НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
34
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
79. ОБИЧЕН И СКЪП
,
,
ТОМ 8
Да ги четеш, значи да се храниш с
просо
.
" Трябва като един малък ученик да кажеш по кой предмет си слаб. Искрен трябва да бъде човек! Толкова често човек може да попадне в заблуждения. Едно такова заблуждение е увличането в писателите, наречени от Него "бомбастични фразеолози". В техните произведения няма никакво съдържание и са вредни.
Да ги четеш, значи да се храниш с
просо
.
Човек трябва да се храни с пшеничен хляб. Какво нещо е обичта? Обичта всякога дава. Тя не взема. Тя взема само необработена материя, с цел да я обработи.
към текста >>
2.
слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година
,
,
ТОМ 11
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в
просото
.
Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус.
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в
просото
.
Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>
3.
НАРЯД за 1913 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в
просото
.
Обаче по едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потьрсват Леонга за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолва да забрави миналото и да я приеме да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. А аз трябваше да ви оставя, та сами да разрешите този ребус.
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в
просото
.
Внимавайте прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>
4.
16. РАЗВРЪЗКАТА
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Много мислих, много разсъждавах, все търсех, както се казва,
просото
на дъното, търсех причината.
Една година бях решила да не ходя никъде и да изтърпя до край без изследване. Но какво стана, както лежах, като станах, ръката ми изтръпна и стана безчувствена. Получих удар. Ща, не ща, трябваше да потърся лекарска помощ. Помогнаха ми и ръката ми се възстанови.
Много мислих, много разсъждавах, все търсех, както се казва,
просото
на дъното, търсех причината.
Впрочем тези състояния, тези прекъсвания, от които толкова много страдах, бяха само за мое добро. Аз растях духовно. Невидимият свят ми беше определил тази съдба, за да прогледна. Нищо не е случайно. И сега мога само да благодаря за тези изпитания, които бяха само вътрешни.
към текста >>
5.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Днес, поради четиридесетия ден от смъртта на обозе починалия Цар Обединител Борис III, бивш цар на Българите, и ден, определен от Министерския съвет за неприсъствен, дадоха на обед по 2
просоти
питки на всеки войник.
В тяхното число влиза и единият поп калугер. На обед надойдоха жени, за да донесат на мъжете си храна, фотографирах цялата редица, както стояха пред караулния началник, за да прегледат какво се носи в торбите и храната. Разчистиха района на единия край на казармата, за да слезе един самолет. След малко самолетът слезе с един германски офицер и пилот. Направих 2 снимки.
Днес, поради четиридесетия ден от смъртта на обозе починалия Цар Обединител Борис III, бивш цар на Българите, и ден, определен от Министерския съвет за неприсъствен, дадоха на обед по 2
просоти
питки на всеки войник.
Чорбата днес бе постна, та си взех манджа от казана. Към 4.30 ч следобед самолетът си отпътува. Аз тая сутрин започнах да чета из томчето „Възможности за щастие" беседата „ Четирите положения", сега започнах да я дочета до края. 7.Х.1943 год., четвъртък, Пожега Тази заран се събудих в съзнанието си със сън, че съм влязъл някъде си в едно подземие и някакви си минерали с тъмночервен цвят, едни - кръгли като монети, други - в кубична форма. Нагребах от тях и взех.
към текста >>
6.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Кача се по една стълба, а тия негодуващи уж от мен момичета, кога се наведох и наврях главата пак през една циментова дупка, за да изляза, видях изпод корема си, че момичето, което негодуваше и което аз бях целунал, вземало в кривачка
просо
(мъдро
просо
) и ръси по мене, по краката и задницата ми, понеже аз го не виждам, като се провирам през дупката.
Запровирах се през едни циментови дувари, даже и през едни дупки се ловко провирах, за да изляза из тия циментови огради. Тъкмо съм пред една къща, ето, при това момиче дойде някаква другарка и ме задяваха с детинските си шеги и закачки, обаче се момеят, момински шеги подмятат, които не помня. Не знам как стана, но момичето, по-шегаджийката, като падна на гърба си и аз се отрололих върху му, то се изсмя и извика уж като изплашено на родителите си, но аз го смъмрих за тая му постъпка и го целунах по устните; то уж щеше да негодува, но докато го целунах, аз скочих и те двете се изсмяха. Аз забързах да потегля към Водица. Уж че тая сцена става в Ковачевец.
Кача се по една стълба, а тия негодуващи уж от мен момичета, кога се наведох и наврях главата пак през една циментова дупка, за да изляза, видях изпод корема си, че момичето, което негодуваше и което аз бях целунал, вземало в кривачка
просо
(мъдро
просо
) и ръси по мене, по краката и задницата ми, понеже аз го не виждам, като се провирам през дупката.
И това то го прави с цел, един вид магия, че аз да го задирям за в бъдеще и да дойда пак, да се завържат любовни отношения. След това се намерихме другари в едно здание, все там, до тая последна сцена. Не помня сега компанията, но уж единияте Кирил Попов от гр. Кърджали. Ето, влезе стар поп и с влизането си дигна босилек да наръси. Аз не ми се искаше да ме ръси, но се подчиних, защото знам, че той ще ме съобщи на просветното ми началство и ще ме уволнят като противник на църквата.
към текста >>
7.
V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Ето защо, когато человечеството, в лицето на управници, интелигенция, народ, го удари «през
просото
», както го казват, и се отклони от Извора на живота, то Бог - този извор на живота, е бивал и бива милостив и праща между учените хора на науката и свои пратеници за духовното издигане на туй чедовечество.
Иска се нови разбирания в живота, ново приложение. Иска се жертва, от старите и жертва от младите. А млад е всеки, който се учи и прилага доброто, възвишеното. Стар е всеки, който се не учи и не го прилага. Няма и златна среда - има лява - инволюция, към отрицателното, и дясна - еволюция, към доброто, към възвишеното, към Бога - нищо повече.
Ето защо, когато человечеството, в лицето на управници, интелигенция, народ, го удари «през
просото
», както го казват, и се отклони от Извора на живота, то Бог - този извор на живота, е бивал и бива милостив и праща между учените хора на науката и свои пратеници за духовното издигане на туй чедовечество.
Такива учители е имало, има и ще има, докле светът светува, и то по цялата земя, макар и да са рядкост. Не е важно да се цитират имена и народи. А когато наближи време да става една голяма промяна, тогава се явява и Великият Учител - Христос в човешка форма, Който е и глава на тия пратеници, и дава и Той Своите упъпвания. Такива Божи пратеници се отличават със своя скромен живот, със своята кротост и смирение, но те носят сила в себе си, проявяват особена мъдрост и знания, проявяват безгранична любов и с образец на чистия живот. Ние, малката и скромна България, която по всички изгледи е определена да изиграе велика духовна роля за целия свят, макар и да сме притиснати с голямо бреме, трябва да се считаме щастливи, че между другите ни добри хора, Бог ни е удостоил и с един Свой духовен пратеник, който е водител на Бялото Братство в България.
към текста >>
8.
4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски
,
,
ТОМ 24
Но особено децата, те
просото
поглъщаха всяка моя дума.
Веднъж говорих за 1/2 час пред Младежкото Християнско Дружество в г. Йорк. Имаше може би до 150 деца. За да ги заинтересувам, приказвах им опитността си под турско иго като дете и като овчарче в село Вакарел. За овцете - как не знаеха, че в гората има вълци, та бяха спокойни; ала ние, децата, знаехме, че в града има турци, та бяхме неспокойни и нещастни. И деца, и възрастни се много увлякоха.
Но особено децата, те
просото
поглъщаха всяка моя дума.
И като седнах, децата почнаха от само себе си да пеят някаква песен в моя чест. Пяха, преповтаряха, възхитително, много пъти песента "Patruotic song". (В албума на г. Ватралски аз видях същата песен, пратена от дружеството за спомен. В същия албум забелязах и разни картони, листове, афиши -с които се е обявило за речите му.
към текста >>
9.
1. Храм и училище: въведение
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
И младите, каквито са “на дъното да търсят
просо
”, тръгнаха да проверяват.
Може би ефектът щеше да бъде по-благоприятен за тях. Но журналистите по онова време нямаха скрупули. Пишеха по поръчка и неофициално им плащаха двойно. Случаят беше извънреден. Зад тях стоеше църквата.
И младите, каквито са “на дъното да търсят
просо
”, тръгнаха да проверяват.
Историята ни е позната. Младите притежават усет за истината, за чистотата, за красотата - така беше и с нас. И като провери остана там. За нас е важен този момент. Ние бяхме на това място в началото на второто десетилетие на нашия век, нямахме още двадесет години и всичко, което се случи получи дълбоко значение.
към текста >>
10.
7. Вярата и Святият Дух. беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в
просото
.
Бившата негова жена отива при него, помолва го да забрави миналото и да приеме да си заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. Ако, трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус.
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в
просото
.
Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и ще ви помогне Христос. Настоящето слово е дадено в Софийския кръжок чрез Г-н Дънов на 11.VIII.1913 г. *3абележка на съставителя: Тази беседа от 11 август 1913 г. е публикувана в „Изгревът", том XI, с. 542-545 като наряд за 1913 г., понеже в тази година няма събор на Бялото Братство, понеже България преминава в Междусъюзническата война, която я докара до Първата Национална катастрофа.
към текста >>
11.
Съдържание
,
,
ТОМ 33
Просо
за врабчетата.
Любовта да ни дойде на гости 198. Дали ще те бъде или няма да те бъде 199. Учителят говори както Бог говори. Говорът на Бога, това е природата 200. Частната собственост 201.
Просо
за врабчетата.
Всички хора сме за Бога такива врабчета 202. Ако отнемеш времето на човека, то той загубва това време за живота си 203. Бог го е изпратил 204. Болестта е като живо същество, което се впива в човека и го обсебва и живее в него 205. Да си най-умен, най-справедлив и най-виждащ - означава, че Бог живее чрез делата Си 206.
към текста >>
12.
201. Просо за врабчетата. Всички хора сме за Бога такива врабчета
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
201.
ПРОСО
ЗА ВРАБЧЕТАТА.
201.
ПРОСО
ЗА ВРАБЧЕТАТА.
ВСИЧКИ ХОРА СМЕ ЗА БОГА ТАКИВА ВРАБЧЕТА Около южния прозорец на колибата бяха почнали да се събират врабчета, които цвъртяха силно и настойчиво, някой дори почукваха на стъклото, а други се блъскаха в него, искаха да влязат вътре. Христов ги гледаше любопитно и каза на Андрей: - Това е техния говор - гладни са! При тях глада определя отношенията им. Когато не са гладни през лятото, никакви ги няма... И извади от шкафчето на бюрото си един пакет с просо. Отвори прозореца, врабчетата не само, че не хвръкнаха, а почнаха да кацат по ръцете му, да се мушкат, блъскат в ръцете му и да цвъртят.
към текста >>
Когато не са гладни през лятото, никакви ги няма... И извади от шкафчето на бюрото си един пакет с
просо
.
201. ПРОСО ЗА ВРАБЧЕТАТА. ВСИЧКИ ХОРА СМЕ ЗА БОГА ТАКИВА ВРАБЧЕТА Около южния прозорец на колибата бяха почнали да се събират врабчета, които цвъртяха силно и настойчиво, някой дори почукваха на стъклото, а други се блъскаха в него, искаха да влязат вътре. Христов ги гледаше любопитно и каза на Андрей: - Това е техния говор - гладни са! При тях глада определя отношенията им.
Когато не са гладни през лятото, никакви ги няма... И извади от шкафчето на бюрото си един пакет с
просо
.
Отвори прозореца, врабчетата не само, че не хвръкнаха, а почнаха да кацат по ръцете му, да се мушкат, блъскат в ръцете му и да цвъртят. Той им изсипа просо на малката дървена площадка, специално направена за тази цел, но те го разпиляха на земята. От съседните дървета и покриви, се спуснаха и няколко гугутки и гълъби. Скоро просото беше изкълвано, а птичките стояха, бяха още гладни. Христов извика високо: - Детка, донеси хляб.
към текста >>
Той им изсипа
просо
на малката дървена площадка, специално направена за тази цел, но те го разпиляха на земята.
ВСИЧКИ ХОРА СМЕ ЗА БОГА ТАКИВА ВРАБЧЕТА Около южния прозорец на колибата бяха почнали да се събират врабчета, които цвъртяха силно и настойчиво, някой дори почукваха на стъклото, а други се блъскаха в него, искаха да влязат вътре. Христов ги гледаше любопитно и каза на Андрей: - Това е техния говор - гладни са! При тях глада определя отношенията им. Когато не са гладни през лятото, никакви ги няма... И извади от шкафчето на бюрото си един пакет с просо. Отвори прозореца, врабчетата не само, че не хвръкнаха, а почнаха да кацат по ръцете му, да се мушкат, блъскат в ръцете му и да цвъртят.
Той им изсипа
просо
на малката дървена площадка, специално направена за тази цел, но те го разпиляха на земята.
От съседните дървета и покриви, се спуснаха и няколко гугутки и гълъби. Скоро просото беше изкълвано, а птичките стояха, бяха още гладни. Христов извика високо: - Детка, донеси хляб. - Скоро тя се показа на вратата и без да го гледа, каза: -Днес фурните не работят, за нас няма да има. -Донеси хляб и не философствувай!
към текста >>
Скоро
просото
беше изкълвано, а птичките стояха, бяха още гладни.
При тях глада определя отношенията им. Когато не са гладни през лятото, никакви ги няма... И извади от шкафчето на бюрото си един пакет с просо. Отвори прозореца, врабчетата не само, че не хвръкнаха, а почнаха да кацат по ръцете му, да се мушкат, блъскат в ръцете му и да цвъртят. Той им изсипа просо на малката дървена площадка, специално направена за тази цел, но те го разпиляха на земята. От съседните дървета и покриви, се спуснаха и няколко гугутки и гълъби.
Скоро
просото
беше изкълвано, а птичките стояха, бяха още гладни.
Христов извика високо: - Детка, донеси хляб. - Скоро тя се показа на вратата и без да го гледа, каза: -Днес фурните не работят, за нас няма да има. -Донеси хляб и не философствувай! Тя донесе цял хляб, който той почна да троши и хвърля на птичките. Но изведнъж всичките птички изхвръкнаха със сила и шум!
към текста >>
И след това се обърна към Андрей: - Като ходиш по града, купи
просо
.
Момичето донесе едно тънко парче кашкавал. Той го гледа, гледа, но този път нищо не каза, хвърли го на котката, заедно с изрезките от кашкавала. И тъкмо да затвори прозореца, пак се дигнаха птичките с шум. Котката беше се покатерила на дървото - кучето беше я подгонило, и сега ядеше кашкавала й. Той почна да се смее и да гледа Андрей съучастно, и отново извика момичето и му каза да нахрани котката и кучето, да ги прогони далече и после да нахрани и птичките и да прибере четката.
И след това се обърна към Андрей: - Като ходиш по града, купи
просо
.
- И му даде 10 лева. - Господин Христов, защо храните врабчетата, каква полза имате от тях, пък ги храните и с просо? Те са малки и за нищо не стават! Не е ли по-добре да храните кокошки, те поне ще Ви носят яйца? - Той се усмихна и възрази: - И ти си една птичка като тях, която иска да яде, да живее, да бъде щастлива.
към текста >>
- Господин Христов, защо храните врабчетата, каква полза имате от тях, пък ги храните и с
просо
?
И тъкмо да затвори прозореца, пак се дигнаха птичките с шум. Котката беше се покатерила на дървото - кучето беше я подгонило, и сега ядеше кашкавала й. Той почна да се смее и да гледа Андрей съучастно, и отново извика момичето и му каза да нахрани котката и кучето, да ги прогони далече и после да нахрани и птичките и да прибере четката. И след това се обърна към Андрей: - Като ходиш по града, купи просо. - И му даде 10 лева.
- Господин Христов, защо храните врабчетата, каква полза имате от тях, пък ги храните и с
просо
?
Те са малки и за нищо не стават! Не е ли по-добре да храните кокошки, те поне ще Ви носят яйца? - Той се усмихна и възрази: - И ти си една птичка като тях, която иска да яде, да живее, да бъде щастлива. Каква полза има от тебе Бог, който е създал храната, с която ти се храниш? - Като даде възможност на Андрей да помисли върху казаното от него, после добави: - На кокошките даваме едно, а очакваме да вземем десет!
към текста >>
Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те
просото
; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й.
Следователно ти не си против капитализма, ти си за него, но искаш само да си на мястото на капиталистите. И ако един ден и ти станеш капиталист, няма да помислиш за комунизъм. Андрей се изненада от тези изводи и тъкмо щеше да възразява, Христов го превари: „И аз и ти, и всички хора и същества сме за Бога такива врабчета! А ние за врабчетата сме Богове! ” Андрей направи гримаса, че не вярва.
Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те
просото
; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й.
Аз мога да изгоня всичките, имам тази власт и сила, но аз, разумното същество, на всяко от тях давам нужното да живее. На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!... Това е живота на животните, да се гонят едни други. - Играта на мишка и котка - децата пеят на мишката да бяга, а на котката да я гони. - Това е.
към текста >>
И понеже Андрей по природа във всичко търсеше отрицанието, искаше винаги да възразява, затова от безбройните мисли, даде да се появи тъкмо тази, която най-много му допадаше: - Да но има хора, които гладуват, а Вие храните котките и кучетата с хляб и кашкавал, а на птичките специално купувате
просо
!
- Играта на мишка и котка - децата пеят на мишката да бяга, а на котката да я гони. - Това е. А като се дойде до човека, той има власт да гони и убива и едните и другите, да прави каквото иска с тях, но разумния човек, човека на новата култура - на всяко по-нисшо от себе си същество дава това, от което то има нужда. Така постъпват с него и по-висшите над него същества. Андрей го слушаше, гледаше и мислеше с цялото си същество върху всичко какво му казваше, и най-различни мисли нахлуваха и изпълваха съзнанието му.
И понеже Андрей по природа във всичко търсеше отрицанието, искаше винаги да възразява, затова от безбройните мисли, даде да се появи тъкмо тази, която най-много му допадаше: - Да но има хора, които гладуват, а Вие храните котките и кучетата с хляб и кашкавал, а на птичките специално купувате
просо
!
- Давам им, храня ги, грижа се за тях, защото са дошли и искат това от мене. Всеки, който и да е той, който е гладен - ще го нахраня! Андрей насмалко щеше да каже: „Ето, аз съм дошъл! ”, но се спря. Разбира се, Христов хвана мисълта му и отговори: - И ти ще получиш това, което ти е необходимо, и ти вече го получаваш.
към текста >>
13.
254. Защо симпатизираше и работеше за Партията
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Парите на Христов за
просото
дремеха в портмонето му, извади ги, постави ги на масичката и дълго ги гледа, после ги постави отдясно в портмонето и си каза: - Като ги изхарча, с какво ще купя
просо
за птичките?
Но сети се за Мими. Часовникът на дружество „Балкан” удари 21 часа. - Рано е още за спане, затова ще отида у Мими - си помисли, защото тази мисъл беше приятна и примамлива и затова може би беше забравил, че когато беше при Христов примираше за сън, че не беше спал миналата вечер цяла нощ. И затърси из джобовете си някое забутано левче за трамвай. Не намери.
Парите на Христов за
просото
дремеха в портмонето му, извади ги, постави ги на масичката и дълго ги гледа, после ги постави отдясно в портмонето и си каза: - Като ги изхарча, с какво ще купя
просо
за птичките?
Какво тогава ще помисли за мене Христов - бъдещият писател изхарчил!... Не, не искам Христов да мисли лошо за мене!... И нали му обещах да не отивам у Мими? Откъде ще знае - ще отида пеш, за връщане ще поискам от Мими, ще я излъжа, че съм си забравил портмонето! Да да, сега се сетих, светна ми, разбрах истината.
към текста >>
14.
257. Точността е колективно качество. Постигай целите си с изразходване на най-прости средства
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Той подаде на Христов пакета с
просото
и остатъка от парите.
Можа при тези лоши условия, да бъдеш точен! Работите ти в един друг свят - в света на причините, са оправени! Казвам ти, радвай се! И сега в Андрей се яви реакция, но тя беше задушена от стихията на живот, която излизаше от устата на Христов. И наистина, Андрей се зарадва като разплакано дете, помилвано от майчина ръка.
Той подаде на Христов пакета с
просото
и остатъка от парите.
Христов взе просото, и мигновено преброи парите в ръцете на Андрей. Бяха точно. Той с упражнения беше достигнал да може да преброи, види, различи без грешка много повече неща от обикновените хора! С широк жест на ръката си отмахна ръката на Андрей и каза: - Не ги връщай, нека да ти се намират! В този сюблимен момент за Андрей, те бяха играли ролята на опора... те имаха да играят и още по-важна роля от тяхната номинална стойност, защото всяко нещо в устата и ръцете на Христов, когато той искаше, придобиваше такава стойност, каквато той му дадеше според това какво му беше необходимо.
към текста >>
Христов взе
просото
, и мигновено преброи парите в ръцете на Андрей.
Работите ти в един друг свят - в света на причините, са оправени! Казвам ти, радвай се! И сега в Андрей се яви реакция, но тя беше задушена от стихията на живот, която излизаше от устата на Христов. И наистина, Андрей се зарадва като разплакано дете, помилвано от майчина ръка. Той подаде на Христов пакета с просото и остатъка от парите.
Христов взе
просото
, и мигновено преброи парите в ръцете на Андрей.
Бяха точно. Той с упражнения беше достигнал да може да преброи, види, различи без грешка много повече неща от обикновените хора! С широк жест на ръката си отмахна ръката на Андрей и каза: - Не ги връщай, нека да ти се намират! В този сюблимен момент за Андрей, те бяха играли ролята на опора... те имаха да играят и още по-важна роля от тяхната номинална стойност, защото всяко нещо в устата и ръцете на Христов, когато той искаше, придобиваше такава стойност, каквато той му дадеше според това какво му беше необходимо. Не само това, но той можеше да придава на нещата и свойства, каквито те обикновено не притежаваха.
към текста >>
И понеже за Андрей както и за повечето хора, парите бяха най-ценното, най-силното и най-здравата им опора, затова му даде пари и най-после понеже държеше много за свободата му, да не я докосне, беше му ги дал във форма уж да му купи
просо
.
С широк жест на ръката си отмахна ръката на Андрей и каза: - Не ги връщай, нека да ти се намират! В този сюблимен момент за Андрей, те бяха играли ролята на опора... те имаха да играят и още по-важна роля от тяхната номинална стойност, защото всяко нещо в устата и ръцете на Христов, когато той искаше, придобиваше такава стойност, каквато той му дадеше според това какво му беше необходимо. Не само това, но той можеше да придава на нещата и свойства, каквито те обикновено не притежаваха. Можеше нещо много просто и обикновено да използва така, че то да стане решително в живота на някой посетител. За него не само парите, но и всичко каквото имаше: мисли, чувства, воля, опитности, знания и това, което беше предоставено на негово разположение, за да помага - той всичко щедро и галантно, но разумно раздаваше на всекиго според нуждите и това, в което най-много вярваше - ценеше.
И понеже за Андрей както и за повечето хора, парите бяха най-ценното, най-силното и най-здравата им опора, затова му даде пари и най-после понеже държеше много за свободата му, да не я докосне, беше му ги дал във форма уж да му купи
просо
.
- „Задръж ги, ако нещо много ти притрябва, купи си с тях.” Говореше му благо и даваше всичката възможност и свобода, свободно да изяви вътрешното си съдържание без грим и мазка. - А Андрей си мислеше: „От вчера ме познава, адреса ми не знае, а как ми вярва! Този човек наистина е необикновен, прилича ми на Христа!...” А Христов продължаваше да му се учудва и възхищава: - Снощи си отиде късно, кога спа? Сега навреме идваш. Как намери отворен магазин толкова рано?
към текста >>
Птичките и
просото
сега бяха само възможност да се изяви Андрей, и да поощри положителното в него.
” - сети се, че Андрей от вчера не беше ял. За храна не трябваше да се поменава, да не пробуди глада му! Христов даде възможност на Андрей да разбере, че той се радва дето беше донесъл простото и не беше похарчил парите за лични нужди, че беше си напънал силите да издържи. А колкото до птичките, Христов можеше да ги нахрани и с хляб. Но за такива важни неща като храната на птичките, той не разчиташе не само на Андрей, но и на когото и да било друг.
Птичките и
просото
сега бяха само възможност да се изяви Андрей, и да поощри положителното в него.
- Много евтино си купил просото! Всички, които досега ми купуваха просо, купуваха го на по-високи цени. - Обикновено магазинерите от кооперация „Напред”, а частните магазини още повече на случайни купувачи, на двойни и по-високи цени, особено ако разберат, че купувача не разбира. И аз това съм правил, и какви още по-страшни неща съм правил! - Така ли?
към текста >>
- Много евтино си купил
просото
!
За храна не трябваше да се поменава, да не пробуди глада му! Христов даде възможност на Андрей да разбере, че той се радва дето беше донесъл простото и не беше похарчил парите за лични нужди, че беше си напънал силите да издържи. А колкото до птичките, Христов можеше да ги нахрани и с хляб. Но за такива важни неща като храната на птичките, той не разчиташе не само на Андрей, но и на когото и да било друг. Птичките и просото сега бяха само възможност да се изяви Андрей, и да поощри положителното в него.
- Много евтино си купил
просото
!
Всички, които досега ми купуваха просо, купуваха го на по-високи цени. - Обикновено магазинерите от кооперация „Напред”, а частните магазини още повече на случайни купувачи, на двойни и по-високи цени, особено ако разберат, че купувача не разбира. И аз това съм правил, и какви още по-страшни неща съм правил! - Така ли? - Запита го Христов, като му даде да разбере, че се възхищава от откровеността му, с което я поощряваше.
към текста >>
Всички, които досега ми купуваха
просо
, купуваха го на по-високи цени.
Христов даде възможност на Андрей да разбере, че той се радва дето беше донесъл простото и не беше похарчил парите за лични нужди, че беше си напънал силите да издържи. А колкото до птичките, Христов можеше да ги нахрани и с хляб. Но за такива важни неща като храната на птичките, той не разчиташе не само на Андрей, но и на когото и да било друг. Птичките и просото сега бяха само възможност да се изяви Андрей, и да поощри положителното в него. - Много евтино си купил просото!
Всички, които досега ми купуваха
просо
, купуваха го на по-високи цени.
- Обикновено магазинерите от кооперация „Напред”, а частните магазини още повече на случайни купувачи, на двойни и по-високи цени, особено ако разберат, че купувача не разбира. И аз това съм правил, и какви още по-страшни неща съм правил! - Така ли? - Запита го Христов, като му даде да разбере, че се възхищава от откровеността му, с което я поощряваше. Да се казва истината и то горчивата истина е трудно, затова поощрението й действува възпитателно.
към текста >>
За бъдеще само ти ще ми купуваш
просо
и други бакалски стоки, ако и на тебе за нещо ти потрябват, купи си.
- Така ли? - Запита го Христов, като му даде да разбере, че се възхищава от откровеността му, с което я поощряваше. Да се казва истината и то горчивата истина е трудно, затова поощрението й действува възпитателно. - Много добре, радвам се, че имам приятел - познавач на бакалските хитрини! Задръж парите, ето ти и още сто лева - да ти се намират.
За бъдеще само ти ще ми купуваш
просо
и други бакалски стоки, ако и на тебе за нещо ти потрябват, купи си.
Аз още ще ти дам, аз имам, не ме жали. Като видиш по бакалниците нещо хубаво, евтино и не те мързи, купи ми, купи и на себе си, аз отделно ще ти заплатя труда. Андрей слушаше и си мислеше: „Какво доверие ми има! ” — И ставаше му приятно, изпълваше се със сила и любов към Христов, защото той беше първия човек, който постъпваше с него така и в същото време си мислеше: „Хвали се: че познавал хората, а не вижда и не разбира, че съм мошеник! ” - Господин Христов, снощи насмалко щях да похарча парите за просото за лични нужди!
към текста >>
” - Господин Христов, снощи насмалко щях да похарча парите за
просото
за лични нужди!
За бъдеще само ти ще ми купуваш просо и други бакалски стоки, ако и на тебе за нещо ти потрябват, купи си. Аз още ще ти дам, аз имам, не ме жали. Като видиш по бакалниците нещо хубаво, евтино и не те мързи, купи ми, купи и на себе си, аз отделно ще ти заплатя труда. Андрей слушаше и си мислеше: „Какво доверие ми има! ” — И ставаше му приятно, изпълваше се със сила и любов към Христов, защото той беше първия човек, който постъпваше с него така и в същото време си мислеше: „Хвали се: че познавал хората, а не вижда и не разбира, че съм мошеник!
” - Господин Христов, снощи насмалко щях да похарча парите за
просото
за лични нужди!
Голяма борба водих, но реших и изпълних да умра, нс да не ги похарча! - Парите са дадени за харчене. Друг път не му мисли толкова много - когато ти трябват - харчи. - Да, но щяхте да имате лошо мнение за мене. - Това не е важно, и това е само моя работа.
към текста >>
Христов влезе в стаята си, отвори прозореца, изсипа
просото
на птичките и бързо се върна, за да се възползва от благотворното действие на психологичните инжекции, които беше му бил, преди да беше изтекъл срока на действието им.
Вие ще ме обичате повече, ако не ги похарча. -Добре, както искаш така мисли и прави. Христов натискаше различни клавиши и от душата на Андрей прозвучаваха красиви акорди, и твореше композицията - характера на Андрей. Тъкмо сега Андрей се сети да почне да обвинява Христов, както беше мислил по шосето. Но при това голямо доверие към него, невъзможно му беше, чувстваше, че ще развали това хубавото, което Христов беше създал!
Христов влезе в стаята си, отвори прозореца, изсипа
просото
на птичките и бързо се върна, за да се възползва от благотворното действие на психологичните инжекции, които беше му бил, преди да беше изтекъл срока на действието им.
- Заприказвахме се, увлякохме се и закъсняхме, закъсняхме! - завика той. - Давай по-скоро ризите, да тръгваме! - каза той абсолютно уверен, че Андрей ще дойде на екскурзия. И се наведе, почна да разкопчава каишите на раницата.
към текста >>
15.
356. Бездушните познати
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Сети се за парите, които Христов му даде да купи
просо
и изрично му беше казал да харчи от тях за свои нужди - с тях можеше да плати трамвая.
- Андрей, много добре те разбирам и искрено искам да ти помогна, но тази сутрин с жена си се скарахме - започна бай Васил да лъже. - Събудил съм се, още не събудил и жена ми: „Дай пари! ” Изтърсих и джобовете и портмонето си, да се увери, че нямам пари. Андрей изгледа добрия си приятел. Между тях беше се вече разтворила бездна!
Сети се за парите, които Христов му даде да купи
просо
и изрично му беше казал да харчи от тях за свои нужди - с тях можеше да плати трамвая.
Попипа ги в джоба си и каза: - Сбогом бай Василе, благодаря ти за всичко! - Веднага го напусна, без да си стиснат ръцете както друг път. - Андрей, не се сърди, ела на магазина, все ще намеря от някой от продавачите някой лев да ти услужа! Но Андрей не се обърна, отдалечи се с дълбока мъка в душата си, не разбира се за бай Васил, а затова, че не ще може да се ожени за Елена! Напущаше един прекрасен случай да бъде щастлив!
към текста >>
16.
357. Походът на гладните
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Андрей за първи път съжаляваше, че излъга, затова реши веднага да изплати наема с парите на Христов за
просото
.
Ако до 20 януари не ми изплатиш наема, ще съборя покрива на квартирата ти и ще го изгоря! Материалите от пода и тавана, струват повече от твоя наем! - Къде ще живея аз? - Където искаш, това не ме интересува! - обърна се и си отиде.
Андрей за първи път съжаляваше, че излъга, затова реши веднага да изплати наема с парите на Христов за
просото
.
Но помисли, че Христов ще си помисли за него лошо, и категорично реши да й плати, когато има.
към текста >>
17.
358. Описание на Изгрева
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
358. ОПИСАНИЕ НА ИЗГРЕВА Андрей се отби в един магазин на „Напред”, купи
просо
и тръгна пеш за Изгрева.
358. ОПИСАНИЕ НА ИЗГРЕВА Андрей се отби в един магазин на „Напред”, купи
просо
и тръгна пеш за Изгрева.
Още от шосето видя пред бараката на Христов да стои Петър - уволнения директор, за когото вчера стана дума. Христов излезе и го покани. Андрей се спря и помисли гласно: „С малко съм закъснял. Сега какво мога да правя, докато излезе Петър? Ами ако и него държи като мене 12 часа?
към текста >>
18.
388. Човек заслужава да страда цял живот, но да постигне един миг възвишено щастие
,
VII. Кооперацията ли?
,
ТОМ 33
Христов погледна Андрей и му каза: - Слушай какво ще ти кажа - с парите, които ти дадох за
просото
и другите неща, ще отидеш на ресторант, ще се навечеряш добре, защото ти излезе герой, гладува три дни!
Не знаете още какво е глад, мизерия и безработица!... И се разплака. На вратата се почука. Христов излезе, нещо каза и си влезе. След него влезе един възрастен господин, много умислен.
Христов погледна Андрей и му каза: - Слушай какво ще ти кажа - с парите, които ти дадох за
просото
и другите неща, ще отидеш на ресторант, ще се навечеряш добре, защото ти излезе герой, гладува три дни!
Издържа изпита си достойно и заслужаваш да ядеш! Утре сутринта ще отидеш на млекарница да закусиш с мляко, а на обед и вечерта ще отидеш на ресторант. Ще си купиш всичко от каквото имаш нужда, ще купиш и дърва и ще си запалиш печката, и ще дойдеш утре вечерта. Това не ти го предлагам само, това ти заповядва полковник Христов - и ти трябва точно да го изпълниш!
към текста >>
19.
16. Концерт в Съветското посолство (1939 г.)
,
,
ТОМ 34
След малко - това го има в интервюто, дойде една красива, висока дама, облечена разкошно, а тя била министър
Просолова
и гледа нея, и вика тъй.
Аз почувствах един глад в стомаха си и казах: „И-и, да има сега една кифличка, да изям една-две хапчици, че много трудна програма ще пея.” - Сега, сега, Марина ми каза, много трудно намираме колоратурка да пее тази ария на Шамахарската царица от опера „Золотой петушок” [„Златното петле”] - химна към Слънцето. Много трудни каденци. Викам: „Имам много трудна програма, ще пея, няколко хапчици ми подайте, искам да си почина малко.” - Почакайте, каза тя. Тя отиде някъде. След малко се върна, нищо не ми каза, седна.
След малко - това го има в интервюто, дойде една красива, висока дама, облечена разкошно, а тя била министър
Просолова
и гледа нея, и вика тъй.
А тя прави тъй. В.К.: Показва Вас. Л.Т.: Тя се наведе към мене, хвана ме за ръка много нежно и каза: „Прийдите - на руски - ще Ви заведа.” И тръгнахме. Аз се дърпам, тя ме дърпа. Викам: „Къде ме водите по тия коридори?
към текста >>
НАГОРЕ