Търсене в текстове за 'Пустинник'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ОПИТИ С РАК-ПУСТИННИК Че наистина животните не са механизъм, но са ръководени от съзнание, се доказва от следния опит с рак-пустинник[4].
Липсата на нервна система не пречи, понеже нервната клетка е проста, диференцирана, обикновена клетка. Преди появяването на нервна, мускулна, храносмилателна и др. системи, клетката е изпълнявала всички техни функции едновременно. Така е у едноклетъчните животни. Тези разсъждения се подкрепят и от множество факти. ОПИТИ С РАК-ПУСТИННИК Че наистина животните не са механизъм, но са ръководени от съзнание, се доказва от следния опит с рак-пустинник[4]. Поставен в осветената част на аквариума, той бил хранен по следния начин: под един тъмен екран поставяли риба. Положителният химиотропизъм завеждал раците до екрана и някои от тях минавали отдолу. В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана.
към текста >>

2. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Дали той е принц, кавалер, пророк или прост пустинник?
Фараонът се съвзе. Той видя пред себе си малка маса, върху нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез. – Мер – Амер – Рамзес, – попита свещеника. – Дали вие намерихте човек, чиито молитви достигат краката на Вечния? – Да, – отговори фараонът. – Дали той е принц, кавалер, пророк или прост пустинник? – Това е малко бедно момченце, което нищо не молеше от Амон, но му благодареше за всичко. – Дали Вие знаете къде живее то? – Аз зная – отговори фараонът. – Но аз не искам да открадна за мен силата на неговите молитви. Светът, Бероез, е голям водовъртеж, в който хората са хвърлени като песъчинки и ги хвърля нещастието.
към текста >>

3. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човекът беше пустинник.
Звяр срещна на пътя си, щеше да го разкъса. Призори На-Ну отмаля. С ръце окървавени, лицето разкъсано, краката ранени, той падна. Чинеше му се, че свят се губи в тъмнина... Когато отвори очи, видя над себе си човек. Беше утринен час. Човекът беше пустинник. Наричаха го Хо. Едни го смитаха за луд - смееха му се. Други го мислеха светец - боготворяха го. А той изглеждаше да беше само мъдрец. Когато На-Ну отвори очи рече: – Айя, де е Айя?
към текста >>

Пустинникът разбра.
Наричаха го Хо. Едни го смитаха за луд - смееха му се. Други го мислеха светец - боготворяха го. А той изглеждаше да беше само мъдрец. Когато На-Ну отвори очи рече: – Айя, де е Айя? Пустинникът разбра. – Айя, рече Хо, царицата на Гур е затворена в белоснежен замък. За нея ли отиваш? – За нея ида, рече На-Ну. – Труден е пътят, отвърна пустинникът. Нагоре става страшен.
към текста >>

– Труден е пътят, отвърна пустинникът.
Когато На-Ну отвори очи рече: – Айя, де е Айя? Пустинникът разбра. – Айя, рече Хо, царицата на Гур е затворена в белоснежен замък. За нея ли отиваш? – За нея ида, рече На-Ну. – Труден е пътят, отвърна пустинникът. Нагоре става страшен. Там има студ, ужасен студ. Човек се уморява, планина е. Поседнеш за почивка, студено е. Задрямваш, свършено е.
към текста >>

Задряма... Когато отвори, очи, над себе си видя пак човек, Човекът беше пустинникът Хо.
рече, отивам към съдбата си. Айя е горе, там ще съм и аз. И тръгна. А беше студено, много студено. Умори се. Поседна. Задряма... Когато отвори, очи, над себе си видя пак човек, Човекът беше пустинникът Хо. Той мърмореше: Казах ти: не се качвай! Знаех. И тръгнах след теб. Ето ти заспа. Ако не бях аз, загубен беше. Сега върни се в низината!
към текста >>

– Безумен, рече пустинникът, храбър като лъв, глупав като овца.
Стъпиш, плъзнеш се и умираш в бездната. На-Ну стъпи, плъзна се и полетя надолу. Главата му се завъртя. И той се предаде в ръцете на съдбата си... ............................................. Когато отвори очи и погледна надолу, видя краката си надвесени над глуха, тъмна пропаст. Погледна нагоре и видя човека Хо, който го държеше. – Безумен, рече пустинникът, храбър като лъв, глупав като овца. – Влюбен съм в мечтата си, отвърна На-Ну. О, Хо, пусни ме или да падна, или да стигна Гур. – Чуй, рече Хо. не ще стигнеш Гур. Ти си влюбен в мечтата си.
към текста >>

III Второ посвещение – Тогава, рече пустинникът, иди при горския цар Цу-Зан-Хор и поискай от него лира от най-хубаво дърво.
И после прибави: – Храбър си. Ще ти покажа път, Но пътят е труден. Много труден. – Нека, - отвърна На-Ну. - Ще ида. III Второ посвещение – Тогава, рече пустинникът, иди при горския цар Цу-Зан-Хор и поискай от него лира от най-хубаво дърво. Иди след това при царя на огъня, страшния Хел-О и поискай от него първата струна на лирата си. Тогава иди при водния цар Ара-Вана, той има втората струна. Поискай я. Земният цар Анхор има третата струна. Иди при него.
към текста >>

– Чуй, – рече пустинникът.
Петата струна имам аз Ето я. Вземи я. Тая лира с петте струни ще има чаровна сила. Засвириш ли с нея, Ашар ще се приспи, ледът ще се стопи, ще стигнеш Гур. – Отивам, – рече На-Ну. – Чуй, – рече пустинникът. – Знай: отиваш при царете на четирите стихии. Внимавай! Защото страшни са и Цу-Зан-Хор, и Хел-О и Ара-Вана, и Вент-Вено. Внимавай! – Нека, – отвърна На Ну. И тръгна. ............................................. Във Великата гора На-Ну намери горския цар Цу-Зан-Хор: Косите му бяха от змии, очите му от въглен, а уста имаше на лъв.
към текста >>

Обърна се; зад него стоеше пустинникът Хо.
Защо ми е тая лира, Кому ще пея? Кому ще свиря? Ще скъсам жиците, ще счупя лирата. И замахна. – Чакай, – рече някой. Обърна се; зад него стоеше пустинникът Хо. – Чакай, – повтори Хо. – Айя е мечта, а мечтите не умират. Искаш ли Айя да те чуе? – Мъртвата?. – Не, Живата.
към текста >>

4. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания?
Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал.
към текста >>

5. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания?
Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал.
към текста >>

6. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

" Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца.
" Погледнал, погледнал Сафиус, въздъхнал си, па станал, та дал на бедняка новата тога и го изпроводил. „То се видя, че няма да се ходи облечен, ами добре поне, че сандалите останаха." Но още не дорекъл и ето, че пристига един човек, цял запъхтян, с окървавени нозе. „Гонят ме неприятели, оплакал се той. Изпонараниха ми се краката от бяг, аз съм бос. Нямаш ли нещо за обуване? " Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца. И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата. Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение. „Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето. Когато тя се нахранила и тръгнала да си ходи, от всичкото ядене останало само едно парченце хляб на един от изпразнените златни подноси. Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач.
към текста >>

7. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ.ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Пустинникът се зарадвал, напуснал постницата си и тръгнал по указаната посока.
Труден бил пътят, който го довел до пустинята, но още по-труден бил вътрешният път на подвига, който той трябвало да извърви през тия двадесет години отшелнически живот. Той усилено се молил на Христа да приюти и него - бездомния - в дома на Отца, да го приеме да живее между светиите, които постоянно гледат славата му. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още един ден да живееш тук. Напусни постницата си, тръгни към изток и ще ме срещнеш. Тогава аз ще те въведа в дома на Отца". Пустинникът се зарадвал, напуснал постницата си и тръгнал по указаната посока. Вървял от изгрев слънце почти до залез слънце, но Христос не се явил на пътя му. По едно време насреща му се задала една бедна, окъсана жена с дете в ръце. Гледа я - едва крета по-пътя. Като се приближил към нея, тутакси разбрал, че тя е болна, изнемощяла и че се тътри по пътя с последни сили. Като го видяла, тя се поспряла да му заговори, но краката й се подкосили, и тя грохнала на земята.
към текста >>

8. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Запомних и това, че старецът имаше едра рошава гуня, главата му бе обраснала като на пустинник и цял миришеше на борова смола, на ръжен хляб и мляко, защото скоро бе доил овцете.
Веднъж старият пастир, който много години не бе слизал от планината, хвана рамото ми със своята едра длан, протегна другата ръка в далечината и кротко ми каза: – Синко, хей там живеят хората. В чезнещата далечина, всред маранята на летния ден, аз видях как тръпнеха чертите на града. – Когато идеш там, ще ти вземат всичко хората, но ти, сине, запази сърцето си за планината, която те роди. Планинският вятър отнесе тия думи. но аз ги запомних. Запомних и това, че старецът имаше едра рошава гуня, главата му бе обраснала като на пустинник и цял миришеше на борова смола, на ръжен хляб и мляко, защото скоро бе доил овцете. Още много дни и нощи преживях на планината. Научих се да разбирам думите на вечерника, който слиза по склоновете и навежда главите на цветята, научих да се вслушвам в среднощното мълчание, когато Ралицата се показва на югоизток, гномите излизат от земята и гледат със своите загадъчни очи. – Не излизай от колибата в тоя час - казваше ми старият, защото сега ушите на праведните слушат гласа от хлопките на небесните кервани, а Господ приема молитвите на чистите души... Сутрин, когато в далечината се показваше огромния диск на слънцето, аз разтварях ръце, напълвах гърдите си с хладния кристален въздух и, препълнен с една необяснима радост, исках да литна при малките позлатени облачета в далечината. В ушите ми звъняха далечни гласове, а пред очите ми играеха капчиците роса, из които се стрелваха пеещите цветове на дъгата. Планината е моята щедра, благодатна майка.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз не искам от тебе да оставиш жените си, да напуснеш всички земни радости, за да живееш като пустинник.
отговори Благословеният. Изумен и огорчен, Джета закри лицето си с ръце; сълзи пълнеха очите му и дълго той стоеше мълчишком. Най-после той каза с треперлив глас: - Кажи, о Бхагават, защо ме отхвърляш? Млъкна бурята, утихна вятърът, и цялата природа се спотаи, за да слуша думите на Благословения. - Благородни Царевичо, каза Той, изпитанията, които ти очакваше, не еж външни. Аз не искам от тебе да оставиш жените си, да напуснеш всички земни радости, за да живееш като пустинник. Изпитанията, които ти не разбра, бяха свързани с миналата твоя карма и с вътрешното твое аз. Ти не издържа изпита. Върни се в своя дворец и задоволявай се с живот на благороден и добродетелен човек. С зачервени бузи от срам, Джета смутено издума: - Кажи ми, о безгрешни, какъв бе оня изпит, който не издържах ? Моят срам и горчивината ми ще бъдат по-силни, ала аз бих искал да просветя разума си.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То е едно идеално положение за пустинник, монах, милосърдна сестра.
Уран в означава предразположени към окултизъм приятели, теософи, астролози, спиритисти и др. Марс показва военни, хирурзи, зъболекари, железари и оръжейници и пр. в 12: и зле аспектирана е едно твърде неблагоприятно положение. Докарва много скрити неприятели и ако се намират и др. данни в хороскопа, един много неблагоприятен аспект от Сатурн или Марс сочи на пленничество, робство Докарва ограничения и трудности от различен вид и най- добрите условия за успех дава дейността в лечебници, болници, затвори и такива заведения, които ни държат далеч от живота. То е едно идеално положение за пустинник, монах, милосърдна сестра. Често липсва на родения постоянство на характера. (Следва) Отражения на светлината Песен на песните От лира, с лъчи озарена, Затрептя акорд — венец Божествен. От своята душа, въплотена, Извира живот: Духът Всевкчен Излива, лкй. се, във вкчна л&сен. От жива лира, в тон Божествен Свещен й извор радост излива, И в свещен трепет ни той облива.
към текста >>

0.30789494514465