Търсене в текстове за 'Просо'

По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си.

По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си.
Ели Хляб наш Това е най-силната дума на земята. Насъщният хляб е двигател в живота на личността, на обществата, на народите през всичките векове на историята. Хлябът насъщни е създал всичките придобивки на материалната култура в света: хляб насъщни е причина и за голямото развитие на духовната култура. По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си. Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят.
към текста >>

В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото.

Като гигантски дъб, с връх в самото небе някога духът на санскрита е хвърлял сянката на своите гигантски разклонения над всички народи от тая част на материка. От мистиката на свещените книги, написани на тоя език, и от Махабхарата и Рамаяна — тия тропически лесове на древноиндийския епос — се заплитат възлестите могъщи корени, оплодили с обилните си корени свещената Зенд-Авеста на Персия и героичния епос Рамдзат на Бирмания. Ведическите химни, които предшествуват епоса, са непосредствени, възвишено-прости изблици на едно религиозно светоразбиране. Но и в тия химни на природата, олицетворявана в дълбока и богата митология, още по-малко в по-късния епос, лириката все още не съществува като отделен обособен клон на поезията, все още се губи, пръсната тук и там между епическите образи. Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи! В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото. Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата. Покоят на мъдростта Отдолу бездна зее — над водите, покоят светъл на деня блести: тъй истината дирят мъдреците духа дълбок с мир да просвети. Не трепери Така не трепери за хляба си, човече, — Създателят храна за всяка твар създава: детето се едва роди — и, виждаш, вече гърдите майчини от мляко напращяват. Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел! Бурята От страх се гънат полските треви, но бурята ги отминава, — могъщите гори ломи: с големи само подобава големият да се срази.
към текста >>

Просо растеше цял бой високо и сладко като мляко.

Защо й са? За нищо не стават. Тровило, нищо повече. Идното лято сигурно ще роди фасул, що и куче го не яде. А какво беше тук преди година. Просо растеше цял бой високо и сладко като мляко. У съседните ниви растяха царевица — незаменим жир. Пък какви тикви се търкаляха — деликатеси, каквито и в рая надали има. Крушовите дървета навсякъде зариваха земята с меки круши. Е-е-хе. Чудно време беше то! Ходи, където щеш; яж до пресищане: наслаждавай се колкото ти сърце и душа желаят.
към текста >>

Душата ти е гладна, но не за просо, не за царевица, не за тикви, не за круши.

А погледни колко хубаво грее слънцето: как приятно повява вятъра: колко красиво се извива реката; как чародейно клокочи извора! Не е ли пак зелена гората? Не е ли небето светло, лазурно? Уви, ти не си весел, очите ти не се насищат. Недоволен си и не знаеш защо. Душата ти е гладна, но не за просо, не за царевица, не за тикви, не за круши. А за друго, което не разбираш. Красотата не виждаш, величието на днешното време е скрито за тебе. Настоящето е за други, а ти ще си вървиш, да гониш онова, за което въздишаш. Едни условия се дават за един живот, а други условия — за друг живот. Който тези закони не разбира, като тебе, мой глиганчо, в скръб умира.
към текста >>

Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца.

Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца. Нема нищо по-предпазително от оцета. Всеки тръба да си има своя аптека. Всеки трябва да си има свои символи. Ето някои от тях: В храма забрави живота. Ходи повече бос.
към текста >>