НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
195
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той разнася
импулсите
на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.
С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата.
Той разнася
импулсите
на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.
Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика. Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга. Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие. Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес.
към текста >>
Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да
пулсира
в хармония с него.
Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга. Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие. Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес. А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека. И музиката се явява в случая като едно средство за възстановяване на правилното взаимоотношение на тия нейни две страни.
Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да
пулсира
в хармония с него.
Остава да се познават законите за комбиниране на тоновете така, че в резултат те да дадат ония вибрации, които именно са способни да видоизменят така или иначе нервните течения. Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението. Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека. И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения.
към текста >>
2.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нашата слънчева система се приближава до друга гаснеща система, същата катастрофа със слънцата, същия
импулс
за живот.
Но не, това не ще стане. Нашата земя, пък и други планети, се приближават бавно, незабелязано към него и един ден сблъскването е неминуемо. Тогава енергията, която ще се развие от това сблъскване, ще запали отново това светило. И отново ще се откъснат пръстени, отново ще се създадат планети, пак охлаждане, пак условия за живот. Нека продължим аналогията.
Нашата слънчева система се приближава до друга гаснеща система, същата катастрофа със слънцата, същия
импулс
за живот.
Това движение през интервали от милиарди години ще се придружава от такива катастрофи – импулсите за нов живот. Смъртта на старата система означава раждането на нова система, на нов живот. И тъй безкрай. И затова мъдреците на времената казват, че живота не умира, защото единствената вечност във вселената, това е животът. Но що представлява самият живот?
към текста >>
Това движение през интервали от милиарди години ще се придружава от такива катастрофи –
импулсите
за нов живот.
Нашата земя, пък и други планети, се приближават бавно, незабелязано към него и един ден сблъскването е неминуемо. Тогава енергията, която ще се развие от това сблъскване, ще запали отново това светило. И отново ще се откъснат пръстени, отново ще се създадат планети, пак охлаждане, пак условия за живот. Нека продължим аналогията. Нашата слънчева система се приближава до друга гаснеща система, същата катастрофа със слънцата, същия импулс за живот.
Това движение през интервали от милиарди години ще се придружава от такива катастрофи –
импулсите
за нов живот.
Смъртта на старата система означава раждането на нова система, на нов живот. И тъй безкрай. И затова мъдреците на времената казват, че живота не умира, защото единствената вечност във вселената, това е животът. Но що представлява самият живот? Ето проблема, който е бил, е и ще бъде вечната загадка за малките ония същества, твърди своенравни, кацнали на една прашинка във вселената, които твърде много желаят да знаят, даже повече отколкото е нужно и които се наричат хора.
към текста >>
Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да
пулсира
с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек.
Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да
пулсира
с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро.
към текста >>
По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили,
импулсиращи
движенията във вселената.
Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид.
По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили,
импулсиращи
движенията във вселената.
.Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем.
към текста >>
Кой обаче е бил първият енергичен
импулс
за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае.
И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя.
Кой обаче е бил първият енергичен
импулс
за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае.
Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение. Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса. Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите.
към текста >>
3.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като
импулсивен
източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт.
И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа. Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света. Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно. Може да се подчертае само връзката между нашите движения, мисли, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето.
Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като
импулсивен
източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт.
По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината. Тя за тях се явява като стимулатор за засилване физиологичните им функции, с изключение на размножителните процеси. Особено това се забелязва у растенията. Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби. Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват.
към текста >>
4.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В гърдите му не догасва бавният
пулс
на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша.
Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него. Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него.
В гърдите му не догасва бавният
пулс
на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша.
На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът. А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден.
към текста >>
5.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните
импулси
отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката.
През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми. Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява.
На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните
импулси
отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката.
Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност.
към текста >>
6.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато
импулси
за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва?
Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр. сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена.
Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато
импулси
за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва?
– Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати. Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние. Работата не е лесна. Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това.
към текста >>
Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните
импулси
– елемент, без който едно бр.
Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен.
Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните
импулси
– елемент, без който едно бр.
сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ.
към текста >>
7.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изследвайте си
пулса
, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр.
И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки. Един психически процес предизвиква появата на един физиологически и обратно. В правотата на това може всеки лично да се убеди. Напр. намирате се в едно меланхолично настроение. Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето тяло.
Изследвайте си
пулса
, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр.
Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр. един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание.
към текста >>
8.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече
импулсиращи
към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят.
Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече
импулсиращи
към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи. Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения.
към текста >>
9.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То откри за мене ритъма на великия оня
пулс
под който се движат всички живи.
Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе!
То откри за мене ритъма на великия оня
пулс
под който се движат всички живи.
То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии. Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а погледът ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи очи.
към текста >>
10.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Огън е слънцето - свещен и животороден
пулс
на нашата вселена, огън с всичките слънца.
Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път. В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим.
Огън е слънцето - свещен и животороден
пулс
на нашата вселена, огън с всичките слънца.
Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него.
към текста >>
11.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от
импулсите
на Великото Мирово Сърце.
Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от
импулсите
на Великото Мирово Сърце.
Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце.
към текста >>
12.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Единствено идеята
импулсира
енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел.
Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират. Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не. Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи.
Единствено идеята
импулсира
енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел.
Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата.
към текста >>
13.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния
импулс
на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява.
Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния
импулс
на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява.
Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
към текста >>
14.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов
импулс
в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце.
Тя взела кълбо от конци. Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката. Ариадна символизира Бога, който работи в човека. За да открием извора на творчеството, трябва да живеем интензивен вътрешен живот.
Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов
импулс
в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце.
Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра. Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти.
към текста >>
За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи
импулс
; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога.
За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи
импулс
; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
към текста >>
Преди всичко ще се събуди у теб нов
импулс
за работа.
Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас.
Преди всичко ще се събуди у теб нов
импулс
за работа.
Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога. Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил.
към текста >>
Това събудило в душите на другарите им нови
импулси
.
Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част.
Това събудило в душите на другарите им нови
импулси
.
И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б. и Ф. духовната сила да вършат това? Връзката с Бога може да събуди тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това.
към текста >>
15.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния
пулс
, да проникнем в нейното скрито богатство.
но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък.
Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния
пулс
, да проникнем в нейното скрито богатство.
Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата.
към текста >>
16.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови
импулси
, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител.
И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови
импулси
, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>
17.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
От трепкането на крилцето на малкото насекомо, до плавното и равномерно движение на небесния свод са наредени като верига всички явления в природата, които се движат под ритъма и
пулса
наедно голямо невидимо, колосално същество.
Не са ли те същите, които крепят в едно непреривно удивително равновесие световете, пръснати в безкрайното пространство на космоса ? Разбира се, нещо повече. Атомните ядра не са нищо друго, освен малки, безкрайно малки вселени, които са устроени по същите начини и са надарени със същите движения, както тия в макрокосмоса. Една удивителна аналогия ни води много вярно в чудновати мисли и изводи за светостроението. Ние потъваме в едно море от сили, които, непоколебимо, непреривно и безпогрешно водят живота напред към далечните му цели.
От трепкането на крилцето на малкото насекомо, до плавното и равномерно движение на небесния свод са наредени като верига всички явления в природата, които се движат под ритъма и
пулса
наедно голямо невидимо, колосално същество.
Как схваща човекът себе си тогава ? Как изгражда той своя живот? Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид? Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици.
към текста >>
18.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И
ПУЛСАЦИЯ
У РАСТЕНИЯТА[1] (Превод от френски)[2] На пръв поглед няма по-голяма от разликата между жизнената активност на растението и животното.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И
ПУЛСАЦИЯ
У РАСТЕНИЯТА[1] (Превод от френски)[2] На пръв поглед няма по-голяма от разликата между жизнената активност на растението и животното.
Животното отговаря на дразненията чрез свиване, докато обикновените растения са считани нечувствителни към удар. Животните притежават сетивни органи, които приемат дразнения от външния свят. Това дразнение по нервната система се препраща до един отдалечен орган, който то поставя в движение. Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта.
към текста >>
Животното има
пулсиращо
сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА[1] (Превод от френски)[2] На пръв поглед няма по-голяма от разликата между жизнената активност на растението и животното. Животното отговаря на дразненията чрез свиване, докато обикновените растения са считани нечувствителни към удар. Животните притежават сетивни органи, които приемат дразнения от външния свят. Това дразнение по нервната система се препраща до един отдалечен орган, който то поставя в движение. Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните.
Животното има
пулсиращо
сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта.
Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията. Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот.
към текста >>
Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има
пулсираща
тъкан, която непрекъснато
пулсира
, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота.
Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта. Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията. Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г.
Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има
пулсираща
тъкан, която непрекъснато
пулсира
, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота.
Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот. ЦИРКУЛАЦИЯТА НА СОКА Фигура 1. Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт. Върха на сондата в точка А прониква в стеблото. Вторият електричен контакт е върху листа {в т.В).
към текста >>
ПУЛСАЦИИТЕ
ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от
пулсациите
на известни пластове от деятелни клетки.
Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции.
ПУЛСАЦИИТЕ
ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от
пулсациите
на известни пластове от деятелни клетки.
Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването.
към текста >>
Нека преди това разгледаме признаците на една
пулсираща
тъкан, като за пример вземем животинското сърце.
Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки.
Нека преди това разгледаме признаците на една
пулсираща
тъкан, като за пример вземем животинското сърце.
Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването. И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането.
към текста >>
Ако възкачването на сока се дължи на
пулсирането
на известни клетки,
пулсацията
требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването.
ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне.
Ако възкачването на сока се дължи на
пулсирането
на известни клетки,
пулсацията
требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването.
И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането. Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5).
към текста >>
МЯСТОТО НА
ПУЛСИРАЩИЯ
ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на
пулсиращата
тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните
пулсации
.
Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението.
МЯСТОТО НА
ПУЛСИРАЩИЯ
ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на
пулсиращата
тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните
пулсации
.
За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно.
към текста >>
Но
пулсацията
на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва.
Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм.
Но
пулсацията
на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва.
Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация.
към текста >>
Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват
пулсациите
на живата клетка.
Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва.
Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват
пулсациите
на живата клетка.
*) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4).
към текста >>
У растението Desmodium ще намерим, че
пулсацията
е два вида: механична и електрическа едновременно.
МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”.
У растението Desmodium ще намерим, че
пулсацията
е два вида: механична и електрическа едновременно.
Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели.
към текста >>
Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата
пулсация
.
За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно.
Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата
пулсация
.
Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните.
към текста >>
Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата
пулсация
.
Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация.
Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата
пулсация
.
За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно.
към текста >>
За записване
пулсациите
във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4).
Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация.
За записване
пулсациите
във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4).
Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода.
към текста >>
Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените
пулсации
, пораждат електрически
пулсации
, които регистрира галванометъра, свързан с жицата.
*) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4).
Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените
пулсации
, пораждат електрически
пулсации
, които регистрира галванометъра, свързан с жицата.
По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди.
към текста >>
Този активен пласт чрез периодичните си
пулсации
осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните.
Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели.
Този активен пласт чрез периодичните си
пулсации
осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните.
Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора.
към текста >>
Посредством електричната сонда е намерено, че
пулсиращият
пласт е разположен във вътрешната кора.
Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар.
Посредством електричната сонда е намерено, че
пулсиращият
пласт е разположен във вътрешната кора.
И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията. Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт. [1]По книгата на Жагадис Боз: „Тhе рhysiology of the ascent of Sap" (Лондон, 1923 година) (физиология на възкачването на сока).
към текста >>
Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на
пулсативното
движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт.
Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията.
Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на
пулсативното
движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт.
[1]По книгата на Жагадис Боз: „Тhе рhysiology of the ascent of Sap" (Лондон, 1923 година) (физиология на възкачването на сока). Жагадис Боз е директор на физиологическия институт в Калкута. Той е държал по този въпрос една конференция в Париж. [2]Из „Revue generale de Botanique", том 36, № 428, август 1024 година.
към текста >>
19.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети
импулсира
за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение.
Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи.
Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети
импулсира
за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение.
Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си.
към текста >>
Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се
импулсира
неговата воля[2].
Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа.
Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се
импулсира
неговата воля[2].
И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви.
към текста >>
Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви
импулсира
само във вашата работа – пак ще загубите.
А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици.
Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви
импулсира
само във вашата работа – пак ще загубите.
А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три.
към текста >>
20.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и
пулсация
у растенията Научна астрология – Г.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Правият път на живота Противоречията в света – П. Пампоров В хармония със законите на живата природа – Б.
Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и
пулсация
у растенията Научна астрология – Г.
Езикът на музиката – К. Ик. Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл. За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
към текста >>
21.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което
пулсира
Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот.
Най-опасни са тия неща, с които хората са се най-сживели, та не им правят впечатление. Те са като някои джебчии, които имат вид като всички други хора и които се врат в пъстрата тълпа от случки и преживявания на всекидневния живот, за да смъкнат нещичко от тук от там. Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н. и т.н. А тук седи един от възлите, които разумният човек трябва да развърже в живота.
Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което
пулсира
Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот.
Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато! Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен. На мистичен език това го наричат още „ставане сам на себе си път, преминаване през себе си". Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя.
към текста >>
22.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Онзи благороден
импулс
, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни.
„Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност.
Онзи благороден
импулс
, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни.
Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа. Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр. „Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр.
към текста >>
Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен
импулс
в душата си.
Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини? Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества.
Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен
импулс
в душата си.
Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж. предидущата книжка, стр. 45-48) Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти. Поетът трябва да е в контакт с Бога. Той трябва да долавя божественото в душата си, за да вижда божественото присъствие там, дето другите не могат да го доловят.
към текста >>
23.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сега в Германия, под
импулса
даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр.
изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението! Че това растение, което ти изследваш, не е цялото растение! То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр. Така е и с всички други науки.
Сега в Германия, под
импулса
даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр.
Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система. Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система. Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура.
към текста >>
Духовните
импулси
дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система.
Така е и с всички други науки. Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр. Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система.
Духовните
импулси
дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система.
Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура. Духовния подем е в две направления, казва той: 1) От една страна все повече и повече се развиват дремещите душевни сили. Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир. Еволюцията няма граници. Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието.
към текста >>
Първият
импулс
, който се роди чрез Христа в човека,
импулс
, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа.
Днес мислят, че реалист е този, който се занимава само с материалната страна на нещата. Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота. Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие. Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало.
Първият
импулс
, който се роди чрез Христа в човека,
импулс
, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа.
Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще. Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3]. [1]Виж „Изследванията на Райхенбах" в сп. „Всемирна Летопис", год. II, кн. 5.
към текста >>
24.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Пулсацията
, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая
пулсация
се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без
пулсация
, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени).
Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система.
Пулсацията
, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая
пулсация
се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без
пулсация
, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени).
Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси). Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система. Това е в слънчевите системи. В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение.
към текста >>
25.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този
импулс
.
Дънов От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния свят чрез ума. Основата на това беше поставена още в древния свят от Аристотел и др. Но голям тласък се даде в това направление от 14 век. Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови. Вълната, която се почва от ренесанса, постепенно се засилва и това.
което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този
импулс
.
Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания.
към текста >>
26.
За живата вода - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
– Ама
пулсът
престава?
Ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. Всички говорят, че ще умрат, но какво нещо е умирането – никой не знае. И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта. „Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите? " Нима затварянето на очите, това е смърт?
– Ама
пулсът
престава?
Нима преставането на пулса, това е смърт? Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят. Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр. и пр.
към текста >>
Нима преставането на
пулса
, това е смърт?
Всички говорят, че ще умрат, но какво нещо е умирането – никой не знае. И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта. „Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите? " Нима затварянето на очите, това е смърт? – Ама пулсът престава?
Нима преставането на
пулса
, това е смърт?
Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят. Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр. и пр. – а при това вярваме в смъртта?
към текста >>
27.
РУСАЛЦИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мнозина индийци днес манифестират спиране на собствения си
пулс
и спиране на дишането, без каква да е вреда за здравето си, благодарение само на своята развита воля.
И казваме – има волеви движения и неволеви. Неволеви са тези на сърцето и диафрагмата, които стават не по наша воля. Така щото може да става дума за възпитанието на волята. Волята се възпитава чрез движения. Движенията са прерогатив на волята.
Мнозина индийци днес манифестират спиране на собствения си
пулс
и спиране на дишането, без каква да е вреда за здравето си, благодарение само на своята развита воля.
А това значи, че неволеви движения няма. Има само слаба и невъзпитана воля, има и глупави (без всякакво значение) движения. Както всяко ядене не може да храни организма, както не може всяка течност да служи за пиене, тъй и всяко движение не може да е в полза на волята. Факт неоспорим е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен. Така е и с движението.
към текста >>
28.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това съзнание, тоя Божествен
импулс
на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек.
Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата? Трябва много да съжаляваме, че още се намират хора, които продават душата си, която е благословена, само когато служи на високия идеал. Тогава мирът, радостта и доволството ще царуват в живота, защото и опрощаването ще стане възможно и радостно. Е ли възможно всичко това? За човешкия ограничен ум това изглежда невъзможно, но за Бога всичко е възможно: колкото по-велик и непостижим е идеалът, толкова по-велики и силни са тия, които го следват.
Това съзнание, тоя Божествен
импулс
на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек.
Днешното възпитание и образование е едностранчиво и не дава това съзнание, което да даде правилна насока на нашите стремежи. Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие. Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота. От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази партия и правителство – „спасението е в самите вас". Не могат нито ръцете, нито очите, нито стомахът, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях.
към текста >>
29.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни
импулсират
да живеем.
Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии. Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост. Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много живее. Но не радостта на онзи, който се радва на хорските беди; не радостта, която се продава по арените; не и радостта на пияния, който се смее, защото мозъкът му е размекнат. Говорим за радостта на детето, което тича към обятията на майка си; за радостта на онзи, които е подигнал един паднал клас; ние говорим за радостта пред величието и красотата на природата.
Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни
импулсират
да живеем.
Да си ученик и да чувствуваш близостта и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост. И ето младежът ученик. Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан.
към текста >>
30.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
По негова воля също,
пулсът
му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично.
Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си. След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори кръвотечението.
По негова воля също,
пулсът
му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично.
Тара бей се поставя в състоянието на каталепсия. Тогава той се оставя да бъде погребан и да го държат така толкова, колкото желаят. През 1923 год. в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час. Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама.
към текста >>
31.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за
импулс
и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж.
Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас. Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област.
Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за
импулс
и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж.
Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот. Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения. Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния път, по който върви. Такива сътресения и сега стават: – нима хората, които се сепват и отричат от оня неестествен живот, не са оправдание на ориенталската поговорка „за тоя, които разбира и бръмченето на комара е много, а за други – и тъпана е малко”?
към текста >>
32.
Алхимия - Д-р Папюс
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост,
импулсивност
, буйност и сприхавост.
Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите! Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум. Леките, извити линии са белег на деликатност и грация.
Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост,
импулсивност
, буйност и сприхавост.
Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават. Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява тя. Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното. Тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани форми са признак на рудиментарното и грубото. Линиите са израз и на темпераментите.
към текста >>
33.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Давал му е
импулс
за работа.
С нея човек би отворил сърцето, душата, ума си. Би ги разширил. Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни. С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал.
Давал му е
импулс
за работа.
След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен.
към текста >>
34.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и
пулсира
ведно с великия му
пулс
.
ГОД. III. СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН. 4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота.
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и
пулсира
ведно с великия му
пулс
.
И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето".
към текста >>
Ето защо във всеки
импулс
към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината.
Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета.
Ето защо във всеки
импулс
към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината.
А в Истината се изявява Бог. Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват.
към текста >>
35.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ледените периоди за мнозина учени представляват един велик
импулс
за развитието на човечеството, защото поставяйки го в крайно неблагоприятни условия, заставило го е да се бори, да мисли, съобразява и предвижда.
Има, разбира се, и други пътища за тая неорганическа материя да стигне до висшите същества. Аз нямам възможност да се спра в по-големи подробности по този въпрос. Това изменение на атмосферата оказва своето влияние и върху организмите. Съвсем е различна фауната и флората в страни, дето постоянно валят дъждове и снегове, отколкото в сухите, безводни страни. Вън от това, битът на хората се също влияе от атмосферата.
Ледените периоди за мнозина учени представляват един велик
импулс
за развитието на човечеството, защото поставяйки го в крайно неблагоприятни условия, заставило го е да се бори, да мисли, съобразява и предвижда.
От друга страна липсата на естествената растителна храна е създало и месоядството и канибализма. Забелязано е още, че в страни дето атмосферата е богата с разнообразие, условията за живот по-благоприятни и културата там е по-голяма. Ето защо, тук му е мястото да се щриховат ония условия и закони, които обуславят атмосферните промени, за да се изведат по-надолу по-точни и верни заключения. В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида лъчи: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни лъчи които излъчва земята. Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно.
към текста >>
36.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Понеже тези лъчи дават
импулс
за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични.
ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи.
Понеже тези лъчи дават
импулс
за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични.
ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно.
към текста >>
Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават
импулса
на жизнените функции („индукция").
Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр. отделянето на флуидното тяло заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр. Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини.
Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават
импулса
на жизнените функции („индукция").
Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин.
към текста >>
Така окултизмът внася нов
импулс
във всички науки.
Тя представлява хубаво въведение към окултната анатомия и физиология. От д-р А. Устери излезе книга върху ботаниката от окултно гледище. Организмите трябва да се изучават не откъснато, но във връзка със силите на целия космос. Ето защо е важна за биолога и новата книга „Астрономията в светлината на окултизма" от д-р Вилхелм Кайзер, издание на математично-астрономичния отдел при окултния университет ..Гьотенаум ".
Така окултизмът внася нов
импулс
във всички науки.
[1] Виж това списание 52 том (1922 год.), 100 том (1923 год.), 103 том (1924. г.), 104 том ( 925 г.), 105 том (1925. година) [2] Един микрон - една хилядна от милиметра [3] Виж Maxwel: De Mèdicina màgnetica 1679 г [4] Виж „Всемирна лeтопис” год. II, кн. 5
към текста >>
37.
Изток и Запад – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече
пулсации
на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи.
Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат.
И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече
пулсации
на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи.
И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот.
към текста >>
38.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Темата на конференцията е:
Импулсът
, който Рудолф Щайнер даде на възпитанието.
То проучва новите опити за реформиране на учебното дело и търси път за изход из сегашните системи, които са вече остарели. С особено внимание в това отношение се ползва реформаторският опит на Д-р Рудолф Щайнер, именно Валдорфското свободно училище. В някои градове вече са устроени специални конференции за проучване тоя опит. Такава е и конференцията, която ще се състои в Бреслау от 3 до 6 януари 1927 г. по инициативата на учителския съюз в Силезия.
Темата на конференцията е:
Импулсът
, който Рудолф Щайнер даде на възпитанието.
В тези четири дена ще се прочетат около 15 реферата, в които учителите от Валдорфското училище ще изложат принципите и методите на Щайнеровата педагогика, придружени с демонстрации и изложби. Ето и текста на самото изложение, с което учителският съюз в Силезия кани за конференцията: „Почитаема публика, (Р. Р.) С настоящето си позволяваме да привлечем вниманието ви върху конференцията на Свободното Валдорфско училище, която ще стане от 3 до 6 януари, ]927. г. в Gewerkschafthause. От приложената програма се вижда следното.
към текста >>
39.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на
импулс
и упорство.
Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък.
Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на
импулс
и упорство.
Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си.
към текста >>
Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата,
импулсивен
, като дете.
„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години.
Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата,
импулсивен
, като дете.
всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете". Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си.
към текста >>
40.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото
импулсът
, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване.
Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента.
Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото
импулсът
, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване.
Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"? _____________________________________________________________ [1] Из реферата „Музиката от окултно гледище", четен на 25.V.1926 год. в братския салон
към текста >>
41.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния
пулс
на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите.
Защото формата – това е само дрехата на вътрешния живот на природата. Днес отношенията между човека и природата са станали механически. По-рано не е било така – и в бъдеще няма да бъде така. Това е във връзка с механическия характер на днешната култура. Тя е механизирана във всички свои области!
Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния
пулс
на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите.
Той ще чувствува дървото, цветето като същество, надарено със съзнание, с вътрешен живот! Поетични души с дълбока интуиция чувствуват този вътрешен живот на природата, те го долавят зад мира на формите. Това може да се види в „Душата на цветята" от Метерлинк и в романа „Глупецът" от Келерман. Но това, което поетичните натури долавят с интуицията си, окултистите го знаят чрез опитно изследване на действителността. За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност.
към текста >>
Това ще събуди всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен
импулс
за събуждане на творческите ù сили.
Според окултизма и минералното царство е надарено със съзнание, само че на по-слаба степен. Но постепенно се събуждат по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях човек ще влезе в истински връзки с природата. Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа. А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата.
Това ще събуди всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен
импулс
за събуждане на творческите ù сили.
Защото човек ще се свърже с вътрешния живот на целия космос. ,,Мъдрецът се чувствува щастлив, като види и най-малката тревица между камъните" казва г. Дънов. А това е, защото той чувствува Божествения живот, който работи в нея. По този начин, чрез съзерцание на тази тревица той се свързва с Божествения живот, който работи както в тревицата, така и в него, само че в различни степени на проява. При такова отношение към природата всяко наше общение с нея дава много по-дълбок и траен резултат.
към текста >>
42.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Който изучава окото, той се изпълва с
импулс
за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности.
Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности.
Който изучава окото, той се изпълва с
импулс
за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности.
Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото.
към текста >>
43.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с
импулс
за дейност.
Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит.
Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с
импулс
за дейност.
Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас. Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой път досега не са били давани. Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения.
към текста >>
44.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже
импулсът
за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън.
Човек още не е проявен на земята. Пълният живот ще дойде, когато в нашите постъпки ще участвува целият човек. Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят. Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа. Днешната култура е механична.
При днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже
импулсът
за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън.
Ето защо, днешната култура е култура на обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, в която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа. Физичната дейност или каква да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване или само за добиване на известни познания и сръчности или само за продуктите, добивани от труда, но тя трябва да бъде и един случай за изявление на целия човек, за изявление на онзи красив свят, който живее в него. Този красив вътрешен свят трябва да се изяви при нашата дейност. Тогаз трудът ще носи в себе си красотата и отблясъка на един друг свят.
към текста >>
Любовта да стане
импулс
за неговата дейност.
Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е.
Любовта да стане
импулс
за неговата дейност.
И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас!
към текста >>
Всяка една работа, чийто
импулс
е любовен, носи радост.
Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо? Защото животът у него е по-малко. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо? Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта.
Всяка една работа, чийто
импулс
е любовен, носи радост.
Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат идеи. Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си.
към текста >>
45.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения
Импулс
.
Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука.
Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения
Импулс
.
Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений.
към текста >>
46.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Индивиди от този тип постъпват по-скоро под
импулса
на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс.
Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство. Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост. По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят. Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност.
Индивиди от този тип постъпват по-скоро под
импулса
на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс.
Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са предпазливи, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи. Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа. Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите.
към текста >>
47.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При преживяване на единството, човек чувствува
пулса
на великия живот, който тече през цялата природа.
Животът в него става по-изобилен. Животът на Цялото, като се влива в него, подтиква го напред, развива всичките му заложби. Винаги животът в илюзията на отделността ражда страдания, тревоги, пустота, празнота. Защо? Защото такъв човек разслабва връзките си с целокупния живот. Тогаз той е лишен от тези животворни сили, които могат да съдействуват за неговата еволюция.
При преживяване на единството, човек чувствува
пулса
на великия живот, който тече през цялата природа.
Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си.
към текста >>
т.е когато любовта стане
импулс
на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен.
Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога.
т.е когато любовта стане
импулс
на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен.
В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството. Всички, у които съзнанието за единството почва да се събужда, са предвестници на новата култура, която иде. Тя ще бъде култура на единството. Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти. От тях трябва да се отречете, а не от плътта, защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея. Учителят
към текста >>
48.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В постъпките си действуват под влияние на каприз, по
импулс
, каквото им хрумне, без да мислят за последствията от постъпките си.
ФИЗИОГНОМИЯ Овален тип Хора с овален тип се отличават с голяма подвижност и много развита впечатлителност. Извънредната гъвкавост на тяхната натура е лишена все пак от еластичност, необходима за реакция и често те са слаби да реагират против лични тенденции. Те живеят в постоянна неустойчивост, менявайки често своите идеи, желания и вкусове. Капризни до крайност, те не се задоволяват напълно от нищо, защото са ненаситни в желанията си. Стремежите така бърже се менят, че те се задоволяват от тях само във фантазията си, която има широки граници.
В постъпките си действуват под влияние на каприз, по
импулс
, каквото им хрумне, без да мислят за последствията от постъпките си.
Започват обикновено много работи, без да свършат ни една. Техният жив ум и талантливост им позволяват да вършат всичко лесно, в общи черти, но непостоянството и неспособността им към усидчива работа им пречат да свършват работите си до край. Те са много слабохарактерни, макар да проявяват нещо като характер. Упорство и настойчивост са неизвестни за тях, но пък мъчно можеш да ги въртиш, както би изглеждало, защото са много упорити и имат дух на съпротива; по такъв начин. те се изплъзват от игото, което искат да им наложат и при това се преструват, като че ли се покоряват.
към текста >>
49.
Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления,
пулсациите
на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния.
Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"? Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт всъщност възкресение, преобразяване или, ако щете, превъплътяване. Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта „Научна Астрология". За съвременните учени тя се ражда из числата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със „слънчеви петна".
Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления,
пулсациите
на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния.
Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н. Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху метеорологията на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски). Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном.
към текста >>
50.
Духът на неродените
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива
импулс
и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот.
Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен.
Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива
импулс
и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот.
Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам.
към текста >>
51.
Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Така обновен и изпълнен с нов
импулс
, Оронций отново се засели в Рим.
които така много се различаваха от хората, които Оронций беше виждал. че не можеше да става реч за каквото и да било сравнение. При тези хора на дълбоките истини, които бяха скрити за света, при тях той живя, при тях той се учи, при тях той се възпитава. Те му показаха пътя към истинското знание, задоволиха неговия жар, запознаха го с това, което никога не беше чул и никога не мислеше, че може да чуе. Животът му при тях внесе елементи, които дадоха ценен смисъл на живота му.
Така обновен и изпълнен с нов
импулс
, Оронций отново се засели в Рим.
Един ден, разхождайки се из улиците на големия град, видя едно 10-годишно момиченце, грозно, изцапано, несресано, да играе по мръсната улица. Всичко това обаче съвсем не му попречи да обърне внимание на детето, не само това, но и да изпита, без да може да си даде сметка, силни чувства на симпатия. Той отива при него, запитва го това, онова, за баща му, майка му, но неговото гласче едвам изявяваше своето съществувание и едва можеше да даде, каквито и да било обяснения. Една стара жена, която се намираше близко там, чу техния разговор и спаси положението, като се намеси. – Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб.
към текста >>
52.
Вести
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Рихард Шуберт КОСМИЧЕН И ЧОВЕШКИ РИТЪМ [1] За днешната медицина е съвсем безразлично, колко голям е средният
пулс
на нормален човек.
Рихард Шуберт КОСМИЧЕН И ЧОВЕШКИ РИТЪМ [1] За днешната медицина е съвсем безразлично, колко голям е средният
пулс
на нормален човек.
Нея я интересува нормалният пулс, само за да познава отклоненията и по това да съди за болестта. Но защо нормалният пулс е тъкмо 72? Д-р Рудолф Щайнер изтъкна отношението между пулса и дишането. Ако приемем средно за една минута 18 вдишвания, имаме отношение 72:18, или 4:1. В астрономията също такова отношение съществува между прецесията и нутацията.
към текста >>
Нея я интересува нормалният
пулс
, само за да познава отклоненията и по това да съди за болестта.
Рихард Шуберт КОСМИЧЕН И ЧОВЕШКИ РИТЪМ [1] За днешната медицина е съвсем безразлично, колко голям е средният пулс на нормален човек.
Нея я интересува нормалният
пулс
, само за да познава отклоненията и по това да съди за болестта.
Но защо нормалният пулс е тъкмо 72? Д-р Рудолф Щайнер изтъкна отношението между пулса и дишането. Ако приемем средно за една минута 18 вдишвания, имаме отношение 72:18, или 4:1. В астрономията също такова отношение съществува между прецесията и нутацията. Прецесията на пролетната точка, която обикаля веднъж зодиакалния кръг за 23,920 години, представлява най-големия измерим от нас ритъм.
към текста >>
Но защо нормалният
пулс
е тъкмо 72?
Рихард Шуберт КОСМИЧЕН И ЧОВЕШКИ РИТЪМ [1] За днешната медицина е съвсем безразлично, колко голям е средният пулс на нормален човек. Нея я интересува нормалният пулс, само за да познава отклоненията и по това да съди за болестта.
Но защо нормалният
пулс
е тъкмо 72?
Д-р Рудолф Щайнер изтъкна отношението между пулса и дишането. Ако приемем средно за една минута 18 вдишвания, имаме отношение 72:18, или 4:1. В астрономията също такова отношение съществува между прецесията и нутацията. Прецесията на пролетната точка, която обикаля веднъж зодиакалния кръг за 23,920 години, представлява най-големия измерим от нас ритъм. Това число се нарича платоническа космична година, Един ден от тая космична година или 363.
към текста >>
Д-р Рудолф Щайнер изтъкна отношението между
пулса
и дишането.
Рихард Шуберт КОСМИЧЕН И ЧОВЕШКИ РИТЪМ [1] За днешната медицина е съвсем безразлично, колко голям е средният пулс на нормален човек. Нея я интересува нормалният пулс, само за да познава отклоненията и по това да съди за болестта. Но защо нормалният пулс е тъкмо 72?
Д-р Рудолф Щайнер изтъкна отношението между
пулса
и дишането.
Ако приемем средно за една минута 18 вдишвания, имаме отношение 72:18, или 4:1. В астрономията също такова отношение съществува между прецесията и нутацията. Прецесията на пролетната точка, която обикаля веднъж зодиакалния кръг за 23,920 години, представлява най-големия измерим от нас ритъм. Това число се нарича платоническа космична година, Един ден от тая космична година или 363. част от нея е равна на 72 години.
към текста >>
за времето на 28
пулса
(като знаем, че 72
пулса
са за 60 секунди).
времето, в което земната ос под влияние на луната описва един малък конус, е един период от 18 години. Тогаз между прецесионното и нутационното движение имаме същото отношение 72:1 или 4:1. Но тук има и други зависимости. Броят на дишанията за един ден, както може да ни покаже една проста сметка, е 25920. Пълната обиколка на едно червено кръвно телце през тялото се извършва за 23 секунди, т.е.
за времето на 28
пулса
(като знаем, че 72
пулса
са за 60 секунди).
В областта на ритмичното се съвпадат космичните и земните процеси. ---------------------------------------- [1] Това представлява част от статията на същия автор под това заглавие
към текста >>
53.
Книжнина
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят;
импулсът
, който чувствува, иде отгоре.
„Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза?
Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят;
импулсът
, който чувствува, иде отгоре.
И този импулс трябва да се подхранва, за да се развива правилно. Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период. По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас. който им говори за „новото". При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия период (от 14 до 21 година}.
към текста >>
И този
импулс
трябва да се подхранва, за да се развива правилно.
Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза? Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре.
И този
импулс
трябва да се подхранва, за да се развива правилно.
Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период. По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас. който им говори за „новото". При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия период (от 14 до 21 година}. Трябва да се постави младежа в контакт с новите идеи, с тези идеи, които ще докарат новата култура.
към текста >>
54.
Практически окултизъм – А. Бертоли
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато любовта стане
импулс
на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата.
От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това. И така, работата, това ново направление на труда за нас, лежи в основата на космичния живот. И така, този нов начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, но то е именно нормалното, естественото в живота на вселената. Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие.
Когато любовта стане
импулс
на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата.
Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях.
към текста >>
55.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Никакъв сърдечен
пулс
, никакво дишане Деликатният ù нос се беше вече стеснил.
Това беше трогателно беден чиновнически дом с банални украшения на мнимо благосъстояние. Там беше майката, неспособна вече за сълзи, с черти окаменели в един вид затъпяване. Тя каза на зетя си почти със замрял глас: – Твърде е късно. Тя е мъртва. Наведох се над тялото на болната.
Никакъв сърдечен
пулс
, никакво дишане Деликатният ù нос се беше вече стеснил.
Лицето ù беше покрито с онова неподвижно спокойствие, което никога не мами. Имаше още малко топлина под лъжичката. Но бедното, ужасно измършавяло тяло, с големи подутости на ставите, като че ли молеше да го оставят занапред спокойно в спокойната тъмнина на ковчега. – Вярвате ли, че е мъртва? каза изведнъж Теофан.
към текста >>
56.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
А "работата" е дейността, чийто
импулс
е любовта.
Когато ù проговориш, тя ще ти отговори." "Кроткият, добрият привлича светлината, привлича енергиите. А при всяко негативно състояние изтичат енергиите от организма". "Любовта постоянно разширява човешкото съзнание". Учителят Човечеството от мъчението и труда ще се издигне до "работата". Досега то се е мъчило и трудило, а сега тепърва ще почне да "работи".
А "работата" е дейността, чийто
импулс
е любовта.
При този нов начин на дейност ще се отворят широки хоризонти за неговото развитие. Това не само че ще развие неговите сили, но ще разреши всички въпроси на днешния живот и ще внесе елемента на новата култура. Тук ще кажа няколко думи към казаното по рано по този въпрос . Човек се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание. Ето защо, за да може той да се свърже по-интензивно с разумните сили, стоящи зад външните форми на природата, трябва да издигне съзнанието си до това поле, в което те работят.
към текста >>
Чрез твоята постъпка ти внасяш живот в света и тая душа ще получи
импулс
, за да издържи своя изпит.
Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи. От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда. С всяка постъпка в този нов дух човек дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него. Тогава човек не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област. Всяка безкористна постъпка на човека чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба.
Чрез твоята постъпка ти внасяш живот в света и тая душа ще получи
импулс
, за да издържи своя изпит.
Учителят казва: "Ако правиш добро, трябва да правиш добро на всички хора, без изключение." Когато правиш добро някому и съзнаваш, че Цялото, Бог живее в него, то това, което правиш нему, намира своето ехо във всички същества. Чрез тая постъпка ти влизаш в общение с Цялото, с всички същества. От друга страна като влизаш в общение с Цялото, струя от целокупния живот, мирова хармония се влива в тебе и те повдига, внася музика, ритъм в целия ти организъм. Когато поливаш едно цвете от любов, съзнавайки, че то е проекция на цялото, то ти в това цвете ще обичаш Цялото, Бога, и това, което правиш на цветето, ще бъде израз на твоята любов към Цялото. И тогава това, което правиш на цветето, ще намери отглас в цялото битие.
към текста >>
57.
ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Любов е
пулсът
във всяко сърце, Защото тя е това, към което душата се направлява.
Ако загубите вяра в себе си, вие загубвате мене. Любете се един друг, доверявайте се на съработниците си; без това нищо не може да се постигне. Любете всички хора и им вярвайте. Любов: нейното могъщество Любовта е могъщата сила във всемира, чрез която всичко е повикано към живот. Любов е ритъмът във всеки атом.
Любов е
пулсът
във всяко сърце, Защото тя е това, към което душата се направлява.
Любовта е всемогъща. Обичайте силно и ще узнаете силата, която чрез нея сте повикали към живот. Упражнявайте тая сила и ще разберете силите на Всемира. Любовта е Божественото във Всичко; щом живеете в Любовта, открива се Божественото в вас и то може и другите да докосне чрез вас. Няма по велико повеление от Любовта.
към текста >>
Живейте непрестанно в любов, докогато тя стане
пулс
на вашето сърце и дихание на вашия живот.
Вие трябва действително да обичате всички хора без разлика, дали те според вашето мнение заслужават това или не. Защото всяка душа ни е скъпа. Дарявайте я, следователно, щедро и винаги, без да се грижете за това, какво ви правят другите. Бъдете чисти и силни и любете! Знайте и любете.
Живейте непрестанно в любов, докогато тя стане
пулс
на вашето сърце и дихание на вашия живот.
Вие трябва да изявите любовта, като самия ваш живот, което всъщност е вярно. Но това вие сами да направите. Ние не можем да направим това за вас. Носете със себе си любов, където и да идете. Любов, винаги повече любов трябва нашите ученици да живеят, докато станат сами един жив израз на любовта и на готовността да помагат.
към текста >>
Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот
пулсира
и в другите.
Вие всички сте лъчи от една и съща светлина, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство. Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото Същество, в което се чувствувате съединени с всички. Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да мислите за другите като за нещо отделно от вас. Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот. Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание.
Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот
пулсира
и в другите.
Осъществете това единство, като живеете хармонично с всичко около вас. Всичките хора се включват в Едното, Великото Същество. Помогнете на това Едно в неговата еволюция към по-съвършен израз в нисшите области. Усъвършенствуването на отделния помага на Цялото.
към текста >>
58.
В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални
импулси
, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма.
Има и едно средно хранене - чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождават етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат отвън. Те пак се възприемат от етерното тяло на човека. Приемането им не става пасивно от етерното тяло; тяхното приемане зависи от активността на етерното тяло.
Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални
импулси
, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма.
Космичните сили, приети в организма, въздействуват до самата материя на организма. Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори. За да изуча по-дълбоките страни на храненето, предприех ред опити. Опити с житни зърна Житни зърна поставих в съд с чиста дестилирана вода. Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно вещество.
към текста >>
59.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всички тези
импулси
изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов .
Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа.
Всички тези
импулси
изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов .
Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава.
към текста >>
60.
Работа
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен
импулс
.
Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност.
Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен
импулс
.
Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне. Хармония Вие искате да помагате на всички за въдворяване на хармонията; ще можете да постигнете все повече и повече това, ако сами сте хармонични. Очистете чрез трептенията на мира и хармонията вашата околност; така ще правят и другите.
към текста >>
61.
Учителят от Назарет
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Навлезли в общия кръговрат, на тях не им остава повече време да мислят за онова „особеното", което на младини им е било най-големия
импулс
за работа.
Нещо става в неговата душа, за което той не иска да си даде отчет. Него го мъчи едно смътно безпокойство и едно чувство, че „особената работа" не е извършена. Дълбоко някъде той съзнава това и не иска да мисли за него. Той даже усилва своите стъпки, за да не мисли за това, докато най-после престава да мисли и навлиза съвършено в заобикалящия го житейски темп. Така става обикновено с хората.
Навлезли в общия кръговрат, на тях не им остава повече време да мислят за онова „особеното", което на младини им е било най-големия
импулс
за работа.
те и сега работят, творят, правят открития, извършват подвизи и жертви, но във всичко това, те смътно съзнават тласъкът на една сила по-голяма и по-могъща от тях. Житейският кръговъртеж ги носи и те му плащат своята дан. И незабелязано някак си, човек изведнъж се намира изправен пред последния час. Той се спира. Той вижда, че е вече вън от общото течение, на което е дал всичкото си вътрешно богатство и всичките си сили.
към текста >>
62.
НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Годината, чийто изгрев е в мига, кога слънцето встъпва в Овен, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен
импулс
.
Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство. Човешкият зародиш не преповтаря ли фазите на целия развой - не само формите на органическия живот, а и геологическите епохи, които са се редували на земята?
Годината, чийто изгрев е в мига, кога слънцето встъпва в Овен, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен
импулс
.
Една искра на първичния огън. И се разраства в организъм. Годината е като живо същество - със своя физиономия, със свой характер, свой живот, своя съдба. Година с година не си приличат, както ден с ден, както дори миг с миг. Разбира се, че когато говорим за година ние не подразбираме една мъртва редица от дни, отбелязани на книжен календар с имената на разни светии, царе, мъченици - икони на които се кланят пустоверни люде, които не могат да живеят без идоли.
към текста >>
63.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да
импулсират
новия живот.
Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света.
Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да
импулсират
новия живот.
Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа.
към текста >>
64.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Помъчете се съзнателно да различавате интуиция и
импулс
.
И другите трябва да се укрепят и то до такава степен, че даже и в сън да не ги докосва никакво влияние. Астралното тяло трябва да стане спокойно. И менталното също трябва да бъде доведено до спокойствие. Правете често туй; това му е нужно. Не смесвайте желанията на астралното или менталното тяло с вътрешния си глас.
Помъчете се съзнателно да различавате интуиция и
импулс
.
Когато държите строго под властта си нисшите си оръдия, няма да ви бъде мъчно това различаване. Не се вслушвайте вече в недостойни подбуди. Добро разположение Разположението е най-добрият ви лекар: живейте в радост и сила. Доброто разположение, е качество, което действува и при скръб. Нова сила винаги ще се втича във вас, ако се научите да сте отворени винаги за радостта и красивата страна на живота; това трябва винаги да с~ проявява от нашите ученици.
към текста >>
65.
ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Вие трябва да бъдете израз на тоя живот в цялото му величие и великолепие; и ще почувствате скоро, как неговата сила
пулсира
през вас.
И така, мислете винаги за нашия стремеж, за нашата цел да помогнем на човечеството в неговия възход и тогаз ще знаете винаги, какво трябва да правите. Като работите с нашите оръдия, всичко ще ви се отдава. Стремете се, прочее, да бъдете все по-достъпни, за да бъдете използувани от нас. Нищо, което е било направено с цел да се допринесе щастие и разумност на другите, не е било напразно. Животът трябва да бъде добре използуван в цялата негова пълнота.
Вие трябва да бъдете израз на тоя живот в цялото му величие и великолепие; и ще почувствате скоро, как неговата сила
пулсира
през вас.
Пътят лежи ясно пред вас. Крачете напред с всички сили, на които сте способни, употребете енергията си, за да се качвате постоянно и сигурно нагоре. Приближавайте се до онова осъществяване на Единството, което трябва да чувствате, преди да стане посвещението. Ще се отвори някога вратата и веднъж светлината съзряна, всичко ще бъде по-лесно. И така, работете с всички ваши сили да скъсите пътя, който още ви отделя от момента, да можете да изговорите думата, пред която всички други трябва да отстъпят.
към текста >>
Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и
пулсира
във всеки атом.
Не се бавете да разкъсате оковите, що ви свързват с миналото. Встъпете в пътя, който ви води към мощ и истина, като отърсите от себе си железните вериги на недостойното себелюбие. Подигнете лицата си към светлината на вечната любов и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода. Припомнете си истинската си вътрешна същина и слушайте гласа на Божественото милосърдие, което може да бъде чуто от всички; то скоро ще се яви пред вас. О, ти народе, с божествено предназначение!
Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и
пулсира
във всеки атом.
Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии. Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата любов във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота. Детинството премина. Имайте пред вид мъчнотиите, които се противопоставят на постижението и борете се за вашата свобода със сила, подобна на Христовата и с непоколебимост, превъзмогваща всичко. Погледнете около си – и познайте Го във всичко.
към текста >>
66.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И няма кътче в Битието, където да не бие нейният
пулс
.
Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство.
И няма кътче в Битието, където да не бие нейният
пулс
.
В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия. Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение. Такава философия на нашето време представлява християнско-окултният мироглед, който е осветлявал пътя на човечеството в миналото, ще го осветява и за в бъдеще.
към текста >>
67.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Да турим любовта като
импулс
." „Работата е процес за освежаване.
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „Любовта предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим любовта като основа. Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим.
Да турим любовта като
импулс
." „Работата е процес за освежаване.
Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това?
към текста >>
Само когато любовта е
импулс
за труда му.
Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това?
Само когато любовта е
импулс
за труда му.
Най-високата поезия в живота е, когато светлината на дълбокия вътрешен живот озари външния. Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече! По този начин всяка душа живее в затвор и се чувства нещастна. А колко лесно тя може да излезе вън на широки светли простори! Стига да работи човек от любов, без да чака нищо от своя брат!
към текста >>
А когато любовта стане
импулс
на труда, интензивният живот ще дойде.
И това е една от дълбоките причини на онези признаци на израждане, които се забелязват в днешната култура. По тая причина човек скоро се чувства грохнал, разочарован от живота; ако е проявявал признаци на живот, прощава се с идеалите и тръгва по отъпканите пътища. И към какво друго може да доведе една дейност, от която е изключено възвишеното, божественото, което живее в човека! По този начин ние разпъваме на кръст душата си, Бога в нас! Сегашната форма на труда е непълна, повърхностна и не засяга човешката същина.
А когато любовта стане
импулс
на труда, интензивният живот ще дойде.
Но за да стане това, трябва една вътрешна философия, ново разбиране на живота, правилна мисъл. И тогаз ще почнем да живеем и животът ще почне да се разкрива в нас. Защото истинският живот носи със себе си разкриване на онези заложби, които са скрити в душата. Как би могла тя да прояви сега заложбите си, които чакат с векове благоприятни условия? Как би могла семката да се развие в суха, студена, безплодна земя?
към текста >>
Когато любовта стане
импулс
на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват.
Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата? Тогаз нови идеи, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация. Когато човек в основите на труда тури любовта, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него. Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на думата. Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние!
Когато любовта стане
импулс
на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват.
Ето тайната на подмладяването. Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от любов към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си. В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно. Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята! Защото тук долу тогаз става нещо велико: Бог се проявява, Бог присъства в този момент.
към текста >>
68.
СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От тях идат велики
импулси
за повдигането на човечеството.
Тази нова светлина не изменя неговия мироглед, но го разширява в голяма степен. Той вече притежавал езотеричната наука, едничкият и висшият извор на всички други науки. Той сам посещава Агарта, която описва в книгата „Мисията на Индия". Това е мястото, дето живеят по-напредналите братя на човечеството и вземат живо участие в напредъка на човечеството. Животът на великите гении на човечеството, на великите души, които са цветът на човечеството, представлява служене на своите братя.
От тях идат велики
импулси
за повдигането на човечеството.
От техния мощен център са излезли благотворни струи, които са давали тласък на културата. В „Мисията на Индия" Сент Ив говори за Агарта, която е неизвестна на официалната наука, някъде в неизвестна част на земята, дето живеят напреднали души. Сент Ив пише и други произведения след това. През 1909 г. се преселва отвъд.
към текста >>
69.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и
импулси
и съответно разширение на съзнанието.
Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества. Лесно е да си представим, че мехурът потъва на голяма дълбочина, увлечен от тежестта на едно привързано тежко тяло, напр. камък. Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък? – В живите същества тя би отговаряла на любовта към материята, т.е. към личния живот, към временните удоволствия.
Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и
импулси
и съответно разширение на съзнанието.
Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация.
към текста >>
Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на
импулсите
надолу или нагоре, които ги определят.
Лесно е да си представим, че мехурът потъва на голяма дълбочина, увлечен от тежестта на едно привързано тежко тяло, напр. камък. Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък? – В живите същества тя би отговаряла на любовта към материята, т.е. към личния живот, към временните удоволствия. Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието.
Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на
импулсите
надолу или нагоре, които ги определят.
Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието.
към текста >>
Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни
импулси
, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от
импулси
, които са дело на Божествения Дух.
Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък? – В живите същества тя би отговаряла на любовта към материята, т.е. към личния живот, към временните удоволствия. Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят.
Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни
импулси
, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от
импулси
, които са дело на Божествения Дух.
Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот.
към текста >>
Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния
импулс
.
– В живите същества тя би отговаряла на любовта към материята, т.е. към личния живот, към временните удоволствия. Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух.
Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния
импулс
.
По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си.
към текста >>
70.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те са, които внасят всеки нов
импулс
в човечеството, всяка нова мисъл и идея.
Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив.
Те са, които внасят всеки нов
импулс
в човечеството, всяка нова мисъл и идея.
Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. – Те са великите Учители на човечеството, богочовеците, които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос.
към текста >>
71.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени,
пулсира
всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце.
Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж.
Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени,
пулсира
всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце.
Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система.
към текста >>
72.
LE SUBLIME DANS LA VIE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни
импулси
за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи.
Групата ще се нарича „Синове на светлината". Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев? " В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето.
Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни
импулси
за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи.
И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед. Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци. Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните.
към текста >>
73.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
То е писано според
пулсацията
на слънчевия ритъм (виж напр.
Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля. Ето защо обикновеният поглед престава да различава „историческо" от „легендарно", фактическо от символично. Някои изследователи откриват запример, че евангелието на Марк съвсем не е исторически документ.
То е писано според
пулсацията
на слънчевия ритъм (виж напр.
книгата на проф. Hermann Beck: Der kosmische Rythmus im Markus Evangelium), сиреч, че описаните в него събития са отнесени към кръга на зодиакалните съзвездия. Присъствието на „митични" елементи в Евангелията и в Апокалипсиса, особено елементи от прочутия „слънчев мит" са навели някои и други изследователи на мисълта, че и сам Христос е може би митологична личност, а животът и делото му – вариация на слънчевия мит. Този шаблонен начин за разглеждане живота на великите човеци, които някога са ходили по лицето на земята, се е превърнал дори в мания всред някои „научни" среди. Съвременните хора, чийто идеал е човекът-машина, производителен инструмент в един механизиран строй, които изгониха духа а се мъчат да изгонят и душата (в много книги днес ще срещнете думата „душа" в кавички), не могат да допуснат, че е имало и има на земята човеци-слънца.
към текста >>
74.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови
импулси
, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови
импулси
, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен.
Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия.
към текста >>
75.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите
импулси
на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния.
На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите
импулси
на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др.
към текста >>
76.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия
импулс
на Христа, който той даде преди 2000 години.
То се развива под знака на тази тъкмо формула. Кой извърши това през вековете! Христос, чрез магията на Словото. Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота. Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената.
И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия
импулс
на Христа, който той даде преди 2000 години.
Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават. Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество. Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото магично Слово. Несъзнателно, те вършат двойна работа. от една страна допринасят нещичко за проектиране на неговото Слово в известни области на живота, а от друга страна рушат с „атеизма" си пакостния авторитет на църквата, която заблуждава света, че е носителка на Христовото учение.
към текста >>
77.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От тях идат всички велики
импулси
за повдигането на човечеството.[6] От техния мощен център са излизали всички благотворни струи, които са давали тласък на културата.
Можем да я наречем както искаме. Ако искаме да имаме знание, трябва да знаем тая област на изследване, тези закони. Те водят към виеш съзнателен живот Великите гении на човечеството, които са го ръководили, са запознати с тези закони. Това са великите души, цветът на човечеството,чийто живот представлява служене на своите братя. Винаги е имало на земята огнища, ядра, центрове на по-напреднали хора, гениите на човечеството.
От тях идат всички велики
импулси
за повдигането на човечеството.[6] От техния мощен център са излизали всички благотворни струи, които са давали тласък на културата.
Богомилството е било една от тези струи. То не е било случайно движение, но в свръзка с подготовката на новата култура. Великата божествена наука лежи в основата на богомилството. Богомилството има окултен произход. По-новите изследвания доказват това.
към текста >>
78.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Чрез даване на нови
импулси
и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание.
Това са есеите, есейската школа в Палестина. После оттам той простира своята дейност в Рим, Англия, Германия, Франция и пр. Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение; по-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр. Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици.
Чрез даване на нови
импулси
и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание.
Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха така да се каже, благодарение дейността на тези мистични братства.
към текста >>
Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и
импулси
и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление.
После оттам той простира своята дейност в Рим, Англия, Германия, Франция и пр. Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение; по-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр. Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание.
Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и
импулси
и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление.
И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха така да се каже, благодарение дейността на тези мистични братства. Тези три клона идат от едно по-високо място.
към текста >>
79.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези
импулси
, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството.
Мисията на богомилството Видяхме от досега изложеното, че богомилството е било едно окултно движение, което представлява клон от онова Братство, което е пращало през вековете своите клонове в Египет, Индия, Персия, Вавилон, Гърция и пр. Богомилското движение, от своя страна, на запад ражда от себе си розенкройцерството. Видяхме, че самият Християн Розенкройц, основател на розенкройцерството, е бил албигоец (богомил) и от албигойско семейство. А знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от розенкройцерството.
От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези
импулси
, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството.
Ние видяхме, че в древността всички видни учени, философи, държавници и пр. са черпели от окултните школи на Египет и пр. Защо? Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука. Същото може да се каже и относно европейската култура от 10 век насам. Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи импулс, който иде пряко или косвено от богомилството.
към текста >>
Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи
импулс
, който иде пряко или косвено от богомилството.
От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството. Ние видяхме, че в древността всички видни учени, философи, държавници и пр. са черпели от окултните школи на Египет и пр. Защо? Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука. Същото може да се каже и относно европейската култура от 10 век насам.
Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи
импулс
, който иде пряко или косвено от богомилството.
Тези окултни братства или направо са вливали в живота новите идеи, които са необходими за понататъшното развитие на човечеството, или пък са ги изявявали чрез видни философи, учени и пр., които са били в контакт с тези братства. Например знае се, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение, построено по седморните ключове на кабалата . Също така и от ръкописите на Леонардо да Винчи се вижда, че той е запознат с окултизма. Видяхме, че обществото на чешките братя е родено от богомилството. Хелчицки е духовният баща на „чешките братя”.
към текста >>
Разбира се, тая нова култура ще засегне всички народи, но от славянството ще излезе един голям
импулс
, който после ще се разпространи навсякъде.
Египет се издигна, когато в него почнаха да се раждат напреднали души. По същите причини се издигнаха Асирия, Вавилония, Персия, Гърция и пр. И когато престанаха да се раждат там напреднали души, тези култури загаснаха. Сега встъпваме в една епоха, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните и други някои народи, в които има условия за подем. В Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем.
Разбира се, тая нова култура ще засегне всички народи, но от славянството ще излезе един голям
импулс
, който после ще се разпространи навсякъде.
С последователната смяна на културите човешкото съзнание се е издигало все по-високо и по-високо. В новата култура човешкото съзнание се издига до една такава фаза, до която то не е дохождало досега в своята история; то ще се прояви по един съвсем нов начин. Затова можем да кажем, че новата култура ще даде на човечеството съвсем ново откровение на силите, спящи в човешката природа. И така движението на Всемирното Бяло Братство в България не иде нито от някое „източно”, нито от някое „западно” движение, но направо от Центъра на Всемирното Бяло Братство. Защо то почна именно в една славянска страна?
към текста >>
80.
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето
пулсира
бързо и силно.
Холеричен (жлъчен) темперамент – това са хора със сравнително малък ръст, цветът на кожата им бива жълто-кафяв до маслено-зелен, очите им са впити, обикновено черни или зеленикави – проницателни и изразителни, а погледът им е страстен. Носът е най-вече заострен, ноздрите добре (сравнително) отворени. Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита. Тялото изобщо е сухо, гърдите – сухи, но доста широки. Мускулатура и сухожилия – добре изразени, костна система също изразителна.
Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето
пулсира
бързо и силно.
Глас – груб и рязък, изтънчени чувства и добър апетит – добра стомашна система. Умът им е жив, но не са много дълбоки, въпреки блестящите им често съждения; хора с добре развито въображение до екзалтация, доста силна воля, закален характер, с рицарски чувства и енергия, смели и деятелни – не спират пред нищо, горди и надменни, стремят се винаги да бъдат първи; речовити и инатчии, тщеславни, злобни и отмъстителни, гневът им стига до ярост, похотливи и влюбчиви до увлечение, затова стигат до тиранство. В чувствата и страстите стигат до екзалтираност; бунтари, героични и авантюристи, те са същевременно големи скъперници, но са много разточителни за своите фикс идеи, ревниви, недоверчиви, славолюбиви и своеволни. Хората от жлъчния темперамент са крайно чевръсти и не могат да се задържат на едно място и работа, походката им е горда и рязка, със стиснати юмруци или със скръстени на гърдите ръце, когато стоят; сънят им е понякога тежък и неспокоен, но те издържат много на безсъние. Тези хора страдат много от трески, вътрешни възпаления, разни болести на жлъчката (камък и др.) включително и жълтеница, мозъчни болести, довеждащи до безумие и биват доста големи хипохондрици.
към текста >>
Коса гъста – тъмна или кестенява; кожа хубава, тънка, мека и розова; гърди широки, добре развита мускулна система, но с не много голяма физическа мощност; сърце – с правилен, равен, мек и силен
пулс
и деятелна циркулация на кръвта.
Сангвиничен темперамент. Лицето на сангвиниците е розово и засмяно, те биват обикновено пълни. Очи открити, ясни, тъмни до кадифено черни, понякога сиви и бадемовидни. Бялото на очите е чисто и ясно, клепки тлъсти, поглед прям. Общо лицето бива със закръглени и меки черти, устни възпълни и червени, брадичката е снабдена с повече или по малко изразена ямичка.
Коса гъста – тъмна или кестенява; кожа хубава, тънка, мека и розова; гърди широки, добре развита мускулна система, но с не много голяма физическа мощност; сърце – с правилен, равен, мек и силен
пулс
и деятелна циркулация на кръвта.
Тялото бива пълно, набито и подвижно, кожата е топла, вените са дебели и сини. Дишането е пълно, правилно, силно и свободно. Стомашната система е добре развита и апетитът също. Сънят е дълбок, приятен (сладостен) и спокоен, тия хора обичат съня и след ядене. Обичат въздуха и всички приятни като въздуха впечатления.
към текста >>
81.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Пулсът
е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна.
Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща. Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко.
Пулсът
е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна.
Стомашната система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад. Сънят им е дълбок и дълъг. Обичат водата и влагата. Лимфатиците или флегматиците са хладни, лениви и безразлични към всичко. Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите.
към текста >>
Пулс
силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно.
Изразът на лицето им е печално, неспокойно, очертанието ръбесто и свито. Очи силно впити, черни, неспокойни, сухи; бялото на очите е жълтеникаво, често с много кръвоносни капиляри; поглед – втренчен и меланхоличен, повечето обърнат надолу. Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен. Коса черна, груба бързорастяща; нокти – твърди и бързорастящи. Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена.
Пулс
силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно.
Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални. Постоянни и настойчиви са в своите намерения и решения, често страдат от фикс-идеи.
към текста >>
Пулс
– твърде неправилен, ту бърз и силен – до задушаване, ту бавен.
Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Нервен темперамент. Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице. Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна. Мускулатура – тънка, но добре изразена.
Пулс
– твърде неправилен, ту бърз и силен – до задушаване, ту бавен.
Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени. Стомашната система не добра, апетитът – среден и нередовен. Сън – неспокоен, прошарен с телесни движения. Нервният темперамент има силно променчиви душевни качества, много от тях са присъщи на другите темпераменти. Тези хора могат да бъдат в един и същи момент и щастливи и нещастни.
към текста >>
82.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и
импулси
от по-нисши род.
Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка.
Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и
импулси
от по-нисши род.
Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество.
към текста >>
83.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И че тия промени идват, очевидно, по един предвечен закон, следвайки ритмичните
пулсации
на Времето. Г.
Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита. Накрая ще спомена пътем за един друг вид „изключения”, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се досещаме от ред „личби”. В някои от своите беседи, Учителят загатва, че днешната епоха затова именно е особено важна, защото в нея се съвпадат две изключения: едно изключение, което настъпва на земята и едно изключение, което се случва на слънцето. И пояснява: „В окултната механика съществува един закон, според който на всеки 100 милиона обръщания на едно колело в живата природа, настъпва едно изключение”. Не мога да си позволя да тълкувам тия думи, защото те далеч надхвърлят сферата на съвременните знания, ала все пак ги привеждам, за да наведа на мисълта, че много от ония пертурбации, кризи, промени, които изглежда засягат по-издълбоко живота на съвременното човечество, се дължат на по-дълбоки причини, дължат се на фактори от космично естество.
И че тия промени идват, очевидно, по един предвечен закон, следвайки ритмичните
пулсации
на Времето. Г.
към текста >>
84.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Да чувствуваме разумността в природата – да чувствуваме
пулса
на нейния живот, да чувствуваме Първичната Причина както в мушичката, така и в тревицата.
Връзки не с мъртви предмети, но с нещо живо, одухотворено. Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото. Всичко да ни говори. Да се сближим с вътрешния живот на природата, с нейната душа. Всичко да ни говори, защото разумността лежи в основата на природата.
Да чувствуваме разумността в природата – да чувствуваме
пулса
на нейния живот, да чувствуваме Първичната Причина както в мушичката, така и в тревицата.
Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас източник на поезия и щастие? Когато видим в нея действието на Безконечното, на Духа. Връзките ни с живата природа не са само механични, но и вътрешни. Вашият живот не само механично, но и вътрешно, духовно е свързан с живота на цялата околна природа. По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква.
към текста >>
Когато човек отива на планината не само за развлечение, но и за телесна и духовна обнова, за получаване на нова светлина, на нови идеи и
импулси
, той ще има съвсем нова обхода в планината.
Когато видим в нея действието на Безконечното, на Духа. Връзките ни с живата природа не са само механични, но и вътрешни. Вашият живот не само механично, но и вътрешно, духовно е свързан с живота на цялата околна природа. По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква. И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява.
Когато човек отива на планината не само за развлечение, но и за телесна и духовна обнова, за получаване на нова светлина, на нови идеи и
импулси
, той ще има съвсем нова обхода в планината.
Той ще има съзнанието, че се намира в едно свещено място, дето ще влезе във връзка с вътрешния живот на природата, за да повдигне своя ум, сърце и воля. И тогаз той няма вече да оставя на мястото, дето е седял на почивка и за обяд разхвърляни парчета от вестници, празни тенекиени кутии, черупки, кости и пр. Той отива в един храм! Ето защо след всяко ядене той ще разчисти много внимателно мястото! После, туристът с новото съзнание ще отива в природата със съзнанието, че ще получи нещо.
към текста >>
85.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Техните души се сливат в този миг с всичко в природата и те трептят с
пулса
на изгрева.
Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота. В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня. В лицата на всички е изписано величието на този миг, възторга, що изпълва душите им.
Техните души се сливат в този миг с всичко в природата и те трептят с
пулса
на изгрева.
В далечината на изток, където безпределното море се слива с небето, всеки миг се променят краските. Небето става червено, после розово, после оранжево, оранжево-златисто, цветовете се преливат един в друг и бърже-бърже се сменят. Всред тази мълчалива светлинна феерия настава величествен момент, сякаш из бездната бавно, величествено изплава голям светещ диск. - Изгрява Слънцето, светилото на деня, смисъла на живота. Можеш да го гледаш, докато се дигне една педя над хоризонта, ти си унесен, ти растеш заедно с изгряващото слънце.
към текста >>
86.
LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Темата на конференцията ще бъде: „Основни
импулси
на 20 век”.
В броя от 19.VI. т.г. в същия дух се говори за Вс. Б. Братство и се споменават по-важните сътрудници на в. „Frateco”. Окултна конференция в Гьотеанум (Дорнахъ - Швейцария). Тя ще се състои от 8 до 15 август т.г.
Темата на конференцията ще бъде: „Основни
импулси
на 20 век”.
Ще се четат следните по-важни лекции: „Пътят към възход в драматичното изкуство” (от Алберт Стефен). „Отде иде модерното изкуство, де стои и как се обновява? " (от Д-р О. Хартман). „Нови схващания в биологията" (от Д-р X. Попелбаум). „Човешката памет" (от Д-р Г. Ваксмут).
към текста >>
87.
НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И тогава той ще чувствува
пулса
на всички живи същества.
Няма ли тази любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога! Без съвършенство Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов.
И тогава той ще чувствува
пулса
на всички живи същества.
А няма по-голямо блаженство от това да чувствува човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на ония върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога, и Бог живее в мене." „Аз живя в Бога", това подразбира, че Бог е „отвън." „Бог живее в мене" това подразбира че Бог е „вътре", а аз - човекът съм „отвън." Ето защо: когато Бог е вътре в теб, не го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у себе си. „Дяволът" - това е същество, което е ограничило Бога в себе си и затова Бог го е ограничил отвън. Дай абсолютна свобода на Бога в себе си.
към текста >>
А няма по-голямо блаженство от това да чувствува човек този
пулс
.
Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога! Без съвършенство Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов. И тогава той ще чувствува пулса на всички живи същества.
А няма по-голямо блаженство от това да чувствува човек този
пулс
.
Тогава човек ще разбере великия смисъл на ония върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога, и Бог живее в мене." „Аз живя в Бога", това подразбира, че Бог е „отвън." „Бог живее в мене" това подразбира че Бог е „вътре", а аз - човекът съм „отвън." Ето защо: когато Бог е вътре в теб, не го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у себе си. „Дяволът" - това е същество, което е ограничило Бога в себе си и затова Бог го е ограничил отвън. Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред тебе ще се разкрие един нов свят.
към текста >>
88.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески
пулс
.
Би било много дълго да описвам дейността на другите секции и лаборатории в Гьотеанум. Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество.
Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески
пулс
.
Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество. Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво.
към текста >>
89.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В животните, обаче, тя отсъствува, което се дължи на факта, че те действуват под напора на първите
импулси
в тях.
Така и геологът от строежа на земните пластове, от тяхната деформация вади заключение за промените, които са ставали на известни места на земята. Изобщо колкото по-сложен е вътрешният релеф на ухото, в зависимост и от неговата големина, толкова по-богат, по-обилен и с високи качества е и вътрешният, т.е. душевният живот на човека. Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при разглеждане на човешкото ухо, това е външната гънка, означена на чертежа с буква m. Тази гънка е характерен белег за човешкото ухо.
В животните, обаче, тя отсъствува, което се дължи на факта, че те действуват под напора на първите
импулси
в тях.
Човек се издигнал по-високо от животните и в това, че е поставил известен праг между първия вътрешен импулс и своята дейност. Видът на тази гънка дава възможност да съдим за въздържанието, което човек може да упражни върху себе си, когато се събуди в него желание за проява. Импулсите, стигнали до тази гънка, забавят своето движение, и дават възможност на разума по-добре да ги прецени и според това, да им даде ход навън, или да ги спре. Друга важна област в ухото е най-външната линия, контурът на ухото, който крие в себе си известни възможности за отгатване на някои качества от човешкия характер. Колкото контурът е по-правилен и без колебания, толкова и равновесието между вътрешните сили и тия на външния свят е по-съвършено.
към текста >>
Човек се издигнал по-високо от животните и в това, че е поставил известен праг между първия вътрешен
импулс
и своята дейност.
Изобщо колкото по-сложен е вътрешният релеф на ухото, в зависимост и от неговата големина, толкова по-богат, по-обилен и с високи качества е и вътрешният, т.е. душевният живот на човека. Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при разглеждане на човешкото ухо, това е външната гънка, означена на чертежа с буква m. Тази гънка е характерен белег за човешкото ухо. В животните, обаче, тя отсъствува, което се дължи на факта, че те действуват под напора на първите импулси в тях.
Човек се издигнал по-високо от животните и в това, че е поставил известен праг между първия вътрешен
импулс
и своята дейност.
Видът на тази гънка дава възможност да съдим за въздържанието, което човек може да упражни върху себе си, когато се събуди в него желание за проява. Импулсите, стигнали до тази гънка, забавят своето движение, и дават възможност на разума по-добре да ги прецени и според това, да им даде ход навън, или да ги спре. Друга важна област в ухото е най-външната линия, контурът на ухото, който крие в себе си известни възможности за отгатване на някои качества от човешкия характер. Колкото контурът е по-правилен и без колебания, толкова и равновесието между вътрешните сили и тия на външния свят е по-съвършено. В зависимост от това и съпротивленията, които индивидът ще срещне от външния свят, ще бъдат по-незначителни.
към текста >>
Импулсите
, стигнали до тази гънка, забавят своето движение, и дават възможност на разума по-добре да ги прецени и според това, да им даде ход навън, или да ги спре.
Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при разглеждане на човешкото ухо, това е външната гънка, означена на чертежа с буква m. Тази гънка е характерен белег за човешкото ухо. В животните, обаче, тя отсъствува, което се дължи на факта, че те действуват под напора на първите импулси в тях. Човек се издигнал по-високо от животните и в това, че е поставил известен праг между първия вътрешен импулс и своята дейност. Видът на тази гънка дава възможност да съдим за въздържанието, което човек може да упражни върху себе си, когато се събуди в него желание за проява.
Импулсите
, стигнали до тази гънка, забавят своето движение, и дават възможност на разума по-добре да ги прецени и според това, да им даде ход навън, или да ги спре.
Друга важна област в ухото е най-външната линия, контурът на ухото, който крие в себе си известни възможности за отгатване на някои качества от човешкия характер. Колкото контурът е по-правилен и без колебания, толкова и равновесието между вътрешните сили и тия на външния свят е по-съвършено. В зависимост от това и съпротивленията, които индивидът ще срещне от външния свят, ще бъдат по-незначителни. В тази линия, именно, се крие и разгадката за музикалното ухо. За по-голяма система при изучаване на ухото, ние го делим на три части.
към текста >>
Ако през този процес чувствата са силни, активни и добре очертани, човек получава
импулс
да се прояви навън.
Точка b поставяме там, дето е хоризонталната линия, която започва пред началната точка на външната хрущялна извивка, като я пресича повторно при спущането ù надолу. Точка с поставяме там, дето свършва хрущялната част и започва долната месеста част. Така разделено ухото, това не е нито случайност, нито някакъв произвол; то си има своите причини и свой двояк смисъл. Трикратността е подчертана на много места в природата. Тя се обосновава и в това, че когато човек се проявява, този процес също така минава през три фази, или три перипетии: първо човек мисли – той минава през мисловния процес; после човек изживява идеята, през което време радва се или скърби, вдъхновява се или се разочарова.
Ако през този процес чувствата са силни, активни и добре очертани, човек получава
импулс
да се прояви навън.
Ако пък чувствата са слаби, неясни и неопределени, в човека не се явява никакъв импулс, или ако се яви такъв, той бива слаб. Ето защо, при такива случаи, човек си остава само с идеята, без да придобие тя някакъв по-осезателен израз. И най-после в човека настава третата фаза, третият процес – реализиране на идеята. Следователно, всяка една от трите фази, от трите процеса, които стават в човека, отговаря на едно от трите деления на ухото. Горната част на ухото, над линията ab отговаря на интелекта.
към текста >>
Ако пък чувствата са слаби, неясни и неопределени, в човека не се явява никакъв
импулс
, или ако се яви такъв, той бива слаб.
Точка с поставяме там, дето свършва хрущялната част и започва долната месеста част. Така разделено ухото, това не е нито случайност, нито някакъв произвол; то си има своите причини и свой двояк смисъл. Трикратността е подчертана на много места в природата. Тя се обосновава и в това, че когато човек се проявява, този процес също така минава през три фази, или три перипетии: първо човек мисли – той минава през мисловния процес; после човек изживява идеята, през което време радва се или скърби, вдъхновява се или се разочарова. Ако през този процес чувствата са силни, активни и добре очертани, човек получава импулс да се прояви навън.
Ако пък чувствата са слаби, неясни и неопределени, в човека не се явява никакъв
импулс
, или ако се яви такъв, той бива слаб.
Ето защо, при такива случаи, човек си остава само с идеята, без да придобие тя някакъв по-осезателен израз. И най-после в човека настава третата фаза, третият процес – реализиране на идеята. Следователно, всяка една от трите фази, от трите процеса, които стават в човека, отговаря на едно от трите деления на ухото. Горната част на ухото, над линията ab отговаря на интелекта. При разглеждане на тази част, не трябва да се обръща внимание само на нейната големина, но и на формата ù, както и на релефността, т.е.
към текста >>
90.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И едничкото, което ги
импулсира
към работа, към дейност, е Любовта!
същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път. Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години!
И едничкото, което ги
импулсира
към работа, към дейност, е Любовта!
Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа.
към текста >>
Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато
импулсът
на неговата работа е любовта.
Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство.
Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато
импулсът
на неговата работа е любовта.
Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост.
към текста >>
Защото всяка постъпка, чийто
импулс
е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения.
Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост.
Защото всяка постъпка, чийто
импулс
е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения.
Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
към текста >>
Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен
импулс
за нова култура, която ще бъде общочовешка.
Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна?
Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен
импулс
за нова култура, която ще бъде общочовешка.
Можем да съдим за важността на днешния момент, като го сравним с някои моменти в миналото. Напр. кога Египет се разцъфтя и дойде в златния период на своята история? Когато в Египет се запали светилникът на мистичните центрове, които притежаваха Сила, Знание, Светлина. Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията? Отговорът е същият!
към текста >>
91.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Само той е в състояние да даде велик
импулс
на душата!
Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета, мисълта ви трябва да бъда насочена изключително към Бога. Във време на молитва, умът на човека да бъде свободен от всякакви странични мисли. Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ! Той трябва да изчисти своята светая светих от многото образи и да остане в нея само Божественият образ.
Само той е в състояние да даде велик
импулс
на душата!
Молитвата е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа. Ще се молиш и по тоя начин ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно! Трябва да се молим един за друг, да пращаме хубави мисли на своите приятели, да се молим за тях, да искаме да бъдат благословени и Господ като благослови тях, ще благослови и нас. Молитвата има велика сила! С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце.
към текста >>
Ще се молиш и по тоя начин ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов
импулс
за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно!
Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ! Той трябва да изчисти своята светая светих от многото образи и да остане в нея само Божественият образ. Само той е в състояние да даде велик импулс на душата! Молитвата е един закон за поливане, Чрез нея се привличате всички сили, които поливат цветята в градината на нашата душа.
Ще се молиш и по тоя начин ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов
импулс
за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно!
Трябва да се молим един за друг, да пращаме хубави мисли на своите приятели, да се молим за тях, да искаме да бъдат благословени и Господ като благослови тях, ще благослови и нас. Молитвата има велика сила! С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце. С молитвата ще нагласяваш цигулката си. И тогава мирът ще слезе над тебе и работата ти през деня ще принесе своя плод.
към текста >>
92.
На планината - Б. Боев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Бъди постоянен в
импулса
, а не в нещата.
ИЗ „ЖИВОТО СЛОВО" БИСЕРИ Абсолютно никаква лъжа! Ако не култивираш добродетели в себе си, неминуемо ще се родят пороците - всички негативни качества.
Бъди постоянен в
импулса
, а не в нещата.
Пий само от извора, а не от течението. Бъди строг към себе си, а снизходителен към другите. Едно добро не може да повдигне човека, тъй както от един камък дворец не се прави, а от безчет камъни. Всичките мъчения и страдания се дължат на незнанието ни да четем писаното около и върху нас. Жертвувай само това и тогава, когато резултатът ще е положителен, иначе би било разточителство.
към текста >>
93.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен
пулс
на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница.
Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи.
Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен
пулс
на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница.
И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава цялостна концепция и мироглед. Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването.
към текста >>
94.
СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с
пулса
на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н.
Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън. В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци. Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт. Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр.
На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с
пулса
на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н.
Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори.
към текста >>
95.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Откри се в растенията електромагнитната
пулсация
, която има връзка с възкачването на соковете.
Но натрупваха се все нови и нови факти, които механистичното разбиране не можеше да обясни. Това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна както в биологията, тъй и във всички други науки. Учените се натъкнаха на нови сили и способности в човека и в другите организми, които не се подаваха на старите начини на разбиране природата. По този начин се откриваха нови хоризонти, които от начало бяха скромни, но колкото повече се натрупваха фактите, толкоз повече се идваше до коренни пертурбации в разбирането на природата, в обяснението на явленията. Постепенно се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления.
Откри се в растенията електромагнитната
пулсация
, която има връзка с възкачването на соковете.
Тези сили, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките на растенията: циркулацията и ротацията; после, същите сили причиняват и тупането на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове и пр. Това беше вече едно разширение на познанията върху жизнените процеси. После се доказа, че космичният живот се отразява върху много явления на земята и даже ги дирижира. Напр. доказа се връзката между слънчевите петна и известни епидемии на земята. Даже се приготвиха статистически таблици за минимум и максимум на слънчевите петна в течение на множество десетилетия и тези таблици се съпоставиха с минимума и максимума в разпространението на епидемиите.
към текста >>
Тези сили, които причиняват електромагнитната
пулсация
у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките на растенията: циркулацията и ротацията; после, същите сили причиняват и тупането на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове и пр.
Това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна както в биологията, тъй и във всички други науки. Учените се натъкнаха на нови сили и способности в човека и в другите организми, които не се подаваха на старите начини на разбиране природата. По този начин се откриваха нови хоризонти, които от начало бяха скромни, но колкото повече се натрупваха фактите, толкоз повече се идваше до коренни пертурбации в разбирането на природата, в обяснението на явленията. Постепенно се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления. Откри се в растенията електромагнитната пулсация, която има връзка с възкачването на соковете.
Тези сили, които причиняват електромагнитната
пулсация
у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките на растенията: циркулацията и ротацията; после, същите сили причиняват и тупането на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове и пр.
Това беше вече едно разширение на познанията върху жизнените процеси. После се доказа, че космичният живот се отразява върху много явления на земята и даже ги дирижира. Напр. доказа се връзката между слънчевите петна и известни епидемии на земята. Даже се приготвиха статистически таблици за минимум и максимум на слънчевите петна в течение на множество десетилетия и тези таблици се съпоставиха с минимума и максимума в разпространението на епидемиите. После пак въз основа на дългогодишни статистични таблици се доказа връзката между слънчевите петна от една страна и земетресенията, плодородието, войните и пр.
към текста >>
96.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те работят повече по инстинкт и по
импулс
.
Мисълта доминира над чувството. Късите пръсти не са много търпеливи, те бързат да стигнат до края на целта. В една линия те влагат цяло съдържание. Склонни са да синтезират и обобщават. Сърцето доминира над ума.
Те работят повече по инстинкт и по
импулс
.
Екзекутивни, енергични и бързи. При лоши знаци и линии - това са жестоки, коравосърдечни и даже престъпни типове. Дългите пръсти се срещат у хора на изкуството, у учени, литератори, философи, а късите - у хора на делото. Дебелите пръсти показват позитивизъм, практичност, склонност към благуване и земни радости. Човек е повече подготвен да се бори, да издържа и да действува на физическото поле.
към текста >>
Техните
импулси
идат повече от душата и ума.
Дебелите пръсти показват позитивизъм, практичност, склонност към благуване и земни радости. Човек е повече подготвен да се бори, да издържа и да действува на физическото поле. Това са хора повече материалисти. Тънките пръсти показват повече идеализъм. Хора с такива пръсти не са способни за тежка, груба, материална работа.
Техните
импулси
идат повече от душата и ума.
Стремежите и вкусовете им са по-изтънчени. Тънките пръсти показват също не много здрава и стабилна физическа конструкция, деликатен организъм. Възлести пръсти. Хората с такива пръсти обичат да разсъждават, обикновено те са склонни към мълчание, концентрация и вглъбяване те са често тъжни, уединени и замислени. Аналитическата им способност е по-голяма, отколкото у хората с дълги пръсти.
към текста >>
97.
ЕДИННИЯТ ПУЛС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ЕДИННИЯТ
ПУЛС
Един
пулс
има.
Те са днес нашите майки! Те радостни се движат около огъня. Колко се радват, че днес са майки! Поглеждам ги. Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път!
ЕДИННИЯТ
ПУЛС
Един
пулс
има.
Това е мировият пулс - пулсът на Бога. А пулсът на Бога нито се изменя, нито се променя - нито се усилва, нито отслабва. Той пулсира само. Бог е нещо, което "е". И всичко, което е в Бога, не е освен "е".
към текста >>
Това е мировият
пулс
-
пулсът
на Бога.
Те радостни се движат около огъня. Колко се радват, че днес са майки! Поглеждам ги. Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път! ЕДИННИЯТ ПУЛС Един пулс има.
Това е мировият
пулс
-
пулсът
на Бога.
А пулсът на Бога нито се изменя, нито се променя - нито се усилва, нито отслабва. Той пулсира само. Бог е нещо, което "е". И всичко, което е в Бога, не е освен "е". "Е", което се мени, без да се изменя и без да се променя.
към текста >>
А
пулсът
на Бога нито се изменя, нито се променя - нито се усилва, нито отслабва.
Колко се радват, че днес са майки! Поглеждам ги. Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път! ЕДИННИЯТ ПУЛС Един пулс има. Това е мировият пулс - пулсът на Бога.
А
пулсът
на Бога нито се изменя, нито се променя - нито се усилва, нито отслабва.
Той пулсира само. Бог е нещо, което "е". И всичко, което е в Бога, не е освен "е". "Е", което се мени, без да се изменя и без да се променя. Човекът е част от това "е".
към текста >>
Той
пулсира
само.
Поглеждам ги. Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път! ЕДИННИЯТ ПУЛС Един пулс има. Това е мировият пулс - пулсът на Бога. А пулсът на Бога нито се изменя, нито се променя - нито се усилва, нито отслабва.
Той
пулсира
само.
Бог е нещо, което "е". И всичко, което е в Бога, не е освен "е". "Е", което се мени, без да се изменя и без да се променя. Човекът е част от това "е". Със специфично място, със специфична работа.
към текста >>
Човекът
пулсира
.
Бог е нещо, което "е". И всичко, което е в Бога, не е освен "е". "Е", което се мени, без да се изменя и без да се променя. Човекът е част от това "е". Със специфично място, със специфична работа.
Човекът
пулсира
.
Неговото сърце е органът, чрез който човек пулсира. Пулсира с мировия пулс. С пулса на Бога. * * * Пулсът на Бога нито се усилва, нито отслабва. А защо пулсът на човека прави това?
към текста >>
Неговото сърце е органът, чрез който човек
пулсира
.
И всичко, което е в Бога, не е освен "е". "Е", което се мени, без да се изменя и без да се променя. Човекът е част от това "е". Със специфично място, със специфична работа. Човекът пулсира.
Неговото сърце е органът, чрез който човек
пулсира
.
Пулсира с мировия пулс. С пулса на Бога. * * * Пулсът на Бога нито се усилва, нито отслабва. А защо пулсът на човека прави това? - Някаква необходимост може би?
към текста >>
Пулсира
с мировия
пулс
.
"Е", което се мени, без да се изменя и без да се променя. Човекът е част от това "е". Със специфично място, със специфична работа. Човекът пулсира. Неговото сърце е органът, чрез който човек пулсира.
Пулсира
с мировия
пулс
.
С пулса на Бога. * * * Пулсът на Бога нито се усилва, нито отслабва. А защо пулсът на човека прави това? - Някаква необходимост може би? Анормалност?
към текста >>
С
пулса
на Бога.
Човекът е част от това "е". Със специфично място, със специфична работа. Човекът пулсира. Неговото сърце е органът, чрез който човек пулсира. Пулсира с мировия пулс.
С
пулса
на Бога.
* * * Пулсът на Бога нито се усилва, нито отслабва. А защо пулсът на човека прави това? - Някаква необходимост може би? Анормалност? И може ли, изобщо, пулсът на човека да не отслабва и да не се усилва ?
към текста >>
* * *
Пулсът
на Бога нито се усилва, нито отслабва.
Със специфично място, със специфична работа. Човекът пулсира. Неговото сърце е органът, чрез който човек пулсира. Пулсира с мировия пулс. С пулса на Бога.
* * *
Пулсът
на Бога нито се усилва, нито отслабва.
А защо пулсът на човека прави това? - Някаква необходимост може би? Анормалност? И може ли, изобщо, пулсът на човека да не отслабва и да не се усилва ? А радостите?
към текста >>
А защо
пулсът
на човека прави това?
Човекът пулсира. Неговото сърце е органът, чрез който човек пулсира. Пулсира с мировия пулс. С пулса на Бога. * * * Пулсът на Бога нито се усилва, нито отслабва.
А защо
пулсът
на човека прави това?
- Някаква необходимост може би? Анормалност? И може ли, изобщо, пулсът на човека да не отслабва и да не се усилва ? А радостите? - Нали при тях сме свидетели на усилване на пулса?
към текста >>
И може ли, изобщо,
пулсът
на човека да не отслабва и да не се усилва ?
С пулса на Бога. * * * Пулсът на Бога нито се усилва, нито отслабва. А защо пулсът на човека прави това? - Някаква необходимост може би? Анормалност?
И може ли, изобщо,
пулсът
на човека да не отслабва и да не се усилва ?
А радостите? - Нали при тях сме свидетели на усилване на пулса? А скърбите? - Нали при тях сме свидетели на отслабване, на забавяне на пулса? Това не е ли необходимост?
към текста >>
- Нали при тях сме свидетели на усилване на
пулса
?
А защо пулсът на човека прави това? - Някаква необходимост може би? Анормалност? И може ли, изобщо, пулсът на човека да не отслабва и да не се усилва ? А радостите?
- Нали при тях сме свидетели на усилване на
пулса
?
А скърбите? - Нали при тях сме свидетели на отслабване, на забавяне на пулса? Това не е ли необходимост? Може би анормалност? Един пулс има.
към текста >>
- Нали при тях сме свидетели на отслабване, на забавяне на
пулса
?
Анормалност? И може ли, изобщо, пулсът на човека да не отслабва и да не се усилва ? А радостите? - Нали при тях сме свидетели на усилване на пулса? А скърбите?
- Нали при тях сме свидетели на отслабване, на забавяне на
пулса
?
Това не е ли необходимост? Може би анормалност? Един пулс има. Това е пулсът на Бога. Мировият пулс.
към текста >>
Един
пулс
има.
- Нали при тях сме свидетели на усилване на пулса? А скърбите? - Нали при тях сме свидетели на отслабване, на забавяне на пулса? Това не е ли необходимост? Може би анормалност?
Един
пулс
има.
Това е пулсът на Бога. Мировият пулс. Той нито се усилва нито отслабва. Защо пулсът на човека се мени? Защото човек се радва?
към текста >>
Това е
пулсът
на Бога.
А скърбите? - Нали при тях сме свидетели на отслабване, на забавяне на пулса? Това не е ли необходимост? Може би анормалност? Един пулс има.
Това е
пулсът
на Бога.
Мировият пулс. Той нито се усилва нито отслабва. Защо пулсът на човека се мени? Защото човек се радва? Защото скърби?
към текста >>
Мировият
пулс
.
- Нали при тях сме свидетели на отслабване, на забавяне на пулса? Това не е ли необходимост? Може би анормалност? Един пулс има. Това е пулсът на Бога.
Мировият
пулс
.
Той нито се усилва нито отслабва. Защо пулсът на човека се мени? Защото човек се радва? Защото скърби? А нали Бог е Любов?
към текста >>
Защо
пулсът
на човека се мени?
Може би анормалност? Един пулс има. Това е пулсът на Бога. Мировият пулс. Той нито се усилва нито отслабва.
Защо
пулсът
на човека се мени?
Защото човек се радва? Защото скърби? А нали Бог е Любов? Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм? Не следва ли от това, че и Неговият пулс трябва да се усилва и отслабва?
към текста >>
Не следва ли от това, че и Неговият
пулс
трябва да се усилва и отслабва?
Защо пулсът на човека се мени? Защото човек се радва? Защото скърби? А нали Бог е Любов? Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм?
Не следва ли от това, че и Неговият
пулс
трябва да се усилва и отслабва?
* * * Единният пулс нито се усилва, нито отслабва. И неговото отражение в човешкото сърце, трябва нито да се усилва, нито да отслабва. То трябва да пулсира само. В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия пулс. А радостите?
към текста >>
* * * Единният
пулс
нито се усилва, нито отслабва.
Защото човек се радва? Защото скърби? А нали Бог е Любов? Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм? Не следва ли от това, че и Неговият пулс трябва да се усилва и отслабва?
* * * Единният
пулс
нито се усилва, нито отслабва.
И неговото отражение в човешкото сърце, трябва нито да се усилва, нито да отслабва. То трябва да пулсира само. В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия пулс. А радостите? А скърбите?
към текста >>
То трябва да
пулсира
само.
А нали Бог е Любов? Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм? Не следва ли от това, че и Неговият пулс трябва да се усилва и отслабва? * * * Единният пулс нито се усилва, нито отслабва. И неговото отражение в човешкото сърце, трябва нито да се усилва, нито да отслабва.
То трябва да
пулсира
само.
В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия пулс. А радостите? А скърбите? - Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов. А Любовта изключва всяка радост.
към текста >>
В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия
пулс
.
Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм? Не следва ли от това, че и Неговият пулс трябва да се усилва и отслабва? * * * Единният пулс нито се усилва, нито отслабва. И неговото отражение в човешкото сърце, трябва нито да се усилва, нито да отслабва. То трябва да пулсира само.
В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия
пулс
.
А радостите? А скърбите? - Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов. А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от радостта.
към текста >>
Над всяка скръб е тя." * * * Мировият
пулс
е
пулсът
на Любовта.
А скърбите? - Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов. А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от радостта. Любовта изключва всяка скръб.
Над всяка скръб е тя." * * * Мировият
пулс
е
пулсът
на Любовта.
Пулсът на човешкото сърце е пулсът на Любовта. Мировият и човешкият пулс трябва да бъде един - без усилване и без отслабване. И мировата, и човешката радост трябва да бъде една. Да бъде Любов! "А Любовта изключва всяка радост.
към текста >>
Пулсът
на човешкото сърце е
пулсът
на Любовта.
- Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов. А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от радостта. Любовта изключва всяка скръб. Над всяка скръб е тя." * * * Мировият пулс е пулсът на Любовта.
Пулсът
на човешкото сърце е
пулсът
на Любовта.
Мировият и човешкият пулс трябва да бъде един - без усилване и без отслабване. И мировата, и човешката радост трябва да бъде една. Да бъде Любов! "А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от всяка радост".
към текста >>
Мировият и човешкият
пулс
трябва да бъде един - без усилване и без отслабване.
А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от радостта. Любовта изключва всяка скръб. Над всяка скръб е тя." * * * Мировият пулс е пулсът на Любовта. Пулсът на човешкото сърце е пулсът на Любовта.
Мировият и човешкият
пулс
трябва да бъде един - без усилване и без отслабване.
И мировата, и човешката радост трябва да бъде една. Да бъде Любов! "А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от всяка радост". Тя е над радостта и над всяка скръб.
към текста >>
98.
МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто
пулс
е
пулсът
на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота.
Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората. Те бидоха освободени от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад! Те бидоха освободени от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности. Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита. Когато хората дойдат до обожествяването в природата.
Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто
пулс
е
пулсът
на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота.
Най-много ново в истински смисъл, обновително ново, има в днешната наука и техника. За голямо съжаление, обаче, хората на науката и техниката, си остават обикновени хорица в слабостите си. Затова и новото в тези области не е в състояние още да обнови света, да внесе нова струя на живот и нов смисъл за мир, хармония и братство. Необходими са мозъци с голямо проникновение, за да може зад научните и технически постижения, да се видят големите форми в проявата на Разума в природата. Например, радиотехниката разкри безпределни невидими светове.
към текста >>
99.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание
пулса
си.
Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот.
По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание
пулса
си.
Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието. Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила.
към текста >>
100.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тогава туй действува
импулсивно
.
Напр., ако той усеща един удар, възприема телесния усет, без в него да става какво и да е емоционално възбуждение. Тук физическото изпъква на първо място. Предаването пък на собствените чувства става с голяма жизненост, щом човек е развит в сили и способности. Напр., ако такъв човек иска да предаде някое весело чувствуване, той не изразява това само с движения. Цялата същност на този човек взима участие в изразяване на това весело чувствуване.
Тогава туй действува
импулсивно
.
Противоположно действува човек, който има носен мост отзад тесен , а отпред – широк (4). Такъв човек възприема душевни впечатления не само духовно, но и телесно. Също впечатления от телесно естество създават у този човек и духовни впечатления. Напр. храбростта способствува когато всички други качества необходими за това са на лице, един подобен човек да възприема всичко твърде жизнено, напрегнато Също и телесните впечатления събуждат в него бърже и силно съответни душевни възприятия. Едно приятелско ръкостискане не се възприема само повърхностно и външно, то бърже намира отзвук и в душата на човека.
към текста >>
НАГОРЕ