Търсене в текстове за 'Разсъдък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността.
Безсилни са и неискрените, фалшиви тонове на нашата молитва за мир, излизаща от окървавената ни земя. Мир! Кой може да моли за мир? Само ония, които са готови да се отрекат; човеците с тиха душа, които са познали безсмъртието, които не търсят вечното в нещата на краткия момент. * Духовен живот, това е освобождение на съзнанието. Когато ние достигнем такъв живот, ще открием непосредствен достъп към душата. До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността. Когато тази завеса се повдигне, ние ще се докоснем до неговата вечна същина, която е ненаказана красота. Някои търсят доказателство за духовните истини в външните неща. Други се втурват към опознаване и досег до някои свръхчувствени явления, но тия последните ни водят толкова към истината, колкото думите на един речник ни въвеждат в поезията. Духовия живот е освобождение на съзнанието. Превод от немски
към текста >>

2. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък.
За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят. но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории.
към текста >>

3. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но когато тия факти се оказват в явно противоречие с официалните схващания, то учените с един явен консерватизъм, с един непростим предразсъдък, отхвърлят тия факти, вместо да ги проучат и изяснят.Такъв беше случаят с френологията на Gall, която за дълго време беше осмивана от учените на времето си.
„Толкова по-зле, казваше един французин, за фактите, ако те не отговарят на теорията". Но да се отрече фактът, това още не значи да изчезне и самия факт сам по себе си. Но при днешното положение на знанието, ние вече решително можем да кажем: Толкова по-зле за теорията, ако тя не отговаря на фактите. При наличността на това положение става ясно, защо новите мислители и учени говорят вече за ново ориентиране в разбирането на живота. Това ново ориентиране се налага с една желязна необходимост, тъй като средствата на досегашната материалистична школа, както и на спиритуалистичната школа взети поотделно се оказаха далеч недостатъчни да придружават събитията в живота и фактите на природата. Но когато тия факти се оказват в явно противоречие с официалните схващания, то учените с един явен консерватизъм, с един непростим предразсъдък, отхвърлят тия факти, вместо да ги проучат и изяснят.Такъв беше случаят с френологията на Gall, която за дълго време беше осмивана от учените на времето си. Трябваше цялата френска преса да нададе вик на протест срещу това нехайство на учените, за да се съгласи най-после френската академия на науките да назначи комисия, която да изучи теорията на Gall, която комисия по-късно откри физиологията на мозъчните центрове. Такъв беше случаят и с изследванията, направени с лесковата пръчка в Франция. И тук същият консерватизъм спрямо множеството факти, които учените небрежно класираха като „ненаучни". И пак протести на пресата, пак дълги спорове и колебания, пак комисии... Но все пак, най-накрая комисия класира опитите и се добра до много ценни резултати. Такъв беше случаят даже и с Айнщайн, когато изказа своята теория за относителността.
към текста >>

4. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък.
Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка. Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент. Идва и си отива.
към текста >>

5. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Религиозен е по разсъдък и по чувство.
Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат.
към текста >>

6. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато на неговия разсъдък се дава картина от висшите светове, тя не остава безплодна за него, даже ако в начало това е само повествование за висшите факти, съзерцанието на които не е достъпно още за неговото собствено зрение.
Рудолф Щайнер Пътят на познанието Познанието може да го получи всеки човек. Понеже човек е мислещо същество, той може да намери пътя на познанието само тогава, когато излиза от мисълта. Когато на неговия разсъдък се дава картина от висшите светове, тя не остава безплодна за него, даже ако в начало това е само повествование за висшите факти, съзерцанието на които не е достъпно още за неговото собствено зрение. Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят. Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава. В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното. Но в основата на мисълта лежи жива сила.
към текста >>

7. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата?
Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен.
към текста >>

8. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано.
Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа. Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите. Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст.
към текста >>

9. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването.
202 стр. 1927 год. 6 . 50 мк. СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода. - Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото. Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието.
към текста >>

10. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това, което изискваме от вас, е: да можете сами да се осланяте на вашия здрав разсъдък.
(продължение от книга 4) "Крачи напред и расти, за да станеш скоро сам помагач, вместо такъв, който се нуждае от помощ ". КАК ДА СТАНЕМ ГОДНИ Способност за различаване Ние не се нуждаем от кукли или от хора, които не притежават способност та да различават. Ние се нуждаем от съработници, които самостоятелно могат да работят. Ние желаем да действаме общо и затова вие трябва да развиете в себе си познанието, кое е важно и кое второстепенно. Често ще изпитваме ние вашия здрав човешки разум, защото трябва да се научите да бъдете самостоятелни, за да можем нещо да ви доверим. Това, което изискваме от вас, е: да можете сами да се осланяте на вашия здрав разсъдък. Трябва да се научите, че само вие самите трябва да решавате, какво има да върши или да не върши личността и по какъв начин. Знайте, че в нищо не принуждаваме нашите ученици. Бъдете сигурни, че което вършите, вършите го по вашето най-добро знание и желание - и тогава го правете - даже ако това е противоположно на нашите изрични желания. Защото даже и вашата вяра в нас не трябва да потиска собствената в вас живуща сила. Самостоятелната мисъл трябва да бъде тъй силно развита, че винаги грижливо и съвестно да различавате преди да говорите, действувате или даже да мислите.
към текста >>

11. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим.
Това е великата нужда на днешното време. Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да съдим е нашият. Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто. Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас. Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта. Божествения закон е любовта. Божествената правда е любов — те двете са едно. Любете винаги; оставете правдата на нас. (Продължава)
към текста >>

12. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всеки един ден е загубен, в който вие не сте употребили разсъдъка си и не сте го довели до една по-добра форма, за да бъде използуван от Нас и от Него.
Чрез концентрация на мисълта ще можете да достигнете Божеството в себе си. Концентрирайте се върху туй, което правите, чувате, учите или четете. Мощта на мисълта е голяма. Използувайте я сега съзнателно за Него. Употребявайте я винаги, за да помагате на света. Всеки един ден е загубен, в който вие не сте употребили разсъдъка си и не сте го довели до една по-добра форма, за да бъде използуван от Нас и от Него. Мълчание Делата ви трябва да покажат стъпалото, на което стоите, а не думите ви. Научете се да мълчите. Малко говорете и помагайте на хората. Това са нещата, които ученикът на Учителя трябва да научи. Вие не можете да бъдете нам орган, докато не разберете и приложите уроците на мълчанието до съвършенство.
към текста >>

13. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бина - Разсъдъка (мисълта) 5.
Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително. Названията им са следните: 1. Адонай или Бог. 2. Йехида - Мировата душа (безименна същина). 3. Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4. Бина - Разсъдъка (мисълта) 5. Нефеш - Душата (съзнанието). 6. Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7. Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8. Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух.
към текста >>

Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума).
В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът.
към текста >>

Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби.
За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
към текста >>

По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности.
Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама.
към текста >>

Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание.
* Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш?
към текста >>

властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н.
към текста >>

Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка).
С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах?
към текста >>

Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно.
С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления.
към текста >>

като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга.
В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган).
към текста >>

Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

14. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И за зрящото око, за будния разсъдък Творецът се открива във всичко, което той е създал.
Просто оттам, че същата сила, която ни е дала живот и дихание, е създала и цветята. Всичките творби на природата са създадени по един чудесен план. Всяка една показва своето особено назначение и всяка е пригодена за своята задача. Нищо във вселената не е без отношение. Отделното стои в определено отношение към цялото. И за зрящото око, за будния разсъдък Творецът се открива във всичко, което той е създал. И това, което се следва да правим ние, които сме потопени в един свят на красота и чудеса, това е, с радост, смела решителност, с воля да постигнем целта, която се крие у нас. Трябва ли ние, които толкова много получаваме, да се не доверяваме на силата, която е извор и начало на нашия живот? Да се не вслушваме ли в творческата душа, която ни ръководи с нежна ръка и толкова ни е поучавала – в радостната сигурност на едно бъдеще. До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел. И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица.
към текста >>

15. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той се счита като предразсъдък.
Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства.
към текста >>

16. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав.
Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов.
към текста >>

Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби!
Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта.
към текста >>

17. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тактът играе у тях една много по-голяма роля, отколкото знанието; въображението играе по-голяма роля, отколкото хладния разсъдък.
Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките. Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип. Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове. Също детето е една художествена творба и правилно възпитание на детето е едно даване на форма, стоящо в близко сродство с моделирането на мрамора или хармонизирането на една музикална работа, (при което неможе, за жалост, да не се отбележи, че толкова много деца, зле възпитани, остават през целия си живот една лоша художествена творба!) . . . Сравнително рядко се намират възли по пръстите н женската Ръка, което ще рече, че логиката и тънката (острата) мисъл не е тяхно качество. Тактът играе у тях една много по-голяма роля, отколкото знанието; въображението играе по-голяма роля, отколкото хладния разсъдък. От друга страна, обаче, също тяхната способност за вътрешно чувстване, тяхното схващане по чувство на едно какво да е положение или на един човек, стои много по-горе от същата способност у мъжа. Различават се два главни класа: жени с големи и жени с малки палци. Жени с големи палци са повече интелигентни, отколкото чувствени. Те запазват във всички неща яснотата на мисълта. Те не са никак дребнави, също никога кокетни и игриви.
към текста >>

Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление.
И често, Те проявяват склонност към приятно и леко изживяване на нещата, нещо, което може да открие най-приятните страни на живота. Със своят мек характер, Те са една сърдечна постеля за отрудения съпруг. Ако към малкия палец, типът на пръстите бива ъглест (четвъртит), тогава имаме редовната, точната домакиня, която държи на чистотата и финността на всички неща. Е ли типът на пръстите лопатовиден, тогава имаме любов към дейност, практична мисъл и любов и разбиране към животните. Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите.
към текста >>

„Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка.
Ако към малкия палец, типът на пръстите бива ъглест (четвъртит), тогава имаме редовната, точната домакиня, която държи на чистотата и финността на всички неща. Е ли типът на пръстите лопатовиден, тогава имаме любов към дейност, практична мисъл и любов и разбиране към животните. Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите. Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие.
към текста >>

18. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пръсти Как ще примирите следните два типа хора: единият – човек на трезвия разсъдък, реалист, поклонник преди всичко на полезното и практичното, другият – човек на чувствата, с живо въображение, поетичен, идеалист, който се стреми преди всичко към приятното и красивото.
Пръсти Как ще примирите следните два типа хора: единият – човек на трезвия разсъдък, реалист, поклонник преди всичко на полезното и практичното, другият – човек на чувствата, с живо въображение, поетичен, идеалист, който се стреми преди всичко към приятното и красивото. Погледнете ръцете им. Ръката на първия е средна големина – четириъгълна, „квадратен тип”, както я наричат хиролозите, с ъглести „квадратни” пръсти, повече или по-малко възлести. Ръката на втория е „коническа”, заострена. Пръстите – изящни, без възли, „конични". Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра, макар с не дълъг палец, ту по-плътна с по-широка длан и дълъг палец.
към текста >>

19. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита.
Представете си сега, че у този човек настъпи едно напрежение по посока на означената ос, предизвикано, да речем, от накърняване на неговите лични чувства. Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта.
към текста >>

20. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък.
Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения. Той прави родения хитър, приказлив, зает и неспокоен. Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висшата красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата.
към текста >>

21. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични календари и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато.
Интересни са наблюденията, които са правени във връзка, например, със сеченето на дървета, предназначени за строителен материал. Оказва се, че дървета, отсечени при пълнолуние, трудно съхнат и дори по някой път бързо загниват. Напротив, материалът от дървета, които са сечени няколко дни преди новолуние или при новолуние, съхне добре и не загнива. Това е, без съмнение във връзка с циркулацията на соковете в растенията, която е подчинена на луната, както са подчинени на нея и всички ритмични процеси в природата, в това число и приливите и отливите. Но в тази статия аз няма да се спирам върху астрологичното обяснение на тия явления, защото тя има за цел да засегне само бегло въпроса за ролята, която играе луната в стопанския живот на народа, а също и да наведе читателя на мисълта, че областта на приложната астрология открива широко поле за експерименти. Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични календари и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато. Това старо злато за нас е ценно, то е което ни интересува и ако го вложим в съкровищницата на съвременното знание, ще изгубим ли нещо? Г.
към текста >>

22. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата с словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците.
Ала еднаот най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурий, изразявайки негли най-типичната му функция – разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът. респ. журналистите, така силно белязани от Меркурий, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата с словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на "Меркурий", сир. на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание". Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурий принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията, и които работят. следователно, с съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства.
към текста >>

23. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор.
Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци.
към текста >>

Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека.
Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
към текста >>

Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина.
към текста >>

24. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но за да имаме по-скорошното тяхно овладяване, ще трябва хората на науката да напуснат своя догматизъм да станат по-свободни и да не се боят толкова от „окултното", което те таксуват като предразсъдък или шарлатанство; ученият трябва да е наистина свободен от всички предразсъдъци, а най-вече от тези в самата наука.
Ние сме пред указанието на една скрита в природата сила с явленията на т.н. багетьори или рутенгенгери – откриватели на води и залежи от руди и др. чрез специална изрязана пръчка от леска или друго дърво, а може и метална. Фактът на това явление е неоспорим и академиите на науките почват да се занимават сериозно с него. Скритите сили, които ни заобикалят, малко по малко ще се разкрият на човека, за да обогатят неговата мощ и за да правят по сигурен и по-охолен неговия живот. Но за да имаме по-скорошното тяхно овладяване, ще трябва хората на науката да напуснат своя догматизъм да станат по-свободни и да не се боят толкова от „окултното", което те таксуват като предразсъдък или шарлатанство; ученият трябва да е наистина свободен от всички предразсъдъци, а най-вече от тези в самата наука. Само така светът ще се разтвори целият пред него". Желязната епоха си отива Знае се, че най-търсеният и употребяван метал в техниката беше желязото. Но напоследък алуминият и магнезият почнаха да го заместват все повече, понеже имат някои предимства, между които е и лекотата им. А добиването на алуминия е много лесно, понеже той е един от много разпространените елементи в природата. Производството на алуминия ще се увеличи още повече, понеже съветските учени са намерили начин за добиване на алуминий много евтино от лесно достъпни материали.
към текста >>

25. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тая форма на разума, която познаваме, е само един вид от чудната дарба, съставена от способността да схва¬щаме действителността, от разсъдъка, от волята, от вниманието, от интуицията и, може би, от ясновидството".
Често явилият се мълчи, а понякога говори и известява смъртта си. По-рядко ясновидецът вижда на голямо разстояние една случка, един индивид, една гледка, които той описва подробно и точно. Мно¬жество хора, които не притежават дарбата на ясновидство, имат веднъж или два пъти в течение на живота си случаи на телепатично съобщение. Тия факти, които са из областта на новата наука на мета-психиката, трябва да бъдат приети такива, каквито са. Те са част от действителността. Тая форма на разума, която познаваме, е само един вид от чудната дарба, съставена от способността да схва¬щаме действителността, от разсъдъка, от волята, от вниманието, от интуицията и, може би, от ясновидството". Делата Божии. Беседи от Учителя. Стр. 414 София, 1942 година. Цена 40 лева. Може да се достави и от редакцията на спис.
към текста >>

26. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя има за цел от една страна да развие добродетелите любовта, мъдростта, истината, а от друга страна чувствата и умствените способности вяра, надежда, музика, разсъдък, въображение, творчески ум, дружелюбие да регулира честолюбието, гордостта и т.н.
По-нататък ще свързвате темите. Например, ще ви се даде да пишете: “Отношение между музиката и планинските върхове”. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите и здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате е велика. Тя има за цел от една страна да развие добродетелите любовта, мъдростта, истината, а от друга страна чувствата и умствените способности вяра, надежда, музика, разсъдък, въображение, творчески ум, дружелюбие да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способствува да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се турят на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно козмично течение, което трябва да се използува разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Изпълнението Представете си, че сте ученик в гимназията, или студент в университета, и пропадате на изпит.
към текста >>

27. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но малко по малко тъгата дала място на разсъдъка, и животът продължил.
“Учителят си замина”, с глух и пълен със скръб глас добави той. Беше 27 декември 1944 г. Завърши една велика епоха за нас, които бяхме около Учителя. Завърши една велика епоха за човешкия род.” Дните на раздяла с Учителя минавали бавно и мъчително. Без Него всички се чувствали осиротели. Но малко по малко тъгата дала място на разсъдъка, и животът продължил. И все пак, условията са се променили. На Сцената вече присъствала една нова сила - тя дала власт на хора, решили да следват високи идеи без духовна подготовка за тях. Нещо повече. тези хора, не само не желаели да се примирят с присъствието на духовното, но те решили с всички средства да го преследват и унищожат. В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила.
към текста >>

28. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца.
Де светец някой празнуват, де религиозно или политическо събитие в живота на народа, де — спомена за някой духовен фар в живота, или — надеждата за бъдещи светли дни. Без да отричаме по-малката или по-голяма фактическа стойности и разумна обосновка на някои от тях, ние бихме желали да обърнем вниманието на читателя към факта, че в живота на народа и в живота на целокупната природа изобщо съществуват празници съвършено естествени — не измислени от хората или произхождащи от някой паметен акт в човешката история — а обусловени от вечния непроменен ход на събитията в живота на природата. Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону!
към текста >>

29. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да мислим че една такава сила може да съществува, това е абсурд и предразсъдък, противоречащ на цялата ни опитност, защото ний виждаме, че всички организми, растителни и животински, растат чрез дейността на вътрешните строителни сили, действащи отвътре навън, а не чрез придаването на нещо отвън към тяхната субстанция.
Истинското щастие на човека седи в реализирането на неговите възвишени и благородни идеи! Магия Из „Наука за живота“ от Фр. Хартман. Ако вие се съмнявате в това, дали съществува магия или не, и ако желаете да видите една практическа илюстрация на нейното могъщество, отворете очите си и погледнете наоколо. Гледайте света, животните, растенията и се запитайте дали всичко това би могло да се създаде и съществува чрез някаква друга сила, освен чрез магическата сила на природата? Магическата сила не е някаква свръхестествена сила, ако под термина „свръхестествена“ вие разбирате нещо, което е отвъд или извън природата. Да мислим че една такава сила може да съществува, това е абсурд и предразсъдък, противоречащ на цялата ни опитност, защото ний виждаме, че всички организми, растителни и животински, растат чрез дейността на вътрешните строителни сили, действащи отвътре навън, а не чрез придаването на нещо отвън към тяхната субстанция. Едно семе не може да стане дърво или едно дете — човек, чрез прибавяне на материя отвън към неговия организъм. тъй както се строи едно здание, чрез поставяне камък върху камък; но живите същества растат чрез дейността на една вътрешна сила, чиято дейност изхожда от един център намиращ се вътре в самата форма. Към този център протичат най-разнообразните влияния на вселенската енергия, и от там те отново радиират към периферията и извършват работата, която гради живия организъм. Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея. Тя не може да бъде механическа сила, защото ний знаем, че всяка механическа сила изчезва веднага щом импулса, който я произвежда, престане да действа.
към текста >>

30. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници.
На всекиго ние приписваме своите недостатъци: „И той е човек като нас", без, обаче, да му приписваме своето добро. Всичко това е продиктувано от грубия човешки егоизъм и амбиция. Да си не подигне друг главата повече от околните, ще я смажат, както ония еднооки слепци от приказката, които, като видели човек с две очи между тях, викнали: „Дръжте да го уловим и да го направим като нас". И му извадили едното око. Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни. И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници. Но късно! Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовешкото изгонване на богомилите с петвековно робство. А русите плащат още оглушката, която си направиха за гласа на Толстоя.
към текста >>

31. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са привикнали да вървят в живота като марионетки, движени от ръката на властта и закона, на обичая и предразсъдъка.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Със закон или без закон Кое е необходимо – права или обич? (Н. Неделчева) Практически съвети за здравето (по беседите на Учителя Дънов) За пиенето на топлата вода Покана за записване абонати за осмата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Словото на Учителя. Двата порядка в света (По беседа от Учителя, държана на 23 август 1933 г.) Със закон или без закон „Никакви външни закони не могат да уредят живота на хората“. „Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си." Учителя Хората са привикнали, като едно голямо стадо, да бъдат водени, подтиквани, направлявани от външни сили и фактори. Те са привикнали да вървят в живота като марионетки, движени от ръката на властта и закона, на обичая и предразсъдъка. Те очакват големите въпроси на техния личен и колективен живот да бъдат разрешени по тоя именно външен път — чрез заповеди, наредби, закони. И това е, в същност, една от главните причини за отклонението на човечеството от пътя на неговия естествен развой и за големите противоречия, в които е изпаднало то днес. Стотиците и хиляди закони и закончета, правилници, декрети и наредби, нетрайни, неефикасни, постоянно сменящи се едни с други, и засягащи всяка област на човешките прюяви, са превърнали живота в хаос. А живота, сам по себе си, е един разумен, целесъобразен процес, който не се нуждае от никакво външно, изкуствено ръководство, защото крие вътре в самия себе си сили. годни да го насочват в естествения му път.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нещастието не нашето време е в това, че с развиването на интелекта хората са забравили сърцето и искат да го водят по капризите на разсъдъка; а вследствие на това се явява ограничението на сърцето в симпатии към един предвзето ограничен.
Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл. Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие; мисълта става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я. Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост. В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области на живота, особено ни е нужен мъдрия Синтез на всичко, което е разработено от ума. В нашето време на крайна индивидуализация, е необходим Синтеза на сърцето — обединение за сътрудничество в името на общото Благо,— иначе интелекта заплашва да се превърне в сила на разложението. Нещастието не нашето време е в това, че с развиването на интелекта хората са забравили сърцето и искат да го водят по капризите на разсъдъка; а вследствие на това се явява ограничението на сърцето в симпатии към един предвзето ограничен. от разсъдъка кръг явления: явява се привързаност към тези или онези форми на Учението, към еднакво настроените лица и т. н. — изключвайки всичко останало. Синтетичното сърце, независимо от разсъдъка, живее и действа не с привързаности към отделни, ограничени неща и схващания, а с Любовта. А Любовта не познава нито различия, нито изключения, нито ограничения. Тя, по своята природа, е най-възвишения проявен Синтез.
към текста >>

от разсъдъка кръг явления: явява се привързаност към тези или онези форми на Учението, към еднакво настроените лица и т. н.
Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие; мисълта става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я. Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост. В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области на живота, особено ни е нужен мъдрия Синтез на всичко, което е разработено от ума. В нашето време на крайна индивидуализация, е необходим Синтеза на сърцето — обединение за сътрудничество в името на общото Благо,— иначе интелекта заплашва да се превърне в сила на разложението. Нещастието не нашето време е в това, че с развиването на интелекта хората са забравили сърцето и искат да го водят по капризите на разсъдъка; а вследствие на това се явява ограничението на сърцето в симпатии към един предвзето ограничен. от разсъдъка кръг явления: явява се привързаност към тези или онези форми на Учението, към еднакво настроените лица и т. н. — изключвайки всичко останало. Синтетичното сърце, независимо от разсъдъка, живее и действа не с привързаности към отделни, ограничени неща и схващания, а с Любовта. А Любовта не познава нито различия, нито изключения, нито ограничения. Тя, по своята природа, е най-възвишения проявен Синтез. Вярна е вдъхновената мисъл: Бог е Любов.
към текста >>

Синтетичното сърце, независимо от разсъдъка, живее и действа не с привързаности към отделни, ограничени неща и схващания, а с Любовта.
В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области на живота, особено ни е нужен мъдрия Синтез на всичко, което е разработено от ума. В нашето време на крайна индивидуализация, е необходим Синтеза на сърцето — обединение за сътрудничество в името на общото Благо,— иначе интелекта заплашва да се превърне в сила на разложението. Нещастието не нашето време е в това, че с развиването на интелекта хората са забравили сърцето и искат да го водят по капризите на разсъдъка; а вследствие на това се явява ограничението на сърцето в симпатии към един предвзето ограничен. от разсъдъка кръг явления: явява се привързаност към тези или онези форми на Учението, към еднакво настроените лица и т. н. — изключвайки всичко останало. Синтетичното сърце, независимо от разсъдъка, живее и действа не с привързаности към отделни, ограничени неща и схващания, а с Любовта. А Любовта не познава нито различия, нито изключения, нито ограничения. Тя, по своята природа, е най-възвишения проявен Синтез. Вярна е вдъхновената мисъл: Бог е Любов. Любовта носи със себе си приемане на всичко и всички, за нея не са важни родените по кармически начин различия в методите за достижение. Любовта носи разбиране На всичко, проникване в самите дълбини на чуждата душа, живот във цялото, пълен с радостно самоотричане.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В средата на Атлантската епоха духът навлиза напълно в своите носители и започва да работи върху ума, за да произведе мисълта и разсъдъка: способността да свържем дадена причина с нейното неизбежно следствие и да извлечем от дадено следствие причината, която го е породила.
Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада. Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия. Във връзка с това ний тук ще засегнем някои въпроси, които ще ни помогнат да си уясним по добре това, което ни интересува в случая. В Полярната, Хиперборейска и Лемурийска епохи задачата за ръководството на човечеството е била сравнително лека, защото умът още не е бил създаден, но когато този силно активен елемент е започнал да се проявява в първата половина на Атлантската епоха, той е развил хитростта, която е продукт на ума, намиращ се вън от контролът на духа. Хитростта действа като помощник на желанието, безразлично дали последното е добро или лошо; дали то ще ни донесе радост или скръб. В средата на Атлантската епоха духът навлиза напълно в своите носители и започва да работи върху ума, за да произведе мисълта и разсъдъка: способността да свържем дадена причина с нейното неизбежно следствие и да извлечем от дадено следствие причината, която го е породила. Тази способност за разсъждение или логика трябваше да се развие още по-пълно през Арийската епоха и следователно първите семити (петата раса на Атлантската епоха) са били „избран народ“ — избран да подтикне напред тази зараждаща се способност до такава зрелост, щото тя да проникне напълно техните потомци, които по този начин ще станат една Нова Раса. Да се превърне хитростта в разум не е лесна задача. Ранните промени в човешката природа са ставали по-лесно. Човек тогава е бил воден без затруднения, защото не е имал съзнателни желания, нито ум, който да го води, но от времето на първите семити той станал достатъчно хитър да отхвърли ограниченията на своята свобода и да надхвърля често мерките, които са определени от природата. Задачата за ръководенето му ставала още по-трудна, защото било необходимо той да има до известна степен свободен избор, за да може с течение на времето да се научи на самообладание.
към текста >>

Това са арийските народи, в които разсъдъкът е развит до съвършенство.
По-голяма част били бунтовно настроени и, доколкото това засягало тях, напълно проваляли задачите на Водача, чрез кръвосмешение с другите атлантски раси, което ставало причина да оставят по-долнокачествена кръв на своите наследници. Това е което се подразбира в Библията, когато се говори, че Синовете на Бога се оженили за дъщерите на човека. За това непослушание те били изоставени и „изгубени“. Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса). Те се преродили, като техни потомци разбира се, и така са наследили „обетованата земя“ — земята, каквато е днес. Това са арийските народи, в които разсъдъкът е развит до съвършенство. Бунтовниците, които били напуснати, били евреите, голяма част от които били владени от атлантската способност на хитростта отколкото от разума. В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида народи: евреи и езичници. Те презирали другите народи и в отговор на това били презирани от тях за тяхната хитрост, себелюбие и скъперничество. Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ. При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора.
към текста >>

Тази аномалия произлиза от факта, че любовта за сега много рядко е безкористна и че разсъдъкът не винаги е правилно насочен.
Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ. При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора. Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички. Големите нещастия често дават тласък на еволюцията! Контрола на разума трябва де бъде последван и съпроводен от този на любовта, която днес действа самостоятелно и често дори в противоречия се изискванията на разума. Тази аномалия произлиза от факта, че любовта за сега много рядко е безкористна и че разсъдъкът не винаги е правилно насочен. В „Новия Ерусалим“ или идващата шеста раса любовта ще стане безкористна и разумът ще се хармонира с нея. Тогава ще се реализира Всемирното Братство и всеки ще работи за доброто на всички, защото ограниченото себелюбие ще стане спомен от миналото. За да може тази многожелана Цел да се достигне, необходимо е да се състави един нов „избран народ“, членовете на който ще се подберат от днешното човечество, и който ще послужи като ядка, зародиш, из който ще израсте Новата Раса. Това подбиране не може да стане против волята на избирания. Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри.
Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри. Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса. Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота. Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина. И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако твоят разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ти и той е слабо развит.
Вярата е един закон, който образува един хормон във вас. Вярата има свой специфичен орган. Ако вашата вяра не може да привлече кръвта в мозъка, тя е слаба вяра. И надеждата в човека има своя специфична жлеза. Ако надеждата не може да привлече кръв в мозъка и тя е слаба. Ако твоят разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ти и той е слабо развит. Ако и в музикално отношение вашата музика не може да привлече кръв в мозъка, слаба е вашата музика. Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем.
Да видим сега дали така го разбира авторът на Евангелието на Йоана. Слепият е там. Христос взема малко пръст, омесва я със слюнката си и я поставя на слепия. Той го приобщава с тялото, което е проникнато от неговия дух. Всичко това е много ясно разкрито от евангелиста. И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем. Защото, факт е, че съществуват дълбоки тайни, които не са още достъпни за днешните хора. Последните, доколкото се простират техните знания, не са още готови, да ги споделят. Те могат да ги узнаят, да ги допуснат при нужда, да ги изживеят дори духовно; но да ги споделят, да ги приведат във физически действия, за това хората на нашите дни са твърде много потънали в материята. Христос каза за себе си: най-дълбоката тайна на моето естество, това е моето Аз съм; истинската и вечна мощ но Аз съм или на Аза, която има сила да трансформира другите тела, трябва да проникне във всички хора. Христос иска да даде всекиму притежанието на неговото аз.
към текста >>

37. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Аз съм скрита р светлината на ума, „Но с неговия хладен разсъдък не светя!
. . . — Подкрепи и обикни! . . . — — — „Потопен в светлината на моята мъдрост, изпитвал ли си ти лекотата в душата, да се почувстваш като един невесом атом и в същото време да обгърнеш в себе си целия мир, цялата вселен на?! . . . „Аз съм скрита р светлината на ума, „Но с неговия хладен разсъдък не светя! „А чрез виделината, която съм в духа, „Аз крепя хармонията и мира във вечността! — — — „Запали и осветли! — — — „Чул ли си ти, при първия лъч на слънцето, тихата песен на цветята, с която благодарят на Бога за красотата, с която ги е надарил? . . . Аз съм в тях!
към текста >>

38. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За предразсъдъка и неговото лекуване Раждането на новата духовна култура – Ел.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 230 - год. XI. Севлиево, 4 декември 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Човекът и неговата логика – С. К. За предразсъдъка и неговото лекуване Раждането на новата духовна култура – Ел. Кидалова Словото на Учителя. Скрих таланта. (из неделната беседа – 16 октомври 1938 г.) Сутрин рано. (стих.) – Орион. Бегли впечатления от далечния север – Ив. Х.
към текста >>

ЗА ПРЕДРАЗСЪДЪКА И НЕГОВОТО ЛЕКУВАНЕ Предразсъдъкът е болезнено състояние в човека, от чиито бодил той трудно може да се освободи.
Лъжлива е мярката ви, господа. Макар да сте учени, вие сте се заловили да измервате несъизмерима неща. Затова идвате до такива абсурди — да определяте „границите“ на науката или да твърдите, че всеки гений е психопат. Ако вие се решите да излезете и надникнете за малко вън от умствената сграда, в която сте израсли и живеете, вие ще видите, че именно вашите мерки за науката и живота, за гения, и за душевното здравей болест, с фалшиви. С. К. ЗА ПРЕДРАЗСЪДЪКА И НЕГОВОТО ЛЕКУВАНЕ Предразсъдъкът е болезнено състояние в човека, от чиито бодил той трудно може да се освободи. Може да претендира, че е човек с широки познания, и че не може да се заблуди, но въпреки това, веднъж завладян от предразсъдъка към нещо, той му става роб през целия живот. Така, например, един от нашите видни лекари в България, редактор на вестник „Душевно здраве“ се надува с всички сили, дори до пръсване, да доказва, че Окултизмът и теософията са признак на психопатичност. А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим.
към текста >>

Може да претендира, че е човек с широки познания, и че не може да се заблуди, но въпреки това, веднъж завладян от предразсъдъка към нещо, той му става роб през целия живот.
Макар да сте учени, вие сте се заловили да измервате несъизмерима неща. Затова идвате до такива абсурди — да определяте „границите“ на науката или да твърдите, че всеки гений е психопат. Ако вие се решите да излезете и надникнете за малко вън от умствената сграда, в която сте израсли и живеете, вие ще видите, че именно вашите мерки за науката и живота, за гения, и за душевното здравей болест, с фалшиви. С. К. ЗА ПРЕДРАЗСЪДЪКА И НЕГОВОТО ЛЕКУВАНЕ Предразсъдъкът е болезнено състояние в човека, от чиито бодил той трудно може да се освободи. Може да претендира, че е човек с широки познания, и че не може да се заблуди, но въпреки това, веднъж завладян от предразсъдъка към нещо, той му става роб през целия живот. Така, например, един от нашите видни лекари в България, редактор на вестник „Душевно здраве“ се надува с всички сили, дори до пръсване, да доказва, че Окултизмът и теософията са признак на психопатичност. А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност.
към текста >>

Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп.
С. К. ЗА ПРЕДРАЗСЪДЪКА И НЕГОВОТО ЛЕКУВАНЕ Предразсъдъкът е болезнено състояние в човека, от чиито бодил той трудно може да се освободи. Може да претендира, че е човек с широки познания, и че не може да се заблуди, но въпреки това, веднъж завладян от предразсъдъка към нещо, той му става роб през целия живот. Така, например, един от нашите видни лекари в България, редактор на вестник „Душевно здраве“ се надува с всички сили, дори до пръсване, да доказва, че Окултизмът и теософията са признак на психопатичност. А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност. И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството.
към текста >>

Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност.
Може да претендира, че е човек с широки познания, и че не може да се заблуди, но въпреки това, веднъж завладян от предразсъдъка към нещо, той му става роб през целия живот. Така, например, един от нашите видни лекари в България, редактор на вестник „Душевно здраве“ се надува с всички сили, дори до пръсване, да доказва, че Окултизмът и теософията са признак на психопатичност. А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност. И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството. По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях.
към текста >>

И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена.
Така, например, един от нашите видни лекари в България, редактор на вестник „Душевно здраве“ се надува с всички сили, дори до пръсване, да доказва, че Окултизмът и теософията са признак на психопатичност. А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност. И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството. По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях. Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм.
към текста >>

Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“.
А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност. И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството. По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях. Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм. Те лаят и упорито беснеят против минаващия влак, автомобил, велосипед, даже и музика, когато ги срещат за пръв път.
към текста >>

От всичко това следва, че упорития предразсъдък, както и мезонеизма, представляват патологически симптом на болезнено умствено състояние, което трябва да се лекува.
По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях. Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм. Те лаят и упорито беснеят против минаващия влак, автомобил, велосипед, даже и музика, когато ги срещат за пръв път. Някои коне, които са свикнали да имат за ездач офицер с униформа, се изправят на задните си крака и хвърлят ездача си, ако той не сложи на главата си поне войнишка шапка. От всичко това следва, че упорития предразсъдък, както и мезонеизма, представляват патологически симптом на болезнено умствено състояние, което трябва да се лекува. И по нататък същия Д-р дава примери и доказва, че предразсъдъка се отлично лекува с писмени протести. И който срещне подобна статия, нека не мине мълком, а отправи според силите си енергичен протест, за да видят тия г. г., които седят по върховете, че има хора, които са на противното становище, че мярката, която те прилагат в живота, е тяхна субективна, следователно неестествена. ________________________ *) Съставна дума от гръцки произход: мразя и ново. РАЖДАНЕТО НА НОВАТА ДУХОВНА КУЛТУРА Днес в света се води голяма борба между материализма и духовното начало.
към текста >>

И по нататък същия Д-р дава примери и доказва, че предразсъдъка се отлично лекува с писмени протести.
Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях. Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм. Те лаят и упорито беснеят против минаващия влак, автомобил, велосипед, даже и музика, когато ги срещат за пръв път. Някои коне, които са свикнали да имат за ездач офицер с униформа, се изправят на задните си крака и хвърлят ездача си, ако той не сложи на главата си поне войнишка шапка. От всичко това следва, че упорития предразсъдък, както и мезонеизма, представляват патологически симптом на болезнено умствено състояние, което трябва да се лекува. И по нататък същия Д-р дава примери и доказва, че предразсъдъка се отлично лекува с писмени протести. И който срещне подобна статия, нека не мине мълком, а отправи според силите си енергичен протест, за да видят тия г. г., които седят по върховете, че има хора, които са на противното становище, че мярката, която те прилагат в живота, е тяхна субективна, следователно неестествена. ________________________ *) Съставна дума от гръцки произход: мразя и ново. РАЖДАНЕТО НА НОВАТА ДУХОВНА КУЛТУРА Днес в света се води голяма борба между материализма и духовното начало. Тази борба е съществувала винаги, но сега тя взема особен, интензивен характер, защото старият свят умира, а на негово място се ражда новият свят.
към текста >>

39. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква огромна е силата на предразсъдъка дори на мнозина, които се считат за умни и интелигентни, за събудени хора!
А те са умни! Да! Защото всеки ден с часове киснат в отвратителната атмосфера на кръчми и кафенета. Те са умни, защото предпочитат да тровят душите и телата си, вместо да вдъхнат сутрин рано свежестта на пролетното утро. Колко объркани са понятията на днешните хора! Каква огромна е силата на предразсъдъка дори на мнозина, които се считат за умни и интелигентни, за събудени хора! Сега идва пролетната 1939 година, една епохална година, както казва Учителя. Ако я пропуснем да мине напразно за нас пропуснали сме целия си живот. Ако отстъпим пред човешките слабости, ако се уплашим от хорските предразсъдъци, ако се спрем пред необходимостта от жертви, ние ще трябва да вървим вечно по стария отъпкан път. Нов път обаче се открива пред нас, които сме озарени от светлината на Учението. Да престанем да обръщаме внимание на това, какво ще кажат хората за нас.
към текста >>

40. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хартман ____________________________________ Когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав.
Ний можем само с мисълта си да се издигнем до трона на Вечния и да се опитаме да почувстваме силата на Бога вътре в нашето сърце и тогава ний ще знаем повече за Него, отколкото ако сме проучили цялата библиотека на Ватикана или ако сме изучили наизуст цялата Encyclopedia theologica. Яков Бьоме, очите на кого то са били отворени за истината, казва: „Вечната основа, волята на Бога, пожелава да съзерцава нещо, и тъй като всичко е част от Него, Всемирното съзнание съзерцава себе си“, или, с други думи „Бог вижда себе си в огледалото на своята собствена вечна Мъдрост“. Човешкият език не е пригоден да борави с вечните истини, които стоят над ограничените разбирания, и които никога не биха могли да бъдат разбрани без помощта на онази истинска светлина, за чието съществуване ние желаем да добием доказателство. Следователно, хората на външната, повърхностна логика, хората на съмнението и отрицанието, които разчитат само на своя интелект, никога не ще се домогнат до истината, защото той отблъсква светлината на Духа и изгасява — не светлината — а своята собствена способност за разбиране. Д-р Фр. Хартман ____________________________________ Когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“ не можел да люби! Из „Учителят говори“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Събиране и раздаване. Заробване и освобождаване (из неделната беседа „Събиране и раздаване, заробване и освобождаване“– 16. IV.
към текста >>

Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“ не можел да люби!
Следователно, хората на външната, повърхностна логика, хората на съмнението и отрицанието, които разчитат само на своя интелект, никога не ще се домогнат до истината, защото той отблъсква светлината на Духа и изгасява — не светлината — а своята собствена способност за разбиране. Д-р Фр. Хартман ____________________________________ Когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“ не можел да люби! Из „Учителят говори“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Събиране и раздаване. Заробване и освобождаване (из неделната беседа „Събиране и раздаване, заробване и освобождаване“– 16. IV. 1939 г.) Нашият век до голяма степен е песимистичен. Във всеки дом ще забележите този тон на песимизъм. Ако влезете в университета, и там ще забележите този.тон на песимизъм.
към текста >>

41. -

Лесно е да се отрече, да се обяви за невъзможно и да се остави без всякакво внимание всичко, което е от естество да подкопае и събори основите на материалистическия мироглед Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме лелеяли и пазили като наш възлюблен мироглед и, отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината.
Но от где вие, господа, можете да знаете кое е възможно и кое не е? Въз основа на какво се чувствате достатъчно способни да определяте границите на възможното в живота и света? И дали тъкмо това, което вие считате за възможно, не представлява онази велика действителност, всред която вий самите живеете, без да я забелязвате? Защо, поне за момент, да не допуснете, че може да съществуват и неща, които са от естество да обърнат на опаки цялата ваша представа за света, още повече, че цялата история на човечеството и днешния живот упорито настояват на факта за тяхното съществувание? Защо да не допуснете, че „невъзможното“ за вас е такова, само защото не го познавате? Лесно е да се отрече, да се обяви за невъзможно и да се остави без всякакво внимание всичко, което е от естество да подкопае и събори основите на материалистическия мироглед Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме лелеяли и пазили като наш възлюблен мироглед и, отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината. Към това убеждение ни довеждат писанията на някой наши и чужди учени, конто са обявили под строга „научна“ възбрана областите на окултното и които не пропускат всеки удобен случай не само да отрекат неговата действителност, но и да хвърлят срещу личността на изучаващите окултизма всички възможни обвинения и нападки. Какво по-лесно и удобно средство да постигнеш целта си от това, да припишеш ненормалност и психопатичност на всички, които приемат и подържат едно учение, противоречащо на твоя материалистически мироглед? Как най-лесно ще обориш вярата в действителността на окултните истини, и да всееш недоверие и предубеждение срещу всички възможни прояви на една свръхсетивна и непозната тебе действителност, освен като обявиш всички, които говорят за нея или твърдят, че имат известни опитности от тоя характер за маниаци и душевно болни? Подобни писания, вместо да са научни изследвания , за каквито претендират, в същност не са нищо друго, освен едно майсторско, умело и самоуверено замаскиране на едно голо „учено“ невежество, на една неспособност да погледнем по-далеч от това, което е под носа ни, на една непростена за учения закостенялост, предубеденост и ограниченост. От този характер са и претендиращите за голяма авторитетност писания на Д-р Кирил Чолаков в последния брой на сп.
към текста >>

42. -

Но за да имаме по-скорошното тяхно овладяване, ще трябва хората на науката да напуснат своя догматизъм да станат по-свободни и да не се боят толкова от „окултното“, което те таксуват като предразсъдък или шарлатанство; ученият трябва да е наистина свободен от всички предразсъдъци, а най-вече от тези в самата наука.
Ние сме пред указанието на една скрита в природата сила с явленията на т.н. багетьори или рутенгенгери – откриватели на води и залежи от руди и др. чрез специална изрязана пръчка от леска или друго дърво, а може и метална. Фактът на това явление е неоспорим и академиите на науките почват да се занимават сериозно с него. Скритите сили, които ни заобикалят, малко по малко ще се разкрият на човека, за да обогатят неговата мощ и за да правят по сигурен и по-охолен неговия живот. Но за да имаме по-скорошното тяхно овладяване, ще трябва хората на науката да напуснат своя догматизъм да станат по-свободни и да не се боят толкова от „окултното“, което те таксуват като предразсъдък или шарлатанство; ученият трябва да е наистина свободен от всички предразсъдъци, а най-вече от тези в самата наука. Само така светът ще се разтвори целият пред него.“ Лукът (Allium сера) Подобно на чесънът, лукът е стара неродна подправка и храна в нашата кухня. Той подпомага храносмилателната система, като дразни жлезите на същата. Той влияе на обмяната на веществата, като ускорява изгарянето на захарите; затова той се употребява успешно при захарна болест, където имаме спиране на обмяната със захарите. J. B. Collip 1923 год.
към текста >>

43. -

И когато чуете никого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз немота да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав.
Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които с изпълнени с Божествения Дух, — те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не с озарени от Любовта. И когато чуете никого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз немота да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Най мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи. Който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби! Христос слезе на земята де изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. Човек трябва да мине през всичките степени на Любовта.
към текста >>

Който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби!
Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които с изпълнени с Божествения Дух, — те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не с озарени от Любовта. И когато чуете никого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз немота да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Най мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби. Онзи. Който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби! Христос слезе на земята де изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. Човек трябва да мине през всичките степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж — през нейните корени, трябва да мине през любовта като чувство, — през нейните клоне, трябва да мине през Любовта като сила — през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип — да опита Божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе света, той няма да се преобрази.
към текста >>

44. -

Създадени сме за да господстваме, а не да бъдем роби, а няма робство като това, което се дължи на убеждението или на предразсъдъка, който ни прави страхливци.
Страхуват се да бъдат между хора, които ги превъзхождат умствено, или които щастието е облагодетелствано повече. Като се страхуват, че тяхната бедност на ума или на кесията може да бъде открити, те пропускал, много благоприятни случаи, които биха могли да извлекат от допира с тия хора. Те са страхливци, а страхливците никога не са щастливи. Човек е създаден да господства над средата. Най-големите ни врагове живеят в самите нас, в нашето въображение, в нашите погрешни схващания за живота. Създадени сме за да господстваме, а не да бъдем роби, а няма робство като това, което се дължи на убеждението или на предразсъдъка, който ни прави страхливци. Глупавите предразсъдъци и невежеството помрачават щастието на много люде. Мнозина считал, че предразсъдъците са безопасни, но нищо не е безопасно, което кара човека да мисли, че е играчка на случая, че няма сила в света, която може да се противопостави на Всемогъщия. Страхът указва влияние върху циклата кръв, отравя и разрежда всички сокове, свива кръвоносните съдове, парализира нервната система, избелва косата, набръчква лицето, пропъжда съня. Странно е, че след толкова столетия на опитност и просвета, човечеството още не е разбрало, че страхът не е нищо друго, освен творение на въображението, и не е решило да се освободи от този враг на щастието. Погледнете назад в живота си, вие, които сте почти на края му, и ще видите, че страхът от някои нещо, който ви е състарил преждевременно, който е набръчкал лицето ви и ви е лишил от гъвкавата походка, който е отнел цвета от лицето ви и е откраднел радостта ви, е бил страх от неща, които никога не са се случили.
към текста >>

45. -

КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото.
Изграждай само в светлината на разумността! Изграждай само със силата на любовта! Всичко останало е осъдено на гибел, на разрушение. Само това е здраво, само това е трайно, само това ще донесе ценни резултати в бъдещето, което е изградено върху Правдата, — върху Божествената, а не върху относителната човешка правда. Личният ти живот, домът ти, всяко предприятие, държавата и обществото, имат здрави основи само тогава, когато са изградени върху Правдата Пламен. КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото. Предразсъдъкът е оня твърд елемент, който много трудно се побеждава, затова именно са дадени маса жертви. Истината, за да си пробие път трябва да мине през препятствията на предразсъдъка, който е поставен и вкоренен в човешкото съзнание от векове насам. А за да добие гражданственост и права в живота, тя е трябвало да осее пътя си с безброй жертви, да употреби колосални усилия. Така е било в миналото, така е и днес. Макар човечеството да е дало толкова много жертви за освобождението на човешката мисъл от предразсъдъци и заблуждения, то още напълно не се е освободило.
към текста >>

Предразсъдъкът е оня твърд елемент, който много трудно се побеждава, затова именно са дадени маса жертви.
Изграждай само със силата на любовта! Всичко останало е осъдено на гибел, на разрушение. Само това е здраво, само това е трайно, само това ще донесе ценни резултати в бъдещето, което е изградено върху Правдата, — върху Божествената, а не върху относителната човешка правда. Личният ти живот, домът ти, всяко предприятие, държавата и обществото, имат здрави основи само тогава, когато са изградени върху Правдата Пламен. КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото. Предразсъдъкът е оня твърд елемент, който много трудно се побеждава, затова именно са дадени маса жертви. Истината, за да си пробие път трябва да мине през препятствията на предразсъдъка, който е поставен и вкоренен в човешкото съзнание от векове насам. А за да добие гражданственост и права в живота, тя е трябвало да осее пътя си с безброй жертви, да употреби колосални усилия. Така е било в миналото, така е и днес. Макар човечеството да е дало толкова много жертви за освобождението на човешката мисъл от предразсъдъци и заблуждения, то още напълно не се е освободило. Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи.
към текста >>

Истината, за да си пробие път трябва да мине през препятствията на предразсъдъка, който е поставен и вкоренен в човешкото съзнание от векове насам.
Всичко останало е осъдено на гибел, на разрушение. Само това е здраво, само това е трайно, само това ще донесе ценни резултати в бъдещето, което е изградено върху Правдата, — върху Божествената, а не върху относителната човешка правда. Личният ти живот, домът ти, всяко предприятие, държавата и обществото, имат здрави основи само тогава, когато са изградени върху Правдата Пламен. КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото. Предразсъдъкът е оня твърд елемент, който много трудно се побеждава, затова именно са дадени маса жертви. Истината, за да си пробие път трябва да мине през препятствията на предразсъдъка, който е поставен и вкоренен в човешкото съзнание от векове насам. А за да добие гражданственост и права в живота, тя е трябвало да осее пътя си с безброй жертви, да употреби колосални усилия. Така е било в миналото, така е и днес. Макар човечеството да е дало толкова много жертви за освобождението на човешката мисъл от предразсъдъци и заблуждения, то още напълно не се е освободило. Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно.
към текста >>

Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста.
Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички.
към текста >>

Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение.
И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI.
д-р Удроу Уйлсон, Президент на Съединените Щати ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г.
към текста >>

— Загадъчни — защото събитията, които визира разказа, немогат да се асимилирате от разсъдъка чрез научните средства, с които човек по настоящем разполага.
По този начин закашлюванията ще могат да се явявате по-рядко, пък и съвсем да се спрат. Също тъй било възможно да се прекъсне и съвсем да се излекува магарешката кашлица още в самото начало чрез добре подбрани хомеопатични или спагирични средства. Един хомеопатичен специалитета против магарешката кашлица бил и „Тусизана“ (Tussisana) от аптеката на професор Д-р Маух в Гйотинген (Вюртемберг). Това средство е предназначено за хора неспециалисти, които немат време и възможност да изучавате, дълго болестта и да подбирате, според това, средствата. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Загадъчни истини. — Загадъчни — защото събитията, които визира разказа, немогат да се асимилирате от разсъдъка чрез научните средства, с които човек по настоящем разполага. Истини — защото станалото, което се разказва, е факт положителен. I. По край квартирата ми на ул. „Опълченска“ преди година време, енорийския - свещеник поп Илия, понеже заминаваше почти през ден с бохча под мишница и отиваше към улицата „Св. св. Кирил и Методия“, аз го запитах: „а бе, дедо попе, къде така често от тука ? “ —„В касапската къща на ул.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Никога не храни предразсъдък против един човек, който, мълчалив и говорещ, слуша ли или запитва, отговаря или разказва,смее ли се или плаче, тъжен или весел, има една грациозна или поне искрена уста, която задържа хубавата си пропорция и никога неоткрива един сърдит, злобен зъб.
Всяка уста, която е пълна и широка както окото, т. е. от ъгъла към носа до вътрешния край на окото, и двете мерени със същата праволинейна мярка (фиг. 20), означава тъпост или глупост. 2. Когато долната устна със зъбите се протяга хоризонтално, половината от широчината на устата, гледана в профил (фиг. 21.), очаквайте освен ако придадем за други градации, едно от следните четири качества или всички; глупост, грубост, злоба, скъперничество. 3. Никога не храни предразсъдък против един човек, който, мълчалив и говорещ, слуша ли или запитва, отговаря или разказва,смее ли се или плаче, тъжен или весел, има една грациозна или поне искрена уста, която задържа хубавата си пропорция и никога неоткрива един сърдит, злобен зъб. Но който трепери с устните си, особено с половината на горната устна и се старае да скрие това треперене, макар неговия сатиричен присмех да ви бъде поучителен, той ще ви нарани дълбоко. 4. Всичката непропорционалност между горната и долната устна (фиг. 22), е признак на глупост или нечестивост. Най-мъдрите и добри мъже имат добре пропорционални горни и долни устни. Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж. 5.
към текста >>

Брадата Когато брадата решително показва добър разсъдък, цялото сигурно ще има характер на схватливост и разбраност.
25), и страшни зъби. 10. С една малка тясна уста, под малка ноздра с кръгло издигнато чело (фиг. 26), човекът е винаги лесно плашлив, страхлив, суетен и не е красноречив. Ако е придружена от големи очи и една продълговата костелива брада това са признаци на слабоумие — особено ако устата са отворени, това е още по-сигурно. Но ако тя само се приближава до това съображение, характера е икономичен, полезен и разумен. Брадата Когато брадата решително показва добър разсъдък, цялото сигурно ще има характер на схватливост и разбраност. Онази брада показва добър разсъдък, която е некак си врязана или извита в средата, на която долната част се протяга (фиг. 27), която е отбелязана с разни градации, извивки и линии, а отдолу потъва в средата. Дълга, широка и дебела брада — костеливата брада — намира се само у груби, строги, горди и буйни характери. Челото и устата Наблюдавайте челото повече от всека друга част на лицето, когато искате да откриете, какъв е човека по природа, или какво може да стане според природата си, и неподвижната затворена уста, когато искате да знаете, какъв е той в действителност. Отворената уста показва в тоя момент привичност.
към текста >>

Онази брада показва добър разсъдък, която е некак си врязана или извита в средата, на която долната част се протяга (фиг.
С една малка тясна уста, под малка ноздра с кръгло издигнато чело (фиг. 26), човекът е винаги лесно плашлив, страхлив, суетен и не е красноречив. Ако е придружена от големи очи и една продълговата костелива брада това са признаци на слабоумие — особено ако устата са отворени, това е още по-сигурно. Но ако тя само се приближава до това съображение, характера е икономичен, полезен и разумен. Брадата Когато брадата решително показва добър разсъдък, цялото сигурно ще има характер на схватливост и разбраност. Онази брада показва добър разсъдък, която е некак си врязана или извита в средата, на която долната част се протяга (фиг. 27), която е отбелязана с разни градации, извивки и линии, а отдолу потъва в средата. Дълга, широка и дебела брада — костеливата брада — намира се само у груби, строги, горди и буйни характери. Челото и устата Наблюдавайте челото повече от всека друга част на лицето, когато искате да откриете, какъв е човека по природа, или какво може да стане според природата си, и неподвижната затворена уста, когато искате да знаете, какъв е той в действителност. Отворената уста показва в тоя момент привичност. Тихата, не свита, непринудена уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като свято (фиг. 28).
към текста >>

35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък.
Ако начинът на вървежа у една жена бъде отвратителен, решително такъв, не само неприятен, но и стремителен, без достойнство, долен, клонящ настрана — нека не ви притегля към нея нито красотата й, нито да ви измами разбирането й, нито пък да ви предаде доверието, което тя може да изглежда, че полага. Устата й ще бъде както и хода; и поведението й грубо и лъжливо, както устата й. Такава жена не ще ви благодари за всичко, което бихте сторили за нея, но ще търси страшно отмъщение за най-малкото нещо, което бихте пропуснали да не сторите. Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък. Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред.
към текста >>

Там, където себеуважението или твърдостта преобладават над интелекта, може да търсим упоритост; там, където има малко култура и много невежество, там ще има и двете: гордост и предразсъдък, глупост и суеверие.
Малцина са, ако има такива, които не са себелюбиви и упорити, без други подбудители в това направление. Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел! В наше време, репортерите са на ръка, и мъжете, които „представляват от себе си магарета“, са нарисувани, без да бъдат питани, искат ли или не искат. Вреда не е сторена с нарисуването им, защото, ако се оставят, те сами ще се рапортират за такива. Оселщината или упоритостта е разсипала много мъже. Там, където себеуважението или твърдостта преобладават над интелекта, може да търсим упоритост; там, където има малко култура и много невежество, там ще има и двете: гордост и предразсъдък, глупост и суеверие. Кучешки типове са многобройни между мъжете и жените. Някои както шотландския териер продължително „душат плъх“. Други като булдог, борещ се, разрушава и постоянствува; трети има грациозния вървеж и нервната активност на ловеца. Някои жени са като малки кученца и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско куче на крал Карл; други пък приличат на ловджийско куче. Можем да кажем, че нашите тела, нашите мозъци и лица се оформяват и вземат формите си от култивировката, която получават, и от състоянието на ума, в което се намират.
към текста >>

Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък!
Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание. Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание. Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание. Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък! Във всяка оценка трябва да се влага здрав разум. А тоя разум диктува всекиму да разбере и признае, че при такава луксозна хартия, която днес се продава 18 лева килограмът — а тя е необходима за списанието и за красивата му външност, според техническите изисквания, и за неговата трайност, според ценността на поместваните трудове — при скъпият печат, при невероятно повишените цени на клишетата и всички други, предвидени и непредвидени, разноски, абонаментът на списанието — 80 лева годишно, плащан на срокове — е, сравнително с цените на обикновените книги за прочит и непотребни партизански списания, минимален! Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от простота, или от скъперничество, или пък от злоба и завист! Ние, обаче, няма да се стреснем от подобни злоезични критики. Напротив, въпреки тях, ние с още по-голямо усърдие и ревност ще вървим напред, за да докажем на всички, че Бог благославя само добрите дела!
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си.
По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни. От казаното се вижда, колко плодотворен се явява окултизмът в практическия живот. Ако некой заеме своите символи от един материалистичен мироглед и с тях почне да занимава децата, тези символи ще произведат малко впечатление върху последните. Те ще бъдат символи пресилени, измислени, принудени. Символите, в които не вярва говорителят като в жива действителност, не действат убедително на слушателя.
към текста >>

Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет.
Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло. А тъй като това оформяване става в периода между зъбната смяна и половата зрелост, то именно през този период трябва да се въздейства съзнателно от вън за развитието на паметта. Паметта винаги ще бъде слаба, ако се пропусне нужното през този период. Пропуснатото през този период не може по-после да се навакса. Материалистичният възглед може да направи много грешки в това отношение. Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет. Тя неуморно се бори против простата тренировка на паметта и измисля най-хитроумни методи, за да не усвоява детето по памет това, което още не може да разбере. И какво е това „разбиране“, за което говорят? Материалистът е дълбоко убеден, че проникването в същността на нещата е възможно само с помощта на отвлечени понятия. Той мъчно би се убедил, че за разбиране на явленията има нужда и от другите душевни сили поне толкова, колкото и от ума. Изразът, че можем да разбираме със сърцето, чувството и душата си, както разбираме с ума си, не е прост фигуративен израз.
към текста >>

“ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе.
С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?). С едно годишното дете говори, като че е двугодишно, с последното говори, като че то е шестгодишно, тъй като различията в развитието се намаляват обратно пропорционално на годините. Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях. Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после. Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък. Напр., на детето трябва да се покажат неколко примери за най-необходимите правила на умножението (за което не е нужна никаква сметачна машина, а най-добре е да се използват пръстите), и след това то здраво трябва да заучи таблицата на умножението на памет, Постъпвайки така, ние ще действаме съобразно детската природа.
към текста >>

Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък.
Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после. Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък. Напр., на детето трябва да се покажат неколко примери за най-необходимите правила на умножението (за което не е нужна никаква сметачна машина, а най-добре е да се използват пръстите), и след това то здраво трябва да заучи таблицата на умножението на памет, Постъпвайки така, ние ще действаме съобразно детската природа. Наопаки, ние ще сгрешим спрямо последната, ако през времето, когато трябва да се развива паметта, ние прекалено напрягаме ума на детето. Умът е душевна сила, която се ражда само с половата зрелост. До настъпването на този момент, не трябва да й въздействаме от вън. До този момент детето трябва да усвоява на памет съкровищата, над които е мислило човечеството, и чак след това ще настъпи времето да схване с ума си това, което предварително е запечатало в паметта си Значи, не трябва да се пристъпва направо към умствени операции.
към текста >>

Мислите са бързи, разсъдъкът остър, въображението живо и блестящо и моралните чувства активни и с влияние.
Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация. Изражението е оживено и пълно с интелигентност. Умствен: Проф. Толък Жените, в които този темперамент преобладава, макар и често да са красиви, нямат закръглени форми, пълни гърди и развити тазове, които означават най-висока степен на пригоденост към различните назначения на пола. Умственият темперамент означава голяма чувствителност, изтънчени чувства, превъзходен вкус, голяма любов към хубавото, живост в схващанията и интензивност в емоциите. Мислите са бързи, разсъдъкът остър, въображението живо и блестящо и моралните чувства активни и с влияние. Това е литературният, артистичният и особено поетичният темперамент. В днешно време в нашата страна има едно прекалено и болезнено развитие на тоя темперамент, който е най-големият враг на здравето, щастието и дългия живот. Той преобладава особено между жените, на които, даже и когато е нормално развит, е по-малко свойствен от умствения темперамент и отговаря на нервния темперамент, според старата класификация. Той се характеризира чрез малки и изнурени мускули, живост и напрегнатост в усещанията, внезапност и непостоянство в решенията и една болезнена чувствителност. Причинява се от заседнал живот, липса на телесни упражнения, преждевременно и несъразмерно развитие на мозъка, прекалено употребление на чай и кафе, нощни бдения и други вредителни угодничества.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе си разум и разсъдък.
Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“. „Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт. Сега искаме да видим, какви заключения могат да се вадят от формата и големината на палеца, като най-напред разгледаме значението на големината на палеца изобщо. Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе си разум и разсъдък. Такъв палец притежават ония момичета и жени, които, изпълнени от любов и чувственост, търпеливо, без противене се отдават на избраниците на своето сърце. Лица, които притежават малък палец, са извънредно търпеливи, защото те се управляват от сърцето си и се чувстват по-добре в кръга на чувствата, отколкото в кръга на мисълта; затова те разсъждават и действат повече по вдъхновение, отколкото след зряло обмисляне. В противоположност на тях, тия, които притежават голям палец, са самостоятелни и затворени в себе си ; те се движат повече в кръга на идеите и мисълта, отколкото на чувствата. Техните решения не се диктуват, от разума, а от моментните прищявки. Сега остава да говорим върху връзката между формата на другите пръсти и значението на палеца.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства.
Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили.
към текста >>

Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно.
Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И ако работите по тези упътвания (а има и много други такива, по които трябва да работите) ще обсъдите целия въпрос без предразсъдък.
Същото е и в случаите на лица, които не се обичат. Срещате някога едно лице и го отбягвате. Постъпката ви изглежда глупава. Но ще направите добре, ако обърнете внимание на предупреждението на духа, чиято памет е по-силна от тази на мозъка: той знае стария ви неприятел и опасността, която може да ви сполети от такъв враг. Тези са погледите и лъчите, чрез които паметта може да се докосне до физическия мозък, те са указанията на едно минало, което другояче не може да се разбере. И ако работите по тези упътвания (а има и много други такива, по които трябва да работите) ще обсъдите целия въпрос без предразсъдък. Убедена съм, че и вие, както хиляди други, ще дойдете до същото заключение, а именно, че тази теория за прераждането е доста разумна и може добре да повлияе върху живота ви. След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота. А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“.
към текста >>

Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък.
Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума. Чрез спокойно, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед. Това трябва да бъде една от задачите на училището. Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен.
към текста >>

Двете части на доста широкия палец са еднакво големи и силни, което означава еднаква сила на волята и разсъдъка.
Ъглестите ръце са много разпространени, а особено добре оформени се срещат в Китай. Макар притежателите на този тип ръце да немат такава самостоятелност и енергия, като онези с лопатовидните, трябва да се признае, че първите са, които управляват и владеят света. д) Философската ръка Тази форма има за специфичен признак възлите на пръстите (фиг. 56). Устройството на дланта е особено, тя е еластична, но груба, както при елементарната ръка. Но понеже пръстите са повече с по два възли, крайните стави с ноктите получават форма на бутове, които към дебелия край са закръглени овално. Двете части на доста широкия палец са еднакво големи и силни, което означава еднаква сила на волята и разсъдъка. Д’Арпантини нарича този тип философски, защото го срещнал главно у лица, които притежавали особена наклонност към истинското и идеалното, качества, които, както е известно, отличават философския дух. Формата на получетвъртити и полуконически пръсти, конто освен това имат влезли, е един специален и положителен признак за вродена наклонност да се изследват нещата основно. Притежателят на такава ръка почита и цени повече истинското, отколкото хубавото, повече същността, отколкото формата на нещата. Той се интересува преди всичко от ядката и последната причина на всичко съществуващо. Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт.
Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите. Чрез усилията на най добрите си мъже, една нация, казва той, напредва интелектуално и морално. Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията. Ако всички хора биха живели по хиляда години, те биха могли да напреднат през този период. Но мнозина от тях умират всеки ден и на всека възраст, поради което хората се подновяват непрестанно : всеки ден изчезват и се явяват нови.
към текста >>

Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм.
Такава е също разликата между философа-гений и обикновения мислител (който също, впрочем, може да бъде и гений). Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е, което затруднява разсъдъка ни, без да го затъмнява, и ни отделя за винаги от идолопоклонството.
I — II) ЧЕТВЪРТИ УРОК Кабала Берешит значи „Книга на· Битието“, Меркава значи „Колесница“, като се намеква на колелата и тайнствените животни във видението на Йезекиля. Берешит и Меркава съставляват „Науката за Бога и Света“. Аз казвам „Наука за Бога“, но при все това Бог ни е съвършено неизвестен. Неговата природа не се поддава на нашите изследвания. Абсолютен принцип на живота и съществата, Него не трябва да смесваме с действията, които Той върши, и може да се каже, като утвърдяваме неговото съществуване, Той не представлява нито съществуването, нито съществата. Това е, което затруднява разсъдъка ни, без да го затъмнява, и ни отделя за винаги от идолопоклонството. Бог е единственият безусловен постулат на всека наука, необходима хипотеза, която служи за основа на всека достоверност. Ето защо и древните учители са установили на научни основи тази, необходима за вярата, хипотеза; „Бог има! В Бога е живота! " Животът се проявява чрез движение. Движението не се прекъсва, поради равновесието на силите.
към текста >>

Колкото и да е определена целта, силно подраствана от инстинкта им, то, все пак, те ще действат повече подбуждани от вдъхновение, отколкото от логичен разсъдък.
Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр. При възпитанието им трябва да се има през вид, че крайно силно развитото им чувство към независимост трябва да бъде потиснато до известна степен; също така необходимо е да се смекчи и тяхната безумна смелост. Съвършено равни и невъзеловидни детски пръсти (гл. фиг. 32 А) означават винаги това, което свидетелстват и коническите пръсти и което разгледахме .доста подробно, именно — влечение към изкуствата, с всички свързани с тях добродетели и пороци; намират ли се и двата тия признака наедно, т. е. ако пръстите на детето са едновременно и равни и конически, това е сигурен белег, че детето притежава безусловно ιι в най-изразена мера склонности, таланти и грешки, отнасящи се до речта и ораторството. Колкото и да е определена целта, силно подраствана от инстинкта им, то, все пак, те ще действат повече подбуждани от вдъхновение, отколкото от логичен разсъдък. повече от фантазията и от чувствата, отколкото от незнанието, повече от синтеза, отколкото от анализа. Възеловидни пръсти (гл. фигура 32 В.) свидетелстват всякога за дух, пълен със спекулативни идеи, наклонен към размишление и търсене, притежаващ любов към истината и относително остър ум. Когато се възпитава дете с подобни пръсти, трябва да се набляга повече на практичната страна на живота, понеже неговия дух работи предимно спекулативно -теоретично. В много случаи, трябва да се обръща известно внимание и на чувствената страна, за да не я подбудим към крайно развитие.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нищо не е било забравено: мрачният, тайнствен храм; каденето, което успокоява и възбужда едновременно; протяжното пеене, което приспива мисълта; учението, тъмните формули на което внушават отчаяние на разсъдъка и служат за опора против нападките на неопитната и нескромна критика.
Тая религия, както се представлява на тълпата, е най-откровената от всички или, по-вярно, тя е скрита. Аз употребявам тази дума в смисъл „отново да се скрие“. В евангелието е казано, че във време на смъртта на Исуса Христа завесата на храма се разкъсала. Усилията на църквата във всичките времена са били насочени само да се изтъче и ушие новата завеса. Вярно е, че самите началници на светилищата, с цял да властват на земята, са изгубили отдавна ключовете на висшето посвещение, но това не пречи на Писанието да бъде свещено и на причастието —да бъде истинско. Нищо не е било забравено: мрачният, тайнствен храм; каденето, което успокоява и възбужда едновременно; протяжното пеене, което приспива мисълта; учението, тъмните формули на което внушават отчаяние на разсъдъка и служат за опора против нападките на неопитната и нескромна критика. То се представлява неизчерпаемо, за да изобрази по-добре вечността. Самата служба, като се извършва на език, непознат на мнозинството от народа, разширява мисълта на богомолеца и му позволява да намери в тази молитва всичко, нужно за ума и сърцето му. Ето защо католишката религия прилича на феникса в баснята, който се преражда от век на век и пак изниква от пепелта си. И тази велика тайна на вярата е просто тайната на природата. Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна.
към текста >>

Силни, еластични, но не корави ръце, у които не би трябвало да се открие никаква слабост, показват, обикновено, развита и жива дейност на разсъдъка, отколкото у други ръце, тъй като те съдържат у себе си способност към теоретизиране и изпълнение.
На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна. Разумният учител и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание. У първите ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот. Деца с топли и месести ръце имат повече сънливо, лениво и слабоволно поведение, докато студени и мършави ръце винаги издават енергичен и упорит характер. За възпитанието им указва се това, що казахме непосредствено при предшестващото изложение върху меки и корави ръце. Силни, еластични, но не корави ръце, у които не би трябвало да се открие никаква слабост, показват, обикновено, развита и жива дейност на разсъдъка, отколкото у други ръце, тъй като те съдържат у себе си способност към теоретизиране и изпълнение. Обаче, не е все едно, дали една мека или корава ръка е свързана с квадратни, конически или лопатовидни пръсти; едната дава на другата своя особен отпечатък. Така напр., едно дете, чийто ръце са големи и лопатовидни, но също и меки, рядко бива голям любител на самодейността, до като то прекомерно горещо иска да види дейност у другите. Като деца, такива хора ще следят внимателно игрите на другите, сами, обаче, не ще участват в тях; като възрастни, ще обичат повече да гледат по кафенетата, танцувалните зали и т. н. как другите играят и танцуват; не могат, обаче, лесно да схванат как те сами биха могли да участват в тях. Подобни индивиди се приспособяват за всички ония професии, в които те сами колкото е възможно по-малко желаят да действат; при това, обаче, да са обкръжени от жива дейност и движение, като напр.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот.
Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
към текста >>

Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И не е само хладният разсъдък който запитва, или само духат, а запитва също и чувството, сърцето.
Не сме ли ние пред тайнствените области на един невидим свят, различен от тоя, който се схваща от чувствата ни и непроницаем със нашите средства на положителното издирване? Не може ли да опитаме, да потърсим, дали известни факти, коректно и скрупульозно наблюдавани, са достъпни за научен анализ, за да бъдат приети като реални от най-строгата критика? Ние не желаем вече фрази и метафизика. Факти, факти! Касае се за нашата участ, за съдбата ни, за личната ни бъднина, за съществуването ни. И не е само хладният разсъдък който запитва, или само духат, а запитва също и чувството, сърцето. Напразно е и суетно изглежда, да се излезе пред публиката, но и мъчно е понякога да се въздържите от това, и понеже би трябвало да се отговори особено на болките на наранените сърца, затова аз следвах тези плодовити издирвания й, струва им се, най-логичният предговор на тази книга би бил заместен от някой из между безбройните поверителни съобщения които получавах от преди половин век, за да искат с тъга разрешаването на тая мистерия. Ония, които не са видели да умре едно обожавано от тях същество, не познават тая болка, не са падали в бездната на отчаянието, не са се натъквали на затворената гробна врата. Искат да знаят всички, но една непроницаема стена се издига неумолимо пред ужаса. Аз съм получил стотици заклевания, на които бих желал да мога да отговоря. Но трябва ли да направя да се узнаят тия тайни?...
към текста >>

Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него.
Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз. Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава. Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата? Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха.
към текста >>

Животът на усещанията и на чувствата всецяло се направлява от инстинкта, а не от светлината на разсъдъка.
Във всеки случай широките и отворени ноздри са всякога указание на голямо жизнено разширение. Остава ни да изследваме различните характерности на крилата на носа. Добре отделените, ясно очертани и подвижни крила на носа отбелязват голяма изтънченост на вкуса, голяма деликатност в такта и усещането. Ако тая характерност е преувеличена и крилото на носа бъде много отделено и надарено с извънредна подвижност, това е очевиден признак на живи страсти, на прекалена чувственост, на пламенна нужда от емоции и сладострастие. Едва обрисуваните, тежки и масивни крила на носа, без трептение, показват тежки и груби чувства, известна сънливост на душата. Животът на усещанията и на чувствата всецяло се направлява от инстинкта, а не от светлината на разсъдъка. У Когато хрущялът на носа, който образува преградата между двете ноздри, е доста плътен без да бъде тежък, и слиза малко по начин да се хване лесно между показалеца и палеца, това е знак на един добър, спокоен характер, примесен с известна веселост. Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер. Най-после, за да свършим, ще кажем няколко думи за ъгъла, който краят на носа образува с горната устна: тоя ъгъл може да бъде прав, тъп или остър. Ако е остър, носът има стремеж да се наклони към долната част на лицето, а това значи, че интелектуалният живот се стреми към животинството и, следователно, е указание за чувственост. Ако е тъп, носът има противоположна тенденция, той се изостря към горната част на лицето, а това значи, че интелектуалната искра се губи в пространството, то е безгрижието, лекостта и липса на последователност в идеите.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

в Академията на Науките, Д-р Гепен е показал, чрез операция на един ранен войник, че частичното отделяне от мозъка не пречи на проявленията на разсъдъка.
Моят учен приятел Едмон Перйе представи на Академията на Науките, в заседанието й на 22 декември 1913 г., едно наблюдение на Д-р Робинсон за един човек, който е преживял цяла година, почти без страдание и без никакво видимо умствено смущение, с един мозък станал на каша и образуващ един голям гноен абцес. През месец юли 1914 г. Д-р Халопо е докладвал в хирургическото дружество описанието на една операция в болницата „Некер“ на една мома, паднала от градската железница: при трепанацията било констатирано, че една голяма пропорция от мозъчната материя била превърната буквално на каша. Очистили я, дренирали и затворили черепа, и болната оздравяла. На 24 март 1917 г. в Академията на Науките, Д-р Гепен е показал, чрез операция на един ранен войник, че частичното отделяне от мозъка не пречи на проявленията на разсъдъка. И други на примери могат да се цитират3). По някога остават и много скромни частици от него: духът си служи изкусно с каквото може. Ако анатомистите не намират душата на върха на своето ножче, с което разрязват телата, това значи, че тя не е там. Когато лекарите и физиолозите виждат в нашите психически способности само свойства на мозъчната материя,те горчиво са мамят. В човешкото същество има нещо друго освен бялото или сивото вещество на мозъка.
към текста >>

Jean Finot, бе поместил в списанието си, приведе примери на пронизани от куршум мозъци на войници, разсъдъкът на които бил напълно запазен.
Цялата официална психическа физиология е погрешна, противна на действителността. В човешкото същество има нещо друго освен химическите молекули, надарени със свойства: има един нематериален елемент, един духовен принцип. Безпристрастното изследване на фактите ни показва това и ние го виждаме да действа даже независимо от физическите сетива. (Следва) ------------------------------ 1) Той умря на 2 юни 1881 г. 2) Из съчиненията на Литре: „Науката от философско гледище“ и „Позитивната: философия.“ 3) В една статия, която неотдавна починалият редактор на Revue Mondiale, г. Jean Finot, бе поместил в списанието си, приведе примери на пронизани от куршум мозъци на войници, разсъдъкът на които бил напълно запазен. 4) Това е заглавието, което дадох още в 1885 год. на една научна бележка, публикувана в Годишника на Космоса за 1866 год. Но тогава хората бяха извънредно слепи. Прогресът на науката потвърди постепенно тази идея на старите алхимици. И структурата на атома, съставен от електрически въртежи, ни показва, че материята се губи в модерното знание за енергията.
към текста >>

Преди всичко ние трябва да схванем разликата между любовта и разсъдъка.
(Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн. 6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка. Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер. Преди всичко ние трябва да схванем разликата между любовта и разсъдъка. У жената преобладаващо качество е любовта, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право. Случва се, и което е много интересно, да се срещнат на 100 мъжки ръце — пет приблизително еднакви, когато на 100 женски ръце повече от 12 имат една по-значителна прилика. Изобщо, съществуващата разлика между мъжкия и женския пол е, че мъжката ръка е много по-груба, по-силна и с по- развити възли, отколкото тази на жената (сравни фигури 63 и 64). Фиг. 63 и 64 Мъжът, значи, е производителният принцип, когато жената е развиващият, на първия принадлежи първичната сила, а на последната — образуването на формите. Женският пол представлява чувственият принцип или нервната система на човечеството, когато мъжкият пол — двигателният принцип или мускулната система на човечеството.
към текста >>

У жената преобладаващо качество е любовта, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право.
1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн. 6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка. Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер. Преди всичко ние трябва да схванем разликата между любовта и разсъдъка. У жената преобладаващо качество е любовта, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право. Случва се, и което е много интересно, да се срещнат на 100 мъжки ръце — пет приблизително еднакви, когато на 100 женски ръце повече от 12 имат една по-значителна прилика. Изобщо, съществуващата разлика между мъжкия и женския пол е, че мъжката ръка е много по-груба, по-силна и с по- развити възли, отколкото тази на жената (сравни фигури 63 и 64). Фиг. 63 и 64 Мъжът, значи, е производителният принцип, когато жената е развиващият, на първия принадлежи първичната сила, а на последната — образуването на формите. Женският пол представлява чувственият принцип или нервната система на човечеството, когато мъжкият пол — двигателният принцип или мускулната система на човечеството. Напълно справедливо може да се каже, че мъжът е духът на жената, а жената душата на мъжа.
към текста >>

От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък.
Мъжът се развива чрез своя ум, а жената чрез своето сжрдце, и докато първият създава законите, жената пък твори морала на поколението. б) Пръстите Казаното за пръстите в по-първите отдели важи естествено и за женската ръка. Затова ние тук ще изтъкнем само особените качества на женската ръка. Възлести пръсти се срещат рядко у жените. И наистина малко жени има, които притежават дарба на комбинираща мощ — причината на това е, че често им липсват развитите възлести пръсти. От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък. Всяко образуване на възли в женската ръка означава изтънчен интелект, също отчасти впечатлителност и възприемчивост за вдъхновение и силно въображение. Ако проследим портретите на историческите прочути жени, намираме, че напр. Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите. Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни.
към текста >>

От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества.
Всяко образуване на възли в женската ръка означава изтънчен интелект, също отчасти впечатлителност и възприемчивост за вдъхновение и силно въображение. Ако проследим портретите на историческите прочути жени, намираме, че напр. Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите. Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни. От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества. Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци. Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем. Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли. Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тоя испански учен бил твърде поразен от действието на хлороформа върху жена му, която през моментите на нечувствителността била запазила непокътната мислителната си способност и му показала, че разсъдъкът й не бил възбуден.
И не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувстват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, късат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкъсванията, раните, болките, които, в обикновено състояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пъти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сън. Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна демонстрация за съществуването на душата. Душата и тялото не са, очевидно, едно и също нещо, защото в случая тялото и душата са явно отделени. Благодарение на влиянието на етера или на хлороформа, душата продължава да мисли индивидуално, когато тялото се къса от клещите. Тези два елементи от човешкия агрегат са тук като разделени от анестезическия агент. Тоя испански учен бил твърде поразен от действието на хлороформа върху жена му, която през моментите на нечувствителността била запазила непокътната мислителната си способност и му показала, че разсъдъкът й не бил възбуден. Тя спокойно се разговаряла с хирурга Вернейл, когато той късал месата й и нервите й с хирургическия си нож. И впоследствие тя разказала на мъжа си, че мислите й били по вече приятни. Нека си Спомним още, че болката е била премахната чрез хипнотизъм в училището на Нанси. Различието на душата и тялото, даже тяхното отделяне, е наблюдавано от много други обстоятелства, в известни състояния на хипноза, на сомнабулизма, на магнетизма, на раздвояването на личността и пр. Въображаемите физиологически хипотези за обяснение на тия манифестации на психическата индивидуалност, независимо от организма, са съвършено недостатъчни.
към текста >>

Напротив, малодушното и слабо същество, което намира в себе си само съмнение, нерешителност, празнота, плува и се върти около себе си и отива да търси навън храна, за да се поддържа или задуши Онзи, прочее, който търси в мистична- то екзалтация или в употребата на наркотичните средства и парфюми забрававата на самия себе си, е толкова виновен, колкото простака и грубиянина, който потопява разсъдъка си в парите на виното.
Ориенталците се наслаждават от тая пертурбация във чувствата, която моментално ги изважда от апатичното им състояние. Проницателните парфюми, наркотичните средства, като тютюна и хашиша, се употребяват всекидневно от тях. Те възбуждат и разклащат силно нервната система, за да я докарат по-после в един по-пълен упадък. Пиянството, било то мозъчно или стомашно, произведено чрез комбинирани възбудители или чрез алкохоли, не- може да няма също такава морална причина, сиреч голяма слабост на душата. Интелигентното и силно същество обича да се развива свободно в едно здраво тяло и да запази пълното упражнение на своите способности. Напротив, малодушното и слабо същество, което намира в себе си само съмнение, нерешителност, празнота, плува и се върти около себе си и отива да търси навън храна, за да се поддържа или задуши Онзи, прочее, който търси в мистична- то екзалтация или в употребата на наркотичните средства и парфюми забрававата на самия себе си, е толкова виновен, колкото простака и грубиянина, който потопява разсъдъка си в парите на виното. ГЛАВА X. Заключение Аз стигнах вече до предначертания край. Направих всички усилия да бъда ясен и методичен, и се надявам, че сполучих. Зная, че ще намеря много неверници, които няма да ме разберат. Но аз не пиша, изповядвам се, за хора, кои го виждат в носа един орган, който могат само да секнат, и в устата един орган, който служи само за хранене.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако моята зла съдба и сега не бе ме лишила от паметта и добрия ми разсъдък, аз никога не бих се съгласил с вероломното предложение на хлебаря си известно време хората в Цариград бяха крайно недоволни от теглото и качеството на хляба.
Не след дълго, обаче, аз огладнях. Тогава аз седнах на един камък пред вратата на една хлебарница. Миризмата на топлия хляб ме примами и аз влязох пекарницата и тихо попросих милостиня. „Хлебарят каза, че ми позволява да се наям с хляб, но под условие, да разменим облеклото си и да продавам хляб през този ден в града. Аз драговолно приех условието, но скоро се разкаях за това. Ако моята зла съдба и сега не бе ме лишила от паметта и добрия ми разсъдък, аз никога не бих се съгласил с вероломното предложение на хлебаря си известно време хората в Цариград бяха крайно недоволни от теглото и качеството на хляба. Тоя вид недоволства често са свършвали с бунт, при който хлебарите са бивали избити. Всичко това аз добре знаех, но не си го спомних на време. „Аз промених облеклото си с това на хлебаря, но едва бях тръгнал с хляба по съседните улици, когато около мене се събра голяма тълпа, която почна да ме освирква и вика най-грозни имена. Тълпата ме следваше дори до портите на палата. Като чу виковете.
към текста >>

Аз тръгнах подир проклетата примамка, която сигурно бе дело на зли духове, които замъглиха моя разсъдък и ме мамеха към своето видение.
Мене не ми се вършеше такава тежка работа и за това предпочетох да се поскитам и намеря извор. В далечината аз видех нещо, което приличаше на извор, та го посочих на моите другари. Техният човек на науката ме предупреди чрез своя преводач, да не вярвам на това примамливо видение, защото такива се често виждат в тази страна, и че когато ида там, сигурно аз не ще намеря вода. Той каза, че видението е много по-далеч, отколкото си въобразявам, и че навярно ще се изгубя в пустинята, ако се опитам да вървя след призрака. „Моята зла съдба ме накара да не послушам съвета. Аз тръгнах подир проклетата примамка, която сигурно бе дело на зли духове, които замъглиха моя разсъдък и ме мамеха към своето видение. Час след час аз вървях все напред, като очаквах да стигна предмета на моите мечти. Но видението се теглеше напред по-бърже, отколкото аз го следвах и най-после аз се убедих, че англичанинът, който без съмнение е добил своите сведения от хората на тази страна, бе прав, и че блестящото видение, което аз вземах за вода, бе чиста измама. „Сега аз бях изтощен от умора: напразно аз търсех с поглед другарите, които бях напуснал Аз не виждах ни хора, ни животни, нито не каква следа от растителност в пясъчната пустиня. Понеже бях уморен, аз нямах сили да се върна назад по стъпките, които личаха по пясъка. „Тъжно аз ги гледах, като водач в тази непозната страна.
към текста >>

„Понеже ти си тъй нещастен, Мураде“, каза той, и понеже когато решаваш за себе си, твоите решения са погрешни, ти ще трябва да се довериш напълно на разсъдъка на един по-мъдър и по-щастлив приятел“.
Когато аз му разказах как съм се сдобил с нея, той има добрината да ме вземе под своята закрила. Той бе търговец, който сега отиваше с кервана към Кайро. Той предложи па ме вземе с себе си и аз драговолно приех предложението, като обещах да му служа тъй вярно, както робите му. Керванът тръгна и аз бях отнесен с него. „Търговецът, който стана мой господар, се отнасяше с мен много благо, но като узна всичките ми злощастия, той ме накара да му се обещая, че не ще правя нищо додето първом не се посъветвам с него. „Понеже ти си тъй нещастен, Мураде“, каза той, и понеже когато решаваш за себе си, твоите решения са погрешни, ти ще трябва да се довериш напълно на разсъдъка на един по-мъдър и по-щастлив приятел“. „Аз поминавах добре при този търговец, който беше с кротък нрав и толкова богат, че можеше да бъде щедър към всичките си служители. Моята работа се състоеше да надзиравам канилите му, да бъдат товарени и разтоварвани на подходящи места, да броя балите с стоката, и да се грижа те да се не смесват с тия на неговите другари. Това аз вършех внимателно до деня, в който стигнахме до Александрия, когато за нещастие, аз забравих да преброя балите, като разчитах, че всичките са тук, както бяха и предния ден. Обаче, когато щяхме да се качим на кораба, който щеше да ни отнесе в Кайро, аз забелязах, че липсват три бали памук. „Аз се завтекох да предупредя господаря си, който, при все че се много разтревожи поради моята небрежности, не ме тъпча така, както заслужавах.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“.
Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти.
към текста >>

Г-жа Харисон в своята „Детска градина“ препоръчва един начин, който води към преждевременното развитие на детския разсъдък.
Ще дам един пример, за да покажа, как голото желание не стига. Нека вземем за пример прочутата американска педагожка Харисон. Има окултна анатомия и физиология. Когато се изучат периодите на детското развитие, ще се види, че строго е опре телено, в кой период кои детски способности трябва да се разви- ват, ако искаме да възпитаваме в хармония с детската природа. Ако развитието на известни способности е станало преждевременно или се е пропуснал периода на тяхното развитие, детето е загубило много; тогава възпитанието е на фалшиви основи. Г-жа Харисон в своята „Детска градина“ препоръчва един начин, който води към преждевременното развитие на детския разсъдък. Това, което трябва да стане след 14-та година, тя го премества в детския период. Ако тя знаеше законите на детското развитие, не щеше да прави подобна грешка спрямо детето. История на Валдорфското училище Един от първите, който е писал по окултна педагогика, е Едвин Бьоме. Педагогическите си възгледи е изложил в книжката „Детето и неговото възпитание“. В нея той разглежда общите принципи на възпитанието, без да се впуща в методически въпроси по отделните предмети, понеже е умрял много млад, 29 годишен.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Софистите в древна Гърция характеризират епохата, в която почва да се развива усилено разсъдъкът.
От тогава насам забелязваме постепенното развитие на ума и паралелно с това човешката личност става по-самостоятелна. Заедно с това стремежът към свобода се усилва. Чувстването единството си с околните се замества с все по-ясно съзнаване на своето отделно аз. Приближаваме се постепенно към епохата на индивидуализма. И така, потъването на човешкото съзнание в материята имаше за последствие развитието на ума, добиване стремеж към свобода и раждането на човешката индивидуалности. Софистите в древна Гърция характеризират епохата, в която почва да се развива усилено разсъдъкът. Друго явление, което показва същото, е Одисей. Той е „хитроумен“. Още от по-рано почва умственото развитие, но в древна Гърция по-ясно се проявява. Още по-силна тенденция за освобождение се забелязва в време на хуманизма. Ако искаме да видим началото на индивидуализма и анархизма, трябва да проследим духовното развитие на човечеството от 14. —15.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък.
Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело. Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и спокойно си продължава своя път. Не обича да го ласкаят и да ласкае другите. Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал. Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък. За него не важи, че мнозинството казвало тъй или иначе. „Гласовете трябва да се избират, а не да се броят“, казва пословицата. Той е против всяко несъвършенство, винаги решителен и смел, но не и краен. Благоволение ръководи неговите мисли, жизнерадост — неговите отношения, но и смелост — неговата воля. Вследствие на това, даже и противниците му го уважават.
към текста >>

То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват.
Ето, драги учителю, факта, който се счетох длъжен да Ви съобщя. Ако желаете да ме запитате за нещо, аз ще побързам да ви отговоря в интереса на вашите ценни и документирани издирвания. Алекси Арбусов.“ В тоя случай има два бележити факти, които трябва да се изтълкуват. Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран. Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото. Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но как действат тези невидими сили и какви закони ги управляват — това беше тайна, и докторът с горчивина се убеждаваше, че даже ония, които считаха себе си за специалисти по тези въпроси, и те, като слепи, безпомощно стоят за сега пред този най-тежък недъг на човечеството—помрачаването на разсъдъка.
Постоянното с прикосновение с това зло, което до се га не се поддава на научно изследване, но разяжда здравето на човека, потикна доктора да търси разрешението на тази тайна. Но напразно той прелистваше съчиненията на практическата наука и преравяше трудовете на мистиците и алхимиците. Нито трудовете на най-учените психиатри, нито тъмните формули на Парацелза не му дадоха ключа на тайната. Навсякъде, като през мъгла, той виждаше нещо неопределено и чувстваше законите, които съществуват, но механизмът им тънеше в мрак, той не беше в състояние да го разсее. Само едно той считаше за доказа но, а именно — че съществува неви- дим ток, астрално излъчване, което поддържа обмяната на веществата между всички живи същества, които имат решително и могъщо влияние върху организмите. Но как действат тези невидими сили и какви закони ги управляват — това беше тайна, и докторът с горчивина се убеждаваше, че даже ония, които считаха себе си за специалисти по тези въпроси, и те, като слепи, безпомощно стоят за сега пред този най-тежък недъг на човечеството—помрачаването на разсъдъка. Безумието оставаше онази неизвестна и неизследвана област, която неудържимо влечеше към себе си младия доктор, който с цялата си душа се стремеше да облекчи хората. Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за облекчение на душевните болести. Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко. Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно. И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония?
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човекът е нещо повече от животното, защото го превъзхожда с разсъдъка и духовността си.
СРАВНИТЕЛНА ФИЗИОГНОМИЯ от Самуел Р. Уелс1) В сбора на своите висши и отличителни човешки способности и сетива, човек има и всички склонности и инстинкти на животното. Умствената основа на двата тия остатъци е в неговото низше естество. Голямото различие лежи в свръхструктурата му — в съществуването в единия случай на разумни сили и духовни чувства и в тяхното отсъствие в другия случай. Животното е просто животно и не може да бъде нищо повече. Човекът е нещо повече от животното, защото го превъзхожда с разсъдъка и духовността си. Но защо пък не би трябвало да има прилика между хората и животните? Те имат еднакво чувствата на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. И едните, и другите обичат живота и имат инстинкт за самосъхранение; и едните и другите са способни за нежност и гняв; и едните, и другите са предпазливи, потайни, алчни, борчески и разрушителни до висша или крайна степен. Тъй, ако ловкостта преодолява в един човек, защо не би трябвало да има вид на лисица? Или защо да няма той израз на лъв, ако притежава решителност и съзнание на силата си?
към текста >>

Там, където себеобожаването или твърдостта преобладават над интелекта, можем да намерим упоритост; и така, там, където има малко култура много невежество, там ще се намерят заедно гордост и предразсъдък, сляпа набожност, „глупост и суеверие.
Малцина или само някои са, които не са себелюбиви и упорити достатъчно, ако не смятаме безчувствеността им в това направление В една от Шекспировите безсмъртни комедии ние четем за едно лице, което високо е заявявало, че нито един репортер не се е явил да го нарече „магаре“. В наше време, репортерът обикновено е на щрек, и хора. които ,сами се правят магарета“, често би- ват „описвани“ като такива, без да бъдат осветлени какво са в същност. Малко зло им се прави с това, защото ако се оставят сами, те сигурно така ще се охарактеризират. Вироглавството (магарията) или упоритостта са разорили много хора. Там, където себеобожаването или твърдостта преобладават над интелекта, можем да намерим упоритост; и така, там, където има малко култура много невежество, там ще се намерят заедно гордост и предразсъдък, сляпа набожност, „глупост и суеверие. Между мъжете и жените има много типове, които приличат на кучета. Оня, който прилича на скандинавско куче, непрестанно „души плъхове“. Друг пък е като „булдог“ (бикоглаво куче), което се бори, разкъсва и упорства. Трети има грациозен вид и нервната активност на сивата хрътка. Някои жени са като малки кученца и никога не са толкова щастливи, колкото когато се грижат за тях: те ги милват и галят.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Научните умове, които — по предразсъдък — смятаха дотогава астрологията като пустоверие на старите времена започнаха внимателно да я проучват.
Flambart — излагат основите на научната астрология, която се изгражда със същите научни методи и със същите средства които лежат в основата на днешната наука.1) Разгледани са по-специални въпроси, като напр. медицинска астрология, които засягат различните отрасли на астрологията, но те представят интерес само за хора, които са в течение на тази наука. Ще дадем тук някои и други извадки от статията на Е. Caslant: Опити върху научна астрология, където са ясно очертани четирите насоки, в които съвременната астрология се разработва. „От тридесетина години насам настъпи едно възраждане в астрологичното движение. Научните умове, които — по предразсъдък — смятаха дотогава астрологията като пустоверие на старите времена започнаха внимателно да я проучват. Те разбраха, че онези, които я практикуваха, не познаваха нейните основи и съдят за нея напрезум; те установиха освен това, че е невъзможно да се практикува тази наука, без да се схване нейната обосновка, а затова мнозина от тях се запретнаха да я проучват и подлагат на опит. Техният брой от година на година расте и понеже е необходима известна смелост, за да се изстъпи човек против онова текущо мнение, което е създадено за тази наука, те са още малко на брой, поне в Франция, където ние сме останали в тази област твърде назад в сравнение с англичани, американци и немци. Все пак техните трудове имаха за резултат редица опити за създаване на една научна астрология, сиреч по-точна и по-строга и, следов., по-пригодна към съвременния манталитет. Понеже тия опити ще имат, по всека вероятност, за резултат едно обогатяване на утрешната наука с нови глави, видя ни се, че ще бъде интересно да дадем за тях едно сбито изложение. Първият опит се състои в събиране на астрологичните трудове — индуски, халдейски, гръцки, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка.
Белински, не съмнявайки се в основателността на своите обвинения, не може да си обясни: защо един „проповедник на камшика“ смесва учението си с онова на Христа, което е права противоположност на всяко насилие. Разбира се, Белински би бил съвършено прав, ако наистина Гогол беше проповедник на насилието и служител на обскурантизма. Но Гогол не само че не е станал такъв, а се издигнал над всички свои съвременници и съратници в общото поприще. Върху неговото повдигане ще кажем само това, че то не може да бъде разбрано от този, който не се е повдигнал. Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на интуицията, която в Гогол е взела връх над интелекта. Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка. За да се разбере това нейно предимство, достатъчно е да се знае, че тя се формира под непосредственото влияние на духа, който е абсолютен в своето превъзходство над всичко. Като казваме: „над всичко“, разбираме видимия и невидимия светове, които не са нищо друго освен резултат от дейността на Духа. Състоянието на последния, дължимо на съвкупната дейност на всички негови атрибути, ражда интуицията, която се проявява в дадена идея. Нея (интуицията) можем да наречем Душа на всички прояви на духа. И когато Бергсон говори, че интуицията е положително и първоначално познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл.
към текста >>

Тогава ще изразим най-напред ортодоксалния възглед и за да се предпазим от предразсъдък, ще го изкажем с думите на приетите авторитети.
Разглеждайки Троичността в тази светлина, от повече човечно гледище, тя изглежда като тайнствена и наглед като идея, която никога напълно не може да бъде разбрана и по която много векове главите на църквите са спорили безрезултатно. Вярно е, че мистикът, който не спори, вижда реалността зад ортодоксалното учение, но самото то е трудно да се следва само с ума, вън от размишляващото Себе вътре, когато то е позовано да разбере такава дълбока и наистина метафизична проблема. Ученикът, който приема възгледите на своите учители, се задоволява да вземе идеята за Троичността като предмет на вяра. „Логикът“, редом с ортодокса, който по някога става „по-висок критик“ и влиза в ред прения, често отхвърля тяхното схващане за Троичността, антропоморфическия възглед, и не дава на света нещо по-добро вместо него. Метафизикът, от друга страна, нито приема, нито отхвърля една догма, но се старае да види истината зад нея. Тогава ще изразим най-напред ортодоксалния възглед и за да се предпазим от предразсъдък, ще го изкажем с думите на приетите авторитети. Даже известно е, разбира се, че идеята за триединния Бог не е чужда на християнството, защото е обща на религиозната мисъл във всички векове и даже е съществувала преди християнството да бъде дадено на света. Казано е, обаче, от известен тип ортодоксален и може-би сектантски християнин, че доктрината за Троичността възприема много различен характер в християнството. Това е вярно, в известен смисъл, защото трябва да се разгледа и личният Христос, тъй като неговото велико учение за любовта и мъдростта ще просветли твърде строгия формализъм на някой от неговите последователи. Първите Отци на църквата не можеха да отрекат, нито пък отричаха истината, че други религии и философии са притежавали същите учения преди християнството, при все че те се стараеха да обяснят факта чрез различни заобиколки и казваха, че истинската християнска идея е твърде различна от оная на „езическите“ или платонически философи, както свидетелства Св. Августин. Той, цитиран от В.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В третия период се развива логичното мислене, разсъдъка.
Неговата работа се изчерпва само да подпомогне да се разпламне този вътрешен духовен огън, който съществува вече в детската душа. През третия период (след 14 година) това ще стане по особен начин. И особеността на работата през този период зависи от състоянието, в което се намира човек през него, зависи от силите, които тогаз са в своя подем. Законът е такъв: През всеки период трябва да се работи с тези сили, които тогаз са в подем. Само тогаз възпитанието е природосъобразно. В третия период се развива логичното мислене, разсъдъка. Ето защо всички истини трябва да се облекат в понятия, да се свържат с науката, с умствения живот на детето. Значи, училището през този период трябва да даде научна основа на духовния мироглед. Тези духовни истини, до които е дошло детето през втория период чрез символи, чрез живот на служене и пр., те сега трябва да се облекат в научна форма, да се поставят в свръзка с цялото останало познание. Трябва да се разгледат всички науки от едно по-дълбоко гледище и да се посочат фактите, които говорят за духовното развитие на живота. Защо всичко, преживяно през третия период, като идеали, морал и пр., трябва да се свърже в известни граници с умствената дейност?
към текста >>

В заключението си сказчикът е казал, между другото: „Ако човечеството, вдъхновено от върховните принципи на древната мъдрост, установи едно съотношение между философията и религията, ако изостави егоистичния материализъм и издигне своя разсъдък до висшите духовни концепции, истински източници на доброто, прогресът на цивилизацията би бил обезпечен и би настъпило Божието Царство на земята, като се осъществи обещанието, дадено от Пророка, т. е.
(п.) Ринелла * * * На 17 април т. г. г. Сабино Ринелла държа в софийския университет още една сказка: Тайните на Кабалата! в която резюмира почти всички сведения, дадени от „Всемирна Летопис“ в първата годишнина по тая наука: съществените елементи на Кабалата, кабалистичното значение на староеврейската азбука, Таро, Зо-ар (ключът на небето). Пророчеството на Езекила и Откровението на св. Йоана. В заключението си сказчикът е казал, между другото: „Ако човечеството, вдъхновено от върховните принципи на древната мъдрост, установи едно съотношение между философията и религията, ако изостави егоистичния материализъм и издигне своя разсъдък до висшите духовни концепции, истински източници на доброто, прогресът на цивилизацията би бил обезпечен и би настъпило Божието Царство на земята, като се осъществи обещанието, дадено от Пророка, т. е. че Бог ще дойде да се приобщи, с всички вярващи, с ония, които Го обожават в Дух и истина. . . Кабалата обхваща най-висшите познания, тя е една мистична, йероглифна, фигуративна, енигматична наука, изпълнена с параболи, алегории, загадки и тайни. Вечната наука, вдъхновена от Бога, ни опознава с природата, тя осветлява душата ни, пречиства духа ни и укрепва здравето на тялото ни. Нека си подадем братска, ръка по този озарен път, за да заработим и направим да се разцъфти дървото на религиозния живот.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ясен ум, остър разсъдък, — духовит.
Меркурий в Телец. Дипломатичен и тактичен в речта си. Практичен ум, но често пъти догматичен и консервативен., Понякога и упорит. Меркурий в Близнаци. Любов към наука и пътешествия. Ясен ум, остър разсъдък, — духовит. Рядко мълчи. Меркурий в Рака. Твърде впечатлителен; лесно се приспособява и е непостоянен в своите възгледи. Ясна памет, тактичност. Меркурий в Лъва.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Четецът се умолява да издържи търпеливо, без предразсъдък от своето незнание, техническите страни на една странна философия и да приеме светлината, която тя ще хвърли върху проблемите на собствения му живот.
Какво трябва да направим тогава? Да понизим ли нашите идеали или да се потрудим да открием законите, които управляват семейното щастие, и така да регулираме условията му? Американският расов клон е възприел първото схващане, но старият клон се държи отчаяно за своите идеали. Вярва се, че знанието може да подпомогне да подобри условията,преди отчаяната мизерия да предизвика отчаяни лекове, и с тази цел се поднасят следните страници на четеца. Те са основани върху учението, дадено в една от западните езотерически школи. Четецът се умолява да издържи търпеливо, без предразсъдък от своето незнание, техническите страни на една странна философия и да приеме светлината, която тя ще хвърли върху проблемите на собствения му живот. (Следва) 1) The Esoteric Philosophy of Love and Marriage. By Dion Fortune. London. 1924. 3 sh. 6 d.
към текста >>

НАГОРЕ

0.5306441783905