Търсене в текстове за 'Ребра'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите.
А и в двата ириса се намират бъбреците, артериите и вените. Вторият или четвъртият по ред малък кръг (IV) представлява царството на мускулите. Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI). Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси.
към текста >>

2. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

бъбрек, стомах, ребра и пр.. Има случаи, дето и без такива дефекти, хирурзите са дали напълно оздравяване.
Тук именно се прозира механизирането на медикаментозното лечение. Друг метод за лечение е хирургическият начин. Без съмнение е, че и хирургията е постигнала огромни успехи и удивителни резултати. Спасени са много хора от явна смърт. Но техният живот е бил изкупен с цената на някой крак, ръка. бъбрек, стомах, ребра и пр.. Има случаи, дето и без такива дефекти, хирурзите са дали напълно оздравяване. Но и тук, при известни операции, едни оздравяват, други - умират. При това, много хора са спасени от смърт, но не всички те са оздравели напълно. С това искам само да изтъкна, че и тоя метод, като самостоен такъв, е недостатъчно силен и не винаги чрез него се постига всичко, което се очаква. На трето место в медицината стои механичната терапия. Тук можем да посочим лечението със слънчеви лъчи, физическа топлина, масажи, кварцови лампи, рентгенови и радиеви лъчи и пр.
към текста >>

3. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Бутна ме по ребрата, събуди ме и ми рече: Петре, иди на Света гора.
Няколко къщи с широки дворове, с пискливи дечурлига наизникнаха около започналия да побелява бай Петър Моллата. И имотите растяха: ливади, воденици, овце - едно от друго по-хубаво и по-изобилно. Дядо Петър Моллата, побелял вече, с очила на очите и библия в ръцете, благосклонен към всички, мълчалив като че думите бяха най-скъпата му стока, гледаше подрастващото поколение около себе си, плът от плътта му и кръв от кръвта му и се радваше. Но за радостта си никому не казваше. Една нощ той събуди достойната си другарка, пъргавата и приказлива баба Мария и й рече: – Ангелът ми каза да отида на Света гора. Бутна ме по ребрата, събуди ме и ми рече: Петре, иди на Света гора. Имаше какво да възразява добрата бабичка и не си жалеше думите: – Тебе все ангели ти думат! Едвам си наредил работата и ще тръгнеш. Знаеш, че Петко воденичарят краде. Ти като не можа да го хванеш, така ще си върви. Кравата ще се тели.
към текста >>

4. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката.
Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва. Второто, по своята морална хубост, плени. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни и че тези именно качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура.
към текста >>

5. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изнемогна ли от умора, камшикът заплющи и махмузи се забиват в ребрата ми.
От онзи ден конят съвсем изгубил свободата си. — Нещастен аз! — въздъхнал и извикал той един ден. — До къде ме докараха моите желания! Детските игри ми се виждаха унизителни, а сега—с юзда в устата и седло на гръб, не зная ни ден, ни нощ; търча, когато не ми се търчи и отивам накъдето не ми се отива. Изнемогна ли от умора, камшикът заплющи и махмузи се забиват в ребрата ми. ______________________ Големите желания се сбъдват, ала носят скръб; за всяка грандомания потребен с по-ячък гръб. Дядо Благо Любомир ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ За тия, които не знаят, обикновените хора, това може да бъде фантазия, измислица, разказ. Но тия, които са надникнали зад всекидневното, до душата на които се е докоснала вечната светлина, за която няма граници, време и смърт, ще разберат по-добре това, което ще четат. ... Тя помоли да я приема, макар че денят не беше обикновения. в който приемах.
към текста >>

6. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И понеже този втори Адам беше недоволен, че няма другарка, Бог го приспа и изведи две ребра, от които му направи другарка - жената.
Значи, в тази златна епоха на човечеството. Бог създаде първия Адам, които не е слязъл на земята. Вторият Адам, който слезе на земята, на физическия свят. е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна дихание на живот. Той представя мъжкия принцип. И понеже този втори Адам беше недоволен, че няма другарка, Бог го приспа и изведи две ребра, от които му направи другарка - жената. До тогаз човек е имал 13 чифта ребра, като изваждат две ребра, останал с 12 чифта ребра. Сега като ви говоря така, не защитавам нито мъжете, нито жените. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и жената. Вторият Адам — това е втората епоха, наречена сребърна епоха, — роди трима сине: Каин, Авел и Сит. Каин уби брата си Авела и след това се роди третият син —Сит.
към текста >>

До тогаз човек е имал 13 чифта ребра, като изваждат две ребра, останал с 12 чифта ребра.
Бог създаде първия Адам, които не е слязъл на земята. Вторият Адам, който слезе на земята, на физическия свят. е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна дихание на живот. Той представя мъжкия принцип. И понеже този втори Адам беше недоволен, че няма другарка, Бог го приспа и изведи две ребра, от които му направи другарка - жената. До тогаз човек е имал 13 чифта ребра, като изваждат две ребра, останал с 12 чифта ребра. Сега като ви говоря така, не защитавам нито мъжете, нито жените. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и жената. Вторият Адам — това е втората епоха, наречена сребърна епоха, — роди трима сине: Каин, Авел и Сит. Каин уби брата си Авела и след това се роди третият син —Сит. Историята на Адема се преповтаря и с Ноя — в друга вариация: един от синовете Ноеви се подигра с баща си.
към текста >>

7. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Везни - кръста, бъбреците, ребрата и вътрешните полови органи.
Телец управлява врата, шията, ларинкса, сливиците. Близнаци управлява рамената, ръцете и плешките, и белите дробове. Рак управлява гърдите и стомаха. Лъв управлява гърба и сърцето и е център на жизнените сили. Дева управлява корема и червата. Везни - кръста, бъбреците, ребрата и вътрешните полови органи. Скорпион - външните полови органи. Стрелец - таза (седалището), бедрата и артериите. Козирог - колената, кожата и черния дроб. Водолей - глезените, прасците и кръвта. Риби - ходилата и пръстите на краката.
към текста >>

8. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно, с измършавели тела, по които се четяха ребрата; със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева.
Неусетно идеше времето за жетва, наближаваше денят на първия сноп и селото не трепна от веселба. Това не беше само тяхното село. Това бяха десетки села, по целия Нови-Пазарски край, български и турски, които чакаха безпомощни и ужасени. Сушата, тая неканена гостенка, се простираше надлъж и нашир, и като огнена стихия изгаряше вейки стрък. Страшно мълчание, глухо и зловещо, просмуквано от палещия дъх на летния пек, покриваше селата, които чакаха и се надяваха за дъжд. Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно, с измършавели тела, по които се четяха ребрата; със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева. Големите очи на вола, това вярно и кротко животно, което неуморно служеше срещу една торба храна, която сега липсваше, ставаха все по-дълбоки, по черни и по-тъжни като бездънни езера. Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета. Стадата които не бяха малко имаха същата участ. Тъжно беше да се гледа тоя свят на човешки събития. Стойко ги гледаше неспокойно и мъчително, безпомощен пред тяхната участ.
към текста >>

Ребрата след няколко дена не личаха.
На другия ден той подкара из мършавелия добитък крави, овце коне и волове. Те се движеха гладни, бавно и уморено. Стойко ги беше докарали на паша, сочна, зелена и изобилна, каквато нямаше по техния край. Имаше позволително да ги пасе, макар и в чужда мера. Караше ги всеки ден. Ребрата след няколко дена не личаха. Караманчо се галеше и ближеше ръката на своя господар, гледаше го с големите си черни очи, гледаше и земята и на свой език, сякаш казваше: „Колко добра земята“. Земята беше добра. Стойко знаеше. Той разбираше всякога това, дори и сега когато тя лежеше пред него, безбрежна, широка и мълчалива, сразена от страшната суша, която нея година не си отиде. Из „Песен над равнините“ Вл.
към текста >>

9. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виж, мерна се в ребрата на върха: лети като сърна победоносна и гони висините на духа.
1939 год. София — Изгрев БЕЛИЯТ ЛАГЕР Огромни гъби по хълма белеят — на езерния сивокамен бряг и в огледалната вода синеят тез чудни хижи от платно кат сняг. * Минават сенки, прелети орлица над бялото и приказно село и в езерото нижат броеница, трептяща като звездно колело. * През туй вълшебно селище протича сребристия ръкав на езера — във неговата гладкост цвят наднича: о, то било чаровница — сестра! * Къде ли бърза тя в тревата росна? Виж, мерна се в ребрата на върха: лети като сърна победоносна и гони висините на духа. * По нея, във молитвен ход, и други изкачват стъпала под звездопад ... И техните очи са теменуги и те ще бдят с Учител белобрад. * А щом проблесне слънцето в разтрога на теменужният и димен здрач, зарежда тихо притчите за Бога в кръга любящ Учителят - водач. * * * Ти гледаш, съзерцаваш и немееш пред таз молитвена картина там и в миг решаваш вечно да живееш във тоз, сред китната природа, храм. Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди. * И ладията до брега задреме, полюшвана от езерен ветрец, — луната спусне сребърното стреме, препусне Бог надоблачен жребец.
към текста >>

10. -

Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си, и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха Но има и една Ева, която не е направена от ребрата на Адама.
Не може. Бог изисква от нас, децата му, които са дошли земята, да се учим. Не изучавайте Адама, когото Господ направи от пръст, но изучавайте този Адам, за когото се казва: .И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт. Този е истинския Адам. Той не е съгрешил. Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си, и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха Но има и една Ева, която не е направена от ребрата на Адама. Любовта е единна, но хората различно я проявяват. Ти искаш да покажеш твоята любов, и аз ще покажа моята. Ти ще покажеш един вид любов и аз ще покажа друг вид. Моята любов произтича от един източник, твоята любов от друг източник, следователно, имат различни съдържания. Жената внася едно, мъжът внася друго, детето внася трето.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с гръбначния стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1.
Тъй като в следващите глави ще имаме случай да прибягваме до анатомията на тези части, излишно е да ги описваме подробно тук. Главата стои върху гръбначния или прешленен стълб, който е една от най-чудните работи на природата. Той е образуван от двадесет и четири кости, наречени прешлени, здраво съединени помежду си, чрез една сложна система от връзки, които му дават грамадна сила и същевременно голяма гъвкавост. Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава гръбначната връв (корда, cord). Гръбначният стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане. Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с гръбначния стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1. Краищата на ребрата, които са откъм гръбнака, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени. Двете най-долни ребра са много по-къси от останалите и се наричат плаващи ребра. Краищата на ребрата са хрущелни, и това обстоятелство допринася за еластичността на гръдния кош. Горните краища са съставени от шестдесет и четири кости. Всека от тях се състои от шийна кост или ключица (clavicle), плешка или раменна лопатка (scapula), раменна кост (humerus), совалка и вретено (ulna и radius), на ръката, костите на китката, дланните кости и костите на пръстите.
към текста >>

Краищата на ребрата, които са откъм гръбнака, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени.
Главата стои върху гръбначния или прешленен стълб, който е една от най-чудните работи на природата. Той е образуван от двадесет и четири кости, наречени прешлени, здраво съединени помежду си, чрез една сложна система от връзки, които му дават грамадна сила и същевременно голяма гъвкавост. Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава гръбначната връв (корда, cord). Гръбначният стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане. Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с гръбначния стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1. Краищата на ребрата, които са откъм гръбнака, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени. Двете най-долни ребра са много по-къси от останалите и се наричат плаващи ребра. Краищата на ребрата са хрущелни, и това обстоятелство допринася за еластичността на гръдния кош. Горните краища са съставени от шестдесет и четири кости. Всека от тях се състои от шийна кост или ключица (clavicle), плешка или раменна лопатка (scapula), раменна кост (humerus), совалка и вретено (ulna и radius), на ръката, костите на китката, дланните кости и костите на пръстите. Костната структура на ръката и китката е много сложна и любопитна.
към текста >>

Двете най-долни ребра са много по-къси от останалите и се наричат плаващи ребра.
Той е образуван от двадесет и четири кости, наречени прешлени, здраво съединени помежду си, чрез една сложна система от връзки, които му дават грамадна сила и същевременно голяма гъвкавост. Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава гръбначната връв (корда, cord). Гръбначният стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане. Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с гръбначния стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1. Краищата на ребрата, които са откъм гръбнака, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени. Двете най-долни ребра са много по-къси от останалите и се наричат плаващи ребра. Краищата на ребрата са хрущелни, и това обстоятелство допринася за еластичността на гръдния кош. Горните краища са съставени от шестдесет и четири кости. Всека от тях се състои от шийна кост или ключица (clavicle), плешка или раменна лопатка (scapula), раменна кост (humerus), совалка и вретено (ulna и radius), на ръката, костите на китката, дланните кости и костите на пръстите. Костната структура на ръката и китката е много сложна и любопитна. Тя съдържа двадесет и седем кости — осем в китката, пет в дланта на ръката и четиринадесет в пръстите и палеца.
към текста >>

Краищата на ребрата са хрущелни, и това обстоятелство допринася за еластичността на гръдния кош.
Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава гръбначната връв (корда, cord). Гръбначният стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане. Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с гръбначния стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1. Краищата на ребрата, които са откъм гръбнака, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени. Двете най-долни ребра са много по-къси от останалите и се наричат плаващи ребра. Краищата на ребрата са хрущелни, и това обстоятелство допринася за еластичността на гръдния кош. Горните краища са съставени от шестдесет и четири кости. Всека от тях се състои от шийна кост или ключица (clavicle), плешка или раменна лопатка (scapula), раменна кост (humerus), совалка и вретено (ulna и radius), на ръката, костите на китката, дланните кости и костите на пръстите. Костната структура на ръката и китката е много сложна и любопитна. Тя съдържа двадесет и седем кости — осем в китката, пет в дланта на ръката и четиринадесет в пръстите и палеца. Тяхното разположение може да се види на фиг. 2.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им.
Парацелзус не можеше да търпи ония, които учеха за панацеята (вселечебното лекарство), която щеше да излекува всички болести. Той ги описваше, като ги сравняваше с „хора, които яздеха всички коне с едно седло“, и които принасяха повече зло, нежели добро. Той поддържаше, че лекарят трябва да познава болните и всичко, което се отнася до състоянието им, тъй както „един дърводелец познава дървото, което обработва“. Парацелзус споменува шест качества, които са необходими за практическия лекар. 1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в тялото, и как стои всеки от тях по отношение на човека. 2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им. 3) Той трябва да знае всичките кръвни съсъди, нервите, хрущялите и как се държат заедно. 4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта на всички членове на тялото, особената им плът, костният мозък и всички други подробности. 5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата). 6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв!
Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди. У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват. Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според тази „церебрална“ или „кортикална теория“ (понеже обвивката на мозъка била седалище на сетивната дейност), произходът на усещането бил в тясна връзка с проводника на сетивното раздразнение от периферията към „предния мозък“.
Тази теория се явява все по-резултатна, колкото повече се разработва. И хипотезата за „Енергетната психология намира във въпроса за психографията нов, твърде добър и полезен пробен камък. След няколко години по този начин сигурно ще се разреши, дали тази хипотеза е основателна. Това изложение също ще допринесе своето за разрешаване на въпроса. По-старата сетивна физиология поддържаше схващането, че разните усещания произлизали в големия мозък. Според тази „церебрална“ или „кортикална теория“ (понеже обвивката на мозъка била седалище на сетивната дейност), произходът на усещането бил в тясна връзка с проводника на сетивното раздразнение от периферията към „предния мозък“. Според тази хипотеза, няма значение онова, което се възприема и предава чрез сетивните органи. Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението. В оптическия център винаги произлизат зрителни усещания, а в акустичния — слухови. Окото и ухото са само апарати за подходящ избор и възприемане на раздразненията и тяхното превръщане във възбуждения на нервните нишки към центровете на големия мозък. Антиподът на тази теория е „сензорната теория“.
към текста >>

* И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът.
И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете. А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота. И приложи се закона на делението към човека, защото пожеланието към низшето всякога води към отделянето или раздвояването на висшето — божественото. И отделена беше Душа—Жената от Духа — Мъж.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той съблякъл дясната си страна до долните ребра.
Връзка между ода и жизнените явления Има връзка между ода и жизнените явления. При добро здраве има надмощие на положителния од. Има връзка между болестите и ода. Напр. треската е одо-отрицателна. Райхенбах в един студен есенен ден натоплил тъмната си стая до 180 С. Той съблякъл дясната си страна до долните ребра. В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои на тялото. Както винаги, тя констатирала отдясно синя боя, а отляво жълточервена. След това Райхенбах застанал с дясната си страна съвсем близо до студения прозоречен капак, за да причини изстиването й. Когато усетил дясната си страна студена, показал я на сензитива. Тя видела съвсем променена картина.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

от 11 отдел и да прегледаме болестите под знака Лъв — ние виждаме, че той владее на сърцето, гърба, страните, ребрата и диафрагмата.
Взема се също под внимание и хороскопа на раждането и се проследява в кои дни се добиват особено неблагоприятни аспекти между него и часовият владетел; в случая са важни 1-ва и 6-та къща, както и планетата, причиняваща съответната болест. При особено неблагоприятни аспекти — които, обаче, трябва да бъдат точни — се преустановява в такъв ден астро-хромопатичното лечение. Има, обаче, дни, когато в никакъв случай не трябва да се предприемат осветлявания, а именно в дните, когато Луната се намира в знака, който управлява съответната болест. Ние намираме същото предписание и в медицинската астрология, дето Птоломей казва: „да се не предприеме никаква операция над известен орган, когато Луната преминава през знака, под чието владение се намира този орган“. Да вземем за пример табл. от 11 отдел и да прегледаме болестите под знака Лъв — ние виждаме, че той владее на сърцето, гърба, страните, ребрата и диафрагмата. Всички болести, на които той влияе, ние намираме в графата на „първични болести“. Дойде ли луната, следователно, в знака Лъв, ние преустановяваме всяко лечение, додето тя се намира в него, ако пациентът страда от някоя от изброените в тази графа болести, друго-яче казано, ако болестта попада под влиянието на съответния знак. Тук, обаче, важат само първичните владения и първичните болести. Таблица, която да показва при всеки зодиакален знак, кои болести не требва да се церят, не е дарена, защото това може лесно да се извлече от дадените вече такива. Сега идваме към таблица № 4.
към текста >>

0.29124593734741