Търсене в текстове за 'Равенство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 81 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да твърдим противното, то би значило да турим равенство между частта и цялото.
Оттук неговият консерватизъм. Той отхвърля това и новото свежда към старото, не допуска, че от една причина ще се получи повече отколкото съдържа и винаги прилага принципа „че едни и същи причини пораждат еднакви следствия". В това се заключава и предвиждането на бъдещето, в смисъл на детерминизъм. Така е обикновено за разума. Значи, интелектът не може да познае целокупния живот, тъй като той е животът, гледащ навън и част от жизнената еволюция. Да твърдим противното, то би значило да турим равенство между частта и цялото. Пита се тогава, как ще познаем тоя живот? Или ние сме осъдени на вечно неведение, поставени в тоя мрак и противоречия, всред който ни поставя интелектът? Не, отговаря Бергсон. Ние притежаваме друга способност, посредством която навлизаме в самия живот, в непосредствения опит на нашето съзнание. Единственото средство за абсолютното познание е така наречената интуиция, т.е.
към текста >>

2. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е според равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2).
При малко напрежение кинетичната енергия на йоните е нищожна, за да предизвика при удара отделяне на хелий или водород от ядрото нa живака. Perrin предполага, че електрическото напрежение от около 10 милиона волта е само в състояние да предизвика разпадане на обикновените елементи. Тук по-вероятно се явява обяснението на Soddy, че преминаването от живак към злато става между изобари, т.е. такива видове живачни и златни атоми, които имат еднакви тегла. Живакът има изотопи с атомни тегла 197 – 200q 202 и 204; златото има тегло 197,2 значи, макар и недоказано, възможно е да има поне един изотоп с тегло 197 или повече от 179, който да бъде изобарен с някой изотоп на живака. Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е според равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2). Теглото на получения атом няма да се различава от теглото на майчиния живачен атом, защото масата на електрона е незначителна, пък освен това в момента на процеса (2) златният атом ще има всичките 80 околни електрони на живачния и ще бъде отрицателен йон с единица товар; за да се превърне в неутрален златен атом, един от външните електрони ще трябва да напусне орбитата си, тъй че атомните тегла на живака и златото ще останат идентично същи. Малкото количество образувано злато ще се дължи не на малки количества в обикновения живак от този предполагаем изотоп, а на малката вероятност да проникне един свободен електрон при незначителната си кинетична енергия през оттласквателната атмосфера от 80-те околни електрона. Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един път преминал зад съединителната линия на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро. Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ.
Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие” (стр. 47). Редовно се получават в редакцията следните списания и вестници: 1.
към текста >>

И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове.
Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие” (стр. 47). Редовно се получават в редакцията следните списания и вестници: 1. Luce е Ombra – италианско списание за духовни науки. 2.
към текста >>

4. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо.
Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми. Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[1]), волева (брада). Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа. Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице. Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера. Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия. Запример ъгъла, що сключва контурът на носа с перпендикуляра, спуснат от върха му към устата, е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност.
към текста >>

5. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство.
Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.
към текста >>

6. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека.
Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията.
към текста >>

7. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй.
Тези идеи още не са приложени. Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух.
към текста >>

Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество.
Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история.
към текста >>

8. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Равенство има само в любовта.
Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот. Тогаз ще имаш всичко! Всички ония, които живеят в любовта, са божественото общество. Само чрез закона на любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата.
към текста >>

9. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Само тя дава равенство, истинско равенство.
Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради. Само тя дава равенство, истинско равенство. Разни методи са били опитвани и се опитват за разрешението на въпросите в днешната епоха. Но тия методи са външни, механистични и затова не могат да дадат желания резултат. Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е Любовта. Учителят дава следния пример, за да поясни това: Пуснали в един кладенец кофа с въже, за да извадят вода. Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата.
към текста >>

10. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Georg Nordmann НЕРАВЕНСТВОТО (есе) Планинският поток се провира с шум между камъните, бълболи, плиска и бяга надолу към долината, като с тоя неспирен бяг създава най-приятното и най-примамливото в тоя кът.
Georg Nordmann НЕРАВЕНСТВОТО (есе) Планинският поток се провира с шум между камъните, бълболи, плиска и бяга надолу към долината, като с тоя неспирен бяг създава най-приятното и най-примамливото в тоя кът. Няма по-скъпо нещо в тоя час на усамотение всред све¬жите борики и тихата милувка на синьото небе, от това шумоление и тая нестихваща песен на водата, която слиза надолу. В чувството на благодарност, което човек подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота. Законът за гравитацията и неравенството на земната кора са причината за тоя живот на планината и тая пълен на слизащия поток. Той е най-властният пазач, който не пропуща нищо да по¬бегне от земята. Той зове непрестанно към тъмния център на на¬шата прамайка.
към текста >>

В чувството на благодарност, което човек подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота.
Georg Nordmann НЕРАВЕНСТВОТО (есе) Планинският поток се провира с шум между камъните, бълболи, плиска и бяга надолу към долината, като с тоя неспирен бяг създава най-приятното и най-примамливото в тоя кът. Няма по-скъпо нещо в тоя час на усамотение всред све¬жите борики и тихата милувка на синьото небе, от това шумоление и тая нестихваща песен на водата, която слиза надолу. В чувството на благодарност, което човек подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота. Законът за гравитацията и неравенството на земната кора са причината за тоя живот на планината и тая пълен на слизащия поток. Той е най-властният пазач, който не пропуща нищо да по¬бегне от земята. Той зове непрестанно към тъмния център на на¬шата прамайка. Тия бликнали води, които дирят морето, за да при-тихнат там, да се слеят с огромната му снага и да заживеят неговия живот - тихата отпуснатост под синия лазур или страш¬ните му бури под студения и дързък бич на ветровете. Ако земята беше устроена без тия по-високи и по-низки места, ако нямаше долини и възвисени планински вериги, един от най-динамичните процеси в природата - движението на водата щеше да запре завинаги.
към текста >>

Законът за гравитацията и неравенството на земната кора са причината за тоя живот на планината и тая пълен на слизащия поток.
Georg Nordmann НЕРАВЕНСТВОТО (есе) Планинският поток се провира с шум между камъните, бълболи, плиска и бяга надолу към долината, като с тоя неспирен бяг създава най-приятното и най-примамливото в тоя кът. Няма по-скъпо нещо в тоя час на усамотение всред све¬жите борики и тихата милувка на синьото небе, от това шумоление и тая нестихваща песен на водата, която слиза надолу. В чувството на благодарност, което човек подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота. Законът за гравитацията и неравенството на земната кора са причината за тоя живот на планината и тая пълен на слизащия поток. Той е най-властният пазач, който не пропуща нищо да по¬бегне от земята. Той зове непрестанно към тъмния център на на¬шата прамайка. Тия бликнали води, които дирят морето, за да при-тихнат там, да се слеят с огромната му снага и да заживеят неговия живот - тихата отпуснатост под синия лазур или страш¬ните му бури под студения и дързък бич на ветровете. Ако земята беше устроена без тия по-високи и по-низки места, ако нямаше долини и възвисени планински вериги, един от най-динамичните процеси в природата - движението на водата щеше да запре завинаги. За винаги щяха да занемеят песните на реките и планинските потоци.
към текста >>

Идеята за равенството е идея, която може да се разпростре само върху факта, че водата е всякъде вода, все същата стихия, но едничко само неравенството е, което създава нейния богат динамичен живот - нейната красота.
Той е най-властният пазач, който не пропуща нищо да по¬бегне от земята. Той зове непрестанно към тъмния център на на¬шата прамайка. Тия бликнали води, които дирят морето, за да при-тихнат там, да се слеят с огромната му снага и да заживеят неговия живот - тихата отпуснатост под синия лазур или страш¬ните му бури под студения и дързък бич на ветровете. Ако земята беше устроена без тия по-високи и по-низки места, ако нямаше долини и възвисени планински вериги, един от най-динамичните процеси в природата - движението на водата щеше да запре завинаги. За винаги щяха да занемеят песните на реките и планинските потоци. Идеята за равенството е идея, която може да се разпростре само върху факта, че водата е всякъде вода, все същата стихия, но едничко само неравенството е, което създава нейния богат динамичен живот - нейната красота. Без него тя би лежала няма, инертна и неподвижна в басейните, покрита със зелените петна на мухъл и изоставеност. Свечерява се. Планинският вятър слиза надолу по склоно¬вете, навежда главиците на цъфналите планински цветя, зашумява в клоните на дърветата и облъхва лицето със свежа милувка. Пак неравенството се възправя като причинител на това явление. Неравен¬ството в нагряването на земната кора, различният барометричен натиск създават атмосферните течения.
към текста >>

Пак неравенството се възправя като причинител на това явление.
За винаги щяха да занемеят песните на реките и планинските потоци. Идеята за равенството е идея, която може да се разпростре само върху факта, че водата е всякъде вода, все същата стихия, но едничко само неравенството е, което създава нейния богат динамичен живот - нейната красота. Без него тя би лежала няма, инертна и неподвижна в басейните, покрита със зелените петна на мухъл и изоставеност. Свечерява се. Планинският вятър слиза надолу по склоно¬вете, навежда главиците на цъфналите планински цветя, зашумява в клоните на дърветата и облъхва лицето със свежа милувка. Пак неравенството се възправя като причинител на това явление. Неравен¬ството в нагряването на земната кора, различният барометричен натиск създават атмосферните течения. Все тоя стремеж към уеднаквяване, към изравнение, всякога подновяван, всякога неосъществим от никого и никъде, създава живота и деятелността в природата. Няма разлика във въздуха - той е навсякъде еднакъв. Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища. Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики.
към текста >>

Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища.
Планинският вятър слиза надолу по склоно¬вете, навежда главиците на цъфналите планински цветя, зашумява в клоните на дърветата и облъхва лицето със свежа милувка. Пак неравенството се възправя като причинител на това явление. Неравен¬ството в нагряването на земната кора, различният барометричен натиск създават атмосферните течения. Все тоя стремеж към уеднаквяване, към изравнение, всякога подновяван, всякога неосъществим от никого и никъде, създава живота и деятелността в природата. Няма разлика във въздуха - той е навсякъде еднакъв. Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища. Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората?
към текста >>

Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики.
Пак неравенството се възправя като причинител на това явление. Неравен¬ството в нагряването на земната кора, различният барометричен натиск създават атмосферните течения. Все тоя стремеж към уеднаквяване, към изравнение, всякога подновяван, всякога неосъществим от никого и никъде, създава живота и деятелността в природата. Няма разлика във въздуха - той е навсякъде еднакъв. Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища. Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане.
към текста >>

Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг.
Все тоя стремеж към уеднаквяване, към изравнение, всякога подновяван, всякога неосъществим от никого и никъде, създава живота и деятелността в природата. Няма разлика във въздуха - той е навсякъде еднакъв. Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища. Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ.
към текста >>

Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха.
Няма разлика във въздуха - той е навсякъде еднакъв. Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища. Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане.
към текста >>

Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане.
Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят.
към текста >>

11. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие.
Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до границата, грижейки се през цялото време като майка за мен. Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, надали може да се намери другаде. С това завършват моите кратки впечатления от пътешествието ми в България. Има много работи, които не мога да опиша, защото тях човек може да опита, да разбере, само като ги преживее. Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в католическата църква. А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие. Дори, според виенския издирвач Зайферт, богомилството изиграло още по-голяма роля и то не само в културно-религиозната история на Европа, но и в социал-политическата. По този начин българското културно постижение се дига до велик двигател в историята на нашия материк, дори и на Северна - пуританска - Америка. Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци. Дошли бяха чужденци специално за тия игри.
към текста >>

12. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята.
През втората половина на ХІІ век в Ломбардия е епископ некой си Марко, назначен от България. След дълго прекъсване идеята на поп Богомил се подема пак от славянин. Сега на сцената изпъква чехът Ян Хус. Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята.
към текста >>

Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша.
Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени.
към текста >>

На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството.
Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени. Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието. Те особено повтаряли да се поддържа и разширява книжнината. Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България.
към текста >>

13. ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В знанието няма и не може да има равенство.
Знаещият, можещият е оптимист. В него няма самоизмама. Няма по-красиво от това да работиш в полето на знанието. То е двустранно - или като се учиш на постигнатото от другите или пък като се стремиш да четеш живата книга на природата. в това разчитане душата се разцъфтява и намира разрешение на трудните въпроси на живота. В знанието няма и не може да има равенство. в него има степени на възможности и на схващания. Може да бъде оправдан в живота всеки, защото толкова знае и толкова може. Но тъкмо това ни показва, че на базата на знанието няма изравняване между хората. Знанието е импулсът на живота. в него седи развитието на човешкия дух.
към текста >>

Като говорим за изравняване между хората, за невъзможността да се постигне в знанието - защото в облеклото, в храната, в материалните удобства и блага може да се постигне равенство - трябва да обърнем внимание и върху една друга съществена страна на живота, в която също не може да се постигне изравнение между хората.
Знанието е импулсът на живота. в него седи развитието на човешкия дух. По него хората мерят културата на народите. Знанието е духовният барометър на еволюцията на отделната личност, на отделни общества, на дадени народи, на човечеството изобщо. В едно направление хората днес са изравнени - всички добиват лесно и еднакви знания чрез вестниците. Като говорим за изравняване между хората, за невъзможността да се постигне в знанието - защото в облеклото, в храната, в материалните удобства и блага може да се постигне равенство - трябва да обърнем внимание и върху една друга съществена страна на живота, в която също не може да се постигне изравнение между хората. То е областта на сърцето, светът на чувствата. Днес между хората изобщо има много малко благородни сърца. Всичките добри отношения произлизат от сърцето. Сърцето е извор на доброто. То е изходното място, откъдето се излива благодатта в живота.
към текста >>

- Ето тука е най-голямото неравенство.
Сърцето е извор на доброто. То е изходното място, откъдето се излива благодатта в живота. Има едно велико сърце, то е безграничното сърце на природата, която дава всичко в изобилие. Сърцето дава, то дава безгранично. Еднакво ли дават сърцата на всички хора? - Ето тука е най-голямото неравенство. Има сърца, които се намират в едно вкаменено състояние. Има други, които се намират в животинско състояние. Какво могат да дадат те? Животното мисли само за себе си, то само взима. А човешките сърца?
към текста >>

Мярка за това равенство е животът.
Ала и сърцето има своя жива наука, свои убеждения, свои опитности. Те го извисяват и го правят все по-спонтанно, по-непринудено. Те го обръщат от каменно сърце в сърце топло и трептящо. Една жива наука на сърцето, ето път, през който трябва да мине всеки, за да стигне до там, където наистина всичко е равно по между си. Има един висш свят, в който и пред който всички живи същества са равни. Мярка за това равенство е животът. Всеки, който има живот, е равен пред Бога, пред Разумността. Никой няма право да посяга върху правото на другия в това отношение. Всеки има равно право да се ползува от слънчевата светлина и топлина. Всеки има право да се ползува от благата на живота. В това направление - да се дадат тези възможности на всички живи същества, като почнем от човека, трябва да работят умните, знаещите, благородните по сърце.
към текста >>

14. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство".
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА Тая година бяха дошли за Изгрева и Рила доста гости от странство, повече от други път - около 50 души. Те бяха дошли специално, за да видят Учителя, да го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство на Рила. Гостите бяха от разни страни: от Латвия, Франция Югославия, Швеция, Финландия и пр. Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр. Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция. Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели.
към текста >>

Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.
И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико!
към текста >>

15. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Равенството седи в това, че всички са богати.
Разбира се, че когато говоря за Бога, аз не подразбирам един Бог, който всява спорове и дележи у хората. Според мене, Бог е същество, което хармонира всичко в света. При Него няма месоядни животни, няма и тревопасни. Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече, отколкото му трябва. Всички същества, които живеят при Бога, имат желание да дават, а не да вземат. Те обикалят целия свят и търсят някой, на когото да дадат. Те са същества, които наистина обичат Бога, които имат любов към Бога. Онези същества, които имат вяра, ходят да вдъхват вяра у хората.
към текста >>

16. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите".
При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленин, съвпадът на Марс с Нептун на Сталин и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата—ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептун, в която наистина има чудни вълшебства. Г. Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение.
към текста >>

17. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии.
Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми. Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило. Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии. Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната. „Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна.
към текста >>

18. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

" Вестник „Вечер" в своите разсъждения върху тая тема пише между другото: „Поп Богомил, велик християнски реформатор, много преди Цвингли, Лютер и Калвин излезе с позив за духовно и нравствено съвършенство на човека и доведе Европа до лозунга „свобода, братство и равенство" който ще остане вечен блян на човечеството".
Неизгладими са впечатленията у нас и у тях от тая среща. И те, и ние ясно виждахме, че новите идеи са едничкият сигурен път за сближение на двата славянски народа, а също така и за обединение на всички народи на земята. Духовните идеи са широката идейна основа, чрез която се хвърля мост между всички народи и те почват да се считат като членове на великото общочовешко семейство. Нашата преса и богомилството През зимата в. „Зорница" беше уредил състезание на тема: „Кои са десетте най-велики българи от основаването на България досега? " Вестник „Вечер" в своите разсъждения върху тая тема пише между другото: „Поп Богомил, велик християнски реформатор, много преди Цвингли, Лютер и Калвин излезе с позив за духовно и нравствено съвършенство на човека и доведе Европа до лозунга „свобода, братство и равенство" който ще остане вечен блян на човечеството". Ние виждаме тук как постепенно все повече обществото се приближава до схващането, че богомилството е една от най-светлите прояви в българската история. Пеенето като дезинфекционно средство Хамбургският професор Тажиг твърди, че пеенето служи като отлично дезинфекционно средство на вътрешните органи. Бавното и силно пеене всред природата помагало за пречистване не само на дробовете, а и на останалите вътрешни органи. То оказвало влияние и на работата на кръвоносните съдове. Из в. „Днес".
към текста >>

19. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй.
Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама. Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи. Рама напуща своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия с крайна цел Индия.
към текста >>

20. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Великите идеи, които събудиха Европа: „свобода, равенство, братство", са дадени от богомилите.
Tе са ценен принос към българското изкуство. Пръв Гюдженов се опита да възпроизведе в картина богомилското движение с известната си картина „Изгарянето на българина богомил Василий в Цариград". Сега Ракаров излиза с пет картини със сюжети из живота на богомилите. Те са: „Поп Богомил говори на народа"; „Богомилско събрание"; „Мъчение на богомилите"; „Византийският император кани Василия да се откаже от своето учение, за да го помилва"; „Изгарянето на Василия". Богомилството е най ценното, което българинът е дал на другите народи. Великите идеи, които събудиха Европа: „свобода, равенство, братство", са дадени от богомилите. Все повече си пробива път една правилна оценка и правилно схващане на богомилското движение. Богомилското движение и печатът В в-к „Зора" от 1.VI. т.г. срещаме статия от Трифон Кунев със заглавие; „Величието на България". В статията между другото се говори за богомилството по следния начин: „Величието на България – това е непобедимият дух на българина, който направи още в 12 век България огнище на общочовешка култура и запали чрез богомилството цяла Европа в борба срещу робството, мракобесието и средновековното безправие. Това, което нашата родина даде на цивилизования свят, като роди голямата идея за свободата – предтеча и създател на албигойството и реформацията – трябва да се знае и да се съзнае".
към текста >>

21. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Борец против робството и икономическото неравенство.
* * * Във в. „Труд", орган на Българския работнически съюз, от 12 юли т.г. е писана специална статия за богомилството от Хр. В. със заглавие: „Делото на Богомила. Социален и религиозен реформатор. Борец против робството и икономическото неравенство. Проповедник за свободна мисъл, съвест и слово, за разумна и етична вяра, за труд и въздържание". В тая статия се казва между другото: „Богомил издигнал глас против робството и крепостничеството, против икономическото неравенство. Той искал да се отнемат земите от боляри, епископи и игумени и да се дадат на работния народ. Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и манастири. „Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр.
към текста >>

В тая статия се казва между другото: „Богомил издигнал глас против робството и крепостничеството, против икономическото неравенство.
е писана специална статия за богомилството от Хр. В. със заглавие: „Делото на Богомила. Социален и религиозен реформатор. Борец против робството и икономическото неравенство. Проповедник за свободна мисъл, съвест и слово, за разумна и етична вяра, за труд и въздържание". В тая статия се казва между другото: „Богомил издигнал глас против робството и крепостничеството, против икономическото неравенство. Той искал да се отнемат земите от боляри, епископи и игумени и да се дадат на работния народ. Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и манастири. „Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр. В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство. За богомилите западните християни казвали, че работят от зори до мрак.
към текста >>

22. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция.
15, 1940 г., кн. II. Ето няколко характерни думи от първата страница на тая статия: „Много са големите и светли образи, които срещаме по пътя на българския народ в далечното и близко минало. Днес историци и писатели се надпреварват да изтъкват достойните им дела. От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения. А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание. Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи. Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр. 73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване.
към текста >>

23. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие.
Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света. Как мислите, няма ли световен дух? Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част? Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него. Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие. Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата. Само будните могат да прозрат законите на развитието. Ние сме заобиколени от мълчаливо изявяващата се мъдрост на Вселената. Стига да сме будни, ние можем да видим това, което е по-красиво от всяка мислима красота, по-внушително от всяка сила, по-величествено от всяка музика — щедростта на едно сърце, което е по-голямо от всички други на света. То струи водопади от обилна обич за всички вселени и светове, за всички пеперуди и пчелици, по крилата на които трепти същата красота, с която са надарени дълбоките и безкрайни селения на целия космос.
към текста >>

24. DU MAITRE; LHOMME PARFAIT Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

То е предвестник на френската революция, която възвести човешките начала: свобода, братство, равенство".
пише: „Богомилството е велико реформаторско учение, изявено през 10 век. Основателят на това учение е българинът поп Богомил. Богомилството бързо се разпространило в Италия, Южна Франция, Западна Германия. В Лондон са били изгорени на клада албигойци. Богомилството е първоизточник на реформацията. То е предвестник на френската революция, която възвести човешките начала: свобода, братство, равенство". Още за светещата жена в Италия. Тя се нарича Ана Монаро или електрическата жена или светещата жена. Открита е в болницата на малкия италиански град Пирано и е добила световна известност като рядко явление. Тя е била заведена в Рим за по-точни научни изследвания. Националният институт за изследвания, в чийто медицински комитет се намира познатият учен професор де Блазио, е изследвал необикновената и чудновата светлина, която излъчва тая обикновена селянка от Каподистрия.
към текста >>

25. DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Още през десетия век богомилството се явява като първа реформация в света — отпор срещу световната лъжа и дух на насилие, които са намерили своите крепости в тогавашните държави и църкви; то разтърсва тогавашните европейски общества и провъзгласява свобода на съвестта, равенство и братство между всички хора и народи, за да се осъществи Царството Божие на земята и да настъпи вечен мир.
Между другото той казва: „Ни един от историците на това движение не е разполагал със съчинение, написано от богомилите. Цариградският събор от 1140 г. заповядал да изгорят книгата на Хризомона, която съдържала изложение на богомилското учение. Тя била последната от унищожените книги. Същата участ имали и книгите на западно-европейски писатели. Още през десетия век богомилството се явява като първа реформация в света — отпор срещу световната лъжа и дух на насилие, които са намерили своите крепости в тогавашните държави и църкви; то разтърсва тогавашните европейски общества и провъзгласява свобода на съвестта, равенство и братство между всички хора и народи, за да се осъществи Царството Божие на земята и да настъпи вечен мир. Богомилите са. упражнявали производителния труд в общини, задруги или поединично. И в двата случая те са внасяли всичко изработено в общата каса". Статия в шведски вестник за Всемирното братство В шведския вестник „Bia bandet", който излиза в Стокхолм, е напечатана статия от Тереза Керемидчиева: „Всемирното Братство в България". В статията се излагат основните идеи на Учителя, принципите на паневритмията, излетите на Витоша и Рила и пр.
към текста >>

26. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората.
Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души.
към текста >>

27. DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Материалът е разпределен в 9 отдела: в глъбините на вселената, в глъбините на веществото, водата, природа и машина, ритъмът — музика на всемира, през вратите на топлината, отделното в цялото, неравенството и геометрия на мисълта.
Направихме този малък увод, за да подчертаем, че книгата на Г. Томалевски: „Всекидневните чудеса" е богата не само с изобилни данни, факти и явления, установени от природните науки, но тя е дълбоко озарена от личния му поглед, който според всичко изнесено там е виталистичен и спиритуалистичен. А в това е най-правилният светоглед, който може да се изведе от неизчерпаемия извор на Природата, по пътя на положителното знание и на личното съзерцание. Отрадно впечатление прави книгата на Т. със засегнатия богат материал, с изящния си език, с личното отношение към въпросите и с целесъобразния, дълбок светоглед, който се добива от нея. Материалът е разпределен в 9 отдела: в глъбините на вселената, в глъбините на веществото, водата, природа и машина, ритъмът — музика на всемира, през вратите на топлината, отделното в цялото, неравенството и геометрия на мисълта. С тази си книга Т. изпъква в българската действителност като виден натурфилософ и популяризатор на научната мисъл. Препоръчваме горещо тази книга на нашите четци. В нея ще намерят богат и научен материал, поетични прозрения и мъдрост. Д-р Е. К.
към текста >>

28. РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право.
Д-р М. Константинов НОВОТО И СТАРОТО Обществото, взето като социологическа единица, в широк смисъл на думата, представя едно поле, където действуват редица сили от колективен характер — обществени, класови и съсловни. Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия. Днес се гради един нов свят, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха. Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството. Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света.
към текста >>

По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество.
Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество. Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен прогрес на културния човек, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
към текста >>

29. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той знаеше, че най-голямото нещастие в една страна се поражда от неравенството.
Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар. Той искаше да дарява народа си, не само с една ръка. Беше решил да преобрази из основи своята държава. Жадуваше да превърне страната си в рай. Вярваше в благородните пориви на своето сърце и беше решил твърдо да ги следва. Той знаеше, че най-голямото нещастие в една страна се поражда от неравенството. Едни от народа плуваха в излишество, а други нямаха и необходимото. Богати и бедни... Този несправедлив и прастар ред му беше известен. И този именно ред Тамар Ал Харун беше решил да го премахне. И в едно от първите си заседания той каза на своите сановници: — Искам да започна царуването си с едно велико събитие. С ваша помощ аз искам да изменя съществуващия ред в моята страна.
към текста >>

30. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В тия прости, ясни и чисти като кристал слова, приказки, легенди и приказки е изнизано едно дивно красиво, възвишено, божествено учение за проявите и творческите дела на Силата на Сътворението, чиято крайна цел е усъвършенствуването на всичко чрез освобождаване от силата на разрушението и чрез хармония, братство, равенство и любов между всичко.
То е изнесено в 6 глави и 36 етапа (подглави и теми). В тази част са разгледани всички въпроси около сътворението на света, човека и всичко, което го обкръжава и е свързано с живота. Дълбока мъдрост и висок морал са скрити във всички тия прости, но кристални легенди. Третата част обхваща в същност практическото учение на богомилите за живота. Тук е дадено всичко важно за един съвършен живот както на отделния човек, така и за богомилските братски общежития. В тия прости, ясни и чисти като кристал слова, приказки, легенди и приказки е изнизано едно дивно красиво, възвишено, божествено учение за проявите и творческите дела на Силата на Сътворението, чиято крайна цел е усъвършенствуването на всичко чрез освобождаване от силата на разрушението и чрез хармония, братство, равенство и любов между всичко. Какъв висок морал, каква върна и истинна космогония, каква сила и съвършенство на социалния живот — недостигнати днес принципи на обществено съвършенство — не се разкриват в богомилското учение! Книгата на Глогов внася много вътрешна радост, когато се прочете. Тя хвърля обилна светлина за нов живот всред днешното безпътно човечество. Препоръчваме я на всички наши приятели и четци; тя трябва да бъде настолна книга на всеки българин. Който я прочете, трябва да я чете с проникновения поглед и разбиране на окултист.
към текста >>

31. ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Любовта донася силата, а силата поддържа правдата, равенството и братството.
Да се убедят хората, че като обикнат Бога, светът ще се оправи. Тая идея трябва да я носим дълбоко в себе си. Както Бог ни е възлюбил така и ние трябва да възлюбим ближните си и да предадем Божията любов, както ни е предадена на нас. Любовта носи светлина навсякъде, а светлината образува красотата. Любовта носи топлината, а в топлината всичко расте и дава плод. Любовта донася силата, а силата поддържа правдата, равенството и братството. Само това е сила. Любовта има за цел да уреди живота и ние трябва да се убедим, че само по този начин ще се оправи светът. Защото в Бога той е поправен. И както Бог ни е възлюбил, така и ние да го обикнем и да възлюбим другите. Само на тази основа може да се гради истинският живот.
към текста >>

32. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не жертвува ли, там няма никакво братство, никакво равенство.
Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме. Ако живеете тъй както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път. В какво седи братството? - Онзи, който се нарича твой брат трябва да е готов да жертвува живота си, имота си и честта си - всичко за тебе. Когато един велик народ схване идеите на това братство, той трябва да е готов да жертвува всичко за тези идеи. Не жертвува ли, там няма никакво братство, никакво равенство. Когато някой проповядва, че има Господ, а не жертвува своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал великото учение на живота Това братство и равенство е проповядвал Христос. Той казва:" Всички вие сте братя." Ако вие не виждате в лицето на вашите братя живия Господ, не разбирате това учение. Ако аз във вашето лице не виждам Бога, моето учение е лъжливо. Ако не ви обичам и не съм готов да се жертвувам за вас, проповядвам едно лъжливо учение. И вие трябва да се жертвувате.
към текста >>

Когато някой проповядва, че има Господ, а не жертвува своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал великото учение на живота Това братство и равенство е проповядвал Христос.
Ако живеете тъй както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път. В какво седи братството? - Онзи, който се нарича твой брат трябва да е готов да жертвува живота си, имота си и честта си - всичко за тебе. Когато един велик народ схване идеите на това братство, той трябва да е готов да жертвува всичко за тези идеи. Не жертвува ли, там няма никакво братство, никакво равенство. Когато някой проповядва, че има Господ, а не жертвува своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал великото учение на живота Това братство и равенство е проповядвал Христос. Той казва:" Всички вие сте братя." Ако вие не виждате в лицето на вашите братя живия Господ, не разбирате това учение. Ако аз във вашето лице не виждам Бога, моето учение е лъжливо. Ако не ви обичам и не съм готов да се жертвувам за вас, проповядвам едно лъжливо учение. И вие трябва да се жертвувате. Братство трябва да има в този свят.
към текста >>

Кои от вас не обичат братството и равенството?
Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество. Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е. да подчини своя егоизъм, справедлив, умен и добър. Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл, да бъде тъй честен, че никога да не пожертвува чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси за доброто на ближните си. Нека се върнем назад, и да приложим Христовото учение, защото в него е избавлението на света.
към текста >>

33. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя.
Бог ви създаде свободни, да живеете като братя.*** 31. ПЕТИМАТА БРАТЯ София,1917-1938 "Защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място". /Ев. от Лука 16:28/ Вие сте тези петима братя, и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приеметелюбовта,зада не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия. Божият закон гласи: Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш любовта в себе си, ти ще страдаш В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне. Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура.*** 32. КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ София, 1924-1925 "... и който дойде при мене, няма да го изпъдя." /Ев. от Иоана 6:37/ Тези думи имат дълбок вътрешен смисъл Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина. Той иска да каже: Онзи, който отива при Бога, т.е при любовта, няма да бъде разочарован. Само в любовта има живот Само тя може да ни свърже с Бога и да осмисли сегашния ни живот.
към текста >>

34. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между народите и по този начин подготвиха френската революция.
Богомилите, както и всички окултни школи се деляли на три категории: оглашени, верующи и съвършени. Богомилите се явяват представители на Бялото Братство в най-тъмната епоха на човешката история - средните векове - когато човешката мисъл и съвест бяха приспани и човешката душа беше окована във веригите на лъжата и заблудата. Те като мощно слънце осветиха хоризонта и показаха истинския път на човечеството към нов и разумен живот. Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те осно- ваха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите. Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между народите и по този начин подготвиха френската революция. Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани.
към текста >>

Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата.
Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи.
към текста >>

35. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф.
Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта. A тее — учениците, прилепили глава до глава, бяxa станали само очи, които дебнеха и уши които жадуваха.
към текста >>

36. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

.Само при синархията може да има радост, мир, взаимопомощ, само там може да има братство, равенство и свобода.
Между трите системи има връзка, те заедно представляват един вид федерация, но всяка система запазва и своята автономия, те взаимно се обслужват. Само когато едно общество бъде построено на тези принципи, които изключват всяко насилие и експлоатация, ще имаме правилен обществен живот, само тогава ще се развие една нова култура, където хората ще бъдат свободни и ще живеят като братя по закона — всеки според силите си и всекиму според нуждите. Когато се наруши принципа на синархията в един организъм, раждат се всички аномалии и кризи. И днешната световна стопанска и социална криза е именно от този род. Днешното човечество е влязло в конфликт със законите, които действат при всяка организация и вследствие на това е на разлагане. .Само при синархията може да има радост, мир, взаимопомощ, само там може да има братство, равенство и свобода. Синархията е бъдещата форма на обществената организация, където ще бъдат изключени насилието и експлоатацията, а властта ще бъде заменена с бащинско и приятелско ръководство на мъдрия и силния. Ще се повърнем и друг път по-обширно върху Синархията. В. Пашов Забел. Троичният закон съвсем няма някакъв класов отенък — всички класи са унищожени и имаме само човеци, които еднакво работят и се ползват от благата. Книжнина Въведение в асоционизма, от Д-р Кирил Паскалев, със следното съдържание: Основните проблеми на човешкото познание.
към текста >>

37. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да няма война на света, трябва да има братство между държавите, равенство.
След като нашите домове са разрушени, нашите близки избити, след като тежка икономическа и морална криза следва и след като целият народ се изражда физически, умствено и духовно, можем ли каза че сме защитили нашата Родина? Не, хиляди пъти не! Не само че не сме я спасили, но сме я погубили. К. Въжаров Ана Карима За всеобщия мир Против войната ... Има ли някой човек, който да иска война? Война зарад войната? За да няма война на света, трябва да има братство между държавите, равенство. Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава. Двадесет века са се минали от заповедта на Великия Учител: „Не убий! Люби ближния си! “ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава.
към текста >>

Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава.
Не, хиляди пъти не! Не само че не сме я спасили, но сме я погубили. К. Въжаров Ана Карима За всеобщия мир Против войната ... Има ли някой човек, който да иска война? Война зарад войната? За да няма война на света, трябва да има братство между държавите, равенство. Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава. Двадесет века са се минали от заповедта на Великия Учител: „Не убий! Люби ближния си! “ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава. Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството.
към текста >>

38. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес обществата с изградили своя живот върху закона на насилието и социалното и икономическо неравенство.
А кои с тези висши закони, които регулират правото в природата? — Това са законите на взаимопомощта, обединението и социалната правда. Болките в организъма показват, че има нарушение на законите, които направляват функциите му. Човечеството днес боледува — има криза. Защо? — Защото е пренебрегнало законите на истинското развитие. Днес обществата с изградили своя живот върху закона на насилието и социалното и икономическо неравенство. И изходът от туй положение е един: да се възстанови равновесието в живота, да се въдвори хармония между отделните индивиди, обществени класи и народи. ft тази хармония ще се въдвори по пътя на справедливостта, по пътя на взаимопомощта и братството. К. Сугарев Сказките на г. Рашо Г. Рашев В края на ноември, м.
към текста >>

39. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо победените народи, защо Германия, България, Австрия и Унгария не искат равенство в разорението, а искат равенство във въоръжението?
Бъди коренче за соковете на доброто! Бъди дъждовна капка и лъч на доброто! Радиум СВЕТОВЕН ПРЕГЛЕД Германия най-настоятелно иска да й се даде право за въоръжение наравно с другите сили. И, както изглежда, тя не ще чака позволение, а ще пристъпи, тайно или явно, към това. Би казал човек, че положението на германските финанси е цветущо, щом те искат да харчат много по-големи суми за въоръжение и военно обучение, отколкото досега: всъщност, това е обратното. Защо победените народи, защо Германия, България, Австрия и Унгария не искат равенство в разорението, а искат равенство във въоръжението? Защо те не искат премахване на наборната армия във всички страни, а искат да въведат такава и за себе си? Защо не искат равенство в доброто, в стремежа към мир, а искат такова в злото, в подготовката за война? Ние досега не чухме някой държавник от „победените" страни, да поиска — ясно, определено и категорично, — равенство чрез премахване на задължителната военна повинност във всички страни. А защо толкова много се говори за „разоръжение" и икономии? Многомилиардните дългове които душат днес всички страни са от военен произход.
към текста >>

Защо не искат равенство в доброто, в стремежа към мир, а искат такова в злото, в подготовката за война?
Радиум СВЕТОВЕН ПРЕГЛЕД Германия най-настоятелно иска да й се даде право за въоръжение наравно с другите сили. И, както изглежда, тя не ще чака позволение, а ще пристъпи, тайно или явно, към това. Би казал човек, че положението на германските финанси е цветущо, щом те искат да харчат много по-големи суми за въоръжение и военно обучение, отколкото досега: всъщност, това е обратното. Защо победените народи, защо Германия, България, Австрия и Унгария не искат равенство в разорението, а искат равенство във въоръжението? Защо те не искат премахване на наборната армия във всички страни, а искат да въведат такава и за себе си? Защо не искат равенство в доброто, в стремежа към мир, а искат такова в злото, в подготовката за война? Ние досега не чухме някой държавник от „победените" страни, да поиска — ясно, определено и категорично, — равенство чрез премахване на задължителната военна повинност във всички страни. А защо толкова много се говори за „разоръжение" и икономии? Многомилиардните дългове които душат днес всички страни са от военен произход. Други милиарди се дават всяка година за въоръжение и военно обучение. Да продължаваме ли по този път?
към текста >>

Ние досега не чухме някой държавник от „победените" страни, да поиска — ясно, определено и категорично, — равенство чрез премахване на задължителната военна повинност във всички страни.
И, както изглежда, тя не ще чака позволение, а ще пристъпи, тайно или явно, към това. Би казал човек, че положението на германските финанси е цветущо, щом те искат да харчат много по-големи суми за въоръжение и военно обучение, отколкото досега: всъщност, това е обратното. Защо победените народи, защо Германия, България, Австрия и Унгария не искат равенство в разорението, а искат равенство във въоръжението? Защо те не искат премахване на наборната армия във всички страни, а искат да въведат такава и за себе си? Защо не искат равенство в доброто, в стремежа към мир, а искат такова в злото, в подготовката за война? Ние досега не чухме някой държавник от „победените" страни, да поиска — ясно, определено и категорично, — равенство чрез премахване на задължителната военна повинност във всички страни. А защо толкова много се говори за „разоръжение" и икономии? Многомилиардните дългове които душат днес всички страни са от военен произход. Други милиарди се дават всяка година за въоръжение и военно обучение. Да продължаваме ли по този път? Да увеличаваме ли числото на тези милиарди?
към текста >>

40. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без любов не може да има равенство и братство и правилно разпределение и използване на благата: в обществото, в държавата, в света.
(Из защитната реч по делото на Жан Грав) Най-нужното Има неща от първа необходимост в живота, има неща второстепенни, третостепенни и т. н. Най-нужното нещо в живота на хората е любовта. Любовта към ближните, любовта към околните, с които живеем, любовта към всички и всичко. Всички други нужди, които имаме, са второстепенни. Без любов не може да има съгласие, мир и радост в семейството. Без любов не може да има равенство и братство и правилно разпределение и използване на благата: в обществото, в държавата, в света. Лишени от любовта, хората са лишени от топлина и светлина. А живота без топлика и светлина е живот мъчителен, живот тъжен и нещастен — живот пуст, отегчителен и безплоден. Всичко, що ни мъчи днес, иде от там, че нямаме любов. Измамите, насилията и заробването на бедните и слабите от богатите и властниците, това иде от там, че няма любов. Войните и кървавите революции, където човек от човека тъй безумно и жестоко се унищожава, за това причината е там, че няма любов: няма любов в човека, няма любов в семейството, няма любов в обществото, няма любов в държавата и света.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество!
Загрубели са нашите сърца, потъмнели са нашите души. Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии. От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество! По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път? Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение.
към текста >>

42. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да признаеш на човека „равенство пред законите“, а да го лишиш от възможностите за сносен човешки живот, да му дадеш „избирателни права", а да разполагаш всеки момент с, живота му, това е най-големия абсурд, до който съвременните държави изпадат.
В истинската държава има правилно, справедливо разпределение на благата; в нея насилие няма, а всеки е поставен на съответното, подходящо за него място. Различните групи хора изпълняват различни функции, съобразно със своите способности и наклонности, обаче тук няма робство, няма насилствено подчинение, няма експлоатация. Щом се дойде до благата на живота — те трябва да бъдат правилно, справедливо разпределени. С други думи — за всички отделни единици, съставляващи общия организъм на държавата, трябва да се създадат добри условия за техния живот и развитие. В истинската държава всички са равни — не на думи, не и по „избирателни права“, а в задължението си — всички да работят, и всички еднакво да се ползват от произведеното. Да признаеш на човека „равенство пред законите“, а да го лишиш от възможностите за сносен човешки живот, да му дадеш „избирателни права", а да разполагаш всеки момент с, живота му, това е най-големия абсурд, до който съвременните държави изпадат. Новата, истинската държава няма да бъде насилник и експлоататор за отделните индивиди, няма да бъде за едни майка, за други мащеха, а ще бъде истинска майка за всички. Пресищане, излишества и разкош от една страна, глад и мизерия от друга — не ще съществуват. Насилия и тормоз, безпрекословно подчинение и диктатура няма да има. В новата държава ще управлява разумността, за благото, на всички съставляващи я индивиди, като се изключат всички класови различия, и се създадат добри условия за живот и развитие на всички. Новата, истинската държава няма да се създаде чрез закони, отгоре, а ще се изгради бавно, естествено и свободно отдолу, в недрата на самия народ, чрез трудовите братски задруги, които постепенно ще обгърнат целия живот.
към текста >>

43. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Абсолютно равенство не може да има, защото преди всичко, нуждите на всички хора не са еднакви.
Тази борба и този стремеж към отделност и насилствено надмощие породени от егоизма, трябва да престанат. Пред нас се явява още една огромна, огромна отрицателна сила, егоизма на отделните единици в човешкото общество, с която трябва да се справи истинския реформатор. Това, обаче, с писани закони, със сила, с външно въздействие не става. Нужно е една мощна духовна сила, която да въздейства на съзнанието на хората, да го претвори и издигне, за да може да се достигне хармония в отношенията помежду им и в цялото общество. Кръвта, храната в обществения организъм трябва да се разпределя правилно. Абсолютно равенство не може да има, защото преди всичко, нуждите на всички хора не са еднакви. Но, за всички членове на обществения организъм трябва да се създадат нужните благоприятни условия за живот. за работа и развитие. Да няма наши братя, които да са без хляб, без покрив, без дреха. Защото само тогава ще има хармония, мир, доволство и напредък. Само тогава, когато бъдат задоволени всички, ще има и правилно разпределение на функциите, защото никой не ще отбягва от своето естествено предназначение, знаейки че ще бъде задоволен с всичко, което му е необходимо.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-после, чувството за справедливост, стремежите към равенство в използване благата на живота и към създаване добри условия за всички, не могат да бъдат задоволени.
Въпроса тука е да се направи една крачка напред. Да се не спираме там, до където сме достигнали, но да продължим напред. Защото, ясно е, при досегашното положение, големи резултати не може да се очакват. Световният стопански хаос не може да се премахне от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес. Задачите и противоречията на днешния стопански живот не могат да бъдат разрешени от тази кооперация. Най-после, чувството за справедливост, стремежите към равенство в използване благата на живота и към създаване добри условия за всички, не могат да бъдат задоволени. Нужна е една по-здрава, по-мощна, по-цялостна и жизнеспособна форма на стопански живот, която да отговори на големите задачи на днешното време, да отстрани противоречията и да хармонира действующите сили. Тази нова форма не може да бъде друга освен трудовата задруга, която се нарича „трудова”, защото основното нещо в нея е производството, но която, по един съвършено естествен начин, ще обгърне едновременно и всички други клонове на живота. Не ще съмнение, говорейки за нуждата от тази по-висока форма на живот, за реализирането на трудовата задруга, ние не можем да не отбележим, че за тая по-висока форма на живот, се изисква и по-високо съзнание. Именно, по-високото съзнание е, което ще я направи възможна, реална и годна да отговори на големите задачи, които й се поставят. Ще трябва да се внесе един нов елемент в т.н.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете.
И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти. Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си. Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора? Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея. Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете. Затова е ценна тая висша любов. Егоизмът и себелюбието, това са мрачните прегради, които ни делят от долината на щастието. Трябва да надмогнем тия прегради за да дойдем до истинските блага на живота. Наистина, труден и тежък е тоя път. Но пътя, по който вървим сега, пътя на егоизма и себелюбието по-лек ли е?
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да се зaживеe в братолюбие, равенство и правда, и всички от министъра до последния български гражданин, станат въздържатели, за да се намалят големите недъзи в народа ни.
Прави радостно впечатление, че цялото семейство от 5 души са музиканти и дългогодишни въздържатели и вегетарианци. Те свирят доста задоволително, особено по-младия син, на цигулка. След това се изпълниха и всички номера от програмата — декламации, хуморески, песни, повечето в духа на въздържанието. Радостното бе, че всеки се чувстваше в една приятна атмосфера, гдето беше свободен и весел. При настъпването на Новата година, брата Слав Пушкаров от „Ведри небеса“ изказа пожелание през настоящата 1936 год. да се зaживеe в братолюбие, равенство и правда, и всички от министъра до последния български гражданин, станат въздържатели, за да се намалят големите недъзи в народа ни. Посочи за урок войната между Италия и Абисиния, гдето безмилостно се изтребват много човешки души. След него говори брат Д-р Кантаров, председател на ложата „Яков-Кларк“, който между другото изтъкна, че както кокичето под снега намира условия да расте и цъфти, тъй и въздържателното дело ще се разраства и цъфти, в България, въпреки трудните условия. Говориха и други, хубавите мисли на които по липса на място в един вестник няма възможност да се предадат. Най после и сестра Анна зъболекар Стоицева прочете долните редове на присъстващите. „Драги братя и сестри и драги гости, Настъпилата 1936 год.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост.
Всяка лъжа ще ми донася по триста лева. Това ще бъде щастие за мене. ____________________________ Вестникарят и овчарят — Двата полюса под свода: Първий иска лично благо, Вторий — благо за народа. Дядо Благо Преглед Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството. Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те мислеха, че Христос ще стане цар и навсякъде ще настане братство и равенство.
Като казва, че така е роден с недостатъци и без дарби и способности, човек си внушава, че това е тека и си създава ред нещастия. До като човек допуска и държи в ума си отрицателните мисли и недъзите на хората, по закона на внушението, той ги насажда в себе си с това сам спъва живота си. Това са примки, това са спънки във вашия живот. Като четете Евангелието, вие казвате: Блажени са тези времена, в които апостолите са живели. Обаче, в първите времена апостолите не бяха блажени, както вие си представяте. Те мислеха, че Христос ще стане цар и навсякъде ще настане братство и равенство. Но като хванаха Христа, те се разпръснаха и си помислиха, че всичко се свърши. Но когато възкръсна Той им се яви и им каза да не се страхуват. „Всичко, каквото съм казал, ще стане“, им каза Христос. Той им каза още: „Трябва да знаете, че преди всичко и вие трябва да минете по същия път, през който и аз минах — ще минете по пътя на страданията и тогава ще дойдете до възкресението“. След това те вече станаха смели и решителни.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

дето се говори за братство, за равенство, за социални въпроси, все го има там.
В ангелския свят ще намерите всякакъв ред училища и университети. Там ще намерите най-хубавите концерти. Може да слушате лекции, може да слушате музика, колкото пожелаете. Всичко каквото ви дойде на ум, там го има. Само че нещата трябва да се преведат добре. Това. дето се говори за братство, за равенство, за социални въпроси, все го има там. Ние трябва да вземем образец за социалния живот от ангелите. Ангелите имат и една велика неука, в сравнение с която съвременната неука е детска залъгалка. Но макар и детска, съвременната наука има добра основа и тя е дадена на хората от ангелите като път за спасяване на хората. Некои, които не разбират, казват, че науката е от дявола. Не е от дявола.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там има вътрешно равенство.
Това се разбира под думите.Син на Бога живаго“. Христос казваше: Според старите учения, слабите слугуват на силните, а според учението което Аз нося, силните трябва да слугуват на слабите. В бъдеще, за да бъде някой слуга, той трябва да е свършил четири факултета. В царството Божие не се приемат невежи хора. Там има зачитане достойнството на човека. Там има вътрешно равенство. Там има един вътрешен. духовен процес, съзнаване правото на човека, не по закон, а по любов. И запита Христос учениците си: Вие за кого ме мислите? — Ти си син на Бога живаго. — Щом е така, живейте и вие по този закон.
към текста >>

51. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Основа за организиране на новото общество е принципа—свобода, братство и равенство — този е принципа, върху който са били изграждани всички синархии в миналото; на тази основа е било изградено и великото царство на Рама, съществувало близо преди 9 хиляди години.
Тъй че, първата задача на новото учение е да научи човека как да живее, т. е. да определи своите отношения към Бога, към Битието. Добие ли правилни отношения към Битието, той влиза в правилна връзка и отношение със силите, които строят в Космоса и добиват един нормален и здравословен живот. И като здрава и силна индивидуалност, с будно съзнание, светъл ум, отзивчиво сърце и широка душа. Човека на новото може вече да послужи като основа за изграждане на новите обществени форми; най първо на новото семейство, след това на братските задруги, до организиране на цялото общество на принципа на Любовта. Основа за организиране на новото общество е принципа—свобода, братство и равенство — този е принципа, върху който са били изграждани всички синархии в миналото; на тази основа е било изградено и великото царство на Рама, съществувало близо преди 9 хиляди години. На тази основа е изградена и днес конфедерацията на народите от Агарта. Ето какво казва Сент Ив. Д’Алвейдър за този принцип. Свобода, Равенство и Братство — това е най-великата рамидска, абрамидска и християнска формула, принцип, върху който може да бъде изградено едно общество и който няма нищо общо с политическите домогвалия на съвременните политици. Няма друга свобода, освен свободата в безграничното пространство, а безграничното пространство за човешкия Дух не е нищо друго, освен Духът Божи.
към текста >>

Свобода, Равенство и Братство — това е най-великата рамидска, абрамидска и християнска формула, принцип, върху който може да бъде изградено едно общество и който няма нищо общо с политическите домогвалия на съвременните политици.
Човека на новото може вече да послужи като основа за изграждане на новите обществени форми; най първо на новото семейство, след това на братските задруги, до организиране на цялото общество на принципа на Любовта. Основа за организиране на новото общество е принципа—свобода, братство и равенство — този е принципа, върху който са били изграждани всички синархии в миналото; на тази основа е било изградено и великото царство на Рама, съществувало близо преди 9 хиляди години. На тази основа е изградена и днес конфедерацията на народите от Агарта. Ето какво казва Сент Ив. Д’Алвейдър за този принцип. Свобода, Равенство и Братство — това е най-великата рамидска, абрамидска и християнска формула, принцип, върху който може да бъде изградено едно общество и който няма нищо общо с политическите домогвалия на съвременните политици. Няма друга свобода, освен свободата в безграничното пространство, а безграничното пространство за човешкия Дух не е нищо друго, освен Духът Божи. Няма друго равенство освен равенството в закона на хармонията и този закон на хармонията обгръща в себе си устройството на целия социален организъм. Братството е възможно само при свободата и равенството, разбрани в горния смисъл. Без пресъздаване на личността е невъзможно ново строителство. Това е нашата изходна база.
към текста >>

Няма друго равенство освен равенството в закона на хармонията и този закон на хармонията обгръща в себе си устройството на целия социален организъм.
На тази основа е изградена и днес конфедерацията на народите от Агарта. Ето какво казва Сент Ив. Д’Алвейдър за този принцип. Свобода, Равенство и Братство — това е най-великата рамидска, абрамидска и християнска формула, принцип, върху който може да бъде изградено едно общество и който няма нищо общо с политическите домогвалия на съвременните политици. Няма друга свобода, освен свободата в безграничното пространство, а безграничното пространство за човешкия Дух не е нищо друго, освен Духът Божи. Няма друго равенство освен равенството в закона на хармонията и този закон на хармонията обгръща в себе си устройството на целия социален организъм. Братството е възможно само при свободата и равенството, разбрани в горния смисъл. Без пресъздаване на личността е невъзможно ново строителство. Това е нашата изходна база. Защото ние не поддържаме, че икономическия порядък е основа, но поддържаме, че той е едно последствие на онези духовни отношения, които съществуват между хората. Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания.
към текста >>

Братството е възможно само при свободата и равенството, разбрани в горния смисъл.
Ето какво казва Сент Ив. Д’Алвейдър за този принцип. Свобода, Равенство и Братство — това е най-великата рамидска, абрамидска и християнска формула, принцип, върху който може да бъде изградено едно общество и който няма нищо общо с политическите домогвалия на съвременните политици. Няма друга свобода, освен свободата в безграничното пространство, а безграничното пространство за човешкия Дух не е нищо друго, освен Духът Божи. Няма друго равенство освен равенството в закона на хармонията и този закон на хармонията обгръща в себе си устройството на целия социален организъм. Братството е възможно само при свободата и равенството, разбрани в горния смисъл. Без пресъздаване на личността е невъзможно ново строителство. Това е нашата изходна база. Защото ние не поддържаме, че икономическия порядък е основа, но поддържаме, че той е едно последствие на онези духовни отношения, които съществуват между хората. Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания. Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки.
към текста >>

52. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний не настояваме за абсолютното равенство, защото различията, които се дължат на различните степени на човешката еволюция, не противоречат на истинското братство.
Ний вярваме и знаем, че никоя външна система не може да даде мир и хармония човечеството, защото „Божието царство“ не е вън, а вътре във нас. Осъществяването на най-високите идеали на един народ зависи от неговото духовно водачество. Ний вярваме в една религия, която се проявява чрез множество вярвания. Тази религия винаги учи, че най-важното нещо е Любовта. Ний вярваме в братството на всички, безразлично към какъв цвят, раса, верую, народност или класа принадлежат, макар да знаем разликата на човешките качества и способности. Ний не настояваме за абсолютното равенство, защото различията, които се дължат на различните степени на човешката еволюция, не противоречат на истинското братство. Животът ни учи, че нашият прекомерно развит интелект ни води по старите пътища на миналото и че гради само върху тях. R източникът на новото е винаги дълбоко в нас и избликва интуитивно из нашето подсъзнание, като по такъв на-чин ние получаваме вдъхновение съобразно степента на нашата духовна еволюция. Животът действа по своите вечни и неизменни закони и ако ний се отворим за него с пълна вяра и упование в него, ний ще получим новите идеи и духовното ръководство. Това вътрешно просветление ще придобие по-голяма сила, когато бъде свързано с общата атмосфера на колективната вяра и чрез нашите обединени усилия за постигане на високия идеал. И само след просветлението ни ние можем да употребим нашия интелект в служба на човечеството в неговия всекидневен живот.
към текста >>

53. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето — реалния свят.
Чистата растителна и плодова храна ни носи освен здраве, сила, красота и дълъг живот, още чиста съвест, любящо сърце, благородна душа, човечност и мир. П. Г. Пампоров СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който приеме свидетелството Негово (из неделната беседа „Който приеме свидетелството Негово“ – 2.1.1938 г.) Новото в света, това е новият език. Досега ние сме изучавали материалистичния език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е. епоха на сърцето. Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето — реалния свят. Любовта ще управлява реалния свят. Според разбиранията на сегашните хора. когато се говори за любов, тя разбират детински работи. Казват за някой, който се е влюбил, че е малко нещо като смахнат. Когато млад човек говори за любов, както и да е, но когато стар човек, на 60 70 години, говори за любов, казват, че този човек не е с ума си.
към текста >>

54. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството!
Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка. Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството! “ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото. Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните. Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде.
към текста >>

55. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То бе причината за въвеждане на нещо съвсем ново в света, с провъзгласяването на равенство между хората, народите, расите и дори половете.
че християнството е религия натрапена от господстващите класи върху народа е погрешна. Също така не е вярна теорията, че християнството било поддържано от пролетариата на римската империя. Римският пролетариат, напротив, беше една паразитна класа, която живееше върху гърба на езичниците и те първи бяха, които се опълчиха против християнството. Началото на християнството е тясно свързано с историята на човечеството, и то игра голяма роля в освобождението на народите от робство. Въпреки че в СССР всички религии се считат за опиум на народите, християнството според тях не е най-вредното. То бе причината за въвеждане на нещо съвсем ново в света, с провъзгласяването на равенство между хората, народите, расите и дори половете. То прекрати жертвоприношенията, изисква ни от другите религии. Тези са неговите основни идеи и то бе първото да запознае света с тях. Благодарение на християнството, революционният демократичен дух намери почва в обществените среди. След първите два-три века, обаче, християнската църква за губи своя пръв идеал, но демократичният дух и равенство се още спазват от онези, които са лоялни на Христовите принципи“, из в „Зорница“
към текста >>

След първите два-три века, обаче, християнската църква за губи своя пръв идеал, но демократичният дух и равенство се още спазват от онези, които са лоялни на Христовите принципи“, из в „Зорница“
Въпреки че в СССР всички религии се считат за опиум на народите, християнството според тях не е най-вредното. То бе причината за въвеждане на нещо съвсем ново в света, с провъзгласяването на равенство между хората, народите, расите и дори половете. То прекрати жертвоприношенията, изисква ни от другите религии. Тези са неговите основни идеи и то бе първото да запознае света с тях. Благодарение на християнството, революционният демократичен дух намери почва в обществените среди. След първите два-три века, обаче, християнската църква за губи своя пръв идеал, но демократичният дух и равенство се още спазват от онези, които са лоялни на Христовите принципи“, из в „Зорница“
към текста >>

56. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората.
Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив. Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане.
към текста >>

57. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понятията в международното право, равенство, суверенитет, взаимност, с били фикции в практиката на международните отношения.
Епохите, които с етапи от човешката култура, със сами по себе си нещо живо, което се ражда, достига своята най-висша точка на развитие, след което става като условие за нова епоха. Културната вълна, която създава епохите в човешкото развитие, минава последователно от раса в раса. Тук ще се спрем само на международното право като от-расъл от общочовешката култура, без да се спираме на другите отрасли. До днес цялото международно право е почивало на принципа на насилието и разрушението, материалната сила е господствала в отношенията между държавите. Идеята за мир, като юридическо понятие, се е крепила на принципа за политическо равновесие, което се е основавало на силата. Понятията в международното право, равенство, суверенитет, взаимност, с били фикции в практиката на международните отношения. В настоящата епоха всички държави говорят за мир, обаче този мир е миниран от цяла система на несправедливости от страна на големите държави. Това положение е ясно очертано от Парижките мирни договори, които падат под натиска на собствените си противоречия, които лежат дълбоко в техните клаузи. Новата епоха, която е пред прага на човешката култура, издига идея за справедливостта, не почиваща като в миналото на „политическото равновесие“ но на свободата, т. е. на националното самоопределение на народите. Ето защо, мирът трябва да бъде предшестван от свободата, която ще отвори вратата за взаимно сътрудничество между народите.
към текста >>

58. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Равенството седи в това, че всички са богати.
Сега аз не ви говоря за един Бог, който образува спорове между хората. Според мене, Бог е същество, което хармонира всичко в света. При това същество няма месоядни животни, няма и тревопасни. Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече, отколкото му трябва. Всички същества, които живеят при Бога, имат желание да дават, но никой няма желание да взема. Те обикалят целия свят, а търсят някой, на когото да дадат. Те са хора. които обичат Бога.
към текста >>

59. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес всички говорят за братство и равенство, но братство и равенство може да има само тогава, когато човек мисли, чувства и постъпва право.
И след това трябва да минат четири пет месеца или дори година, за да се възстановят всички тия клетки. При страданията всички хора умират, но поне свършват някаква работа. Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат поука от всичко, което са преживели. Сега всички хора работят за образуването на един нов, вътрешен език, който да се разбират. Когато човек мисли, чувства и постъпва право, той може да каже една дума на този език. Днес всички говорят за братство и равенство, но братство и равенство може да има само тогава, когато човек мисли, чувства и постъпва право. Когато в един и същ момент двама души мислят, чувстват и постъпват право, те могат да си говорят братски. Тогава и единият и другият ще разберат това, което си говорят. Като говоря, някои казват: Той разединява хората. — Да, по човешки ги разединявам, но по Бога ги обединявам. Аз желая да разтопя снега и да полея растенията, отколкото да събера всичката вода на едно място и да я замразя.
към текста >>

Социалният въпрос за братство и равенство, икономическо равенство, ще уравновеси работите.
Ако всеки отдели по сто лева от себе си, ето и стоте души ще бъдат задоволени. Така ще се оправят работите на всички хора. Какво струва на един човек да даде сто лева през годината? Това е един социален въпрос, който лесно може да се разреши. Ако всички хора живеят с желанието да вършат волята Божия, никаква мъчнотия нямаше да съществува в света. Социалният въпрос за братство и равенство, икономическо равенство, ще уравновеси работите. Това не съставя никаква мъчнотия. Мъчнотията е, когато всички хора мислят по противоположен път. Казвате: ти сам си оправи пътя. Че това е една колективна. Ако растенията не работеха за нас, ако въздухът и светлината не работеха за нас, ако водата не работеше за нас, какво бихме могли да направим ние сами?
към текста >>

60. -

Колкото и парадоксално да изглежда това, но чиста истина е, че философията и практиката на загиващия стар свят — светът на експлоатацията, робството и неравенството - е философия и практика на материализма.
Може би материализмът, като философско учение и като всеобщо разпространен мироглед, проникнал еднакво както в интелигентните и учени кръгове, така и в широките народни маси, е все още в точката на своя видим апогей. Може би на мнозина се чини, че материализмът завинаги е станал господар на човешкото съзнание. Ние, обаче, виждаме ясно тия сили, които действат невидимо, но непрестанно и сигурно, за неговото разрушение Материализмът е една философска система, едно умствено. духовно състояние, което е неразривно свързано с живот на фалшивата буржоазна демокрация, която агонизира навсякъде по света. Материализмът е, нека употребим неговите собствени термини, една духовна надстройка на разлагащия се стар свят. Колкото и парадоксално да изглежда това, но чиста истина е, че философията и практиката на загиващия стар свят — светът на експлоатацията, робството и неравенството - е философия и практика на материализма. Наистина, една част от революционните, обновителни течения на днешното време изградиха своите учения и поставиха своята борба върху основите на материализма. И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов свят. Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено. Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма. Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси.
към текста >>

61. -

Общоизвестно е, че не „назрелите икономически условия“ на Германия и Англия, според пророчествата на Маркса и Енгелса, в пълна хармония с духа на материалистическата философия и логика, а именно духа, революционният бунтарски дух, и вътрешните специфични качества на славянската душа, устремена по силата на своята духовна природа и по една вътрешна необходимост, към идеала за братството, равенството и щастието за всички хора на земята, именно този, едновременно разрушителен и творчески революционен дух, който черпи своите сили от душата, от основните духовни качества на руския народ, а не от назрелите външни условия, именно той извърши социалната революция в Русия още тогава, когато в другите страни не можеше да става и дума за това.
Изхождайки от своето основно положение, че „битието определя духа“, материалистите не можеха да не дойдат до това схващане. Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост. Разсъждавайки напълно логично „по материалистически“, въз основа на „принципите на материалистическата диалектика“, основоположниците на материализма дойдоха до заключението и до твърдото убеждение, че „тъй като развитието на производителните сили определя развитието на обществените форми и отношения, то страните и народите с най-напреднало капиталистическо развитие, страните с най-голямо сгрупиране на капитала и с най-голямо число пролетаризирани жители, а именно Англия и Германия преди всичко, ще дадат сигнала и ще започнат първи световната социална революция”. Разбира се, това разсъждение е напълно логично, (както и още много други подобни материалистически разсъждения) само при условието, че те ще се поставят върху материалистична база. Животът, обаче се надсмя над цялата тая материалистическа философия и логика, като отхвърли и събори до основи техните разсъждения и заключения. Общоизвестно е, че не „назрелите икономически условия“ на Германия и Англия, според пророчествата на Маркса и Енгелса, в пълна хармония с духа на материалистическата философия и логика, а именно духа, революционният бунтарски дух, и вътрешните специфични качества на славянската душа, устремена по силата на своята духовна природа и по една вътрешна необходимост, към идеала за братството, равенството и щастието за всички хора на земята, именно този, едновременно разрушителен и творчески революционен дух, който черпи своите сили от душата, от основните духовни качества на руския народ, а не от назрелите външни условия, именно той извърши социалната революция в Русия още тогава, когато в другите страни не можеше да става и дума за това. Явно е, следователно, че самата революционна практика отрече безпощадно теорията, легнала в основите на революционното движение. Разбира се,постараха се и днес се стараят да закърпят, доколкото това е възможно, пробива, направен в самата същина на материалистическата теория. Започнаха да я допълват, да я видоизменят, да прибавят известни уговорки, дори да допускат, че непогрешимите авторитети Маркс и Енгелс са направили в своите изводи известна грешка. Обаче всичко това е напразно Не специално и единствено руският случай, но и цялата съвременна и минала история на човечеството говори ясно. че основата, първичния двигател на явленията в живота е духа, а не материята, не материалните условил.
към текста >>

62. -

„Всичко между приятели е общо“, „приятелството бива една душа в разни тела“, „дружбата приравнява личното неравенство“ — ето някои правила на Питагоровото общежитие.
Над 300 ученика съставили научното му общество, яко споено чрез високо нравствени принципи. Казват, че и Нуми, вторият цар на Рим след Ромула, бил негов сподвижник. Хронологията, обаче, опровергава подобна възможност. Според Питагорейците, най-светлата добродетел е общността между человеците. В нея личното трябва да отстъпи, да се приспособи към целокупния дух, без да се обезличи. „Всичко между приятели е общо“, „приятелството бива една душа в разни тела“, „дружбата приравнява личното неравенство“ — ето някои правила на Питагоровото общежитие. Лична собственост нямал никой ученик, освен дрехата която носел. Малцина все пак се примирявали с тези строги изисквания. Трудно се ставало ученик на Питагор! Пет години траело изпитанието, проверката на всички духовни качества у кандидата. Най-същественото било мълчанието, с което се постигало вглеждане в себе си, самокритика, съзерцание.
към текста >>

63. -

— това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят.
Само любовта, е която що издигне света. Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила. Много хора днес вярват в силата тъй, както би трябвало да вярват Любовта. Много хора мислят, че идеализма на тия които вярват в братството и любовта между хората и народите, е само една безсилна и безплодна утопия, осъдена да търпи вечно крушение в арената на действителния живот, всред разгорещените и буйно-активни егоистични страсти. Мечтатели, фантазьори, безумци! — това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят. Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята. . . Така се мисли днес. Така мнозина мислят днес. Перипетиите, които днес преживява света, подкрепят техните мисли и тяхната вяра.
към текста >>

64. -

В природата няма такова равенство.
Като се из-люпят и той и тя носят храна. Като ги отхранят, оставят децата свободни. И в птиците има различие. Майката обича някое пиле повече, бащата обича друго пиле повече. Имат симпатия. В природата няма такова равенство. Под думата равенство разбираме същество, което обича повече, повече го обичат, което обича по-малко, по малко го обичат. Човек. който много обича, много му е дадено. Но и много се иска от него. Съвременните научни изследвания показват, какви възможности има в човека. Те казват, че всичкото знание, кое то има днес човек, може да се напечата в 90 книги, като Библията.
към текста >>

Под думата равенство разбираме същество, което обича повече, повече го обичат, което обича по-малко, по малко го обичат. Човек.
Като ги отхранят, оставят децата свободни. И в птиците има различие. Майката обича някое пиле повече, бащата обича друго пиле повече. Имат симпатия. В природата няма такова равенство. Под думата равенство разбираме същество, което обича повече, повече го обичат, което обича по-малко, по малко го обичат. Човек. който много обича, много му е дадено. Но и много се иска от него. Съвременните научни изследвания показват, какви възможности има в човека. Те казват, че всичкото знание, кое то има днес човек, може да се напечата в 90 книги, като Библията. Ако това знание се напечата в човешкия мозък ще остане място за още 900 такива книги.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници.
В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот.
към текста >>

Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV.
. . Олга Славчева, Проф. д-р Удроу Уйлсон, Президент на Съединените Щати ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище.
" с възгласа: „Да здравствует Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца.
към текста >>

Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини.
И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг.
към текста >>

Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи.
към текста >>

Тия принципи са насочени да установят равенство между хората.
на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго.
към текста >>

Обаче, равенството не значи братство.
Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв.
към текста >>

И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство.
Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им.
Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол.
към текста >>

Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници.
Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
към текста >>

И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“. При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“. (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Единственият им вик е: „дайте на всички равенство!
Помнете, че най-великият елемент в човешкото щастие е характерът. Няма нищо, което играе толкова голяма роля в щастието на мъжете и жените, както характерът , с който те идват в света. Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество. Какво е качеството на човека, когато иде в света? Допускам, че добрата среда може да направи много за подобрението, но не може да промени коренно естеството.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“.
Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! “ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“. Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ. Викът „vae victis“ — тежко на победения — се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Представителите на Христа правят съюз със земните властници, продават свободата на църквата, благославят войните, узаконяват робството, признават за нормативно неравенството и т. н.
Религията се замъглява от безжизнената, бездушната формалност. Църквата — това е сградата, свещеникът, владиката... Вън от „тайно извършителя“ и „обредо извършителя“ няма църква. Благодатта е дадена само на владиците и отчасти на свещениците. Скромните служители, предназначени за просветници, стават деспоти, папи, патриарси, архиепископи. Представителите на Христа се обличат в златни и пурпурни дрехи, турят на главите си корони, държат в ръцете си жезли (позлатени), символизации на светско, насилническо (кръвнишко) властничество. Представителите на Христа правят съюз със земните властници, продават свободата на църквата, благославят войните, узаконяват робството, признават за нормативно неравенството и т. н. Владици, папи, патриарси, абати, игумени властват, водят войни, имат роби, съдят, пиршествуват, развратничат. Всеки честен, религиозен и политически глас на унижените и оскърбените се потиска от тях. Името на голготския страдалец светотатствено се произнася от недостойните негови представители на земята. Фанатизъм и суеверие — ето стихията на духовните властници. С вярата се търгува.
към текста >>

Новата църква на Духа, на правдата, на мира, на любовта, на вечната хармония, на красотата, братството, равенството и труда ще изникне върху старата, замръзнала, обрядоверна, мъртва църква!
Ветото на архиереите и двадесет-дневните заседания очертаха реакционната и назадничава физиономия на събора. От тоя събор не може да се очакват никакви прогресивни мероприятия, които да оживотворят църквата, да й разкрият творческите сили, за да може тя да стане фактор за евангелизиране на живота. Две вълни, два завета се борят! Новото движение може само изкуствено да се поспре, но то стихийно ще се наложи, защото е от живота и Духът е с него! Горко на спъвачите на религиозния прогрес! Новата църква на Духа, на правдата, на мира, на любовта, на вечната хармония, на красотата, братството, равенството и труда ще изникне върху старата, замръзнала, обрядоверна, мъртва църква! ______________________________________________ 1) Даваме място на горната статия в списанието ни, защото въпросът, третиран в нея, е от актуален интерес за духовното движение в България, без да поемаме отговорност за личните възгледи на уважаемия автор. Четците ни сами ще могат да оценят обективността и правотата на тия негови възгледи. Редакцията. Последната дума на материята Когато се говори за немощта на много умове, това значи да се вижда само едната страна на нещата· Между това, кавред има страни повече от една. В една проста плочка от мрамор или камък има материално шест страни: отгоре и отдолу, отпред и отзад, дясна страна и лява страна. Така е, и даже нещо повече, в умствените и политическите въпроси.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила.
Те могат да бъдат полезни в късите и бързи операции, дето интуицията и чувстването са необходими. Само средните носове представляват сила и равновесие! Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек. Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс? За да се установи едно правилно съждение по тоя въпрос, трябва да се придържаме към следното правило: за да има хармония в едно лице, трябва разстоянието от горния край на челото до веждите и онова от долния край на носа до края на костта на брадата да бъдат равни помежду си, а така също да бъдат равни и с разстоянието от веждите до долния край на носа. Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила. Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия отношения. Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на трите части. Прилика между носа и палеца В първите глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки отношения между носа и палеца. Те са наистина поразителни. Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички.
И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин, се добират до повърхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки.
Кръгът се среща навсякъде в природата, и най-различните кривини са произлезли само от него. Той е следователно една съществена фигура, в която се намират съединени всички първични елементи на геометрията. Три различни и съотносителни елементи си съдействат, за да основат реалността на кръга : 1) център, 2) окръжност и 3) един или много радиуси. Следователно, от кръга се извличат три главни геометрически понятия: l)точката,2) кривата линия и 3) правата линия. трябва да забележим, че без централната точка, кръгът не би съществувал и че, освен туй, взаимната зависимост на неговите елементи или тяхното съотношение е една необходимост, присъща на естеството му. Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки. Прочее, понеже до всяка от тия точки достига един радиус, излязъл от единствения център, от това следва, че в кръга може да има толкова радиуси, колкото окръжностни точки, а този факт, предизвиква идеята за една периферична множественост, излъчена от централното единство, от което тя тегли съществуванието си и от което неизбежно зависи— а от това изтичат идеите за безкрайното и абсолютното; 3) защото кръгът е фигурата, която съдържа най-голямата възможна повърхност в най-малко протежение или, по-добре казано, тази фигура обгръща най-голямото понятно пространство във възможно най-малък периметър, сир. това, което отговаря на природния закон — с най-малко усилие да се постигне най-голям резултат, или съвършен образ на висшата икономия. Следователно, кръгът е главната фигура, според законите на която се организира цялата природа, като се започне от кривините, описвани от вървежа на звездите в необятността, до образуването на най-малката молекула. Нека забележим, че самото движение се подчинява на законите на кръга. Хвърленият камък описва една крива линия (траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса.
към текста >>

Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове.
В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници. Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари. Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Икономическо равенство е невъзможно в света.
Оттук и така наречената „класова борба“, за успеха на която, в полза на пролетариата, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите“ на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетариата“ и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на ^социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпределба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпе фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие — а това ще бъде вечно — до тогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни. Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим. Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване. Това е, впрочем, и смисъла на прогреса. Следователно, и в икономическия живот никога няма да настъпи момент, когато ще може да се реализира тая pia desideria или, по-право, тая празна мечта на социалната демокрация: равномерното разпределяне на материалните блага между хората.
към текста >>

Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим.
В основата, следователно, на ^социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпределба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпе фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие — а това ще бъде вечно — до тогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни. Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим. Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване. Това е, впрочем, и смисъла на прогреса. Следователно, и в икономическия живот никога няма да настъпи момент, когато ще може да се реализира тая pia desideria или, по-право, тая празна мечта на социалната демокрация: равномерното разпределяне на материалните блага между хората. Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота.
към текста >>

Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване.
Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпе фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие — а това ще бъде вечно — до тогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни. Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим. Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване. Това е, впрочем, и смисъла на прогреса. Следователно, и в икономическия живот никога няма да настъпи момент, когато ще може да се реализира тая pia desideria или, по-право, тая празна мечта на социалната демокрация: равномерното разпределяне на материалните блага между хората. Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други.
към текста >>

Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа.
А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нема братство, а, следов., няма равенство в труда и благата.
Всичко, което човек мисли, чувства и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него. Хората отначало още водят борби помежду си. Мирът, завещан от Христа на човечеството, е още един блян. И тия борби нямат за цел общото благо на всички, а само една привилегия на едни в ущърб на други, едни да добруват, а други да робуват. Хората, които по природа с братя, живеят като господари и слуги, като паразити и работници. Нема братство, а, следов., няма равенство в труда и благата. Борбите за материално надмощие се водят както между единичните личности, така и между народите. Цялата съвременна цивилизация, която е резултат от вековния живот и труд на разните народи, почива върху принципите на експлоатацията на едните от другите, заграбването материалите и средствата на производството и подчиняване на слабите от силните. И макар тия принципи и методи да докараха много катастрофи, човечеството на земята още не се е опомнило и вразумило: народите воюват и взаимно се изтребват като животните. В тоя кървав и разрушителен ураган участват, по необходимост, и разединените славянски народи: руският, българският, сръбският, чешкият, полският и др. И, което е още по-печално, тия последните се бият не само с другите, но и помежду си: като че ли територията, на която живеят, е тясна и недостатъчна за тях и те си я оспорват и превземат един от другиго.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Единицата е символ на еднаквостта, равенството, съществуването, съхранението и общата хармония.
Интелектуалното число съществува преди всичко в божествения разум. То е основата на всемирния ред и връзка та на нещата. Научното число е производящата причина на множествеността, която произлиза от единицата и се връща в нея. Трябва да се различава единицата от произведението: първата принадлежи към числата, а второто към многочислеността. Научното число е четно или нечетно, Само четното число търпи безкрайни де ления на частни числа, но нечетното число е по-съвършено. Единицата е символ на еднаквостта, равенството, съществуването, съхранението и общата хармония. Шестостъпното число е символ на различие то, неравенството, разпадането, разделянето и промените. Както единицата, тъй и двойката имат свойства от символичен характер. Монадата или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление. Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите. Така Питагор е работил до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества.
към текста >>

Шестостъпното число е символ на различие то, неравенството, разпадането, разделянето и промените.
То е основата на всемирния ред и връзка та на нещата. Научното число е производящата причина на множествеността, която произлиза от единицата и се връща в нея. Трябва да се различава единицата от произведението: първата принадлежи към числата, а второто към многочислеността. Научното число е четно или нечетно, Само четното число търпи безкрайни де ления на частни числа, но нечетното число е по-съвършено. Единицата е символ на еднаквостта, равенството, съществуването, съхранението и общата хармония. Шестостъпното число е символ на различие то, неравенството, разпадането, разделянето и промените. Както единицата, тъй и двойката имат свойства от символичен характер. Монадата или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление. Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите. Така Питагор е работил до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества. Десетичното число съдържа, според него, всички те числени и хармонични отношения и образува или, по скоро, завършва своята таблица.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Под влиянието на марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали“, целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно-парламентарния строй на съвременните държави.
Теософски конгрес. IV. Поправка на клише. V. Една преждевременно заминала душа. 10. Съдържание на год. III (може да се види в приложеният pdf) ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ Преустройство на Обществото на народите — Единен духовен фронт Божии работници от всички страни, съединявайте се! Под влиянието на марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали“, целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно-парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той пръв е възвестил учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“.
Да се запрати на страни такъв труд, плод на гениална творческа дейност, която нямаше подобна на себе си през целия „гоголевски период“ на руската литература, това остава и до днес непонятно. Съвременниците на Гогол сочеха за причини всевъзможни обстоятелства: едни го сметнаха за умопобъркан, други го осъдиха като отстъпник от своето високо призвание. Ето как Белински се нахвърли върху него: „Проповедник на камшика, апостол на невежеството, поборник на обскурантизма и хвалител на татарските нрави“. А още по-надолу в писмото си до същия продължава: „ако вие такова учение основавате на православната църква, това аз донегде разбирам: тя винаги е била опора на камшика и угодница на деспотизма: но защо вие месите тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв е възвестил учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Най-жестоко осъдиха Гогол онези, които цениха създаденото от него направление в руската литература. Той не принадлежеше ни на класицизма, ни на романтизма, които по онова време бяха в непримирима борба, а си начерта свой път на самобитно творчество, като създаде нова литературна школа върху реалистична почва. Отявлен изобличител на пошлата руска действителност, под чието влияние не оставаше нищо непокварено, Гогол беше безпощаден. Достатъчно е да вземем само „Мъртвите души“, за да оценим високите достойнства на техния автор, като самобитен творец и предан ратник за делото на обществено-литературната арена. И благодарение на тези достойнства на Гогол, „преписката с приятели“ се посрещна с изумление и негодувание от страна на оня обществен елемент, който стоеше незасегнат от отровната атмосфера на руския бюрократизъм и дворянство, ръководен от един тесен кръг на светли по душа и разум личности, а именно: Станкевич, Грановски, Белински и Герцен, чийто ореол от четиридесетте години на миналото столетие и до днес служи като неугасим фар на обществения хоризонт за служителите на истината и правдата.
към текста >>

Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички.
Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване. Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички. Любовта изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства. Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите? Разбира се, не, защото те не са били, както неоснователно твърди — в противоречие на други свои изводи — г. проф.
към текста >>

Велика прозорливост и резка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ.
Иванов, „рушители на православието и на средновековния социално господарствен строй, както и на държавно-религиозното единство и мощ на българския народ“, а са дошли да спасят това, което е могло да се спаси, за да се запази именно целостта, единството и политическата свобода на народа. Виновници за упадъка и гибелта на българското царство са били, както констатира по-нататък същия автор, „изпадналите в леност и пороци български монаси и вероучители“, които, изгубили почва всред народа, презрени и ненавиждани от него заради престъпните и неморални свои дела, са го изтощили и разцепили, та е станал негоден за отпор и защита срещу външния враг. А че действително богомилското учение е било не еретическо и вредно, а чисто, благотворно и спасително за българския народ, това се заключава и от ония негови лозунги за общочовешки напредък, които е съгледал и проф. Иванов. Ние цитираме с удоволствие целият заключителен пасаж от увода на книгата му, за да видят и съчувствениците и враговете на богомилството, каква оценка дава най-сетне един официален български учен за него, след толкова хули и безсъвестни критики, които и днес пълнят страниците на всяко официално издание на „Св. Синод на българската православна църква“: „Издигнем ли се, обаче, над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви от общочовешко естество, прояви, които може-би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и резка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова по-вече че трябва да остане в забвение светлият лик на българския поп Богомила и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомила трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомила не е могъл, наистина, да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се пронесе из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородни люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне обърне на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и, над костите на своите благодетели, то гради своята бъднина и благоденствие . . .
към текста >>

И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова по-вече че трябва да остане в забвение светлият лик на българския поп Богомила и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове.
Виновници за упадъка и гибелта на българското царство са били, както констатира по-нататък същия автор, „изпадналите в леност и пороци български монаси и вероучители“, които, изгубили почва всред народа, презрени и ненавиждани от него заради престъпните и неморални свои дела, са го изтощили и разцепили, та е станал негоден за отпор и защита срещу външния враг. А че действително богомилското учение е било не еретическо и вредно, а чисто, благотворно и спасително за българския народ, това се заключава и от ония негови лозунги за общочовешки напредък, които е съгледал и проф. Иванов. Ние цитираме с удоволствие целият заключителен пасаж от увода на книгата му, за да видят и съчувствениците и враговете на богомилството, каква оценка дава най-сетне един официален български учен за него, след толкова хули и безсъвестни критики, които и днес пълнят страниците на всяко официално издание на „Св. Синод на българската православна църква“: „Издигнем ли се, обаче, над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви от общочовешко естество, прояви, които може-би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и резка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова по-вече че трябва да остане в забвение светлият лик на българския поп Богомила и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомила трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомила не е могъл, наистина, да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се пронесе из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородни люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне обърне на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и, над костите на своите благодетели, то гради своята бъднина и благоденствие . . . Богомилските книжовници имат и друга заслуга: те са спомогнали за литературното общение между изток и запад; те са били проводниците на множество писани и устни легенди, които са минали от Азия през България в западна Европа.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира.
Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и демоните посредством омагьосване. Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя. Самият пък маг се смета или за зложелателен, суеверен и до толкова безумен, че сам вярва в своите вълшебства, или като изкусен преструванко и най-обикновено лъжец, който заплесва или обира хората. М а с о н е почетното име, което се дава на строителя, зидаря. Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите отношения и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното. Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира. Но първото значение на строителя е съвършено вярно . . . Най-после, въображение (imago) е упражнение в създаване ментални образи — картини на безмълвната мисъл. Да разгледаме тези идеи в обратен ред. Въображението произлиза от думата образ, картина, форма — латинското imago, което на свой ред е произлязло от старосемитския корен mag.
към текста >>

има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета.
Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен. Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета. Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга. Формата определя пола на индивида на физическото поле, но относителната сила го определя на вътрешните полета. И тоя факт е ключ на много неща, Взаимно-отношението между положителното и отрицателното върху нефизическите полета а) Духовните полета „На седмото поле Всичкото е Едно и Едното е Всичко“. Това е една често повтаряна аксиома в езотерическата философия. Върху това поле съществуват същества от два типа: такива, които са напреднали малко по-вече от своя произход и се намират върху насочения надолу или излизащия навън завой на еволюцията, и такива, които, като са завършили своята еволюция, издигнали са се до равнището на своя източник.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“.
Не е лесно да се обяснят ония дълбоко скрити мотиви на гоголевия мистицизъм и негодуването на Белински, както и онова на прогресивния елемент от руското общество. За своя мистицизъм Гогол прекомерно неоснователно е оскърбен и никой не го е защитил. Присъдата на Белински е жестока; той нарича Гогол „проповедник на камшика“, „апостол на невежеството“. За по-нататъшната характеристика на критика Белински в тоя случай взимаме повод от следните му думи: „защо вие сте намесили тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Намираме достатъчни тези по-видни черти на присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в мислите и понятията на „неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа на Белински и окръжаващата го обществена среда. През оня порядъчно продължителен период от време — 1834 — 1905 г. — се засилва материалистическата концепция върху мирозданието. Това обстоятелство крепеше и заякчаваше всяка утопична идея, изникнала както из недрата на губителната обществена действителност, така и из хаоса на забърканите понятия в областта на философията. Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован свят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.51249504089355