Търсене в текстове за 'Рак'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 300 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот.
Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
към текста >>

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят.
към текста >>

Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние.
Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност.
към текста >>

Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.
към текста >>

Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
към текста >>

Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението.
И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия.
към текста >>

Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета.
Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата.
към текста >>

Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.
И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.
към текста >>

Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен.
Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
към текста >>

Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У.
към текста >>

Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота.
То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W.
към текста >>

Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
към текста >>

Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга.
към текста >>

Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.
към текста >>

Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос.
към текста >>

Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е.
Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност. Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове. Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава.
към текста >>

Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове. Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества.
към текста >>

Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
към текста >>

И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.
По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове.
към текста >>

То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята.
Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието.
към текста >>

2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност.
1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.
към текста >>

Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения.
Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. 5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.
към текста >>

11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество.
Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто.
към текста >>

Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
– повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
към текста >>

10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата.
Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия.
към текста >>

Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.
Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.
към текста >>

4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието.
към текста >>

Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
към текста >>

Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука
към текста >>

Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]:
И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката
към текста >>

форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е.
1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
към текста >>

съдържанието ú – характера на същинската истина.”
1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък.
към текста >>

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
към текста >>

– в умствения – заблуждение и мрак;
1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк.
към текста >>

Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен.
16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?! 19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат.
към текста >>

5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин.
– сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла; – точките, които образуват една окръжност, са еднакво отдалечени от нейния център. 3. Тези математически аксиоми винаги се разбират по един и същи начин така, както първоначално са внушени в умовете на всички хора.[75] 4. Понятията за добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон. На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза.
към текста >>

Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива.
3. Тези математически аксиоми винаги се разбират по един и същи начин така, както първоначално са внушени в умовете на всички хора.[75] 4. Понятията за добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон. На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
към текста >>

– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).
към текста >>

2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки.
към текста >>

І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г.
и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл. [12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало Учителят тържествено отбелязва на 22.03.1914 г. Слънцето преминава през едно съзвездие от Зодиака за 2160 земни години, колкото трае и всяка от 12-те епохи-месеци на Великата (Платонова) космична година (25 920 г.). І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят.
към текста >>

Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят.
І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
към текста >>

Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.
всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност [18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското Просвещение. Роден в Женева, син на беден часовникар. По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762). В последната е разработена педагогическата му система. Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността. В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони. [19] Вж. дял втори – І.1.
към текста >>

Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите.
[23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите. [24] Йезуитски орден (лат. Societas Jesu – Общество на Исус) – католически монашески орден, основан през 1534 г. от Игнаций Лойола. Създаден по време на сериозната заплаха за католицизма от Реформацията и протестантизма, той имал за цел да се бори за пълно признаване на непоклатимостта на католическата вяра. Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите. За постигане на целите си йезуитите използвали всички средства, включително и убийството. Структурата на фашистката организация “СС” е изградена до голяма степен по модела на Йезуитския орден. [25] Наполеон І, Наполеон Бонапарт (15.08.1769 – 5.05.1821) – бележит френски пълководец и държавен деец, император (1804-1815). Роден в Аячо (Корсика). Завършил военно училище в Париж (1785).
към текста >>

Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека.
обективен, конкретен ум в човека. За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически. Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите. Общо може да се каже, че субективният ум е родител на обективния човешки ум. Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.” [42] В науката съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя. Представители на това схващане са Т.
към текста >>

Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека.
[42] В науката съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя. Представители на това схващане са Т. Хобс, Е. Хекел и В. Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека. На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект. Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм. В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени.
към текста >>

[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39. [43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”. [44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860).
към текста >>

За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.
[45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин.
към текста >>

започва частна медицинска практика.
През 1860 г. напуска армията и поема председателството на университета в Мериленд. Когато започва гражданската война (1860), се завръща в армията. През 1862 г., въпреки своята младост бива назначен от президента Линкълн (1809-1965) за министър на здравеопазването в армията с ранг бригаден генерал. От 1864 г. започва частна медицинска практика. През 1874 г. става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк. Сър Хамънд е прочут за времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор. „Гласът му е толкова мощен – пишат съвременниците му, – че се извисява над шума на урагана. В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).
към текста >>

Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата.
Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св.
към текста >>

Научен ръководител е професорът по практическа теология Лутер Таунсенд.
Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални. Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома. Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството. Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза. Научен ръководител е професорът по практическа теология Лутер Таунсенд. Към изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г. Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт. През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г.
към текста >>

Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна.
Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940). Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици.
към текста >>

Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.).
Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника. Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти. Фрагментирането на текста на отделни пасажи и техните наименования, което сме предложили като новост тук, произтича директно или логически от самото съдържание. Подобен подход към текста се използва както в религиозната, така и в научната литература. Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.). Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.). С този начин на фрагментиране прилагаме един аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции. Така по-лесно бихме се ориентирали в сложната композиционна схема на произведението и съответно по-лесно бихме могли да го изучаваме и цитираме. Анализът като метод има за цел познанието на частите като елементи на сложното цяло. Синтезът, от своя страна, съединява тези части, като ги превръща в жива конкретна цялост. Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
към текста >>

Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак.
Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни.
към текста >>

В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не.
Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.
към текста >>

Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място.
– „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний. – „Не зная – казва тя. – Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си.
към текста >>

Върху този предмет ще говорим по-пространно, когато дойдем да разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.
Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие. Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело. Върху този предмет ще говорим по-пространно, когато дойдем да разглеждаме вътрешния характер на възпитанието. Още един загадъчен въпрос има да подигнем, който начесто ни се представя. Този въпрос е смъртта. – „Какво нещо е тя? “ – питат ни. Действията й знаем, но причините й са скрити.
към текста >>

„Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.
Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността.
към текста >>

Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер.
Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място! Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват.
към текста >>

Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни.
Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим.
към текста >>

Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер.
От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.
към текста >>

Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.
Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.
към текста >>

От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.
Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
към текста >>

всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем.
Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.
към текста >>

От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми.
Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие. Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено.
към текста >>

Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер.
Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати. От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път. В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали.
към текста >>

3. Вътрешният характер на възпитанието
9. Строеж на материалния свят 10. Подобряване живота на човечеството ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото 5. Двата центъра на деятелност 6. Живот за Цялото 7. Закон на развитието Дял втори
към текста >>

1. Природата работи чрез три характерни неща:
7. Закон на развитието Дял втори Двата велики закона на развитието І. Живи, разумни сили на природата 1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части[82] 1. Природата работи чрез три характерни неща: – общ план; – общ стремеж; – обща цел. 2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство.
към текста >>

11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ.
– Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88]
към текста >>

В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ.
Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият. В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ. По подробно ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.[98] 7. Смъртта 1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува. Това е въпросът за смъртта. Какво нещо е тя?
към текста >>

По подробно ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.[98]
15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият. В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ. По подробно ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.[98] 7. Смъртта 1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува. Това е въпросът за смъртта. Какво нещо е тя? 2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас.
към текста >>

„Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”.
към текста >>

7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика.
5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика. Това е общо правило. Всичко в природата се подлага на проверка, за да може да му се даде точна оценка. И Христос казва на едно място в Евангелието: „По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или пък смокиня от репей? ”(Мат. 7:16).
към текста >>

Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер.
Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования. 2. Има ли някой, който да се съмнява в това? Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер. Колко умове са заети да мислят! И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи.
към текста >>

Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони.
10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества.
към текста >>

Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер.
6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.
към текста >>

Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна илюзия.
Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна илюзия. Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал. Все таки то си остава само една гола тояга. 5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние?
към текста >>

3. Вътрешният характер на възпитанието
Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание. 2. Необходимо е да се знае:
към текста >>

7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни.
Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото
към текста >>

9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер.
Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати. 7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали.
към текста >>

И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум.
[82] Вж. дял първи – І.6. и бел. №19. [83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума.
към текста >>

Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н.
Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда. [105] Това са същите инстинкти, за които стана дума в бел.
към текста >>

[117] В съвременната наука този процес се характеризира с нарастване на ентропията (гр.) или хаоса в една изолирана термодинамична система.
6.1012 клетки. [116] Тук очевидно се прави аналогия между функцията на мозъка и тази на Народното събрание. В езотеричното християнство народното събрание, парламентаризмът и закнодателството въобще съответстват на гръдния кош, т.е. на т. нар. ритмична система, включваща сърдечносъдовата и дихателната систма. [117] В съвременната наука този процес се характеризира с нарастване на ентропията (гр.) или хаоса в една изолирана термодинамична система. [118] Това са актуални данни от края на ХІХ в. На съвременната наука са известни два класа елементарни частици: лептони и адрони. Лептоните, които включват неутрино, мюон и тау-частица, а също и електрона, нямат вътрешна структура и следователно наистина са елементарни. Другият клас – адроните – включват протони, неутрони, пиони и др., имат вътрешна структура и следователно не са действително елементарни. Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ век от Мъри Гел-Ман.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание.
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.
към текста >>

„Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае?
към текста >>

Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени.
Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение.
към текста >>

Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.
„Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи.
към текста >>

Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила.
Дял трети Външните условия на живота 1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване.
към текста >>

Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде.
Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен. 2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа. Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена. 3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия.
към текста >>

Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер.
Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер. 4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него.
към текста >>

3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер. 4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9).
към текста >>

8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието.
Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява? – Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността? – Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена Природа?
към текста >>

4. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.
към текста >>

5. Разговор Третий. Храната и Словото

Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение.
Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят.
към текста >>

6. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
към текста >>

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари.
към текста >>

7. Биографични бележки

е на частна лекарска практика в Сливен.
е във френското католическо училище на лазаристите в Бебек, Цариград. От 1851 до 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция. Награден е със сребърен медал от Наполеон III за лекуването на болни от холера по време на епидемия. От 1857 до 1858 г. е на частна лекарска практика в Сливен. През 1859 г. Миркович е градски лекар в Стара Загора. От втората половина на 1859 до 1861 г. е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. От 1861 до 1863 г.
към текста >>

е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал.
От 1857 до 1858 г. е на частна лекарска практика в Сливен. През 1859 г. Миркович е градски лекар в Стара Загора. От втората половина на 1859 до 1861 г. е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. От 1861 до 1863 г. е околийски лекар в Болград, Бесарабия. През 1864 г. е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.). През 1866 г.
към текста >>

е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.).
От втората половина на 1859 до 1861 г. е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. От 1861 до 1863 г. е околийски лекар в Болград, Бесарабия. През 1864 г. е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.). През 1866 г. Миркович се свързва с наскоро създадения в Букурещ Български таен централен комитет. През лятото на 1866 г. се завръща в Сливен, където се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г.
към текста >>

представя пред Високата порта проект за българско образователно дело, който на практика е отхвърлен от Мидхад паша, ратуващ за смесени българо-турски училища.
През 1866 г. Миркович се свързва с наскоро създадения в Букурещ Български таен централен комитет. През лятото на 1866 г. се завръща в Сливен, където се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г. представя пред Високата порта проект за българско образователно дело, който на практика е отхвърлен от Мидхад паша, ратуващ за смесени българо-турски училища. От 1869 г. чрез Манол Иванов се включва в организирания от великия везир Али паша и началника на т. нар. “Черен кабинет” Шнайдер паша шпионаж в средите на българското революционно движение, но с родолюбива цел да се използват отпусканите пари за целите и задачите на българските революционери. От 1867 до 1869 г. е градски лекар в Лом и Видин.
към текста >>

8. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

който ви извождам от мрака на миналото и ви въвождам в вечната виделина.
Ида да ви обединя с величието на Моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един Дух, в един ум, в едно сърдце, да ме любите и да ви любя всякога. Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате от моето присътствие. И ще ви придружавам с моя Дух всякога и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм Аз този от начало, който съм ви под[д]ържал. Аз съм този, с.27 който ви извождам от мрака на миналото и ви въвождам в вечната виделина. Подигнете очите си и виждте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. А[прил, 1899],1 Господи, Боже мой, всякога съм уповал на тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си другимо. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си Бог мой, който винаги ме слушаш. Господи благий, много милостивий и благоутробний, моля ти се, изяви своята Благост.
към текста >>

И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него?
Всяко нещо, което изискваш да извършиш трябва да има и своето място и време. Не е все едно да вършиш когато и да е и както и да е; не, такова едно желание е неразумно и при това вредно. Само по себе си се вижда и е очевидно, че всяко нещо трябва да се тури на мястото си и всяко желание трябва да дойде навремето си. Ето основа, от която трябва да исхождаш винаги. Нима онзи, който е дал мъдрост и знание на другите, не ще ли знае и сам как да постъпе в свойте работи? И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него? Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, с.37 поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания. Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш.
към текста >>

Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш.
И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него? Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, с.37 поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания. Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е сам един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и раководи всички. Да ги извиква всички по име и да ги раководи нанапред. Пази следователно даденото на теб Слово. Защото и за твоето идвание в
към текста >>

А такава стража и мощна подпора може да ти е сам един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и раководи всички.
Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, с.37 поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания. Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е сам един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и раководи всички. Да ги извиква всички по име и да ги раководи нанапред. Пази следователно даденото на теб Слово. Защото и за твоето идвание в с.38 небето има време, което сам един Бог е определил и място, което твоят Бог и Отец е отредил.
към текста >>

Да ги извиква всички по име и да ги раководи нанапред.
с.37 поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания. Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е сам един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и раководи всички. Да ги извиква всички по име и да ги раководи нанапред. Пази следователно даденото на теб Слово. Защото и за твоето идвание в с.38 небето има време, което сам един Бог е определил и място, което твоят Бог и Отец е отредил. Дали ще е рано или късно, това Господ го знае, а колкото за тебе, няма нужда да бързаш преди време, нито да се утекчаваш.
към текста >>

И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща.
И тъй, своенравието е лишено от всичките с.52 добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си. И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего. И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога.
към текста >>

Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
с.52 добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си. И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего. И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели.
към текста >>

Една минута като че някоя небесна светлина прониква, втора кат че всичко чезне и мракат на нощ[т]а настава.
Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в свойте вечни пламаци. Всичко заграбено тя повръща на своето място. с.56 10. Що са тия постоян[н]и промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че някоя небесна светлина прониква, втора кат че всичко чезне и мракат на нощ[т]а настава. Скърбни и измочителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга, някакво вътрешно вълнение като че се повдига от някой край на душевния живот. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно. Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.
към текста >>

Послушанието е една добродетел от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер.
Да слушаш е първото условие да научиш, а с.58 знанието е потребно при животът като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер. Тя е мерилото, по което се измеря живота. Тя е компаса, по който се направлява негов[и]а път. Тя е магнитната стрела, която показва течението на вътрешните сили , които действуват за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много незгодности и страдания. Всякой, който слуша гласът на Господа е под най-добрата зашита и под най-доброто
към текста >>

раководителство и негов[и]а успех е несъмнен в всичко.
Тя е компаса, по който се направлява негов[и]а път. Тя е магнитната стрела, която показва течението на вътрешните сили , които действуват за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много незгодности и страдания. Всякой, който слуша гласът на Господа е под най-добрата зашита и под най-доброто с.59 раководителство и негов[и]а успех е несъмнен в всичко. По-ясно на тебе се казва това: слушай и внимавай, за да се възвиши ума ти, сърдцето ти и душата ти. Господ знай, че никога не обича да се спори, нито препира с кого и да е, нито пък желае с сила да принуждава свойте да испълнят волята му. Той желае всички доброволно и от добро сърдце да се съобразяват с вечните му действия и начала. Той винаги е действувал за себе си под едни и същи начала и не може да измени своя си път. Той, в върховната добродетел си остава неизменяем винаги.
към текста >>

Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о.
Защото всичко, всичко каквото той върши е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време. Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото име и да пазиш и да не огорчаваш негов[и]а с.63 Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о. Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всякой, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепи се духом за делото, стой готов, защото тъй подобава, като от Бога избран да бъдеш такъв, да се не уклоняваш в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще испълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи с своето присътствие и ще испълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъвне всяка добродетел, с.64
към текста >>

И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир
Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе. 30. Днес имаше голям дъжд. Господ бе застанал в своето светилище. Надвечер в 6 часа видях две дъги на исток и две други посред, които красто- сваха север-источната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на тоя свят. Тъзи мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир с. 82 и всяка радост нам, дадени от Господа Бога нашего, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септ[ември, 1899] Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред него и той се е отдаличил заради нашите престъпления. Всичко е тъмнина наоколо.
към текста >>

9. УВОД

Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П.
През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея.
към текста >>

3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в.
1.Почеркът на Учителя П. Дънов. Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П. Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно. 2.Автентичният подпис на П. К. Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите. 3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К. Яворов - втори Софийски и Женевският бележник от началото на XX в.29 В първото издание на бележника на П. Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи. Много думи са поправени, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново издание, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст.
към текста >>

Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис.
Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило. Разчитането на текста на бележника на П. К. Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П. Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем. Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация. Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис. Абсолютно точно спрямо оригинала е предаден и преноса на части от думи на нов ред, дори ако това е само една буква, т.е., против съврсмсиитс граматически правила. Поправени са чрез използване на квадратни скоби думите с двойно „н" и тези, които включват съгласните „зс": „благословен[н]ий", „постоян[н]о", „въ[з]сияе" и др. Квадратните скоби са използвани и в случаите, когато са развити от мен съкратени от автора думи, например пос[лание], пса[лом], а[прил], евр[еите]. Осъвременена е пунктуацията, като пред противоположния съюз „но" и пред местоименията „който", „която", „което", „които" са поставени запетаи. Премахнати са краесловните ерове „ъ" и „ъ".
към текста >>

10. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Аз съм този, който ви изваждам из мрака на миналото и ви въвеждам във вечната виделина.
Този, който иде да опаше земята, това съм аз, Господ ваш и Спасител ваш. Ида да възстановя вече моето царство, да се възцаря в сърцата и умовете на всички мои избрани, да им се изявя в своята красота и вечна хубост. Ида да ви обединя с величието на моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един дух, в един ум, в едно сърце, да ме любите и да ви любя всякога. Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате в моето присъствие. И ще ви придружавам с моя Дух всякога, и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм аз този от начало, който съм ви поддържал. Аз съм този, който ви изваждам из мрака на миналото и ви въвеждам във вечната виделина. Повдигнете очите си и вижте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. 1. Господи Боже мой, всякога съм уповавал на Тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си мой Бог, който винаги ме слушаш. Господи благи и многомилостиви и благоутробни, моля ти се, изяви своята благост, изцели недъзите на моите братя и сестри.
към текста >>

Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава.
Тя стои като стража и пази общия ред. Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в своите вечни пламъци. Всичко заграбено тя връща на своето място. 10. Що са тия постоянни промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. 15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли.
към текста >>

Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер.
Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, разсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а знанието е потребно при живота като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер. То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много несгоди и страдания. Всяка душа, която слуша гласа на Господа, е под най-добрата защита и под най-доброто ръководство и неговият успех във всичко е несъмнен. По-ясно на тебе се казва това. Слушай и внимавай, за да се възвиши умът ти, сърцето и душата ти.
към текста >>

11. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта.
25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13). Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват. Благата на царството Божие са непостижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее. Плодът на неговия труд не ще се погуби, благословено е да служи на Господа.
към текста >>

12. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен.
А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно. Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея. Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти към Бога не е съвършена. Ти говориш за него, но не си готов да сториш всичко за него.
към текста >>

13. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти. Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си. Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с висшите. Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти. От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота. От друга страна твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, което е обсебено от висши подбуди на висшата любов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа. Да познаеш вече, че той е велик и славен във всичко. Границите на неговото царство са обширни. Не е само този свят, който е като зрънце посред океана.
към текста >>

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае. Да, то е именно служенето на Духът. Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща. Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи. Духът ти не е спокоен.
към текста >>

14. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него.
Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови. Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него. О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми. Псалом 98 - Пейте Господу песен нова. Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и поучението, и разума. Глупостта на детето е вързана в сърцето му. Това изречение може да се разбира различно.
към текста >>

Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот.
Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му. Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност.
към текста >>

Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб.
Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб. Ето, в това предверие на Божия дом те очаква онова, което желаеш. Бог те чака и небето те призовава в своето общение. Лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас, Господ има да стори нещо за теб. Ръката му е простряна и той те изважда веднъж за винаги от това място и те завожда там, гдето той желае.
към текста >>

15. 12.Кожено тефтерче

Краката и подвигът си с добродетелта.
Един ти Господ и спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, един в зарящата виделина на живота ми. Разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин. О.П. на В.Б.Б. Закваси сърцето си и думите на устата си с мъдростта. Зрението и Духът си с истината, ръцете и силата си с правдата. Краката и подвигът си с добродетелта. 20 н. 1909. Елате да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия създател. К. Декември 19. 1900. Господ укрепява, въздига и прославя. В него е всяка сила, всяко знание и всяка мъдрост.
към текста >>

16. 13.Червено тефтерче

Няма да има лутания в мрака на тъмнината.
Всички до един ще слушат, което ще им кажеш, това ще го познаят, защото аз съм с тебе, този, който ходи, твоят благ Господ, който всички поддържам, заради името на своята благост. Аз ще благословя този твой народ, те ще те познаят от нине, че ти си им ангел хранител и Бог и Господ Спасител. В теб ще процъфтят като утринен цвят. Сега скоро аз ще им проговоря чрез твоите уста и ще направя сърцата им да се надяват на тебе и да гледат към тебе за помощ. Ще те потърсят с всичкото си сърце и ще те намерят. Няма да има лутания в мрака на тъмнината. Тия думи, които ти диктувам, са верни. Аз сам ще ги заверя пред твоето лице. Невъзможните неща ще станат възможни и невероятните - вероятни. Духът на този народ се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение. Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден.
към текста >>

Мрак и тъмнина изхожда пред неговото лице.
Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни. Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими. Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми. Господ се крие и стъпките му са неуловими. Мрак и тъмнина изхожда пред неговото лице. Според думите му трябва да вярваме, защото се е обещал, че няма да остави онези, които уповават на него. Но ще ги избави и спаси. Ей, Господи, Боже мой, аз вярвам в твоите думи. Припомни обещанията си и отвори пътя си пред мен. 8. Дерзай.
към текста >>

17. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.
Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления. Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти. Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.
към текста >>

Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице.
biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение. 1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха. Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице. Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно. Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни]. Този темперамент предразполага хората към бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите. 2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг.
към текста >>

ІV. Характеристики на темпераментите.
Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент. И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения.
към текста >>

Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат. Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените.
към текста >>

Пълнота и облост са неговия характер.
Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент. Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити. 2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина . Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение.
към текста >>

Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело.
Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент. Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити. 2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина . Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите.
към текста >>

15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
към текста >>

18. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура.
към текста >>

Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция.
От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е.
към текста >>

На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е.
съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
към текста >>

На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата.
към текста >>

Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм.
пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик.
към текста >>

Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик.
Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил.
към текста >>

Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил.
Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление.
към текста >>

Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
към текста >>

Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя.
(1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
към текста >>

На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П.
Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П.
към текста >>

Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух.
Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т. Стоянов: Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово.
към текста >>

Налице е и втора характеристика на П.
В състояние на подобна признателност П. Киров му пише: Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е, т.е. че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш. (1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.).
към текста >>

и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос.
към текста >>

Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията.
В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П.
към текста >>

С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос.
и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие.
към текста >>

Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс.
В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура.
към текста >>

19. Пеню Киров - №3

Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления.
към текста >>

20. Пеню Киров - №25

да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!
И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението.
към текста >>

21. Пеню Киров - №35

На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила.
Писаното Ви разбрах и силата на Духа, Който действа в тебе. Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме напред. Бог чрез благия Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Господа. На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила. Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули. Но преди да свърши службата, той се изгуби от помежду хората. Най-много неговата набожност ме караше да му услужа. Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го.
към текста >>

22. Петър Дънов - №41

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.
Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
към текста >>

23. Пеню Киров - №38 (отворено писмо)

Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? .................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.)
към текста >>

24. Пеню Киров - №40

За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
към текста >>

25. Петър Дънов - №47 (отворена карта)

149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи.
Тодор и Николай. С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов Чети 7 глав[а] от Притчи. ................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
към текста >>

26. Пеню Киров - №43

Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
към текста >>

На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св.
На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
към текста >>

27. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления.
към текста >>

28. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!
И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението.
към текста >>

29. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила.
Писаното Ви разбрах и силата на Духа, Който действа в тебе. Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме напред. Бог чрез благия Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Господа. На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила. Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули. Но преди да свърши службата, той се изгуби от помежду хората. Най-много неговата набожност ме караше да му услужа. Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го.
към текста >>

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.
Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
към текста >>

Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? .................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.) №42 Телеграма № 48131 Подадена от Н.
към текста >>

За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
към текста >>

149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи.
Тодор и Николай. С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов Чети 7 глав[а] от Притчи. ................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
към текста >>

Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.
към текста >>

На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св.
На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
към текста >>

30. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр.
За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр. Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми. На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени.
към текста >>

18 под заглавие „Какво е нужно человеку за украсяване на истински християнски характер" е записал следната своя мисъл: „Първо - търпение с добър нрав и благост.
Опитности Ако човек е уверен, че истински служи Богу, то каквото зло или добро му се случи, трябва да вярва, че Господ му го отрежда. Ако е волята му да страдаш, ще страдаш и трябва с радост да прекараш това, ако ли пък благоденстваш, то тъй ще бъде. Знай обаче, че всичко, що ти отрежда Господ - зло или добро, е за твое добро (10 февруари, 1901 г.). На стр. 18 под заглавие „Какво е нужно человеку за украсяване на истински християнски характер" е записал следната своя мисъл: „Първо - търпение с добър нрав и благост. Второ - великодушие с безкористие и смиреност. Трето - искреност. Четвърто - учтивост, доброта и незлобие". На стр. 19 дава едно свое стихче под заглавие „Лекувай света!
към текста >>

Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов.
Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива?
към текста >>

Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството.
На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца.
към текста >>

Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от духовен характер, възлага я на него.
Всичко това не бива едновременно. Вратата на душата е в сърцето. Сърцето е за Божията Любов. За падналите ангели може да работи само Бог Отец както намери за добре". Верният служител Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от духовен характер, възлага я на него. В писмо от 18 септември 1913 година до един брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя". Когато вече е имало достатъчно печатна окултна, теософска и наша литература - беседите на Учителя, комисионерската кантора на брат Пеню започва да се превръща и в книжарница. Той става първият разпространител не само в града, но и далеко от него. От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове.
към текста >>

". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина".
Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън. Всички излязоха - дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана останах там. Исках да видя какво ще прави. След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме. Ида, Господи! ". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина". Жена му много скърбеше за тия негови прояви и все плачеше и нареждаше: „ Пеньо, Пеньо, светия беше, Пеньо, но аз не те познах". Така свърши земния си път нашият брат и старши ръководител - брат Пеню Киров. (Тези биографични бележки се публикуват за първи път.)
към текста >>

31. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско).
Дядото Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с. Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен. Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици.
към текста >>

Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си.
Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен. Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г.
към текста >>

д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар.
От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи. По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен. Запознава се с поляка Михаил Чайковски (Садък паша) и двамата създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква.
към текста >>

излиза новото му учебно пособие „Практично приготовление за граматиката в основните училища".
Миркович е градски лекар в Пловдив. От 8 септември 1881 г. става дописен член, а от 6 август 1884 г. - редовен член на Българското книжовно дружество (БКД), прераснало в Българска академия на науките (БАН) в 1911 г. В 1883 г. излиза новото му учебно пособие „Практично приготовление за граматиката в основните училища". Д-р Миркович пръв публично говори за възможностите на хомеопатията и е първият лечител у нас, който пропагандира метода на малките и безвредни лечебни дози. Многобройните си наблюдения в тази област публикува през 1885 г. в наръчника „Домашен омеопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичък". За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия. В отговор на критиките д-р Миркович публикува поредица от статии в периодичния печат за ползата от хомеопатичния метод на лечение.
към текста >>

списанието издава книгата на Алан Кардек „Характерът на спиритическото откровение".
Съдържа статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка и др. През 1893 г. списанието издава брошурата от 4 страници на д-р Миркович „Предпазителни и лечителни мерки против холерата", за която отново е критикуван от лекарското съсловие. През всичките тези години в списание „Нова светлина" са публикувани много преводи от френски език на Анастасия д-р Желязкова от Варна, предимно на спиритическа тематика. През 1892 г. списанието издава книгата на Алан Кардек „Характерът на спиритическото откровение". През 1893 г. в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на Духовете"). През 1893 г. отива отново в Париж. Там се запознава с мадам Лучия Гранж, чрез която по медиумичен начин получава важно съобщение за себе си и за България.
към текста >>

Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише.
Доста са умни те. Казват: „Не си за нас. Трудна е тази работа, потърси другаде". Един ден този младеж ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя? ". Казвам: „Ела във Варна". Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при Доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш". Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи дай ги някому". Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на Доктора.
към текста >>

При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза.
Определих деня, годината. Като му казах, като че го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят. Човек по-добре е да не знае, то е най-хубаво. Невежеството е за предпочитане пред знанието. При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява Духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса - не може да се върне. Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже ако човек умре преждевременно, трябва да остане тук, докато се изпълнят годините. Например ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Ако остане 20 години тук, ще влиза в този или онзи.
към текста >>

32. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари.
Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
към текста >>

33. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

е събирателно понятие, обозначаващо всички учения и практики, с които се влиза във връзка с духовете, както и с мъртвите.
Слог (рус.) - 1. сричка. 2. стих. Снизхождение (рус.) - отстъпчивост към чужди грешки или недостатъци. Сподобявам (ост.) - удостоявам. Спиритуализъм (лат.), спиритус - дух; С. е събирателно понятие, обозначаващо всички учения и практики, с които се влиза във връзка с духовете, както и с мъртвите. Стрепет (диал.) - спънка. Строптиливост (книж. ост.) - упорит, своенравен, опърничав. Тарифа (ар.-исп.) - 1. разпис на цени за превоз, мита или надници. 2.
към текста >>

34. №47 /Пеню Киров/

На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат.
Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна. Аз и от това урок вземах. Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми. На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат. Почнаха се мъки ужасни. Докторът и други още явиха, че на 35% има надежда. Гледам тези мъки лоши [в]се, съжалих я, казвам на ближните да се молят за прощение на греховете . Направиха това. Отивам и аз да се моля …, с мен твърде чудесно беше.
към текста >>

35. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Но каквото и да прави, на неправдата са къси краката, тя почива на пясък.
Почти всички са изложени на изпит. Дяволът не стои - и той работи усърдно за своето дело. Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа. И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама. Но каквото и да прави, на неправдата са къси краката, тя почива на пясък. И той сам ще се убеди един ден, че Бог поругаем не бива. Този, Който ръководи на живота, познава добре мислите на всички. На фараона казва: ,,Затова те подигнах, да покажа славата си на бъдещите поколения". Несъмнено ще се случи нещо важно наскоро. Това е вярно.
към текста >>

36. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия.
към текста >>

37. №55 /Пеню Киров/

Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост.
Но затова пък благодарен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи свободен, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той. Хвала на името Му. Амин. Други причини имаше много. Имахме неприятности от Сатана, между братята. Бог не закъсня да ни избави. Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост. Другата болна, що ти писах, и тя, както чувам, е добре, но го крие. Види се, мисли, че ще дирим пари. Друга една госпожица лекувах, имаше постоянно сън и тя се излекува. Ако има нещо за първата болна, яви. Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с Доктора, което приключвам към това ми [писмо].
към текста >>

38. №66 /Петър Дънов/

Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута.
Вършете Господнята Воля, според както ви е открита, и не бойте се. Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призвал в живот и виделина. Ний ще Му служим според както ни учи сега. Ний сме чули Неговия глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал с нас. Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка. Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на Лукавия да ухищрява. Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
към текста >>

Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на Лукавия да ухищрява. Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака. Но Онзи, Който е с мене, е по-силен. Господ е победител, Той е възтържествувал. Той ще ни изведе победоносно докрай всинца ни. Моята радост е вие да растете в благодат и сила, да сте разумни и мъдри във всичко. Надявам се всички да сте здрави и тялом, и духом.
към текста >>

39. №60 (Пеню Киров)

Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия.
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“. Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г.
към текста >>

Един ден му казвам (Учителя силно изтропа с крак): „Какво е туй от тебе?
[ ООК, 19.12.1934 г. - "Законът на свободата"] Един ден го видях: като дойде, започна да си мърда лицето насреща ми – иска да ми обърне вниманието. Аз се занимавам, той пита: „Какво мнение имаш? “. Гледам го: той с другите хора приказва тъй –няма да си мърда лицето, всичко е по-весело. Като дойде при мене, се измени. Един ден му казвам (Учителя силно изтропа с крак): „Какво е туй от тебе? Говори ми, какво си си замърдал лицето? Защо искаш неща, които не разбираш? Ако е за знание, остави твоето знание! “. Той казва: „Извини! “. Докарах малко съзнанието му.
към текста >>

40. №71 (Петър Дънов)

в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>

41. №73 (Петър Дънов)

По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244 --------------------------------- 76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г.
към текста >>

42. №89 (Петър Дънов)

От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека.
Кога му дойде времето, то Господ ще промисли тия все важни работи. ----------------------------------------- 111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров. 112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека. 113 Христо В. Велчев 114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете-близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г.
към текста >>

43. №74 (Пеню Киров)

Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме ревматизъм в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг.
[до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Аз пристигнах в този град на 26-и и снощи се срещнахме с г-н Голов122 в дома му, където имаше някои съобщения. От него се известих, че сте си били във Варна, затова бързам да Ви пиша, докато имам време да постоя тук. С отделянето ми от вас123 аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и към село Дъскотна124 прекарах едно премеждие. Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме ревматизъм в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг. Турчинът талигар изхвръкна като птичка от талигата още изначало, но аз докато разбера, не остана време и да мисля и конете – тук и там, докато най-после през един мост и малко на косъм остана да се катурне талигата, аз и конете и всичко да стане на парчета. В Айтос пристигнахме много късно. На третия ден тръгнах за Карнобат, но с трена пристигна и жена ми. Отидохме с нея в Карнобат и прекарахме 3-4 дни. Даде Бог, че тя остана съгласна и я изпратих за Бургас, а аз на утрото заминах за Ямбол.
към текста >>

Узунов дава кратка характеристика за Д.
Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше.
към текста >>

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>

44. №93 (Петър Дънов)

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>

45. №75 (Пеню Киров)

145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход.
към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив. Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“. 276 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов. 146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов. 147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението. Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г.
към текста >>

46. №78 (Пеню Киров)

Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри.
Освен това и по частни къщи на подполковници156, търговци и др., а още и всеки ден натрупвание на жени и мъже – едни за поучение, други на изповед. Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи. На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри. Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха. Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива. А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата.
към текста >>

47. №89 (Пеню Киров)

В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре.
След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми.
към текста >>

Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо.
В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми. Аз щом ги видях, през ума ми мина една лоша помисъл, която в същия момент осъдих и разбрах, че е на Лукавия, и прилагам, та си казвам: „По-добре не е ли човек да стане пример на такива с поведението си?
към текста >>

Преди този сън на 13.12., видях един зрак.
Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба. Но подозирах, че бе или Господ, или някоя сила. И при това почувствах силното магнетическо действие на вятъра, който излиза от челото ми. Така щото, оттогази и досега, двете точки на короната на главата ми, които означават надежда186, са силно раздразнени, и то дотолкова, че ми се струва, че [в]се горят с кезап. Това, днес особено, е непрекъснато. Преди този сън на 13.12., видях един зрак. Заранта на 3.12.1904 г., петък, през този ден, като се събудих и исках да стана от леглото, но още докато бях със затворени очи, виждам Господа Исуса, който, обърнат с умилното си лице към мене, с едната си ръка благославяше жена ми, а правата си ръка имаше поставена върху една риба с един хляб отдолу, тоже за благословение. След една минута време този зрак се изгуби и виждам св. Георги на коня си и с копието иска да ме промуши. И двата зрака се повториха в същото си време. Прочее, чакам Господ, който работи в моята душа, да ми даде сила и крепост за нов подвиг.
към текста >>

След една минута време този зрак се изгуби и виждам св.
И при това почувствах силното магнетическо действие на вятъра, който излиза от челото ми. Така щото, оттогази и досега, двете точки на короната на главата ми, които означават надежда186, са силно раздразнени, и то дотолкова, че ми се струва, че [в]се горят с кезап. Това, днес особено, е непрекъснато. Преди този сън на 13.12., видях един зрак. Заранта на 3.12.1904 г., петък, през този ден, като се събудих и исках да стана от леглото, но още докато бях със затворени очи, виждам Господа Исуса, който, обърнат с умилното си лице към мене, с едната си ръка благославяше жена ми, а правата си ръка имаше поставена върху една риба с един хляб отдолу, тоже за благословение. След една минута време този зрак се изгуби и виждам св. Георги на коня си и с копието иска да ме промуши. И двата зрака се повториха в същото си време. Прочее, чакам Господ, който работи в моята душа, да ми даде сила и крепост за нов подвиг. Чакам, защото няма живот без Него. При Него е много хубово.
към текста >>

И двата зрака се повториха в същото си време.
Това, днес особено, е непрекъснато. Преди този сън на 13.12., видях един зрак. Заранта на 3.12.1904 г., петък, през този ден, като се събудих и исках да стана от леглото, но още докато бях със затворени очи, виждам Господа Исуса, който, обърнат с умилното си лице към мене, с едната си ръка благославяше жена ми, а правата си ръка имаше поставена върху една риба с един хляб отдолу, тоже за благословение. След една минута време този зрак се изгуби и виждам св. Георги на коня си и с копието иска да ме промуши. И двата зрака се повториха в същото си време. Прочее, чакам Господ, който работи в моята душа, да ми даде сила и крепост за нов подвиг. Чакам, защото няма живот без Него. При Него е много хубово. Той е моят добър приятел и баща, а така също и на всички, които го дирят. За нас не ща нищо да ти кажа, чакам бъдещето да говори за всичко.
към текста >>

48. №108 (Петър Дънов)

Остави ги сами да се повдигнат на своите крака, които им са дадени.
Но в Бога измяна няма. Той е верен на Своите обещания. Желая Вий да бъдете духом спокоен, твърд и решителен. Да те не обезпокоява поведението на приятелите. Аз съм взел мерки. Остави ги сами да се повдигнат на своите крака, които им са дадени. Небето е будно, то не може да бъде излъгано. Възлагайте своите надежди на Господа, Вашия добър приятел. Любете Го, защото Той е достоен за тази Любов. Той е, Който Ви крепи, Той е, Който Ви повдига и ви ръководи. Бог преобръща всичките мъчнотии и препятствия в тоя живот да работят за добро.
към текста >>

49. №95 (Пеню Киров)

Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

50. № 98 (Пеню Киров)

Алан Кайрак (дн. с.
Киров] запитва П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“. 217 През октомври 1906 г. се изгражда първата толстоистка колония в България край с. Алан Кайрак (дн. с. Ясна поляна), на 35 км южно от Бургас. Тя просъществува до 1908 г. На 1.1.1907 г. в селото е издаден първият брой на сп. „Възраждане“, а вторият и третият са издадени в Бургас.
към текста >>

51. Речник на остарели и чужди думи

зрак (ост.) лъч светлина.
занят (рус.) зает. заря (рус.) светлинно оцветяване на хоризонта преди изгрев и след залез слънце. захире (ар.-тур.) зърнени храни земперик (пер.-тур.) езиче на ключалка. запретя, запрещавам (ост.) забранявам. зрак (ост.) лъч светлина. Тук по-скоро образ, картина; жежкост (ост.) пламенност. истий (ост.) същ, същински. инфлуенца (ит.) остро заразно вирусно заболяване, придружено с възпаление на горните дихателни пътища, с висока температура, треска; грип.
към текста >>

и практики, с които се влиза във връзка с духовете, както и с
слог (рус.) 1. Сричка. 2. Стих. снизхождение (рус.) отстъпчивост към чужди грешки или недостатъци. сподобявам (ост.) удостоявам. спиритуализъм (лат.), спиритус „дух“; Спиритуализъм е събирателно понятие, обозначаващо всички учения и практики, с които се влиза във връзка с духовете, както и с мъртвите. стидно ми е (рус.) срамувам се. стрепет (диал.) спънка. строптиливост (книж. ост.) упорит, своенравен, опърничав.
към текста >>

52. ПОСЛЕСЛОВ

За човек, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и памет.
Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения. Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров. Неговата отговорност към поколенията, педантичността му и далновидността му са изключителни. За човек, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и памет. На това се дължи фактът, че повечето от съвременните хора не могат да проследят своите корени и рода си в повече от четири поколения назад. П. Киров е надраснал всичко това и е прозрял, че тази кореспонденция ще бъде изключително важна и необходима. Той старателно си е събирал черновите от писмата, които изпраща до Петър Дънов, а получените отговори е подреждал хронологично и пазил със свещен трепет. Трябва да се отдаде заслуженото и на тези, които са наследили и запазили в отлично състояние архива на П. Киров след неговата смърт – това са Минчо Сотиров, Никола
към текста >>

53. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово, държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, – тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

54. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия.
2.03.1902 г. 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“. Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните.
към текста >>

Един ден му казвам (Учителя силно изтропа с крак): „Какво е туй от тебе?
Аз се занимавам, той пита: „Какво мнение имаш? “. Гледам го: той с другите хора приказва тъй –няма да си мърда лицето, всичко е по-весело. Като дойде при мене, се измени. Един ден му казвам (Учителя силно изтропа с крак): „Какво е туй от тебе? Говори ми, какво си си замърдал лицето? Защо искаш неща, които не разбираш? Ако е за знание, остави твоето знание! “. Той казва: „Извини! “. Докарах малко съзнанието му.
към текста >>

55. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

„Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
„Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ). 74 Богомил Н. Малджиев е свързан с методистката общност в Русе. Известно е, че той има няколко издадени проповеди. Печатница „Малджиев“ започва да работи в самия край на ХІХ в., като за периода
към текста >>

По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година (за М. Казакова вж. и бел. № 12). По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който
към текста >>

56. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека.
починал в Бургас на 15 юли 1913 г. 111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров. 112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека. 113 Христо В. Велчев 114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете- близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях, чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г.
към текста >>

Узунов дава кратка характеристика за Д.
Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше.
към текста >>

57. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА -11 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н.
към текста >>

58. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог, „Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,
Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог, „Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907- 1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.
към текста >>

59. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов. 146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов. 147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението. Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г.
към текста >>

60. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
към текста >>

61. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

Алан Кайрак (дн. с.
Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“. 217 През октомври 1906 г. се изгражда първата толстоистка колония в България край с. Алан Кайрак (дн. с. Ясна поляна), на 35 км южно от Бургас. Тя просъществува до 1908 г. На 1.1.1907 г. в селото е издаден първият брой на сп. „Възраждане“, а вторият и третият са издадени в Бургас.
към текста >>

62. ПРЕДГОВОР

По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите.
към текста >>

Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици.
Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г.
към текста >>

- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово.
към текста >>

След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа.
Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
към текста >>

Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа.
По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени.
към текста >>

По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.
Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите.
към текста >>

Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици.
Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г.
към текста >>

- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово.
към текста >>

След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа.
Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
към текста >>

Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа.
духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени.
към текста >>

63. 01 ПИСМА до Пеню Киров

Ето небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната заря на Истината ще ви озари и просвети с небесната виделина.
Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде. Ето небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната заря на Истината ще ви озари и просвети с небесната виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте из помежду избраните, които Господ ще призове, да Му служат всякога. Този свят и нечестивите му дела ще бъдат изгорени с Небесен огън. Земята от мине ще се засели с праведни, които ще царуват с Господа. „Гледах в нощните видения и ето един, като син человечески идеше с облаците небесни." Дан. 7,13. Ние имаме да благодарим на Господа Бога Нашего, че ни е открил Своята Истина в Своето свято Слово и ни е избрал да станем Негови чада.
към текста >>

64. 43 ПИСМО

Но каквото и да прави, на неправдата й са къси краката, тя почива на пясък.
Почти всички са изложени на изпит. Дяволът не стои и той работи усърдно за своето дело. Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа. И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама. Но каквото и да прави, на неправдата й са къси краката, тя почива на пясък. И той сам ще се убеди един ден, че Бог поругаем не бива. Този, Който ръководи живота, познава добре мислите на всички. На фараона казва: „За това те подигнах, да покажа славата Си на бъдещите поколения". Несъмнено ще се случи нещо важно наскоро. Това е вярно.
към текста >>

65. 50 ПИСМО

Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута.
Вършете Господнята Воля, според както ви е открита, и не бойте се. Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призовал в живот и виделина. Ний ще Му служим според както ни учи сега. Ний сме чули Негова глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал в нас. Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка. Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа от горе все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на лукавия да ухищрява. Вий знаете, спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
към текста >>

Вий знаете, спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа от горе все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на лукавия да ухищрява. Вий знаете, спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака. Но Онзи, Който е с мене, е по-силен. Господ е победител, Той е възтържествувал. Той ще ни изведе победоносно докрай всинца ни. Моята радост е вие да растете в благодат и сила, да сте разумни и мъдри във всичко. Надявам се всички да сте здрави и тялом, и духом.
към текста >>

66. 82 ПИСМО

Остават сами да се повдигнат на своите крака, които им са дадени.
Но в Бога измяна няма. Той е верен на Своите обещания. Желая ви да бъдете духом спокоен, твърд и решителен. Да те не обезпокоява поведението на приятелите. Аз съм взел мерки. Остават сами да се повдигнат на своите крака, които им са дадени. Небето е будно, то не може да бъде излъгано. Възлагайте своите надежди на Господа, вашия добър приятел. Любете Го, защото Той е достоен за тази Любов. Той е, Който ви крепи, Той е, Който ви повдига и ви ръководи. Бог преобръща всички мъчнотии и препятствия в тоя живот да работят за добро.
към текста >>

67. 91 ПИСМА до Мария Казакова

„Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".
към текста >>

68. 95 ПИСМО

В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов! Тя дълго търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея. Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя. И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава. В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота. Това е то семето, което расте у нази и което трябва да се сее, това семе на живота, което Господ нарича своето Слово. Това, което ви казвам, ви е ясно. Ще усещате колко е добро и радостно да бъдем ръководени от Бога. Вярата ви ще укрепне, животът ви ще се възобнови. Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага.
към текста >>

69. 107 ПИСМО

Другите неща са от второстепенен характер.
Варна, 10. IX. 1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви от 4-и т. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.
към текста >>

70. 111 ПИСМО

Вий ме запитвахте за някои неща от интимен характер.
Съобщи ми, че сте му писали. Той добре се ръководи. С г-н Георгиев и Голов начесто се срещаме. Те ви поздравляват. Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство. Вий ме запитвахте за някои неща от интимен характер. Това постепенно ще ви стане ясно. Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите. Моето желание е вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи, тогава много неща ще ви станат ясни, които с человечески език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва вашето повдигане. Да познавате Бога, извора на живота, това е върховната цел на живота.
към текста >>

71. 128 ПИСМО

На слепите дава знание, на хромите крака.
Бог всички люби и всяко едного води по особен път. Високи са Неговите мисли и неизследими Неговите пътища. В тъмнината създава виделина; в хаоса порядък; в ада спасение. Той е Господ, благословен от веки. Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава знание, на хромите крака. Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповаващите на Него. Само Той е вседостатъчен да задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца. Прочие, бъдете съвършени както е Отец ваш.
към текста >>

72. 147 ПИСМО

Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя.
Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-весело. В осъществяване на вашето желание с Е. види се ще трябва още да чакате. Прегледах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години без баща, без майка, домашните му чувства добре развити, обаче умствено средно стои. Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя. Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
към текста >>

Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер.
Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи. Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества.
към текста >>

73. 149 ПИСМО

Развивайте душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и облагородявайте характера си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството.
Люб. И. Получих твоето писмо. Аз ми е приятно, като виждам, че ти и Е. правите добри усилия да използувате благата, които от горе ви се изпращат. Вървете напред, този път е пълен с неизчерпаеми блага и богатства. Развивайте душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и облагородявайте характера си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството. Като минете през изпита, да станете достойни за призванието, към което и двама ви приготовляват. Аз мисля да дойда в Търново, но то ще бъде малко по-сетне. Вярвам да сте останали доволни от идването на Бъчваров и Керемидчиев. Предайте добрите ми пожелания на целия кръжок. Спънките, които спъват добрия вървеж, ще ги отстраним.
към текста >>

74. 156 ПИСМО

Скромна по характер.
Люб. г-жо Е. И. Писмото ви получих. Поменатата книга ЖИВОТЪТ НА ИСУСА имам предвид да я дам да се подвърже и като й турят премяната, ще ви я изпратя да ви гостува. Надявам се да останете доволни. Тя не е някоя бъбрица. Скромна по характер. С нея ще се разберете. Тя носи мисли на велико минало. За събитията, които стават, няма защо да се безпокоите. Работите ще се уредят по най-добрия начин. От горе засега имат пред вид МИРА И НАПРЕДЪКА НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
към текста >>

75. 163 ПИСМО

Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си.
Думата „живот" има значение в себе си. Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога. Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина. И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка.
към текста >>

76. 192 ПИСМО

В усилните времена се показва и изпитва человешкият характер.
София, 25. X. 1915 г. Любез. Е. И. В усилните времена се показва и изпитва человешкият характер. Само при такива условия се проявява человешкият Дух. Мъчнотиите в живота са повдигающата Божествена ръка. Който не разбира Истината, той се самозаблуждава. Бъдещето е светло. Пред человешката душа стоят великите възможности на чистия живот.
към текста >>

77. 251 ПИСМО

Бъдещите събития ни носят други работи от друг характер.
Онзи, Който ръководи съдбините на тоя народ, бодърствува и пред Негова взор нищо не се пропуща. Той ще сведе всичко към добро и тогава всички ще познаят, че Господ е всесилен да стори всичко, което Той желае. Ний гледаме засега да смекчим до известна степен кармическите причини на миналото и да отклоним новите кармични сплитания. Атмосферата, която е станала малко тежка, ще се измени, ще дойде Божественото проветрение, ще подухнат топлите южни ветрове на Любовта и всичко ще си влезе наново в реда. Бъдете уверени, развязката иде и Господ ще тури край засега и ще обърне нов лист. Бъдещите събития ни носят други работи от друг характер. Гледайте с вяра, в която е осъществяването на бъдещето И това бъдеще е светло и поне аз така гледам не по предположение, но тъй както стоят събитията пред моите очи И може ли да излезе зло, когато Господ работи. Не, то не е било и никога няма да бъде. И всякога ще чувате да казва природата (...) и всичко в нея и видя Господ, че всичко, което прави и е направил, че е добро. Може да има временни страдания, но те са само мярка на благата, които стоят зад тях. Аз бих желал не само вий, но целият този народ да се проникне с мисълта, че Господ е с него.
към текста >>

78. 256 ПИСМО

За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство.
Има закони в природата, които по своя замах и обмисленост съставляват нещо велико от творческия принцип на Бога. България минава през най-благословения път на Божието Царство. Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител на света. Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и възкресение, има слава, има сила, власт и венец на радост от Оня, Който наблюдава съдбините. По-добре е да умре някой и възкръсне, отколкото да се сплуе в грях. За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство. И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни синове, достойни служители на Неговото Царство. Да ви не смущават вестникарските празнословия. Сега има думата Нашият Господ и Той ще я каже на своето време. Не се съмнявайте, сега сме много добре. Ний избрахме най-малкото зло.
към текста >>

79. 271 ПИСМО

И знанието, което е вътре, ще се преобърне на тъмнина и всичкият живот вън ще стане мрак, в който духът ще се лута.
Пътят е за хора по-подигнати духовно. Царството Божие не е за невежите. То е за чистосърдечните, светлите умом, крепките духом. Защото светило на душата е сърцето и ако сърцето е чисто, то всичката душа светла ще бъде, и ако душата е светла, то умът ще бъде възвишен да схване Истината, която показва пътя на живота. И ако сърцето е нечисто, то всичката душа тъмна ще бъде и умът ще стане по-мрачен. И знанието, което е вътре, ще се преобърне на тъмнина и всичкият живот вън ще стане мрак, в който духът ще се лута. Следователно невъзможно е человек да се движи в две противоположни посоки, защото всяка една изключва другата. Доброто изключва злото и злото - доброто. Человек, който иска да се саморазвива, да се повдига духовно, трябва да остави всяко предубеждение настрани и да се завземе духом да служи на Господа. Казано е, че Царството Небесно е на смирените духом. И земята ще се даде в наследство на кротките.
към текста >>

80. 269 ПИСМО

Вие имате много добри черти във вашия характер и тях трябва да обработвате.
Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото име да се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти във вашия характер и тях трябва да обработвате. Защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много остатъци от миналото, които, ако не дадете място, доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение и развито подражание и с художествен вкус, но сте и человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаба надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва, трябва първо да седне и да премери силите си и да види дали може да издържи воюването.
към текста >>

81. БЕЛЕЖКИ

Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят.
5. На 8 октомври 1898 г. Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие". 6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на братството. 7. Спиритизъм, лат. Spirit - дух. Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят. В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси.
към текста >>

спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа.
Spirit - дух. Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят. В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси. В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики. Почти всички първи ученици са имали развити окултни способности, а някои от тях са били и медиуми. В писмо до Мария Казакова от 10 декември 1900 г. Учителя пише, че спиритическите явления „разкриват скрити неща и ни запознават със света, за който се подготвяме".
към текста >>

След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси.
Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят. В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси. В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики. Почти всички първи ученици са имали развити окултни способности, а някои от тях са били и медиуми. В писмо до Мария Казакова от 10 декември 1900 г. Учителя пише, че спиритическите явления „разкриват скрити неща и ни запознават със света, за който се подготвяме". Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки.
към текста >>

В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики.
В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси. В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики. Почти всички първи ученици са имали развити окултни способности, а някои от тях са били и медиуми. В писмо до Мария Казакова от 10 декември 1900 г. Учителя пише, че спиритическите явления „разкриват скрити неща и ни запознават със света, за който се подготвяме". Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки. Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци.
към текста >>

Ще си позволим да цитираме някои пасажи, за да се получи известна представа за характера на Разговорите и да бъде съдържанието на писмата по-ясно, но духа и дълбочината на посланията могат да бъдат възприети само в тяхната цялост. (Вж.
Всичките живи добродетели са зад гърба ми." (24 декември 1922 г.) 11. Първата среща се е състояла на 6 април 1900 г. във Варна. 12. „Седемте разговора" са от изключително значение за развитието на учението и работата с учениците. Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото. Ще си позволим да цитираме някои пасажи, за да се получи известна представа за характера на Разговорите и да бъде съдържанието на писмата по-ясно, но духа и дълбочината на посланията могат да бъдат възприети само в тяхната цялост. (Вж. „Литература", 9 и 17.) Разговор първи, 25 юни 1900 г. „Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко? Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа?
към текста >>

82. Влиянието на Слънчевата Енергия

В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към левия крак и после по десния крак и по дясната страна се качва нагоре.
Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателният полюс е чувствителността, чувствата, а положителният – мисълта. В човешкия организъм мозъкът е положителен, а симпатичната нервна система е отрицателна. И в космоса е аналогично. В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към левия крак и после по десния крак и по дясната страна се качва нагоре. Такова електро-магнитно течение има и около всеки орган. Например по дясната вежда минава положителна енергия. Тя от там се извива и се спуща под дясното око, където се превръща в отрицателна енергия. От там се качва над лявото око и там е вече отново положителна. След това се спуща под същото око като отрицателна енергия.
към текста >>

83. Сегашното положение на човечеството

И когато пророкът казал това мощно слово за Духа, според както му било казано, той видял, че всичкото това множество станало на краката си като голямо войнство и тръгнало напред.
И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят? “ А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега тия кости да се съберат“. – Пророкът казал и след това в своето видение вижда, че тия кости почват да се събират кост с кост, сетне започват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми. Тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега да дойде Духът“. И когато пророкът казал това мощно слово за Духа, според както му било казано, той видял, че всичкото това множество станало на краката си като голямо войнство и тръгнало напред. Съвременното човечество наподобява на тия сухи кости. Те са разхвърляни по цялото лице на Земята, без никаква вътрешна, тясна връзка и между тях постоянно има стълкновение от движението на земните бури. За това те питат сега: „Защо е това стълкновение между нас? “ Отговаряме: „Защото няма никаква връзка помежду ви“. Тия кости са подобни на есенните листа, които вятърът постоянно отвява и тласка във всички посоки.
към текста >>

Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство.
“ И пророкът отговаря: „Може, Господи, ако Ти кажеш“. И този живият Господ казва на пророка: „Изкажи тогава мощното слово в Моето име“. И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тия кости да се събират и организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа. Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа.
към текста >>

На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу.
И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тия кости да се събират и организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа. Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират, и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите – кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта – в коя посока да се движи, нито на Духа – как да слезе.
към текста >>

Всички вие ще станете на краката си като едно цяло и ще познаете, че сте пратени да бъдете свободни и да работите и служите за благото на всички“.
И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество – законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин на работа. Пророкът на новите времена пита: „Тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? “ Природата и разумният живот му отговарят: „Могат“. И той произнася вече мощното слово: „Сухи кости от цялото лице на Земята, от четирите ѝ краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът на великото иде и той ще влезе във вас! Всички вие ще станете на краката си като едно цяло и ще познаете, че сте пратени да бъдете свободни и да работите и служите за благото на всички“.
към текста >>

84. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля.
Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния.
към текста >>

85. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря ѝ; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря ѝ; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря ѝ ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще я има.
Съвременните общества в замяна градят други градове, които ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството – не, такава е участта на всички онези стари народи, които не са разбрали още този велик Божествен закон. А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните, и другите в даден момент извършват велики работи за този организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря ѝ; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря ѝ; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря ѝ ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще я има. Този закон гласи: от Доброто добро излиза и от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината – благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейният въздух е покварен и дъното ѝ е наслоено с грамадни утайки. И тогава казваме: „Размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт ще дойде живот за вас“. Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно човек да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо?
към текста >>

Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта – неговата сила, умът – направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.
Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали, или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да се приложат навсякъде – във всички области на живота. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта – неговата сила, умът – направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.
към текста >>

86. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

И методите на живота са станали нецелесъобразни, поради което приложението на тия методи не дава никакъв практически резултат.
Идването на шестата раса Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи. Днес виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да изразходват своята материална и духовна енергия в безполезни постижения. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, пълна с отрови, заразителни миязми. И методите на живота са станали нецелесъобразни, поради което приложението на тия методи не дава никакъв практически резултат. В това отношение съвременните европейски народи приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове, и последните от година на година се увеличават все повече и повече. Постига ли се целта с това отлагане? – Не! Защото така дълговете стават непосилни и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образецът, който ни е дала природата.
към текста >>

Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха.
Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото.
към текста >>

87. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците.
към текста >>

Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде.
Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът.
към текста >>

Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека?
За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него.
към текста >>

88. Повече светлина

Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
Това е така по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколкото те са способни да възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцедентална математика, с която малцина са запознати и за която се изискват формули и време, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани: ще си послужим с това, което е по-ясно. За пример: там, където присъствува червената светлина в своето най-ниско проявление, животът е в по-низка проява. Всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му.
към текста >>

Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид – малодушие.
А в нечист вид произвежда съхнене – и физическо, и психическо. Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждение, в чувства. А в нечист вид: непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид – малодушие. Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види, какво възпитателно влияние оказват червените цветя, сините, тъмносините и прочие. Ако хората знаеха законите на действието на цветовете, те можеха да се възпитават чрез тях. Всяка мисъл произвежда особен цвят. Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвежда във вътрешния мир на читателя.
към текста >>

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни.
Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни. И право е казал пророкът на миналото, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Дошло е време, когато всички трябва да действуват по този начин.
към текста >>

89. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува.
към текста >>

В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата.
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби. Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“.
към текста >>

И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея?
Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби. Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране.
към текста >>

90. Към великата цел.

Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човек е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на Закона на Любовта.
Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното само да намерим почва, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага ѝ е нужна, за да може да поникне и расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и даде плод. От качеството, именно, на тоя ѝ плод, ще се определи отношението ѝ към оногова, който я е посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя – той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човек е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на Закона на Любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и във вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, та всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но излишъците трябва да се изхвърлят навън. А за да може да схване човек тоя широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно човек е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчна система, чрез която умът действува и направлява всичките процеси в тялото.
към текста >>

91. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места.
Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили?
към текста >>

Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран?
В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония.
към текста >>

92. ***

Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор.
ТОЙ ИДЕ! Ручеят, който шумоли до тебе, ти говори на своя език. ТОЙ ИДЕ Вслушай се в тихата светлина на звездите. Те говорят тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовта. Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор. ТОЙ ИДЕ! Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото слънце. Отворете с радост душите си за Него! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете.
към текста >>

93. 1–50

Характер.
36 Растене. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Душата на ученика расте само в Божията Любов! 37 Характер. Ученикът има характер, когато не изменя Любовта си. Мени ли я, той няма Любов. 38 Свобода. В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога.
към текста >>

Ученикът има характер, когато не изменя Любовта си.
Растене. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Душата на ученика расте само в Божията Любов! 37 Характер. Ученикът има характер, когато не изменя Любовта си. Мени ли я, той няма Любов. 38 Свобода. В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир.
към текста >>

94. 50–100

С нея ти разработваш и градиш своя характер.
Това Бог сам прави. „А тям Бог откри.“ 89 Пази. Пази Свободата, която Бог ти е дал. С нея ти разработваш и градиш своя характер. 90 Мото. Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му! 91 Своя живот.
към текста >>

95. 150–200

Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро.
С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169 Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170 Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171
към текста >>

Ученикът всякога трябва да удържа обещанието си, за да развие устоите на своя характер.
Ученикът трябва да бъде чист. – Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! 191 Обещанието. Ученикът всякога трябва да удържа обещанието си, за да развие устоите на своя характер. 192 Бог. – Не бой се! Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра отрада.
към текста >>

Макар да дойдат противоречиви условия, той не губи характера си.
195 Хармония. Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си. Това е съзвучието между мислите, чувствата и постъпките. Това е вътрешната музикалност, която изпълва душата на ученика. Макар да дойдат противоречиви условия, той не губи характера си. 196 Влиянията. Ученикът избягва влиянието на преходния свят, додето укрепне. 197 Правилно разбиране.
към текста >>

96. 200–250

След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на Посвещението!
Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине, и я мине до край. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ – дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на Посвещението! 202 Съмнението. Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно. 203 Съмнението.
към текста >>

С краката си ученикът ще отиде при Доброто; с ръцете си ще го направи; а с устата си ще го каже.
Те са резултат на силно смущение и притеснение. Ученикът трябва да бъде много тих всякога. – За него не трябва да има изненади. 227 Доброто. С краката си ученикът ще отиде при Доброто; с ръцете си ще го направи; а с устата си ще го каже. И трите свята трябва да вземат участие в Доброто: физическият, ангелският и Божественият. 228 Главата. Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена. Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения.
към текста >>

97. 250–300

Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие характер, който да устои на смъртта.
Писаните закони. Законите и правилата на ученика са писани вътре в него. Отвън той няма никакви писани закони. 286 Страданията. Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие характер, който да устои на смъртта. Мислено преживей страданията на Христа; тогава ще се калиш в тях. При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. – Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов! 287
към текста >>

Характер.
Мислено преживей страданията на Христа; тогава ще се калиш в тях. При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. – Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов! 287 Характер. Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер. Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави Учителят му да го оправдае, ако намери за добре. 288 Страданието на ученика. Най-строгият съдия е вътре в самия човек.
към текста >>

Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер.
При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. – Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов! 287 Характер. Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер. Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави Учителят му да го оправдае, ако намери за добре. 288 Страданието на ученика. Най-строгият съдия е вътре в самия човек. Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал.
към текста >>

98. 350–400

Практическо приложение.
Стабилност. На земята всичко се мени, всичко е преходно. Ученикът трябва да се държи за нещо постоянно. Той е силен, когато има една основна идея, която е неизменна в него при всичките условия на живота. 357 Практическо приложение. Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот. Трябва да знае кои средства да подбере и как да ги използува. Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея, и когато тя го прочете, ще научи целта на своя живот. 358 Любовта.
към текста >>

99. 400–450

Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер.
Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415 Естественост. Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер. 416 Учение. Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика!
към текста >>

100. 450–500

Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си.
Силните преживявания. Силните преживявания на ученика трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън. Тогава той се ползува. 495 Дълбочина. Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си. Без нея той не може да устоява. Тя е необходима за характера му; тя носи свежест. Дълбочината – това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни. Интензивност – това е четвърто измерение вече.
към текста >>

Тя е необходима за характера му; тя носи свежест.
Тогава той се ползува. 495 Дълбочина. Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си. Без нея той не може да устоява. Тя е необходима за характера му; тя носи свежест. Дълбочината – това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни. Интензивност – това е четвърто измерение вече. 496 Добрият ученик.
към текста >>

НАГОРЕ

0.072781085968018