Търсене в текстове за 'Ребра'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки.
На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те".
към текста >>

2. 58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

" Онзи зад мене е опрял пушката в ребрата ми.
„Ръцете си не вдигам, ако искаш стреляй! " После дойде друга команда. „Легни долу на земята! " Отговарям: „И не лягам. Ако искаш стреляй! " Онзи зад мене е опрял пушката в ребрата ми. Аз стоя, не мърдам. Казах му, че се разхождам и гледам Небето и звездите. А онзи: „Абе аз също те гледам, че ми се моташ насам-натам, а друг би се щурнал в една посока да бяга. Ама не мога да те пусна." „Тогава ме заведи при началника или ме пусни да си лягам." Накрая ме пусна, като ме огледа хубавичко. На следващият ден началникът ме предупреди да не се разхождам нощно време, защото стражата е много ядосана от бягството на затворници.
към текста >>

3. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

ТОМ 5

Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата.
А ти сега излизаш отдолу, имаш знанията на тези опитности и ще му ги дадеш. Така ще теглите колата заедно, за да бъде по-лесно и на двама ви". Да, трябваше да се тегли тази кола, ами когато вола не иска да се впрегне и не иска да застане на определеното си място, да си протегне шията, че да влезне в ярема и после да се сложи жеглото та може да тегли колата. Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото. А той вола стои настрана, преживя и гледа нагоре към небето. Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата. Така насила вола си слага главата в ярема и започва да тегли колата. Това не е символика, а точно така бяха нещата. Борис беше пълен със съзерцание и когато влезнеше в този духовен свят, мъчно можеше да го свалиш долу, за да се съобрази със земния живот и неговите порядки. Не искаше да слиза и не искаше да се съобразява. А животът на земята си имаше изисквания и всеки трябваше да се съобразява с тях.
към текста >>

4. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Беше му счупена едната ръка, ключицата, имаше изпотрошени ребра и беше поставен целият в бинтове и шини.
Пристигнахме си в Габрово и наистина на масата в стаята ни ме посрещна написаното и оставено писмо на Юрдан, което трябваше да се прочете след ' неговата смърт. Аз го взех, разпечатих го и прочетох точно туй същото, с което той ме бе заплашил на Рила. Захвърлих му писмото в очите и му казах: „За мен ти си мъртъв! Край! " След една седмица с Юрдан в собствената му фабрика, когато минавал покрай машините с него се случила злополука. Беше му счупена едната ръка, ключицата, имаше изпотрошени ребра и беше поставен целият в бинтове и шини. Докарах го и го положиха на легло. Питам го: „Ти сега разкъсан ли си или си мъртъв? " Отговаря ми: „Сега аз съм разкъсан. Но нали ти беше ми дала да прочета в една беседа трите заповеди на ученика. Първата от тях е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния с, а третата - да любиш врага си".
към текста >>

5. 3. СЧУПЕНИТЕ РЕБРА

Станка Иванова Тотева

ТОМ 6

3. СЧУПЕНИТЕ РЕБРА Така ние си живеехме на Изгрева, бяхме се приобщили към братския живот, особено майка ми беше много предана.
3. СЧУПЕНИТЕ РЕБРА Така ние си живеехме на Изгрева, бяхме се приобщили към братския живот, особено майка ми беше много предана. Тя беше мълчалива, но работлива. Баща ми също изпълняваше съветите на Учителя и се стараеше да помага с каквото може. Всеки един от тях си имаше своя вътрешен живот. Те знаеха как и на кого да помогнат, без да казват нещо някому или да парадират за това. Понеже баща ми се навърташе около кухнята на Изгрева и снабдяването със зеленчуци, веднъж бай Ради и татко подготвяли една голяма каца за кисело зеле за зимата.
към текста >>

При извеждането обаче, така си бил подвил някак двете ребра, че почувствувал много остра болка и приведен на две едва си дошъл до дома.
Баща ми също изпълняваше съветите на Учителя и се стараеше да помага с каквото може. Всеки един от тях си имаше своя вътрешен живот. Те знаеха как и на кого да помогнат, без да казват нещо някому или да парадират за това. Понеже баща ми се навърташе около кухнята на Изгрева и снабдяването със зеленчуци, веднъж бай Ради и татко подготвяли една голяма каца за кисело зеле за зимата. Но кацата била много голяма и баща ми се навел над нея да я измие с някаква четка. При извеждането обаче, така си бил подвил някак двете ребра, че почувствувал много остра болка и приведен на две едва си дошъл до дома. Бай Ради го поддържал да върви и го завел до къщи. Като дошли вкъщи баща ми се обърнал към бай Ради и му казал: „Раде, пъхни си ръката отвътре и дърпай, да ми се оправят ребрата! " Бай Ради направил каквото му казвал тати, дърпал, но нищо не се оправяло. „Нищо не става, Иване", казал бай Ради. Тогава майка ми се обадила и казала: „Абе, Иване, защо, не отидеш при нашия Баща, да Му кажеш какво е станало?
към текста >>

Като дошли вкъщи баща ми се обърнал към бай Ради и му казал: „Раде, пъхни си ръката отвътре и дърпай, да ми се оправят ребрата!
Те знаеха как и на кого да помогнат, без да казват нещо някому или да парадират за това. Понеже баща ми се навърташе около кухнята на Изгрева и снабдяването със зеленчуци, веднъж бай Ради и татко подготвяли една голяма каца за кисело зеле за зимата. Но кацата била много голяма и баща ми се навел над нея да я измие с някаква четка. При извеждането обаче, така си бил подвил някак двете ребра, че почувствувал много остра болка и приведен на две едва си дошъл до дома. Бай Ради го поддържал да върви и го завел до къщи. Като дошли вкъщи баща ми се обърнал към бай Ради и му казал: „Раде, пъхни си ръката отвътре и дърпай, да ми се оправят ребрата! " Бай Ради направил каквото му казвал тати, дърпал, но нищо не се оправяло. „Нищо не става, Иване", казал бай Ради. Тогава майка ми се обадила и казала: „Абе, Иване, защо, не отидеш при нашия Баща, да Му кажеш какво е станало? " Тогава татко, приведен на две бавно и трудно отишъл при Учителя. Учителят го посрещнал и го въвел в приемната, където посрещал и разговарял с посетителите, казал му да седне и татко му разказал болката си.
към текста >>

6. БЕЛЕЖКИ

Станка Иванова Тотева

ТОМ 6

При онзи случай, когато той при чистенето на кацата си счупва ребрата, Учителят прилага един метод, който е прилаган много пъти в онези случаи, когато разрушителни сили атакуват Неговите последователи.
Една от задачите на първите приятели е била и тази, да бъдат връзка между онези души, които се пробуждат и търсят Учителя, а за да го намерят е необходимо в някои случаи посредник, който да ги свърже. Случайности тук няма. Много приятели през време на Школата напускат своята професия и търсят де се подвизават на Изгрева, без да работят, като по този начин за прехраната им трябва да се грижи Учителят. Така Иван каруцаря решава да напусне каруцарството си, но Учителят го запитва дали има предвид друга някаква работа. Учителят предпазливо го насочва, че това е един много важен въпрос, всеки сам да си изкарва хляба. При онзи случай, когато той при чистенето на кацата си счупва ребрата, Учителят прилага един метод, който е прилаган много пъти в онези случаи, когато разрушителни сили атакуват Неговите последователи. Учителят в такъв случай говори със строг тон, категоричен тон и всеки, който би слушал отстрани би помислил, че Учителят му се кара. Но тази караница не е насочена към лицето, а към онези сили, които са се проявили чрез него със своята разрушителна мощ. Такива случаи има много. За всички учени и прости, занаятчии и висшисти е било като основно изискване послушание към Учителя. Когато Иван търси съвета на Учителя за бъдещия му зет когото не е одобрявал, мнението на Учителя за него е било закон.
към текста >>

7. 39. Игнат Котаров

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Та казва: „Тъкмо съм заспал и сънувам дядо Петър идва и ме мушка в ребрата леко.
39. ИГНАТ КОТАРОВ Ще ви разкажа за Игнат Котаров, един брат, който заслужава да му се обърне внимание още повече, че беше един от първите братя, с които се засрещнахме на Изгрева, още при първото ми идване в София. За сведение когато той говореше за Учителя казваше дядо Петър. Брат Игнат живееше в къщичката на брат Георги и Васил Константинови от Русе. Разказва ни веднъж той, аз ходех често при него понеже живеехме наблизо, че една вечер си бил легнал много късно. Та казва: „Тъкмо съм заспал и сънувам дядо Петър идва и ме мушка в ребрата леко. Събудих се, но полусънен пак заспах. След малко идва втори път, отново ме мушка в ребрата. Аз пак се събудих, обаче сънен не обърнах никакво внимание. Пак заспах и по едно време идва дядо Петър и вече не ме гали, ами като ме мушна здравата в ребрата и ми показа масата. Събудих се аз и запознах да мисля какво иска да ми каже.
към текста >>

След малко идва втори път, отново ме мушка в ребрата.
За сведение когато той говореше за Учителя казваше дядо Петър. Брат Игнат живееше в къщичката на брат Георги и Васил Константинови от Русе. Разказва ни веднъж той, аз ходех често при него понеже живеехме наблизо, че една вечер си бил легнал много късно. Та казва: „Тъкмо съм заспал и сънувам дядо Петър идва и ме мушка в ребрата леко. Събудих се, но полусънен пак заспах. След малко идва втори път, отново ме мушка в ребрата. Аз пак се събудих, обаче сънен не обърнах никакво внимание. Пак заспах и по едно време идва дядо Петър и вече не ме гали, ами като ме мушна здравата в ребрата и ми показа масата. Събудих се аз и запознах да мисля какво иска да ми каже. А ние вечерта имахме партийно събрание, писахме протоколи едно друго и си викам: не остава нищо друго освен, ставай Игнате и както са протоколите на масата, вземай ги и ги бутай в печката. Друго какво, не зная какво друго би могло да значи.
към текста >>

Пак заспах и по едно време идва дядо Петър и вече не ме гали, ами като ме мушна здравата в ребрата и ми показа масата.
Разказва ни веднъж той, аз ходех често при него понеже живеехме наблизо, че една вечер си бил легнал много късно. Та казва: „Тъкмо съм заспал и сънувам дядо Петър идва и ме мушка в ребрата леко. Събудих се, но полусънен пак заспах. След малко идва втори път, отново ме мушка в ребрата. Аз пак се събудих, обаче сънен не обърнах никакво внимание. Пак заспах и по едно време идва дядо Петър и вече не ме гали, ами като ме мушна здравата в ребрата и ми показа масата. Събудих се аз и запознах да мисля какво иска да ми каже. А ние вечерта имахме партийно събрание, писахме протоколи едно друго и си викам: не остава нищо друго освен, ставай Игнате и както са протоколите на масата, вземай ги и ги бутай в печката. Друго какво, не зная какво друго би могло да значи. Изгорих протоколите и пак си легнах. На разсъмване чувам да се чука на вратата.
към текста >>

8. 8. Комунистите и бъчвата

Крум Божинов

ТОМ 7

И понеже всяка година грее слънце накрая тя се разсъхна, обръчите сами паднаха, ребрата от бъчвата сами паднаха и накрая се сбъднаха думите на Учителя, че „те сами ще паднат“.
Изминаха 45 години от тогава. И бъчвата все пълна и обръчите все я стягат. Грее всяка година слънце, ама тя не се разсъхва, защото е пълна. През тези 45 години комунистите все управляват, защото бъчвата е пълна и обръчите я стягат. Но накрая бъчвата се изпразни, а всеки знае как и по какъв начин става това. И понеже всяка година грее слънце накрая тя се разсъхна, обръчите сами паднаха, ребрата от бъчвата сами паднаха и накрая се сбъднаха думите на Учителя, че „те сами ще паднат“. Така първо бъчвата се изпи, второ слънцето я напече и трето бъчвата се разсъхна и ребрата на бъчвата паднаха на земята. Дойде 1990 г. и Съветската империя се разпука по шевовете и сама се разруши отвътре. Силата що я крепеше тази империя се оттегли и изчезна. А като няма Сила, нищо не става.
към текста >>

Така първо бъчвата се изпи, второ слънцето я напече и трето бъчвата се разсъхна и ребрата на бъчвата паднаха на земята.
И бъчвата все пълна и обръчите все я стягат. Грее всяка година слънце, ама тя не се разсъхва, защото е пълна. През тези 45 години комунистите все управляват, защото бъчвата е пълна и обръчите я стягат. Но накрая бъчвата се изпразни, а всеки знае как и по какъв начин става това. И понеже всяка година грее слънце накрая тя се разсъхна, обръчите сами паднаха, ребрата от бъчвата сами паднаха и накрая се сбъднаха думите на Учителя, че „те сами ще паднат“. Така първо бъчвата се изпи, второ слънцето я напече и трето бъчвата се разсъхна и ребрата на бъчвата паднаха на земята. Дойде 1990 г. и Съветската империя се разпука по шевовете и сама се разруши отвътре. Силата що я крепеше тази империя се оттегли и изчезна. А като няма Сила, нищо не става. И ако е останало нещо, то от това нещо накрая нищо не остава.
към текста >>

9. 64. ЦЕЛУВКАТА

ТОМ 8

Накрая Учителят добавя: "Не е опасно, че те е целунал автомобил, а е опасно да не те блъсне, да те удари и да ти строши ребрата".
" "Може, може - щом момата плаче, значи може. Ако я беше целунал принц ще скача от радост. Ако я беше целунал любимият, ще сияе. Но щом плаче от целувката, значи я целунал автомобил." Всички се смеем на глас. Сестрата вече също се смее. Накрая Учителят добавя: "Не е опасно, че те е целунал автомобил, а е опасно да не те блъсне, да те удари и да ти строши ребрата". Ето, вече ние не се смеем и се оглеждаме и клатим глава, че въпросът е доста сериозен. Накрая една сестра изрече: "Абе, сестро, що щеш ти у гората, та да те срещне там автомобила? Ходи си по пътя, за да се срещнеш с хора". А Учителят се усмихва. "Чухте ли какво ви каза сестрата!
към текста >>

10. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

ТОМ 8

Усмихнах се на Рила, между масивните ребра на която се движеше вече нашата кола.
И скоро Рила ни приветствува отдалеч. Белите знамена се развяха по върховете й и я направиха по-примамлива и обична. Загледана в грамадния масив, отнесена в спомени, аз се изненадах, когато дробовете ми се разшириха. Те първи почувствуваха рилския въздух, поеха го и предадоха разположението си и на мен. Аз се усмихнах. Усмихнах се на Рила, между масивните ребра на която се движеше вече нашата кола. Познат път! Познати гори и води! И красиви, красиви! боровете, разперили клони, приютяват под крилата си малки храсти, приютяват треви и цветя, приютяват ягоди и малини и бдят над пътища и пътеки, и пътници по тях. Реката шуми, танцува водата върху камъни и скали, и отбягва и се укрива в боровата гора.
към текста >>

11. 6. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 Г.

ТОМ 8

Въпреки неприкосновеността от депутатския му имунитет като народен представител, при едно негово пътуване към Плевен, го хващат, вкарват го в някакво полицейско управление, жестоко го бият, строшават му ребра, и след това с кола го закарват някъде към Реброво и го изхвърлят в канавка още жив.
Учителят само казва на побойника: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости! " Това всичко го зная от Любомир Лулчев, нали съм от групата "Упанишади". А за Андро Лулчев искам да кажа още нещо. Андро беше избран за депутат през 1942-44 г. Той беше много смел в изказванията си в парламента и тъй наречените Цанковисти не му простиха. Въпреки неприкосновеността от депутатския му имунитет като народен представител, при едно негово пътуване към Плевен, го хващат, вкарват го в някакво полицейско управление, жестоко го бият, строшават му ребра, и след това с кола го закарват някъде към Реброво и го изхвърлят в канавка още жив. Предполага се, че хората на Цанков са организаторите също и на този побой. Налага се да бъде лекуван в Искрец - Санаториума, където умира 1944 г. Драматични развръзки за лица и исторически събития.
към текста >>

12. 95. НИКОЛА АНТОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Даже дълго време, аз шест месеца носех синини на крака и според мене трябва, тука имах много остри болки в ребрата, може би, даже и сега когато ги напипам има едно надебеляване на едно място, трябва да пукнато ребро сигурно съм имала.
Спънах се защото носех така между двете си ръце, може би не съм видяла хубаво, как съм видяла, или пък може да съм се уплашила, не знам какво е станало. И това може да е, нали. И той ме удари пет пъти с тоягата по гърба, както бях паднала. Аз нададох вик и Люба Славянска с Руси и брат Иванов веднага изтичаха. Той щом чу стъпки веднага избяга и прибираме се, аз вкъщи. Даже дълго време, аз шест месеца носех синини на крака и според мене трябва, тука имах много остри болки в ребрата, може би, даже и сега когато ги напипам има едно надебеляване на едно място, трябва да пукнато ребро сигурно съм имала. Вижте, защо? Аз не мога да кажа, че ме е бил случайно, но в началото той идваше при мене, срещах го, идваше често, все идваше за хартия, понеже имахме много хартия на тавана и аз бях прибрала всичката хартия, защото тогава хартия нямаше, и аз бях я взела, щото на нас ни трябваше хартията, която Учителят остави. Идваше за хартия, това беше поводът и начинът по който ми говореше, аз видях че той е един човек - интригант. От приказките му само. Иначе аз така не съм имала контакт с него.
към текста >>

13. 07 - 32. НЕЛЕГАЛНО СЪБРАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Вече трети път идва Учителят и го ръга с юмрук в ребрата.
Сънувал, че Учителят идва при него и с поглед му посочил пръснатите книжа по масата - да ги прибере. Той се събудил, но не станал и скоро отново заспива. Учителят идва за втори път. Събужда го. Но той пак не става и наново заспива. Вече трети път идва Учителят и го ръга с юмрук в ребрата. Събужда се. Става. Събрал всички разхвърлени книжа от масата, пъха ги в печката и ги запалва. Наново си ляга. Не бил още задрямал, когато на вратата му се почуква силно. Станал и отворил.
към текста >>

14. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Но третия път сънува отново Учителя, че го мушка с юмрук в ребрата.
Като с поглед му посочва масата, на която имало книжа и протокола от събранието. Обаче той не станал да направи нещо, нито да ги прибере. Унесъл се отново и пак заспал. Втори път отново сънува Учителя, но той също не предприема нищо. Пак заспива. Но третия път сънува отново Учителя, че го мушка с юмрук в ребрата. Тогава той станал, прибрал всичко от масата, изгорил ги в печката и тогава легнал отново да спи. Но едва задрямал и от полицията започнали за чукат на вратата му. Учителят му бил казал: „Бързай, че после ще бъде късно." И Игнат наистина побързал и като му направили обиск, не намерили нищо и си отишли разочаровани. Всичко това Игнат го сънува и го разказал на Гради и Гради ми го разказа лично. „Гледай високо." - Петко Епитропов беше възрастен човек, висок, с брада и мустаци и работеше в Застрахователно дружество „Витоша".
към текста >>

15. 09 - 129. ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Бяха ми се счупили 3-4 ребра.
Често съм го наблюдавал и си мисля тъй: Нещо му липсва. Той с този ум за къде е и защо живее? Мисля си: такива хора не са нужни, с други думи излишни са. Но един ден с мен се случи следното: Разтоварвахме един камион с материали. Една греда ме блъсна и паднах от камиона на земята върху едно желязо, но тъй силно, че веднага изгубих съзнание от силна болка. Бяха ми се счупили 3-4 ребра. В този момент никой от другарите ми не се сети да дойде при мен да ми даде първа помощ. Не можех да си взема дъх. Мамичката пръв идва и почва да ми прави изкуствено дишане, което ме съживи. Значи в решителния за мен момент тъкмо този човек дойде при мен, а аз този човек го смятах излишен. Сега на него дължа живота си.
към текста >>

16. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

ТОМ 10

Идваха и едни хубави жени, пребрадени, с хубави селски носии, с шарени престилки.
А дядо ми казваше: „О, вие не знаете каква богата душа е той." И наистина имаше много доказателства за това. Никога няма да го забравя! Освен бай Димо имаше и един бай Панайот. Имаше и един бай Митю, който е още жив и свири на цигулка на Паневритмията по време на съборите. Имаше и много други, които бяха от Тополица и от далечните села. Идваха и едни хубави жени, пребрадени, с хубави селски носии, с шарени престилки. Интересна и живописна картина представляваха, когато всички се нареждаха на молитва. И гледаш как се молят, как пеят, как хубаво звучаха песните на Учителя сутрин рано преди изгрев слънце, като ангели, слезли от небето. Това бяха незабравими празници. А след като се изпълни наряда, те пееха по цял ден. А пък любимият чичо Крум, който четеше беседите, беше много сладкодумен.
към текста >>

17. I.03.33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Султанът го е подарил на папа Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос.
33. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА В ПРОФИЛ Изгрева, 15 септември Образът на Христа Образът на Христа е бил издълбан от император Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г. и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го е подарил на папа Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея, до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го великия Пророк, а учениците Му казват - Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден, без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкресява мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно. Казват, че розовото Му лице с брада, разделена по средата е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в Него дълго, поради греещото изящество на Неговите черти.
към текста >>

18. 15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос.
15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА Изгревът, 15 септември 1948 Образът на Христа е бил издълбан от императора Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г. и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го Великия Пророк, а учениците Му казват Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкръсва мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно. Казват, че розовото му лице с брада, разделена по средата, е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в него дълго поради греещото изящество на неговите черти.
към текста >>

19. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

"И ето ангел Господен предстана и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: ставай скоро, и паднаха веригите от ръцете му... И казва му: облечи дрехата си и ела след мене... И като излязоха, ангелът отстъпи от него... И Петър дойде в себе си и рече: сега наистина зная, че Господ проводи ангела своего и ме избави от ръката Иродова" (Деян.
И Исус е казал: "дали мислиш, че не мога сега да се примоля на Отца си и да ми представи повече от дванадесет легиона ангели" (т. е. 72,000)? " (Матея-26; 53) И по-рано: "гледайте да не презрите едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца, който е на небеса" (Ibidem - 18; 10). "Ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него; наглед бе той като бляскавица и облеклото му бяло като cHflr"(lbid. - 28; 3). "И ето ангел Господен предстана и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: ставай скоро, и паднаха веригите от ръцете му... И казва му: облечи дрехата си и ела след мене... И като излязоха, ангелът отстъпи от него... И Петър дойде в себе си и рече: сега наистина зная, че Господ проводи ангела своего и ме избави от ръката Иродова" (Деян. Апостолски - 12; 7-11). "И на часа го порази ангел Господен, защото не въздаде (Цар Ирод) славата на Бога; и изяден бе от червеи и умре" (Деян. Апостолски - 12; 23). Ангелите са покровители на цели държави, нации, области, градове и отделни лица. Йоан говори в Откровението за ангелите на седемте църкви и "видях седемте ангели, които стоеха пред Бога" (Ibid.
към текста >>

20. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Момичетата бяха облечени добре, с всевъзможни пребрадки, обкичени със сребърни пари и пр.
Тук почвата била хлъзгава. Имало подхлъзливи подземни пластове и така цели павирани надземни пластове се подхлъзнаха вследствие силното бягане на конете и се образуваха цепнатини в земята и размърдвание на паважа. Конете с устрем отидоха надолу към батя Бобиви - долната махала, към воденицата на Гайдарюв Пеня. В миг надойдоха много жени, но преобладаваха много млади момичета каракачански, които дойдоха да видят в суматохата що стана с конете. И без да се крият от мен, ме заприказваха. Момичетата бяха облечени добре, с всевъзможни пребрадки, обкичени със сребърни пари и пр. Изпърво те се не криеха, но после дойдоха техни мъже и те се прибраха и започнаха да се крият от мен. Сега между тях съзрях една жена висока, стройна, сговорлива, която говори чисто български и която аз, преди да стане това рушение на конете, видях я в една къща уж наша, но къщата ни е тамо къде къщата на Топалов Ненов Георгя във Водица. Тази жена се яви при мен уж като съседка и ме заприказвай по думите аз я познах, че е тука от шоплука. И тя ми каза, че живели тука, но не ми каза, че е каракачанка. Сега вече в компанията тя последна стои насреща ми и когато всички момичета каракачански се закриха и прибраха, то и тая жена зясмяна си закри лицето и си отиде.
към текста >>

21. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IV.

Влад Пашов

ТОМ 18

Везни - кръста, бъбреците, ребрата и вътрешните полови органи.
Телец управлява врата, шията, ларинкса, сливиците. Близнаци управлява рамената, ръцете и плешките, и белите дробове. Рак управлява гърдите и стомаха. Лъв управлява гърба и сърцето и е център на жизнените сили. Дева управлява корема и червата. Везни - кръста, бъбреците, ребрата и вътрешните полови органи. Скорпион - външните полови органи. Стрелец - таза (седалището), бедрата и артериите. Козирог - колената, кожата и черния дроб. Водолей - глезените, прасците и кръвта. Риби - ходилата и пръстите на краката.
към текста >>

22. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Майката повикала Петър и той заедно с нея окъпал детето в корито, разтрил му гръбначния стълб, както Учителят е дал: отгоре настрана по ребрата до кръста 12 пъти и след това по гръбначния стълб от врата до опашката 12 пъти = едно упражнение.
Образували Младежки клас, начело на който застанал брат Петър. От болезнените състояния, през които минал, той придобил ценни опитности и започнал да помага на болни хора, главно с водолечение. Той се обръщал с молитва към Учителя и ако му се явявал във видение, отивал да лекува тези, които го викали. Детето на една жена заболяло много тежко и изпаднало в безсъзнание. Лекарите казали на майката, че не могат да го лекуват и скоро ще си замине. Майката повикала Петър и той заедно с нея окъпал детето в корито, разтрил му гръбначния стълб, както Учителят е дал: отгоре настрана по ребрата до кръста 12 пъти и след това по гръбначния стълб от врата до опашката 12 пъти = едно упражнение. Прави се 12 пъти. Детето бързо дошло е съзнание, започнало да се храни и след няколко дена станало напълно здраво. Когато Учителят не се явявал на Петър, той не отивал да лекува тези хора. При едно посещение на Изгрева се срещнал с Учителя. Той му казал да не лекува повече болните хора, понеже болестите са дадени от природата за изправяне недъзите на хората и като ги лекува трябва да приеме част от кармата им.
към текста >>

23. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

ТОМ 20

Ще отгледаш ли воини, които ще забият копието си в ребрата ти?
- Искам или не, моля да направя това, което слънцето иска от мене; да мисля, както Ти мислиш, да чувствувам, както Ти чувствуваш, да правя това, което Ти правиш! * Той се усмихва леко и ми казва: - Можеш ли да побереш всичките противоречия на света в душата си? Ще дадеш ли плодовете на хората, за да те замерят с черупките им? Ще им носиш ли чиста вода, която те ще превръщат в помия, за да я хвърлят отгоре ти? Можеш ли да сгрееш спокойно премръзнали усойници в своята пазва, когато знаеш, че стоплени, те ще опитат първите си зъби и отрова на тебе? Ще отгледаш ли воини, които ще забият копието си в ребрата ти? * Така ме пита Той и се усмихва, а аз шепна: - А не изхапах ли аз ръцете Ти някога и от това се вля в мен всичкото благородство, на което сега се радвам? Не хвърлих ли и аз отровна стрела отгоре Ти, а Ти я хвана и ми я върна златна, накичена с безценни камъни на Любовта, Мъдростта и Истината? Не ме ли къпа Ти в Твоята чистота, та ми се отвориха очите и Те видях? * Той пак се усмихва и леко слага ръка на главата ми. И от мене излизат хиляди искри, като малки светкавици, и ромолят хиляди потоци от розова светлина.
към текста >>

24. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Разтривай му гърба 12 пъти настрани по ребрата от горе надолу и 12 пъти по гръбнака от вратъ до опашката.
Имаме голяма отговорност пред Бога за всичко, Франция е родината на първия антихрист - Наполеон, който не изпълни волята Божия, а доведе грубия материализъм в тази страна. Идеалистите създадоха културата. Когато се увеличат идеалистите, създава се цивилизацията, а когато материалистите станат повече от идеалистите са явява диващината и държавата загива. Франция в сегашният си вид е противник на Новото - затова за тебе животът там е ад. Помагай на Истиян. Разтривай му гърба 12 пъти настрани по ребрата от горе надолу и 12 пъти по гръбнака от вратъ до опашката. Може без натискане, а само магнетично да го милваш. Да спи в пресно сено, поне един месец. Бог да му помага, да имаш другар и опора в мъчния живот. Да бъде всичко за Славата Божия. Р.S. В писмото има пет снимки на Истиян, в малък размер. 14.
към текста >>

25. 13. БОЛШЕВИЗМЪТ - ИДЕЯ НА АДЕПТИТЕ

ТОМ 22

Бащата, в гнева си, осакатил своя син, счупил му ръката или крака, счупил му едно две ребра.
Ако тази система не иска богати хора , като сегашните , де е лошото ? - Защо стават тези нещо? - Има причини за това. Как ще постъпи синът със своя баща, който постоянно го бил и ругал? Ще му благодари ли? Бащата, в гнева си, осакатил своя син, счупил му ръката или крака, счупил му едно две ребра. Мислите ли, че този син ще благодари на баща си за обходата му към него? Като порасне, синът казва на баща си: Не искам да живея с баща, който осакатил сина си. Или ти ще излезеш вън, или аз, заедно не можем да живеем. - Какво трябва да бъде управлението на една държава? - Такова , че народът да се повдига , и поданиците да се развиват правилно .
към текста >>

26. Статия I-ва. Моето гостуване и плен у Белите Братя

ТОМ 24

Вместо модни шапки, всякъде личаха бели пребрадки.
срещнахме и познати. По външен изглед хора, като хора, граждани и селяни. Но пак имаше и очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Като чели модната мода тук бе обгорели от слънцето лица. Вместо модни шапки, всякъде личаха бели пребрадки. А у много мъже липсваха колосани яки, - тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим - външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна бяла ли е на еди-кого си душата?
към текста >>

И тя носеше бяла пребрадка.
Как можем позна бяла ли е на еди-кого си душата? Отчасти по носията и думите; повече по лицето и очите; а най-вече по обноските и поделата (при условия, че са искрени) (8). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти (9). Между тези "сестра X. С.", една американка (10). И тя носеше бяла пребрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна на английски да ми проповядва. Както всички, тя с особена жар говореше за Учителя; Дънов между тях няма друго име, освен "Учителя". - "Ах, г. В. вие трябва да го чуете как говори! Аз съм американка.
към текста >>

27. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

ТОМ 24

Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката.
Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други, едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват в стройни, геометрично правилни редове; и то без никакъв видим или гласен разпоредител; и че там владееше невъобразима, за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо на английски брат С. - Къде е г-н Дънов? - Той още не е тук, отговори г.
към текста >>

Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки.
След закуска, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи. Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа, или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата бе добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол, пред стола - маса, а върху масата, Библия (23). Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. Всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда, - тогава едва сядат и те.
към текста >>

28. 91. На разговор и обяд в палатката на Учителя

Весела Несторова

ТОМ 24

Докато имаш в един триъгълник само един потенциал - терцата, значи може да слезеш по двете ребра на триъгълника.
А терцата в музиката е най-хармоничния интервал. Учителят е държал цяла беседа за терцата и това е, казва, най-благозвучния, приятния интервал. Там има два проявени тона, и един потенциален - до и ми са проявени, а ре е потенциал. Значи, ре кредитира терцата. А един потенциал е много приятно, защото, казва, има квартово построени, едва потенциала, квинтово построени, стри потенциала, те се лутат, по-сложен е животът, не намират единството и разрешението моментално. Докато имаш в един триъгълник само един потенциал - терцата, значи може да слезеш по двете ребра на триъгълника. В квадрата и в петоъгълника имаш няколко страни, животът е по-сложен. А за щастие аз съм построена просто и музикално. В.К.: Просто и музикално. Да, добре.
към текста >>

29. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Усещам, че ребрата ми пукат.
Със стиснати юмруци ме питаше кой е този. Не зная да лъжа; казах му, че е Freund [(нем.) приятел], само Freund и нищо повече, нещо като Kamerad [(нем.) другар]. Успокои се. Сините му очички светнаха. Как ме прегърна! Усещам, че ребрата ми пукат. Но той е благодарен, че не лъжа. Даже плаче като дете. Този великан плаче от сърдечност към мене. Не ми е казал, че ме обича, но то си личи. Приятно ми е, когато ме гълчи от ревност.
към текста >>

30. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Висящата кожа на нозете ми и ребрата ми - едно по едно.
Още и топли варени „картошки”. Поисках да ме окъпят. Измиха скелета ми в корито. Виждам глезените и бедрата си -сухи клони. Виждам устройството на всичките си кости. Висящата кожа на нозете ми и ребрата ми - едно по едно. Преоблечена - спя, непробудно спя. Оздравявам. - Душата е по-силна от смъртта, казва Учителя в писмото, а вярата твори чудеса. Там, гдето Духът действува, всичко се урежда. И подписът, магическият подпис на Неговото свято, светло, чисто Име. 10 ДЕКЕМВРИ [1918 г.] Лазарина Гацева умряла, Николия и още много, много други мои връстници, съученички.
към текста >>

31. 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.
Милата как Мария! Тя е историческа личност... Ако Райна княгиня е прославлена девойка от Априлското въстание, то и кака Мария има дял в нейното величие. Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението. Но малко позатоплена от допира на вълнената й дреха, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих студа. Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи. Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии. Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове. Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”. Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна.
към текста >>

32. 2. Суша: разказ на Буча Бехар от Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939, с. 6-84.

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно с измършавели тела, по които се четяха ребрата, със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева.
Неусетно идеше времето за жетва, наближаваше денят на първия сноп и селото не трепна от веселба. Това не беше само тяхното село. Това бяха десятки села, по целия Нови-Пазарски край, български и турски, които чакаха безпомощни и ужасени. Сушата, тая неканена гостенка, се простираше надлъж и нашир и като огнена стихия изгаряше всеки стрък. Страшно мълчание, глухо и зловещо, просмукано от палещия дъх на летния пек, покриваше селата, които чакаха и се надяваха за дъжд. Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно с измършавели тела, по които се четяха ребрата, със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева. Големите очи на вола, това вярно и кротко животно, което неуморно служеше срещу една торба храна, която сега липсваше, ставаха все по-дълбоки, по-черни и по-тъжни като бездънни езера. Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета. Стадата, които не бяха малко, имаха същата участ. Тъжно беше да се гледа тоя свят на човешки събратя. Стойко ги гледаше неспокойно и мъчително, безпомощен пред тяхната участ.
към текста >>

Ребрата след няколко дена не личаха.
На другия ден той подкара измършавелия добитък: крави, овце, коне и волове. Те се движеха последни, бавно и уморено. Стойко ги беше докарал на паша, сочна зелена и изобилна, каквато нямаше по техния край. Имаше позволително да ги пасе, макар и в чужда мера. Караше ги всеки ден. Ребрата след няколко дена не личаха. Караманчо се галеше и ближеше ръката на своя господар, гледаше го с големите си черни очи, гледаше и земята и на свой език, сякаш казваше: “Колко е добра земята.” Земята беше добра. Стойко знаеше. Той разбираше всякога това, дори и сега, когато тя лежеше пред него, безбрежна, широка и мълчалива, сразена от страшната суша, която нея година не си отиде.
към текста >>

33. 133. Мисията на Русия. Скити. Стихотворение / Александър Блок. прев. Младен Исаев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Обичаме вкуса на свежа плът и мириса на труп мъртвешки... Виновни ли сме, ако ви строшат ребрата лапите ни тежки?
О, стар свят! Докато не си зарит и се топиш ти в мъка сладка, като премъдрия Едип се спри пред сфинкса с древната загадка. Русия-сфинкс. С ликуване, с тъга, заливана с кръвта си черна, тя гледа, гледа, гледа в теб сега с омраза и с любов безмерна!... Да, тъй да люби, както в нас кръвта, отдавна никой тъй не люби. Забравихте, че има на света любов, що пали и погубва! Обичаме вкуса на свежа плът и мириса на труп мъртвешки... Виновни ли сме, ако ви строшат ребрата лапите ни тежки? Ний знаем да държим от векове юздите на коне игриви, да кършим тежките им гърбове, да укротяваме робини диви. Елате с нас! От страшната война елате в мирните обятия! Дорде е време - стига кръвнина, другари! Нека бъдем братя!
към текста >>

34. 23. Новогодишна беседа: 31 дек. 1941 г. срещу 1 ян. 1942 г., 12 часа полунощ

Боян Боев

ТОМ 32

Ако беше постила, да й се четат ребрата, ще кажете: „Оставете я, нахранете я по-добре.” Сега вие се оплаквате, че не ви хранят.
Казвате: „Ще си поживеем на Земята! ” Но знайте, че след като имате едно положение, крадците ще мислят как да го претупат, за да вземат парите му. Когато заговорите за една кокошка, какво я очаква? И тя е станала милионер. Като я купи господаря, празник има, определя я за жертвоприношение. Ако беше постила, да й се четат ребрата, ще кажете: „Оставете я, нахранете я по-добре.” Сега вие се оплаквате, че не ви хранят. По-добре по-малко да ви хранят, отколкото повече храна. Ако ядете без любов, образуват се тъй наречените чужди вещества. Започва да ви расте корема като на някоя трудна жена, ставате пълни. Разправяш, едно кило си предал. Има много мъже, които не могат да се родят, милиони, които все не могат да се родят.
към текста >>

35. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 1-ва

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

Вместо модни шапки, всякъде личаха бели пребрадки.
срещнахме и познати. По външен изглед хора, като хора, граждани и селяни. Но пак имаше и очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Като че ли модната мода тук бе обгорели от слънцето лица. Вместо модни шапки, всякъде личаха бели пребрадки. А у много мъже липсваха колосани яки, - тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим - външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна бяла ли е на еди-кого си душата?
към текста >>

И тя носеше бяла пребрадка.
Как можем позна бяла ли е на еди-кого си душата? Отчасти по носията и думите; повече по лицето и очите; а най-вече по обноските и по делата (при условия, че са искрени) (8). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти (9). Между тези „сестра X. С.", една американка (10). И тя носеше бяла пребрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна на английски да ми проповядва. Както всички, тя с особена жар говореше за Учителя; Дънов между тях няма друго име, освен „Учителя". - „Ах, г. В. вие трябва да го чуете как говори! Аз съм американка.
към текста >>

36. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката.
Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други, едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват в стройни, геометрично правилни редове; и то без никакъв видим или гласен разпоредител; и че там владееше невъобразима, за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо на английски брат С. , - Къде е г-н Дънов? - Той още не е тук, отговори г.
към текста >>

Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки.
След закуска, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи. Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа, или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата бе добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол, пред стола - маса, а върху масата, Библия (23). Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. Всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда, - тогава едва сядат и те.
към текста >>

37. Съборът през 1926 г. и военната блокада

Изгревът..., т. 1. 2. изд. 2011, с. 107-111.

Събори 1926 -1927г.

Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки.
На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те".
към текста >>

38. 25. Нуждата на човека от духовна майка

II. На улица „Опълченска' 66

ТОМ 33

Ще отгледаш ли войни, които ще забият копията си в ребрата ти?
И в хаоса на душата на Христов, с течение на времето щеше да установи ред и порядък. 19 години след тази първа среща с Учителя, Христов пише в книгата си „Зазоряване”*: „... Искам или не, моля да направя това, което Слънцето иска от мене: да мисля както Ти мислиш, да чувствувам както Ти чувствуваш, да правя това което Ти правиш!...” „... Можеш ли да побереш всичките противоречия на света в душата си? Ще даваш ли плодове на хората, за да те замерват с черупките им? Ще им носиш ли чиста вода, която те ще превръщат в помия, за да я хвърлят отгоре ти? Можеш ли да сгрееш помръзнали усойници в своята пазва, като знаеш, че стоплени, те ще опитат първите си зъби на тебе? Ще отгледаш ли войни, които ще забият копията си в ребрата ти? ” [*Виж „Изгревът”, т. 20, с. 55-78.] „Така ме питаше Той и Се усмихваше, а аз шепнех: „О, не захапах ли аз ръцете Ти някога, и от това се вля в мен всичкото благородство, на което се радвам? Не хвърлих ли и аз отровна стрела отгоре Ти, а Ти ми я върна златна, накичена с безценни камъни на Любов, Мъдрост, Истина? Не ме ли къпа Ти в Твоята чистота, та ми се отвориха очите и Те видях?...” Детето, за да се яви на свят, за да стане пълноценен човек, трябва да има поне едно същество, което да го роди и да го обича при всички условия на живота - това е майката.
към текста >>

39. 141. Противоречията и гарваните на кръстопътя

I. Път в живота

ТОМ 33

В дясно по нея се дигаше гарванска олелия - орляк гарвани и врани бяха накацали на един животински труп, на който ребрата стърчаха оглозгани.
Намери сили. Изправи се и с гняв стъпка снега, където беше храчката. Отново преметна ръцете си на кръста и продължи. Изкачи баира - спря се. Тук гората и шосето се пресичаха от алеята на Яворов. В дясно по нея се дигаше гарванска олелия - орляк гарвани и врани бяха накацали на един животински труп, на който ребрата стърчаха оглозгани. Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей. Всички пернати със стръв кълваха, късаха, както можеха. Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце.
към текста >>

Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра.
Изкачи баира - спря се. Тук гората и шосето се пресичаха от алеята на Яворов. В дясно по нея се дигаше гарванска олелия - орляк гарвани и врани бяха накацали на един животински труп, на който ребрата стърчаха оглозгани. Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей. Всички пернати със стръв кълваха, късаха, както можеха. Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце. Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове. И мислите на Андрей бяха черни, грозни, хищни! Те бяха накацали по душата му и там гракаха, кълвяха, късаха... Неочаквано и без външни причини, Андрей почувства желание да се върне обратно в София, но след кратко колебание, продължи към Изгрева.
към текста >>

Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра!
Тук гората и шосето се пресичаха от алеята на Яворов. В дясно по нея се дигаше гарванска олелия - орляк гарвани и врани бяха накацали на един животински труп, на който ребрата стърчаха оглозгани. Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей. Всички пернати със стръв кълваха, късаха, както можеха. Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце. Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове. И мислите на Андрей бяха черни, грозни, хищни! Те бяха накацали по душата му и там гракаха, кълвяха, късаха... Неочаквано и без външни причини, Андрей почувства желание да се върне обратно в София, но след кратко колебание, продължи към Изгрева. Гарваните останаха при трупа, и повече не му се мярнаха на пътя.
към текста >>

40. 262. Ще вдишваш въздух през носа си! Ще издишваш въздух през носа си!

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

Андрей почувства болка в гърдите си - там, където каишите се опираха на ребрата му.
Христов излезе и заповяда на Андрей да си изнесе раницата навън, който се колебаеше, може би затова запита: - А какво да направя с калъфката? - Като че тя беше единственото препятствие! В очите на Христов проигра съвсем лека усмивка и каза: - Завий я във вестника и остави зад вратата, довечера ще си я вземеш. Андрей едвам повдигна тежката си раница, и с усилие я постави на раменете си. Христов не му помогна. Андрей почувства болка в гърдите си - там, където каишите се опираха на ребрата му. Христов си постави авиаторската шапка, заключи вратата с ключ и кофар. С намусено лице и вирната глава тръгна напред, а след него Андрей се заклатушка натоварен с противоречията си. Вървеше след Христов, както вързания овен след биволската кола. посоката, линията, идеите и темите на разговорите, дори и когато ги оставяше да говорят, да разказват за себе си. За него и говоренето и мълчанието и всичко, всичко до което се докоснеше, вече му служеше като средство и метод за работата му за доброто на хората.
към текста >>

41. 11. Песента „Странника”. Шапката на Учителя (21.06.1941, събота, София - Изгрев)

ТОМ 34

Аз извадих тетрадката си с написани мисли от Негови беседи и прочетох: „Като българи, вие сте поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа.
В дъното едно грамадно слънце, което ще заема целия екран. Паневритмията да се играе от обучени души, облечени с еднакви дрехи като весталки или в българска носия. Той се усмихваше и се радваше. Брат Христо също беше щастлив. Аз продължих: Учителю, когато съм отпаднала духом, като отворя наслуки някоя Ваша беседа, веднага ми отговарят на скръбта и се успокоявам. Аз извадих тетрадката си с написани мисли от Негови беседи и прочетох: „Като българи, вие сте поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес стои още отворена. На всички народи е дадена задачата да запушат дупката в ребрата на Христа, която от 2000 години още зее.” - Учителю, казах аз, имам една молба към Вас, но не смея да Ви я кажа. Аз съм толкова много заета в Операта, че не ми остава време да дойда на сутрешните беседи, нито на екскурзии. Мъчно ми е, че други разполагат с времето ми. Учителят каза: - Ние те изпратихме там на фронта, да свършиш една Божествена работа.
към текста >>

На всички народи е дадена задачата да запушат дупката в ребрата на Христа, която от 2000 години още зее.” - Учителю, казах аз, имам една молба към Вас, но не смея да Ви я кажа.
Той се усмихваше и се радваше. Брат Христо също беше щастлив. Аз продължих: Учителю, когато съм отпаднала духом, като отворя наслуки някоя Ваша беседа, веднага ми отговарят на скръбта и се успокоявам. Аз извадих тетрадката си с написани мисли от Негови беседи и прочетох: „Като българи, вие сте поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес стои още отворена. На всички народи е дадена задачата да запушат дупката в ребрата на Христа, която от 2000 години още зее.” - Учителю, казах аз, имам една молба към Вас, но не смея да Ви я кажа. Аз съм толкова много заета в Операта, че не ми остава време да дойда на сутрешните беседи, нито на екскурзии. Мъчно ми е, че други разполагат с времето ми. Учителят каза: - Ние те изпратихме там на фронта, да свършиш една Божествена работа. Там ще обличаш военните дрехи, а като дойдеш тука при нас, ще ги съблечеш. Кажи, рекох, молбата си.
към текста >>

42. 24. Концерт на Изгрева на 19 юли 1942 г. Голям концерт пред Учителя. (19.07.1942, неделя, София - Изгрев)

ТОМ 34

Най-после Бог изпълнил молбата му и извадил от ребрата му Ева (втората Ева).
Чистата жена е дева. Добре би било, когато мъжът пожелае да прегърне жената и когато жената пожелае да прегърне мъжа, те да се стопят и да изчезнат. Учителят заговори за Адам и Ева. - Вторият Адам носел Ева на гърба си и все искал да я види. Ева била срасната на гърба му. Най-после Бог изпълнил молбата му и извадил от ребрата му Ева (втората Ева). Аз попитах Учителя: - Защо на Изгрева хората се женят и раждат деца? Вие говорите в беседите за абсолютна чистота на жената и мъжа, а те се женят. Учителят отговори след минутно мълчание. - Тези, които се женят на Изгрева, изплащат кармата си от миналото. Това са временни състояния.
към текста >>

43. 44. Пеенето е творчески акт. (03 [т.е.02].05.1943, неделя, София - Изгрев)

ТОМ 34

Например, при високите тонове ти трябва да прибереш навътре коремните мускули и диафрагмата и същевременно да разтвориш плаващите си ребра.
И то дълго време живяло кротко с овцете. Децата на овчаря обичали да си играят с него. Веднъж то намерило отворена вратата и излязло до близкото езеро. То се огледало във водите му и като видяло, че е ЛЪВ, така силно изревало, че всички се разтреперили от страх и се разбягали. Добрият певец владее до съвършенство не само всичките клетки на своето тяло, но той владее също и трите основни вида дишания и умело ги употребява според вида на пеенето си. Например, при високите тонове ти трябва да прибереш навътре коремните мускули и диафрагмата и същевременно да разтвориш плаващите си ребра. При пеенето положението на гласовия орган трябва да бъде такова, каквото е при вдишването на въздух. Положението на носните и лицевите кухини трябва да бъде такова, каквото имаме, когато миришем нещо. Да усещаш нещо като прозявка, но тази прозявка да не бъде в гърлото, но само във вътрешните носни кухини, както при прозявка. Певецът трябва да започне да пее тъй, като че ли дишането се продължава и като че ли изпитва силна радост. - Учителю, казах аз, не съм мислила върху тези неща, но чувствам, че ги правя несъзнателно.
към текста >>

44. 18. Деветата симфорния на Бетовен и диригента Карл Бьом

ТОМ 34

И аз рекох, даже тия плаващи ребра, и те се вдигат, да се получи и странично разширение.
И той като рече, напълни си хубаво дробовете и като пусна с голяма сила гласа си. След него аз трябва да пея. Рекох, чакай, и аз тъй ще пея. Сега ще видите колко е верен Учителят. Аз му го признах, казах Му. И аз рекох, даже тия плаващи ребра, и те се вдигат, да се получи и странично разширение. И си пуснах гласа. Той чукна с палката и каза, спря: „Verstehen sie Deutsch? [Разбирате ли немски? ]” - Non, викам, само френски. - Leicht, leicht, leicht!
към текста >>

45. 113. Песента „Страшен беше вятърът” („Езикът на живата природа”)

ТОМ 34

[Песента е известна под заглавие „Езикът на живата природа”] Страшен беше вятърът, И раздрусваше листенцата, А листенцата казваха на вятъра: „Поспри ветре, че ще ни се счупят ребърцата” Нали на листото има ребра.
Л.Т.: Не знам, май че я няма. В.К.: Няма я. Л.Т.: Аз я имам. В.К.: Тази песен Учителят ли Ви е дал? Л.Т.: Ами разбира се, че Учителят. [Песента е известна под заглавие „Езикът на живата природа”] Страшен беше вятърът, И раздрусваше листенцата, А листенцата казваха на вятъра: „Поспри ветре, че ще ни се счупят ребърцата” Нали на листото има ребра. Много хубава песен. Пея я с чувство. В.К.: Значи Вие имате тази песен - текста и думите. Виж ти колко песни на Учителя излезнаха! Л.Т.: Ами разбира се, щом съм я пяла, имам я.
към текста >>

46. 144. Изпита на Лилиана

ТОМ 34

Поех, даже и страничните, плаващите ребра отворих и странично, и си пуснах силно гласа.
Дойде Карл Бьом и пианистът. И подава най-напред на Бръмбаров. Той изпява първата фраза. И аз видях, до мене беше, как си взема голям дъх и пусна гласа си. И ми повлия, и аз да направя същото. Поех, даже и страничните, плаващите ребра отворих и странично, и си пуснах силно гласа. Карл Бьом чукна с пръчицата да ме спре и каза „Verstehst du Deutsch? ” [Разбирате ли немски? ] - Non, викам. Je parle Franpais [Не. Аз говоря френски].
към текста >>

47. 244. Основата на Учителювата Школа. Подреждане и обяснения, упражнения

ТОМ 34

Л.Т: Значи, когато поема въздуха, напълня дробовете, разтварям долните ребра, като че ли искам да хвръкна, прибирам мускулите на диафрагмата, корема навътре и подпирам (без да турям корсет, както някои пълни като Христо Бръмбаров си слагат корсет, за да може да подпира), и запявам.
244. ОСНОВАТА НА УЧИТЕЛЮВАТА ШКОЛА Л.Т: А-а, значи това е най-важното нещо. Това е основата на Учителювата школа. В.К.: Това е шестнадесета [глава]. Л.Т: Значи, когато поема въздуха, напълня дробовете, разтварям долните ребра, като че ли искам да хвръкна, прибирам мускулите на диафрагмата, корема навътре и подпирам (без да турям корсет, както някои пълни като Христо Бръмбаров си слагат корсет, за да може да подпира), и запявам. Но дихателна постановка: значи след напълване с въздух, заставаш и запяваш при туй дихателно упражнение и го държиш до края на пеенето; и второ поемане - пак, пак по същия начин, никакво отпускане, всичко това е стегнато и (с „арроддю” се казва на италиански245) непременно с опора. Без опора не може да се пее, особено височини. Когато Мазаров скъса в „Бохеми”, Желю Минчев го пита: „Ти подпря ли тона отдолу? ” Той не го е подпрял, затова скъса до-то. В.К.: Така.
към текста >>

НАГОРЕ

0.91891002655029