Търсене в текстове за 'Румънци'

„Кондестин", както казват румънците (тайно).
Те говорят с такъв акцент." Докато науча добре езика. И така минавах аз за това... Най-напред за конвикуца, после за племенница на свако ми и най-после... Но живеех с четири фалшиви имена. Едното беше Иванова, на тоя, как се казваше той, забравих му името, Любомир, какъв беше, другото беше моето - Георгиева, третото беше Говедева и четвъртото, не помня на кого. И когато идваха и търсеха някое едно от тия имена, се казваше: „Тука тази, но не е тази. Тука е онази, ама не е ..." Така живеех аз с фалшивите имена, докато се върнах пак по тоя именно начин. „Кондестин", както казват румънците (тайно). Та минавайки два пъти границата нелегално, имах тия неприятности. Но един ден там, в Букурещ, когато аз научих, че при леля ми идваше преди това, искам да кажа - маникюристка, която й правеше ноктите, това, онова, мен ми се видя нещо много хубаво това нещо, щото момичето беше елегантно и викам: „Аз искам това да науча." Леля ми искаше да ме учи цигулка. Тя, не е хубаво да казвам за нея, мир и светлина на душата й, но си имаше приятел - студент българин, той беше между впрочем и кантина, както казват румънците - стол на български студенти у нас. Свако ми беше богат, заможен, той беше социал-демократ и директор на Рудолф-Мосе, една фирма - печатница, имаше възможност. Много пари печелеше, но разбира се и той живееше с неговата секретарка, за което леля ми му отмъщаваше по тоя начин, с тоя Ганчо, един от добруджанския край, той почина, много добър цигулар, много прекрасен цигулар.
към текста >>

Тя, не е хубаво да казвам за нея, мир и светлина на душата й, но си имаше приятел - студент българин, той беше между впрочем и кантина, както казват румънците - стол на български студенти у нас.
И когато идваха и търсеха някое едно от тия имена, се казваше: „Тука тази, но не е тази. Тука е онази, ама не е ..." Така живеех аз с фалшивите имена, докато се върнах пак по тоя именно начин. „Кондестин", както казват румънците (тайно). Та минавайки два пъти границата нелегално, имах тия неприятности. Но един ден там, в Букурещ, когато аз научих, че при леля ми идваше преди това, искам да кажа - маникюристка, която й правеше ноктите, това, онова, мен ми се видя нещо много хубаво това нещо, щото момичето беше елегантно и викам: „Аз искам това да науча." Леля ми искаше да ме учи цигулка. Тя, не е хубаво да казвам за нея, мир и светлина на душата й, но си имаше приятел - студент българин, той беше между впрочем и кантина, както казват румънците - стол на български студенти у нас. Свако ми беше богат, заможен, той беше социал-демократ и директор на Рудолф-Мосе, една фирма - печатница, имаше възможност. Много пари печелеше, но разбира се и той живееше с неговата секретарка, за което леля ми му отмъщаваше по тоя начин, с тоя Ганчо, един от добруджанския край, той почина, много добър цигулар, много прекрасен цигулар. И танте винаги му казваше: „Научи Милка на цигулка! " Добре ама Силвио, доведеният син на свако ми, учеше пиано в сеседите и аз с най-простия си акъл казах: „Силвио да учи на такова голямо нещо, а пък аз на такова малко, не искам. И аз искам на такова голямо да уча." - Пиано с други думи.
към текста >>

Но горе във вилата имам един патефон, както казват румънците, грамофон, който се навиваше така, на ръка и беше последна дума на техниката, защото автоматически спираше.
" Добре ама Силвио, доведеният син на свако ми, учеше пиано в сеседите и аз с най-простия си акъл казах: „Силвио да учи на такова голямо нещо, а пък аз на такова малко, не искам. И аз искам на такова голямо да уча." - Пиано с други думи. И разбира се, успях да се наложа, аз научих да правя нокти и фризури, те ме дадоха не чираче, а ученичка в един институт, Дортаймер се казваше, на Каля Виктория, който приемаше ученички, защото обикновено чирачетата слугуваха там. Ние бяхме ученички и се плащаше за тези ученички и аз научих там тая професия - фризьорство, масажи, боя, всичко, цялата тая процедура в това фризьорство. И когато научих това нещо, научих го, но не го работех. Но горе във вилата имам един патефон, както казват румънците, грамофон, който се навиваше така, на ръка и беше последна дума на техниката, защото автоматически спираше. Аз не знам, навярно в кръвта ми е, щото още в Русе когато бях и когато вуйчо ми почина, и дойдоха и съобщиха за телеграмите на баба ми, аз бях събрала децата да им правя джумбуши разни и да се кълча, да туй, да онуй, да се качвам на масата да играя, да се преобличам и в Самоков също съм го правила като дете. Значи една артистичност вродена в мене беше. И по тоя начин, като отиваше леля ми, като излизаше и пращаше слугинчето, защото тя имаше слугинче навънка, аз оставах сама, обличах й дрехите, големи огледала, кълчех се пред тях, пеех, плачех, така че си въобразявах, че съм някаква артистка. Но навивах тоя грамофон, толкоз много го навивах, че му счупих пружината и свако ми, понеже това беше единствен грамофон, който той успя да го вземе между многото, тя вика: „Аз не знам как ще отговарям пред свако ти сега. Ще идеш да купиш пружина." Това ме накара да отида в някакъв магазин, да се хвана на работа, за да купя пружина.
към текста >>

15. 7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

И на третата неделя когато ми стана така, съвсем лошо, легнах на пейките и казвам: „А, не, не мога с тоя човек да се справя, нещо не може, същинат, казват румънците.
И като легнах и стоя легнала така, докато свърши беседата. Щом свърши беседата, все едно нищо не ми е било. Викам: „А-а", не можех да разбера защо става така. „Но аз сега не можах, но другата неделя, аз ще му кажа на него." Втората неделя също, третата неделя също. Същото нещо се повтаря - става ми лошо и аз трябва да излизам навън. И на третата неделя когато ми стана така, съвсем лошо, легнах на пейките и казвам: „А, не, не мога с тоя човек да се справя, нещо не може, същинат, казват румънците. Главата ми бърка, не може с него да се справя." И престанах да ходя. Така станах комунистка. Но в същия тоя момент аз се преместих и почнах, хванах се в най- големия салон да работя, там идваше отбраната клиентела. В.К.: Къде? М.Г.: На „Сердика" 3.
към текста >>

И румънци, и турци, и какви ли не, всичките ми предлагаха.
Казвам, не, аз ще направя нещо, няма да мина през тоя преглед. Всички се прегледаха: чирачета, момичета, фризьорки, това, онова, пък той беше най-голям, имаше може би петдесет души персонал и се оказаха много от тия момичета, които бяха, че не са момичета и си имат приятели, щото за това се държеше едно време и само аз още не си давам сертификата. А Анани вика: „Аз те знам тебе, ти си рафинирана румънка, ама дай тука, дано си здрава, да представяме там това." А аз имах голяма клиентела, между които хитлеристи бяха вече на мода - мъже, които им правех ноктите. И имаше един хитлерист, който предпочиташе мене. Много от мъжете ме предпочитаха, защото знаех езици - по няколко думи за занаята си, така. И румънци, и турци, и какви ли не, всичките ми предлагаха. И всички ми казваха: „Няма да те безпокоим, искаме те за един месец, ще ти купим апартамент, ще ти направим салон. Само един месец в годината сме тук." Но аз казвах: „Как ще се продам? А, може ли такова нещо? " И казах на някои от салона. „Будала! "... „Вила ще ти направим." Аз не можех да си го представя това, да се продадеш.
към текста >>

16. 19. БОМБАРДИРОВКИТЕ

Румънците са такива, религиозни, но същевременно излиза от черквата и пали цигарата, било жена, било мъж.
19. БОМБАРДИРОВКИТЕ М.Г.: А един път, когато бях в Мърчаево, минаваха самолети. И някой каза: „За бомбардиране." - „Но те вече отиват към Румъния, към Румъния." Аз в ужас изпаднах, защото там е леля ми, нали, как ще бъде това. А в тоя момент Учителят излезе, погледна ги така, от небето и; „Нищо, каза, там трябва, трябва." Мен ми стана така мъчно, защото леля ми е там, нали, верно, те там пушат, пият. Румънците са такива, религиозни, но същевременно излиза от черквата и пали цигарата, било жена, било мъж. И аз много пъти съм ги питала: „Бе как така съчетавате тия двете, влизате вътре, молите се, кланяте се, целувате икони, а после с цигара." - „А, цигарата си е цигара, пък това си е църква." Въобще. И затуй може би Учителят казва „Там трябва", не знам защо. Щото и леля ми беше пушачка. „Там трябва." И аз тогава много сърцераздирателно се молих. И наистина тогава не, но на 6 май 1944 г.
към текста >>

17. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Заминах за Румъния да се установя там, но румънците ме изгониха, узнавайки, че съм била на две нелегални събрания на техния ЦК на РКП.
Много речи, разяснения и сбивания имаше при тия събрания, даже до арести. Взела съм участие в доста стачни борби, които ставаха по него време, а други сме ръководили отвън нелегално. Така работих по профсъюзна нелегална работа до 1940 година. Преди това, 1937 година се ожених за споменатия Ат. Бричков и поради неразбиране със същия се разведох през 1939 година. Заминах за Румъния да се установя там, но румънците ме изгониха, узнавайки, че съм била на две нелегални събрания на техния ЦК на РКП. През 1941-1942 година квартирата ни беше на разположение на ЦК на БКП и Националния съвет на Отечествения фронт, това го потвърждава Цола Драгойчева в своите спомени на втория том, на бул. „Хр. Ботев" 145, тавана. Там идваше не само тя, и Рада Тодорова, и Вълка Горанова и др. другари. По него време и аз провеждах моите събрания в моя дом. Наложи се да вляза във връзка със Съветската легация чрез моя занаят и да им бъда в услуга.
към текста >>

18. 7. ЗА АНТИМИНСА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси.
Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски. Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси. Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща.
към текста >>

19. 66. Сепаративният мир. (разказа от Тодор Петров Пецанков, „гледачът)

ТОМ 17

На Източния фронт срещу СССР не е изпратен нито един български войник, докато румънците воюваха с цяла армия.
бе назначено правителството на Муравиев. И то продължи да води преговори в Кайро с американците. Но не проведоха сепаративни преговори с руснаците. На 5.IX.1944 г. СССР обяви война на България. На Източния фронт срещу СССР не е изпратен нито един български войник, докато румънците воюваха с цяла армия. На 9.IX.1944 г. се сваля чрез военните от Кимон Георгиев и с помощта на съветската армия правителството на Муравиев и започва ерата на комунистическата власт от 45 години, от 1944 до 1989 г. - тъй, както бе предсказал Учителят Дънов. Тодор Петров Пецанков е роден на 15.IX.1897 г. в град Хасково.
към текста >>

20. XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО

Остана да ми доразправя как Учителят е спасил София от нашествието на румънците в 1913 г.108 Той ми разправи, че тогава никой от околните народи не е могъл да влезе в София - нито сърби, нито гърци, нито румънци - въпреки тяхното горещо желание да сторят това.
Как Учителят му е казал да бъде безстрашен, да знае, че Бог ще бди над него - и наистина, как цялата му дружина е минала през най-опасните моменти на боевете с най-малко, почти невероятно малки загуби. Как после условията са се изменили. Как Учителят им е предрекъл вече катастрофата, как е съветвал да се сключи веднага примирие - защото войната ще бъде загубена - и това-още в началото на 1917 г.107 Как Фердинанд отива в странство заедно с престолонаследника, а тогава пращат Учителя на заточение във Варна. И как после думите му една по една се сбъдват, а самият Фердинанд и Радославов ги пратиха на заточение... Звездите вече бяха изгрели, когато тоя увлекателен разказ стигна своя край. Аз го слушах жадно, защото знаех, че всяка дума на тоя войник, който с риск на живота си беше спасил във втората война полковото знаме, бе истина. Остана да ми доразправя как Учителят е спасил София от нашествието на румънците в 1913 г.108 Той ми разправи, че тогава никой от околните народи не е могъл да влезе в София - нито сърби, нито гърци, нито румънци - въпреки тяхното горещо желание да сторят това. Същото се е повторило и в 1918 г. Ясно е, че е имало ръка, която е бдяла над България и тая ръка е била Учителевата. Наистина, какво щастие е за нас, българите, че има такава ръка, която в най-трудните времена ни се протяга, за да ни помогне.
към текста >>

21. (35) Среща с Учителя на 21.III.1939 г.

в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст

188 Нали румънците някога дойдоха да омиротворяват България и си взеха Добруджа като пай адвокатски; Германия сега го взима в аванс, преди да е свършила работата си.
На 20.Ill вечер дойдоха Надя186 и Борис187 и ми казаха, че ме вика царят за 21-ви в 10 ч сутрин при Евдокия. На другия ден отидох в 9 и ½ ч при Учителя и той ми говори: «Не може да се говори на народите, защото всички сега излизат от много гледища. Англия се плаши от Русия. Те се приготовляват... да зачитат добрия закон да зачитат... Българският цар иска да му се помага, но той още нищо не е направил за ББ [Бялото Братство]. Той досега е мислил само за себе си, за династията си, за България, но къде е бъдещето на България? 188 Нали румънците някога дойдоха да омиротворяват България и си взеха Добруджа като пай адвокатски; Германия сега го взима в аванс, преди да е свършила работата си. Румъния дойде да омиротвори - това е Божията воля; но да взима - това е човешкото.189 А Германия беше обещала, че ще помогне на България, а си взима наградата за изпълнение [на] волята Божия, преди да я е изпълнила (значи да ни помогне е воля Божия, но тя предварително си взема хонорара). Чехия190 ... Ще видите какво ще ви говори. Трябва сега честна политика, никаква лъжа отвътре. Божиите закони действат сега в света, и то много бързо. Сега Германия иска да се отзема със заграбването, което Англия е направила някога - ако Англия е направила нещо лошо, защо и Германия иска сега да го повтаря?
към текста >>

22. (45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

Но това, което ни взеха без война румънците, ние си искаме.»295 А на юг ние не сме давали нищо на гърците, за да търсим от тях - ние дадохме на Съглашението тия земи, гдето полковник Шарпи управляваше с българска администрация, която един ден, без никакъв повод от наша страна, изпъдиха и предадоха на гърците - ние от тях и тяхна земя не щем.»296 В тоя дух е ставал разговорът.
След това разговорът мина на неговата среща с Потьомкин, за когото ми говори надълго, като го описа като човек, а също и разговора, който е бил крайно интересен по съдържание и по маниера на воденето, в които царят е трябвало да бъде много внимателен. В главни черти този разговор е минал върху претенциите на България, като Потьомкии ни е обвинил, че и сега сме максималисти и пречим на общото разбирателство на Балканите. При това той отначало се е опитал да каже, че положението е много важно и за династията, и за народа, което царят е отбил, като е казал, че династията на Балканите е от малко значение, но добруването на един народ е нещо съществено и трябва да се направи нещо за него, че «ние сме доста търпеливи и ще чакаме, но няма да се откажем от това, което си с наше» - това е било реплика на въпроса, че сме искали чужди земи. «Ние това, което сме изгубили на война, не го искаме - казал царят. - То е късмет. Но това, което ни взеха без война румънците, ние си искаме.»295 А на юг ние не сме давали нищо на гърците, за да търсим от тях - ние дадохме на Съглашението тия земи, гдето полковник Шарпи управляваше с българска администрация, която един ден, без никакъв повод от наша страна, изпъдиха и предадоха на гърците - ние от тях и тяхна земя не щем.»296 В тоя дух е ставал разговорът. Личните му впечатления са, че е добър партньор, нещо обилно има в него, но и на дъното - нещо неопределено, тъмно. Така, разговаряйки, ние вървяхме. Из пътя няколко пъти го спирах и фотографирах. Разговорът минаваше на разни теми. Така стигнахме горе на канарата, гдето е историческата пейка, гдето баща му е решавал с министрите да обяви независимостта.297 Направих му и там снимки.
към текста >>

23. (48) Срещи с Учителя и царя на 14.VI.1939 г.

Сега румънците имат да опъват каиша, не ние.
Сега свещениците, като им не вървят работите, както те искат, няма да намерят погрешките си в неспазване Божиите закони, а ще намерят, че вината е тук, в Изгрева317 ... Царят трябва да се самоопредели вътре в себе си. След 2-3 години ще бъде безпредметно. Сега трябва да го направи.318 Генерали са се събирали на консулт - накъде и какво да правят... Да не си турят мисълта, че ще придобият нещо. С чужди съвети изгубиха и туй, което имаха, щото, и без да искат, пак в края на краищата ще се получи, но ще бъде безпредметно. По-добре е сега Румъния да граничи с Германия, отколкото ние. Сега румънците имат да опъват каиша, не ние. Българите не са добре осведомени. Сега Чехия и Моравия заместват България в страданията. Защото България се намира в своя златен век, но в бъдеще ще се отплаща на тия държави.319 Този век - XX - е за реставрирането, възстановяването [на] Божественото право в света. Ще бъдат пресети държавите и всички държави Бог ще ги смири и ще навлезем в новата епоха. За добрите хора тоя век е най-добрият, а за лошите - най-лошият; по-лош не е имало!
към текста >>

24. (56) Среща с Учителя на 21.IX.1939 г., 9 часа сутринта

Румънците излязоха много егоисти.
Чудя се, от чисто човешко гледище, как англичаните не подготвиха Полша и не й дадоха план за воюване, а я оставиха да бъде разгромена? Може би искаха да стълкновят Русия с Германия, като дойдат едни до други в съприкосновение и да се сбият? Големи, а се самоизлъгаха. Хитлер е съдебният пристав.375 Казват, че единият му адютант е убит. Русите дойдоха на румънската граница и ще си теглят новата граница направо до морето. Румънците излязоха много егоисти. Те бяха съдебен пристав, но се съблазниха.376 Така, както съдията в разказа. Ранил ловец сърна. В Индия било. Тя бягала и скочила в една лодка. Лодкаринът казал, че това било баща му и не я дал.
към текста >>

25. (64) Срещи

Той не отрече отчасти, че това е така, и ми разправи подробно как е говорил с турския министър Сарачиоглу, като е минавал през България, и му е казал нашите претенции, които не бяха тайни, и той обещал да се опита да стори нещо, но румънците не се съгласили и когато той отишел в Анкара, после всичко уж било много добро, но се намесили англичаните и пр.
- на тая тема. Аз го слушах, после започнах разговора, който имаше няколко главни точки, които аз сега ще отбележа не в същия ред, както се водеха, а както си ги спомням. Първо - за пакта със Сърбия, че е сключен със Стоядинович, а не със Сърбия. Той поясни, че е отишел, говорил със Стоядинович, но той не го е насърчил, а после е говорил с Павел и после обяда, когато той мислел, че нищо няма да излезе, той отишел насаме със Стоядинович (Павел), а после го извикал и него и му казал, че ще бъде. Вторият въпрос беше, че е издал нашите спатии на турците и те са играли с тях в Румъния. Той не отрече отчасти, че това е така, и ми разправи подробно как е говорил с турския министър Сарачиоглу, като е минавал през България, и му е казал нашите претенции, които не бяха тайни, и той обещал да се опита да стори нещо, но румънците не се съгласили и когато той отишел в Анкара, после всичко уж било много добро, но се намесили англичаните и пр. Това той разправи с най-големи подробности. После му казах, че се носи слух, че е комарджия, че отнема време на министрите в заседание, което го няма никъде - по 5-6-9 часа. Той отрече да е комарджия, а за времето обвини и тях, че му го отнемали. Казах му за Ганев мнението си, а също го предупредих да се не връщат в камарата Дуров, Серафим Георгиев и Иван Петров, които са отречени хора. За тях нищо се не каза.
към текста >>

26. (69) Срещи с Учителя. Разговори с Де Кореи, французин сенатор, Меменджиоглу и важен съвет

С румънците, ако ни бяхте дали Добруджа миналата година, сега щяхме да сме приятели, да им помагаме.
Не искаме да се караме с никого. - По-тесни отношения. - Но какви?... Стурците имаме съглашение още от 1925 година, оттеглихме си войските. Ето сега, при тая беднотия, която имаме в нас, ние за нашите бедни не сме отпуснали 2 милиона лева, колко повече... С гърците сме добре, със сърбите - също. С румънците, ако ни бяхте дали Добруджа миналата година, сега щяхме да сме приятели, да им помагаме. И сега няма да ги нападнем, но от аспирациите си не можем да се откажем. Аз не съм излизал много време навън, Вий сте по-правилно ориентиран - може ли да ми кажете: дали ще се свърши войната скоро? - Няма тия изгледи засега. - Е, виждате, ние трябва да се готвим, за да може да издържим. Но аз ви казвам, че ако се не вземат мерки да се спре войната, преди да се е проляла кръв, ще загине европейската цивилизация.
към текста >>

27. (78) Срещи с Учителя и с царя на 22.V.1940 г.

Каза ми царят, че и сърбите по-рано казали, че нямало сега като от 1915 година да ни оставят зад гърба си, а най-напред с нас ще се справели... Румънците оттеглили една дивизия по-назад и я пратили към маджарите.
- Да, там е сифилисът на нашата армия, наследство от русите - каза царят. Напомних му за фалшивия гьон и подметките на ботуши, които опадаха на третия ден... На тая тема говорихме доста. Той каза, че ще извика военния министър за това (и наистина - от вестниците видях, че [на] другия [ден] го вика веднага). Драганов от Берлин даваше разни сведения за нашето положение и това на Германия. Казваше, че германците не са били весели от тия победи и пр. Каза ми царят, че и сърбите по-рано казали, че нямало сега като от 1915 година да ни оставят зад гърба си, а най-напред с нас ще се справели... Румънците оттеглили една дивизия по-назад и я пратили към маджарите. Така между другото ми прочете и от Поменов от Рим... Между другото стана дума, че на раздяла при съвет[а] генерал Даскалов останал при царя и му казал, че Хаджипетков, откак го направили генерал-лейтенант, се забравил много, почнал да критикува гласно, да не одобрява това и онова и изобщо - не можело да се мели брашно с него, та искал смяната. Попитах с кого мисли да го сменя. - С Пукаш.535 Казах му, че смяна на началник-щаба не е за сега, за тия мътни времена, че по-добре е да се чака, защото такава смяна ще породи много съмнения в комшиите и за войската не ще е добре, че Пукаш е чех и не може и не трябва, още повече, като се знае съдбата на Чехия, няма защо да прикачаме нашата колесница към тяхната карма. Той се съгласи с това и каза, че и той тъй си мислел, но сега мислел за варненския Попов, който бил най-старшият, та да не можел и Петков да протестира нещо, като щял да го махне и изпрати в Плевен. - Имай предвид неговата амбиция и дебелата му глава - и на тая тема приказвахме доста.
към текста >>

28. (85) Среща с царя на 31.VII.1940 г. от 8 до 10 без 10 в двореца Враня

Ще трябва да се споразумеем с румънците, но ако ние водим преговори, те ще разтакат.
Най-после поискали да видят Хитлер и той се съгласил. Хитлер ги посрещнал също много резервиран, Филов казал само много здраве от царя и млъкнал. После почнал да говори Хитлер и казал между другото следното: - Земя, взета с меч, с меч трябва да се пази. По-добре е да се споразумеете. После поискал карта, да види какви са ни претенциите, и се зарадвал, че са скромни, като се оплакал от маджарите, които искали много и на които той по-рано бил арбитър, а сега го ругали, та сега не ще вече, [но] на нас би могъл да бъде такъв. Ще трябва да се споразумеем с румънците, но ако ние водим преговори, те ще разтакат. - Те искаха това, като искаха и други съседи да дадат нещо. Тук прекъснах писането и сега, след [,..]ене, не мога да си спомня какво беше. Зная, че Хитлер беше се съгласил да ни стане арбитър, но царят не даде да се каже това, за да не знаят, че съдията е с нас. Филов беше казал, че в такъв случай ще ги ругаят. Царят му казвал, че е в интереса на работата да не знаят, че съдията е на нашата страна, а че ще ги ругаят - държавникът трябва да носи, затова е държавник.
към текста >>

29. (86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г., дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед

Това се предава изопачено, че изобщо не се приема предложението, и румънците се докачат.
Казали му, че по всичко друго може да говорим, но по териториите - не, понеже това е въпрос, [по] който не може да става никакъв спор - границите от 1912 година. Той си отишел. След това се явява предложението. Румънският министър [на] външните [работи и нашият] да се срещнат на Дунава, да обменят мисли. Нашият министър казва, че ако ще се говори за територията, той няма да иде, понеже ние сме казали нашето и той там трябва да мълчи, а ако ще се говори за друго, той е съгласен и на драго сърце ще иде. Това се предава изопачено, че изобщо не се приема предложението, и румънците се докачат. Това се донася от букурещкия наш пълномощен министър. Телеграфира му се да разясни, че отказът се отнася само до третиране на териториалните въпроси, понеже по тях сме казали последната си дума, а по други въпроси с радост ще приемем една среща. След това вече последва явяването [на] филоти553 с една «про мемория» от 15 страници пред министъра на външните работи, а след туй - и пред царя (той искал предварително да се срещне с царя, но понеже отсъствал, се срещнал с министъра, от което царят се възползвал и се приготвил, защото действително бил на легло и можал да стане в събота? и се върне да се видят). Още отначало, за да отбие интригата, че нарочно не се е явил и избягал, царят му казал, че бил в една малка почивка и не можал да дойде още същия ден, но че с удоволствие ще изслуша това, което неговият крал има да му каже.
към текста >>

30. (89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня

Каза ми, че получил много ругатни и писма, с които го кълнели и го заплашвали; че румънците били много учтиви и пр.
Десет години да говориш за мир и в последния момент да плюеш на всичко. Дураци* пълни! Казах му, щом не са могли да запазят позициите си, поне няма сега защо да се джамбазят** за дреболии, защото е срамота, трябва вече да се приключва. Станахме смешни с нашите протакания. Трудният въпрос на Унгария се реши, а нашият, лесният, се протака и краят му се не вижда... - Такива гумени глави где ги намери? Каза ми, че получил много ругатни и писма, с които го кълнели и го заплашвали; че румънците били много учтиви и пр. Казах му да се приключва колкото може по-скоро, да се остави непременно една врата отворена, за да може да си предявим нашите претенции. Тогава минахме на въпроса за армията, която сега е време - при пробната мобилизация, да се види кои са офицери и кои - джамбази*** с народната чест и последните да се отпратят в домовете си - срамота е да се държат негодници и хайдути в армията. Той ми каза, че е говорил по повод [на] писмото, което му бях пратил преди няколко дена, с генерал Даскалов, но него го било страх да не се хвърлело петно на армията, та затова да се не вдигало шум около тия мръсотии, както беше и с аферата за гьона. Казах му, че мръсотиите вътре не могат да правят чест никому, още повече - на една родна армия, която няма ни най-малко нужда от мошеници и джамбази... Той ми каза, че добре разбира всичко това, но няма хора. Тогава му казах: защо той отлага вече три години прилагането на плана, който му искам - той, дегизиран, да тръгнем заедно из някои села и сам да чуе с ушите си как мисли народът?
към текста >>

Вчера говорихме и с Багрянов, че ако се вземе по-рано и се засее, Добруджа дава три милиарда лева жетва и че ще си наплатим всичко, което ще ни искат румънците.
- Вие оставете това, ами вземете за десет дни да ядете само диня, като не пиете никак вода, за да се пречистите, и тогава ще стане едно възобновяване. - Това е отлично и ще го направя - каза той. - И това е близко до ума - и започна да си съобразява гласно, че наистина щяло да стане пречистване. Казах му, че нека се издума пред мене и да си каже каквото има или да го изпсува, но, като ги свика след малко Филов и Попов, да държи ясен език и решително. Значи да употреби днес за информация и ориентиране из всички страни (смени се правителството в Румъния), а после да действуват бързо и решително, като не правят въпроси на дреболии, щом като са изтървали важното, но непременно да си оставят една врата за предявяване [на] претенции, и то с арбитър, пък тогава ще видим кой на кого ще има да дава. Вчера говорихме и с Багрянов, че ако се вземе по-рано и се засее, Добруджа дава три милиарда лева жетва и че ще си наплатим всичко, което ще ни искат румънците. После минахме с царя на някои второстепенни въпроси. Една констатация трябва да се има предвид сега: общо понижение на нивото - материално и морално, поради войната. Това е в целия свят,това е и в нас. Другото, което също така трябва да се отбележи като основно положение, то е неуравновесените идеологии, които се борят за надмощие в света: болшевизъм и националсоциализъм, либерализъм, демокрация. Понеже още никое не е взело надмощие, всяко «-филство» е още опасно.
към текста >>

31. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива.
румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик. На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива. Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна Добруджа. 190. Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна Добруджа. Този разговор е на 20 март 1939 г. А това е Волята Божия. И тя трябва да се изпълни.
към текста >>

Понеже е отстранен, започва да прави контакти с румънците от Южна Добруджа, за да се присъедини към тях.
Воден, Разградско. Там има чифлик и от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в Разградско, след като цар Борис го отстранява от политиката. След Ньойския договор Южна Добруджа е дадена на Румъния и границата е от Тутракан до Балчик. Понеже е отстранен, започва да прави контакти с румънците от Южна Добруджа, за да се присъедини към тях. Ето защо Христо Калфов, който от 1923г. е министър на външните работи в правителството на Цанков, е ходел при него да го ликвидира, ако не проумее и не се откаже и скъса с румънската кауза. За Христо Калфов виж бел. №219. 304. Цар Борис признава, че не е разбирал съветите, които е получавал чрез Лулчев.
към текста >>

А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г.
Хитлер окупира останалата част от Чехословакия и тя престава да съществува. Те преминават неслучайно през страдания и неслучайно замесват България в страданията. Дължи се на това, че в древна Великоморавия, когато Кирил и Методи са им дали азбука и богослужение на славянски, то след смъртта на Методи на 6 април 885 г., започва гонението на учениците и на всичко това, което са създали. Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко. Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят. А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г. окупираха Южна Добруджа. И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР. България е в златния си век, понеже тук е Великият Учител, който дава Словото на Бога. 320. Всемировият Учител на Вселената е между българите и славянството и дава Словото на Бога. Който използува условията, дадени от Бялото Братство, ще се въздигне, като чете и прилага Словото на Учителя.
към текста >>

И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР.
Дължи се на това, че в древна Великоморавия, когато Кирил и Методи са им дали азбука и богослужение на славянски, то след смъртта на Методи на 6 април 885 г., започва гонението на учениците и на всичко това, което са създали. Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко. Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят. А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г. окупираха Южна Добруджа. И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР. България е в златния си век, понеже тук е Великият Учител, който дава Словото на Бога. 320. Всемировият Учител на Вселената е между българите и славянството и дава Словото на Бога. Който използува условията, дадени от Бялото Братство, ще се въздигне, като чете и прилага Словото на Учителя. А онези, които го отхвърлят, ще бъдат предоставени на личната си карма, на родовата си карма, на обществената карма, на народностната карма и на кармата на човечеството. А това е дадено в Откровението на Йоана, гл.
към текста >>

32. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива.
румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик. На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива. Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна Добруджа. 190. Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна Добруджа. Този разговор е на 20 март 1939 г. А това е Волята Божия. И тя трябва да се изпълни.
към текста >>

Понеже е отстранен, започва да прави контакти с румънците от Южна Добруджа, за да се присъедини към тях.
Воден, Разградско. Там има чифлик и от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в Разградско, след като цар Борис го отстранява от политиката. След Ньойския договор Южна Добруджа е дадена на Румъния и границата е от Тутракан до Балчик. Понеже е отстранен, започва да прави контакти с румънците от Южна Добруджа, за да се присъедини към тях. Ето защо Христо Калфов, който от 1923г. е министър на външните работи в правителството на Цанков, е ходел при него да го ликвидира, ако не проумее и не се откаже и скъса с румънската кауза. За Христо Калфов виж бел. №219. 304. Цар Борис признава, че не е разбирал съветите, които е получавал чрез Лулчев.
към текста >>

А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г.
Хитлер окупира останалата част от Чехословакия и тя престава да съществува. Те преминават неслучайно през страдания и неслучайно замесват България в страданията. Дължи се на това, че в древна Великоморавия, когато Кирил и Методи са им дали азбука и богослужение на славянски, то след смъртта на Методи на 6 април 885 г., започва гонението на учениците и на всичко това, което са създали. Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко. Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят. А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г. окупираха Южна Добруджа. И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР. България е в златния си век, понеже тук е Великият Учител, който дава Словото на Бога. 320. Всемировият Учител на Вселената е между българите и славянството и дава Словото на Бога. Който използува условията, дадени от Бялото Братство, ще се въздигне, като чете и прилага Словото на Учителя.
към текста >>

И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР.
Дължи се на това, че в древна Великоморавия, когато Кирил и Методи са им дали азбука и богослужение на славянски, то след смъртта на Методи на 6 април 885 г., започва гонението на учениците и на всичко това, което са създали. Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко. Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят. А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г. окупираха Южна Добруджа. И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР. България е в златния си век, понеже тук е Великият Учител, който дава Словото на Бога. 320. Всемировият Учител на Вселената е между българите и славянството и дава Словото на Бога. Който използува условията, дадени от Бялото Братство, ще се въздигне, като чете и прилага Словото на Учителя. А онези, които го отхвърлят, ще бъдат предоставени на личната си карма, на родовата си карма, на обществената карма, на народностната карма и на кармата на човечеството. А това е дадено в Откровението на Йоана, гл.
към текста >>

33. 68. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г.)

ТОМ 21

Още не бяха стихнали думите им, с които се хвалеха, че са добре с всички околни държави - и Турция изгони българите от Тракия, гърците ги навързаха по десятки и ги изтрепаха с картечници, румънците предложили на добруджанците в един месец да се декларират за техни поданици или да напуснат земите си, а сърбите се сетиха, че имат още да вземат стотици милиони... Шашардисани от подобно „отлично” положение, нашите държавници започнаха да подготовляват народа за вътрешно избиване и започнаха да викат в съюз цяла Европа - същата Европа, която вече е в нормални търговски отношения с болшевиките - срещу Русия.
„Ратник на свободата”, г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г., София, стр. 2, в рубрика „Политически преглед”) България се намира в стадия на политически кошмари. Държавниците й изгубиха чувство на действителност. Още не бяха стихнали думите им, с които се хвалеха, че са добре с всички околни държави - и Турция изгони българите от Тракия, гърците ги навързаха по десятки и ги изтрепаха с картечници, румънците предложили на добруджанците в един месец да се декларират за техни поданици или да напуснат земите си, а сърбите се сетиха, че имат още да вземат стотици милиони... Шашардисани от подобно „отлично” положение, нашите държавници започнаха да подготовляват народа за вътрешно избиване и започнаха да викат в съюз цяла Европа - същата Европа, която вече е в нормални търговски отношения с болшевиките - срещу Русия. Малкото пале иска да добие, ако не друга слава, поне тази, че е лаяло на слона, който даже го и не е чул... А вътрешното положение може да се характеризира с две думи: натрупан барут, който чака искра да избухне. Изглежда, че правителството по свои съображения предизвика това положение и прави всичко да се изострят отношенията между тях и народа.
към текста >>

34. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

ТОМ 21

Имало е опасност за живота му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат Добруджа.
Защитавал е разбиранията си против всичко и всички докрай. Проявявал е голяма чувствителност, неспокойствие, придружени от чести внезапни промени. Винаги е имал готовност да пътува и отива другаде, поради възможността за приключения, независимо от опасностите. Детският му период е бил труден. Остава от малък сирак, баща му загива във войната (Уран в квадрат с Луната), загубва и майка си и е отгледан от братята и сестрите си, с които мъчно се е разбирал (Уран в квадрат с Меркурий и в квадрат с Венера). Имало е опасност за живота му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат Добруджа. Десетгодишен, той отива в гр. Шумен при свой брат и работи в неговото предприятие. Минава през много перипетии и мъчнотии и става по собствено разбиране вегетарианец (Слънцето му в Дева го прави диетик). Понеже Слънцето му е в 9 дом в секстил с Нептун и в тригон с Уран и Асцендента, той проявява духовните си качества и започва усилено да търси подходяща духовна среда. Слънцето в тригон с Уран и в секстил с Нептун говорят, че той е свързан с Божествената Мъдрост и Любов и постоянно търси Бога и Го намира в лицето на Учителя.
към текста >>

35. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г.
Той отвори вратата и аз излязох. Този портокал остана у нас до 12.01.1944 г., когато го изядохме, преди да се евакуираме от София. Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе. Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г. няма път от Русе до Силистра. За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала.
към текста >>

36. VI. Случки и събития в България, свързани с дейността на Учителя

1. Политически събития

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

От север румънците, необезпокоявани от никого, навлизат в България.
На 16 юн и 1913 г. избухв а Междусъюзническат а война.* * По това време Учителят дава на всички братя, повикани на фронта, като талисман, напечатани на лист 91 псалом и Добрата молитва, които те зашиват в куртките си, и след войната се завръщат здрави и читави. Учителят предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защот о ще я загуби. Фердинанд не го слуша и обявява война. Нашите войски са в Сърбия, а гръцките, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София. От север румънците, необезпокоявани от никого, навлизат в България. В този критичен момент за българската държава се намесв а Учителя . То й е добъ р прияте л с Джейм с Баучер , дългогодише н кореспондент на вестник Таймс." за България и Източна Европа. Последният пък е много близък с американския посланик в София - Мърфи . Учителят моли Баучер да предаде на Мърфи да се качи на своята кола, да постави американското знаме и отиде да каже на войските, събрани в Кресненското дефиле, че Америка не е съгласна те да нахлуят в България. Той изпълнява отлично тази задача и войските не тръгват към София.
към текста >>

88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна.
Той изпълнява отлично тази задача и войските не тръгват към София. На другия ден Мърфи получава телеграма от Белия дом със същото съдържание, което Учителят му предава чрез Баучер. Учителят казва: „Един човек със своята силна и светла мисъл може да спре цяла армия." (64) „Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса. (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителят се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка. Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещк и мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция - Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия. На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война.
към текста >>

Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка.
Учителят казва: „Един човек със своята силна и светла мисъл може да спре цяла армия." (64) „Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса. (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителят се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка. Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещк и мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция - Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия. На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война. Учителят предупреждава Фердинанд България да остане неутрална, защото, ако воюва, ще загуби войната. Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци, и на 1 октомври 1915 г.
към текста >>

37. 57. Руси Събев

Учителят обяснява: „Те отидоха като делегати на Бялото братство, за да могат румънците да дадат Добруджа без война на България." Това стана на 6.09.1940 г., когато Румъния даде Добруджа на България.
Това е причина той да се свие и скромно да живее. Мария Милева отива при Руси и му казва, че Учителят го кани да отидат заедно на концерт. От вълнение той пребледнява, облича новия си костюм, намират му хубава риза и отива с Учителя на концерт. Бог обича всичките си деца и се грижи за тях. По-късно Руси Събев и Анка Динова си заминават в един ден. Учителят обяснява: „Те отидоха като делегати на Бялото братство, за да могат румънците да дадат Добруджа без война на България." Това стана на 6.09.1940 г., когато Румъния даде Добруджа на България. За пръв път при присъствието на Учителя, българите придобиват територия без военен конфликт.
към текста >>

38. 2. Сатурн - Уран

Не успява и подготвеното от патриарха на националната революция Георги Сава Раковски въстание, понеже били арестувани от румънците и изпратени в Гърция - като гръцки граждани.
Десетки българи напущат родината си. Подготвения отряд от Георги Мамарчев бил разформироват, а той арестуван, за да не избухне въстание. При изтеглянето на руските войски, с тях се изселили повече от 140 хиляди българи. Изредили се много неуспешни опити за въстания и четнически борби срещу турците. Не успяват и двата Браилски бунта. Не успява и подготвеното от патриарха на националната революция Георги Сава Раковски въстание, понеже били арестувани от румънците и изпратени в Гърция - като гръцки граждани. Преди новия подем в 1850 г. става Видинското въстание, жестоко смазано от турската редовна армия. Сатурн съвпад Уран 15.08.1852 г. - дава нов силен тласък и стремеж на българите към свобода. Започва възраждането на национално-освободителното ни движение.
към текста >>

39. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

Както отбелязах, Учителят спаси България при междусъюзническата война от окупация и поробването й от турци, гърци, сърби и румънци.
Сатурн се намира на 3°46' в зодиакалното съзвездие Близнаци, съвпад със звездния куп Хиадите - главата на Телеца на 3°34' в зодиакалния знак Близнаци. Това е куп дъждовни звезди, дъждовална звезда или „дъждовни капки". Има изразено марсово нептуново влияние, съчетано с това на Уран. В същество като Учителя, обуздал низшия живот в себе си, ще му даде голям успех в живота и то предимно в духовния. Дава на Учителя голямо задълбочаване върху проблемите на българския народ и постоянно намиране на изходни врати от опасните ходове на неговия цар Фердинанд. Както отбелязах, Учителят спаси България при междусъюзническата война от окупация и поробването й от турци, гърци, сърби и румънци. (Уран ретрограден тригон Марс, тригон Сатурн, опозиция Нептун, квиконс Плутон, паралел Юпитер, паралел Плутон и точен съвпад Лилит. съвпад точката на щастието). Тук в хороскопа Уран е много силен, в собствения си знак Водолей, в точен съвпад с точката на щастието. Уран е ретрограден и с много пречки, мъчнотии и забавяния. Учителят ще даде ход на Божествената мъдрост (Уран) към човешките души в школата, организирана от него в 1922 г.
към текста >>

40. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език.
България е победителка. България е силна, прославена, в устата на всичкия свят. Но когато е вече изтощена, ето какви работи се занареждат. Неспазилата обещания неутралитет Румъния, вместо да очаква наказание за своята подлост, иска компенсация "за спазване.неутралитет"! Франкфуртер Цайтунг, и други добре информирани вестници, съобщават, че Русия сама предложила да даде това възнаграждение на Румъния, за да я откъсне от Тройния съюз и привърже към Тройния Антант. За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език. Че това е дело на Русия се виждаше и по това обстоятелство, че попитана Румъния где иска да се третира въпроса за компенсацията, тя избира Петербург. Държава от Тройния съюз, подир неспазване неутралитет към държава близка до Тройния Антант, иска награда за своето престъпление в държава от противния ней лагер! Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя. Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание.
към текста >>

съобщения бяха прекъснати I-ва армия нямаше да може да отиде на помощ на II-ра, гърците безпрепятствено щяха да дойдат в София, гдето щяха да се срещнат и четирите армии и... Да, кой спря румънците на няколко километра от София?
Румъния стига до София. Кой спре румънските войски да не вземат София и главно да не прекъснат ж. п. съобщения? Защото ако това бе сторено ние не можехме си представи какво бихме били сега. Ако ж. п. съобщения бяха прекъснати I-ва армия нямаше да може да отиде на помощ на II-ра, гърците безпрепятствено щяха да дойдат в София, гдето щяха да се срещнат и четирите армии и... Да, кой спря румънците на няколко километра от София? - Там е спасението на България. Царят, освободен от "протекторската" опека на руския агент чрез д-р Данева, бърза да изрази готовността си да отстъпи на румънските искания, и крал Карол достигнал желанието си издава заповед до войските си да спрат. Сигурно, някои наши, още не освободени от русофилската хипноза, ще кажат, че това е сторила Русия, но защо със спирането на Румъния не спряха и послушните на Русия, Сърбия и Гърция? Тези напъваха с всички сили и напразно нашите делегати чакат в Ниш за преговори. На Калиманското поле сърбите правят свръхчовешки усилия да отблъснат 7-та наша дивизия, за да се съединят с гърците; това сторено, II-ра армия щеше да бъде окончателно унищожена, централната ни армия оградена и може би в Кюстендилското поле щеше да намери своя вечен гроб.
към текста >>

На 16 гръцкият "победоносен" крал телеграфически моли румънците да принудят българите на петдневно примирие, иначе гробът на гръцкото величие е вече почти изкопан.
Изморените и вече доста отпаднали духом войски на 6 юли вземат тази висота и застрашават Кочане и Щип. Десният фланг на сръбската армия се вижда в опасност от откъсване от центъра си; на 7-ми приема наляво и тъй се осуетява съединението на гърци със сърби. Положението е спасено. Главнокомандващият телеграфически поздравява IV армия като спасителка на отечеството. На 12 юли 6-та дивизия с нечеловечески усилия спира и отблъсва гърците при Пехчово и на 15, благодарение обходното действие на l-ва армия, гърците са застрашени от обграждане. На 16 гръцкият "победоносен" крал телеграфически моли румънците да принудят българите на петдневно примирие, иначе гробът на гръцкото величие е вече почти изкопан. На 17 примирието се подписва и макар то да почва от 18, един часа след пладне, гърците вдигат флаг още в 8 часа сутринта. Ако румънците не бяха заплашили с вземане София, на 19-20 юли от гръцката армия не щеше да остане освен жалки останки, а не е трудно да се каже какво щеше да стане и със сръбската, която беше сломена о железните гърди на IV-та армия. И тъй, предложения от Сърбия и сигурно одобрен от покровителката й план да се раздели България не успя благодарение само на този, който спря румъните и благодарение на нашата удивителна армия - народ. Нека се каже и повтаря за вечни времена, че когато цяла Северна България беше парализирана за нашия народен организъм от румънската окупация, когато Турция застрашаваше Южна и войниците вече знаеха за застрашените си домове, когато добруджанци получаваха писма от жените си, че като се завърнат у дома си не само тях, но и дъщерите си ще намерят опозорени; когато войници от Хасковско получаваха известия за изгарянето на домовете им и семействата им избягали към Балкана, тези войници, благоразумни и трезви, схващаха, че спасението е само в единение и дисциплина, и поведени на 5-6 и нататък те отиваха и превземаха позиции, пред които и отпочинала армия би се позамислила. Държавни мъже, водители народни, в това време бяха вече изгубили кураж. Какво?
към текста >>

Ако румънците не бяха заплашили с вземане София, на 19-20 юли от гръцката армия не щеше да остане освен жалки останки, а не е трудно да се каже какво щеше да стане и със сръбската, която беше сломена о железните гърди на IV-та армия.
Положението е спасено. Главнокомандващият телеграфически поздравява IV армия като спасителка на отечеството. На 12 юли 6-та дивизия с нечеловечески усилия спира и отблъсва гърците при Пехчово и на 15, благодарение обходното действие на l-ва армия, гърците са застрашени от обграждане. На 16 гръцкият "победоносен" крал телеграфически моли румънците да принудят българите на петдневно примирие, иначе гробът на гръцкото величие е вече почти изкопан. На 17 примирието се подписва и макар то да почва от 18, един часа след пладне, гърците вдигат флаг още в 8 часа сутринта. Ако румънците не бяха заплашили с вземане София, на 19-20 юли от гръцката армия не щеше да остане освен жалки останки, а не е трудно да се каже какво щеше да стане и със сръбската, която беше сломена о железните гърди на IV-та армия. И тъй, предложения от Сърбия и сигурно одобрен от покровителката й план да се раздели България не успя благодарение само на този, който спря румъните и благодарение на нашата удивителна армия - народ. Нека се каже и повтаря за вечни времена, че когато цяла Северна България беше парализирана за нашия народен организъм от румънската окупация, когато Турция застрашаваше Южна и войниците вече знаеха за застрашените си домове, когато добруджанци получаваха писма от жените си, че като се завърнат у дома си не само тях, но и дъщерите си ще намерят опозорени; когато войници от Хасковско получаваха известия за изгарянето на домовете им и семействата им избягали към Балкана, тези войници, благоразумни и трезви, схващаха, че спасението е само в единение и дисциплина, и поведени на 5-6 и нататък те отиваха и превземаха позиции, пред които и отпочинала армия би се позамислила. Държавни мъже, водители народни, в това време бяха вече изгубили кураж. Какво? Малко ли е да чувстваш, че имаш насрещу си една огромна Русия, която при това знае всичко твое състояние благодарение донасянето й всичко що е ставало у нас. Добре, че войската не знаеше това; бидейки слепешката привързана в Русия, ако тя научеше, че Русия е против нас, тя щеше да се отчае, щеше да сложи оръжие и днес България щеше да бъде изличена из картата на Балканите.
към текста >>

Прочее, поклон на този, който побърза да спре румънците да не прекъсват ж. п.
И тъй, предложения от Сърбия и сигурно одобрен от покровителката й план да се раздели България не успя благодарение само на този, който спря румъните и благодарение на нашата удивителна армия - народ. Нека се каже и повтаря за вечни времена, че когато цяла Северна България беше парализирана за нашия народен организъм от румънската окупация, когато Турция застрашаваше Южна и войниците вече знаеха за застрашените си домове, когато добруджанци получаваха писма от жените си, че като се завърнат у дома си не само тях, но и дъщерите си ще намерят опозорени; когато войници от Хасковско получаваха известия за изгарянето на домовете им и семействата им избягали към Балкана, тези войници, благоразумни и трезви, схващаха, че спасението е само в единение и дисциплина, и поведени на 5-6 и нататък те отиваха и превземаха позиции, пред които и отпочинала армия би се позамислила. Държавни мъже, водители народни, в това време бяха вече изгубили кураж. Какво? Малко ли е да чувстваш, че имаш насрещу си една огромна Русия, която при това знае всичко твое състояние благодарение донасянето й всичко що е ставало у нас. Добре, че войската не знаеше това; бидейки слепешката привързана в Русия, ако тя научеше, че Русия е против нас, тя щеше да се отчае, щеше да сложи оръжие и днес България щеше да бъде изличена из картата на Балканите. Прочее, поклон на този, който побърза да спре румънците да не прекъсват ж. п. съобщения, и поклон на железния български войник, който не се сломи от толкова несгоди и теглила! Поклон пред него особено за неговото благоразумие и естествена дисциплинираност, защото той не стори това, което всяка друга нация би сторила на наше место. Обградени отвред, нашите врагове бяха разпръснали навред, че у нас настъпила анархия, че сме си убили цар и министри, че кръв се леела по улиците. Нашите клеветници бяха прави да пишат тъй не можейки да проникнат вътре от блокуса - защото тъй щеше да бъде във всяка друга страна при същите условия. Но не така беше у нас.
към текста >>

41. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

В една от телеграмите на руското правителство, печатана в руските вестници за оправдание на Русия, изрично се казва: "Която страна не спре военните действия, ще види да се вдигне от нея протекторската ръка на Русия." Е, хубаво, ние спираме веднъж и дваж, ние объркваме с това плана си, ние, послушни на Русия, направо се отнасяме до Сърбия с молба за примирие за свързване мир поради нахлуването на румънците, отиваме и чакаме напразно в Ниш, от там ни препращат и в Букурещ да чакаме напусто, и все Гърция и Сърбия не спират, не спират докато не бяха принудени от нас.
А прокламациите готови из джобовете и на ротните командири, не говорят ли за неожидано нападение? 22. На 18-и ние спираме сами нашия успешен ход. Противниците не спират. По наша молба Русия три пъти кани Сърбия и Гърция да спрат. Русия да кани, а сърби и гърци да не искат да послушат! В една от телеграмите на руското правителство, печатана в руските вестници за оправдание на Русия, изрично се казва: "Която страна не спре военните действия, ще види да се вдигне от нея протекторската ръка на Русия." Е, хубаво, ние спираме веднъж и дваж, ние объркваме с това плана си, ние, послушни на Русия, направо се отнасяме до Сърбия с молба за примирие за свързване мир поради нахлуването на румънците, отиваме и чакаме напразно в Ниш, от там ни препращат и в Букурещ да чакаме напусто, и все Гърция и Сърбия не спират, не спират докато не бяха принудени от нас. И защо тогава от тях не се вдигна и продължава до днес да не се вдига, протекторската ръка на Русия, а от нас се вдигна още от началото? Защо даже явно Русия прогласява, че каузата на Сърбия е нейна кауза? 23. Румъния винаги е претендирала за граница с нас по линията Тутракан - Балчик. Знаейки това, при начеването на войната с Турция, България е канила Румъния да влезе в съюза и помогне в разгромяването на Турската империя, като ще й се даде исканата граница, когато вече ще има оправдание пред българския народ за дадената жертва. Румъния, уверена заедно със силите на Тройния съюз, в успеха на Турция, не рачи да влезе в съюза и не спази обещания нему неутралитет, а направи всички услуги на Турция, защото се надяваше, че за това, без да даде никаква жертва, тя ще си получи от Турция предлаганото от България.
към текста >>

26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден кюп всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София.
Подир завземането Одрин турците заведоха със специален трен кореспондента на Новое Время в Одрин и му устроиха военни игри, както не преди много бяха направили такава же чест на Пиер Лоти. От Пиер Лоти те видеха полза; не бяха ли видели турците полза и от Русия? Изпращането на Турция от Русия се прозира и в цитираното място от Гучковия орган, гдето се казваше, че защото България не дала доброволно отвъд Вардар на Сърбия (което Русия иска от 25 години насам), тя даде и Тракия на Турция. Новое Время, подир подписването на Букурещкия мир, не поздрави ли "искрено и от дълбочината на душата си балканските народи... с щастливия изход на техните усилия", като прибавя, - "нека се надяваме, че това е истински як и добросъвестен мир? " Да, защо Русия прати Турция против България, когато България, защищавайки гарантирания от нейния император договор, си беше навлякла нападението на довчерашните й съюзници, които, следователно са едничките нарушители на съюза - това "дипломатическо тържество" на Русия? 26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден кюп всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София. Защо руският агент е въздържал д-р Данева да не удовлетвори Румъния до последния момент, когато просто щастието на България премахва този фатален човек от министерския пост и България е спасена? Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п. линия, ние не щяхме да можем да пратим l-a и Ill-а армии на помощ на П-а, тази щеше да бъде окончателно унищожена, нашата цяло армия - заградена в кюстендилското поле и там уничтожена от озверелата ръка на гърци и сърби, и днес от България не щеше да има нищо друго, освен едно възпоменание. Да, дали от доброжелателство е правил това г. Неклюдов? Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното.
към текста >>

Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п.
Изпращането на Турция от Русия се прозира и в цитираното място от Гучковия орган, гдето се казваше, че защото България не дала доброволно отвъд Вардар на Сърбия (което Русия иска от 25 години насам), тя даде и Тракия на Турция. Новое Время, подир подписването на Букурещкия мир, не поздрави ли "искрено и от дълбочината на душата си балканските народи... с щастливия изход на техните усилия", като прибавя, - "нека се надяваме, че това е истински як и добросъвестен мир? " Да, защо Русия прати Турция против България, когато България, защищавайки гарантирания от нейния император договор, си беше навлякла нападението на довчерашните й съюзници, които, следователно са едничките нарушители на съюза - това "дипломатическо тържество" на Русия? 26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден кюп всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София. Защо руският агент е въздържал д-р Данева да не удовлетвори Румъния до последния момент, когато просто щастието на България премахва този фатален човек от министерския пост и България е спасена? Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п. линия, ние не щяхме да можем да пратим l-a и Ill-а армии на помощ на П-а, тази щеше да бъде окончателно унищожена, нашата цяло армия - заградена в кюстендилското поле и там уничтожена от озверелата ръка на гърци и сърби, и днес от България не щеше да има нищо друго, освен едно възпоменание. Да, дали от доброжелателство е правил това г. Неклюдов? Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното. Макар оскърбителна, тя все пак носеше надежда, че Русия няма да позволи поне унищожаването на създадената от нея България. Но какъв характер трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци?
към текста >>

Как да не се бърка, когато вече от послушание към Русия и от нейни бъркания България не беше се потъкмила с румънци и турци, и беше вече окончателно подведена и оплетена?
Нима и тук се натрапва ужастната мисъл, че и от руския император, от внука на Царя-Освободител, иде залъгване, за да не стъпим на краката си и сами да се защитим, докато не бъде вече късно? Или некой ще каже, че Русия е, която спре Румъния? Ами ако тя можеше да спре Румъния, защо да не може да спре и Сърбия и Гърция? Или ако те не са искали да я послушат, защо тя не си вдигна протекторската ръка от тех? 27. Когато гробът на България е бил почти изкопан, когато устроеният блокус е почти задушавал нашето отечество, когато краят е бил въпрос на дни, французкият дипломатически агент в Виена, според немските вестници, отишъл при граф Берхтолда да му предлага от страна на Франция и Русия, да не се бърка на балканската борба. Как да не се бърка, когато вече от послушание към Русия и от нейни бъркания България не беше се потъкмила с румънци и турци, и беше вече окончателно подведена и оплетена? Да не се бърка, когато вече България е задушавана и остава само последна агония? Защо, о "светая" Русь, чието "свето" православие щяло да спаси един ден света, и ти, "хуманна" и "свободолюбива" Франция, която и до сега пееш на всички гласове нехуманността на елзаското робство под Германия на твоите синове, защо не помолихте силите, па и вие заедно с тях, да не се бъркате в балканската борба по-напред, а не сега, когато забъркахте работите, когато вече спънахте българския лъв? Защо не си спазихте прогласения неутралитет през всичкото време, и тогава щяхме да видим дали щеше Турция да остане в Европа, дали щеше да има Албания, и дали сърби, гърци и румънци нямаше да си спазят договорните съглашения? Франция ни е чужда страна, но Русия да иска да не се бърка никой, когато с бъркането си тя ни бе оплела и ние вече умирахме! И да иска това, когато, следствие Неклюдовите и императоровите успокоения, Румъния беше при София!
към текста >>

Защо не си спазихте прогласения неутралитет през всичкото време, и тогава щяхме да видим дали щеше Турция да остане в Европа, дали щеше да има Албания, и дали сърби, гърци и румънци нямаше да си спазят договорните съглашения?
Или ако те не са искали да я послушат, защо тя не си вдигна протекторската ръка от тех? 27. Когато гробът на България е бил почти изкопан, когато устроеният блокус е почти задушавал нашето отечество, когато краят е бил въпрос на дни, французкият дипломатически агент в Виена, според немските вестници, отишъл при граф Берхтолда да му предлага от страна на Франция и Русия, да не се бърка на балканската борба. Как да не се бърка, когато вече от послушание към Русия и от нейни бъркания България не беше се потъкмила с румънци и турци, и беше вече окончателно подведена и оплетена? Да не се бърка, когато вече България е задушавана и остава само последна агония? Защо, о "светая" Русь, чието "свето" православие щяло да спаси един ден света, и ти, "хуманна" и "свободолюбива" Франция, която и до сега пееш на всички гласове нехуманността на елзаското робство под Германия на твоите синове, защо не помолихте силите, па и вие заедно с тях, да не се бъркате в балканската борба по-напред, а не сега, когато забъркахте работите, когато вече спънахте българския лъв? Защо не си спазихте прогласения неутралитет през всичкото време, и тогава щяхме да видим дали щеше Турция да остане в Европа, дали щеше да има Албания, и дали сърби, гърци и румънци нямаше да си спазят договорните съглашения? Франция ни е чужда страна, но Русия да иска да не се бърка никой, когато с бъркането си тя ни бе оплела и ние вече умирахме! И да иска това, когато, следствие Неклюдовите и императоровите успокоения, Румъния беше при София! Руският император нам да телеграфира сигурност поне в старите граници и същевременно да действува пред европейските сили за неутралитет! Императорът на Русия! Знаят ли русите, що значи това за българското сърце?...
към текста >>

Тя трябва да демобилизира преди румънци, сърби и гърци, и да се разправя с Турция без оръжие срещу 200,000 готова армия.
- и да я спрем. Но "доброжелатели" ни "уверяват" да бъдем спокойни: "Европа е гарантка на подписаното в Лондон." Дипломатите на всички велики сили в София са единодушни в уверенията си пред софийското правителство, но самите Велики Сили не са единодушни. Невъзпряна от нас, както не ни дадоха да спрем и Румъния, Турция дойде и в Одрин. Тя помери да мине и старата граница, гдето запали някои наши села, но срещна нашата редовна войска и спре. Конференцията свърши заседанията си в Букурещ, но България не е свободна да се разправи с Турция. Тя трябва да демобилизира преди румънци, сърби и гърци, и да се разправя с Турция без оръжие срещу 200,000 готова армия. Този удивително самонадеен народ, макар отвсякъде спънат, пак не се сдава; пак не иска да третира с турците при такива неблагоприятни условия. А Турция заплашва, вика ни на спогодба. И тук пак "доброжелателите" дават "уверения" на България да приеме преговорите с запазване резерва - ако не могат да станат удовлетворително, да се остави на европейските сили. Това било само докато ние отидем в Цариград. Европейските сили казват, че само при общо съгласие те могат да имат тежест.
към текста >>

42. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Бобчева от 26 юни, беше предоставил спирането на румънците на Русия и тази не стори това, та ако Д-р Данев все още останеше министър и след и пристигането на румънските войски до София, то те щяха да влязат в столицата ни и България щеше да бъде изличена от картата на Европа.
нам предстоеше война с Турция. След обявяване независимост ние щяхме да се бием с Турция вече като равни, когато преди нашата борба щеше да бъде погледната, юридически, като бунт, като въстание против суверен. Те са дребни работи, би рекъл някой, но в същност те тежат твърде много пред един европейски свят, който е отрасъл в законност. 9. Последна и най-велика заслуга на цар Фердинанд. Понеже д-р Данев, с телеграмата си до С. Бобчева от 26 юни, беше предоставил спирането на румънците на Русия и тази не стори това, та ако Д-р Данев все още останеше министър и след и пристигането на румънските войски до София, то те щяха да влязат в столицата ни и България щеше да бъде изличена от картата на Европа. Влезли в София, ж. п. движение щеше да бъде спряно, ген. Кутинчев нямаше да може да бъде пренесен бързо до Баня-Костенец, отгдето той през Родопите пристигна в Неврокоп и там заплаши гърците, и тъй ги принуди на 16 юли да искат примирие; едва държаща се 2-а армия щеше да бъде отблъсната и разпиляна, 4 и 5 армии заградени в Кюстендилско поле и изклани до един, и съюзниците щяха да се съберат в София да делят България. Но румънците спряха, железницата бе свободна и помощта от 2-а армия дойде навреме, за да може да се успее да се спре гръцката армия и днес да сме още живи като нация. Кой спря румънците и тъй България днес е жива?
към текста >>

Но румънците спряха, железницата бе свободна и помощта от 2-а армия дойде навреме, за да може да се успее да се спре гръцката армия и днес да сме още живи като нация.
Понеже д-р Данев, с телеграмата си до С. Бобчева от 26 юни, беше предоставил спирането на румънците на Русия и тази не стори това, та ако Д-р Данев все още останеше министър и след и пристигането на румънските войски до София, то те щяха да влязат в столицата ни и България щеше да бъде изличена от картата на Европа. Влезли в София, ж. п. движение щеше да бъде спряно, ген. Кутинчев нямаше да може да бъде пренесен бързо до Баня-Костенец, отгдето той през Родопите пристигна в Неврокоп и там заплаши гърците, и тъй ги принуди на 16 юли да искат примирие; едва държаща се 2-а армия щеше да бъде отблъсната и разпиляна, 4 и 5 армии заградени в Кюстендилско поле и изклани до един, и съюзниците щяха да се съберат в София да делят България. Но румънците спряха, железницата бе свободна и помощта от 2-а армия дойде навреме, за да може да се успее да се спре гръцката армия и днес да сме още живи като нация. Кой спря румънците и тъй България днес е жива? Оранжевата книга казва, че румънците на 4 юли решават да спрат; тази дата е два дена след падането на д-р Данев и млъкването на зловещото руско агентство. Самият румънски крал ни го каза, че той заповядал да се спре войската от жал към Кобурговия дом. Па и казват, че Франц-Йосиф телеграфирал Карелю, че „Ти влизаш в София, но там унищожаваш дом на Кобурга". Тежко ни, ако на нашия престол имахме татарската династия на Мингрели, натрапвана ни от Русия, или някоя наша домородна династия, или един неизвестен Батенберг!
към текста >>

Кой спря румънците и тъй България днес е жива?
Бобчева от 26 юни, беше предоставил спирането на румънците на Русия и тази не стори това, та ако Д-р Данев все още останеше министър и след и пристигането на румънските войски до София, то те щяха да влязат в столицата ни и България щеше да бъде изличена от картата на Европа. Влезли в София, ж. п. движение щеше да бъде спряно, ген. Кутинчев нямаше да може да бъде пренесен бързо до Баня-Костенец, отгдето той през Родопите пристигна в Неврокоп и там заплаши гърците, и тъй ги принуди на 16 юли да искат примирие; едва държаща се 2-а армия щеше да бъде отблъсната и разпиляна, 4 и 5 армии заградени в Кюстендилско поле и изклани до един, и съюзниците щяха да се съберат в София да делят България. Но румънците спряха, железницата бе свободна и помощта от 2-а армия дойде навреме, за да може да се успее да се спре гръцката армия и днес да сме още живи като нация. Кой спря румънците и тъй България днес е жива? Оранжевата книга казва, че румънците на 4 юли решават да спрат; тази дата е два дена след падането на д-р Данев и млъкването на зловещото руско агентство. Самият румънски крал ни го каза, че той заповядал да се спре войската от жал към Кобурговия дом. Па и казват, че Франц-Йосиф телеграфирал Карелю, че „Ти влизаш в София, но там унищожаваш дом на Кобурга". Тежко ни, ако на нашия престол имахме татарската династия на Мингрели, натрапвана ни от Русия, или някоя наша домородна династия, или един неизвестен Батенберг! Тежко ни, ако нашата династия не беше свързана с роднински връзки с всички царски дворове и самата тя нямаше множество лични достойнства.
към текста >>

Оранжевата книга казва, че румънците на 4 юли решават да спрат; тази дата е два дена след падането на д-р Данев и млъкването на зловещото руско агентство.
Влезли в София, ж. п. движение щеше да бъде спряно, ген. Кутинчев нямаше да може да бъде пренесен бързо до Баня-Костенец, отгдето той през Родопите пристигна в Неврокоп и там заплаши гърците, и тъй ги принуди на 16 юли да искат примирие; едва държаща се 2-а армия щеше да бъде отблъсната и разпиляна, 4 и 5 армии заградени в Кюстендилско поле и изклани до един, и съюзниците щяха да се съберат в София да делят България. Но румънците спряха, железницата бе свободна и помощта от 2-а армия дойде навреме, за да може да се успее да се спре гръцката армия и днес да сме още живи като нация. Кой спря румънците и тъй България днес е жива? Оранжевата книга казва, че румънците на 4 юли решават да спрат; тази дата е два дена след падането на д-р Данев и млъкването на зловещото руско агентство. Самият румънски крал ни го каза, че той заповядал да се спре войската от жал към Кобурговия дом. Па и казват, че Франц-Йосиф телеграфирал Карелю, че „Ти влизаш в София, но там унищожаваш дом на Кобурга". Тежко ни, ако на нашия престол имахме татарската династия на Мингрели, натрапвана ни от Русия, или някоя наша домородна династия, или един неизвестен Батенберг! Тежко ни, ако нашата династия не беше свързана с роднински връзки с всички царски дворове и самата тя нямаше множество лични достойнства. Днес вместо България щеше да има Румъния, Сърбия и Гърция на Балканите.
към текста >>

И ако ние днес все сме една свободна нация, а не тъпкани и малтретирани от румъни, сърби и гърци, ако все още можем свободно да си говорим на нашата българска реч, ако днес се радваме на политическа свобода, а не сме тъпкани от „културни" румъни, от пияни сърби и зверове гърци, това ние дължим на нашата династия, която като спря румънците даде възможност пак на народът-армия да спре гърци и сърби.
Самият румънски крал ни го каза, че той заповядал да се спре войската от жал към Кобурговия дом. Па и казват, че Франц-Йосиф телеграфирал Карелю, че „Ти влизаш в София, но там унищожаваш дом на Кобурга". Тежко ни, ако на нашия престол имахме татарската династия на Мингрели, натрапвана ни от Русия, или някоя наша домородна династия, или един неизвестен Батенберг! Тежко ни, ако нашата династия не беше свързана с роднински връзки с всички царски дворове и самата тя нямаше множество лични достойнства. Днес вместо България щеше да има Румъния, Сърбия и Гърция на Балканите. И ако ние днес все сме една свободна нация, а не тъпкани и малтретирани от румъни, сърби и гърци, ако все още можем свободно да си говорим на нашата българска реч, ако днес се радваме на политическа свобода, а не сме тъпкани от „културни" румъни, от пияни сърби и зверове гърци, това ние дължим на нашата династия, която като спря румънците даде възможност пак на народът-армия да спре гърци и сърби. Значи на тези два еднички фактори в една конституционна държава - Короната на народа - ние дължим нашата свобода. Това са днес нашите освободители и спасители, и никой друг. И като говорим за короната, това бе една много голяма нейна заслуга пред народа. А една заслуга, това е едно обезателство, една връзка. Днес вече Короната ни е свързана с народа; тя е венчана с него.
към текста >>

43. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

А че на 6 юли, след като на 3 юли румънците спряха да не влязат в София, Турция беше хвърлена от Русия, това не се скрива от руските държавници, па и се вижда от това, че за това „непослушание" на Турция само Русия не се възползува да вземе компенсации. 5.
4. Победената два пъти, Турция се беше признала бита и подписа мир на 17 май. Тя бърза да демобилизира и си отдъхне от нещастната война, но ...нека говорят документите: на 17 юли (след цял месец!), г. Салабашев телеграфира д-р Даневу от Виена: „Помолих графа Цапари да даде Австрия точни инструкции на своите делегати за турско-българската граница, съгласно българското предложение, което е прието вече от всички велики сили. Той ми отговори, че техният делегат, майор Фишер, ще действува съгласно нашето желание, но че работата въпреки многократното искане на Турция за скоро уреждане, постоянно се отлага, понеже Русия отлага още да назначи свой делегат под различни предлози". Значи и Турция се държи като трети чук върху главата на нещастната България! А че на 6 юли, след като на 3 юли румънците спряха да не влязат в София, Турция беше хвърлена от Русия, това не се скрива от руските държавници, па и се вижда от това, че за това „непослушание" на Турция само Русия не се възползува да вземе компенсации. 5. Черна Гора нямаше с нас лично никакви разправии и при това ние я бяхме хранили през всичкото време на първата война. Сигурно, ако тя бе взела участие във войната против нас по своя воля, щеше да бъде наистина най-мизерната страна на света. Но тя трябва да бъде винаги смятана нещо като руска околия, тъй като всичката й издръжка иде от Русия. Как може тя да предприема каквото и да било дело без заповед от тази която я храни и подържа ? А!
към текста >>

Русия ли спря румънците?
Но Румъния мина по Дунава на руски лодки и на 2-и юли разездите й се явиха около София. Д-р Данев разбира се, да вдигне ръце и да извика „фалира моята политика на доверие в Русия! " Според "Оранжевата книга" Румъния дава заповед за спиране едва на 5 юли; Шебеко на 8 юли телеграфира Сазанову, че едва тогава „идеята за встъпване в българската столица сега е окончателно изключена". Но кога? - Когато пада човекът с доверие към Русия, с когото водителите на руската политика си играеха най-недостойно, когато млъква зловещото руско агентство, и новото правителство се отнася направо към Румъния на 4 юли. Русия ли спря румънците? Това, преди всичко, не се вижда от никой документ, па и ако можеше тя да спре Румъния, защо не спря Сърбия и Гърция? Или ще каже някой, че не са искали да слушат? Тогава, защо още досега тя ги държи в топлата си пазва и не дава прашец да падне върху им? Румънският крал сам го каза, че спрял от съжаление към Кобурга, като си припомнил службата на Наполеона III. Тежко ни, ако имахме на нашия престол татарска фамилия, давана ни от Русия, Мингрели или някоя домородна династия, па даже и един никому неизвестен Батенберг.
към текста >>

44. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Короната спряла румънците до София и народът-войска спрял гърци и сърби - ето тези са новите освободители и спасители.
Изпитът си ние издържахме великолепно. Преди всичко, както обширно доказваме в брошурата си "Историческото значение на погрома", ние се изплатихме на Русия, като на нейното спъване ние дължим ограбването ни от всички наши придобивки. И особено, когато след окончателното ни спъване, като беше приела мандата да спира противниците, а не ги спре, нито ни развърза ръцете сами да ги спрем, Русия окончателно ни пожертва, както едно време ни бе спасила, и от тогава напред тя няма вече абсолютно никакви права над нас. Д-р Данев, символът на руското право, паднал на 2. VII. - в него момент се турна точка на руското влияние и започна нашата свободна и самостоятелна политика. Короната спряла румънците до София и народът-войска спрял гърци и сърби - ето тези са новите освободители и спасители. Каквото ние днес имаме - това ние дължим само на тези два виновника на нашата свобода. Обилната кръв която проляхме, е предостатъчна за свободата ни. Все едно че тази кръв ние сме лели за нашата първоначална свобода. И второ, нашето желязно устояване в най-критическите ни моменти е свидетелство за силата ни и да защитим свободата си. В този исторически момент ние се самозащитихме от ближните си врагове; на Румъния устояхме с ценността на нашата династия; на гърци и сърби - със силата на нашия народ.
към текста >>

Нима сърби и румънци намират толкова много хубости в своите страни, за да са просто пияни от любов към своето?
Сега вече ние ще водим политика наша, политика на спокойно разбрани интереси, а не на чувства. Ние вече няма да ходим на руски кокили, а на наши собствени къси, но солидни крака. Това отрезвление на нашата политика е велика придобивка, а заедно с развалянето на Балканския съюз и особено с това, че Македония, нашият идеал, е днес полуосвободена (трудно беше да се освободи от една империя, а лесно е вече да се освободи от две слаби страни) - са придобивки, които заслужават всички велики жертви, които дадохме. Като свършвам вече изложението си, с което искам да покажа, че ние удовлетворяваме в условията, в които се намираме историческите закони, за да можем да бъдем спокойни за нашето бъдеще, не ще бъде зле да изтъкна един крупен недостатък у нас, недостатък от чисто морално естество, за да се поправим полека-лека. Той е - ние много обичаме да хулим, да не харесваме нашето, да го намираме за ниско, даже лошо. Нима сърби и румънци намират толкова много хубости в своите страни, за да са просто пияни от любов към своето? Ами ако имаха нашата действителност, какви щяха да бъдат те? Вярно е, че ние не сме пълно съвършенство. Па и нека се помни, че то на земята не е възможно. Но нашата действителност е много по- добра от тази на нашите съседи, пък и от много други. И ние би имали право повече, много повече, да се гордеем от нашето и много повече да го обичаме.
към текста >>

Да се срамят сърби, гърци и румънци, а не ние.
ние имаме право да обичаме и се гордеем с отечеството си, а не да се срамим от него и да го хулим! И думите на отец Паисий, казани преди 160 години и днес си остават думи със сила: "О, неразумни народе, защо се срамуваш да се наричаш българин? " Много, много са народите, които ни намират в много отношения достоен народ и те не биха се срамили да се наричат на наше место българи. Впрочем, това произлиза отчасти и от нашето не добро себепознание. Всеки, който се замисли върху нашата действителност, изказана накратко под отдела на закон втори, и се убеди в нейната реалност непременно ще обикне своето отечество, и няма да му е мъчно да се нарича българин; даже ще се гордее. Да се срамят сърби, гърци и румънци, а не ние. Не трябва да пропусна да кажа няколко думи и по една черта наша, която се намира от мнозина за осъдителна и не пропускат случай да я укорят. Това е нашата прочута толерантност. Преди всичко, тази черта затова е вродена у нас, защото ние наистина не сме чисти славяни - от което ние не трябва да се срамим. През нашите Балкани кои нации не са минавали и са оставяли свои потомци. Нашата кръв наистина не е чиста, но толкова по-добре.
към текста >>

Както занапред сърби, гърци и румънци имат да очакват наказание.
И това е, което кара някои да вярват, че България е готвена от Провидението да умиротвори и управлява целия Балкански полуостров, защото само под толерантното управление на България, всички народи тук ще могат мирно и тихо да живеят. От едно можем само да се боим - от вътрешна развала. Но засега тя е още далеч в бъдещето. За близкото бъдеще ние можем да бъдем сигурни да видим високо въздигане на България. Със своите достойнства тя има занапред да играе велика роля, и за заслугите си през Балканската война занапред да очаква наградите. Както занапред сърби, гърци и румънци имат да очакват наказание. Няма в света престъпление, което да не си получи един ден наказанието; няма и заслуга, която да не бъде един ден наградена. Това е по великия закон на равновесието, или, иначе казано, на справедливостта. Ние можем да бъдем спокойни в това отношение. От такива народи като българския Историята има нужда, още повече в междината на едни нещастни нации като румънската, сръбската, гръцката и турската, и не само тя не дава да пропадне, но даже тя ще го въздигне за великите си задачи. Тъй че величие чака нашето отечество, а не позор, още повече подир величественияегзамен, който той издържа в 1912-1913 година.
към текста >>

45. 48. БОРИС III /цар на българите/

Тодор Божков

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Трябва да споменем, че наред с това всичките й съседи - сърби, румънци, гърци и турци, бяха също агресивно настроени срещу нея. 3.
Учителят каза, че България досега е водила 150 войни и че на българите на война не им върви. Българите са определени за друга мисия, а не да воюват. 2. Въпреки че България е на важно географско място, с голямо стратегическо значение и въпреки големите международни противоречия, България, благодарение на Учителя, бе запазена от стихията на войната. България е връзка на три континента - Европа, Азия и Африка; тя се намира между три морета - Черно, Бяло и Адриатическо. Тя е обект на три големи външни политически течения - от север - Русия, от Запад Германия, от юг Англия. Трябва да споменем, че наред с това всичките й съседи - сърби, румънци, гърци и турци, бяха също агресивно настроени срещу нея. 3. България беше обкръжена от политически съюзи. а/ Балканският пакт на Югославия, Румъния, Гърция и Турция, насочени срещу България; б/ Малкото съглашение - Чехословакия, Югославия, Румъния. Между другото също така насочено против България. При тази външна обстановка, хаос цареше в българската действителност. Българинът не цени своето, лош патриот, търси вината винаги в другите, постоянно обвинява и критикува и то некомпетентно, погрешно; не признава своите погрешки, нито има стремеж да го поправя колективното съзнание в него е слабо развито. 4.
към текста >>

46. 12. Румънските арести и лагери

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

След като ни нападнаха там румънци, Чехословакия, Полша и Сърбия май взе участие и ги сринаха там, Съветска Унгария, та един от тези унгарски комунисти беше при нас.
12. РУМЪНСКИТЕ АРЕСТИ И ЛАГЕРИ Така аз спомени от там имам един, че ний там едновременно се срещнахме в тая стая, арестантската, която беше голяма. Но имаше един, който беше от тогаз тъкмо що беше разбита Съветска Унгария в 1918— 1919 г., аз не знам, кога точно властта се установи в Унгария, Съветска Унгария, но водача на комунистите беше Бела Кун, те го наричаха Кун Бейла. След като ни нападнаха там румънци, Чехословакия, Полша и Сърбия май взе участие и ги сринаха там, Съветска Унгария, та един от тези унгарски комунисти беше при нас. Той беше особен тип, така нежно лице, едно птичелице, заострен нос, обаче много фанатичен беше, предан на идеята си и просто очите му горяха като говори, какво е било, що е било, как с тръбите в ръце нападали така, с интернационала свирели. Как се разбирахме - по руски май като че ли, щото той може да е руски пленник, по руски се разбирахме с него. И други някои. Сега имам там едно особено преживяване, което искам с няколко думи да го кажа, щото то е наистина особено. След като минаха първите един или два дена в които имаше възможност нещо да речем или да ни подведат, или най-малко да ни насилят, така да ни обвинят в лъжа и да се осъмнят, щото виж какво, то за криминални престъпници те нашите биха имали право, ако знаят да претендират.
към текста >>

47. 13. Опити за бягство от Румъния

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Те бяха взети от румънците, румънците дойдоха в 1913 г.
Аз не бях ходил войник, ама нали, казват ни, застанеш мирно. И той те разпита с няколко думи чрез преводач и отивай, отивай и ни изпратиха в Северна Добруджа, в Тулча. А Тулча си е от край време румънска. Тя е северна Добруджа - румънска, но те в 1913 г. я заеха, туй четириъгълника - Толбухин, Силистра, Тутракан, Балчик, тези бяха зели. Те бяха взети от румънците, румънците дойдоха в 1913 г. да ни осмиряват, когато водихме Междусъюзническа война и от тогаз задържаха този четириъгълник - Тутракан, Силистра на Дунава, отатък Балчик и Каварна и по средата Толбухин. Добрич се казваше, те му викат „Базарджи” румънците, този четириъгълник значи го бяха взели. Сега ние си го имаме обратно. Та изпратиха ни там. Ами сега какво да разправям, то там нали прекарах лятото, аз, отидохме да работим в едни лозя, аз и Христо.
към текста >>

Добрич се казваше, те му викат „Базарджи” румънците, този четириъгълник значи го бяха взели.
А Тулча си е от край време румънска. Тя е северна Добруджа - румънска, но те в 1913 г. я заеха, туй четириъгълника - Толбухин, Силистра, Тутракан, Балчик, тези бяха зели. Те бяха взети от румънците, румънците дойдоха в 1913 г. да ни осмиряват, когато водихме Междусъюзническа война и от тогаз задържаха този четириъгълник - Тутракан, Силистра на Дунава, отатък Балчик и Каварна и по средата Толбухин. Добрич се казваше, те му викат „Базарджи” румънците, този четириъгълник значи го бяха взели. Сега ние си го имаме обратно. Та изпратиха ни там. Ами сега какво да разправям, то там нали прекарах лятото, аз, отидохме да работим в едни лозя, аз и Христо. Другите какво стана, не мога да си спомня. Но аз и Христо знам, че там отидохме в едни лозя.
към текста >>

48. 14. Бягството

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Без да съм имал спрямо румънците някакво провинение не съм се провинил с нищо, обаче избягах, щото аз исках в България да бягам.
Като излязох вън от селото, почувствувах се в по-голяма опасност, защото на открито поле е. На открито поле е, вече там полицай да го пратят, на всички посоки има хора, ще ме видят на полето, а пък така настрана около един километър се зеленеха високи такива царевици, много високи и аз бягам с всички сили да се домогна до царевицата. Туй беше задачата в момента. Щото като влеза в царевицата, те вече не могат, тя много пространна и висока и такова и бягай, и достигнах царевицата, и викам свърши се, отървах се. Те са ме търсили, разбира се, и сигурно този, който ме пазеше ще са го мъмрили и може да са му направили нещо, обаче аз избягах. Без да съм имал спрямо румънците някакво провинение не съм се провинил с нищо, обаче избягах, щото аз исках в България да бягам. Избягах и се завърнах пак в същото туй място - лозарството. То е само лозя там. Казва се местността „Сарика”, близо до Тулча и все е лозя. Много лозя, обаче то имаше румънски чокои, те имаха по сто декара и повече, или по-малко големи лозя, не са тъй на дребно по 2-3 декара. Върнах се, а именно, май, че тогаз аз се услових за пазач на лозето на този, на чокоя.
към текста >>

Те после се смеели и ми се присмиваха и румънците, които бяха там, че много страхлив съм бил, като съм ги видял, съм избягал.
Много лозя, обаче то имаше румънски чокои, те имаха по сто декара и повече, или по-малко големи лозя, не са тъй на дребно по 2-3 декара. Върнах се, а именно, май, че тогаз аз се услових за пазач на лозето на този, на чокоя. И си спомням такъв случай, че по едно време в лозето дойдоха някакви въоръжени хора, изглежда, че войници бяха, не бяха стражари и де да знам, може хич да не са се интересували, но аз се уплаших, като смятах, че може би са дошли мен да търсят, може би по нареждане. Затова като още отдалеч преди да са приближили, аз избягах и се скрих. Нали тъй мислех, че дошли са за мене и реших да избягам. Те после се смеели и ми се присмиваха и румънците, които бяха там, че много страхлив съм бил, като съм ги видял, съм избягал. Пък аз понеже имах известна вина, нали бях избягал от тях вече, когато ме пратиха за вода, втория път, избягах и заради туй исках да кажа, които не са съществени тия работи. Обаче за да се завърна после в България, тогаз именно работих десетина дена в една кожарска фабрика в Тулча преди да отида и там взех малко парици така и викам, отивам вече. Този път се качих пак на влака, обаче слязох, не съм слязъл в Добрич, а слязох много по-рано, там дето прекръстосва линията от Букурещ, какво беше Черна вода май беше, се казваше гарата. Значи слязох далеч от българската граница, защото бях забелязал, че в Добрич вече имаше съзаклятие, щото там имаше революционно българи, български добружанци, които са против румънския режим. Може би за туй са следили.
към текста >>

Защото тя беше на румънците тая Добружда: Балчик, Каварна, Добрич, Силистра, Тутракан, това беше румънско.
Аз попитвам за селата, пък имах някаква карта и знаех горе-долу кои села са там, наближавах границата. Една нощ, когато бях близо до границата и то близко до черноморския бряг, по този край, не на средата, а близо до морето, даже покрай морето минавах аз там. Видях един много красив кът, викам си: тука да съм свободен, да дойда тук да си направя къща. Толкоз ми хареса един кът. Той трябва да е бил към Балчик някъде. Защото тя беше на румънците тая Добружда: Балчик, Каварна, Добрич, Силистра, Тутракан, това беше румънско. Но ми хареса и след туй после нали замръкнах така, изчаках да се стъмни добре, като знаех вече, че е близо границата, изчаках така тъмно да стане и хванах един път, който водеше право на юг. И в тъмното се движех полека, много бавно се движех, та ако река да се услушвам, да се огледам и действително по едно време пътят се изгуби, значи той е бил прекъснат там на самата граница. Понеже нашите казват, че е близко границата, прекъснали са го пътя, щото те имат други пунктове, които трябва да се минава. И аз разбрах, че той е бил съвсем близо до границата и даже чух лай на кучета, който ми направи впечатление, че това не са обикновени овчари, а са кучета на някакъв пост наблизо и това ме накара още по-предпазлив да бъда. Бавничко съвсем бавничко и не съм усетил кога съм минал границата.
към текста >>

49. 3.2. Статията „Балканската федерация” / Сава Калименов. – В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 1.05.1930, с. 5