Търсене в текстове за 'Пулс'

Галилей Величков (1911-1985)

Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота.
Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера. Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят.
към текста >>

2. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи.
към текста >>

3. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот.
Който не е минал подготовката на Школата на Учителя, и голям музикант да е, мъчно може да разбере песните Му. Такива опитности сме имали много. Почти няма голям музикант по онова време в София, който да не е влизал в контакт с Учителя по различни поводи и по различни начини. Контактите можеха да се изразят по наивен човешки начин, незабелязани за другите, но това бяха контакти. Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса. Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя. Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин.
към текста >>

Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него.
Такива опитности сме имали много. Почти няма голям музикант по онова време в София, който да не е влизал в контакт с Учителя по различни поводи и по различни начини. Контактите можеха да се изразят по наивен човешки начин, незабелязани за другите, но това бяха контакти. Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса. Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя. Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им.
към текста >>

4. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури.
Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури. Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител. Великият Учител е организаторът, водителят на три клона - това са египетският клон, палестинският и богомилският клон. Каква е връзката между учениците на тези три школи от тези три клона? Връзката е тази, че те са резултат от Божествения план на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса.
Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури. Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител. Великият Учител е организаторът, водителят на три клона - това са египетският клон, палестинският и богомилският клон. Каква е връзката между учениците на тези три школи от тези три клона? Връзката е тази, че те са резултат от Божествения план на Всемирното Велико Бяло Братство. Великият Учител, който е управлявал тези три клона през векове и хилядолетия, е един и същ.
към текста >>

При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител.
Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури. Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител. Великият Учител е организаторът, водителят на три клона - това са египетският клон, палестинският и богомилският клон. Каква е връзката между учениците на тези три школи от тези три клона? Връзката е тази, че те са резултат от Божествения план на Всемирното Велико Бяло Братство. Великият Учител, който е управлявал тези три клона през векове и хилядолетия, е един и същ. Този Велик Учител е Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>

5. 3_68 Самозванецът

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне.
Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот. А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене. Моето Име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Равенство и братство - привилегии никому. Човек, който мижи, не е добър.
към текста >>

6. 5_06 Песните на Учителя

Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива.
Пеенето е свещенодействие, а ти кощунстваш! " Онзи се стресна и ме намрази - вече не му се пеело и свирело като работел, а като работел и пеел, времето му минавало по-бързо. Обяснение за невежи. Пеенето е акт на свещенодействие, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни. А всяка изпята от тебе песен никога не се повтаря вече. Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива. Химни на слънцето Тази песен е любимата ми песен. Защо ли? С тези химни, идващи от слънцето, аз слизам тук на земята, те ме довеждат тук, защото аз не съм тук; но с тях идвам тук. Те могат, тези химни, да ме извикат от слънцето като душа и да ме доведат тук на земята. Това е особено състояние.
към текста >>

7. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си.
"Последните дни на Учителя на земята" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят замина за Мърчаево с група приятели. Те се настаниха в дома на брат Темелко Темелков. Мнозина от нас бяха си наели частни квартири в селските къщи. Така направих и аз. Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си. Мислех си: защо я държи и прави всичко това? Дали има аритмия? Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам. След завръщането от евакуацията в Мърчаево на 3 декември, Учителят редовно държеше лекции и беседи. Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово.
към текста >>

8. 33. МАЛАРИЯТА

По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир.
Учителят бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.
към текста >>

9. 79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Макар че не идваше на беседи, но един вътрешен импулс го накара да направи първо скица на Учителя както е положен и после направи скици на ръцете Му без да го кара някой.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ Имаше един художник, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов. Той не идваше на беседи на Изгрева, но когато Учителят се помина и тялото Му бе изложено в салона, то Герасимов дойде на Изгрева, седна на стол пред тялото Му и започна да прави скици на тялото. Макар че не идваше на беседи, но един вътрешен импулс го накара да направи първо скица на Учителя както е положен и после направи скици на ръцете Му без да го кара някой. Тези скици на ръцете са чудесно изпълнение. Аз се учудвам как може художник да изпълни така добре, с такова майсторство да изрисува ръцете на Учителя. Голям художник беше. Бяха нарисувани с най-големи подробности. Всички гънки, венички, фибри бяха така дадени, че човек ахваше от почуда.
към текста >>

10. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява.
Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. По онова време сестра Мария изнасяше концерти самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София. Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната. Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява. А като почна да дружи с мен и с Жорж тя се укрепи. При Учителя дойде като готова музикантка. Тя завърши музикалната академия с хубав успех.
към текста >>

11. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Към 3 часа сутринта забелязахме, че пулсът на болния започна да отслабва и с д-р Дафина Сает решихме аз да слеза в града и да набавя сърдечно укрепващи лекарства.
Лично той му направи интервенозна инжекция с ултрасептил. След като д-р Фъртунов си отиде аз не се отделих от болния. Междувременно същата вечер дойде д-р Дафина Сает. За известно време там беше и д-р Людмил Тинтеров. Тази вечер в стаята на болния бяха Савка Керемидчиева, инженер Тодор Симеонов, Борис Николов и останахме да бдим над болния през нощта, без инж. Симеонов. Към 3 часа сутринта забелязахме, че пулсът на болния започна да отслабва и с д-р Дафина Сает решихме аз да слеза в града и да набавя сърдечно укрепващи лекарства. Всичко беше обаче напразно и към 6 часа сутринта болният Петър Константинов Дънов почина, на 27 декември 1944 г. 21 септември 1977 г. Декларатор: Д-р Борова (подпис) София Заверено от нотариус Василева 23.09.1977 г. с N14647 ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният д-р СТЕФАН СТАНЧЕВ КАДИЕВ, 80-годишен от гр. София, бул.
към текста >>

Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара.
влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти". Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове. Въпреки тежкото си състояние господин Дънов усмихнат, полушеговито ме запита: - Кое е първото задължение на лекаря? - и добави, „да вдъхне надежда в болния! Лечението било по-нататък поето от софийски лекари (д-р фортунов), за което повече нищо не зная.
към текста >>

12. 101. ЯБЪЛКАТА

Какво стана с дръвчето казва брата, не зная, но то се засили, като че някакъв импулс му се даде.
101. ЯБЪЛКАТА Когато Учителят пътуваше из България и полагаше основите на Братството, посети един брат, който имаше хубава ябълка в двора си. Дръвчето обаче беше нападнато от кръвна въшка. Братът казва: „Какво да правя? Какво не правих да го лекувам, не може да се премахне този паразит и сега съм решил да отсека ябълката." Учителят се поспря при дръвчето и казва: „Не го отсичай тази година, то ще работи за мене." Учителят хвана клонките на ябълката, разтърси ги и каза нещо на дръвчето. Какво стана с дръвчето казва брата, не зная, но то се засили, като че някакъв импулс му се даде. Въшките го оставиха и то се освободи от тях. Стана прекрасно дръвче и всяка година даваше плод преизобилно. Този брат е инженер Каишев, който по онова време живееше в Стара Загора. Каква привилегия е само да служиш Тому, Комуто трябва.
към текста >>

13. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище.
Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. На няколко пъти Школата се е отваряла в Европа.
към текста >>

В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество.
Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. На няколко пъти Школата се е отваряла в Европа. Но поради спорове между учениците се е затваряла.
към текста >>

14. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската).
Тази музика, която Учителят ни дава, има магическото свойство да организира силите на ума, сърцето, волята, душата и духа и да ги насочи към възходящо направление. Един ден музиката ще бъде молитвата на душата. 4. Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура.
към текста >>

Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение.
Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество.
към текста >>

Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя.
Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество.
към текста >>

Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството.
Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество.
към текста >>

Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение.
Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5.
към текста >>

Творческите импулси идват извън човешкото, извън тоя свят.
Човек понякога върши неща, които не всякога са потребни. Когато нашият пра-пра дядо е правил в пещерите разни изображения, това са били първите опити да се създаде изкуството. Историците никога няма да забравят цъфтящата елинска, култура, няма да забравят и усмивката на Ренесанса, който върна радостта на човека. Изкуството е една деятелност, която ни посочва величието на вековете. То е създадено за преобразяване на човека. Творческите импулси идват извън човешкото, извън тоя свят. Истинският творец вижда бъдещето. Изкуството е общочовешко. Музикалният гений слуша музиката в небесните сфери и я предава в нейната красота. Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието.
към текста >>

15. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
към текста >>

16. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка.
Вдъхновеният подем е несъизмерим. Неговата Виделина става наша виделина. Завесите на цели култури и философски наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността на формите, тяхното съдържание и техния смисъл. Изгрява нещо ново. Новото може да бъде незначимо, малко, и все пак - величествено. То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка. Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово. То прониква в дълбините на съзнанието, за да бъде израз на разумен живот тогава, когато му е времето. Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот. Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка.
към текста >>

17. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси.
Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието.
към текста >>

Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма.
Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника. Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването. Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма. Така, след всяка лекция, след всяка среща, след всеки разговор с УЧИТЕЛЯ ние навлизахме в света на реалността, където знанието е идентично с Истината. Наред с това взаимните ни връзки с УЧИТЕЛЯ прерастваха и ние неусетно навлизахме в Неговия вътрешен свят. Редица условности в нашето държане и обхода отпадаха и ние все повече се осмелявахме да разглеждаме твърде значимите въпроси. Случвало се е понякога да бъдем с Него за по-дълго време. Такива дни имахме на Изгрева, имахме и на планината.
към текста >>

Изчаквахме „паузата" и бързахме да си поотдъхнем, да си поспим, защото следваха нови мощни моменти на творчески импулси, които никой от нас не искаше да изпусне.
Случвало се е понякога да бъдем с Него за по-дълго време. Такива дни имахме на Изгрева, имахме и на планината. Дни без начало и без край. Наричахме ги дни - епохи... Разбира се, настъпваха моменти на умора. С нея се борехме както знаем и както можем. Изчаквахме „паузата" и бързахме да си поотдъхнем, да си поспим, защото следваха нови мощни моменти на творчески импулси, които никой от нас не искаше да изпусне. Но за нас - отмора значи няколко часово отспиване. А за Него - можеше да разкаже онзи, който имаше привилегията да бъде „дежурен". Често пъти Неговият „сън" бе обикновена „дрямка" на плетения стол, или походното легло. След това се зареждат интензивните часове на приеми, разговори, беседи - работа, която само Той можеше да извърши. Така въпроса за съня на УЧИТЕЛЯ зае своето място в моето съзнание и търсех изяснението му в онези основни линии, които са ми понятни.
към текста >>

18. ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ

Само пулсът ми напомняше за света на формите.
Малка пауза. Нов мотив в типичен източен стил озвуча. Унесен, слушах концерта, макар и неканен. Пак пауза. Тишина. Мир. Само пулсът ми напомняше за света на формите. Но и сърцето тупаше в пианисимо! Наново опитване на квинтите. Те звучаха чисто, прецизно. УЧИТЕЛЯТ запя в полуглас. Той пееше и свиреше.
към текста >>

19. 34. ЛУНЕН ХИМН

Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота.
Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер позакъснях на Изгрева. Бързах да се прибера. Нямах намерение да се спирам; и без туй Луната изпълняваше превъзходно своето „дежурство". Все пак наминах край салона, преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада!
към текста >>

20. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма.
към текста >>

21. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс.
Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По-заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца...чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек, с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството.
към текста >>

22. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Всички се оглеждат, оглеждат я, няма пулс, не диша, значи е умряла.
Минаха през големи изпитания и изпити. Всяка година се минаваше от клас в клас. А това бяха 22 години. Времето не бе малко за един човешки живот на земята. На един от съборите в Търново майката на Савка - Тереза Керемидчие-ва припада на земята и издъхва. Всички се оглеждат, оглеждат я, няма пулс, не диша, значи е умряла. Да, умряла е за всички наоколо. Съобщават на Учителя. Той идва и прави един кръг около нея и с пръчка начертава на земята също един такъв кръг и нарежда никой да не пристъпва кръга и никой да не се допира до нея. Оставя една сестра да я пази извън кръга. Учителят се връща при приятелите и си продължава работата.
към текста >>

23. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Те са свързани в чутовно единство с динамичните импулси на разумната природа.
За добрите и школувани музиканти, които свирят чисто и ритмично, горните две условия не са проблем за превъзмогване. Третият проблем, необходим за доброто изпълнение на Паневритмията е този за ТЕМПАТА - на отделните упражнения. Правилното разрешение на проблема не е нито в „спомена" на онези, които са играли или свирили, нито някакво преднамерено тълкуване. Изходна база на решението е: познаване отлично Паневритмията като музикални мотиви, свързани с пластична ритмика и богат духовен заряд. Музикалните мотиви са свежи и с ободрителни движения. Те са свързани в чутовно единство с динамичните импулси на разумната природа. А това е един мощен и основен стимул, втъкан в Паневритмията. Ученикът, занимаващ се с Паневритмията и всеки привърженик на нейната възможност за утринна ведрина, трябва добре да познава теоретичната постановка на тези, единствени по рода си „гимнастически упражнения". За правилното отношение изпълнителят, или играещият, трябва да имат музикално чувство, което подлежи на развитие. Пречка е за едните и за другите липсата на ритмичното чувство, което не се добива само в един живот. Не са подходящи за каквото и да било мнение за Паневритмията, особено за нейните ТЕМПА, нервните и припрени личности, както и техният противовес - флегматичните.
към текста >>

24. 6.08. КОТВАТА

Учителят следеше със зорко внимание всички прояви на своите ученици, мълчаливо давайки им открито огнени импулси във всички техни начинания.
Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж. Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава. Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се. За тези крупни индивидуалности - ученици на Учителя, ще се спрем по-специално през следващите глави. Учителят следеше със зорко внимание всички прояви на своите ученици, мълчаливо давайки им открито огнени импулси във всички техни начинания. Около тази академическа младеж, която беше центърът на обществото около Учителя, около който център започна да се развива братския живот. Интересно е да се отбележи, как беше привлечена към обществото една от най-красивите и талантливи български поетеси - Мара Белчева. Нейното запознаване с учението и с Учителя се извърши по един странен начин. В един летен ден, в ранна утрин, когато всички, които посещаваха Изгрева, се бяха разотишли, аз останах сам на поляната. Замислен, полегнах леко на тревата, с очи към тревата.
към текста >>

25. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Имаме приближаване към Космичното единство, където се чувства пулса на хармонията.
Виждах накъде я насочваше Учителят. А когато я насочваше към интелектуалните натури, аз усещах друго нещо. В мен силата Кундалини веднага се възвисяваше и активизираше и виждах как блокираха съзнанието ми в даден момент. После всичко протичаше по своя нормален ход. При хроматичната гама има едно уравновесяване между ума и сърцето. Имаме приближаване към Космичното единство, където се чувства пулса на хармонията. В момента тези неща идваха като откровение. Те съвпадаха с Неговите мисли. Това беше за мене свещенодействие. Не ги споделях с никого. Събуждаше най-дълбоките сили в мене.
към текста >>

26. 6.15. Космичната вълна на любовта

Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс.
Тя представляваше интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя. По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност. Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя.
към текста >>

Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Нов живот".
По това време Учителят беше недостъпен. Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя. Полето, в което се развиваше активната духовна деятелност, беше центрирана около Георги Марков, Магдалена Попова, Любомир Лулчев и мен. Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори. При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя. Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Нов живот". Към редактирането на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от средите на въздържателите и толстоистите! При тези разговори на Георги Марков и мен с Учителя непрекъснато настояваше да присъства и Магдалена, която излизаше от рамките на ежедневния живот и навлезе в областта, както я наричат на научен език - хиперестезия. Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от духовно - интимния досег с Учителя. В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност. Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на чистота и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество.
към текста >>

Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция.
Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието.
към текста >>

27. 6.16. Звездният свят

Тези мигове на съзерцание и откровение, непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят, ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа.
За мен специално, връзката, която направих между астрономията, или анатомията на звездния свят, астрологията, или физиологията на звездите с астросоциологичното схващане ми разкриха дълбоките творчески процеси в Битието. Започнах да виждам като откровение земния път около Слънцето и слънчевата спирала, като пътуващи светове в етера, които непрекъснато минават през космичните пристанища, по които остават хората или животните по тях и вземаха при себе си и съществата, които казваме, че се раждат. За мен звездното Небе се одухотвори, аз не виждах в разнобагрените слънца на Небето някакви тайнствено движещи се горящи точки, напротив, в техните срещи съзерцавах творческите процеси в Битието. Също така научих, че колкото са по-редки срещите между планетите, толкова по-големи са техните отражения в духовния, политическия и стопански живот на хората. Космичните и планетните цикли за мен бяха ключове, чрез които тълкувах развитието на историята. Тези мигове на съзерцание и откровение, непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят, ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа. Може би това беше най-голямата ми придобивка от дружбата ми с големия приятел Георги Марков. Всичките идеи, които Учителят очертаваше пред мене в разговорите си с Него - това бяха материалите за книгите, които аз трябваше да напиша. Всички тези проблеми аз съм ги разработил в един научен стил, за да бъдат те по-добре разбрани от човечеството. Тези идеи бяха по-късно вложени в книгата ми „Световна астросоциология", излезнала в Париж през май 1972 г. в една книжка около 250 страници, и то в момент, когато в България бяха инкриминирани книгите на Учителя и се правеха ежегодно обиски, и се унищожаваха книгите Му от комунистическите власти.
към текста >>

28. 6.19. Край на първото действие

Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там.
към текста >>

29. 6.24. Пред прага на мъдростта

Изобщо почувства се един голям интелектуален импулс в Братството.
Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността. През този период Учителят поръча един доста голям телескоп. Метеорологическата клетка, която беше построена в Котвата, се изпълни с много метеорологически уреди. Георги Радев започна да прави систематически наблюдения. Също постави се една библиотека „Водолей", от която излязоха доста книги по физиогномия, графология, типология и пр. Изобщо почувства се един голям интелектуален импулс в Братството. Списанието „Житно зърно" стана важен изразител чрез своите статии, в това направление. Академическата младеж, която беше се отдала почти във всички научни отрасли, се обедини в своите научни тежнения чрез списанието „Житно зърно". Този тон, който даде Учителят в този период упражни върху мен действително най-голямо влияние. След онзи епизод, който стана в салона на ул."Оборище"14 и след това бях остриган, в мен настъпи цяло ново прераждане. Първо аз напуснах Изгрева при един много интересен момент.
към текста >>

30. 6.27. Тесният път на ученика

Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
За мен университетът представляваше една врата, която ме въвеждаше в обществото. Аз влязох във връзка с много академични среди. Моят устрем, както към духовните проблеми, със същата сила се насочи и към социалните въпроси. В скоро време влязох във връзка с академичната младеж, започнах да посещавам различни семинари, реферати, в които взимах активно участие и винаги гледах непринудено, незабелязано да прокарвам нишките на моите идейни схващания. Всичко това вършех поради големия копнеж, новите идеали, които Учителят даваше на човечеството, новият мироглед, който изграждаше Учителят в своята школа, да може постепенно да открие един нов път и да могат индивидите, обществата, народите и човечеството да излязат от духовната безпътица и от хаоса на стопанската, политическата и културна криза. Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
към текста >>

31. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения.
За него Учителят не представляваше някаква личност, както стоеше в съзнанието на Михаил Иванов и Мара Граблашева, напротив, той виждаше в Учителя онази Божествена Мъдрост, в която е потопено цялото Битие. Тази интимна връзка с Космичната Мъдрост я създаваше изключително по пътя на смирението. Смирението е онова велико качество на ученика, което разтваря неговата душа за голямата светлина, която излиза от съществата на свръхсъзнанието. Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа. Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало. Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения. Много тънко и задълбочено наблюдавах Учителя, как работеше с тези реторти на съзнания, виждах Неговите усилия да свърже света на самосъзнанието, един свят, който вече се разлагаше, с обновителните струи на свръхсъзнанието. Общественият и културен живот като че ли в сегашното си развитие беше изминал своя път и Учителят трябваше да му даде друга ориентация. Светът на самосъзнанието боравеше с едно откъслечно знание. Това знание създаваше условия със своята статичност за събуждане гордостта в човека и онази алчност - всичко да използва за користни цели. Цялата западна култура беше потопена в света на самосъзнанието и се стимулираше от идеята за свръхчовека.
към текста >>

32. 6.34. Астрокосмична синтеза

Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство.
Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината.
към текста >>

33. 6.35. Mладежките събори

Може да се види в нея невероятен импулс, вдъхновение, грамаден заряд от енергия.
Един голям оригинал. С голяма енергия, с голям ентусиазъм и с голямо вдъхновение. Направи невъзможното. Под давлението на Учителя, тя, като частна ученичка, завърши средното си образование, а след това завърши и висше образование. Завърши педагогика и стана учителка. Може да се види в нея невероятен импулс, вдъхновение, грамаден заряд от енергия. Бе една от любимките на Учителя. Винаги усмихната, винаги ентусиазирана, винаги готова и борчески настроена. Беше поетеса и написа много стихотворения. П. Русев. Той беше излезнал от протестантските среди и беше дошъл в братството.
към текста >>

Не се чувстваше в неговата мисъл пулсът от Словото на Учителя, затова аз доста критично се отнасях към него.
Той искаше да играе голяма роля. Беше есперантист, ходеше по конгреси. Нямаше някаква ясна концепция за Учението. Той искаше Учението да се облече в някаква дреха и да го изнесе на външния свят. Минаваше като особняк. Не се чувстваше в неговата мисъл пулсът от Словото на Учителя, затова аз доста критично се отнасях към него. В последните си години, с още някои негови съвременници, той правеше опити пред властите - комунистите, да ни регистрират някъде и да ни дадат условия отново за братски живот. Но нищо не стана. А защо? Защото се сбъднаха неговите думи, които лично д-р Стефан Кадиев бе изнесъл в своя реферат на V Младежки събор, 1927 г. „Ние, Учението и живота".
към текста >>

34. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Беседите на Учителя са свързани с числата на дните, със зодиите на месеците, с Космичните пулсации на годините.
Това споделям, за да видите как великият Мъдрец може да оперира чрез съзнанието на хората. Учителят, чрез Своите беседи, които вървяха в унисон с Космичните течения вътре в Живата Разумна Природа, представляваха съкровищницата, в която се криеха семената на новите идеи, които ще легнат при изграждането на Новата култура и на новата раса. За да се разберат Неговите беседи, потребно е сърцето на мистика, умът на окултиста и непобедимата воля на Великия реформатор. Тук само ще загатнем за скритата страна на Словото на Учителя. Беседите, погледнати през критичния студен поглед на учения, като че представляват нещо несвързано, алогично, но за погледа на Посветения, тези беседи са отражение на онези три Космични вълни, за които говорихме по-горе. Беседите на Учителя са свързани с числата на дните, със зодиите на месеците, с Космичните пулсации на годините. Те хронологически вървят в три гами: мажорна, минорна и хроматична, или, от гледище на съвременната моделна физика, следват трите течения, чиито символи са числата, първото -електричното, или мъжкото начало, второто - магнетичното, или женското начало и третото - неутралното, или обединяващо начало. Тези три течения непрестанно се редуват чрез дните, чрез седмиците, чрез сезоните и чрез годините. Тази наука за цикличността е много древна, но в светлината на новите научни постижения, тя постепенно ще разбули своите тайни, където се крият ключовете на силите на природата. Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството. Пламтящите точки, които всяка нощ блестят тайнствено в дълбочината на Небето, погледът на новия човек на шестата раса ще ги вижда като големи същества, които непрекъснато изпращат своите любвеобилни, мисловни енергии към нашата малка планета.
към текста >>

35. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух.
Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори. Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и културен живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество". Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето естество. За мен този разговор беше някакво откровение. Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г.
към текста >>

Този момент никога няма да забравя, когато Учителят ми даде импулс да напиша тази книга.
Учителят ми го-вори за двете Общества на народите. Първото бе „Общество на народите" и второто бе „Общество на обединените нации", а третото общество, което ще дойде е „Общество на Новото човечество". Учителят ми даде подтик да напиша тази книга. Действително след това редакцията, която отпечата книгата каза, че това е едно послание към отруденото човечество. Разбра по дух, че това е Послание. Този момент никога няма да забравя, когато Учителят ми даде импулс да напиша тази книга. След разговора мълком тръгнахме, понеже слънцето беше залязло. Той ме извика горе в Неговата спалня, каза ми да се кача най-горе в стъклената тераса и да донеса Неговия балтон. След това ме накара да съблека моя балтон, който беше красиво изработен във Варшава, да го закача на тавана и да облека Неговия. С една усмивка и със следната фраза ме изпрати: „Върви сега, духовете не ще те познават". Наистина извърши се цяло чудо - на другия ден бях назначен шеф на личния състав на едно от министерствата.
към текста >>

36. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Този именно акорд, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят.
Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля. Този именно акорд, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят. Тази висша хармония, която лъха от Учителя в тези три действия в Неговата Школа, чрез тези три Космични вълни на Любовта, Мъдростта и Истината идват да възстановят както в индивида, така и в народа, да изправят малкия кармичен равностранен триъгълник, както и общочовешкия равностранен триъгълник, да зазвучат в хармонията на равностранния Космичен триъгълник на Учителя. Тези велики проблеми на бъдещето ще бъдат разработени чрез новата раса в астрокосмичната синтеза. Новата епоха е вече зачената, тя расте в утробата на времето и наближава момента, когато човечеството ще излезе от тъмния период на Кали Юга, за да влезе в новата култура на Синовете Божии. Старият свят, със своите противоречия, с всичките си свои заблуждения, с всичките си кървави насилия ще бъде тор, чрез който ще се наторят идейните семена на новата култура. Сега в Невидимия свят се приготовляват душите, които ще слязат тук на земята и ще бъдат истинските работници за изграждането на тази култура, от която ще се създаде новата раса - расата на учениците.
към текста >>

37. 6.72. ТОДОР СТОИМЕНОВ

Тази среща ми даде голям импулс да напиша след време книга за тези три вида съзнания.
Само три вида съзнания ще останат: 1. Слънчевите деви. 2. Синовете на Мъдростта и 3. Великите Души на Истината." Това се втълпи в съзнанието ми. Хората в бъдеще ще живеят в един друг свят, в една нова светлина и нов свят ще се построи. Тази среща ми даде голям импулс да напиша след време книга за тези три вида съзнания. Стоименов беше чиновник в дружество „Сингер". Беше като княз - с добра обхода и хубаво се обличаше. Беше слаб, а най-много обичаше да гледа борбите. Едната му ръка не беше много в ред. Скромен в живота си, но същевременно беше много амбициозен.
към текста >>

38. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

От страна на младите сестри, ученички искам към младите братя туй уважение, да бъдете толкова нежни, толкова деликатни, да имате импулс и благороден стремеж в тяхните души.
Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра при вас, една сестра или една ученичка, вие трябва да я пазите, да я пазите, тъй както своето око, разбирате ли? Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй деликатни към вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец, да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. От страна на младите сестри, ученички искам към младите братя туй уважение, да бъдете толкова нежни, толкова деликатни, да имате импулс и благороден стремеж в тяхните души. Във вас няма да има лицемерие, очите си няма да снемате бързо, то е на черното братство. Погледнеш брата си, ще му кажеш: „Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода". В моето присъствие искам да бъдете свободни. В моето присъствие искам да се ползвате от моята светлина, искам да бъдете свободни. И после очите ви няма да играят, ще знаете, че когато аз ви гледам ни най-малко нямам намерение да ви обискирам.
към текста >>

39. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

„Учителю, и да ми дава един силен импулс да жертвувам и да работя, а защо това нямам в момента?
Човек служи за пример без да иска. Пък някой път служи и за съблазън. Искам вие да бъдете силни ученици, та да показвате и на другите как да решават задачите". „Учителю, аз искам любовта си да я чувствам вътрешно? " „Това ти трябва". „Учителю, и да ми дава един силен импулс да жертвувам и да работя, а защо това нямам в момента? " „Защото си още много малка. На една годинка си. Не можеш да чувстваш още така силно."
към текста >>

40. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

После щурчето подскочи, скочи на земята и изцвърча по особен начин и играта отново започва по същия начин - щурчето не се плаши, а все повече се импулсира, увлича се и все повече му се играе на тази игра.
Ние се разминахме с тях или те не дойдоха. А защо това стана така? Вие ще си отговорите след като прочетете всички мои разкази. Един път виждам Учителят клекнал на поляната на Изгрева и с една тревичка разиграва едно щурче. То не се плаши, ама и то се върти около тревичката, хваща се за нея, после Учителят повдигне тревичката и го разходи леко в кръг, после я вдигне леко във въздуха и отново направи с нея кръг. После щурчето подскочи, скочи на земята и изцвърча по особен начин и играта отново започва по същия начин - щурчето не се плаши, а все повече се импулсира, увлича се и все повече му се играе на тази игра. Учителят се беше така увлякъл в това свое занимание, че друго нищо не го интересуваше, а само увличащата игра с щурчето. А то от време на време като скочеше на земята се обаждаше и изсвирваше нещо за секунди и играта пак започваше. Какви състояния изпитваше това щурче, не зная - но така подскачаше, както онези възрастни братя в салона, но по полета му виждах, че бе в такова състояние, в което и аз бях, когато се бях сляла с природата и с Бога. Но неговият стремеж бе в присъствието на Учителя и аз не исках да си отивам, но не исках да прекъсвам и играта. Тук видях как се обединяват тези състояния от Божественото в едно цяло, независимо от къде идваха те и през къде минаваха, стига някой да ги възприеме като такива.
към текста >>

41. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Аз продължавах да свиря, но повече механически и се осланях на онова, което бях изработила като техника, но вътрешният ми импулс и талант изчезна.
Та майка ми ме разнасяше от познати на познати, за да свиря на техните събирания. А когато идваха у дома, казваха ми: „За вас сме дошли". Но тогава имах голямо вдъхновение като малка, а също и като ученичка и този изблик на музикална енергия по-късно изведнъж ми се отне, когато станах девойка. Направо се отсече от вътре. Бях много смутена и не разбирах как може това да стане, как може преди да го има това вдъхновение, а сега да го няма. Аз продължавах да свиря, но повече механически и се осланях на онова, което бях изработила като техника, но вътрешният ми импулс и талант изчезна. Бях току що се запознала с Учителя, отивам смутена и го питам: „Ще ми се върне ли това, което ми се отне? " Аз не му обясних какво ми се е отнело, но той разбра веднага защо съм отишла, а пък аз от своя страна не исках да му губя времето и да му разказвам цялото си състояние, след като музикалната вълна и вдъхновение у мен беше изчезнала. Учителят ми каза: „Ще се върне". „Кога? " „След време. По-късно ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Като влезнах в Школата на Учителя, влезнах в друго русло.
към текста >>

42. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

Имаше редки случаи, когато някои тръгваха сами на събора подтиквани от един вътрешен импулс.
Някои от тях си пътуваха с официални костюми, но си носеха и бели дрехи за събора. На някои от снимките по съборите ще видите как те са облечени по най-различен начин. Братята са строго официални с костюм и връзки, някои от сестрите са с официални рокли, а пък други са с обикновени бели рокли. Имаше пъстрота във всичко.Тук нямаше много заможни и богати хора, те бяха малцина, а другите едвам успяваха да си платят пътните, но затова пък откликваха на този вътрешен духовен подем. В тези години Учителят поименно и по списък съобщаваше на онези, които са извикани на събора. Имаше редки случаи, когато някои тръгваха сами на събора подтиквани от един вътрешен импулс. На гарата в Търново имаше дежурни братя, които посрещаха и завеждаха групите направо в лозето, където бе направен лагер с палатки. Някои отсядаха в града при роднини, но организацията бе изрядна. Онова чувство за общност, всеотдайност се преливаше в един общ подем и тук личността се сливаше с безкрайността. Тук имахме усещането, че всичко се движи по един особен начин направлявано от едно и също място, а това беше не само присъствието на Учителя, но и самата обстановка около него предразполагаше за едно такова състояние. Тук се движеха с усмихнати лица готови да услужат всекиму като откликваха на онази изява на духа за стремежа му за обединение на мнозинството чрез Словото, което излизаше от Учителя.
към текста >>

43. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Но аз знам, че Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне.
Те дори се скараха и се сбиха за нея. Тя ли се завъртя около тях, те ли се завъртяха около нея, не можах да разбера. Но те обичаха да примамват някои от младите, за да им „гледат" понеже са ясновидци. Във връзка с това Учителят каза: „А такива, при които ходят момичета да им гадаят не са за мен. Моето име ще им служи като уловка, като един ключ, с който ще си отключат, за да оберат човека и след това ще си отминат и ще отнесат заграбеното. Но аз знам, че Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга. Те са крадци, а крадеца не иде освен да открадне, да заколи и да погуби". Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита.
към текста >>

44. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното.
към текста >>

45. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

То е хубаво докато вие представлявате за него импулс инак може да се получат други чувства и ще стане лошо.
Защо той бе обречен на забрава докато тук навсякъде беше пълно с народ, имаше много младежи, които се надпреварваха кой как да услужи на някой възрастен брат или сестра. Но тук при него беше друго, той се бе опитал да коригира Божественото и сега трябваше да си изплати прегрешението докрай. Навремето той се бе оженил и имаше две деца - син и дъщеря. И жена му, и децата му се поминаха преди него и той остана сам. В първите години Учителят каза за него: „Той вижда, че ти и Паша работите повече върху себе си и сте го изпреварили и тази мисъл го потиква да работи. То е хубаво докато вие представлявате за него импулс инак може да се получат други чувства и ще стане лошо. На него му трябва вдъхновение да работи. Той има някои красиви черти, които като развие може да бъде полезен". На 10 юли 1917 г. той написва и издава една малка брошура за защита на Учителя озаглавена „Не съдете" като отговаря на нападките публикувани в поредица статии от Д. Ласков излезнали в „Църковен вестник".
към текста >>

46. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа.
Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано: В света трябва новото. Новото, което очакват младите е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък.
към текста >>

Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов.
Или другояче казано: В света трябва новото. Новото, което очакват младите е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички.
към текста >>

47. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа.
Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано: В света трябва новото. Новото, което очакват младите е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък.
към текста >>

Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов.
Или другояче казано: В света трябва новото. Новото, което очакват младите е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички.
към текста >>

48. 14. ШКОЛАТА И БРАКЪТ

Ние сме за: всеки да следва своя вътрешен импулс.
Една мома иска да се жени, за да се осигури, че мъжът й ще се грижи за нея, а не след дълго той умира, а тя остава да се грижи не само за себе си, но и за двете си деца, които има." „Женитбата не осигурява човека. Има много, много примери в живота." На една сестра Учителят е казал: „За женената жена се грижи мъжът й, а за неженената - Бог." Въпросът за жененето и нежененето е много дълбок и всестранен. И важен.Много важен. Той трябва да се разглежда от учените и духовните хора и да се даде на хората една светлина, с която да си служат и да се избягват много ненужни страдания и нещастия. Моята задача не е да го разглеждам всестранно този въпрос, но да кажа на тези, които мислят, че ние, че Учителят сме против женитбата, не е вярно. Ние сме за: всеки да следва своя вътрешен импулс. Иска ли да се жени, да се жени, не иска ли, да не го насилваме, а да го оставим свободен, но ожени ли се или не, всичко да става за слава Божия и за доброто и благото на всички около него. Колко глупави и нередни женитби стават, които са донесли толкова страдания на поколенията. Колко души са искали да не се женят и под давлението на родители и на обществото са се оженили и са били истински нещастници, а мнозина са умирали и млади. Векове хората се женят. Имат богат опит от женитбата.
към текста >>

49. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

Аз се носех чрез някакъв друг вътрешен живот над условията, над всичко и над всички благодарение на светлината, импулсите и вдъхновението, които получавах от беседите и Учителя.
Те много се зарадваха на милите гостенки, а аз скришом се зарадвах на Великия Промисъл, разбрах,че тези жени бяха изпратени зарад мене - малката и незначителна Учителю от Каменна река и още по-малката и страхлива окултна ученичка, която си отива със свито сърце и мисли как ще пътува сама. Благодарих, благодарих със сълзи на очи за голямата грижа и най-вече за това, че ми показаха очевидно ето как се е нареждало и досега, как Учителят е бил винаги буден и е бдял над нас и ни се е притичвал на помощ по неизвестни нам начини и пътища. Благословен! ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от културен център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения. Тук аз при най-оскъдни, най-сурови външни условия за живот се научих да обичам живота и хората. Но аз не живеех при тези условия, аз едвам стъпвах на земята. Аз се носех чрез някакъв друг вътрешен живот над условията, над всичко и над всички благодарение на светлината, импулсите и вдъхновението, които получавах от беседите и Учителя. Аз станах за селото и лекар, и шивач, и плетач, и темописец, и художник, и акушер, и какво ли не, и какво ли не. Най-после, когато почина едно от децата на хазайката, а нямаше свещеник в селото да го опее станах и поп. Хазайката ми беше попска дъщеря и не искаше да погребе детето си без поп и ме помоли да му прочета някоя молитва и нещо от Евангелието. Аз скърбях и се радвах с всичките в селото. Техните радости и скърби станаха и мои.
към текста >>

50. 51. ТРЕСКАТА

Като си отидох в палатката почувствувах лекота и импулс да почна да се приготовлявам и аз за Рила.
„Ами, че от как съм си дошла ме тресе и не ми минава. В такова състояние не ми се отива на Рила." Той се усмихна и каза: „От де знаеш, че на Рила ще те тресе? Пък ако те тресе, ще накараш този, 68 който те тресе да носи камъни". Аз не останах много доволна от отговора и станах да си вървя. Той ми подаде ръката си мълчаливо, но с една тънка усмивка. Като си отидох в палатката почувствувах лекота и импулс да почна да се приготовлявам и аз за Рила. На другият ден прибирам багаж и чакам да ме втресе. Не ме втресе. На следващият ден също. Не се повтори треската и на Рила. Не стана нужда да нося камъни.
към текста >>

51. 79. В МЪРЧАЕВО

Държеше лявата ръка с дясната, като че опитва пулса си, или като че я подкрепя.
Ще търсим разгадката на този символ във времето - в по-далечното бъдеще. Тогава много не ни интересуваше. Затова, може би, никой не попита нищо. Ние не се интересувахме много от политика. Нас ни занимаваше сега въпросът: защо Учителят е слабичък и винаги си държи ръцете сключени, нещо, което досега не бяхме видели да прави. Държеше лявата ръка с дясната, като че опитва пулса си, или като че я подкрепя. Какво става с Учителя, се питах?. Защо е толкова слаб? Защо е тъй тъжен и замислен? Защо понякога ми се струва, че не е Той? Тъй далечен и чужд!
към текста >>

52. 21. ЧОВЕКЪТ, ПРИГОДЕН ЗА 2000 МЕТРА ВИСОЧИНА

Цанка Екимова

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Имаше моменти, когато пулсът ми ставаше много бърз, беше неправилен, прескачаше сърцето ми, туптеше, учестяваше се и стигаше до 190 удара в една минута.
21. ЧОВЕКЪТ, ПРИГОДЕН ЗА 2000 МЕТРА ВИСОЧИНА От големите психически сътресения, през които преминавах в семейството на мъжа ми, от големите разочарования от дом, семейство и съпруг, от непрекъснатите борби за отстояване на глътка въздух на свобода, както и непрекъснатото унижение, на което бях подложена на Изгрева от съпругата на брат ми Борис, аз не издържах и се разболях. Наруши ми се ритъма на сърдечната дейност. Имаше моменти, когато пулсът ми ставаше много бърз, беше неправилен, прескачаше сърцето ми, туптеше, учестяваше се и стигаше до 190 удара в една минута. Тогава кръвта ми нахлуваше в главата, цялата посинявах и се разтрепервах. Лекарите в Габрово ми наредиха веднага да замина в София. Този път мъжът ми се уплаши и реши да ме придружи. Щом стигнахме аз веднага отидох при Учителя. Той ме прие без бавене, даде ми един кристал, объл и голям като яйце и ми нареди да го стискам с едната си ръка.
към текста >>

53. 2. ДА НЕ СЕ БОИШ

Това са първи начални импулси, които не утихват, а се разпалват и усещаш, че в душата ти нещо става.
След беседата отидох и целунах ръка на Учителя и благодарих, но се вълнувах много. Не знаех дали ще бъда приета от Учителя и по време на цялата беседа това си мислих, дали ще бъда приета. Но Той завърши беседата си така: „Всички, които сте тук ще бъдете приети". И така отговори на моята мисъл, дали ще бъда включена. Каза го три пъти под ред. Това са първи начални импулси, които не утихват, а се разпалват и усещаш, че в душата ти нещо става. Но аз имах своите противоречия, защото съпругът ми Симеон бе още в църквата и той бе дякон. На тези конфликтни въпроси в мен винаги ми се даваха отговори и то в положителна насока. Идваха отвътре. Поставях необикновени въпроси пред себе си и дори неразрешими, но отговорите идваха отвътре с положителното им разрешаване. Разрешението идваше отвътре в мене и аз се чудех от къде идва именно това разрешение.
към текста >>

54. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Марийка Великова Марашлиева

То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате.
Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя, както и волята на Бога е да живеете добре, разумно." (стр. 7) „Тази сутрин, за пример, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? - Всички заедно направихте една колективна молитва, и ви се отговори - освободиха ви. Красиво, хубаво е това нещо. То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате. Това са методи, които трябва да усвоите. На вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате. Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек." (стр. 33) През 1927 г. Съборът бе свободен и организиран.
към текста >>

55. 6. ЛЮБИМИ ХОРА

Нямаше го оня брат, който ни импулсираше и внасяше живот в нашето русенско братско семейство.
Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше да прилага всичко, което Учителят дава в беседите си, да го изпълни и спази. Ние пеехме и свирехме с него, изпълнявахме наряди и се стремяхме да съградим нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато той напусна Русе и дойде в София ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го оня брат, който ни импулсираше и внасяше живот в нашето русенско братско семейство. След 1947 г. сладкарницата на братя Филипови бе национализирана. Те не можеха частно да работят. Брат Петър влезе на работа в администрацията на „Хоремаг", а брат му Ною - в сладкарската работилница на „Промкомбината". Най-малкия брат Илия, който пееше хубаво, влезе като хорист в русенската опера.
към текста >>

56. 26. Вратите при Паневритмията

Драган Петков

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Това означаваше, че идеите на Учителя трябваше да пулсират и да излезнат от центъра и от кръга и да се разпространят по целия свят.
Това е моя опитност. Паневритмията е жива и тя се играе едновременно и долу на земята, и в Духовния свят. По време на Паневритмията започвахме да играем в по-малък кръг, като пазехме да няма врати и порти между нас, т.е. да има еднакво разстояние помежду ни. После Учителят даваше задача да се увеличава диаметъра на кръга постепенно. Това означаваше, че идеите на Учителя трябваше да пулсират и да излезнат от центъра и от кръга и да се разпространят по целия свят. Това означава, че центъра на живота пулсира и ритмично изпраща вълни на хармония в света. Ето това беше един метод на работа на Учителя за разпространението на Неговите идеи. Затова ще намерите в Словото Му един израз: „Моето Слово се разпространява във въздуха. Има същества, които Го поемат и веднага Го разпространяват. Божествените Идеи се разпространяват по такъв начин“.
към текста >>

Това означава, че центъра на живота пулсира и ритмично изпраща вълни на хармония в света.
Паневритмията е жива и тя се играе едновременно и долу на земята, и в Духовния свят. По време на Паневритмията започвахме да играем в по-малък кръг, като пазехме да няма врати и порти между нас, т.е. да има еднакво разстояние помежду ни. После Учителят даваше задача да се увеличава диаметъра на кръга постепенно. Това означаваше, че идеите на Учителя трябваше да пулсират и да излезнат от центъра и от кръга и да се разпространят по целия свят. Това означава, че центъра на живота пулсира и ритмично изпраща вълни на хармония в света. Ето това беше един метод на работа на Учителя за разпространението на Неговите идеи. Затова ще намерите в Словото Му един израз: „Моето Слово се разпространява във въздуха. Има същества, които Го поемат и веднага Го разпространяват. Божествените Идеи се разпространяват по такъв начин“. Затова Учителят казваше, че Новото Учение ще дойде отвътре в хората като първо ще възприемат тези идеи като свои и като собствени ще ги реализират.
към текста >>

57. 9. Конят при Диана Бад

Може само с присъствието Си, може само с някакви указания, може с нещо друго, но той е бил там и е давал импулс и тон на работата на приятелите.
И нашите приятели започват да работят, за да се направи тая чешмичка. Между тях е и бай Иван. Един ден, от всички, които до тогава са вземали участие в работата никой не е отишъл. Отива да работи само бай Иван. А Учителят, знам от бай Иван, винаги когато е имало общо мероприятие, Той е бил там. Може само с присъствието Си, може само с някакви указания, може с нещо друго, но той е бил там и е давал импулс и тон на работата на приятелите. И бай Иван разказваше, че винаги когато Той е там, просто не се забелязва колко лесно и колко приятно се свършва цялата работа. И така тоя ден бай Иван само работи и Учителят верен на принципа, който има, макар и един там да работи Той е там и присъства на работата. Става вече привечер и Учителят вика на бай Иван: „Ами трябва да привършваш вече и да си ходим“. Но като казал това и не щеш ли идва един наш приятел, на който аз не му знам името. Последният започва да приказва с Учителя.
към текста >>

58. 11. Неполученото писмо

Стефка Няголова

Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот.
За Него нямаше нищо скрито под слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни граничещи със смъртта и на възкресението. Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше.
към текста >>

59. 1. На път за търсене на Учител

Анина Бертоли

Вътрешен импулс е имал.
В: Аз чух, че той тръгнал да търси Христа, да търси Учител. А: Да търси Учител. В: Той фактически имал вътрешен подтик. А: Подтик, разбира се. Да тръгне за Индия така трябва да имаш вътре в себе си нещо, което да те кара. Вътрешен импулс е имал. Стигнал в Цариград, свършили му се парите, отишъл на един площад такъв, на който предлагат работа и работници, които търсят работа или пък предприемачи, които търсят работници и един важен човек минавал от човек на човек и питал ти какво правиш, ти какво правиш и като стигнал до баща ми попитал: „Ти какъв си? “ „Италианец.“ „Какво правиш? “ „Аз работя венецианска мозайка.“ „О-о-о, от Бога си ми изпратен. Строя черква и ми трябва точно такъв човек, да ми прави иконите и картините с мозайка.“ А баща ми това е завършил в Италия. И там работи, на времето се плащаше със злато монети, големи златни.
към текста >>

60. Съдържание

Животът пулсира 87.
Обикнах живота 82. Целунах ръката 83. Гласът на Бого-човека 84. За Него бе казано 85. Земята опасват 86. Животът пулсира 87. Хиляда и триста 88. Духът на съзиданието. Бележки на редактора на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев ДИМИТЪР ГРИВА – (30.ХI.1914 г., гр. Нова Загора-24.II.1994 г.) 1. Коренът на рода 2.
към текста >>

Чух пулса 75.
Подаръци 70. Неканеният гост 71. Отговорът 72. Орисията 73. Обичен и скъп 74. Чух пулса 75. Пролетното равноденствие – вечно благоденствие 76. Стихове на Димитрина Антонова 77. Молитвените събрания и бомбардировките 78. Братска учителска среща, състояла се на 13 и 14.VIII.1945 г. на Изгрева 79.
към текста >>

61. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Днес ми дава още повече импулс и сили да вървя по неравния терен в живота и аз нямам друг израз на благодарност освен тази, да я отразя и разумно използувам в живота си.
Аз срещнах Учителя и тази среща бе предопределена и тази среща бе съдбовна и определи по-нататък насоката и характера на живота ми. Един период от 22 години наричам аз "Светли години от моя живот". Не че преди тях съм живяла в тъмнина и безсмислие, или след тях не видях повече светлина в живота си. Съвсем не! Светлината, която озари живота ми през тия 22 години не е угаснала и днес ме огрява, стопля и въодушевява. Днес ми дава още повече импулс и сили да вървя по неравния терен в живота и аз нямам друг израз на благодарност освен тази, да я отразя и разумно използувам в живота си. С видимо сдържано вълнение аз си нареждах куфара и на 18^11.1922 г. пристигнах в Търново. Отседнах при една колежка и на сутринта помолих да ме упътят към читалището, където знаех, че ще се открие събора. На л.ав-густ - Преображение, 1922 г. в старопрестолния гр.
към текста >>

62. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Никой като Него не умееше да слиза тъй естествено до нивото на всеки човек, да вниква в него, да види какво го вълнува и най-главното: да му помогне, да му даде импулс, да раздвижи скритите у него сили.
И външно и вътрешно Учителят беше нещо завършено, цялостно, изградено напълно. Ако Той изискваше ние да постигнем това, колко повече Той го притежаваше в голяма мяра. Един образец неповторим на външен и вътрешен финес и съвършенство. У Него беше видимо покритието между живота Му, постъпките Му и онова, което проповядваше. Иначе как би могъл да изисква от нас искреност, правдивост? Никой като Него не умееше да слиза тъй естествено до нивото на всеки човек, да вниква в него, да види какво го вълнува и най-главното: да му помогне, да му даде импулс, да раздвижи скритите у него сили. Тъй естествено Той четеше човешките аури! И никой като Него не познаваше и не живееше в Любовта, тази най-висша сила, от която изтича животът. "Любовта към Бога", посочи Той и остави като девиз, като бъдеще верую на човечеството. А всички ние бяхме дошли при Него от света със стари възгледи и най-често без правилна ориентация по големите въпроси на живота. Да ориентира, да насочи и да хармонизира, да примири тия хора с Бога, та това е била огромна и трудна задача.
към текста >>

63. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Когато ги посаждаха в земята бе ранна пролет, слънце, радост, небето се синееше спокойно и равен беше пулсът на живота. 2.
Оазиса ни сочеха мнозина и казваха: "Да, Изгрева е рай", където слънчевата мъдрост е храна а любовта - вода кристална. 7. От туй, което беше и отмина остана само светъл спомен, залезе слънцето и в здрача хладен тъгата ръми в тихи сълзи. 8. Към таз земя на Изгрева посягат днес много ръце настървени, разкъсват я, заграбват и разравят, а людете далеч прогонват. 9. Ще отнесат те Изгрева в душите, не се обсебва светлината, и като слънчеви лъчи ще будят готови пъпчици да цъфнат. 10. Ще отнесат те семена, ще пръснат, навред където обич грее, а Изгрева ще бъде светло знаме на любовта и братството в света. 1. Когато ги посаждаха в земята бе ранна пролет, слънце, радост, небето се синееше спокойно и равен беше пулсът на живота. 2. Грижливите ръце на градинаря заботеха с любов усърдно, а две очи замислени, дълбоки, присъствие велико бяха. 3. И всички те черешови фиданки разлистиха се неусетно, струеше от един балкон наблизо за тях любовна, топла мисъл. 4. фиданките отдавна са дървета, от плод обилен, сочен, всяка пролет короните им розовеят, но чужди ръце ги обират. 5. Заграбиха ги тъй, без правда, милост, и не едно сърце простена глухо, то жертва ли, насилие ли бе? съдете, огорчени братя!
към текста >>

64. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

Очите ми гледат, краката пристъпват полека, полека по скъпия път; сърцето пулсира, вълнува се, бие, а хората чакат там горе с Любов. 8.
Учителят благи и Той тук при тях е, по цял ден работи, по цял ден твори и радва очите на всичките тука, и радва сърцата, окриля ги Той. 3. Отломките стават по-леки, без тежест, редим ги грижливо, запълняме с пръст, да могат конете по-леко да качват тоз стръмен и труден, невъзможен път. 4. Без техните сили не можем ний тука, без техните сили не можем храна, не можем изнесе завивките топли, сънят ни които превръщат в мечта. 5. Проправен е пътят и кончета носят храна и завивки, и хора дори -по-възрастни, слаби или пък децата, които са близо, тъй близо при нас. 6. Очите ми гледат и милват тук всичко познато и мило, преценно за мен, и спомени живи, красиви картини вълнуващи, силни и пълни със чар. 7. Очите ми гледат, краката пристъпват полека, полека по скъпия път; сърцето пулсира, вълнува се, бие, а хората чакат там горе с Любов. 8. С Христинка се първо ръкувах любезно, за мен непозната, но нежна сестра, която с усмивка тъй блага погледна, че бликнаха сълзи, не могат да спрат. 9. Подаде ми после брат Стефан ръката бе тръгнал за в помощ на следния брат, тъй морен и който не можеше никак с товарът си тежък да дойде до тук. 10. А тук на скалата сестра Славка чака. Посрещна ни мило и радостно тя. Сърдечно ръката подаде Мария, Катя ми махна с ръка отдалеч. 11.Любов!
към текста >>

65. 83. ЦЕЛУНАХ РЪКА

Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен, умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно.
Ти искаше знание, богато и чудно, лъчезарно, светло на мен да откриеш. Ти искаше обич там топла и мила, трептяща и нежна в душа ми да влееш. Стоях аз и гледах. Съзерцавах тайно прекрасния образ насъщ и всевластен. Душата ми тайно се пълнеше с бисер, хармония вечна, със песен и вяра. Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен, умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно. Потръгна, поспре и погледна ме светло. Теб аз се усмихнах тъй наивно детски, потънах у Тебе, о, Вечност прекрасна, велика и пълна със знание, Мъдрост, закони пречудни, и верни и точни, отмерени, вечни и силни и властни, и в обич, и в милост, и благост, прекрасни и топли, и мили, и нежни. Утеха какво е разбрах и видях аз Великия Космос и себе си в него, пътуваща в светъл път, точен от Тебе от века и за века, посочен със обич, и учеща смело и светло, и точно, и тайно за мене, Учителю благи, и Знание, Мъдрост, събираща зрачно със грешки, без грешки, за бъдеще вечно. И обич разбрах какво е тогава. Как струйна тя тихо и тайно в сърцето.
към текста >>

66. 87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА

87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА 1.
87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА 1. Елате, о, хора, о, братя, елате! в редиците нови и светли, добри, в редиците мощни и силни, и крепки -животът пулсира със пулсът един. 2. Редиците нови и светли, и силни навсякъде сеят любов и живот, прекрасен и хубав, и тъй лъчезарен, навсякъде светят, навсякъде са. 3. Земята те нова желаят да стане, земята да влезе в красивия ден, красивият, светъл тя път да поеме, от века за нея там определен. 4. И пулсът единен, един и едничък земята ни цяла да обхване с мир, сърцето човешко да направи топло, другарско и братство, приятелско той. 5.
към текста >>

в редиците нови и светли, добри, в редиците мощни и силни, и крепки -животът пулсира със пулсът един. 2.
87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА 1. Елате, о, хора, о, братя, елате! в редиците нови и светли, добри, в редиците мощни и силни, и крепки -животът пулсира със пулсът един. 2. Редиците нови и светли, и силни навсякъде сеят любов и живот, прекрасен и хубав, и тъй лъчезарен, навсякъде светят, навсякъде са. 3. Земята те нова желаят да стане, земята да влезе в красивия ден, красивият, светъл тя път да поеме, от века за нея там определен. 4. И пулсът единен, един и едничък земята ни цяла да обхване с мир, сърцето човешко да направи топло, другарско и братство, приятелско той. 5. Редиците нови сгъстете, о, хора, и пламък единен да пламне у нас, в сърцето човешко, че то е огнище, което ще стопли нас, всичките нас. 6. Сърцето единно и пулсът единен, какво и защо ний трябва да делим, семейството наше да бъде единно и то да обхваща нас, всичките нас. 7.
към текста >>

И пулсът единен, един и едничък земята ни цяла да обхване с мир, сърцето човешко да направи топло, другарско и братство, приятелско той. 5.
87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА 1. Елате, о, хора, о, братя, елате! в редиците нови и светли, добри, в редиците мощни и силни, и крепки -животът пулсира със пулсът един. 2. Редиците нови и светли, и силни навсякъде сеят любов и живот, прекрасен и хубав, и тъй лъчезарен, навсякъде светят, навсякъде са. 3. Земята те нова желаят да стане, земята да влезе в красивия ден, красивият, светъл тя път да поеме, от века за нея там определен. 4. И пулсът единен, един и едничък земята ни цяла да обхване с мир, сърцето човешко да направи топло, другарско и братство, приятелско той. 5. Редиците нови сгъстете, о, хора, и пламък единен да пламне у нас, в сърцето човешко, че то е огнище, което ще стопли нас, всичките нас. 6. Сърцето единно и пулсът единен, какво и защо ний трябва да делим, семейството наше да бъде единно и то да обхваща нас, всичките нас. 7. Земята ни цяла да бъде единна, единни по нея да живеем в мир. Елате, о, хора, о, братя и всички -животът пулсира със пулсът един. 1. Елате ни вижте в България мила, красива и стройна, от слънцето пила нектарът небесен - да няма веч есен -но песен хваление.
към текста >>

Сърцето единно и пулсът единен, какво и защо ний трябва да делим, семейството наше да бъде единно и то да обхваща нас, всичките нас. 7.
в редиците нови и светли, добри, в редиците мощни и силни, и крепки -животът пулсира със пулсът един. 2. Редиците нови и светли, и силни навсякъде сеят любов и живот, прекрасен и хубав, и тъй лъчезарен, навсякъде светят, навсякъде са. 3. Земята те нова желаят да стане, земята да влезе в красивия ден, красивият, светъл тя път да поеме, от века за нея там определен. 4. И пулсът единен, един и едничък земята ни цяла да обхване с мир, сърцето човешко да направи топло, другарско и братство, приятелско той. 5. Редиците нови сгъстете, о, хора, и пламък единен да пламне у нас, в сърцето човешко, че то е огнище, което ще стопли нас, всичките нас. 6. Сърцето единно и пулсът единен, какво и защо ний трябва да делим, семейството наше да бъде единно и то да обхваща нас, всичките нас. 7. Земята ни цяла да бъде единна, единни по нея да живеем в мир. Елате, о, хора, о, братя и всички -животът пулсира със пулсът един. 1. Елате ни вижте в България мила, красива и стройна, от слънцето пила нектарът небесен - да няма веч есен -но песен хваление. Да, музика, песен! 2. Хиляда и триста!
към текста >>

Елате, о, хора, о, братя и всички -животът пулсира със пулсът един. 1.
Земята те нова желаят да стане, земята да влезе в красивия ден, красивият, светъл тя път да поеме, от века за нея там определен. 4. И пулсът единен, един и едничък земята ни цяла да обхване с мир, сърцето човешко да направи топло, другарско и братство, приятелско той. 5. Редиците нови сгъстете, о, хора, и пламък единен да пламне у нас, в сърцето човешко, че то е огнище, което ще стопли нас, всичките нас. 6. Сърцето единно и пулсът единен, какво и защо ний трябва да делим, семейството наше да бъде единно и то да обхваща нас, всичките нас. 7. Земята ни цяла да бъде единна, единни по нея да живеем в мир. Елате, о, хора, о, братя и всички -животът пулсира със пулсът един. 1. Елате ни вижте в България мила, красива и стройна, от слънцето пила нектарът небесен - да няма веч есен -но песен хваление. Да, музика, песен! 2. Хиляда и триста! Да, века тринайсет! Живяла живота със пролет, без пролет, урока вековен е учила, учи, но днес е свободна.
към текста >>

67. 2.КУРШУМЪТ

В: А то как дойде, импулсивно ли?
За пръв път тръгна името на Учителя и влезе в съзнанието ни от тази брошурка на поповете. Катя замина, следва, връща се, постъпва в София в операта една година и половина повече. Разбира се заварва една атмосфера там, която е съвсем чужда на нея, защото там няма нито творчество, нито музикална една атмосфера, която не е за нея и тя понеже е верен човек на себе си, напуска операта и се отдава на педагогична работа. Идва на Изгрева и остана на Изгрева.Това разбира се смути баща ми, защото се хвърлиха толкова средства и ние очаквахме, ние я чухме по радиоконцерт в Рим с оркестър на Санта Чичилия. Все пак се надявахме, че ще стане един артист-певец, добър и затова моето решение да уча музика малко смути баща ми. В: А то как дойде, импулсивно ли? Д: Виж какво, аз свирех от малък, свирех на чело, на пиано, не системно разбира се, но Букурешлиев в Пловдив изигра една роля, отиде при баща ми и казал, да уча музика, макар че му казва, че отивам да уча най-трудното, това е едно от най-трудните изкуства. И така се реши въпроса. Идвам аз в София, живеех долу на ул. "Кракра", но връзката ми с Учителя беше вече преди това, защото когато ме раниха мене, това беше опитността на Катя, положението беше много сериозно. Първо, тъй като баща ми беше в Мала Азия, майка ми я нямаше, а мен ме раниха на пътя и ме заведоха в католическата болница и слушам сега лекарите да се разправят: "Той е малолетен, може да има смъртен случай, трябва да се подпише акт, че се разрешава операция и то от мен".
към текста >>

68. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Д: Едно е това, а и друго християнството например защо даде такъв голям импулс на културата?
Най-важното, даже хора дошли от различни окултни школи стари. Знаеш колко интересно. Тези, които идваха от източни школи имаха най-много противоречия. В: Защо? Свикнали са да бъдат водачи. Д: Едно е това, а и друго християнството например защо даде такъв голям импулс на културата? Защото Христос казва: "Както горе на небето, така и долу на земята". Значи трябва да ги направиш тук долу на земята, да го приложиш. А онези са съзерцателни духове. Той си съзерцава така. Освен източните, друго имаха противоречие гръцките школи, да.
към текста >>

69. 80. ЧУХ ПУЛСА

80. ЧУХ ПУЛСА Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия Океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат.
80. ЧУХ ПУЛСА Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия Океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса, спокоен, равномерен като стрелката на Битието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка -скъпо ще платиш. Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш върху живота на твоя брат -завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот.
към текста >>

Чух пулса, спокоен, равномерен като стрелката на Битието, която сочи пътя на всички живи същества.
80. ЧУХ ПУЛСА Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия Океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса, спокоен, равномерен като стрелката на Битието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка -скъпо ще платиш. Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш върху живота на твоя брат -завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам.
към текста >>

Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот.
80. ЧУХ ПУЛСА Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия Океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса, спокоен, равномерен като стрелката на Битието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка -скъпо ще платиш. Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш върху живота на твоя брат -завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия Брат на човечеството, пулсът на козмичния човек, пулсът на Великия Учител.
към текста >>

Чух пулса - в него и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото.
Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса, спокоен, равномерен като стрелката на Битието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка -скъпо ще платиш. Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш върху живота на твоя брат -завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия Брат на човечеството, пулсът на козмичния човек, пулсът на Великия Учител. Русе, 1923 г. Братска комуна "Свирчовица"
към текста >>

Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам.
Чух пулса, спокоен, равномерен като стрелката на Битието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка -скъпо ще платиш. Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш върху живота на твоя брат -завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия Брат на човечеството, пулсът на козмичния човек, пулсът на Великия Учител. Русе, 1923 г. Братска комуна "Свирчовица"
към текста >>

Чий бе този пулс?
Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка -скъпо ще платиш. Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш върху живота на твоя брат -завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия Брат на човечеството, пулсът на козмичния човек, пулсът на Великия Учител. Русе, 1923 г. Братска комуна "Свирчовица"
към текста >>

- Пулсът на Големия Брат на човечеството, пулсът на козмичния човек, пулсът на Великия Учител.
Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш върху живота на твоя брат -завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия Брат на човечеството, пулсът на козмичния човек, пулсът на Великия Учител. Русе, 1923 г. Братска комуна "Свирчовица"
към текста >>

70. 17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Моя добър привет." 12.I.1943 г., Изгрев, София (Свещения подпис) Ето моето благодарствено писмо до Учителя: 16.I.1943 г., София Учителю Благи, Вашето така благодатно писмо ме изпълни с възторжена радост и красиви импулси за живота.
Доброто в живота е основа върху която се градят великите неща, които носят Божиите блага, в тях е скрито бъдещето на човешката душа, в която Бог работи. Земята е велико училище где душата учи своите уроци и постижения. Желае ви светлия път на живота где Любовта води всички и Истината дарява свободата им. Да цари любовта в сърцето ви, мъдростта в ума ви и истината в душата ви. Да служи човек за славата на името Божие, за идването на царството Божие и неговата правда, на земята и да се изпълни Неговата воля това е смисъл на живота. Моя добър привет." 12.I.1943 г., Изгрев, София (Свещения подпис) Ето моето благодарствено писмо до Учителя: 16.I.1943 г., София Учителю Благи, Вашето така благодатно писмо ме изпълни с възторжена радост и красиви импулси за живота. Мариолчето беше така изпълнителна и ми го донесе още същата сутрин, когато Вие сте го предали. Това писмо е светиня за мене, защото ми сочи пътя в истинския живот, чиято основа е Любовта, чиято светлина е Мъдростта, чиято върховна цел е Истината. Моята съкровена молитва е, щото съдържанието на това Ваше писмо да бъде съдържание на моя живот. Нека ми бъде позволено да ви изкажа моята дълбока благодарност и признателност относно Вашата добра грижа към една от моите колежки в Ловеч, а именно госпожа Тотка Урумова, учителка по български език. Интересно е, че още в първия момент, когато я видях, се изпълних с едно красиво чувство към нея.
към текста >>

71. 22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА

просто по някакъв вътрешен импулс реших да отида на Витоша, просто да отидем на Изгрева, за да видя Учителя.
След това аз съпроводих Савка до трамвайната линия и паметника на Патриарх Евтимий и по пътя така се разговаряхме и тогава тя именно ми каза. Нещо стана въпрос за хиромантия: "Весе, ако погледна само палеца на един човек, аз мога много неща да му кажа. За близкото, за миналото, настоящето, обаче сега трябва да мълча". Това беше. Впоследствие продължаваха беседите на Изгрева и на 22.декември 1944 г. просто по някакъв вътрешен импулс реших да отида на Витоша, просто да отидем на Изгрева, за да видя Учителя. Застанах така долу на площадката, чакам. И виждам, че Учителят слиза от Горницата, но лицето Му беше потъмняло от скръб. Сиво, сиво, потъмняло от скръб и аз в момента си казвам: "Учителят преживява Голгота! " Това е моята мисъл. Но като слезе от стълбите видях, че лицето Му просия.
към текста >>

72. 18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Той силно се притеснил и ми пише в писмото си, че с нечовешки усилия се събудил, целия потънал в пот и треперел, а иначе пулса му бил нормален.
Брат ми Косю чете тези книги от поредицата на "Изгревът" и постепенно започна неговото пробуждане. Няколко дни след като аз си заминах за Франция, една нощ той сънува един страшен и реален сън. Просто идват онези негови "кредитори" от Тъмната Ложа, на които всъщност той е служил толкова години и в съня му се опитват да го ликвидират. Завеждат го с кола уж на гарата, а то е било в един сив и мрачен свят, където всички форми били с ъгли. И тогава той се усетил, че те желаят да го убият. Той силно се притеснил и ми пише в писмото си, че с нечовешки усилия се събудил, целия потънал в пот и треперел, а иначе пулса му бил нормален. Казва, че е бил сигурен, че този сън е бил реалност и че той чрез съня си е бил в отвъдния свят и че ако не се е бил събудил и да се върне в тялото си, е щял да си замине, т.е. да умре. Като се събудил, дълго време не могъл да дойде на себе си и дори, че е бил буден, дълго време продължавал този сън. Аз му написах писмо, че пак Учителят го е спасил и то този трети път, за да се учи, да чете и да се пробуди съзнанието му за новия живот. Казах му още, че докато чете тези велики книги, той влиза в аурата на Учителя и ще не ще денонощно все мисли и се свързва с Учителя.
към текста >>

73. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

4 от 5 ред отдолу нагоре четем следното като второ правило: "И тъй всинца трябва да имате един силен импулс да учите, т.е.
Поредицата от томовете на "Изгревът" е история на човеците, на техните стъпки по тесните пътеки, които водят към Школата на Бялото Братство. В бъдеще това е пътят: Изучаване опитностите на ученика. Още от самото начало на Школата Учителят обръща внимание на това. В година II на 1 октомври 1922 г. на Общия Окултен клас под заглавие "Правила за Окултната Школа" на стр. 4 от 5 ред отдолу нагоре четем следното като второ правило: "И тъй всинца трябва да имате един силен импулс да учите, т.е. да изучавате причините на всички неща, които се случват. При това трябва да използвате опитностите на онези, които са минали преди вас, а после да изучавате природата, защото всички неща в природата представят едно предметно обучение. Бог е изпратил децата си в училище да учат. Всички тия обкръжаващи вас предмети, всички тия същества, които са наоколо ви, през цялото си развитие имат връзка с вас." Ето, това е отговора за онези, които запитват: "Кому е необходим "Изгревът"? Забележете това второ правило за Окултната Школа.
към текста >>

74. 37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН

И там на пейката ще заварим Учителя така, държи си с едната ръка пулса.
37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН Постоянно идваха при Учителя приятели. Той ги приемаше. И тогава Учителя съм виждала много пъти, то имаше една веранда пред къщата. И там на пейката ще заварим Учителя така, държи си с едната ръка пулса. Това ни правеше впечатление. Аз в София не съм виждала Учителя да си държи ръката. Правеше Го много пъти брат. Предполагам, че е имал аритмия. Предполагам. Не можеш да попиташ защо, нали така?
към текста >>

75. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Тя когато дойде сама, преди да направи връзката с него беше готова за работа, имаше импулс и да участвува в братския живот, а като отиде там абсолютно беше вече окована от него.
Чувстваха се така изложени и големият й брат й се разсърди за цял живот. Той мисля не подържаше вече след това с нея никаква връзка, защото се чувстваше оскърбен от нейното поведение. Сега наистина той не я върна, но тя мина през такива трудности и страдания. Най-напред той не й позволяваше с никого да се среща, с никого да говори. Тя беше послушна и правеше това, което той искаше. Тя когато дойде сама, преди да направи връзката с него беше готова за работа, имаше импулс и да участвува в братския живот, а като отиде там абсолютно беше вече окована от него. Никаква връзка с никого не можеше да прави. И по този начин тя се затвори за всички и после, понеже той беше човек с по-силен характер, налагаше се и тя преживя много оскърбления и много страдания. Той се опита и мене да ограничи, но понеже аз бях стенографка на Учителя и аз имах задължения. Когато дешифрирахме една беседа, ако дойде някой млад брат и стар брат, и какъвто и да е и поиска, и ние сме я дешифрирали, наш дълг беше да я дадем, да я прочете, защото той ще я върне. Нали ние затова ги пишехме, да се ползват приятелите.
към текста >>

76. 165. СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ УЗРЯВАТ НА ЕСЕН

Нещо, което Той никога не е казвал, но за да я импулсира го е казал това.
Почва да работи. Мечева какво стана? Какво беше отношението на Учителя към нея? Е.А.: Ами Той беше казал нещо на нея, което ми беше направило впечатление: „Ако ме обичаш ще отидеш да учиш! " Виж какво нещо казва. Нещо, което Той никога не е казвал, но за да я импулсира го е казал това. Но не можа тя да надделее състоянията, в които беше. Имаше много емоционални състояния тя. Тя беше обикнала Тошко Симеонов. А пък той е грубоватичък. Така казано и много грозно я отблъскваше, грубо, много грубо.
към текста >>

77. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Бърз импулсивен темперамент с наклонност понякога към прибързано и импулсивно изразяване и действие, което може да й причини доста скръб и безпокойства.
Оптимистичен, благороден, щедър характер. Добросърдечна и приятелски настроена към другите, чрез което ще спечели симпатиите им. Силен личен магнетизъм, високи идеали, богато въображение, филантропични наклонности. Има данни за общ физически и духовен успех в живота. Луна квадрат с Марс. Бърз импулсивен темперамент с наклонност понякога към прибързано и импулсивно изразяване и действие, което може да й причини доста скръб и безпокойства. Ще мрази да бъде наставлявана и поучавана, но самата тя ще е доста властна и изискваща, когато се намира в авторитетно положение. Ще е доста рисковаща и в смелостта си може понякога да отиде до неразумност, поради тези си качества ще си създава и доста врагове и може да причини гнева от страна на близките си. Предразположения с възпалителни заболявания и известни безпокойства с женските функции. Свободна ще е в изразходване на средствата си. Луна съвпад с Нептун.
към текста >>

Помощ под справедливи закони и истински религиозен импулс.
Доста безспокойства и неприятности ще й дойдат от връзките й с мъжете. Показани са доста загуби, тревоги, неуспехи и разочарования, особено от хора, в които вярва. Да избягва всичко, което съдържа елемента на шанса или спекулата, защото ще загуби. Сатурн в Стрелец в опозиция с Нептун. Наклонност към милосърдие и филантропия с желание да повдигне човечеството чрез себе си. Помощ под справедливи закони и истински религиозен импулс. Ще се стреми да работи за общото добро според способността и положението си в живота. Затова ще е почитана, уважавана и ще й доверяват. Да се пази от простивания. Опасност за дихателните пътища и за хронично заболяване на бедрената и тазобедрена област от деформ. артроза. Показана е известна доза неискреност и опасност за измама или изиграване.
към текста >>

Ще проявява наклонност към импулсивност, раздразнителност и известна необузданост в говор и действие, фанатичен дух, който може да се изрази или в религията или в атеизма.
Ще може да реализира идеите си, защото ще е достатъчно практична и предприемчива. Ще има широк поглед за нещата и ще се издига над всички дребни различия на раса и религия, като ще признава във всички човешки същества Божествената искра. Макар, че не ще е религиозна в ортодоксалната смисъл на думата идеите и ще са наистина космични. Марс квадрат с Нептун. Не винаги ще съумява да се влада. Ще проявява наклонност към импулсивност, раздразнителност и известна необузданост в говор и действие, фанатичен дух, който може да се изрази или в религията или в атеизма. Известно незачитане на установените норми и закони. Опасност от медиумство. Ретрограден Уран в опозиция.... Здрав поглед върху религиозните, образователни, възпитателни проблеми на деня с филантропичното желание да работи за повдигането на човечеството. Неконвенционална по отношение установения закон и религията. Бунт срещу социалните условия, което ще донесе безпокойствие с авторитети.
към текста >>

78. 2.Гласът на Учителя

Словото на Учителя ни даваше разни импулси, но и ние влизахме във вътрешно общуване с него.
Казах си: „Значи може да се живее добър и възвишен живот". Такава радост бликна в сърцето ми, че цялото ми същество в мен се радваше, усещах един радостен трепет в цялото си тяло, всичко в мен ликуваше. Тази радост продължи цели три дни. След третия ден изчезна, като че ли потъна някъде в мене, но споменът за нея остана живо през целия ми живот. Тази преживяна радост остана като светла точка, като светъл лъч, който ме огря и остави следа в целия ми живот. Словото на Учителя ни даваше разни импулси, но и ние влизахме във вътрешно общуване с него. Когато говореше върху някой въпрос, който пряко ни засягаше, ние мислено питахме и задавахме въпроси. И той като говореше ни изясняваше въпросът, който ни вълнува, ние разбирахме как по-правилно трябва да постъпим. Дори си спомням случаи, когато той говореше за съвсем други въпроси, но това, което ме занимава мене, поне не е говорил пряко за въпроса, но аз пак съм получавала светлина за да разреша моя въпрос. Чувала съм от мнозина приятели да казват, че и те така са получавали вътрешна светлина, как да постъпят правилно. Значи между Словото на Учителя и нас ставаше скрита, неизявена обмяна, едно отношение на взаимност.
към текста >>

79. 13.Учителят беше същество на пълната вяра

Вярата е положително качество, тя импулсира човека за превъзмогване, за издържане.
Като вярваш в нещо, то става, реализира се. Когато човек иска да постигне нещо и се съмнява, че може да се реализира, той руши основата, на която стои. За всяко нещо, което човек иска да постигне, нужна е вяра без съмнение - жива вяра. Тя дава сила, с която човек преодолява препятствията за реализирането им. Съмнението руши вярата. Вярата е положително качество, тя импулсира човека за превъзмогване, за издържане. Вярата дава мощност на този, който вярва. Вярата дава възможност за проява на творческите сили на човека. Способността на човека да вярва му открива поле за големи дела. Вярата е голям Източник на сила. Вярата е път, който води човека до възможности и постижения.
към текста >>

80. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек.
Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нуждно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л. Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата". Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта. Такова схващане има и тоя път следва от много години и Л. Лулчев; на това именно той дължи преди всичко и постигнатите от него резултати.
към текста >>

81. IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА

Още като бяхме евакуирани в Мърчаево, когато отивах в дома на Учителя, Той искаше ние да се храним там, пък и при други случаи, когато съм отивала, често виждах Учителя да държи своя пулс в ръката си.
IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА Учителят напусна Земята на 27.XII.1944 год. - Сряда, шест часа без 15 минути, четири месеца след преврата на 9.IX.1944 същата година. Заминаването на Учителя беше изненадата и най-малко очаквано. Още като бяхме евакуирани в Мърчаево, когато отивах в дома на Учителя, Той искаше ние да се храним там, пък и при други случаи, когато съм отивала, често виждах Учителя да държи своя пулс в ръката си. Мислех си, защо прави Учителят това? Дали има аритмия, че така често държи пулса си? След завръщането ни от евакуацията на 19.Х.1944 год. в София Учителят редовно държеше беседите и лекциите си. Доколкото си спомням само веднъж не дойде на едно Слово.
към текста >>

Дали има аритмия, че така често държи пулса си?
IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА Учителят напусна Земята на 27.XII.1944 год. - Сряда, шест часа без 15 минути, четири месеца след преврата на 9.IX.1944 същата година. Заминаването на Учителя беше изненадата и най-малко очаквано. Още като бяхме евакуирани в Мърчаево, когато отивах в дома на Учителя, Той искаше ние да се храним там, пък и при други случаи, когато съм отивала, често виждах Учителя да държи своя пулс в ръката си. Мислех си, защо прави Учителят това? Дали има аритмия, че така често държи пулса си? След завръщането ни от евакуацията на 19.Х.1944 год. в София Учителят редовно държеше беседите и лекциите си. Доколкото си спомням само веднъж не дойде на едно Слово. Ние забелязахме, че някаква промяна става с Учителя, но това не го отдавахме на възможността, че Той ще напусне земята. Ние мислехме, че Учителят дълго още ще живее на земята.
към текста >>

82. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-3

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Е.А.: В Мърчаево аз ти казвам ей така съм го виждала, последните месеци все така си държеше ръката, на пулса.
Е.А.: Движеше се, приемаше, да говореше, даже ще ти кажа, направиха му клизма, понеделник. В.К.: Значи беше си в съзнание, говореше с приятелите, но беше недобре. Е.А.: Е, недобре. Учителят е недобре от Мърчаево още. В.К.: От Мърчаево. Е.А.: В Мърчаево аз ти казвам ей така съм го виждала, последните месеци все така си държеше ръката, на пулса. В.К.: Проверяваше си пулса. Е.А.: Аритмия е имал. В.К.: Имал аритмия. Така. Това е понеделник. През нощта понеделник срещу вторник.
към текста >>

В.К.: Проверяваше си пулса.
В.К.: Значи беше си в съзнание, говореше с приятелите, но беше недобре. Е.А.: Е, недобре. Учителят е недобре от Мърчаево още. В.К.: От Мърчаево. Е.А.: В Мърчаево аз ти казвам ей така съм го виждала, последните месеци все така си държеше ръката, на пулса. В.К.: Проверяваше си пулса. Е.А.: Аритмия е имал. В.К.: Имал аритмия. Така. Това е понеделник. През нощта понеделник срещу вторник. Имаше ли дежурни?
към текста >>

83. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО НАД КАЗАНЛЪК

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

излезна „Божественият импулс" от Общ окултен клас 1937-1938 год., а в началото на април ще излезне „Запалената свещ" 1936-1937 год.
Така си обяснявахме всички пречки и спънки. Накрая материалът ми бе предаден и бе готов за печат. И в най-трудният момент Небето изпрати двама свои представители от гр. Казанлък, които ни помогнаха финансово да пуснеме тези две книги под печат. На 22.03.1999 год. излезна „Божественият импулс" от Общ окултен клас 1937-1938 год., а в началото на април ще излезне „Запалената свещ" 1936-1937 год. Тези приятели бяха дали своята лепта в името на Божествения импулс, за да бъде всяко едно човешко съзнание запалена свещ за Словото на Учителя Дънов. Това бяха Иван Танев Станков и Петко Златев Стойнов от гр. Казанлък. 3. На 31.08.1998 год. в моят дом бе предаден в ръцете на Иван Мавров материалът на Боян Боев „Разговорите с Учителя" от 1 до 1058 стр.
към текста >>

Тези приятели бяха дали своята лепта в името на Божествения импулс, за да бъде всяко едно човешко съзнание запалена свещ за Словото на Учителя Дънов.
Накрая материалът ми бе предаден и бе готов за печат. И в най-трудният момент Небето изпрати двама свои представители от гр. Казанлък, които ни помогнаха финансово да пуснеме тези две книги под печат. На 22.03.1999 год. излезна „Божественият импулс" от Общ окултен клас 1937-1938 год., а в началото на април ще излезне „Запалената свещ" 1936-1937 год. Тези приятели бяха дали своята лепта в името на Божествения импулс, за да бъде всяко едно човешко съзнание запалена свещ за Словото на Учителя Дънов. Това бяха Иван Танев Станков и Петко Златев Стойнов от гр. Казанлък. 3. На 31.08.1998 год. в моят дом бе предаден в ръцете на Иван Мавров материалът на Боян Боев „Разговорите с Учителя" от 1 до 1058 стр. за компютърен набор.
към текста >>

84. 01 - 64. КАК БРАТ КУРТЕВ МУ ПОМОГНАЛ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

" Това му се струвало невероятно, но той имал силна вяра в неговите изключителни възможности и тази вяра му дала голям импулс.
През същите дни с брат Куртев имал няколко събеседвания, които му подействали благотворно. Въпреки това, докато бил на градината, положението му не могло да се подобри. У него било залегнало дълбоко убеждението, че при това състояние на крайно изтощение на силите му, те не биха могли да се възстановят за по-малко от два-три месеца. Отпускът му бил към своя край, ето защо той трябвало да се прибере един-два дни по-рано. На тръгване бай Георги му казал: „Бъди абсолютно сигурен, че след изтичането на отпуска, ще постъпиш на работа. " Това му се струвало невероятно, но той имал силна вяра в неговите изключителни възможности и тази вяра му дала голям импулс. „Действително, само след три дни от моето завръщане в Бургас, почнах работа, като след всеки изминат ден чувствах как силите ми се възвръщат. След около две седмици окончателно стъпих на краката си и у мене заблика такава енергия, която ми позволи да работя до времето на пенсионирането ми. За този сюблимен момент си спомням преизпълнен с благодарност към Всевишния, към нашия любим Учител и неговите предани ученици, един от най-достойните между които беше незабравимия и любим на всички брат Георги Куртев" - разказваше Методи Шишков.
към текста >>

85. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Това го импулсирало и породило в душата му нови идеи и хрумвания.
Живял е в дома на ръководителя Димо Джожев. Понеже брат Генчо е бил и музикален, през свободното си време е обучавал някои от девойките от братството на китара. С това той станал още по-полезен, даже необходим. През тия години е нарисувал хубави пейзажи, с които малко художници могат да се похвалят. Както хората от Бялото братство, така и интелигенцията от селото са посрещнали с радост изложбата, която той е уредил в училищния салон. Това го импулсирало и породило в душата му нови идеи и хрумвания. Но за зла чест, една нощ двама хулигани влизат през отворения прозорец в изложбения салон и му похабили изложените табла, Това обстоятелство много го огорчило и той наскоро напуска Тополица завинаги и отива да живее в град Айтос през 1942 година. Там бил настанен от брат Георги Куртев в свободната стая при Братския салон. Брат Куртев, като разбрал, че братът няма никакви средства за препитание и като научил, че брат Генчо умее да подвързва книги, насърчил го да обзаведе малка работилница в жилището си, като се стараел всячески да го подпомогне. Писал на приятелите, които имат Словото на Учителя, добре е да си го подвържат при брат Генчо. Така хем Словото ще се запази, хем братът ще може да преживява от собствен труд, без да бъде в тежест на когото и да било.
към текста >>

Това тяхно съжителство оказало благоприятно въздействие върху брата-художник и събудило творчески импулси в неговата душа.
Така хем Словото ще се запази, хем братът ще може да преживява от собствен труд, без да бъде в тежест на когото и да било. И така, приятното и полезното били хармонично съчетани. Това продължило до 1945 година, когато брат Куртев, който вече живеел на Братската градина, поканил брат Генчо да отиде при него, на градината. Братът приел поканата и отишъл. И тъй, двамата братя заживяли заедно. Това тяхно съжителство оказало благоприятно въздействие върху брата-художник и събудило творчески импулси в неговата душа. Все по това време в съзнанието на художника назряват идеи, които чакат време, за да се родят. Тогава са родени няколко символични картини: „Окото на Бога", „Тесният път", „Човешката душа", „Под крилото на Всевишния" - тема от 91 псалом и Голямо цветно табло - Земното кълбо, опасано от змия, която си е захапала опашката - символизира безконечността на знанието. Последната картина се намира в салона на село Тополица, а всички останали символични картини са в молитвената стая на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с изкуство, са забелязали, че не всички дни и часове са богати на нови идеи и хрумвания че има и дни, и седмици на безплодие, които трябва да знаем как да посрещнем. Говори се за великия руски писател Л. Н.
към текста >>

86. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Неговият личен пример може да ни крепи, импулсира и вдъхновява, за да можем и ние да израстнем като него работници в служба на Божието Дело.
Правели са се сеанси, при които групата е имала много ценни опитности и материализации. Тези опити затвърдили вярата и разширили духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока, спиритическите сеанси са били негласни, извършвани точно в определено време и часове, и дни, което е вярно и строго определено при духовните срещи. Оформено с протокол общество първо се наричало „Спиритическо общество", а по-късно „Общество Бяло Братство", клон Бургас, което Учителят почнал да посещава и напътва. Брат Пеню бил благ и прилежен в делото Божие и може да ни бъде за пример във всяко отношение. Неговият личен пример може да ни крепи, импулсира и вдъхновява, за да можем и ние да израстнем като него работници в служба на Божието Дело. В лицето на брат Пеню ние виждаме човек от нов тип, човек на Любовта, Мъдростта и Истината, на Правдата и Добродетелта, чрез които добродетели ще дойде свободата, братството и единството, също и виделина, че да могат всички човеци да станат добри, умни, честни и справедливи. Да може всички народи да се обединят в един народ и в една държава, че да няма войни и недоразумения по цялата земя. Още през 1898 година нашите приятели от Бургас, ръководени от една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя /когото тогава са наричали още г-н Дънов/, са заработили за духовното издигане и пробуждане на българския народ, като се е разнасяла духовната просветна литература, каквото е било списанието „Виделина", редактирано и издавано от д-р Миркович в гр. Сливен, а също и други брошури с духовно съдържание, устройвали се срещи, водели се разговори, като се обменяли мисли и опитности. Работело се за пробуждането на готовите души, които първи ще поемат този светъл и благороден път.
към текста >>

87. 09 - 293. КИРИЛ СТАРЕЙШИНСКИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Лекарят проверил пулса му и не намерил причина за опасяване и си отишъл на работа.
„Ако ми се случи такова нещо, ти да не се уплашиш", казал Старейшински на жена си, „нито да викаш лекар, защото аз не съм болен. - "Добре правиш, Кириле, че ме предупреждаваш", отговорила тя. Едва били изминали 15-20 дни от предупреждението, и ето, една заран Кирил не се събудил. Изминали два дни и жена му почнала да се безпокои, като си мислела: „Ами ако му стане нещо и умре, какво ще кажат хората? Те могат да предположат най-различни работи." И ръководена от такива мисли, повикала лекар, на когото поверила направеното й предупреждение. Лекарят проверил пулса му и не намерил причина за опасяване и си отишъл на работа. На обед и вечерта пак наминал. Това продължило три дни. На четвъртия ден лекарят пак бил там, когато Кирил Старейшински се събудил, погледнал лекаря, обърнал се към жена си с думите: „Аз нали те предупредих, защо си създала затруднение на лекаря да идва без нужда? " - „Страхувах се да не стане нещо лошо", отвърнала жена му. При следващите излъчвания (дълбок транс) тя вече не викала лекар, като разбрала, че не е необходимо.
към текста >>

88. 09 - 332. ДА БИХ МОГЪЛ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Говорихме по разни въпроси, след което Учителят каза: „Сега да поработим, за да дадем импулс на българския народ към труда." И почнахме работа на лозето.
" Силата на човека е в приложението, а не само в знанието. Знанието става сила, когато се опита, когато се приложи, когато то стане плът и кръв на човека. Разказал: Илия Узунов - Изгрева. ПРИ ЛОЗИЧКАТА. Веднъж видяхме Учителя при лозичката и скоро се събрахме около него да чуем нещо ново. Говорихме по разни въпроси, след което Учителят каза: „Сега да поработим, за да дадем импулс на българския народ към труда." И почнахме работа на лозето. Разказал: Илия Узунов - Изгрева.
към текста >>

89. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Казах на класната им учителка, когато види в него едно промяна, да го импулсира, а не да го унищожи.
" В такъв дух. „Защо не му оплетеш една хубава шапка? "; „Николай, ти можеш да бъдеш един много добър ученик, обаче не знам защо, но сега, рекох, те моля, когато при другарчетата си седнаш и те мушкат, ти ще им даваш по един лакет, без да се обърнеш и ще внимаваш, ще изслушваш учителите си, ще започнеш да учиш." Пратих сина си, Живко, по руски, по някои предмети да му предава в прогимназията, да му помага. И той по математика Живко така направи много нещо. Той започна да учи. Казах на класната им учителка, когато види в него едно промяна, да го импулсира, а не да го унищожи. Каквато оценка заслужава, такава ще му сложи. Той излиза по математика. Тя беше класна наставница, много ни беше близка. „Ний, учителите, не можем да се оправим, нека да видим какво ще излезе." Изпитват го по математика, пише му пет тя. Таз, която беше заместник- директорката, отивам, каза в класа: „Николай, искам, ти в междучасието няма да позволяваш да се скача, да се вдига прах, ще отваряте прозореца и ти си, който ще въвеждаш реда." Тодора Тошева, учителката, каза: „Наде, като отивам в класа, Николай кротък, всички взели книжките си, четат си.
към текста >>

Тъй, такива имах импулси.
В междучасието няма едно нарушение." И така, така се създаде и той се издигна, послушен, възпитан. Майката му прати при Добри да му ушият един костюм, червените тези пионерки да му купи, да му оглади, да му я слага "Шапката ще я махаш. В клас не се седи с шапка. " Той ме послуша много и после знаеш как ме уважаваше. „Лельо Наде, ти ме направи човек." После мина няколко години, той заболя от някакъв ревматизъм, но 7-ми клас изкара и след това взема някаква професия и си създаде семейство и т.н. Тъй, такива имах импулси. В.К.: Да, възпитателка си добра. Надка: Да, после имах с класната наставница на Румито, пак бях в родителския комитет. Тя се учудваше. Ама такива идеи ми течаха, аз се чудех, така просто едно след друго. Кореспондирах си с Мария и Борис през тях години и те казваха, че такива чудни писма им пиша
към текста >>

90. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Погледът му беше много мил, гледаше на живота светло и открито, толкова мил човек беше, че от умиление не може да не го прегърнеш, да не се допреш до него, даваше сила, импулс за живота.
Всичко това беше едно удовлетворение за нас и голяма радост, че имахме такъв дядо. Той беше благ човек, блага душа. Когато стоиш до него, чувствуваш някаква лекота, някакво особено излъчване имаше, атмосферата около него беше приятна и на душата весело и чисто. Спомням си и до днес неговия светъл образ. Той имаше синьо-електрикови очи със златисти точици по тях. Погледът му беше много мил, гледаше на живота светло и открито, толкова мил човек беше, че от умиление не може да не го прегърнеш, да не се допреш до него, даваше сила, импулс за живота. Много го обичахме. Макар и да не е имал високо образование, той знаеше много, четеше много, предимно беседите и окултна литература, които са му давали голяма духовна култура. Като малка му се чудех откъде знае толкова неща, а после разбрах каква светлина са му давали беседите. Дядо ми често разказваше за себе си, за детските си години. Той е роден през 1870 година в Айтос, в много бедно семейство.
към текста >>

91. 18 - 5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Радвам се на импулса, който имаш, този Божествен импулс, пълен с безкористие и желание за работа.
Бургас Здравей Вергилий, брат мой, Получих писмото ти от 16 т.м. и ти благодаря за информацията, която ми даваш относно извършената работа и за тая. която предстои да се извърши и чака твоя ум и сърце и твоите неуморни ръце. Прави, което можеш, което е за слава Божия, за успеха делото на Учителя, делото на Бялото Братство. Дано по-скоро тези идеи да стигнат до умовете и сърцата на готовите души, които да приобщят усилията си и общо да работим за славата Божия. Радвам се на импулса, който имаш, този Божествен импулс, пълен с безкористие и желание за работа. На Божията нива, която чака да впрегнем ум. сърце и воля, да помогнем на тия, що гинат в неволя и невежество. Бог да благослови безкористната работа, която вършиш. Продължавай. Помощници ще се намерят. Аз тия дни завърших новата книга „ Срещи, случки и спомени от Изгрева с Учителя".
към текста >>

92. 22 - 7. ТУРЧИНЪТ

„Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот.
Учителят бе отишъл на почивка на „Сините камъни, поточно на Кушбунар в Сливенския балкан. Отидох и аз десетина дена след тях. Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Калканджиев и аз. Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали. „Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко „приятелски" - започна бай Марко. „Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот. Учителят слушаше, без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша. Два дни след това мое „оплакване", след обед всеки се оттегли в палатката си на почивка. Току що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до зъби с ножове и пищови. Още с влизането си измъкна грамадния си ятаган и го вдигна високо, за да го стовари върху врата ми. Аз извиках, скочих ужасен и изхвръкнах от палатката.
към текста >>

93. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Надали могат да се оценят достатъчно високо внушенията и импулсите, които е получил Конст.
едната му част [била] осветена за църква. По залягане на дяда Атанаса в Хадърджа скоро бил извикан и един българин свещеник, вместо дотогавашния грък. който въвел в църквата славянска служба. Така щото селото Николаевка станало първото огнище на българска реч, българска мисъл и българско чувство във Варненско, което служело като жив пример за цялата околност и от което излезли не малко подбуди, инициативи и насоки през следващото време на църковната борба. Стова първо българско просветно-национално огнище е тясно свързано името на Константина Дъновски. Надали могат да се оценят достатъчно високо внушенията и импулсите, които е получил Конст. Дъновски от докосването си с Атанаса Чорбаджи. Интелигентният и буден селски чорбаджия, със своя висок национален дух, не е могъл да не окаже силно влияние върху младия момък с интелигентна и възтор-жено-отзивчива душа, чиито тенденции и насоки в обществото тепърва трябвало да се определят и кристализират. Може да се каже със сигурност, че тук добил Конст. Дъновски насоката за своята сетнешна родолюбива дейност. Влиянието станало още по-силно, връзките между тях по-яки, когато Константин се оженил за дъщерята на дяда Атанаса.
към текста >>

94. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците.
Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия.
към текста >>

95. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос.
Следователно, да извършите каквато и да е работа, човек трябва да има прицелна точка. Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата в света, т.е. да се попитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света. Може да се каже, че сме проводени да се учим. Но какво отношение има това учение с бъдещето на света? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Щом се докоснем до Библията, тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете. Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията. Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване.
към текста >>

96. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние към всички отрасли на живота.
Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към Него, също както цветята, които навреме са разцъфнали. Та, човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето. А пък за да не се лиши от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и да даде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние към всички отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ ви отговаря. Само че, когато се молите, никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проведат и докато делото не се изпълни. Защото, ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сами ще сте си виновни. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си е принесъл един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранвал 2000 деца. Той от опитност твърди, че колкото повече с детинско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се отговаряло на нея.
към текста >>

97. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ