НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
60
резултата в
48
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Животът на новия човек ще бъде живот на
самоотричане
и жертва.
Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир. Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата.
Животът на новия човек ще бъде живот на
самоотричане
и жертва.
Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота.
към текста >>
2.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно
самоотричане
.
Учащият се трябва да умее ъвв всеки момент да стане съвсем празен съд, в който се влива чужд, непознат свят. Моменти на познанието са онзи мигновения, когато мълчи всяко съждение, всяка критика, които изхождат от нас. Например, когато ние се срещаме с някой човек, не е важно по-умни ли сме от него. И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец. И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето.
За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно
самоотричане
.
И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях.
към текста >>
3.
Окото и науката
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Най-жестокото сърце изпитва понякога това чувство, всеки човек съзнава, че
самоотричането
, това е центърът на нравствеността!
В центъра на всяка религия стои една и съща идея, макар и изразена в различни форми, прави добро на другите! Това, което ръководи човечеството в неговия живот, това е милосърдието, любов км хората, към всичко живо. Но това е само израз на вечната Истина в различните ù форми; светът, това съм аз; светът, това е едно цяло. Иначе, защо да правя на другите добро; какво би ме подбудило към това? Самата тази взаимна симпатия, това чувство на единство и тъждественост ни подбуждат.
Най-жестокото сърце изпитва понякога това чувство, всеки човек съзнава, че
самоотричането
, това е центърът на нравствеността!
А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно същество. Понятията „аз". „мое", са резултат на минали суеверия. Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз. И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това.
към текста >>
А
самоотричането
, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно същество.
Това, което ръководи човечеството в неговия живот, това е милосърдието, любов км хората, към всичко живо. Но това е само израз на вечната Истина в различните ù форми; светът, това съм аз; светът, това е едно цяло. Иначе, защо да правя на другите добро; какво би ме подбудило към това? Самата тази взаимна симпатия, това чувство на единство и тъждественост ни подбуждат. Най-жестокото сърце изпитва понякога това чувство, всеки човек съзнава, че самоотричането, това е центърът на нравствеността!
А
самоотричането
, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно същество.
Понятията „аз". „мое", са резултат на минали суеверия. Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз. И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това. По голямата част от човечеството прави това безсъзнателно, но нека всички хора се стремят към това съзнателно; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното.
към текста >>
4.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през
самоотричането
.
Това важи както за отделния човек, така и за расата. Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност. Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ? По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното.
Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през
самоотричането
.
Как тогаз туй ще е егоистично? Като се очистите, ще дойдете от нисшото аз към висшето Аз (Божественото), към връзка с Цялото. И тогаз ще обичате всички и на всички ще помагате. Освен това, собственото ви съвършенство няма ли да направи и цялото човечество по-съвършено? Нали в слабо осветено место една светлина повече намалява тъмнината?
към текста >>
5.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за
самоотричането
.
Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност.
Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за
самоотричането
.
Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото.
към текста >>
В минутата на
самоотричането
вие ще познаете Единството.
Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
В минутата на
самоотричането
вие ще познаете Единството.
Светлината обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца. Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко.
към текста >>
6.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното
самоотричане
, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота?
При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми.
И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното
самоотричане
, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота?
Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили!
към текста >>
Защо работят с любов, със
самоотричане
за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие?
Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така?
Защо работят с любов, със
самоотричане
за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие?
Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие? Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света! Те съзнават, че живеят във всички и че всички живеят в тях! Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога!
към текста >>
7.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява
самоотричане
, самозабрава за другите.
Интересен е преломът, който става у Гогол; как той след една вътрешна криза излиза възроден, с едно вътрешно прозрение, че трябва да служи на Великото, на Разумното, което работи вътре в нас и че това служене се проявява в живеене за другите. Ако прочетете неговата „Изповед" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма. Мислите му са. също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой. Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой.
Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява
самоотричане
, самозабрава за другите.
Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература. За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича!
към текста >>
8.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Чрез
самоотричане
, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.
същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие.
Чрез
самоотричане
, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.
Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали?
към текста >>
Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали
самоотричането
, жертвата, братството, любовта и свободата!
Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура. Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие!
Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали
самоотричането
, жертвата, братството, любовта и свободата!
Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни.
към текста >>
9.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И
самоотричането
, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните.
Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато дойдете до оная радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална опитност, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния. Сега вече той влиза в „пътя на ученика”, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота.
И
самоотричането
, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните.
Днес те живеят и между праведните.” „От гледището на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта.
към текста >>
10.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно
самоотричане
за човечеството.
Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували. Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието. "Те искали да се върнат към живота на първите християни.
Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно
самоотричане
за човечеството.
От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна.
към текста >>
11.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и
самоотричането
от радости и удоволствия за полза на другите.
Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого. Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр. Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста.
Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и
самоотричането
от радости и удоволствия за полза на другите.
към текста >>
12.
ПЕПЕРУДИ-Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тя няма да проповядва
самоотричане
, но ще проповядва на хората нова хигиена на живота.
Трудно ли е на слугата да бъде при господаря си, когото обича? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Лесно е на слугата да бъде при господаря си, когото обича, т.е. при любовта. Ако отидете при любовта, какво ще чуете от нея?
Тя няма да проповядва
самоотричане
, но ще проповядва на хората нова хигиена на живота.
Тя ще говори за новите жилища, за новата светлина, за чистия въздух, за чистата вода и за прясната храна, която никога не се разваля. Един господар трябва да съществува в света! Значи, една глава трябва да има човек, а не две. Най-голямото нещастие за човека е да има две глави. И на тази глава всичко друго трябва да се подчинява.
към текста >>
13.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата,
самоотричането
, чистотата и пр.
Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата,
самоотричането
, чистотата и пр.
Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път.
към текста >>
14.
Из „Живото слово”
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
" Вие, бистри кристални води, които се струите от ръцете, които дават, идете долу при всички и им занесете новата вест, радостната вест, че Новото с тихи стъпки пристъпва към земята и това Новото е живот на братство и сестринство, на
самоотричане
, на радост на мир, на небивал разцвет на заложбите, скрити в душата!
Раздай всичко! Раздай и себе си! Влез в новия красив живот на даването и поезията на Новото Слово ще прозвучи в душата ти! Бъди като нас и ще влезеш в живота на вечното подмладяване! Бъди като нас и тогаз ще ти разкрием тайната на твоята същина и ще влезеш в свръзка с всички, които работят за Безграничния!
" Вие, бистри кристални води, които се струите от ръцете, които дават, идете долу при всички и им занесете новата вест, радостната вест, че Новото с тихи стъпки пристъпва към земята и това Новото е живот на братство и сестринство, на
самоотричане
, на радост на мир, на небивал разцвет на заложбите, скрити в душата!
Занесете новите идеи долу и внесете светлина в душите на търсещите, надежда в душите на обременените, радост в душите на отчаяните! Кажете им, че това, за което копнеят в душите си и за което бленуват в свещени часове, е самата реалност и същината на живота и че се носи вече из въздуха аромата на първите пролетни цветя. * * * И сега, когато сме вече долу, на полето, ние постоянно живеем там горе. Всеки ден се пренасяме с мисълта си там, в рилските висоти, в онзи неземен свят; всякога сме при „Ръцете, които дават", на Изгревния връх, при Езерото на Чистотата при „Сърцето", при „Махабур". Всеки ден се свързваме с този красив свят и получаваме нещо.
към текста >>
15.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Той мисли и постъпва така, защото е минал през
самоотричането
.
За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши.
Той мисли и постъпва така, защото е минал през
самоотричането
.
Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората.
към текста >>
16.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на
самоотричане
от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой.
Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на
самоотричане
от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл.
към текста >>
17.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Рибата чрез
самоотричане
на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е.
Защото това е преди всичко въпрос на пробуждането на съзнанието! Защото при новия начин на дейност двигателната сила е любовта! А любовта никога не може да се наложи отвън чрез насилие. Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух.
Рибата чрез
самоотричане
на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е.
в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането! Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето! За да получиш нова дреха, трябва да се отречеш от старата. За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата.
към текста >>
Това е смисълът на
самоотричането
!
А любовта никога не може да се наложи отвън чрез насилие. Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия.
Това е смисълът на
самоотричането
!
Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето! За да получиш нова дреха, трябва да се отречеш от старата. За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата. Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден.
към текста >>
Наглед при
самоотричането
изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето!
Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането!
Наглед при
самоотричането
изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето!
За да получиш нова дреха, трябва да се отречеш от старата. За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата. Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот!
към текста >>
18.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на
самоотричането
за другите.
Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и природата. Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде. Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света. Тъй отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса.
Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на
самоотричането
за другите.
Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, туй е влизане в живота на радостта. Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкоз повече ще получава.
към текста >>
19.
ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез
самоотричането
, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество.
Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез
самоотричането
, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество.
Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина.
към текста >>
20.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Аз не разбирам онова
самоотричане
, което плаши хората.
Любовта се проявява между два полюса - единият полюс трябва да бъде положителен и да дава, а другият трябва да бъде отрицателен и да взема. Само по този начин ще се получи движението на живота у човека. Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено тяло. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да изгради човек това тяло, той трябва да се самоотрече.
Аз не разбирам онова
самоотричане
, което плаши хората.
Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората. Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди човека. Всяко нещо, което ще внесе в тебе красота, приеми го. Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го. Всяко нещо, което ще внесе у тебе светлина, знание, мир, богатство, приеми го.
към текста >>
Когато Христос е говорил за
самоотричането
, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората.
Само по този начин ще се получи движението на живота у човека. Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено тяло. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да изгради човек това тяло, той трябва да се самоотрече. Аз не разбирам онова самоотричане, което плаши хората.
Когато Христос е говорил за
самоотричането
, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората.
Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди човека. Всяко нещо, което ще внесе в тебе красота, приеми го. Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го. Всяко нещо, което ще внесе у тебе светлина, знание, мир, богатство, приеми го. Приемай всичко хубаво, отдето и да иде то.
към текста >>
21.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата,
самоотричането
за другите, за човечеството, за всички. 2.
Третият период е от 14 до 21 година. Той е период на умственото развитие и едновременно период на идеализма. Кои са причините за идеализма на младежа през този период? Причините са няколко. Ще споменем само две: 1.
През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата,
самоотричането
за другите, за човечеството, за всички. 2.
През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности.
към текста >>
22.
ПРИЯТЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране,
самоотричане
, упорит труд, опитност; дисхарм.
– Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхарм – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия. Марс харм – Бойна слава, успех, дейност; дисхарм – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, поръчване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, Смърт, особено насилствена, война. Юпитер харм. – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхарм – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн харм.
– Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране,
самоотричане
, упорит труд, опитност; дисхарм.
– Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край. Уран харм. – Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхарм. – Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун харм.
към текста >>
23.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Съвестност,
самоотричане
, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
– Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм.
– Съвестност,
самоотричане
, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм.
към текста >>
24.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост,
самоотричане
, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост,
самоотричане
, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>
25.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Лозунгът на това движение е: труд,
самоотричане
, саможертва за другите.
В Франция са се обединили вече 23 младежки движения. Те с въодушевление, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято. Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати.
Лозунгът на това движение е: труд,
самоотричане
, саможертва за другите.
И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен. Тия младежи доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр. А в Париж работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане. Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове: 1. Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2.
към текста >>
26.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със
самоотричане
, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо.
да приемем този закон, който е основен във великата мирова държава — законът на Любовта, служенето. И този закон човек няма да го приеме като нещо чуждо и външно, защото той е писан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Дълбокото изучаване на разумната природа и нейните методи за дейност по този начин могат да представляват едно предметно учение за човечеството. Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир. Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои.
И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със
самоотричане
, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо.
И така, човек ще влезе в хармония със законите на великата държава, в която живее, когато почне да служи, почне да обича и дейността му е работа за благото на всички. Тогава той завинаги ще се издигне от долината на сълзите в света на радостта. Тогава ще има условия и за пробуждане на онези велики заложби, дарби и сили, които притежава. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи мировата държава: по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира всичко това, което образува свещения копнеж на човешката душа.
към текста >>
27.
ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато Божественото се прояви в човека, има
самоотричане
, сила, знание, има любов.
Най-красивите и благородни импулси в живота ни ще дойдат от него. Всичко в света: камъни, вода, въздух, растения, животни, човеци са проявление на цялото. Когато някой човек ни погледне и се усмихне, това е свещена усмивка на разумното. В една светла мисъл, в едно благородно чувство, ние виждаме Божественото. Прояви ли се човешкото, в него има несъобразности.
Когато Божественото се прояви в човека, има
самоотричане
, сила, знание, има любов.
Дойде ли човешкото, иде колебание. Всички трябва да разберем, че ние сме част от единното. Нашият живот е част от общия живот. Когато работим за цялото, ние работим за нас. Когато работим за цялото, няма защо да работим за себе си, понеже то мисли за всички свои части.
към текста >>
28.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В нея влиза законът на
самоотричането
.
– Тя влива живот във възвишените заложби на човешката душа, и те се разцъфтяват, както от действието на слънчевата светлина и топлина, на влагата и пр. растението покълва от спящата в земята семка и възраства. Хората се заблуждават, че могат да бъдат щастливи в злото. Светът страда от безлюбие. Любовта днес не е разбрана.
В нея влиза законът на
самоотричането
.
Силата е в любовта. Който люби, се подмладява. Като имаш любов, ти си силен. Като я нямаш, ти си слаб. Силата, която се дължи на любовта, е сила непобедима.
към текста >>
29.
РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Без любов няма
самоотричане
, няма и учене.
Щом човек не разбира любовта, той се ограничава. Щом я разбира, той се освобождава. Любов, която ограничава, не е любов. – Коя е външната проява на любовта? – Човек не може да се самоотрече без любов.
Без любов няма
самоотричане
, няма и учене.
Любовта е подбудителната причина на всичко хубаво. Тя е закон за великата жертва. Като се жертвува човек, това е опит на любовта. Житното зърно се е жертвувало в земята, но то така се увеличава. в откровението се говори за книга, запечатана със 7 печата.
към текста >>
30.
ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за
самоотричането
, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества!
Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич! Третото упражнение е .даване. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот, като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването. животът за другите е извор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота.
Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за
самоотричането
, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества!
Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното възлизане в красивия път на възхода. След това иде „отварянето*. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали до сега и добива своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат към борба всички сили на своя дух и да знаят, че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия.
към текста >>
31.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
те работят във вътрешната лаборатория на природата Целият им живот е любов, жертва,
самоотричане
, служене и като резултат от тяхната работа виждаме велика хармония и ред в природата.
" На това възражение може да се отговори така: Именно любовта ще стане разменна монета в новата култура! Някой ще каже: „Как е възможно туй? " На това може да се отговори по следния начин: Този живот съществува вече някъде! Този живот е реалност у по-напредналите същества. Единствената им подбуда за дейност е любовта.
те работят във вътрешната лаборатория на природата Целият им живот е любов, жертва,
самоотричане
, служене и като резултат от тяхната работа виждаме велика хармония и ред в природата.
Човечеството по закона на развитието ще върви по техните стъпки Значи човечеството чрез приемане новите форми на труда, просто ще приложи това, което съществува вече у по-напредналите същества. Но в по-малък размер тези нови форми на труда съществуват и в семейството. Всеки член на семейството работи за другите членове на семейството от любов, без да чака заплата за своя труд. Синът, като изоре нивата на баща си, получава ли заплата от него? Детето, като носи вода в къщи, като полива цветята, по-големият син като прекопава градината, получава ли заплата за труда си?
към текста >>
32.
Песни и танци на Слънцето - Б. Николов
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за
самоотричането
, за велика жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертва всичко, за да получи всичко и стане един от новите хора - брат на всички същества!
Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане 8 света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и святото и затова всички са достойни за любов и обич! Третото упражнение е “Даване”. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването, живота за другите е избор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота.
Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за
самоотричането
, за велика жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертва всичко, за да получи всичко и стане един от новите хора - брат на всички същества!
Когато това съзнание озари човешката душа създават се условия за нейното "възлизане" в красивия път на възхода. След това иде “Отваряне- то”. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали досега и се сдобива със своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат на борба всички сили на своя дух и да знаят че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия.
към текста >>
33.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това
самоотричане
има смисъл.
Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките, престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. * Някои хора мислят, че като се самоотрекат, те ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде.
Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това
самоотричане
има смисъл.
Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се отречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Яжте повече плодове и зеленчуци! Овощията и зеленчуците са най-големия божи дар след въздуха и водата, защото съдържат всички елементи за поддържане на здравето. В тях има всичко, от което се нуждае тялото: белтъци, захар, тлъстини, соли и витамини.
към текста >>
Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това
самоотричане
има смисъл.
Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките, престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. * Някои хора мислят, че като се самоотрекат, те ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл.
Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това
самоотричане
има смисъл.
Ако се отречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Яжте повече плодове и зеленчуци! Овощията и зеленчуците са най-големия божи дар след въздуха и водата, защото съдържат всички елементи за поддържане на здравето. В тях има всичко, от което се нуждае тялото: белтъци, захар, тлъстини, соли и витамини. Свръх това те съдържат и чиста като сълза вода, която е най-добрия посредник в тялото за разнасяне на хранителните и за отмиване на непотребните вещества.
към текста >>
Ако се отречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това
самоотричане
има смисъл.
Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. * Някои хора мислят, че като се самоотрекат, те ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл.
Ако се отречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това
самоотричане
има смисъл.
Яжте повече плодове и зеленчуци! Овощията и зеленчуците са най-големия божи дар след въздуха и водата, защото съдържат всички елементи за поддържане на здравето. В тях има всичко, от което се нуждае тялото: белтъци, захар, тлъстини, соли и витамини. Свръх това те съдържат и чиста като сълза вода, която е най-добрия посредник в тялото за разнасяне на хранителните и за отмиване на непотребните вещества. Но най-голямото им преимущество е, че не съдържат никакви елементи, които да дразнят различните органи в човешкото тяло.
към текста >>
34.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание,
самоотричане
и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост.
Тя трябвало да се задоволи с истина и мъдрост твърде ограничени. Така той им запазвал повече свободно време, митовете, религията на прадедите и основните обичаи. Tе били оставени в положение и противоречия, които не съответстват за посветения, но са необходими за да насочват обикновените души в правата посока на живота. За по-издигнатите в интелектуално и нравствено отношение, било запазено цялостното и скрито учение. Те имат достъп в питагоровата окултна школа.
Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание,
самоотричане
и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост.
След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето посвещение. Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно. Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв начин към мъдростта. Живота на ученика в питагоровата школа бил точно урегулиран. Утрото започвало с молитва.
към текста >>
35.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е законът на
самоотричането
.
Да започне човек с великото голямо е невъзможно, затова всеки трябва да започне с великото малко. Когато хората проучат силите и възможностите на великото малко, ще разберат, че то е дало всички условия, които са потребни на човека за неговото правилно развитие; ако сега някои хора мислят, че нямат дадени условия, трябва да знаят, че те са ги загубили по тяхна собствена вина. Този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко необходимо за живота на хората. Човекът, който иска да разреши всички противоречия в живота си, трябва да се отрече от всичко, каквото му е дадено; или казано с други думи - всичко, каквото притежава, да не го употреби само за себе си, но да го употреби за благото и на своите близки, т.е. за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще помисли за себе си, а ако не му остане време, няма да мисли за себе си.
Това е законът на
самоотричането
.
Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата на човека. Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията на земята върху живота на човека. Съвременната едностранчива култура е лишила човека от много блага на земята. Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние. Също така хората не знаят как да си направят домовете, за да използват разумно слънчевата енергия в тях; те не мислят как правилно да стъпват на земята, за да възприемат нейните енергии и пр.
към текста >>
36.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта носи разбиране На всичко, проникване в самите дълбини на чуждата душа, живот във цялото, пълен с радостно
самоотричане
.
Синтетичното сърце, независимо от разсъдъка, живее и действа не с привързаности към отделни, ограничени неща и схващания, а с Любовта. А Любовта не познава нито различия, нито изключения, нито ограничения. Тя, по своята природа, е най-възвишения проявен Синтез. Вярна е вдъхновената мисъл: Бог е Любов. Любовта носи със себе си приемане на всичко и всички, за нея не са важни родените по кармически начин различия в методите за достижение.
Любовта носи разбиране На всичко, проникване в самите дълбини на чуждата душа, живот във цялото, пълен с радостно
самоотричане
.
Любещото сърце е пълно се благословения за всичко, стремящо се към възвишеното духовно творчество, и — с деятелна помощ за отклоняващите се. Силата на сърцето, която е самия живот, а не придобивките на ума, дават в края на краищата Мъдрост и Власт. Защото силното сърце, открито за всички, без страх да изгуби себе си, ни помага да не се отъждествяваме с отделните частности, а чрез синтеза ни спасява от робството на ограничените формули и представи. А понеже в космоса съществуват безкрайно множество формули, и всички те са живи двигателни сили, а не кухи абстракции, — то сърцето, синтетично обгръщайки ги според тяхната същественост, наистина ни избавя от опасността да се привържем всецяло към една от тях и да станем „храна на боговете“, наопаки, то ни прави властелини над тях. И, спасявайки ни от ограничение, всеутвърждаващото Сърце ни носи с потока на истинския Живот в света на чистия Дух, на неизменната и вечна Същност, с която се сливаме, познавайки я като наше истинско „Аз“ … Сърцето, едничко знаещо тайната на Живота, трябва да ръководи и Разума и Волята.
към текста >>
37.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта — това е най-великото
самоотричане
.
Но главните линии могат да бъдат набелязани и сега, необходимо е дори да се определи основната насока. Какво нещо е духовното Слънце? — То е синтеза, обединението на най-висшата Мъдрост и най-великата Любов. Тази Мъдрост е върховно отричане от всичко, което има форма и название, пълно неотъждествяване на себе си с които и да било наши прояви, заради познаването на Това, което стои в основата на света, която е същина на потока на космичния живот, същина оставяше винаги неизменена във всички изменения и преливания ма вечно менящите се форми на живота. Мъдростта е непосредственото възприемане на истината.
Любовта — това е най-великото
самоотричане
.
най великата жертва. Любовта не иска нищо за себе си, тя твори всичко за другите- Любовта нищо не взема, а всичко дава. Любовта не е сантименталност, а жив -импулси към всяко творчество. Този, който казва, че света е създаден от Любовта и чрез Любовта, е прав. Импулсът на всяко едно действие е любовта, в нейната най-широка и най-ограничена проява, тя живее даже и в крайния егоизъм, като любов към себе си, която е най-ограничената й проява, зависеща от яснотата, ограничението на съзнанието.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не
самоотричането
.
Необходимо е също да се пази постоянно равновесие между тия три страни на човешката природа. Паралелно С това пречистване на съзнанието се явява и неговото разширение в концентрични кръгове, отиващи до съзнаването на нашето космично гражданство и на ролята ни в мировото сътрудничество. Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество. 4. Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия. Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност.
Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не
самоотричането
.
Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг. Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето. Подвигът е преобразяване на нашия всекидневен живот в служене, превръщането на нашата малка личност във велик носител на Мъдрост и Добро, нашите действия — в благословение за обкръжаващите. Затова истинския и най-ценния подвиг е този. който се извършва в самия водовъртеж на живота.
към текста >>
Постоянното
самоотричане
и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг.
Паралелно С това пречистване на съзнанието се явява и неговото разширение в концентрични кръгове, отиващи до съзнаването на нашето космично гражданство и на ролята ни в мировото сътрудничество. Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество. 4. Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия. Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност. Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не самоотричането.
Постоянното
самоотричане
и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг.
Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето. Подвигът е преобразяване на нашия всекидневен живот в служене, превръщането на нашата малка личност във велик носител на Мъдрост и Добро, нашите действия — в благословение за обкръжаващите. Затова истинския и най-ценния подвиг е този. който се извършва в самия водовъртеж на живота. Такъв подвиг възстановява връзката между и „горе“ и „долу“, запълва бездната между небето и земята.
към текста >>
39.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По-често обикновено те стигат до половината път на това
самоотричане
т. е.
Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата „А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека. Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да взема, да има, да притежава, да обсебва — и като го има да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията. И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носът подобен на човка, толкова носителя на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубване човещината си („Плюшкин“ „вещиците“ и пр.) Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви) тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дерби и пр. Но такива случаи са много редки.
По-често обикновено те стигат до половината път на това
самоотричане
т. е.
отричат се на думи, турят за параван на постъпките си красиви думи и общи идеали и . . . си уреждат личното благо. Най-после, нека свършим за носа с това, което народа отдавна е забелязал и отбелязал. От неговото будно съзнание не е избягало, че идеите, които е възприел човек, се отрезвят върху носът и изменят неговото държание и вид — „Какво си си вирнал носа?
към текста >>
40.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за
самоотричане
в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички.
Бъдещето е на славянството. Новата ера, която идва на земята, ще бъде ознаменувана с един мощен подем на славянските народи, подем всестранен, който ще им даде възможността, ще им даде силата и светлината да разрешат неразрешимите днес световни политико-икономически, религиозно-философски, научни, индивидуални, социални и международни проблеми. И славянството ще разреши всички тези проблеми по един такъв начин, че това разрешение ще бъде разрешение за всички, — удобно, годно, полезно за всички, приемливо за всички, ползващо всички. То няма да бъде разрешение егоистично, удобно само за тях, ползващо само тях. Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство.
И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за
самоотричане
в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички.
Това са елементите, които, турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които, по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра.
към текста >>
41.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ХІІ дом е дом на изпитанията, ограниченията, дом на жертвата и
самоотричането
.
Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към знака Стрелец, израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата. X дом - дом на професията и общественото положение – показва на почестите и славата, които ще придобием в живота. Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и политика, и управлява колената. ХІ дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите — управлява глезените и има отношение към Водолея - принципи на вечния живот.
ХІІ дом е дом на изпитанията, ограниченията, дом на жертвата и
самоотричането
.
Управлява стъпалата и има отношение към знака Риби, израз на принципа на жертвата. ГЛАВА VIII 8. Учението за аспектите Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите, е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани за съвременното човечество. Съвременната астрология, която се ръководи отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва по пътя на статистиката, няма ясна представа, какво представят от себе си аспектите. От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен - аспектите това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката.
към текста >>
42.
 
-
То е идеята за
самоотричането
в човека.
За хляба лежа в затвора, сега пък Козета искаше да вземе за себе си. Казва си: ще вляза пак в затвора. Не се позволява да крадеш. Вие знаете колко страда този човек, докато се отдели, друг да вземе Козета. То беше най-голямото изпитание.
То е идеята за
самоотричането
в човека.
Казвам: Ако Жан Валжан беше взел Козета. какво щеше да спечели? Като се отказа, той й даде свобода. Затова казвам; Ние, хората, сме гениални само тогава, когато се отказваме от некон наши желания. Има закон за пожеланието.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Самоотричането
, работенето за благото на цялото човечество се явява като плод на любовта.
Значи, в това отношение е важен както училищният период, така и до училищният. Каква трябва да бъде атмосферата (семейна и училищна), всред която живее детето? Някои питат, кой е най-важният фактор за еволюцията на човешката душа. Отговорът е този: любовта. Развитието, проявата на любовта е мисията на нашата земя.
Самоотричането
, работенето за благото на цялото човечество се явява като плод на любовта.
Има една велика еволюционна стълба между човека и Бога. Човек може да вземе в един свой живот едно стъпало, може да вземе 10 стъпала, 40 стъпала по тази стълба. Ян Хус е бил изгорен жив за един висок идеал, с който той е мислил, че служи на човечеството. Той е бил изпълнен от любов към последното. С това Ян Хус е взел стотици стъпала изведнъж по тази стълба.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако не си научил закона за жертвата, закона за
самоотричането
, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9.
Езикът на житната нива. — Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език. Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело.
Ако не си научил закона за жертвата, закона за
самоотричането
, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9.
Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас. Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Младежта е склонна да живее със
самоотричане
за нещо възвишено.
Идеализмът на младите те считат като опиянение, пълно с опасности. В същност обяснимо е, защо старите не разбират младите. Защото младите носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със старите идеи и правила, не искат да се разделят с тях. В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират не изобщо всички бащи, а тези бащи, които искат Още да живеят с „доброто старо време“, които не искат да вървят заедно с времето.
Младежта е склонна да живее със
самоотричане
за нещо възвишено.
Това е естествено настроение на всеки младеж. За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас. Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма! Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма.
към текста >>
Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на
самоотричането
, жертването за другите.
Земята е училище. Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба. В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство. На тая детска душа, която ни е поверена за възпитание, нека помогнем с всичко, каквото можем, нека създадем обстоятелства най-благоприятни за нейното развитие. А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата?
Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на
самоотричането
, жертването за другите.
Значи, колкото по-добре е развит у детето идеалистическият дух, толкоз по-силно е подтикната неговата еволюция напред. Колкото по-добре сме развили у него желание да живее за другите, да се жертва за другите, толкоз по-бързи крачки прави то по еволюционната стълба. В същност, стремежът да се живее за една висока цел, това е въздухът, който трябва да диша душата. Така тя расте. Но като казвам, че трябва да развием идеализъм у детето, с това не искам да кажа, че ще го постигнем, само като му говорим постоянно да стане такъв.
към текста >>
Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със
самоотричане
, вдъхновяван от познанието, което притежава.
Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните.
Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със
самоотричане
, вдъхновяван от познанието, което притежава.
Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят. Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот. С една реч, каквато и професия да вземе, той винаги ще работи с настроение, че животът винаги и на всякъде е свещенодействие. Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е свещенодействие. И само с такова настроение като работим винаги, не.ма да има опасност да изпадаме в грешки.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на
самоотричането
, като на единствен път, който води към Бога.
Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“.
По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на
самоотричането
, като на единствен път, който води към Бога.
Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Много е възможно, че има в невидимото или безкрайното неща, които умът ни не ще постигне, върху които той няма никакво мнение, но които една друга мощ може да обхване; и може би тая сила е това, което наричат душа или това висше подсъзнание, което античните религии бяха се научили да култивират с упражнения, а най-вече със
самоотричане
и духовна концентрация, на която ние сме изгубили практиката и даже понятието.
И: струва ми се, това много по-добре от нас са го разбирали свещениците и жреците на великите религии. Когато те искат да се занимават с ултрадуховните царства на природата, те се приготовляват дълго време. Те чувстваха, че не стига само да бъдат учени, но, преди всичко, да станат свети. Те започваха с възпитанието на волята, с пожертване на цялото си същество. Те обвиваха своите интелектуални сили с една морална сила, която ги занасяше много по-бърже върху полето, дето ставаха чудните явления, които те искаха да изучат.
Много е възможно, че има в невидимото или безкрайното неща, които умът ни не ще постигне, върху които той няма никакво мнение, но които една друга мощ може да обхване; и може би тая сила е това, което наричат душа или това висше подсъзнание, което античните религии бяха се научили да култивират с упражнения, а най-вече със
самоотричане
и духовна концентрация, на която ние сме изгубили практиката и даже понятието.
Преведе L. 1)Тази статия е последнята глава от книгата на Метерлинка: ,,Le grand secret“. Зж. портрета-скица на автора във Всемирна Летопис, год. I, кн. X. 2) Вж.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така по един естествен начин ще се развие у него духът на самопожертването,
самоотричането
!
За да се развие тя у детето, най-добрият метод е, то да я практикува всеки ден, да живее живота на дейната любов. А това само в едно такова братско общежитие е възможно! И наистина почти всяка една минута от живота на детето тук ще се прониква от този дух. Това общежитие няма да прилича на днешните пансиони или интернати дето пак царува индивидуализмът. В него цялата дейност на детето ще бъде служене на другите.
Така по един естествен начин ще се развие у него духът на самопожертването,
самоотричането
!
С най-големи напрежения в клас ние не ще можем да постигнем което ще постигнем в такова училище чрез дейната любов. Нали способностите се развиват най-добре чрез дейност? В училището детето чрез дейност трябва да дойде до закона на служенето, тая велика основа на новата култура, която иде. И в кухнята, и в градината, и в работилницата, то ще работи с радост все за другите. И обратно, — другите пък ще работят за него.
към текста >>
НАГОРЕ