Търсене в текстове за 'Румънци'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Престъпно е да се сее омраза между два народа, престъпно е да се обижда по такъв начин цял един народ и да се създава настроение против живущите във видинския край румънци.
За това ясно свидетелства получения брой от „Видин. вестник", както и неотдавна получения от нас брой на в. „Дунавсни куриер", излизащ в Лом. Не, братя! Така не може, така не бива! — Престъпно е да се сее омраза между два народа, престъпно е да се обижда по такъв начин цял един народ и да се създава настроение против живущите във видинския край румънци. Да предположим за минута, че те грешат, като пращат децата си да учат в Румъния, като гледат със симпатии към нашата северна съседка и т. н. Обаче, този ли е начина, с който ние ще ги привлечем към себе си — като ги обиждаме по всевъзможни начини, като ги наричаме „мамалигари" като заявяваме, че ще ги „натикаме в Дунава" и т. н.? Не! Достатъчно вече омразата е царувала в света! ... Ако ние се оплакваме, че румънците се отнасяли зле с нашите братя в Добруджа, защо и ние да постъпваме по същия начин с техните сънародници във Видинския край?
към текста >>

... Ако ние се оплакваме, че румънците се отнасяли зле с нашите братя в Добруджа, защо и ние да постъпваме по същия начин с техните сънародници във Видинския край?
— Престъпно е да се сее омраза между два народа, престъпно е да се обижда по такъв начин цял един народ и да се създава настроение против живущите във видинския край румънци. Да предположим за минута, че те грешат, като пращат децата си да учат в Румъния, като гледат със симпатии към нашата северна съседка и т. н. Обаче, този ли е начина, с който ние ще ги привлечем към себе си — като ги обиждаме по всевъзможни начини, като ги наричаме „мамалигари" като заявяваме, че ще ги „натикаме в Дунава" и т. н.? Не! Достатъчно вече омразата е царувала в света! ... Ако ние се оплакваме, че румънците се отнасяли зле с нашите братя в Добруджа, защо и ние да постъпваме по същия начин с техните сънародници във Видинския край? Да оставим вече старите методи! Да оставим Мойсеевия закон: „око за око, зъб за зъб! “ Нека започнем с любовта! Нека се отнасяме добре с румънското население във видинския край, нека го уважаваме и зачитаме. И тогава то по един естествен начин ще си заживее братски с нас.
към текста >>

Българи и румънци от видинския край, обичайте се като братя, уважавайте се и помагайте си взаимно и от това всички вий само ще спечелите!
“ Нека започнем с любовта! Нека се отнасяме добре с румънското население във видинския край, нека го уважаваме и зачитаме. И тогава то по един естествен начин ще си заживее братски с нас. Няма да ни счита за чужди, няма да хвърля скрити погледи към нашата северна съседка, няма да иска да се преселва вРумъния! Мир на земята и добра воля между человеците! Българи и румънци от видинския край, обичайте се като братя, уважавайте се и помагайте си взаимно и от това всички вий само ще спечелите! Мир на земята! Робство, стихове от Петко Тихолов, цена 10 лв. Основния тон, който звучи в стиховете на П. Тихолов, това е жалбата за незавидното положение, в което се намират широките народни маси, жалбата за тяхното външно, тъй наречено икономическо робство и за трагичната участ на хиляди загинали в борбата за освобождение от него. За съжаление, автора, както и всички други привърженици на социалната поезия с марксически оттенък, вижда робството и неговите причини вън, във външни неща, поради това и самото освобождение му се струва като нещо външно, и затова напълно достижимо с външни средства, напр.
към текста >>

2. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

.. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме братя, ний всички сме части на едно цяло.
... Да обичаме, прочие, като надмогнем границите, които егоизмът е поставил на нашата обич, и ние ще бъдем щастливи! Ний всички сме едно! Какво значат за нас вашите граници? — За сърцето граници не съществуват! — Ний всички сме едно! .. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме братя, ний всички сме части на едно цяло. Ний всички сме синове на един Бог, деца на една и съща земя. Кои сте вие, които искате да ни разделяте и в името на какво правите това? Защо ни учите да се мразим и ненавиждаме? Защо ни карате да се избиваме едни други? Защо правите от родните братя врагове?
към текста >>

Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме едно!
Ще се смири неразумната гордост и ще зацарува завинаги любовта. Народите ще си подадат братски ръце, ще се слеят в една пламенна прегръдка, в която ще изчезне всичко, което ги разделя! ... И ще се разтворят тогава портите на Царството Божие на земята. Човек ще престане вече да разрушава, а непрестанно ще твори. И щастие, благосъстояние и радост ще зацаруват завинаги между хората. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме едно! — Елате, прочие, да изградим с общи усилия величественото здание на новия живот. Елате да възцарим Любовта за върховен и вечен владетел на живота! Елате да превърнем нашите окървавени с братска кръв земи в рай! ... Мироносци. Дълга пътека се вие надолу по планината и се губи в буйната до колене трева.
към текста >>

3. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някои пък казват, че сърби, гърци и румънци ни дебнат.
Животът има смисъл не само когато успиваме, когато печелим, но и когато губим. Положението на един човек или народ се определя от неговите мисли, чувства и действия. Всяко явление има значение за напредъка ни в бъдеще. Едно голямо страдание, от което бягаме, може да стане условие за нашето бъдещо добруване. Обикновено нещо е днес да се оплакваме че има криза, че живота е тежък, да обвиняваме и да дирим причините вън от себе си. Някои пък казват, че сърби, гърци и румънци ни дебнат. Ако ний им желаем доброто, невъзможно е те да ни желаят злото. Умните хора търсят причините за всичко в себе си. Те знаят, че ако са заслужили добра съдба, никой не може да им стори зло. Те знаят че в живота има едно вечно бдящо Провидение, което безпогрешно отрежда всекиму заслуженото. Че Божествената Справедливост забавя, но не забравя.
към текста >>

4. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народите, населяващи Балканския полуостров, българи, сърби, гърци, румънци и т. н.
Но те имат силата в ръцете си. Те разполагат с печата и с властта. Те заповядват. Те, същевременно, играят на конференции и т. н. Нищо не трябва да се очаква от тях. Народите, населяващи Балканския полуостров, българи, сърби, гърци, румънци и т. н. трябва да започнат сами, отдолу: те трябва да възприемат идеята за Свободна Балканска Федерация и да я наложат на своите правителства. Трябва да се заинтересуваме всички, защото въпроса се отнася до кожата ни. Утре барабана може да дрънне и тези, които толкова години водиха Балканските народи на човешката касапница, да поискат и от нас да проливаме кръвта си и да убиваме братята си ! ... За да избегнем страшната опасност, която иначе неминуемо виси над главите ни, нека всички ние, жителите на Балканския полуостров, заработим за мирното разрешение на балканския национален въпрос чрез осъществяването на Свободната Балканска Федерация, в която всяка съставна част ще има възможността да урежда както си иска своите вътрешни работи, но която същевременно ще представлява едно цяло по отношение на външния свят. Вътре в границите на тази Федерация ще намерят своята свобода и Македония, Добруджа и Тракия.
към текста >>

Не трябвало да имат румънци учители и свещеници, не трябвало да говорят румънски.
Да се самоосъзнаем като българи. Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сме давали много свобода и от това идело злото. Дълго говори против „румънската пропаганда“ във Видинския край. В същност, обяви се с най-голяма ярост против правата на тия чужди малцинства у нас. Не трябвало да имат румънци учители и свещеници, не трябвало да говорят румънски. Свещеното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски бряг, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда — това било „румънска пропаганда“, която румънизирала този край и подкопавала българското национално единство. С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство". Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло, — това. което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Румънска пропаганда“ било.
към текста >>

С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство".
Ний, българите, сме давали много свобода и от това идело злото. Дълго говори против „румънската пропаганда“ във Видинския край. В същност, обяви се с най-голяма ярост против правата на тия чужди малцинства у нас. Не трябвало да имат румънци учители и свещеници, не трябвало да говорят румънски. Свещеното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски бряг, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда — това било „румънска пропаганда“, която румънизирала този край и подкопавала българското национално единство. С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство". Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло, — това. което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Румънска пропаганда“ било. Разединение на българщината!? Какво безсрамие, какво нахалство, — да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и, същевременно, под маската на борец против „румънската пропаганда“, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас!
към текста >>

което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници.
В същност, обяви се с най-голяма ярост против правата на тия чужди малцинства у нас. Не трябвало да имат румънци учители и свещеници, не трябвало да говорят румънски. Свещеното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски бряг, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда — това било „румънска пропаганда“, която румънизирала този край и подкопавала българското национално единство. С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство". Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло, — това. което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Румънска пропаганда“ било. Разединение на българщината!? Какво безсрамие, какво нахалство, — да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и, същевременно, под маската на борец против „румънската пропаганда“, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас! И каква недораслост и неразбиране на християнския идеал, за да проповядваш шовинизъм. Цялата реч на поп Стефан, комуто изобщо не липсва патос и ораторско изкуство, беше напълно издържана все в същия шовинистически дух.
към текста >>

5. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София.
В това е бъдещето на човечеството. Чиста, растителна храна, природосъобразен живот във всяко отношение. взаимопомощи, братски отношения с всички и — щастието на хората ще бъде осигурено. (следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство. Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати. Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни народи. Разбира се, първия дълг.
към текста >>

Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети.
Чиста, растителна храна, природосъобразен живот във всяко отношение. взаимопомощи, братски отношения с всички и — щастието на хората ще бъде осигурено. (следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство. Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати. Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни народи. Разбира се, първия дълг. който ни ся налага, е да възстановим нормалните отношения, да свържем приятелски връзки с най-близките съседни нам народи.
към текста >>

Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника.
Миналото трябва да се заличи. За да стане това трябва да се направят отстъпки. Положението днес е такова, че отстъпки трябва да бъдат направени на България, понеже тя е длъжница. Приятелство без жертви и отстъпки не може. Иначе то ще си остане само думи. Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника. Старите средства — вражда и война — не помагат. Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение. Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа. * На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда.
към текста >>

6. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дано и ние българи, сърби, гърци, румънци и др.
Държах стотина безплатни сказки за България и накарах да заговорят за нашата страна и народ повече от 360 (триста) вестници, които ме интервюираха, снимаха и поместиха дълги статии с картини от родината ни, изрезки от които са пратени и в дирекцията на печата о София с консулски доклади. Говорих на всевъзможни езици: руски, френски, немски, английски, италиански, исландски, но най-много ми служеше международният език есперанто, защото навсякъде из дългия си път намирах есперантисти, които ме улесняваха и така можах много леко, приятно и евтино да видя не само хубостите на посетените страни, но и да вникна в домашния живот на хората, което е най-важното в случая Възхитен съм от високата култура на северните народи, от тяхното миролюбие, работливост, начетеност, тишина и честност. Например шведите и норвежците не са воювали повече от сто години, а исландците никога не са имали и до сега нямат войска. Високо културните северняци харчат парите си не за въоръжения, а за библиотеки, които по всичко надминават ония на западните народи, а там горе всеки има и домашна библиотека, хиляди книги за седмици се пласират и само идиотите не знаят да четат. Има много да разправям за скандалите и ги соча за пример на балканците, както поради горните им качества, така и за намалените им пощенски, митнически и други тарифи помежду им. Дано и ние българи, сърби, гърци, румънци и др. съседи ги последваме и се превъзпитаме. Стига вече кърви, пушеци и развалини, а да съградим приятелството, което с най-солидна крепост между съседните породи! В Анверс се качих на „Балкан“ на 1 октомври т. г. Това е бивш пасажерски параход, купен от Франция за 8 милиона лева. Бях единствен пасажер при 40 души екипаж.
към текста >>

7. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички народи — англичани, германци, французи, руси, румънци и т. н.
Следователно, дохождаме до стиха, който Христос някога е казал: Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои. Ако и съвременното културно човечество се раздели против себе си, и то не може да устои. Понеже едни поддържат правото, а други — силата, някои ме питат, коя страна поддържам аз. За мене има само една страна, която има много отражения. Всичко народи са отражение, проявление от тази страна. Всички народи — англичани, германци, французи, руси, румънци и т. н. — са проявление на Божествената енергия в света. Всеки народ си има своя функция, която никой друг не може да изпълни. И след всичко това искат да потиснат някой народ. Не, никой народ не може да бъде потиснат. Той си има своя функция.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления.
Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир.
След уморителната нощна работа по укрепването на позицията, бях се за- върнал заедно с другарите ми от ротата, подпоручиците К. и Л., в общата ни землянка, която беше издълбана в първия окоп и по-рано бе служила за наблюдателен пункт на командира на дружината, която бяхме сменили. От няколко дни имаше голямо затишие. Тая нощ неприятелската артилерия почти не се обади. Изтегнали се в землянката, дълго време приказвахме за предстоящия голям бой, за промените, които забелязахме в противника, за появяването на руски части срещу нас, за разни новини от другите фронтове и вътрешността на царството, за ранените, болниците, самарянките и пр. Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир. Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в разговора. Тъкмо когато той говореше на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам. Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме! “ За миг неговите очи се напълниха със сълзи от неизразима тъга, но бързо в него стана един прелом и като ми каза: „сети ли се“, с привидно озлобление се приближи до мене, хвана ме за гушата и започна да ме стяга. Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня.
към текста >>

Отчаяната съпротива на русите и румънците бе сломена и те бързо отстъпиха по целия фронт, като на няколко пъти се опитаха да забавят настъплението ни, но напразно.
Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня. Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око. Събудих се без да Отдам никакво значение на тоя сън, мислейки го за следствие на нервното напрежение от дългото ни стоене на позиция, непрестанните боеве и несгоди. След няколко дни започнахме настъплението. Боя беше продължителен и много кръвопролитен. Отчаяната съпротива на русите и румънците бе сломена и те бързо отстъпиха по целия фронт, като на няколко пъти се опитаха да забавят настъплението ни, но напразно. В предвечерието на един бой след падането на Кобадин и цялата укрепена позиция, облада ме някакво предчувствие и безпокойство — мислех че непременно в предстоящия бой, нещо ще се случи с мене, че ще бъда ранен, а може-би и убит, но никак не ми идваше на ум за съня. С пукване на зората ние настъпихме и боя пламна с голямо ожесточение. Пред нас беше някакъв сибирски полк, който се биеше с отчаяна упоритост, обаче, въпреки това, принудихме го да отстъпи двата си реда окопи и да се оттегли. След отбиването на последната му контраатака, румънската артилерия, за да прикрие отстъплението му, откри силен огън по нашите вериги. Заповядах на войниците да наскачат във взетите от противника окопи, докато премине артилерийския ураган.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

стои на границата срещу румънците, а след обявяването на войната с последните взема участие с ротата си в ред.
намерих си случайно това тефтерче и прочетох си съня и видех предсказанието му. Ето и точното му изпълнение: На 10 септем. 1915 г. се обявява мобилизация на армията. Син ми Боян от к-р на 2-и взводен участък от 15 по- гранична рота става к-р на 2 рота от 15-а погранична дружина и до 1 Септември 1916 г. стои на границата срещу румънците, а след обявяването на войната с последните взема участие с ротата си в ред. боеве; пръв освобождава гр. Мангалия и от 1 октомври взема участие в отбраната на позицията при с. Первели (С. 3. от гр. Мангалия), дето на 5-и с. м.
към текста >>

0.40805888175964