Търсене в текстове за 'Равноденствие'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество. Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява. Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
към текста >>

2. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта.
Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен. Те се пробождат с шиш и не усещат нищо. Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета.
към текста >>

3. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене.
А тия два цикъла, заедно с наклонението на земната ос към плоскостта на еклиптиката, обуславят в края на краищата целия оня тъй разнообразен свят от явления на земния живот. Аз няма да се спирам на ония дълбоки въпроси, които възникват във връзка с тия два цикъла, а още по-малко на цикъла, обусловен от движението на земната ос, познат под името платоническа или полярна година. Ще помена само, че техният ритъм обуславя ритъма и на целия физиологичен и психичен живот на земния човек. Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния. Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене. Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март.
към текста >>

В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината.
Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене. Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове. Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее.
към текста >>

21 септември – ден на есенното равноденствие.
След 21 март започва ведрата утрин на годината – нейната пролет. 21 май – това е 10 часа от годишната утрин. 21 юни – деня на лятното слънцестоене, е пладне на годината. Спрете се по пладне на 21 юни, в пладнето на годината, за да поемете две полуденни вълни: час на най-голямата светлина, когато чашата на деня е догоре налята със светлина. Спрете се всред някоя нива, дето житните класове се свеждат към земята, натегнали от зърно, за да изпитате великото тайнство, всред което се ражда хляба, с който се храним. 21 септември – ден на есенното равноденствие. 6 часа вечерта. Срещат се две залезни вълни. На есен, в залеза на годината, всеки ден се завърта дневният кръг със своя изгрев, утрин, пладне, вечер и полунощ. Та имаме зори и утрини на дните в годишната вечер. Няма да се спирам на ония слаби приливи към северното полушарие от буйната пролетна вълна, която залива южното полушарие, и на които се дължат ония, сякаш поврати на пролетта през есента.
към текста >>

4. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И колко е съдържателен астрологичният символ на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена - огнения знак на Марс, за да се извърши свещената мистерия на жертвата.
Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, с сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели - това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили с същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у героя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, с една реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният символ на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена - огнения знак на Марс, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и прояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта. В евангелието той е символизиран чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие. Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Пазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс.
към текста >>

5. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

При това движение на земята следва да се местят и две други точки - точките на пролетното и есенното равноденствие.
За да стане по-ясно значението на тия епохи от гледището на езотеричната наука, ние ще направим едно малко отклонение и ще се запознаем с едно астрономично явление. То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в периодичните векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи. Това астрономично явление се нарича прецесия на равноденствените точки. Прецесията е едно особено конусообразно движение на земята, така че мисленото продължение на нейната ос описва в пространството една коническа повърхнина, а по небесната сфера една крива линия. Тъй като северен небесен полюс ние наричаме мястото, където тая ос пробожда „небесната сфера", явно е тогава, че северният небесен полюс не ще е една постоянна точка, а различни точки от тая крива, описана от световната ос. При това движение на земята следва да се местят и две други точки - точките на пролетното и есенното равноденствие. (Тия две точки са „краищата" на оная линия, в която се секат равнините на екватора с еклиптиката). Това местене става обратно на зодиакалните съзвездия. В зависимост от това, в кое от зодиакалните съзвездия се намира пролетната равноденствена точка, и епохата се именува със съответното име. Понеже прецесионалното движение, за което става дума, се извършва бавно (едно пълно завъртване на оста става за около 26,000 години), то пролетната равноденствена точка престоява във всеки знак по около 2,160 години. През времето на Христа тая точка е била в зодиакалното съзвездие Риби.
към текста >>

6. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Пръв знак се смята Овен, който почва от точката на пролетното равноденствие.
Астрологията е взела пред вид движението на Земята около Слънцето чрез въвеждане на зодиакалния кръг, т.е. оная ивица на небесния свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите. Зодиакът представлява координатна система, едната ос на която минава през двете равноденствени, а другата през двете кръговратни точки. Видимото движение на Слънцето през четирите квадранти на Зодиака бележи четирите годишни времена. Като се раздели всеки квадрант на три равни части, получаваме дванадесетте зодиакални знаци, всеки от които Слънцето изминава за около 30 дни. Пръв знак се смята Овен, който почва от точката на пролетното равноденствие. Останалите знаци: Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби следват в посока, обратна на часовата стрелка. Трябва да се прави разлика между съзвездията, които образуват естествения Зодиак и знаците, които съставят така наречения интелектуален Зодиак, макар имената и символите им да са същите. Собствено, знаците са получили имената си от съзвездията, с които са съвпадали преди близо две хиляди години. Но понеже началото на интелектуалния Зодиак – пролетната равноденствена точка – се движи макар и бавно в посока обратна на реда на зодиакалните съзвездия, се е получило едно изместване на двата Зодиака. Вследствие на споменатото прецесиално движение, пролетната равноденствена точка преминава зоната на едно съзвездие за една епоха от 2,160 години, следователно, ново пълно покриване на двата Зодиака ще има след всеки 25,920 години, т.е.
към текста >>

7. ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ДВЕТЕ ПОЛУШАРИЯ Във видимото движение на слънцето около земята има два важни момента: първият момент е 22 март е – денят на пролетното равноденствие, когато слънцето минава в северното полушарие; вторият момент е 22 септември – денят на есенното равноденствие, когато слънцето минава в южното полушарие.
ДВЕТЕ ПОЛУШАРИЯ Във видимото движение на слънцето около земята има два важни момента: първият момент е 22 март е – денят на пролетното равноденствие, когато слънцето минава в северното полушарие; вторият момент е 22 септември – денят на есенното равноденствие, когато слънцето минава в южното полушарие. Тези два момента са символи, които изразяват два вида течения на енергии. Енергиите, които протичат в северното полушарие, имат външен характер. Те символизират мъжа. Под "мъж" се разбира същество, което работи отвън. Когато слънцето мине в южното полушарие – което става на 22 септември – хората влизат в едно друго течение на енергии, които съдържат в себе си мекота.
към текста >>

8. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Земята влиза в пролетта, когато слънцето стъпи в знака Овен на 22 март — денят на пролетното равноденствие.
Витализмът обосновава това за царството на органичното. Но той разширява това и за цялата природа. Според механичната астрономия земята се движи около слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научните методи наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да търсим действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на четиритях годишни времена: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато слънцето стъпи в знака Овен на 22 март — денят на пролетното равноденствие. И каква промяна става със земята в този момент! Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя! Един вечен ритъм цари в природата. в това отношение животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика.
към текста >>

9. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията.
Последната велика зима е почнала 13,583 години преди Христа. Тая зима отговаря на ледения период, когато северното полушарие на земята е било вкаменена и страшна ледена пустиня. Сякаш животът, оттеглен от там, е оставил тая част от нашата земя в страшната и ледена прегръдка на бялата смърт. Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя. Само суровият вой на бурите криел в своя неразгадан език тайната на световете, както и мъдростта на ръката, която чертае съдбините. Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията. Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели долини, поля и континенти. Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота. Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време. И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима.
към текста >>

10. ВРЪЗКА С БЕЛИТЕ БРАТЯ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Пролетното равноденствие на 21 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на природата.
Човек трябва да има онова вътрешно разположение на душата си, за да приеме силите, които слънцето обилно раздава. Слънцето представя Божествения живот, който постоянно изгрява в човешката душа. 7. Друга традиция на всемирното Бяло Братство са тъй наречените празници в природата. За да влезем в досег с великия космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата вселена, да почувстваме ритъма на природата, Учителят е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й. Той казва: “За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява.” Важни моменти от живота на природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 21 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на природата. В този ден цялата слънчева система влиза в знака Овен. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и човешката култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян. Празникът на лятното слънцестояние - 22 юни - най-дългият ден в годината, е друг важен момент в живота на природата. Тогава става смяна на силите, които действат в нея.
към текста >>

Есенното равноденствие - 22 септември - е важно като нова смяна в живота на природата, смяна, която важи за всички природни царства.
Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на природата. В този ден цялата слънчева система влиза в знака Овен. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и човешката култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян. Празникът на лятното слънцестояние - 22 юни - най-дългият ден в годината, е друг важен момент в живота на природата. Тогава става смяна на силите, които действат в нея. Есенното равноденствие - 22 септември - е важно като нова смяна в живота на природата, смяна, която важи за всички природни царства. Зимното слънцестояние - 22 декември- е важно, защото оттогава денят почва да расте и нови сили почват да прииждат. Човек трябва да познава тези моменти и в своята външна и вътрешна работа да се съобразява с тях. Има едно съответствие между онова, което става отвън - във външната природа - и това, което става в човешката душа. Защото животът е един, единен и неделим. Човек е дете на великата Разумна Природа.
към текста >>

11. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца.
Има и други, които са забравени и заменени с нови, а има и такива, които в днешни времена хората си нареждат и установяват. Де светец някой празнуват, де религиозно или политическо събитие в живота на народа, де — спомена за някой духовен фар в живота, или — надеждата за бъдещи светли дни. Без да отричаме по-малката или по-голяма фактическа стойности и разумна обосновка на някои от тях, ние бихме желали да обърнем вниманието на читателя към факта, че в живота на народа и в живота на целокупната природа изобщо съществуват празници съвършено естествени — не измислени от хората или произхождащи от някой паметен акт в човешката история — а обусловени от вечния непроменен ход на събитията в живота на природата. Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо?
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Гласът на природата Пролетното равноденствие.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 118 - год. VII. Севлиево, 25 март, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Гласът на природата Пролетното равноденствие. Пролетни предвестници. (стих. – Auroro) Паневритмията (Боян Боев) Словото на Учителя. Каквото човек посее, това и ще пожъне (Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г.) Сънят на ловеца (Т. Ч.) Богат и цигулар. (басня – Дядо Благо) Интернационална детска изложба чрез Есперанто Музика и душа Гласът на природата Щастието на човека е невъзможно и непостижимо вън От природата.
към текста >>

ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ С потир от свят Божествен по път светлинен, девствен, пристига първий ден на пролет краснолика.
Поради егоизма си, човек иска да обсеби всичко — иска да спре потока на живота, който носи всичко за всички, и да остави другите в лишение. Поради слепотата си, човек си въобразява че може да живее щастливо и разумно далеч от нея и нейните закони. Не се противопоставяйте на природата, не се отдалечавайте от нея, не се стремете да я подчините, защото ще бъдете жестоко наказани! Щастие и благоденствие, мир, хармония и радост ще достигнем само тогава, когато винаги и за всичко се вслушваме в повеленията на природата, в нейния глас, който е глас на Бога, глас на Върховната Мъдрост на живота. Да. идем всред природата, да се приобщим към нейните закони и сили, да хармонираме целия си живот, външен и вътрешен, индивидуален и колективен, с нейната съвършена Мъдрост, Истина и Любов. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ С потир от свят Божествен по път светлинен, девствен, пристига първий ден на пролет краснолика. В очи му грей светлика на пламък чист, свещен. С усмивка на възлюблен, кой бляна свой пречуден съзира в своя път, пристъпи той към нея — нощта —заспала фея, да сегне първи път. Прозвънна из ефира седефната му лира; покоя на нощта раздвижи. Трепна цяла пред светлий рицар в бяло, с усмивка на уста. Дошъл е от далеко.
към текста >>

13. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пролетно време, след равноденствието.
Тя не е материя, а енергия или силата която се употребява от душата в нейната материална проява. Тя именно оживотворява материята. Когато жизнената сила изобилства в природата, живота в нея закипява — растенията се развиват, насекоми и животни се раздвижват, а човек, свързан със силите на живата природа, се възражда и чувства импулсиран и годен за нова творческа дейност. Окултната философия учи, че живота съществува във всички форми — във всеки атом, но различно се проявява. От това ние можем да разберем, че жизнената сила се немира навсякъде. Пролетно време, след равноденствието. от когато се смята, че времето се стопля, на земята приижда голямо количество жизнена сила от слънцето. Тя подкрепя всеки жив организъм, събужда от летаргия спящите организми, дава им сила и ги подтиква към растеж. Жизнената сила се намира в прилив сутрин рано, при изгрев слънце. И човек, който иска да използва разумно положителното в природата за градеж, трябва да прави своите разходки, движения и гимнастически упражнения сутрин рано всред природата. Един съвременен природен лекар казва, че културния човек е с намалена жизнена сила, защото не знае законите на съхранението й.
към текста >>

14. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Начало на Зодиака в такъв случай е вземана точката, където във времето на Рама е ставало пресичането на еклиптиката с екватора на небесната сфера, което е станало в областта на съзвездието на Овена и е отбелязвало пролетното равноденствие.
Тези 12 поляризации са във връзка с импулсите на 12-те творчески принципи, които стоят зад зодиакалните съзвездия. Тъй щото принципът, който действа в зодиакалните съзвездия и в зодиакалните знаци е един и същ. В миналото, когато Рама е установил зодиака в днешна та му форма, зодиакалните съзвездия са съвпадали със зодиакалните знаци, но днес са се разместили и не съвпадат, защото зодиакалните знаци отстъпват всека година с 50 секунди. Това отстъпване наречено удължаване на равноденствената точка се дължи на движението на слънцето около някакъв голям звезден център. Значи от това гледище зодиакалните знаци не са нищо друго освен 12 подделения на еклиптиката. Начало на Зодиака в такъв случай е вземана точката, където във времето на Рама е ставало пресичането на еклиптиката с екватора на небесната сфера, което е станало в областта на съзвездието на Овена и е отбелязвало пролетното равноденствие. След това пресичането е било в Рибите и сега вече е във Водолея. На астрологически език това се изразява по следния начин — когато пресичането е било в Овена, казва се, че слънце то е стояло в знака Овен 2100. А сега като се казва, че пресичането е в знака Водолей, казваме че слънцето е влязло в знака Водолей където ще остане приблизително 2100 години. Това се дължи на тъй нареченото процесуално движение на земната ос, която прави едно пълно завъртване приблизително за 25920 години. При това си движение земната ос е отстъпвала по отношение на неподвижните звезди на зодиака, с по 50 секунди на година и така зодиакалните знаци са изостанали и се е получило разместване на зодиакалните знаци и зодиакалните съзвездия И на всеки 25920 години става едно ново съвпадане на зодиакални те знаци със зодиакалните съзвездия.
към текста >>

15. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8 – 9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие.
От това гледище, зодиака се определя като един въображаем пояс на небесната сфера, в която се движат Слънцето, Луната и планетите и видимо обикалят около Земята. Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея. Сиреч, между тропика на Рака на север, и тропика на Козирога на юг. Еклиптиката е видимия път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути. Точките на пресичането се наричат равноденствени точки. Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8 – 9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие. Тези 12 деления на въображаемия небесен кръг се наричат знаци на зодиака, и всеки от тях обгръща по 30 градуса, а целият кръг се нарича зодиак, зодиакален кръг – или жизнен кръг. Всеки един от тези 12 знаци на зодиака носи специфични сили и условия и създава и форми със специфично устройство и качество. Слънцето във видимото си движение през зодиака всеки ден изминава приблизително по един градус и в една година изминава целия зодиак. За един месец Слънцето изминава 30 градуса, или един зодиакален знак. Всъщност, знаците се явяват като поляризация на слънчевата енергия и представляват от себе си зони на астрална енергия, а пренесени в човека, представляват човешкото тяло, потенциалните скрити качества на човешкия организъм, които се привеждат в проява от дейността на планетите, които също така представляват поляризация на слънчевата енергия, но вече в дейно състояние.
към текста >>

16. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Овен е знака на пролетното равноденствие, с когото почва пролетта, — началото на годината, началото на жизнения кръг.
* * * Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е. образуват 3 кръста, които ни показват проявлението на четирите елемента в трите света. Тези три групи знаци носят следните названия в астрологията: Кардинални, (главни или ъглови), неподвижни и подвижни (общи). Кардиналните знаци са тези, които определят четирите посоки на света и са точките, от които започват четирите годишни времена. Тук спадат овен , рак , везни и козирог . Овен е знака на пролетното равноденствие, с когото почва пролетта, — началото на годината, началото на жизнения кръг. Рак е знака, в който слънцето стига най високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи, 22 юни, когато започва лятото. Оттам насетне слънцето започва да се връща към юг, докато на 22 септември слънцето влиза в Везните, третия кардинален знак, — знака на есенното равноденствие, когато дните са равни на нощите, но денят започва да намалява за сметка на нощта, което трае до 22 декември, когато слънцето влиза в знака Козирог четвъртия кардинален знак. Тук слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг — до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път към север. И така кардиналните знаци са: овен , рак , везни и козирог . Те са полюси — овен, везни, рак и козирог и образуват първия космичен кръст, или квадрат които, както и другите два кръста в езотеричната астрология, имат дълбок смисъл.
към текста >>

Оттам насетне слънцето започва да се връща към юг, докато на 22 септември слънцето влиза в Везните, третия кардинален знак, — знака на есенното равноденствие, когато дните са равни на нощите, но денят започва да намалява за сметка на нощта, което трае до 22 декември, когато слънцето влиза в знака Козирог четвъртия кардинален знак.
Тези три групи знаци носят следните названия в астрологията: Кардинални, (главни или ъглови), неподвижни и подвижни (общи). Кардиналните знаци са тези, които определят четирите посоки на света и са точките, от които започват четирите годишни времена. Тук спадат овен , рак , везни и козирог . Овен е знака на пролетното равноденствие, с когото почва пролетта, — началото на годината, началото на жизнения кръг. Рак е знака, в който слънцето стига най високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи, 22 юни, когато започва лятото. Оттам насетне слънцето започва да се връща към юг, докато на 22 септември слънцето влиза в Везните, третия кардинален знак, — знака на есенното равноденствие, когато дните са равни на нощите, но денят започва да намалява за сметка на нощта, което трае до 22 декември, когато слънцето влиза в знака Козирог четвъртия кардинален знак. Тук слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг — до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път към север. И така кардиналните знаци са: овен , рак , везни и козирог . Те са полюси — овен, везни, рак и козирог и образуват първия космичен кръст, или квадрат които, както и другите два кръста в езотеричната астрология, имат дълбок смисъл. Тези четири знаци са, как го казах, начало на четирите годишни времена — Овен на пролетта; Рак – лятото; Везни — есента и Козирог — зимата. Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за завземане ръководството в свои ръце и заставане на чело, дейност, активност инициатива, са тяхната обща характеристика.
към текста >>

17. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Овен е точката на пролетното равноденствие и начало на пролетта - 22 март, а Везни е точката на есенното равноденствие и начало на есента - 22 септември.
до 22 II. във Водолей От 22 II до 22 III. в Риби. През различните години има с по един - два дена разлика във влизане на Слънцето в знаците. В знаците Овен и Везни се пресичат еклиптиката с небесния екватор и това са точките на равноденствията. Овен е точката на пролетното равноденствие и начало на пролетта - 22 март, а Везни е точката на есенното равноденствие и начало на есента - 22 септември. Рак и Козирог се наричат знаци на тропиците - Рак отбелязва най-високата точка, до която Слънцето стига в северното полукълбо, която се нарича тропик на Рака и имаме най-големия ден. А Козирог отбелязва най-южната точка до която стига Слънцето през зимата и се нарича тропик на Козирога и имаме най-късия ден и най-дългата нощ. Като знаци на духа, науката и философията се считат Близнаци, Дева, Везни, Козирог и Водолей. На Скорпиона се гледа като на един знак мистичен, предразполагащ към окултните науки, особено алхимията; под него идват и научните открития и изнамирания. Като знаци на богатата жизненост и добра солидна физическа конструкция се считат знаците - Овен, Телец, Близнаци, Лъв, Дева, Скорпион, Стрелец и Водолей.
към текста >>

18. -

* * * 22 март — денят на пролетното равноденствие, денят, от който буйно бликащи талази от Божествен живот изтичащ от Слънцето със все по-голяма и по-голяма сила започват да обливат цялата земя — е ден, в който всички ний трябва да се обърнем към Бога.
. . . * * * Ние се нуждаем от Любов! ГОСПОДИ, ВЕЛИКО СЛЪНЦЕ НА ЖИВОТА, ДАЙ НИ ЛЮБОВ! Тъй както ни даваш хляб и вода, въздух и светлина, — дай ни любов. Днес ний, хората по цялата земя, се нуждаем преди всичко от любов. * * * 22 март — денят на пролетното равноденствие, денят, от който буйно бликащи талази от Божествен живот изтичащ от Слънцето със все по-голяма и по-голяма сила започват да обливат цялата земя — е ден, в който всички ний трябва да се обърнем към Бога. към великото Слънце на живота и да поискаме да изпълни душите ни с любов. Една гаранция, една сигурност, една надежда, едно единствено истинско упование могат да съществуват за хората и народите — това е Любовта. Господи, дай ни Любов! Пламен РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ СВЯТ Изгревът на слънцето показва раждането на деня. Светлина озарява всичко и ний виждаме, че сме заобиколени с красота.
към текста >>

19. -

определя също точно есенното равноденствие (22 септември в полунощ) на година 4000 преди нашата ера.
Ний ще ги изложим накратко, като ще молим читателя, който би желал да проучи алгебричните и геометричните подробности, да се обърне към огромната работа на Давидсон. Основната стълба е една геометрична права, чиято начална точка започва на север от пирамидата в пресечната точка на ъгъла, образуван от продължението на възходящия коридор надолу, към основата на пирамидата и продължението линията на външната страна на пирамидата. Тази отправна точка представлява началото на летоброенето на Пирамидата, обгръщащо 6000 години, отговарящи на Адамичната ера. Тя отговаря на датата нула. Тази геометрична точка която можем да наречем точка А. определя също точно есенното равноденствие (22 септември в полунощ) на година 4000 преди нашата ера. Основната хронологична стълба на Пирамидата започва от тази точка, минава през Голямата зала и завършва в една точка, разположена в центъра на. Преддверието и отговаряща на годината 2001 след Христа. Свещеният лакът Фактически, на света съществува само една практически неизменяема мярка за дължина: това е земната ос, и свещения лакът на египтяните, основавайки се на тази мярка, е неин пълен израз. Египтяните, евреите и други народи на древността са измервали с педя и с обикновени лакти. Свещеният лакът е бил употребяван само от посветените.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В астрономията то се нарича повратно движение (Retrograditat) на еквинокса (точката на пролетното равноденствие).
Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе). На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг). Това се нарича една космическа година. Сега планетната ни система от сравнително късо време се намира в акварий (водняк), където ще остане 31200/12 = 2600 години. Това движение става в противоположно направление на реда в животния кръг. В астрономията то се нарича повратно движение (Retrograditat) на еквинокса (точката на пролетното равноденствие). Скоростта на това повратно движение е около 50'' на година. Като наблюдаваме от земята, ние виждаме, че слънцето и всички планети, които го заобикалят, минават едно след друго през дванадесетте различни знакове и то с толкова по-голяма скорост, колкото по-близо се намират до слънцето и в дадения по-горе ред. Луната, обаче, по скорост далеко надминава най-бързата планета (Меркурий). Тя не само че обикаля около слънцето за една година заедно със земята, но изминава и свой собствен път около земята за по-малко от 28 дни. По тази скорост ще се говори повече при разглеждането на планетите.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Символ на равноденствието.
() ЛИБРА — Везни Владетел . Знак на въздух ТИП: АВСТРИЕЦ Като асцендент : Кайзер Франц Йосиф. Полковник Олкът, Пастьор, Еразм. Като тип Пастьор е под — , поради многото планети, които той им а под тоя знак, а Олкот под — ( в М. С. в ). Символ на равноденствието. Слънцето в започва да слиза. Мистичната символика на тоя знак е, че в Либра, знакът на везните, душата бива претеглена: тя натегва и потиска низшата природа, докато последната бъде надвита. Тук душата намира своето равновесие чрез потискането на низшата природа ( , владетелка). Сатурн в този знак е повишен, с други думи, поради влиянието на Сатурн, по-низшата Венера бива поставена над . Стане ли това, явява се посвещението, интуицията, т. е.
към текста >>

0.31819295883179