Търсене в текстове за 'Пръчица'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 46 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 1

22. Диригентската пръчица 23.
“Идилията” и брат Георги Куртев 18. “Идилията” в село Тополица 19. Краят на войната е близо 20. Войната 21. Мирът иде вече! 22. Диригентската пръчица 23. Сламената шапка и общественото мнение 24. Българската народна песен 25. Колективно творчество 26. Таксата 27. Ще се развеселя премного заради Господа 28.
към текста >>

2. 5_21 Диригентскат а пръчица

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция.
"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира.
към текста >>

Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно.
"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира. Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на "Изгрева".
към текста >>

Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира.
"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира. Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на "Изгрева".
към текста >>

Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят.
Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира. Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на "Изгрева".
към текста >>

3. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Борис Николов

ТОМ 2

Имаше една стъклена пръчица и с нея бръкнем в шишето и после с нея потопим в чашата, разбъркаме чая и така го подслаждахме.
Пиехме го със захарин. Един от младежите имаше вуйчо, който беше сладкарин в Ст. Загора и правеше сладките със захарин. Изпращаше ни пликчета със захарин. Едно прахче като го разтвориш в едно шише изкарвахме с него един месец. Имаше една стъклена пръчица и с нея бръкнем в шишето и после с нея потопим в чашата, разбъркаме чая и така го подслаждахме. Черпехме с чай и захарин щедро всички приятели. Имаше много гладни хора по онова време. Рядко имаше в София семейства, които да бъдат добре. Ние от провинцията, които бяхме тук карахме много тъничко. Купим 50-100 грама маслини, а това са 10-15 маслини за трима човека.
към текста >>

4. ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Той ще бъде жигосван от неговата пръчица.
И казвате после, че този, или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на Паневритмичните движения предизвиква отрицателното движение на силите в природата, и те именно разбъркват кашата в света, а виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне, за да ви изненада и нанесе неочаквания от вас удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, които да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Той ще бъде жигосван от неговата пръчица. Правилното движение на Паневритмията е правилното държание на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочите срещу нисшето, за да възтържествува висшето, или обратно, това от вас зависи. ПАНЕВРИТМИЯТА Е ВЕЛИКА СИЛА, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НОВ ПОДЕМ НА СВЕТА. Великите души, които направляват света, ще ви чуят като пеете и свирите Паневритмията, с което вие им поднасяте ключа на Моето Учение, което носи мир на човешките души. ТОЗИ КЛЮЧ ВЕЛИКИТЕ ДУШИ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ ОТ ВАС, ВИЕ СТЕ ДЛЪЖНИ ДА ИМ ГО ДАДЕТЕ.
към текста >>

5. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Дотогава аз смятах, че е достатъчно Учителят да махне със своята невидима пръчица, да изкаже една дума и всичко се разрешава.
Дишането му беше тежко, трудно, мъчително и това дишане съответстваше на някакво усилие, което правеше като че ли се изкачваше някъде нависоко с физическото си тяло. Това изкачване продължи доста дълго и колко повече се доближаваше до края на изкачването, толкова Учителят дишаше по-често и по-дълбоко. Накрая като че ли Учителят стъпи там където трябваше и каза на глас: „Най-после се изкачихме на върха". Аз бях седнала и наблюдавам Учителя, а той бе също седнал като че ли се беше отърсил от нещо много мъчително. Какъв връх беше изкачил аз не го попитах, но чух и видях, че той изкачи много трудно, тежко и мъчително нещо с добър успех за всички. Дотогава аз смятах, че е достатъчно Учителят да махне със своята невидима пръчица, да изкаже една дума и всичко се разрешава. Разбрах, че Учителят имаше вътрешни изпити, които трябваше да разрешава. И Великите Учители имаха изпитания в области, в които ние бяхме невежи. Но смятам, че едно от най-великите изпитания на Учителя това бяха учениците в Школата му. Онези, които бяха около него и с които работеше, а те бяха пълни с несъвършенства и непослушание. Ние му бяхме истинските мъчители, а той ни изтърпяваше с Любов.
към текста >>

6. 247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ

ТОМ 5

И ако видеше някой ученик как върви и се прави на смирен и на много изправен в духовно отношение, то тогава Учителят само бутваше с невидимата си вълшебна пръчица там където трябва и този приятел тутакси се оказваше в един друг свят, непознат за него и той трябваше да се справя с вътрешната си природа, да я изучава и да я управлява там.
Тези сблъсъци се смятаха, че се дължаха на това, че няма външна дисциплина. Та тези наряди трябваше да бъдат първата стъпка за такъв ред и порядък. А уроците, които Учителят ни даде с тези наряди бяха безброй и аз цитирах само няколко от тях. А целта на нарядите е съвсем друга. Учителят не беше за толкова за външната дисциплина, а за вътрешната на ученика. И ако видеше някой ученик как върви и се прави на смирен и на много изправен в духовно отношение, то тогава Учителят само бутваше с невидимата си вълшебна пръчица там където трябва и този приятел тутакси се оказваше в един друг свят, непознат за него и той трябваше да се справя с вътрешната си природа, да я изучава и да я управлява там. Тогава каква нужда има той от наряд за тази негова задача за разрешение? Ако човек не си изработи сам вътрешен идеен мироглед може сам да се смъкне надолу по нанадолнището на падението. Затова ученикът започва да изучава Словото на Учителя и започва да изучава живота от самия себе си. А това е безкраен свят и му а напълно достатъчно да разрешава този въпрос в не един земен живот. А всичко друго погледнато от страни е само дресировка.
към текста >>

7. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

ТОМ 6

Той не остави до край да се изкажа, но сякаш с някаква магическа пръчица разнесе бурята в мене, разпръсна облаците, олекна ми, просветна ми.
„Но какво има? Какво има? Какво сте се разтревожили? Няма нищо, няма нищо. Успокойте се", чувах нежен, топъл, бащин глас, когато разказвах през сълзи съмненията и обвиненията, които бушуваха в мене против Него. Той не остави до край да се изкажа, но сякаш с някаква магическа пръчица разнесе бурята в мене, разпръсна облаците, олекна ми, просветна ми. Настана мир и тишина. И като най-добри приятели седяхме два часа \/13 а \ЛЗ и разговаряхме. Разбира се, повече говореше Той. Разказа ми няколко приказки и анекдоти, от някои, от които тогава аз нищо не разбирах. По-късно ги разбрах.
към текста >>

8. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Тук може да се каже и за Исуса Христа, Когото биха лоши хора, затова Той, колкото да е кротък Дух, каза: „Отче, ако е възможно, да премине тази чаша." Много тънката пръчица много добре действува при възпитанието на децата, и то когато се бият по задниците, защото в същото време и ги магнетизират.
(Виж чертежа|. естествено състояние на същия свят. Бог Ближните Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата с нас, а враговете - навън от нас. Още навън от тях - дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е доброто за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира, но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исуса Христа, Когото биха лоши хора, затова Той, колкото да е кротък Дух, каза: „Отче, ако е възможно, да премине тази чаша." Много тънката пръчица много добре действува при възпитанието на децата, и то когато се бият по задниците, защото в същото време и ги магнетизират. Вам е необходимо знание, за да можете да се борите. Трябва ви добро оръжие - с чакмаклии пушки не можете да се борите. Не бива да предизвиквате вие войната. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте да се възползувате от помощта. Силата не е във вас.
към текста >>

9. VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ

ТОМ 16

Той ще бъде жигосан от неговата пръчица.
А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочаквания удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочи срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, от вас зависи. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души.
към текста >>

10. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

ТОМ 17

Сега пръчицата не може да се приложи (магическата пръчица).
Този, който има тялото на безсмъртието, постоянно ще се обновява. Щом влезем в закона на подмладяването, ще изчезне умирането. Богатите са все касиери. Сегашното богатство е неправедно богатство: продаденото богатство е неправедно богатство - кожите, ябълките, рибите. Принципите, които сега царуват, трябва да се изменят съвършено, за да се приложи новото учение. Сега пръчицата не може да се приложи (магическата пръчица). (Една сестра казва.) - В беседите пише, че ученикът ще става видим и невидим, ще може много работи, ще разполага със сили. (Учителят каза.) - Това е теоретическата страна на живота. Някои са го приложили. Но за да може да стане това, човек трябва да посвети целия си живот на това. (Една сестра каза) - В беседите е казано: Ние ще работим за Бога и Бог - за нас.
към текста >>

11. 90. Най-подходящата форма

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

" Децата ги бият със суха пръчица, значи сух да не си.
Детето мисли: „Всичко е уредено", че го държи майка му. После го оставя, после вкъщи само го оставя. То мисли: „Защо майка ми не ми служи? " Майка му казва: „Мама, сега ти се научи да служиш! " После майка му го набие, а то си мисли: „Как е възможно това? " Децата ги бият със суха пръчица, значи сух да не си.
към текста >>

12. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

ТОМ 18

Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото пожелае.
Природата го познава и му разкрива своите тайни всякога, когато той се обърне към нея. Тя задоволява всичките му нужди, когато той пожелае. Господар е на елементалните духове и затова заповядва на природните стихии - бури, ветрове, мразове, суши и пр. Може да укротява и морските бури. Учителят казва: „Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физическия, духовния и Божествения, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото пожелае. Той е свързан с живата природа и гя го слуша и изпълнява неговите желания. Затова той може да лекува всички болести, да възкресява мъртви, да вижда в миналото и бъдещето, да увеличава и намалява плодородието, да укротява природните стихии, да променя времето и пр. Магът отваря затворените тайни врати на природата и се ползва от всички нейни сили и блага”. Мъдростта е съградила дома си в Учителя и затова той спонтанно на момента дава най-мъдри, утешителни и полезни съвети и винаги говори мъдро и разумно, без предварителна подготовка. Притежава всеобемащата лечебна наука, затова няма болест, която да не му се подчинява и изцелява болните само с едно докосване на ръката или само с казване на една дума.
към текста >>

13. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор - Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам.” И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи.
Ние, хората, днес сме изгубили своята основа и затова висим в неизвестност - не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли животът ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница трябва да минем курса си, и добре да го минем.” (Царството Божие - 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестърът - оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор - Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам.” И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които cе готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки - един свири насам, друг - нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти - те още не са засвирили - да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капепмайстор и се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне, когато Божият Дух възвести „Мир вам! ” Забележка на редактора: Настоящото е извадка от статията на Г. Радев „Учение на любовта”, отпечатана в брой 4, год.
към текста >>

14. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете!
Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно кой от двамата е виновен, нито пък коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва като ученици да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят на колко градуса е равен. Големината на този ьгьл показва какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после - до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете! ” И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки. По същия начин учените геометрици изправят погрешките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки.” „Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него.
към текста >>

15. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Който постигне това, той владее магическата пръчица.” „С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата.
Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т. е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественияте разширяване на духовния. Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица.” „С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек до се вгледа в това, което го обикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва, звездите, които светят вечер: водите, които текат - всичко това е създадено за човека - да се учи, да расте и да се развива. - Възможно ли е това? - Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него?
към текста >>

16. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

ТОМ 20

Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* * * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

17. II.Външният кръг на Пентаграма и символите в него

ТОМ 22

В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството.
Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. В тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграмът. Изминаването на този път е приготовление за влизане в пътя на ученика. Влизането във вътрешния кръг на Пентаграмът е началото на ученичеството.
към текста >>

18. 2. Сатурн - Уран

ТОМ 22

Мойсей удря с пръчицата си една скала при Мерива и изпод нея извира обилна вода.
Започват да роптаят срещу Бога. Тогава Бог казва, че всички, които роптаят срещу него, ще обикалят около 40 години пустинята и ще измрат. Ще остане само Исус Навин и Халеевият син, които ще влязат в Ханаанската земя. Продължават обикалянето на пустинята и постепенно старите евреи измират. При Сатурн тригон Уран евреите нямат вода за добитъка и тях и силно протестират пред Мойсея. Мойсей удря с пръчицата си една скала при Мерива и изпод нея извира обилна вода. Понеже Мойсей не дава хвала на Бога за това чудо, Той му казва, че той и брат му Аарон няма да влязат в Ханаанската земя. Когато евреите минават през планината Ор, умира брат му Аарон и Мойсей помазва сина му Елиазер да ръководи службата на левитите в скинията. Навършват се 40 години от излизането на евреите от Египет. Тогава евреите пак роптаят пред Мойсей срещу Бога и той им изпраща горителни змии. За да спаси твърдоглавите евреи от смърт, Мойсей прави хоругва с образа на горителна змия и спира измирането на евреите като поглеждат към хоругвата.
към текста >>

19. 2. Българинът и Новата култура, която иде

ТОМ 22

Достатъчно е да мръдне пръчицата си, за да се събудите в един момент и да прогледате.
Ако не Го приемете, Той ще се наложи. Божиите обещания ще се изпълнят . Те не търпят обратни решения . Бог, Който е направил света, Който е наредил свой план, ще го реализира. Хората ще се изменят и ще приемат Божия план. Достатъчно е да мръдне пръчицата си, за да се събудите в един момент и да прогледате. Ще кажете: Колко сме били глупави! Няма нищо невъзможно за Господа. И тогава всеки ще бъде готов да помага на бедните, на страдащите, на слабите; до повдига падналите. Ето разрешението на главния въпрос на живота. Знаете ли колко хора се мъчат днес?
към текста >>

20. 6. БОГАТСТВАТА - ДА СЕ ПРЕДАДАТ ДОБРОВОЛНО

ТОМ 22

Достатъчно е да мръдне пръчицата си, за да се събудите в един момент и да прогледате.
Живият Господ е между хората , приемете Го ! Ако не Го приемете , Той ще се наложи . Божиите обещания ще се изпълнят .Те не търпят обратни решения . Бог, Който е направил света, Който е наредил свой план, ще го реализира . Хората ще се изменят и ще приемат Божия план. Достатъчно е да мръдне пръчицата си, за да се събудите в един момент и да прогледате. Ще кажете: Колко сме били глупави! Няма нищо невъзможно за Господа. И тогава всеки ще бъде готов да помага на бедните, на страдащите, на слабите; да повдига падналите. Ето разрешението на главния въпрос на живота. Знаете ли, колко хора се мъчат днес?
към текста >>

21. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

(фиг. 6.3) това е една пръчица.
Който иска да се обогати, трябва живот и Дух. На човека има нещо, което му липсва. Слънцето има всичко, едни и други се греят, но едни се греят и са здрави, а други се греят и не са здрави. Да използвуваме. В срядашната беседа се засяга вашият ум, а в неделната беседа се засяга вашето сърце. (фиг. 6.3) това е една пръчица. Защо децата турят отгоре тази връвчица и махат камшик?! Отгде дойде тая идея на децата? Връвчицата показва силата, която излиза от пръчицата. Старите маги някога са носели много широки ръкави, като попските, и са носели в ръкава си по една магическа пръчица. Като я извадели, сила излизало от нея.
към текста >>

Връвчицата показва силата, която излиза от пръчицата.
Да използвуваме. В срядашната беседа се засяга вашият ум, а в неделната беседа се засяга вашето сърце. (фиг. 6.3) това е една пръчица. Защо децата турят отгоре тази връвчица и махат камшик?! Отгде дойде тая идея на децата? Връвчицата показва силата, която излиза от пръчицата. Старите маги някога са носели много широки ръкави, като попските, и са носели в ръкава си по една магическа пръчица. Като я извадели, сила излизало от нея. Детето реализира тая идея. В какво сегашният живот е реален?! По интенсивността; и тя е причината за голямата възбуденост, нервните болести.
към текста >>

Старите маги някога са носели много широки ръкави, като попските, и са носели в ръкава си по една магическа пръчица.
В срядашната беседа се засяга вашият ум, а в неделната беседа се засяга вашето сърце. (фиг. 6.3) това е една пръчица. Защо децата турят отгоре тази връвчица и махат камшик?! Отгде дойде тая идея на децата? Връвчицата показва силата, която излиза от пръчицата. Старите маги някога са носели много широки ръкави, като попските, и са носели в ръкава си по една магическа пръчица. Като я извадели, сила излизало от нея. Детето реализира тая идея. В какво сегашният живот е реален?! По интенсивността; и тя е причината за голямата възбуденост, нервните болести. Който бърза, скоро остарява.
към текста >>

22. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

» Ако бръкне, детето ще бъде смъмрено и ще има пръчица.
37. Сряда, 17.II.1926 г* «ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! » (Тайна молитва.) Каква разлика има между абсолютния морал и относителния? Както във всеки дом има морал. Майката има 20 кутии затворени. Тя казва на децата: «В тия кутии няма да бъркаш! » Ако бръкне, детето ще бъде смъмрено и ще има пръчица. Детето се смущава - това е относителен морал. А щом кутиите са твои, няма пръчица. Престъплението е там, че детето не е питало. Значи съдържанието е не вредно. Защо в клас не се позволява да се смеят?
към текста >>

А щом кутиите са твои, няма пръчица.
Както във всеки дом има морал. Майката има 20 кутии затворени. Тя казва на децата: «В тия кутии няма да бъркаш! » Ако бръкне, детето ще бъде смъмрено и ще има пръчица. Детето се смущава - това е относителен морал. А щом кутиите са твои, няма пръчица. Престъплението е там, че детето не е питало. Значи съдържанието е не вредно. Защо в клас не се позволява да се смеят? Защото ще смущават учителя. Друга е гамата.
към текста >>

23. VIII. МАРТА

Невена Неделчева

ТОМ 23

Диригентът бързо се поклони пак на Учителя и като се обърна, неговата магическа пръчица извика от света на музиката най-нежните и хубави звуци, които Марта бе чувала.
Всеки искаше да види и познае своите близки или познати. Марта леко си отдъхна, когато видя Ян, седнал в една от първите редици на цигуларите. Величков бе най-близко до диригента, възрастен белокос човек. Настана тишина. Един млад момък с блестящи очи и пребледнели бузи каза: «Химнът на Учителя». Диригентът бързо се поклони пак на Учителя и като се обърна, неговата магическа пръчица извика от света на музиката най-нежните и хубави звуци, които Марта бе чувала. Тя слушаше и бе забравила, че се намира в салона, чедо нея е Павел, когото е чакала толкова години. Пред нейния взор сякаш се откриваше пътека от светлина, която водеше към нещо велико, безкрайно хубаво - извор на красота и хармония. И знаеше Марта - тази пътека водеше към Бога... Когато мелодията притихна, Марта отвори очи и сякаш полекичка слезе на земята. След химна следваха други музикални номера, изпълнявани с голяма вещина и майсторство, някои от които бяха от Учителя. След това завесата се спусна и никой не се сети да ръкопляска - или пък не смееше, защото ясно чувствуваше, че след такава възвишена музика ръкопляскането би прозвучало като светотатство.
към текста >>

24. I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Той ще бъде жигосан от неговата пръчица.
А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне, да ви изненада и нанесе неочаквания удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. * Вж. «Изгревът», том XIII, стр. 810-812. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочите срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, това от вас зависи.
към текста >>

25. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага.
Всички чувствувахме, че не сме същите и, че мястото на което седим не е Витоша, ами кой знае къде в най-красивия земен край. Какво излиза от земята, какво се излъчва от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически тела. Една малка, едвам видима фибра само в гърдите, диша, мисли, трепти. Тишина и простор. Наистина, това е магическата „Сезам”. Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага. Лицата в сияние. Очите горят в чист, светъл пламък, излъчващи божествена усмивка. Кой е Тоз, що умее планини да разтваря и неоценими богатства които нам, залутани земни пътници, така щедро раздава. Бихме ли могли ние сами да налучкаме тия Врата към планинското сърце и подобно днес да се насладим от това неземно щастие! Каква е тази магическа пръчица, що Той има, кой му я даде и на каква цена?
към текста >>

Каква е тази магическа пръчица, що Той има, кой му я даде и на каква цена?
Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага. Лицата в сияние. Очите горят в чист, светъл пламък, излъчващи божествена усмивка. Кой е Тоз, що умее планини да разтваря и неоценими богатства които нам, залутани земни пътници, така щедро раздава. Бихме ли могли ние сами да налучкаме тия Врата към планинското сърце и подобно днес да се насладим от това неземно щастие! Каква е тази магическа пръчица, що Той има, кой му я даде и на каква цена? - Отвори се Сезам! Много пъти запъхтени сме почивали тук, но Сезам мълчи и не открехва своите отвеки заключени двери. - Отвори се, Сезам! Тя днес се отвори, но кой й повели? Рошавите облаци се събират по-нагъсто и заръсват дъжд.
към текста >>

26. 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Полето още спи в дрямка, облъхнато от тих есенен ветрец, кой с лека пръчица сваля вече от дърветата пъстрата им шума.
2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Ранна сутрин. Звездно небе. Зорницата е вече 3 остена по небосвода. Сириус и Орион са още всред небето, ясни, блестящи скъпоценности. Плеядите едвам мержелеят, като че под бледата светлина на залязващата пълноликалуна. Полето още спи в дрямка, облъхнато от тих есенен ветрец, кой с лека пръчица сваля вече от дърветата пъстрата им шума. Градът трепти в хиляди светлини. Той спи сладкия си предутрин сън. Като че ли е покрит със звездно покривало - друго - под звездите безбройните електрически крушки. Витоша огромна се откройва на безоблачното небе. Тихо е и тайнствено.
към текста >>

27. 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Лъкът й прилича на вълшебна пръчица.
Изказване формула до 3 пъти: „Само проявената Божия любов носи пълния живот”. Почваме. Какво изобилие! Никому не се оказа липса от храна. Има за всички. След това, върху висока скала, свири ни Ана Желязова. Лъкът й прилича на вълшебна пръчица. Ах, как майсторски свири тя! Тя прилича на нежен цветец, излеко полюляван от вълните на Тартини, Бах, Шуберт. Колко тържество този ден! Райско блаженство къпе сърцата ни, сякаш милвани от Самаго Бога. Към 5 ч.
към текста >>

28. 6.3. Новата култура

6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ

ТОМ 26

магията - пръчицата.
(„Новият Човек", с. 52) Христос слиза на Земята и носи друго житно зърно. То е зърното на Любовта. Това зрънце ще бъде посято в мозъка и съзнанието на всички същества и като израсне, то ще измени характера на цялото битие. Христос иде на Земята да донесе за живота, т.е. магията - пръчицата. В сегашния век това е благословението на човечеството. („Който иде, с. 137-138) Иде вече Нова епоха. Пред вас се открива велико бъдеще. Земята влиза в нови условия.
към текста >>

29. 6. Изворите

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

Всичките пътища за него са отворени, той притежава магическата пръчица и няма желание, което да не бъде изпълнено, няма молитва, която да не бъде чута.
Когато реката е свързана с извора, тя е мощна и върши чудеса, когато дървото е свързано с корена, дава плодове, когато лозата е свързана с пръчките ражда сладко грозде. Това са малките чудеса, които красноречиво говорят за ония скритите възможности, които се разцъфтяват, подчертавайки величието на Битието. Колко мощен е човекът, когато връзката с Великото е крепка и преливането на жизнени сили става правилно и хармонично. Това става само тогава, когато човек пребъдва в Цялото. Такъв човек е силен, както силна е реката, дървото, лозата. Всичките пътища за него са отворени, той притежава магическата пръчица и няма желание, което да не бъде изпълнено, няма молитва, която да не бъде чута. “Каквото попросите в мое Име, ще ви се даде” - се отнася, именно за тези, които са свързани с Него - с отворени умове за светлината и сърца за топлината. Идеята за Цялото живее в такъв човек. “За Бога всичко е възможно” - следователно и за човека всичко е възможно, човекът, който пребъдва в Него, здраво свързан по ум и по сърце с Великото в света. Такъв човек е силен, защото не е сам. Той има тил и здрава основа на която е стъпил.
към текста >>

30. 6.3. В начало бе Словото”

Глава 1. Разговор с великото

ТОМ 28

Тя хранеше еднакво и тялото и душата; тя беше магическа пръчица, която докосваше заспалите клавиши на човека и го оживяваше за нов живот.
Всяка песен един свят. Те щяха да ни придружават през вечността, за да ни разкриват красотата на истината, силата на Любовта, светлината на Мъдростта. Златистото сияние на “Вдъхновение”, дълбочината на “Киамет Зену”, силата на “Благата песен”, широтата на “Давай - давай" и стигнем след това до неизразимите напеви на мистичното, дълбокото и непознатото “Нева сензу", Аин Фаси”, “Бершид Ба”, “Вехади”, чийто език и мелодия идват от неизмеримите далечини на едно време, което е криело своите съкровища за да ни ги подари сега. Един ден щяхме да чуем “Имаше человек”, “Иде, иде”, “Химн на великата душа” и щяхме да преживеем неповторимото - дъхът на неземното щеше да ни докосне, за да ни подари най-скъпия дар, който можехме да получим, като израз на най-чистото, което времето можеше да роди. В тези песни щеше да шуми, да пее живота, един непознат, нов и многообразен живот, в който щяхме да се потопим, за да преживеем великото, което се беше случило.. Беше се родила една музика, която стигаше до сърцето, до ума, до душата, до духа - тя беше жива, свежа, сладка, богата. Тя хранеше еднакво и тялото и душата; тя беше магическа пръчица, която докосваше заспалите клавиши на човека и го оживяваше за нов живот. Тя имаше всичките качества на голямото изкуство, на Словото и на слънцето, което не залязва никога. Музиката на Учителя оживяваше, вдъхновяваше, утешаваше, лекуваше. Последните песни, които беше дал имаха вид на големи музикални пиеси - “Правда”, “Студен си ти”, “Скръб и радост”, “Угледна мома”, “Идилията” “Рапсодията” и още много недовършени и неиздадени тогава музикални теми - цяло съкровище по-късно събрани в един сборник и последната песен -“Странник съм в този свят”, на която се спряхме отделно като завършек на нашия коментар, за да огледаме външната и вътрешната ситуация, в която щеше да прозвучи последния акорд, чиято дълбочина ученикът трябва да преживее. С музиката на Учителя ние живяхме, живеем и ще живеем. Тя изработи усет и разбирание и най-вече вкус към музиката.
към текста >>

31. 6. Сериозни години

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Магическата пръчица от приказките покорно лежеше в Неговите ръце.
Народите нямаше да се освободят от тази идея. Събитията, които следваха бяха естествено явление, подготовка и условия за реализиране великия замисъл на Битието. Двете беседи са база и програма на новото, което се строеше вън и вътре в човека, в тая мирова душа, която трептеше вече във всяка клетка на световния организъм. Тогава ние само слушахме; бяхме много млади и пролетта на нашия живот беше богата на слънце, на багри, на звукове - нескончаем празник. Говореше Той и всичко получаваше необикновен вид и красота. Магическата пръчица от приказките покорно лежеше в Неговите ръце. Ние само слушахме. На земята от времето, когато по улиците на Ерусалим или по бреговете на Генисаретското езеро се разнасяше Словото на Христа не беше се случило подобно събитие, което сега беше събрало около себе си цвета на една младост жадна, интелигентна, която сега образуваше Неговата аудитория. Тя не беше многочислена, цената не беше в количеството, а в трепета, чистотата, искреността с които те пристъпваха прага на школата. Рядко явление, чийто набези щяха да оставят неизлечими следи, не само в историята на окултните движения, но и в живота на отделните хора - ученици дошли в досег с неповторимото, отзовали се пред лицето на Безконечността, да пият вода от първия извор, да се греят на голямото слънце и да се хранят с пресния хляб на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Той донесе и живя принципите и научи обикновените хора, как да се ползуват от живителните им лъчи.
към текста >>

32. 5. Необходимият ценз

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

както си знае - с пръчицата.
Тези четири неща образуват ценза. С този ценз той може да пристъпи. прага на школата, където го чака Един Учител на Мъдростта, който ще го посрещне, една Любов която ще го окриля и една истина, която ще му даде криле. Учителят за такъв ученик винаги има време, търпение да го води по пътя на съвършенството, да го учи и назидава и непрестанно да го обогатява. Такъв ученик не е от недоразвитите деца пред които вратите на школата се затварят и Учителят го препраща в света - невежите там получават първите уроци - животът ги учи. както си знае - с пръчицата. Школа и Учител има само за разумните, трудолюбивите, добрите, любещите, справедливите, ожидали истината от векове, насмогнали себе си. Това са бележките - свидетелството, ценза. На Земята няма университет за невежи и мързеливи студенти. Законът е същ и при една велика школа. През всичките времена великите школи са били достъпни само за ония, които са притежавали нужния ценз - четирите основни качества, опорни, кардинални точки, които могат да послужат за основа, върху която може да се гради.
към текста >>

33. 4. Горящата къпина

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Ученикът с чистота на сърцето си може да иска нещо и мигом да го получи, може да пита нещо под давлението на жадната си мисъл и една велика тайна да му се открие, ученикът може да моли за магическа дума или пръчица.
Беседата с Учителя е празник за ученика. Тя му доставя радост и светлина, изпълва душата му с мир. Пред лицето на Учителя си ученикът трепти като многострунна арфа, атмосферата която го обгръща е наситена от вибрациите и аурата на Учителя - тя е необикновено светла, хармонична, жива, рядка. Когато се разделя с Учителя си ученикът внимателно носи придобитото, внимава съсъдът със елей да се не разсипе. Идването в контакт с Учителя до някъде може да се оприличи на срещата с най-богатия, най-силния, най-благородния цар, който е готов да ти се притече на помощ с всичките си съкровища и с всичката си власт, които притежава, ако изобщо такъв цар има на земята. Ученикът с чистота на сърцето си може да иска нещо и мигом да го получи, може да пита нещо под давлението на жадната си мисъл и една велика тайна да му се открие, ученикът може да моли за магическа дума или пръчица. Учителят има и сила и власт да задоволи тези желания. Един дълъг миг ученик и Учител се гледат. Зад всяко желание стои една цел. Учителят познава помишленията на сърцето, знае целите зад тях. Не е ученик онзи, който изисква от Учителя си да задоволи обикновените желания, зад които стоят обикновени цели.
към текста >>

34. 7. Слушане, разбиране и приложение

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Думата приложение за нас беше важна и значима, защото тя беше като ключ и като магическа пръчица - ние чухме тая дума да се изговаря във всичките възможни гами и нюанси, за да проникне в нас и като светлина и като топлина - като семе чисто и сито над което осторожно сме бдели през всичкото време.
Дигнете се високо и се освободете от дребнавостите на живота, не се интересувайте какво правят другите и как живеят. Станете нови хора, чийто живот да се отличава от обикновените хора.” Върховете, които Той разкриваше блестяха пред очите на ония, които отдавна бяха разбрали цената на едно ново разбиране, ново светоусещане, което нямаше нищо общо с наследените и остарелите схващания за живота, за душата, за Бога. Явни за ония, които можеха да слушат, да разбират и да прилагат стояха неговите съкровища, духовните ценности, науката за любовта, които Той донесе и предложи на един обеднял откъм идеи и духовен живот свят през най-бурното и несигурно столетие, който помиташе старата култура, култура, която с всичкия си външен блясък и хубост, не бе успяла да научи човека как да живее и как да носи достойно името човек. Всичко беше кристално чисто, човек можеше да огледа дълбочините на това езеро и в него да види отразена безкрайността. Нищо по-хубаво, по-чисто и по-ценно не можеше да се даде на човека през това време - учение и познание, което засягаше всичките клонове на живота и осветяваше най-дълбоките гънки на човешката душа, учение, което непрекъснато щеше да разкрива богатствата, които носеше, постоянно щеше да расте и възраства, за да покаже на човека светлия път към себепознание и себевладане. Думата приложение за нас беше важна и значима, защото тя беше като ключ и като магическа пръчица - ние чухме тая дума да се изговаря във всичките възможни гами и нюанси, за да проникне в нас и като светлина и като топлина - като семе чисто и сито над което осторожно сме бдели през всичкото време. Защото, какво е учението без приложение? Смисълът бе само там да се живее учението - “Ако любов нямам нищо не съм и всичкото земно знание да владея, и планини да премествам, ще съм кимвал що дрънка”. Преведени, думите на този мистик на миналото звучат живо и до ден днешен не загубиха нищо от силата си и от блясъка си -те са ярък израз на приложението. Цената на ученичеството не е в слушането, нито в разбирането, а в приложението - Словото да стане плът и кръв - велик алхимически процес, който единствен може да подари на човека, на ученика безсмъртието. “Приложете моите думи, направете опит с моите думи, намерете подходящия метод и прилагайте." Не без вълнение ние слушаме тези думи, звучат до днес живи и горящи като факли, за да ни разкрият закона - вечния и неизменен закон за един път и един живот, тия на ученика, които могат да се осмислят само тогава, когато сме успели да изваем от грубия материал великолепна статуя, когато сме успели да направим от себе си човек на новата култура.
към текста >>

35. 15. Учени - ученици

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

За Учителя е важна оная малка формула от Писанието - “Бог не гледа на лице, а на сърце.” Учените - ученици добре разбират съкровищата с които Той разполага, нищо не струва на Него - мислят си те, Той да им направи дар, да им връчи магическата пръчица, да им открие последния заключителния ключ, да им помогне някак си да се домогнат до тайните на окултното познание, да съкрати дългия и мъчителен път.
Търсачите на истината не тръгват по определения път, а търсят “специален”, намират че те са “специални” хора, може би величието на миналото още тежи като корона над главите им, като разкошна мантия на раменете и като жезъл в ръцете. Следователно те са като белязани люде и отношението към тях трябва да бъде необикновено, различно, отношение, което те диктуват. В това лично и дребно желание те се изпречват пред нещо огромно, нестихващо течение с голяма сила и една огромна светлина, която прониква всичко и може да ги заслепи; тя осветлява глъбините на душите им и интимните им цели стават очевидни за Онзи, Който може свободно да чете в сърцата. Пред Него няма скрито, покрито. За Него не са важни външните форми, думите, титлите, красноречието, общественото положение, умствения багаж - големците в какъвто и да е вид от какъвто и да ранг не Го интересуват. За Учителя е важна оная малка формула от Писанието - “Бог не гледа на лице, а на сърце.” Учените - ученици добре разбират съкровищата с които Той разполага, нищо не струва на Него - мислят си те, Той да им направи дар, да им връчи магическата пръчица, да им открие последния заключителния ключ, да им помогне някак си да се домогнат до тайните на окултното познание, да съкрати дългия и мъчителен път. Какво е за Него да им подари един бисер, после втори, трети и т. н. Той е богат, силен, разполага с неограничена власт, рядко се ражда такъв Учител на земята, защо да не Го използуваме. Постановката е твърде ясна, за да не виждаме днес, когато живота натрупа достатъчно опит в ръцете ни; чувството, което изпитваме е определено и премного живо, за да не му обърнем внимание. Ние знаем случаи, когато на колене са Го молели за благословия, знаем и това, че го е давал, не когато са го измолвали и изисквали, а когато ония, които са го получавали не им е идвало на ум дори да го искат. Така стават нещата - неограничена е свободата на Учителя, неограничено Той дава и на учениците.
към текста >>

36. 19. Положително

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Нееднократно Той се връщаше на него, използуваше всичките гами на мисълта, на израза, за да представи тази магическа пръчица и направи на човека достояние нейната сила.
Блестеше като крайъгълен камък в сградата, която се наричаше характер. Отдалеч то блестеше като скъпоценност и нямаше човек със събудено съзнание да не копнее за него. То правеше човека силен отвътре, гарнираше вътрешния мир, подаряваше му дълбока радост, спасяваше го от ненужните тревоги и го правеше приятел на целия свят. Това изкуство правеше достъпни всички останали добродетели, защото основанията му лежаха върху любовта, която човекът хранеше към Великото в света. То приличаше на озон, който поддържаше свежестта и чистотата на въздуха, приличаше на вода, без която животът на земята не би могъл да се осъществи, приличаше на светлина и топлина, без които не може да се реализира никакъв растеж. Нееднократно Той се връщаше на него, използуваше всичките гами на мисълта, на израза, за да представи тази магическа пръчица и направи на човека достояние нейната сила. Това изкуство, което човекът не владееше, привличаше неудържимо погледа и сърцето на ученика и го караше да копнее, за да се развива правилно, да се радва, да бъде добър ученик и верен служител. Необикновеното се случваше когато до Него се приближаваше човек обременен от своите борби и противоречия. Осветлението падаше върху тази част на неговото съзнание, която беше светла, чиста, красива. Странна идея. Да виждаш винаги и навсякъде само хубавото, само положителното.
към текста >>

Една магическа пръчица стоеше неизползувана, нямахме силата да я вдигнем и си послужим с нея като шпага с която бихме победили всичко.
Ако някой се силеше да черни в Негово присъствие някого, Той противопоставяше противоположен образ. превръщайки отрицателното в положително. Беше голямо това изкуство, което по някакво чудно съчетание ежедневно дефилираше пред нас, тясно свързано с целия ни живот здраво вкопчено в нашето всекидневие, защото ние бяхме обикновени хора и непрекъснато се срещахме, непрекъснато се натъквахме на обикновеното у човека. Една верига от отношения и много, много летящи мигове и часове, които бихме могли да наситим с чистота, красота, ако знаехме как да гледаме, какво да търсим и как да го откриваме. Ала ние не владеехме това изкуство, нямахме навика, не беше станало наша природа, наше убеждение. Една магическа пръчица стоеше неизползувана, нямахме силата да я вдигнем и си послужим с нея като шпага с която бихме победили всичко. Сами си причинявахме едно зло и една загуба неотлъчно ни следваше, която ни правеше бедни отвътре, обикновени хора потънали в нашата делничност. Лишавахме живота си от светлината и аромата на красотата. Човекът стоеше пред нас и ние нямахме силата да разкъсаме булото, за да намерим ценното, положителното, бисера, което многократно ще да ни възнагради затова, че сме успели да го извикаме на живот. Изкуството бе твърде голямо за ръста на нашата обедняла откъм идеи цивилизация, за хода на нашето време - един преходен век, изпълнен с големи противоречия и остри вътрешни конфликти. Никога сякаш овладяването на това изкуство не е било така необходимо и остро.
към текста >>

37. 2. Отношение - необикновената песен

Глава 3. Разговор с ученика

ТОМ 28

Не му обръщат внимание и внимателно го поставят в ръцете на живота, който въоръжен с магическата пръчица възпитава по особен начин тая категория хора, не много приятен, но ефикасен - колкото и да плачат и да охкат не им обръщат никакво внимание, от време навреме само вдигат магическата пръчица - това е наказанието им.
Майката как ще се справи със своенравното си дете, мъжът - със своенравната си жена, Бащата - със своенравния си син, Учителят - със своенравният си ученик, Бог с такъв човек? Как? Трудна задача. Обаче, решима - не се занимават с него. Майката не се занимава с такова дете, нито бащата с такъв син, нито мъжът с такава жена, нито Учителят с такъв ученик, нито Бог с такъв човек. Не му обръщат внимание и внимателно го поставят в ръцете на живота, който въоръжен с магическата пръчица възпитава по особен начин тая категория хора, не много приятен, но ефикасен - колкото и да плачат и да охкат не им обръщат никакво внимание, от време навреме само вдигат магическата пръчица - това е наказанието им. Само по тоя начин те възстановяват елементарните отношения с околните, с природата и с Бога. Няма друг път. Умните се учат от тях. Разумните се пазят като от огън да не изпаднат в това положение. Учениците стоят на щрек и внимават да не изпаднат и те в това положение, което е страшно болезнено, дори и опасно, не за друго, а защото по такъв начин се лишават от вниманието на майката, на бащата, на приятеля, на Учителя, на Бога. 6.
към текста >>

38. 3. Проблясъците на любовта

Глава 4. Идеалът на ученика

ТОМ 28

“Любовта е магическата пръчица, която напразно посветените са търсили в тайните школи”.
За Любовта всичко що е казано от Него звучи пълно, свежо, богато и най-вече разбрано. То насища като слънцето, като водата, като въздуха, като хляба. Любовта е смисъла на живота. В пътя на ученика тя е идеал. За ученикът нямаше друг живот, освен този изтъкан от лъчите на Любовта, на Светлината, на Радостта и на Мира. “Любовта е магическата пръчица, която напразно посветените са търсили в тайните школи”. Няма нищо, което човек да не може да постигне, ако владее тази пръчица. Всичко спечелено на земята получава своя смисъл и съдържание само чрез Любовта. “За да се домогне ученикът до Любовта, трябва да мине по пътя на страданието. Първата половина на пътя, който води към Любовта е страданието. Едва, когато мине тази половина, той ще намери Любовта.
към текста >>

Няма нищо, което човек да не може да постигне, ако владее тази пръчица.
То насища като слънцето, като водата, като въздуха, като хляба. Любовта е смисъла на живота. В пътя на ученика тя е идеал. За ученикът нямаше друг живот, освен този изтъкан от лъчите на Любовта, на Светлината, на Радостта и на Мира. “Любовта е магическата пръчица, която напразно посветените са търсили в тайните школи”. Няма нищо, което човек да не може да постигне, ако владее тази пръчица. Всичко спечелено на земята получава своя смисъл и съдържание само чрез Любовта. “За да се домогне ученикът до Любовта, трябва да мине по пътя на страданието. Първата половина на пътя, който води към Любовта е страданието. Едва, когато мине тази половина, той ще намери Любовта. До тогава до него ще стигнат само проблясъците на Любовта.” Когато ученикът стигне до това мистично разбиране на Любовта, той вече не се страхува от нищо, не го плаши нито огън, нито вода, нито смърт.
към текста >>

39. 5. Обичай

Глава 4. Идеалът на ученика

ТОМ 28

Любовта е магическата пръчица, която върши чудеса.
5. ОБИЧАЙ На земята няма по-трудно изкуство, но и по-лесно от това да обичаш. Всичките противоречия, несгоди, неудачи, тревоги и страдания се държат на това, че човекът не е овладял изкуството да обича. Любовта е магическата пръчица, която върши чудеса. Народният епос е пълен със свежи примери на тази вечно млада идея. Истината е вечна и забвението на времето не докосва тази небесна жителка, която в скромна дреха обикаля света, спира се пред всеки дом и чука на всяко човешко сърце. Не се живее без Любов, а въпреки това човек не й устройва радушен прием, за да насити неговия живот с обилна светлина и топлина. Не владеем изкуството да обичаме, не сме си дали труд да разберем, къде се крие причината на неудачите в живота и коя живителна сила ни липсва, за да цъфтят цветята в нашата градина, за да зреят плодовете, за да класи богато нашата нива. Слънцето оживотворява всичко, ала онова невидимото слънце, което никога не изгрява и никога не залязва не стига до нас - бледи са лъчите на нашата обич и не стигат до човешкото сърце, за да го стопят и оживят, за да му предадат жизненост, здраве и радост.
към текста >>

40. Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

ТОМ 28

Правата мисъл е “магическа пръчица".
Дето е минал, Той е оставил подписа си - по канарите, дърветата, цветята. Неговите подписи наричаме - Стъпките на Свещения. 98. Да изследвате небето, това значи да четете свещената книга на живота, да вървите по свещените стъпки на Твореца. Звездите са писмото, което свещената книга съдържа (“Който има невястата”, “Ела след мен”) 99. Ти си Христос, Син на Бога Жива го" (Матея16;16) Любовта за основа на живота. 100. Правата мисъл е “магическа пръчица". Който я владее, той е маг. 101. Бог никога не говори на човека отвън. В Божествения говор има нещо мощно, магическо. 102. Да простите - в това се заключава истинската магия, наука. 103. За лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи. 104.
към текста >>

41. 55. Да бъдем готови! / С. К. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1, 4.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Наистина ли „условията", външните економически условия, ще променят като с някаква магическа пръчица целия наш вътрешен живот?
Това значи да станем други хора. Това значи да заживеем по съвършено нов начин. Защото такива, каквито сме и каквито се проявяваме, така, както сме живели досега и както живеем и сега, ние сме още далеч, много далеч от истинския нов живот, ние още съвсем не сме годни, напълно отговарящи за предназначението си камъни и тухли, които да влязат в изграждането на величествената постройка на Новото. Ние трябва да станем други, нови хора, ние трябва да заживеем друг, нов живот, ние трябва да изпълним умовете си със съвсем нови мисли, ние трябва да изпълним сърдцата и душите си с нови чувства, ако искаме да бъдем наистина готови за новия живот, който хлопа настоятелно на вратите на всички ни. Илюзия е да се мисли, че с досегашните ни мисли и чувства, с досегашните ни постъпки, ние сме годни за новия живот и наистина ще станем негови творци. Наистина ли „условията", външните економически условия, ще променят като с някаква магическа пръчица целия наш вътрешен живот? Наистина ли промяната на строя или на властта ще промени и нас самите? Наистина ли нашата душа, безразлично какво разбираме под тази дума, ще бъде основно променена чрез промяната на външния, материален ред? Ние в такива чудеса, в такива магии не вярваме. Наивно и вредно е да се вярва в това. Следователно, задачата за изграждането на новия свят далеч надхвърля задачата за прокламирането и изграждането на какъвто и да било нов строй.
към текста >>

42. 11.3. Учителят Дънов за Паневритмията

ТОМ 31

Той ще бъде жигосан от неговата пръчица.
А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочаквания удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочите срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, това от вас зависи. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души.
към текста >>

43. 37. Говори брат Любомир Лулчев, чрез Величка за приказния остров на доброто

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Бих мръднал с магическа пръчица, и всичко тъй бързо бих разрешил!
Стефка ще бъде край вас, докато се реализира всичко, което Бог е рекъл. Когато се реализира, ще я освободим Стефка от всичките хора, които не я обичат, от този затвор в който е принудена да бъде, от тези ледени стени от които е оградена. Няма да бъде много скоро. Трудно се работи с такива души - бавно, но няма да ги оставим. Не тъгувай моя мила възлюблена душа! Бих мръднал с магическа пръчица, и всичко тъй бързо бих разрешил! Бих отворил клетката, да хвръкне на свобода затворената птичка! Всичко сам бих сторил, но не е такава волята Божия. Господ работи над всички души, и вие работете. Мила моя възлюблена душа, аз мога само да ти помагам, но съдбата ви ще се изпълни докрай! Радвай се, че има кой да те обича, защото има много страдни души, които не виждат някой да ги обича.
към текста >>

44. 19. Музикалните ключове. (19.03.1942, четвъртък, София - Изгрев)

ТОМ 34

Този ангел застава в началото на петолинието и със своята магическа пръчица посочва местата на всичките нотни знаци.
Ключът на волята е ключът на Истината - ДО. - Учителю, ами подразделенията на ключа ДО? - Те отговарят на волята в човека на физическия, Духовния и Божествения свят. Ключът СОЛ е най-грациозен. Той прилича на красив ангел с навити като спирала сини очи. Този ангел застава в началото на петолинието и със своята магическа пръчица посочва местата на всичките нотни знаци. - Учителю, ученикът трябва да се научи да чете, бързо да дешифрира ноти във всичките видове ключове. Например 5-6 такта в ключа ФА, 2-3 такта в ключа СОЛ и няколко такта в трите вида ДО ключ. Тези видове упражнения са много полезни за бързо транспониране19. Учителю, моят професор по солфеж Емил Депорт, композитор и диригент на собствен оркестър в Париж, нареждаше ни в кръг по средата на една голяма зала. Този кръг беше от 5-6 реда.
към текста >>

45. 6. Професор Емил Депорт

ТОМ 34

И не знаеш накъде ще се фръцне на въртящия се стол, наляво или надясно, и ще посочи с малка пръчица.
А ФА ключ три тона има разлика. След ФА ключ идва ДО сопранов ключ. А До сопранов, До алтов и До теноров са три вида До. И ти, като гледаш, трябва веднага туй да го преведеш и да го изпееш. А той държи тефтерче и ти пише бележка. И не знаеш накъде ще се фръцне на въртящия се стол, наляво или надясно, и ще посочи с малка пръчица. На такива уроци съм присъствала много. Него ден беше, аз съм имала висока температура. Аз съм била болна, но въпреки туй съм отишла. И той, фръц: „А vous continuez! A vous s'asseyez. Vous!
към текста >>

46. 144. Изпита на Лилиана

ТОМ 34

Карл Бьом чукна с пръчицата да ме спре и каза „Verstehst du Deutsch?
И подава най-напред на Бръмбаров. Той изпява първата фраза. И аз видях, до мене беше, как си взема голям дъх и пусна гласа си. И ми повлия, и аз да направя същото. Поех, даже и страничните, плаващите ребра отворих и странично, и си пуснах силно гласа. Карл Бьом чукна с пръчицата да ме спре и каза „Verstehst du Deutsch? ” [Разбирате ли немски? ] - Non, викам. Je parle Franpais [Не. Аз говоря френски]. - Leicht, leicht, leicht, leicht, leicht [Леко, леко, леко, леко, леко].
към текста >>

НАГОРЕ

0.91327595710754