НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
71
резултата в
38
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Поетът, музикантът,
проповедникът
и пр., ако работят за пари, губят от таланта си.
Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога. Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал. Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр.
Поетът, музикантът,
проповедникът
и пр., ако работят за пари, губят от таланта си.
Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира.
към текста >>
2.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Християнският
проповедник
, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини.
ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме. Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва.
Християнският
проповедник
, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини.
Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е, че само окултизмът може да направи това. Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия.
към текста >>
3.
МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Една година по-късно посещава Виенската изложба като кореспондент на „San Frаnciskо Bulletin" и се връща наново в Америка като свободен журналист и
проповедник
.
Стеснителен, срамежлив, много чувствителен, сам се подценява. Той не се поддава на чуждо влияние. В това време се запознава с някои от великите хора на американската литература, като Брет Харт, Марк Твен и др. Болен, с разстроени нерви, съвсем зле материално, в 1872 год. го изпращат търговците на златоносните мини като пропагандатор в Англия, където обикаля градовете и селата по цялата страна, за да разгласява великолепието на Калифорния.
Една година по-късно посещава Виенската изложба като кореспондент на „San Frаnciskо Bulletin" и се връща наново в Америка като свободен журналист и
проповедник
.
Изпращат го на хилядогодишната изложба в Филаделфия и това е за него спасение. С цената на шест годишна тежка, мъчителна работа, като сътрудник на Нюйоркския „Graphic", той е полуспасен от материалните несгоди. Пише за всеки брой на „Graphic" колоната „История на деня" Никой не би можал да издържи повече. И ето, отдава се на магията, алхимията. Той иска да превърне материята в Дух и Духа в материя.
към текста >>
4.
РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Савонарол (бележит италиански
проповедник
, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията.
У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест. Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство.
Савонарол (бележит италиански
проповедник
, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията.
Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.).
към текста >>
5.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Първият френски,
проповедник
на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година.
Наместо да се поклони на кръста, поставен на хиподрума срещу кладата, за да бъде помилван, както няколко пъти бил увещаван лично от императора и чрез пратени от него лица, Василий предпочел смъртта. Развълнуван и с вяра той стъпя на кладата и пламъците го поглъщат. А тия пламъци, според летописец очевидец, се издигали високо до върха на обелиска в хиподрума, гдето била кладата. Както Христос освети със смъртта си кръста, така и нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия, 415 години преди чеха Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно. Примерът на Василий скоро бива последван и от други богомили.
Първият френски,
проповедник
на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година.
в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението. Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях.
към текста >>
6.
Сфера на Нептун – Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Вие слушате някой
проповедник
отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го.
Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности.
Вие слушате някой
проповедник
отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го.
Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст. Скоро изникна, защото нямаше дълбока земя. А като изгрее слънцето припламна и изсъхна. Третото падна всред трънете. Пораснаха трънете и заглушиха го.
към текста >>
Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой
проповедник
, някой свещеник или пастор.
И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход.
Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой
проповедник
, някой свещеник или пастор.
Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път".
към текста >>
"Пътят", продължава
проповедникът
, е място където всичко става.
Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват.
"Пътят", продължава
проповедникът
, е място където всичко става.
Там има всякаква нечистота, корист и зло. Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият. Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът?
към текста >>
Добрата почва, това сме ние верующите, казва
проповедникът
.
Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място. Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото. Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод.
Добрата почва, това сме ние верующите, казва
проповедникът
.
Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа.
към текста >>
Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на
проповедника
със словото на Христа.
Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата. Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си. И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов.
Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на
проповедника
със словото на Христа.
Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши.
към текста >>
7.
ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Проповедникът
, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил.
Той надали ще оживее. Ако слезем, и ние ще премръзнем". - Аз считам, че трябва да сляза, отговорил първият. - Като искаш, слез. а пък аз ще вървя, да стигна целта.
Проповедникът
, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил.
Същевременно и той се стоплил. Тръгнали тогава и двамата. Не след много те намерили втория проповедник в снега, цял вцепенен от студа. Той бил паднал от коня и премръзнал. Този проповедник не иска да помогне на пострадалия пътник, от страх да не загине, ала не можа да избегне смъртта.
към текста >>
Не след много те намерили втория
проповедник
в снега, цял вцепенен от студа.
- Като искаш, слез. а пък аз ще вървя, да стигна целта. Проповедникът, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил. Същевременно и той се стоплил. Тръгнали тогава и двамата.
Не след много те намерили втория
проповедник
в снега, цял вцепенен от студа.
Той бил паднал от коня и премръзнал. Този проповедник не иска да помогне на пострадалия пътник, от страх да не загине, ала не можа да избегне смъртта. Първият, който му помогна, спаси и него, и себе си от смърт. Помогни на пострадалия - помагайки му, ти помагаш и на себе си. Защото закон е: С всяка помощ, която можеш да дадеш комуто и да е, ти помагаш и на себе си.
към текста >>
Този
проповедник
не иска да помогне на пострадалия пътник, от страх да не загине, ала не можа да избегне смъртта.
Проповедникът, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил. Същевременно и той се стоплил. Тръгнали тогава и двамата. Не след много те намерили втория проповедник в снега, цял вцепенен от студа. Той бил паднал от коня и премръзнал.
Този
проповедник
не иска да помогне на пострадалия пътник, от страх да не загине, ала не можа да избегне смъртта.
Първият, който му помогна, спаси и него, и себе си от смърт. Помогни на пострадалия - помагайки му, ти помагаш и на себе си. Защото закон е: С всяка помощ, която можеш да дадеш комуто и да е, ти помагаш и на себе си. Хората са като скачени съдове. Водата, която минава през един от тия съдове, се прелива и в другите.
към текста >>
8.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Един персиец,
проповедник
на мохамеданството в Персия, в скоро време добил много последователи.
Съгласни сме, че за всичко това трябва да се говори не само с уважение, но и с благоговение. Но все пак питаме, когато един човек не живее съобразно с живота, проявява ли той уважение към Великото? Защото по-велико уважение от това да живееш добре, няма. По за предпочитане е човек да умее да живее добре, отколкото да говори с уважение за Спасител, с когото няма никаква жива връзка, и за Бог, който е „горе на небето". Ще приведем един пример, за да илюстрираме, кои хора са само верующи, и кои живеят живота съобразно с неговите закони.
Един персиец,
проповедник
на мохамеданството в Персия, в скоро време добил много последователи.
Чувствал, обаче, че тези хора само външно го следват, без да се интересуват дълбоко от учението, което той проповядвал. Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват.
към текста >>
Проповедникът
призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра.
Чувствал, обаче, че тези хора само външно го следват, без да се интересуват дълбоко от учението, което той проповядвал. Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват.
Проповедникът
призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра.
Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят".
към текста >>
Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към
проповедника
.
Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват. Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра.
Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към
проповедника
.
Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън.
към текста >>
Проповедникът
кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън.
Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят".
Проповедникът
кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън.
Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите.
към текста >>
След малко
проповедникът
заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън.
Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата.
След малко
проповедникът
заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън.
„Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят. А другите – те са безнадеждно стари".
към текста >>
Когато след известно време
проповедникът
излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим.
Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите.
Когато след известно време
проповедникът
излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим.
„Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят. А другите – те са безнадеждно стари". На старото в нас ние не можем да разчитаме, то е изиграло вече своята роля и жизнените му сили са изтощени. Не може ли да се въздигне то отново, да се възроди?
към текста >>
„Слава Богу, си казал
проповедникът
, че се намериха поне двамина истински верующи.
Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим.
„Слава Богу, си казал
проповедникът
, че се намериха поне двамина истински верующи.
Те са, които ще създадат един нов свят. А другите – те са безнадеждно стари". На старото в нас ние не можем да разчитаме, то е изиграло вече своята роля и жизнените му сили са изтощени. Не може ли да се въздигне то отново, да се възроди? - ще попитат някои.
към текста >>
9.
DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Проповедник
за свободна мисъл, съвест и слово, за разумна и етична вяра, за труд и въздържание".
„Труд", орган на Българския работнически съюз, от 12 юли т.г. е писана специална статия за богомилството от Хр. В. със заглавие: „Делото на Богомила. Социален и религиозен реформатор. Борец против робството и икономическото неравенство.
Проповедник
за свободна мисъл, съвест и слово, за разумна и етична вяра, за труд и въздържание".
В тая статия се казва между другото: „Богомил издигнал глас против робството и крепостничеството, против икономическото неравенство. Той искал да се отнемат земите от боляри, епископи и игумени и да се дадат на работния народ. Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и манастири. „Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр. В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство.
към текста >>
10.
ПЪРВАТА СТЪПКА
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За един обикновен
проповедник
този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно.
Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя?
За един обикновен
проповедник
този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно.
Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат.
към текста >>
11.
Няколко съвета от Учителя
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Един
проповедник
в Западна Америка ходил да събира пари за мисионерска работа.
Ако Любовта се регулира от страха, това не е Любов. Любов, която регулира страха е Любов. Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува. Дяволът се страхува от Любовта. Той при всички положения е смел, но когато дойде Любовта треперят му гащите.
Един
проповедник
в Западна Америка ходил да събира пари за мисионерска работа.
Дебнел го един разбойник и когато разбрал, че е събрана голяма сума го причаква на едно място, решава да го убие и да му вземе парите. Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка. Чуди се какво ще е това. След две години го викат да изповяда един умиращ, който му казва: "Познавате ли кой съм аз? " - "Не, не ви познавам." - "Аз съм един разбойник, който ви причаквах да ви убия и обера.
към текста >>
Проповедникът
като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка.
Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува. Дяволът се страхува от Любовта. Той при всички положения е смел, но когато дойде Любовта треперят му гащите. Един проповедник в Западна Америка ходил да събира пари за мисионерска работа. Дебнел го един разбойник и когато разбрал, че е събрана голяма сума го причаква на едно място, решава да го убие и да му вземе парите.
Проповедникът
като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка.
Чуди се какво ще е това. След две години го викат да изповяда един умиращ, който му казва: "Познавате ли кой съм аз? " - "Не, не ви познавам." - "Аз съм един разбойник, който ви причаквах да ви убия и обера. Но до вас, когато се молехте бе застанал въоръжен мъж, той ме уплаши и аз не ви обрах." Любовта е въоръжена сила! От главата до петите е въоръжена, дето удари всичко помита, пред нея всички капитулират.
към текста >>
12.
Да мисли! - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ние може да незнаем, где е небето; може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да чувствуваме Бога.Един английски
проповедник
казва: “Аз не зная, где е небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствувам действието на Божествения Дух.” Значи, чува го Господ моментално, а това е важното, че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува.
Ти го спасиш. След като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, след като направиш доброто, пишеш във вестниците, че си избавил от смърт еди-кого си, това добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика,който следва Божественото учение,е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога.
Ние може да незнаем, где е небето; може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да чувствуваме Бога.Един английски
проповедник
казва: “Аз не зная, где е небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствувам действието на Божествения Дух.” Значи, чува го Господ моментално, а това е важното, че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува.
Право е казал пророкът, че Бог не живее в небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? - Хората на разумното сърце, казвам аз. Ако всички вие бихте се водили от вашето разумно сърце,всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Запример, вие имате груби навици, по някой път нямате търпение -всичко туй се дължи на вашия философски ум, че са ви обидили.
към текста >>
13.
Личност и душа - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Преди години пътувах с един евангелски
проповедник
по Рила, връщахме се от Мусала.
И двамата седят на крушата, никой не смее да слезе, докато мечката не си отиде. Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг? Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си.
Преди години пътувах с един евангелски
проповедник
по Рила, връщахме се от Мусала.
Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н. Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави.
към текста >>
Този
проповедник
беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н.
Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг? Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала.
Този
проповедник
беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н.
Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави. Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас.
към текста >>
Проповедникът
се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави.
Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала. Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н. Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас.
Проповедникът
се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави.
Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас. Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине.
към текста >>
В това време
проповедникът
помислил, че бягам от мечката.
Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави. Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас. Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода.
В това време
проповедникът
помислил, че бягам от мечката.
Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине. В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много?
към текста >>
В страха си,
проповедникът
се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката.
Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас. Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине.
В страха си,
проповедникът
се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката.
Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай?
към текста >>
Като видя
проповедника
в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла.
Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине. В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката.
Като видя
проповедника
в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла.
С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай? Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него.
към текста >>
С това тя искаше да се извини, че е уплашила
проповедника
.
Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине. В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла.
С това тя искаше да се извини, че е уплашила
проповедника
.
Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай? Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него. Това става с всички хора, когато те не мислят.
към текста >>
Аз нямам намерение да изложа този
проповедник
, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него.
Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай?
Аз нямам намерение да изложа този
проповедник
, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него.
Това става с всички хора, когато те не мислят. Какво страшно има в това да срещнете мечка? Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, няма по-добро нещо от това. Тя е много вярна.
към текста >>
14.
Новите възгледи - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия
проповедник
.
Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш,ще се наведеш и ще пиеш от средата,от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш,но избери най-красивото място и седни там да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, живия връх, на който си възлязъл.високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека. Прилагай високия идеал навсякъде в живота си!
Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия
проповедник
.
Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. - Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? - Такива картини срещате всеки ден в живота си. Достатъчно е да наблюдавате хората, да видите, как ядат, каква храна употребяват и кога ядат, за да имате обикновени картини пред очите си. Обаче, ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна.Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник - на художник с висок идеал.
към текста >>
15.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учител на страдащото човечество, най—съвършения служител и
проповедник
на Господа Исуса Христа.
От техните добри мисли и дела света постоянно напредва. Те са светлината на света, солта на земята и никой не запаля свещ за да я тури под шиник, а на светилник — да свети на всички. Г-н П. Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот. Той е един от Белите Братя.
Учител на страдащото човечество, най—съвършения служител и
проповедник
на Господа Исуса Христа.
Ако има българи, които го следват и почитат, то е поради светлината, която той дава. Не работи ли той за християнизирането на младежта, за освобождението на поробените от греха, за възкресяването на мъртвите духом хора? Неговите беседи са изпълнени с премъдър Дух Свят; просвещават ума, облагородяват сърцето и ни помагат да разберем Божествената Премъдрост, чрез която е устроен света. Дошло е вече времето, когато всички вярващи и просветени да се съединят чрез Божествената Мъдрост, Любов и Истина, които въплъщава един от Белите Братя — г-н П. Дънов. Троян Д.
към текста >>
16.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кой
проповедник
, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото?
Кок велик художник досега е предал или може да предаде една хилядна част от неизразимата красота, от непрестанно бликащото разнообразие на преливащите се тонове? Кой гениален музикант може да подражава с успех на свещената музика, която чуткото ухо долавя в мълчанието на предутринта? А сладките песни на птичките, невнятия шепот на тихия ветрец, ромола на поточето, шепота на гората? Коя човешка драма може да се мери по дълбочина, величие и сила с тая. която всяко утро Бог представя, чупейки веригите на тъмнината, и разливайки навред потоци светлина?
Кой
проповедник
, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото?
Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение? Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо. което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора. цветя, треви и всичко съществуващо.
към текста >>
17.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И който
проповедник
да ви говори, истината няма да я чуете от него.
Но ние се нуждаем от лекари, които не трябва да ни лекуват когато за-болеем, но да ни лекуват преди да сме се разболели. Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората, или в някой манастир, или в Индия, или в небето. И в небето да отидете, там истината няма да я намерите. И в Ерусалим да отидете, там истината няма да я намерите. И в планините да ходите, и там истината не.ма да я намерите.
И който
проповедник
да ви говори, истината няма да я чуете от него.
Истината ще прозвучи вътре във вашите души. И това ще стане само тогава, когато любовта ви стане майка, когато мъдростта ви стане баща, а истината ви стане брат. Само тогава вие ще разберете смисъла на живота. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва, че трябва да се отречем от всички лъжливи учения, които досега са ни залъгвали.
към текста >>
18.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си,
проповедникът
подозира своите слушатели, слушателите подозират своя
проповедник
и те не го харесват и т. н.
Колкото една свещ е в състояние да отвори цветето, толкова и човешката любов е в състояние да отвори сърцето на някой човек. Обаче, ако слънцето изгрее, цветът ще се разтвори. С това не искам да кажа, че не сте опитали любовта. Божията любов вие още не сте опитали. В човешката любов всякога остава един малък страх, едно малко подозрение, но в Божията любов няма никакъв страх, никакво подозрение.
В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си,
проповедникът
подозира своите слушатели, слушателите подозират своя
проповедник
и те не го харесват и т. н.
В човешката любов нещата не са на мястото си, а в божията любов всяко нещо е на своето място. Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството.
към текста >>
19.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той е прекрасен
проповедник
, блестящ оратор, дълбок мислител и философ и в същото време музикант и турист.
Неговото слово е музика, а неговите прекрасни малки ръце, с тънки пръсти, по казват неговата благородна природа. Това са ръце на музикант, на артист, ръце на гений. И наистина, Учителят е голям музикант. Той свири на цигулка и е съчинил много музикални произведения, които се изпълняват от негови те ученици на концертите на „Изгрева“ и на общите обеди. Мене ме удивиха до крайност разнообразните и многобройни способности на Учителя.
Той е прекрасен
проповедник
, блестящ оратор, дълбок мислител и философ и в същото време музикант и турист.
Защото Учителят не само говори, но той веднага прилага своето учение в живота и лично води своите ученици и последователи далече в планините, показвайки при това необикновена издръжливост. Дори ако някой не вярва в неговите идеи, когато види всичко това, когато види резултатите на неговото учение, не може да не се съгласи, че думите на Учителя са велика истина. Освен това, огромното количество негови беседи, оригинални и несравними с нищо друго, ни дават представа за неговия дълбок ум, за редкия му талант и велика мъдрост. Често аз се спирах изумена пред този грандиозен материал и мислех: „Как е възможно всичко това да бъде дадено само от един човек! “ При първото ми посещение на .Изгрева“, аз присъствах на неделната беседа.
към текста >>
20.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прекрасный
проповедник
, блестящий оратор, глубокий мыслитель и философ и в тоже время музыкант и спортсмен, т. к.
Его слова, это музыка, а его прекрасные, белые, маленькие руки, с тонкими пальцами, изящны и показывают благородную природу. Это руки музыканта, артиста, руки гения. И в действительности, Учитель прекрасный музыкант. Он гений Он играет на скрипке и сочинил много музыкальных произведений, которые исполняются его учениками во время концертов в Изгреве и во врэмя общих обедов. Меня до последней степени удивляли разнообразные и многочисленные способности Учителя.
Прекрасный
проповедник
, блестящий оратор, глубокий мыслитель и философ и в тоже время музыкант и спортсмен, т. к.
Учитель не только говорит, но свое учение тотчас прилагает в жизни и лично водит своих учеников и последователей далеко в горы, показывая при этом необикновенную стойкость и выносливость. Если кто-либо и не верит в его идеи, но когда все это увидит сам, увидит результаты его учения, должен поверить, что слова Учителя великая истина. Кроме того, изобилие его лекций и печатных и литографированных, оригинальных и непохожих не на что другое, дают понятие о его глубоком уме, о редком таланте и великой муцрости. Часто я останавливалась, пораженная, перед этим грандиозным материалом и думала: „Как может все это дать один человек! “ Во время моего посещения Учителя, я присутствовала на его лекции в воскресенье.
към текста >>
21.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Проповедникът
говори, защото му плащат.
То е отражение. Светът е едно отражение на самите нас. Реалността е вътре в нас, а не отвън. Питам: какво е нашето разбиране за живота? Ние, съвременните хора вършим всичко, защото ни плащат.
Проповедникът
говори, защото му плащат.
Майката отглежда децата си, но и на нея плащат: тя мисли за детето си, че може да стане министър, виден, велик човек може да стане, та и тя ще се прослави най-после. Против туй плащане нямам нищо против. Право е, че трябва да се плати нещо. Но според мене, най-хубавата заплата е любовта. И един от пророците казва: „Елате и си купете без пари.“ Питам: ако ти си един богат бакалин, имаш дъщеря и син, които искат да учат музика, онзи учител, който преподава музика, не може ли да си купува без пари от вашата бакалница, като учи сина ви и дъщеря ви?
към текста >>
22.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски
проповедник
проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право.
Това е алхимията на живота. За това, обаче, се изисква наука. „На двама господари“. В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него, да си направите приятели от богатството на неправдата“.
Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски
проповедник
проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право.
Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано. Някой казва, че разбира музиката, че познава всичко. Обаче, като седне да пее, не може да пее. Започне да свири, не може да свири. Това не е никакво разбиране на музиката.
към текста >>
23.
-
В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал
проповедника
да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?
Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират.
В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал
проповедника
да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?
Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея.
към текста >>
Търговец т се обърнал към
проповедника
с думите: на кого от двамата да вярвам?
Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея. И той започва да я описва: млада мома. стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т. н.
Търговец т се обърнал към
проповедника
с думите: на кого от двамата да вярвам?
Тук ли е, наистина, дъщеря ми, или на онзи свят, при Бога? Твоето твърдение ли е вярно, или това на господина? Проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато другият господин я описва до най-малките подробности. Даже описва какъв е цветът на дрехите й. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него.
към текста >>
Проповедникът
казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато другият господин я описва до най-малките подробности.
стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т. н. Търговец т се обърнал към проповедника с думите: на кого от двамата да вярвам? Тук ли е, наистина, дъщеря ми, или на онзи свят, при Бога? Твоето твърдение ли е вярно, или това на господина?
Проповедникът
казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато другият господин я описва до най-малките подробности.
Даже описва какъв е цветът на дрехите й. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: Къде е нашият Стоян? Вашият Стоян е вътре във вас. Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него мислиш.
към текста >>
24.
-
че един поет, художник,
проповедник
, учител и може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой.
Какво придобива човек от такъв живот? Мислите ли, че банкерът, който ви дава пари на заем, прави някаква услуга? Мислите ли, че има някаква придобивка в залагането на своите ценни неща? Всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. Ред статистики ни показват.
че един поет, художник,
проповедник
, учител и може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой.
Не може човек да се подигне, ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира нещата правилно. Съмнявате ли се във вашия приятел, нито вие сте негов приятел. нито пък той може да ви бъде приятел. Мислите ли за приятеля си лошо, никаква връзка не може да съществува между вас. Нови хора могат да се нарекат тези, в душата на които не може да се зароди никакво съмнение.
към текста >>
25.
-
Нито един
проповедник
не може да се изкаже свободно.
Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя свободно влиза през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени. За да се приложи този велик закон на любовта, изискват се силни хора. Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото.
Нито един
проповедник
не може да се изкаже свободно.
Един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега любовта е донесла зло? Всичкото благо в света се дължи на тази велика любов. Светът сам по себе си е любов.
към текста >>
26.
-
Но като
проповедник
на свободата, той не могъл да понася властта не тирана Поликрат.
После посетил и халдейските маги. Ходил из разни малоазийски градове, а може би и към Индия. Дошъл в Крит. Там се сприятелил с мислителя Епименид. Отново се върнал в родината си — о-в Самос.
Но като
проповедник
на свободата, той не могъл да понася властта не тирана Поликрат.
Оттеглил се за винаги. След ред приключения, които почти незнаем, той се настанил в Кротон, Южиа Италия. Кротонецът Милон го приел сърдечно. Скоро славата на прочутия вече Питагор литнала наоколо. Над 300 ученика съставили научното му общество, яко споено чрез високо нравствени принципи.
към текста >>
27.
-
Един евангелски
проповедник
чел, че Христос казал на слепия: Иди се умий, и ще прогледаш.
Като му приказвам, без той да знае, разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете му и казвам: „Стани! “ Как оздравя? — Разрязах конците. А затова трябва да имаш остро ножче. Във всички хора има желание да направят нещо, но се съмняват.
Един евангелски
проповедник
чел, че Христос казал на слепия: Иди се умий, и ще прогледаш.
Той бил баптистки проповедник. Пред неговата църква имало един сляп човек. Казал си: Като свърша, ще отида да кажа на слепия: В името на Исуса Христа да прогледнеш. Свършил си той беседата и отива към слепия, но по пътя си казва: Ами ако му кажа, а не стане? Поседял, поседял и преглътнал и си заминал.
към текста >>
Той бил баптистки
проповедник
.
“ Как оздравя? — Разрязах конците. А затова трябва да имаш остро ножче. Във всички хора има желание да направят нещо, но се съмняват. Един евангелски проповедник чел, че Христос казал на слепия: Иди се умий, и ще прогледаш.
Той бил баптистки
проповедник
.
Пред неговата църква имало един сляп човек. Казал си: Като свърша, ще отида да кажа на слепия: В името на Исуса Христа да прогледнеш. Свършил си той беседата и отива към слепия, но по пътя си казва: Ами ако му кажа, а не стане? Поседял, поседял и преглътнал и си заминал. Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане?
към текста >>
Един евангелски
проповедник
казва: „Ако аз живея добре и има оня свят, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня свят, то нищо не губя“.
На онова, което беше в рая, на него можем да разчитаме. Адам и Ева, като приеха това, което беше вън от рая, той ги изкара вън от рая. Сега ние мислим, че знанието, което хората добиват в света, ще ни ползва. С туй знание нищо не се добива. Някои говорят за оня свят.
Един евангелски
проповедник
казва: „Ако аз живея добре и има оня свят, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня свят, то нищо не губя“.
Че как така нищо не губи? Животът е загубил. Като няма оня свят, всичко е загубил. Аз не поддържам тази логика. Всякога, когато човек загуби Божественото в себе си, то е загуба.
към текста >>
28.
-
Може да четете живота на Йоан Веслей, един прочут английски
проповедник
, който мислил да реформира света и затова започнал да проповядва.
Един ден момата само като го зърне, сърцето й е радостно, весело, че го е видяла, целият ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече. Но после с това не се задоволява. Тя иска не само с очите си да го зърне, но иска да чуе и гласа му, как говори — това е втората фаза. Щом чуе гласа му, и тогава не се задоволява, иска да го пипне за ръката, да го поздрави и най-после пожелае да се запознае с него и после пожелае да му турне един юлар на главата. Стане му господар: Ти вечерно време ще се връщаш рано.
Може да четете живота на Йоан Веслей, един прочут английски
проповедник
, който мислил да реформира света и затова започнал да проповядва.
Даже в България има последователи на неговото учение, методистите са последователи на Йоан Веслей. Един ден той, като Адам в рая, казва: Не си струва сам да живее човек. Да проповядва свободен е човек навсякъде, но един ден му се поискало да има една Ева. Казва: ще бъде по-добре, ако дойде Ева в моя рай. Ще бъде нещо отлично.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)),
проповедник
в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия.
Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“.
Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)),
проповедник
в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия.
Така религията и науката се съединили при раждането му. Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски
проповедник
.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение.
На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск.
Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски
проповедник
.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение.
Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите.
към текста >>
Почтеното име на тоя
проповедник
е гаранция за достоверността на писаното.
Чудно откровение е получено от английския викарий (свещеник) G. Vale Owen, написано чрез ръката му от духа, неговия ръководител. Тоя благоговеен духовник е предан служител на Бога от 27 години насам в Orford, Warrington, Англия. — В ред броеве на „Weekly Dispatsck“ през януари и февруари месец м. г. са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад гроба.
Почтеното име на тоя
проповедник
е гаранция за достоверността на писаното.
Сам той излиза да публикува ръкописите си със своето име. Той е писал тия задгробни съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква. Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят. От време на време се манифестира божественото присъствие при особени случаи и за особена цел. За едно такова присъствие ще ти разкажа.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски
проповедник
, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание.
Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.
В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски
проповедник
, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание.
Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма.
към текста >>
Но благочестивите му слушатели изпратили своя
проповедник
в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден
проповедник
и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят.
Но благочестивите му слушатели изпратили своя
проповедник
в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден
проповедник
и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона.
към текста >>
Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя
проповедник
е анормален, а простата причина седи в това, че този
проповедник
не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя
проповедник
е анормален, а простата причина седи в това, че този
проповедник
не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място.
към текста >>
Така нашето положение се уподобява на онова на един
проповедник
, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия.
Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат.
Така нашето положение се уподобява на онова на един
проповедник
, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия.
Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух.
към текста >>
Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и
проповедникът
почнал да се оплаква, че му взели парите.
отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия.
Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и
проповедникът
почнал да се оплаква, че му взели парите.
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика,
проповедник
на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици.
Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика,
проповедник
на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
към текста >>
Коя е най-важната работа на един млад
проповедник
?
Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос. 16. Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината? Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17. Не учат ли те, че Бог е в нас? Някои, да, но тяхното учение е пантеистично, защото те приемат, че вселената е материална. 18.
Коя е най-важната работа на един млад
проповедник
?
Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един англикански епископ знае с едно по благосклонно благородство речта на един свободомислещ
проповедник
, отколкото професорите познават тоя еретик, който има смелостта да прескочи границите, които общоприетото мнение е наложило за възможностите в природата.
Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра? Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни? Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята. Ония, които така разсъждават, не познават много нещо от науката, както и нейните съвременни сектанти.
Един англикански епископ знае с едно по благосклонно благородство речта на един свободомислещ
проповедник
, отколкото професорите познават тоя еретик, който има смелостта да прескочи границите, които общоприетото мнение е наложило за възможностите в природата.
В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си. Отвъд разрушението има разпръсване, и Keely може също тъй добре да разложи атомите на материята, както и да разедини молекулите й. В що ги разлага той? В етер, привидно. Но тая хипотетична субстанция, за която съвременните учени знаят точно това, което могат си въобрази, за Keely тя е една достижима реалност, етер, който изглежда да бъде „протоллазмата на всички неща“.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Проповедник
или религиозен учител ли си?
Духът на автора е, а не само външната форма, която действа при четенето и обусловя 30 на сто от успеха. А този дух се чувства не толкова в редовете, колкото между редовете, в чувствата и настроенията, които възбужда четенето на една книга. Тези чувства и настроения трябва да правят човека по-добър и по-богат вътрешно. Не според старите и общопризнати правила е нужно да пишеш, а самият живот трябва да вее през твоята книга, защото днес е нов ден, който иска ново — „повече миризма на ела и бръмчене на пчели“ — повече живот. Бъди сътрудник, съработник на Бога, верен на неговия глас, и ти ще бъдеш велик.
Проповедник
или религиозен учител ли си?
Остави религиозните догми, обреди и пр. — те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание. Когато ти го почувстваш, тогава ще схванеш същността на религията и ще можеш да посочиш пътя на живота на другите. „Единството с Отца“ е основната истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради която той е станал Христос Спасител Помазаник, Богочовек, който е създал нова епоха в историята. Той е казал: „който вярва в мене, делата, които аз правя, и той ще прави, и по-големи от тези ще прави (Йоан — 14, 12)“.
към текста >>
Ти трябва сам непосредствено да почувстваш божието присъствие, за да бъдеш властен
проповедник
.
— те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание. Когато ти го почувстваш, тогава ще схванеш същността на религията и ще можеш да посочиш пътя на живота на другите. „Единството с Отца“ е основната истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради която той е станал Христос Спасител Помазаник, Богочовек, който е създал нова епоха в историята. Той е казал: „който вярва в мене, делата, които аз правя, и той ще прави, и по-големи от тези ще прави (Йоан — 14, 12)“. „Един пръв е победил, след него всички можем да победим.“ Но докато не почувстваш диханието на живия Бог, на духа, който оживотворява не отнемай времето на хората.
Ти трябва сам непосредствено да почувстваш божието присъствие, за да бъдеш властен
проповедник
.
Днешните проповедници приготвят хората за смъртта. Но казано е: не прави никога второто преди първото. Нужни ни са проповедници на живота, та като знаем как да живеем, ние ще знаем и как да умрем. Но първото е: как да живеем. Религията ще съществува докато съществува Бог и душа.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дошъл в тяхното село един
проповедник
, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви.
Ефекти от гореща молитва. Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с. Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с въодушевление. Било на девети март 1921 г.
Дошъл в тяхното село един
проповедник
, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви.
Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му. Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Някогашният ученик на фарисейския законоучител Гамалиил, ревнителят на моисеевите закони и жестокият и яростен гонител на учениците на Христа, Савел, внезапно минал в другата крайност: обърнал се в най-ревностен последовател на Христа и
проповедник
на неговото учение, като пожертвал за него и живота си.
9, ст. 1). Самият той ето как описва това свое нечовешко и небогоугодно поведение към апостолите, учениците и повярвалите в Христа: „и гоних до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах в тъмници мъже и жени.... и аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по съборищата тези, които вярваха в тебе, и когато се проливаше: кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези, които го убиваха, . .“ (ibidem — 22; 4, 19—25). По това време, обаче, станало неговото обръщане в християнството. Това събитие някои писатели наричат „чудесно“, но ние ще разкрием по-долу е истинската му същност от научно гледище за да се разбере и схване и от най-закоравелите съвременни материалисти, че, както казва Писанието, „за Бога всичко е възможно“.
Някогашният ученик на фарисейския законоучител Гамалиил, ревнителят на моисеевите закони и жестокият и яростен гонител на учениците на Христа, Савел, внезапно минал в другата крайност: обърнал се в най-ревностен последовател на Христа и
проповедник
на неговото учение, като пожертвал за него и живота си.
Това негово обръщане е станало в 36-та година по следния начин, описан в „Деянията Апостолски“ (глави 9, 22 и 26) и разказан от самия него: „Както ми свидетелства първосвещеникът и всичкото старейшинство, от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези, които бяха там, за да ги накажат. И когато вървях и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голяма от небето. И паднах на земята, и чух глас, който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш? И аз отворих: кой си ти, Господи? И рече ми: аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш (к. н.).
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ето как Белински се нахвърли върху него: „
Проповедник
на камшика, апостол на невежеството, поборник на обскурантизма и хвалител на татарските нрави“.
Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване. Стигнали до известна степен на развитие, тия качества продиктуваха на Гогол отказа му от собствените си произведения, с което внесе голямо смущение в руските литературни кръгове. Да се запрати на страни такъв труд, плод на гениална творческа дейност, която нямаше подобна на себе си през целия „гоголевски период“ на руската литература, това остава и до днес непонятно. Съвременниците на Гогол сочеха за причини всевъзможни обстоятелства: едни го сметнаха за умопобъркан, други го осъдиха като отстъпник от своето високо призвание.
Ето как Белински се нахвърли върху него: „
Проповедник
на камшика, апостол на невежеството, поборник на обскурантизма и хвалител на татарските нрави“.
А още по-надолу в писмото си до същия продължава: „ако вие такова учение основавате на православната църква, това аз донегде разбирам: тя винаги е била опора на камшика и угодница на деспотизма: но защо вие месите тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв е възвестил учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Най-жестоко осъдиха Гогол онези, които цениха създаденото от него направление в руската литература. Той не принадлежеше ни на класицизма, ни на романтизма, които по онова време бяха в непримирима борба, а си начерта свой път на самобитно творчество, като създаде нова литературна школа върху реалистична почва.
към текста >>
Белински, не съмнявайки се в основателността на своите обвинения, не може да си обясни: защо един „
проповедник
на камшика“ смесва учението си с онова на Христа, което е права противоположност на всяко насилие.
Тази окултна истина е потвърдена и от самия Исус, когато е казал на Петра: „който вади нож — от нож загива“. Свободата не ще Екзарх, нито пък Караджата; тя иска истината. Пробудилата се душа на Гогол се е стремила към тази истина. При тая перспектива за величието, което ни дава пробудилата се душа на Гогол, колко неуместни и болно-чувствителни са насочените срещу му стрели, в отговор на които той би възразил: „Господи, прости им, понеже не знаят, що правят“. Но неговата скромност не му позволи това.
Белински, не съмнявайки се в основателността на своите обвинения, не може да си обясни: защо един „
проповедник
на камшика“ смесва учението си с онова на Христа, което е права противоположност на всяко насилие.
Разбира се, Белински би бил съвършено прав, ако наистина Гогол беше проповедник на насилието и служител на обскурантизма. Но Гогол не само че не е станал такъв, а се издигнал над всички свои съвременници и съратници в общото поприще. Върху неговото повдигане ще кажем само това, че то не може да бъде разбрано от този, който не се е повдигнал. Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на интуицията, която в Гогол е взела връх над интелекта. Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка.
към текста >>
Разбира се, Белински би бил съвършено прав, ако наистина Гогол беше
проповедник
на насилието и служител на обскурантизма.
Свободата не ще Екзарх, нито пък Караджата; тя иска истината. Пробудилата се душа на Гогол се е стремила към тази истина. При тая перспектива за величието, което ни дава пробудилата се душа на Гогол, колко неуместни и болно-чувствителни са насочените срещу му стрели, в отговор на които той би възразил: „Господи, прости им, понеже не знаят, що правят“. Но неговата скромност не му позволи това. Белински, не съмнявайки се в основателността на своите обвинения, не може да си обясни: защо един „проповедник на камшика“ смесва учението си с онова на Христа, което е права противоположност на всяко насилие.
Разбира се, Белински би бил съвършено прав, ако наистина Гогол беше
проповедник
на насилието и служител на обскурантизма.
Но Гогол не само че не е станал такъв, а се издигнал над всички свои съвременници и съратници в общото поприще. Върху неговото повдигане ще кажем само това, че то не може да бъде разбрано от този, който не се е повдигнал. Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на интуицията, която в Гогол е взела връх над интелекта. Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка. За да се разбере това нейно предимство, достатъчно е да се знае, че тя се формира под непосредственото влияние на духа, който е абсолютен в своето превъзходство над всичко.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Присъдата на Белински е жестока; той нарича Гогол „
проповедник
на камшика“, „апостол на невежеството“.
В неговата личност, като във фокус, се събирали всички отражения на оная гигантска конспиративна вълна, що е увличала със себе си тогавашното руско прогресивно общество, отредено от мировата еволюция да заеме място до редовете на общата социална драма. II. Защо Белински, начело на цялата тогавашна руска „передова“ интелигенция, е възнегодувал против Гогол, собствено казано, против неговия мистицизъм? И защото Гогол е изпаднал в мистицизъм? Не е лесно да се обяснят ония дълбоко скрити мотиви на гоголевия мистицизъм и негодуването на Белински, както и онова на прогресивния елемент от руското общество. За своя мистицизъм Гогол прекомерно неоснователно е оскърбен и никой не го е защитил.
Присъдата на Белински е жестока; той нарича Гогол „
проповедник
на камшика“, „апостол на невежеството“.
За по-нататъшната характеристика на критика Белински в тоя случай взимаме повод от следните му думи: „защо вие сте намесили тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Намираме достатъчни тези по-видни черти на присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в мислите и понятията на „неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа на Белински и окръжаващата го обществена среда. През оня порядъчно продължителен период от време — 1834 — 1905 г.
към текста >>
НАГОРЕ
