Търсене в текстове за 'Самопожертвувание'

У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм.

Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура.
към текста >>

Самопожертвуванието спада към Любовта като сила.

А това е целият цикъл на развитие от начало до край Любовта като стремеж върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Любовта като чувство върви към слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и у светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко. Но Любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват.
към текста >>

Самопожертвуванието спада в Любовта като сила.

Любовта като стремеж се движи към центъра на земята. Това са корените на Любовта в физическия свят. Любовта като чувство се движи към слънцето, към Бога. Това са клонищата на Любовта. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите, в Христа, у всички хора, които са готови да защитят, да се жертвуват за една Божествена кауза. Самопожертвуванието спада в Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип едва сега стъпва в свята. Тя обгръща всичко. В нея няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в свята.
към текста >>

Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото.

Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото. На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството. трябва да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце. Животът да дойде в съгласие с живата природа. Расите, народите, обществата, индивидът — те всички са тясно свързани помежду си.
към текста >>

Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше.

Опишете лозата, рекох.” И тя написва следното стихотворение: ЛОЗА Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза. Почувствувах скръбта й. всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше. Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова. Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София. Преподава английски и литература в горните класове.
към текста >>

Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките.

Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог.
към текста >>