на съборите. Минаха известно число години и накрая един брат имаше връзки с директора на милицията и успя да я вземе обратно. Отидоха и я занесоха при Учителя. Учителят беше строг и недоволен: „Приберете Пентаграмата така както е увита и я запазете. Аз навремето изтеглих всичко от нея. Светият Дух се оттегли от нея. Те искаха да се гаврят с Светия Дух. Но това не бе им дадено. Опитаха да се гаврят със скрижалите на Бялото Братство, но те ще проверят окултния закон и ще отговарят за това". От следващата година съборите в Търново бяха забранени и Учителят ги прехвърли в София.
към текста >>

Те искаха да се гаврят с Светия Дух.
Минаха известно число години и накрая един брат имаше връзки с директора на милицията и успя да я вземе обратно. Отидоха и я занесоха при Учителя. Учителят беше строг и недоволен: „Приберете Пентаграмата така както е увита и я запазете. Аз навремето изтеглих всичко от нея. Светият Дух се оттегли от нея. Те искаха да се гаврят с Светия Дух. Но това не бе им дадено. Опитаха да се гаврят със скрижалите на Бялото Братство, но те ще проверят окултния закон и ще отговарят за това". От следващата година съборите в Търново бяха забранени и Учителят ги прехвърли в София.
към текста >>

19. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Светия синод търси подкрепа и съдействие от граждани, от военни органи и го намира.
българските вестници оповестяват решение на заседаващият в София архиерейски събор за противодействие срещу сектите в България. Осъждат лъжеучението на Петър Дънов и го обявяват за „са-моотлъчил от светата православна църква" (виж. „Дневник", бр. 6804 от 20 юли 1922 г.) Това архиерейско решение заклеймява решението на Петър Дънов като еретическо и опасно за вътрешния мир и обществен морал на страната. За целта трябва да се вземат надлежни църковни мерки срещу Дънов и да се внуши на българското православно папство, че Учението на Дънов е поставено на една нога с различните секти, всяващи религиозна заблуда и оказват пагубно влияние за духовния напредък на народа. Светия синод търси подкрепа и съдействие от граждани, от военни органи и го намира. През 1917 г. Петър Дънов е интерниран във Варна. Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов. Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов.
към текста >>

В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд.
Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов. Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов. По същото време излизат и няколко публикации в книжки като автори са: Калнев, Ласков, видинския митрополит Неофит, Н. Православов (Любозар Чолаков), Христо Денев, професор Димитър Михалчев и др. В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд. В „Църковен вестник" в броевете 22 и 23 от 30 септември 1922 г. е публикувано „Послание от православните български архиереи събрани на събор през 1922 г." и оповестяват, че Петър Дънов се е самоотлъчил от българската православна църква. Сподвижници на Учителя също дават отпор на атаките. Иван Радославов публикува „Не съдете", 1919 г., „Где е истината", 1922 г., „Учението на Учителя Дънов", 1923 г. А в „Всемирна летопис" в кн.
към текста >>

Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят.
Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в мене, Бог, който говори в мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, който говори в мене лъже, никога не може да се извини - защо? Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото Име. Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: слушайте приятели, този свят не е ваш.
към текста >>

24 декември 1922 г, Днес Светия синод взима мерки против мене да ме гони.
Казвам им: слушайте приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Като дойде Господарят му, ще ни пита: преко-пахте ли добре лозето? Хората не го обработват, но делят чуканите. 24 декември 1922 г, Днес Светия синод взима мерки против мене да ме гони. Какви мерки ще вземе? Чудни са те, с мене ще се борят! Ще имат работа с Господа, а не с мене. Какво съм аз? - Един човек дошъл на земята, щял да обърка умовете на всички българи.
към текста >>

За себе си казвам: Слязох от небето като голям светия и оставих мястото си празно.
Те казват: Господи, от години се яви между нас един човек, който подронва основите на църквата, руши държавата. Да се махне този човек от пътя ни. Щом се махне, всичките ни работи ще се оправят. Той е опасен човек. Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря Истината, ще я кажа както е в действителност. За себе си казвам: Слязох от небето като голям светия и оставих мястото си празно. Който от вас иска, може да заеме моето място. Един ден като напусна земята, моето място тук ще остане свободно. Който иска това място, може да го заеме. Дали съм на земята, или на небето, мен ми е еднакво приятно, на небето съм голям светия, заемам първо място. На земята заемам последно място.
към текста >>

Дали съм на земята, или на небето, мен ми е еднакво приятно, на небето съм голям светия, заемам първо място.
Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря Истината, ще я кажа както е в действителност. За себе си казвам: Слязох от небето като голям светия и оставих мястото си празно. Който от вас иска, може да заеме моето място. Един ден като напусна земята, моето място тук ще остане свободно. Който иска това място, може да го заеме. Дали съм на земята, или на небето, мен ми е еднакво приятно, на небето съм голям светия, заемам първо място. На земята заемам последно място. По-последен на земята от мен няма. Значи заемам и първото и последното място. И аз съм дошъл на земята да служа, а не да бъда Господар. Дошъл съм на Земята да правя добро.
към текста >>

20. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

Всяка една беседа на Учителя в различно време от 22 години бе Слово на Светия Дух, който се изливаше и слизаше съобразно деня, съобразно Божественото свръхсъзнание за мига и действието.
Но Учителят не беше доволен от това, но не се противи. Не трябва да се забравя, че всяка една беседа бе давана от Учителя при особено разположение и изява на Духа. Ето това го запомнете и си го подчертайте. Това бе Слово Божие, то преминаваше през Учителя и се обличаше от думите и словата на българския език. А това бе една от големите привилегии за българския народ. Всяка една беседа на Учителя в различно време от 22 години бе Слово на Светия Дух, който се изливаше и слизаше съобразно деня, съобразно Божественото свръхсъзнание за мига и действието. Надявам се, че ще си направите справка какво означава Слово, какво означава Божествен Дух, какво е Господен Дух и какво е Христов Дух. Това са вечните скрижали на Словото, запечатани като Светая Светих в Небесната Скиния. Затова всяка една беседа е специфично изливане на Духа. Тя е ежедневно слизане на Духа в Словото, а Словото е живбт за. душите, А човек се храни от мислите на това Слово.
към текста >>

Изнасяше довод, че първо трябва да се печатат непечатаните беседи и след това, който желае и когато може да си изважда и подрежда материала както намери за добре Важното е Словото на Учителя да остане непроменено, за да остане в него Силата, която е слязла чрез Светия Дух.
В тях нямаше живот, защото бяха извадени от беседата. В беседата имаше живот, защото Духът бе слезнал и я бе дал във форма на Слово. А тук при отделни цитати тези думи, за да ги оживи човек трябва да ги вкара в себе си, но това може да го направи само онзи, който живее със Словото на Учителя. От всички, които познавам само Борис Николов беше срещу такъв опит да се изваждат по теми различни мисли от Словото на Учителя. И той не разреши да се отпечатат. Изнасяше довод, че първо трябва да се печатат непечатаните беседи и след това, който желае и когато може да си изважда и подрежда материала както намери за добре Важното е Словото на Учителя да остане непроменено, за да остане в него Силата, която е слязла чрез Светия Дух. Това е историята за „новите дрешки", която история бе нееднократно използвана от онези, които искаха да променят Словото на Учителя под различни форми. Словото на Учителя е неприкосновено.
към текста >>

21. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва".
И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне.
към текста >>

22. 274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ

Аз искам да се държиш така щото да бъдеш за пример." „Аз не се държа лошо." „Не казвам, че се държиш лошо, но все таки не си светия." „Учителю, но в дадения момент ми е мъчно и трудно." „Ще се помъчиш малко.
" „Да ме слушаш." „Учителю, но какво трябва да науча от този урок? " „Ще се научиш да любиш Бога. Ще опитам Любовта ти. Аз не искам да тичаш. Достатъчно е да пъплиш, пъплиш като охлюв от долу нагоре, за да излезеш на върха. Аз искам да се държиш така щото да бъдеш за пример." „Аз не се държа лошо." „Не казвам, че се държиш лошо, но все таки не си светия." „Учителю, но в дадения момент ми е мъчно и трудно." „Ще се помъчиш малко. Аз съм ви дал толкова правила и обяснения и сега ще ги приложиш. Човек трябва да има основен стълб, върху който да гради. Нали всяко здание си има основни стълбове? Такъв стълб е най-напред Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта и те създават живата Пентаграма на живота." „Учителю, ще живея с надежда." „Не само с надежда, но и с вяра и любов. Надеждата е краката, вярата е крилата, а любовта - главата.
към текста >>

23. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Той ни подаде ръка и после каза: „Заповядайте, рекох, седнете, да пием чай." Лице на светия, не, на нещо повече, на какво?
След тях влезе в антрето, където имаше чешма бързо и безшумно и Учителят, изми си ръцете и влезе при нас. Всички станаха и Го посрещнаха радостно и почтително. Аз стоях смутена, объркана, сериозна. Той се приближи право при нас. Сестра Василка ни представи: „Учителки, Учителю, от Стара Загора, вегетарианки, дошли да Ви видят." Това научи преди малко от нас, това Му каза. Той ни подаде ръка и после каза: „Заповядайте, рекох, седнете, да пием чай." Лице на светия, не, на нещо повече, на какво? не съм виждала до сега такова лице, не мога да го оприлича на нещо видяно на яве или на сън, или на картина. Не лице обикновено, човешко - нещо Божествено. Кога и какво съм виждала та изплува в съзнанието ми този израз „лице Божествено"? И после глас - музика, музика някаква дълбока, тиха, приятна като на дълбок поток слизащ от планината. И този глас отекна дълбоко в душата ми и ме понесе някъде високо, далеко от тук.
към текста >>

24. 80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г.

" Вместо кръстенето с „В името на Отца и Сина, и Светия Дух", което правехме дотогава, да си служим с горната формула, като я разясним на децата и размишляваме върху нея.
Беше петък, имахме специален клас, който пропуснах. Учителят беше на двора с малка група сестри. Посрещна ме мило, разпита ме как сме там на село сега при новата промяна. Казах Му, че сме 125 добре, но вече са изхвърлили молитвата от училището. Той каза да я заменим с формулата: „Да мисля добре, да чувствувам добре и да постъпя добре! " Вместо кръстенето с „В името на Отца и Сина, и Светия Дух", което правехме дотогава, да си служим с горната формула, като я разясним на децата и размишляваме върху нея. Беше топъл, слънчев, есенен ден. Учителят беше разположен. Дойде една непозната на мене жена. Разказваше интересни неща за новата промяна и така духовито ги разказваше, че Учителят се смееше със сълзи. По едно време стана сериозен, започна да се вслушва, като че ли в нещо друго, а не слушаше вече това, което тя говореше.
към текста >>

25. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

За светията е определено 1 час, физ.
Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област. Ако някой обича някого това е от Бога. Горко на онзи, който не обича. За светията е определено 1 час, физ. работа на ден, 3 часа за сърцето, 7 часа за ума, а останалото време за развлечение, за спане, за разходки, за това-онова. Ще ви оставя със следния стих от Писанието: „Бог ще обърше всяка сълза от очите ви". Така, че хубаво ще бъде да дойдете в събота с някого от домашните, например майка ви или ако не й е възможно - сама. Разбира се, хубаво ще бъде и тя да дойде. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри.
към текста >>

Ето разговорът: „Ако един човек е светия, но ако наруши нещо, то светийството не му помага.
И като излязъл от затвора, имал най-хубавия ориз. Казвам: Ако Бог е на ваша страна, вие ще бъдете така благословени. Не се колебайте във вярата си, в своята любов, в упованието си. Уповавайте! Макар и да сте в затвора, пак ще дойде дъжд на вашия ориз! " След това направихме гимнастически упражнения (само старите, с някои съвсем нови, но без музика) и Учителят ни говори. Ето разговорът: „Ако един човек е светия, но ако наруши нещо, то светийството не му помага. Ако на един грешник му кажат, че му предстои лошо бъдеще и той се стресне и се поправи, ще предотврати лошото си бъдеще". След това, до 10 часа ние като се срещахме едни други си пожелавахме много хубави работи! И всеки записваше това, което пожелава на другия! Трябва да ви кажа, че в петък на 14.Х11. Учителят в Младежкия клас даде една работа, една задача за класа за 1 седмица: когото срещнем от Младежкия клас да му пожелаваме нещо хубаво и да си запишем пожеланието.
към текста >>

26. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия.
В нас Бог воюва за нас. Страданията, изпитите, то са само едната страна. Само един кратковременен живот, той ще страда. Някой път имаш някоя скръб, дойде някой човек и скръбта ти отминава. А някой път си радостен, дойде някой при вас и вие ставате скръбен. Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия. Онзи, който е минал през голямата скръб е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданията, какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави света. Може без страдания, ако имаш любовта. Защо ти е Любовта, за да се освободиш от страданията.
към текста >>

27. 17. БРАКЪТ

Симеон Арнаудов

Веднъж ми каза следното: „Главата на човека се ръководи от Божествения свят, сърцето се ръководи от Христовия Дух, а Светият Дух регулира половия живот на човека".
Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената". Това ме вълнуваше много, защото аз минавах през този свят. Той ги разглеждаше тези важни неща по принцип. Казваше ми, че когато слезнеш при половата обмяна долу, и винаги ми чертаеше един кръг във въздуха, то веднага да се кача по кръга горе в другите висши светове. Говореше ми за един правилен и хармоничен живот. Веднъж ми каза следното: „Главата на човека се ръководи от Божествения свят, сърцето се ръководи от Христовия Дух, а Светият Дух регулира половия живот на човека". Ето, ако се наруши някъде тази верига, нарушава се хармоничния живот на човека на физическото поле, на чувственото поле, на умственото поле и се спира неговата деятелност в духовния свят. Там са нарушенията при разкъсването на тази верига. А тя се разкъсва, когато половата енергия, която е Божествена енергия се изразходва и пръска безотговорно. Тя е допусната само за продължение на човешкия род. Няма човек, който да няма опитност в това отношение.
към текста >>

28. РАЗМИНАВАНЕ

Паша Белева

Йорданка Димитрова Колева

Като минавал този брат казал на Учителя: „Учителю, брат Борис минава като някакъв светия!
ПАША БЕЛЕВА РАЗМИНАВАНЕ Паша Белева е била близка със сестра Еленка-железничарката. Понеже сестра Еленка често помагала в кухнята при стола на Братството имала възможност да чуе интересни неща. Един път разказала на Белева следния случай: Брат Борис минавал веднъж край Учителя и до него един брат. Като минавал този брат казал на Учителя: „Учителю, брат Борис минава като някакъв светия! " А Учителят отбелязал: „Но да не е от Габрово! " Сестра Белева ми разказа и нещо, което е много важно за Братството. Брат Стоименов бил близък с Георги Димитров, понеже бил крил неговия брат Тодор Димитров. Последния бил дошъл и Георги Димитров му казал да скрие брат му в стаята си. Брат Тодор Стоименов го крил една седмица и когато Тодор Димитров искал да си отива брат Стоименов му казал: „Тодоре, остани още няколко деня!
към текста >>

29. 7. СБОГУВАНЕ

Той, Учителят няма никъде нещо изкривено, лежи като светия.
Имаше поклонение от сряда до неделя. И беше много сърцераздирателно. Идваха еврейски равини, идваха почти всички евангелистки пастири, идваха всички духовници да Му се покланят, само там нашите свещеници не дойдоха. Те го бяха отлъчили" от църквата преди десетилетия. Ама аз като Го видях положен на легло, помислих: Нашите хора са луди, що са Го турили в тоя салон. Той, Учителят няма никъде нещо изкривено, лежи като светия. Той ще възкръсне, защо са Го турили на тоя студ тука? И след това вече, когато дойдоха да свирят в неделя сутринта дойде и брат Асен с арфата, там бе сестра Мария Златева, а Катя Грива пееше и като свириха три ябълки паднаха от фруктиерата, която беше на масата до краката на Учителя. Имаше една маса с жито и една маса с ябълки. И една наша сестра от Ямбол - ясновидка, казваше се Ефтимия Бъчварова, възрастна стара жена, тя видяла, че от устата на Учителя излязла някаква струя и духнала трите ябълки и те милите си казали: „Учителят пак ни черпи". Защото винаги ги черпел.
към текста >>

30. 14. Целуване на ръка

Мария Младенова

Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия.
Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно. Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила. И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство. Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия. И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия доктор: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка". Майка ми, която по него време била в най-добро материално и обществено положение, разгалена от баща си и мъжа си, от цялата среда, в най-цветущо състояние, не счела за нужно да целуне ръка, както майка й й казала. А си подала ръката като дама, за да й целуне ръката сам Учителя, казала името си, да се запознае по най-обикновен начин. Но напразно чакала да чуе името на именития доктор. Учителят я изгледал от главата до краката и казал: „Госпожо, след десет години вашият живот коренно ще се промени".
към текста >>

31. 49. Паша Теодорова

Георги Йорданов Добрев

По-късно каза: „На Небето аз съм най-големия светия, но тук на земята съм изпратен да ми се провери светейшеството и затова съм заел последното място.
А той тогава бе хубав, представителен, учен с няколко езика, облечен официално, но бяха се скарали. А той не им цепеше басма, говореше направо. Никой не пристъпва към него. Тогава Учителят се приближава към него и се разцелуват. Великият Учител отиде да се целуне с онзи, когото всички избягваха съзнателно. По-късно каза: „На Небето аз съм най-големия светия, но тук на земята съм изпратен да ми се провери светейшеството и затова съм заел последното място. Бог в природата работи с малките неща“.
към текста >>

32. 50. Къде е щукнала младежта

Георги Йорданов Добрев

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Значи онзи, който го смятаха за най-големия светия, най- големия приближен и изработен, той въобще не слушаше Учителя.
По отношение на оградата нещо да направят. Отива Ангел, казва му, Борис не отива. Втори път ходи. Втория път му казва: „Борисе, Учителят те вика“ - не отива. И третия път не отива и не знам въобще дали е отишъл. Значи онзи, който го смятаха за най-големия светия, най- големия приближен и изработен, той въобще не слушаше Учителя. Той не беше на лагерите с Учителя, а все странеше - по отношение за слушането и затова младите хора малко бяха около Учителя. Учителят негодуваше, защото младите хора като отидем на Витоша или на Рила, те бягат настрани, малко остават при Него. Все възрастните остават, младите все бягат. А Учителят искаше колективният живот, братския, Той държеше за младите хора. За младите около Него, да бъдат младите като наследници на всичко и дори аз сега нали, аз сега, който разправям туй с болка, защото съм присъствувал на тези случаи, когато на Витоша Учителят много люто се разсърди и искаше да напусне и България дори, едва Го спряха.
към текста >>

33. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Самият Гради казва понякога, че не е бил светия.
Всичко това, което разказва е истина. За много случаи от живота му мнозина братя и сестри са били свидетели. Живота му до голяма степен може да служи за пример. Но някой може да каже, че Гради е имал и слабости. Та кой ли няма такива? Самият Гради казва понякога, че не е бил светия. И той си има своите грешки. Като бригадир към „Паркстрой" той е ръководел бригада, давал е нареждания. Това нещо, да ръководи, става негова характерна черта. Той и сега иска да нарежда. Прави разни преобразования вкъщи.
към текста >>

Учителят беше изява на Божествения Дух, проявление на Господния Дух, реализация на Христовия Дух и живот на Светия Дух, което бе Словото на Бога.
За това всички опитности и възпоменания от времето на Школата на Учителя доказват съществуването на тази Школа в душите на тези съвременници и реализирани чрез човешкия дух в живи опитности, които са реализирани закони от Словото на Учителя. Ето това е едно от малкото обяснения, защо една опитност на ученика е опитност на цялата школа. Защото в него, на съвременника, е прокаран онзи жив път между Мировата любов и Космичната обич чрез Словото на Учителя. Затова се казва: „Глава на Твоето Слово е Истината", защото Словото съединява Мировата любов и Космичната обич на Битието, а Истината е свят, в който Божествения Дух се проявява. А Божествения Дух е изява на Бога. Учителят беше изява на Божествения Дух, проявление на Господния Дух, реализация на Христовия Дух и живот на Светия Дух, което бе Словото на Бога. Защото „в началото бе Словото и Словото беше Бог". Настоящото изложение съдържа 130 (сто и тридесет) машинописни страници, към които са прибавени като допълнение още 10 (десет) страници или всичко 140 (сто и четиридесет) страници. Записани от 1986-1997 г. и обработени от Марийка Марашлиева София, 22.октомври 1989 г. Съставил Вергилий Кръстев Декларация Долуподписаната Марийка Марашлиева, по паспорт Марийка Великова Иванова, лп. сер.
към текста >>

34. 48. Главоболие

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Това се покрива с едно Негово изказване: „На Небето Аз съм най-големия светия, а тук на земята съм поставен на най-големия изпит.
Да знаете как постоянно пристигат и получавам телеграми от другите светове, на които трябва да отговарям“. Ние всички занемяхме. Значи Учителят говори с нас, работи с нас, отговаря на въпросите ни, а едновременно с мисълта си отговаряше на зададените Му въпроси на съществата от другия свят. Учителят Го търсеха не само българите, Неговите последователи или Неговите противни- ци-врагове, но Го търсеха от другите светове и Го намираха тук на земята. А защо това е така? Това се покрива с едно Негово изказване: „На Небето Аз съм най-големия светия, а тук на земята съм поставен на най-големия изпит. Тук на земята се изпитва моя най-висш ранг, който заемам на небето! “ А ние смятахме, че Бялото Братство ние го създаваме тук на Изгрева с нашето присъствие. За потвърждение на гореказаното ще разкажа една друга случка. Веднъж Учителят се скарал на сестра Мара Савова Четалбашева. Повидиму нямало е в момента някаква причина за тази караница.
към текста >>

35. 2. Посещение при г-н Дънов в хотел Лондон

“ След това добави: „Да знаеш, тоя е свят човек, голям светия“.
„Добре, ще дойда.“ Отивам към 4 часа сутринта, виждам пред хотела часовой, той е същия, който пази Учителя,защото Той е интерниран и живее на последния етаж на хотел „Лондон“. Изчаках да премине на другата страна, докато се разхожда с пушката, притичвам до вратата и тя сама се отвори, влизам вътре, а няма никой. Тръгнах по стълбите нагоре и гледам г-н Дънов, че ме чака на площадката, качихме се на най-горните етажи. Отвори един прозорец и посрещнахме изгрева на слънцето, направихме молитва, каквото ми казваше да повтарям аз изпълнявах. Като слизахме надолу ни срещна прислужничката, тя се стъписа изумена: „Кой ти отвори и как влезе когато ключът е в мене? “ След това добави: „Да знаеш, тоя е свят човек, голям светия“. Тук ще добавя за интернирането на г-н Дънов в хотел „Лондон“. При един разговор с цар Фердинанд, последния Му предложил голям пост, но г-н Дънов отказал. „Аз дойдох в България да стана Учител, а не да управлявам.“ След това г-н Дънов му казал да не участвува в този военен съюз с Германия по време на Европейската война, защото ще изгуби войната и ще бъде изгонен от България. Фердинанд се ядосал и казал: „Ще те интернирам от София“. А пък г-н Дънов добавил: „Аз.в София ще се върна, но Вие никога няма да видите България“.
към текста >>

36. 1. Върнатият годеж

Любка Хаджиева

Даже сестра Яна казваше, че тя в миналото е била църковен светия.
Майка ми Деспа, от рода на Орфей, Ямбол и Търново, а баща ми е македонец. Той е роден във Варна, а родителите му са от Охрид. Родителите на майка ми са дядо ми Панайот, а баба ми Зорка, а на баща ми родителите се казваха дядо ми Наум, а баба ми Мария. От три поколения сме християни. Сестра ми беше като светица. Даже сестра Яна казваше, че тя в миналото е била църковен светия. Родословното ми дърво са учители, скулптори, художници, музиканти. Майка ми беше домакиня, баща ми беше майстор-обущар, крайно добър и трудолюбив човек. Изкарваше много добри пари и в нашия дом имаше голямо изобилие. Живеехме в голяма къща, която беше като град-градина. Имахме и животни, имахме и плодове, много плодни дървета.
към текста >>

37. 5. Забравеният въпрос

Любка Хаджиева

“ Аз казвам, що е добро, що е зло, но преди това брат Боев казва: „Учителю, когато при един светия падне една обида, нали се превръща в буца злато?
Работех, пишех и четях беседи непрекъснато. На братското лозе отивах всяка неделя. Преди седем години аз си казах: „Боже, завърших гимназия, защо не ми каза Учителят що е добро и що е зло? Това е останало от богомилското учение, в миналото може би при богомилите сме били, а кой какъв е бил, там князът ли е бил, богомил ли е бил, кой го знае. И какво казвам: Що е зло и що е добро? “ Аз казвам, що е добро, що е зло, но преди това брат Боев казва: „Учителю, когато при един светия падне една обида, нали се превръща в буца злато? “ Учителят се усмихна, значи искаше да каже да, обидата ако е не на място, тя се превръща на злато, много злато ще набере тоз ученик. Първият духовен въпрос слезе преди седем години и каза: „Що е добро, що е зло! “ Нали много интересно. И Учителят каза: „Злото е най-малкото добро“. За доброто не помня какво беше, но каза: „Зад доброто и злото седи великата разумност, която използва всичко за добро“.
към текста >>

38. 8. Като воин на Бялото Братство

Мариета Бертоли

За мен първия светия е брат Боев и след туй идват баща ми и сестра ми, които си дадоха до последната стотинка и живота си дадоха и каквото имаха материално.
8. КАТО ВОЙН НА БЯЛОТО БРАТСТВО Нали в Братството провъзгласяват светии. За мен първия светия е брат Боев и след туй идват баща ми и сестра ми, които си дадоха до последната стотинка и живота си дадоха и каквото имаха материално. Какво Ана печелеше с игличката та до един часа през нощта е шила, та един път като се връщала толкова късно се уплаши, тя може би затова си отиде и се разболя. Ти сигурно знаеш, че веднъж като се е прибрала късно, към 10-11 часа, като влиза вече вътре в къщата и там е пълно с араби, я нападат. Тя имаше един пръстен. С Анжел си бяха купили така от малкото спестявания, един пръстен с едно брилянтче. И изтръгват пръстена от ръката й и й запушват устата, но запазила самообладание и ударила един ритник на единия, но те двама били и той тогава я отпуща и тя изпищява много силно за помощ.
към текста >>

39. 41. ПИСМО ДО УЧЕНИКА

Тя се осъществява чрез Словото на Учителя, което е Слово на Светия Дух - на Бога.
41. ПИСМО ДО УЧЕНИКА Връзката между ученик и Учител е вътрешна. Тя се осъществява чрез Словото на Учителя, което е Слово на Светия Дух - на Бога. На Изгрева ние бяхме до Него. От провинцията се стичаха да го видят и целунат десницата Му. Мнозина Му пишеха писма. На някои Той, Учителят отговаряше. Едно от тях, чийто отговор на Учителя представяме.
към текста >>

40. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение.
Молитвата води към Любовта. Доброто и възвишеното състояние, което имаме понякога, както и желанието да помагаме, да прощаваме на ближния си, да повдигаме падналия, това се дължи на моментите, които сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли на Бога, за да не го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Човек да помисли за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието. Това струва повече от всички материални богатства, с които разполага на земята.
към текста >>

Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли.
Доброто и възвишеното състояние, което имаме понякога, както и желанието да помагаме, да прощаваме на ближния си, да повдигаме падналия, това се дължи на моментите, които сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли на Бога, за да не го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Човек да помисли за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието. Това струва повече от всички материални богатства, с които разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него.
към текста >>

41. 22. НЕОБЯСНИМОТО

По-нататъка какво е светия даже, какво е Учител, трябва да имаш друго сетиво, за да го разбереш.
Ние не знаем какво е Учителят. В: Ами знаеш ли, това което ти казваш потвърждава и онова, което го има и в Евангелието за Христос, че след разпъването му отива в Ада, освобождава ги, освобождава Ада, т.е. астралния свят, освобождава и ги извежда всички. Г: Значи ето значимостта на една проява, защото гледай какво, в това си развитие човекът може да усвои, да разбере да кажем един талантлив до един гениален човек. Може да изучи цялото творчество на Бетовен или на Гьоте и да знае точно това. По-нататъка какво е светия даже, какво е Учител, трябва да имаш друго сетиво, за да го разбереш. Ние не можем с тия петте си сетива както боравим поне действително както е в интелектуалния свят. То е нещо друго и затова се вижда какво голямо развитие трябва да направи човек, за да дойде до това, за да дойде в Школата. Хората, които направиха най-голямо вътрешно развитие, та как да ти кажа отсреща не можеше да го разбере, даже най-близкия ти човек. Аз виждам процесите, които стават вътре в мене. Процесите, които стават вътре в мене аз не мога да ги споделя с никого, нямам и нужда.
към текста >>

42. 29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО

Един светия какво е, ние не знаем.
Ние вече в тези пет чувства, ние сме на тясно вече. Чувствам една мъка, чувствам, че има нещо друго, но още нямаме центъра в себе си, ние нямаме сетиво за да го усетим. Ние така се възхищаваме да кажем, не можем да разберем даже един обикновен ясновидец. Ние даже по човешки не можем да разберем цял един гений. Другия гений го разбира. Един светия какво е, ние не знаем. Един Учител какво е, също не знаем. Трябва да имаме и друго сетиво, както имаме сетивото да разберем един гениален човек на този свят, който досега е изграждал културата, за което сме му много благодарни. Благодаря на културата на тия велики хора. Учителят също много ги тачеше. "Изучавайте ги, казваше Той, великите хора." Но да се изучават, ние имаме възможността да изучим великите хора, но да изучим един светия?
към текста >>

"Изучавайте ги, казваше Той, великите хора." Но да се изучават, ние имаме възможността да изучим великите хора, но да изучим един светия?
Един светия какво е, ние не знаем. Един Учител какво е, също не знаем. Трябва да имаме и друго сетиво, както имаме сетивото да разберем един гениален човек на този свят, който досега е изграждал културата, за което сме му много благодарни. Благодаря на културата на тия велики хора. Учителят също много ги тачеше. "Изучавайте ги, казваше Той, великите хора." Но да се изучават, ние имаме възможността да изучим великите хора, но да изучим един светия? Не, не знаем какво е светия? Да проумееш един Учител? Да, аз запомням веднъж на Рила, знам ли дали ти казах този разговор, когато ни качи Учителят една малка група. Разправял ли съм ти за Мусала. Той ни вдигна много рано още 2 часа през нощта от хижата и ние още преди изгрев бяхме горе.
към текста >>

Не, не знаем какво е светия?
Един Учител какво е, също не знаем. Трябва да имаме и друго сетиво, както имаме сетивото да разберем един гениален човек на този свят, който досега е изграждал културата, за което сме му много благодарни. Благодаря на културата на тия велики хора. Учителят също много ги тачеше. "Изучавайте ги, казваше Той, великите хора." Но да се изучават, ние имаме възможността да изучим великите хора, но да изучим един светия? Не, не знаем какво е светия? Да проумееш един Учител? Да, аз запомням веднъж на Рила, знам ли дали ти казах този разговор, когато ни качи Учителят една малка група. Разправял ли съм ти за Мусала. Той ни вдигна много рано още 2 часа през нощта от хижата и ние още преди изгрев бяхме горе. И както сме седнали така 7-8 души, Боян Боев както винаги си извади тетрадката да записва.
към текста >>

43. 52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

Това е нашия светия.
ако бе тръгнало по пътя на насилието, така кръв щеше да се пролива, такова нещо щеше да бъде и нямаше да се случи така, че да докараш днеска един комунистически министър-председател да отиде в храма "Александър Невски" да се моли със свещ в ръката със софиянците, с богомолците. Ха, това беше немислимо преди няколко месеца да го помислиш само. В: Затова вчера на 19.февруари... Д: На 19.февруари. В: Денят на Левски. Д: Денят на Левски, един от най-чистите български духове ги събра там. Това е нашия светия. И въпреки това браво на българите. Не го канонизираха. Има сега повик в нашето православие да го канонизира. Няма що, той си е бил, бил си е, бил си е той дякон. И си е излязъл оттам, за да стане истински Святи дякон.
към текста >>

44. 30. РАЗГОВОР ЗА СКЪРБИТЕ И РАДОСТА

За светията нещата са така: за него скръбта е само миг.
То е закон. Когато дойде радостта, запази половината радост. Половината радост отива за скръбта." "Войната ще се свърши за добрите хора. Ти си като един богаташ, милионер, който всичко е загубил. И сега се чуди, защо животът му е такъв, защо не му върви. За светията нещата са така: за него скръбта е само миг. Един човек носи в джоба си злато. По едно време той бръква в джоба си - празен! Скръб. В следния миг той усеща отново златото в джоба си. Той не го е загубил -радост. За обикновения човек скръбта трае дълго.
към текста >>

45. 76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ

" Ами да напомня ли примера за блудницата и светията?
Ами ти нямаш ли сърце, че да се трогнеш? Или не се ли сещаш, че тука не е твой дом, за да пъдиш хората? Ами как е писано: "Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно". Като това момиченце, което дърпа една жена на улицата: "Лельо, лельо, ела у нас! Имаме хляб! " Ами да напомня ли примера за блудницата и светията? Живяла в Александрия една блудница, това било в ранната християнска епоха. Добре, но прочела тя евангелието, разкаяла се и поискала да се кръсти, но никой от служителите на коя да е църква не искал да я кръсти. Пъдели я. "Махни се, ти си блудница." И тя като плакала, плакала, явил й се Христос и й казал да отиде в пустинята, където се подвизавал един светия. Тя отива.
към текста >>

"Махни се, ти си блудница." И тя като плакала, плакала, явил й се Христос и й казал да отиде в пустинята, където се подвизавал един светия.
Имаме хляб! " Ами да напомня ли примера за блудницата и светията? Живяла в Александрия една блудница, това било в ранната християнска епоха. Добре, но прочела тя евангелието, разкаяла се и поискала да се кръсти, но никой от служителите на коя да е църква не искал да я кръсти. Пъдели я. "Махни се, ти си блудница." И тя като плакала, плакала, явил й се Христос и й казал да отиде в пустинята, където се подвизавал един светия. Тя отива. Но той като я видял да се задава, изпаднал в ужас: "Господи, аз Ти се молих да ми пратиш една душа, но ти тази ли грешница намери да ми пратиш, загубен съм! " Но Господ отвътре му казал: "Кръсти я! " Той я кръщава, като си казва: "Ще я кръстя, че каквото ще да става! " И какво?
към текста >>

Хората се чудели: "Как може един светия при една блудница!
" Той я кръщава, като си казва: "Ще я кръстя, че каквото ще да става! " И какво? Когато я погребвали той вижда, че от тялото на блудницата излиза един ангел. И когато той наскоро след това умира, погребали го в същия гроб. Така поискал той. Хората се чудели: "Как може един светия при една блудница! " Но после това място станало свято. Всичката околност се стичала там. Хората започнали да проучват учението на този светия. Неканеният гост ще дойде пред вратата на вашето сърце и ще захлопа. Готови ли сте да ви бъде дългоочакван гост?
към текста >>

Хората започнали да проучват учението на този светия.
И когато той наскоро след това умира, погребали го в същия гроб. Така поискал той. Хората се чудели: "Как може един светия при една блудница! " Но после това място станало свято. Всичката околност се стичала там. Хората започнали да проучват учението на този светия. Неканеният гост ще дойде пред вратата на вашето сърце и ще захлопа. Готови ли сте да ви бъде дългоочакван гост?
към текста >>

46. 2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Мама продължи да говори: „Нашето обществено мнение е отрицателно относно учението на Г-н Дънов, дори Светият Синод го отлъчи от Христовата църква".
Мама се завърна - беше вече обед. Веднага попитах мама, кой е този Петър Дънов, авторът на тази книга „Житно зърно"? Мама отговори: „Преди, може би десетина години, много разтревожена за брат ти в Съединените Щати, отидох при Господин Дънов, за когото казваха, че е ясновидец. Г-н Дънов ме успокои наистина, предсказа ми, че аз самата един ден ще посетя сина си в Ню Йорк. /Мама замина след войната 1947 година за Ню Йорк./ Г-н Дънов ми подари тази книга при това мое посещение и аз я сложих на етажерката между другите книги. Мама продължи да говори: „Нашето обществено мнение е отрицателно относно учението на Г-н Дънов, дори Светият Синод го отлъчи от Христовата църква". С тези думи мама приключи нашия разговор. Аз не посмях повече да питам, обаче реших в себе си, че трябва да потърся Г-н Дънов и сама да разбера неговото учение.
към текста >>

47. 59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН

Когато направите първият опит вие сте вече светия.
Само посветените, гениалните и светиите знаят как да употребяват свещения огън. Талантливите едва са започнали да го изучават. А обикновените почнали сега да си го въобразяват. Когато някой каже, че тези неща са обикновени той е един обикновен човек. Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив. Когато направите първият опит вие сте вече светия. Когато можете да си служите със свещения огън вие ще бъдете учител. Един човек който не е бил обикновен не може да бъде талантлив. Един, който не е бил талантлив не може да бъде гениален. Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия. И този който не е бил светия не може да бъде учител.
към текста >>

Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия.
Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив. Когато направите първият опит вие сте вече светия. Когато можете да си служите със свещения огън вие ще бъдете учител. Един човек който не е бил обикновен не може да бъде талантлив. Един, който не е бил талантлив не може да бъде гениален. Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия. И този който не е бил светия не може да бъде учител. Празен човек е онзи, който унищожава свещения огън. Когато изгасне свещения огън настават всичките катаклизми.Ти казваш някой път, никой не ме обича, това не е вярно. Бог те обича и ако не те обича ти не би се явил на света. Когато кажеш, че никой не те обича това е първата лъжа и първото престъпление.
към текста >>

И този който не е бил светия не може да бъде учител.
Когато направите първият опит вие сте вече светия. Когато можете да си служите със свещения огън вие ще бъдете учител. Един човек който не е бил обикновен не може да бъде талантлив. Един, който не е бил талантлив не може да бъде гениален. Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия. И този който не е бил светия не може да бъде учител. Празен човек е онзи, който унищожава свещения огън. Когато изгасне свещения огън настават всичките катаклизми.Ти казваш някой път, никой не ме обича, това не е вярно. Бог те обича и ако не те обича ти не би се явил на света. Когато кажеш, че никой не те обича това е първата лъжа и първото престъпление. Ако беше направил като този заек, да се хвърлиш в огъня, да си свърши Буда молитвата, тогава Бог щеше да ти даде почтено място.
към текста >>

48. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

Даже когато баща ми дойде да Го види каза: „Ами Той има лице на светия!
Но тези три образа на Учителя ги осъзнавам, много ми са ярки и когато видя картина, аз разбирам. Но аз много обичах това съсредоточеното лице у Учителя. До края, не знам някаква радост да съм изпитвала като съм виждала тая дълбочина, с която Той изразяваше Неговото лице тогава. Виждате ли, съсредоточен в себе си. Но лице сияещо, просияло лице. Даже когато баща ми дойде да Го види каза: „Ами Той има лице на светия! " За пръв път като Го видя. И това са го казвали не само той и други хора. Наистина лъчезарно лице имаше Той и преди беседа не по-малко лъчезарно и след беседа, но вече отворено. Като че То е раздало това, което е носил за нас и сега може би беше нашата благодарност, и нашата радост, която получаваше. Така въпреки че не знам какво може да Го е ползвало това, но все пак виждаше ни, че ние всички сме радостни от туй, което сме получили от Словото.
към текста >>

49. 129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ

Светия се нарича всеки човек, който спазва хигиената на душата си.
„В живота има тегло, което носи човекът. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а теглото на злото, едно неприятно усещане, неприятност. Сега аз ще се спра върху ХИГИЕНА НА ДУША ТА. Под хигиена се разбира здравето на човека, или условията за живота. За да бъде здрав човек, той трябва да спазва тия условия, които са положени в него, изменили човек тия условия, които Бог е вложил, веднага той се натъква на известни мъчнотии. Светия се нарича всеки човек, който спазва хигиената на душата си. Човек, който живее нечисто, не спазва хигиената на душата си. Външната чистота е един резултат на вътрешните разбирания на човека. Защото има хигиена не само на тялото, а и на душата; и трябва да се пази хигиената на душата. Живият човек е едно положително число. Положителното всякога расте и показва, че силата е в него, той може да направи нещо.
към текста >>

50. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

И, ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост има условия да паднеш.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен без да има защо. Бъди доволен в недоволството си, радостен в скръбта си и весел в непостижението си. Постижението за едного е непостижение за другиго, а непостижението за другиго е постижение за теб. Ако видиш грешника, че греши, дошло е време за тебе да станеш праведник. И, ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост има условия да паднеш. Не очаквай много от огън, дето всичко изгаря. Не очаквай много от богатство, дето всичко се изгубва. Не очаквай много от деня, дето слънцето залязва. Не съжалявай затова, което си забравил. Радвай се на това, което помниш.
към текста >>

51. 164. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СЪРЦА

Светията всеки може да обича.
Не, хептен бях черна овца. Защото той е грешник, ами сега. Абе сърце бе! Аз им се чудех, че не могат да разберат, че човек може да обича и грешник. В.К.: Ха, ха, ха ... и грешник. Светията всеки може да обича. Е.А.: Е, аз не съм светия. В.К.: Не, казвам светията всеки може да обича, ама грешника трудно се обича. Е.А.: Значи, това фактически е изпита. Той ми подари Библията на която собственоръчно беше написал за „Пътя на Любовта". В.К.: Тогава ли ви подарява Библията?
към текста >>

Е.А.: Е, аз не съм светия.
Защото той е грешник, ами сега. Абе сърце бе! Аз им се чудех, че не могат да разберат, че човек може да обича и грешник. В.К.: Ха, ха, ха ... и грешник. Светията всеки може да обича. Е.А.: Е, аз не съм светия. В.К.: Не, казвам светията всеки може да обича, ама грешника трудно се обича. Е.А.: Значи, това фактически е изпита. Той ми подари Библията на която собственоръчно беше написал за „Пътя на Любовта". В.К.: Тогава ли ви подарява Библията? Е.А.: Тогава.
към текста >>

В.К.: Не, казвам светията всеки може да обича, ама грешника трудно се обича.
Абе сърце бе! Аз им се чудех, че не могат да разберат, че човек може да обича и грешник. В.К.: Ха, ха, ха ... и грешник. Светията всеки може да обича. Е.А.: Е, аз не съм светия. В.К.: Не, казвам светията всеки може да обича, ама грешника трудно се обича. Е.А.: Значи, това фактически е изпита. Той ми подари Библията на която собственоръчно беше написал за „Пътя на Любовта". В.К.: Тогава ли ви подарява Библията? Е.А.: Тогава. В.К.: След като си издържахте изпита.
към текста >>

52. 02.Като завърших отделенията

Бележка на редактора Вергилий Кръстев.

Когато го заведох за пръв път и той да чуе Учителя, той ми каза, че прилича на светия, че това което говори е хубаво, но той не е за такъв млад човек като мене, то е за по-възрастни хора.
Оттогава аз започнах редовно да слушам Учителя. Радостта ми продължаваше ред години. Кротка, тиха, вътрешна радост. Едничкото нещо, което помрачаваше радостта ми, бяха споровете с баща ми. Аз не исках да огорчавам баща си с нищо, но не можах да го послушам, да се откажа да слушам Учителя. Когато го заведох за пръв път и той да чуе Учителя, той ми каза, че прилича на светия, че това което говори е хубаво, но той не е за такъв млад човек като мене, то е за по-възрастни хора. Учителят тогава беше говорил за истината и баща ми възрази: „Пък може ли човек никога да не каже една лъжа и винаги да говори истината? "
към текста >>

53. II. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

109-113.0писано е как Духът на Истината чрез Учителя Дънов са дадени тези Скрижали на Светия Дух.
II. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ Бележка на редактора Вергилий Кръстев. Аз заварих онези, които бяха целували ръка на Великия Учител. Те разказваха за историята на „Свещените думи на Учителя". Дойде определеното време и цялата тази история е описана в „ Изгревът", т. 11, стр. 109-113.0писано е как Духът на Истината чрез Учителя Дънов са дадени тези Скрижали на Светия Дух. Но с Духът на Истината, който е в Словото на Всемировия Учител на Вселената върви редом с него и Духът на Заблуждението или Духът на Антихриста. Той също търси място и време да се проектира и прояви. И намери своите проводници. Така се дойде до времето, когато „Свещените думи" бяха откраднати от Лалка Кръстева, след това обработени от нея и издадени от нейно име, че тя ги е съставила. А това е лъжа.
към текста >>

54. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

А те забравят, че Словото на Учителя Дънов е Слово на Истината и то е съградено на Светия Дух.
Вергилий Кръстев 12. Момчил Николов изпълни нареждането, донесе ми оригиналите обратно, изтриха от компютъра набраните текстове. Стоян Кючуков не пожела да прочете или да чуе моето нареждане. Той задържа дискетите, както от набора на том II на „Неделните беседи" 1940-1941 год., така също и от набираният материал на Боян Боев. И сега се канят заедно с Мария Панова и групата около Симеон Симеонов да ги издадат. А те забравят, че Словото на Учителя Дънов е Слово на Истината и то е съградено на Светия Дух. И искат с лъжа, измама, нечестност и с подлост да издават Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Това е изключено. Нека да направят опита и ще проверят как действуват небесните войни, които съхраняват това Слово. Казано е: „Мечът на Духът е Словото" и всеки който посяга с нечисти ръце към Словото, то Мечът на Духа се издига и се стоварва върху него. Такива примери има стотици описани в „Изгревът".
към текста >>

55. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Българският народ не е създаден за светите старци и светия Синод.
Кога ще направя масажа? Може още докато съм на земята, а може и като си замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача. Да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всичките блага на живота, да придобият истинска култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на новата култура. Българският народ не е създаден за светите старци и светия Синод. Той има своето велико предназначение. Българите имат история и живот преди да са били християни. Какво направи българската църква за своя народ? Тя допринесе за падането на българите под турско робство. Какво мисли сегашното духовенство?
към текста >>

56. 01 - 59. ДЪЖДЪТ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Бай Георги бе светия, затова молбата му се чуваше.
Оттеглихме се на почивка, а той влезе в молитвената стая да проси от Бога дъжд. Докато почивахме два-три часа, небето се заоблачи и се изля такъв пороен дъжд, че рекичката пред вратата не можеше да се мине. Чакахме да се оттече, за да минем. „Тук валя - си рекохме ние - но дано има и към нас. " Като се върнахме на село видяхме, че навсякъде бе валяло и жадната земя беше напоена. Бай Георги бе светия, затова молбата му се чуваше. (19. 07. 1980 г. )
към текста >>

57. 08 - 02. СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Ето защо аз каня българските владици и Светия синод да дойдат на Мусала, там ще разискваме върху Новия живот.
Значи минаваше между нашите хора и отиваше до катедрата и ония започваха: „Искаме диспут, диспут". В това време брат Симеонов, застанал пред катедрата с братския хор започваше да пее: „Братство, единство ние искаме, зовът на Любовта ние пускаме! " И тъй продължава песента. Онези като се укротят, той спира песента и Учителят продължава да говори. Тогава Учителят каза: „Моето учение не е на теория, то е основано на строг научен опит. Ето защо аз каня българските владици и Светия синод да дойдат на Мусала, там ще разискваме върху Новия живот. Аз съм извеждал хора на Мусала на различна възраст и в различно време. Когато е имало и дъжд, и сняг, и кал. Никой досега не се е разболявал, не сме имали и нещастен случай. Това показва, че тези хора са вече калени и дисциплинирани." Всички тия думи не могат да не окажат влияние. Та поповете не успяха да провалят сказката.
към текста >>

58. 08 - 21. СВЯТОТО ИМЕ НА УЧИТЕЛЯ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Тя там говори по невидимия телеграф и е държала беседи от Учителя чрез Светия Дух, изпратен от него.
Изпраща я със задача да говори за учението и я предупредил: „Там ще говориш от мое име." Тя говорила от негово име, обаче така говорела, всички чувствали, че Учителят е в нея. След като свършила беседата, целували й ръка, както целуват ръка на Учителя. Те поздравяват не нея, те поздравяват Учителя. А то е чрез житения режим, на който той я подлагал, да се пречисти нейният етерен двойник и да стане добър проводник. Той от тука предава, а тя там говори. Тя там говори по невидимия телеграф и е държала беседи от Учителя чрез Светия Дух, изпратен от него. Просто съзнанието на хората, душите им се били издигали в друг, небесен свят. Това го има в „Ученикът Аверуни", писано е от Буча Бехар. От Буча Бехар е писано. Там, например, се казва, че тя си била направила една рокля, бяла рокля с някакви черни точки, някаква бродерия. Учителят не е харесал роклята.
към текста >>

59. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Към 1902 или 1903 година явява му се Светият Дух и му казва: „Бог те опредили да обиколиш България и да проповядваш за Бога една или три години." Тогава брат Пеню отговаря: „Избирам три." Наредил всичко в дома си и тръгнал.
На 32-годишна възраст, през 1900 година, на 23 юли, неделя, в 3 часа сутринта е бил освободен от греха, като е бил погребан с Христа-Господа, е бил облечен в Духа Христов от Учителя, наречен Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, през 1903 година е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от Бургас, през Анхиало/Поморие/, Месемврия /Несебър, Русе, покрай Дунава, Свищов, Видин и на юг, към Цариброд, София, южната граница, Странджа, като спрял в манастира Свети Панталеймон, при село Коджа бук, Карабунар и се връща в Бургас. Целият този маршрут е изминат пеш, като е бил на своя издръжка. Носел е на гръб духовна литература за продан, от която се е издържал. Така му било наредено от Небето, от Отца, което брат Пеню лично е разказвал на брат Минчо Сотиров от Бургас, чиито спомени излагаме в настоящето кратко изложение. Към 1902 или 1903 година явява му се Светият Дух и му казва: „Бог те опредили да обиколиш България и да проповядваш за Бога една или три години." Тогава брат Пеню отговаря: „Избирам три." Наредил всичко в дома си и тръгнал. Това брат Пеню лично го е разказвал на брат Боян Боев. БратПеню е образец на кротост и смирение, което излъчва образът му. Човек с големи духовни знания, винаги готов за жертви и добри дела. Доколкото ни е известно, той е имал ред години срещи с Учителя на Бялото братство, който тогава е бил известен под името Петър Дънов. Някои от тия срещи са били инкогнито осъществявани.
към текста >>

60. 09 - 139. ЧУДОТО В АЙТОС

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тогава майка ми каза: „Иди в Бургас при оня човек, светия ли е, духовен човек ли е, и го попитай, да видим какво ще каже за Костадин." Отидох в Бургас, където се срещнах с Учителя.
Лекарите вече бяха вдигнали ръце от него като безнадежден. Костадин беше вече толкова слаб, че не можеше сам да се изправи и да седне на леглото. Понеже беше топло, изнесохме му леглото в градинката на хладина. По това време аз и майка ми се научихме, че г. Дънов бил дошъл в Бургас. Тогава майка ми каза: „Иди в Бургас при оня човек, светия ли е, духовен човек ли е, и го попитай, да видим какво ще каже за Костадин." Отидох в Бургас, където се срещнах с Учителя. Той, още като ме видя, преди аз да го попитам, ми се обади, като ми каза: „За Костадин ли идвате да питате? Майка ти какво ти каза? - Идете в Буграс там при оня човек, светия ли е, духовен човек ли е, да видим какво ще ти каже." Същите думи, с които майка ми ме беше изпратила. Като че Учителят е бил при нас или по невидимия телефон бе чул целия ни разговор. „Сега вие ще си отидете в Айтос", каза Учителят.
към текста >>

- Идете в Буграс там при оня човек, светия ли е, духовен човек ли е, да видим какво ще ти каже." Същите думи, с които майка ми ме беше изпратила.
По това време аз и майка ми се научихме, че г. Дънов бил дошъл в Бургас. Тогава майка ми каза: „Иди в Бургас при оня човек, светия ли е, духовен човек ли е, и го попитай, да видим какво ще каже за Костадин." Отидох в Бургас, където се срещнах с Учителя. Той, още като ме видя, преди аз да го попитам, ми се обади, като ми каза: „За Костадин ли идвате да питате? Майка ти какво ти каза? - Идете в Буграс там при оня човек, светия ли е, духовен човек ли е, да видим какво ще ти каже." Същите думи, с които майка ми ме беше изпратила. Като че Учителят е бил при нас или по невидимия телефон бе чул целия ни разговор. „Сега вие ще си отидете в Айтос", каза Учителят. „Утре е понеделник, ще го повдигнете да седне и ще го подпрете с възглавници, а вторник ще слезе от леглото да походи из двора. В сряда вие с майка си и Костадин ще отидете на Чортлен / изворче/, ще си носите ракиена чашка, ще отидете преди изгрева на слънцето. Слънцето да ви свари там.
към текста >>

61. 09 - 266. СЪНЯТ НА ДЯДО НИКОЛА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Давал добри съвети на ония, които го питали за нещо и затова всички го наричали „Дядо Никола -светията." Една вечер дядо Никола сънувал интересен сън: сънува, че е умрял.
266. СЪНЯТ НА ДЯДО НИКОЛА Навсякъде, където минел дядо Никола от Сливен, всички го познавали - и по църкви, и по манастири, и по села и градове, защото дядо Никола постоянно обикалял. Той живеел от подаяние и милостиня. Никому зло не правел. Давал добри съвети на ония, които го питали за нещо и затова всички го наричали „Дядо Никола -светията." Една вечер дядо Никола сънувал интересен сън: сънува, че е умрял. Отива той на другия свят и се намерил в един чист и светъл салон, където имало една дълга маса, покрита с чиста, бяла покривка. По всичко личало, че се приготвя обща трапеза. Запитал се той кои ли ще да са поканени, но в салона нямало още никой и нямало кой да му каже. Но като обикалял около масата видял, че местата са номерирани и определени. На един стол пишело: място за българин.
към текста >>

62. 12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Надка: Свещеник го направи Светият синод.
Надка: А-а, ама това е голяма работа. В.К.Това обикновен човек там не може да издържи. Надка: Той, още като бил секретар - бирник и не е познавал нито Учителя, нищо, на млади години, в Люляково, там бил, той е много религиозен по душа. Брат му беше религиозен, пееше в църковния хор, всичките братя на баща ми пееха много хубаво. В.К.: Нали каза, брат му са го направили свещеник? Надка: Свещеник го направи Светият синод. Щото пееше. Като чуят, че Панайот Куртев ще пее. целият Айтос се пълнеше, не можеш да влезеш в църквата. Да чуят от тъмно там как пее. А пък като стана, направиха го и поп.
към текста >>

63. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Преди 3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един светия.
Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението. Поминък и свободно време за битови нужди, обичаи, фолклор и пр. Б. Историческа характеристика на град Айтос. 1. През 1972 година в центъра на града са открити следи от тракийско селище и малка крепост от 5-6 век. Справка в съответните публикации и търсене на историческата следа, чрез която е прокарван пътя на следващите поколения, които трябва да дочакат идването на Всемировия Учител. Преди 3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един светия. Градът бил обграден с високи стени и в него бил скрит златен бюст на Орфей. Римският император, като научил това нещо, изпратил войска да нападне града, за да вземат бюста на Орфей, но като дошли до града, те се изплашили от тишината, която владеела там. Нямало жива душа, понеже народът се бил скрил в подземията като разбрал, че ще бъде нападнат. Върнали се войските при императора и докладвали за положението. След шест месеца императорът отново изпратил войски.
към текста >>

64. 23 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА ЯМБОЛ

Човекът, който срещаме на всяка крачка, е жив светия, защото Бог живее в него.
Когато две противоположни мисли се явят в главата тя заболява и се отразява на стомаха. Човек е сложно същество. Той прилича на каруца /неговото тяло/, впрегнато от кон /неговият ум/ и кочияш /неговият дух/. Чрез волята той държи юздите на коня - ума - и го направлява там, където духът - азът на човека-го насочи." Накрая спря погледа си на иконите по стената и каза: „Днес набожните се кланят на светците, свещи им палят, но знаете ли какви са били те? Те са били много учени хора, знаели са за произхода и същността на човека - човек е дух и жива душа, еманация на жив лъч от Бога. Човекът, който срещаме на всяка крачка, е жив светия, защото Бог живее в него. Ние целуваме тези книжни светии, палим им свещи, а когато излезем навън и видим един наш длъжник, хващаме го за яката и заплашваме със съд." След това посочи иконата на св. Георги. „Змеят представлява човешките страсти, низши влечения и инстинкти. Конят - човешката мисъл, а човекът - неговият дух който със силата на волята - копието - убива животинското в себе си." През време на цялата беседа Учителят не говори за Бога, а мен ме интересуваше - що е Бог? Къде е, още повече, че ми бяха казали: „Този съвършен човек е съвършен и знае всичко." Той приключи посещението и тръгна да излиза и когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: „Бог е същество, чийто център е навсякъде, а периферията никъде." С отговора си той отговори на моята мисъл. От този момент нататък кръжокът на Бялото Братство в Ямбол започна своя живот.
към текста >>

65. І.01.06. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Е ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА СИНА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ

Светият Дух е слизал върху тях и те бивали кръстени от Святия Дух.
От една страна на трапезата се преломява хляба и се пие червено вино, което оприличава безкръвната жертва с приношение за грях. От дурга страна се прави връзката чрез хляба и виното за новия Голготски агнец, Който ще пролее кръвта си за изкупване греховете на людете. Но голготския агнец е син человечески, Който е изкаран и разпнат на заколение. Исус поръчва на учениците си да извършват това жертвоприношение с хляба и виното в памет на Неговата смърт, и в памет на Неговото възкресение и Неговото възнесение, след като се среща с учениците си. По-късно учениците са се събирали по домовете, разполовявали са хляба, вдигали са чаши с вино, правили са молитви и са викали Духът, който Исус бе им изпроводил след Неговата смърт. Светият Дух е слизал върху тях и те бивали кръстени от Святия Дух. Тогава са разбрали, че Исус Христос е Син Божий. Така че, Исус Христос става Нова Пасха (I послание към коринтяни, гл. 5, ст. 7). Той ще пие новия лозов плод в Царството Божие. Старият лозов плод, виното, символизира кръвта на пасхалния агнец и Агнеца на Голгота, Който дава кръвта за изкупване на греховете.
към текста >>

Новият лозов плод е Светият Дух, Който Исус изпраща върху учениците си (Евангелие от Матея, гл.
Тогава са разбрали, че Исус Христос е Син Божий. Така че, Исус Христос става Нова Пасха (I послание към коринтяни, гл. 5, ст. 7). Той ще пие новия лозов плод в Царството Божие. Старият лозов плод, виното, символизира кръвта на пасхалния агнец и Агнеца на Голгота, Който дава кръвта за изкупване на греховете. Новият лозов плод е Светият Дух, Който Исус изпраща върху учениците си (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 24). Той ги изпраща да научат всички народи и да ги кръщават в името на Отца и Сина, и Светия Дух. (Евангелие от Матея, гл. 28, ст. 19).
към текста >>

Той ги изпраща да научат всички народи и да ги кръщават в името на Отца и Сина, и Светия Дух.
5, ст. 7). Той ще пие новия лозов плод в Царството Божие. Старият лозов плод, виното, символизира кръвта на пасхалния агнец и Агнеца на Голгота, Който дава кръвта за изкупване на греховете. Новият лозов плод е Светият Дух, Който Исус изпраща върху учениците си (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 24). Той ги изпраща да научат всички народи и да ги кръщават в името на Отца и Сина, и Светия Дух. (Евангелие от Матея, гл. 28, ст. 19).
към текста >>

66. І.01.08. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Започва се с молитвеното призоваване на Светия Дух, за да претвори даровете на трапезата в образ на живот.
Това е откровение на Господния Дух, че са се изпълнили времената, когато приношението на хляба на трапезата отговаря на небесния хляб, небесната манна, която ядоха израилтяните 40 години в пустинята. А приносът на виното отговаря на кръвта на пасхалния агнец, поръсена върху външните врати на евреите, при което Ангел Господен премина покрай тях и възвести освобождението им и възкръсването им от робството. Тайната вечеря означава учредяване на тайнство. Тайната вечеря е Господня вечеря, защото Господния Дух тук присъствуваше на вечерята в лицето На Исуса, това бе Ангелът Господен, който оживотворяваше в живот приложените дарове - хляб и вино. Учредяването на това тайнство започва с преломяване на хляба от Исуса и приношение на хляба, като безкръвна изкупителни жертва, която присъствува при юдейската Пасха. Започва се с молитвеното призоваване на Светия Дух, за да претвори даровете на трапезата в образ на живот. Това е благодарствена служба на присъствуващите към Духа Господен. Затова по-късно това тайнство се нарича Евхаристия. Тайната вечеря е била Пасхална юдейска вечеря до онзи момент, от където се установява ново чинопочитание. А то е от преломяването на хляба от Исус, раздаването на хляба и благославянето. А чашата с червено вино следва реда, установен от свещениците и закона юдейски.
към текста >>

67. І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

„Защото плътта Ми е истинна храна и кръвта Ми е истинно питие, Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, в Мене пребъдва и Аз в Него." Хлябът небесен, който слиза от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, Словото на Светия Дух.
И пиейки виното червено, те си припомнят, че над тях и над главите им е сложен невидимия за тях, но видим за Ангела Господен знак и белега на Завета, който Господ направил с бащите им. Напомняйки им Исус, че неговата плът е пасхалното агне от Пасхата Господня, то тя е изкупителната жертва, тя е изкупителния ярец за греховете на людете израилеви. А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен. И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска. След като се изяде пасхалния агнец, то се вдигна чаша и се търси благословението от Бога. „Защото плътта Ми е истинна храна и кръвта Ми е истинно питие, Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, в Мене пребъдва и Аз в Него." Хлябът небесен, който слиза от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, Словото на Светия Дух. Плътта на Исуса и яденето на неговата плът е възприемането на това Слово и претворяването Му в дела и живот. Кръвта на Исуса и пиенето на кръвта Му, вместо чашата с червеното вино е, че това Слово оживотворява чрез Силата, която е в него. Пиенето на кръвта означава възприемането на Духа Господен, Който е в Исуса, за да може чрез Него да оживотвори човека. Който слуша Словото Му, който прилага Словото Му в дела и който ги оживотворява чрез Духа Господен, ще пребъдва в Исуса и Исус ще пребъдва в Него. Защото Духът в Исуса изхожда от Отца, от Бога.
към текста >>

68. І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН

Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова.
Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух. И той е слизал върху главите им, влизал е в тях и това за тях е било небесния хляб, слезнал от небето. Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино.
към текста >>

Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря.
Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух.
към текста >>

Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия.
И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа.
към текста >>

Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса.
18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово.
към текста >>

Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа.
И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот. По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух.
към текста >>

Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух.
Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот. По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух. Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие.
към текста >>

По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух.
Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот. По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух. Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие. На Тайната вечеря Той им бе казал: „Това правете в Мой спомен." И те чрез Тайнството на Евхаристията започваха да го правят. Идва Светият Дух и ги освещава. Само онзи, който се роди от Духа, може да влезе в Царството Божие, защото роденото от Духа е Дух. Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа.
към текста >>

Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие.
Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот. По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух. Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие. На Тайната вечеря Той им бе казал: „Това правете в Мой спомен." И те чрез Тайнството на Евхаристията започваха да го правят. Идва Светият Дух и ги освещава. Само онзи, който се роди от Духа, може да влезе в Царството Божие, защото роденото от Духа е Дух. Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа. Чрез Евхаристията още от самото начало имало за предмет явяването на Светия Дух.
към текста >>

Идва Светият Дух и ги освещава.
Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот. По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух. Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие. На Тайната вечеря Той им бе казал: „Това правете в Мой спомен." И те чрез Тайнството на Евхаристията започваха да го правят. Идва Светият Дух и ги освещава. Само онзи, който се роди от Духа, може да влезе в Царството Божие, защото роденото от Духа е Дух. Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа. Чрез Евхаристията още от самото начало имало за предмет явяването на Светия Дух. Предложените евхаристийни дарове - хляб и вино, се приемали като техен вместообраз, подобия и символи на тялото и връвта на Исуса Христа. Главното нещо е било идването на Духа Святий, общението с Господа.
към текста >>

Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа.
По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух. Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие. На Тайната вечеря Той им бе казал: „Това правете в Мой спомен." И те чрез Тайнството на Евхаристията започваха да го правят. Идва Светият Дух и ги освещава. Само онзи, който се роди от Духа, може да влезе в Царството Божие, защото роденото от Духа е Дух. Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа. Чрез Евхаристията още от самото начало имало за предмет явяването на Светия Дух. Предложените евхаристийни дарове - хляб и вино, се приемали като техен вместообраз, подобия и символи на тялото и връвта на Исуса Христа. Главното нещо е било идването на Духа Святий, общението с Господа. Извикването на Духа се казвало епиклеза. Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината.
към текста >>

Чрез Евхаристията още от самото начало имало за предмет явяването на Светия Дух.
Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие. На Тайната вечеря Той им бе казал: „Това правете в Мой спомен." И те чрез Тайнството на Евхаристията започваха да го правят. Идва Светият Дух и ги освещава. Само онзи, който се роди от Духа, може да влезе в Царството Божие, защото роденото от Духа е Дух. Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа. Чрез Евхаристията още от самото начало имало за предмет явяването на Светия Дух. Предложените евхаристийни дарове - хляб и вино, се приемали като техен вместообраз, подобия и символи на тялото и връвта на Исуса Христа. Главното нещо е било идването на Духа Святий, общението с Господа. Извикването на Духа се казвало епиклеза. Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината. Така приготвеният хляб да приеме Божието Слово и така Евхаристията да стане тяло Христово.
към текста >>

Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината.
Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа. Чрез Евхаристията още от самото начало имало за предмет явяването на Светия Дух. Предложените евхаристийни дарове - хляб и вино, се приемали като техен вместообраз, подобия и символи на тялото и връвта на Исуса Христа. Главното нещо е било идването на Духа Святий, общението с Господа. Извикването на Духа се казвало епиклеза. Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината. Така приготвеният хляб да приеме Божието Слово и така Евхаристията да стане тяло Христово. Евхаристията е тайнство, чрез което се възпроизвежда Тайната вечеря, за да може с принадлежащите дарове от хляб и вино да се измоли слизането на Светия дух и приобщаването им към Христа. Същността на тайнството на Евхаристията е общение чрез Светия Дух с Духът Христов. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святият Дух. (I послание към коринтяните, гл.
към текста >>

Евхаристията е тайнство, чрез което се възпроизвежда Тайната вечеря, за да може с принадлежащите дарове от хляб и вино да се измоли слизането на Светия дух и приобщаването им към Христа.
Предложените евхаристийни дарове - хляб и вино, се приемали като техен вместообраз, подобия и символи на тялото и връвта на Исуса Христа. Главното нещо е било идването на Духа Святий, общението с Господа. Извикването на Духа се казвало епиклеза. Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината. Така приготвеният хляб да приеме Божието Слово и така Евхаристията да стане тяло Христово. Евхаристията е тайнство, чрез което се възпроизвежда Тайната вечеря, за да може с принадлежащите дарове от хляб и вино да се измоли слизането на Светия дух и приобщаването им към Христа. Същността на тайнството на Евхаристията е общение чрез Светия Дух с Духът Христов. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святият Дух. (I послание към коринтяните, гл. 12, ст. 3).
към текста >>

Същността на тайнството на Евхаристията е общение чрез Светия Дух с Духът Христов.
Главното нещо е било идването на Духа Святий, общението с Господа. Извикването на Духа се казвало епиклеза. Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината. Така приготвеният хляб да приеме Божието Слово и така Евхаристията да стане тяло Христово. Евхаристията е тайнство, чрез което се възпроизвежда Тайната вечеря, за да може с принадлежащите дарове от хляб и вино да се измоли слизането на Светия дух и приобщаването им към Христа. Същността на тайнството на Евхаристията е общение чрез Светия Дух с Духът Христов. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святият Дух. (I послание към коринтяните, гл. 12, ст. 3).
към текста >>

69. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ Учениците на Исуса, след като получиха Светия Дух, започват да се събират по домовете си, на трапеза, където са принасяли хляб и вино, преломявали са хляба в името на възкръсналия Исус, който се възнесъл на небето и е седнал отдясно на Отца.
11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ Учениците на Исуса, след като получиха Светия Дух, започват да се събират по домовете си, на трапеза, където са принасяли хляб и вино, преломявали са хляба в името на възкръсналия Исус, който се възнесъл на небето и е седнал отдясно на Отца. Те са празнували това тайнство, чрез което са извиквали Святия Дух да слезе върху тях и върху даровете на трапезата, да ги освети и да ги превърне от спомен за плътта и кръвта Исусови в жив Небесен хляб и живо Слово. Те са празнували тази Евхаристия, тази благодарствена служба с радостни сърца (Деяния, гл. 2, ст. 46) всеки ден по домовете си. Светият Дух слизаше върху тях, кръщаваше ги и ги запечатваше със Сила.
към текста >>

Светият Дух слизаше върху тях, кръщаваше ги и ги запечатваше със Сила.
11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ Учениците на Исуса, след като получиха Светия Дух, започват да се събират по домовете си, на трапеза, където са принасяли хляб и вино, преломявали са хляба в името на възкръсналия Исус, който се възнесъл на небето и е седнал отдясно на Отца. Те са празнували това тайнство, чрез което са извиквали Святия Дух да слезе върху тях и върху даровете на трапезата, да ги освети и да ги превърне от спомен за плътта и кръвта Исусови в жив Небесен хляб и живо Слово. Те са празнували тази Евхаристия, тази благодарствена служба с радостни сърца (Деяния, гл. 2, ст. 46) всеки ден по домовете си. Светият Дух слизаше върху тях, кръщаваше ги и ги запечатваше със Сила. И те започнаха да проповядват Исуса като Син Божий чрез Светия Дух. И тези, които приемаха учението, се увеличаваха. „И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско и в общението, и в преломяването на хляба и в молитви." (Деяния, гл. 2, ст. 42). „И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани и изпълниха се всички Духом Светий и проповядваха Словото Божие с дръзновение." (Деяния, гл.
към текста >>

И те започнаха да проповядват Исуса като Син Божий чрез Светия Дух.
Те са празнували това тайнство, чрез което са извиквали Святия Дух да слезе върху тях и върху даровете на трапезата, да ги освети и да ги превърне от спомен за плътта и кръвта Исусови в жив Небесен хляб и живо Слово. Те са празнували тази Евхаристия, тази благодарствена служба с радостни сърца (Деяния, гл. 2, ст. 46) всеки ден по домовете си. Светият Дух слизаше върху тях, кръщаваше ги и ги запечатваше със Сила. И те започнаха да проповядват Исуса като Син Божий чрез Светия Дух. И тези, които приемаха учението, се увеличаваха. „И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско и в общението, и в преломяването на хляба и в молитви." (Деяния, гл. 2, ст. 42). „И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани и изпълниха се всички Духом Светий и проповядваха Словото Божие с дръзновение." (Деяния, гл. 4, ст. 33).
към текста >>

А с идването на Светия Дух върху тях да ги кръсти чрез Духа и да ги запечати в Духът Христов.
6, ст. 4). А покръстените със Святия Дух се увеличават. „И всеки ден пребъдваха единодушно в храма и преломяваха хляба, от къща в къща и приемаха храна с радост и простосърдечие." (Деяние, гл. 2, ст. 46). Те измолват Святия Дух да дойде върху предложените дарове и да ги приеме, и да ги освети. А с идването на Светия Дух върху тях да ги кръсти чрез Духа и да ги запечати в Духът Христов. Те поднасяха тези дарове, принасяха благодарствена молитва, хвалеха Бога, и Святият Дух благоволеше към тях, понеже слизаше върху тях и изливаше своята благодат. Хлябът бе Небесен хляб и Словото, което оживотворяваше всички чрез спомена за плътта на Исуса. А чашата с вино, бе наподобяваща кръвта на Исуса, дошла чрез Новия завет и вече слизаща чрез Святия Дух, и ги обличаше в Силата на Словото. Те имаха и хляба Небесен и Силата Божия и проповядваха, че Исус Христос е Син Божий чрез Словото и чрез знаменията, които правеха, със Словото на Христа и със Силата на Христовия Дух. Те виждаха, че Възкресението на Исуса чрез Христовия Дух е началото на Царството Божие.
към текста >>

И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов.
Апостолите пътуваха по двама, така, както навремето Исус ги беше изпратил двама по двама да благовествуват за идването Царството Божие. Те отиваха по домовете, събираха се на трапезата с хляб и вино. И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл. 8, ст. 15-17). И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов. И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите. Дори той започнал да слиза и върху езичниците, а не само върху юдеите. „Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45).
към текста >>

И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите.
Те отиваха по домовете, събираха се на трапезата с хляб и вино. И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл. 8, ст. 15-17). И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов. И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите. Дори той започнал да слиза и върху езичниците, а не само върху юдеите. „Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл.
към текста >>

Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл.
И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите. Дори той започнал да слиза и върху езичниците, а не само върху юдеите. „Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл. 14, ст. 3). Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19).
към текста >>

А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл.
„Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл. 14, ст. 3). Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст.
към текста >>

Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух.
Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух. Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух. А след това апостол Павел дава финала на това тайнство. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Святаго." Значи, самата Евхаристия повтаря онова, което бе направено на Тайната вечеря, това е възвестяване на изкупителната жертва, чрез която Исус стана от пасхален агнец на Голгота, в агнец Божий за изкупление греха на человеците. Това е възвестяване за идването на Святия Дух, на Духа Господен. Чрез Светият Дух, чрез Който се кръщават в един Дух, те стават едно тяло с Христос, защото от един Дух се хранят и от един Дух се поят.
към текста >>

Чрез Светият Дух, чрез Който се кръщават в един Дух, те стават едно тяло с Христос, защото от един Дух се хранят и от един Дух се поят.
Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух. Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух. А след това апостол Павел дава финала на това тайнство. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Святаго." Значи, самата Евхаристия повтаря онова, което бе направено на Тайната вечеря, това е възвестяване на изкупителната жертва, чрез която Исус стана от пасхален агнец на Голгота, в агнец Божий за изкупление греха на человеците. Това е възвестяване за идването на Святия Дух, на Духа Господен. Чрез Светият Дух, чрез Който се кръщават в един Дух, те стават едно тяло с Христос, защото от един Дух се хранят и от един Дух се поят. А тази канара е Христос. „А вие сте тяло Христово и частно удове." (I послание към коринтяните, гл. 12, ст. 27). А защо? „А който ни утвърдява с вас в Христа и който ни е помазал, е Бог.
към текста >>

Чрез Евхаристията, на трапезата стават едно тяло Христово чрез благовестието за Исуса Христа и слизанието на Светия Дух.
А защо? „А който ни утвърдява с вас в Христа и който ни е помазал, е Бог. Който и запечатва нас, и даде обручението на Духа в сърцата ни." (II послание към коринтяните, гл. 1, ст. 21-22). Този, който ги запечатва с Духа, е Христовият Дух, за да станат всички едно в Христа Исуса. Чрез Евхаристията, на трапезата стават едно тяло Христово чрез благовестието за Исуса Христа и слизанието на Светия Дух. Те стават един дух с Христа. „Имайте е себе си същия Дух, Който беше и е Христа Исуса." (Послание към филипяните, гл. 2, ст. 5). Защото Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл.
към текста >>

Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл.
2, ст. 5). Защото Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 14). И когато приключват Благодарствената служба, т.е. Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл. 13, ст. 14). Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
към текста >>

Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
(II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 14). И когато приключват Благодарствената служба, т.е. Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл. 13, ст. 14). Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
към текста >>

70. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ По времето на апостолите Евхаристията е повторение на Господнята вечеря.
12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ По времето на апостолите Евхаристията е повторение на Господнята вечеря. Правили са я за спомен на Исуса и в Негово име са викали Святия Дух, за да слезе върху трапезата им и да освети и да одухотвори хляба и виното. Със силата на Святия Дух те са полагали ръце и правили знамения и чудеса и мнозина са се кръщавали в един и същ Дух. Духът Христов. Но след като един подир друг те си заминават от този свят, то техните ученици продължават делото им. Освен това те са написали вече евангелията.
към текста >>

Апостолите и техните ученици са имали пряко общение с Христа чрез Светия Дух, Който е слизал върху тях.
Духът Христов. Но след като един подир друг те си заминават от този свят, то техните ученици продължават делото им. Освен това те са написали вече евангелията. Евангелието е било писание, което е давало известие за радостната вест, за благата вест за живота на Исуса и за възкресението на Духа Христов. Еванг елието е благовестие за идването Царството Божие. Апостолите и техните ученици са имали пряко общение с Христа чрез Светия Дух, Който е слизал върху тях. Те са се хранили с небесната храна и с небесното питие, което като дар се изсипвало от Святия Дух. Но минали години и Святият Дух вече не се явявал. Духът идва, за да приобщи всички в едно тяло Христово, понеже всички ожидащи Духа са частни удове от Него, отделни части от тялото. Но когато тези части и удове не са съгласни и не изповядват Духа в чистота и святост, то Той не идва и вече не слиза върху тях. Обяснението е много очевидно и ясно, когато някои са кръстени чрез Духа, а други не са.
към текста >>

71. І.02.05. НАДПИСЪТ НАД НЕБЕСНАТА ТВЪРД

„Божествен и свещен жертвеник, осветен с благодатта на Всесветия и живоначален Дух да се извършва на него Божествените и безкръвни жертви на всяко място на Неговото владичество." „Божествен и сеят жертвеник, осветен по милост от Всесветия и животворящ Дух, съдържащ Божествените безкръвни жертви на всяко място на владението му."
херувим, с разперени криле лети и като Вестител разнася написаното в рамката. Отстрани два ангела - серафими свирят на арфа, отляво и отдясно по един, и пеят и те възвестяват надписа. Надписът е в бяло поле и то на гръцки. По средата на рамката отдолу има хляб - приношение за молитвите, пеенето и хвалебствията на ангелите. Надписът, изписан с печатни букви на гръцки, но при превода има два малки нюанса, поради което ще ги дадем последователно. „Божествен и свещен жертвеник, осветен с благодатта на Всесветия и живоначален Дух да се извършва на него Божествените и безкръвни жертви на всяко място на Неговото владичество." „Божествен и сеят жертвеник, осветен по милост от Всесветия и животворящ Дух, съдържащ Божествените безкръвни жертви на всяко място на владението му."
към текста >>

72. І.02.06. НАДПИСЪТ ПОД ЗЕМНАТА ТВЪРД

В началото на надписа има кръст, след което следва текста: „Във време на патриаршествуването на Всесветия Вселенски патриарх господин, господин Паисий, който управлява всичко добре на светейшия синод в година 1747, януари 1, което се посвети от ...." „През патриаршествуването на светейшия и вселенски патриарх Господин, господин Паисий и управляващият всичко добре и Светия Синод е годината 1747, януари 1, който се освети от ...." Вселенският патриарх Паисий II е патриаршествувал четири пъти: I.
По средата на рамката има образ на лице на юноша, обвито в лаврови венци. Това е Вестителят от патриаршеското слово. Странично двете страни от рамката и долната част е с лаврови листа, които преминават в лавров венец, препасан с панделки. От двете страни долу отляво и отдясно има образи на агнета и пред тях хляб. Това са пасхални агнета за приношение, заедно с хлябове за приносите за изкупление на греховете, извършени от патриарха, който се е възкачил на патриаршеския престол. В началото на надписа има кръст, след което следва текста: „Във време на патриаршествуването на Всесветия Вселенски патриарх господин, господин Паисий, който управлява всичко добре на светейшия синод в година 1747, януари 1, което се посвети от ...." „През патриаршествуването на светейшия и вселенски патриарх Господин, господин Паисий и управляващият всичко добре и Светия Синод е годината 1747, януари 1, който се освети от ...." Вселенският патриарх Паисий II е патриаршествувал четири пъти: I. (1726 - 1733), II. (1740 - 1742), III. (1744 - 1748), IV. (1751 - 1752). По негово време е осветен този Антиминс лично от него.
към текста >>

73. І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

„Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г.
13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Отляво на Антиминса от 1747 г. извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон.
към текста >>

74. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими.
Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу.
към текста >>

И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска!
Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!...
към текста >>

75. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Третият мъж е бил също светия, но името му било утаено, то е било скрито. 8*.
Хванали Мина, измъчвали го, но той отново бил изцелен от Христа Тогава Ермоген видял два ангела във видение да слагат нетленен венец върху главата на Мина. Ермоген също приел Христа и двамата проповядвали. Императорът, след като научил всичко, сам дошъл в Александрия и посякъл двамата с меч и телата им били хвърлени в морето. Другият мъж е бил Св. Димитър Мученик Солунски - за него ще говорим по-късно и то много подробно. Третият мъж е бил също светия, но името му било утаено, то е било скрито. 8*. Девойката в бяла светлина и с дрехи от слънце разказала за греховете на християните преди 303 години, т.е, през 1443/1444 г. Божият гняв се излял върху християните при Варненската битка, поради това, че престъпили клетвата си при сключения мир с турците. Те били победени и с това робството продължило, и Константинопол паднал по-късно в турски ръце. Клетвопрестъплението пред Библията не се изличава. 9*. Поради ходатайството на Дева Мария, както и на християните мъченици Свети Димитър и Свети Мина, че до свършването на числото 153, писаните риби в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати дните на турското царство.
към текста >>

76. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

Писменото изложение до Светия синод не го открихме.
22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА 1*. Мария Казакова познава дъщерята на Константин Дъновски, която се казва също Мария, както и любезният му син Петър, който е Учителя Петър Дънов. Най-вероятно тя да е научила за Откровението от тях. 2*. Писменото изложение до Светия синод не го открихме. Но затова нарочно той го издава в специална книжка от 1905 г. и ние го имаме в оригинал, преснето на фотохартия. 3*. Тръбата на Ангела в последния ден, когато затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на своите слуги пророците (Откровение, гл. 10, ст. 7), И тогава седмият ангел казва: „Сбъдна се." (Откровение, гл.
към текста >>

77. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.
Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилинй ще възстанови ново християнско царство с првославен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко л\ясто да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги - страшно безкръвно жертвоприношение за прощение на греховете, за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго ДУХА, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин. И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска!
към текста >>

И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска!
Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин. И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавене, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий, който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята много различна премъдрост на всички, та дори и на властите земни!...
към текста >>

78. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

от Светия Дух в Кассъмъ джами (Св.
По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св. Димитър бил отдавна напуснал града, поради беззаконието на солуняни. И така всички църкви били превърнати в джамии и вече имали османски имена, като Касъмие, Ески джами, Касъм-паша. Якуб-паша и Синан-паша. Най-светлата страница и начало на възраждането на славянските и християнските народи започва от Откровението, дадено през 1854 г. от Светия Дух в Кассъмъ джами (Св. Димитър) на Константин Дъновски.
към текста >>

79. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие.
На 15.1.1821 г. умира влашкия княз Александър Суцо. От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г. Владимиреску вдига въстание във Влашко, съгласувано с етерията. В прокламацията на Владимиреску от 21.1,1821 г. говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните. Много българи се стекли във войските, предвождани от Павел и Димитър Македонски, Хаджи Продан и др.
към текста >>

80. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

на младия Константин Дъновски за залог, че Бог е съизволил към най-многострадалното племе, славянско племе, че трябва да правят моления, че чрез силата на Светия Дух да станат едно тяло и един дух и да възкръснат като народ, след като Турция „ке падне".
Започва Възраждането на българския народ. През 1824 г. излиза от печат първата българска училищна книга „Рибния буквар" на Петър Берон. Той поставя изрисувана риба на корицата, знак на първите християни, обозначаващ възкръсването от мъртвите, така че един народ трябва да възкръсне чрез четмо и писмо. Един единствен духовник остава жив, запазил Антиминса и той го предава на 10 април 1854 г. на младия Константин Дъновски за залог, че Бог е съизволил към най-многострадалното племе, славянско племе, че трябва да правят моления, че чрез силата на Светия Дух да станат едно тяло и един дух и да възкръснат като народ, след като Турция „ке падне". И оттук започва българското Възраждане чрез Светия Дух, който го задвижва и възражда от пепелищата на историята и забравата
към текста >>

И оттук започва българското Възраждане чрез Светия Дух, който го задвижва и възражда от пепелищата на историята и забравата
През 1824 г. излиза от печат първата българска училищна книга „Рибния буквар" на Петър Берон. Той поставя изрисувана риба на корицата, знак на първите християни, обозначаващ възкръсването от мъртвите, така че един народ трябва да възкръсне чрез четмо и писмо. Един единствен духовник остава жив, запазил Антиминса и той го предава на 10 април 1854 г. на младия Константин Дъновски за залог, че Бог е съизволил към най-многострадалното племе, славянско племе, че трябва да правят моления, че чрез силата на Светия Дух да станат едно тяло и един дух и да възкръснат като народ, след като Турция „ке падне". И оттук започва българското Възраждане чрез Светия Дух, който го задвижва и възражда от пепелищата на историята и забравата
към текста >>

81. І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА

То става на друго място - от Светия Дух.
Само монасите са пазели спомените за филики Етерия от 1821 г. А предателят Йордан Кисьов бил награден с пари от османските власти, отличен с особена дреха - бениш и сабя. Бил получил и берат, по силата на който се освобождавал от данъка за заслуга към турския султан. Отново бе издигнат кръста на Голгота и бяха разпънати на него служителите Христови, които искаха чрез вяра и народност да възкресят българския народ. Но на Голгота не става възкресението. То става на друго място - от Светия Дух. Възкресението се осъществява върху строго подготвени човеци - Духът не влиза в кого да е. Трябва времето да изтече и да дойдат онези човеци, които да приемат Духа на Обновата и Възкресението и чрез делата си да възкресят България. Това положение е много добре описано в Откровението, дадено на 24 април 1854 г. в Солун на Константин Дъновски.
към текста >>

82. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

Ето защо Константин Дъновски познава Петър Илиев или Петър Велянов, точно в този период и от него той узнава за Откровението на Светия Дух в църквата „Св.
Униатското движение се явява в противовес на руската политика, която поддържала гръцката патриаршия в Цариград и пречи за самостоятелна българска църква. Русия се смята за покровител на християнската църква и Патриаршия в турската империя, която е в ръцете на гърците. Ето защо в този период той, Константин Дъновски, е застъпник на униатите във Варненско. Но през 1870 г. се свиква нов църковен събор във Варна, освобождават архимандрит Панарет поради несправяне със задълженията си и отново се назначава за председател на църковно-училищната община Константин Дъновски. Ето защо Константин Дъновски познава Петър Илиев или Петър Велянов, точно в този период и от него той узнава за Откровението на Светия Дух в църквата „Св. Димитър" и за пророчеството „Турша ке падне". Трябва да се спомене също и онази руска брошура, която се разнася от таксидиотите - монаси, отпечатана в Москва през 1828 г. „Предсказание о падений турецкого царство". Тук при изречението „Паденти царства Измаила", а също и „Восстановление Греции", сбора на цифрите и при двете изречения поотделно дава 1828 година. А това е началото на Руско-турската война 1828-1829 г.
към текста >>

Несъмнено това е Откровението на Светия Дух върху Петър Велянов, вече униатски свещеник, проповедник и учител в одринските села.
Тук при изречението „Паденти царства Измаила", а също и „Восстановление Греции", сбора на цифрите и при двете изречения поотделно дава 1828 година. А това е началото на Руско-турската война 1828-1829 г. по повод на гръцкото въстание, започнало през 1821 година. Със сключване на Одринския мир през 1829 г., Гърция получава свобода и независимост. А Одрин е била първата османска столица. Несъмнено това е Откровението на Светия Дух върху Петър Велянов, вече униатски свещеник, проповедник и учител в одринските села. През есента на 1875 г. той открива пророчеството, изказано още през 1854 г. в църквата „Св. Димитър" чрез светогорския монах и бивш митрополит Йосиф Серски на гр. Варна и Месемврия на младия Константин Дъновски.
към текста >>

83. I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС

Светият Дух е творение на Отца и въздействува само върху светците.
Той може да бъде само един. Бог Отец е върховният Бог. А Син Божий е роден от волята на Отца, роден от същността на Отца преди всички векове. Синът не е във всичко равен на Отца, но е средно същество между Отца и Света. Той е само образ на Отца и подобен нему. Светият Дух е творение на Отца и въздействува само върху светците. За пръв път Евсезий споменава за неръкотворият образ на Исус Христос. Той твърди, че има писмата между Исуса и цар Авгар в архива на гр. Едеса и ги представя истински. Преданието за цар Авгар и Исус получава широко разпространение в различни варианти и славянски редакции. Славянската редакция преминава чрез гръцкия език.
към текста >>

Слязал Светият Дух и чрез Него Авгар окончателно оздравял от проказата.
Ти ми пишеш да дойда при тебе. На мен ми предстои да извърша тук всичко, за което съм пратен и след това да се възнеса при Оногова, който Ме е пратил. А когато се възнеса, ще ти пратя едного от моите ученици, който ще те излекува от болестта и ще дарува живот и на тебе, и на другите с тебе." Анани се върнал при своя цар Авгар и положил платното с Неръкотворния образ върху тялото му, който тутакси оздравял. Не останало следа по лицето му. Но после един от 70-тех апостола на име Тадей, пратен в Едеса след Христовото възнесение да проповядва благовещението, е положил ръцете си върху него. Слязал Светият Дух и чрез Него Авгар окончателно оздравял от проказата. Тогава цар Авгар със семейството си се покръстил в името на Исуса Христа, че е син Божий. А той дълбоко вярвал в Него за сторените чудеса, като изпратил писмо до Исуса. Той написал: „Като чух това за тебе, аз си рекох, че ти или си Бог, слязъл от Небето, или син Божий." Цар Авгар оказвал дълбоко благоговение към Неръкотворният образ и заповядал да го поставят в Едеса над градските порти, за да охранява града. През 313 г. император Константин чрез Миланския едикт и по-късно след 324 г.
към текста >>

84. I.03.36. КАК СЕ РАБОТИ С ИСТИНСКИЯ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

Дори апостол Павел говори, че след като Св, Дух слязъл върху апостолите, Той, Светият Дух и им припомнил всичко онова, което преди това е говорил Исус и което са били полузабравили.
36. КАК СЕ РАБОТИ С ИСТИНСКИЯ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА Учителят Петър Дънов съветва своите ученици да четат често Евангелието, за да могат да се свържат с епохата и с Духът Христов. Дори апостол Павел говори, че след като Св, Дух слязъл върху апостолите, Той, Светият Дух и им припомнил всичко онова, което преди това е говорил Исус и което са били полузабравили. Портретът, който връчваме към „Изгревът", том XI като приложение, трябва да бъде поставен в рамка на стената в молитвената стаичка, в която друг да не влиза. Застава се срещу образа и се вглеждате в него, съсредоточавате се в него известно време, за да навлезете в онази епоха. Тогава ще вземете Евангелието и ще прочетете на глас стихове от Евангелието. Иоанна, гл. 14, ст.
към текста >>

85. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

както се научих, отишъл е и осветил една църква в едно близко село в епархията на светия в Христе мой Месемврийски брат и друга в едно село на моята епархия".
Дъновски продължавал своята народополезна дейност. Той почнал да обихожда селата из епархията, да урежда църквите и църковните им работи, да освещава нови храмове чрез полагане на антиминс и мощи на светии, да пропагандира в селата да се присъединят към българската църква и пр. Според признанието на Варненския гръцки митрополит Йоаким, от 90 села, които канонически му принадлежали, му останали само 10, а другите признали българската църква. Ето как се оплаква митрополит Йоаким за това: „свещеникът Константин, за когото и преди година писах на църквата, е вече глава на българите тук и В околността. Преди няколко дена. както се научих, отишъл е и осветил една църква в едно близко село в епархията на светия в Христе мой Месемврийски брат и друга в едно село на моята епархия". Чрез пълното отделяне на варненските българи в църква, съвсем отделна от гърците и гръцката патриаршия, същите се окончателно уредили в особена нация, която рано или късно трябвало да бъде призната от турската власт; даже скоро тя била фактически призната чрез ред действия на властта. Сега изпъквал на дневен ред въпросът за уреждане и организиране на младата църква в цялата епархия. Всъщност това е било организиране на българския народ във Варненската епархия. Заслугите на Конст. Дъновски и тук са големи.
към текста >>

86. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление.
Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св. Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани.
към текста >>

Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим).
„Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св. Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К.
към текста >>

87. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение.
По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата гибел. Никога клирът не е направлявал сам и самоволно работите на църквата, нито и в най-дребните дори неща. Понякога той е бил прост зрител, съдействуващ против волята си на вършеното от ония в чисто църковни работи. Но с взаимни обвинения нищо добро не се постига. Всяка от обвиняемите страни дължи да призпае с християнска изповед, че е способстоувала така или иначе за катастрофата. Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение. Миряните трябва да признаят, че пренасянето на чуждици в областта на църквата, твърде голямото тяхно участие в нейните работи, ослабяването на центъра и на неговите спужители, на оня център, който е спасил православието и нацията, излагането от някои от тях на църковните светини, и пренасянето на неговата сила върху други центрове и тела от друг характер - всичко това е причината, която е предизвикала ослабването и отчаянието и в последствие катастрофалния упадък. Трябва прочее да се разбере, че в интереса на всички е да се засили този наш древен център, чрез пълната поддръжка и обмислената намеса на всички. Когато с Божия помощ тези начала преодолеят и у едните, и у другите, Църквата ще преживее безсъмнено дни на слава. Полезно и в общ интерес е двете страни да заработят заедно и съразмислят за поправяне и подобрение на работите. Безсъмнено светият клир, който има управата в ръце, особено висшият, съгласно със своята Божествена мисия, трябва да стои по-високо, което се изисква не само от чисто религиозните интереси на църквата, но и от ония на нацията.
към текста >>

Безсъмнено светият клир, който има управата в ръце, особено висшият, съгласно със своята Божествена мисия, трябва да стои по-високо, което се изисква не само от чисто религиозните интереси на църквата, но и от ония на нацията.
Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение. Миряните трябва да признаят, че пренасянето на чуждици в областта на църквата, твърде голямото тяхно участие в нейните работи, ослабяването на центъра и на неговите спужители, на оня център, който е спасил православието и нацията, излагането от някои от тях на църковните светини, и пренасянето на неговата сила върху други центрове и тела от друг характер - всичко това е причината, която е предизвикала ослабването и отчаянието и в последствие катастрофалния упадък. Трябва прочее да се разбере, че в интереса на всички е да се засили този наш древен център, чрез пълната поддръжка и обмислената намеса на всички. Когато с Божия помощ тези начала преодолеят и у едните, и у другите, Църквата ще преживее безсъмнено дни на слава. Полезно и в общ интерес е двете страни да заработят заедно и съразмислят за поправяне и подобрение на работите. Безсъмнено светият клир, който има управата в ръце, особено висшият, съгласно със своята Божествена мисия, трябва да стои по-високо, което се изисква не само от чисто религиозните интереси на църквата, но и от ония на нацията. А за подготвяне на истински и достоен за високото си предназначение и положение висш клир са нужни обмислени законоположения. Освен това Йоаким 111 предлага следните мерки за саниране на положението. Строг избор на определените за архиерейство, съвсем свободен от партизанство, от користни частни интереси и от странични вмешателства. Да се определи достатъчна и достойна издръжка за тях. Да се махнат от избирателния списък лицата без висше духовно образование, недобродетел-ните и недостойните.
към текста >>

88. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Димитрий Солунски" той получава откровение чрез Светия Дух и му бил връчен Антиминс от един възрастен монах.
През 1851 година Атанас Чорбаджи построява в село Хадърджа сграда за училище и църква. През 1854 година младият Константин Дъновски заминава за Солун с трима свои другари, пътуват с кораб. Оттам трябвало да заминат за Атон. Но станала буря, корабът пострадал и те били изхвърлени на брега и по чудо спасени, което той описва по-късно. Точно тогава, на 10 април 1854 год., в църквата „Св. Димитрий Солунски" той получава откровение чрез Светия Дух и му бил връчен Антиминс от един възрастен монах. На връщане от Солун, понеже била започнала Севастополската война (Кримската) 1854-1856 год., то село Хадърджа е било препълнено с турци и затова заминава в град Балчик, където е бил две години, след което се завръща в Хадърджа и учителствува една година. Оттам водят връзките му с това население. През 1857 год. Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, като преди това още като учител се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи, на име Добра. Така започва неговия нов живот за полза роду българскому чрез свещенодействие на роден старославянски и български език.
към текста >>

89. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Онзи, който се бори против тебе, нека знае, че се бори против Светия Дух.
Той тя люби и в теб се весели. Колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над тебе ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка се фанат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против тебе, нека знае, че се бори против Светия Дух. Ти си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, Който знае всичко, ето няма скришно пред Твоите очи. В Твоите ръце е сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът Ти ще е Трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва.
към текста >>

А понеже благоволявам в тебе по причина, че съм Бог вечен, Който те призовах според съизволението на светия Си Дух, от дълбочините на Своята душа и ти дадох види рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.
Когато всяка твар горе в небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол. Защото си свет и праведен. Боже, да дойде Твоето царство; Отче, да бъде Твоята воля, както горе в небето, така и на земята. И рече Господ, Господу моему: Аз съм светилник, който осветява душата ти, защото съм истинен сияещ в тъмнината. От преизобилието на живота Си те родих, за слава Моя, и от пълнотата на любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш волята Ми. А понеже благоволявам в тебе по причина, че съм Бог вечен, Който те призовах според съизволението на светия Си Дух, от дълбочините на Своята душа и ти дадох види рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то и затова те и призовах чрез Духът Си, за да Ме познаеш, че съм Бог Вечний. Единвсеобемящ, Който съм и Който създавам и движа, от Когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истия съм Аз, твой Отец - от века и до века. Всичко, що създавам, е за тебе, и ти за всичко.
към текста >>

Радвай се в Господа, извършвай всичко според съветите на Светия Дух.
Освети името Господне. Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му. Чудни са Божиите милости и щедрости. Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа, извършвай всичко според съветите на Светия Дух. Защото така говори Духът Господен: на третия стан възвание, а на четвъртия освещение; а в целостта натри и четири са седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще тя слушам, понеже съм Бог светий, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов, не търпят никое двоумие, нито двоеличие. Вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на благост.
към текста >>

90. IV. Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) 15 август, сряда, 7.30 часа вечерта

Молехме се на Светия Дух-Адонай да даде просвета и изпълни с всяка мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта, който е избрал Мъдростта, ще каже - Мъдростта, а който Добродетелта - Добродетелта.
Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ 15 август, сряда, 7.30 часа вечерта В 7 и половина часа Вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя в следния ред: във високо построената стая, в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, показана на рисунката, на която маса бяха поставени пасхалните съсъди, а до нея - три стола за И. Е. и А. Отец Благодарност Богу-Отцу Господ Исус Христос Адонай-Св. Дух Иехова-Елохим От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един по един изпълнявахме следното: благодаряхме Богу-Отцу; молехме се на Господа Исуса Христа-Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянството и цялото човечество. Молехме се на Светия Дух-Адонай да даде просвета и изпълни с всяка мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта, който е избрал Мъдростта, ще каже - Мъдростта, а който Добродетелта - Добродетелта. Правихме no 3 поклона и най-после прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщенията ни при изпълнението на горните 6 стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1. Тодор Бъчваров. 2. Дим. Голов. 3.
към текста >>

91. IV. 16 август, четвъртък

В седемтях прераждания той достига до степента „светия и по тази група от кръгове се стига до Якововата стълба.
Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши. Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра и далече сме, когато се отдалечаваме от него. Така в един кръг, колкото отиваме към центъра, толкова по-близо сме до централната точка. Откакто човек се съзнае като човек, необходими са 7 прераждания, за да стигне до Бога. В седемтях прераждания той достига до степента „светия и по тази група от кръгове се стига до Якововата стълба. Как трябва да се подигате? У вас теченията още не са свободни, те са още стени. Вие все се пазите един от друг и се страхувате един от друг. Не се бойте, че може да пропаднете. Знайте, че е невъзможно да се изгубите.
към текста >>

92. IV.17 август, петък

= Адонай - Светият Дух.
И в такива случаи винаги ще призовавате имената на тримата приятели, като казвате и имената им. А когато призовавате приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, И. Е., Утешителю Дух Святий А." (И. = Йехова, Е. = Елохим, А. = Адонай - Светият Дух. - Бел. на Вергилий Кръстев.)
към текста >>

93. IV.15 август 1907 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий. 6.
Кръстосване на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята. 2. Дясната ръка на лявото рамо. Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека. 3. Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота. 4. Дясната ръка горе - призоваване актив-В ността Божия - творческата сила Ехова (Йехова, Иеова). 5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий. 6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата. Това е Все - Светата Троица. Третото лице у нас е Синът. (А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел. на Вергилий Кръстев.) Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи.
към текста >>

94. IV.16 август 1907 година, четвъртък

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

става светия, но ако върви правилно; в противен случай може да се преражда и 5 000 000 пъти.
Нашата Земя е една душа - майка, която не иска да ни пуска към небето без борба. Тя е великата блудница. Развитието на човека противодействува да държи Земята астрално в своята орбита. В астралното поле центърът е Бог. Човек в 7 прераждания стига до лицето на Бога, т.е. става светия, но ако върви правилно; в противен случай може да се преражда и 5 000 000 пъти. В астралното поле центърът е по-голям, защото се гледа всичко като от фокус. Който познава Бога в себе си. ще познава и хората, чрез светлината, която Бог е хвърлил върху него. МЕНТАЛНО ПОЛЕ АСТРАЛНО ПОЛЕ Когато една мисъл ви мъчи, кажете й: „Ти си една илюзия" и тя ще изчезне със силата на вашата мисъл. С дълговете се връзвате с грешни хора и се въртите около им вързани с магнетични въжа.
към текста >>

95. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Ще дойде време, когато тези ваши братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават, но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете.
Аз ви говоря това, защото вие, които се водите от Духа, вашата работа трябва да бъде внимателна и тогава вашата работа ще бъде много по-успешна. Не е важното колко ще посеете, а важното е колко ще поникне и колко ще пожънете. Някои казват, че много работа са свършили, когато са говорили, но то е въпрос, защото плодът е, който ще определи работата. Тази Верига, в която сте свързани и която опасва цялата Земя, тя върви отгоре надолу и във всички народи не действува еднакво. Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всичките добри хора по цялото земно кълбо, защото вие действувате за Бога. Ще дойде време, когато тези ваши братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават, но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също както онова детенце, което 12 години не видяло майка си, но когато се разболяло, докторът повикал майка му и когато майката дошла и се докоснала до него. то веднага казало: „Мамо! " И така, когато вие срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната любов и няма да ви питат християни ли сте или какъв път държите. Те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, те са най-напреднапите.
към текста >>

96. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него.
Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа.
към текста >>

Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това?
Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа.
към текста >>

Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири.
И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

97. IV.16 август, събота 1914г.

Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него.
Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа.
към текста >>

Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това?
Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа.
към текста >>

Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири.
И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

98. IV.17 август, неделя 1914г.

Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли.
Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

99. IV.17 август, неделя 1914г.

Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли.
Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

100. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО