Търсене в текстове за 'Равенство'

53. - 20. ОТКЪДЕ ИДА Неделна беседа от Учителя, държана на 13.ХІІ.1925 г., София. - В: Сила и ЖивотНеделни беседи, серия VII. Русе, 1926, стр. 33 ÷ 34

ТОМ 21

Да знаем, че идем от онзи светъл, възвишен свят на Любовта, на Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят на Истината, дето свобода царува, дето братство и равенство царува, за което хората копнеят, дето хората се познават, един за друг живота си полагат и с любов се обграждат и за Бога живеят.
Преданието казва, че след това той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път.” Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик.” Преданието казва, че Соломон във времето на Христа е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам. „Аз зная отде ида”, казва Христос. Сега и на вас пожелавам да знаете отде идете и накъде отивате. Няма по-хубаво нещо от това, да знаете къде отивате и отде идете. Да знаем, че идем от онзи светъл, възвишен свят на Любовта, на Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят на Истината, дето свобода царува, дето братство и равенство царува, за което хората копнеят, дето хората се познават, един за друг живота си полагат и с любов се обграждат и за Бога живеят. Забележки на съставителя Вергилий Кръстев: 1. Тези мисли на Учителя Дънов за цар Соломон бяха подбрани и сложени непосредствено зад неговата биография, за да се направи идейната връзка за кардиналните прераждания на човека на земята. 2. Според многобройните последователи на Учителя Дънов, които заварих и с които работех и чиито спомени са в поредицата „Изгревът” и според техните твърдения Любомир Лулчев е прероденият Соломон. Това са го научили от Учителя. 3. Има един окултен закон.
към текста >>

54. _ 3. ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА (бр. 1, 19.І.1924 г.)

ТОМ 21

Равенство, братство и свобода са отлични пароли, провъзгласени още преди 120 години - и все пак днес смятаме, че това братство има нужда от щикове, това равенство - от стражари, а свободата -от тъмница и окови, за да се манифестират!
- хиляди пъти не! Средствата са, които определят и оправдават целта. Само с добри средства може да се постигне благородна цел, а дори и лошата цел се облагородява, когато към нея се пристъпва с благородни похвати. Те са именно мярката на благородство и на самата цел. Напразно е наименованието и думите, с които се кичим като крайни цели, ако пътищата към тях минаваха през трупове! Равенство, братство и свобода са отлични пароли, провъзгласени още преди 120 години - и все пак днес смятаме, че това братство има нужда от щикове, това равенство - от стражари, а свободата -от тъмница и окови, за да се манифестират! Не може человек да обича Отечеството си, а да иска смъртта на неговите деца. И ако едни са „заблудени” и „побъркани” да искат пропадането на собственото си отечество, те или трябва да имат за обект стоящи по-високи идеали и да заслужават почит и поклон, или са ненормални болни, имеющи нужда от лекуване хора, но не от мъка и смърт. В името на това братство, което е свързало българите още от хилядите години, когато те е трябвало да
към текста >>

55. 4. АМНИСТИЯТА (бр. 1, 19.І.1924 г.)

ТОМ 21

Равенство, братство и свобода са отлични пароли, провъзгласени още преди 120 години - и все пак днес смятаме, че това братство има нужда от щикове, това равенство - от стражари, а свободата -от тъмница и окови, за да се манифестират!
- хиляди пъти не! Средствата са, които определят и оправдават целта. Само с добри средства може да се постигне благородна цел, а дори и лошата цел се облагородява, когато към нея се пристъпва с благородни похвати. Те са именно мярката на благородство и на самата цел. Напразно е наименованието и думите, с които се кичим като крайни цели, ако пътищата към тях минаваха през трупове! Равенство, братство и свобода са отлични пароли, провъзгласени още преди 120 години - и все пак днес смятаме, че това братство има нужда от щикове, това равенство - от стражари, а свободата -от тъмница и окови, за да се манифестират! Не може человек да обича Отечеството си, а да иска смъртта на неговите деца. И ако едни са „заблудени” и „побъркани” да искат пропадането на собственото си отечество, те или трябва да имат за обект стоящи по-високи идеали и да заслужават почит и поклон, или са ненормални болни, имеющи нужда от лекуване хора, но не от мъка и смърт. В името на това братство, което е свързало българите още от хилядите години, когато те е трябвало да скитат по големите руски равнини, да преминават Дунава, да водят войни с гърци и турци, да робуват и проклинат дните си пред векове и векове - по-умните от народа трябва да проучат събитията, носителите на идеите, условията за появяването на самите тия „негативни” идеи и отстранят причините, ако това е във възможността им, но не чрез насилия, измъчвания и терзания. Насилието е било най-лошото средство от всички възможности, с които е разполагал человечеството. Това ни учат хилядите години на миналото, предмет на историята; това ни говорят делата на вчерашните ни дни.
към текста >>

56. 3. ПОЗИВ (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

ТОМ 21

Ето, ний, „Ратниците на свободата”, седем години близо работим и сочим новия път - на доброто, на братството, на обичта, на неравенството, и истината над всичко.
Цял народ вижда и съзнава, шепне същото. Ще продължим ли ний стария път, път на насилието, грабежа, лъжата, измамата, убийствата? Ще останем ли ний, които не убиваме, не лъжем, да ни убиват, лъжат? Не, не, стига толкова! Нов път трябва, по нов път да тръгнем, с нови методи, реформи и трайни закони. Ето, ний, „Ратниците на свободата”, седем години близо работим и сочим новия път - на доброто, на братството, на обичта, на неравенството, и истината над всичко. Грижи за бедните, прокудените от родните им огнища, права за жените. Българки, българи,Ний, синовете и дъщерите на родната ни земя, които ни зоват „балами”, „идеалисти”, „непрактични завеяни”, които не сме партизани, „спасители народни”, не сме малко, само че не сме организирани. Ний, християните, справедливите, гладните, жадуващите за доброто, свободата, правдата, истината, обичта, хора - не вълци, не сме малко, но сме оставили да ни водят, управляват сега политиците, които едно мислят, друго говорят, трето вършат. Политици по занаят, фразьори, далавераджии. Които не мислят, не живеят, не страдат, както 90 на сто от народа.
към текста >>

Християни, с Бога, истината, обичта, братството, неравенството, христовите принципи, напред в нашия политикообществен живот, да създадем политическия центрум, тъй както е в повечето държави в Европа.
Крайно време е „умниците”, след като се изредиха до един със своите програми и принципи да ни оправят, и не можаха да ни помогнат, да отстъпят властта и кормилото на управлението на нас, „завеяните”, „баламите”, които не убиваме, не крадем, не лъжем и сме еднакво справедливи към всички - понеже за нас всички са братя, вярваме в Бога, пазим Неговите заповеди, пазим законите на страната, помним, че сме деца на една голяма майка - България, един е баща наш - Бог. Християни, на мобилизация ви зовем! Християни от вси села, градове, мобилизирайте се! Християни, напред в политико-обществения живот! Стига бездействие! Християни, с Бога, истината, обичта, братството, неравенството, христовите принципи, напред в нашия политикообществен живот, да създадем политическия центрум, тъй както е в повечето държави в Европа. Напред, смело се организирайте, и успехът е наш. Защото историята, еволюцията и животът ни извика да поемем в собствените ръце съдбата и поведем народа ни по нов път - пътя на доброто. Християнска България трябва да се управлява от християни - единствен останал още път за спасение на народа ни и страната ни. Християни от всички села, градове, организирайте се! Християни, да си изберем свои народни представители, свои управници, свои министри, които да ни разбират болките, страданията, езика, и ний да им разбираме техния език и знаем делата.
към текста >>

57. 7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)

ТОМ 21

Те се грижат за бедните и болните, прокудените от родни огнища, за права на жените, искат и живеят с всички в братство, желаят на всички свободата, а между всички - юридическо неравенство - но социално равенство - а не както е сега.
Новите идеи, новите методи - по новите пътища. Новите времена искат нови хора. Всяко време си иска свой водач и всяка работа - своя майстор. Ново вино - в нови мехове. Християнска България трябва да се управлява от християни, които обичат народа си, поставящ над всичко истината. Те се грижат за бедните и болните, прокудените от родни огнища, за права на жените, искат и живеят с всички в братство, желаят на всички свободата, а между всички - юридическо неравенство - но социално равенство - а не както е сега. Ето нашия път, ето единствения път да се спаси родната ни земя и народа ни от бъдещо робство. На България трябват сега, в тези дни, не партизани, не мащехи, не грабители, не убийци, а хора-човеци, които еднакво да обичат Народа и Родината си. които да са показали на дело, че пазят всяка глава човешка, била царска или пъдарска. Които знаят и помнят, че сме всички деца на една майка голяма - България, един е наш Баща - Бог.
към текста >>

58. 10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

ТОМ 21

Не стара България - на омразата, лъжата, убийствата, но България на обичта, братството, взаимната помощ, истината над всичко, неравенството между Всички - утрешна Нова България.
Ний, Ратниците на свободата, сочим новия път: по пътя на Христа, който без пушки, топове, без силна ръка, без явни и тайни полицаи успя да наложи новото над старото, обичта над омразата. В днешните тежки дни за народа ни налага се повече от всеки друг път усилията на всички честни, справедливи синове и дъщери в родината ни да оставят стария път и обединени около новите принципи, новата програма, която издигаме ний - Ратниците на свободата, да тръгнем из новия път, който ще ни доведе до утрешна Нова България. Не България на скоковете. Не България на регреса! Не България на силните ръце на диктатурите. Не стара България - на омразата, лъжата, убийствата, но България на обичта, братството, взаимната помощ, истината над всичко, неравенството между Всички - утрешна Нова България. Това ще могат да сторят хората, които реално са възприели и живеят христовото учение, гладните, жедните, бедните, справедливите, честните, онеправданите, гонените, преследваните за истината, правдата, защото Исус Христос на тях е обещал царството небесно, които с делата си ще възвърнат вярата, обичта, братството на народа и поемат съдбините си в собствените си ръце и поведат народа по новия път, който ще донесе на всички Обич в сърцата, Мир в душите, Братство, сносен живот на всички. Не етикета, а съдържанието. Не силна ръка днес е нужна на България, а справедлива ръка - по-силна от нея няма.
към текста >>

59. 29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Крайно време е да оставим стария път и прийоми на работа и тръгнем по новия, по пътя на истината, обичта, братството, юридическо неравенство, а социално равенство - пътя, по който ний, Ратниците, ви зовем да тръгнете, да творим утрешна нова България, в която над всичко ще стои Истината.
Истината е една и съща за всички, макар и възрастта и мястото да са различни. Тогава министърът, депутатът, работникът, селянинът, адвокатът, лекарят, чиновникът ще разберат, че са халки от един синджир, деца на една майка голяма - България и един баща - Бог - един организъм, в който, ако един орган боледува, ще боледува цялото тяло. Отговорните фактори, когато се науч[ат], че в село се убиват мирни селяни, или гладуват, ще чуят гласа им и помогнат, защото и сега, и в миналото имаха очи, но не виждаха, уши - но не чуваха. Затова дойдохме до безбройните кризи и късите процедури, „опит за бягство”, изчезнал безследно, З.З.Д. [Закон за защита на държавата]. Крайно време е да оставим стария път и прийоми на работа и тръгнем по новия, по пътя на истината, обичта, братството, юридическо неравенство, а социално равенство - пътя, по който ний, Ратниците, ви зовем да тръгнете, да творим утрешна нова България, в която над всичко ще стои Истината. Днешна България - България над всичко, а утрешна, нова България - Истината над всичко. Стр. 152/1036
към текста >>

60. 39. ГОРЕ ГЛАВИТЕ! (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Друга нова почва да се пише: със свобода, братство, мир между всички, неравенство, права на жените, грижи за бедните, прокудени от родни огнища.
Като стар прогнил дъб ще грохне днешна България, но когато нощ измине, зора се зазорява, слънце изгрява и нова България бавно се гради, кат млад дъб тя никне и расте. Във всяко село и град, кат оазиси в пустиня, има добри християни; във всяко село и град има въздържатели, които не дават парите си гуляй и спирт; във всяко село и колиба има вегетарианци, които дори и животни не убиват; във всяко село и град има толстоисти, теософи, бели братя, ново общество, читалище, група „Григори Петров”, евангелисти, баптисти, Ратници на Свободата - десетки хиляди са те, хората на новото, които доброволно са си решили да служат и носят новото, отрекли от много „удоволствия” и приели, че един е наш баща - Бог и всички сме братя помежду си. Един е Неговият син - Исус Христос - и Неговите заповеди прилагат, изпълняват, не правят това, което не искат да им се прави. Ето, тези хора на новото се организират в политико-обществена организация „Ратници на свободата”, които ратуват за нова утрешна България, чрез бързи реформи и справедливи закони да даде път на новото, в която Христовите принципи ще се заживеят във всички души, най-напред в управниците - водачите, и всеки ще се постави на мястото му... Сред това общо обезверение, изгубване вяра и идеали, което цари в народа, ний-хората на новото време и нова България, всеки ден се увеличаваме, И нова България иде. Една страница от историята на България се написа: с войни, убийства, кражби, рушвети, партизанщини, преследвания, „опит за бягство”, „изчезнал безследно”, катастрофи - стара България. Друга нова почва да се пише: със свобода, братство, мир между всички, неравенство, права на жените, грижи за бедните, прокудени от родни огнища. Човещина към всичко живо. Горе главите! Всяко начало си има край, всеки край - начало. Дошел е денят да замре старото и новото да изгрее. Откъснете се от старото, за да не идете в архивите и доведете нови катастрофи.
към текста >>

61. 61. ВАРНАВА ИЛИ ХРИСТОС (бр. 17, 5.V.1930 г.)

ТОМ 21

Оставете старите партии като нещо архаично, минало и тръгнете по пътя на новото, което носят „Ратниците на Свободата”, а те носят: правда, истина, обич, любов помежду ни, социално равенство, мир на душите и радост на човеците.
Братя, не бъдете като оная невежа тълпа, която е разпнала Христа на кръста. Поставете се всеки, па какъвто ще и да си ти - работник, общественик, свещеник или чиновник, - на мястото на Пилат и осъди Варнава - тъмнината, лъжата, убийствата, безнравствеността и всичко зло, а пусни на свобода и да влезе в твоето сърце Христос - Светлината, истината, обичта, правдата, доброто. Намразете Мамона - възлюбете Бога, и тогава ще дойде раят на земята. Не убивайте своите братя, не ограбвайте своя ближен, събудете се, не оставяйте чужденци и свои да ви вземат и последното парче хляб, не оставяйте децата си да умрат гладни. Събуди се, Българино - презри всички фарисеи, оставете стария път на злобата, старите похвати на партизанщината - избиванията, безследно изчезването и др. Оставете старите партии като нещо архаично, минало и тръгнете по пътя на новото, което носят „Ратниците на Свободата”, а те носят: правда, истина, обич, любов помежду ни, социално равенство, мир на душите и радост на човеците. Дойдете при нас, „Ратниците на Свободата”, и нека помним, че имаме отговорност пред бъдещето. Елате, за да запазим Родината ей от външни и вътрешни разбойници и обирачи; нека да умъртвим в себе си Варнава - злото, а в сърцата ни да възкръсне Христос - доброто. Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и любов между синовете и дъщерите на нашия народ. Гълъбов с. Яхиново
към текста >>

62. 70. ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ? (бр. 20, 26.V.1930 г.)

ТОМ 21

Утрешна България е на новото, младото, идейното, на обичта, братството, свободата, юридическо неравенство, социално равенство, бързите реформи, сносен и спокоен живот, човекът за човека – брат.
България не е на тези, които мамят и избиват народа си. България е неделима, тя принадлежи на цял народ и на всички честни, справедливи, милостиви селяни и граждани, а най-напред тя принадлежи на младото, на живото, идейното - утрешното. Тя принадлежи както на тези, които вярно служат на цял народ и чрез делата са показали това, а не с приказките, красивите, никога неизпълними програми. Чия е днешна България? Тя е България на старото, лъжата, измамата, насилието, превратите, убийствата, човекът за човека е вълк. Утрешна България е на новото, младото, идейното, на обичта, братството, свободата, юридическо неравенство, социално равенство, бързите реформи, сносен и спокоен живот, човекът за човека – брат. Ний каним всички млади, идейни към новото да съзнаят дните, които са, и които идат да възмъжеят и усилят своята дейност и се подготвят за новото, утрешно градене на нова България и честните да се организират. Свободните да пръскат свободата и новото. Справедливите да съдят справедливо, милостивите да помагат - всички организирани под знамето на Ратниците на Свободата за образуване на онзи политически центрум, опрян на Христовите принципи, който ще бъде справедлив, силен и здрав арбитър между враждующите боляри и ще ги постави на местата им и отърве народа от нови кърви и страдания. Не се ли опомним и пресечем пътя и противопоставим на самозабравилите се боляри, нека бъдем сигурни, че те в спора си чия е България, както някога, така и сега за изпълнение на своите цели ще повикат чужденци отвън за арбитър, да ги помири, а дойдат ли те, както в миналото, останалото се знае какво ще бъде. Продължават ли тези игри на предатели и спасители, тези кризи, безследно изчезвания и вървене по стария път, нека бъдем сигурни - ще дадат и стари резултата - народът ще изтръпне както нявга и сега ще изгуби вяра в цар, управление, всичко добро, и както през 1918 година, така и сега ще извика: „Циганин цар да дойде, но мир, правда, свобода, справедливост да въведе!
към текста >>

63. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

ТОМ 21

Нашата цел е истината, обичта, братството, юридическото неравенство, социално равенство, човещината и истината над всичко.
Нашата цел е да се даде път на новото и хората на новото да заемат всички отговорни постове. Въздържатели, вегетарианци, духовни справедливи християни хора да станат водачи на народа си. Нашата цел е без много шум и големи красиви програми да донесем мир, обич, свобода, сносен и справедлив живот. Нашата цел е да можем с общи усилия да дадем един нормален политически обществен живот. Нашата цел е да остане свято запазена нашата конституция и всички други закони и закончета, противни ней, да се отхвърлят. Нашата цел е истината, обичта, братството, юридическото неравенство, социално равенство, човещината и истината над всичко. Нашата цел е еднакво отнасяне към селото и града. Да не се развива градът за сметка на селото и селото - за сметка на града. Нашата цел е да подобрим положението на работника, селянина, гражданина, като първите хора дадат личен пример във всичко, Економии във всяко отношение и всеки да се простира според чергата си. Нашата цел е: с общи усилия - към творчество на нова България по нови пътища и нови хора. Нашата цел е честните хора, добрите, справедливите да образуват политическия център - арбитър в нашия политически живот, да помирим враждующите братя и възвърнем на народа свободата, братството, обичта.
към текста >>

64. 85. ВРЕМЕТО ИСКА, НОСИ СВОЕТО (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

ТОМ 21

За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и живота, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения живот с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес.
са имена, които са долавяли туй, що иска времето, условията, и са донесли и дали новото - туй, що иска животът, въпреки трудностите, при които са работили, те наложиха новото, защото го изискваше времето, отговаряше на нуждите народни и истината. На новото се дължи напредъкът, еволюцията на человечеството. В нашия политически живот неведнъж туй, което го е изисквало и носило времето, е било спирано, гонено, преследвано, избивано. Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т. н,, но въпреки всичко, новото, туй, което времето е носило и искало, се е налагало над старото. За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и живота, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения живот с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес. За нас, Ратниците на свободата, нашите стари политически партии приличат на онази хубава девойка, която на времето си е била хубава, красива, гиздава девойка - тичали по нея вси ергени, но най- после се е оженила, станала жена, майка, родила 2 ÷ 3 деца, отгледала децата, възпитала ги, остарели те, но и тя станала баба, свекърва, а на свекървата и бабата мястото е край огъня, вратника, с хурка, чорап да плетат и клюкарстват, а момъкът става баща, дядо, свекър, той или по кръчмите и кафенетата стои, бистри политика, или със синовете, снахите се кара, но нито бабата (хубавата някогашна девойка), нито дядото (някогашен напет ерген) не работят по ниви, ливади, а всичката работа я поемат синовете, защото всичко е до време, а те - бабата и дядото, с децата се хвалят какво са направили на млади години и охотно разправят на всекиго своето житие и битие, а времето си лети и иска, носи своето. Така са и нашите политически партии, те за времето си бяха добри и нужни. Те някога са били чисти, буйни, продуктивни творци (като момата и момъка), защото то - времето, е било с тях, условията им са помагали, но сега те, както и в живота на човека, миналото трябва да отстъпи и мястото на настоящето, а тона бъдещето, на новите организации, които времето ги носи и иска, и трябва да поемат управлението на народа от старите партии и донесат нов живот, съградят нова България, а старите партии, както дядото и бабата, да седнат край огъня, бабата - с хурка в ръце, а дядото - с писалка в ръка да седне да пише мемоарите си и да оставят за поуки на нас, младите, техния изминал живот, за да не повтаряме техните грешки, а ние, младите организации, трябва да бъдем достойни синове на своите родители с още по-голяма енергия, труд, ентусиазъм да творим, носим новото, туй, което времето иска и носи и както разумен и способен син удвоява, разширява бащините си имоти и предприятия, умело ги ръководи и управлява, така и новите организации трябва да поемат от изтощените, изхабени партии управлението на страната и с нови бързи реформи да помогнат на измъчения и отруден народ, който прилича на имот, оставен без стопани. Да се тури ред във всичко, а най-напред всеки да почне от себе си. Това иска и носи времето.
към текста >>

65. 91. СОЛТА СЕ ОБЕЗСОЛИ (бр. 26, 22.VII.1930 г.)

ТОМ 21

Така беше във Франция преди провъзгласяване от народа в Париж: Братство, Равенство, Свобода.
След мрачна нощ настъпва светъл слънчев ден. Трябва да се хвърли един бегъл поглед в историческия път на живота, за да се уверим, че винаги, когато са се появявали новите лозунги, идейни течения, нов строй - новото, винаги старото е губило вяра сред народа. Развратът, рушветът, убийства, самоубийства, лек живот са били съпътниците на старото, което, виждайки своя край, се е пущало по всички простени и непростени пътища, за да преживеят по-леко своя и „без туй къс живот”. „Водачите на народа” са забравили, че са такива и със своите дела идваха дотам, че солта се обезсоли, народът ги изостави и дори погуби. Така беше някога в Римската империя преди появяването на християнството, гдето по мегданите се ревеше само: „хляб и зрелища”. Така беше във Франция преди провъзгласяване от народа в Париж: Братство, Равенство, Свобода. Така беше в Русия, когато самозабравили се властници тъпчеха, затваряха народа, който в 1917 г. донесе нов строй и новото за цял народ. Така е и в нас. Ний сме изправени пред страшни и пълни с отговорности за всички дни. Солта се е обезсолила.
към текста >>

66. 2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

ТОМ 21

Ний подканяме и онези идеалисти, които са стояли далеч от нашата организация и са нямали възможност да ни опознаят, да проучат нашите принципи, да поемат идеите на „ратниците на свободата”, да станат апостоли на Свободата, братството, обичта, юридическото неравенство, социално равенство, и тръгнат по новия труден наш път, пътят на утрешното, на идеалиста, твореца, бореца, а не храненици на тази или онази партии, фонд или за тлъста служба за сметка на бедния, лъган, измъчен народ.
Трудно се оре там, гдето не е орано. Все пак във всяко село и град има отделни единици, които във всички времена са надраснали околните си, приемали са новото, което времето е носило и животът изисквал, и са го носили из трудния нов друм. Отначало сами, гонени, осмивани и осъждани, затваряни, гладни, боси, тези идеалисти, сред хиляди неприятности и трудности, като опитни матроси в буря, са вървели смело напред и са творили историята ни, носили новото, доброто, хубавото за цял народ. Тези идеалисти не липсват сред народа ни и сега. Ний от тях получихме първо подкрепление, ний към тях апелираме за нови жертви и нова помощ. Ний подканяме и онези идеалисти, които са стояли далеч от нашата организация и са нямали възможност да ни опознаят, да проучат нашите принципи, да поемат идеите на „ратниците на свободата”, да станат апостоли на Свободата, братството, обичта, юридическото неравенство, социално равенство, и тръгнат по новия труден наш път, пътят на утрешното, на идеалиста, твореца, бореца, а не храненици на тази или онази партии, фонд или за тлъста служба за сметка на бедния, лъган, измъчен народ. Ний, Ратниците на свободата, с малкото идеалисти, които са сега около нас, макар и недохранени, боси, недоспали, поехме тежкия нов, но чист път с пълна вяра, че рано или късно ний ще бъдем разбрани и подкрепени от други идеалисти, ще създадем нова утрешна християнска, социална България с девиза: „Човек за човека е брат.” Ний апелираме към тези, които имат вяра в доброто и сами в себе си, да поемат из трудния нов, но чист път на ратниците на свободата, да създадем България за всички. Наистина, нашият път е труден, но пред нас е историята и животът, а на нашата маса са книгите: „Една политическа изповед” от г-н Д. Драгиев, юбилейният сборник на г-жа Ек. П. Каравелова; книгата на Юрдан Пекарев „История, принципи и тактика на Б. 3. Н.
към текста >>

67. 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

ТОМ 21

Ще се сее новото: обич, братство, социалното равенство, а юридическото неравенство; всекиму според делата му, за да женем същото.
Нова България ще върви по нови пътища. В нея ще има цар, който не само ще царува, но ще и управлява. Министри, които ще служат на цял народ, а не ще си служат с народа. Народни представители, окръжни управители, околийски началници, кметове, бирници, полиция, чиновници, които ще служат на цял народ, а не на партията си. Ще живеят с болките, страданията, идеалите на цял народ, а не със своите идеали - да служат на силните на деня. Ще се сее новото: обич, братство, социалното равенство, а юридическото неравенство; всекиму според делата му, за да женем същото. Ще се казва истината, ще се служи истински, за да опитаме сега резултатите от нея, защото 52 години ни приспиваха с лъжи. Граденото върху лъжа е градено върху пясък, затова всичко така бързо рухна... Ще се правят бързи реформи, за да се избегнат катастрофите. Ще се вземе справедливо на тези, които имат, излишното, за да не стане както в Русия - да изгубят и необходимото. Ще градим камък върху камък здрава, мощна, силна по дух и мишци утрешна нова България, в която ще изчезнат тежките дни като днешните. Народът, както досега подкрепи и даде доверието си на всички партии без изключение, той ще го даде и нам, защото ще се убеди, че ний носим новото, необходимото за времето, и ще иска и нас да опита, както опита всички досега, и ще ни подкрепи.
към текста >>

68. 22. ПОЗИВ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

ТОМ 21

Социално равенство.
Старите партии нявга започнаха да сеят демагогията, тя даде насилията, насилията родиха тоягите, тоягите - цепениците, цепениците - парабела, а те картечниците и топовете, с които братът убива брата през последните тези години. Но всичко това беше стара България, старите пътища. Нова България иде, нов път има. Нова България ни зове да сеем обичта между всички. Братство сред всички, истината над всичко. Социално равенство. Юридическо неравенство, равни права на жените. Бързи смели реформи, изисквани от времето и от живота. Носени от нас, Ратниците на свободата. Българи и българки, 53 години ни водеха хора, които от министерските кресла и Народно събрание отиваха в Централния затвор на почивка и с фереджета прехвърляха граници и щом народът им забравяше делата, излизаха от затворите и се качваха пак на министерските места, за да ни причинят още по- големи вреди и катастрофи. Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати!
към текста >>

Юридическо неравенство, равни права на жените.
Но всичко това беше стара България, старите пътища. Нова България иде, нов път има. Нова България ни зове да сеем обичта между всички. Братство сред всички, истината над всичко. Социално равенство. Юридическо неравенство, равни права на жените. Бързи смели реформи, изисквани от времето и от живота. Носени от нас, Ратниците на свободата. Българи и българки, 53 години ни водеха хора, които от министерските кресла и Народно събрание отиваха в Централния затвор на почивка и с фереджета прехвърляха граници и щом народът им забравяше делата, излизаха от затворите и се качваха пак на министерските места, за да ни причинят още по- големи вреди и катастрофи. Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати! Но стига, стига бездейност, стига индиферентност!
към текста >>

69. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

ТОМ 21

Той симпатизирал на комунистите и няколко пъти спорел с Учителя и казвал, че като дойдат комунистите, ще дойде братството и равенството в живота.
Хванах я с дилаф, обработихме я и я хвърлихме в реката. Казах на Елена да отиде при Стоянка и да я разтрива 10 дена по гърба, а аз ще се оправям с Павел, Стоянка се съвзе и оздравя. Започна да работи в градината и да посещава Витоша. По времето на Учителя след 1940 г. Стоянка се сприятелява с Колю Драгнев. Той симпатизирал на комунистите и няколко пъти спорел с Учителя и казвал, че като дойдат комунистите, ще дойде братството и равенството в живота. Учителят нищо не му отговорил и го оставил сам да си научи урока. Сестра Стоянка постоянно го съветвала да слуша Учителя. Направиха си къща на западния край на нашето кварталче, до ъгъла на братското място. След 9.09.1944 г. Колю влиза в партията.
към текста >>

70. XIII. Спомени на Костадин Няголов, рожден брат на Светозар

ТОМ 21

В началото, когато дойдоха на власт комунистите, всички бяхме увлечени от техните приказки за братство, равенство и социална справедливост.
Отначало бяха конфискувани салоните и се наложи за воденето на братския живот и четенето на беседи да се плащат високи наеми. След това за финансови неуредици и други нарушения по комунистическите закони бяха арестувани, съдени и осъдени на затвор брат Борис Николов като Председател на Братския съвет и брат Жечо Панайотов - като счетоводител на Братството. Постепенно бяха конфискувани и всички братски имоти, независимо, че за много от тях имаше нотариални актове на името на отделни братя и сестри. Впоследствие Изгревът беше изцяло унищожен, като се изградиха там посолства на редица държави като най-голямото беше това на бившия СССР. 5. Светозар Искам да напиша и някои спомени за брат ми Светозар, който през целия период след заминаването на Учителя досега работи много всеотдайно за Братството. В началото, когато дойдоха на власт комунистите, всички бяхме увлечени от техните приказки за братство, равенство и социална справедливост. Тъй като нашето семейство беше едно от най-бедните на Изгрева, ние със Светозар бяхме въодушевени от тези идеи и се включихме в тяхното разпространение. Светозар владееше стенография и започна да ходи и пропагандира техните идеи, като за всичко си водеше стенографски бележки и считаше, че те не противоречат на учението на Учителя. В казармата той изживява жесток катаклизъм. Тъй като е вегетарианец, той не е можел да яде храната, която готвят, и се е хранил главно с хляб и лук. Така той отслабнал много и стигнал до положение, че не можел да си носи пушката, и отказал да я носи.
към текста >>

71. част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-

ТОМ 22

При Божествените аспекти - латитюдите - има равенство: 4 северни (N) и 4 южни (S) латитюди, като Божествената любов (Нептун) има северен знак (N), а Божествената мъдрост (Уран) - южен (S).
Обяви символична война на Англия и Америка - опитахме им бомбите, след това на СССР, после на Германия и не беше окупирана от чужди войски и понеже българите не искаха Учителя, той им даде своя антипод - комунистите. Учителят обръща най-голямо внимание да влезе в българите Божествената любов и да бъдат нейни носители (Нептун в перихелий). Това ще стане в близкото бъдеще, понеже Нептун има само положителни аспекти и ще донесе велики блага на България. Като разглеждаме аспектите от духовния свят - деклинациите, виждаме, че 6 са северни (N), силен превес на ангелската мъдрост, изразена с планетата Юпитер, и 3 са южни (S), свързани с човешката и ангелската Любов (Венера). Понеже ангелската мъдрост (Юпитер) е с южна деклинация (S), говори, че първо Учителят ще изгради основата на живота - ангелската любов между българите и след това с голяма сила ще дойде и ангелската мъдрост, изявена в Словото. При Божествените аспекти - латитюдите - има равенство: 4 северни (N) и 4 южни (S) латитюди, като Божествената любов (Нептун) има северен знак (N), а Божествената мъдрост (Уран) - южен (S). Това говори, че пак първо ще се прояви Божествената любов (Нептун), но съпроводена от Божествената мъдрост (N), а Божествената мъдрост (Уран) ще дойде след нея с известно закъснение - понеже Уран е ретрограден. Значи първо хората ще се побратимят и обикнат, а след това ще дойде светлината - Словото, което ще даде знание на хората за природните закони. Най-важното вселяване в Учителя е първото на Божия Дух, което става в неговата най-важна година за живота - слънчевата, на неговата 33-годишна земна възраст. Следва вселяването в него на Христовия Дух на неговата 48 годишна възраст и третото вселяване на Господния Дух - на неговата 58-годишна земна възраст. Господният Дух, това са съвършените същества, завършили своята еволюция, станали богове и ръководят живота и развитието на вселената, над които е Духът на истината Беинса Дуно.
към текста >>

72. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - ДЕЦА НА МОНАРХИСТИТЕ

ТОМ 22

Лигата може най-много да излекува хората от някаква болест, но тя не може да донесе братство и равенство между народите .
Дохождат големи хора, образуват общество на народите,международна лига, но и от това нищо не излиза. Аз не вярвам в никаква лига на народите. - Защо? - Защото и тя е дете на сегашното човечество Ето, Уилсон донесе нови идеи, но и те не дадоха резултат. Българите помислиха, че спасението им е в лигата на народите. Лигата може най-много да излекува хората от някаква болест, но тя не може да донесе братство и равенство между народите . Христос казва: „Нито тържик". Когато хората възприемат Божията Любов, тогава ще разберат, че човечеството е техен баща, а те - деца на тоя баща. Тогава ще дойде единение, братство и равенство между народите. Аз изхвърлям думата „равен, равенство" от Божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети.
към текста >>

Тогава ще дойде единение, братство и равенство между народите.
- Защото и тя е дете на сегашното човечество Ето, Уилсон донесе нови идеи, но и те не дадоха резултат. Българите помислиха, че спасението им е в лигата на народите. Лигата може най-много да излекува хората от някаква болест, но тя не може да донесе братство и равенство между народите . Христос казва: „Нито тържик". Когато хората възприемат Божията Любов, тогава ще разберат, че човечеството е техен баща, а те - деца на тоя баща. Тогава ще дойде единение, братство и равенство между народите. Аз изхвърлям думата „равен, равенство" от Божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенството е изопачена дума. Братството почива на любовта . За каква любов говорите: човешка или Божествена?
към текста >>

Аз изхвърлям думата „равен, равенство" от Божествения речник.
Българите помислиха, че спасението им е в лигата на народите. Лигата може най-много да излекува хората от някаква болест, но тя не може да донесе братство и равенство между народите . Христос казва: „Нито тържик". Когато хората възприемат Божията Любов, тогава ще разберат, че човечеството е техен баща, а те - деца на тоя баща. Тогава ще дойде единение, братство и равенство между народите. Аз изхвърлям думата „равен, равенство" от Божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенството е изопачена дума. Братството почива на любовта . За каква любов говорите: човешка или Божествена? Помнете: Любовта е една и неделима .
към текста >>

Братството е на място, но равенството е изопачена дума.
Христос казва: „Нито тържик". Когато хората възприемат Божията Любов, тогава ще разберат, че човечеството е техен баща, а те - деца на тоя баща. Тогава ще дойде единение, братство и равенство между народите. Аз изхвърлям думата „равен, равенство" от Божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенството е изопачена дума. Братството почива на любовта . За каква любов говорите: човешка или Божествена? Помнете: Любовта е една и неделима . Тя е велика идея , велик импулс . В тая любов се крие всичко: и братство, и свобода, и знание, и мъдрост, и култура, и цивилизация.
към текста >>

73. 12. НОВИТЕ ИДЕИ ЗА БРАТСТВОТО И КОМУНИСТИТЕ

ТОМ 22

Не жертвува ли, там няма никакво братство, никакво равенство.
Ако ме попитате, защо умират хората, ще ви отговоря: хората умират от своите стари идеи. Тогава как ще възкръсне човечеството? Казвам. станете млади, станете носители на новото Божествено учение , на което емблемата е братството . Братството, но в какво седи то? - Онзи, който се нарича твой брат, трябва да е готов да жертвува всичко за тези идеи. Не жертвува ли, там няма никакво братство, никакво равенство. Когато някой проповядва велика идея, че има Господ, а не жертвува своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал великото учение на живота. Това е братство и равенство, туй е проповядвал Христос." „И тъй, новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества." „Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна. Тая промяна в природата може да стане последователно, но тя ще стане и в живота или последователно, или моментално. По тоя случай турците казват така: „Аллахън зору да вар", т.е.
към текста >>

Това е братство и равенство, туй е проповядвал Христос." „И тъй, новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества." „Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени.
Казвам. станете млади, станете носители на новото Божествено учение , на което емблемата е братството . Братството, но в какво седи то? - Онзи, който се нарича твой брат, трябва да е готов да жертвува всичко за тези идеи. Не жертвува ли, там няма никакво братство, никакво равенство. Когато някой проповядва велика идея, че има Господ, а не жертвува своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал великото учение на живота. Това е братство и равенство, туй е проповядвал Христос." „И тъй, новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества." „Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна. Тая промяна в природата може да стане последователно, но тя ще стане и в живота или последователно, или моментално. По тоя случай турците казват така: „Аллахън зору да вар", т.е. когато някому главата е дебела, и Господ му каже един или два пъти какво трябва да прави, а той не взима от дума, за него се налага закона на необходимостта. И тъй, основната идея на новото учение е братството.
към текста >>

74. 15. СОЦИАЛИСТИ И КОМУНИСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕТО СА ПО-ГОЛЕМИ ИДЕАЛИСТИ ОТ ДУХОВНИТЕ ХОРА

ТОМ 22

Тя носи братство и равенство, еднакво за всички: за богати и бедни, за учени и прости, за силни и слаби.
Ще кажете, че хулим църквата. - Това не е верно. Ние не можем да хулим църквата, защото тя не е още на земята." „Една е истинската църква , една за всички народи.Тя е вътре в човека , духовна църква е тя - идеал за всички хора . Аз я наричам Божествена църква . Тя носи ред и порядък за всички хора, за всички общества и народи. Тя носи братство и равенство, еднакво за всички: за богати и бедни, за учени и прости, за силни и слаби. Пред Закона на Бога всички са равни. Щом е така, силният, умният, чистият, добрият трябва да посвети живота си на своите слаби братя. Само така могат да се повдигнат обществата и народите. Това донесе Христос в света. Тъй както съвременното общество се развива, то върви към разлагане.
към текста >>

75. 17. АНАРХИЗЪМ И КОМУНИЗЪМ

ТОМ 22

Това са повърхностни учения.Анархизъмът е учение, което има за цел да направи силните слаби, а слабите - силни.Комунизъмъ т пък е особена класова борба.Социализъмът е учение за братство и равенство.
Да любиш, това значи да си в единство с Бога. Какво мислят по този въпрос философите, учените, поетите, това е тяхна работа. Обаче, ние знаем, че любовта е контакт на човешката душа с Бога. Сега, като се говор и за любовта , както и върху много въпроси от положението на новото учение, мнозина гледат на него като на особена форма на анархизъм. - Не, новото учение не е нито анархизъм, нито комунизъм, нито социализъм. Това са повърхностни учения.Анархизъмът е учение, което има за цел да направи силните слаби, а слабите - силни.Комунизъмъ т пък е особена класова борба.Социализъмът е учение за братство и равенство. Преди години, когато индусите и египтяните развиваха учението за социализъма и комунизъма, те създадоха закон за трансмигриране на душите, или закон за прераждане на душите. В този смисъл, законът за прераждането е социален закон. Според този закон, ако човек днес е богат, утре ще бъде сиромах. Ако днес е силен, властвуващ, утре ще бъде без всякаква власт. Не стана ли това в Русия?
към текста >>

76. 2. БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНСТВОТО

ТОМ 22

Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода.
Не се страхувайте от това, какво ще стане с вас. Бъдещето на българския народ, с малки изключения, е светло. Бъдещето на славяните е добро . Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителствуват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите. И тъй, да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушава и да си каже: Ние можем да се споразумеем,да уредим живота си,защото Господ е с нас, духовният свят е с нас.Който препятствува на славянството да се прояви , няма да види добро .
към текста >>

Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите.
Бъдещето на славяните е добро . Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителствуват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите. И тъй, да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушава и да си каже: Ние можем да се споразумеем,да уредим живота си,защото Господ е с нас, духовният свят е с нас.Който препятствува на славянството да се прояви , няма да види добро . В бъдеще всички народи ще работят за славянството . Така е писано в Божествената книга .
към текста >>

Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си.
Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушава и да си каже: Ние можем да се споразумеем,да уредим живота си,защото Господ е с нас, духовният свят е с нас.Който препятствува на славянството да се прояви , няма да види добро . В бъдеще всички народи ще работят за славянството . Така е писано в Божествената книга . Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си. Това носи новата култура за цялото човечество. Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на земята, сами ще проверите, дали думите ми са верни. Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще. Желая ви да бъдете радостни и весели.
към текста >>

77. 9. Някои характерни черти на българския народ и славянството

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Сега е нужно да се даде съдържание на тези думи, за да се приложи лозунгът: «Свобода, братство и равенство».
Той го изяви, живя, след което си замина. Остава сега ние да приложим всички свети принципи на това учение. Той ми каза: «Работи, бъдещето е на Славянството.» Като поднасям този скромен труд на нашите четци, аз не мисля, че съм сторил нещо велико. Това е един малък фар в тъмнината и нека се знае от всички - и религиозни, и християни, и атеисти, носители на новите идеи, че това е единственият истински път за един разумен живот. Следователно християни, без благородни дела; комунизъм, без благородни дела; атеизъм, без вяра в доброто, без благородни дела в живота, безкористна любов, истина и правда, са само етикети. Сега е нужно да се даде съдържание на тези думи, за да се приложи лозунгът: «Свобода, братство и равенство». Като завършвам своя скромен труд, пожелавам на всички да станем първо човеци. Човекът, в началото на своето развитие, е същество на противоречията, гдето изпъква личността с егоизма, с всички контрасти: проявява истината, а също и лъжата; проявява доброто, а и злото; има радости и скърби, проявява правдата и неправдата и пр. А човек, това е пробудената душа, която работи за общото благо на цялото. Такъв човек се е освободил от лъжата, кражбата, гордостта, тщеславието, завистта, омразата, алчността, лукавството, извратената полова любов. Той е прегърнал и всички добродетели - вяра в доброто, вяра в Твореца.
към текста >>

78. 11. Обяснителна бележка

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

А истинската свобода, равенство и братство почиват върху хармонията на ума, сърцето и волята.
Ето защо, ако ние не вървим по този път - да се усъвършенствуваме и станем честни, разумни, добри, справедливи, да работим всичко с любов и да разпределяме благата справедливо за общото благо на цялото, както изтъкнахме и по-рано, нищо не сме, макар да носим етикет, че сме религиозни, християни или комунисти. Ние ще бъдем като в бурно море в параход, без капитан. Вървейки само по този път, ние ще дойдем до истинската свобода, която се добива само в живот за истината, която изключва насилието. Ще дойде равенството, което почива на справедливостта, добита чрез правдата. Ще дойде братолюбието, което почива на безкористната любов. А истинската свобода, равенство и братство почиват върху хармонията на ума, сърцето и волята. Ето защо, стремил съм се в своите сказки, особено в учебните заведения, да засягам вярата в доброто и в проявата на една безкористна любов, братолю- бие и живот в истината и правдата, за да се прояви разумният живот. И действително, кому не са нужни тази четири елемента, или тези четири магически сили? Нали те са, чрез които ще се прояви истинската свобода, равенство и братство? И понеже идеите на Всемирното Бяло Братство включват всички принципи на живота, заедно с четирите елемента, основните елементи, заедно с всички научни и духовни начала на живота, ние препоръчваме от сърце на всички читатели да изучават това учение. Това учение е велико!
към текста >>

79. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода.
Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им.»[5] «Така трябва да растат всички българи, всички народи, цялата бяла раса. Не се страхувайте от това, какво ще стане с вас. Бъдещето на българския народ, с малки изключения, ще бъде светло. Бъдещето на славяните е добро; те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителствуват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца, да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите. И тъй - да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушва, и да си каже: «Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас.» Който препят- ствува на славянството да се прояви, няма да види добро.
към текста >>

Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца, да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите.
Бъдещето на българския народ, с малки изключения, ще бъде светло. Бъдещето на славяните е добро; те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителствуват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца, да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите. И тъй - да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушва, и да си каже: «Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас.» Който препят- ствува на славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга.
към текста >>

Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: «Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си.» Това носи новата култура за цялото човечество.
Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушва, и да си каже: «Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас.» Който препят- ствува на славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: «Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си.» Това носи новата култура за цялото човечество. Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на Земята, сами ще проверите дали думите ми са верни... Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще. Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх. Мъжество се иска от всички.
към текста >>

80. 5. Писмо от д-р Иван Жеков до Васил Коларов от 9.VII.1948 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

ще се роди новото человечество, за което разсадник е славянството със семето болшевизъм, което семе ще облагороди человечеството, полето с дъждец от небето, който е напоен с равенството, братство и свобода, МИР и ПРАВДА. Амин.
Синод на православната църква има много да се замисли за делата си!?... Това, разбира се, не за злорадство го казвам, а да потвърдя казаното, че «Бог забавя, ала не забравя.» И все пак Бог не наказва, а коригира всекиго, който не изпълнява заповедите Му: «Люби ближния си като себе си.» А тия старци от св. Синод не любят толкова Божиите чада, колкото себе си и затова и народът толкова ги обича, че черквите им са празни, защото народът не обича вече стоката им, с тамян окадена, да купува скъпо и прескъпо! Сега, като прилагам «НОВИЯТ ЧОВЕК» и «ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ», беседи на Учителя Дънов, както за сведение препис от молбата ми до другаря министър-председателя на Министерския съвет Георги Димитров, моля те да приемеш една депутация от София и провинцията, представители на братствата, която ще изрази благодарността си на тебе лично за признаванието на Бялото Братство като верска общност, който прием да предшествува тоя при другаря министър-председателя, а, ако е възможно, да бъде в един и същи ден. По въпроса за КРИЗАТА в Югославската комунистическа партия, която следя всеотдайно, тя нема да помогне на целта на противниците на болшевизма, а ще ускори, безсъмнено, поражението на фашизма във всичките му нюанси по целия свят, т. е. ще се роди новото человечество, за което разсадник е славянството със семето болшевизъм, което семе ще облагороди человечеството, полето с дъждец от небето, който е напоен с равенството, братство и свобода, МИР и ПРАВДА. Амин. Това се подкрепва с пророческите слова на Учителя Дънов, които цитирах в молбата ми до министра-председателя, другаря Георги Димитров. Завършвам с песента на покойния ни другар Г. Бакалов и запявам: «О, по-нататък, по-нататък! Гласът ни нек се разнесе! Нек вий се наш'то знаме гордо над падналите тронове!
към текста >>

81. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

ТОМ 24

Справедливост не значи еднаквост, или "равенство", както някои смесват понятията; а всекиму каквото му се пада.
Що значи правда? Правдата е първородна щерка на Истината. Истината е и цялост на всемира и здраве на живота; а правдата - прилагане истина в разпоредбите на човешкото общество. Правдата е връзка, която хармонично сглобява единиците в групи и общества. Правда, значи: при еднакви вънкашни условия, еднакво благовремие и най-после, значи: онова, което трябва да бъде, от гледище на етиката и от становище на общото щастие. Справедливост не значи еднаквост, или "равенство", както някои смесват понятията; а всекиму каквото му се пада. Правдата разпределява Всекиму, що заслужава. Който мисли, че Христос е учил да постъпваме към всички еднакво, нека прочете Словото на Гората: Мат. 5-7 глави, и главите 23 и 25. А подир, Апостол Павла (Римл. 13:7). Та не е ли прав и г.
към текста >>

82. 207. Божествените мисли, които съм казал, никой не може да ги спре

Весела Несторова

ТОМ 24

Любовта носи светлина, топлина, сила, която носи братство и равенство.
Не вие ще оправите света. Божествените мисли, които съм казал, никой не може да ги спре. Божествените хора болни не могат да бъдат. Снизхождение трябва да имаме към всички хора, да носим Неговите идеи. Да предадем Божията любов тъй, както на мен е предадена, иначе е безпредметно Учението. Любовта носи светлина, топлина, сила, която носи братство и равенство. Да обикнем Бог и Любовта ни към другите да е така, както Той не е възлюбил. Ако тази година възлюбите Господа и предадете Любовта правилно, четири години Божиите блага ще потекат. Трябва да се мине в Новия завет вече. (Забележка: Новият завет е Третият завет Третият завет е поредицата "Изгревът") Щом обикнеш Бога, всичките въпроси са решени. Тя внася мир в ума ти и спокойствие в сърцето ти.
към текста >>

83. 213. Долу идолите

Весела Несторова

ТОМ 24

Когато всеки постави Бога на място, ще има братство и равенство.
Нас идоли ни заповядват, не ни заповядва Господ. Където Бог е поставен на място в ума, човек силен и мъдър става, духът мощен става. Христос всяка сутрин като светлината иде, а хората Го чакат в облаците да дойде. Аз ви говоря за един Христос, Който ще дойде без облаците. Сега войната е в облаците. Когато всеки постави Бога на място, ще има братство и равенство. Идването на Христа в света е раждането на Новата Епоха. Когато поставиш Любовта в ума си, сърцето, в душата и духа си, цяла епоха ще бъде. Поставете Любовта на място, за да бъдете наследници на всичките блага - ще ви се отвори целия свят и на слънцето ще идете. Трябва силна мисъл, силно чувство и силна воля да създадете аура - Божественото около себе си да ви предпазва. Остават трите: Любовта, Вярата и Надеждата - Вярата и Надеждата да са ръце на Любовта, която върши работата си." След Паневритмията занесох ориз на Учителя, а Той ми каза: "Долу идолите!
към текста >>

84. 257. Злото е чук, творческа сила за уреждане на земята - то е крайното добро

Весела Несторова

ТОМ 24

Има равенство само в Божествения свят, защото там малкото е равно на голямото - семката е равна на дървото." Разбрах, че Невидимия свят иска да види факти в човешкия живот, като плод на тяхната висша активност в хармония с тях - висшите.
Ако не разбираш радостта, скърбиш. Ако разбираш скръбта, се радваш. За невидимия свят земята е свят на фактите - те се интересуват от нас, както ние от плодните дървета и ги чакаме да узреят. В света на законите нещата се организират, а се реализират, осъществяват в света на принципите. Светлите духове изправят всичко криво в човешките съзнания относно Христовото учение. Има равенство само в Божествения свят, защото там малкото е равно на голямото - семката е равна на дървото." Разбрах, че Невидимия свят иска да види факти в човешкия живот, като плод на тяхната висша активност в хармония с тях - висшите. "Злото е чук, който обработва грубата материя. На злото като господар ще се противиш, но като слуга - не! Най-добрият слуга е то! Добрите хора подариха езера и пр. - туй, което е Божие.
към текста >>

85. 3.5. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА И ХРИСТИЯНСТВОТО

САМ С УМА СИ: Неделна беседа; 9 януарий, 1927 г.

ТОМ 25

Сега и жените се състезават с мъжете в пушене на тютюн, като казват, че това изразява равенство между половете.
Ако някой иска да се прослави като писател, като художник или като музикант, той трябва да отиде в света. Само там могат да го направят велик, знаменит човек. Влезе ли той в духовния свят, дето работят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му снемат короната от главата - ще остане гологлав и бос; после ще го лишат от всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнемат всички удоволствия - пушене тютюн, пиене вино и др. Дето отиде, няма да бъде вече пръв, но последен. Сега, като наблюдавам живота на съвременните хора, казвам: да излиза дим от комините им, разбирам, но да излиза дим от устата и носовете на хората, това не разбирам. Сега и жените се състезават с мъжете в пушене на тютюн, като казват, че това изразява равенство между половете. Жените по този начин искат да придобият свобода, да се приравнят с мъжете... "
към текста >>

86. 5.4. ВОЙНИТЕ И МИРЪТ

МОЛИХ СЕ: Неделна беседа; 18 април, 1920 г.

ТОМ 25

Само в горния свят има братство и равенство.
Горко на онзи, който се жени в ада! Неговите деца ще се колят като агънца. Адът е място на поквара и нечистота. Децата на онз, който се жени горе, ще бъдат подобни на ангели. Блажен е, който се жени там! Само в горния свят има братство и равенство. Един ден ние пак ще се срещнем, но не тук, в ада, а горе. Сега, не мислете, че имам намерение да говоря лошо за някого. Аз не съм лош човек. Понякога съм строг, но когато трябва да изстисквам циреи. Щом няма циреи, и от мене по-добър човек няма.
към текста >>

87. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

ТОМ 25

Комунистите искат братство и равенство.
А за мене казват, че заблуждавам народа. - Не, братя, никого не заблуждавам; вие сте заблудени, а аз говоря истината. Господ иска от вас да се повдигнете, да бъдете смели и решителни, да сте готови да се жертвувате за своята идея, да изтриете сълзите на своите братя, на страдащото човечество. Вместо да се гоните и преследвате, направете това, което изисква Бог от вас. Че един бил комунист, друг - радославист, трябва ли да се гонят? Комунистите искат братство и равенство. Те имат добра идея, добре работят. Нека използуват доброто от тях. Нека използуват доброто и от буржоазните партии. Казва се, че някои от тях убивали народа. - Де е този народ?
към текста >>

88. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ Всички народи по лицето на Земята, през разните исторически епохи са биле ръководени от напредналите синове на човешкия род, развивали са се, усъвършенствували са се и са осветлявали пътя на бъдещите поколения. И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи. Така се е развивало и усъвършенствувало човечеството, докато се е достигнало в днешната епоха на 20-тия век - век на интелекта - търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони за творчество, за общо благо на човечеството. Така ще продължава човечеството да се усъвършенствува и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие - даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа. Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа. Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки за възкачвания и слизания, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействуват за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенствуване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близко или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са биле създавани от разни народи и са бивали стимулирани единствено от груби и егоистични стремежи... Водени от тия отрицателни сили, те са биле в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по тоя начин са спъвали тяхното, а и своето собствено правилно развитие. Обаче, светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата над робството и знанието над невежеството. Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството.
към текста >>

Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръх-съзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служение, при най- широко прилагане закона на жертвата.
България е "спасителната лодка", чрез Любовта за всички народи. "Силата е в обединението." Ето принципа, който е бил ръководната нишка, цялата дейност на обществото Бяло Братство. В първите години, още при оформяването на кръжока - клон на Братството, членовете в частност и обществото в своя колектив, биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковно служители, чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тия нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй, и вземаха решения да се спре това ново появило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилското. Тия нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото - комунален живот, а това не изнасяше нито за дворяните, нито за капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше за охолно живущите в разкош върху сълзите на онеправданите, угнетените страдал ни души. Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръх-съзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служение, при най- широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тия гонители бяха прави, защото "крадците и разбойниците" не искат светлина. Егоиста, грубия материалист. лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през и след 1923 г. до 1929 г.
към текста >>

Сега идва светлината на изгряващото слънце на свободата, на мирът, на Братството и единството на равенството пред законите.
През 1949 г,, когато се декларираха недвижимите имоти по закона за едрата градска собственост, зданието-жилището, в което се помещаваше Молитвения дом на Братството - клон Бургас - вписано в регистъра на Бургаски градски Народен съвет на с............. на името на Минчо Сотиров Господинов, по нотариален акт №... от ... е декларирано както следва: Братския Молитвен дом на ул. "Републиканска" № 44 е и принадлежи на Всемирното Бяло Братство - клон Бургас. Братството е регистрирано в Бургаския народен съвет със заявление от ръководителя на Братството Минчо Сотиров Господинов на 28.03.1949 г. в архивна стая № 10 и после в стая № 7. Ще завърша със следните пояснения и допълнения. Сега идва светлината на изгряващото слънце на свободата, на мирът, на Братството и единството на равенството пред законите. Бъдещето носи скрити блага. Живота има своята скрита цел. Българите трябва да живеят в сплотеност за Славянската идея: обединение и пробуждане в свръхсъзнание за всесветско побратимяване и обединение на народите чрез мир по цялата земя. Българите са запалката за свещения огън на Любовта - на жертвата, която озарява цялата земя, и ще я озари със своите лъчи за облагородяване и сплотяване, коте ще се изрази във взаимно доверие и братски живот на комунални начала. Ние вярваме, че това ще бъде и окриляни от тая вяра.
към текста >>

89. 3. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Закони на братство и равенство, на приятелски отношения между всички.
завършва Военното училище - София и бива произведен в чин подпоручик. В полето на военщината е работил най-усърдно, вдъхновяван от Божествените идеи - закони, като истински последовател на Христовото учение. Вземал е живо участие в боевете през 1912-1913-1915 г. Като командир на 3-ти Пехотен Бдински полк в гр. Видин се ползувал с най-добро име между войниците, другарите си и началството, като прилагал Словото, законите на Великото Всемирно Бяло Братство-закони на Висша Божествена Любов, жертва, справедливост, честност. Закони на братство и равенство, на приятелски отношения между всички. Като командир на 3-ти бдински полк (Пехотен) е бил пленник около 2 години във французкия лагер около Солун. В боевете е спасил знамето на полка и го е носил като пленник съшито между хастара на куртката си през цялото време на пленничеството. И най-после успява да го прехвърли в България - по един войник, който го предава на полка. Запознал се е с любимия ни Учител през 1904-1905 г., и оттогава до последния момент на Неговото пребиваване тук на Земята е бил верен последовател и изпълнител на живото Му Слово. Преселен в духовните светли селения на 10 декемврий 1954 г.
към текста >>

В служба на Великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприеме новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си.
Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител. Записвал е всички разговори по между им. С каква силна жар ни вдъхновяваше, искаше да влее в нас, да се запамети у нас всичко, което знаеше от Словото, около незнайното, около висшето. Ободряваше ни, усилваше вярата ни със своите опитности и изживелици около Учителя и през време на боевете, ръководен от великия Му Дух. Тъй вдъхновени от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвуване Нека и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба на благото на цялото човечество. В служба на Великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприеме новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си. АУМ Според оставените записки 23 Псалом му е подарен от Учителя, София, 14 май 1917 г. 12 ч. по обяд и да си чете 51 и 61 Псалом. Песента "Тъги скърби са богатство" му са посветени лично от Учителя, когато го е повикал от Бургас в София. Влакът е трябвало да пристигне в 8 часа вечерта.
към текста >>

90. 24. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

ТОМ 25

Взимал е живо участие в боевете през 1912-13-15 години... Като командир на 3-ти пехотен Бдински полк - Видин, се е ползувал с най-добро име между другарите си, началството и войниците, като е прилагал словото, законите на великото всемирно Бяло Братство - закони на висша Божествена любов-жертва, справедливост, честност, закони на братство и равенство, на приятелски отношения между всички.
Син на средна ръка работни, почтени хора. Първоначалното си образование и средно образование получава в гр. Сливен. В 1896 г. завършва Военното училище - София и бива произведен в чин подпоручик. В полето на военщината е работил най-усърдно, вдъхновяван от божествените идеи, закони, като истински последовател на Христовото учение. Взимал е живо участие в боевете през 1912-13-15 години... Като командир на 3-ти пехотен Бдински полк - Видин, се е ползувал с най-добро име между другарите си, началството и войниците, като е прилагал словото, законите на великото всемирно Бяло Братство - закони на висша Божествена любов-жертва, справедливост, честност, закони на братство и равенство, на приятелски отношения между всички. На него е посветен Маршът на бдинци по случай непосредственото му участие в отбиването на атаките след осем дневния барабанен артилерийски бой на висотата 1248. Като командир на Бдинския полк е бил заложник около 2 години във французкия лагер около Солун. В боевете е спасил знамето на полка и го е носил като пленник съшито между хастаря на куртката си цели 2 години. И най-после успява да го прехвърли в България - в полка си. Запознал се е с любимия ни Учител през 1904-1905 г.
към текста >>

Тъй вдъхновен от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвувание иска и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба за благото на цялото човечество, в служба на великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприема новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си.
Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител. Записвал е всички разговори помежду им. С каква силна жар ни вдъхновяваше! Искаше да влее в нас, да се запамети у нас всичко, което знаеше около Словото, около незнайното, около висшето. Ободряваше ни, усилваше вярата ни със своите опитности и изживелици около Учителя и през време на боевете, ръководен от великия Му дух. Тъй вдъхновен от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвувание иска и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба за благото на цялото човечество, в служба на великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприема новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си. АУМ Според оставени записки - 13-ти Псалом му е подарък от Учителя, София, 14 май 1917 г., 12 ч. по обяд ... и да си чете 91 и 61 Псалом. Песента "Тъги скърби са богатство" посветена му лично от Учителя, когато го е повикал от Бургас в София. Влакът е трябвало да пристигне 8 часа вечерта. Имало закъснение.
към текста >>

91. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Братство, равенство!
Ето го и Влад, който знае само един обяд в денонощието, и Генчо [Алексиев - виж “Изгревът”, т. X, с. 248-253]художникът, който ме научи бавно да дъвча гевреците. Ето ги бедните, ето ги богатите - всички сме равни. Между гостите сияе красивата Зорница с мъжа си, мъдрата генералка, побелелия полковник, младия поручик, лекаря, адвоката, надничаря, шивачката. Братство, равенство! Любов! Денят преваля, идва нощта, а ние още пеем да добием сила за утре, за нов подвиг и дела, за труд и радост. 27 ЯНУАРИ 1925 г. Борис дойде с двамина още братя [Николай Дойнов, Стефан Дохнов - “Изгревът”, т. XV, сн. 66].
към текста >>

92. 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова

Бележка на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 26

Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода.
След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев. Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук. Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора.
към текста >>

93. 6. Сериозни години

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Беше настъпило време, когато се подлагаше на опит всичко онова, което вещаеше на човечеството възход, духовно и материално благоденствие, мир, братство между народите, единство и равенство.
По същия начин действуваше и Неговото Слово. Проникваше, подхранваше духовния живот на човека. Делото на Учителя се очертаваше като едно от най-великите явления на века. Понесени от устрема и копнежите на нашата младост, родени през онова време, което граничеше с линията на онова движение, което щеше да разтърси света, ние бяхме успяли да доловим дъха на идващата пролет и да застанем на онова място, което се оказа като здрава и непоклатима канара. Бяхме едно щастливо поколение, което века нямаше да може да ни ограби, а напротив щеше да ни обогати до висша степен. Беше настъпило време, когато се подлагаше на опит всичко онова, което вещаеше на човечеството възход, духовно и материално благоденствие, мир, братство между народите, единство и равенство. На световната наковалня по пламнала жар щеше да се постави грубата стомана и великият опит щеше да бъде направен. Народите трябваше да видят, да опитат и да се уверят. За да се опита златото, златарят трябва да бъде опитен - като златото и като диаманта човек отдавна беше открил средство да се познаят, сега предстоеше да се познаят идеите, ученията, системите. Трябваше да се разбере и опита и провери, свери и накрая да се пренесе във всичките отрасли на духовния и материалния живот на хората и народите - жизнеспособността трябваше да се види. Опитът заслужаваше усилията и жертвите.
към текста >>

94. 10. Сестринските стаи

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Какви бяха хората и колко крещяха за правда, за братство, за равенство..., а настървено оспорваха местата, къщите, постовете,… Тази къща, наречена безстопанствена или ничия както я нарекоха, до ден днешен можеше да обслужва, както някога и в нейния двор можеха още да ухаят розите, които грижлива ръка беше насадила и отгледала с обич, а не да бъдат изтръгнати сега от корен и къщата да мине сега в други ръце, който също се готвеше да влезе в ново жилище.
Каква жена беше Янакиева, помниш ли нейните прочути лалета, молофите, които красяха прозорците, а мушкатите, които миришеха на дъвка, и накрая и розите, ех розите!... Дето цъфтяха през цялото лято до късна есен - бели, розови и карминените... Розите сега бяха струпани в количката и отнесени като последен трофей от този безстопанствен дом. Къщата ми кимаше с глава и утвърдително и малко тъжно ми казваше: Да. Къщите говорят. Чух всичко - една история, която ми беше позната и която сега навяваше скръб. Какви бяха хората и колко крещяха за правда, за братство, за равенство..., а настървено оспорваха местата, къщите, постовете,… Тази къща, наречена безстопанствена или ничия както я нарекоха, до ден днешен можеше да обслужва, както някога и в нейния двор можеха още да ухаят розите, които грижлива ръка беше насадила и отгледала с обич, а не да бъдат изтръгнати сега от корен и къщата да мине сега в други ръце, който също се готвеше да влезе в ново жилище. Какво ли щеше да отнесе той, когато я напусне?... Количката, дълго щях да я слушам, дълго щях да усещам уханието на розите, които сестра Янакиева беше посадила. Къщите бяха живи, имаха своя специфична душа и история и аз я слушах още. Не една къща има по нашата земя. Всяка къща - история.
към текста >>

95. 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Той виждаше положението на целия свят, духовно и материално, борбите и противоречията, неравенството и неправдите, хаоса, който настъпваше бавно, но сигурно, на всичките народи - задънената улица, до която всички ще стигнат, виждаше и причините.
Стигаше ни онова, а за да докоснем с пръст голямата истина и да гледаме, ние все още гледаме голямата Му фигура, която ни поднасяше тогава и сега големите истини за всичко. Ние винаги сме изненадани, винаги изправени пред нещо ново, което не сме успели вчера да видим, а днес го виждаме, не сме успели да преживеем красотата му тогава, а днес я виждаме. Каза го - просто и ясно с пестеливи средства, без многото думи на всичките социолози. Сега го виждаш и ще го кажеш - ние сме към края на нашия земен път и бързаме да споделим нашата размисъл не само със съвремието си, което решително не иска да ни слуша, но с тия от следващия век, които непременно ще построят двадесетия. Казваме и до ония две определения, които вече сме ги дали: велик реалист и велик практик сега следва третото: велик социолог. Той виждаше положението на целия свят, духовно и материално, борбите и противоречията, неравенството и неправдите, хаоса, който настъпваше бавно, но сигурно, на всичките народи - задънената улица, до която всички ще стигнат, виждаше и причините. Беше много важно това, никоя болест не е лечима, докато не се намерят причините. В тази беседа: “Дойде глас”, Той ги показа. Не звучаха нови, светът отдавна тъне в това тресавище, но нека добавим, Той не само констатираше заболяването, но и го лекуваше. Не може тук сега да се отвори скоба и да се обхване тази огромна част на Неговата работа, не може да се покаже колко голяма Му бе силата и колко здрав беше гърба да носи 1/2 от тежестта на тия, които идваха обременени. Той не само сочеше, казваше, показваше недъзите, но и ги лекуваше.
към текста >>

96. Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

ТОМ 28

Братство и равенство са величини, които принадлежат на Божествения свят. 56.
Заобиколете другия! 54. Има нещо, което съвременната наука не е придобила. Това е благото, което всички хора търсят - благото на праведния. (Той е реченият”, "Който има невестата, с. 64) 55. Братство и равенство са величини, които принадлежат на Божествения свят. 56. Знанието иде от единствения източник на живота | от Бога. 57. Любовта е мястото, откъдето започва живота, знанието, свободата. 58. Красотата не принадлежи на физическия свят. Тя се отнася към метафизическия свят. 59. Всичко добро, всичко красиво, всички възвишени подтици в човека произтичат от Бога.
към текста >>

97. 5. Анархистични групи

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Вика, аз като ги гледам, чудя се на акъла им, строили са се, а ние нали сме за свобода, за равенство такова, те заели една такава строева линия така и той като видял, че няма какво да им въздействува, така просто и той е постъпил, пак така и не знам какво им казал: да се снабдявате с оръжие, че дяволите ще ви вземат.
Имаше един необикновен характер, много дързък, много силен, много смел, запознат с много работи. Той имаше някакъв псевдоним, не си го спомнях, но хайде да се спрем на името му - Георги Шейтанов, то е пак турско /шейтан - дявол/. Христо ми е говорил много за него, щото той пък беше влюбен в него, той беше за него идеала. И той често е идвал в Дебелец и един от случаите по таз тема ми разправя така: Сега дошъл веднъж Георги Шейтанов в Дебелец и те там групата, които са се събрали всички така нали, понеже голям човек идва. Той млад и той човек, ама за тях той по- възрастен ще е бил малко и е бил нещо като идеал, който стои високо и те се строили така по военному, другарчетата анархисти-младежи, строили са се по войнишки, застанали и той като ги гледа, разправя после на Христа. Вика, аз като ги гледам, чудя се на акъла им, строили са се, а ние нали сме за свобода, за равенство такова, те заели една такава строева линия така и той като видял, че няма какво да им въздействува, така просто и той е постъпил, пак така и не знам какво им казал: да се снабдявате с оръжие, че дяволите ще ви вземат. Той самият казал на Христа, на моя приятел де казал: анархисти, анархисти, ама няма туй съзнание така, че да се отхвърлят всички авторитети, да се отхвърлят началства, да се отхвърлят по-големите хора, че да са равни. А те застанали като войници пред офицера си. Туй във връзка с тази работа. Значи практически не можем да ги осъществяваме тия неща, после трябва да кажа, че между анархистите имаше идейни хора, но имаше и престъпници. Точно там, в туй село аз се срещнах с двама престъпници, даже в единия ние квартирувахме тия месеци и той не беше толкоз чак, но другия - имаше особено един Тодор -Тумбито, той буквално беше престъпник.
към текста >>

98. 29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Да се трудиш, това значи да се храниш сам, да облекчаваш труденето на другарите и да възстановяваш принципа на равенството.
И те са вече там. И там, в това глухо, затънтено село, далече от града, в гористата Странджа, се захваща сериозен живот. Група другари новохристияни ще живеят вече установено и по възможност пълно. Новохристиянското разбиране, което имаха те изисква да се живее трудово. Трудът е необходим, когато се живее по учението на любовта. Да се трудиш, това значи да се храниш сам, да облекчаваш труденето на другарите и да възстановяваш принципа на равенството. Поселниците искаха да спазват това, те имаха градина за обработване. После си наредиха и най-първобитната печатна преса, даже същата оная, може би, която е внесена най-напред в България, и захванаха да издават списанието „Възраждане” и отделни книжки. За тях това беше необходимо. Те бяха проникнати от гледището, че с жив пример и пропаганда може да се закрепи убеждението у хората, че няма друг начин за подобрение на живота, както личния, тъй и обществения, освен да се живее сега с християнското гледище на живота. А закрепено това убеждение като една истина, тогава всякога и всеки, който почувствува тежестта на сегашния живот, неговата неправда и безчовечност и поиска възстановяването на праведния, няма да се отдава на лъжемъдруваните теории за промяна на обществения строй чрез насилствени актове, а просто ще се нареди в личния и обществен живот като мирен труженик на братския живот и така ще се умножават хората на труда и любовта, а с тяхното умножаване ще се подобрява и живота.
към текста >>

99. 30. Колонията на „Възражданци” в България; Задачите на колонията на „Възражданци“,

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Да устроим целия си живот на началата на търпимост, самопожертвувание, любов, свобода и равенство.
Най-сетне тя е и по-радостна, така ни се струваше тогава. Но не само това ни говореше в полза на колонията, тя имаше и друга страна, която повече от всичко ни примамваше и увличаше. Да се съберем заедно, да работим общо, без да държим сметка нито за силата, нито за работоспособността, нито за нуждите на отделните членове на колонията. Да нямаме собственост, да не считаме нищо за свое, да се отнасяме с пълно доверие към тези, които биха водили паричните или въобще материалните работи на колонията. От никого да не искаме отчет за делата - било лични, било комунални. Да устроим целия си живот на началата на търпимост, самопожертвувание, любов, свобода и равенство. Да нямаме началник, да решаваме всичките си общи работи заедно и свободно, вслушвайки се любовно в думите един на друг и отстъпвайки си взаимно в дреболиите. Да се опростим и пречистим. Да не вземаме по възможност участие в онези компромиси на живота, които ни окръжават на всяка крачка - да се отстраним от богатството и осигуреността, от тази кървава цивилизация с нейния шум, разкош и празност, от притесняването на ближните, от държавата, църквата, военщината. Да не се ползуваме не само от робския труд на другите хора, но и от труда на животните. Да поддържаме своя живот и да водим цялото си домакинство само със своя личен труд, без да се ползуваме нито от наемни работници, нито от животни С една дума, ние си задавахме грандиозни планове за преустройството на живота.
към текста >>

100. 43. Статията „Нашият път“ / П.Г.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Единственият е, най-сетне, по който ще се достигне до онази хармония и във външните форми на живота, за която копнеят хиляди души и за която, почти безрезултатно, са пролени реки кръв от жаждущите за „Свобода, братство, равенство"... Божественият Път, вечният Път - Пътят на човешката душа, която все повече и повече разкрива своята божествена същност, излъчва все повече и повече любов около себе си, разтопявайки с нея дебелите стени на егоизма в човешките сърца и по такъв начин налага своя отпечатък и на външните форми на живота: изтривайки границите между „мое” и „твое”.
..."А после? " - После още по-високи върхове разкриват от там пред взора и път - по-стръмен още може би - води натам... Нашият Път - Пътят, по който сме решили да вървим! -Божественият Път е той, начертан още в началото на вековете от крепката десница на Оногова, чиито живот е разлян навсякъде и обгръща и прониква всичко. Единственият е Той, когото редица години търсят жадните за Истина, за Красота и Свобода братя, лутайки се из тъмните пътеки на живота и вярват, че са го намерили, тичайки в същото време след измамни видения. Единственият е той, който, със своята безкрайност, може да утоли вечната жажда на човешката душа за непреривно усъвършенствуване. Единственият е, най-сетне, по който ще се достигне до онази хармония и във външните форми на живота, за която копнеят хиляди души и за която, почти безрезултатно, са пролени реки кръв от жаждущите за „Свобода, братство, равенство"... Божественият Път, вечният Път - Пътят на човешката душа, която все повече и повече разкрива своята божествена същност, излъчва все повече и повече любов около себе си, разтопявайки с нея дебелите стени на егоизма в човешките сърца и по такъв начин налага своя отпечатък и на външните форми на живота: изтривайки границите между „мое” и „твое”. Любовта, която все повече и повече ни обединява с всичко, начевайки с духовното и свършвайки с материалното - това е нашия стръмен, нашия възлюбен Път, по който ще мине всяка една човешка душа, и в далечините на когото блести Слънцето на абсолютната Любов, абсолютната Мъдрост и Истина, чиято светлина достига и до най-отдалечените кътчета, до най-страничните завои през които минаваме! П.Г. [- Пламен Градющий / Сава Калименов]
към текста >>

НАГОРЕ

0.94465589523315