НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
35
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
84 ПИСМО
Колкото Любовта и
самоотричането
са по-големи, толкова и Духът е по-силен.
Люб. бр. Киров, Писмото ви получих. Мен е известно вашето положение. Трябва ви смелост и решителност и при това непоколебима вяра. Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си.
Колкото Любовта и
самоотричането
са по-големи, толкова и Духът е по-силен.
Трябва да се обогатее, трябва да се събират съкровища. Всякой талант трябва да влезе в радостта на Господаря си. Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушенията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни.
към текста >>
2.
172 ПИСМО
Дръжте сърцето си чисто, умът си осветлен с Истината, душата ви огряна с Божествената Любов на
самоотричането
и Господ ще направи пътя ви светъл.
Стихийна борба. Това, което само българинът може да извърши. Животът на земята без Господа е празнота и вечна тъмнота С Него той е възкресение и радост вечна. Стойте бодра и весела на своя пост. Изпълнете своя дълг както съм ви учил.
Дръжте сърцето си чисто, умът си осветлен с Истината, душата ви огряна с Божествената Любов на
самоотричането
и Господ ще направи пътя ви светъл.
Бъдещето е в Неговите ръце. Сега не е време за лични спорове и недоразумения, сега е време за работа и съчувствие към страдующите. Когато Господ работи, и ний трябва да работим с Него и да се стремим да изпълним Неговата свята Воля в своята душа. Всичко ще се уреди, но ще мине време. Всички ще дойдат в съзнание, само че ще страдат много.
към текста >>
3.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Ние трябва да научим закона на
самоотричането
.
създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило: първо, за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. 7 януари 1911 г., Велико Търново Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога.
Ние трябва да научим закона на
самоотричането
.
Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата148. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден.
към текста >>
И когато Христос говори за
самоотричане
от себе си, то значи
самоотричане
от онези наклонности, които събарят душата.
В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се закачи на Духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдат във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към Добро.
И когато Христос говори за
самоотричане
от себе си, то значи
самоотричане
от онези наклонности, които събарят душата.
А да слугува човек на своята душа, значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я повдигат. Мнозина са опитали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпърво добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най- после започне да кротува. Така е с духовете.
към текста >>
После ще отидете при
самоотричането
, когато ще бъдете вече справедливи.
А тогава вече ще отидем при закона за Правдата - при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е. при своята Сила, която сега ще влезе в твоето сърце. И ще отидеш при Добродетелта - ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в Пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на Живота.
После ще отидете при
самоотричането
, когато ще бъдете вече справедливи.
Първият кръг беше, когато вие бяхте. 207 А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на Мъдростта - сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби (защо именно Господ е наредил така света) и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на Живота, което е Добродетелта, 208 гдето с вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
към текста >>
4.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Да, да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на
самоотричане
и смелост.
Ние сме станали смешни пред Небето и затова трябва да се събудим. Днес присъстват много наши братя - присъства г-жа Казакова, д-р Миркович, Йоан Рилски, Паисий 246, после имаме представители и от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и прочее. И всички тия духове са с Христа, на когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. И ако не стане нещо от онова, което желаете, вашата опърничавост е причината на всичко туй. Не сте само вие, които сте викани - викани са и множество други и всички съвкупно образуват съвременния Йерусалим.
Да, да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на
самоотричане
и смелост.
Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна. При тази наша среща присъстват и Христос, и Мойсей, затова придържайте се о закона на Любовта. Защото който не иска да прости на хората, тогава се повиква вече Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи.
към текста >>
5.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И когато Христос говори за
самоотричане
от себе си, то значи
самоотричане
от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат.
В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро.
И когато Христос говори за
самоотричане
от себе си, то значи
самоотричане
от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат.
Мнозина са опитали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпърво добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така е с духовете. Дойде ли един дух при вас, впрегнете го.
към текста >>
6.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
После ще отидете при
самоотричането
, когато ще бъдете вече справедливи.
Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта. Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата. която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота.
После ще отидете при
самоотричането
, когато ще бъдете вече справедливи.
Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция.
към текста >>
7.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Да, да, този Ерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на
самоотричане
и смелост.
Присъствува: г-жа Казакова, д-р Миркович, Йоан Рилски, Паисий; после имаме представители и от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. и всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. И ако не стане нещо от онуй, което желаете, вашата опърничавост е причината на всичко туй. Не сте само вие, които сте викани. Викани са и множество други и всички съвокупно образуват съвременния Ерусалим.
Да, да, този Ерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на
самоотричане
и смелост.
Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна. При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей, затова придържайте се о закона на любовта, защото, който не иска да прости на хората, тогава се повиква вече Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и е един много голям работник: всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Тъй, чрез тия неща, които ще ви се дадат тая година, аз искам да опитате истината.
към текста >>
8.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ
Ние трябва да научим закона на
самоотричането
.
Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново: Религията е плод на любовта, която човек има към Бога.
Ние трябва да научим закона на
самоотричането
.
Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
към текста >>
Ние трябва да научим закона на
самоотричането
.
Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново: Религията е плод на любовта, която човек има към Бога.
Ние трябва да научим закона на
самоотричането
.
Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
към текста >>
9.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
А тези стъпки се наричат закон за
самоотричане
.
Направил си някоя крива постъпка; отстъпи назад (което става в упражненията), поправи погрешката си. Намислил си да правиш зло; отстъпи сега по същия закон. По който начин правиш доброто, по същия начин ще изгладиш и злото в себе си. Тези движения напред и назад вървят по права линия. Тези обяснения ви давам за първото упражениие, което е първата стъпка в живота – да правите добро.
А тези стъпки се наричат закон за
самоотричане
.
(59 стр.) Ако искате да видите какво е състоянието ви, правете упражненията. Чрез тях да правите много проверки над себе си. Когато говоря за кръговете, тогава ще обясня значението им. Туй движение напред, туй движение назад, това са в новата теория двете течения – едното електрическо, другото магнетическо.
към текста >>
10.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
После ще отидете при
самоотричането
, когато ще бъдете вече справедливи.
Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)
После ще отидете при
самоотричането
, когато ще бъдете вече справедливи.
Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199) ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта.
към текста >>
Като измине този път на
самоотричането
, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)
Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна.
Като измине този път на
самоотричането
, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)
Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17) Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252) Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете.
към текста >>
11.
1922_16 ПЕНТАГРАМЪТ - Централният кръг (най-вътрешен)
Под кръста се разбира пълно
самоотричане
.
(2, 199) Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста.
Под кръста се разбира пълно
самоотричане
.
Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа.
към текста >>
Като достигне пълно
самоотричане
, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие.
Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек.
Като достигне пълно
самоотричане
, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие.
Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12) Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна.
към текста >>
12.
НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ
Той мисли и постъпва така, защото е минал през
самоотричането
- той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните.
За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствено Ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши.
Той мисли и постъпва така, защото е минал през
самоотричането
- той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните.
И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават. Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Казано е в Писанието: "Никой не живее за себе си".
към текста >>
13.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
От тях българите са приели духа на жертвата и
самоотричането
.
В България преди идването на славяните, е имало местно население, което е вървяло по пътя на доброто. Тези хора по характер са били много благи, затова околните хора са ги наричали "благите хора". В основата на характера на българите има следи от тези най-ранни жители на България. Те имали стремеж към духовното, към мистичното. После са дошли славяните и са залели Балканския полуостров.
От тях българите са приели духа на жертвата и
самоотричането
.
Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент. Неправилна е тезата на някои историци, които сочат българите като потомци на скитници и азиатски скотовъди-грабители. Моите проверки на голям брой черепи потвърждават обратното. Българинът има един овал на главата, резултат на заседнал хилядолетен живот.
към текста >>
14.
ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
Този процес е неизбежен в човешката среда и тук се иска голямо
самоотричане
, пълно безкористие, голяма Любов, за да излезе човек из тази мъчна област на борба, да излезе из областта на земното притегляне.
Бъдете всички верни и усърдни. Това е нашето дело. Когато в човека се роди съзнание да служи на една велика идея, първото противодействие идва от неговия личен живот. Неговата лична природа съзнателно или несъзнателно иска да използва и подчини Божественото на себе си. От това се поражда една борба, която спъва развитието и на самия човек, и на делото.
Този процес е неизбежен в човешката среда и тук се иска голямо
самоотричане
, пълно безкористие, голяма Любов, за да излезе човек из тази мъчна област на борба, да излезе из областта на земното притегляне.
В човешката душа става борба между силите на Слънцето, на Светлината, и силите на мрака. Човек е поставен под влиянието на два центъра. Ако надвият силите, които идат от центъра на Земята, човек изпада в мрак и робство. Ако вземат надмощие силите, които идат от центъра на Слънцето, човешката душа навлиза в света на Светлината и Свободата – човек влиза в Божественото училище. Тази опасност Учителя предвижда.
към текста >>
15.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ
В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в
самоотричането
, в жертвата, в служенето.
в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога. Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот.
В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в
самоотричането
, в жертвата, в служенето.
Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането? За да работи в човешкото подсъзнание подтикът, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото. Учителя казва:
към текста >>
16.
СВОБОДАТА Е В САМООТРИЧАНЕТО
СВОБОДАТА Е В
САМООТРИЧАНЕТО
СВОБОДАТА Е В
САМООТРИЧАНЕТО
Един закон на Свободата гласи: Свободата се добива чрез самоотричане, при което човек се отрича от нисшето и добива висшето. Например, като се отрече от водата, рибата става птица, диша с бели дробове и добива крила. Като се откаже от листата като храна, гъсеницата става пеперуда и се храни с цветен сок.
към текста >>
Един закон на Свободата гласи: Свободата се добива чрез
самоотричане
, при което човек се отрича от нисшето и добива висшето.
СВОБОДАТА Е В САМООТРИЧАНЕТО
Един закон на Свободата гласи: Свободата се добива чрез
самоотричане
, при което човек се отрича от нисшето и добива висшето.
Например, като се отрече от водата, рибата става птица, диша с бели дробове и добива крила. Като се откаже от листата като храна, гъсеницата става пеперуда и се храни с цветен сок.
към текста >>
17.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ЦАРУВА В РАЗУМНАТА ПРИРОДА
Те работят в цялата Природа с Любов, със
самоотричане
за по-долните природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие, напредък, благоденствие и щастие.
Принципите, законите и методите на Разумния свят съществуват. На нас не остава друго освен да ги свалим и в човешкия живот. У ч и т е л я Животът за Цялото съществува вече в Разумната Природа! Той е приложен от Разумните същества.
Те работят в цялата Природа с Любов, със
самоотричане
за по-долните природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие, напредък, благоденствие и щастие.
Защо подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на по-долностоящите в развитието си същества в техния път към върховете? Защото живеят за Цялото, в свещеното Единство. В основата на цялата Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света – борба за съществуване. Това се отнася за нисшите природни царства.
към текста >>
18.
НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА Е В ХАРМОНИЯ С ОСНОВНИЯ ВЕЛИК ЗАКОН НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА
Някой може да каже: “Как е възможно животът да представлява жертва,
самоотричане
?
Хиляди същества дават своя живот за вас. Житните зрънца дават своя живот за вас. Ябълките, крушите жертват своите плодове за вас. Велики Разумни същества жертват своите сили за вас. Всички се жертват за вас, а вие никога не се жертвате.
Някой може да каже: “Как е възможно животът да представлява жертва,
самоотричане
?
” На това ще отговорим по следния начин: този Живот съществува вече някъде. Той е реалност у по-напредналите Същества. Учителя казва: Небето е място на Любовта, Мъдростта и Истината. Жителите на Небето съставляват едно голямо семейство.
към текста >>
19.
КЛЮЧЪТ
В Природата има един закон за
самоотричане
.
Това е вече препоръчително писмо. Вървиш с него, той ще те препоръча. Страданието на някого става препоръчително писмо за тебе. Бог те праща при този страдащ, за да му помогнеш. И той те препоръчва.
В Природата има един закон за
самоотричане
.
Ако ти живееш в една форма, ще се оттеглиш от нея, ще я напуснеш и ще дойдат други да я вземат. Двадесет и пет години ще притежаваш нещо и след това ще трябва да го оставиш, за да се ползват други от него. Отиваш в една гостилница, служиш си с един сервиз и после го оставяш. И в живота важи този закон. Онова, от което се ползваш, ще го оставиш след време, друг да се ползва след тебе.
към текста >>
20.
11 август 1911 г., вечерта
И когато Христос говори за
самоотричане
, това значи
самоотричане
от онези наклонности, които събарят душата.
Ако бързаме, тогава ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света тъй оплетен, човек не е в състояние да се свърже с Духовния свят, затова всички тези нишки трябва една след друга да се премахнат. Така че ако една душа иска с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: "Думите Ми да пребъдват във вас". Често хората искат прекалено много; някои пък нищо не искат. Но както едните, така и другите не са прави, защото човек не може, а и не трябва да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, понеже едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро.
И когато Христос говори за
самоотричане
, това значи
самоотричане
от онези наклонности, които събарят душата.
А да служи човек на своята душа, значи да привлича и усвоява всички благородни качества, които я повдигат... Мнозина се питат как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Отначало добитъкът малко се поколебава, подскача, докато най-после започва да кротува. Така е и с духовете.
към текста >>
21.
20 август 1927, 7 часа сутринта
Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно
самоотричане
.
На всеки от вас може да се даде по едно обяснение, но само едно от тях може да бъде напълно разбрано. Под думата разумност ние разбираме способността за осъзнаване на последователната и неразривната връзка между всички неща в природата. Такъв човек, който притежава разумност, ние наричаме разумен, защото той вижда една Божествената връзка и в злото, и в доброто. Аз не говоря за злото, което съществува извън нас, а за проява на това зло, което криете в себе си. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост и на мравката прави път.
Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно
самоотричане
.
Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги влезли във вагона, заели първите места. На второ място седят новозаветните, на трето праведните, а на последно учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: Тук има ли едно местенце и за мен? Качва се във вагона и заема най-последното място.
към текста >>
22.
Първа част
Може би за вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена, но в него има сила, възможност, дух на
самоотричане
, с които то храни себе си и другите.
Ако кажете : "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие ще разрешите въпроса и ще дойде благословението.Тогава ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас."Защото светлината ще бъде в нас и ние всинца ще се примирим. Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велик летопис в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно тази на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.
Може би за вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена, но в него има сила, възможност, дух на
самоотричане
, с които то храни себе си и другите.
И когато седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, дори не знаете каква радост то внася у вас, какви мисли то носи. Вие не познавате неговия произход... То е една велика загадка в света...Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли към Бога... И затова Христос казва: "Аз съм Живият хляб, Който слиза от небето." А хлябът от какво се прави ? От житното зърно... Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ.
към текста >>
Как един младеж, който върви по пътя, посочен от Бога, можа да се издигне от положението на един обикновен овчар до най-високото положение в Египет не с кражби, лъжи и убийства, а със
самоотричане
пред страданията и със спазване на Божия закон?
Човек трябва да има страх от наказанието преди, а не след съгрешаването. Плачът не го спасява. Спасението е в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е задачата ни на Земята. За да може Господа живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени...
Как един младеж, който върви по пътя, посочен от Бога, можа да се издигне от положението на един обикновен овчар до най-високото положение в Египет не с кражби, лъжи и убийства, а със
самоотричане
пред страданията и със спазване на Божия закон?
Следователно само мъдростта и знанието във вашия ум и добротата в сърцето ви могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които могат да измамят вашите очи, каквито и да са те. Винаги може човек чрез своя ум и своето сърце да измени своето обществено положение от сиромах да стане богат. Но ще го измени само ако спазва Божествените закони... Идва епоха по-велика от досегашните и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще.
към текста >>
23.
Втора част
Трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е
самоотричане
.
Светия със светия не се търпят, учен с учен също... Доброто има стремеж към злото, а злото към доброто, затова именно онзи, който иска да живее на Земята, непременно трябва да има за приятели лоши хора, а пък лошите добри. На небето законът е друг, но на Земята е така. Онзи, който иска да се събира с добри хора, с хора като себе си, винаги ще има нещастие. Защо? Защото липсва обмяна... Затова Господ прати хората на Земята. У всички вас, които искате да разберете закона на подобието, действа и законът на контрастите и затова сте нещастни.
Трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е
самоотричане
.
Да се самоотречете не означава да изгубите живота си, ни най-малко. Ще замените само една служба с друга... Христос слезе на Земята, за да установи закона на подобието. Той казва: "Аз не искам да господарувам над вас, а искам да ви науча как да бъдете щастливи и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити..." Христос казва: "Да се отречем от себе си." Това означава да се отречем от своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта.
към текста >>
24.
Трета част
Ако съзнателно го правите, за да печелят те, ще се радвам за това ваше
самоотричане
, но тогава пък не се оплаквайте...
Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите. Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, няма да е сладка проповедта ми и няма да звучи като музика. Музика, която да създава благородни пориви и да принася полза, а не онази, която оставя у човека само едни гъделичкания, без никакво извисяване... Когато говорим добро за другите хора, печелим, а когато говорим лошо за тях, те печелят. Такъв е законът.
Ако съзнателно го правите, за да печелят те, ще се радвам за това ваше
самоотричане
, но тогава пък не се оплаквайте...
"Но и всичките косми на главата ви са изброени. И така не бойте се: вие от много врабчета сте по-добри." /Евангелие от Лука, 12:7/
към текста >>
25.
Дванадесета част
Правото не е в
самоотричането
и в самопожертването, а в даването.
Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше? Църквата и тогава не го прие.
Правото не е в
самоотричането
и в самопожертването, а в даването.
Ако аз променя стария ви начин на живот, ако от вашите жили извадя лошата кръв и вместо нея сложа чиста, това е правилното, и то има смисъл... Щом това учение ви даде свобода, донесе разширение във вашия ум и подобри живота ви, приемете го. Не внесе ли тези промени, отхвърлете го. Дошло е време за един свещен опит и всеки от вас трябва да се убеди дали има друг свят или не, има ли или не, по-издигнати в духовно отношение същества от хората. Истината е, че те живеят на Земята, но за някои са видими, а за други не. Например за мухите друг свят освен техния не съществува... Христос дойде на Земята, за да пробуди човешката душа, като я освободи от всички лоши условия, които й пречеха на това пробуждане.
към текста >>
26.
Дванадесета част
Правото не е в
самоотричането
и в самопожертването, а в даването.
Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше? Църквата и тогава не го прие.
Правото не е в
самоотричането
и в самопожертването, а в даването.
Ако аз променя стария ви начин на живот, ако от вашите жили извадя лошата кръв и вместо нея сложа чиста, това е правилното, и то има смисъл... Щом това учение ви даде свобода, донесе разширение във вашия ум и подобри живота ви, приемете го. Не внесе ли тези промени, отхвърлете го. Дошло е време за един свещен опит и всеки от вас трябва да се убеди дали има друг свят или не, има ли или не, по-издигнати в духовно отношение същества от хората. Истината е, че те живеят на Земята, но за някои са видими, а за други не. Например за мухите друг свят освен техния не съществува... Христос дойде на Земята, за да пробуди човешката душа, като я освободи от всички лоши условия, които й пречеха на това пробуждане.
към текста >>
27.
3. Даване
Ясно е, че тия движения са високо идейни; те събуждат качества в човека, които ще залегнат в основата на Новата култура, която ще бъде култура на жертва, на даване, на
самоотричане
за другите.
Обяснение: При това упражнение ръцете се движат напред и след това се прибират пред гърдите. То означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, сърцето трябва да го обработи и даде. Тези движения действат магически за самовъзпитанието на човека, понеже чрез тях се праща мощен подтик за даване в света. Така човек съзнава великата идея за даване и възприемане.
Ясно е, че тия движения са високо идейни; те събуждат качества в човека, които ще залегнат в основата на Новата култура, която ще бъде култура на жертва, на даване, на
самоотричане
за другите.
Чрез тях човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще влезе в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкова повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, тогава отново ще може да се напълни. Щом не се изпразни, тогава остава в старото.
към текста >>
28.
Паневритмия 1938
Ясно е, че тия упражнения сѫ високо идейни; тѣ събуждатъ въ човѣка качества, които ще легнатъ въ основата на новата култура, която иде и която ще бѫде култура на жертвата, на даването, на
самоотричането
за другитѣ.
При това упражнение рѫцетѣ се движатъ напредъ и следъ това се прибиратъ предъ гърдитѣ. То означава правилна обмѣна между вѫтрешния и външния свѣтъ, между насъ и природата. Всичко, което човѣкъ е приелъ отъ природата, трѣбва да го обработи и даде. Тия движения магически действуватъ за самовъзпитанието на човѣка, понеже чрезъ тѣхъ се праща мощенъ потикъ за даване въ свѣта. Така човѣкъ съзнава великата идея на даването и приемането.
Ясно е, че тия упражнения сѫ високо идейни; тѣ събуждатъ въ човѣка качества, които ще легнатъ въ основата на новата култура, която иде и която ще бѫде култура на жертвата, на даването, на
самоотричането
за другитѣ.
Чрезъ тѣхъ човѣкъ влиза въ съприкосновение съ сили, които не е подозиралъ; той ще влѣзе въ живота на изобилието. Колкото повече човѣкъ дава, толкозъ повече ще получава. Ако човѣкъ е пъленъ сѫдъ и съдържанието му не се излѣе, той не може да вземе нищо отвънъ. Щомъ сѫдътъ се изпразни, той може отново да се напълни. Щомъ не се изпразни, той остава съ старото.
към текста >>
НАГОРЕ