Търсене в текстове за 'Самопожертвувание'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието.
Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и Славянството и само по този път ще се дойде до обединението. Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвованието го има у славяните. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Божието Царство на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между Славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога.
към текста >>

Една от великите черти на Славянството е самопожертвуванието.
Те носят културата на Братството. Бог иска Славяните да изпълнят една мисия. Чрез Славяните трябва да се внесе нещо ново - щедростта. Щедростта е качество на Славяните. Никой народ не е толкова щедър като тях. Една от великите черти на Славянството е самопожертвуванието. В Славяните работи Духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в Славянството. Новата култура ще излезе от Славянството. Досега не е имало такава компактна маса като Славянството готова за Новата култура. Хубавата черта на Славяните е алтруизмът.
към текста >>

2. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Имайте пред себе си жертвата на самопожертвувание.
Работете усърдно, но не се пресиляйте. Работете от Любов за Господа с всяко знание и мъдрост, които ви са дадени. Пазете дълбоко смирение, търпение, въздържание, самообладание. Дълбока вяра, силна надежда. Имайте пред очи само живата Истина, Великата Любов, която е Бог проявен в Христа. Имайте пред себе си жертвата на самопожертвувание. Дишайте дълбоко перемено, ту през едната ноздра, ту през другата. Сутрин започвайте с лявата, вечер с дясната. Дръжте пълна хармония с цялото Всемирно Братство. Учете всички на тази Любов, която носи здравие, щастие и блаженство. Тя, която отваря вратата на Новия Живот.
към текста >>

3. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Аз ви препоръчвам първите уроци на Самопожертвувание.
Добри и обични братя и сестри, Великият Учител на Любовта казва: Животът тук и горе е свързан с непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сега сме по-силни, Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всички народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голямата светлина отгоре. Аз ви препоръчвам първите уроци на Самопожертвувание. Човек не трябва да търси на земята спокойствие, но да му бъде радостно да върши волята Божия. За това добри и обични братя и сестри, ний като сътрудници и съработници на новата религия, религията на Любовта, да бъдем първите от ония, които са приели първите уроци на самопожертвувание т. е. едни от ония, които от Любов към Бога и цялото человечество да работим за мир и разбирателство на всички народи. С молитвите и мисълта си да работим за пробуждание съзнанието на всички человечески души от всички народи и племена, да се осъзнаят и потърсят Господа на Любов та, Той да живее в тяхно то съзнание и те в него. И чрез неговия Дух да придобият сила и светлина за работа и приложение Любовта Божия на земята.
към текста >>

За това добри и обични братя и сестри, ний като сътрудници и съработници на новата религия, религията на Любовта, да бъдем първите от ония, които са приели първите уроци на самопожертвувание т. е.
Ние сега сме по-силни, Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всички народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голямата светлина отгоре. Аз ви препоръчвам първите уроци на Самопожертвувание. Човек не трябва да търси на земята спокойствие, но да му бъде радостно да върши волята Божия. За това добри и обични братя и сестри, ний като сътрудници и съработници на новата религия, религията на Любовта, да бъдем първите от ония, които са приели първите уроци на самопожертвувание т. е. едни от ония, които от Любов към Бога и цялото человечество да работим за мир и разбирателство на всички народи. С молитвите и мисълта си да работим за пробуждание съзнанието на всички человечески души от всички народи и племена, да се осъзнаят и потърсят Господа на Любов та, Той да живее в тяхно то съзнание и те в него. И чрез неговия Дух да придобият сила и светлина за работа и приложение Любовта Божия на земята. Всеки от нас с пробудено съзнание да работи върху своя брат и ближен, за приемание и прилагание Божията Любов между всички народи. Небето търси хора, които да работят за повдигане на цялото человечество, за да се образува непреривното братство между всички народи и племена на земята.
към текста >>

4. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

В душата на Христос има милосердие, самопожертвувание.
Тези философи съветници ли са на Господа, та да знаят какво мисли Той? Те са като глухия, който слуша великия музикант, те са като слепия, който пипа платното на великия художник. Тези ли са хората, които ще ни покажат пътя на спасението, пътя на новата цивилизация, които ще ни покажат как трябва да се подобри животът. Това е онзи ангел, който ще ни научи на милосердие. Това е Христос. В душата на Христос има милосердие, самопожертвувание. Вие казвате: „Ние се скриваме да не ни демагнетизират, да ни ограбят." Отворете вашите каси, вашите сърца, всичко отворете. Охлювът си показва рогцата и после пак ги прибира. Вие трябва да напуснете вашите черупки. Аз не говоря на охлюви, на миди. Аз говоря на хора, които се питат: „Какво трябва да мисля, какъв е смисълът на моя живот в този Божественен свят, какво е моето предназначение, какво трябва да направя аз?
към текста >>

5. НАРЯДИ за 1917 година

Летопис Вергилий Кръстев

Да коленичиш, това подразбира закона на самоотвержението, самопожертвуванието.
Не го вземайте в лош смисъл. Ако взема една мярка и опитам дълбочината на сърцата и умовете ви, ще констатирам един факт, тъй, както си е. Тези думи, които ви говоря, аз ги тълкувам, те са в преносно значение, не ги вземайте в обикновен смисъл. Сърцата ви могат да бъдат и плитки, и дълбоки, Ако в сърцата ви постоянно влизат утайки, дъното им ще се изпълни и ще стане плитко. Има езера, които са станали плитки, а има и такива, които са станали по-дълбоки, Защо в жената се явява желание, щото мъжът да коленичи пред нея? Да коленичиш, това подразбира закона на самоотвержението, самопожертвуванието. Като направиш ъгли на колениченето, това показва, че си готов да слезнеш долу и да се самопожертвуваш. Когато умреш за някого и се жертвуваш, значи ти коленичиш пред него. Но когато някой момък коленичи пред някоя мома, той я лъже. Кажете: Колко българки има, които живеят идеално с мъжете си, никога да не са си казвали лоша дума? Аз ще ви оставя да размишлявате, вие сами да констатирате истината.
към текста >>

6. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 51-100

Савка Керемидчиева

Той може да я предаде по закона на вътрешната свобода и то само на някоя близка душа, чието сърдце гори с Любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога.
Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг. 99.Опитност. Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика! Опитността, която ученикът има, е само за него. Тя е свещената област в душата му! Тя е неговото богатство! Той може да я предаде по закона на вътрешната свобода и то само на някоя близка душа, чието сърдце гори с Любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога. Предаде ли я на един, който не е готов да го разбере и оцени, той ще преживее голяма скръб вътре в душата си. 100.Духът. Всичко в живота на ученика да става под силния подтик на Духа, без да има примесено нещо човешко.
към текста >>

7. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 101-150

Савка Керемидчиева

Има плач на самопожертвувание - за човечеството.
Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление. Има плач на самопожертвувание - за човечеството. Той е плачът на Христа. Има един идеален плач, когато човек е пред Великото. 123.Радост. Ограничи материалните си желания, и ще вкусиш от Радостта в Бога! 124.Вяра. Вярата реализира нещата. Ученикът вярва всякога.
към текста >>

8. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 61-80

Савка Керемидчиева

68 Ученикът може да предаде някоя своя опитност на някой свой приятел, в когото да е уверен, че има любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога.
И ако им се говори, те не живеят, а се претоварят и гръбнакът им се счупва. А даването на ученика седи в това да живее по Бога. Определяне. 65 Когато ученикът изведнъж се определи и говори за Бога, той ще се намери пред своя Учител, който ще го ръководи в живота му. Приложение. 66 Достатъчно е за ученика, като знае най- малкия от Божествените закони и го приложи, да напредне в пътя. Ученикът. 67 Ученикът преживява радости и скърби, каквито светът не може да почувства. Опитност. 68 Ученикът може да предаде някоя своя опитност на някой свой приятел, в когото да е уверен, че има любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога. Ако той сподели едно свое преживяване с някого, който не е готов да го разбере, той ще почувствува голяма скръб в душата си. Правило. 69 Всякога да желаеш Бог да знае всичко, което става в душата ти! Вяра. 70 Имай пълна вяра в Бога. Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне. Причина на подозрението и съмнението у човека се дължи на този вътрешен страх, да не би да изгуби това, което има човекът.
към текста >>

9. 18. ЗОДИАКЪТ

Николай Дойнов

Знака Овен е символ на саможертвата или Божественият принцип, на самопожертвуванието.
Този кръг разделен на 12 части, наречени домове, всеки дом е свързан с определено зодиакално съзвездие. Следователно всеки дом служи като резервоар, в който се влива, ако не цялата, то поне част от енергията на звездите, с които е свързан този дом. За да разберете влиянието на звездите, вие трябва да изучавате тяхното естество. Запример, Овен оказва влияние върху главата, мозъка, лицето. В умствено отнощение дава активност на мисълта, дава Холеричният темперамент, активен деятелен. Знака Овен е символ на саможертвата или Божественият принцип, на самопожертвуванието. Човек роден под знака Овен е импулсивен, решава нещата бързо, без да мисли много. Роденият през март е изложен на големи промени и противоречия. В края на краищата, той свършва добре, но с няколко белези на главата. Знака Телец е принципа на Майката т.е. на онази сила, която създава всички неща.
към текста >>

10. VI. Едно от пътуванията ми в другия свят

Елена Казанлъклиева

- Аз мисля - отговори малкият ми приятел, - че тези цъфнали цветенца са пробудените души с един по-висок стремеж на идеал, в който има съдържание, смисъл и самопожертвувание.
Като погледнах в лицето на другия брат, аз видях моя ръководител, който винаги ми се е явявал и сме пътували с него често. - Искате ли да идете още по-далеч и да видите още по-красиви къщи? - Аз изявих желание и тръгнахме. Веднага се намерихме на друго място, гдето имаше цели пространства с малки разновидни цветенца, а на друга страна - разсадници от дръвчета, които бяха с различна големина и от различна култура и представляваха нещо като пентограма. - Виждате ли, мои малки любители на знанието, какво можете да отгада- ете в тези фигури на дръвчетата и в тези малки цветенца с разновидни цветчета? - Аз мисля - отговори малкият ми приятел, - че тези цъфнали цветенца са пробудените души с един по-висок стремеж на идеал, в който има съдържание, смисъл и самопожертвувание. Дръвчетата показват, че има готови души, които чакат да се пресади в тях божественият живот. - А ти как мислиш? - се обърна той към мен. Така и аз мисля, както се изказа моят приятел. - Е, засега повече разбиране не може да се иска от вас, но по отговора се познава, че вие вървите към съществения път.
към текста >>

11. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

Имайте пред себе си жертвата на самопожертвувание.
Работете усърдно, но не се пресиляйте. Работете от Любов за Господа с всяко знание и мъдрост, които ви са дадени. Пазете дълбоко смирение, търпение, въздържание, самообладание. Дълбока вяра, силна надежда. Имайте пред очи само живата Истина, Великата Любов, която е Бог проявен в Христа. Имайте пред себе си жертвата на самопожертвувание. Дишайте дълбоко перемено, ту през едната ноздра, ту през другата. Сутрин започвайте с лявата, вечер с дясната. Дръжте пълна хармония с цялото Всемирно Братство. Учете Всички на тази Любов, която носи здравие, щастие и блаженство. Тя, която отваря вратата на Новия Живот.
към текста >>

12. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

Закон на техния живот е самопожертвуванието и служба на ближните.
Символ на всеобгрьщащата Любов. Родените под знака Риби, имат изглед на пълни хора, но те не са нито месести и набити, нито пълнокръвни - имат дребна кост и халтави, пълни форми. Рамената им са кръгли, лицето също кръгло с блед цвят и влажни, мечтателни Очи - това, което се нарича „риби очи”. Темпераментът нервно-лимфатичен. Чувствителни и мекосърдечни натури, способни да се вживяват в чуждите състояния, хората от този тип драговолно се отдават в служение на другите. Закон на техния живот е самопожертвуванието и служба на ближните. Затова много от чистите типове, родени под този знак, напущат светския живот и удоволствията и отиват между страдащите да им помагат. Болници, затвори, квартали на мизерията и нищетата - ето местата, където често ще срещнете на служба, в една или друга форма, тоя тип люде. Разбира се, не всички родени под тоя знак непременно се отдават на такъв род служение. Има измежду тях хора, които принадлежат към разни професии, но всички се отличават с по-голяма или по-малка състрадателност и отзивчивост към човешките неволи. Много от родените под Риби имат добре развити музикални и поетични дарби.
към текста >>

13. 16. Характерология (продължение)

(В. «Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4)

Натури, склонни към самопожертвувание.
В двата случая качествата са почти противоположни и от казаното досега за правия нос може да бъдат извадени заключения по аналогия, като се държи, разбира се, сметка за съответното поле, в което става проявата физическо, чувствено или умствено. Единия нос бихме могли да наречем активен, другия пасивен, но и двата са с преобладание на кривите линии, чувствата, желанията, които са главният двигател. В единия случай като чувства, които търсят пласиране. Изобилие на извор, който очертава своята дейност с рекичката, на която дава начало (такъв човек търси да обединява, усвоява и завладява, да притежава и обсебва), центърът на което е личната придобивка. Във втория случай вдлъбнатият нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят, като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури, склонни към самопожертвувание. Добри, предани майки. В първия умът е насочен към обмисляне, обхващане, асимилирание; във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство. Първите форми са присъщи на изследователя, банкера, пълководеца; вторите на жени, учени, които следват своя вътрешен подтик. Първата форма е на ума, сметката и след това желанието; втората на чувството, желанието, личното, любопитството. Мъже с орлови носове са честолюбиви.
към текста >>

14. (135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)

Самопожертвуванието и безкористието са основните признаци на истинския интелигент водач.
Статията «Интелигенция» от Луков. Това са думи, наредени хубаво, но няма дълбок принцип в основата им. Говори за създавание (?) на интелигенция от «ние» - кои сме тия «ние», не може да се разбере. Той не иска да каже основния признак на водача интелигент, защото ще трябва да се изключи сам от редовете им. Всяко нещо се крепи и създава от функцията - разумният живот в цялото и за цялото. Самопожертвуванието и безкористието са основните признаци на истинския интелигент водач. «Пастирът живота си полага за овците, а наемникът оставя стадото и бяга.» Това е, с което трябва да се проверяват тия, които са кандидати за пастири, и тогава да взимат името на интелигента. Всеки пази това и цени това, което му е потребно - но паразити никой не обича. Интелигенцията, или, по-право - псевдоинтелигенцията в нас - е далеч от тоя идеал сега, защото и тия «ние», които водиха, купуваха развалени брич-ки автомобили по максимални цени за най-модерни коли... Народът има безпогрешно чувство и цени всеки, който искрено и безкористно го обича, макар не всякога да го разбира добре. Но други са, които не дават да слуша истинските си водачи, защото ще отпаднат доходите им от патриотизма им - затова те с всички средства правят възможното народът да не тръгне след тях. В края на краищата народът си намира пак пътя, но страда.
към текста >>

15. 26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*

Гладните, босите, но чисти по души и дела, защото дошло е време те да съградят Новата България, но не по езически закони, Римското право, Белгийска конституция, а по Христовите закони и принципи с братска обич, истинско самопожертвувание, лично безкористие.
По новите пътища, с новите хора! Да, „афиф” беше дело на всеки новатор за вас - хората на старото. Да, афиф е и нашето дело за хората на старото. Но както успяха те - хората на новото - в миналото, така ще успеем и ний и нас ще ни разберат тези, които имат очи и виждат, уши и слушат, сърце и обич. Гонените за правдата, Истината, Свободата. Гладните, босите, но чисти по души и дела, защото дошло е време те да съградят Новата България, но не по езически закони, Римското право, Белгийска конституция, а по Христовите закони и принципи с братска обич, истинско самопожертвувание, лично безкористие. * афиф (тур. hafif, от ар.) - несериозен, лек, лекомислен, слаб. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) ** Горното не е измислени, а исторически верни сцени. Гледай списание „Аероплан”, бр, 1 (бел. а.).
към текста >>

16. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

свидетелствуват за духа на българския войн, за неговото самопожертвувание.
Не тук, пред тая Камара, която преди 8 години, по прищявката на народняци и цанковисти, вкараха българския народ да мре. Ето ни нас пред тая Камара, в която преди 8 тежки години пратиха българина да мре. Народняци и цанковисти създадоха на нашето общество хубаво развлечение с обявяването на войната, защото, когато ние трябваше да идем да мрем, за да пазим Родината ни от разорение, тогава това общество ни кичеше с цветя, и даже и мулетата ни кичеха с цветя. С цветя, песни и с юдини целувки ни пращаха да мрем, и ние мряхме. Хубавите имена: Лозенград, Одрин, Чатапджа, Шар кьой и др. свидетелствуват за духа на българския войн, за неговото самопожертвувание. Българският войн се надвеси като орел над Цариград, огледа се във водите на Мраморно и Егейско морета, учуди света със своето самопожертвувание, но за голямо нещастие, нашата кекава дипломация учуди света със своята бездарщина и българският Войник се завърна съкрушен в своя роден край. Смелите борци, които записаха с топлата си и алена кръв светли страници в историята, останаха там в безименни гробове. Те умираха с пълна вяра, че техните близки не ще останат на пътя, че това правителство и това общество, което ги изпраща с цветя, песни и целувки, не ще оставят техните близки да скитат немили-недраги из България, С такива мечти те посрещнаха смъртта. На другите пък, които оставиха част от телата си, благодарното Отечество в знак на признателност дари по два-три кръста за храброст. То ги дари с кръстове за храброст, но и дари ги с патерици и изкуствени краища, и стъклени очи.
към текста >>

Българският войн се надвеси като орел над Цариград, огледа се във водите на Мраморно и Егейско морета, учуди света със своето самопожертвувание, но за голямо нещастие, нашата кекава дипломация учуди света със своята бездарщина и българският Войник се завърна съкрушен в своя роден край.
Ето ни нас пред тая Камара, в която преди 8 тежки години пратиха българина да мре. Народняци и цанковисти създадоха на нашето общество хубаво развлечение с обявяването на войната, защото, когато ние трябваше да идем да мрем, за да пазим Родината ни от разорение, тогава това общество ни кичеше с цветя, и даже и мулетата ни кичеха с цветя. С цветя, песни и с юдини целувки ни пращаха да мрем, и ние мряхме. Хубавите имена: Лозенград, Одрин, Чатапджа, Шар кьой и др. свидетелствуват за духа на българския войн, за неговото самопожертвувание. Българският войн се надвеси като орел над Цариград, огледа се във водите на Мраморно и Егейско морета, учуди света със своето самопожертвувание, но за голямо нещастие, нашата кекава дипломация учуди света със своята бездарщина и българският Войник се завърна съкрушен в своя роден край. Смелите борци, които записаха с топлата си и алена кръв светли страници в историята, останаха там в безименни гробове. Те умираха с пълна вяра, че техните близки не ще останат на пътя, че това правителство и това общество, което ги изпраща с цветя, песни и целувки, не ще оставят техните близки да скитат немили-недраги из България, С такива мечти те посрещнаха смъртта. На другите пък, които оставиха част от телата си, благодарното Отечество в знак на признателност дари по два-три кръста за храброст. То ги дари с кръстове за храброст, но и дари ги с патерици и изкуствени краища, и стъклени очи. Цели три години управляващите не обърнаха внимание на тях.
към текста >>

17. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

Аз Ви преподавам първите уроци на самопожертвувание.
Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак. Те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот на Любовта на безсмъртието. Аз Ви преподавам първите уроци на самопожертвувание. Човек не трябва да търси на Земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши волята Божия. Дерзайте, Аз ще ви водя и вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели от Пеня, Димитрина и Христа и всички други.
към текста >>

18. 1. ЖЕНАТА И ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

Според мене, законът на самопожертвуванието не е нищо друго, освен изплащане на дълговете си.
Моята дума се обосновава на един много тънък конец, който се нарича конец на любовта. Христос се обръща към онези, които са учили това учение, които са събудени. Затова и аз няма какво да ви уча, но трябва да прилагате божествените принципи, на които сте се учили вече. За прилагането на един божествен принцип има известни методи. Човек , който иска да използува едно учение , трябва първо да плати всичките си дългове . Според мене, законът на самопожертвуванието не е нищо друго, освен изплащане на дълговете си. А дълговете са направени по причина на собствеността. Ще кажете: „е, тогава може". Как може? Може, например да станеш богат, учен и т.н. Не, с това нищо не може да направиш.
към текста >>

Учението може да има резултат само тогава, когато човек приложи закона на самопожертвуванието за цялото човечество, само тогава ще се пожертвувате за себе си.
Ще кажете: „е, тогава може". Как може? Може, например да станеш богат, учен и т.н. Не, с това нищо не може да направиш. Много хора са прилагали това учение, много са искали да бъдат богати, учени, здрави, но не са го задържали за дълго време. Учението може да има резултат само тогава, когато човек приложи закона на самопожертвуванието за цялото човечество, само тогава ще се пожертвувате за себе си. Ако се пожертвувате за доброто на човечеството и го подигнете само един сантиметър в неговото положение, вие в следния път, когато се върнете на земята, ще влезете в тия благоприятни условия на живота, за които сами сте причината. Всички самоубийства в света произтичат от закона за собствеността. Жена иска да владее мъжа си, и ако не успява в това, отчайва се и се самоубива Жената дава наставления на мъжа си, как да гледа или да не гледа на чуждите жени и т.н. Сега мъжът е попаднал в тия погрешки, защото е роден от жена. Жените са отговорни за грешките, в които изпадат мъжете, те ги научиха на този закон.
към текста >>

19. 6. НОВИЯТ ЖИВОТ В НОВИ ФОРМИ

Копнеж, обаче, има в младото поколение, може да учи, в него има самопожертвувание, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философствуват.
Онова младо поколение, което бяга от църквите, какво ще правите с него? Ще кажете, те са безбожници. Не са безбожници. В тях има един копнеж за нови идеи, и аз споделям техните мисли. Може да има в тях някои крайности, които не споделям. Копнеж, обаче, има в младото поколение, може да учи, в него има самопожертвувание, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философствуват. Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват". Новият живот ще се изрази в нови форми. В новия живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със счупени крака хора няма да има, а ще бъде живот на пълна хармония. Всичко това може да го приложим на опит. Но трябва да чакате, защото това не може да стане в една година.
към текста >>

20. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: «Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби.» И решили да го премахнат, като създали кръста: «Човек, който разваля порядките на старите - казали му те, - заслужава КРЪСТНА СМЪРТ.» Значи, при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно на своята плоскост) и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата.
Това не са нито от гледището на растенията, нито от гледището на нравите, нито от гледището на млекопитающите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата. Но, за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществующите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй, както всички писатели в тая област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни. Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици - ХРИСТА, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ - еврейския, който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: «Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби.» И решили да го премахнат, като създали кръста: «Човек, който разваля порядките на старите - казали му те, - заслужава КРЪСТНА СМЪРТ.» Значи, при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно на своята плоскост) и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи - отвесните, те са общочовешки идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които дей- ствуват в света. Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от Латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформирането на човечеството. Но, понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.
към текста >>

- че трябва самопожертвувание - който има много, трябва да раздава.
- Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде назаем... И ние си запишем тия крини на кредита си: «Цариград е наш»... Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска РУСИЯ. Тя притежаваше най-обширната част от Земята, която някога е била давана на един народ, откогато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар - Левпул, който накарал своите учени да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прокара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже къде е нейният прав път, т. е. - че трябва самопожертвувание - който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране - на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко - и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своята свобода - чрез сила. Ако дойдем до Югославия - и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави - ИМПЕРИЯ на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Балкана под своя знаменател. А България - тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже - и тя бие!... На славяните липсва трезвен ум!...
към текста >>

21. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

Ражда се, да научи великия закон на самопожертвуванието.
На Елисей когато децата се - подигравали, излезли мечки и ги разпъдили. Подигравките избягвайте! Не се смейте на погрешките на другите! Ако ви зададат въпроса: защо се раждате, защо растете, защо умирате, как ще отговорите? Защо млади и стари умират? Ражда се, да научи великия закон на самопожертвуванието. Смирява го Господ в малка форма! Господ, когато работи, от нищото може да направи нещо; от малкото да направи голямо. Всякой да стане написана книга и ангелите, като ви видят, ще ви ценят. Като ученик, идеалът ви да бъде - да сте написана книга, в която да са писали ангелите, светиите, Господ да е писал. Красиво е това, да се опростите с миналото, а с новото ще постъпвате.
към текста >>

22. 180. Лозата е един спящ ангел

Весела Несторова

Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше, е самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше.
Лоза Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза. Почувствувах скръбта й. Всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше, е самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше. Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.
към текста >>

23. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?...
Коя бе тая сила, която крепеше Бдинеца на неговата позиция, като че бе "вързан" върху й и противника със своите частични успехи само до в предните й окопи, не реализира нищо в тая борба, не можа да го "откърти", ако и да освен с материално превъзходство - бойно и домакинско, но още и числено петорно повече и трябваше, Бдинския полк с три дружинния си състав /4-тата бе на Галчица планина/ да се бори непрестанно и да отблъсква последователно бесните атаки от 31/2 французки дивизии, в осмодневната си борба. Съставът на тия дивизии бе най-разноцветен - пъстрокожи бойци, събрани от цялото земно кълбо на французките колонии. Питаме се, коя бе тая сила?... Това бе несъкрушимия боен дух, пламенен и борчески, който не гаснеше в Бдинеца през всичките фази на неговия живот. Не е бил гаснал, а е бил пламенен и борчески и на Сливница през 1885 и на Чаталджа през 1912/13 година; и на Струма през 1916 година и навсякъде при по-маловажни и по-високи моменти, гдето Бдинеца е бил изпращан за да изпълни един свой Свещен дълг за общото благо... Сега през мартенските боеве - 1917 година, бяха същите морални устои, които прославиха българското племе и оръжие за неговата свобода, чрез Бдинеца, защото в неговата душа липсваше, каквато и да била поквара. От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?... Във всеки случай, не е виновен българския боец, който доблестно изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени! ",.. Тоя закон бе ръководната мисъл на Бдинеца при изпълнение своя войнишки дълг и своите граждански задължения... Налагаше се, прочее на неговите началници да крепят тия висши добродетели в Бдинеца, в българския боец, и да ги затвърдяват все повече и повече, до култ в неговото естество духовно, умствено и физическо. Допусне ли се веднъж прояждание, разлагането е готово и наново съграждение и съзиждане и заздравяване на болния организъм е вече твърде трудно, а някога идва и умирането завинаги. Имаме примери от нашата история... 12 март 1917 година. Неуморима и без прекъсване работа по укрепването на позицията кота 1248 продължава под непрекъснатия гнет на противниковия огън.
към текста >>

24. 4.6. ОБЕЗСОЛЕНО И ПРЕСОЛЕНО - ГОРДОСТ И СМИРЕНИЕ

Минчо Сотиров

Всички признават, че пътя, по който сега се върви е трънлив - не само трънлив, но и с наклон надолу, който все повече и повече се усилва и се обръща на сипей, гдето само една силна мощна ръка, една твърда воля, която да бъде рожба на един светъл мъдър ум, пропит със знания на разум свише и на едно благородно сърце чисто от корист и силно за самопожертвувание за общо благо, биха могли да спрат катастрофалното падение, към дъното на пропастта, към долината на смъртта. Смърт!...
" се заповядва от управническото кресло на властниците и се редят закони и правилници за определяне пътя, по който трябва да върви обществото. Така е по днешния свят във всички държави. И въпреки литература, проповеди и закони, обществото продължава да си върви по пътя, по който е тръгнало, а той е пътят, по който се движат неговите водачи... Пътят е оправен, обществото е поправено, водачите обществени го водят - те имат своя факел, бихме рекли свещен факел, а самите те - светилата на обществото казват, че обществото трябва да се поправи. Явява се въпрос: кой кого ще поправи... гдето е обществото, там го води водача обществен със своя факел. Кой ще поправи обществото, кой ще поправи водача? Всички признават, че пътя, по който сега се върви е трънлив - не само трънлив, но и с наклон надолу, който все повече и повече се усилва и се обръща на сипей, гдето само една силна мощна ръка, една твърда воля, която да бъде рожба на един светъл мъдър ум, пропит със знания на разум свише и на едно благородно сърце чисто от корист и силно за самопожертвувание за общо благо, биха могли да спрат катастрофалното падение, към дъното на пропастта, към долината на смъртта. Смърт!... Да, тя е нарамила своята "коса", своето оръжие и за коситба се готви, защото времето е дошло, а "обществото" спи и ще бъде изненадано в своя сън, с привидно спокойствие в обятията на Морфея, всъщност с нощни видения на неспокойствия, виждайки движущите се призраци на катастрофи икономически, финансови, политически, просветни, природни, атмосферни бури и др. И стряска се спящия, отваря очи, за да види, че "косата на смъртта" се е спряла до неговата шия... но късно е вече да противодействува... и отлетява си във вечността, както са отлетяли цели народи, общества, великани на злото и само историята ни напомня за тяхното някогашно "минало величие", а сега вече смъртни и в забвения, а са останали да живеят само гениите на доброто, творците на общото благо, жертва на безкористната Божествена Любов... техния Дух само витае над човечеството и го зове към неизчерпаемия извор на живота на безсмъртието.
към текста >>

25. IV. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ; 1. ПРЕДГОВОР

Минчо Сотиров

Те съставляват ценно съкровище и скъпо наследство за Българския народ, защото са изкупителната жертва за реализирането на върховния ни отечествен идеал, и от спомена за славните им дела и подвизи ще черпят сила и мощ, бъдните поколения и ще се възпитават в дух на отечестволюбие, самопожертвувание и себеотрицание.
София, Лазар М. Котев, 1913. 1. ПРЕДГОВОР Свещената за нас българите Балканска Освободителна война покоси живата на много млади интелигентни сили, грабна много скъпи жертви, погреба безвъзвратно много светли надежди и хвърли в дълбок траур много български семейства. Но нека ни теши мисълта поне, че върху свещените кости на тези скъпи герои се изгради величието на целокупното ни Отечество и се осъществи вековния ни народен идеал и че от изобилно пролятата юнашка кръв, изгря сияйното слънце на свободата за поробените ни братя. На нас, живите и близки на тях до сърце, се налага свят дълг да направим всичко възможно, за да увековечим паметта и обезсмъртим имената на тези мили герои на вечни времена и ги завещаем на потомството. Те съставляват ценно съкровище и скъпо наследство за Българския народ, защото са изкупителната жертва за реализирането на върховния ни отечествен идеал, и от спомена за славните им дела и подвизи ще черпят сила и мощ, бъдните поколения и ще се възпитават в дух на отечестволюбие, самопожертвувание и себеотрицание. Най-доброто средство за увековечаване паметта на починалите герои е да се опишат делата и подвизите им и се завещаят за пример и назидание на поколенията. Това ще бъде един жив и несъкрушим навеки паметник за тях, който ще разнася безсмъртната им слава между народа и ще буди в младите поколения непреодолимо желание и стремеж за подражание. За горната цел ние се заехме да напишем и издадем биографиите на загиналите през войната офицери. Сведенията сме черпили от най- достоверни източници. Особено тези за бойните им подвизи и геройската им смърт сме събирали на самото бойно поле от очевидци-свидетели.
към текста >>

26. 24. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

където е работил като скромен труженик със себеотрицание и самопожертвувание на Божествената нива личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров след неговото заминаване 1918 г.
Намерен същия ден вечерта между 18-19 часа мъртъв, от две наши сестри, застанал на колене пред Пентаграма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав. Погребан в неделя - 12 декември в с. Тополица, Айтоско. Поканен от Учителя е постъпил в Братството в гр. Бургас. През 1905 г. където е работил като скромен труженик със себеотрицание и самопожертвувание на Божествената нива личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров след неговото заминаване 1918 г. е бил ръководител на Братството в гр. Бургас до края на живота си. Брат Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел, доблестен във всяко отношение. Със силно волеви характер, точен, изпълнителен работник на духът на Истината. Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния.
към текста >>

Тъй вдъхновен от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвувание иска и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба за благото на цялото човечество, в служба на великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприема новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си.
Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител. Записвал е всички разговори помежду им. С каква силна жар ни вдъхновяваше! Искаше да влее в нас, да се запамети у нас всичко, което знаеше около Словото, около незнайното, около висшето. Ободряваше ни, усилваше вярата ни със своите опитности и изживелици около Учителя и през време на боевете, ръководен от великия Му дух. Тъй вдъхновен от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвувание иска и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба за благото на цялото човечество, в служба на великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприема новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си. АУМ Според оставени записки - 13-ти Псалом му е подарък от Учителя, София, 14 май 1917 г., 12 ч. по обяд ... и да си чете 91 и 61 Псалом. Песента "Тъги скърби са богатство" посветена му лично от Учителя, когато го е повикал от Бургас в София. Влакът е трябвало да пристигне 8 часа вечерта. Имало закъснение.
към текста >>

27. 23. ИЗКУПЛЕНИЕ

Тодор Божков

Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене, безстрашие и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение.
Материалистите и псевдокултурните хора често пъти, за свое оправдание и по своя логика, задават въпроса какво всъщност е направил Христос, какво Той е оставил на света, какви са Неговите заслуги и според тях Той нищо не е направил. Нито победи, нито завоевания, материални богатства, дворци и паметници, никаква сила. никакви закони, които да ръководят материално човечество. Всъщност обаче ние мъчно бихме си представили какво би представлявал живота днес, без Христовото учение изкупено с великата Негова жертва и Неговото разпятие. Какво би бил днес света без Христовото възкресение? Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене, безстрашие и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение. Жертва доброволна и съзнателна, жертва за доброто на своя народ, жертва за своя ближен и за спасение на човешкото в човека. Това е изкуплението и подвига на духа, вечния извор на всяко знание, сила и добрина, неща вечни за човека. Не се гаси това що не гасне, казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене." Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико на своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски. Каква сила, какво смирение и каква доблест и величие надуха! Това са неща, които не могат да се опишат, нито да се представят, неща, които са неизразими нито в съчинение, нито в поеми и паметници.
към текста >>

28. 30. Колонията на „Възражданци” в България; Задачите на колонията на „Възражданци“,

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Да устроим целия си живот на началата на търпимост, самопожертвувание, любов, свобода и равенство.
Най-сетне тя е и по-радостна, така ни се струваше тогава. Но не само това ни говореше в полза на колонията, тя имаше и друга страна, която повече от всичко ни примамваше и увличаше. Да се съберем заедно, да работим общо, без да държим сметка нито за силата, нито за работоспособността, нито за нуждите на отделните членове на колонията. Да нямаме собственост, да не считаме нищо за свое, да се отнасяме с пълно доверие към тези, които биха водили паричните или въобще материалните работи на колонията. От никого да не искаме отчет за делата - било лични, било комунални. Да устроим целия си живот на началата на търпимост, самопожертвувание, любов, свобода и равенство. Да нямаме началник, да решаваме всичките си общи работи заедно и свободно, вслушвайки се любовно в думите един на друг и отстъпвайки си взаимно в дреболиите. Да се опростим и пречистим. Да не вземаме по възможност участие в онези компромиси на живота, които ни окръжават на всяка крачка - да се отстраним от богатството и осигуреността, от тази кървава цивилизация с нейния шум, разкош и празност, от притесняването на ближните, от държавата, църквата, военщината. Да не се ползуваме не само от робския труд на другите хора, но и от труда на животните. Да поддържаме своя живот и да водим цялото си домакинство само със своя личен труд, без да се ползуваме нито от наемни работници, нито от животни С една дума, ние си задавахме грандиозни планове за преустройството на живота.
към текста >>

29. 13. Истинският режисьор (операта „Лучия ди Ламермур” от Гаетано Доницети и съветите на Учителя)

Ликвидация е самоотричане, самопожертвувание.
Няма култура духовна. А аз всичко приемах с любов, тъй ме научи Учителят. И най-невъзможните постъпки ги приемах с усмивка и без роптание. Господ щом ги допуща, значи ти ликвидираш кармата си с тях, като изтърпиш. Ако роптаеш, това не е ликвидация. Ликвидация е самоотричане, самопожертвувание. ________________________ 32) Драган Николов Кърджиев, 1896-1968, оперен режисьор 33) „Лучия ди Ламермур”, опера от Гаетано Доницети / Gaetano Donizetti, Domenico Gaetano Maria Donizetti, 1797-1848, композитор
към текста >>

0.96168208122253