Търсене в текстове за 'Пръчица'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам".
А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
към текста >>

2. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

3. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Добрата постъпка е магическата пръчица, която дава сила на човека.
Силата й седи в това, че тя обновява човека. Така се обнови блудния син, когато се върна при баща си. Той беше стар, прегърбен човек, изпъден от господаря си, изоставен от приятелите си и в съзнанието му се роди идеята да се върне при баща си, да се разкае и да пожелае да остане при него като прост работник. Тази добра постъпка го спаси. Тя го обнови, тя го подмлади и върна в новия живот. Добрата постъпка е магическата пръчица, която дава сила на човека. Който постъпва добре, силата е в него, и той е господар на положението. Как се изразява добрата постъпка? – В три неща: вода да донесеш, хляб да замесиш и огън да запалиш, да опечеш хляба. Природата е един голям дом, в който хората са дошли да живеят, но тя всички ще провери. Човекът на добрата постъпка, като отиде някъде на гости, ще види празната стомна и ще отиде на извора да я напълни с чиста, хубава вода; после ще замеси една прясна питка, ще накладе огън и ще я опече.
към текста >>

4. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И тя често влиза там със своята пръчица!
Природата е заключена за тях, тя си остава за тях един затворен свят. Знаете ли какви красоти има в този свят, какви същества живеят в него ? Хората, които днес пъплят по земята, могат да се нарекат „пропаднали ученици" на Природата, затворници. В тази смисъл на думата те действително са „вън" от нея. За тези хора, Природата си има своите „изправителни домове". И тя често влиза там със своята пръчица! Ала за разумните човеци Живата Природа е прекрасно уреден свят. Свят на хармония, на музика и красота.- И когато един ден вашите очи се отворят, вие ще чуете навред по света великата музика на Природата. Има една особена музика в Живата Природа. Защото и тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи.
към текста >>

5. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде Тя е подобна на малка светлинка в тъмна бурна нощ която осветява пътя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрее и освети целия ви път.*** 13.
Колкото малка да е, тя иде от Великия Източник на живота. Приемете я с любов, тя върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.*** 12. БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ VII година / I том (София, 1927-1928) Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества. Той може да лекува, да помага на болни, страдащи, обезсърчени хора, да ги оправя в пътя им. Като знаете това, работете върху своя ум, да организирате неговите сили, да станете проводници на Божията мисъл. И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде Тя е подобна на малка светлинка в тъмна бурна нощ която осветява пътя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрее и освети целия ви път.*** 13. БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ VIII година / I том (София, 1928-1929) Велико и красиво нещо е да придобива човек знания, които да го ползуват в живота. Тези знания идат от истината и мъдростта. Който е придобил знанията на истината и на мъдростта, той се е облякъл в красивата дреха на живота, която го прави силен, смел и разумен. Влезе ли в света на безлюбието, човек се изчерпва, както растенията изчерпват соковете от почвата и я изтощават. За да не се изразходва докрай, човек трябва да се стреми съзнателно към любовта, към мъдростта и истината, като условия за наторяване, т.е набавяне на изразходваната енергия на тяхната почва.*** Б.
към текста >>

6. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате.
Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително. А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си. Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб. Всяко нещо се връща при онзи, от когото е излязло. Това е абсолютен закон в природата. Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост, живот; на Божественото се дължат всички хубави работи, а на черния адепт се дължат всички лоши работи в нашия живот.
към текста >>

7. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

с помощта на която героят на приказката върши всякакви чудеса и превръща всички неща, до които се допре с тая пръчица — в чисто злато.
Не се обръщай веч! (стихове от Олга Славчева) Какво чакаш? (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Основите на новото учение - Трите пътя (Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.) Свобода (N.) Плодовете като храна и лекарство (Д-р Хр. Драганов) Муха и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила. с помощта на която героят на приказката върши всякакви чудеса и превръща всички неща, до които се допре с тая пръчица — в чисто злато. Вътре в човека, в човешката душа, има също една такава магическа пръчка, с която човек може да прави чудеса. Измежду силите, с които човешкият дух разполага, има и една такава, която се характеризира с това, че тя превръща всичко, до което се допре, всичко, върху което почне да въздейства — в чисто духовно злато. Това е магическата пръчка във вътрешния живот на човека. Тя превръща злото в добро. Тя превръща низшето във висше.
към текста >>

8. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителят му дал една малка пръчица и му казал: — Ето, вземи тая пръчица, но помни добре, че тя има два края.
Учителят дава един пример с един ученик в древността, който отишъл при своя Учител да иска помощ, защото се чувствал много нещастен в живота си. Той му казал: — Учителю; моля ти се, дай ми някоя свещена идея, но да бъде свързана с предмет, чрез който да правя добри работи. Много съм нещастен в живота си; дето и да отида, всички ме гонят; кекавото и да стане, все върху мене налита, не зная как де се освободя. Бял ден не съм видял в живота си. Дай ми нещо, на което да разчитам. Учителят му дал една малка пръчица и му казал: — Ето, вземи тая пръчица, но помни добре, че тя има два края. Ако хванеш добрия край, ще те сполетят всички добрини. Хванеш ли обратния край, ще те сполетят най-големите нещастия. Учителят му посочил кой край да държи, като му казал, да се пази много да не хване противния край, защото голямо зло го чака. Същевременно, той му казал и две думи, които той никога не трябва да забравя. Ученикът казал на Учителя си: — Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам.
към текста >>

Ученикът казал на Учителя си: — Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам.
Учителят му дал една малка пръчица и му казал: — Ето, вземи тая пръчица, но помни добре, че тя има два края. Ако хванеш добрия край, ще те сполетят всички добрини. Хванеш ли обратния край, ще те сполетят най-големите нещастия. Учителят му посочил кой край да държи, като му казал, да се пази много да не хване противния край, защото голямо зло го чака. Същевременно, той му казал и две думи, които той никога не трябва да забравя. Ученикът казал на Учителя си: — Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам. Ученикът, обаче, не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания. На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябва да се държи само за добрия край? — Всяко благо, което се дава на човека, представлява пръчица с два края. Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване.
към текста >>

Ученикът, обаче, не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания.
Ако хванеш добрия край, ще те сполетят всички добрини. Хванеш ли обратния край, ще те сполетят най-големите нещастия. Учителят му посочил кой край да държи, като му казал, да се пази много да не хване противния край, защото голямо зло го чака. Същевременно, той му казал и две думи, които той никога не трябва да забравя. Ученикът казал на Учителя си: — Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам. Ученикът, обаче, не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания. На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябва да се държи само за добрия край? — Всяко благо, което се дава на човека, представлява пръчица с два края. Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания.
към текста >>

На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябва да се държи само за добрия край?
Хванеш ли обратния край, ще те сполетят най-големите нещастия. Учителят му посочил кой край да държи, като му казал, да се пази много да не хване противния край, защото голямо зло го чака. Същевременно, той му казал и две думи, които той никога не трябва да забравя. Ученикът казал на Учителя си: — Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам. Ученикът, обаче, не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания. На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябва да се държи само за добрия край? — Всяко благо, което се дава на човека, представлява пръчица с два края. Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то.
към текста >>

— Всяко благо, което се дава на човека, представлява пръчица с два края.
Учителят му посочил кой край да държи, като му казал, да се пази много да не хване противния край, защото голямо зло го чака. Същевременно, той му казал и две думи, които той никога не трябва да забравя. Ученикът казал на Учителя си: — Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам. Ученикът, обаче, не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания. На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябва да се държи само за добрия край? — Всяко благо, което се дава на човека, представлява пръчица с два края. Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората!
към текста >>

Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края.
Същевременно, той му казал и две думи, които той никога не трябва да забравя. Ученикът казал на Учителя си: — Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам. Ученикът, обаче, не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания. На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябва да се държи само за добрия край? — Всяко благо, което се дава на човека, представлява пръчица с два края. Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си.
към текста >>

И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване.
Ученикът казал на Учителя си: — Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам. Ученикът, обаче, не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания. На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябва да се държи само за добрия край? — Всяко благо, което се дава на човека, представлява пръчица с два края. Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си. Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата.
към текста >>

И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си.
Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си. Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата. Когато сме скръбни, ние сме хванали опашката на благото, което ни е дадено. Да хванем главата на това благо, за да дойде радостта. Да бъдем послушни и хванем добрия крей на пръчицата, който ни показва Живата Природа, за да бъдем съработници на разумното и да станем строители на новия живот — живот, в който човек за човека ще бъде брат и в който отношенията между хората ще бъдат продиктувани от Божествената Любов и Мъдрост. N. ИЗ „ВЕЧНАТА ПОЕМА“ Страхотна нощ отлитна в далнината.
към текста >>

Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата.
И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си. Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата. Когато сме скръбни, ние сме хванали опашката на благото, което ни е дадено. Да хванем главата на това благо, за да дойде радостта. Да бъдем послушни и хванем добрия крей на пръчицата, който ни показва Живата Природа, за да бъдем съработници на разумното и да станем строители на новия живот — живот, в който човек за човека ще бъде брат и в който отношенията между хората ще бъдат продиктувани от Божествената Любов и Мъдрост. N. ИЗ „ВЕЧНАТА ПОЕМА“ Страхотна нощ отлитна в далнината. На днешний свят трофеите бездушни отниса тя в пределите въздушни, със сенките издъхващи в тъмата.
към текста >>

Да бъдем послушни и хванем добрия крей на пръчицата, който ни показва Живата Природа, за да бъдем съработници на разумното и да станем строители на новия живот — живот, в който човек за човека ще бъде брат и в който отношенията между хората ще бъдат продиктувани от Божествената Любов и Мъдрост. N.
Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си. Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата. Когато сме скръбни, ние сме хванали опашката на благото, което ни е дадено. Да хванем главата на това благо, за да дойде радостта. Да бъдем послушни и хванем добрия крей на пръчицата, който ни показва Живата Природа, за да бъдем съработници на разумното и да станем строители на новия живот — живот, в който човек за човека ще бъде брат и в който отношенията между хората ще бъдат продиктувани от Божествената Любов и Мъдрост. N. ИЗ „ВЕЧНАТА ПОЕМА“ Страхотна нощ отлитна в далнината. На днешний свят трофеите бездушни отниса тя в пределите въздушни, със сенките издъхващи в тъмата. Зора на изток засиява, всемирна радост известява за всичко най-добро. Че иде нещо ново, мило, което нивга не е било по земното кълбо. Зефир излеко вей прохлада и шепне тихичко балада за оня райски кът, с трептящи звездни там системи, слънца и малки и големи в порядък где летят.
към текста >>

9. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако му разправяте, че страдате от някаква болест, той само ще чукне с пръчицата си и болестта ще изчезне.
Той се интересува от него и урежда работите му. Когато разумният човек дойде във вашия дом, той ни най-малко не иска да му разправяте за вашите нещастия. Той ще ви пита. от какво се интересувате, имате ли някакво изкуство, обичате ли някакви наука, изобщо какъв интерес, какъв стремеж имате. Това интересува разумният човек. Ако му разправяте, че страдате от някаква болест, той само ще чукне с пръчицата си и болестта ще изчезне. Като боледувате. той ви казва, че сте съгрешили някъде, но това не е важно за него. Той иска да знае какъв е вашия стремеж. После ще ви попита имате ли някаква идея, вирвате ли в Бога. Вие ще започнете да му разправяте последните научни теории, които сте писали.
към текста >>

10. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя разполага със своята сила като магическа пръчица.
повече глава и сърце ти трябват. Ти търсиш своята сила в мишците си. Не, твоята сила трябва да търсиш в ума си и сърцето си. Не търси силата си в мускулите си. Жената има сили, тя крие силата си другаде. Тя разполага със своята сила като магическа пръчица. Достатъчно е да каже само една дума, и нейният възлюбен е готов до отстъпи. Един княз се влюбва в една красива овчарка. Тя му казала: Аз не искам да се оженя за тебе, не съм свикнала на вашия живот. Щом си намислил да се жениш, ти ще си намериш друга. — Но аз не мога да живея без тебе.
към текста >>

11. -

И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор — Духа, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам“.
„Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите. далечините светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница трябва да минем курса си, и добре да го минем“. (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра — оркестъра от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор — Духа, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам“. И музиката ще започне новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки — един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти — те още не са засвирили — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и се приготвим всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам“! Г. Радев _______________ Б.Р.
към текста >>

0.32718205451965