НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
315
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното
практично
приложение в живота.
Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството. Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото. Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди. И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр. Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна.
Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното
практично
приложение в живота.
Първото е по-лесно, второто – по-трудно. Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство.
към текста >>
2.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
схващане на общите му основни твърдения и
практично
приложение на изводите от тия твърдения в живота.
Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности. Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички. Но за всички окултизмът може да бъде полезен. На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие. Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е.
схващане на общите му основни твърдения и
практично
приложение на изводите от тия твърдения в живота.
И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен. В тая насока вече мнозина работят. Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен. И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр. Защото духовният живот е продължение на материалния.
към текста >>
3.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит
трактат
по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА Фактите – това са стъпки на Истината. Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.
И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит
трактат
по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.
И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо?
към текста >>
Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с
характера
на човека.
Ще рече, че окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм.
Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с
характера
на човека.
Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот?
към текста >>
4.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С това се обяснява и подражателния
характер
на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.
С това се обяснява и подражателния
характер
на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.
към текста >>
Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават
характера
и формата на човешката мисъл.
Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение.
Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават
характера
и формата на човешката мисъл.
Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика. Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга.
към текста >>
И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и
характера
на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша.
И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и
характера
на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот.
към текста >>
5.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И то не по това, че едни хора имат
крака
, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без.
Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои нисши животни. И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път. Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция. Но оказа се, че и хората се делят на градации.
И то не по това, че едни хора имат
крака
, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без.
Не, те всички имат еднакво устройство. Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга. Това обуславя и детайлното различие на формите. В действителност всичките хора имат носове, но не всички носове са еднакви. Всички имат очи, но очите на хората са различни и т.н.
към текста >>
В
характера
и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот.
В действителност всичките хора имат носове, но не всички носове са еднакви. Всички имат очи, но очите на хората са различни и т.н. Тия детайлни различия станаха предмет за изучаване от специални дисциплини, като физиогномията, френологията и пр. Все на същата причина се дължат различията, които се явяват между отделните индивиди, племена, народи, раси. Ако наблюдаваме дивите племена, ще забележим известна разлика.
В
характера
и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот.
Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца. Всичко това дава основание да се постави една градация между различните племена. Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора.
към текста >>
У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни
крака
, ни ръце.
Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса. Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно.
У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни
крака
, ни ръце.
И при все това тя живее свободна и доволна. Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити). Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички.
към текста >>
Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се
характеризират
с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити).
Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце. И при все това тя живее свободна и доволна.
Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се
характеризират
с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити).
Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички. Това малко същество е чехълчето (Paramaecium). По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима.
към текста >>
6.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А най-редки са цветята, които не всеки
крак
може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки.
ЕДЕЛВАЙС По земята има много цветя. Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии. Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки.
А най-редки са цветята, които не всеки
крак
може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки.
Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни. Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов. А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите.
към текста >>
7.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всяка култура има определени задачи и във връзка с това определение –
характерни
черти.
Ние ще поменем за изяснение тук само някои от „новите" изгледи за света, които тя ни открива. Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли. То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида, за някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства. Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и величие, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти. Според окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план.
Всяка култура има определени задачи и във връзка с това определение –
характерни
черти.
Веществените култури изчезват, но опитът, добит от човечество при тяхното изграждане, се съхранява. И днешната европейска култура има определено място в човешкото развитие. Нейната задача бе да развие ума. Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения. Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране.
към текста >>
И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено
характерен
е създадения и растящ интерес към древния изток.
Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране. Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват. Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва. Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко.
И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено
характерен
е създадения и растящ интерес към древния изток.
В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно. Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини.
към текста >>
с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и
практически
.
У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно. Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е.
с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и
практически
.
Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои.
към текста >>
И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от
абстракции
, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила.
И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от
абстракции
, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука.
към текста >>
Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от
характерните
основни твърдения на окултната наука.
И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат.
Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от
характерните
основни твърдения на окултната наука.
Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници.
към текста >>
8.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По надолу следва непрогледен
мрак
Затова и само до тая граници са намерени растения.
Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра.
По надолу следва непрогледен
мрак
Затова и само до тая граници са намерени растения.
В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи.
към текста >>
Те притежават един
характерен
белег: това е голямата им уста.
Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни.
Те притежават един
характерен
белег: това е голямата им уста.
Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп.
към текста >>
У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния
характер
.
Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини.
У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния
характер
.
Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите. Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината.
към текста >>
Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един
характер
, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.
Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер.
Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един
характер
, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.
Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите. Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината. Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време.
към текста >>
Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в
характерите
.
Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено.
Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в
характерите
.
Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината. Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи.
към текста >>
Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все
характерни
черти за тия деца на светлината.
У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите.
Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все
характерни
черти за тия деца на светлината.
Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи. Подлост у лъва никой още не е констатирал.
към текста >>
Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия
характер
има нещо благородно.
Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите. Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината. Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат.
Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия
характер
има нещо благородно.
Записани са за него много благородни подвизи. Подлост у лъва никой още не е констатирал. Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина. Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения. При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват.
към текста >>
Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в
характерите
на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина.
Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи. Подлост у лъва никой още не е констатирал.
Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в
характерите
на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина.
Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения. При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват. Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията. Прилепите и бухалите излизат от гнездата си. На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа градина.
към текста >>
9.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Астрологията – в своята
практична
част – е поставена на строга научна почва и си служи с ония методи, с които си служат всички други науки.
Индивидуалната воля тя не отрича. Не отрича .съществуването и на други фактори. Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез съвкупността на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество. Самите планетни влияния, законите, които ги регулират и границите, в който те се проявяват, подлежат на опитно изследване. И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла песен.
Астрологията – в своята
практична
част – е поставена на строга научна почва и си служи с ония методи, с които си служат всички други науки.
Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. Самата техника на астрологията е строго математична. Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони. Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване. То е едно необходимо качество на истинския астролог.
към текста >>
Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и
характера
и бита на изучавания индивид." „Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-во.
" той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти. Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. " „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. " „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба. " „Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането.
Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и
характера
и бита на изучавания индивид." „Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-во.
Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сир., някои рязко изпъкващи качества на характера и деня на раждането. 2-ро. Астралната наследственост, сир., подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер. (Този въпрос Paul Flambart е разработил най-богато. От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то.
към текста >>
Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сир., някои рязко изпъкващи качества на
характера
и деня на раждането. 2-ро.
Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. " „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. " „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба. " „Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането. Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид." „Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-во.
Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сир., някои рязко изпъкващи качества на
характера
и деня на раждането. 2-ро.
Астралната наследственост, сир., подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер. (Този въпрос Paul Flambart е разработил най-богато. От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то.
към текста >>
Статистики на хора, чийто
характер
носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то.
Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид." „Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-во. Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сир., някои рязко изпъкващи качества на характера и деня на раждането. 2-ро. Астралната наследственост, сир., подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер. (Този въпрос Paul Flambart е разработил най-богато. От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то.
Статистики на хора, чийто
характер
носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то.
Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях.
към текста >>
10.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА
ПРАКТИКА
В живота забелязваме два вида сили: едни, които текат и постоянно се променят, а други остават неизменни.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА
ПРАКТИКА
В живота забелязваме два вида сили: едни, които текат и постоянно се променят, а други остават неизменни.
Между тях има известно съотношение и то се състои в това, че променливите зависят от непроменливите. Както светлинният лъч при различните условия се отразява различно, така и тези неизменни сили при различните условия, дават различни отражения. Неизменните сили са скрити, но към тях се стреми светът. Те са ирационални величини, несъизмерими. Мерките, с които разполага човечеството, не могат да ги уловят; обаче светът живее и се движи благодарение на тях.
към текста >>
11.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред
краката
на своя страшен повелител.
Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък.
Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред
краката
на своя страшен повелител.
Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!...
към текста >>
12.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се
характеризира
със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се
характеризира
със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество.
Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота. Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота.
към текста >>
И тоя
мрак
е по-непроницаем от
мрака
на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове.
С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало.
И тоя
мрак
е по-непроницаем от
мрака
на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове.
А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си.
към текста >>
13.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна
мрака
на нощта и се спря на източния мъдрец.
Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й.
Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна
мрака
на нощта и се спря на източния мъдрец.
Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя.
към текста >>
14.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в
характера
си".
Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите.
Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в
характера
си".
Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край.
към текста >>
Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или
характер
, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея.
Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това.
Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или
характер
, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея.
Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич.
към текста >>
Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия
характер
, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край.
Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея.
Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия
характер
, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край.
И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното.
към текста >>
15.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Б О Г Глинка Зловещ
мрак
небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата.
Б О Г Глинка Зловещ
мрак
небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата.
Планински върши с мощен мах сломи той вредом и размята. И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в небесата. Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня небесата. Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там.
към текста >>
16.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има
мрак
в който да се скрие.
Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт.
Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има
мрак
в който да се скрие.
Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак. Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави. Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание. Човек става достоен сам, със собствен труд. Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи.
към текста >>
17.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия закони не са някакви метафизически
абстракции
, а живи сили които регулират живота ни всеки миг.
– В света има изобилно от всичко за всички. Недоимъкът, излишъкът и заплетените отношения са резултат на човешкия егоизъм. И ако да ни се струва, че материално задоволяване и външни, съставени от хората норми, биха преобразили техния живот, ние се заблуждаваме, защото съществуват и други фактори. Има установени от природата закони, по които протича животът на всички и които ничия човешка воля не може да пренебрегне или обходи. Само съобразяването с тия закони може да даде естествено и правилно разрешение на всички наболели въпроси.
Тия закони не са някакви метафизически
абстракции
, а живи сили които регулират живота ни всеки миг.
Има нещо разумно и велико в света, което хората в своето заслепение по преходни неща, не виждат. И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл. Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро.
към текста >>
18.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се
характеризира
като такъв на крайния индивидуализъм.
И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции.
Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се
характеризира
като такъв на крайния индивидуализъм.
Всеки живее за себе си и всеки се цени според това, което има. Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния човек... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света. А той е такъв добряк, че е готов да даде и тази си колиба на първия голтак. И ние поставяме този въпрос така: Интелигентността е качество на ума. А един съвременен учен не е нищо по-вече от един специалист по известен въпрос.
към текста >>
Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от
характера
на приятеля ни.
Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот. Пита се ученика от бр. сдружения има ли такива? Та нали тъкмо за тях тай съедини силите си в бр. сдружение, имайки предвид новия вид борба с непознати вътрешни светове.
Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от
характера
на приятеля ни.
Оставим ли този недостатък да завладее ума ни, той става център на хиляди отрицателни мисли и краят е много тежък – ако не е омраза, то пълно отдалечаване един от друг. А на какво би заприличало бр. сдружение, ако всеки от братята не постъпеше като ученик и не приложеше методи за трансформиране на това състояние? И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане. Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества.
към текста >>
– Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия
характер
.
Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр. сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена. Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва?
– Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия
характер
.
Това е проверяван метод с непогрешими резултати. Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние. Работата не е лесна. Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това. Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания.
към текста >>
Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен
характер
.
Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.
Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен
характер
.
За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр.
към текста >>
– Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен
практически
, затова ние ще го оставим да отговори за него бъдещето.
В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия. Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството. Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната?
– Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен
практически
, затова ние ще го оставим да отговори за него бъдещето.
Трудно е наистина. Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими. Според нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е. през известен сезон на годината, или пък земеделският труд да бъде едно от редицата занятия, необходими за създаването на едно завършено стопанство. В такова едно стопанство всички нужди ще бъдат удовлетворявани от личната работа на братята от сдружението.
към текста >>
19.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една
практическа
база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга.
За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват.
Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една
практическа
база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга.
Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.
към текста >>
И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите,
характерите
, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа.
окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.
И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите,
характерите
, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа.
Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм.
към текста >>
20.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и
практично
приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва.
Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и
практично
приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва.
Въпросът е много сложен и за неговото проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата. И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи. Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива.
към текста >>
От окултна гледна точка това има значение за
характера
.
Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане. Когато у някои хора имаме нощна слепота, то ретината на такива е лишена от пръчици. Такива хора щом се смрачи престават да виждат. Други денем виждат слабо, но вечер – отлично. Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици.
От окултна гледна точка това има значение за
характера
.
Известно е, че нощните животни са грабливи, грозни и силно егоистични. Такива са бухалите, кукумявките, мишките, котките, чакалите и пр. Същото отношение може да се констатира и за хората. Други хора пък не виждат някои цветове от спектъра. Напр. английския физик Далтон не е виждал червения цвят.
към текста >>
Според Ganser, червеното осветление се
практикува
с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр.
Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно.
Според Ganser, червеното осветление се
практикува
с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр.
при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства.
към текста >>
Характерно
е да се отбележи, че мургавите хора.
Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование.
Характерно
е да се отбележи, че мургавите хора.
ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано.
към текста >>
Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата
практика
.
Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже". И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества. В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра. Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ.
Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата
практика
.
И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход. Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването.
към текста >>
Характерно
е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците.
От онова, което се знае, може да се изтъкне само значението му за интелектуалното издигане на човека. Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат духовно настроение. Затова в мистиката тоя цвят се цени много. И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите. Това има не само символично, но и психологично значение.
Характерно
е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците.
У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде. Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си. В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака. Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина.
към текста >>
В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и
рака
.
Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците. У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде. Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си.
В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и
рака
.
Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания. Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр. опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи.
към текста >>
Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките
характери
в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници. От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и тяло. Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека.
Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките
характери
в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
към текста >>
21.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То се е
практикувало
само в храмовете и то от най-издигнатите им служители.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА III. Лекуване Лекуването в далечното минало се е считало като една свещена наука.
То се е
практикувало
само в храмовете и то от най-издигнатите им служители.
Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци.
към текста >>
Ако проследим методите, които са се
практикували
в различните религии и окултни общества ще видим едно голямо разнообразие.
алхимиците на средните векове. Така, както ни са представени от съвременната наука, това са хора, които търсят метод за добиване изкуствено злато и средство за подмладяване. Истина е, че е имало и такива алхимици, особено когато е настъпил упадъка в алхимията, но първоначалната задача на истинските алхимици винаги е била търсене на метода за възраждане на човешката душа и възвръщането ù към първичното ù състояние. Това е било задача и на всички Учители на човечеството. И самия Христос го е потърсил и той го е намерил.
Ако проследим методите, които са се
практикували
в различните религии и окултни общества ще видим едно голямо разнообразие.
Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н. В това отношение ония, които е имало да изпълнят тая задача, са се съобразявали с тия условия и в зависимост от тях са прилагали съответните методи. И действително, ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим че не може един метод, който се е прилагал преди векове да се приложи и днес. Сега той не би дал същия резултат, както тогава, когато е бил създаден. В случая говоря за формата, а не за принципа.
към текста >>
Това е един негативен метод, който се е
практикувал
от векове от почти всички днешни религии, но без желаното действие.
Защото лекарят, макар и в несъвършена форма, но във всеки случай притежава известни методи за лекуване, докато моралистът или свещеникът имат само теоретически познания, но без опитност, без никакъв метод за прилагане. Нека се обърнем към терапията в съвременната медицина. Ние ще видим, че тя прилага главно два методи за лекуване: 1) непосредствена борба с причинителите на болестите и 2) засилване защитните сили на организма. Опитът показва, че най-добрият лекар е самият организъм, стига той да бъде подкрепен и улеснен в своята задача. Същата аналогия съществува и по отношение душевния живот на човека Непосредствената борба с един недъг не дава особено големи резултати.
Това е един негативен метод, който се е
практикувал
от векове от почти всички днешни религии, но без желаното действие.
Навсякъде се проповядва: „не лъжи", „не прави зло", „не мрази" и т.н., но все пак хората продължават да вършат всичко това. Защо? Защото в тоя морал няма творчество на нещо ново, а само рушене на старото. А да рушиш, без да твориш, в това няма никакъв резултат. Питам: на мястото на разрушеното какво ще остане? Напр. усещате омраза към някого.
към текста >>
22.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало
крака
не се помръдва.
На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес. Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук. Комуната е на работа. Двама от нас доят кравите, други вкарват теленцата в обора. Едното от тях е тъй силно, тъй хубаво и тъй умно!...
Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало
крака
не се помръдва.
И изведнъж като се извие настрана, освободи се и налети на майка си. Смут, викове, тичания. Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе. Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора. В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен.
към текста >>
Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с
крак
в браздата.
На другия край на браздата човекът се вижда малък наполовина. Туп... туп... туп... Зазвънява тук там мотиката, удряна о камък. Едно след друго сваляме палта и рубашки, оставяме по тънки дрехи. Пот обилно роси отвсякъде. Месец преди ние садихме малки жълти царевични зърна, браздите бяха черни!
Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с
крак
в браздата.
Пеехме песента на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот. И сега то все още желае своят дар, - ние му плащаме с радост. Замахваме със сила мотиките, хиляди мускули, безчетни клетки се пълнят и празнят – движение безспир, а полето се радва... ах, как то се радва!... На края на браздите почиваме. Лежим и гледаме лазурно небе.
към текста >>
23.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Утрешни роби и тирани, загубени в
сумрака
на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание... Кой ще ни отговори, кога ще секнат тия разпри?
Всички мислят, че това отминава мимоходом. Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него. О, невежи, да знаете колко сенки витаят около вашите окървавени съвести, да знаете каква дълга върволица на мъст и кървава разплата ви очаква! Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест! Тирани и роби на днешния ден.
Утрешни роби и тирани, загубени в
сумрака
на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание... Кой ще ни отговори, кога ще секнат тия разпри?
Кога ще настъпят дните на онова време, което търсите, когато във вас има и мъст, и злоба, и желание за ново робство? Кога ще престанете да черните душите на децата с вашата кървава наука? А вие, които идвате след тях със знамето на нови идеали, вашите ножове не режат ли, не е ли напръскана земята ви с кръв! Няма ли да се постави началото на нови кръвнини, когато с нож градите вашето щастие? Казвате, че ще настъпят дни на благоденствие.
към текста >>
24.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се
практикува
и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност.
Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма.
В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се
практикува
и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност.
Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни.
към текста >>
25.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно
практическо
приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на
абстракциите
.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване.
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно
практическо
приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на
абстракциите
.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
към текста >>
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си
абстрактното
, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си
абстрактното
, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
към текста >>
26.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сънят, движението на
краката
при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм.
Това е ритъмът на живота. Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес.
Сънят, движението на
краката
при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм.
Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици. Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени.
към текста >>
Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с
крак
, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката.
Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с
крак
, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения. Ритъмът от окултна гледна точка играе грамадна роля.
към текста >>
Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и
раковини
, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета.
Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг).
Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и
раковини
, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета.
Туземците наричат тия дюни „Лаещ пясък". Тайнствени звуци се слушат и покрай немското море в източната част на долна Белгия. Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето". Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни. На открито мора се чуват по-ясно.
към текста >>
В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и
краката
си.
Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец.
В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и
краката
си.
Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост.
към текста >>
27.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Отново ще стъпи моя
крак
на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка.
Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки.
Отново ще стъпи моя
крак
на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка.
Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна.
към текста >>
28.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
един индивид с песимистичен
характер
, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки.
Той става необходим за живота на душата също така, както за живия организъм са необходими: въздухът, светлината, топлината и пр. Ако хвърлим поглед върху съвременния морал ще видим, че неговите принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения. Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви. Те стоят далеч от природата и оттука именно произлиза онова голямо многообразие, което срещаме в мненията по различните морални проблеми. Представете си напр.
един индивид с песимистичен
характер
, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки.
Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер. Ако пък обратното: тоя индивид е оптимист, то и неговият морал ще добие същия характер. Пред нас стои един и същ въпрос, а добива две съвършено противоположни разрешения. Тогава на коя страна е истината? Нито на едната, нито на другата.
към текста >>
Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия
характер
.
Ако хвърлим поглед върху съвременния морал ще видим, че неговите принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения. Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви. Те стоят далеч от природата и оттука именно произлиза онова голямо многообразие, което срещаме в мненията по различните морални проблеми. Представете си напр. един индивид с песимистичен характер, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки.
Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия
характер
.
Ако пък обратното: тоя индивид е оптимист, то и неговият морал ще добие същия характер. Пред нас стои един и същ въпрос, а добива две съвършено противоположни разрешения. Тогава на коя страна е истината? Нито на едната, нито на другата. Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот.
към текста >>
Ако пък обратното: тоя индивид е оптимист, то и неговият морал ще добие същия
характер
.
Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви. Те стоят далеч от природата и оттука именно произлиза онова голямо многообразие, което срещаме в мненията по различните морални проблеми. Представете си напр. един индивид с песимистичен характер, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки. Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер.
Ако пък обратното: тоя индивид е оптимист, то и неговият морал ще добие същия
характер
.
Пред нас стои един и същ въпрос, а добива две съвършено противоположни разрешения. Тогава на коя страна е истината? Нито на едната, нито на другата. Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот. Явно е, че въпросът, поставен на една такава база, не може по никакъв начин да добие едно правилно разрешение.
към текста >>
29.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Характерно
е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред.
Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини.
Характерно
е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред.
Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека.
към текста >>
Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти
Характерно
е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви.
Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката.
Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти
Характерно
е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви.
Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена.
към текста >>
Всички
контракти
и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг.
На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят. Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие. В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá.
Всички
контракти
и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг.
„Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото.
към текста >>
По отношение на самата китайска музика, тя се
характеризира
с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна.
Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу.
По отношение на самата китайска музика, тя се
характеризира
с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна.
Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота.
към текста >>
Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да
трака
по клавишите на пианото.
По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни.
Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да
трака
по клавишите на пианото.
Хендел почнал да пее, преди да почне да говори. Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира.
към текста >>
На тая годишна възраст той правил музикални
характеристики
на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом.
Хендел почнал да пее, преди да почне да говори. Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира.
На тая годишна възраст той правил музикални
характеристики
на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом.
Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух. Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира.
към текста >>
30.
ПЕСНИ - Т.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита
практически
за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система.
Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние? Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичният процес изобщо и върху физичното ни тяло, в частност. Така напр., - за да поменем само луната – ние изложихме в списанието L'Homéopathie française, цяла редица неопровержими факти, за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос.
Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита
практически
за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система.
Кой не знае наистина, че в хомеопатията известни медикаменти, доведени до хилядния разтвор, произвеждат понякога върху болните мощни действия, които при това траят дълго време? Това е един неопровержим, експериментален факт . Следователно, пак повтарям, голямото отдалечение на едно светило не значи, че неговото действие не съществува, че трябва да се пренебрегне. Наопаки, аз съм на мнението на д-р Romary, който изказва предположението, че тези електроидни вълни, както той ги нарича, въздействуват по всяка вероятност на големия симпатичен нерв и радиират чрез него върху тази или онази част на организма. Това схващане ми се струва тверде логично, твърде правдиво и тверде приемливо.
към текста >>
31.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си
практическо
осъществяване на върховния закон на любовта.
Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в него организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението. 4. Свикване на събори от представители на разните духовни и религиозни течения, отначало в повече или по-малко широк мащаб, а после и международни. 5.
Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си
практическо
осъществяване на върховния закон на любовта.
Идеята е хубава. Какво може да се реализира от нея, опитът ще покаже.
към текста >>
32.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не че нашите привички са, които ще ни
охарактеризират
напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях!
Едни я виждат в едно, други в друго, но всички един ден ще се изправим пред истината, която сега не можем да погледнем право в очите, защото ослепителния ù блясък е обвит в много одежди Тогава защо да правим опустошения по нашия път? Защо да таим в себе си злото и да се борим с него в другите? Не е ли най-правдиво да го премахнем у нас преди всичко? Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот. когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички?
Не че нашите привички са, които ще ни
охарактеризират
напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях!
Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви.
към текста >>
33.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече
характерните
черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето".
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др.
Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече
характерните
черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето".
И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета.
към текста >>
Цялата днешна психология, констатирайки основните
характерни
белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н.
И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета.
Цялата днешна психология, констатирайки основните
характерни
белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н.
С душевните явления не е така. Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка. В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното.
към текста >>
За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв
практически
смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н.
Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв
практически
смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н.
и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него.
към текста >>
34.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи
характерни
вибрации.
И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв.
Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи
характерни
вибрации.
Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта.
към текста >>
По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои
характерни
, специфични трептения в общия си вид.
Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си.
По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои
характерни
, специфични трептения в общия си вид.
Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция.
към текста >>
Той е проучил това влияние и дава следната
характеристика
за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците.
И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение.
Той е проучил това влияние и дава следната
характеристика
за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците.
Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния. Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване.
към текста >>
И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен
характер
, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф.
Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения.
И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен
характер
, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф.
Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза. Вебер бил много слаб през детството си.
към текста >>
Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за
характера
на човека, за онзи, който свири и който слуша.
Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие.
Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за
характера
на човека, за онзи, който свири и който слуша.
Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни.
към текста >>
35.
*** - Цветан
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в
мрака
на незримото.
От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността?
Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в
мрака
на незримото.
Суета – изявена тайна, меняща ръст и облик в времето и пространството. Тайна и суета – две велики състояния в течението на живота. Тайната, която вечно поглъща поражданата от нас суета, суета, в която се превръща много от онова, което някога е било тайна за нас. Тъй те минават една в друга и пак изново нейде вземат своя облик. Невидимо и привидно – тъмнина и светлина, минаващи една в друга, преливащи се една друга.
към текста >>
36.
ПЕСНИ - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен
мрак
– отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце.
Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини? Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар.
И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен
мрак
– отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце.
И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса. Не, пажо мой, той не ще дойде. Тъмни са моите дворци, не светят прозорците.
към текста >>
37.
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Само веднъж ли стъпва моя
крак
по нейната мъхеста постилка?
Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук?
Само веднъж ли стъпва моя
крак
по нейната мъхеста постилка?
За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви? За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята? За първи път ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън! Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено.
към текста >>
38.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно
практичната
задача, която са си поставили.
Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено.
При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно
практичната
задача, която са си поставили.
Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н. Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг?
към текста >>
И голяма част от хората на дейния и
практическия
живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и
характерни
черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг.
И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н. Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг? – На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е.
И голяма част от хората на дейния и
практическия
живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и
характерни
черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг.
Те знаят, че независимо от еднаквостта на материалните условия, едни хора по темперамент са флегматични, а други подвижни, едни мълчаливи и тихи, а други приказливи и буйни и т.н. – безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия. Това, което ни учи практическият живот, него системно и теоретически излагат окултните науки. И когато става дума за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни. Окултната наука изхожда от това, което имаме фактически днес.
към текста >>
Това, което ни учи
практическият
живот, него системно и теоретически излагат окултните науки.
Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг? – На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е. И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг. Те знаят, че независимо от еднаквостта на материалните условия, едни хора по темперамент са флегматични, а други подвижни, едни мълчаливи и тихи, а други приказливи и буйни и т.н. – безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия.
Това, което ни учи
практическият
живот, него системно и теоретически излагат окултните науки.
И когато става дума за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни. Окултната наука изхожда от това, което имаме фактически днес. И тъкмо в това седи нейната сила. Познавайки цялото минало развитие на човечеството и перспективите на неговото бъдеще, тя дава указания за онова, което е най-необходимо да направи човек в днешния си стадий на развитие. Човешкото съвършенство е идеал, към който всички трябва да се стремим, но то е същевременно въпрос на хилядолетия.
към текста >>
39.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически
абстракции
.
Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. " „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това". „Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство. Ала пространството не е ограничено, както ние си мислим". Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият.
И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически
абстракции
.
Па и цялото днешно чисто сетивно познание е такова – учените вярват в сума неща, които не виждат – като почнеш от етера, та стигнеш до електрона. И съществуването на повечето неща се доказва непряко – сиреч, не се констатира пряко, а по косвен път – чрез картинки. Запример изследването на химичния състав на небесните светила — със спектроскопски картинки ! Днес, особено след онази тънка преценка, на която бидоха подхвърлени основните положения на математичните и физични дисциплини – след дългата и плодовита работа на сума просветни учени – се напълно изясни за ясните умове разбира се, релативността на интелектуалното познание. Паднаха сума научни догми, с които си служеха ограничените умове.
към текста >>
Под звъна на шумните външни победи на ума, сред
тракането
на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце.
Колко разнообразни схващания за това „понятие". Тя е още всъщност за човека само едно понятие. Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал пътя за нейното постигане. Истината не е вън, а вътре в него. И тя постоянно му говори, само че нейният глас е много тих.
Под звъна на шумните външни победи на ума, сред
тракането
на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце.
Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет.
към текста >>
40.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на
практическа
почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни.
И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на
практическа
почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>
41.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на
характера
?
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище.
Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на
характера
?
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
към текста >>
Ако
практикуваме
това, ще забележим голяма промяна да става с нас.
Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
Ако
практикуваме
това, ще забележим голяма промяна да става с нас.
Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога. Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет.
към текста >>
Някой ще каже, че има хора, които не
практикуват
молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако
практикуваха
общение с божествения свет.
Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
Някой ще каже, че има хора, които не
практикуват
молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако
практикуваха
общение с божествения свет.
На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа.
към текста >>
Всички велики мистици и окултисти са
практикували
и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини).
40; гл. 10; гл. 12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна).
Всички велики мистици и окултисти са
практикували
и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини).
Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час.
към текста >>
42.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои
характерни
черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите.
Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина.
Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои
характерни
черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите.
Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела. Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията. Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните. По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето.
към текста >>
И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в
краката
си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен.
Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен.
И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в
краката
си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен.
И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота.
към текста >>
Но най-странното за човека е неговият изменчив
характер
по отношение на храната.
Една част от хората представляват всеядни същества. Дори вмирисаните меса представляват деликатес за тях. Това са най-отчаяните гастрономи, каквито нерядко се срещат. Друга част от хората са месоядци, но с изтънчени вкусове. И трета една категория хора има, които употребяват само растителна храна.
Но най-странното за човека е неговият изменчив
характер
по отношение на храната.
Има хора от първата категория, които са станали вегетарианци, а има и такива, които са сторили обратното. У животните това явление се среща много по-рядко. Напр. почти е невъзможно един гълъб да се застави да яде месо, или един вълк да яде зеле. Обикновено животните имат определена храна: зърнени храни (главно птиците), треви (тревопасните) и месо (хищниците). Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр.
към текста >>
Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели
трактати
, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството.
Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр. срещат се и растения месоядни (Кукувичата прежда, Drosera и други), както има и птици месоядци. Но тия изключения се срещат по рядко. Общата тенденция, която намираме в природата е точното разпределение на храните. Човек в туй отношение се е съвсем объркал.
Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели
трактати
, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството.
Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр. на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр. дневна дажба месо!... За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос.
към текста >>
И тъй като сме напълно съгласни с изследванията на видни учени и вегетарианци по отношение растителната храна, ние прибавяме нещо ново към тия изучавания, нещо, което представлява голяма ценност за разбиране значението и влиянието на дадена храна върху различните функции на организма и за влиянието, което оная храна оказва върху психиката и
характера
на даден индивид.
Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр. на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр. дневна дажба месо!... За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос.
И тъй като сме напълно съгласни с изследванията на видни учени и вегетарианци по отношение растителната храна, ние прибавяме нещо ново към тия изучавания, нещо, което представлява голяма ценност за разбиране значението и влиянието на дадена храна върху различните функции на организма и за влиянието, което оная храна оказва върху психиката и
характера
на даден индивид.
Това от окултна гледна точка представлява и най-важната страна на въпроса. И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания. Съвременните учени изучаваха различните храни в енергетично отношение. Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр. Всичко това е доста добре изучено.
към текста >>
Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към
характера
и психиката на индивида.
И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания. Съвременните учени изучаваха различните храни в енергетично отношение. Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр. Всичко това е доста добре изучено. Но има една страна на въпроса, която се отнася не толкова до количеството на енергията, колкото и до нейния вид.
Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към
характера
и психиката на индивида.
Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината. Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система. Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето.
към текста >>
Морфинът действува на нервната система, стрихнинът – на гръбначният мозък, сублимата – на бъбреците и пр.. Независимо от
характера
на дадена храна, тук играе съществена роля и количеството.
Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината. Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система. Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето.
Морфинът действува на нервната система, стрихнинът – на гръбначният мозък, сублимата – на бъбреците и пр.. Независимо от
характера
на дадена храна, тук играе съществена роля и количеството.
Има известни храни, както и медикаменти, взети в по-голямо количество, не само че са вредни, но и много опасни за живота. Напр. стрихнинът в доза 0'001 има лечебно свойство, но взето в доза 0'01 причинява смърт. Същото нещо е и с храните. Съвременните хора считат, че силата на храната се състои в нейното количество. Това е едно от най големите заблуждения, които съществуват днес.
към текста >>
Това са общите
характерни
черти на храненето по отношение на организма.
Това има същото значение за храната. Играе роля при използването на известни храни и самият организъм, неговите особености от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна. Има хора, които щом ядат раци, чувствуват едно общо неразположение, с изприщване на кожата, главоболие, задух. Други получават същите явления от сирене или кашкавал, трети от хайвер, зехтин и пр. Това явление е известно в науката под името идиосинктазия.
Това са общите
характерни
черти на храненето по отношение на организма.
В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет. И в изучаванията си за причината на тая спънка, различните идеолози се спират на различни причини. Социолозите ще посочат на социалните неправди, религиозните ще посочат безверието и пр. Но ние считаме неправилно използването на големите ония блага, дадени от природата на човечество. Слънце ли, вода ли, храна ли?
към текста >>
43.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се
практикува
и сега в някои индуски племена.
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка.
Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се
практикува
и сега в някои индуски племена.
Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен.
към текста >>
Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на
практиката
или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време.
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките.
Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на
практиката
или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време.
Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
към текста >>
И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на
практиката
, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини".
Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе.
И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на
практиката
, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини".
Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата.
към текста >>
с книга,
характерно
озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти".
И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год.
с книга,
характерно
озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти".
В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението.
към текста >>
И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и
практика
, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити.
Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати.
И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и
практика
, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити.
По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди.
към текста >>
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора
практици
, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация?
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора
практици
, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали.
към текста >>
В уречения час се явяват около 20 души
практици
, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство.
3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г. в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от парижките порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите.
В уречения час се явяват около 20 души
практици
, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство.
Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието. Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от практиците, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред. Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати.
към текста >>
Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от
практиците
, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред.
При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г. в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от парижките порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите. В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство. Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието.
Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от
практиците
, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред.
Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати. Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото.
към текста >>
Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя
практик
– копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала.
Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта.
Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя
практик
– копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала.
Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика.
към текста >>
Журито при това е получило предложение от
практиците
да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре.
Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката.
Журито при това е получило предложение от
практиците
да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре.
3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат.
към текста >>
При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като
краката
се вдигат при всяка стъпка по възможност високо.
дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока.
При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като
краката
се вдигат при всяка стъпка по възможност високо.
Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания.
към текста >>
Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание
практиката
си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо.
Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание
практиката
си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните.
към текста >>
Изброяванията на тия
характерни
движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
Изброяванията на тия
характерни
движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи.
към текста >>
Причините се крият преди всичко в самия
характер
на тия изследвания.
При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени.
Причините се крият преди всичко в самия
характер
на тия изследвания.
Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди.
към текста >>
6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние
характеризираме
с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите.
Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома.
6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние
характеризираме
с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите.
7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа.
към текста >>
Този закон може да се
характеризира
накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката.
8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации.
Този закон може да се
характеризира
накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката.
От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката.
към текста >>
се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на
крака
.
Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр.
се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на
крака
.
Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират.
към текста >>
Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и
характерен
за елемента (така напр.
Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения.
Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и
характерен
за елемента (така напр.
във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко .
към текста >>
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема
характерното
си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.).
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема
характерното
си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса.
към текста >>
За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто
практическата
страна на въпроса.
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.).
За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто
практическата
страна на въпроса.
На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км.
към текста >>
44.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи
характерни
черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството.
Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията.
В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи
характерни
черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството.
Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот.
към текста >>
Философията престава да бъде вече оная антична суха
абстракция
, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот.
В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения.
Философията престава да бъде вече оная антична суха
абстракция
, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот.
Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта. Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът. Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива.
към текста >>
Той разлага предмета на отделни
абстрактни
части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива.
Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта. Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът.
Той разлага предмета на отделни
абстрактни
части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива.
Анализът, в своето вечно неутолено желание да обхване предмета, около който е осъден да се върти, увеличава безкрай количеството на гледните точки, за да попълни вечно непълната представа, изменя постоянно символите, за да довърши вечно несъвършения превод. И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените, биологични и психични процеси, т.е. всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива. Интуицията е възможна във всеки индивид. Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността.
към текста >>
Или ние сме осъдени на вечно неведение, поставени в тоя
мрак
и противоречия, всред който ни поставя интелектът?
В това се заключава и предвиждането на бъдещето, в смисъл на детерминизъм. Така е обикновено за разума. Значи, интелектът не може да познае целокупния живот, тъй като той е животът, гледащ навън и част от жизнената еволюция. Да твърдим противното, то би значило да турим равенство между частта и цялото. Пита се тогава, как ще познаем тоя живот?
Или ние сме осъдени на вечно неведение, поставени в тоя
мрак
и противоречия, всред който ни поставя интелектът?
Не, отговаря Бергсон. Ние притежаваме друга способност, посредством която навлизаме в самия живот, в непосредствения опит на нашето съзнание. Единственото средство за абсолютното познание е така наречената интуиция, т.е. облагороденият инстинкт под влиянието на интелекта, който разширява своите интереси далеч зад границите на полезното. Но дали тая интуиция ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически способности?
към текста >>
Взети поотделно, винаги ще си останат
практични
, а при допълването им се получава облагороденият инстинкт, който излиза от границите на полезното.
Но дали тая интуиция ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически способности? Тук е най-деликатният въпрос във философията на Бергсон. За самия непосредствен опит е твърде лесно това. Ние често казваме, че в дъното на душата ние знаем, но когато ние трябва да излезем вън от живота, (преживяването) и си дадем сметка – пред интелекта се явяват мъчнотии. Първоначалното предназначение на инстинкта, както и на интелекта, е да въздействуват върху материята за утилитарните нужди в живота – инстинктът създава живите органи, а интелектът създава материалната култура – от сечивата на първобитния човек до модерната усъвършенствувана машина.
Взети поотделно, винаги ще си останат
практични
, а при допълването им се получава облагороденият инстинкт, който излиза от границите на полезното.
Но как става това облагородяване, допълване? Като разграничава инстинкта от интелекта Бергсон изтъква, че инстинктът е неспособен да търси своите обекти, защото те са му дадени веднъж от природата и той непосредствено ги постига – той е чужд на умозрението. Интелектът търси пък твърде далеч своите обекти, той е една „светеща", която вижда твърде далеч, поставя си високи цели и неговият формален характер го прави възможен да излезе от практичното – разумното същество може да надмине само себе си, защото може да умозрява. Значи, той търси, но не намира сам своите обекти, защото ги поставя отвън. Инстинктът пък, който съвпада с основните процеси на живота, намира известни неща, но никога не започва да ги търси (не умозрява).
към текста >>
Интелектът търси пък твърде далеч своите обекти, той е една „светеща", която вижда твърде далеч, поставя си високи цели и неговият формален
характер
го прави възможен да излезе от
практичното
– разумното същество може да надмине само себе си, защото може да умозрява.
Ние често казваме, че в дъното на душата ние знаем, но когато ние трябва да излезем вън от живота, (преживяването) и си дадем сметка – пред интелекта се явяват мъчнотии. Първоначалното предназначение на инстинкта, както и на интелекта, е да въздействуват върху материята за утилитарните нужди в живота – инстинктът създава живите органи, а интелектът създава материалната култура – от сечивата на първобитния човек до модерната усъвършенствувана машина. Взети поотделно, винаги ще си останат практични, а при допълването им се получава облагороденият инстинкт, който излиза от границите на полезното. Но как става това облагородяване, допълване? Като разграничава инстинкта от интелекта Бергсон изтъква, че инстинктът е неспособен да търси своите обекти, защото те са му дадени веднъж от природата и той непосредствено ги постига – той е чужд на умозрението.
Интелектът търси пък твърде далеч своите обекти, той е една „светеща", която вижда твърде далеч, поставя си високи цели и неговият формален
характер
го прави възможен да излезе от
практичното
– разумното същество може да надмине само себе си, защото може да умозрява.
Значи, той търси, но не намира сам своите обекти, защото ги поставя отвън. Инстинктът пък, който съвпада с основните процеси на живота, намира известни неща, но никога не започва да ги търси (не умозрява). Оттук вече се изтъква, че инстинктът и интелектът трябва да се допълват. Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване. За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят.
към текста >>
Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен
крак
, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата.
У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи.
Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен
крак
, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата.
Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието.
към текста >>
45.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният
мрак
на нощта разпервал черни криле.
Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир.
В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният
мрак
на нощта разпервал черни криле.
На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор.
към текста >>
Мракът
се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята.
Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток.
Мракът
се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята.
Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат.
към текста >>
Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети
мрака
на нощта, което те нарекли Месец.
Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя.
Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети
мрака
на нощта, което те нарекли Месец.
А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето.
към текста >>
46.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения
брак
... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!...
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала! — шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца — безгрешните сърца!... И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!...
В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения
брак
... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!...
И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!...
към текста >>
Там няма кал, ни прах, ни
мрак
, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор!
— бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!...
Там няма кал, ни прах, ни
мрак
, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор!
И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!... ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
към текста >>
47.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и
практичен
живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете.
Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува.
Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и
практичен
живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете.
Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата.
към текста >>
48.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси
крака
, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото.
сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св.
Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси
крака
, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото.
„Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го.
към текста >>
Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са
Параклисът
и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан).
По късно Ст. Шивачев в 1895 год. също дава едно описание на тоя обичай, съвсем независимо от своите двама предшественици. На 21 май (ст. стил) след отпуск на черква, свещеникът заедно с млади момци, които носят „опашатите" икони на Св.
Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са
Параклисът
и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан).
Като се поръсят хора и животни със светена вода, животните биват заклани. След това свещеникът обикаля по къщите, благославяйки домашното вариво и прибирайки кожите и плешките. В това време, младежите, които носят иконите, водени от „Светому тъпанът" (този тъпан се употребява само през време на нестинарските игри, а в другото време се държи окачен в „женската църква" или в църковната килия, (конакът на нестинарите) отиват у главната нестинарка. У нея става целуването на „светците" като приближават иконите с лицата им една до друга. Тук нестинарката, след известни обреди, почва да предсказва за болно, за загубено, за женитба и прочее.
към текста >>
Пиргопулово обесен за двата си
крака
, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра.
После пак заедно с нестинарката отиват на аязмото, дето попът отслужва литургия и поръсва всички и благославя сварените вече курбани. Често през това време, водени от нестинарката, останалите селяни играят хоро, други скачат от връх на връх по високите от 20-30 м. „буки и трепетлики", трети се събират около паднал в „несвяст" нестинар, четвърти наблюдават друг нестинар, който мислейки се за грешен, се подлага „на разни изтезания и мъки". В с. Влахово самия Шивачев е видял един нестинар от с.
Пиргопулово обесен за двата си
крака
, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра.
Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен. След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните. Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите. Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци.
към текста >>
Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси
крака
„Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар.
ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух! Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели. Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ.
Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси
крака
„Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар.
Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите.
към текста >>
49.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология,
практикували
са я и са оставили съчинения върху нея!
Научна астрология Ония, които пишат биографиите на Птоломей, Кеплер, Тихо Брахе – все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията – изпадат често в неловко положение.
Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология,
практикували
са я и са оставили съчинения върху нея!
Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка.
към текста >>
Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и
практикували
астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св.
Научна астрология Ония, които пишат биографиите на Птоломей, Кеплер, Тихо Брахе – все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията – изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина.
Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и
практикували
астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св.
Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия.
към текста >>
Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен
трактат
Тетрабиблон.
Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия.
Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен
трактат
Тетрабиблон.
В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос". Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно! Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството.
към текста >>
Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече
практичната
астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота.
Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници.
Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече
практичната
астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота.
В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата.
към текста >>
Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци,
Рак
, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.
Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°.
Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци,
Рак
, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.
На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните : Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с характера на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн.
към текста >>
Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с
характера
на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн.
Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните : Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с
характера
на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн.
2; Езикът на звездните небеса, кн. 8. Астрология и мед. кн 7. Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа.
към текста >>
се намира в 19° от
Рака
, т.е.
16'19" от Везни – показва че на софийския хоризонт на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия градус от знака Везни, т.е. на изток е изгрявал 196°19' от еклипт. (Дължините се броят – както е знайно от пролетната равнод. точка 0° на Овена и като се помни, че всеки знак има 30°, лесно е да се види, че 196°90" от еклиптиката попадат точно в знака Везни. По същия начин се разполагат и другите елементи. M.C.
се намира в 19° от
Рака
, т.е.
през меридиана минава 169-тия градус от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30°=90' + 19° от знака Рак дават точно 109°). Точно противоположните точки на As. и М.С. са съответно 16° 16' от Овен и 19' от Козирога, както е видно от чертежа. Ясно е как са разпределени и планетите. Запр.
към текста >>
през меридиана минава 169-тия градус от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30°=90' + 19° от знака
Рак
дават точно 109°).
на изток е изгрявал 196°19' от еклипт. (Дължините се броят – както е знайно от пролетната равнод. точка 0° на Овена и като се помни, че всеки знак има 30°, лесно е да се види, че 196°90" от еклиптиката попадат точно в знака Везни. По същия начин се разполагат и другите елементи. M.C. се намира в 19° от Рака, т.е.
през меридиана минава 169-тия градус от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30°=90' + 19° от знака
Рак
дават точно 109°).
Точно противоположните точки на As. и М.С. са съответно 16° 16' от Овен и 19' от Козирога, както е видно от чертежа. Ясно е как са разпределени и планетите. Запр. слънцето е на 19°46'27" от Рака, намира се следователно на меридиана (приблизително) в X дом.
към текста >>
слънцето е на 19°46'27" от
Рака
, намира се следователно на меридиана (приблизително) в X дом.
през меридиана минава 169-тия градус от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30°=90' + 19° от знака Рак дават точно 109°). Точно противоположните точки на As. и М.С. са съответно 16° 16' от Овен и 19' от Козирога, както е видно от чертежа. Ясно е как са разпределени и планетите. Запр.
слънцето е на 19°46'27" от
Рака
, намира се следователно на меридиана (приблизително) в X дом.
Луната е на 23'27.5" от Скорпиона в 11 дом и т.н. Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна - тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото место (в случая София). При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т.н. Ще поменем най-сетне още едно важно астрологично понятие – така наречените аспекти.
към текста >>
Тъй X дом се смята от 19°
Рак
до 22° Лъв и т.н.
Ясно е как са разпределени и планетите. Запр. слънцето е на 19°46'27" от Рака, намира се следователно на меридиана (приблизително) в X дом. Луната е на 23'27.5" от Скорпиона в 11 дом и т.н. Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна - тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото место (в случая София). При това домовете се броят от връх до връх.
Тъй X дом се смята от 19°
Рак
до 22° Лъв и т.н.
Ще поменем най-сетне още едно важно астрологично понятие – така наречените аспекти. Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в град., мин. и сек.), която ги дели. Най-употребими аспекти са следните: 1-о Съединение (съвпад) – планетите се намират в една и съща точка на еклипт., ъгловото им разстояние е 0"; напр. такова е положението на слънцето и луната при новолуние.
към текста >>
50.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни
практични
наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich.
Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти. Ултравиолетовите лъчи убиват растенията.
Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни
практични
наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich.
от Z. F. О. НОВИ КНИГИ: „Най-новата ориентировка на физиката" от Giulio Alliata и „Силовите полета" от същия. И двете издания на Otto Hillmann, Leipzig. Твърде известният със своите напредничави възгледи швейцарски физик говори в първата книжка за смисъла и значението на Микелсоновите опити и върху теорията за електронните тръби.
към текста >>
А това е и скъпо и
непрактично
.
Тя, както е знайно, се състои от кислород и водород. А сместа от тия газове има значителна двигателна сила. Поставим ли тази смес в мотор, той ще започне да се движи с голяма бързина. И ако до сега водата не е била използувана за тази цел, причината е, че тя се мъчно разлага. Разлагането ù, както се знае, става или по електролитен път, или като се подложи на голямо налягане и при висока температура 1200°.
А това е и скъпо и
непрактично
.
Но, ако може да се намери някакво тяло – твърдо или течно, минерално или растително — което да предизвика разлагането на водата при обикновена температура, с други думи, ако може да се открие един подходящ катализатор — замисълът на големия химик ще бъде осъществен. И Шарл Янри, който твърди, че този катализатор на водата без друго съществува в природата, насочва своите усилия да го открие. Тогава разлагането на водата в експлозивен газ при ниска температура ще се осъществи, а заедно с това и водните мотори, които ще се движат без пушек, без мирис и без големи разноски. Из „Le Voile d'Jsis" Получихме в редакцията Италианското списание за духовни науки: Luce е Ombra. (Светлина и тъмнина) което се издава в Рим Via Varese № 4 и съществува вече 25 години.
към текста >>
51.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Има издадени и много други научни книги от окултен
характер
: „Етимология и значение на гласните в светлината на окултизма" от проф.
Клинико-терапевтическия институт издава също така ред трудове, в които разработва окултната медицина, напр. „Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е. Кнауер; „Естеството на мигрената и лекуването ù. Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф. д-р О. Рйомер.
Има издадени и много други научни книги от окултен
характер
: „Етимология и значение на гласните в светлината на окултизма" от проф.
д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р. Едерле; „Кризата в науката и антропософията" от д-р X. Е. Лауер; „Опит за систематика на Phanerogamae в съгласие с антропософския (окултния) мироглед" от д-р А. Устери. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА С ЖИВАТА ПРИРОДА „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично.
към текста >>
Понеже
практически
не е възможно да има на разположение от всички видове антени, за да се хващат вълни с разни дължини, то затова си служат с особен регулатор на съпротивлението.
до 3150 м. и пр. Предавателната станция изпраща електрични вълни чрез антена. И приемателната станция си има антена. Но тези две антени трябва да трептят в хармония, за да може да стане схващане.
Понеже
практически
не е възможно да има на разположение от всички видове антени, за да се хващат вълни с разни дължини, то затова си служат с особен регулатор на съпротивлението.
Чрез местенето на регулатор ние изменяме съпротивлението, което трябва да побеждава тока, който влиза в антената. Мести се регулатора, додето се получи най-ясният тон. Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина. Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка.
към текста >>
Именно това ще бъде
характеристика
на новата култура.
Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл.
Именно това ще бъде
характеристика
на новата култура.
Това е и мисията на окултизма. „Вие още не сте живели” казва г. Дънов Истинският живот сега се приготовлява. ИЗУЧАВАНЕ ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА „Земледелецът който оре и сее житото, трябва да знае времето, когато требва да се сее, требва да знае, как да се оре, трябва да знае и да избере мястото". „Аз казвам една истина.
към текста >>
Мъдър е онзи, който знае
практически
да приложи своето познание в живота.
Нужни са два вида знания: Знание на законите, които лежат в основите на битието. Знание на методите за приложение на тези закони в живота. Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на думата и мъдрост. Знание се добива чрез изучаване на явленията и на законите, които ги управляват. А мъдрост е знание на методите, чрез които тези знания могат да се използуват, да се приложат в живота.
Мъдър е онзи, който знае
практически
да приложи своето познание в живота.
И самото приложение е вече проява на волята. Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята. Онзи, който иска да. работи за новата култура, трябва да изучи между другото и методите за прилагане на великите божествени закони. Какво трябва да разбираме под думите „жива природа"?
към текста >>
Само онзи, който е изучил тази връзка, ще е в състояние да приложи
практически
окултното си познание за разрешение въпросите на живота.
Физичната страна на природата не е откъсната от духовната! Всъщност физичното е само като външен израз, като физиономия на духовната страна на природата. Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони. И истинско познание за природата има само този, който е изучил това съответствие. Само тогаз той е проникнал в онези пружини, които управляват живота на цялата природа.
Само онзи, който е изучил тази връзка, ще е в състояние да приложи
практически
окултното си познание за разрешение въпросите на живота.
Този, който се задоволява само с изучаване материалната страна на нещата, без да изучава и духовната им страна, той още не разбира природата. Това се отнася както за човека, така и за животните, растенията, минералите и за всички други явления. Защото, както казва г. Дънов, цветята и всичко друго в природата са само азбука. Значи природата е една велика книга, но не трябва да се спираме на азбуката; требва да намерим смисъла на тези букви и думи, за да можем да четем по тях.
към текста >>
Окултните истини са от такъв
характер
, че могат да се приложат в живота, и плодовете от приложението най-добре ги потвърждават.
Това се отнася както за човека, така и за животните, растенията, минералите и за всички други явления. Защото, както казва г. Дънов, цветята и всичко друго в природата са само азбука. Значи природата е една велика книга, но не трябва да се спираме на азбуката; требва да намерим смисъла на тези букви и думи, за да можем да четем по тях. А това става с помощта на окултизма, който разширява границите на изследването.
Окултните истини са от такъв
характер
, че могат да се приложат в живота, и плодовете от приложението най-добре ги потвърждават.
Окултизмът е приложим във всички области на живота. Той не се занимава само с великите проблеми на битието, но едновременно и с наглед най-дребните, микроскопичните работи в живота. Навсякъде трябва да се внесе разумност. Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи.
към текста >>
Без да се простирам по-широко по въпроса, ще спомена само една точка от съвсем
практичен
характер
.
Мнозина даже още не знаят за жизнената сила (праната), чието присъствие може да се констатира от всеки, стига да повтори опитите на Райхенбах; а пък в храната има още по-висши енергии, отколкото жизнената сила. А всичко това трябва да се знае, не само за да се направи един разумен подбор на храните, но за да се знае и начина, по който най-целесъобразно тези енергии могат да се усвоят. Защото не винаги приемането на храната от човека значи, че всички тези енергии ще се усвоят. Това, което пише в популярните книги по въпроса, не го изчерпва. Както за всички други въпроси, така и за вегетарианството, окултизмът има да каже много повече, понеже изучава нещата от едно по-дълбоко гледище.
Без да се простирам по-широко по въпроса, ще спомена само една точка от съвсем
практичен
характер
.
Храната трябва да се сдъвчи внимателно. Това не е само за улесняване работата на стомаха и червата, защото нещо аналогично се отнася и до течностите: те трябва да се пият полека, на глътки. Когато храната се сдъвква внимателно, праната, която я прониква, се усвоява по-добре от нервите, разпространени по вътрешната устна повърхнина[3]. Въпросът за храненето има и друга по-дълбока, духовна страна. Един светски човек даже и не подозира, че яденето може да има известна духовна страна.
към текста >>
СЛЪНЦЕТО Окултизмът е в състояние да хвърли светлина върху
характера
на енергиите, които ни идат от слънцето.
Надлежното състояние на душата по време на ядене улеснява усвояването на висшите енергии от храната. Няма да разгледаме другите страни на въпроса за храненето. Окултизмът може да каже много по него, напр. за количеството и качеството на праната у разните растения, за окултната страна на молитвата при ядене и пр. и пр.
СЛЪНЦЕТО Окултизмът е в състояние да хвърли светлина върху
характера
на енергиите, които ни идат от слънцето.
От него ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш характер. Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места. Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части. Трябва да се изучи влиянието на слънчевите лъчи преди и след обяд. Земята е по-възприемчива към положителните слънчеви енергии преди обяд и затова слънчевите лъчи имат лечебно действие предимно преди обяд.
към текста >>
От него ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш
характер
.
Няма да разгледаме другите страни на въпроса за храненето. Окултизмът може да каже много по него, напр. за количеството и качеството на праната у разните растения, за окултната страна на молитвата при ядене и пр. и пр. СЛЪНЦЕТО Окултизмът е в състояние да хвърли светлина върху характера на енергиите, които ни идат от слънцето.
От него ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш
характер
.
Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места. Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части. Трябва да се изучи влиянието на слънчевите лъчи преди и след обяд. Земята е по-възприемчива към положителните слънчеви енергии преди обяд и затова слънчевите лъчи имат лечебно действие предимно преди обяд. От годишните времена най-възприемчива е земята към слънчевите лъчи напролет.
към текста >>
Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия
крак
присадил на дясната страна и тогаз левият
крак
се е видоизменил и станал подобен на десен
крак
(независимо от употреблението, без употребление).
Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма.
Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия
крак
присадил на дясната страна и тогаз левият
крак
се е видоизменил и станал подобен на десен
крак
(независимо от употреблението, без употребление).
Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни.
към текста >>
А това става, когато човек спи с глава към север, а с
крака
към юг, или поне с глава към изток и
крака
към запад.
Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения. Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята.
А това става, когато човек спи с глава към север, а с
крака
към юг, или поне с глава към изток и
крака
към запад.
И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит. Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления.
към текста >>
Щайнер, в главата: „Еволюция на човечеството и на слънчевата система” [3]Виж по-подробно статията на Йога
Рамачарака
в списанието „Зеница” год. I.
Тогаз получаваме един вид замръзнала или кристализирана музика. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя събужда в душата определени мисли, чувства и стремежи. [1]За този и следващите опити виж по-големи подробности в книгата „Die Erziehung des Tonsinnes” от Max Bathke. [2]За тях по-големи подробности виж в „Die Geheimwissenschaft" (тайната наука) от д-р Р.
Щайнер, в главата: „Еволюция на човечеството и на слънчевата система” [3]Виж по-подробно статията на Йога
Рамачарака
в списанието „Зеница” год. I.
[4]Виж „Изследванията на Райхенбах" в спис. „Всемирна летопис", год. ІІ, кн. 5. [5]Виж „Педагогическия курс в окултния университет Гьотенаум" от д-р Щайнер и „Педагогическия курс за швейцарски учители" от същия.
към текста >>
52.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
фиктивното,
абстрактно
понятие геометрическа точка като му се прибави друго
абстрактно
, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално тяло.
В основата на всичко лежи енергията, т.е. живота. Тая енергия е всепроникваща и макар невидима за нас, сътворява всичко видимо. Качествата на една материална среда, напълно са зависещи от начина по който надарените ù с различни скорости частици, извършват своето движение. Инерцията, тая неразгадана тайна, която е съществен и неотстъпен белег за материята, създава именно онова, което ние наричаме материална точка, а инерцията е нещо извън материално, нещо определящо материята. Ако една геометрична точка обладава инерция, тя става материална точка т.е.
фиктивното,
абстрактно
понятие геометрическа точка като му се прибави друго
абстрактно
, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално тяло.
Ако имаме такива материални точки, които надарени с особен род движения са активни в дадено поле с едни скорости, ще имаме едно тяло, а ако са надарени с друг род движения и с друга скорост – друго тяло. Следователно, определящите материята качества не са нищо друго, освен продукт на ония сили, които скрити от нас, действуват непреривно в природата. Ако проследим всички качества на известни материални среди, ще дойдем до убеждение, че те са сътворени от силите, които движат техните безкрайно малки частици. – Ние знаем освен това, че отликите на една материална среда от друга следват дотогава, докогато при делението не сме преминали един известен предел, който граничи с молекулите и не сме навлезли в по-дребните частици, които съставят така наречената първоматерия или океан на първоматерията. За ония, които са запознати с изводите на модерната физика, особено с радиоактивните явления, където експеримента в своята тънкост е надминал очакваното, това което казваме е твърде ясно.
към текста >>
53.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Гайдъта свири и ти'й играят, ни им става ништу,
краката
хми ни изгурават!
Нестинарите прегазвали огъня напред назад. „Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири. Тугива гайдата ша зъсвири, ша идат на черкува, идат на аязмуту, туку ша земат да викат: въх — въх! ша земат да са къдят. Току ще да стъкнат идин огин на мигданят, ношно време, тугива ша да земат да изтеглят огиня, да се разгури многу, разтръгнат гу, ша да земат да въхкът, ша земат тугива да играт ф огин'я боси, бес убуща, бес кълцуне, бес чурапе.
Гайдъта свири и ти'й играят, ни им става ништу,
краката
хми ни изгурават!
Околу полвина час играт ф огин'а, ни хми става ништу. Излизът ду кра'я ф огин'а, ама флизът пакъ вътре. И тъй ша пáнии кърпа ф огин'а, ут този чиляк и тя ни са фашта, ни гури. Играт, йграт колкуту пулвин час ши излагат ут огина чи пак флизат: ду идин час йгрът. Излизът, пучивът, гайдъта засвири, пак флизът, игрът час два какту, съ случи"[1].
към текста >>
Докато бях там не забелязах никакви мехури по
краката
на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива.
След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня. Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки. Нестинарката, която игра в огъня беше на 42 год. и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака. Отидох след тях и аз и останах в конака докато седяха и те.
Докато бях там не забелязах никакви мехури по
краката
на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива.
В конака един старец грък на около 80 год., както приказваше започна и той да скача, да маха ръце и издава същите звуци, каквито издаваше нестинарката. След около 5 мин. старецът спре да играе и беше грохнал от умора. Към 10.30 часа нестинарките се разотидоха, с което и празникът се свърши. В огъня играят само ония, които изпадат в екстаз.
към текста >>
В Унгария също газят огньовете с боси
крака
докато изтъпчат жаравата.
Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи. Така нгпр. английския социолог А. Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия.
В Унгария също газят огньовете с боси
крака
докато изтъпчат жаравата.
Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят. Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други тегоби. Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение.
към текста >>
Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината
Соракте
, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят.
Така нгпр. английския социолог А. Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата.
Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината
Соракте
, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят.
Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други тегоби. Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен.
към текста >>
Гайдата свири и те играят, не им става нищо,
краката
им не изгарят!
Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх! , вземат да се кадят. Току стъкнат един огън на мегдана, нощно време, после заклаждат огъня да се разгори много, разглаждат (въглените), почват да въхкат и да играят в огъня боси, без обуща, без чорапи.
Гайдата свири и те играят, не им става нищо,
краката
им не изгарят!
Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят. Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът.
към текста >>
54.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и
практикували
такива светли умове в миналото.
Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица.
Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и
практикували
такива светли умове в миналото.
И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж.
към текста >>
Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са
характерни
за философския ум.
Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват.
Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са
характерни
за философския ум.
Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%.
към текста >>
наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са
характерни
за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като напр.
наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са
характерни
за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачевам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка – тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичния проблем. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно фактът, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е.
към текста >>
55.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Може от едно уталитаристическото или
практическо
гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално.
Може от едно уталитаристическото или
практическо
гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично.
към текста >>
Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за
практическия
живот на днешния човек.
– И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем.
Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за
практическия
живот на днешния човек.
А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>
56.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки
крак
.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят.
Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки
крак
.
Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри.
към текста >>
Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия
крак
на далечната свещена земя.
– И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен.
Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия
крак
на далечната свещена земя.
Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи. Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта. Да бъде благословен твоя път!
към текста >>
57.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме
характера
на човека от Гр. ф-та.
Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в Китай, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан. В пясъците са били открити градове, заринати много отдавна. Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и градовете били заринати с пясък. Според Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха. Това откритие е предизвикало истинска изненада между географите напоследък.
Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме
характера
на човека от Гр. ф-та.
Книгата е превод на руския оригинал от В. Стоянов и е доста ценен принос към литературата от клона на практическите окултни науки. Препоръчваме я. – Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева. Излезе 1-а книжка на сп.
към текста >>
Стоянов и е доста ценен принос към литературата от клона на
практическите
окултни науки.
Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и градовете били заринати с пясък. Според Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха. Това откритие е предизвикало истинска изненада между географите напоследък. Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на човека от Гр. ф-та. Книгата е превод на руския оригинал от В.
Стоянов и е доста ценен принос към литературата от клона на
практическите
окултни науки.
Препоръчваме я. – Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева. Излезе 1-а книжка на сп. „Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини.
към текста >>
Практиката
ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета.
Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления.
Практиката
ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета.
Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление. Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят. Авторт се е заел да представи цели симфонии и оратории в картини. Оскар Райнер представя логичния преход от звуковия образ в оптическа картина така: „Един пример за подобно едно действие е „Матеус-пасион" от Йохан Себастиан Бах.
към текста >>
58.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Схващането, че всяка култура има свои строго определени
характерни
черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени.
Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед. Те са много. Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски мислител Шпенглер. В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави.
Схващането, че всяка култура има свои строго определени
характерни
черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени.
Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот.
към текста >>
Тук прямо и кратко излагаме някои
характерни
черти от нашия мироглед.
– Ние никого не викаме насила. Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим. И хората, които като нас са подчинени на същите закони и страдат, са свободни да го опитат. [1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква тайнственост около нашите разбирания. Подобни възражения ние намираме за несериозни и по принцип не им отговаряме.
Тук прямо и кратко излагаме някои
характерни
черти от нашия мироглед.
към текста >>
59.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
И
характерното
е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си.
Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло.
И
характерното
е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си.
Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца". Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог. Те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях, за да им стане Път към Истината и Живота. Но този Път съществува.
към текста >>
60.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
И по-велики закони има в природата, които ни тласкат с глава и
крака
напред, без да ни питат дали техните действия са в съгласие с нашите мисли или не.
Само да бъде роб на невежеството, на отрицателните действия, който носят хилядите нещастия на нашия живот? Ако сме надарени – като същества с чувство на любов и мисъл за красота, които съставляват всякога истинското ни богатство. Защо да не им дадем волен замах и свобода да се проявяват в живота ни и те? — Животът е взискателен и ние трябва да му служим разумно Не е меродавно мнението на този или онзи мислител, който разглежда едностранчиво нещата. Опитността и фактите, които всеки ден проверяваме, ни довеждат до заключението, че животът е в зависимост от велики сили, които за чуждите мнения не се изменят.
И по-велики закони има в природата, които ни тласкат с глава и
крака
напред, без да ни питат дали техните действия са в съгласие с нашите мисли или не.
А днешните мислители, хората на съвременната култура и морал имат особени схващания, особени възгледи. Предписват методи и средства на които и сами те не знаят ползата. Обаче ще дойде време, казва философът Спенсер, когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в равновесие с външните условия на природата; тогава животът ще стане постоянен. Нека го кажем – вечен. Онези, които се сдобият с този живот, ще бъдат блажени.
към текста >>
61.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Някои от тези енергии са електромагнитни, а някои от по-висш
характер
.
Например окултизмът говори за голямото значение на утринното излизане за посрещане на слънчевия изгрев, защото възприемчивостта на земята към слънчевите енергии в разните часове на деня не е еднаква. Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова. Същото е и относно планините. И тук трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии.
Някои от тези енергии са електромагнитни, а някои от по-висш
характер
.
Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху човека. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло.
към текста >>
62.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те го употребяват само за случая и го държат окачен в
параклиса
на главния нестинар.
Религиозната подкладка на тоя празник още повече усилва ефекта. Всичко това не е без значение за момента. Почти всички шамани, магьосници, дервиши и нестинари поставят като главен елемент на своите мистерии музиката и тъпана. Мелодията, която се свири е особена, типична, „нестинарска свирня" с бърз, къс, хороводен ритъм, от типа на ръченицата. Ролята, обаче, на „свещения тъпан" е най-голяма.
Те го употребяват само за случая и го държат окачен в
параклиса
на главния нестинар.
Интересното е, че когато някой нестинар го „прихваща", то тъпанаря се приближава по-силно „да думка" до него. Като че това бързо „думкане" спомага за настроението на нестинаря. Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у китайците, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки. Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1].
към текста >>
представляват явления от вибрационен
характер
.
С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр. И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр. тия трептения на материята заемат първенствуваща роля. Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н.
представляват явления от вибрационен
характер
.
Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери.
към текста >>
Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо
Краков
от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери.
представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар".
Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо
Краков
от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери.
– Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч.
към текста >>
– Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи
краката
много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на
краката
не могла да се хване.
Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери.
– Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи
краката
много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на
краката
не могла да се хване.
От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца.
към текста >>
Някои мислят, че играчите прибягват до мазане
краката
с разни масла, пасти и химикали напр.
Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др.
Някои мислят, че играчите прибягват до мазане
краката
с разни масла, пасти и химикали напр.
сяра, арабска гума, оцет, азбест и др. През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт.
към текста >>
Вярно е, че днес се
практикува
даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря?
И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди.
Вярно е, че днес се
практикува
даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря?
Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек.
към текста >>
Ето какlа
характеристика
е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот.
Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек. И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност. Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си.
Ето какlа
характеристика
е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот.
Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество.
към текста >>
Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен
характер
.
Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент. Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата. От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата.
Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен
характер
.
Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си. За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята. Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия.
към текста >>
63.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с
практическите
въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата.
Окултизмът е подготовка за тази нова култура. Днес окултното движение се проявява в целия свят. Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха.
Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с
практическите
въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата.
Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми. Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр. от окултно гледище. От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр.
към текста >>
Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на
непрактичността
на днешния човек!
за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции. Те се занимават само с повърхността на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха. Откъсват материалната страна от духовната. Във Вашингтон искат чрез конференцията по разоръжението да примирят Япония със Съединените щати и други сили, искат да примирят Азия с Европа и Америка. Напразни усилия!
Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на
непрактичността
на днешния човек!
Той не е реалист. Днес мислят, че реалист е този, който се занимава само с материалната страна на нещата. Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота. Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие.
към текста >>
Всъщност, той е
непрактичен
, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота.
Във Вашингтон искат чрез конференцията по разоръжението да примирят Япония със Съединените щати и други сили, искат да примирят Азия с Европа и Америка. Напразни усилия! Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на непрактичността на днешния човек! Той не е реалист. Днес мислят, че реалист е този, който се занимава само с материалната страна на нещата.
Всъщност, той е
непрактичен
, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота.
Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие. Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало. Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа. Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще.
към текста >>
Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи
практически
по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр.
Напразни усилия! Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на непрактичността на днешния човек! Той не е реалист. Днес мислят, че реалист е този, който се занимава само с материалната страна на нещата. Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота.
Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи
практически
по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр.
Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие. Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало. Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа. Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще. Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3].
към текста >>
64.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според
характера
на мислите, които ние излъчваме.
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него.
В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според
характера
на мислите, които ние излъчваме.
И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл.
към текста >>
Значението на нашето облекло, законът на
брака
– мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др.
И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл.
Значението на нашето облекло, законът на
брака
– мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др.
– това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи. Получиха се в редакцията на „Житно Зърно" от новите издания на „Акация" – София: Натурфилософско четиво № 11. Монистичният натурализъм и безсмъртието от Ж.М. Гюйо с уводна бележка за автора от Ас. Златаров 12 лв.
към текста >>
65.
Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния
трактат
на Питагор или в „Чистия разум” на Кант, или в десеттях правила на Трисмегист, писани на златната плоча.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ „Животът в сегашните му условия е робски живот, голям затвор. Не си правете илюзии, разберете положението и излезте от него. И вие, които сте в затвора, мислите, как да го реформирате, та затворниците да живеят добре в този затвор. А пък аз ви казвам: излезте от този затвор". „Дълбока философия седи в това, което природата е изработила.
В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния
трактат
на Питагор или в „Чистия разум” на Кант, или в десеттях правила на Трисмегист, писани на златната плоча.
Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора и продължаваш да философствуваш: „Тъй е казал Кант". Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете, какво е написано върху него, в неговата книга. Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на природата, но трябва да знаем, че нашите философии ще изчезнат, а ще останат неизменни принципите на природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга".
към текста >>
66.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той е присадил левия
крак
от дясната страна и тогава левият
крак
се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление).
Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma.
Той е присадил левия
крак
от дясната страна и тогава левият
крак
се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление).
Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите. Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип. Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество. В това отношение са важни напр. опитите на Райхенбах.
към текста >>
67.
Природосъобразни методи - Г. Изворов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната
практика
за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо.
За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно.
Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната
практика
за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо.
При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот.
към текста >>
Една от
характерните
черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм.
А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III.
Една от
характерните
черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм.
Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния.
към текста >>
68.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
В аскетизма му били дадени знания за
практичното
учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна.
В аскетизма му били дадени знания за
практичното
учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството.
към текста >>
И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия Божествен
характер
, се тълпят около него.
Веднъж дадена идеята за Есперанто, само в една година се основали 35 учреждения на Оомото. Есперанто-Асоцио и все повече се образуват. Това е един чуден факт на Японска Есперантия. Макар да е вече на 54 години, неговата енергия не е намаляла, напротив тя се усилва. Той прилича на 30 годишен младеж.
И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия Божествен
характер
, се тълпят около него.
Така до сега има 260 клона на Оомото. Клонове вече има в Япония и Манджурия. Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там. Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер. Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване.
към текста >>
Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен
характер
.
Той прилича на 30 годишен младеж. И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия Божествен характер, се тълпят около него. Така до сега има 260 клона на Оомото. Клонове вече има в Япония и Манджурия. Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там.
Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен
характер
.
Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ.
към текста >>
Светът ще види в
Оракула
на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще.
Светът ще види в
Оракула
на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло.
към текста >>
Да ръководи и култивира тези качества в
характера
, е мисията на възпитателя.
4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание.
Да ръководи и култивира тези качества в
характера
, е мисията на възпитателя.
Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог.
към текста >>
Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с
характера
на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност.
Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с
характера
на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал.
към текста >>
69.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
За
практичните
последици от този опит, естествено не може и дума да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг.
В повечето от тия части се оказали следи от сребро (милионни от грама) и никакви такива от злато. След отдестилирането на живака в остатъците се оказали стохилядни части от грама злато. В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато, определението на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи. Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там. Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа величина.
За
практичните
последици от този опит, естествено не може и дума да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг.
изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл. фр., нямат смисъл. За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на атома на живака. Доколкото се има основание да се напишат горните равенства, ще видим по-долу.
към текста >>
След съобщението на НаЬег, въпросът взе полемичен
характер
, макар и в лека форма.
За нещастие обаче, цялата тази работа почива само на факта, че при анализа са се оказали незначителни следи злато, които едва ли се поддават на количествени измервания. Данни от други странични явления, които биха съпровождали разпадането на живачния атом, не са констатирани. Самия г-н М. казва: „Пред нас стоят цяла редица съвсем неизяснени явления, един обширен фактичен комплекс.” Всичко това накара мнозина да погледнат скептично поне на досегашните резултати, още повече, че и проф. F. НаЬег излезе с едно съобщение, в което като че ли опровергава резултатите от анализа, дадени от Mithe и сътрудника му.
След съобщението на НаЬег, въпросът взе полемичен
характер
, макар и в лека форма.
Mithe отново отговори, дори реферираха заедно със Stammreich на 5 дек. 1924 г. пред немското дружество за техническа физика, с цел да разсеят „недоразумението” от горното съобщение. Пробите, анализирани при НаЬег казват те, случайно са били такива, при които опитът не се е удал. Дадоха и нови данни от анализа.
към текста >>
Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв
характер
, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи.
Живакът има изотопи с атомни тегла 197 – 200q 202 и 204; златото има тегло 197,2 значи, макар и недоказано, възможно е да има поне един изотоп с тегло 197 или повече от 179, който да бъде изобарен с някой изотоп на живака. Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е според равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2). Теглото на получения атом няма да се различава от теглото на майчиния живачен атом, защото масата на електрона е незначителна, пък освен това в момента на процеса (2) златният атом ще има всичките 80 околни електрони на живачния и ще бъде отрицателен йон с единица товар; за да се превърне в неутрален златен атом, един от външните електрони ще трябва да напусне орбитата си, тъй че атомните тегла на живака и златото ще останат идентично същи. Малкото количество образувано злато ще се дължи не на малки количества в обикновения живак от този предполагаем изотоп, а на малката вероятност да проникне един свободен електрон при незначителната си кинетична енергия през оттласквателната атмосфера от 80-те околни електрона. Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един път преминал зад съединителната линия на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро.
Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв
характер
, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи.
Едва тогава ще видим дали г. Mithe е първият „Goibmacher”. Зъбите и характера. Неотдавна, на един зъболекарски конгрес в Америка, се изложило, че зъбите могат да служат като важен белег за разпознаване на характера. Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и слабохарактерните изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре.
към текста >>
Зъбите и
характера
.
Малкото количество образувано злато ще се дължи не на малки количества в обикновения живак от този предполагаем изотоп, а на малката вероятност да проникне един свободен електрон при незначителната си кинетична енергия през оттласквателната атмосфера от 80-те околни електрона. Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един път преминал зад съединителната линия на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро. Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г. Mithe е първият „Goibmacher”.
Зъбите и
характера
.
Неотдавна, на един зъболекарски конгрес в Америка, се изложило, че зъбите могат да служат като важен белег за разпознаване на характера. Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и слабохарактерните изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре. Разредените зъби показват силни еротични чувства. Белите къси, дребни зъби, които имат слаба конструкция, издават нервозен н сприхав темперамент, в който има проява на злобен и зъл характер. Късите, но дебели зъби сочат зломислие и подлост.
към текста >>
Неотдавна, на един зъболекарски конгрес в Америка, се изложило, че зъбите могат да служат като важен белег за разпознаване на
характера
.
Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един път преминал зад съединителната линия на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро. Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г. Mithe е първият „Goibmacher”. Зъбите и характера.
Неотдавна, на един зъболекарски конгрес в Америка, се изложило, че зъбите могат да служат като важен белег за разпознаване на
характера
.
Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и слабохарактерните изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре. Разредените зъби показват силни еротични чувства. Белите къси, дребни зъби, които имат слаба конструкция, издават нервозен н сприхав темперамент, в който има проява на злобен и зъл характер. Късите, но дебели зъби сочат зломислие и подлост. А кривите и неравни зъби са признак на ограничена интелигентност.
към текста >>
Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и
слабохарактерните
изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре.
Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г. Mithe е първият „Goibmacher”. Зъбите и характера. Неотдавна, на един зъболекарски конгрес в Америка, се изложило, че зъбите могат да служат като важен белег за разпознаване на характера.
Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и
слабохарактерните
изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре.
Разредените зъби показват силни еротични чувства. Белите къси, дребни зъби, които имат слаба конструкция, издават нервозен н сприхав темперамент, в който има проява на злобен и зъл характер. Късите, но дебели зъби сочат зломислие и подлост. А кривите и неравни зъби са признак на ограничена интелигентност. Интересно сравнение.
към текста >>
Белите къси, дребни зъби, които имат слаба конструкция, издават нервозен н сприхав темперамент, в който има проява на злобен и зъл
характер
.
Mithe е първият „Goibmacher”. Зъбите и характера. Неотдавна, на един зъболекарски конгрес в Америка, се изложило, че зъбите могат да служат като важен белег за разпознаване на характера. Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и слабохарактерните изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре. Разредените зъби показват силни еротични чувства.
Белите къси, дребни зъби, които имат слаба конструкция, издават нервозен н сприхав темперамент, в който има проява на злобен и зъл
характер
.
Късите, но дебели зъби сочат зломислие и подлост. А кривите и неравни зъби са признак на ограничена интелигентност. Интересно сравнение. Ако съпоставим големината на животните с тяхната сила и ги сравним с човека и други животни, ще се получат следните положения: Майският бръмбар в сравнение с големината си може да тегли 21 пъти повече от колкото коня. Пчелата - 30 - даже и повече.
към текста >>
Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги
крака
притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото
късокраките
им другари.
9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности.
Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги
крака
притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото
късокраките
им другари.
Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет. Той още с положителност не е могъл да установи дали русокосите или чернокосите имат духовното предимство. Американския учен едва сега се е сетил да прави своите „антропометрически измервания", когато за тази „зависимост” в окултната наука отдавна се знае и има много съчинения дори, писани по тоя и други като тоя въпроси. По-нататък „Житно Зърно" ще даде по-положителни данни по тия проблеми. Открит град в Сахара.
към текста >>
70.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и
характерно
, и ценно.
Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”.
Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и
характерно
, и ценно.
Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама!
към текста >>
Тук прибавяме само някои
характерни
заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата.
Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна.
Тук прибавяме само някои
характерни
заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата.
„Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46).
към текста >>
71.
За живата вода - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце,
крака
, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение.
Отрицателните истини в света са по-силни от положителните. Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв.
Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце,
крака
, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение.
И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения.
към текста >>
72.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Там болните прилягат до някои
шубрак
, като вържат на него червен конец с парà и като турят под него чаша с вода и питка, намазана с мед.
Те постилат до главата си една нова кърпа и като станат сутринта гледат, какво има на нея. Ако се намери там някоя тревица, вярват, че от нея ще оздравеят и си я набират. Ако се намери пък тресчица, или суха шумка, ще умрат. Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали. В Панагюрище нямат росен в своето землище, та са принудени да ходят далече, на едно самодивско място.
Там болните прилягат до някои
шубрак
, като вържат на него червен конец с парà и като турят под него чаша с вода и питка, намазана с мед.
Ако болният ще оздравее, на заранта ще намери в чашата зелен лист от росена; ако ли няма да оздравее, в чашата му ще падне суха шумка, ако пък ще умре – няма да има в чашата нищо. През Русалската седмица в северна България ходят т.н. Р у с а л ц и или К а л у ш а р и. Те лекуват болните, на които не са помогнали билки, молитви и баяния и, за които се казва, че имат „самодивска" или „русалска" болест. Н a чело на дружината им стои ватафин.
към текста >>
Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с
крака
да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна.
Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с
крака
да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна.
Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина.
към текста >>
След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и
краката
, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля.
Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък. Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си. Като играят няколко минути на място, хващат краищата на чергата, на която стои болният и го подхвърлят нагоре с викове: „Хай на калуш"!
След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и
краката
, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля.
Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал. Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени.
към текста >>
Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам,
краката
ми се подкосяват и падам.
Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко. Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам. Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла. Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи.
Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам,
краката
ми се подкосяват и падам.
После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко. Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата.
към текста >>
73.
Слепецът (стихотворение) - Х.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ти светиш в
мрака
и чакаш твоята радост.
Никой не знае бъдното в точност. Звезда не ще остане където да не стъпи ногата ни; и кът не ще остане невидян от нашето око. Умът, обезверен не знае още тая тайна съкровена, но чистата зеница, през която душата ни наднича, знае и затуй неспирно бди за белия, прииждащ час на радостта. Прелестно око на надеждата. Верен страж, като око на влюбена царкиня, която чака своя далечен гост.
Ти светиш в
мрака
и чакаш твоята радост.
Минават дни. Прииждат нови. Донасят пенливи талази ветровете и шумът им навява тъга. Ята на прощаващи се птици отминават с летеж на есенен керван. Идват изпотрошени мачти – скръбна вест за буря в късна нощ.
към текста >>
74.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Там се държат често курсове с
практически
характер
, като се разяснява учението.
Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението.
Там се държат често курсове с
практически
характер
, като се разяснява учението.
Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб. Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето.
към текста >>
Всяко дишане оказва своето влияние, ако се
практикува
продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането.
Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото.
Всяко дишане оказва своето влияние, ако се
практикува
продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането.
Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека.
към текста >>
75.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Днешната епоха се
характеризира
с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния.
За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо.
Днешната епоха се
характеризира
с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния.
Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят. Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота.
към текста >>
Какъв е
характерът
на материализма?
Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят. Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота. Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма.
Какъв е
характерът
на материализма?
Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация. Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма. Но материализмът е нещо повече от фактите, той е прибавка към фактите, той е философска спекулация върху фактите. През 1600 г. Коперник доказа, че земята се върти около слънцето, а не обратното.
към текста >>
Материализмът – това е една
абстрактна
философия, това е философска спекулация.
След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят. Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота. Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма?
Материализмът – това е една
абстрактна
философия, това е философска спекулация.
Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма. Но материализмът е нещо повече от фактите, той е прибавка към фактите, той е философска спекулация върху фактите. През 1600 г. Коперник доказа, че земята се върти около слънцето, а не обратното. Това за нас сега е обикновена истина, но можем да си представим какъв голям обрат в мислите причини това откритие навремето си!
към текста >>
Окултизмът съвсем не е
абстрактен
идеализъм.
Обаче тази зависимост не значи още нищо. Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири. Окултизмът цени физичното тяло като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет. Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък.
Окултизмът съвсем не е
абстрактен
идеализъм.
Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път. Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят. Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността.
към текста >>
Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на
абстрактния
идеализъм.
Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири. Окултизмът цени физичното тяло като инструмент за проява на съзнанието във физичния свет. Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм.
Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на
абстрактния
идеализъм.
Окултизмът не върви по този път. Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят. Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи.
към текста >>
76.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Как са нагодени зъбите на животните според тяхното хранене, също така и храносмилателната им система,
краката
им, човката им и пр.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА Въпросът за еволюционните фактори е едновременно въпрос и за причините на целесъобразността в организирания мир. Че наистина има такава целесъобразност, това никой не може да оспори. Всеки орган притежава целесъобразно устройство. Не само строежът му строго отговаря на функцията му, но той е устроен и работи в съгласие с нуждите на целия организъм; той е устроен и съгласно околните условия. Виждаме, как рибите са нагодени към воден живот, птиците - към въздушен.
Как са нагодени зъбите на животните според тяхното хранене, също така и храносмилателната им система,
краката
им, човката им и пр.
Да разгледаме напр. един щъркел, патица, кит, тения и пр.! Как напр. костните линии са наредени по посока на най-силното налягане! Какви приспособления имат растенията за предпазване от изпарения, за разпространение на плодовете и семената, за опрашване и пр.!
към текста >>
Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя
крака
, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда.
По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия. Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси. У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен.
Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя
крака
, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда.
Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата. Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи? " Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие.
към текста >>
Ламарк говори, как се видоизменя
кракът
на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата.
Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси. У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен. Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда.
Ламарк говори, как се видоизменя
кракът
на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата.
Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи? " Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие. Ако на тая точка има орган, способен за такова действие, той се привежда към действие.
към текста >>
77.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той усеща трепета на младежки порив, привитите
крака
се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство.
Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик.
Той усеща трепета на младежки порив, привитите
крака
се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство.
Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота.
към текста >>
78.
Един факир в Париж - Реймонд Но
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не, рекох аз и започнах да се взирам в
мрака
.
Светлина върху пътя Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина. И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка?
Не, рекох аз и започнах да се взирам в
мрака
.
Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия.
към текста >>
Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е
мрак
.
– Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни.
Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е
мрак
.
Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта!
към текста >>
79.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си,
краката
си, врата си.
Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка.
Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си,
краката
си, врата си.
След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори кръвотечението. По негова воля също, пулсът му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично. Тара бей се поставя в състоянието на каталепсия. Тогава той се оставя да бъде погребан и да го държат така толкова, колкото желаят. През 1923 год.
към текста >>
80.
АКВАРЕЛ - Ире
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
От него произлизат известни напрежения и
контракции
, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност.
Калан в спис. „Ла Воал д'Изис”, чиито два последни броя са специално посветени на астрологията) Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което слънцето е индуктор, а планетите – приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на едни планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг, вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц. Тия пълнежи променят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система. Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната.
От него произлизат известни напрежения и
контракции
, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност.
Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите.
към текста >>
81.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален
характер
, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание.
Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр. статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф. „ТЯЛОТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум. Библиотека „Гьотеанум" е издала тази нова книга, която съдържа 80 страници и е снабдена с 5 рисунки в текста и 2 таблици.
Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален
характер
, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание.
Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „тяло на строителните сили”. За възкръсването на знанието за това тяло не е достатъчен един теоретически поход против материализма. Това може да стане само чрез непосредствено изследване без предубеждение на самия живот. Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително тяло. Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите.
към текста >>
82.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване
характера
на учениците.
Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот.
Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване
характера
на учениците.
Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен.
към текста >>
Те, работейки за създаването на такива
характери
, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма.
Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път.
Те, работейки за създаването на такива
характери
, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма.
Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл.
към текста >>
Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне
мрака
, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на
мрака
, от който проблесна истината като слънцето из облаците.
Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия.
Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне
мрака
, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на
мрака
, от който проблесна истината като слънцето из облаците.
Той се яви като един от първите духовни революционери. Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество. Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение.
към текста >>
Мракът
беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня.
И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери. Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество.
Мракът
беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня.
Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение. Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия. Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще. Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта.
към текста >>
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на
мрака
и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта.
Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение. Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия. Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще.
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на
мрака
и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта.
След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество.
към текста >>
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко
практическо
приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество.
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа.
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко
практическо
приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество.
Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
към текста >>
83.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен
характер
чрез неумолимия си закон за изключителността.
се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция.
Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен
характер
чрез неумолимия си закон за изключителността.
Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен?
към текста >>
Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на
краката
, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции.
Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на
краката
, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието.
към текста >>
Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на
краката
.
Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на
краката
.
Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба.
към текста >>
84.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Така той ще научи много повече отколкото от всички
трактати
върху живота.) Съществува едно погрешно мнение, че природа е само нашето земно кълбо.
ПРИРОДАТА (За природата могат да се напишат. томове, за нея може да се каже много. Настоящите редове целят да събудят размисъла у отклонилия се от природата-прамайка човек, и да го насочат натам.
Така той ще научи много повече отколкото от всички
трактати
върху живота.) Съществува едно погрешно мнение, че природа е само нашето земно кълбо.
Природа – това е вселената. Това схващане се дължи на обстоятелството, че природата, която като среда в която живеем, ни обгръща отвсякъде, е почти непозната за нас – нейните обитатели; ние я знаем едва ли не само от малките трудове и поетическите наблюдения през ясните нощи. Със своите безброй видими и невидими светове, които от милиарди години кръжат в пространството, със своята необятна грандиозност, природата – вселена е останала велик, неразгадан сфинкс – тя буди размишления, които никога като че ли не стигат своя край. А какво е нашата земя в сравнение с огромната, всеобгръщаща вселена? – Нищо повече от зрънце без измерение; точка, която едва би увеличила нейната грамада!
към текста >>
85.
Загиналите светове – Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Създава здрави
характери
, създава хора.
Ще излизаме от релсите. Ще имаме болести. И днес, ако психоанализата на Фройд изпълни тази задача, тя ще отговори на днешното време, което иска един здрав, силен човек, за да може да издържи на механизираната треска на XX век. Ако не!? Окултизмът, за който започна да се говори в България, върши това.
Създава здрави
характери
, създава хора.
(Макар, че са много малко днес!) И той може би ще постигне тази задача. Т.е. окултизмът ще научи хората (ако искат животът им да бъде приятен, защото ще е съзнателен) да направят първата и най-важна стъпка в живота. Да погледнат навътре в себе си. Да направят една стъпка към душевния си живот. – Да тренират своите чувства, казва Фройд.
към текста >>
86.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки тип си има своите
характерни
особености със своето местожителство, своите нрави и обичаи.
ДОБРАН Загиналите светове Съвременната наука твърди по един най-положителен начин, че цялото човечество представлява един сбор от множество типове на няколко раси. Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците. Тия пет главни раси обхващат следните дванадесет типа: папуански, хотентотски, кафарски, негърски, австралийски, малайски, монголски арктически, американски, дравийски тип, нубийски тип и кавказките типове (обемащи баските, семитите и индо-германците).
Всеки тип си има своите
характерни
особености със своето местожителство, своите нрави и обичаи.
При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред. Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси. От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни обичаи. Но към тия положения, като съпоставим и еволюционното учение за движение на човечеството от една по-слаба култура към по-съвършена такава, ние ще се принудим да признаем една нова класификация на расите. Тази класификация, в такъв случай, ще почива не по форма само на типовете, а и по произход.
към текста >>
На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито
характерни
особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения.
Съзнанието у тия форми е било интуитивно. Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип. Тя се зародила на континента Лемурия. Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра. Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка.
На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито
характерни
особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения.
Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби.
към текста >>
Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до
краката
, каквито са носили някога египтянките.
С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене. Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия. По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените. Нека направим едно малко сравнение между атлантците и египтяните. Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени.
Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до
краката
, каквито са носили някога египтянките.
И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около гробовете на царете и пр. И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно.
към текста >>
И се подигнал голям шум над главите и хората се нахвърляли на всички страни и се блъскали в
мрака
, обладани от отчаяние.
Но и тия са достатъчни, ако не да убедят, то поне да подтикнат към нови изучавания в тая насока. В средно американското племе Киче или Кунче съществува следната легенда за изчезването на Атлантида. „Водите се издигали, казва тяхната легенда, и станало велико наводнение, по-високо от главите на хората. Гъста смола паднала от небето. И лицето на земята потъмняло и наченал дъжд, дъжд цял ден, дъжд цяла нощ.
И се подигнал голям шум над главите и хората се нахвърляли на всички страни и се блъскали в
мрака
, обладани от отчаяние.
Те се скрили в къщите си, а къщите при събарянето си, ги завличали. Те се качвали по дърветата, а дърветата ги отърсвали от себе си и ги отхвърляли надалеч. Те се завирали из пещерите, но и пещерите се срутвали над тях”. Тъй загинал Атлантис. Една тайна на морето и времето.
към текста >>
87.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бог е радост, която просиява като виделина в
мрака
на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта.
Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост.
Бог е радост, която просиява като виделина в
мрака
на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта.
Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност.
към текста >>
88.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Въпреки че хората отричат, или най-малкото, нито помислят за това, все пак, без тази дейност, без тази светлина, човечеството би потънало в още по-непрогледен
мрак
и условията на живота биха станали много по-тежки.
Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива. „Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството.
Въпреки че хората отричат, или най-малкото, нито помислят за това, все пак, без тази дейност, без тази светлина, човечеството би потънало в още по-непрогледен
мрак
и условията на живота биха станали много по-тежки.
Човек е едно неблагодарно същество. Когато всичко му върви на добре, той нито се и сеща да бъде благодарен на Бога за това, а когато го постигнат нещастията, тогава като че по се досеща, но за да изкаже своите негодувания и да проклина. Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност. А тази солидарност на волите ще потвърди думите, че човечеството трябва да има само един учител – Христос. Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота.
към текста >>
89.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към
практическия
живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”.
И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие. Лесно е да се убедим и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот. Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и любов, живот на взаимопомощ. Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества. Който не е съгласен да живее един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим.
От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към
практическия
живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”.
Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас. Навярно затова е казал Христос „Царството Божие е във вас”. Външното, заученото знание и условията са само акушерка, която ще помогне, ако стане нужда, да се яви истината на нов свят. Ако някой човек или науката, чакаме да ни даде разрешение на жизнения въпрос на новия живот, то тази наука или човек, къде са научили това, което нам ще кажат, не е ли от самите себе си, от вътрешното себе, от където и мравките и пчелите „сравнително” получават своите истини; и не ли е вярно, че истината получена отвън не е още истина за нас, тя не е наша. И че един ден непременно ние лично ще трябва да я достигнем в себе си.
към текста >>
Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва
характера
или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно.
* * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг. Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог.
Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва
характера
или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно.
Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието. Същият 3) Радостта съществува за красивото тяло, скръбта – за красивата душа. Същият
към текста >>
90.
Едната религия
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Хората се раждали, расли, любили се и умирали във влажен
мрак
.
В. Вересаев ЗВЕЗДА (Източна приказка) Това се е случило отдавна, в далечен незнаен край. Над него царувала вечна, черна нощ. Гнили мъгли се повдигали над блатистата земя и се стелели във въздуха.
Хората се раждали, расли, любили се и умирали във влажен
мрак
.
Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека.
към текста >>
Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от
мрака
, който е давил земята.
Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека.
Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от
мрака
, който е давил земята.
На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки.
към текста >>
91.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Интересни опити в това отношение са правени с
ракообразното
Пагурус.
Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава.
Интересни опити в това отношение са правени с
ракообразното
Пагурус.
То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те. когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина. Но след няколко дни фототропизмът става негативен – когато се поставят в осветената част, те отиват в тъмната част на съда.
към текста >>
През много дни тези
ракообразни
имат положителен фототропизъм, те.
При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат.
През много дни тези
ракообразни
имат положителен фототропизъм, те.
когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина. Но след няколко дни фототропизмът става негативен – когато се поставят в осветената част, те отиват в тъмната част на съда. Всеки 7 дена става промяна във фототропизма по време на отлив те имат и в съда отрицателен фототропизъм (т.е избягват светлината), а във време на прилив – положителен. 4) Опит с двуразделката крамъчно водорасло Плевросигма естуарги. Правят същото, което видяхме при Конволута – поставени в аквариума, когато морето се оттегля, тези двуразделки излизат от пясъка и образуват върху неговата повърхност един кафяв пласт.
към текста >>
92.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои
характерни
страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание.
Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания. - Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота.
Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои
характерни
страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание.
При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза. НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката.
към текста >>
При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен
характер
, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза.
- Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота. Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание.
При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен
характер
, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза.
НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то?
към текста >>
Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто
практическите
задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо.
Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то? Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота.
Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто
практическите
задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо.
Где са психологическите основания на тия различия? Оръдия на науката са: данните, добити с помощта на петте сетива (разширени понякога с оптически и други уреди), непосредственото умозаключение и хипотезата. При това науката само описва и обяснява фактите. Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят. По своето естество науката задоволява, ако не изключително, то предимно интелекта (ума) на човека.
към текста >>
За това и науката е разрешавала и разрешава много отделни
практически
въпроси, но вследствие ограничеността на сетивата и едностранчивостта на интелектуализма, никога не е задоволила изцяло „душата" на човека.
Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят. По своето естество науката задоволява, ако не изключително, то предимно интелекта (ума) на човека. - А знайно е, че психологически човек се състои и от чувство и от воля, които също имат свои потреби. Човек иска да знае не само кое е вярно и кое не, но и кое е красиво и кое грозно, кое добро и кое зло. А последните оценки включват в себе си и функции на чувствата и волята, елиминирани в научния познавателен процес.
За това и науката е разрешавала и разрешава много отделни
практически
въпроси, но вследствие ограничеността на сетивата и едностранчивостта на интелектуализма, никога не е задоволила изцяло „душата" на човека.
Това особено ясно се подчертава от нашето време. Втората половина на изтеклия XIX и началото на настоящия XX век са епоха на науката, а оттам и епоха на крайния интелектуализъм и механизация на живота. Днес за всекиго всичко като че ли е пресметнато, претеглено, предвидено и животът функционира подобно голяма машина. Мнозина се възхитиха и продължават да се възхищават и възпяват външната страна на днешната култура... ...Но, ред признаци вече, свидетелствуват, че стихията на това възхищение преминава... Защо? На историческите причини ние тука нямаме възможност да се спираме, но психологическите са ясни.
към текста >>
И една от най-
характерните
черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота.
Мнозина се възхитиха и продължават да се възхищават и възпяват външната страна на днешната култура... ...Но, ред признаци вече, свидетелствуват, че стихията на това възхищение преминава... Защо? На историческите причини ние тука нямаме възможност да се спираме, но психологическите са ясни. Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и егоист. Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър. Това положение, разбира се, не може да отиде до край.
И една от най-
характерните
черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота.
Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката. ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки.
към текста >>
„Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо
характеризира
положението на днешния ограничен специалист.
Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки.
„Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо
характеризира
положението на днешния ограничен специалист.
- Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието.
към текста >>
Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и
характерни
за времето философски проблеми.
Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика.
Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и
характерни
за времето философски проблеми.
Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят.
към текста >>
Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива
характеристика
и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието.
„Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание.
Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива
характеристика
и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието.
Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва.
към текста >>
От окултно гледище,
характерно
е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос.
От окултно гледище,
характерно
е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот.
към текста >>
Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-
характерни
проблеми на нашите дни.
Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм.
Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-
характерни
проблеми на нашите дни.
- Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>
93.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
френологията изучава конструкцията на черепа, неговите издатини, неговите очертания и по тях разчита
характера
на човека, неговите качества, неговите заложби, неговите възможности.
Тук именно трябва да дойдат на помощ ония науки, които могат да ни дадат един обективен критерий за изучаване психичното съдържание на нещата. Трябва да дойдат на помощ френологията, физиогномията, хиромантията, графологията, които както знаем почиват на един общ принцип: че всички форми - каквито и да са те - са материален израз на ония сили, които действуват в съзнанието. Тия сили - каквито и да са те, разумни или механични - се изявяват чрез тия форми, те са техният език. Този тъкмо жив език на природата изучават тия науки. Така запр.
френологията изучава конструкцията на черепа, неговите издатини, неговите очертания и по тях разчита
характера
на човека, неговите качества, неговите заложби, неговите възможности.
Тя избира за практична база на своите изследвания именно черепа, защото върху него се проектира динамичното действие на мозъчните центрове. Мозъкът на всеки човек си има свой строеж, който отговаря точно на структурата на неговия душевен живот. Тая структура външно се изявява чрез действието на мозъчните центрове (не само физиологичните, които са единствено известни на съвременната наука, а и психичните, които са именно обект на френологията) чрез ония динамични напрежения, които те упражняват върху черепа, и които постоянно го моделират. Външните форми-следователно са само превод на оня жив език, на който творческите сили в природата говорят. Човешкото лице, което е предмет на физиогномията, за мнозина е може би само сляпа игра на случайни съчетания, един резултат от действието на физиологични процеси.
към текста >>
Тя избира за
практична
база на своите изследвания именно черепа, защото върху него се проектира динамичното действие на мозъчните центрове.
Трябва да дойдат на помощ френологията, физиогномията, хиромантията, графологията, които както знаем почиват на един общ принцип: че всички форми - каквито и да са те - са материален израз на ония сили, които действуват в съзнанието. Тия сили - каквито и да са те, разумни или механични - се изявяват чрез тия форми, те са техният език. Този тъкмо жив език на природата изучават тия науки. Така запр. френологията изучава конструкцията на черепа, неговите издатини, неговите очертания и по тях разчита характера на човека, неговите качества, неговите заложби, неговите възможности.
Тя избира за
практична
база на своите изследвания именно черепа, защото върху него се проектира динамичното действие на мозъчните центрове.
Мозъкът на всеки човек си има свой строеж, който отговаря точно на структурата на неговия душевен живот. Тая структура външно се изявява чрез действието на мозъчните центрове (не само физиологичните, които са единствено известни на съвременната наука, а и психичните, които са именно обект на френологията) чрез ония динамични напрежения, които те упражняват върху черепа, и които постоянно го моделират. Външните форми-следователно са само превод на оня жив език, на който творческите сили в природата говорят. Човешкото лице, което е предмет на физиогномията, за мнозина е може би само сляпа игра на случайни съчетания, един резултат от действието на физиологични процеси. Но защо има такова шеметно разнообразие от лица?
към текста >>
Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така
характерни
за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица.
Трябва да си много тъп, за да не можеш да схванеш прозрачната мисъл на природата... Че има физиологични процеси, които моделират лицето - така е, но и друго е така: че тия процеси са функционално свързани с психичните, които действуват в една по-вътрешна, по-дълбока сфера на живота. Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически! биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота).
Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така
характерни
за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица.
Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои. Ала случайностите са само за невежите. За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл.
към текста >>
Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на
практика
физиогномията.
За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски.
Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на
практика
физиогномията.
Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека.
към текста >>
Физиогномията, заедно с останалите
практични
психологични науки има светло бъдеще.
Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция.
Физиогномията, заедно с останалите
практични
психологични науки има светло бъдеще.
Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога. Само пробудената, оживяла и разцъфнала душа може да ги постигне и трите. Gis Moll
към текста >>
94.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Обмяната има химически
характер
.
без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма.
Обмяната има химически
характер
.
Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства. Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич. реакции, или извършват при обикновени условия реакции, които и без тяхна помощ би се извършили, само че по-бавно или при по-други условия). За разлика от неорганическите катализатори, тия вещества, изработвани непосредствено от живата протоплазма, се наричат ензими или ферменти.
към текста >>
В тая посока главно са и големите
практически
приложения на учението за вътрешната секреция.
Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа. Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони.
В тая посока главно са и големите
практически
приложения на учението за вътрешната секреция.
Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища.
към текста >>
Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен
характер
.
От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата.
Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен
характер
.
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
към текста >>
95.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мрак
наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред.
Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст.
Мрак
наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред.
В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки?
към текста >>
Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в
мрак
, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби.
Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават.
Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в
мрак
, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби.
„В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата. ,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим. ,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо?
към текста >>
96.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мерки от подобен
характер
давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра.
Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора.
Мерки от подобен
характер
давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра.
Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати.
към текста >>
КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези
практически
курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”.
ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Една телеграма от Мексико, адресирана до Daily Ехргеsе известява за откриването на един нов, грамаден, предисторически град, близо до Оризаба, във владенията на Вера-Крус. Този град заема едно пространство от около 6 квадратни км и съдържа четири огромни пирамиди, оградени с укрепления. В разкопките са намерени около 100 подземни храма, а също така и много остатъци от къщи с големи тераси. Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан.
КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези
практически
курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”.
Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж. Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г.
към текста >>
Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят
практиканти
, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните.
Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж.
Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят
практиканти
, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните.
Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование. Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на Парижката академия. 6). НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката.
към текста >>
97.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Както различните семейства имат по нещо свое,
характерно
, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица.
Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание. Езикът е особен за всяко племе, и в него е вплетена духовната му същина. Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му.
Както различните семейства имат по нещо свое,
характерно
, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица.
Това е естествено. Това е необходимо за нашата стадия, за еволюцията, за световния план. Така постъпва и природата. Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят. Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап.
към текста >>
98.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна
характеристика
на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската".
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна
характеристика
на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската".
И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното.
към текста >>
За нашата тема е от значение неговата
характеристика
за фаустовската душа на европееца.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам.
За нашата тема е от значение неговата
характеристика
за фаустовската душа на европееца.
А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси.
към текста >>
А тая
характеристика
е, безспорно, силно аргументирана.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца.
А тая
характеристика
е, безспорно, силно аргументирана.
Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа".
към текста >>
Още много и поразително остроумни съпоставки за
характеристиката
на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер.
Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта.
Още много и поразително остроумни съпоставки за
характеристиката
на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер.
Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера.
към текста >>
99.
Алхимия - Д-р Папюс
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете
характера
на човека.
При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми. Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми.
Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете
характера
на човека.
Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето.
към текста >>
Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от
характерните
му признаци, който сам себе си дори представя цял език.
С други думи, тя се стреми да опознае основната конструкция на лицето, онова, което бавно или никак не се мени. И 2. патогномия - изучаване на лицето в състояние на деформация под влиянието на страстите, на душевните движения изобщо. Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище. Втората част се занимава с техните промени откъм форма и цвят.
Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от
характерните
му признаци, който сам себе си дори представя цял език.
Изучаването бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми. Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани). Кривите линии изразяват общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост. Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност.
към текста >>
В
характера
на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично.
Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани). Кривите линии изразяват общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост. Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония.
В
характера
на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично.
Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите! Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум. Леките, извити линии са белег на деликатност и грация. Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост. Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават.
към текста >>
Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в
характера
, посредствен ум.
Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите!
Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в
характера
, посредствен ум.
Леките, извити линии са белег на деликатност и грация. Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост. Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават. Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява тя. Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното.
към текста >>
флегматичния темперамент се
характеризира
с широки, обли линии, отпуснати и халтави.
Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява тя. Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното. Тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани форми са признак на рудиментарното и грубото. Линиите са израз и на темпераментите. Така запр.
флегматичния темперамент се
характеризира
с широки, обли линии, отпуснати и халтави.
Вдлъбнатите и набръчкани линии са характерни за меланхоличния темперамент. Правите и пълно очертани линии, пълните кривини, са типични за сангвиничния темперамент. Изпъкналите пък, остри и ръбати линии и форми са характерни за холеричния нрав. Общото очертание на лицето попада обикновено под следните три вида главни форми: Кръгла - признак на пасивност, женственост (действуващи като живи сили в природата), крушообразна (триъгълна) - характерна за чисто интелектуалните натури, квадратна или четвъртита - характерна за деятелните, волеви натури. Ще се ограничим засега само с тия общи указания, макар линиите да разкриват едно широко поле за изследване.
към текста >>
Вдлъбнатите и набръчкани линии са
характерни
за меланхоличния темперамент.
Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното. Тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани форми са признак на рудиментарното и грубото. Линиите са израз и на темпераментите. Така запр. флегматичния темперамент се характеризира с широки, обли линии, отпуснати и халтави.
Вдлъбнатите и набръчкани линии са
характерни
за меланхоличния темперамент.
Правите и пълно очертани линии, пълните кривини, са типични за сангвиничния темперамент. Изпъкналите пък, остри и ръбати линии и форми са характерни за холеричния нрав. Общото очертание на лицето попада обикновено под следните три вида главни форми: Кръгла - признак на пасивност, женственост (действуващи като живи сили в природата), крушообразна (триъгълна) - характерна за чисто интелектуалните натури, квадратна или четвъртита - характерна за деятелните, волеви натури. Ще се ограничим засега само с тия общи указания, макар линиите да разкриват едно широко поле за изследване. Да се изследват всички подробности в очертание на линиите, да се установят техните психологични резултати в сложните, производни линии - това са все въпроси, които изискват специално третиране.
към текста >>
Изпъкналите пък, остри и ръбати линии и форми са
характерни
за холеричния нрав.
Линиите са израз и на темпераментите. Така запр. флегматичния темперамент се характеризира с широки, обли линии, отпуснати и халтави. Вдлъбнатите и набръчкани линии са характерни за меланхоличния темперамент. Правите и пълно очертани линии, пълните кривини, са типични за сангвиничния темперамент.
Изпъкналите пък, остри и ръбати линии и форми са
характерни
за холеричния нрав.
Общото очертание на лицето попада обикновено под следните три вида главни форми: Кръгла - признак на пасивност, женственост (действуващи като живи сили в природата), крушообразна (триъгълна) - характерна за чисто интелектуалните натури, квадратна или четвъртита - характерна за деятелните, волеви натури. Ще се ограничим засега само с тия общи указания, макар линиите да разкриват едно широко поле за изследване. Да се изследват всички подробности в очертание на линиите, да се установят техните психологични резултати в сложните, производни линии - това са все въпроси, които изискват специално третиране. Особено е интересно проучването на линиите като пътища на планетните течения, нещо което ни позволява да направим една астрологична класификация на линиите и формите. Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата.
към текста >>
Общото очертание на лицето попада обикновено под следните три вида главни форми: Кръгла - признак на пасивност, женственост (действуващи като живи сили в природата), крушообразна (триъгълна) -
характерна
за чисто интелектуалните натури, квадратна или четвъртита -
характерна
за деятелните, волеви натури.
Така запр. флегматичния темперамент се характеризира с широки, обли линии, отпуснати и халтави. Вдлъбнатите и набръчкани линии са характерни за меланхоличния темперамент. Правите и пълно очертани линии, пълните кривини, са типични за сангвиничния темперамент. Изпъкналите пък, остри и ръбати линии и форми са характерни за холеричния нрав.
Общото очертание на лицето попада обикновено под следните три вида главни форми: Кръгла - признак на пасивност, женственост (действуващи като живи сили в природата), крушообразна (триъгълна) -
характерна
за чисто интелектуалните натури, квадратна или четвъртита -
характерна
за деятелните, волеви натури.
Ще се ограничим засега само с тия общи указания, макар линиите да разкриват едно широко поле за изследване. Да се изследват всички подробности в очертание на линиите, да се установят техните психологични резултати в сложните, производни линии - това са все въпроси, които изискват специално третиране. Особено е интересно проучването на линиите като пътища на планетните течения, нещо което ни позволява да направим една астрологична класификация на линиите и формите. Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата. То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр.
към текста >>
Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на
характера
.
Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа. Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице.
Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на
характера
.
Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия. Запример ъгъла, що сключва контурът на носа с перпендикуляра, спуснат от върха му към устата, е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност. Изобщо, колкото един нос е по-стърчащ, сиреч колкото е по-голямо отклонението му от перпендикуляра, толкова интелигентността е по~слаба. След тия общи бележки, които ни дават само една схема на физиогномията, редно би било да се пристъпи към поручване на отделните физиогномични обекти: чело, вежди, уши, очи, нос, уста, брада, зъби, косми и пр. Ние обаче ще сторим това само за носа по съображения, които ще изложим в идния брой.
към текста >>
100.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен
характер
, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество.
Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен
характер
, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна.
към текста >>
Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с
практичната
част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците.
Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса.
Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с
практичната
част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците.
В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си.
към текста >>
Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи
практици
.
Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията.
Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи
практици
.
Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили.
към текста >>
Те минават предварително
практически
лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си.
Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик.
Те минават предварително
практически
лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си.
Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи.
към текста >>
Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен
характер
.
Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент.
Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен
характер
.
Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация). За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на излъчването на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания. Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала. Това става в случая, когато се образуват физически сили, които са толкова по-динамически, колкото трептенията са по-бавни.
към текста >>
Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на
характера
на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди.
Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер.
Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на
характера
на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди.
След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация). За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на излъчването на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания. Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала. Това става в случая, когато се образуват физически сили, които са толкова по-динамически, колкото трептенията са по-бавни. Така напр.
към текста >>
Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата
практика
.
Събираме получената пара в силно изстуден приемник. Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка. Водата се втвърдява в лед. От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата. И в този случай освободената сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето.
Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата
практика
.
Алхимикът често си служи със символи и алегории. Той използува, като основни символи четири елемента, които отговарят на четирите форми на материята: слънцето, съответстващо на огъня и на зараждането; то е общ баща на всички. Луната съответствува на водата; тя е майката на текущите води, на небето (Маhа, майя, Св. Дева Мария, Изида). Вятърът или атмосферата, съответствуваща на елемента „въздух".
към текста >>
НАГОРЕ